|
| Долен Манхатън, където двама източноевропейски мафиоти бяха намерени за виновни от американски съд за заговор за убийство на дисидент от името на Иран. 📸 Снимка: Shutterstock |
🇮🇷⚔️🇺🇸 Скорошен опит на режима в Техеран да убие опонент на американска земя разкрива ключово средство, с което враждебни държави действат в западния свят. С организирана престъпност и правдоподобно отричане, операциите разкриват модел на подривна дейност, който може да бъде възприет и от други враждебни страни.
През март съдебно жури в Манхатън осъди двама мафиоти, грузинец и руснак от Азербайджан, за опит за убийство на ирански активист и американски гражданин в Ню Йорк. Третият участник, физическият извършител, беше арестуван през юли 2022 г. в близост до прага на потенциалната жертва с автомат АК-47 и даде показания като свидетел на обвинението.
Два месеца по-късно Обединеното кралство арестува общо четирима ирански граждани за преследване на противници на режима в страната. Иран е показал най-ясна схема на държавни служители, които наемат местни престъпници за убийства в чужбина. Връзката между организирана престъпност и хибридна война засяга и други противници на Запада, сред които Русия, Китай и Северна Корея, и дори включва някои стратегически партньори като Индия, което кара анализатори в сферата на сигурността да прогнозират идването на „петата вълна“ на глобалната организирана престъпност.
Обхващайки Иран, Кавказ, Централна Европа и САЩ, случаят с поръчково убийство в Манхатън е уникален с това, че разкрива две свързани една с друга тенденции: как държавите използват незаконно пребиваващи членове на престъпни групи на запад, както и трайното значение на организираната престъпност от съветски тип в конкуренцията между великите сили.
|
| Посолството на Ислямска република Иран в Лондон. Британското външно министерство извика иранския посланик, след като властите арестуваха четирима иранци, на трима от които повдигнаха обвинения в нарушения на Закона за национална сигурност. 📸 Снимка: wikimedia.org |
Подривната заплаха
Според обвинението заговорът произлиза от разузнавателната служба на Революционната гвардия на Иран (IRGC-IO) – държавна агенция за сигурност, която се намира в списъка на чуждестранни терористични организации (FTO) от 2019 г. Неин генерал е наел руско-азерския гражданин Рафат Амиров в Иран, заедно с член на руска мафиотска група, срещу сумата от 500 000 щатски долара. Тяхната задача е била да убият Масих Алинеджад, иранско-американски журналист от Ню Йорк.
|
| Рафат Амиров, гражданин на Азербайджан и Русия и жител на Иран, с тортата за рождения си ден. Осемте заострени звезди символизират статуса му на „вор в законе“ (крадец по закон). 📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ |
Халид Мехдиев, който пристигнал с фалшиви документи в САЩ, e закупил незаконно АК-47, с което да изпълни задачата. В случая на британска земя тримата обвиняеми също са пристигнали по нередовен начин. Опитът за поръчково убийство е бил предшестван от предишни опити на ирански служители от разузнаването да отвлекат журналиста с цел предаване.
|
| Халид Мехдиев, гражданин на Азербайджан, пребиваващ в Йонкърс, Ню Йорк, който се появил пред вратата на Алинежад с АК-47. 📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ |
Резултатът илюстрира компромисите, които съпътстват неизбежно възлагането на подобна задача от държава на транснационални престъпници.
Първо, това позволява подривна дейност за държави с намалени оперативни способности в целевата страна. Парии като Иран и Северна Корея имат минимално дипломатическо присъствие на Запад. В Съединените щати те нямат посолства и консулства, които да осигуряват прикритие и имунитет от наказателно преследване за служители на разузнавателните служби. Русия е затруднена след вълна от дипломатически експулсирания през 2018 г. в отговор на опита за отравяне на Сергей Скрипал, извършено от шпиони на руското военно разузнаване ГРУ в Солсбъри и пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Друг характерен пример е серията палежи в Полша, Литва и Обединеното кралство през 2024 г. от украински, румънски и други лица с гражданство, различно от руско, които според европейските разузнавания са били наети от Москва. От 2024 г. насам Полша затвори две руски консулства, а Чехия и Франция приписаха предишни опити за саботаж на ГРУ в изявления пред широката общественост.
Директорът на британската служба за вътрешна сигурност MI5 предупреди, че крайната цел на тези и други операции е да „създаде хаос по британските и европейските улици“. На 7 май ръководителят на Националния център за киберсигурност на Великобритания (NCSC) Ричард Хорн заяви, че Русия „извършва актове на саботаж, често използвайки престъпни проксита в своите заговори“.
И двамата ръководители вероятно работят по разследвания на руски връзки, след като Кралската прокуратура повдигна обвинения на двама украинци и румънец във връзка с палежи, насочени към министър-председателя Кийр Стармър. Тези действия все още имат необясними мотиви. Въпреки липсата на доказателства, че руската кампания за саботаж и убийства най-сетне достигна успешно Северна Америка, тази на Иран очевидно вече е там и демонстрира трайна заплаха.
Друго предимство на набирането на престъпници е ниската цена, представена подробно в случая с Техеран благодарение на американските прокурори. Иранският режим е извадил само 30 000 долара за авансово плащане за убийството на Алинеджад. В същото време Мехдиев твърди, че успехът ще донесе награда от 160 000 щатски долара. Това вероятно излиза много по-евтино от това Техеран да организира собствена логистика, а и западните служби за сигурност са изключително бдителни по отношение на иранската заплаха. Освен това, никой ирански служител не е бил изложен на риск от арест. Дипломатическият отзвук като цяло също е почти недоловим. Няколко нива на аутсорсинг са помогнали да се прикрие иранската следа – на Мехдиев дори му е казано, че операцията е „подарък“ от Баку за Иран. Дори привидното отричане може да попречи на западни правителства да отговорят на подривни действия.
В сравнение със службите под държавен контрол, престъпните синдикати също имат недостатъци, основното от които е лошия професионализъм. Един мафиотски силовак в Ню Йорк е предложил да изгори къщата на Алинеджад, вместо да я убие. А Мехдиев, въпреки че има около десет години опит в такъв род криминални деяния, вероятно не е преминал обучение по наблюдение и скрити действия, което да е сравнимо с руското или иранското разузнаване. Неговият адвокат посочва, че той е искал да измами иранците и да вземе парите без да убие Алинеджад. В крайна сметка обвиняемите помагат на властите, като си правят удобни селфита с мафиотските си татуировки.
Съветската връзка
|
| Полад Омаро, гражданин на Грузия, пребивавал в Словения и Чехия, който предавал информация за мишени от Рафат Амиров на наемния убиец и носи татуировка на „вор в законе“. 📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ |
Руската криминална групировка, посочена в материалите по делото като „Ворове в закона“, е давала инструкции с екстрадиран от Чехия грузински гражданин на име Полад Омаров до Мехдиев, който се е присъединил към групата като тийнейджър в Азербайджан, преди да влезе незаконно в САЩ.
Наемният убиец твърди, че е следвал заповеди от лидер в азербайджански затвор. Той отбеляза още, че са спазвали правилен начин на живот за престъпник, който включва никога да не сътрудничат на правителствата.
Тези традиции илюстрират изненадваща приемственост на съветската престъпна култура и методи на действие. Терминът vory v zakone произхожда от системата на ГУЛАГ в бившия СССР, чийто разпад през 1991 г. на фона на либерализирането на капитала и граничния контрол по света е „най-важното събитие“ за разширяването на глобалната престъпност през следващите две десетилетия.
Британският журналист Миша Глени дава сполучлив световен преглед на тези събития в книгата си от 2008 г. Американският учен по сигурността Фил Уилямс описва разпадането на Съветския съюз, глобализацията и неолиберализма като причини за „третата вълна“ на организираната престъпност – първата възниква в „горещи точки“ като Сицилия, а втората става глобална с наркотиците след Втората световна война. Марк Галеоти описва това ново изместване през 2000-те с обсъждането на легендарните, татуирани вори, които се трансформират в „хибридни гангстери-бизнесмени“ с малко притеснения за традициите. Очевидно ворите все още са актуални. Евразийските престъпни групи (да ги наричаме руски е твърде ограничено) са се преплели с вълни от емиграция на диаспората след разпада на Съветския съюз и са създали функционални аванпостове на ключови входни точки като Ню Йорк, Истанбул и Дубай.
И не на последно място, транснационалните престъпници в чужбина очевидно имат близки хора у дома, което разколебава желанието им да сътрудничат на правителствата на приемащите страни. Мехдиев не свидетелства, докато ФБР не съдейства за преместването на майка му от Азербайджан в САЩ и той не получи „златния билет“ за законен престой. Въпреки това, подобен инструмент става все по-несигурен покрай набиращите популярност популистки движения, които се обявиха против имиграцията в Северна Америка и Европа.
Без правила, без граници
Транснационалните престъпни групи остават евтина, но и непрофесионална, политическа опция за великите сили, противници на Запада. Те са били използвани многократно от Русия и Иран с малко явни причини да спрат тази практика. Това доведе след себе си до няколко последици за службите за вътрешна сигурност, правоприлагащите органи и дипломатическите служители.
Първо, границата между националната сигурност и вътрешната престъпност ще продължи да се размива и е твърде слабо вероятно скоро тя да бъде възстановена. Кооптирането на престъпници, особено имигранти, от страна на държави-парии ще засили още дебатите относно сигурността на имиграцията и полицията, както наскоро се видя в Полша, Германия и ограниченията в политиката за предоставяне на убежище в Обединеното кралство. Администрацията на Тръмп също използва Закона за вражеските чужденци, за да депортира предполагаеми членове на венецуелски картели, някои от които сега потенциално могат да се окажат в Косово.
В същото време, службите за национална сигурност може да загубят ценни лостове в разследването и преследването на международните престъпни мрежи, работещи за конкурентите на великите сили, ако западните правителства ограничат възможностите за убежище на информаторите и семействата им, какъвто се оказва „златния билет“ на Мехдиев. Този риск ще се влоши на фона на влошаването на международното табу срещу връщането или принудителното връщане на търсещите убежище в страни, където са изложени на постоянна опасност. Това има особено значение за конкуренцията на великите сили, когато става въпрос за полицейски държави, като в случая на уйгурите в Китай или руските активисти против войната в Украйна. Западните власти може да имат добри причини да отказват случаи на убежище, но скандалните откази могат да повлияят на бъдещи потенциални информатори, които ще си зададат логичния въпрос: „Това ли ще направите и с мен?“
И накрая външните министерства на западните държаваи трябва да имат предвид тази връзка между престъпност и държава в своите изчисления за дипломатическите ограничения на конкурентите на великите сили. С проведените наскоро срещи в Истанбул и Рияд, САЩ водиха разговори с Русия за възстановяване на дипломатическите отношения, след като затвориха консулства в Сан Франциско, Сиатъл и прилежащи офиси в Ню Йорк и Вашингтон.
Правителства като в Унгария и Словакия и популистките партии в други европейски страни също биха искали да видят завръщане на руските дипломатически мисии в Европа. Възстановяването им ще е малък, но важен фактор за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта.
Но западният свят трябва да помни, че ако се отворят повторно, тези задгранични представителства е по-вероятно да бъдат обслужвани от професионални оператори, отколкото от мафиотски наемни убийци, които си правят селфита с мафиотските си татуировки.
За автора: Александър Нойман притежава магистърска степен по международна сигурност, както и бакалавърска степен по международна политика и руски и евразийски изследвания от Университета „Джордж Мейсън“. Той също така е бивш гост-студент в Университета във Варшава и възпитаник на Think Tank School на New Eastern Europe.
