Суринам арестува 14 въоръжени китайци в униформи край Саракреек

🇨🇳🪖🇸🇷 14 въоръжени китайски граждани бяха задържани в южен Суринам след съвместна операция на полицията и армията в златоносния район Саракреек. Акцията беше провокирана от изтекли кадри на мъже във военни униформи, маршируващи с автоматично оръжие, носейки знамето на Китайската народна република дълбоко във вътрешността на страната. Операцията, потвърдена от министъра на правосъдието и полицията Хариш Монорат пред местното издание Starnieuws, освети един от най-острите сблъсъци през последните години, този между суверенитета на малката страна от Латинска Америка и безконтролния златодобив, който я разяжда отвътре.

Напрежението тлееше от седмици. Още в средата на юни в социалните мрежи се появиха видеоклипове с тежко въоръжени лица от китайски произход. Видеата показват групи от по 12 мъже с китайски знамена на униформите, които провеждат строеви занятия, наподобяващи военно обучение, и се придвижват с машини с висока проходимост между своя лагер и златните си находища. В един от записите местен златотърсач се изправя срещу групата заради въоръженото ѝ присъствие, но мъжете остават невъзмутими. Кадрите, които бяха споделени от депутата Женевиев Джордан, предизвикаха остра реакция, която надхвърли партийните граници. „И това се случва във вътрешността на страната! Чужда армия на наша територия... Обществото настоява за незабавна яснота“, написа Джордан. Сигнали дойдоха и от управляващата коалиция: депутатът Рони Асабина (от партията BEP) повдигна въпроса в Народното събрание, превръщайки темата от обичаен опозиционен мотив в проблем от национално значение.

Реакцията на държавата бе почти светкавична. Според Монорат операцията е започнала веднага след анализиране на сигналите и видеокадрите. След консултация с прокуратурата и кабинета на президента е взето решение за незабавно изпращане на смесен отряд от полицаи и военни. В акцията са включени два хеликоптера на Националната армия, но единият излиза от строя поради техническа повреда, а операцията на терен е ръководена от областния полицейски командир. При арестите са конфискувани полуавтоматични и тежки огнестрелни оръжия и боеприпаси. Точният брой все още не е уточнен, тъй като инвентаризацията е прекъсната заради повредения хеликоптер. 14-те арестувани са конвоирани до столицата Парамарибо, където разследването продължава, а срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения по Закона за оръжията и боеприпасите и Закона за чужденците.

Министър Монорат подчерта, че не всички задържани пребивават нелегално в страната – част от тях разполагат с валидни документи. Според първоначалните им показания мъжете са извършвали охранителна дейност, макар да остава неясно дали са наети от лицензирана фирма. Официалната версия на следствието е, че групата е охранявала нелегален златодобив, но наказателното производство тепърва ще изяснява точния характер на дейността им. Между образа на „чужда армия“ и твърденията за обикновена въоръжена охрана на мина зее пропаст, която само разследването може да запълни.

Една ключова подробност обаче придава на случая тежест, далеч надхвърляща поредната полицейска акция. Видео във Facebook показва, че по време на арестите на място е присъствал Рони Брунсвайк – фигура, която не може да бъде пренебрегната. Брунсвайк не е просто поредният наблюдател. Той е бивш вицепрезидент на Суринам (2020–2025 г.), настоящ заместник-председател на парламента и лидер на партията ABOP, част от управляващата коалиция. Същевременно той е сред най-едрите магнати в златодобива и дърводобива в страната, бивш партизански командир от въстанието през 80-те години и човек с присъди в Нидерландия за въоръжен банков обир и трафик на наркотици. Районът Саракреек е електоралното и стопанско сърце на неговото влияние. Появата на подобна фигура по време на силова акция срещу чуждестранна въоръжена група в собствения му регион не доказва непременно вина, но изостря стар обществен дебат: къде точно минава границата между държавната власт и частните интереси в златодобива.

Контекстът около самия Саракреек допълва тази картина. Само броени дни преди акцията (между 26 и 28 юни) Комисията за регулиране на златния сектор (OGS) спря нелегален добив в същия район, установявайки, че мащабът му е далеч по-голям от предполагаемото. Сред задържаните тогава миньори е имало бразилци и китайци, много от които без валидни паспорти, предадени впоследствие на миграционните власти. Това е показателно за размера на проблема. В държава с население от едва 646 хиляди души, гъсто залесената вътрешност на практика остава извън контрола на централната власт, докато златото привлича работна ръка от целия регион. С други думи, въоръжените китайски граждани не са се появили във вакуум, а върху почва, вече разровена от беззаконие, която държавата тепърва се опитва да овладее.

Погледнат отвъд първоначалния шок от кадрите, случаят в Саракреек се вписва в модел, който надхвърля границите на Суринам. Наемането на въоръжена охрана за нелегален китайски златодобив е често срещано явление в държави със слаб териториален контрол. В Гана през последната година Националният секретариат срещу нелегалния добив (NAIMOS) арестува десетки китайски граждани и конфискува оръжия и боеприпаси. Там властите открито говорят за „въоръжени престъпни предприятия“ в сектора, захранвани от десетки хиляди китайски златотърсачи, формиращи цели миньорски анклави. Според наблюдатели оръжията често се купуват директно от местната полиция – детайл, показващ, че въоръжените групи съществуват не въпреки държавата, а благодарение на нейните пробойни. В Демократична република Конго правозащитни организации документират китайски мини, охранявани от частни лица и дори от местни военни и полицаи, които не допускат държавни инспектори до обектите.

Общото в тези случаи не е някакъв план, спуснат от Пекин, а комбинация от златна треска, частна инициатива и държавна немощ – проблем, роден на терен, а не проектиран от геополитически център. Следователно схващането, че Саракреек е преден пост на китайската държава, най-вероятно е погрешно. Всички индикатори – смесеният миграционен статут на задържаните, версията за частна охрана и регионалните прецеденти – сочат по-скоро към класически нелегален добив, отколкото към геополитическа операция.

Въпреки това Суринам е дълбоко вплетен в китайската икономическа орбита. Пекин е най-големият суверенен кредитор на страната, китайската компания Zijin владее една от най-големите ѝ златни мини, държавата се включи в инициативата „Един пояс, един път“ през 2018 г. и приютява една от най-многобройните китайски диаспори в Западното полукълбо. В този контекст образът на въоръжени китайци, маршируващи под своя флаг в сърцето на страната, действа като мощен сигнал. Той разпалва силно политизирани дебати за националния суверенитет, независимо дали групата е просто наемна охрана, или нещо по-организирано.

За правителството на президента Дженифър Геерлингс-Симонс, която пое властта година по-рано, това е тест не толкова за граничната сигурност, колкото за способността ѝ да наложи върховенство на закона там, където то исторически липсва. Симонс дойде на власт с обещанието да подобри събираемостта на приходите (включително данъците от дребния златодобив) и да подготви страната за добива на офшорен петрол, очакван към 2028 г. Територия, в която чуждестранни въоръжени бригади копаят злато извън всякакви регистри, е абсолютната противоположност на тази визия.

Египет нанесе безпрецедентен удар в пограничен район на Судан, убил най-малко 15 миньори

🇪🇬🇸🇩 Най-малко 15 души загинаха, а най-малко 50 са ранени, след като египетски изтребители нанесоха безпрецедентен удар по обекти за занаятчийски добив на злато в пограничен район на съседен Судан. Миньори и политически фигури от разкъсваната от гражданска война страна отправиха остри критики и обвиниха Кайро за нападението.

Ударите бяха насочени срещу района на Джабал ал-Укаидат, североизточно от град Атбара в североизточната провинция „Река Нил“ – една от най-натоварените зони за традиционен добив на злато в цял Судан. Местната медия Darfur24 се свърза с очевидци, според които неидентифицирани самолети са поразили района, докато по-късно миньори заявиха, че атаката е била извършена от дрон.

Очевидецът Ахмед Мустафа разказа, че удрът е засегнал мината в Джабал ал-Укаидат, като е причинил тежки щети по мината и множество жертви сред работниците, а част от ранените се намират в критично състояние. Пострадалите първо са били транспортирани с камиони до пазара Ал-Ансари в община Абу Хамад, преди да бъдат преместени в болници в Атбара.

Друг миньор на име Ал-Надхир Исхак Мохамед посочи, че районът е бил многократно подложен на въздушно наблюдение в седмицата преди атаката. Самолети са прелитали над мините, за да ги фотографират, каза той, след което са били поразени от три ракети.

„Самолетът изстреля три ракети по мината, причинявайки десетки смъртни случаи и наранявания“, заяви той пред Darfur24.

Судански миньори, цитирани от Ultra Sudan, обвиниха египетската армия за ударите по Джабал ал-Укаидат, Джабал ал-Ахмар и други райони в северната долина. Те настояват, че атаката е предприета под предлог, че работниците са навлезли в зони, свързани с египетски минни компании. По думите им предишни инциденти в същия граничен район са включвали сухопътни войски, но вчерашната атака бележи ескалация към въздушни удари. Един от миньорите сподели кадри, показващи метални фрагменти, за които предполага, че са части от ракетата, използвана при удара, и добави, че малка джамия, построена от работниците, е била разрушена.

Мохамед поясни, че в минната зона Ал-Укаидат работят около 6000 занаятчийски миньори от цялата страна, включително от щатите Дарфур, Кордофан, Гедареф и Сенар, както и миньори от съседен Чад. Ударът принуди стотици работници да се евакуират от Джабал ал-Ахмар, Джабал ал-Абяд и Ал-Укаидат, бягайки към пазара Ал-Ансари, разположен на около 200 км от поразената зона.

Видеоклип, публикуван от миньор, с който се сдоби Frontline Monitor, показва спешен призив за съдействие в евакуацията на ранените и осигуряване на транспорт, храна и питейна вода за засегнатите.

Суданската народна партия осъди това, което описа като египетски сухопътни и въздушни удари по райони на минен добив на суданска територия, заявявайки, че жертвите са били невъоръжени миньори. Партията остро критикува мълчанието на суданските власти и отправи спешен призив за изпращане на медицински екипи в района, извикване на египетския посланик и изискване на компенсации за семействата на жертвите.

Darfur24 предаде, че към момента на публикуване не могат да стигнат до независимо потвърждение относно точния брой на загиналите, тъй като никоя официална страна не е поела отговорност за удара.

Минните райони по границата между Судан и Египет са арена на спорадични инциденти със сигурността през последните години. През март най-малко 9 занаятчийски миньори бяха убити, а други бяха ранени в сблъсъци с участието на въоръжени мъже и египетски граничари в района на Вади ал-Ансари.

Двама китайски граждани бяха отвлечени при атака на джихадисти срещу златна мина в Мали.

🇲🇱⚔️🇨🇳 Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда джихадистка групировка, атакува златна мина в южната част на Мали и отвлече двама китайски граждани, съобщават местни източници, цитирани от Associated Press.

Това е първото подобно нападение, откакто военно правителство пое властта в страната през 2020 г.

„Рано в понеделник сутринта терористи извършиха две атаки в община Нарена. Първо, те нападнаха магазин, принадлежащ на китайски граждани. После отвлякоха двама китайски граждани и изгориха тежките им машини, използвани за добив на злато“, каза Мамаду Канте, заместник-кмет на Нарена.

Той уточни, че след това бойците са атакували разположен наблизо обект за добив на злато, при което са загинали трима души – един от Мали и двама други от Гана.

Отговорност за атаката беше поета от JNIM, местния клон на Ал-Кайда, който присъства в община Нарена, намираща се на близо 100 км югозападно от столицата Бамако.

Мали е един от водещите производители на злато на африканския континент. В последните години обаче възникнаха опасения, че печалбите от нерегулиран добив биха могли да облагодетелстват екстремисти, действащи в страната.

„Златото е най-важният експортен продукт на Мали, който съставлява над 80% от общия износ през 2021 г.“, според Администрацията за международна търговия към Министерството на търговията на САЩ, според чиито данни над 2 милиона души или 10% от населението е зависимо за доходите си от минния сектор.

Китайските власти съобщиха, че са открили най-голямото златно находище в света.

🇨🇳 Преди няколко дни властите на Китайската народна република разкриха, че са открили огромно златно находище, златната мина Вангу, разположена в окръг Пинцзян на провинция Хунан. Това съобщава държавната информационна агенция Xinhua, допълвайки че над 40 златни вени със златен резерв от 300,2 тона.

Прогнозира се, че бъдещите златни резерви може да надхвърлят 1000 тона, оценени на около 600 милиарда юана въз основа на текущите цени на златото. Ако бъде потвърдено, това откритие може да се окаже най-голямото златно находище на планетата, достъпно за човек.

Откриването на златната мина Вангу привлече вниманието на световните медии. Ройтерс посочи, че Китай вече е най-големият производител на злато в света, представляващ над 10% от световното производство, но все още разчита на вносно злато, за да отговори на вътрешното търсене.

По данни на China Gold Association производството на злато в страната за текущата година ще достигне 268 тона, докато потреблението му ще бъде 742 тона.

Бяха направени предположения, че въпросната златна мина може да помогне на Китай да реши проблемите си, свързани с недостатъчното производство на злато, но не може напълно да открие решение разликата в търсенето. Индийските медии смятат, че това е резултат от увеличените китайски инвестиции в проучването на минерали, което ще помогне на Китай да се справи с икономическите и ресурсните предизвикателства в бъдеще.

Пекин в същото време залага на стратегия, включваща ударно увеличение на златния резерви, за справяне в зародиш с несигурността във валутата, цените и търговията. Експертите заявиха, че златната мина Вангу не само има големи резерви, но също така има ниска трудност при добив, което я прави лесна за добив и обогатяване златна мина.

Очаква се добивът на 5 тона злато годишно през следващите пет години да бъде подходящ мащаб. Не на последно място, това откритие ще донесе със себе си значителни последици за сигурността на ресурсите и икономическото развитие на Китай.

В обобщение, откриването на златната мина Вангу е не само исторически пробив в минералните ресурси за Китай, но също така дава гаранция за бъдеща икономическа стабилност и златни резерви.