🇺🇸⚓️🇮🇷 Военнослужещи от 11-и експедиционен отряд на Корпуса на морската пехота на САЩ взеха на абордаж танкера M/T Wen Yao в Оманския залив в четвъртък, 16 юли, където извършиха проверка в рамките на подновената морска блокада на САЩ срещу Иран. Централното командване (CENTCOM) съобщи за операцията същия ден и публикува кадри, на които въоръжени пехотинци се прехвърлят към палубата на кораба. Качването е първото от този тип, откакто Вашингтон поднови блокадата на иранските пристанища на 14 юли – стъпка, с която американските сили преминаха от известяване и отклоняване към поемане на физически контрол върху борда.
„Към днешна дата американските сили отклониха три търговски кораба, опитали се да пробият блокадата, обездвижиха един, който не се подчини, и се качиха на един, за да осигурят пълно спазване“, отбелязват от CENTCOM. Трите числа са трите стъпала на една и съща форма на принуда: плавателен съд, подчинил се на предупреждение бива отклонен; този, който игнорира предупрежденията, бива обездвижен с лека ракета в машините – както стана на 15 юли с празния танкер M/T Belma под флага на Кюрасао, за който съобщихме по-рано, а съд, който командването реши да провери отблизо, приема въоръжена група на борда. Качването на Wen Yao е средното стъпало – по-настойчиво от радиопредупреждението, но под прага на стрелбата.
Качването на борда за проверка е рутинна процедура на военноморския флот (VBSS) – „посещение, обиск, задържане и изземване“. Група морски пехотинци се прехвърля на плавателния съд с лодка или хеликоптер, установява контрол над мостика и екипажа и оглежда документите и товара, за да потвърди накъде пътува корабът и какво носи. За разлика от обездвижването с ракета, което се прави от разстояние, качването все пак поставя американски военни физически на чужда палуба в международни води – акт с по-тежка правна и политическа тежест, въпреки че трябва да мине без изстрел. Именно поради тази причина CENTCOM го описва като качване „за осигуряване на пълно спазване“, а не като изземване: подчертава контрола, но избягва да обяви товара за контрабанда.
CENTCOM облича цялата операция в успокоителна слова. „Ормузкият проток и околните води са свободни и открити – с изключение на плавателните съдове, опитващи се да нарушат стоманената стена на блокадата на САЩ“, завършва изявлението. Формулата почива на разграничение, прокарвано от командването още от началото на кампанията: блокадата важи единствено за кораби, плаващи от и до ирански пристанища, но не пречи на свободното преминаване през протока на кораби, които пътуват между пристанища, различни от иранските. По този довод петролът от Саудитска Арабия, Кувейт и Катар продължава да тече, а обръчът се стяга единствено около Иран.
Формулата обаче сама подкопава онова, което твърди. Морската блокада по определение е военен акт – тя използва сила, за да спира търговското корабоплаване, и според международното право отдавна е считана за форма на война. Наричането на протока „свободен и открит“, докато на чужди палуби се качват морски пехотинци с тежко въоръжение, помирява две несъвместими картини. Правни експерти още през пролетта предупредиха, че прилагането на бойни права срещу търговски кораби, плаващи под знамето на държави, които не са страна във войната, стои в директно напрежение с Устава на ООН и с Конвенцията по морско право (UNCLOS) – принципите за свобода на корабоплаването не търпят изключение, кроено едностранно от една сила. „Стоманената стена“ е реалност за всеки капитан в района; „свободните и открити води“ са реторика.
Особено чувствителна е китайската следа. Wen Yao носи китайско име, а властите в Пекин са най-острият критик на блокадата, не по идеологически, а по енергийни причини. През Ормузкия проток минава около 20% от световния петрол и природен газ, а над половината китайски внос на суров петрол минава именно оттам. Още при налагането на първата блокада през април китайското министерство на външните работи определи американските действия като „опасни и безотговорни“, а Си Цзинпин отправи предупреждение срещу завръщането към „закона на джунглата“. Преди нейното подновяване по-рано тази седмица Пекин настоя за възстановяване на „нормалното и безопасно преминаване“ през Ормузкия пролив. По данни от хода на войната, китайски компании доставят изделия с двойна употреба на Техеран, сред които може да има компоненти за ракети и навигация, – а Техеран пропускаше срещу такси съдове, свързани с Китай, Русия, Индия и други. Качване на танкер с китайско име, независимо под чий флаг плава в момента, отправя послание, което Пекин не може да подмине с лека ръка.
Това е само епизод от мащабната конфронтация между САЩ и Иран, започнала с операция „Epic Fury“ на 28 февруари, когато в изненадваща въздушна офанзива на Израел и САЩ беше ликвидиран иранския върховен лидер Али Хаменей и почти цялото военно, политическо, разузнавателно и научно ръководство на режима. Първата блокада беше от 13 април до 18 юни, когато тя бе вдигната съгласно условията по „Исламабадския меморандум“ между Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан; за близо 2 месеца CENTCOM отчете над 140 отклонени и 9 обездвижени плавателни съда, сред които петролния танкер MT Settebello, при чието поразяване на 9 юни загинаха трима индийски моряци. Меморандумът се разпадна окончателно на 7 юли, след като иранските сили атакуваха три търговски плавателни съда в пролива; Тръмп го обяви за приключил, САЩ подновиха масираните удари по южното крайбрежие на Ислямската република и върнаха петролните санкции, а на 14 юли блокадата беше възстановена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар