Салвадорски специални сили издирват в Хаити четирима аеротехници, изчезнали след засада

🇸🇻⚔️🇭🇹 Специалните сили на Салвадор, местната полиция и многонационална мисия срещу бандите издирват в Хаити четиримата авиационни техници от салвадорския контингент, които изчезнаха след засада край Порт о Пренс на 18 октомври. Седмица по-късно мъжете все още са в неизвестност, като вечерта на 24 октомври президентът Наиб Букеле отрече слуховете, че четирите овъглени тела, които бяха предадени на летището в хаитянската столица, да са техни. Засадата е първо голямо нападение срещу мисията Gang Suppression Force (GSF), откакто тя започна да провежда операции в островната държава по-рано тази година, отбелязват Reuters и AP.

Според изявление, публикувано от Въоръжените сили на Салвадор на 18 октомври вечерта аеротехниците от контингента Fuerza de Tarea Libertad II се завръщат към лагера си с брониран автомобил, когато в Санто, квартал на Кроа де Буке, нападатели откриват огън по машината и я атакуват с експлозиви. Автомобилът се запалва, мъжете успяват да излязат от него и връзката с тях се губи. Букеле уточни, че те са се връщали от местен супермаркет, който са посетили, за да си напазаруват храна. Изпратените в района хеликоптери на армията разпръснаха нападателите, но „по време на тези операции хеликоптерите също бяха атакувани и получиха попадения от огнестрелно оръжие“, обяви армията. По думите ѝ ожесточените боеве са осуетили многобройните опити да се стигне до аеротехниците по суша и по въздух.

Кроа де Буке е на 14 км североизточно от центъра на Порт о Пренс, в равнината Кюл дьо Сак. AP отбелязва, че районът на засадата е контролиран от три банди: „Шен Мешан“, „Краз Барие“ на Вителом Иносан и „400 Мавозо“ на Уилсън Жозеф, известен като Ланмо Сан Жу. Двамата водачи са под санкции на ООН и на САЩ. Никоя група не е поела отговорност за нападението, а местните медии свързват засадата с „Шен Мешан“ и „400 Мавозо“, пише Reuters.

Букеле подчертава, че изчезналите не са бойна част. „Мъжете, които отвлякохте, не са бойци. Те са техници в сферата на авиацията“, написа той на 21 октомври в обръщение на хаитянски креолски към главатарите на бандите. Според него салвадорската мисия е съставена само от пилоти и технически персонал с основната задача медицинска евакуация. През септември 2025 г. Съветът за сигурност на ООН одобри създаването на GSF с максимална численост от 5550 души, за да замени водената от Кения многонационална мисия, която не успя да се справи заради липса на финансиране и ресурси. Към средата на октомври в Хаити се намират над 2000 военнослужещи на GSF, включително от Чад, Ямайка и Гватемала, начело с монголския генерал-майор Ерденебат Батсуури. В края на септември Съветът за сигурност на ООН удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г.

На заседанието на Съвета за сигурност на 19 октомври постоянният представител на САЩ Майк Уолц заяви: „Смятаме, че четиримата мъже са оцелели, но те остават в неизвестност. Ще ви върнем у дома.“ По думите му нападателите са атакували машината със „стотици куршуми и експлозиви“. Специалният представител на GSF Джак Кристофидес предупреди, че въоръжените групи изпитват силите на мисията и че нападенията срещу нея зачестяват. „Реалността е, че не можем да бъдем навсякъде едновременно“, каза той. Говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик осъди отвличането и призова за незабавното и безопасно освобождаване на салвадорците.

На 20 октомври части на GSF и Националната полиция на Хаити влязоха в сблъсъци в Кюл дьо Сак. Според предварителни данни на мисията няколко членове на банди са убити или ранени, четирима военнослужещи на GSF са били ранени. Силите призоваха жителите на Санто да не излизат от домовете си. На 21 октомври Букеле обяви, че Салвадор е започнал военна операция за спасяването на техниците, и отправи ултиматум: „Днешната атака е нищо пред онова, което идва, ако не върнете живи и четиримата заложници.“ Той добави: „Вече се справихме с бандите в Ел Салвадор и можем да се справим и с вас.“ Ако заложниците се завърнат невредими, обеща той, всичко ще бъде както преди отвличането. Хаитянското правителство обяви тяхното освобождаване за абсолютен приоритет. Жителите на Клерсин и Марен, квартали в по-широкия район на Кроа де Буке, разказаха пред The Haitian Times, че вечерта на същия ден са чули стрелба и някои от тях са напуснали домовете си.

На 22 октомври GSF потвърди, че в Хаити е кацнал нов контингент от Салвдар в подкрепа на издирването и операциите по сигурността в Кюл дьо Сак. Според AP става въпрос за 100 военнослужещи от специалните сили, като се очакват допълнителни 100. Le Nouvelliste пише за до 450 бойци от Салвадор в страната, докато правителството в Сан Салвадор не уточни конкретна численост на контингента. САЩ осигуриха логистична подкрепа с военно-транспортен самолет C-130 Hercules. Букеле сподели видео, в което бронирани машини стрелят по протежение на път с горящи барикади, докато булдозер разчиства платното.

Ланмо Сан Жу отговори с 90-секундно видео, в което показва сандъци с боеприпаси от различен калибър и отхвърля ултиматума, цитиран от Infobae. Заедно с Кри-Роа Шери, известен като Крисла, той предупреди за съпротивата, която ще срещнат салвадорците, ако влязат пеша в кварталите под контрола на групировките, вместо да разчитат на дронове и вертолети. На 23 октомври Букеле отговори, че бандите са „сатанински“ и че „Бог ще ни дари с победа“.

The Wall Street Journal пише, че правителството на Букеле търси начин да договори освобождаването на техниците, преди да прибегне към тежък военен отговор. Според вестника до 23 октомври въоръжените групи не са отговорили на опитите за установяване на диалог и не са поискали откуп. „Ако тези войници наистина са задържани, групите получават предимство при преговори и могат да оказват натиск над силите за сигурност“, обясни Ромен льо Кур от Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

Дроновете, за които предупредиха Ланмо Сан Жу и Крисла, са част от операциите на Хаити от март 2025 г. Оттогава нейните сили нанасят удари по въоръжените банди с квадрокоптери, натоварени с експлозиви, с подкрепата на Vectus Global – частна военна компания, основана от бившия ръководител на Blackwater Ерик Принс. Интегрираната служба на ООН в Хаити приписва удари на оперативна група, основана от премиера Аликс Дидие Фис-Еме. Те бяха проследени от Human Rights Watch в периода от 1 март 2025 г. до 21 януари 2026 г. За този период тя преброи 141 операции, при които са загинали поне 1243 души, а 738 са ранени. Сред убитите са 17 деца и поне 43 възрастни, които по наличните сведения не са били членове на банди.

Доминиканската република, единствената сухопътна съседка на Хаити, предложи помощ. На 24 октомври президентът Луис Абинадер обсъди с Букеле сътрудничество в логистиката и разузнаването и увери, че са подсилени границите, но не вижда признаци за придвижване на въоръжени групи към нея. Структурите на ООН в Салвадор осъдиха атаката в същия ден и отправиха призив за „незабавно и безопасно завръщане“ на изчезналите.

The New York Times съобщи на същия ден, цитирайки двама души, близки до мисията, че извън столицата са открити тела, за които се смята, че са на техниците. Останките били силно обгорени и за установяване на самоличността на загиналите ще са нужни аутопсии. Те са предадени на летището на салвадорски военен екип, пристигнал в Хаити на 23 октомври. GSF отказа коментар. Според Anadolu останките са прибрани от Hero Client Rescue, организация на Скот Рийс, бивш служител по сигурността в Държавния департамент.

Букеле отвърна същата вечер в X: „Не са нашите мъже. НПО предаде на летището човешки останки и увери, че принадлежат на четиримата ни аеротехници. Останките обаче са на дете, мъж със значително по-висок ръст от нашите аеротехници и човек, носел част от униформа на армия, която не е нашата.“ Сред останките са открити лични карти и военни униформи от други държави, добави той. Анонимен служител на кабинета в Сан Салвадор потвърди пред AP, че телата не са на изчезналите, а друг служител каза, че самоличността на четирите тела не е установена. Според NYT картата на член на GSF, която Букеле публикува, принадлежи на военнослужещ, загубил я при раняването си.

Към 25 октомври властите не са съобщили официално къде се намират аеротехниците, нито са потвърдили пряк контакт с тях, откакто четиримата излязоха от горящата машина в Санто.

Киев връща колумбийци с връзки към организираната престъпност

🇺🇦💡🇨🇴 Няколко колумбийци, поискали да се сражават за Украйна, бяха върнати обратно, след като техен сънародник в редиците на Въоръжените сили, разпозна връзките им с организираната престъпност. Случаят описва Financial Times в материал от 6 август, който проследява как престъпни групи от около година насам се опитват да вкарат свои кадри във фронтовите части на Украйна, които след това да се върнат обратно с натрупан боен опит с ударните безпилотни машини.

Тревогата, споделена от събеседници на изданието, е свързана не с броя изпратени, а онова, което изнасят. „Схемите за набиране са много сложни, но най-много ме притеснява равнището на специализация, което придобиват“, споделя колумбийски хуманитарен работник в Украйна. „Бивши паравоенни, бивши партизани и бивши военни се сражават и се учат заедно тук как да управляват дронове“, добавя той. Изнася се умение, а не техника: криптирана връзка между апарата и оператора, снаряжаване на бойния товар, управление по оптичен кабел.

Украинската страна познава риска и подбира. Кандидатите, у които проверката открие следа към престъпна структура, биват отклонени още на входа, а повечето колумбийци служат без забележки; Тарас Паляниця, офицер в Центъра за набиране на чужденци, описва пред британския вестник сънародниците на върнатите като хора, които „учат и се приспособяват наистина бързо и издържат тежките условия на службата“.

Колумбийците остават най-многобройната чужда общност в редиците на украинската армия, въпреки че оценките за нейната численост се разминават силно: преброявания от началото на 2026 г. говорят за около 7000 преминали през украинските войски, други дават между 1000 и 2000 активни към настоящия момент. Структурата, в която влизат, отдавна не е онази от първите години на войната. Интернационалният легион, подчинен на Сухопътните войски, спря да съществува на 31 декември 2025 г. и четирите му подразделения бяха закрити, а целият личен състав беше прехвърлен в 475-и щурмови полк и 157-и международен учебен център. Отделно от него действа Международният легион на Главното управление на разузнаването (ГУР), войскова част А3449, разделен на 5 подразделения и разгърнат с гарнизон в Лвов.

Потокът има ясна стопанска основа. Всяка година около 10 000 колумбийски войници и офицери излизат в запас след кариера, изградена върху десетилетия на обучение от САЩ за борба с картелите и партизански отряди, т.е. точно над умения, за които в Украйна има недостиг. Офицер от средното звено получава около 1000 долара месечно на активна служба и пада до към 700 при пенсия, докато възнаграждението в Украйна се движи между 3000 и 5000, с бонус при подписване и обезщетение при смърт. Към ноември 2025 г. Киев беше сключил договори с около 2000 колумбийци, а по изчисление на bne IntelliNews техните сънародници съставляват близо 40% от целия чуждестранен състав. Този пазар на труда захранва редовния канал, който обслужва и хората, изпращани с друга цел.

Мексиканската линия тръгна първа, затова е документирана подробно. На 30 юли 2025 г. френското издание Intelligence Online разкри, че Националният разузнавателен център на Мексико е изпратил докладна записка до Службата за сигурност на Украйна с предупреждение, че част от мексиканските доброволци се записват в Интернационалния легион, за да усвоят работата с FPV дронове и да отнесат наученото у дома. В отговор на това сведение СБУ и ГУР започнаха проверка на испаноговорящи бойци във второ подразделение на разузнавателния легион, сред които и полуконспиративната Тактическа група Етос, действала в Донбас и Харковска област. Разследването описа един случай в детайл: лице с позивна Агила-7, влязъл в легиона през март 2024 г. с личност на салвадорец, преминал целия курс за FPV оператори в Лвов, където инструкторите забелязали високото техническо ниво, включително работа с аналогови предаватели, разчитането на топлинните слепи зони и заобикалянето на средствата за електронна война. Още тогава те разширили обхвата към колумбийци. Служител на украинската служба формулира пред френското издание тревогата по-широко от отделния случай: Украйна се превърна в площадка за световно разпространение на тактиките с дронове от първо лице, където доброволец се научава да убива с машина за 400 долара и после продава това знание другаде.

Мексиканската следа не спря дотам. През февруари 2026 г. службите на САЩ и Мексико описваха ускорено усвояване на ударни дронове от картелите по северната граница, а през юли при обиск в квартал Долорес дел Рио в столицата на щата Дуранго федералната прокуратура иззае взривно устройство, боеприпаси, четириколки и автомобили, сред тях и дрон-камикадзе, воден по кабел, дотогава срещан почти само по големите фронтове.

Междувременно дългогодишният конфликт в Колумбия се пренаписва от същата технология. На 21 август 2025 г. над планинската част на община Амалфи в департамент Антиокия FPV дрон с взривен заряд порази хеликоптер UH-60 на националната полиция, осигурявал изкореняване на насаждения с кока. Загинаха 12 полицейски служители; отговорността беше приписана на 36-и фронт на Естадо Майор Сентрал, водещата дисидентска структура на разпуснатите Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC). На същия ден атентат с кола бомба в Кали вдигна общия брой на убитите за денонощието на поне 18 души. Свалянето на щурмови хеликоптер от евтин серийно произведен дрон направи видимо онова, което колумбийските статистики за отбраната вече показваха.

Числата са красноречиви. Според данни на министерство на отбраната през 2025 г. 333 удара с дронове са поразили целта или са нанесли щети, срещу 61 през 2024 г., тоест увеличение от близо 450%. Обобщение на специалисти от бранша от март 2026 г. брои около 500 атаки за 2 години, при които са пуснати 915 бойни товара, т.е. по едно нападение на всеки ден и половина; убитите служители на реда са 53 – 28 полицаи, 24 войници и 1 морски пехотинец, а ранените надхвърлят 435. Основни извършители са Армия за национално освобождение (ELN) и Естадо Майор Сентрал. Клан дел Голфо използва дроновете основно за наблюдение.

Отговорът на държавата дойде едва през януари 2026 г. Министърът на отбраната Педро Санчес оповести национална антидрон програма за около 1,68 млрд долара, заложена в бюджета за годината, с първа фаза от 16 януари и закрити консултации с чужди производители. Замисълът е многослоен: ранно откриване, радиоелектронно потискане, физически прехващачи и командни центрове, разгърнати по границите, около критичната инфраструктура, големите градове и 13 000 избирателни секции преди изборния цикъл.

Защитата обаче догонва подвижна цел. На 11 февруари 2026 г. нападение на ELN срещу военния лагер Сан Хорхе беше първото публично документирано водене по оптично влакно в Колумбия; това го прави невидим за средствата, настроени срещу радиовръзка, и колумбийските части не успяха да го потиснат с наличната техника. На 12 април срещу армейски позиции паралелно излетяха поне дузина експлозивни дронове, което местните власти определиха като първата атака на рояк дронове в страната, която приписаха на дисиденти на FARC. 8 дни по-късно в департамент Нариньо хвърлени от въздуха снаряди убиха трима професионални войници, Андрес Алварес Сиера, Даруин Гомес Гутиерес и Браян Галиндо Амадо, при полети, които според анализатори на сигурността предполагат отрепетиран профил и предварително разузнаване на целта.

Санчес описва пред Financial Times положението директно: „Дроновата индустрия избухна и престъпниците пригодиха технологията за нападения, което е сериозно предизвикателство пред въздушното превъзходство на бойното поле.“ По думите му въоръжените сили дотук осуетяват огромна част от опитите, но изданието отбелязва, че престъпните групи вече търсят начини да заобиколят мерките, включително дронове, водени по оптично влакно, каквито украинската и руската армия използват масово. Колумбийски оператор на дрон в Украйна очерта пред изданието къде минава границата на наученото у дома: „Дронове с изглед от първо лице вече започват да се използват в Колумбия, но онова, което още не знаят, е как да криптират връзката между апарата и пилота, нито как да монтират взривния заряд така, както го правят тук в Украйна.“

Точно тази граница определя тежестта на съобщеното. Хардуерът отдавна не е тесното място: търговски апарат за 600 долара с китайски компоненти стига до всяка работилница в Каука или Катакумбо, а взривни вещества никога не са липсвали на групи, които десетилетия наред залагат мини. Ограничителят е знанието как да се съедини едното с другото в условия на силно противодействие, а знанието се пренася в главата на един завърнал се човек и не подлежи нито на ембарго, нито на митническа проверка. Точно затова каналът през Украйна вероятно ускорява и изглажда процес, който има собствено начало: кривата 61 срещу 333 се изви още през 2025 г. – преди която и да е от описаните сега репатриации, а първите експлозивни товари от въздуха в Колумбия падат години по-рано. Обяснение, което извежда цялата еволюция на колумбийците от украинския фронт, би пренебрегнало вътрешните ѝ двигатели, но обратното допускане, че връзка няма, се сблъсква с последователността на признаците: първо управление по оптично влакно, после роякът, и то в рамките на два месеца.

Санчес прави това признание в последния работен ден. На 7 август Абелардо де ла Есприеля полага клетва като президент в Кали, а министерство на отбраната поема запасният генерал-майор Хорхе Едуардо Мора; обявеният курс е край на преговорите с въоръжените групи, срок от 100 дни за предаване и връщане към мащабните армейски операции от началото на века. Наследникът му ще започне настъпателна кампания срещу противник, който току-що е усвоил оръжието, което поставя под въпрос въздушната подвижност на държавата.

📸 Снимка: Група партизански бойци в контролирано от тях село близо до Саманиего, югозападна Колумбия, преминават обучение за управление на дронове. (Alex Kemman/Financial Times)

Путин отвори военните договори за осъдени за бандитизъм и контрабанда

🇷🇺📜🪖 11 състава от Наказателния кодекс на Руската федерация отпаднаха от списъка, който досега спираше осъдени и подсъдими да сключат договор с Министерството на отбраната. Това включва бандитизъм, участие в престъпно съобщество, контрабанда на пари в брой, наркотици, оръжие и взривни и ядрени материали, организиране на незаконна миграция, нарушаване на сигурността в горивно-енергийни обекти и загуба на документи с държавна тайна. Президентът Владимир Путин подписа поправките, обнародвани на 4 август 2026 г. на официалния портал за правна информация; те влизат в сила 10 дни по-късно.

Към тях се добавят контрабандата на стратегически важни стоки, културни ценности и защитени видове животни и растения. Забраната се запазва за тесен кръг тежки престъпления: осъдените и разследвани за тероризъм, държавна измяна, шпионаж, диверсия, екстремизъм, сексуални посегателства към малолетни, вземане на заложници и изнудване остават извън армията, както и осъдените за останалите деяния срещу държавата и обществената сигурност. Филтърът не е премахнат, а свит до ядро, което Кремъл третира като заплаха за собствената си сигурност, а не като въпрос на обществен ред.

Разхлабването действа само „в период на мобилизация, военно положение или военно време“, но реално тази уговорка не го ограничава. Указ № 647 за частична мобилизация от 21 септември 2022 г. никога не е отменян: призоваването на запасняци по него приключи на 28 октомври същата година, самият документ обаче остава в сила. Правният режим, който отключва новите възможности, следователно тече вече почти четири години без прекъсване.

Законодателната верига мина за под три седмици. Правителството внесе проекта на 17 юли, Държавната дума го прие в 3-те четения на 22 юли, а президентският подпис дойде на 4 август. Юридически промяната обхваща член 34 от закона „За военното задължение и военната служба“, придружена от съответните поправки в Наказателния кодекс.

В залата депутатите питаха дали ведомството е отчело опита с вербуването на затворници за частната военна компания „Вагнер“ и последвалия бунт от юни 2023 г. Заместник-министърът на отбраната Виктор Горемикин отговори, че осъдените ще бъдат насочвани към специално създадени подразделения и ще служат отделно от контрактниците без присъди, а военното ръководство увери депутатите, че подобно развитие няма да бъде допуснато.

Вербуването направо от местата за лишаване от свобода премина от „Вагнер“ към самото министерство още в началото на 2023 г. Със заповед на началника на Генералния щаб от 24 февруари ведомството започна да сглобява щурмовите роти „Шторм Z“ от затворници и ги набира до 1 септември същата година; по разчет на изданието „Важные истории“ през тях са минали около 29 000 души. През октомври 2024 г. влязоха в сила два закона, които преместиха същата логика в самата съдебна зала. Първият, внесен от депутатите Андрей Картаполов и Павел Крашенинников заедно със сенатора Андрей Клишас, позволи на подсъдимите да сключат договор още докато делото им се гледа. Вторият, дошъл от Върховния съд, спира наказателното преследване срещу вече служещите мобилизирани и контрактници и предвижда пълното му прекратяване при получена държавна награда, при уволнение по възраст или по здравословни причини, както и с края на военното време. Сегашният пакет допълва конструкцията от другата страна: не отменя наказание, а махна предварителните пречки за онези, чиито присъди дотогава ги изключваха автоматично.

Промяната идва в момент, когато притокът на нови военнослужещи едва покрива изгубеното. По данни на „Уолстрийт джърнъл“ от 3 август през първото полугодие на 2026 г. договори с руската армия са подписали около 200 000 души, докато западните оценки поставят руските загуби между 30 000 и 40 000 убити и ранени месечно. Съпоставката на двете числа дава попълнение от порядъка на 33 000 души на месец, тоест на долния ръб на диапазона на загубите. Част от ранените се връщат в строя, така че сметката не е просто изваждане; тя обаче не оставя запас, от който да се сглоби нова ударна групировка, без някой друг участък да олекне.

Инструментите за поддържане на този темп излизат извън договорната логика. Изданието описва улични рейдове, при които военкоматски служители заедно с полицията задържат мъже в наборна възраст по време на патрули, край работните им места или под предлог за проверка на документи. Задържаните са откарвани във военните комисариати, където според разказите им част от тях са били бити или заплашвани с фабрикувани обвинения, докато не подпишат. Случаи има в Пензенска област, Татарстан, както и в Амурска, Ярославска, Калужка, Воронежка и Архангелска област. Успоредно с принудата действат и парите: местните власти плащат до 100 000 рубли (около 1300 долара) за всеки доведен новобранец, а еднократните бонуси при подписване в някои региони надхвърлят средната годишна заплата в съответната област.

Прекият принос на новия закон към численото попълване обаче е малък. Осъжданията по членовете, които отпадат от забранителния списък, се броят в стотици: по основния състав на члена за организиране на престъпно съобщество руските съдилища са осъдили 127 души през 2020 г. и 103 през 2021 г. по данни на руския Съдебен департамент. Дори целият този контингент да облече униформа, попълнението не покрива и един ден от месечните загуби. Поправките тежат другаде: формалният подбор вече не отсява почти никого извън държавната сигурност, а наказателната система получава разрешение да работи като втори канал за жива сила наред с военните комисариати.

Вашингтон допуска, че Кремъл обмисля нов кръг принудителна мобилизация, вероятно след изборите за Държавна дума на 20 септември, а украинските прогнози говорят за 300 000 до 500 000 допълнителни военнослужещи. Логиката на разширяването подкрепя тази перспектива: когато доброволният ресурс се изчерпва, държавата първо сваля бариерите пред групите, които вече е изключила, после плаща повече, а накрая стига до принудата. Русия е минала и трите етапа поотделно през последната година, без да обявява нова мобилизационна вълна.

Част от отпадналите състави обаче са административни по същество: загубата на секретни документи и нарушенията на сигурността в енергийни обекти трудно се четат като източник на пехота, така че премахването им може да е техническо изчистване на списък, натрупан на пластове от 2022 г. насам. Разказът на самото военно ведомство върви точно в тази посока: Горемикин представи промяната като въпрос на организация на службата, не като разширяване на приемния канал. Този прочит обаче не обяснява защо в същия пакет влизат бандитизмът и контрабандата на наркотици, нито защо правителството внася проекта в разгара на лятото и Думата го прекарва през трите четения за един ден.

Суринам арестува 14 въоръжени китайци в униформи край Саракреек

🇨🇳🪖🇸🇷 14 въоръжени китайски граждани бяха задържани в южен Суринам след съвместна операция на полицията и армията в златоносния район Саракреек. Акцията беше провокирана от изтекли кадри на мъже във военни униформи, маршируващи с автоматично оръжие, носейки знамето на Китайската народна република дълбоко във вътрешността на страната. Операцията, потвърдена от министъра на правосъдието и полицията Хариш Монорат пред местното издание Starnieuws, освети един от най-острите сблъсъци през последните години, този между суверенитета на малката страна от Латинска Америка и безконтролния златодобив, който я разяжда отвътре.

Напрежението тлееше от седмици. Още в средата на юни в социалните мрежи се появиха видеоклипове с тежко въоръжени лица от китайски произход. Видеата показват групи от по 12 мъже с китайски знамена на униформите, които провеждат строеви занятия, наподобяващи военно обучение, и се придвижват с машини с висока проходимост между своя лагер и златните си находища. В един от записите местен златотърсач се изправя срещу групата заради въоръженото ѝ присъствие, но мъжете остават невъзмутими. Кадрите, които бяха споделени от депутата Женевиев Джордан, предизвикаха остра реакция, която надхвърли партийните граници. „И това се случва във вътрешността на страната! Чужда армия на наша територия... Обществото настоява за незабавна яснота“, написа Джордан. Сигнали дойдоха и от управляващата коалиция: депутатът Рони Асабина (от партията BEP) повдигна въпроса в Народното събрание, превръщайки темата от обичаен опозиционен мотив в проблем от национално значение.

Реакцията на държавата бе почти светкавична. Според Монорат операцията е започнала веднага след анализиране на сигналите и видеокадрите. След консултация с прокуратурата и кабинета на президента е взето решение за незабавно изпращане на смесен отряд от полицаи и военни. В акцията са включени два хеликоптера на Националната армия, но единият излиза от строя поради техническа повреда, а операцията на терен е ръководена от областния полицейски командир. При арестите са конфискувани полуавтоматични и тежки огнестрелни оръжия и боеприпаси. Точният брой все още не е уточнен, тъй като инвентаризацията е прекъсната заради повредения хеликоптер. 14-те арестувани са конвоирани до столицата Парамарибо, където разследването продължава, а срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения по Закона за оръжията и боеприпасите и Закона за чужденците.

Министър Монорат подчерта, че не всички задържани пребивават нелегално в страната – част от тях разполагат с валидни документи. Според първоначалните им показания мъжете са извършвали охранителна дейност, макар да остава неясно дали са наети от лицензирана фирма. Официалната версия на следствието е, че групата е охранявала нелегален златодобив, но наказателното производство тепърва ще изяснява точния характер на дейността им. Между образа на „чужда армия“ и твърденията за обикновена въоръжена охрана на мина зее пропаст, която само разследването може да запълни.

Една ключова подробност обаче придава на случая тежест, далеч надхвърляща поредната полицейска акция. Видео във Facebook показва, че по време на арестите на място е присъствал Рони Брунсвайк – фигура, която не може да бъде пренебрегната. Брунсвайк не е просто поредният наблюдател. Той е бивш вицепрезидент на Суринам (2020–2025 г.), настоящ заместник-председател на парламента и лидер на партията ABOP, част от управляващата коалиция. Същевременно той е сред най-едрите магнати в златодобива и дърводобива в страната, бивш партизански командир от въстанието през 80-те години и човек с присъди в Нидерландия за въоръжен банков обир и трафик на наркотици. Районът Саракреек е електоралното и стопанско сърце на неговото влияние. Появата на подобна фигура по време на силова акция срещу чуждестранна въоръжена група в собствения му регион не доказва непременно вина, но изостря стар обществен дебат: къде точно минава границата между държавната власт и частните интереси в златодобива.

Контекстът около самия Саракреек допълва тази картина. Само броени дни преди акцията (между 26 и 28 юни) Комисията за регулиране на златния сектор (OGS) спря нелегален добив в същия район, установявайки, че мащабът му е далеч по-голям от предполагаемото. Сред задържаните тогава миньори е имало бразилци и китайци, много от които без валидни паспорти, предадени впоследствие на миграционните власти. Това е показателно за размера на проблема. В държава с население от едва 646 хиляди души, гъсто залесената вътрешност на практика остава извън контрола на централната власт, докато златото привлича работна ръка от целия регион. С други думи, въоръжените китайски граждани не са се появили във вакуум, а върху почва, вече разровена от беззаконие, която държавата тепърва се опитва да овладее.

Погледнат отвъд първоначалния шок от кадрите, случаят в Саракреек се вписва в модел, който надхвърля границите на Суринам. Наемането на въоръжена охрана за нелегален китайски златодобив е често срещано явление в държави със слаб териториален контрол. В Гана през последната година Националният секретариат срещу нелегалния добив (NAIMOS) арестува десетки китайски граждани и конфискува оръжия и боеприпаси. Там властите открито говорят за „въоръжени престъпни предприятия“ в сектора, захранвани от десетки хиляди китайски златотърсачи, формиращи цели миньорски анклави. Според наблюдатели оръжията често се купуват директно от местната полиция – детайл, показващ, че въоръжените групи съществуват не въпреки държавата, а благодарение на нейните пробойни. В Демократична република Конго правозащитни организации документират китайски мини, охранявани от частни лица и дори от местни военни и полицаи, които не допускат държавни инспектори до обектите.

Общото в тези случаи не е някакъв план, спуснат от Пекин, а комбинация от златна треска, частна инициатива и държавна немощ – проблем, роден на терен, а не проектиран от геополитически център. Следователно схващането, че Саракреек е преден пост на китайската държава, най-вероятно е погрешно. Всички индикатори – смесеният миграционен статут на задържаните, версията за частна охрана и регионалните прецеденти – сочат по-скоро към класически нелегален добив, отколкото към геополитическа операция.

Въпреки това Суринам е дълбоко вплетен в китайската икономическа орбита. Пекин е най-големият суверенен кредитор на страната, китайската компания Zijin владее една от най-големите ѝ златни мини, държавата се включи в инициативата „Един пояс, един път“ през 2018 г. и приютява една от най-многобройните китайски диаспори в Западното полукълбо. В този контекст образът на въоръжени китайци, маршируващи под своя флаг в сърцето на страната, действа като мощен сигнал. Той разпалва силно политизирани дебати за националния суверенитет, независимо дали групата е просто наемна охрана, или нещо по-организирано.

За правителството на президента Дженифър Геерлингс-Симонс, която пое властта година по-рано, това е тест не толкова за граничната сигурност, колкото за способността ѝ да наложи върховенство на закона там, където то исторически липсва. Симонс дойде на власт с обещанието да подобри събираемостта на приходите (включително данъците от дребния златодобив) и да подготви страната за добива на офшорен петрол, очакван към 2028 г. Територия, в която чуждестранни въоръжени бригади копаят злато извън всякакви регистри, е абсолютната противоположност на тази визия.

Малмьо: бомбен отряд унищожи граната в центъра на града

🇸🇪💥 Паника обхвана центъра на Малмьо в петък, след като в обществено пространство на открито беше намерена ръчна бойна граната. Властите реагираха светкавично, като отцепиха пет улици и активираха т.нар. „обществен сигнал за тревога“ (VMA), разпространяван чрез SMS и медии.

В него те отправиха призив към местните жители да останат далеч от прозорци и балкони. Малко по-късно на място пристигнаха експерти от Националната служба за обезвреждане на бомби, които извършиха оценка на опасността, която представлява взривното устройство.

Два часа по-късно беше извършена контролирана детонация, която неутрализира заплахата. Говорителят на полицията Филип Анас потвърди, че предварителните оценки са посочили предмета като ръчна бойна граната. Криминалисти остават на място, за да установят произхода на оръжието и срещу кого е било насочена. Местни жители съобщават за засилено полицейско присъствие около магазини и заведения, но повечето кордони вече са вдигнати. По време на операцията няма пострадали.

Престъпните мрежи в Швеция все по-често посягат към ръчни гранати и самоделни взривни устройства (IED), за да уреждат вътрешни спорове. Малмьо усеща особено силно тази вълна, като броят на подобни случаи нараства рязко през последните години и често се свързва с нелегалната търговия на оръжие в Европа. Подобни снаряди от военен клас се внасят контрабандно в страната и предлагат на бандите евтини, но смъртоносни средства за сплашване.

Според националната статистика Швеция отчита по-висока честота на взривове от почти всяка друга страна по света, която не води война. Властите се борят да обуздаят тенденцията, а взривове често отекват по входовете на жилищни блокове и градски площади. Случаят в Малмьо е типичен за нестабилността в шведските градски центрове. Експерти алармират, че докато потокът от нелегално оръжие не бъде спрян на границите, рискът за цивилни жертви остава постоянна заплаха за шведското общество. Полицията продължава разследването, но засега няма конкретни задържани.

Към днешна дата в страната са регистрирани значителен инциденти с експлозии:

• Среден темп: Следвайки тенденцията от началото на 2025 г. (в първите 27 дни от годината в страната бяха отчетени 27 експлозии), инцидентите през 2026 г. продължават да се случват с подобна честота, почти на всеки ден-два. Експлозиите в Швеция са станали толкова обичайни, че вече не винаги попадат в челото на новинарските емисии.
• Сравнение с 2025 г.: Миналата година е сред най-кървавите в историята на Швеция: близо 200 експлозии,  а според някои полицейски данни общият брой на детонациите достига 317.
• Огнища: Стокхолм и Малмьо остават най-честите места на подобни инциденти. Откритата днес граната в Малмьо е част от трайна вълна на насилие, в която се използват както ръчни гранати, така и самоделни бомби.

 

Постсъветска мафия всява хаос за Иран. Кой ще бъде следващият ѝ клиент?

Долен Манхатън, където двама източноевропейски мафиоти бяха намерени за виновни от американски съд за заговор за убийство на дисидент от името на Иран.
📸 Снимка: Shutterstock

🇮🇷⚔️🇺🇸 Скорошен опит на режима в Техеран да убие опонент на американска земя разкрива ключово средство, с което враждебни държави действат в западния свят. С организирана престъпност и правдоподобно отричане, операциите разкриват модел на подривна дейност, който може да бъде възприет и от други враждебни страни.

През март съдебно жури в Манхатън осъди двама мафиоти, грузинец и руснак от Азербайджан, за опит за убийство на ирански активист и американски гражданин в Ню Йорк. Третият участник, физическият извършител, беше арестуван през юли 2022 г. в близост до прага на потенциалната жертва с автомат АК-47 и даде показания като свидетел на обвинението.

Два месеца по-късно Обединеното кралство арестува общо четирима ирански граждани за преследване на противници на режима в страната. Иран е показал най-ясна схема на държавни служители, които наемат местни престъпници за убийства в чужбина. Връзката между организирана престъпност и хибридна война засяга и други противници на Запада, сред които Русия, Китай и Северна Корея, и дори включва някои стратегически партньори като Индия, което кара анализатори в сферата на сигурността да прогнозират идването на „петата вълна“ на глобалната организирана престъпност.

Обхващайки Иран, Кавказ, Централна Европа и САЩ, случаят с поръчково убийство в Манхатън е уникален с това, че разкрива две свързани една с друга тенденции: как държавите използват незаконно пребиваващи членове на престъпни групи на запад, както и трайното значение на организираната престъпност от съветски тип в конкуренцията между великите сили.

Посолството на Ислямска република Иран в Лондон. Британското външно министерство извика иранския посланик, след като властите арестуваха четирима иранци, на трима от които повдигнаха обвинения в нарушения на Закона за национална сигурност.
📸 Снимка: wikimedia.org

Подривната заплаха

Според обвинението заговорът произлиза от разузнавателната служба на Революционната гвардия на Иран (IRGC-IO) – държавна агенция за сигурност, която се намира в списъка на чуждестранни терористични организации (FTO) от 2019 г. Неин генерал е наел руско-азерския гражданин Рафат Амиров в Иран, заедно с член на руска мафиотска група, срещу сумата от 500 000 щатски долара. Тяхната задача е била да убият Масих Алинеджад, иранско-американски журналист от Ню Йорк.

Рафат Амиров, гражданин на Азербайджан и Русия и жител на Иран, с тортата за рождения си ден. Осемте заострени звезди символизират статуса му на „вор в законе“ (крадец по закон).
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Халид Мехдиев, който пристигнал с фалшиви документи в САЩ, e закупил незаконно АК-47, с което да изпълни задачата. В случая на британска земя тримата обвиняеми също са пристигнали по нередовен начин. Опитът за поръчково убийство е бил предшестван от предишни опити на ирански служители от разузнаването да отвлекат журналиста с цел предаване.

Халид Мехдиев, гражданин на Азербайджан, пребиваващ в Йонкърс, Ню Йорк, който се появил пред вратата на Алинежад с АК-47.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Резултатът илюстрира компромисите, които съпътстват неизбежно възлагането на подобна задача от държава на транснационални престъпници.

Първо, това позволява подривна дейност за държави с намалени оперативни способности в целевата страна. Парии като Иран и Северна Корея имат минимално дипломатическо присъствие на Запад. В Съединените щати те нямат посолства и консулства, които да осигуряват прикритие и имунитет от наказателно преследване за служители на разузнавателните служби. Русия е затруднена след вълна от дипломатически експулсирания през 2018 г. в отговор на опита за отравяне на Сергей Скрипал, извършено от шпиони на руското военно разузнаване ГРУ в Солсбъри и пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Друг характерен пример е серията палежи в Полша, Литва и Обединеното кралство през 2024 г. от украински, румънски и други лица с гражданство, различно от руско, които според европейските разузнавания са били наети от Москва. От 2024 г. насам Полша затвори две руски консулства, а Чехия и Франция приписаха предишни опити за саботаж на ГРУ в изявления пред широката общественост.

Директорът на британската служба за вътрешна сигурност MI5 предупреди, че крайната цел на тези и други операции е да „създаде хаос по британските и европейските улици“. На 7 май ръководителят на Националния център за киберсигурност на Великобритания (NCSC) Ричард Хорн заяви, че Русия „извършва актове на саботаж, често използвайки престъпни проксита в своите заговори“.

И двамата ръководители вероятно работят по разследвания на руски връзки, след като Кралската прокуратура повдигна обвинения на двама украинци и румънец във връзка с палежи, насочени към министър-председателя Кийр Стармър. Тези действия все още имат необясними мотиви. Въпреки липсата на доказателства, че руската кампания за саботаж и убийства най-сетне достигна успешно Северна Америка, тази на Иран очевидно вече е там и демонстрира трайна заплаха.

Друго предимство на набирането на престъпници е ниската цена, представена подробно в случая с Техеран благодарение на американските прокурори. Иранският режим е извадил само 30 000 долара за авансово плащане за убийството на Алинеджад. В същото време Мехдиев твърди, че успехът ще донесе награда от 160 000 щатски долара. Това вероятно излиза много по-евтино от това Техеран да организира собствена логистика, а и западните служби за сигурност са изключително бдителни по отношение на иранската заплаха. Освен това, никой ирански служител не е бил изложен на риск от арест. Дипломатическият отзвук като цяло също е почти недоловим. Няколко нива на аутсорсинг са помогнали да се прикрие иранската следа – на Мехдиев дори му е казано, че операцията е „подарък“ от Баку за Иран. Дори привидното отричане може да попречи на западни правителства да отговорят на подривни действия.

В сравнение със службите под държавен контрол, престъпните синдикати също имат недостатъци, основното от които е лошия професионализъм. Един мафиотски силовак в Ню Йорк е предложил да изгори къщата на Алинеджад, вместо да я убие. А Мехдиев, въпреки че има около десет години опит в такъв род криминални деяния, вероятно не е преминал обучение по наблюдение и скрити действия, което да е сравнимо с руското или иранското разузнаване. Неговият адвокат посочва, че той е искал да измами иранците и да вземе парите без да убие Алинеджад. В крайна сметка обвиняемите помагат на властите, като си правят удобни селфита с мафиотските си татуировки.

Съветската връзка

Полад Омаро, гражданин на Грузия, пребивавал в Словения и Чехия, който предавал информация за мишени от Рафат Амиров на наемния убиец и носи татуировка на „вор в законе“.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Руската криминална групировка, посочена в материалите по делото като „Ворове в закона“, е давала инструкции с екстрадиран от Чехия грузински гражданин на име Полад Омаров до Мехдиев, който се е присъединил към групата като тийнейджър в Азербайджан, преди да влезе незаконно в САЩ.

Наемният убиец твърди, че е следвал заповеди от лидер в азербайджански затвор. Той отбеляза още, че са спазвали правилен начин на живот за престъпник, който включва никога да не сътрудничат на правителствата.

Тези традиции илюстрират изненадваща приемственост на съветската престъпна култура и методи на действие. Терминът vory v zakone произхожда от системата на ГУЛАГ в бившия СССР, чийто разпад през 1991 г. на фона на либерализирането на капитала и граничния контрол по света е „най-важното събитие“ за разширяването на глобалната престъпност през следващите две десетилетия.

Британският журналист Миша Глени дава сполучлив световен преглед на тези събития в книгата си от 2008 г. Американският учен по сигурността Фил Уилямс описва разпадането на Съветския съюз, глобализацията и неолиберализма като причини за „третата вълна“ на организираната престъпност – първата възниква в „горещи точки“ като Сицилия, а втората става глобална с наркотиците след Втората световна война. Марк Галеоти описва това ново изместване през 2000-те с обсъждането на легендарните, татуирани вори, които се трансформират в „хибридни гангстери-бизнесмени“ с малко притеснения за традициите. Очевидно ворите все още са актуални. Евразийските престъпни групи (да ги наричаме руски е твърде ограничено) са се преплели с вълни от емиграция на диаспората след разпада на Съветския съюз и са създали функционални аванпостове на ключови входни точки като Ню Йорк, Истанбул и Дубай.

И не на последно място, транснационалните престъпници в чужбина очевидно имат близки хора у дома, което разколебава желанието им да сътрудничат на правителствата на приемащите страни. Мехдиев не свидетелства, докато ФБР не съдейства за преместването на майка му от Азербайджан в САЩ и той не получи „златния билет“ за законен престой. Въпреки това, подобен инструмент става все по-несигурен покрай набиращите популярност популистки движения, които се обявиха против имиграцията в Северна Америка и Европа.

Без правила, без граници

Транснационалните престъпни групи остават евтина, но и непрофесионална, политическа опция за великите сили, противници на Запада. Те са били използвани многократно от Русия и Иран с малко явни причини да спрат тази практика. Това доведе след себе си до няколко последици за службите за вътрешна сигурност, правоприлагащите органи и дипломатическите служители.

Първо, границата между националната сигурност и вътрешната престъпност ще продължи да се размива и е твърде слабо вероятно скоро тя да бъде възстановена. Кооптирането на престъпници, особено имигранти, от страна на държави-парии ще засили още дебатите относно сигурността на имиграцията и полицията, както наскоро се видя в Полша, Германия и ограниченията в политиката за предоставяне на убежище в Обединеното кралство. Администрацията на Тръмп също използва Закона за вражеските чужденци, за да депортира предполагаеми членове на венецуелски картели, някои от които сега потенциално могат да се окажат в Косово.

В същото време, службите за национална сигурност може да загубят ценни лостове в разследването и преследването на международните престъпни мрежи, работещи за конкурентите на великите сили, ако западните правителства ограничат възможностите за убежище на информаторите и семействата им, какъвто се оказва „златния билет“ на Мехдиев. Този риск ще се влоши на фона на влошаването на международното табу срещу връщането или принудителното връщане на търсещите убежище в страни, където са изложени на постоянна опасност. Това има особено значение за конкуренцията на великите сили, когато става въпрос за полицейски държави, като в случая на уйгурите в Китай или руските активисти против войната в Украйна. Западните власти може да имат добри причини да отказват случаи на убежище, но скандалните откази могат да повлияят на бъдещи потенциални информатори, които ще си зададат логичния въпрос: „Това ли ще направите и с мен?“

И накрая външните министерства на западните държаваи трябва да имат предвид тази връзка между престъпност и държава в своите изчисления за дипломатическите ограничения на конкурентите на великите сили. С проведените наскоро срещи в Истанбул и Рияд, САЩ водиха разговори с Русия за възстановяване на дипломатическите отношения, след като затвориха консулства в Сан Франциско, Сиатъл и прилежащи офиси в Ню Йорк и Вашингтон.

Правителства като в Унгария и Словакия и популистките партии в други европейски страни също биха искали да видят завръщане на руските дипломатически мисии в Европа. Възстановяването им ще е малък, но важен фактор за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта.

Но западният свят трябва да помни, че ако се отворят повторно, тези задгранични представителства е по-вероятно да бъдат обслужвани от професионални оператори, отколкото от мафиотски наемни убийци, които си правят селфита с мафиотските си татуировки.

За автора: Александър Нойман притежава магистърска степен по международна сигурност, както и бакалавърска степен по международна политика и руски и евразийски изследвания от Университета „Джордж Мейсън“. Той също така е бивш гост-студент в Университета във Варшава и възпитаник на Think Tank School на New Eastern Europe.

Престъпни групи извършиха атака с дрон срещу еквадорски затвор.

🇪🇨💥 Въоръжено нападение с дрон беше извършено от престъпни групи срещу еквадорския затвор Ла Рока, в който се намират редица високопоставени затворници, сред които бившия вицепрезидент Хорхе Глас, задържан през април при противоречива акция в мексиканското посолство в Кито.

Първоначално властите съобщиха, че дронът е бил прехванат, преди да достигне съоръжението, но впоследствие информацията беше опровергана.

Дронът е бил взривен върху покрива на затвора без да му нанесе структурни щети, съобщи генерал Виктор Юго Зарате, ръководител на националната полиция, на следобедна пресконференция в Кито.

Ла Рока е затвор с максимално ниво на сигурност, в който са задържани лидери на местни наркобанди, на които президентът Даниел Нобоа обяви вътрешна война през януари. Затворът се намира в Сантяго де Гуаякил, най-населеният град в Еквадор, разположен на тихоокеанското крайбрежие

78-те затворници са преместени в безопасна зона преди експлозията и са в добро състояние. Не се налага преместване в други затвори, посочи още Зарате. Това е най-сериозният инцидент, откакто военните превзеха затворите като част от репресиите на Нобоа, които сложиха край на безредиците, отнели живота на повече от 400 затворници.

Атаката с дрон може да е била извършена, за да се опита да принуди правителството да премести затворниците другаде или да подпомогне евентуален опит за бягство, обясни вътрешният министър Моника Паласиос по време на същата пресконференция.

Преди година Ла Рока беше евакуиран, преди полицията да взриви дрон, който причини големи щети на покрива. Впоследствие един от местните наркобарони с псевдоним Фито избяга, което доведе до разрастването на кризата в сигурността.

В краткосрочен план правителството на страната ще разположи снайперисти за сваляне на дронове, в случай че в бъдеще бъде извършен нов подобен опит, заяви министърът на отбраната Джанкарло Лофредо. Освен това страната планира да закупи технология за противодействие на безпилотни системи.