Три китайски военни кораба са преминали в близост до Япония.

🇯🇵⚓️🇨🇳 Съвместният щаб на Япония потвърди, че три кораба на Военноморските сили на Народната освободителна армия са преминали на изток през протока Осуми към Тихия океан на 11 ноември, продължавайки редовните маневри на Пекин в близост до териториални води на Япония.

Според официално съобщение на Съвместния щаб към Министерството на отбраната на Япония, Морските сили за самоотбрана (JMSDF) са засекли ракетен разрушител от клас „Ренхай“ с бордови номер 103 на около 120 км западно от остров Кучиноерабу, префектура Кагошима, в около 5 часа сутринта. По-късно той е наблюдаван да плава на изток през протока Осуми към Тихия океан.

Същия ден около 13 часа следобед JMSDF потвърдиха още два съда на ВМС на НОА – фрегата от клас „Джянкай II“ с бордови номер 547 и кораб за снабдяване от клас „Фучи“ с бордови номер 902, които следваха същия маршрут.

Министерството на отбраната на Япония съобщи, че разрушителят „Югири“, ракетният катер „Оотака“ и миночистачът „Аваджи“ са осъществили непрекъснато наблюдение и събиране на разузнавателни данни по време на преминаването.

Протокът Осуми, разположен между Кюшу и островите Рюкю, е ключов международен воден път, често използван от китайския флот за преход между Източнокитайско море и Тихия океан. Тези преминавания, макар и в международни води, се следят отблизо от Япония на фона на нарастващото напрежение в региона и засилената морска активност на Пекин край югозападните ѝ острови.

Съвместният щаб подчерта, че Силите за самоотбрана на Япония ще „продължат да провеждат операции по предупреждение и наблюдение“, за да поддържат пълна осведоменост за ситуацията около териториалните води на страната.

Потвърденото преминаване подчертава стабилния ритъм на китайските военноморски операции във водите около Япония и изтъква постоянната бдителност на нейните сили за самоотбрана.

Новият самолетоносач на Китай официално влиза в активна служба

🇨🇳 Китай въведе официално в експлоатация своя първи самолетоносач с електромагнитна катапултна система за излитане – Fujian, по време на церемония във военноморска база в град Саня, провинция Хайнан.

Генералният секретар на Китайската комунистическа партия, председател на Централната военна комисия и президент на страната Си Дзинпин ръководи въвеждането и връчи флага на звеното на командващите офицери на кораба, преди да се качи на борда на плавателния съд, където извърши обиколка за инспекция.

Церемонията, съобщена от PLA Daily, се проведе в следобедните часове с над 2000 представители от военноморските сили и корабостроителните части. По време на събитието националният флаг беше издигнат, а военният флаг беше връчен официално на капитана и политическия комисар на Fujian. Въвеждането завърши с каданса на службената песен на Народната освободителна армия.

След това китайският лидер се качи на борда, за да чуе брифинг за програмата за самолетоносачи и развитието на палубното авиационно крило на Fujian. На него бяха показани разположението на полетната палуба на кораба, която разполага с четири задържащи въжета и три електромагнитни катапулта. Новото поколение палубни самолети включващо изтребители от пето поколение J-35 и по-старите многоцелеви J-15T, както и самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS) KJ-600, бяха позиционирани на палубата.

По време на своя престой на полетната палуба Си разговаря с авиатори и поддържащ персонал, на които зададе детайлни въпроси за спецификациите на самолетите. Освен това той стана свидетел на демонстрация на последователността на катапултното излитане и извърши подробен преглед на процедурите за контрол на излитането.

„Той насърчи персонала да продължи да подобрява оперативните умения и бойната готовност“, се отбелязва в доклад на пресслужбата на ВМС на Народната освободителна армия.

По-късно китайският президент обиколи надстройката на кораба и прегледа командните позиции за полетни операции, след което влезе в мостика, за да прегледа разположението на дежурствата, след което подписа бордовия дневник и посети станцията за управление на електромагнитните катапулти, където лично натисна бутона за контрол на излитането за тестов цикъл на линейната индукционна система на катапулта.

Вътрешните помещения на самолетоносача, в т.ч. столовите и жилищните отсеци, също бяха обект на тура. Си разговаря с моряците и призова командирите да осигурят качествени помощни системи, така че личният състав на Fujian „да се посвети по-добре на обучението и бойната подготовка“, се посочва още в съобщението. Когато Си напусна най-модерния китайски самолетоносач, неговият екипаж се строи на кея и полетната палуба, за да отдаде салют и да скандира клетви за готовност и лоялност.

Fujian, с бордов номер 18, е третият самолетоносач във военноморския флот на Китай и първият такъв с плоска палуба, оборудвана с електромагнитни катапулти. Той е проектиран и произведен изцяло в страната, след което през юни 2022 г. беше спуснат на вода.

Изданието отбеляза, че системата за електромагнитно излитане е значителна стъпка в развитието на китайската палубна авиация, която дава възможност на Fujian да поддържа по-тежки самолети и по-често генериране на полети в сравнение с по-ранните китайски самолетоносачи.

Официални лица от централни правителствени агенции, Централната военна комисия, командването на Южния театър, Военноморските сили, провинция Хайнан и организациите за корабостроене бяха сред присъстващите на церемонията по въвеждане.

Китай притежава три самолетоносача в различни етапи на готовност, а влизането на Fujian положи началото на следващата фаза на цикъла за обучение по палубна авиация.

Китай разработва безпилотен ракетен носител за военноморския си флот.

🇨🇳⚓️ Китай разработва боен кораб от ново поколение, способен да действа без екипаж, съобщи Naval News. Изданието отбелязва, че мистериозният плавателен съд, все още в процес на изработка в корабостроителница Хуанпу в Гуанджоу, е смятан за тримаранен полупотопяем ракетен носител.

Сателитни изображения, подложени на анализ от военни експерти, показват дълъг и тесен кораб с дължина от  65 метра с тримаранни стабилизатори, излизащи от кърмата. Корпусът и конструкцията са покрити с брезенти – необичайна практика за това предприятие, което обикновено произвежда фрегати и корвети. Това подхранва спекулации, че проектът включва чувствителни военни технологии.

Съдът има тънък корпус с подводнически очертания и правоъгълна предна секция. Анализатори смятат, че тези конструктивни особености сочат към платформа, способна на операции с високи скорости на повърхността, насочена към автономна работа или такава с минимално количество екипаж. Малката и тясна надстройка оставя малко място за традиционни каюти, което подкрепя теорията, че корабът е безпилотен.

Формата и размерите му също отговарят на концепцията за полупотопяем арсенален кораб – съд, проектиран предимно да носи голям брой крилати ракети за удари по сушата. Слухове за подобен китайски проект циркулират онлайн от 2017 г., но тогава докладите се смятаха за спекулативни и често се базираха на концептуални снимки и академични изследвания, вместо на конкретни данни от производствени мощности. Новите сателитни снимки изглежда потвърждават тези твърдения.

Naval News посочва, че сивият или черен цвят на съда наподобява покритията на подводници, вместо типичните за надводни кораби. Ниският профил и заоблената долна част на корпуса подсказват, че стелт технологията и намалената радарна видимост са били приоритет в дизайна.

Според оценките на експерти, с оглед на размерите, под предната палуба може да бъде монтирана вертикална пускова установка (VLS) с достатъчна дълбочина за крилати ракети с голям обсег. Ако това бъде потвърдено, платформата би могла да функционира като „плаващ арсенал“, осигурявайки допълнителен капацитет в подкрепа на по-големи бойни кораби, като разрушители с управляеми ракети или крайцери.

В духа на концепцията за арсенален кораб, съдът няма висока надстройка за бордови радари или системи за насочване, което предполага, че ще разчита на външно насочване от други плавателни съдове, самолети или сателити. Ако корпусът наистина е полупотопяем, големите баластни танкове биха позволили на кораба да се разполага по-ниско във водата, увеличавайки неговата невидимост и повишавайки оцеляването му.

Разработката на съд, който съчетава стелт, автономност и голям капацитет, би отбелязало нов етап във военноморската стратегия на Пекин, наблягаща на скорост, наситен огън и разпределени мисии в Тихия океан.

Полупотопяем ракетен носител би разширил възможностите на Китай да нанася мащабни прецизни удари, оставайки труден за откриване или насочване. Това би принудило американския флот, както и неговите съюзници и партньори да адаптират своите системи за наблюдение, насочване и отбрана към асиметрични морски заплахи.

Китай проектира нов голям екраноплан с реактивни двигатели

🇨🇳✈️🌊 Екранопланите са въздухоплавателни средства, проектирани да летят непосредствено над водната повърхност. Това е далеч по-ефективно и им позволява да се движат под радарния хоризонт, докато в същото време са значително по-бързи от корабите.

В миналото основният разработчик на екраноплани беше Съветският съюз, известен с прочутото „Каспийско морско чудовище“ и въоръжения с ракети „Лун“. Докато някои съветски модели бяха огромни по размери, други разработки по света са били сравнително малки. До този момент.

Снимка, споделена в китайските социални мрежи, показва на заден план уникален сив екраноплан. Въпреки частичното отразяване, оценка на специализираното издание Naval News сочи, че това е напълно нов модел, който не е разкриван до този момент. Името, обозначението и производителят му все още не са публично известни.

След края на Студената война бъдещето на съветските проекти за гигантски екраноплани беше обречено. Оттогава до ден-днешен мнозина предсказваха завръщане на екранопланите. Наистина, съществуват редица проекти за повторно въвеждане на големи екраноплани, но те рядко достигат отвъд чертожната дъска. Въпросният китайски модел е несъмнено най-амбициозният проект на екраноплан от десетилетия насам.

Апаратът има корпус на хидросамолет с характерна Т-опашка и два вертикални стабилизатора – конфигурация, рядко срещана при обикновените самолети, но използвана при някои екраноплани, включително китайски. Изглежда има сравнително късо крило и голяма опашка – типични за този клас апарати.

Над крилото са монтирани четири реактивни двигателя с леко сплеснати дюзи, което предполага насочена надолу тяга – още един отличителен белег на екраноплан. Възможно е двигателите да са с вторичен въздухозаборник над основния, но ъгълът на заснемане не дава възможност това да се потвърди със сигурност.

Боята в сив камуфлаж с ниска видимост сочи военно предназначение. Екранопланите са особено подходящи за транспортни мисии, включително при амфибийни операции. Някои съветски модели са били проектирани за бърза доставка на войски и бронирани машини на вражески бряг – ролята, която понастоящем в китайския флот (PLAN) е изпълнявана от въздушните възглавници. Новият модел вероятно е предназначен за щурмови транспорт.

Китай развива редица амбициозни авиационни проекти, включително гигантския хидросамолет AVIC AG600, предназначен за издирвателно-спасителни операции и гасене на пожари. Новият екраноплан вероятно ще допълва тези функции.

Той също така напомня за редица безпилотни товарни самолети, които се тестват в Китай. Една от теориите е, че това е товарен самолет или дрон, предназначен за бързо снабдяване на островни гарнизони и за подкрепа на амфибийни десанти.

Китайски самолетоносач доближи Филипините в навечерието на съвместни учения със САЩ

🇨🇳⚓🇵🇭 Военноморският флот на Филипините съобщи, че бойна група на китайски самолетоносач е преминала в близост до северните морски граници на страната в четвъртък, само няколко часа преди началото на ежегодното военно учение Balikatan, провеждано заедно с ВМС на САЩ.

Координираните учения, фокусирани върху подобряване на оперативната съвместимост между флотовете на двете страни, осведомеността за морската област и сигурността в региона, ще се проведат в териториалните води на Манила, по-конкретно в района на залива Субик до Северен Лусон.

С всяка следваща година регионалните партньори на Манила участват все по-активно в тези учения, чието наименование означава „рамо до рамо“, на фона на нарастващо напрежение с Китай, породено от агресивните му действия в Южнокитайско море и около Тайван. В тазгодишното издание към тях се включва и боен кораб от Японските морски сили за самоотбрана (JMSDF).

Контраадмирал Рой Винсент Тринидад, говорител на филипински военноморски флот по въпросите на Южнокитайско море, потвърди, че китайската военноморска формация е забелязана във вторник сутринта на около 100 морски мили от Бургос, Илокос Норте.

Водена от самолетоносача Shandong (CV-17), бойната група се е състояла от общо шест плавателни съда, включващи фрегати и разрушители, както и два спомагателни кораба, заяви контраадмиралът, който посочи, че флотилията е била на три морски мили от най-северните острови на Филипините.

„Това е доста близо, но им е разрешено от UNCLOS, съгласно правото на мирно преминаване, при условие че е непрекъснато и бързо“, заяви Тринидад, добавяйки, че до сряда вечерта корабите са се намирали точно на ръба на изключителната икономическа зона на страната.

Филипинският флот подчерта, че не счита подобно развитие за тревожно. Все пак, точният момент на преминаване на китайските бойни кораби подчертава стратегическата тежест на военноморското учение между САЩ, Япония и Филипините, нарастнало значително по комплексността и мащабите си през последните години.

„Ние не спекулираме с намерението на техните военни кораби в нашите води“, увери говорителят на филипинския флот. „Това, което правим, е да ги наблюдаваме, за да гарантираме, че преминаването им ще бъде непрекъснато и бързо.“

Над 14 000 души от военноморските сили на САЩ и Филипините участват в тазгодишното издание на Баликатан, което ще се проведе от 21 април до 9 май и е замислено като „пълноценен боен тест“ на двамата съюзници по силата на пакта за колективна отбрана в лицето на споделените опасения за регионалната сигурност. Китай описа ученията като провокативни.

Китай започна мащабни съвместни учения в близост до Тайван.

🇨🇳 Китайската армия проведе мащабни съвместни учения в непосредствена близост до Тайван, с участието на сухопътните войски, военноморския флот, авиацията и ракетните сили, дни след като министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обеща да се изправи срещу „китайската агресия“ при първото си посещение в Азия.

Въоръжените сили ще затворят самоуправляващия се остров от „множество посоки“ в маневрите, които включват „нападение срещу морски и наземни цели“ и „блокада на ключови зони и морски пътища“, за да тестват способностите за съвместни операции на войските, се посочва в изявление, публикувано в социалните медии от Командването на източния театър на Народната освободителна армия на Китай (НОАК).

„Това е строго предупреждение и силно възпиране срещу сепаратистките сили на „Независимостта на Тайван“ и е законно и необходимо действие за защита на суверенитета и националното единство на Китай“, се допълва в изявлението.

Последните военни учения идват в момент, когато Тайван наблюдава напрегнато как американският президент Доналд Тръмп трансформира глобалните отношения на Съединените щати, отхвърляйки десетилетни гаранции към Европа и притискайки дългогодишни азиатски съюзници и партньори да плащат повече за защитата на САЩ.

Междувременно служители, близки до Тръмп, многократно подчертаваха необходимостта САЩ да съсредоточат вниманието и ресурсите си върху противодействието на китайските амбиции в Индо-Тихоокеанския регион.

За Тайван, демокрация с население от 23 милиона души, разположена на по-малко от 130 километра от Китай в най-близката си точка, ученията са най-новото напомняне за заплахата, която произлиза от неговия голям съсед, управляван от Комунистическата партия, който претендира за суверенитет над острова и се зарече да го завземе със сила, ако е необходимо.

Властите в Тайван осъдиха ученията като „безразсъдни“ и „безотговорни“.

Джоузеф Ву, генерален секретар на Съвета за национална сигурност на Тайван, заяви в публикация на Х, че ученията нарушават международните правила и са напълно неприемливи, и отправи призив към демократичните страни да осъдят действията на Китай.

Тайванското министерство на отбраната съобщи, че е засякло общо 71 китайски военни самолета и 13 бойни кораба в непосредствена близост до Тайван, както и група бойни кораби начело с първия китайски самолетоносач Shandong във водите на Западния Пасифик. От министерството посочиха, че войските на острова остават с „висока бдителност“, за да реагират на ситуацията.

Армията на Тайван изпрати собствени самолети и кораби и разположи наземни ракетни системи, за да наблюдава отблизо ситуацията и да реагира по подходящ начин ако ситуацията го изисква, гласи изявлението на министерството на отбраната на острова относно групата на самолетоносача.

Командването на Източния театър на НОАК публикува във вторник видео от ученията, показващо плаващи фрегати на китайския флот, излитане на военни самолети и издигане на ракети в позиция за изстрелване.

По-късно през деня командването съобщи, че е организирало военноморски и военновъздушни сили за провеждането на учения в северните, южните и източните води около Тайван, в координация с конвенционални ракети и ракетна артилерия с голям обсег, без да уточнява продължителността на започналите учения.

Нови снимки показват масивните шлепове за китайската инвазия в Тайван.

📸 Снимка: Weibo.cn

🇨🇳⚓🇹🇼 В китайските социални мрежи се появиха снимки на това, което експерти в сферата на отбраната описват като огромни амфибийни десантни баржи, които вероятно ще подкрепят евентуален китайски морски десант в Тайван.

Снимките, споделени в платформата Weibo, показват три масивни повдигащи се платформи, които са свързани една с друга, за да образуват 800-метрова плаваща кейова система.

Плавателният съд, често сравняван с модулната система ELCAS-M на ВМС на САЩ, е проектиран да позволява разтоварване на бронирани машини и тежко оборудване от граждански транспортни кораби директно върху неподготвени брегови линии. Тази конструкция би позволила на Народната освободителна армия на Китай (НОАК) да извършва десанти, без да разчита на съществуващата пристанищна инфраструктура – предимство в оспорвани крайбрежни среди като Тайван.

Размерът на структурата позволява на транспортните кораби да останат извън зоната за прибой, намалявайки рисковете от силни течения, нестабилни водни дълбочини и въздействие на вълните по време на амфибийни операции. Използването на цивилни шлепове в тази военна конфигурация сочи към нарастващия акцент на Китай върху интегрирането на търговски морски активи в неговите по-широки военни способности.

Докато Пекин твърди, че обединението с Тайван е национална цел, той продължава да настоява, че си запазва правото да използва сила, ако е необходимо. Разработването на нова инфраструктура за морски десант, включително тези шлепове, се разглежда широко като стъпка в посока оперативна готовност за потенциален конфликт през пролива.

Изображенията следват поредица от развития в амфибийните способности на Китай, включително разширяване на неговите докове за десантни хеликоптери тип 075 и нарастващ брой военни учения, симулиращи превземане на острови.

Тайван отговори, като подсили бреговата защита и внимателно наблюдава китайската дейност във водите на Тайванския пролив. Правителството в Тайпе продължава да подчертава своя ангажимент за самоотбрана и призова международната общност да остане бдителна.

Китай тества десантни баржи, подхранвайки спекулации за предстояща инвазия в Тайван.

🇨🇳⚓ Китай тества нов тип десантни кораби-амфибии, предназначени за разтоварване на бронирани превозни средства от цивилни шлепове върху неподготвен бряг, с което подхрани спекулациите за тяхното участие в потенциална инвазия в Тайван.

Няколко от тези специализирани кораби – вероятно между три и пет, вероятно повече – бяха забелязани в корабостроителница Гуанджоу. Тези шлепове са оборудвани с разширени рампи, конфигурация, която според експерти е оптимизирана за бързо разполагане на сили по бреговете на островната държава.

Всеки от тези ориентирани към нахлуването шлепове разполага със забележително дълга рампа, простираща се на повече от 120 метра, с което позволява на превозните средства да преминават директно от транспортни кораби към сушата. Задната част включва отворена платформа, която улеснява операциите по докинг и разтоварване. Някои шлепове притежават стабилизиращи крака, които могат да бъдат спуснати на морското дъно, осигурявайки стабилност на платформата дори и в неблагоприятни метеорологични условия.

Тези шлепове са проектирани да функционират като плаващи кейове, за да позволяват на военни машини, цистерни за гориво и логистична поддръжка да се придвижват от кораби към плажовете, без необходимост от установяване на пристанище. Въпросната способност може да има ключово значение в мащабна амфибийна операция, при която Китай има за цел да си осигури плацдарм на вражеска брегова линия.

Независимият анализатор на отбраната H.I. Sutton от онлайн изданието Naval News коментира: „Мразя да съм прав за нещата“, имайки предвид по-ранна негова оценка от януари 2025 г. в която той прогнозира развитието на тези „шлепове за инвазия“. Неговият анализ вече беше подкрепен от множество източници, които потвърдиха тяхната конструкция и изпитания.

Сътън първо описа тайната китайска програма за шлепове и направи предположение, че корабите са предназначени за сценарий на инвазия срещу Тайван. Тези твърдения придобиха сила, тъй като се появиха нови сведения за тяхното бързо производство и стратегическо позициониране.

Концепцията зад тези шлепове е сходна с тази на „пристанищата на Мълбери“, които съюзниците използват по време на десанта в Нормандия през 1944 г. през Втората световна война. Подобно на тези плаващи докове, китайските шлепове изглежда са разработени изключително бързо и с ясна оперативна цел. Докато по-малък по размери прототип беше видян още през 2022 г., скорошното изграждане на голям брой такива единици говори за ускоряване на проекта.

Guangzhou Shipyard International (GSI), ключов играч във военноморската експанзия на Пекин, е един от стълбовете в производството на неконвенционални плавателни съдове, сред които големи безпилотни надводни кораби и леки самолетоносачи. Появата на десантните шлепове подчертава продължаващите китайски усилия за модернизация на възможностите за експедиционна война.

Разработването на тези баржи е в съответствие с по-широката стратегия на Китай за подобряване на способността да провежда широкомащабни амфибийни операции. Отбраната на Тайван е силно зависима от предотвратяването на успешен десант на острова, а въвеждането на тези платформи може да промени баланса, позволявайки бързото разполагане на тежка техника на плажове, които по-рано се считаха за непроходими.

На фона на продължаващата ескалация на напрежението между Пекин и Тайпе, изненадващата поява на въпросните шлепове вероятно ще предизвика безпокойство сред съюзниците на Тайпе, сред които Съединените щати и Япония. Ако бъдат въведени в експлоатация, те ще подобрят съществено китайските способности за проектиране на военна нощ през Тайванския пролив, което от своя страна ще усложни още повече динамиката на регионалната сигурност.

Картографиране на стратегическото развитие на китайските пристанища в Африка

🇨🇳⚓ Китайските държавни компании са активна заинтересована страна в общо 78 пристанища, разположени в 32 африкански страни, сочи проучване на Africa Center for Strategic Studies, като най-често те са в ролята на строители, финансисти или оператори. Въпросните пристанища са съсредоточени както следва – 35 в Западна Африка, 17 в Източна Африка, 15 в Южна Африка и 11 в Северна Африка.

С общо 231 търговски пристанища в Африка, китайските фирми присъстват в над една четвърт от морските търговски центрове на континента, което сочи за значително по-голямо присъствие от където и да е другаде по света. За сравнение, Латинска Америка и Карибите са домакини на едва 10 пристанища, които са построени или управлявани от Китай, докато азиатски страни са помещават 24.

В някои обекти китайските фирми доминират цялото предприятие за пристанищно развитие – от финансите до строителството, операциите и собствеността върху дяловете. Големи конгломерати, сред които China Communications Construction Corporation (CCCC) печелят работа като основни изпълнители и предоставят подизпълнители на дъщерни дружества като China Harbor Engineering Company (CHEC). Такъв е случаят в едно от най-натоварените пристанища в Западна Африка, дълбоководното пристанище Лекки в Нигерия. CHEC извърши строителството и инженеринга, осигури финансиране под формата на заем от Китайската банка за развитие (CDB) и взе 54-процентов финансов дял в пристанището, което управлява на 16-годишен лизинг.

Китай печели до 13 долара търговски приходи за всеки 1 долар, инвестиран в пристанища. Фирма, притежаваща договор за оперативен лизинг или концесия, извлича не само финансовите ползи от цялата търговия, преминаваща през това пристанище, но може също така да контролира достъпа. Операторът ръководи разпределението на кейовете, приема или отказва посещения в пристанища и може да предложи преференциални цени и услуги за корабите и товарите на страната си, поради което контролът върху пристанищните операции от външен участник поражда очевидни опасения за суверенитета и сигурността. Ето защо някои държави забраняват чуждестранни пристанищни оператори от съображения за националната си сигурност.

Китайски компании притежават оперативни концесии в десет африкански пристанища Въпреки потенциалните рискове от загуба на контрол, тенденцията на континента е към приватизиране на пристанищните операции за подобряване на ефективността. Смята се, че закъсненията и лошото управление на африканските пристанища повишават разходите за обработка с 50 процента спрямо глобалните ставки.

Друг казус с експанзивното развитие на китайските пристанища на континента е възможността търговските пристанища да бъдат пренасочени към военни дейности. Развитието на Порт Дорале в Джибути, което дълго време беше прокламирано като чисто търговско начинание, претърпя разширение, за да побере военноморско съоръжение през 2017 г. По този начин то се превърна в първата известна отвъдморска военна база на Пекин – два месеца след откриването на основното пристанище. Съществуват широко разпространени спекулации, че Китай може да повтори този модел за бъдещи договорки за базиране в други части на континента.

Това поражда опасения относно по-широките геостратегически цели на Китай с развитието на пристанищата му и подклажда широко разпространеното отвращение на африканците да бъдат въвлечени в геостратегическо съперничество. Освен това е налице нарастващата предпазливост у местното население в Африка спрямо разполагането на нови чуждестранни бази. Това подчертава нарастващия африкански и международен интерес към внимателното разглеждане на сценариите за развитие на китайските пристанища и военното базиране с двойна употреба.

Логиката зад китайската пристанищна стратегия

Китайските стратегически приоритети, включващи чуждестранни пристанища, са изложени в петгодишните планове на Китай. Настоящият петгодишен план (2021-2025) говори за „рамка за свързаност от шест коридора, шест маршрута и множество държави и пристанища“ за напредък в изграждането на „Един пояс, един път“. По-специално, три от шестте коридора преминават през Африка, достигайки до Източна Африка (Кения и Танзания), Египет и Суецкия регион и Тунис. Това подсилва ключовата роля на континента в глобалните амбиции на Китай. Планът формулира визия за изграждането му в "силна морска страна" като част от по-широкото му реставриране на велика сила.

Неформален термин, често намиращ място в китайските стратегически анализи, е „отвъдморска стратегическа опорна точка“ (haiwai zhanlue zhidian; 海外战略支点), понякога наричана „морска стратегическа опорна точка“. Това се отнася до чужди пристанища със специална стратегическа и икономическа стойност, които помещават терминали и търговски зони, управлявани от китайски фирми. Пристанищата, в които китайските фирми имат капиталови договорености, подсигуряват подобен лост на влияние върху пристанищните операции. Важно е да се отбележи, че съгласно техническите стандарти на Китай за „военен граждански синтез“ (junmin ronghe; 军民融合), много от китайските способности за търговско корабоплаване и граждански въздушни товари отговарят на военните спецификации за логистични цели на отбраната.

Фокусът на Китай върху развитието на африканските пристанища беше улеснен от стратегията „Go Out“ (zouchuqu zhanlue; 走出去战略), китайска правителствена инициатива за осигуряване на държавна подкрепа, включително чрез огромни по размер субсидии, за държавните фирми за завземане на нови пазари, предимно в развиващите се страни. Глобалните усилия за свързване на китайската икономика с нови търговски коридори, известни като инициативата „Един пояс, един път“, са продукт именно на въпросната стратегия.

Африка беше ключов приоритет на стратегията, в която пристанищната инфраструктура се оказа основна пречка за разширяване обема на търговията между Африка и Китай. Огромните субсидии и политическата подкрепа, оказани от китайското правителство, насърчиха китайските спедитори и строителите на пристанища да търсят опорни точки на континента и успяха да се възползват по-най-добрия начин от солидните правителствени и междупартийни връзки, които Пекин култивира с течение на времето. По този начин Африка стана изключително привлекателно направление за китайските държавни предприятия, въпреки съществените рискове от предприемането на бизнес начинание на континента.

Освен това стратегията за развитие на китайските пристанища свърза 16-те африкански държави без излаз на море благодарение на изградената от Китай вътрешна транспортна инфраструктура, улесняваща доставките на стоки и ресурси към местните пазари и обратно, поради което често са описвани като свързващи проекти на „Един пояс, един път“.

Китайските фирми се възползваха също от възможностите за износ на своите технологии и опит. Те се позиционираха като доминиращи играчи в изграждането на експортна инфраструктура, от която африканските страни започнаха все повече да зависят, за да извършват външна търговия. Това създаде политически неочаквани печалби за Китай. Както заяви високопоставен дипломат в Африканския съюз – „зависимостта от китайската експортна инфраструктура прави държавите в Африка податливи на подкрепа за глобалните интереси на Китай и по-малко склонни да вземат страна срещу него или да подкрепят санкции“.

Военен ангажимент

Нарастващото присъствие на Пекин в африканските пристанища допринася за китайските военни цели. В някои от 78-те пристанищни обекта с китайско участие, могат да акостират бойни кораби от военноморските сили на PLA въз основа на техните спецификации, а в други пристанища могат да акостират кораби на военноморските сили на PLA при спиране на пристанища. Илюстративно, военноморските сили на PLA посетиха следните африкански пристанища през последните години:

• Абиджан (Кот д’Ивоар)
• Джентил (Габон)
• Казабланка (Мароко)
• Таматаве (Мадагаскар)
• Мапуто (Мозамбик)
• Тинкан (Нигерия)
• Pointe-Noire (Република Конго)
• Виктория (Сейшели)
• Дърбан (Южна Африка)
• Simon’s Town (Южна Африка)

Някои от пристанищата бяха в ролята на плацдарми за китайски военни учения, например Дар ес Салам (Танзания), Лагос (Нигерия), Дърбан (Южна Африка) и Доралех (Джибути). Последното включваше учения с Етиопия без излаз на море. Китайските войски използваха военноморски и сухопътни съоръжения за някои от своите учения, включително военноморската база Кигамбони в Танзания, Центърът за всеобхватно военно обучение Мапингаа и базата на военновъздушните сили Нгеренгере – всяко едно от които е построено от китайски компании. Военнотехническото училище Аваш Арба служи за подобна цел в Етиопия, както и редица бази в други страни.

Народната освободителна армия е извършила 55 посещения в пристанища и 19 съвместни военни учения с африкански държави от началото на века. Освен преки военни ангажименти, китайските фирми се занимават и с военна логистика в много от пристанищата. Пример за това е китайското държавно предприятие Hutchison Ports, което получи 38-годишна концесия от египетския флот за експлоатация на терминал във военноморската база Абу Кир.

Съществуват множество спекулации и дебати относно това кое от изброените пристанища освен Доралех в Джибути ще приеме следващите китайски военни бази. Въпреки че наличните данни и критерии за вземане на решения са ограничени, определени мерки предоставят някои показатели.

Както се вижда от развитието на Дорале, размерът на китайските дялове в пристанището, които възлизат на 23 процента, сам по себе си не е достатъчен фактор. Независимо от това, заслужава да се отбележи, че китайски фирми притежават 50 процентни дялове в три пристанища в Западна Африка: Криби, Камерун (66 процента); Леки, Нигерия (52 процента) и Ломе, Того (50 процента).

Предишен ангажимент с Народната освободителна армия е друго съображение. От 78 африкански пристанища, за които има сведения, че са замесени китайски фирми, 36 са посрещали китайски военни учения или пристанищни визити, което сочи, че имат конструктивните характеристики да поддържат китайско военноморско присъствие, което ги прави потенциални кандидати за бъдещи военноморски бази.

Но не всички те имат доказаните физически спецификации за заставане на плавателни съдове на PLA. Тук се вземат предвид множество фактори, сред които брой котвени места, дължина и размер на котвеното място и възможности за зареждане с гориво, попълване и друга логистика.

Отвъд физическите спецификации съществуват политически съображения като стратегическо местоположение, силата на междупартийните връзки на конкретното правителство с китайските власти, неговото класиране в китайската система за приоритизиране на партньорството, членство в китайската мрежа „Един пояс, един път“ и нива на китайски преки чуждестранни инвестиции и китайски активи с висока стойност. Все по-често пренебрегвана, но не по-малко ключова е силата на общественото мнение в оформянето на държавните решения.

Ако се ограничим до анализ на конструктивните характеристики, седем африкански пристанища се открояват с потенциала си за китайска военна употреба в бъдеще:

• Луанда (Ангола)
• Дорале (Джибути)
• Момбаса (Кения)
• Уолфиш Бей (Намибия)
• Леки (Нигерия)
• Виктория (Сейшели)
• Дар ес Салам (Танзания)

Важно е да се отбележи, че те обхващат местоположения както в Атлантическия океан, така и в Западния Индийски океан, въпреки превеса на китайската дейност за развитието на пристанища в Западна Африка.

Други държави като Екваториална Гвинея от са спрягани като вероятни цели за бъдещо базиране на ВМС на PLA. Те обаче изглеждат по-малко подходящи, когато бъде взета под внимание цялата гама от критерии. Въпреки това дебатът на континента продължава, като се има предвид силната неприязън на африканските народи към чужда военна намеса. Предположението се засили, когато стана ясно, че Китай може да е проучил възможности за базиране в Уолфиш Бей в Намибия. Тази възможност се появи за първи път в намибийската преса през 2015 г. и доведе до опровержение от китайското посолство в страната. Имайки предвид, че сходни опровержения бяха налице и когато за първи път се появиха спекулации относно евентуална китайска военноморска база в Джибути преди разработването на Дорале, те не успяха да потушат спекулациите за подобен изход на други места.

Насърчаване на африканските интереси

У Шенли, бившият командир на военноморските сили на НОАК, отбеляза, че пристанищата на „отвъдморските стратегически опорни точки“ винаги са били представяни като платформи за изграждане на интегрирано китайско присъствие. С други думи, китайският подход в развитието и управлението на африканските пристанища е бил силно стратегически, насърчавайки китайските интереси като част от геостратегическите амбиции на Пекин. Поглеждайки в бъдещето, може да се очаква, че той ще се стреми да увеличи ролята си в изграждането на африкански пристанища, за да разшири оперативния контрол и собствеността си към китайски търговски, икономически и военни цели.

Африканските дебати относно свързаната с Китай пристанищна инфраструктура обикновено се съсредоточават върху въздействието, което би могла да има върху напредъка на икономическата продукция на Африка чрез подобряване на ефективността, намаляване на разходите за търговия и разширяване на достъпа до пазарите. Въпреки че има някои опасения относно последиците, които тези проекти имат върху увеличената дългова тежест на Африка, понесено спрямо Китай, рядко въпросните разговори се отнасят публично до измеренията на суверенитета или сигурността на тези разработки на пристанища или ролята, която търговските платформи биха могли да изиграят в потенциални сценарии на китайско базиране.

Ускореното темпо на китайските военни учения и посещенията на морски пристанища в Африка през последните години генерира повишено внимание към гореспоменатите теми в африканските медии, мозъчни тръстове и политически дискусии. Нарастващата милитаризация на китайската политика спрямо Африка подклажда опасения за последиците от нарастващите чуждестранни бази в Африка. Мнозина са загрижени, че сценариите на китайско базиране носят риск от неволно въвличане на африканските държави в геополитическите съперничества на Пекин, подкопавайки заявения от континента ангажимент за необвързаност.

За да се гарантира, че китайските пристанищни инвестиции насърчават африканските интереси, ще се наложи правителствата на континента, експертите по национална сигурност и лидерите на гражданското общество да се справят с политическите последици от тези избори. В допълнение към желанието за разширяване на инфраструктурата за износ, съществуват конкретни въпроси, свързани с поддържането на фискалната предпазливост, опазването на националния суверенитет, избягването на геополитически съюзи и насърчаването на стратегическите интереси на страните.

Китай пуска на вода първия си универсален десантен кораб “Съчуан“ (Type 076)

🇨🇳⚓ Китай проведе тържествена церемония по пускането на вода на първия си свръхголям универсален десантен кораб Type 076 с названието “Съчуан“, въпреки че корабът все още не изглежда да е спуснат на вода.

Снимките от събитието наистина предлагат най-подробния поглед върху кораба, наличен до този момент, включително конфигурацията му с два острова, широката му летателна палуба с един електромагнитен катапулт, палуба и широк набор от близки защити.

Церемонията в корабния док на завода Худонг-Жонгуа се проведе едва ден след като два напълно различни и невиждани до този момент китайски дизайни на реактивни изтребители бяха разкрити официално пред широката публика.

Церемонията се състоя в петък на сух док в корабостроителницата Худонг-Жонгуа на остров Чансин в Шанхай, където “Съчуан“ продължава да се строи поне от октомври 2023 г. Худонг-Жонгуа е дъщерно дружество на държавната China State Shipbuilding Corporation (CSSC).

Официални снимки и сателитни изображения от Planet Labs, показват, че сухият док, на който се намират Type 076 и и два други военни кораба, все още намиращи се в процес на изграждане, не е наводнен. Всъщност не е ясно кога точно би могъл да влезе във водата за първи път.

И все пак церемонията е значимо събитие, а “Съчуан“ (известен още с номера върху корпуса си – 51), със сигурност изглежда готов за истинско пускане на вода. Както се уверихме след подробно проучване, направено по-рано тази година, Type 076 наистина няма аналог и не прилича на никой друг универсален десантен кораб, който е в експлоатация или в процес на изграждане, където и да е другаде по света в момента.

В официално изявление от ВМС на Народната освободителна армия се посочва, че той ще има водоизместимост от 40 000 тона с пълен боен товар. Според анализ на едно от специализираните издания за военноморска техника, дължината на кораба възлиза на 260 метра, а ширината му е около 43 метра.

Това го прави значително по-голям от универсалния десантен кораб, експлоатиран от китайския флот в момента – Type 075. Освен това дизайнът му е значително по-широк от други големи палубни амфибийни кораби в световен мащаб, като клас “Америка“ от ВМС на САЩ.

Според официалните данни, Type 076 разполага с единичен електромагнитен катапулт на носа, както и зона за изстрелване и приземяване на самолети с фиксирани крила в областта на кърмата. Налични са достатъчно доказателства, че безпилотните летателни апарати, включително бойните такива, ще съставляват значителна част от въздушното крило на “Съчуан“. По-рано тази година очевидни макети на GJ-11 Sharp Sword UCAV, негови варианти или производни бяха забелязани на тестова площадка на остров Чансин, недалеч от мястото, където стои “Съчуан“.

Все още няма индикации, поне публично, че Китай се стреми към тактически самолети с късо или вертикално излитане и кацане с екипаж, които биха били много подходящи за операции от кораб като Type 076. Други по-леки типове с екипаж биха могли потенциално да оперират от “Съчуан“ като допълнение към операциите с дронове. Хеликоптерите, както с екипаж, така и без екипаж, ще се възползват основно и от обширното палубно пространство, каквото предлага дизайнът му,

Днешното събитие предлага и по-добър изглед на конфигурацията на двата острова в Type 076, друга функция, която е оптимизирана за авиационни операции. Наличието на два отделни острова позволява единият да бъде посветен изцяло на навигацията и други задачи, свързани с операциите на кораба, докато другият да е съсредоточен изцяло върху полетните операции.

Въздушно крило от тежки дронове поставя някои допълнителни изисквания, когато става въпрос за управление на летателни апарати на палубата и във въздуха, което увеличава стойността на наличието на физическа структура, съсредоточена изцяло върху авиационни дейности.

По-конкретно британските самолетоносачи от клас “Queen Elizabeth“ имат разположение на два острова основно поради същите причини. Бъдещият индийски самолетоносач от клас “Vikrant“ вероятно също ще разполага със сходна конфигурация. Бойният кораб-амфибия “Trieste“ от италианския флот, който се явява по-близък аналог на Type 076, също има два острова.

Въпреки това, изображенията от церемонията също потвърждават, че Type 076 има задна палуба за изстрелване и посрещане на кацащи самолети. Не беше ясно дали дизайнът на кораба ще бъде ориентиран към авиацията като първите два примера от класа U.S. America и ще пропусне тази функция.

Освен това новите кадри от “Съчуан“ подчертават способностите на кораба за близка отбрана, включваща поне три пускови установки за ракети земя-въздух HQ-10 (две на кърмата и една на върха на предния остров), поне три близки оръжейни системи Type 1130 (две от всяка страна на корпуса и една на кърмата) и нещо, което изглежда като четири 32-тръбни пускови установки, по две от всяка страна на корпуса.

HQ-10 е приблизителен аналог на пусковите установки за ракетите земя-въздух RIM-116 Rolling Airframe Missile (RAM), налични на бойните кораби от състава на ВМС на САЩ и други западни държави, проектирани да осигурят същата близка защита срещу крилати ракети и други видове въздушни заплахи, както и потенциално срещу някои надводни.

Type 1130 е система за противовъздушна и противоракетна отбрана, проектирана да осигури последния слой отбрана от въздушни заплахи на близки разстояния с 30-милиметровото си оръдие Gatling. Съобщава се, че пусковите ракетни установки на китайските военни кораби могат да се заредят с ракети-примамки, снаряди, пълни с радарно разпръскваща плява, и активни примамки, оборудвани с малки радиочестотни заглушители, които се използват да заблуждават търсачите на вражески ракети, както и ракети с малки дълбочинни бомби за ангажиране на вражески цели като подводници и военни водолази.

Type 076 разполага със значителен набор от активни защити в сравнение с това, което е налично на повечето от сходните универсални десантни кораби, а дори и на някои леки самолетоносачи. А неговите отбранителни способности могат да бъдат подсилени допълнително с внедряване на средства за електронна война и електронни мерки за поддръжка.

Като цяло Type 076 е една много значима нова военноморска способност за ВМС на Народната освободителна армия на Китай.

„Потенциалната стойност за ВМС на НОАК от наличието на флот с много универсални десантни кораби с голяма палуба, които са изключително способни за широкомащабни операции с дронове, но и за традиционни амфибийни операции, е ясна. Въпросните кораби могат да бъдат използвани за изстрелване и посрещане на бойни безпилотни летателни апарати (UCAV) като GJ-11 и други видове дронове за изпълнение на множество мисии от морски удари до разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR).

В същото време те биха могли да бъдат използвани и за осигуряване на допълнителна „маса“ в подкрепа на операциите на по-големи авионосни ударни групи и да спомогнат за освобождаване на въздушните крила на самолетоносачи като “Фуджиан“ за операции, където вероятно могат да са далеч по-подходящи. В допълнение, те биха могли да осигурят по-ниско ниво на поддръжка от военноморската авиация, която може да се използва независимо.

„Само по себе си наличието на повече капацитет на военноморската авиация като цяло би дало допълнителна гъвкавост за различни операции в близост до континента, включително евентуална военна намеса срещу Тайван или защита на експанзивните и в по-голямата си част непризнати териториални претенции във водни басейни като Южнокитайско море. А в крайна сметка Type 076 може да спомогне и за проектиране на военноморска и военновъздушна мощ и далеч отвъд бреговете на Китай – нещо, което също се явява основен движещ фактор зад по-широките амбиции на страната в производството и внедряването на самолетоносачи.

„Type 076 може да помогне за осигуряване на подкрепа по време на операции за подсигуряване на хуманитарна помощ и оказване на помощ при бедствия. Като цяло универсалните десантни кораби с голяма палуба предоставят на операторите си изключително ценна платформа за проектиране и на твърда, и на мека сила.

Последният годишен доклад на Пентагона, посветен на китайските военни разработки, който беше публикуван по-рано този месец, подчертава оценките, поместени по-. „Корабът вероятно ще използва хибридна електрическа система за задвижване и ще разполага с електромагнитни катапулти (EMALS) за изстрелване на големи морски безплотни летателни апарати, специализирани в ударни мисии и ISR“ и ще може да „осигури допълнителен морски контрол чрез изстрелвани от катапулт дронове”, се отбелязва на различни места в доклада.

Type 076 отразява значителния корабостроителен капацитет на Китай и скоростта, с която той нараства, превръщайки се във все по-способен да произвежда много големи военни кораби, и подчертава все по-широките усилия за модернизация и разширяване способностите във всички области на Народната освободителна армия на Китай.

Изследване разкри, че Китай е построил прототип на ядрен реактор за захранване на самолетоносач.

На тази снимка, публикувана от държавната информационна агенция Xinhua, китайският самолетоносач с конвенционално задвижване Liaoning участва в първото по рода си учение за формиране на двоен самолетоносач със самолетоносача Shandong в Южнокитайско море в края на октомври 2024 г.
📸 Снимка: Pu Haiyang/Xinhua via Associated Press

🇨🇳 Китай е конструирал наземно базиран прототип на ядрен реактор за голям надводен военен кораб, което е най-ясният признак за напредъка му по пътя към създаването на самолетоносач с ядрен двигател. Това твърди нов анализ на сателитни изображения и китайски правителствени документи, предоставени на Associated Press.

Отдавна се носят слухове, че Китай планира да построи самолетоносач с ядрен двигател, но изследването на Института за международни изследвания Мидълбъри в Калифорния е първото потвърждение, че вече е в ход работа по система за задвижване с ядрен двигател за военен кораб с размерите на самолетоносач.

Защо е важен китайският стремеж към ядрени самолетоносачи?

Военноморските сили на Китай вече са най-големите в света като численост, а освен това са в процес на бърза модернизация. Добавянето на ядрени самолетоносачи към флота би било важна стъпка в реализирането на амбициите му за глобална военноморска сила, способна да действа по целия свят, отправяйки сериозно предизвикателство към хегемонията на Съединените щати в световния океан.

Изграждането на ядрените самолетоносачи отнема повече време от конвенционалните такива, но веднъж пуснати в експлоатация, те могат да останат в морето за значително по-дълги периоди от време, тъй като не се нуждаят от зареждане с гориво и имат повече място на борда за гориво и оръжия за самолети, като по този начин се разширяват техните възможности . Те също така са в състояние да произвеждат повече енергия, за да работят с модерни системи.

На тази снимка, публикувана от държавната новинарска агенция Xinhua, третият китайски самолетоносач с конвенционално задвижване Fujian провежда първото си морско изпитание на 7 май 2024 г.
📸 Снимка: Ding Ziyu/Xinhua via Associated Press

Към днешна дата единствено Съединените щати и Франция разполагат с ядрени самолетоносачи. САЩ имат общо 11, което им позволява да поддържат множество авионосни ударни групи по всяко време и точка на земното кълбо, включително в Индо-Тихоокеанския регион.

Но Пентагонът става все по-загрижен относно светкавичните темпове на модернизация на военноморския флот на Китай, включително проектирането и изграждането на нови самолетоносачи.

В момента ВМС на Народната освободителна армия разполагат с три актинви самолетоносача, включително новия Type 003 Fujian, който е първият самолетоносач, проектиран и построен от Китай. Властите в страната съобщиха, че вече се работи по четвърти, но до този момент не е ясно дали той ще бъде с ядрено или конвенционално задвижване.

Провежданата от Пекин модернизация на военноморски активи е в съответствие с „нарастващия акцент на Китай върху морската област и нарастващите изисквания“ към флота му „да оперира на по-големи разстояния от континентален Китай“, гласи последният доклад за китайската армия на Пентагона до Конгреса на САЩ.

Как беше разкрито производството на китайски реактор?

Това сателитно изображение от Planet Labs PBC показва обект № 1 на Института за ядрена енергия на Китай, известен също като база 909, в град Мученг, провинция Съчуан, 5 юли 2023 г.
📸 Снимка: Planet Labs PBC via Associates Press

Първоначално изследователите от института в Мидълбъри проучваха планинско място извън град Лешан в югозападната китайска провинция Съчуан поради съмнения, че Китай изгражда реактор за производство на плутоний или тритий за оръжия. Вместо това те споделиха, че са установили, че Китай изгражда прототип на ядрен реактор за голям военен кораб.

Заключението се основава на голямо разнообразие от източници, включващи сателитни снимки, търгове за проекти, досиета на персонала и проучвания за въздействие върху околната среда.

Реакторът се помещава в ново съоръжение, построено на мястото, известно като база 909, което е под контрола на Института за ядрена енергия на Китай.

Документи сочат, че китайският институт 701, отговарящ за разработването на самолетоносачи, е купил реакторно оборудване, „предназначено за инсталиране на голям надводен военен кораб“, а „обозначението за национална отбрана“ на проекта е довело авторите до заключението, че огромният реактор е прототип за самолетоносач от следващо поколение.

Какво казва Китай?

На тази снимка, публикувана от държавната информационна агенция Xinhua, китайският самолетоносач с конвенционално задвижване Liaoning участва в първото по рода си учение за формиране на двоен самолетоносач със самолетоносача Shandong в Южнокитайско море в края на октомври 2024 г.
📸 Снимка: Pu Haiyang/Xinhua via Associated Press

Китайският лидер Си Дзинпин възложи на служителите на отбраната да изградят „първокласен“ флот, който да превърне страната в глобална морска сила като част от неговия план за великото национално възраждане на страната.

В най-новата бяла книга за националната отбрана на страната, издадена през 2019 г. се посочва, че военноморският флот се приспособява към стратегическите изисквания, като „ускорява прехода на задачите си от отбрана в близките морета към мисии за защита в далечни води“.

На тази снимка, публикувана от държавната информационна агенция Xinhua, китайската почетна гвардия издига флага на страната по време на церемонията по пускане в експлоатация на китайския самолетоносач с конвенционално задвижване Shandong във военноморско пристанище Саня в южната провинция Хайнан, на 17 декември 2019 г.
📸 Снимка: Li Gang/Xinhua via Associated Press

Морските изпитания за новия самолетоносач Fujian дори не бяха започнали през март, когато Юан Хуажи, политически комисар на ВМС на Народната освободителна армия, потвърди, че работата по изграждането на четвърти самолетоносач вече е в ход. На въпроса дали четвъртият самолетоносач ще бъде задвижван от ядрена енергия, той отговори, че „скоро ще бъде обявено“, но до този момент това така и не се е случило.

Нито китайското министерство на отбраната, нито това на външните работи отговориха на отправените към тях запитвания за коментар.

Дори ако корабът, чието изграждане е в ход от пролетта, се окаже още един самолетоносач от клас Fujian (Type 003) с конвенционално задвижване, експерти в сферата на отбранителната индустрия смятат, че китайските корабостроителници притежават способността да работят по повече от един самолетоносач наведнъж, поради което е напълно вероятно изграждането на първия китайски ядрен самолетоносач да е в ход.

Първият китайски самолетоносач с конвенционално задвижване Liaoning отплава за посещение в пристанището на Хонконг за отбелязване на 20-ата годишнина от присъствието на гарнизона на Народната освободителна армия в полуавтономния китайски град и бивша британска колония, 7 юли 2017 г.
📸 Снимка: AP Photo/Kin Cheung

Китай ще противодейства на подводници с новия си самолет Y-8Q

🇨🇳 На 7 ноември противолодъчният патрулен самолет Y-8Q на китайския флот пристигна в Джухай за статична презентация като част от 15-тото издание на China Airshow, съобщиха китайски държавни медии.

Y-8Q, познат още като Gaoxin-6, GX-6, Yun-8Q или Kongqian-200, представлява първото поколение противоподводни и морски патрулни самолети с фиксирани крила на Китай. Разработен от Shaanxi Aircraft Corporation, този самолет е базиран на платформата Y-8F-600, също обозначена като Y-9, и е задвижван от четири турбовитлови двигателя WJ-6C, включващи шестлопатни композитни витла. Военноморската авиация на Народната освободителна армия е придобила над 50 единици от него от въвеждането му през 2015 г.

Изпълнява набор от роли за борба с подводници, сред които патрулиране, инспекция, разгръщане на повикване и индикация на цели. Оборудван е със специализирани системи за тези мисии, включващи сферичен радарен купол в носа, магнитен детектор за аномалия (MAD), простиращ се от опашката, и електрооптична купола на предния фюзелаж, в която се помещава инфрачервена камера за предно виждане (FLIR), CCD/TV камера и лазерен далекомер. Отворите му позволяват разгръщане на буй за хидроакустично наблюдение (включително модели SQ-4 и SQ-5), а отделението за оръжие може да носи противоподводни гранати, торпеда и дълбочинни бомби.

Доклади от служители на отбраната предоставят контекст за възможностите на Y-8Q спрямо други модели. Y-8Q превъзхожда предишните китайски противолодъчни самолети като Be-6 и Shuihong-5 по своя обхват, време на кръжене и скорост, но има ограничения в сравнение с други международни модели. С обхват на патрулиране от приблизително 6000 до 7000 километра и максимална скорост от около 700 км/ч, Y-8Q е донякъде ограничен в сравнение с обхвата от 8300 километра и скорост от 910 км/ч на американския P-8A Poseidon. Освен това, докато P-8A е оборудван с противокорабни ракетни способности под крилото, няма доказателства, че Y-8Q притежава подобен капацитет.

Скорошна информация от китайските военни медии потвърждава и противоподводното оръжие на Y-8Q, включващо самонасочващи се въздушни дълбочинни бомби със сонарно насочване. Подобни на руския Загон-2, тези дълбочинни бомби са проектирани да бъдат рентабилни, като тежат около 120 кг. с бойна глава от 35 кг. Те включват система, насочвана от сонар, и разполагат с парашут за спускане, позволяващ им да ангажират подводници на дълбочина до 600 метра. Тези дълбочинни бомби осигуряват по-евтина алтернатива на противоподводните торпеда и могат да бъдат разгърнати в по-големи количества, създавайки модел за ограничаване на движението по очаквания маршрут на подводницата.

Пристигането на Y-8Q в Джухай за тазгодишното авиошоу даде по-широк поглед върху стратегията на Китай за борба с подводници и ролята му в нея. По-рано военноморският флот на Китай имаше само ограничени способности за борба с подводници, разчитайки на хеликоптери като Z-9C, Ka-28 и Z-18. Въпреки че Y-8Q работи на транспортна платформа, което ограничава производителността му, той играе ключова роля в базираните на брега противоподводни операции, имайки предимството на разширен обхват на патрулиране и капацитет на полезен товар в сравнение с тези хеликоптери. През последните години ВМС на Народната освободителна армия разпределиха Y-8Q в своите три основни флота – флотовете на Източнокитайско море, Южнокитайско море и Северно море – за да подсилят своите противоподводни способности, базирани на сушата.

Военните доклади на Китай предполагат целево разполагане на между 100 и 200 единици Y-8Q във флотовете му. Разработването на по-усъвършенстван самолет все пак остава дългосрочна цел, като потенциалният напредък може да бъде извлечен от вътрешни модели като C919. Такъв самолет ще има за цел да се справи с настоящите ограничения чрез подобряване на патрулния обхват, полезния товар и цялостните способности при операции срещу подводници.

В допълнение към основните си функции за борба с подводници, в последните военни учения Y-8Q демонстрира и вторични способности, разполагайки дълбочинни бомби срещу надводни цели. Тази способност отговаря на стратегията на ВМС на Народната освободителна армия за разработка на многофункционални системи на по-ниска цена, които да поддържат различните нужди на морската отбрана. Наблюдателите отбелязват, че Y-8Q може да служи в това си качество, докато не станат налични по-модерни платформи, осигурявайки на ВМС непрекъснато покритие за базирани на брега противоподводни патрули и оперативна гъвкавост в сегашното си състояние.