ВВС на САЩ обмислят да купят нови F-16 след над двадесетгодишна пауза

🇺🇸 Военновъздушните сили на САЩ обсъждат възможността да купят нови изтребители F-16 Fighting Falcon, за да попълнят застаряващия си парк от бойни самолети. Това би била първата американска поръчка за този тип от над 20 години. За разговорите съобщи Air & Space Forces Magazine, изданието на Асоциацията на ВВС, като се позова на няколко запознати източници. Обсъжданията се водят при подготовката на бюджетното предложение на ВВС за фискалната 2028 г. и съпътстващия 5-годишен разходен план.

ВВС засега не потвърждават, че разглеждат конкретно покупка на F-16. „Министерството на ВВС се намира в началния етап на анализ на вариантите за следващата 5-годишна отбранителна програма. На този етап не сме определили нито точните изисквания към задачите, нито възможните решения, които биха ги изпълнили“, заяви говорител пред списанието.

Производителят Lockheed Martin насочи въпросите към американското правителство и заяви готовност да подкрепи ВВС в изпълнението на задачите им. Компанията описа продуктите си като основа на самолетния парк на ВВС и заяви, че те осигуряват превъзходство във въздуха както сега, така и през следващите десетилетия.

Според източниците новите изтребители може да получат обозначението F-16G, което да ги отличава от сегашните едноместни F-16C и двуместни F-16D. В разговорите евентуалната версия вече се споменава с буквата G. Темата може да бъде обсъдена на есенната среща Corona, на която четиризвездните генерали на ВВС определят насоките за развитието им.

Един от аргументите в полза на F-16 е запазеното производство. От 2019 г. сглобяването на F-16 Block 70 се извършва в Грийнвил, Южна Каролина, след като Lockheed Martin го премести от Форт Уърт, Тексас. Според съобщените данни през декември 2025 г. линията е завършила производството на F-16 Block 70 за България и Словакия. Съобщава се също за текущо производство там на едноместни F-16E и двуместни F-16F за Обединените арабски емирства.

При американска поръчка се очаква новите самолети също да се произвеждат в Грийнвил. Наличието на действаща линия и работещи доставчици би спестило изграждането на производство отначало. Това обаче само по себе си не определя колко бързо ВВС биха получили самолетите: в съобщената информация няма конкретни срокове или данни за свободния капацитет на линията.

ВВС разполагат с 826 изтребителя F-16, от които 484 са в редовните сили, а останалите – в Националната гвардия и резерва. Средната им възраст е 34 години, а най-новите са в експлоатация от 2005 г. Разликата спрямо новото производство се вижда и в експлоатационния ресурс – основната конструкция на самолета. По данни на Lockheed Martin Block 70 е проектиран за 12 000 летателни часа, което компанията представя като увеличение с над 50% спрямо предишни серийни версии на F-16. При по-старите самолети ресурсът се удължава с подмяна или подсилване на конструктивни елементи. Тези дейности се извършват в базите за ремонт на ВВС и временно извеждат машините от експлоатация.

Източник, запознат с обсъжданията и пожелал анонимност, посочва, че изтребителите са били използвани до предела на възможностите си във войните през последните десетилетия. Според него ремонтите не могат да компенсират износването безкрайно. „Експлоатационният срок може да бъде удължаван само ограничен брой пъти, преди конструкцията да започне да губи здравината и целостта си“, казва той.

Натоварването продължава и тази година. F-16, използвани за потискане на вражеската ПВО и известни с прякора Wild Weasel, са участвали интензивно в операциите срещу Иран. В началото на март Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува кадри на такива самолети, въоръжени за полети над иранска територия в рамките на операция „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Основното им оръжие за тези задачи е противорадарната ракета AGM-88 HARM, която се насочва по излъчването на противниковите радари.

Същият анонимен източник свързва интереса към нови F-16 с ограниченията в производството на другите два изтребителя, които ВВС купуват. Според него Lockheed Martin и Boeing не могат да произвеждат неограничен брой F-35A и F-15EX, което прави F-16 разумна допълнителна възможност.

Като прецедент той посочи F-15EX Eagle II. С бюджетното предложение за фискалната 2020 г. ВВС поискаха първите самолети от Boeing след продължителен период без покупки на нови F-15. Първите два F-15EX бяха доставени през 2021 г. Оттогава планираният мащаб на програмата нарасна значително. По данни на TWZ през април 2026 г. планираният брой самолети беше увеличен от 129 на 267.

„Ако ВВС купят нов F-16, това няма да е F-16 на дядо ви. Ще прилича повече на покупката на F-15EX“, казва източникът. Според него евентуалната нова версия ще получи комплекса IVEWS и други подобрения, които биха ѝ дали предимство както пред сегашните F-16C и F-16D, така и пред произвеждания сега Block 70. Конкретна конфигурация обаче не е обявена.

IVEWS (Integrated Viper Electronic Warfare Suite), с военно означение AN/ALQ-257, е комплекс за електронна война на Northrop Grumman. Той предупреждава пилота за радарно облъчване, създава активни смущения и открива, разпознава и определя местоположението на източниците на заплаха.

Northrop Grumman разработва за F-16 и модернизиран контейнер за целеуказване LITENING LA с оптична система с голяма апертура. И двете програми са предназначени за самолети, които вече са в експлоатация. Нова поръчка на F-16 би могла да донесе допълнителни поръчки и на компанията, ако нейното оборудване бъде включено в конфигурацията.

Покупката би създала допълнително търсене и на двигатели. F100 на Pratt & Whitney се използва във F-16 и в по-стари версии на F-15, докато F-15EX е оборудван с F110 на General Electric. На 15 септември Pratt & Whitney, част от концерна RTX, обяви, че е предоставила лиценз за производство на F100-PW-229 на Hermeus – американска компания, която разработва високоскоростни дронове и вече използва F100 в своя Quarterhorse. Според RTX сдлеката създава нов източник на този широко използван двигател и укрепва производствената база на американската отбранителна индустрия. В съобщените сведения обаче не се посочва избор на двигател за евентуалните нови F-16.

Обсъждането поставя въпроса как ВВС да съчетаят покупки на нови F-16, допълнителни F-15EX и доставки на F-35A. Трите самолета предлагат различни предимства: F-16 би позволил използването на още една действаща производствена линия, F-15EX има по-голяма товароносимост и далечина на полета, а F-35A е единственият от трите, проектиран за ниска радарна забележимост. Наличната информация не позволява да се заключи кой вариант би осигурил най-бързо необходимите допълнителни самолети.

Официалната позиция на ВВС потвърждава единствено, че анализът се намира в начален етап. Есенната среща Corona може да даде насока за следващите решения, ако темата бъде обсъдена и информация за разговорите стане публична. По-конкретен сигнал би било бюджетното предложение за фискална 2028 г. То се очаква по обичайния график в началото на 2027 г. Искане за средства за нови F-16 би показало, че идеята преминава от обсъждане към търсене на финансиране, но няма само по себе си да значи одобрена покупка. Отсъствието на такова искане също не би доказало окончателен отказ.

Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.

Анализ: Как евтини дронове заместиха иранските радари при свалянето на F-15E?

🇺🇸✈️🇮🇷 Американският изтребител F-15E е бил свален от разчет с преносим зенитно-ракетен комплекс над южен Иран, след като дронове са подали на иранското командване местоположението, скоростта и курса на самолета. Това е заключение на Пентагона, предадено на The New York Times от неназован висш служител. Според изданието иранците са приложили тактики, заимствани от войната в Украйна, а оръжието, поразило изтребителя, има китайски произход.

Числото, около което е изграден целият доклад, е половин секунда. Толкова време е имал екипажът между първия признак за заплаха и попадението. За да се разбере значението на този интервал, трябва да се знае с каква апаратура разполага F-15E и какво липсва на борда му. Комплексът за самозащита на изтребителя следи радиочестотния спектър: приемникът засича кога чужд радар облъчва самолета и кога преминава в режим за насочване, а ответните мерки включват диполни отражатели, заглушаване и маневриране. Срещу зенитни оръжия с радиолокационно насочване тази последователност работи и се използва от десетилетия.

Срещу ракета с инфрачервено насочване обаче тя не помага, защото подобен боеприпас не излъчва сигнал в , който приемникът да засече. Ракетата може да бъде открита оптично по факела на двигателя в началния участък от полета, но за това е необходим отделен сензор за предупреждение за приближаваща ракета. Транспортните самолети и бойните хеликоптери разполагат с подобни системи от десетилетия. F-15E не.

Това не се променя и с внедряването на EPAWSS – новия комплекс за електронна война, който постепенно заменя проектирания през 70-те години AN/ALQ-135 в строевите ескадрили. EPAWSS може да задейства контрамерки срещу инфрачервени заплахи, но нужните датчици за тяхното откриване не са монтирани на самолета. Оттук идва и основната неяснота в доклада: F-15E не притежава собствено средство, с което да засече подобна заплаха, а Пентагонът не е обяснил откъде е получен интервалът от половин секунда. Нито разследването, нито записите от сензорите са публикувани.

Физическите ограничения на преносимия комплекс стесняват възможния сценарий. Системите от същото поколение, в това число китайските, действат срещу цели на височина до около 3,5 км. Попадението значи, че изтребителят е летял в този височинен слой – достатъчно ниско, за да бъде достигнат от оръжие, което един човек може да носи на гръб и да изстреля без радарна поддръжка. Именно поради това по-важният елемент е предходният: как разчетът е получил информация накъде и кога да насочи оръжието.

На 3 април съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел навлизаше в петата седмица от началото си. Тя започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, насочени именно срещу зенитно-ракетни позиции, радари и командни пунктове. Класическата система за ПВО е сред първите цели на кампании от подобен вид, защото е скъпа, сравнително неподвижна, зависи от ограничен брой ключови възли и излъчва електромагнитни сигнали. По-големи шансове да оцелее има онова, което е разпръснато, евтино и пасивно, а Иран е изграждал именно такъв резервен отбранителен слой още години преди войната.

Тук се появява ролята на дроновете. Не е нужен рояк или автономно координирано поведение. Един апарат с камера, който се намира на достатъчна височина, може да подаде посоката, приблизителната скорост и височината на преминаващ самолет. Няколко такива апарата, разположени в различни точки по очаквания коридор, могат да очертаят линията на подхода и времето на пристигане.

По стандартите на радарна мрежа това е непълна и неточна картина, в която случайността е значителен фактор. Тя обаче може да бъде достатъчна, за да превърне разчета с преносим комплекс от екип, който просто очаква появата на цел, в екип, който знае накъде да гледа и кога да бъде готов за стрелба.

Втората възможност е още по-съществена. Полезен товар за радиотехническо разузнаване може да засича излъчването на самолетния радар и връзките. При няколко разпръснати въздушни носителя на широка площ разликите във времето и посоката на прием позволяват и приблизително определяне на местоположението.

Наземните станции могат да изпълняват същата задача, но не притежават нито директната видимост, която осигурява височината, нито същата подвижност. Освен това работата на въздушните носители би могла да се съчетае с примамки, които карат радара на противника да се включи и така да разкрие собственото си местоположение.

Иран познава тази комбинация по-добре от повечето държави: страната първа въведе на въоръжение своя барражираща зенитна ракета. Апаратът, известен на Запад като 358, а официално като „Сакр-1“, тежи около 58 кг, достига височина от близо 8500 метра и може да обикаля в район с радиус до 100 км, докато издирва цел. Системата вече е сваляла американски дрон MQ-9 Reaper.

Ограниченията на този отбранителен слой трябва да бъдат назовани точно, за да не се стига до прекомерно широки изводи. Мрежата от въздушни наблюдатели остава многократно по-слаба от стационарна радарна система, свързана с команден пункт. Покритието ѝ е накъсано, данните са приблизителни, комуникацията е уязвима, а вероятността изобщо да бъде засечен дадена самолет зависи в голяма степен от случайността.

Истински интегрирана мрежа, в която данните се обменят между самите носители и обработената картина постъпва в реално време, изисква много по-високо техническо равнище и инфраструктура за управление. Нищо в публично известната информация не показва, че Техеран разполага с подобна система.

Реалното предимство на подхода е друго. Мрежите за откриване и проследяване на самолети съпътстват военната авиация още от нейното възникване, а изнасянето на някои средства за наблюдение във въздуха с прости летателни апарати не представлява изключителен технически пробив. Именно затова подобна схема е достъпна за всяка страна, която е загубила скъпата си радарна система, но е запазила хората, камерите и радиостанциите си.

Загубите в кампанията показват защо този сценарий не може да се отхвърли като екзотика. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, цитиран на 15 май от Макензи Ейглън от Американския предприемачески институт, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция Epic Fury:

• 24 × многоцелеви дрона General Atomics MQ-9 Reaper
• 4 × многоцелеви изтребителя McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle
• 1 × стелт изтребител Lockheed Martin F-35A Lightning II
• 7 × самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker
• 1 × самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3 Sentry
• 2 × военно-транспортни самолета Lockheed Martin MC-130J Commando II
• 1 × хеликоптер за бойно търсене и спасяване Sikorsky HH-60 Pave Hawk
• 1 × разузнавателен дрон Northrop Grumman MQ-4C Triton
• 1 × щурмови самолет Fairchild Republic A-10 Thunderbolt II

В общия брой влизат както небойни загуби, така и самолети, унищожени умишлено от американските сили. Оспорва се и разграничението между унищожена и повредена техника. Въпреки това ключово съотношение се запазва: над половината загубени летателни средства са безпилотни – клас цели, срещу който подобни преносими зенитни комплекси могат да бъдат използвани ефективно.

Цената на едно попадение личи и от последвалата спасителна операция. Пилотът е бил изведен 7 часа след момента на катапултиране, а операторът на въоръжението – едва на 5 април. Тръмп описа операцията като включваща 155 самолета, сред които 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета за дозареждане във въздуха и 13 летателни средства за търсене и спасяване. На предната оперативна площадка са действали около 100 души от Силите за специални операции.

Иранските сили са свалили един A-10, а два MC-130J са получили технически откази. Американските сили са ги унищожили на земята заедно с 4 леки вертолета на 160-и авиационен полк за специални операции. Стойността на унищожената техника се оценява на около 300 милиона долара. В началото на цялата серия стои попадение на една изстреляна от рамо ракета.

Отделно от този доклад остава разказът, чрез който случаят влезе в публичното пространство през юни. По време на разпита пилотът описва пред разузнаването няколко свързани помежду си дрона, които по думите му се движели като едно тяло, с по-малки машини под по-големите „като крака“. В друг момент той говорил за „минно поле от дронове“.

CNN съобщи това описание на 23 юни, позовавайки се на 4-ма източници, и добави, че случаят е разделил разузнавателната общност отвъд океана, без на спора да е сложен край. Не са публикувани снимки, данни от сензори или официална оценка, които да потвърдят наличието на подобна формация. Пилотът освен това е получил мозъчно сътресение при катапултирането.

Напълно възможно е средството, което е осигурило целеуказване, да няма абсолютно нищо общо с онова, което пилотът е видял или си спомня, че е видял. Думата „рояк“ се използва свободно в медийни описания, но полетът на много машини в относително съгласуван строй сам по себе си не доказва автономно взаимодействие между тях.

Същите факти имат и едно далеч по-прозаично обяснение. Иран разполага с големи количества преносими зенитни комплекси, разпределени на широка територия, и почти сигурно ги е разположил предварително по коридорите, през които американските и израелските самолети вече са преминавали многократно. При достатъчна плътност на разчетите някой от тях може да получи възможност за стрелба без подадени отвън данни. За самото целеуказване чрез дронове обаче свидетелства само един неназован военен, а публично потвърждение от Пентагона липсва.

Двете обяснения не се изключват взаимно. Предварително разположен разчет, който получава информация за посоката на подхода, е именно съчетанието, способно да превърне случайното попадение в повтаряема процедура. Тъкмо това придава на доклада значение отвъд конкретния епизод.

Заимстването от Украйна остава най-слабо изяснената част от разказа. Източникът не уточнява дали става дума за конкретна разузнавателна схема, или за общата оперативна логика на войната там. Украинската практика е публично известна от години: евтини дронове водят наблюдение, засичат движение, извършват проследяването на цели, откриват действащи системи за ПВО и подават целеуказване на многократно по-скъпи оръжия. Дроновете прехващачи, използвани срещу „Шахед“, едновременно изпълняват и ролята на въздушни наблюдатели.

През пролетта над иранска територия са летели достатъчно американски и израелски дронове, за да има смисъл същият подход да бъде приложен и в обратната посока. Иран доставя дронове на Русия от 2022 г. и чрез това сътрудничество може отблизо да наблюдава развитието на използваните там методи.

Изводът се отнася и за други държави, включително за нас. На 10 юни Народното събрание на Република България одобри до 195 млн евро за 7 радара GM400α на Thales по европейския механизъм SAFE. Те са необходими: без тях няма разпозната въздушна картина и ефективно насочване на прехващачите.

Иранският случай добавя още един важен извод. Голямата стационарна станция е една от първите цели на противника, затова зад нея трябва да има допълнителен слой на отбрана – достатъчно евтин, за да е налице в количества, и достатъчно подвижен, за да не може да бъде предварително картографиран.

Обратната страна на същата икономическа логика вече се проявява по източния фланг на НАТО. Румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона през 3 поредни денонощия в края на юли, италиански изтребител свали още един над Латвия на 14 август, а на 8 август украински дрон-примамка „Майя“, отклонен от средства за електронна борба на руската армия, се взриви на 100 метра от бившия граничен пункт „Кардам“. Всеки от тези прехвати струва многократно повече от унищожената цел.

Много вероятно е Ислямската република да продължи да изгражда този отбранителен слой независимо от изхода на преговорите. Възстановяването на радарната мрежа изисква години и внос, който е ограничен от режима на санкции, докато средствата за въздушно наблюдение могат да бъдат произвеждани в страната и загубата им не води до съществени последици.

📸 Снимка: Жени, членове на паравоенната групировка „Басидж“, свързана с Революционната гвардия на Иран, с преносими зенитно-ракетни комплекси по време на парад. (Sobhan Farajvan/Pacific Press)

САЩ задействаха операция по търсене и спасяване на екипажа на сваления F-15E Strike Eagle в Иран.

🇺🇸🔍🇮🇷 Сили за бойно издирване и спасяване (CSAR) бяха задействани над територията на Иран, след като изтребител-бомбардировач F-15E Strike Eagle беше свален по време на бойна мисия в рамките на операция Epic Fury по-рано днес.

Хеликоптери HH-60W Jolly Green II и самолети HC-130J Combat King II провеждат полети на изключително малка височина над централните райони на Иран, използвайки топлинни примамки (flares) за защита от преносими зенитно-ракетни комплекси, които евентуално биха могли да се намират в района, докато водят операция по издирване на екипажа на сваления самолет.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви, че е свалил американски изтребител над остров Кешм в южен Иран с помощта на „нова система за противовъздушна отбрана". Техеран твърдеше, че става дума за F-35 Lightning II, но анализ на снимките от мястото на катастрофата показва отломки от F-15E Strike Eagle. Върху останките от опашната секция ясно се разпознава емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-а изтребителна ескадрила, базирана в RAF Lakenheath, Великобритания, и разгърната в Йордания като 494-а експедиционна изтребителна ескадрила, съобщи The Aviationist.

Според Caspian Post двамата пилоти са катапултирали успешно и са приземени на иранска територия. Около час по-късно спасителен екип е достигнал до тях, при което са били евакуирани успешно и са прехвърлени в американска военна база в Саудитска Арабия с леки наранявания.

Към момента на публикуване Централното командване на САЩ (CENTCOM) не е коментирало информацията и разпространените снимки на отломки. През март CENTCOM отхвърли подобни твърдения за свален F-15E и заяви, че „всички американски изтребители са отчетени". The War Zone отбелязва, че предвид количеството генерирани с AI изображения, тиражирани от ирански източници от началото на войната, подобно твърдение изисква независима проверка, макар текущите снимки да не изглеждат манипулирани.

Ако загубата бъде потвърдена, това ще бъде четвъртият F-15E, изгубен от американските ВВС от началото на операцията. Три F-15E от същия тип бяха свалени на 2 март при инцидент с „приятелски огън" над Кувейт, когато кувейтски F/A-18 Hornet погрешно откри огън по тях. Всичките шест членове на екипажите оцеляха.

Разгръщането на CSAR активи дълбоко на територията на Иран е показателно за нарастващия обхват и риск на въздушните операции. HH-60W Jolly Green II, най-новият бойно-спасителен хеликоптер на ВВС на САЩ, е проектиран за операции в силно оспорвана среда и разполага с бронирана кабина, системи за известяване за приближаващи ракети и лазерно насочване, както и интегрирани примамки и дипола. HC-130J Combat King II осигурява въздушно зареждане на вертолетите по време на мисия и координация на спасителните операции.

Техерна публикува снимки на отломки от свален американски F-15E в централен Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Държавните медии в Иран съобщиха, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е свалил американски изтребител. В официално изявление на говорителя на централния щаб „Хазрат Хатам ал-Анбия“ се твърди, че стелт изтребител F-35 е бил поразен от нова ПВО система над централен Иран. Кадрите от мястото на катастрофата обаче показват ясно, че отломките принадлежат на F-15E Strike Eagle.

По-конкретно, останките от едната опашка все още носят емблемата на ВВС на САЩ в Европа и червената маркировка на 494-та изтребителна ескадрила, базирана в Лакънхийт, Обединеното кралство, която сега е разположена в Йордания като част от 494-та експедиционна ескадрила.

Предвид количеството фалшиви и генерирани от AI изображения, тиражирани от ирански медии от началото на операция „Epic Fury“, автентичността на снимките е редно да се постави под въпрос. Към момента обаче те не изглеждат подправени или софтуерно генерирани. Погрешната идентификация на самолета подкрепя тезата, че кадрите реално са от мястото на инцидента. Появиха се хипотези, че това е мястото, на което три F-15E бяха свалени при инцидент с „приятелски огън“ на 2 март, но теренът на заден план не съответства на нито една локация в Кувейт.

По-рано IRGC разпространи кадри от опит за прехващане на американски F-15, въпреки че в изявлението се твърдеше, че става дума за F-35 над остров Кешм в Ормузкия пролив. CENTCOM опроверга твърдението за свален изтребител над острова.

Възможно е двата инцидента да нямат нищо общо помежду си. Фактът, че предполагаемото сваляне на F-35 в действителност включва F-15E, повдига вероятността и двата доклада да се отнасят за един и същ самолет, въпреки разминаването в локациите – Ормузкия проток и централен Иран.

Към момента на публикуване CENTCOM не е коментирал снимките на отломки. Съдбата на двамата членове на екипажа – дали са катапултирали и дали са били спасени. Очаква се повече подробности да се появят в следващите часове.

Ако информацията бъде потвърдена, това ще бъде четвъртият F-15E, загубен от ВВС на САЩ от началото на въздушната кампания срещу Ислямската република. Както вече споменах, на 2 март кувейтски F/A-18 Hornet свали три американски F-15E Strike Eagle при инцидент с „приятелски огън“ по време на тяхното завръщане от бойна мисия.

Изтребителите F-15E Strike Eagle от Лакънхийт се разположиха в зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM в неделя, 17 януари. Общо 12 самолета, подкрепени от 2 резервни, се отправиха от Обединеното кралство към Близкия изток заедно със самолети за дозареждане с гориво във въздуха. Пристигането им беше потвърдено на 18 януари със снимка на кацащ самолет в неоповестена база. Геолокацията по околни сгради и полетът на C-17 Globemaster III потвърдиха, че става дума за авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания – предна оперативна точка за американските активи в региона.

Американски изтребител F-15 се разби в Кувейт.

🇺🇸🇰🇼 Американски изтребител F-15 се разби в западен Кувейт преди броени минути в предполагаем инцидент с приятелски огън, твърдят местни източници, според които двучленният екипаж е успял да катапултират и се е приземил на земята с парашути.

Кувейт, който е ключов логистичен център за американските военни, вече беше цел на ирански удари с ракети и дронове през изминалите 48 часа. Пентагонът и местните власти не са потвърдили официално за причината за катастрофата.

Япония ще изпрати изтребители F-15J в Европа за първи път в историческо разполагане

🇯🇵🇬🇧 Япония ще изпрати своите изтребители F-15J в Европа за първи път през следващите седмици в разполагане, планирано в Обединеното кралство като част от ново споразумение между Токио и Лондон.

Това заяви британският министър на отбраната Джон Хийли по време на среща със своя японски колега Накатани Ген на 29 август 2025 г. Разполагането бележи първия случай, в който самолети на Японските въздушни сили за самоотбрана (JASDF) ще участват в операции в Европа в рамките на разширено партньорство, разглеждащо сигурността на Европейската и Индо-Тихоокеанската зона като неразделни.

Обявлението съвпадна с визитата на ударната група на британския самолетоносач HMS Prince of Wales (R09) в Япония като част от операция Highmast и след първото кацане на британски F-35B на японския военен кораб JS Kaga. Разполагането на японските самолети в Обединеното кралство не беше съпроводено с подробности за точния брой самолети или продължителността на престоя им. Японски служители обаче посочиха, че самолетите могат да бъдат демонстрирани и на бази в други европейски държави, като разполагането вероятно ще е свързано с инициативи на НАТО за укрепване на възпиращия потенциал и стабилността.

Това решение поставя Япония наравно с други партньори от Индо-Тихоокеанския регион, които допринасят за европейската сигурност, например E-7A Wedgetail от Австралия и C-130J от Нова Зеландия. Срещата на министрите доведе до съвместно изявление, потвърждаващо, че японските изтребители и помощни самолети ще се разполагат в Европа, двустранните учения ще продължат по Споразумението за взаимния достъп, а Япония и Великобритания ще работят за финализиране на първия международен договор по Глобалната програма за бойна авиация (GCAP) към края на 2025 г. Министрите също подчертаха общата си позиция срещу едностранни опити за промяна на статуквото в Източнокитайско и Южнокитайско море, подкрепата за стабилността в Тайванския пролив, осъждането на ядрените и ракетни дейности на Северна Корея, както и силната подкрепа за Украйна срещу руската агресия.

F-15J е японска версия на изтребителите F-15C/D Eagle на McDonnell Douglas, разработена по програмата Peace Eagle. Mitsubishi Heavy Industries беше основен изпълнител, а други японски компании като Kawasaki, Fuji, Sumitomo, IHI и Mitsubishi Electric допринасят с компоненти, сред които фюзелажи, двигатели, авионика и оръжейни системи. Япония има 213 самолета, придобити в годините между 1980 и 2000 г. – 165 едноместни F-15J и 48 двуместни F-15DJ. Първите партиди бяха доставени директно от САЩ, следвани от сглобяване и по-късно пълно местно производство. Самолетите влязоха официално в експлоатация през 1981 г., постепенно замествайки по-старите F-104J/DJ Starfighter и F-4EJ Phantom. F-15J се превърна в основния изтребител за превъзходство във въздуха на Япония и остава на първа линия до ден-днешен, разпределен в седем оперативни и една учебна ескадрила.

Дизайнът на F-15J следва този на F-15C, с модификации в авиониката и средствата за електронна война. Самолетът се задвижва от турбовентилаторни двигателя Pratt & Whitney F100-IHI-100, произведени по лиценз, като по-късните модели са оборудвани с F100-IHI-220E. Максималната скорост надвишава Мах 2,5, радиусът на действие е около 1900 км, а полезният товар поддържа до осем въздушни ракети. Въоръжението включва AIM-9 Sidewinder и AIM-7 Sparrow, по-късно допълнени с японски ракети AAM-3, AAM-4 и AAM-5. Вградено оръжие е 20 мм оръдие JM61A1 Vulcan. Различията с американските F-15 включват японски електронни контрамерки J/ALQ-8, радарни предупредители J/APR-4 и система за обмен на данни J/ASW-10.

Модернизацията подобрява флота, включително нови радарни предупредители, ракетни стартери, системи за контрамерки и интеграция с AAM-4, AIM-120 и AAM-5. Включени са и модернизация на радар, компютри за мисии и средства за електронна война. Към днешна дата към 200 самолета остават активни. F-15J ще продължи да работи съвместно с F-35A/B в рамките на Global Combat Air Programme, осигурявайки слоеста защита на въздушното пространство и оперативна съвместимост с партньори.

Разполагането в Европа показва готовността на Япония да разшири оперативната употреба на наличните си платформи извън регионалната отбрана и подчертава интеграцията на страната в мрежите за сигурност чрез сътрудничество в НАТО, съвместни морски операции, киберзащита и нови технологии в космоса и квантовите системи.

Boeing засилва производството на изтребителите F-15EX Eagle II

🇺🇸 Boeing засилва производството на изтребителите F-15EX Eagle II, а към момента в процес на разработка са общо 90 самолета, като част от по-широките усилия по снабдяване на ВВС на САЩ с подобрени бойни възможности.

Компанията се стреми да постигне стабилен темп на доставки от два самолета на месец до края на 2026 г. Увеличението на производството идва на фона на отчетените подобрения в ефективността на фабриките и контрола на качеството. Според компанията, последните оперативни подобрения са довели до намаляване на преработката и непланираните корекции с всеки изминал месец, известни с термина „работа, извършена в движение“.

„Производителността на фабриките се подобрява през последните месеци, като процентите на преработка и работа, извършена в движение, намаляват с всеки изминал месец, което подобрява производителността на работния процес и подкрепя стабилизирането на фабриките“, обясни Том Алтамуро, директор на Boeing по производството и безопасността на F-15.

Вътрешната инициатива на компанията, наречена „Cut the CoRRS“ (Cost of Rework and Repetitive Schuck – цена на преработка и повтарящ се брак), включва ежедневен „Quality Power Hour“, в който екипите разглеждат различни производствени проблеми в реално време, за да предотвратят дефекти и закъснения.

F-15EX, който се очаква да служи редом с изтребители от пето поколение F-35 и модернизираните F-22 Raptor, разполага с модерна авионика и отворена архитектура на системата за управление на мисията. Той може да носи до 12 ракети въздух-въздух AIM-120 AMRAAM, с бъдеща възможност за хиперзвукови ракети и други съвременни оръжия.

Самолетът се разглежда като високоиздръжливо и рентабилно решение за развиващите се нужди на ВВС на САЩ. Двумоторният му дизайн, цифровата основа и възможността за бърза интеграция на софтуер позволяват мисии с голям полезен товар на дълги разстояния, служейки като допълнение на стелт платформите.

В изявление Boeing подчертава адаптивността на самолета: „F-15EX е създаден да осигурява бойни способности сега, с възможност за растеж с развитието на изискванията на мисията.“

ВВС на САЩ вече приеха първите доставки и продължават да интегрират самолета в оперативното планиране. С разширяването на въздушните възможности на Китай и други конкуренти, служители на Пентагона заявиха, че платформи като F-15EX ще бъдат от съществено значение за поддържане на възпирането и бойната готовност.

Кадри на камикадзе дрон, свален от ракета въздух-въздух AIM-9, изстреляна от израелски F-15D

🇮🇱 Кадри показват изтребител McDonnell Douglas F-15 на израелските военновъздушни сили да изстрелва ракета въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, която прави забележителен завой, за да прехване дрон камикадзе във въздушното пространство над израелския град Ашкелон.

Безпилотният самолет е бил изстрелян от т.нар. „Ислямска съпротива в Ирак“ - коалиция от подкрепяни от Иран шиитски групировки.

AIM-9 Sidewinder е ракета за въздушно прехващане с малък обсег. Въведена на въоръжение във ВМС на САЩ през 1956 г. и във ВВС през 1964 г. Това е една от най-старите, евтини и ефективни ракети въздух-въздух. Най-новите ѝ варианти остават стандартно оборудване в повечето западни военновъздушни сили.

Съветската ракета въздух-въздух K-13, която е почти точно копие на AIM-9B, постигнато с обратно инженерство, също е широко разпространена по света.

Разработката започва в края на 40-те години на миналия век, появявайки се в началото на 1950 г. като система за насочване за модулната ракета Zuni. Тази модулност дава възможност за въвеждане на по-нови ракетни двигатели и системи за самонасочване, включително варианта AIM-9C, който използва полуактивно радарно насочване и служи като основа на противорадарната ракета AGM-122 Sidearm.

Благодарение на инфрачервената система за насочване на Sidewinder, при стрелба с AIM-9 се използва краткият код "Fox two". Ранните модели се използват широко по време на войната във Виетнам, но имат нисък процент на успех (8% успешни попадения с варианта AIM-9E). Това води до въвеждането на версията AIM-9L, която се оказва ефективно оръжие по време на Фолклендската война през 1982 г. и операция „Mole Cricket 19“ в Ливан.

Нейната отлична адаптивност я задържа в експлоатация за дълги периоди от време, за разлика от по-нови проекти като AIM-95 Agile и SRAAM, които бяха предназначени да я заменят.

Това е най-широко използваната ракета въздух-въздух в западния свят, с повече от 110 000 единици, произведени за САЩ и 27 други държави, от които не повече от един процент са били използвани в битка. На сметката си има около 270 унищожени самолета. Произвежда се по лиценз от Швеция и други страни.

През 2010 г. Boeing спечели договор за поддръжка на AIM-9 Sidewinder до 2055 г. Говорителят на военновъздушните сили на САЩ Стефани Пауъл заяви, че относително ниската цена, гъвкавост и надеждност на ракетата означава, че е „твърде вероятно Sidewinder да остане в запасите на военновъздушните сили до края на 21-ви век“.

Саудитска Арабия инвестира 65,8 милиона долара за поддръжка на F-15 на Кралските военновъздушни сили

Два изтребителя F-15SA Advanced Eagle на Кралските саудитски военновъздушни сили ескортират два американски бомбардировача B-52 Stratofortress при пресичане на въздушното пространство на Саудитска Арабия на 10 декември 2020 г.
📸 Снимка: Twitter

🇸🇦🤝🇺🇸 Саудитска Арабия наскоро обяви договор за поддръжка на стойност 65,8 милиона долара за двигателите F100 на Pratt & Whitney. Подпомогнат от Middle East Propulsion Company (MEPC), той е стъпка в посока осигуряване на оперативната готовност на флота от F-15 Eagles на Кралските саудитски военновъздушни сили (RSAF).

Саудитска Арабия е един от най-големите оператори на произведени от Boeing отбранителни платформи в региона на Близкия изток, с 207 броя F-15 SA и 62 броя F-15 Eagle в експлоатация, според разузнавателните данни на GlobalData за отбранителните способности на Саудитска Арабия.

Съгласно условията на договора Pratt & Whitney ще предоставя резервни части и услуги за двигателите и ще се интегрира по-тясно с MEPC и RSAF. Това ще улесни рационализираното вникване в данните за двигателя и процесите на управление на инвентара, позволявайки по-ефективна и предсказуема поддръжка на двигателя.

Джош Гудман, старши директор на програмата F100 в Pratt & Whitney, подчерта трансформиращия се характер на договора, заявявайки: „Този договор бележи преход към по-проактивно и цялостно решение за подръжка, което предлага на Кралските саудитски военновъздушни сили по-голяма достъпност и цялостна ефективност.”

Освен спестяване на разходи, партньорството между Pratt & Whitney, MEPC и RSAF носи обещание за рационализирани операции. След като Pratt & Whitney поема отговорността за оптимизиране на готовността на флота, MEPC и RSAF могат да пренасочат фокуса си към мисии с увереност в надеждността и производителността на двигателите на техните F-15.

Работата по договора е в ход от януари 2024 г. и е планирана да продължи през втората половина на 2025 г.

Изтребителите F-15EX на Boeing придобиха популярност в световен мащаб. Наскоро Индонезия поиска одобрение за закупуване на 24 самолета. От друга страна, Япония възложи на Boeing договор на стойност 474,5 милиона долара за подобряване на способностите си за противовъздушна отбрана чрез програмата F-15 Japan Super Interceptor, интегрираща системи за повишаване на бойната ефективност и оцеляването.

Системата за радиоелектронна война EPAWSS на F-15 е завършила оперативните тестове

F-15E Strike Eagle излита след получаване на гориво от KC-135 Stratotanker над североизточните Съединени щати на 24 август 2022 г.
📸 Снимка: Senior Airman Hiram Martinez/U.S. Air Force

🇺🇸✈️ Военновъздушните сили на САЩ наскоро завършиха първоначален оперативен тест и оценка (IOT&E) на Eagle Passive Active Warning Survivability System (EPAWSS), валидирайки иновативните способности, които усъвършенстваната система на BAE Systems предоставя на F-15. EPAWSS осигурява критични възможности за електронна война (EW) за самолетите F-15E Strike Eagle и F-15EX Eagle II.

„EPAWSS е проектирана за надграждане и бързо вмъкване на възможности“, каза Ейми Несбит, програмен мениджър на EPAWSS в BAE Systems. „Ние използваме гъвкава разработка на софтуер, за да осигурим итеративни надстройки на полеви EW системи – позволявайки на нашите клиенти да победят бъдещите електромагнитни заплахи.“

EPAWSS предоставя незабавни способности за електронна борба в пълния им спектър - включително радарно предупреждение, геолокация, ситуационна осведоменост и самозащита. Системата позволява свобода на маневриране и по-дълбоко проникване в бойни пространства, защитени от модерни интегрирани системи за противовъздушна отбрана.

„EPAWSS е скок в технологиите, подобряващ смъртоносността и бойните способности на F-15E и F-15EX в оспорвана и влошена бойна среда срещу напреднал съперник“, заяви майор Брайънт „Джейгър“ Баум, директор на тестовете на EPAWSS в Центъра за оперативни тестове и оценка на ВВС (AFOTEC). „EPAWSS определи базовата линия за радиоелектронна борба на бойните самолети.“

BAE Systems подкрепи AFOTEC при изпълнението на EPAWSS IOT&E и сега е в процес на производство и внедряване на една от най-модерните системи за радиоелектронна защита в света, подобрявайки способността на F-15 да изпълнява бойни мисии. Компанията работи в тясно сътрудничество с Boeing и Военновъздушните сили на САЩ, за да подобри дискриминиращите EW възможности на системата, включително използването на когнитивна EW, както беше демонстрирано по време на събитието Northern Edge 2023 за големи учения.

„Нашето тясно сътрудничество с военновъздушните сили на САЩ ни позволява да развием способностите за когнитивна обработка на EPAWSS“, каза Чип Мозъл, програмен директор в BAE Systems. „Чрез постепенно тестване и внедряване на когнитивни EW решения към доказани системи като EPAWSS, ние даваме възможност за тактическо свръхсъвпадение на спектъра срещу напреднали заплахи, които са непредвидими, развиващи се и адаптивни.“

Събитието NE23 тества способността на EPAWSS да реагира бързо на електромагнитни заплахи, които не са срещани преди. Тестовете предизвикаха способността на системата да обработва данни от сензори по време на мисията, да създава изящни техники и да оптимизира вълните в реално време. Освен това средата NE23 предизвика системата да изпълнява задачите в плътен, непредсказуем електромагнитен спектър на ниво театрални упражнения.

BAE Systems изпълнява програмата EPAWSS в своите съоръжения в Нашуа, Ню Хемпшир и Остин, Тексас, като активно произвежда хардуер EPAWSS в подкрепа на производството на нови самолети F-15EX и модификациите на флота от самолети F-15E.

За допълнителна информация относно EPAWSS посетете http://www.baesystems.com/epawss.