Литовската следа в руския военен внос: Как санкционирани стоки пресичат границите на НАТО?

🇱🇹📦🇷🇺 Литовска фирма е изнасяла за Русия терминали и кабели за Starlink през 2024 г., декларирайки ги като „керамични плочки“. Заедно с тях са изнасяни и двигатели, каквито руската армия използва в ударните си дронове. Това разкри независимото руско издание The Insider в съвместно разследване с литовския разследващ център „Сиена“.

Разкритията засягат изключително чувствителна тема: малката балтийска страна поддържа един от най-строгите гранични и митнически режими спрямо Русия в целия Европейски съюз, а забранените стоки са тръгвали именно оттам – от самата вътрешност на НАТО.

 

Фиктивен бизнес в малко село

Дружеството UAB Eseka – с изпълнителен директор Еймантас Скарджюс и регистрация в малко имение в село Кунигишкяй, район Аникшчяй – на пръв поглед не показва признаци за мащабна стопанска дейност. Според митническите данни, анализирани от The Insider, фирмата е насочвала пратките си към Русия през Латвия, където според източници на „Сиена“ граничният контрол е по-занижен. Тъй като поради санкциите Starlink вече не може да се продава легално в Русия, терминалите пътуват под чуждо име. В случая с Eseka те са маскирани като керамични плочки. Обичайните крайни точки в митническите документи са Псков и населени места в Ленинградска област – региони в руския северозапад, намиращи се в непосредствена близост до балтийската граница.

Истинският бизнес на Eseka, както става ясно от регистрите, е продажбата на промишлено оборудване на руски клиенти. Сред доставките личат американски броячи на аерозолни частици, сензори за нивото на течности в химически резервоари и германски електромагнитни клапани за понижаване на налягането. Това е оборудване с двойно предназначение, което е приложимо в широк кръг индустрии, включително и в отбранителната.

Именно на този фон изпъкват комплектите Starlink и авиационните двигатели, които не се вписват в никакъв граждански профил. Освен сателитните терминали, компанията е доставила на руските си партньори 124 двигатели на японската компания O.S. Engines за около 65 000 долара, платени в юани. В митническите документи те са описани като мотори „за големи радиоуправляеми самолетни модели“ с хоби предназначение – бутални двигатели с малък работен обем и ниска мощност. Купувач на пратката е руското дружество „Алианс“, а поръчката е направена от името на хонконгската компания IPM Limited, която е под санкции на САЩ от 1 май 2024 г.

Разследващите са категорични, че точно тези японски двигатели се откриват в руските военни дронове по фронтовата линия в Украйна. Относно крайния получател на компонентите за Starlink, Йонас Оман – основател на известната литовска организация в подкрепа на Украйна „Синьо и жълто“ и запознат с данните за товарите – заявява без колебание: крайният получател е руската армия.

 

Държавни поръчки и фиктивен износ за Централна Азия

Още по-фрапиращ е случаят с втората литовска фирма, попаднала в разследването. Транспортно-логистичното дружество Jumbo Transport, чийто акционер и дългогодишен ръководител е Марянас Вавиловас, днес е в производство по несъстоятелност, но доскоро е обслужвало отбранителните структури на самата Литва. Между 2022 и 2025 г. то е изпълнило договори за над 3 милиона евро с Агенцията за отбранителни ресурси към Министерството на националната отбрана и за над 400 000 евро с поделения на литовската армия.

Записи от телефонни разговори на бившия ръководител на компанията, до които се е добрал центърът „Сиена“, показват, че дружеството съзнателно е подавало към митниците фалшиви декларации. Товарът е обявяван за Казахстан, но реално е разтоварван на руския пазар.

„Купуваме в Европа. Уж продаваме за Казахстан, плащат ни от Казахстан, уж превозваме за Казахстан. А в действителност не отива в Казахстан“, признава Вавиловас в един от записите.

Реакцията на официалните власти във Вилнюс бе светкавична и остра. Министърът на националната отбрана на Литва Робертас Каунас, встъпил в длъжност на 11 ноември 2025 г., не спести критиките си:

„Това са държавни предатели. Предатели на нашата държава. Те недвусмислено помагат на Русия да поддържа способността си да убива цивилни“, заяви той пред „Сиена“.

Каунас обяви, че възнамерява да сезира военното контраразузнаване, Службата за обществени поръчки и прокуратурата, за да се провери дали собствениците на замесените фирми изобщо отговарят на изискванията за национална сигурност. Оттук произтича и по-голямата тревога зад разследването: същите логистични канали, които днес захранват руската агресия срещу Украйна, утре лесно биха могли да обслужват руски хибридни или военни действия срещу самите балтийски страни – сценарий, който литовските служби за сигурност приемат напълно сериозно.

 

Технологичният механизъм зад сивия внос

Механизмът, по който функционират подобни доставки, е добре проучен от военните експерти. Русия се снабдява със Starlink чрез сивия пазар в трети страни и подставени лица, след което монтира терминалите на различни безпилотни апарати с голям обсег – сред идентифицираните на бойното поле са моделите „Геран-2“, „РД-8“, „Молния“ и „БМ-35“. Сателитната връзка им осигурява далекобойно управление и видеовръзка в реално време, което ги прави много по-опасни и точни от апаратите, разчитащи единствено на автономна инерциална навигация.

За да спрат тази практика, SpaceX и украинското правителство разработиха механизъм за противодействие: украинските военни регистрират идентификационните номера на своите легитимни терминали в бойната система за управление „Делта“, а мрежата блокира достъпа за всички устройства извън този списък. Така руската армия в голяма степен бе отрязана от директно ползване на услугата на фронта.

Литовската следа обаче не е изолиран случай. На 8 май The Insider, съвместно с разследващия проект Nordsint, разкри, че Русия си набавя друг критичен компонент за същите дронове от Китай – високотехнологичните антени. Разследващи журналисти, представили се под прикритие за руски военни доставчици, се свързват с водещия китайски производител на навигационна апаратура Harxon Corporation. Представител на компанията открито признава за сътрудничество със завода в Алабуга (основната производствена база за руските дронове „Геран“ и „Гербера“) и без колебание приема поръчка за 200 специализирани военни антени за над 5,4 милиона юана (около 800 000 долара). Плащането е договорено през руската банка ВТБ с посредничеството на фиктивна фирма.

Тези антени от типа CRPA (Controlled Receptive Pattern Antenna) са изключително важни – те позволяват на безпилотния апарат да определя посоката на вражеското радиоелектронно заглушаване и да го филтрира, запазвайки стабилна връзка със сателитите. Намерените останки от свалени дронове тип „Шахед“ в Украйна потвърждават тези разкрития: върху откритите антени стоят китайски стикери с надпис „навигационна антена за селскостопанска техника“. Впоследствие фирмата Harxon бе включена в санкционните списъци на Обединеното кралство, което предизвика официален протест от страна на Пекин.

 

Пъзелът се нарежда

Взети заедно, двете разследвания сглобяват един и същ опасен пъзел. Всеки ударен дрон, който Русия изстрелва по украинските градове, представлява мозайка от технологии, преминали през санкционните бариери: японски двигател за тяга, американски терминал за връзка и китайска антена за защита от заглушаване. Логистиката, която ги пренася, необезпокоявано пресича границите на държава членка на НАТО.

За Литва моралният и политически удар е двоен. Собствени местни компании не просто подхранват руската военна машина, но една от тях доскоро е отговаряла за превоза на товари за нуждите на самата литовска армия. Дали разкритията ще доведат до реални присъди, предстои да разберем. Това ще бъде и най-големият тест за това доколко строгият граничен контрол, с който Вилнюс се гордее, е подплатен с правосъдие, способно да спре нарушителите вътре в страната, където доскоро едно обикновено митническо клеймо „керамични плочки“ е било напълно достатъчно за безпрепятствено преминаване.