Норвегия задържа санкциониран кораб на „Арктик СПГ 2“ без валиден флаг

🇳🇴⚓🇨🇳 Норвегия задържа YA QING HAI YANG, кораб за тежки товари с китайски собственик, който през 2024 г. участва в превоза на модулите на електрическа централа за руския проект „Арктик СПГ 2“ и оттогава се намира под санкции на САЩ и ЕС. Основание обаче не са санкциите, а документите: при проверка на 13 октомври Норвежката морска администрация установи, че няма валидна регистрация под флаг и не разполага с изискваните сертификати. „По време на инспекцията беше установено, че корабът няма валидна регистрация под флаг и не разполага с необходимите сертификати“, каза пред High North News Даг Инге Орхус, директор по комуникациите на администрацията. „Затова корабът е задържан до второ нареждане.“

YA QING HAI YANG влезе в Андфьорден, край остров Андьоя във Вестеролен, заедно с друг тежкотоварен китайски кораб – JIAN YANG CHENG HE, за да се укрият от буря. През лятото и двата са плавали от Китай по Северния морски път, след което са направили престой при Мурманск и морската граница между Норвегия и Русия. Задържаният плава под флага на Гватемала, която не поддържа публичен корабен регистър, затова Lloyd's List класифицира регистрацията като потенциално фалшива, пише The Insider. В санкционните бази данни той е вписван последователно под флаговете на Панама, Гвиана и Гватемала. За да бъде освободен корабът, неговият собственик е нужно да го впише по законен начин в корабния регистър на дадена страна и да получи валидни сертификати; едва тогава инспекторите ще довършат спрения преглед. Пред вестник Nordlys Орхус предупреди, че при подновяването на прегледа могат да бъдат открити и други нарушения.

Към момента не е известен друг случай Норвегия да е задържала съд, плаващ под фалшива регистрация. Самият Орхус не можа да го потвърди веднага и каза, че трябва да провери архива на администрацията. През септември 2025 г. Lloyd's List съобщи, че Норвегия и няколко други европейски държави рутинно проверяват документите за флага и застраховката на подозрителни кораби, но не са задържали такъв с фалшива регистрация. Двете по-ранни задържания в норвежки води, които се споменават във връзка със случая, имат друго основание. Товарният кораб SILVER DANIA беше спрян към края на януари 2025 г. по подозрение за повреда на подводен кабел и скоро беше освободен. Руският изследователски кораб PROFESSOR MOLCHANOV беше задържан през септември 2026 г. в Свалбард по съдебно разпореждане, издействано от украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“, за да бъде изпълнено арбитражно решение срещу Русия. Там норвежките власти действаха като изпълнители по граждански спор.

Задържането идва след месеци, в които Осло подчерта своята предпазливост. През февруари премиерът Йонас Гар Стьоре заяви, че Норвегия няма стремежи да конфискува кораби, и наблегна на безопасното и организирано корабоплаване. Проверките на застраховките, въведени през 2025 г., бяха доброволни и не включваха качване на борда. Този път основанието беше установено при стандартна процедура: YA QING HAI YANG потърси убежище от лошо време в норвежки води, а проверката, която властите извършват по стандартната процедура на всеки съд, потърсил място за убежище, потвърди съмнението за гватемалския му флаг, което Lloyd's List вече беше отбелязал. Морската администрация казва изрично, че основанието за задържането са регистрацията и сертификатите, а не санкциите.

Историята на кораба е причината случаят да не е рутинен. През октомври 2024 г., под името OCEAN 28, той пренесе заедно с NAN FENG ZHI XING модулите на централата, построена от китайската Wison New Energies за втората производствена линия на „Арктик СПГ 2“ – завода на „Новатек“ на полуостров Гидан. Двата съда изминаха над 1500 морски мили през частично заледено море, понякога със скорост 1–2 възела, въпреки че OCEAN 28 няма ледов клас. В последната част от маршрута ги придружаваше атомният ледоразбивач „Сибир“, съобщи тогава gCaptain. Според Държавния департамент на САЩ модулите са претоварвани в междинни китайски пристанища между няколко кораба, част от които са прикривали своята самоличност и местоположение. Сред тях е и HUNTER STAR, а разследването на High North News показа, че OCEAN 28 е бил преименуван по време на операцията.

Санкциите бяха наложени на 10 януари 2025 г. Така Вашингтон блокира корабостроителния завод Zhoushan Wison Offshore and Marine, самия OCEAN 28 и неговия оператор Hongkong Yaqing Shipping, който дотогава не беше санкциониран. По-късно корабът попадна в санкционните списъци на ЕС и Швейцария.

JIAN YANG CHENG HE не е задържан. Корабът плава под китайски флаг. Инспекторите се качиха на борда му на 21 октомври, когато времето позволи, и откриха 5 нарушения, за които определиха срок за отстраняване. Сред тях са липса на ред, недостатъчно обезопасени горещи повърхности и документация, която се нуждае от актуализиране. „Когато влезе в място за убежище, норвежките власти следваха стандартната процедура за такива ситуации и извършиха проверка на борда“, заяви Орхус. Администрацията не е установила връзка между него и попадналите под санкции руски енергийни проекти. На снимки, заснети от брега, на палубата на YA QING HAI YANG се виждат пристанищни кранове, но за кого са и накъде пътуват двата кораба, засега няма публично потвърждение. По въпросите за сигурността, свързани с тяхното присъствие край Андьоя, администрацията отправи запитване до компетентните органи. На 19 октомври Брюнял Стурдал, говорител на Обединеното оперативно командване на норвежките въоръжени сили, повтори официалното обяснение: „Корабите все още имат разрешение да се укриват от продължаващите бури в района.“ Вятърът отслабна до около 13 възела към 23 октомври, а двата съда оставаха край Андьоя вече повече от 10 дни, отбелязва High North News.

Дания, Швеция и Франция вече спират санкционирани кораби заради съмнения за техния флаг, въпреки че го правят по различен път. На 20 февруари 2026 г. Датската морска администрация задържа контейнерния кораб NORA, санкциониран от САЩ по програмата за санкции срещу Ислямска република Иран, който беше хвърлил котва в датски териториални води под флага на Коморските острови, които отрекоха, че е вписан в техния регистър. От март до началото на май Швеция задържа 5 кораба, 3 от тях са заподозрени в плаване под фалшив флаг. Капитаните на CAFFA, SEA OWL 1 и JIN HUI бяха арестувани по подозрение за представяне на фалшиви документи. На 12 октомври военнослужещи от френския флот се качиха на борда на танкера DF PEAK на 450 морски мили южно от Реюнион. Президентът Еманюел Макрон обяви, че корабът е заподозрян в плаване под фалшив флаг и незаконен превоз на гориво, носи флага на Бенин и се намира под санкции на ЕС.

Най-близо до норвежкия случай е датският: NORA също беше на котва, в датски териториални води, и също беше задържан, защото държавата, на чийто регистър се позовава, отрече той да влиза в него, а не заради санкционния списък, в който вече фигурираше. Швеция действа на същото основание, повдига наказателни обвинения за неистински документи, а Франция – с абордаж в открито море, при който подозрението стои редом със санкциите на ЕС. И в четирите държави основанието за действие е свързано с флага. Върху това тълкуване може да се противопостави доводът, който признава и изданието High North News: инспекцията е рутинна, а задържането не значи непременно смяна на политиката. През същата процедура премина и JIAN YANG CHENG HE, който получи забележки и остана свободен. Норвегия не е сменила курса си официално. Тя показа обаче, че обикновената инспекция на кораб в място за убежище стига, за да спре санкциониран съд с фалшива регистрация.

Военното разузнаване на САЩ отчита над 510 китайски спътника за наблюдение

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.

Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.

Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.

Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.

Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.

Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.

Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.

През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety  радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.

Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.

Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.

Сателитна снимка показва 4 китайски радарни самолета KJ-3000 в завода в Сиан

🇨🇳✈️ На летището на авиационния завод в Сиан-Янлян, провинция Шънси, са паркирани 4 самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) KJ-3000. Това е най-новият вид радарен самолет, разработен на базата на тежкия военно-транспортен самолет Y-20. Сателитната снимка, заснета на 5 октомври 2026 г. от Vantor (бившата Maxar Intelligence), е публикувана от специализираното издание The War Zone. Три от машините се намират до цеховете на Xi'an Aircraft Company (XAC), производител на Y-20, в западната част на комплекса. Четвъртият самолет е на площадката на Китайския център за летателни изпитания (CFTE) на същото летище.

Броят самолети повдига въпроса дали програмата е преминала от прототипи към серийно производство, но експертите нямат единодушно мнение. Джей Майкъл Дам, старши сътрудник в Институт за аерокосмически изследвания „Мичъл“ в САЩ, смята, че присъствието на 4 самолета е знак за серийно производство на този тип самолет. Андреас Рупрехт, анализатор на китайската военна авиация и сътрудник на изданието, е далеч по-предпазлив в оценката си. По думите му снимката може да значи, че е започнало серийно производство или начално производство в малки серии, при което възложител и изпълнител тестват цялостния процес, но едва по-късно стигат пълен темп на производство. Възможно е обаче 4-те известни прототипа просто да са били на едно и също летище. Рупрехт определя самолета на площадката на CFTE именно като прототип.

Самото издание стига до заключение, че снимката от 5 октомври не потвърждава серийното производство. Също толкова предпазлива е оценката в съвместния бюлетин за Китай и Тайван на Американския институт за предприемачество (AEI) и Института за изследване на войната (ISW) от 27 октомври: наличието на 4 броя на едно и също летище „може да значи, че КНР е започнала ограничено производство на KJ-3000“. Към 28 октомври официално изявление за производството от страна на Пекин няма.

Досегашното развитие на програмата се проследява предимно по сателитни снимки. Първите бяха с ниско качество и започнаха да се споделят през декември 2024 г. През май 2025 г. се появи по-ясно изображение на самолет с бордов номер 7821, смятан за първия екземпляр от вида. Той стоеше паркиран на неуточнено летище, все още само с нанесен грунд, а екземплярите до цеховете на XAC на новата снимка са боядисани. Според оценка на Janes от юни 2025 г. прототип 7821 провежда летателни изпитания от края на 2024 г.

KJ-3000, за който се среща също така с обозначение KJ-20, е разработен на базата на Y-20B, подобрения вариант на 4-моторния товарен самолет с местно произведени двуконтурни двигатели WS-20. Над задната част на фюзелажа е монтиран голям кръгъл обтекател на радара, а на неговата предна част могат да бъдат видяни изпъкнали антени. Над пилотската кабина има щанга за дозареждане във въздуха, а при основата на кила – голям въздухозаборник, който по преценка на TWZ вероятно подава охлаждащ въздух към бордовата електроника.

Конфигурацията на основния радар все още не е известна. KJ-2000 и по-малкият KJ-500 имат неподвижен обтекател с 3 активни фазирани антенни решетки, т.е. радари, чийто лъч се насочва електронно, без да има нужда от завъртане на антената. Трите заедно предлагат 360-градусово покритие. Boeing E-3 Sentry (САЩ) и Бериев А-50 (Русия) разчитат на въртящ обтекател. През юни 2025 г. Janes обърна внимание, че знаците по обтекателя на KJ-3000 сочат 2 решетки, разположени гръб в гръб, вероятно като част от нова радарна система. Министерство на отбраната на САЩ описва очакваните възможности в годишния си доклад пред Конгреса за военното развитие на Китай от 23 декември 2025 г. „KJ-3000 вероятно ще е първият в света модел, който използва цифров радар, и ще може да противодейства на смущения, пасивно да открива и разпознава цели“. В същия доклад се посочва, че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) вече е провела първия полет със самолета.

TWZ очаква KJ-3000 да реши дългогодишния проблем на големите реактивни радарни самолети на НОАК. От KJ-2000, разработен на основата на руския военно-транспортен самолет Ил-76МД, са завършени само 4 единици. Програмата беше ограничена от броя налични планери, а днес се изправя пред зависимостта от руски доставки и остаряването на самолетите. Платформа местно производство подсигурява по-устойчива основа за много по-широк флот, повече възможности за модернизация и възможност за износ.

Изданието не спестява и предимствата на по-голямата реактивна платформа пред многобройните китайски витлови машини за далечно радиолокационно откриване: по-висока скорост, по-голяма далечина на полета и по-дълго време във въздуха. По-голямата височина на патрулиране подсигурява по-добър радарен обзор за откриване на нисколетящи самолети и ракети, които наземните радари не виждат заради хоризонта или релефа.

Въпреки това витловите радарни платформи не излизат от употреба. Те са разработени върху 4-моторния транспортен самолет Y-9 – KJ-500 се произвежда и доставя на високи обороти, а вариантът KJ-500A вече има щанга за дозареждане във въздуха. По-новият KJ-700, който комбинира радар с оптико-електронни и инфрачервени сензори, все още не е напълно познат като възможности. По-малките платформи могат да действат от разпръснати летища с ограничена инфраструктура и често се срещат по изкуствените острови, изградени от НОАК в Южнокитайско море, както и над Тайванския проток.

В същия доклад на Пентагонът се посочва, че достъпът до спомагателни платформи като KJ-500 предлага по-добри възможности за разузнаване и наблюдение на ВВС на НОАК, както се забелязва от операциите с висока интензивност край Тайван. Още през 2022 г. тогавашният командващ ВВС на САЩ в Тихоокеанския регион генерал Кенет Уилсбах посочи, че част от китайските ракети въздух-въздух с голям обсег разчитат на подкрепата на KJ-500. Радарните платформи във въздуха повишават способностите на изтребителите, сред които изтребителя от пето поколение Chengdu J-20, и служат като възел за обмен на данни между силите. В някои случаи те позволяват на изтребителите да атакуват цел, без да включват собствения си радар, и по този начин да не издават своето местоположение.

Снимката от Сиан засега не решава спора между Дам и Рупрехт. По-ясна картина биха дали снимки на още планери, на дейности около производствените цехове или на самолети с нова бойна маркировка.

Индийската гранична полиция потвърди противопоставяне с Китай в Аруначал Прадеш

🇮🇳⚔️🇨🇳 Индийски и китайски военни влязоха в сблъсъци на няколко места в пограничната провинция Аруначал Прадеш. Това съобщи в четвъртък, 22 октомври Шатруджит Капур, генерален директор на Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), която заедно защитава Линията на действителен контрол (LAC), 3488 км фактическа граница с Китай, която никога не е демаркирана. Пекин смята целия щат за своя територия и го нарича Цзаннан (Южен Тибет), а Ню Делхи го смята за неразделна част от Индия.

Капур говори на хинди на годишната церемония на ITBP в Алвар, Раджастан, докато хвалеше сформираните наскоро нейникомандоси. „Наскоро в Аруначал се създаде обстановка, в която на няколко места се стигна до сблъсъци, които продължават и сега“, каза той. В това изречение не назова Китай, но вестник The Hindu, който цитира думите му, ги определи като първото официално потвърждение колко широко е напрежението по североизточната граница от юли насам. Правителствени източници уточниха, че най-видимия сблъсък е при Асафила, край Таксинг в окръг Горен Субансири. Там от края на юли Народната освободителна армия на Китай (НОАК) е разпънала палатки на възвишение, на 6–7 км навътре от линията, както я вижда Индия, близо до ротната оперативна база Маджа.

На другия ден говорителят на индийското министерство на външните работи Рандхир Джайсвал препрати въпросите за подробности към Министерството на отбраната. Той заяви, че обстановката по границата от време на време се нарушава, когато китайската страна се отклони от установените маршрути за патрул, и че двете страни използват каналите за дипломация и военни контакти, за да избегнат погрешна преценка. Добави, че са се съгласили да обсъдят как да подобрят разбирането си за LAC в съответните участъци. Почти същите думи стоят в 4-ата от 8-те точки, договорени от специалните представители по граничния въпрос Аджит Довал и Ван И на 25 август в Пекин. Източници от отбраната, цитирани на 24 октомври от Millennium Post, описаха Асафила и Лонгджу като чувствителни, защото Индия и Китай прокарват границата различно. Насилствени сблъсъци по думите им не са регистрирани, а местните командири се справят чрез флагови срещи и горещи линии. Към 25 октомври китайското външно министерство не е правило коментар: в стенограма от брифинга на ведомството от 23 октомври въпрос за Индия няма, а през август говорителят Го Цзякун определи обстановката като „като цяло стабилна“.

Как изглежда това на място, показва клип с печат от 26 юли, който от началото на август се споделя онлайн като запис от Таксинг. Мъже в каски и бронежилетки стоят на скален праг над тревист склон, като индийци и китайци държат дълги сопи. Армията и властите в щата не са удостоверили клипа; тогава армията нарече сведенията за китайско навлизане „неверни и без никакво основание“.

Сопите не са случаен избор. Споразумението от 1996 г. за мерки за доверие по LAC забранява откриването на огън на под 2 км от нея. Протоколът от 2005 г. урежда какво става, когато патрули се озоват лице в лице: те проявяват въздържаност, спират дейността си, не напредват и паралелно се завръщат в базите си, а през цялото време „никоя от страните не използва сила и не заплашва с използване на сила“. Реално оръжието е у тях, но не се използва. „Всички военни на гранична служба винаги носят оръжие, особено когато напускат поста. [...] Дългогодишна практика (според споразуменията от 1996 и 2005 г.) е въздържане от употребата на огнестрелно оръжие при противопоставяния“, написа през юни 2020 г. индийският външен министър Субраманиам Джайшанкар. Остават числеността, блъскането и сопите.

Точно така премина и сблъсък на 9 декември 2022 г. в района на Янгце, в окръг Таванг на същия щат, когато индийски и китайски военни се биха със сопи. По думите на министъра на отбраната Раджнатх Сингх пред парламента китайски войници опитали да прекрачат линията и „едностранно да променят статуквото“. Като резултат срещата ескалира във „физическо сбиване“ с ранени „от двете страни“, но без загинали или тежко ранени от индийска страна. Според армията и индийците, и китайците „веднага са се изтеглили от района“, а два дни по-късно местните командири проведоха флагова среща.

Същото правило не успя да предотврати най-тежкия инцидент между Индия и Китай от близо 45 години. В долината Галван в Ладак на 15 юни 2020 г. загинаха 20 индийски военнослужещи, без да е имало дори един изстрел; Китай призна четирима свои загинали едва през февруари 2021 г. След Галван индийската армия разреши на полевите командири да използват огнестрелното си оръжие в извънредни обстоятелства. През септември същата година при езерото Пангонг за пръв път от десетилетия прозвучаха изстрели, като всяка от армиите обвини другата, по данни на Anadolu. Режимът държи сблъсъците под прага на престрелката, но не ги прави безопасни: Галван показа, че и без изстрел допирът може да убива.

Капур говори и за това в каква посока отива ITBP. Според него НОАК е достигнала „много напред“ в своите традиционни способности, затова ITBP залага на дроновете. „Дронът е нещо, с което и сравнително малка сила, и малка държава може да се мери с голяма“, заяви той и даде като пример Украйна. Според The Wire той е признал също, че оръжията на ITBP са на около 50 години, тя развива анти-дрон средства и изгражда подземни укрития.

Покрай Таксинг обикалят и кадри от съвсем други места. На 25 октомври индийската армия публикува свое опровержение на клип, разпространен от профили в Пакистан, според който китайски войници претърсват индийски военни в Аруначал: записът е от учение за борба с тероризма, проведено в Бенгалуру през май 2026 г. Видеото, тиражирано през юли като доказателство за китайско нахлуване на цели 60 км в Аруначал, беше проследено от организация CyberPeace до базовия лагер Балтал в Джаму и Кашмир от поклонението „Амарнатх Ятра“, а правителственото звено PIB Fact Check обяви клиповете за стари и несвързани. Клипът от 26 юли засега не е опроверган, но и не е потвърден.

В Ню Делхи думите на Капур станаха повод за политически спор. Индийският национален конгрес обвини кабинета на Нарендра Моди, че прикрива сблъсъците по границата от юли, и поиска явяване в парламента. „Успяваме ли да патрулираме до Шера-5 в Аруначал Прадеш, или не?“, попита Паван Кхера от Конгреса и настоя за отговор дали Китай е разпънал палатки на 7 км навътре в индийска територия. Шера-5 е патрулна точка, която според местните жители, цитирани през август от проверовъчна група на Народната партия на Аруначал, индийските сили са изоставили след сблъсък през 2023 г. Партията е съюзник на управляващата Бхаратия Джаната Парти. Позицията на кабинета остава, че няма загубена територия: през август министър Кирен Риджиджу заяви, че ново заемане на земя от китайска страна няма, макар тревогите на местните за пасищата да са основателни.

Противопоставянето при Таксинг тече от три месеца без данни за изстрел или пострадал, докато в същото време двете страни разшириха каналите за комуникация помежду си. На 25 август се разбраха за още две места за разговори на ниво генерали и за две нови горещи линии между армиите в Източния и Централния сектор. На 6 и 7 септември командирите на корпуси се срещнаха във Вача и Дамай (по данни на The Wire за пръв път в Източния сектор), а на 11–13 септември Си Дзинпин беше в Индия за срещата на върха на БРИКС. Връзките се затоплят от 2024 г. с уреждането на военния спор в Източен Ладак. Хронологията показват, че правилата от 1996 и 2005 г. и мрежата от канали над тях държат и този сблъсък под прага на стрелбата, а война заради Таксинг е твърде слабо вероятна. Противният довод има същата следа: Галван също започна без изстрели и завърши с 24 признати жертви, а палатки, оставени месеци наред на спорен хребет, държат войските в постоянен допир.

Протоколът от 2005 г. иска не само въздържане, но и паралелно връщане в базите, а палатките край Маджа стоят там от края на юли. Затова решаващото е дали ще бъдат вдигнати: така ще стане ясно дали каналите, добавени през август, могат да изтеглят двете армии от Асафила, или Таксинг ще остане поредното място по линията, където те стоят една срещу друга със сопи – без изстрел, но и без да си тръгват.

BLF нападна Гуадар и граничния пункт Габд, затворен за внос от Иран

🇵🇰💥 Фронтът за освобождение на Белуджистан (BLF) нападна на 22 октомври обекти в пристанищния град Гуадар, крайна точка на Китайско-пакистанския икономически коридор, и в района на граничен пункт Габд на границата с Иран, като обяви началото на операция „Алмас“. На 23 октомври военната пресслужба ISPR потвърди нападенията на двете места и обяви, че силите за сигурност са убили 10 нападатели, сред тях една жена, че е загинал един цивилен и операциите са приключили без загуби за военните. BLF твърди обратното: бойците ѝ са държали 20 часа базата на армейската строителна организация FWO в Гуадар, а групировката назова поименно 7 свои загинали.

Така за един ден бунтовниците стигнаха и до града, чието дълбоководно пристанище е развито от Китай, и до пункта, през който минава над половината от вноса на пропан-бутан от Ислямска република Иран. При това Габд–Римдан вече беше затворен по решение на самия Исламабад: на 17 октомври Министерството на търговията на Пакистан спря търговията с Иран през Габд–Римдан и Тафтан, а от 21 октомври през него се изнасят само бързоразвалящи се стоки.

Първата официална версия от 22 октомври описва опит за нападение. Държавното Радио Пакистан цитира военни източници, според които нападателите са опитали да ударят празен лагер на строителна фирма, в отговор на което армията е убила трима, други трима били обкръжени на място, а при отделно нападение четирима се укривали в хотел край Гуадарската магистрала и също били обкръжени. Операцията е лично ръководена от командира на дивизията в Гуадар. Вътрешният министър Мохсин Накви поздрави военните и заяви, че цялата нация е единна срещу тероризма и подкрепя военните и полицията.

Равносметката на службата за медии и връзки с обществеността на въоръжените сили на Пакистан (ISPR), публикувана на 23 октомври, разшири картината. Според нея нападателите са опитали да действат около граничния пункт Габд и самия град, а „при последвалите престрелки“ са убити 10 бойци от техните редици. Загинал е един цивилен, поразени са няколко превозни средства, а „операциите приключиха без загуби за силите за сигурност“. ISPR описва групата като спонсорирана от Индия и я нарича „Фитна ал-Хиндустан“ – от 31 май 2025 г. това е официалното название, използвано за всички „терористични групи и организации“ в Белуджистан. Индия отхвърля обвиненията, че подкрепя белуджките сепаратисти. ISPR описа принудата на белуджка жена да участва в атаката не само като престъпление срещу държавата, но и срещу честта на белуджките жени.

И ISPR говори за осуетени замисли, но изявлението описва други мащаби. През първия ден официалните източници съобщаваха за 3 убити и 7 обкръжени край един празен лагер и един хотел. На следващия ден армията вече признава бойни действия в две отделни зони, 10 загинали нападатели и 1 убит цивилен, без да уточнява кога точно са приключили операциите.

BLF разказва съвсем различна история. В изявления, споделени от местното издание The Balochistan Post, което редовно публикува съобщенията на въоръжените групи, говорителят майор Гуахрам Балоч заяви, че самоубиец с кола бомба е пробил периметъра на главната база на FWO на кръстовището Zero Point, а след него вътре са влезли бойци от т.нар. оперативен батальон „Саддо“. Бойците са атакували офис на военното разузнаване (MI) и Междуведомственото разузнаване (ISI) в комплекса, при кото са убити десетки военни и разузнавачи, сред които висши офицери и бойци от специалните части SSG. Групировката твърди още, че е превзела полицейския участък в Мазани, ударила е военен конвой край Габд и е заела пост на кръстовище Gabd Cross. Изявлението нарича комплекса център на „колониалните проекти“ в Гуадар и Макран и отправя предупреждение: „Без волята и съгласието на белуджкия народ колониалните проекти в Белуджистан никога няма да бъдат в безопасност.“

На 23 октомври BLF обяви операцията за приключила и назова 7 загинали в своите редици, сред тях и жена на име Билкис Дидаг, чийто псевдоним Алмас съвпада с името на операцията. ISPR докладва за 10 загинали бунтовници на двете места, а BLF назовава 7 свои загинали от щурмовете срещу комплекса и обещава подробни данни по-късно. В изявлението на ISPR базата на FWO изобщо не се споменава. Нито една от версиите не е потвърдена независимо.

Първите сведения от града бяха за мощна експлозия и продължителна стрелба. Местни жители, цитирани от The Balochistan Post, разказаха, че детонацията се е чула чак в Сур и Пишукан. BLF разпространи видео, за което твърди, че показва взрива на колата бомба, а на 23 октомври публикува и 2 клипа, които според групировката са заснети вътре в комплекса. Мястото и времето на записите не са потвърдени независимо.

BLF е забранена в Пакистан и се ръководи от Аллах Назар Балоч. Групировката представи публично своя батальон „Саддо“ на 30 ноември 2025 г. с нападение срещу комплекс в Нокунди, окръг Чагай, където по нейните думи са живели чуждестранни инженери и служители на минните проекти Саиндак и Реко Дик. Окръг Гуадар не е нова мишена. На 18 октомври майор Уаджахат Уахид загина при взрив на самоделно взривно устройство край Пасни, съобщи ISPR. При координираните нападения на Белуджистанската освободителна армия (BLA) в края на януари 2026 г. въоръжени мъже атакуваха лагер на работници мигранти в Гуадар и убиха 11 души, по данни на Reuters. През март 2024 г. отряд на BLA нападна комплекса на пристанищната администрация и осем от бойците загинаха при опит да влязат в него. Пакистанският институт за изследване на конфликтите и сигурността (PICSS) отчете през септември 2026 г. 225 нападения на въоръжени формирования в цялата страна. Това е най-високият месечен брой от 12 години.

Нападението при Габд остава епизода, за който са известни най-малко подробности. ISPR потвърждава, че бунтовници са действали край пункта, без да уточнява как е завършило всичко. Близкият до правителството сайт Balochistan Pulse нарече нападнатия пункт Trade Gate 250 и цитира непотвърдени сведения за десетки подпалени камиони с пресни плодове. ISPR говори само за няколко повредени превозни средства, а Daily Pakistan пише за подпалени камиони край път при инцидента в Гуадар, без да споменава граничен пункт.

Пунктът е важен заради пропан-бутана. Пакистан внася от Иран около 7000 тона пропан-бутан дневно, по данни на Пакистанската асоциация за пропан-бутан, а над 4000 тона минават само през Габд–Римдан, каза пред Reuters Шамсул Хак, бивш председател на Търговската палата на Гуадар. „Този внос е спрян“, допълни той. За няколко дни цената на 12 кг бутилка е скочила от 4500 на 7000 рупии, съобщиха търговци. Властите в провинцията обясниха затварянето със сигурността и борбата с контрабандата, докато иранското външно министерство – с „технически проблеми“. На 23 октомври говорителят на пакистанското външно ведомство Саджад Хайдер Хан, попитан дали затварянето е под американски натиск, отговори, че Пакистан „спазва и ще продължи да спазва всички приложими санкционни режими“. За състоянието на конкретните пунктове той твърди, че няма „пряка информация“. Пунктът има и транзитна роля: от 25 април Пакистан позволява стоки от трети страни да се превозват за Иран по 6 маршрута, които завършват в Габд и Тафтан, докато иранските пристанища са под американска морска блокада.

Габд–Римдан и Тафтан бяха тема и при визитата на началника на армията фелдмаршал Асим Мунир в Техеран на 20 октомври. Това беше петата му визита след сключеното през април примирие между САЩ и Иран с посредничество от Пакистан. Пред председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф той определи проблемите като „временни и технически“ и заяви, че пунктовете са отворени „от днес“. Два дни по-късно Фадахосейн Малеки, ръководител на групата за приятелство Иран–Пакистан в парламента на Ислямската република, заяви пред агенция ИЛНА, че пунктовете са отворени „едностранно“: камионите от Пакистан влизат в Иран, а обратният поток остава блокиран. „Ако това положение продължи, Иран със сигурност ще затвори границата от своята страна“, предупреди той. Иран съобщи, че се водят консултации за подновяване на търговията.

Нападението при Габд не е непременно знак, че фронтът се простира от двете страни на границата. И ISPR, и BLF описват действия от пакистанската страна на граничния рубеж, а три дни преди него изследователят от Куета Имтиаз Балоч заяви пред Al Jazeera, че засега „няма ясни признаци за по-широка мобилизация на въоръжените групи от двете страни на границата“. Но дори и без иранското измерение 22 октомври показа, че BLF може да удари паралелно пристанищния град и пункта, през който минава по-голямата част от иранския пропан-бутан за Пакистан. Атаката при Габд дава конкретно основание за довода за сигурност, с който властите в Белуджистан обясниха затварянето. То обаче не изяснява дали пунктът е затворен заради бунта, или заради отношенията с Вашингтон и Техеран. В отговора си по този въпрос говорителят на МВнР в Исламабад се позова на санкционния режим. Отговорът ще дойде с първото решение за вноса на пропан-бутан през Габд–Римдан и мотивите към него. Дотогава недостигът и поскъпването може да се задълбочат, предупреждава председателят на асоциацията Ирфан Кокхар.

33 позиции за ПВО вече обграждат завода за дронове „Геран“ в „Алабуга“

🇷🇺🛡️ Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, основната руска площадка за производство на ударни дронове „Геран“, е обрадена от 33 позиции за противовъздушна отбрана. Техният брой е същият, отчетен от Радио Свобода при резиденцията на президента Владимир Путин във Валдай. Сателитна снимка от 21 октомври на компанията Planet, показва съоръжения, издигнати от пролетта насам. Журналистът на изданието Марк Крутов поддържа интерактивна карта на всички позиции в зоната и около нея и изчислява броят на потвърдените кули и подиуми за ПВО на точно 33.

От пролетта на 2026 г. насам около зоната са построени няколко бетонни кули за системи за ПВО и нови подиуми за зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“ или зенитно-ракетни комплекси с малък обсег „Тор“. „Панцир“ съчетава ракети и автоматични оръдия срещу самолети, крилати ракети и дронове. „Тор“ е подвижен комплекс, създаден да сваля високоточни боеприпаси и дронове. Подиумът е ниска издигната платформа, върху която комплексът застава над околния терен. Кулата е многоетажна конструкция, която го издига много по-високо. Кадрите, публикувани от Радио Свобода, показват подиум и кула, издигнати непосредствено до територията на „Алабуга“. Изборът на съоръжения там се различава от пръстена около Москва. Радио Свобода уточнява, че около столицата военните почти изцяло са се отказали от подиумите в полза на по-високите кули.

Защитата не се ограничава до периметъра. По-рано бяха документирани кули за тежки зенитни картечници и на територията на самата зона. Радио Свобода показа и конструкции, върху които над корпуси са опънати мрежи срещу дронове. Изданието описва предприятието като „един от най-защитените от удари с дронове обекти в Руската федерация наред с резиденцията на Путин на Валдай“. Около нея бяха преброени общо 31 кули и 2 позиции на зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400 „Триумф“. Сравнението се отнася до броя на позициите, а не до състава на разгърнатите комплекси. В района на Валдай има далекобойни комплекси, докато данните за „Алабуга“ не посочват такива. Представа за мащабите дават Москва и Московска област, където от началото на пълномащабната война са изградени над 100 нови площадки за ПВО.

Укрепването се извършва в месеците, в които се променя и самото производство. На 21 октомври Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна предостави на NV оценка за руските запаси и производствени темпове, според която мощностите за далекобойни ударни дронове в „Алабуга“ са значително разширени. От лятото руската военна промишленост се е концентрирала над реактивните версии „Геран-4“ и „Геран-5“ и сглобява до 4000 от тях месечно, т.е. средно около 130 на денонощие. Успоредно с това тя произвежда до 2000 броя „Геран-2“ (руското обозначение на иранския „Шахед-136“) и стотици евтини примамки „Гербера“ от шперплат и стиропор. Общото месечно производство на дронове достигна 10 000. Държавната поръчка за „Геран“ и имитатори за тази година надхвърля 100 000 бройки. Според ГУР това сочи, че Русия системно залага на изтощаването на украинската ПВО.

Съпоставката с август показва посоката на промяната. Тогава ГУР оцени, че руската военна промишленост произвежда 3000 реактивни „Геран-4/5“ и около 2800 витлови „Геран-2“ месечно. За два месеца оценката за реактивните е скочила с една трета, а за витловите е спаднала с близо 30%. Данните на разузнаването се отнасят за цялата руска промишленост. Дронове като „Геран-2“ се сглобяват също така в завода „Купол“ в Ижевск, където носят обозначението „Гарпия-1А“. На 19 октомври Defense Express даде по-висока оценка единствено за „Алабуга“, без да посочи източник: над 3000 витлови и над 3500 реактивни дрона месечно. Характеристиките на реактивните версии бяха представени на 2 октомври в доклад пред Путин по време на изложбата на полигона „Чебаркулски“. Видео от него се появи в официалния сайт на Кремъл. „Геран-4“ лети със скорост 350 км/ч, има бойна глава 50 кг и обсег 750–800 км. „Геран-5“ достига 450 км/ч, носи товар от 90 кг и лети до 900 км.

Веригата на доставки за „Алабуга“ стига в Китай. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Институтът „Джордж У. Буш“ публикуваха доклад, посветен на трудовата експлоатация в „Алабуга“. Авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким описват тежки нарушения на човешките права и трафик на хора сред работниците, на чийто труд се крепи всичко. Отделна глава проследява китайските доставки и се основава основно на митнически данни, събрани от украинския аналитичен екип Frontelligence Insight. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла за руската фирма Drake 685 609 части за двигатели, сред тях цилиндри и бутални комплекти. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology е изпратила 7800 литиево-полимерни батерии на компанията Morgan със седалище в „Алабуга“ с вписана крайна употреба „за нуждите на специалната военна операция“. Дъщерната компания Alabuga Machinery е внесла от Китай производствена линия за корпуси на дронове. Според The Insider и разследващата група Nordsint, на които се позовава докладът, антените за сателитна навигация на китайската компания Harxon, проектирани да устояват на заглушаване, са внасяни като селскостопанско оборудване.

Украински дронове за последно достигнаха „Алабуга“ на 15 юни 2025 г. Тогава ръководителят на Татарстан Рустам Минниханов съобщи за атака в Елабужки район с 1 загинал и 13 пострадали. Това е първият загинал при атака с дронове в републиката. На следващия ден РИА „Новости“, позовавайки се на представител на спешните служби, съобщи за 2 загинали и 16 ранени. Генералният щаб на Украйна потвърди, че Силите за специални операции са ударили мощностите за производство на дронове. Преди това на 2 април 2024 г. украински дронове поразиха общежитие, обитавано от студенти на колеж „Алабуга Политех“. След това на 23 април 2025 г. Радио Свобода отбеляза, че украинските военни сравнително отдавна не са опитвали да атакуват „Алабуга“, а за последно дронове са стигнали до нея през юни 2025 г. Татарстан остава в обсега на украинските дронове, които на 10 август 2026 г. удариха Нижнекамск, при което загинаха 13 души и 78 бяха ранени.

Снимките показват ресурса, който Москва влага в защитата на зоната, но не и дали тази защита работи: от юни 2025 г. няма съобщение украински дрон да е стигнал до завода. Липсата на попадения не може да се приеме като доказателство за ефективността на защитата. Последното попадение в „Алабуга“ предхожда изграждането на кулите и подиумите, добавени от пролетта насам. Украинските дронове продължават да достигат до същата република, но са насочени предимно към други цели.

Русия пази основната си площадка за ударни дронове със същия брой позиции, с който пази резиденцията на президента си. Първият украински удар по „Алабуга“, за който стане известно, ще покаже онова, което снимката от орбита не може: дали кулите, подиумите и мрежите над корпусите могат да спрат дрон, дошъл от хиляди километри.

Русия продава златото си десети пореден месец, дефицитът е два пъти по-голям от планирания

🇷🇺🪙 Руският бюджет се очаква да завърши годината с дефицит от 7,3 трлн рубли, почти два пъти над записаните в закона 3,786 трлн., а Банката на Русия вече 10-и пореден месец продава злато от своите резерви в операции, свързани с покриване на дефицита. През септември златният резерв е намалял с още 0,2 млн. тройски унции, около 6,2 тона, до 72,8 млн. унции. Това е най-ниското ниво от края на 2019 г. Банката на Русия публикува месечните данни за международните си резерви на 20 октомври, а The Moscow Times ги сравни с историческата статистика на Международния валутен фонд.

От декември, когато започна най-голямата разпродажба от десетилетия, запасът е намалял с 2 млн. унции, или 62 тона. По данните на МВФ Русия е разпродавала златото си по-бързо само веднъж в съвременната си история: през 1998 г. ТОгава държавата обяви неплатежоспособност по вътрешния дълг, рублата се срина и пирамидата от краткосрочни държавни облигации (ГКО) рухна. Тогава централната банка продаде 3,8 млн. унции, около 118 тона, за три месеца. До края на годината изкупи обратно част от кюлчетата и годишният спад възлезе на 1,6 млн. унции, около 50 тона. Сегашната разпродажба вече го надмина, и то без обявена неплатежоспособност. След кризата Москва увеличи запаса над 5 пъти и към началото на 2022 г. държеше около 74 млн. унции, близо 2300 тона – петия по големина златен резерв в света.

Причината се крие в бюджета. Законът за 2026 г. предвижда дефицит от 1,6% от БВП, а новата оценка на правителството е 3,2%. За първите 8 месеца дефицитът е достигнал 5,795 трлн. рубли, т.е. близо 80% от новата годишна оценка са натрупани до края на август. Приходите от нефт и газ падат и Министерство на финансите посяга към спестяванията във Фонда за национално благосъстояние (ФНБ), създаден точно за да компенсира такива сривове в постъпленията. Само през първото тримесечие финансовото ведомство е изтеглило от ФНБ 459 млрд. рубли за покриване на дефицита.

Продажбите на регулатора са свързани със сделките между Министерството на финансите с ФНБ, макар и непряко. По информация на Reuters те съответстват на тези сделки: когато министерството продаде активи на ФНБ, за да покрие разходите, Банката на Русия продава на пазара равностойно количество от метала. Александър Потавин, анализатор в инвестиционната компания „Финам“, описа механизма още през юли: „Министерство на финансите използва натрупаните резерви, включително златото, за да покрие дефицита, когато приходите не стигат.“ Според него продажбите помагат на централната банка и да запълни дефицита на валутна ликвидност, а високата световна цена на благородния метал вероятно я насърчава да ги ускори.

Отчетите на самото министерство показват колко пари остават. На 1 октомври ФНБ възлиза на 12,98 трлн. рубли, 5,5% от БВП, но по-голямата част от тях е вложена в акции, облигации и проекти, които не могат да се продадат бързо. Ликвидната част, т.е. парите по сметките на ФНБ в Банката на Русия, е 3,8 трлн. рубли, около 45 млрд. долара, при 4 трлн. месец по-рано. В нея влизат 184,4 млрд. юана и 131,7 тона кюлчета. Този резерв стига за малко над половината от тазгодишния дефицит. Около 300 млрд. долара от резервите на Русия зад граница са блокирани на Запад от първите дни на пълномащабната война, а валутният резерв на централната банка се състои вече главно от юани на стойност около 100 млрд. долара. Още на 6 август Елина Рибакова, икономист от Института за международна икономика „Питърсън“, коментира пред Deutsche Welle, че разпродажбата сочи, че другите ликвидни активи на Кремъл се изчерпват.

Този темп на продажби изведе руската централна банка на първо място сред продавачите в световен план. Според данни на Световния съвет по златото през второто тримесечие тя е продала 21,77 тона, а след нея е централната банка на Турция с 4,23 тона. Останалите продавачи са с незначителни количества. Купувачите в същото тримесечие са Полша с 50,79 тона, Китай с 32,97 и Узбекистан с 16,17. Дялът на златото в руските международни резерви е паднал от 48% в началото на годината до 41,5% през първите дни на септември. Потавин допуска, че продажбите ще спрат около 40% или малко под това ниво, но предупреди, че дялът може да продължи да пада, докато бюджетът се нуждае от толкова големи суми за покриване на дефицита.

Част от руското злато отива в Китай. Според китайската митница от януари до юли в Хонконг са внесени около 100 тона злато с руски произход, 3 пъти повече, отколкото за същите месеци на 2025 г. Митническите данни не показват каква част от този метал, ако изобщо има такава, идва от държавния резерв. Дебаджит Саха, анализатор в LSEG, обясни, че след като Лондон, най-големият пазар на злато в света, спря да приема руски кюлчета, доставчиците пренасочиха износа на изток. По изчисления на Financial Times след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. през Хонконг е минало руско злато за около 35 млрд. долара.

Самият метал не е пред изчерпване. Крис Уифър от Macro-Advisory изчисли, че при темп от 200 000 до 300 000 унции на месец пълната разпродажба би отнела около 20 години. Продадените от декември 2 млн. унции са около 2,7% от запаса, с който Банката на Русия разполагаше в началото на разпродажбата. Министерство на финансите разчита догодина да върне във ФНБ 1,1 трлн. рубли от допълнителните приходи за 2026 г. Изчерпва се резервът, до който държавата има бърз достъп и с който може да покрива разходи още същия месец.

Дългът заема мястото на този резерв. Проектобюджетът за догодина, внесен в Думата на 30 септември, предвижда дефицит от 5,443 трлн. рубли и заеми за 7,72 трлн. Отбраната получава 17,1 трлн., с 27% повече от 13,5 трлн тази година. На аукциона на 7 октомври Министерство на финансите плати 16,63% годишно за облигации с падеж през 2033 г. при 14,64% през май за същата емисия. Ключовият лихвен процент е 14%, а следващото заседание на съвета на директорите на Банката на Русия е на 23 октомври.

Войната вече се финансира по двата най-скъпи начина едновременно: с резервите, натрупани за криза, и с дълг, който струва над 16% годишно. Ако данните на регулатора за октомври отново покажат продажби, а ликвидната част на ФНБ спадне и на 1 ноември, Кремъл вероятно ще покрива все повече от разходите чрез вътрешен дълг. Обратната посока би личала, ако допълнителните приходи от петрол реално върнат пари във фонда, а разпродажбата спре преди дялът на златото в резервите да падне под 40%.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин държи златно кюлче по време на посещение в Централния депозитар на Банката на Русия в Москва, до Георги Лунтовски, 24 януари 2011 г. (Getty Images)

Китай е основният доставчик на частите за дроновете от Алабуга

🇨🇳🔩🇷🇺 Цилиндри и бутални комплекти за двигателите, литиево-полимерни батерии, производствени линии за корпусите и чипове в антените за защита от заглушаване на руските камикадзе дронове от Алабуга имат китайски произход. Това е изводът от съвместен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Института „Джордж У. Буш“, публикуван на 14 октомври. Негови автори са Виктор Ча и Джоузеф Ким, които определят Китай като основния доставчик на компоненти с двойна употреба за завода в Република Татарстан. Според тях Китай осигурява най-важните части на дроновете: двигатели, навигация и компоненти, които ги предпазват от електронно заглушаване.

Докладът е посветен основно на принудителния труд в Специалната икономическа зона Алабуга, а отделна глава се фокусира върху ролята на Китай. Разпределението на ролите е описано в едно изречение: Иран е дал модела, Русия е построила завода, Северна Корея осигурява работна ръка, а Китай дава средствата за масово производство. Оценка на Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, цитирана в доклада, на територията на комплекса работят до 12 000 севернокорейци срещу 2,50 долара на час, а Пхенян задържа по-голямата част от техните заплати. За няколко години комплексът е нараснал до около 17 обекта с до 116 сгради и днес може да произвежда над 5500 дрона месечно.

Главата от доклада, посветена на Китай, стъпва главно върху разследване на Frontelligence Insight от август 2025 г. Това е украински аналитичен екип, който работи предимно с руски митнически декларации, затова източниците му не могат да бъдат проверени публично. Декларациите описват конкретни пратки, фирми и месеци. Между юни и август 2024 г. китайската Jinhua Hairun Power Technology е изнесла 685 609 части за двигатели, предимно цилиндри и бутални комплекти, за руската фирма Drake. Отделно през 2024 г. Drake е внесла от Китай компоненти за бутални двигатели, горивни помпи и карбуратори на обща стойност 972 144 долара. Декларациите описват бутала за двутактов двигател с мощност 50 конски сили. Това е конкретният клас на MD550, иранско копие на германския двигател Limbach L550, който задвижва „Шахед-136“, в Русия по-известен като „Геран-2“.

Второто звено във веригата е захранването. През януари 2025 г. Shenzhen Jinduobang Technology изпраща на руската Morgan 7800 литиево-полимерни батерии в две партиди. В графата за крайна употреба на тези пратки е вписано „за нуждите на специалната военна операция“. Седалището на компанията получател се намира тъкмо в специалната икономическа зона „Алабуга“. Между август 2024 г. и януари 2025 г. тя внася от Китай стоки на стойност 4,83 млн долара, сред тях алуминиеви изделия за 1,28 млн, батерии, сателитни антени и изолирани проводници. И двете руски фирми се снабдяват от един и същ посредник от провинция Шандун. В периода от април 2024 г. до януари 2025 г. Shandong Xinyilu International Trade доставя детайли за двигатели, въглеродни влакна, батерии и електроника за 6,4 млн. долара. Единствените ѝ руски купувачи са Drake и Morgan.

Третото звено е производственото оборудване. Дъщерната фирма Alabuga Machinery внася производствена линия от Китай за корпусите на дроновете. В декларациите са вписани съоръжения за термична обработка и леене под ниско налягане от Nanjing Boqiao Machinery, декларирани на 18 октомври 2024 г. Докладът сочи, че така Русия може да произвежда дроновете у дома в промишлен мащаб, вместо да внася готови.

Четвъртото звено е навигацията. За борба с дронове, навигирани по сигнал от спътник, Украйна разчита на електронно заглушаване. Отговорът е антената CRPA, която чрез няколко елемента отделя полезния сигнал от смущенията. Разследване на The Insider и Nordsint от май установява, че повечето от сателитните антени, намерени в отломките на руски ударни дронове, са на производителя Harxon от Шънджън. На антените има стикери „навигационна антена за селскостопанска техника“, а самите антени са декларирани като резервни части за зърнокомбайни. Китайското законодателство налага забрана на износа на стоки с двойна употреба за военни потребители. Журналистите се представят за представители от военно-промишления комплекс в Руската федерация и търговски представител на компанията им отговаря писмено: „Работим с Алабуга, затова трябва да остане поверително.“ Той предлага сделката да се осъществи чрез друга фирма, Shenzhen NavX Technology. Според същото разследване Morgan внася антени на Harxon на стойност над 1 млн. долара само през август и септември 2024 г.

Китайски е чипът в самата антена. През април 2025 г. ГУР обяви, че в новата 8-канална антена за иранския „Шахед-136“ вместо американски чип Xilinx Kintex-7 е вградена интегрална схема на Пекински институт по микроелектронни технологии. Останали само 2 американски чипа, на Texas Instruments и Linear Technology. Повечето приемници, генератори и преобразуватели на сигнала са произведени в Китай.

Мащабът не се изчерпва с отделните пратки. Докладът цитира оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), според която около 80% от критичната електроника в руските дронове в момента идва от Китай. Става дума за изделия, произведени в самия Китай, а не само за западна електроника, доставяна през Китай и Хонконг. В доклада се посочва, че през 2023-2024 г. китайски фирми доставят компоненти за дронове на стойност поне 63 млн. долара. Договорите само с Алабуга възлизат на около 96 млн. В отговор на The Insider китайското посолство заяви, че страната налага строг контрол над износа на стоки с двойна употреба и не доставя смъртоносно оръжие на нито една от страните.

Двигателите, батериите, производствените линии и антените служат за производство, чиито мащаби бяха посочени от ГУР с конкретни числа. През август то изчисли, че руската промишленост произвежда около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ и 2800 бутални „Геран-2“ месечно. Серийното производство на реактивните модели се извършва в Елабуга.

Документите описват постоянни доставки, които преминават през едни и същи посредници до едни и същи компании и обхващат всяка ключова негова подсистема. Иран даде модела, но Китай дава онова, без което той не се произвежда масово. Пратките в митническите декларации отиват до конкретни получатели около Алабуга, а не на руския пазар като цяло. Пекин може да твърди, че това е частна търговия, която заобикаля собствените му правила за износ. Доводът му има опора. Стикерите за зърнокомбайни и препращането към NavX сочат, че доставчици крият краен потребител и от китайската митница. Нито CSIS, нито Frontelligence документират директна намеса на китайската държава в сделките. Ако тя наистина има контрол на износа, в отломките през следващите месеци ще се намират все по-малко изделия оттам. Ако в свалените дронове продължат да откриват нови антени и чипове от същите производители, обяснението с частна търговия ще отслабне. Пекин би подкрепил това обяснение най-ясно с наказателни мерки към Harxon, NavX или Jinhua Hairun.

Армията на САЩ иска лазер срещу дронове на всяка своя машина

🇺🇸⚡ Американската армия иска да превърне лазерното оръжие срещу дронове от рядко оборудване за специализирани части в сменяем модул, който да се монтира на всяка машина в нейния автопарк и да се обслужва от войници без подготовка в ПВО. Замисълът беше представен на панел по време на ежегодния конгрес на Асоциацията на армията на САЩ (AUSA), а производствената му основа вече е договорена. В началото на септември сухопътните войски сключиха с AeroVironment договор за 464,8 млн. долара за десетки лазерни комплекси LOCUST X3 с мощност 30 kW и го определиха като първия си договор за производство на оръжие с насочена енергия.

„Фокусирани сме върху всяка машина в автопарка. Искам да вградя в нея бъдещи високоенергийни лазери“, отбеляза бригаден генерал Гай Йелвъртън, който ръководи програмите за отбранителни огневи средства в армейската служба за придобиване на огневи системи. Програмата носи името Enduring-High Energy Laser (E-HEL), а комплексът е изграден върху самостоятелна рама, която може да се прехвърля от една на друга платформа. Йелвъртън прилага същия подход и към личния състав: „Ако системата не зависи от военната специалност, ако обучението и работата с нея са лесни, не съм ограничен до частите за ПВО и ПРО. Мога да дам лазер на всеки тип формирование за борба с дронове.“ Той нарече избора къде да се разпределят комплексите „хубава дилема“.

LOCUST вече е на въоръжение в по-ранни версии, закупени по експериментални програми като Army Multi-Purpose High Energy Laser (AMP-HEL). Те са монтирани на JLTV, лек тактически автомобил 4×4 на сухопътни войски, на ISV, лек всъдеход на пехотното отделение, и на палети за фиксирани позиции. Тъкмо изброените комплекси са разположени по границата с Мексико и на отделни предни бази. Ядрото на LOCUST е купол с лъчевия излъчвател и с дневни и инфрачервени камери за откриване и проследяване на целта. Данните за насочване могат да постъпват от малък радар или пасивен пеленгатор на радиосигнали, разположени на самия автомобил, както и от външни радари. LOCUST X3 е проектиран да поразява дронове от групи 1-3, т.е. от малки безпилотни апарати като Wasp III до тактически като RQ-7B Shadow. С 30 kW комплексът се намира в долния диапазон на мощностите при бойните лазери.

Привлекателността му се крие в разходите за употреба. Лазерът няма ракети, които да свършат, а изстрел струва колкото електрическата енергия, необходима за него, докато всеки ракетен прехващач се заплаща отделно и често струва много повече от дрона, който сваля. И все пак възможностите за изстрелване не са безгранични – те зависят от батерията и охлаждането. „В зависимост от системата това са около 80 или 120 секунди. За толкова време стрелба ми стига запасът“, обясни Йелвъртън. „Колкото по-бързо поразя целта и спра нейното облъчване, толкова по-рано батерията започва да се презарежда.“ Лазерът може да поразява само по една цел наведнъж, а неговият лъч отслабва с разстоянието, докато минава през въздуха. Дъждът, димът и прахът го отслабват още повече, затова засега този вид оръжие действа само на къси разстояния.

Сухопътните войски на САЩ вече са пробвали по-мощен вариант и са се отказали от него. През 2022 г. те възстановиха 4-ти батальон на 60-и зенитен артилерийски полк във Форт Сил, Оклахома. Предвидено беше батальонът да се оборудва с бронетранспортьори Stryker с лазери от 50 kW по програмата Directed Energy Maneuver-Short Range Air Defense (DE M-SHORAD). 4 прототипа бяха изпратени в Близкия изток, а войниците не останаха доволни от тях. През май 2024 г. главният отговорник за придобиването на въоръжение Дъглас Буш обясни пред Сената, че резултатите в лабораторията и полигона се различават рязко от поведението на прототипите в тактическа обстановка. По думите му трудно е лазер от 50 kW да се побере в движеща се бойна машина заради топлината, натоварването на електрониката и износването, а прахът разсейва лъча. Междувременно батальонът премина към обичайните задачи на ПВО, а още няколко американски лазерни програми бяха съкратени или прекратени.

Този урок се крие в основата и на новия подход. „Лазерите са реални. Можем да излезем и да обстрелваме цели“, каза Кърк Уилямс, главен инженер в армейския проектен офис за оръжие с насочена енергия. „Сега трябва да направим системите толкова надеждни, че войниците да им вярват, когато имат нужда от тях.“ По думите му следващото изискване е комплексът да може да бъде поддържан и ремонтиран на бойното поле, тъй като там техниката неизбежно се поврежда. Уилямс илюстрира целта с пример: „Може да имаш много добре интегрирана система, но щом дойде време за смяна на маслото на камиона, лазерното ти оръжие е извън строя.“ Затова модулът се проектира така, че да се сваля от един автомобил и да се поставя на друг, а размерът, теглото и енергийната му консумация да намаляват. JLTV има много по-голяма товароносимост от ISV и за да има същата ефективност на по-лекия всъдеход, ще се наложи размерът на модула да бъде намален.

Единственият публично известен изстрел с LOCUST на американска територия показва и друг вид трудност. На 11 февруари 2026 г. армейски комплекс, предоставен на граничната служба, беше използван в района на летището на Ел Пасо, а Федералната служба за гражданска авиация на САЩ (FAA) затвори въздушното пространство над града за около 7 часа. Reuters идентифицира комплекса като LOCUST, като източници на агенцията твърдят, че военните са действали, без да изчакат съгласуване с FAA. Властите описаха случая като отговор на дрон на картел, докато няколко издания съобщиха, че свалената цел е била балон от фолио.

Полковник Чарлз Кийн, заместник-командир на 7-а пехотна дивизия в съвместна база Люис-Маккорд, щата Вашингтон, иска комплексите да стигнат до военнослужещите възможно най-рано, за да бъдат изпробвани във влагата на Индо-Пасифика, по южната граница, в Близкия изток и Европа. „Трябва да ги разберем и да започнем да работим с тях колкото може по-бързо, за да ги усъвършенстваме, защото противниците също усъвършенстват своите действия срещу нас“, заяви той. Най-активен сред тях е Китай. На военния парад в Пекин на 3 септември 2025 г. Народната освободителна армия показа корабния лазерен комплекс за ПВО LY-1 върху 8-колесен камион, обявен за „най-мощния в света“, без да уточни неговата мощност, а китайски компании вече продават лазерни системи на чужди армии.

Първите LOCUST X3 по E-HEL се очаква да влязат в строя в началото на 2028 г. Същият срок беше поставен като цел и за отделната програма Joint Laser Weapon System (JLWS), в която участват и сухопътните войски: лазер в контейнер с мощност около 150 kW, а след него – от 300 и 500 kW. Скот Кийни, главен изпълнителен директор на nLIGHT, която разработва LOCUST в партньорство с AeroVironment, каза по време на панела, че има перспектива и за лазери с мощност от порядъка на 1 MW. Такава цел е обявявал и американският флот.

Армията вече не очаква един мощен лазер да спре всичко, а множество лазери с ниска мощност, които да бъдат разпределени в целия ѝ автопарк и да оскъпяват атаката с евтин дрон срещу колона или позиция и да правят успеха по-несигурен. Досега обаче повече обявени разработки са отпаднали, отколкото са стигнали до войските: прототипите на Stryker не издържаха тежките условия на Близкия изток, а единственият тест в САЩ остави летище затворено часове наред. Договорът е сключен и производството е финансирано, затова първите X3 вероятно ще стигнат до войските през 2028 г. Много по-несигурно остава дали ще се използват широко и извън частите за ПВО и фиксираните обекти. Потвърждение би било LOCUST X3 в маневрена част като 7-а пехотна дивизия до 2028 г. и вариант за ISV, който издържа полевите изпитания. Опровержение би било отлагане след 2028 г. или комплекси, които и тогава охраняват само границата и базите. Лазерът на всяка машина засега е обещание, подкрепено с договор, но все още непроверено в боя.

Ген. Джордж предупреди за недостиг на прехващачи до 2030-а, Хегсет го отстрани

🇺🇸 Два месеца преди началото на войната с Иран началникът на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж отправя предупреждение, че армията разполага с критично ниски запаси от зенитни ракети и че този недостиг ще продължи до 2030 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го отстрани на 2 април, в петата седмица на войната. CBS News разкри това в репортаж на 15 октомври, който се позовава на няколко официални лица, запознати с документа, изготвен в края на декември 2025 г. Самият Джордж отказа коментар.

Предупреждението беше включено в Плана за разпределение на силите в световен мащаб (Global Force Management Allocation Plan) – годишна заповед, утвърдена от министъра на отбраната, която определя към кое от 11 бойни командвания се разпределят частите и оръжията. Джордж е изготвил оценката си за плана за фискалната 2027 г. и по думите на служителите е стигнал до извода, че запасите от два вида прехващачи ще останат на стратегически ниско ниво до края на десетилетието. Първият е за противоракетния комплекс THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), който поразява балистични ракети в крайния участък на полета им, в атмосферата или непосредствено отвъд нея. Вторият е PAC-3 за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot – прехващач, който унищожава балистични и крилати ракети с пряко попадение. По съображения за сигурност CBS не публикува конкретните проценти, които са ѝ съобщени.

Служителите посочват три причини за недостига: прехващачите за Patriot, предоставени на Украйна след руската инвазия през 2022 г.; изразходваните в защитата на Израел; и ограничения капацитет на военната промишленост. Украйна е получила около 600 ракети за Patriot, като не всички са дошли от американските складове: част от тях са поръчани по програмата за помощ за сигурността на Украйна (USAI), а друга идва от европейски държави. 6 месеца преди оценката на Джордж, по време на 12-дневната война от юни 2025 г. американските сили изстреляха 150 прехващача за THAAD и 80 за Patriot. Изследователската служба на Конгреса посочва, че армията има 8 батареи THAAD с пълен боекомплект от 48 прехващача. С други думи, в рамките ная 12 дни са изразходвани почти толкова прехващачи, колкото носят 3 от 8-те батареи.

Войната с Иран, започнала на 28 февруари, отдалечи още повече срока, посочен от Джордж. В своя оценка от април Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли, че САЩ са влезли в 2026 г. с около 2300 прехващача за Patriot. От тях в бойните действия са изразходвани между 1050 и 1430, или до 61% от довоенния запас. През фискалната 2026 г. трябваше да се доставят под 500 нови. Съотношението за THAAD е още по-неблагоприятно: от около 355 прехващача са изстреляни между 190 и 290, или до 82%, а доставки за годината не бяха предвидени. Изпълнението на нова поръчка за THAAD отнема средно четири години и пет месеца, а за PAC-3 – около три години и половина. Един от служителите сподели пред CBS, че дори без да се изразходват още прехващачи възстановяването само до нивото от декември 2025 г., което Джордж вече е определил като стратегически ниско, ще отнеме до 2030 г. Срокът, за който генералът е предупредил, днес е нужен само за връщане до изходното ниво.

Именно тези два вида прехващачи биха били най-търсени при евентуален конфликт с Китай. „Това са двата армейски боеприпаса, които биха се използвали най-интензивно в конфликт с Китай“, казва пред CBS Марк Кенсиън, пенсиониран полковник от морската пехота и съветник в CSIS. 5-годишният срок предполага, че е спазван производственият график и нови операции не свиват запасите още повече. През януари Lockheed Martin обяви, че ще увеличи капацитета за THAAD от 96 на 400 прехващача годишно, а за фискалната 2027 г. Пентагонът е поискал над 800.

Украйна вече изпита последиците от този недостиг. „Повечето ракети PAC-2 и PAC-3 отиват в Близкия изток от доста време. Не сме приоритет номер едно при разпределението им“, отбеляза президентът Володимир Зеленски на брифинг в Брюксел на 16 октомври. Киев събира прехващачите на малки партиди, „по 2, 5 или 10 ракети“, и разчита основно на механизма PURL, при който Европа финансира доставките на американско оръжие.

Пентагонът отрича всичко това. „Твърденията за недостиг на американски боеприпаси са лъжа“, заяви пред CBS главният говорител Шон Парнел и допълни, че САЩ разполагат с „всичко необходимо, за да нанесат удар в избраното от президента време и място“. Отговорът се отнася до способностите за удар, а оценката на Джордж засяга способността за отбрана.

Пентагонът не обяви причина за отстраняването му. Официалното съобщение казва, че той „се пенсионира като 41-ви началник на щаба на Сухопътните войски с незабавно действие“, въпреки че от неговия мандат оставаше повече от година. Според New York Times търканията произтичат от дългогодишните претенции на Хегсет към армията, от спорове за назначения и от обтегнатите му отношения с министъра на армията Даниел Дрискол, а не от разногласия по същество. В същия ден бяха отстранени и генерал Дейвид Ходни, командващ Командването за трансформация и подготовка, и главният капелан генерал-майор Уилям Грийн. Нито един източник не свързва уволнението с оценката от декември.

Подобна последователност от събития има прецеденти във военната история на САЩ. През 1940 г. адмирал Джеймс Ричардсън, командващ ВМС, на два пъти се опитва да убеди лично президента Франклин Рузвелт, че базирането на флота в Пърл Харбър го оставя твърде уязвим за японска атака. В началото на 1941 г. той е сменен с адмирал Хъзбънд Кимъл, а през декември японската авиация атакува флота именно там. През май 1977 г. генерал-майор Джон Сингълоб, началник на щаба на американските сили в Южна Корея, каза пред Washington Post, че изтеглянето на американските сили от полуострова, планирано от Джими Картър, ще доведе до война. Министърът на отбраната Харолд Браун го отстранява с мотив, че публичните изказвания, „несъвместими с обявената политика за национална сигурност“, му пречат да изпълнява задълженията си. Това е единственият случай от поредицата, в който причината е обявена официално.

На 25 февруари 2003 г. генерал Ерик Шинсеки, началник на щаба на Сухопътните войски, казва в Сената, че за Ирак след Саддам ще са необходими „няколкостотин хиляди войници“. Два дни по-късно оценката беше описана като „силно погрешна“ от заместник-министъра Пол Уолфовиц. Шинсеки се пенсионира през юни в предвидения срок, а на церемонията не дойдоха нито министър Доналд Ръмсфелд, нито Уолфовиц. През март 2008 г. адмирал Уилям Фелън подаде оставка като началник на Централното командване, след като списание Esquire го описа като единствения в обкръжението на Джордж Буш, който се противопоставя на удар по ядрената програма на Иран. Министърът Робърт Гейтс настоя, че решението е „изцяло негово“.

Последните два случая са от времето на Хегсет. На 22 август 2025 г. той уволни генерал-лейтенант Джефри Круз, директор на Разузнавателното управление на Министерство на отбраната (DIA), чиято предварителна оценка установи, че ударите през юни 2025 г. са забавили иранската ядрена програма с няколко месеци, докато Тръмп говореше за „пълно заличаване“. Причина и тогава не беше обявена. Адмирал Алвин Холси напусна Южното командване две години преди края на мандата си, след като по данни на New York Times е изразил резерви по отношение на ударите по лодки в Карибско море. Пентагонът отрича Холси да е имал такива резерви.

Поредицата има и обратния пример. В края на февруари 2026 г. според Washington Post, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил Тръмп, че запасите от някои боеприпаси са сериозно изчерпани от отбраната на Израел и помощта за Украйна. Тръмп нарече статията „100% невярна“, а Кейн остана на поста. Каквато и да е причината за отстраняването на Джордж, числата, които е посочил, не изчезнаха с него.

Доставките, а не изявленията ще покажат дали прогнозата му ще се сбъдне. Ако през фискалната 2027 г. Lockheed Martin достигне обявения темп и Конгресът финансира поисканите над 800 прехващача THAAD, срокът ще се скъси. Подновяването на бойните действия срещу Иран или евентуална криза в Тайванския пролив би удължило срока отвъд 2030 г. При срок от три години и половина от поръчката до доставката на PAC-3 е вероятно Украйна да остане без достатъчно прехващачи поне през цялата 2027 г. Запасът, описан от Джордж като недостатъчен още в мирно време, сега трябва да стигне за войната с Иран, за Украйна и за подготовката срещу Китай.

Наети китайски коли записаха войници и кодове на норвежко военно учение

Войници от Окръжното командване на Силите за териториална отбрана за районите Осло и Акерсхус (HV-02) по време на предишно учение в центъра на Осло. Целта е да тренират способността на въоръжените сили да защитят държавни органи и критична инфраструктура, както и да осигурят приемането на съюзнически сили в кризисна ситуация. 📸 Снимка: Cornelius Poppe / NTB

🇳🇴👀🇨🇳 Коли под наем, които норвежката териториална отбрана Heimevernet (HV) използва на своето най-голямо учение за годината, са записвали на видео военнослужещи: кой се качва и слиза, къде се отива, кого вземат по пътя и какви кодове набират на военните портали. Функцията за запис, за която никой не ги е предупредил, е открита по време на учението, но автомобилите остават в употреба до края му, включително във военни зони. Случаят е разкрит на 8 октомври от местния вестник Dagens Næringsliv (DN) въз основа на разказ на лейтенант Фредрик Бланк, един от участниците, и сведения на два анонимни източника, които го потвърждават. VG потвърди случая чрез собствен източник.

Учението „Ховедстад“ („Столица“) се проведе от 14 до 18 септември в Осло и неговите околности с участие на 5000 души от окръг HV-02, който обхваща Осло и Акершус. На него се отработват защита на държавните институции и критичната инфраструктура, както и приемане на съюзнически сили при криза, включително охраната на летище „Гардермоен“ във военна обстановка. Транспортът е осигурен с коли под наем от Hertz Norge. По думите на един от анонимните източници поне две от тях са били от китайската марка Deepal и са направили „много записи“, включително на войници, които набират кодове на военни порти.

Откритието е случайно. Няколко от войниците скучаели в един от автомобилите, разглеждали настройките и попаднали на запаметени клипове. „Видеото показва кой влиза в колата и кой излиза от нея. Къде караме? Кого вземаме? Колко време стоим на различните места?“, разказва Бланк пред DN. По-тежко е второто откритие: „Освен това виждахме и кодовете, които използвахме, когато отваряхме портите. В някои случаи минаваме през портите с карта за достъп в комбинация с код и това беше запазено на видеозаписите.“

След края на маневрите военнослужещи изтрили записите, но само в онези коли, до чиято памет са имали достъп. При другите коли с камери съдържанието на паметта остава неизвестно. „Нямаме представа къде отива всичко това. Дали се пази само локално, или какво става с данните, когато учението свърши“, обясни Бланк. Дали нещо е излязло извън самите автомобили, не е известно: публични данни за това няма, а нито производителят, нито фирмата за автомобили под наем дават отговор какво събира и предава софтуерът. Според Бланк откритото е докладвано на по-горното командване с отделен рапорт; резултат от проверка към момента не е оповестяван.

Бланк описва картината, която чужд наблюдател би получил, ако събере записите в едно: „Снима къде се намират основните сили. Заснема по кои пътища се приближаваме. Заснема как патрулираме и къде се разгръщаме. [...] Къде са ни складовете? Какво оборудване имаме? Къде почиваме?“ Освен камерите той посочва и уязвимост, която екипажите дори не са могли да видят. При телефонни разговори през Bluetooth се използва микрофонът на колата, а „не се знае и към какво е свързан“. „В тези коли понякога обсъждаме чувствителни неща“, казва лейтенантът. Националният орган по сигурността (NSM) предупреди за същото: модерните автомобили имат голям брой сензори, камери и микрофони и биха могли да събират и предават значителни количества данни.

Въоръжените сили дадоха на DN само общ отговор. Говорителката Каролине Лисне заяви, че към момента не смятат за уместна обща забрана за влизане на превозни средства от конкретни държави в обектите им: „Подобна забрана би донесла ограничена полза за сигурността в сравнение с практическите неудобства за въоръжените сили, служителите и доставчиците.“ Не беше получен отговор на въпросите за записите на войниците, за набраните кодове и за това защо колите са продължили да се движат из военните зони след откритието. Бланк каза, че не са получили никакви указания как да постъпят със собствените си коли, които ги снимат. Отказът от тях пък би затруднил сериозно способността на поделението да се подготвя на учения, защото други превозни средства почти нямало.

Връзките с Китай са две и следват отделни вериги на собственост. Hertz е американска марка, но First Rent A Car Norway AS я използва по франчайз. Самата компания потвърди пред DN, че собствеността ѝ минава през шведски дружества и Volvo Cars, за да стигне до китайската Zhejiang Geely Holding, чийто основател Ли Шуфу е член на Народния политически консултативен съвет, съвещателен орган под ръководството на Китайската комунистическа партия. Deepal е марка на Changan, която от юли 2025 г. е централна държавна компания под пряк контрол на Комисията за държавните активи (SASAC), отделена от China South Industries Group, държавен производител на оръжие и автомобили. Volvo Cars отхвърля твърдението, че китайската ѝ собственост създава риск, и заявява, че без ясно правно основание никакви данни не могат да се споделят с Geely. Норвежкото дружество казва, че спазва норвежкото и европейското законодателство.

Договорът е сключен през 2024 г. от Логистичната организация на въоръжените сили (FLO). Рамковото споразумение е за до 350 млн. норвежки крони и важи от юни 2024 г. до май 2028 г.; 260 млн. от сумата са за Hertz. Автомобилите по него обслужват ежедневната работа, ученията и оперативната дейност. На 28 септември, в писмен отговор до депутата Химаншу Гулати от Партия на прогреса, министърът на отбраната Туре Сандвик написа, че собственикът е бил известен при сключването на договора, но „беше преценено, че собствеността не влияе върху използването на превозните средства“. Затова собствеността изобщо не е включена сред изискванията на договора. В същия отговор министърът дава уверение, че всички поделения имат основна физическа и електронна защита, която „предотвратява събиране на чувствителни данни“. 10 дни по-рано беше приключило учението „Ховедстад“, на което колите бяха записали кодовете на портите.

След публикацията на DN на 8 октомври Гулати внесе нов въпрос: дали мерките за сигурност и местните ограничения са попречили на китайските коли на „Ховедстад“ да съберат чувствителни данни. Махмуд Фарахманд от Консервативната партия пита какви оценки на риска са направени преди наемането и къде другаде сектор отбрана е използвал китайски коли. Към 12 октомври и двата въпроса остават без отговор. Партията на зелените поиска незабавно прекратяване на използването в армията и полицията на наетите коли с връзки с Китай. „Ако не може да се изключи, че колите улавят и изпращат чувствителна информация, единствена възможност е договорите да бъдат анулирани“, каза пред DN депутатката Юлие Стуестьол.

Въпросът стига и до контраразузнаването. Полицейската служба за сигурност (PST), която от много години отправя предупреждения за китайското разузнаване, участва в общия държавен договор за коли под наем, обхванал над 180 институции и 4 доставчика, сред които и Hertz. Службата потвърди пред DN, че наема от Hertz, но само за административни задачи, а не за превоз на официални лица. „Не сме препоръчвали да се избягват използването и покупката на автомобили от определени марки или производители, включително китайски“, каза старшият ѝ съветник Мартин Бернсен. На 5 октомври министърът на правосъдието Астри Ос-Хансен отговори на въпрос на зелените, че политиците не бива да определят кои конкретни доставчици да използва PST и че оценката на риска трябва да отчита и други фактори освен собственост и национална принадлежност. Думата „Китай“ в отговора ѝ не се среща нито веднъж.

Съюзниците стигнаха по-далеч. През февруари 2026 г. Генералният щаб на Въоръжените сили на Полша въведе забрана за използване на китайски превозни средства в охраняеми военни обекти, а на личният състав забрани да свързват служебните си телефони с тях. Останалите частни автомобили с устройства, записващи местоположение, образ или звук, се допускат само когато тези функции са изключени. В Израел армията започна да изтегля около 700 китайски коли, предимно Chery Tiggo 8 Pro, от своите подполковници и полковници, съобщиха през ноември 2025 г. местния издания, а военните отказаха коментар. В Норвегия обща забрана няма. Центърът за въздушни операции на НАТО в Будьо заяви пред местния Bodø Nu днес, че прилага ограничения спрямо китайските коли под наем.

Полското правило съдържа и най-силното възражение срещу тълкуването, което търси вината в китайската собственост. То изисква функцията за запис да е изключена във всички автомобили, а Сандвик също заяви, че рискът засяга всички модерни автомобили. Възможно е записите да идват от вграден видеорегистратор и сами по себе си не доказват намерение на производителя. Възражението обаче не смекчава провала, а само прехвърля акцента от собствеността към реакцията. Ако всяка модерна кола е сензор на колела, именно затова колите, записали кодовете за достъп, не е трябвало да продължат да обикалят военни зони, а войниците е трябвало да имат указания. Обща забрана в Норвегия в близките седмици е малко вероятна, тъй като армията я отхвърли изрично на 8 октомври. Оценката, че слабото звено е реакцията, а не просто техниката, ще бъде потвърдено, ако отговорите на Сандвик до Гулати и Фарахманд повторят формулата за основната защита, без да съобщят резултата от проверката. Тази оценка ще отслабне, в случай че военните оповестят техническа проверка на наетите коли и правила за тях, каквито Полша вече има.

Thales ще създаде в Япония база за поддръжка на отбранителна техника

🇫🇷🛠️🇯🇵 Френската група Thales ще създаде в Япония база за поддръжка на отбранителна техника и съдействие при експлоатацията ѝ. Групата ще предаде на японския си партньор Japan Steel Works технологията на тежката минохвъргачка 2R2M, чието производство в страната започва през 2027 г. Nikkei разкри плановете на 11 октомври, позовавайки се на свои източници. По оценка на изданието за първи път чуждестранен производител на въоръжение изгражда в Япония специализирана база за поддръжка и експлоатация на японско военно оборудване.

Базата ще проверява годността на използваните системи и ще извършва диагностика на неизправности. Първоначално тя ще обслужва Морските сили за самоотбрана (JMSDF), т.е. военноморския флот, след това ще обхване и Сухопътните и Въздушните сили за самоотбрана, а в по-дългосрочен план се предвижда и дейност в гражданския сектор. Френското правителство притежава малко под 30% от акциите на Thales. Групата е най-силна в технологиите за откриване, преди всичко радарите и сонарите. В Япония тя доставя оборудване на Силите за самоотбрана, но досега доставките са били основно на готови изделия. Подобен е случаят и със сонара SAMDIS. През 2020 г. Thales се договори с Mitsubishi Heavy Industries да го доставя за безекипажния подводен апарат OZZ-5 на JMSDF. SAMDIS е високочестотен сонар със синтезирана апертура, тоест система, която натрупва последователни сигнали, докато апаратът се движи, и така постига разделителната способност на много по-голяма антена. Предназначен е за търсене на морски мини.

2R2M е 120-мм нарезна минохвъргачка с полуавтоматично зареждане, монтирана на бойна машина. Тя е разработена на основата на теглената MO-120-RT, която Сухопътните сили за самоотбрана (JGSDF) вече имат на въоръжение, и използва същите боеприпаси. В японската армия 2R2M служи за въоръжение на самоходната минохвъргачка Тип 24, изградена върху осемколесното шаси на бойната машина Тип 16 на Mitsubishi Heavy Industries. Доставките започнаха през фискалната 2024 г. с 8 броя, бюджетът за догодина предвижда още 8, а планът е за общо 102, показват данните, събрани от Army Recognition през юни 2025 г. Минохвъргачката стреля на около 8 км със стандартна мина, на близо 13 км с активно-реактивна мина, която има собствен ракетен двигател, а с управляема мина достига до 17 км. Nikkei не уточнява за коя програма са предназначени минохвъргачките, които ще се произвеждат в Япония.

Nikkei свързва сделката с усилията на Япония да укрепи способността си да води продължителни бойни действия: според вестника дългосрочното участие на голям чуждестранен производител във веригата за доставки е възможност за страна, която си поставя такава цел. Изпълнителният директор на Thales Патрис Кен, интервюиран от Nikkei в централата на групата в Париж, свърза интереса на групата с разширяването на японската отбранителна индустрия. „Решението отбранителните инвестиции да растат вече е взето и пазарът се разширява“, каза той. Групата вижда „потенциални възможности за сътрудничество с японски партньори в областта на отбраната“, добави Кен, като посочи радарите и сонарите сред технологиите, с които Thales може да помогне.

Друг чуждестранен доставчик открито назова проблема, който подобна база цели да реши. На 26 август американската General Atomics Aeronautical Systems (GA-ASI) и японската Fujitsu подписаха меморандум, с който започват да проучват възможността Fujitsu да поеме поддръжката на дроновете MQ-9B SkyGuardian в Япония и съдействието при експлоатацията им. Японското министерство на отбраната планира да купи 23 такива апарата за JMSDF и да започне да ги въвежда в експлоатация през финансовата 2027 г. Според GA-ASI стабилната им експлоатация изисква капацитет на място заради „продължителните срокове за доставка на резервни части и набиране и обучение на персонал със специализирана квалификация по поддръжка“. Техниката, внесена в готов вид, зависи от доставчика зад граница при всяка по-сериозна повреда, а при продължителен конфликт времето за ремонт пряко определя колко кораби и самолети остават в строя. Разликата е в модела: GA-ASI предава работата на японска компания, докато Thales изгражда собствена база.

Политическите условия в самата Япония се промениха през пролетта. На 21 април кабинетът на премиера Санае Такаичи отмени правилото, което ограничаваше по-голямата част от военния износ до пет категории: средства за спасяване, транспорт, предупреждение, наблюдение и разминиране, съобщава Reuters. Всяка сделка вече се преценява поотделно, а износът на оръжие е разрешен само за държави, с които Япония има споразумение за трансфер на отбранителна техника и технологии. Франция има такова споразумение от 2015 г. „Никоя държава вече не може сама да защити своя мир и своята сигурност“, написа Такаичи в X. Три седмици по-рано, на 1 април, в Токио се проведе осмото издание на двустранна среща на външните и отбранителните министри във формат „2+2“, а министрите на отбраната Шинджиро Коидзуми и Катрин Вотрен подписаха пътна карта за разширяване на сътрудничеството. Thales не е единственият европейски производител, който търси място в Япония: през юни Rheinmetall заяви пред Jiji Press, че възнамерява да създаде първата си база за отбранително производство в страната в партньорство с местни фирми.

Пекин реагира на реформата на правилата за износ още в деня на обявяването. Говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун заяви, че Китай е „сериозно загрижен“ и „твърдо ще се противопоставя на безразсъдната милитаризация от нов тип“ в Япония, предаде AFP. Китайското министерство на търговията вече забрани на 6 януари износа на стоки с двойна употреба, тоест граждански изделия, приложими и за военни цели, за военни крайни потребители в Япония. На 24 февруари то добави 20 японски субекта в своя списък за експортен контрол, като забрани износа на такива стоки за тях. Сред тях са подразделения на Mitsubishi Heavy Industries, Kawasaki Heavy Industries, IHI и NEC, наред с Национална отбранителна академия и космическа агенция JAXA. На 29 юни последва нов кръг от мерки: още 20 субекта в списъка, включително Националният институт за отбранителни изследвания към министерството на отбраната, и още 20 в отделен списък за наблюдение. Към 11 октомври няма публичен коментар от Пекин за плановете на Thales.

Китайските мерки показват на практика защо веригата за доставки е въпрос на устойчивост: с едно решение страната доставчик може да спре достъпа на целия японски отбранителен сектор до своите стоки с двойна употреба. Базата на Thales и производството в Japan Steel Works пренасят поддръжката и част от производството на японска територия с участието на производител от партньорска страна. Зависимостта обаче не изчезва, а се премества. Базата остава собственост на френска група, в която френското правителство държи почти 30%, а Nikkei описва предаване на технология само за минохвъргачката, не и за сензорите – областта, в която Thales е най-силна. При този модел Япония вероятно печели предимно по-кратки срокове за ремонт и диагностика, без да придобие технологията на сензорите.

Доколко зависимостта действително ще се премести в Япония, ще покажат няколко конкретни стъпки: къде ще бъде базата и кои системи на JMSDF ще поеме първо; дали министерството на отбраната или Агенцията по придобиване, технологии и логистика (ATLA) ще сключи с Thales договор за поддръжка; каква част от минохвъргачката ще произвежда самата Japan Steel Works и каква ще сглобява от френски възли. Най-важно е дали базата ще ремонтира на място, или само ще диагностицира и изпраща възлите във Франция. В първия случай Япония ще е скъсила веригата, от която в продължителна война зависи колко от оръжието остава в строя; във втория ще е получила преди всичко диагностичен пункт.