Египет задейства конституционния ред за военна мисия в Саудитска Арабия

🇪🇬🛡️🇸🇦 Египет направи решителна крачка към участие във войната между Саудитска Арабия и Ансар Аллах, движението на йеменските бунтовници хути, след като президентът Абдел Фатах ас-Сиси ръководи заседание на Съвета за национална отбрана в двореца „Итихадия“, на което беше обявена „пълна солидарност“ с кралството и бяха обещани „всички нужни и възможни форми на подкрепа“ за отбраната, стабилността, териториалната му цялост и за светите места на исляма. Няколко часа по-късно депутатите се събраха на извънредно заседание, свикано по искане на президента, за да решат дали армията може да бъде изпратена в Саудитска Арабия.

В заседанието участваха премиерът, председателят на парламента, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, ръководителите на Общото и на военното разузнаване и командващите всички родове войски. Официалното изявление на говорителя на президентството не назовава военна мисия. Депутатът и журналист Мостафа Бакри, известен със своята близост до властта, обяви в X веднага след заседанието, че Съветът е одобрил изпращането на египетски сили „в отбранителна мисия“ в кралството, а парламентът ще разгледа решението още същия ден.

Тази последователност спазва точно конституционния ред. Според чл. 152 президентът не може да изпрати армията в бойна мисия зад граница, без да се допита до Съвета за национална отбрана и без одобрение на 2/3 от депутатите. По същия ред след заседание на 20 юли 2020 г. армията беше упълномощена да участва в операции „в западна посока“ към съседна Либия. Тогава решението беше прието на закрито заседание с единодушно одобрение на присъстващите.

Ас-Сиси поиска пълномощията в събота по време на церемонията по дипломиране във Военната академия. Той обеща, че Египет ще вземе всички мерки, поискани от Рияд за защита на сигурността и суверенитета си, и сам очерта границата: „Не говоря за това да воюваме с някого или да нападаме някого. Говорим само за отбрана.“ Той определи като „немислимо“ Египет да допусне сигурността или стабилността на Саудитска Арабия да бъдат накърнени и ще следва насоките на крал Салман и принц Мохамед бин Салман. Условието „ако бъде поискано“ обвързва изпращането на сили с официално саудитско искане, каквото публично няма, поне на този етап.

С решението Египет се нарежда сред държавите, обединяващи се около кралството. Ескалацията започна на 13 юли с удар по летището в Сана, за който хутите обвиняват саудитската авиация. На 20 юли те обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия, а от септември ракетите им стигат до Рияд, Таиф и Янбу. В дните преди решението хутите нанесоха удари по международното летище на Рияд и обекти на Aramco. В събота хутите заявиха, че са свалили саудитски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache край Наджран. Генерал-майор Турки ал-Малики, официален говорител на коалицията, потвърди за двама загинали от членовете на екипажа, но според него на саудитска територия е паднал разузнавателен вертолет AH-6i на Министерство на Националната гвардия в резултат на техническа неизправност. През август Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана. Пакистан вече е доставил техника в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи, по данни на Reuters от 8 октомври. Египет не е член на споразумението.

Кайро е заставал на същата страна и преди. През март 2015 г. Египет се включи в коалицията, оглавявана от Саудитска Арабия, и изпрати авиация, както и два разрушителя и още два кораба в пролива Баб ел-Мандеб, но армията му опроверга твърденията за сухопътни войски в Йемен. Мотивът тогава и сега е един: протокът е южният вход към Червено море и към Суецкия канал. Приходите от канала спаднаха от рекордните 10,25 млрд. долара през 2023 г. до около 4 млрд. през 2024 г. според данни на Управлението на Суецкия канал. Външният министър Бадр Абделати изчислява загубите от ударите на хутите по търговското корабоплаване след октомври 2023 г. на около 11 млрд. долара. Войната между САЩ и Иран блокира почти изцяло трафика през Ормузкия проток, затова саудитският петрол, отклонен по тръбопровода Изток–Запад към Янбу, стига до азиатските пазари именно през Баб ел-Мандеб.

Хутите вече отговориха на решението. Яхя Али ар-Раи, председател на контролирания от хутите парламент в столицата Санаа, изпрати писмо до Бадауи в събота, съдържащо призив Египет да не се намесва военно и да подкрепи политическо уреждане, и предупреди, че участието му ще усложни конфликта. Ако депутатите гласуват с нужните две трети, а Саудитска Арабия отправи искането, което ас-Сиси постави като условие за мисия, египетски войски ще застанат срещу хутите на саудитска земя, а не само във водите край Йемен, както през 2015 г.

Спор за пътниците на египетския самолет, кацнал в Израел преди 7 октомври

🇪🇬✈️🇮🇱 Египетският бизнес самолет, престоял малко над час на летище „Бен Гурион“ на 26 септември 2023 г., е возил двама бизнесмени, пристигнали от Египет, а не тогавашния началник на египетското общо разузнаване Абас Камел. Това съобщава израелската обществена телевизия „Кан“ в репортаж, който оспорва разследването на The Atlantic, според което Камел е дошъл 11 дни преди нападението на Хамас, за да предупреди, че движението готви голяма атака. Материалът е излъчен ден след като премиерът Бенямин Нетаняху за първи път потвърди посещението.

Според репортажа на Итай Блументал във вечерната емисия на „Кан 11“ самолетът е собственост на Smart Aviation, чартърен оператор от Кайро. В 9:50 ч. каца, получава наземно обслужване от компанията QAS и в 10:57 ч. излита обратно за Кайро без пътници. Двамата пътници са влезли в Израел през частния терминал Fattal. Няколко неназовани източници, запознати с полета, го определят като обикновен бизнес полет, който не е регистриран нито като официален, нито е свързан със сигурността. Имената на пътниците са известни на авиационните власти в Министерство на транспорта, на летищния терминал, на Службата за население и имиграция и на самата чартърна компания. Правилата за поверителност в бизнес полетите обаче не дават на никого от тях да ги коментира.

Kan News и The Atlantic описват един и същ полет. Между 9:50 и 10:57 ч. минават 67 минути, точно колкото е бил престоят, по данни на израелския авиационен орган, цитиран от списанието. Същото се потвърждава от платформи за проследяване на полетите. Двете версии се разминават по описанието на полета и хората на борда. В статията си от 25 септември 2026 г. Вивиан Салама пише за „чартърен самолет Cessna, свързан с египетските разузнавателни служби“, който е бил паркиран „в изолиран сектор на летището, използван за чувствителни дипломатически мисии и мисии по сигурността“. Според „Кан“ пътниците в него са минали през терминала за частна авиация, а полетът е бил обикновен бизнес курс.

Според The Atlantic Камел е казал на израелските събеседници, че Хамас показва признаци на подготовка за голямо нападение и времето за осуетяването му изтича. Препоръчал е на правителството икономически отстъпки за движението, за да се избегне сблъсък. Посланието му, по думите на бивш израелски служител, запознат по-късно с посещението, било, че ако Израел не промени курса си, Газа ще избухне в лицето му. Камел не е посочил дата, цел или подробности за атаката, а списанието не успя да установи с кого точно е говорил. Версията се основава на сведения от израелски, египетски, арабски, американски и европейски служители, информирани за посещението след 7 октомври. Египетски служител заяви пред изданието, че щом Камел отива в Израел за един час, това „означава, че самият ал-Сиси е преценил: трябва да отидеш там и да им го кажеш лично“. Говорителите на Нетаняху и тези на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси не отговориха на изпратените запитвания. Камел се оттегли от поста през октомври 2024 г. и днес е съветник и специален пратеник на ал-Сиси.

Три години канцеларията на Нетаняху отричаше всякакъв контакт. На 9 октомври 2023 г. след като Ynet съобщи, че Камел е предупредил за „нещо необичайно, ужасяваща операция“, тя написа, че премиерът „нито е говорил, нито се е срещал с шефа на египетското разузнаване от съставянето на кабинета, нито пряко, нито косвено“. Тогавашният съветник по национална сигурност Цахи Ханегби отрече пред The Atlantic дори самото посещение.

На 13 октомври 2026 г. в предаването „Патриотите“ по близкия до израелското правителство „Канал 14“ Нетаняху за първи път потвърди, че Камел е идвал в Израел. Водещият го попита за самолета, за който е говорил бившият му военен секретар Ави Гил, и Нетаняху отговори, че не са се срещали, тъй като по това време е бил на държавната церемония за 50-годишнината от войната Йом Кипур от 1973 г. После насочи въпроса към онова, което нарече „нашата дълбока държава“: „Тук беше министърът на разузнаването на Египет, прекара тук, не знам, 59 минути на земята. Искам да знам с кого се е срещнал.“ Призова службите за сигурност и органите на реда да извършат проверка, защото „има камери, има документация“, и добави, че истината е, че „някой друг, който се е срещнал с него, се опитва да го стовари върху мен“. Посочената от него продължителност се разминава с 67-те минути от летищния дневник.

В същото интервю Нетаняху заяви: „Откога шеф на разузнаване идва и разговаря с държавен ръководител? Не ми се е случвало нито веднъж. Няма такова нещо.“ На 30 май 2021 г. канцеларията му беше публикувала видео, озаглавено „Премиерът Бенямин Нетаняху се среща с началника на египетското общо разузнаване Абас Камел“. На кадрите двамата си стискат ръцете и разговарят в резиденцията на премиера в Йерусалим, а Камел е начело на делегация от Кайро.

Бившите началници на службите отговориха с опровержения. Тогавашният министър на отбраната Йоав Галант, началникът на Генералния щаб Херци Халеви, шефът на службата за вътрешна сигурност Шин Бет Ронен Бар, съветникът по национална сигурност Ханегби и шефът на военното разузнаване Аарон Халива отрекоха да са срещали Камел на 26 септември 2023 г. Висш източник от апарата за сигурност заяви пред Ynet вечерта на 14 октомври: „Направихме всички проверки впоследствие и не знаем за подобно събитие. Силно се съмняваме, че изобщо е бил в страната. Ако Нетаняху знае, че е бил тук, нека каже с кого се е срещнал.“

Ави Гил е военен секретар на Нетаняху от декември 2022 до май 2024 г. На 8 октомври в интервю за „Канал 12“ той каза, че не знае да е имало предупреждение от Египет. Заяви обаче, че разузнавателен самолет от страната е кацнал в Израел и останал малко повече от 60 минути, като подчерта, че това е факт. Не можа да посочи кой е бил на борда. Журналистът Шломи Елдар, съавтор на разследване на Haaretz от 8 септември 2026 г. за предупреждение, отправеон от президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, твърди, че е наясно кой израелски служител е приел Камел. Според него срещата е продължила 61 минути, проведен е разговор по телефона, а има и записи от охранителните камери. Елдар не уточнява име. На Нетаняху отговори, че може да му се обади, за да го научи. Други източници не потвърждават твърдението му.

Репортажът на „Кан“ засяга само полета от 26 септември. Той не включва другите канали, по които според публикации Египет е предал опасенията си на Израел. The Atlantic пише, че е продължил да предупреждава до два дни преди нападението, а на 5 октомври 2023 г. е изпратил съобщение, което не посочва конкретна дата и начин на нападение, но ясно изразява спешността на предупреждението. В края на септември 2026 г. The Wall Street Journal съобщи, че Камел се е обадил лично на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с оглед на това, че предишните две предупреждения от Египет не са били взети под внимание. Канцеларията на премиера отрича и този разговор.

Спорът се разгаря едва 13 дни преди парламентарните избори, насрочени за 27 октомври. На 14 октомври Ронен Бар заведе дело за клевета срещу Нетаняху заради обвиненията, че не го е предупредил навреме за 7 октомври. Държавна анкетна комисия за атаката все още няма. Така въпросът кой е слязъл от самолета на Smart Aviation сутринта на 26 септември 2023 г. опира до две имена в списък, който пазят Министерството на транспорта, терминалът Fattal, Службата за население и имиграция и самият оператор. Нито една от тях обаче не ги е оповестила.

Киев изброи пет формата на примирие; всички чакат съгласието на Москва

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна е готова да приложи 5 различни режима на прекратяване на огъня, от пълно примирие по цялата линия на фронта до отделни договорки за Черно море и енергийната инфраструктура, ако Русия приеме някой от тях. Това заяви Георги Тихий, говорител на Министерство на външните работи по време на редовен брифинг на ведомството, проведен на 7 октомври. Зад предложенията застават Турция, Египет, Индия и САЩ, а вариантите на примирие в Черно море са разработени в консултации с личното участие на външния министър Андрий Сибиха, т.е. не са идеи на други страни, предложени на Украйна в готов вид.

„За танго трябват двама, както знаете. Затова е нужно съгласието на руската страна за тези варианти. Предложенията според нас са от взаимна изгода и реалистични“, каза говорителят.

Първият режим е пълното и безусловно прекратяване на огъня, на което Киев се съгласи през март 2025 г. в саудитския град Джида. Тогава, на 11 март, той прие предложението на САЩ за незабавно прекратяване на бойните действия за 30 дни с възможност за удължаване, при условие че Русия го приеме и го приложи едновременно. „Това украинско съгласие остава в сила и би могло да се приложи, ако Руската федерация също даде съгласието си“, каза Тихий. Вторият и третият формат са предложенията на Турция и Египет за Черно море. Четвъртият е широката инициатива на Индия, която търси паралелно решения за енергетиката и продоволствената сигурност в Черно море. Тихий не навлезе в подробности поради чувствителната тема, но потвърди, че Делхи работи по нея много активно, и благодари лично на външния министър Субраманиам Джайшанкар. Петият формат е американският: мораториум на ударите по енергийни обекти, възможността за който президентът Володимир Зеленски обсъди с Доналд Тръмп при последните им контакти.

Списъкът съвпада с описаното от Сибиха в началото на октомври за четири предложения. Самият той описа индийското като „най-широко“ и постави едно условие: приема енергийно и черноморско примирие заедно и енергийното трябва да спре ударите по всички енергийни обекти, включително по пристанищните обекти. Безусловното прекратяване на огъня по линията на фронта той спомена отделно, като възможност, от която Украйна не се отказва. На 7 октомври Hindustan Times описа съдържанието на индийския план, позовавайки се на запознати с него източници. Планът има 3 части: прекратяване на всички удари по енергийни обекти и друга инфраструктура, непрекъснат превоз на зърно и енергоносители през пристанища на Черно море и край на атаките срещу търговски кораби. Според вестника Индия го е предала на украинското ръководство при посещението на Джайшанкар в Киев на 3 септември.

По на САЩ, Турция и ООН вече има конкретни срещи и срокове. На 22 септември Зеленски разговаря с Тръмп в продължение на 40 минути в седалището на ООН в Ню Йорк, след което украинският президент каза, че е готов за енергиен мораториум във всякакъв формат, но едностранен отказ от ударите по руските рафинерии не е бил обсъждан. В края на месеца, на закрита среща по време на Общото събрание на ООН, представители на Турция, САЩ, ЕС, Египет и Индия обсъдиха ограничена и взаимна договорка за свободно търговско корабоплаване и защита на пристанищата и енергийната инфраструктура. Турция и ООН готвят преговори по нея с Русия и Украйна за началото на октомври, като посредници са пратеници на Центъра за хуманитарен диалог, швейцарска неправителствена организация.

В отговорите си от последните седмици Москва не дава съгласие за нито един от форматите. На 14 август говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че връщането към схемата на зърнената инициатива в Черно море от 2022–2023 г., договорена тогава с посредничество на Турция и ООН, няма смисъл, и добави, че Москва не е получила по официален път турско предложение за мораториум върху бойните действия в Черно море. На 1 октомври, на форума „Валдай“, Владимир Путин отказа размяна, при която Русия спира ударите по украински кораби срещу край на атаките по рафинериите в Русия. Според него Украйна първа е започнала да удря руски танкери и кораби с мирни товари. „Започнахме да отвръщаме“, каза Путин. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва не разполага с конкретни подробности за инициативата на Турция и ООН, а Киев „не проявява особена готовност за всеобхватни договорености“. За Русия, по думите му, е важно напълно да прекъсне морските доставки на военна техника, боеприпаси и гориво за украинската армия.

На 7 октомври, в деня на брифинга, Песков благодари на Индия „за тази готовност и за предложените идеи“, без да уточни дали Москва приема някоя от тях. Късно вечерта руското министерство на отбраната обяви, че в сряда, 7 октомври, е поразило в морето кораб за сухи товари, превозвал към Одеса товари за украинската армия. Името на кораба не беше съобщено.

На същия брифинг Тихий коментира и удара в изключителната икономическа зона на България. Около 3:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври морски и въздушни дронове поразиха два търговски кораба, плаващи на 70 морски мили източно от Бяла. Корабът за сухи товари „ALFA WATAN“, плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а България прекрати издирването на 10-членния му екипаж, без да открие следи от тях. Вторият кораб, „ABLE“ под флага на Палау, се запали; всичките 18 души на борда, сред които 11 турски и 7 индийски граждани, бяха спасени. Българският премиер Румен Радев не назова извършител, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов говори за комбинирана атака, без да посочи чии са дроновете. Един от моряците обаче заяви, че корабът е бил ударен под водата, като най-вероятното обяснение е торпедо от руска подводница. Зеленски заяви, че ударът е нанесен с руски дронове. Руското посолство в София обяви, позовавайки се на военното ведомство, че двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили в нощта на 6 октомври“, и призова да се изчакат резултатите от разследването.

Тихий е категоричен. Украинското министерство и посолството в София са предали на българската страна всички данни, с които Киев разполага, включително данните от въоръжените сили на страната. „В момента няма никакво съмнение, че това са руски удари“, каза Тихий и припомни, че Киев е потвърдил официално, че не е провеждал операции в тази част на морето. Според него ударът по кораби в икономическата зона на България е „безочие и наглост“, изискващи „реални действия“, а не просто осъждане и дипломатически изявления.

Съпоставката между списъка на Тихий и руските изявления показва, че Москва не е дала съгласие за нито един от петте формата, а за повечето вече е поставила условие или е отказала. Пълното примирие изчаква руско решение още от март 2025 г. Енергийното и морското примирие се срещат с най-твърдия отказ: Киев приема двете договорки само заедно, а Путин отхвърли точно размяната, в която ударите по кораби спират в замяна на прекратяване на ударите по рафинерии. Пред предложението на Турция и Египет е искането на Песков руската армия да може да спира морските доставки за украинската армия. Зърнената инициатива от 2022 г. решаваше такъв спор със съвместни инспекции на корабите, координирани от Истанбул, но вече беше отхвърлено връщането към нея. Подобни договорки вече бяха обявени: на 25 март 2025 г. Белият дом съобщи за споразумения с двете страни за безопасно корабоплаване и за забрана на ударите по енергийни обекти. Кремъл веднага обвърза морската част с премахване на ограниченията за селскостопанския износ и с връщането на държавната селскостопанска банка Росселхозбанк в SWIFT, международната система за банкови съобщения. На 18 април Кремъл обяви, че 30-дневният енергиен мораториум е приключол, след като двете страни се обвиняваха в десетки нарушения.

Москва обаче не затваря вратата. На 2 октомври Песков заяви готовност за диалог за сигурността в Черно море, макар да призна, че конкретни преговори не са водени, а на 7 октомври благодари именно на Делхи. Индийският план е най-широкият от петте и, подобно на обсъдената в Ню Йорк договорка, която съчетава енергетика и корабоплаване, т.е. отговаря на украинското условие. Спокойното море би облекчило и руския износ: по данни на източник на Reuters руският износ на зърно през черноморските и азовските терминали е намалял през юли с 22,8% на годишна база, до 1,8 млн. тона, заради украинските атаки.

При сегашните руски условия обаче черноморско и енергийно примирие през октомври е малко вероятно. Тази прогноза би станала по-малко категорична, ако руска делегация вземе участие в готвените от Турция и ООН преговори или ако Москва даде официален отговор на индийския план, надхвърлящ благодарността. Обратно, тя би станала по-категорична, ако руските военни продължат да обявяват удари по кораби за сухи товари, пътуващи към Одеса, а атаки като тази край Бяла се повторят в западната част на морето.

Хамас отбеляза 7 октомври с призив към Судан и Либия

🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.

Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.

Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.

Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“

Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.

Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.

Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.

На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.

Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.

Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.

„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.

Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.

Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.

В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.

Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.

Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.

 

45 години след убийството на Садат мирът с Израел остава в сила

🇪🇬🕊️🇮🇱 На днешния ден се навършват точно 45 години от убийството на египетския президент Ануар Садат, а подписаният от него две години и половина по-рано мирен договор с Израел остава в сила. На 6 октомври 1981 г. Садат е застрелян в столицата Кайро по време на военен парад по повод осмата годишнина от началото на войната с Израел през 1973 г. Извършители са 4 униформени мъже, начело с лейтенант Халид ал-Исламбули, които спират с камион пред трибуната, откриват интензивен огън с автомати и хвърлят гранати. Според хронологията, която американското списание Time публикува на две седмици по-късно, стрелбата започва около 12:40 ч. и Садат умира два часа по-късно.

Над трибуната шест изтребителя Mirage 2000 оставят цветни следи в небето, когато камион, теглещ оръдие, спира точно пред нея. Трима от униформените стрелят от каросерията, а четвъртият скача от седалката до шофьора. Американският дипломат Алфред Атъртън, гледал парада от трибуните за дипломати, разказва в устните си спомени, записани за Асоциацията за дипломатически изследвания и обучение (ADST), че Садат се изправя, за да отговори на поздрав, докато в същия миг срещу него започват да летят гранати. Двама от нападателите са цивилни и носят заети униформи, съобщи AP; един от двамата военни е сержант от запаса Хюсеин Абас Мохамед.

Садат умира след два часа, а по официалното заключение, цитирано от Time, причината са силен нервен шок и вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина. Сведенията за броя на загиналите се разминават между източниците: Time отчита 5 убити и 28 ранени, сред които и 4 американци, AP в репортаж от април 1982 г. говори за Садат и още 7 загинали, а по-късни справки дават 11 мъртви, включително Садат. Сред убитите са коптският епископ Самуел и генерал-майор Хасан Алам. Вицепрезидентът Хосни Мубарак, седнал до Садат, се разминава с порязвания по лявата ръка. Няколко часа след това той обявява смъртта на Садат и говори за убийство от „престъпни и предателски ръце“.

Пътят до тази трибуна започва през ноември 1977 г., когато Садат заявява, че е готов да отиде в Йерусалим: Държавният департамент на САЩ посочва 9 ноември като дата на изявлението. Още на същия месец той говори пред Кнесета, израелския парламент. По време на срещата в Кемп Дейвид между 5 и 17 септември 1978 г. Садат и израелският премиер Менахем Бегин постигат съгласие за рамка за мир с посредничество от американския президент Джими Картър. Нобеловият комитет присъжда наградата за мир за 1978 г. на двамата „за съвместно договорения мир между Египет и Израел през 1978 г.“. Самият договор е подписан във Вашингтон на 26 март 1979 г.

Арабският свят отговаря с изолация. През 1979 г. Арабската лига спира членството на Египет и премества седалището си от Кайро в Тунис; Египет е приет обратно в Лигата едва през 1989 г. По думите на Брус Ридел, тогавашен анализатор на ЦРУ по Египет, до 1981 г. повечето араби считат египетския държавен глава за „предател и изгнаник“, предал палестинската кауза, сключвайки споразумението в Кемп Дейвид. В самия Египет договорът е отхвърлен от Мюсюлмански братя и левицата, към началото на септември 1981 г. Садат разпорежда арест на над 1500 души, сред които много членове на ислямистката група „Джихад“, но също и коптският папа Шенуда III и други духовници, интелектуалци и активисти от различни идеологически лагери.

Два дни след убийството, на 8 октомври 1981 г., въоръжени ислямисти превземат сградата на службите за сигурност в Асют, в Горен Египет, и стрелят от покрива ѝ, докато военни самолети не ги принуждават да се оттеглят. Първоначалните полицейски сведения са за 20 убити полицаи, а седмичникът на управляващата партия Mayo, цитиран от UPI на 11 октомври, говори за 54 убити и над 100 ранени; полицията съобщава за шестима убити и четирима ранени нападатели.

Погребението на 10 октомври събира най-голямата група западни лидери в Близкия изток от години, пише американският вестник The Christian Science Monitor на 9 октомври, и преминава при „видимо отсъствие на арабски лидери“. Рейгън изпраща трима бивши президенти: Картър, Форд и Никсън, а Бегин настоява да върви пеша заради еврейската събота. Според вестника към 9 октомври 1981 г. само Судан и Мароко от арабските държави са обявили, че ще изпратят свои представители на траурната церемония: президентът на Судан Джафар Нимейри и премиерът на Мароко Маати Буабид, и двамата политически близки до Садат.

Предаването на властта става бързо. За временен държавен глава е назначен председателят на Народното събрание Суфи Абу Талеб, който веднага обявява извънредно положение, а на 14 октомври 1981 г. Мубарак полага клетва като президент. Той остава на поста близо 30 години, чак до оставката си през 2011 г. след революцията в разгара на Арабската пролет, а извънредното положение, обявено при встъпването на Абу Талеб и удължавано непрекъснато, изтича на 31 май 2012 г.

В чистките след убийството на Садат е арестуван и лекарят Айман ал-Зауахири, който според Ридел е стоял в периферията на заговора и по-късно става известен като наследник на Осама бин Ладен като лдиер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Процесът започва през ноември 1981 г. – на неговото първото заседание Исламбули признава, че е ръководил групата, скочила от камиона и щурмувала трибуната. По съобщение на AP от 15 април 1982 г. между 5:30 и 7:00 ч. в отдалечена армейска база са екзекутирани петима осъдени: Исламбули и сержантът Мохамед са разстреляни, а цивилните Абдел Хамид Абдел Аал, Ата Тайел и Абдел Салам Фараж са обесени, след като Мубарак отхвърля молба за помилване. AP определя Фараж като водач на „Джихад“, обвинен, че е участвал в планирането на атентата и осигуряването на оръжие.

10 дни по-късно, на 25 април 1982 г. Израел завършва своето доброволно изтегляне от Синай с изключение на градчето Таба, с което Египет си връща владението на полуострова, който е превзет от Израел в рамките на Шестдневната война от 1967 г. Смъртта на Садат има последици и извън Египет. Няколко седмици след нея израелският министър на отбраната Ариел Шарон попитал военните си разузнавачи как би реагирал Мубарак на нахлуване в Ливан, а те отговорили, че Мубарак „ще направи малко или нищо“, докато Садат вероятно е щял да се откаже от договора, за да защити своята репутация. Успокоен от тази оценка, Шарон започва инвазията през юни 1982 г. Войната създава условията за клането в Сабра и Шатила, извършено от ливански фалангисти, и се явява ключов катализатор за създаването на ливанската Хизбула с решаващата подкрепа на режима в Иран. Ридел свързва с последиците от инвазията и атентатите срещу американското посолство и казармите на Корпуса на морската пехота през 1983 г. в Бейрут, довели до стотици жертви.

Мирният договор издържа теста на времето и други изпитания, без да бъде денонсиран. През септември 1982 г. след клането в Сабра и Шатила, Кайро отзовава посланика си в Тел Авив: по данни на The Christian Science Monitor от 21 септември това е първото отзоваване от сключването на мира, а Египет запазва както самото споразумение, така и нормализацията на отношенията. Нов египетски посланик, Мохамед Басиуни, предава акредитивните си писма на израелския президент Хаим Херцог през септември 1986 г. През март 1989 г. Израел връща Таба след арбитраж и така завършва изтеглянето от египетските земи, заети през 1967 г. Малко след началото на палестинската интифада през септември 2000 г. Кайро отново отзовава посланика си и изпраща нов посланик едва през март 2005 г., когато постът заема Мохамед Асим Ибрахим.

В своята реч от 6 октомври 2025 г. по повод 52-годишнината от войната египетският държавен глава Абдел Фатах ас Сиси отправя поздрав към духа на „великия лидер, покойния президент Мохамед Ануар Садат“, когото нарича „герой на войната и мира“. В същата реч президентът казва, че мирът трябва да почива на справедливост, за да оцелее, а не да се налага със сила, че истинският мир в региона изисква независима палестинска държава, а системата за поддържане на мира, изграждана от САЩ от 70-те години насам, трябва да бъде запазена.

В анализ от 31 август 2026 г. Нурхан Хефзи от Carnegie Endowment определя отношенията между Египет и Израел като изпаднали в безпрецедентна политическа и дипломатическа парализа след войната срещу Хамас в Газа: Кайро прекрати акредитирането на новия израелски посланик и постът остава незает близо година. Двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на приложението за сигурност към договора, което забранява разполагането на тежки военни сили в граничните зони без предварително съгласуване: Египет смята за нарушение израелската окупация на коридора „Филаделфи“ по границата с Газа, а Израел смята за нарушение разгръщането на египетски дивизии, за което се съобщава, и изграждането на военна инфраструктура в зона С на Синай край границата. Въпреки това през декември 2025 г. двете държави се поздравиха с нов газов договор, който разширява споразумението от 2018 г. и удължава срока му до 2040 г. Според The Times of Israel сделката е на стойност почти 35 млрд. долара, а ръководителят на Държавната информационна служба на Египет Диа Рашуан я нарича „чисто търговска сделка“, с нулеви политически измерения. Хефзи тълкува израелското съгласие като начин да бъдат запазени каналите за връзка и да се избегне допълнителна изолация.

Същата авторка стига до заключение, че газовата сделка може временно да постави напрежението под контрол, но при продължаващия конфликт в региона не може да служи като устойчива рамка за двустранно сътрудничество или като път към налагане на траен мир, докато не бъдат решени истинските първопричини за конфликта. Оценката за следващите 12 месеца се опира по-скоро на историята на самия договор: при отзоваванията на египетския посланик през 1982 и 2000 г. Кайро понижава нивото на отношенията, но не денонсира договора, а сега Египет и Израел се обвиняват взаимно в нарушения на приложението за сигурност и въпреки това са сключили газовата сделка. Затова формалното денонсиране на договора от Египет или Израел е крайно малко вероятно.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Египет нанесе безпрецедентен удар в пограничен район на Судан, убил най-малко 15 миньори

🇪🇬🇸🇩 Най-малко 15 души загинаха, а най-малко 50 са ранени, след като египетски изтребители нанесоха безпрецедентен удар по обекти за занаятчийски добив на злато в пограничен район на съседен Судан. Миньори и политически фигури от разкъсваната от гражданска война страна отправиха остри критики и обвиниха Кайро за нападението.

Ударите бяха насочени срещу района на Джабал ал-Укаидат, североизточно от град Атбара в североизточната провинция „Река Нил“ – една от най-натоварените зони за традиционен добив на злато в цял Судан. Местната медия Darfur24 се свърза с очевидци, според които неидентифицирани самолети са поразили района, докато по-късно миньори заявиха, че атаката е била извършена от дрон.

Очевидецът Ахмед Мустафа разказа, че удрът е засегнал мината в Джабал ал-Укаидат, като е причинил тежки щети по мината и множество жертви сред работниците, а част от ранените се намират в критично състояние. Пострадалите първо са били транспортирани с камиони до пазара Ал-Ансари в община Абу Хамад, преди да бъдат преместени в болници в Атбара.

Друг миньор на име Ал-Надхир Исхак Мохамед посочи, че районът е бил многократно подложен на въздушно наблюдение в седмицата преди атаката. Самолети са прелитали над мините, за да ги фотографират, каза той, след което са били поразени от три ракети.

„Самолетът изстреля три ракети по мината, причинявайки десетки смъртни случаи и наранявания“, заяви той пред Darfur24.

Судански миньори, цитирани от Ultra Sudan, обвиниха египетската армия за ударите по Джабал ал-Укаидат, Джабал ал-Ахмар и други райони в северната долина. Те настояват, че атаката е предприета под предлог, че работниците са навлезли в зони, свързани с египетски минни компании. По думите им предишни инциденти в същия граничен район са включвали сухопътни войски, но вчерашната атака бележи ескалация към въздушни удари. Един от миньорите сподели кадри, показващи метални фрагменти, за които предполага, че са части от ракетата, използвана при удара, и добави, че малка джамия, построена от работниците, е била разрушена.

Мохамед поясни, че в минната зона Ал-Укаидат работят около 6000 занаятчийски миньори от цялата страна, включително от щатите Дарфур, Кордофан, Гедареф и Сенар, както и миньори от съседен Чад. Ударът принуди стотици работници да се евакуират от Джабал ал-Ахмар, Джабал ал-Абяд и Ал-Укаидат, бягайки към пазара Ал-Ансари, разположен на около 200 км от поразената зона.

Видеоклип, публикуван от миньор, с който се сдоби Frontline Monitor, показва спешен призив за съдействие в евакуацията на ранените и осигуряване на транспорт, храна и питейна вода за засегнатите.

Суданската народна партия осъди това, което описа като египетски сухопътни и въздушни удари по райони на минен добив на суданска територия, заявявайки, че жертвите са били невъоръжени миньори. Партията остро критикува мълчанието на суданските власти и отправи спешен призив за изпращане на медицински екипи в района, извикване на египетския посланик и изискване на компенсации за семействата на жертвите.

Darfur24 предаде, че към момента на публикуване не могат да стигнат до независимо потвърждение относно точния брой на загиналите, тъй като никоя официална страна не е поела отговорност за удара.

Минните райони по границата между Судан и Египет са арена на спорадични инциденти със сигурността през последните години. През март най-малко 9 занаятчийски миньори бяха убити, а други бяха ранени в сблъсъци с участието на въоръжени мъже и египетски граничари в района на Вади ал-Ансари.

Тръмп: Ако Иран се държи лошо, „ще. се върнем към хвърлянето на бомби“.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп отново заяви, че меморандумът за разбирателство с Иран „не е окончателен“ и предупреди, че може да поднови военните операции срещу Техеран, ако „не се държат прилично“. Освен това той добави, че споразумението за отварянето на Ормузкия проток е било неизбежно.

По повод предварителното споразумение с Техеран, което се очаква да бъде подписано този петък, Тръмп подчерта, че „то не е окончателно – това е меморандум за разбирателство“ и че военната заплаха от страна на Вашингтон остава в сила.

„Това е меморандум за разбирателство. Ако не ми хареса, ако те не се държат прилично, ще се върнем право към хвърлянето на бомби точно по главите им, ясно? Защото те се държат зле от 47 години“, предупреди той по време на брифинг с журналисти заедно с египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси на срещата на върха на Г-7 във Франция.

Тръмп заяви, че споразумението е „страхотна сделка по много причини, но номер едно е, че те никога няма да притежават ядрено оръжие“.

„Това е много силна сделка. Никой не знае какво представлява, но е много силна и повечето хора изглеждат много щастливи“, добави той, без да уточни кои точно хора има предвид.

„Протокът ще бъде отворен. Той вече е частично отворен. Ще бъде напълно отворен в рамките на следващите ден-два“, каза Тръмп.

Въпреки блокадата на иранските пристанища и предишните заплахи за отваряне на стратегическия морски път с военна сила, Тръмп загатна, че постигането на договореност за пролива е било неизбежно.

„Алтернативата щеше да бъде световна депресия. Знаете ли, глупавите хора искат световна депресия, а те са си глупави хора. Така че можеш да стигнеш само до определен предел. Притискаш някого до стената и стават много лоши неща. Протокът никога нямаше да се отвори, защото на никого не му харесва да пуска милиардни кораби нагоре-надолу по проток, когато над тях летят ракети, а наоколо е пълно с мини. Нямаше да е отворен още дълго време“, заяви той.

Освен това американският президент обяви, че сделката с Иран ще бъде по-подробно засегната по време на пресконференция в 16:00 ч. местно време.

Южен Судан поиска от Египет да закрие своята предна база в страната.

🇸🇸🇪🇬 Южен Судан поиска закриване на база, експлоатирана от египетската армия в Пагак, стратегически град в близост до границата с Етиопия. Този ход демонстрира промяна в баланса на силите в басейна на река Нил и ново геополитическо пренареждане с участието на Адис Абеба, Джуба и Кайро, съобщава „Almohagig“.

Обектът, описан от египетски представители като „предна оперативна база“, според съобщения е използван за обучение, техническа поддръжка и мониторинг на дебита на река Нил, особено във връзка с развитието около новия язовир „Велико възраждане на Етиопия“ (GERD).

Правителствен служител от Египет, цитиран от Al-Hurra, заяви, че разположеният в Пагак контингент е включвал „близо 260 души персонал, ангажирани с техническа поддръжка, военно обучение, мониторинг и координация на логистиката“. Градът се намира в южния щат Горни Нил, в изключително чувствителна зона на точката, която събира границите на Етиопия, Судан и Южен Судан.

Наблюдатели, цитирани от „Almohagig“, разглеждат решението на Джуба като част от по-широко пренареждане на съюзите в региона, особено във връзка с напрежението за водните ресурси на река Нил между държавите от горното и долното течение, както и развиващите се партньорства в сферата на сигурността в Африканския рог.

Посланик Фаузи Ашмауи, бивш помощник на министъра на външните работи на Египет, беше цитиран да казва, че съоръжението не е обикновена военна база, а „предна оперативна база“ за поддържане на стратегическо наблюдение по западната граница на Етиопия. Той настоява, че въпреки закриването ѝ, позициите на Египет в региона остават непокътнати, опирайки се на това, което той нарече „интегрирана система от стълбове на националната сигурност“ в Судан, Африканския рог и Червено море.

Въпреки това изданието съобщи, че решението отразява четири съвпадащи промени в стратегическите разчети на Южен Судан: включването му към Рамковото споразумение за сътрудничество в басейна на река Нил (CFA) в края на 2024 г.; нарастващата зависимост от алтернативни маршрути за износ на нефт и логистика през Етиопия с оглед на нестабилността в Судан; опасенията от превръщането му в арена на регионални прокси конфликти; и сигнал от страна на президента Салва Киир Маярдит в условия на икономическа криза и засилена конкуренция на вътрешната политическа сцена.

През февруари 2026 г. Южен Судан отправи публичен апел към Египет и Судан да се включат към CFA – договор за басейна на река Нил, замислен да насърчава справедлива и устойчива употреба на неговите водни ресурси между крайбрежните държави. Говорейки по време на честванията на Деня на Нил в Джуба, министърът на водните ресурси и напояването на Южен Судан Джеймс Мауич Макуач призова трите държави и Демократична република Конго да станат страни по споразумението, тъй като по-широкото участие ще засили регионалното сътрудничество и ще насърчи по-приобщаваща рамка за управление на споделената речна система.

CFA влезе в сила на 13 октомври 2024 г. след събирането на нужния брой ратификации и оттогава насам получи подкрепа от няколко страни по горното течение – Етиопия, Руанда, Уганда, Танзания и Демократична република Конго. Въпреки това Египет и Судан настоятелно отхвърлят договора, който според тях противоречи на отдавна установени споразумения за разпределение на водата, датиращи от колониалната епоха, които им предоставят мажоритарния дял от водите на реката.

Етиопия настоятелно подкрепя CFA. На брифинг през август 2025 г. официалният говорител на Министерство на външните работи Небиат Гетачеу описа сделката като „знаков правен инструмент“, регламентирал справедливо използване на Нил.

Коридорът Пагак

Самият коридор придобива все по-голямо значение в свързаността между Етиопия и Южен Судан, особено чрез предложените инфраструктурни и енергийни трасета от Гамбела до Горни Нил. През май 2024 г. правителството на Южен Судан представи пред парламента договор за финансиране в размер на 738 милиона долара с Етиопия за модернизация на магистралата Палуч-Матианг-Майвут-Пагак – проект, за който Южен Судан е оформен като получател на кредита, докато Етиопия действа като финансист.

Година по-късно, през май 2025 г. военни командири от Етиопия и Южен Судан постигнаха съгласие да укрепят съвместните операции по общата граница на двете държави, които да се фокусират предимно върху „незаконни елементи“, контрабанда и трансгранична координация на сигурността. Разговорите се проведоха в самия Пагак, илюстрирайки нарастващата роля на града като важен пункт за сигурността и икономически възел между двете страни.

Двете държави поддържат стабилна дипломатическа инерция и през настоящата година, стъпвайки върху серия от ангажименти на високо равнище, насочени към засилване на политическото доверие, както и разширяване на икономическата интеграция между двете съседки.

През януари външният министър на Етиопия Гедион Тимотевос пътува до Джуба, където се срещна с президента Салва Киир и предаде специално съобщение от премиера Абий Ахмед. Според официални доклади разговорите са потвърдили „дългогодишното партньорство и споделените интереси“ между двете страни, които подчертали нуждата от засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по регионални и двустранни теми.

Дискусиите поставиха особен акцент в икономическата свързаност, включително разширяването на търговията, инвестиционните потоци и развитието на инфраструктура. Пътните и енергийните междусистемни връзки заеха централно място, отразявайки интереса на двете страни към свързването на техните пазари и подобряването на трансграничния достъп в подкрепа на целите за развитие.

Дипломатическият ангажимент продължи и през април, когато премиерът Абий Ахмед и президентът Салва Киир проведоха нови двустранни разговори, насочени към регионалните събития и споделените стратегически приоритети. Абий заяви, че двамата са „дали приоритет на икономическото сътрудничество, проучвайки начини за стимулиране на инвестициите и разширяване на възможностите чрез по-силни партньорства“, като в същото време са обменили актуални сведения относно вътрешния и регионалния напредък.

„Almohagig“ отбелязва, че загубата на присъствието на Египет в Пагак не означава непременно стратегическо отстъпление. Изданието съобщи, цитирайки Ашмауи, че Египет продължава със стремежа към координирано регионално влияние чрез съюзи с Еритрея, ангажираност с програмата за единство на Сомалия и партньорство със суданските въоръжени сили, наред с усилията за поддържане на натиск върху Етиопия в самите преговори за басейна на Нил.

Затварянето на обекта обаче се тълкува широко от наблюдатели като епизод от пренареждане на влиянието в басейна на Нил, където Етиопия, Южен Судан, Египет и Судан все по-често се включват в застъпващи се икономически, инфраструктурни и съюзи за сигурност.

Както обобщава „Almohagig“, ходът отразява навлизане на региона в „нова фаза на пренареждане на алиансите“, простираща се отвъд триъгълника Судан-Етиопия-Южен Судан в стратегическия театър на Африканския рог и Червено море, където конкуриращи се инфраструктурни коридори и партньорства за сигурност преформатират традиционните сфери на влияние.

Геополитическата тежест на Синай: Египет и пренастройването на регионалния баланс на сигурност.

🇪🇬 Египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси използва официалното обръщение по повод 44-ата годишнина от възстановяването на суверенитета на Синайския полуостров, за да дефинира отново параметрите на националната сигурност в условията на тежка регионална криза от десетилетия.

В своята реч държавният глава подчерта, че суверенитетът, извоюван чрез съчетание между отбранителна мощ и дипломатическа настойчивост, остава абсолютен приоритет, който не подлежи на никакви компромиси. Сиси изрично посочи, че мирът не е състояние на пасивност, а стратегически избор, подкрепен от боен капацитет на модерните въоръжени сили да възпират всякакви опити за посегателство над териториалната цялост на Египет. Този дискурс директно обвързва историческата легитимност на египетската държава с настоящата ѝ готовност да отговори на „безпрецедентните предизвикателства“ в резултат на конфликта в ивицата Газа и нестабилността по протежение на ключовите морски пътища в Червено море.

Реториката на Кайро в момента изпълнява функция на стратегически сигнал към играчите в региона, че Синай вече не е просто географски буфер, а активен център на египетската отбранителна доктрина. Този оперативен фокус върху полуострова се трансформира от дългогодишна борба с асиметрични заплахи и бунтове в Северния сектор към подготовка за конвенционално възпиране. Инфраструктурното усвояване на Синай, което самият той изтъкна като ключов успех, има двойна цел: икономическата интеграция и рязкото повишаване на логистичната мобилност на Египетските въоръжени сили (EAF). Изграждането на нови тунели под Суецкия канал и разгръщане на мащабна пътна мрежа позволяват на Кайро да прехвърля тежка техника и личен състав към границата само в рамките на часове, което променя оперативния баланс в Източното Средиземноморие. Именно способността за бърза проекция на проектирана военна мощ е жизненоважна с оглед на ескалиращото напрежение във връзка с Филаделфийския коридор, където всяко нарушение на съществуващите споразумения би провокирало отговор от Египет.

Геополитическият залог за него е свързан с предотвратяването на всякакви сценарии, включващи принудително разселване на палестинско население към Синай. За ръководството в Кайро подобен акт би означавал не просто хуманитарна катастрофа, но и фундаментална ерозия на държавния суверенитет, способна да превърне Синай в плацдарм за прокси конфликти. В този смисъл, настояването на Сиси за „цената на мира“ е замислено да даде предупреждение към Тел Авив и Вашингтон, че ангажиментът на Египет спрямо стабилността в региона стига до своите предели, дефинирани от неприкосновеността на държавните граници. Египет има стремеж за запазване на своя „дипломатически паритет“, действайки като незаменим посредник, но в същото време демонстрира, че военният му потенциал е реална променлива в уравнението на сигурността в Леванта.

Отбранителната архитектура на Синай се разглежда и през призмата на икономическата сигурност, свързана с функционирането на Суецкия канал. Намаляването на приходите от транзитни такси поради атаките на хутите в Баб ел-Мандеб поставя Египет в деликатна ситуация, която изисква едновременно вътрешна консолидация и външнополитическо маневриране. Засилвайки държавния контрол и военното присъствие на полуострова, Кайро гарантира на глобалните партньори, че критичната инфраструктура остава защитена, независимо от хаоса, в който беше потопен в Близкия изток. Тази стратегия на „въоръжен неутралитет“ е насочена към позициониране на Египет като единствения предвидим стълб на сигурността в Арабския свят, който разполага с ресурсите да блокира преливането на конфликти.

В крайна сметка, годишнината от освобождението на Синай послужи за легитимиране на прехода към по-твърда външнополитическа стойка. Публичната реторика на президента Сиси потвърждава, че Египет няма да позволи на външни сили да диктуват бъдещия статус на неговите територии под маската на „решения за сигурността“. Географията на конфликта диктува, че Синай остава най-чувствителният сензор за стабилността на Близкия изток, а Кайро е готов да използва целия си арсенал – от „тиха дипломация“ до демонстрация на груба сила – за да поддържа този сензор под свой изключителен контрол.

Тръмп и Иран отхвърлят дипломатическите опити за започване на преговори.

🇺🇸 Администрацията на президента Доналд Тръмп отхвърли опитите на съюзници от Близкия изток за започване на дипломатически преговори за прекратяване на войната в Иран, започнала преди 14 дни с масирана въздушна атака, ликвидирала иранското ръководство начело с Али Хаменей.

Иран, от своя страна, отхвърли сценарий за каквото и да е примирие, докато ударите на САЩ и Израел не спрат, заявиха пред Ройтерс двама висши ирански източници. Те добавиха, че няколко държави са опитали да посредничат за край на конфликта. Липсата на интерес от страна на Вашингтон и Техеран подсказва, че и двете страни се готвят за продължителен сблъсък, дори на фона на нарастващия брой цивилни жертви и скока в цените на петрола, предизвикан от затварянето на Ормузкия проток от Иран.

Оман, който посредничеше в разговорите преди войната, се е опитал на няколко пъти да отвори канали за комуникация, но Белият дом е дал да се разбере, че няма интерес. Това потвърждават двама източници, на които, подобно на останалите в този материал, е гарантирана анонимност, за да могат да говорят свободно по дипломатически въпроси.

Висш служител на Белия дом потвърди, че Тръмп отхвърля опитите за започване на преговори и се фокусира върху продължаване на войната с цел максимално отслабване на военния капацитет на Техеран.

„В момента той не се интересува от това и ние ще продължим мисията с пълна сила. Може и да дойде такъв ден, но не и сега“, заяви служителят.

В първата седмица на войната Тръмп написа в Truth Social, че иранският режим и армия са толкова разбити от американско-израелските удари, че искат да преговарят, но е „Твърде късно!“. Той е известен с резките си промени в позициите си във външната политика без предизвестие, което прави трудно да се изключи вероятността скоро да опипа почвата за подновяване на дипломацията.

„Президентът Тръмп заяви, че новото потенциално ръководство в Иран е дало индикации, че иска да участва в преговори и в крайна сметка ще го направи. Засега операция „Епична ярост“ продължава с пълна сила“, каза втори висш служител на Белия дом при запитване за коментар по темата.

Иранските източници посочиха, че режимът е отхвърлил усилията на няколко държави за преговори, докато САЩ и Израел не спрат въздушните удари и не изпълнят неговите искания, включващи окончателно спиране на атаките и изплащане на компенсации като част от споразумението за примирие.

Египет, който беше основен посредник преди войната, също е опитал да възстанови комуникацията, според трима източници от сферата на сигурността и дипломацията. Макар усилията да не показват напредък, те са осигурили известна военна сдържаност от страна на съседни държави, засегнати от Иран, твърди един от източниците.

Египет предложи помощ за деескалация на напрежението в Близкия изток.

🇪🇬 Египетският министър на външните работи Бадр Абделати предложи „помощ за деескалация на напрежението“ в Близкия изток по време на телефонен разговор с иранския си колега Абас Арагчи.

Арагчи оправда атаките на Иран срещу съседните му държави в Персийския залив като актове на самозащита.

„Ислямска република Иран се стреми към поддържане на приятелски и братски отношения със страните от региона и се застъпва за съвместно сътрудничество, което да гарантира стабилността и сигурността без чужда намеса“, заяви Арагчи.

Африканският рог е на прага на регионален конфликт.

🌍 Конфликтите в Африканския рог стават все по-смъртоносни и тясно свързани, отчасти поради засилената роля на „средните сили“ в Близкия изток, както наричат държавите от Персийския залив и Турция, както и засилената конкуренция помежду им.

Гражданската война в Судан, която навлиза в четвъртата година на катастрофална разруха, е най-красноречивият пример. Войната отне живота поне 150 000 души, отприщи геноцид над цивилното население и стана най-тежката хуманитарна и бежанска криза в света. Конфликтът остави 21 милиона души в продоволствена криза, доведе до необходимост от доставки на помощ за 15 милиона деца и разсели 14 милиона души.

Судан се превърна във възможност за злонамерени актьори като ислямистки групировки, Иран и Русия. Външната намеса на т.нар. средни сили несъмнено допринесе за продължителността и мащабите на конфликта. Доставените отвън дронове безразборно избиват безброй судански цивилни и позволяват на двете страни да продължат своята брутална война, в която извършват безнаказано огромен брой военни престъпления.

Судан обаче не е единственият конфликт в региона, който тези средни сили обострят, а съперничеството рискува да подхрани хоризонтална ескалация в Червено море и Африканския рог. Гражданската война в Судан е само един от пет големи конфликта и политически кризи в региона, които са в основата на текущия геополитически сблъсък между африкански и средни сили. Клановите федерални спорове в Сомалия, етническото напрежение в Етиопия, стремежът ѝ за излаз на море и язовирът „Велико етиопско възраждане“ (GERD) нагнетяват още повече усещането за напрежение. Конкуренцията между средните сили се проектира върху тази африканска динамика, преплитайки и усложнявайки предизвикателствата пред сигурността. В резултат на това вероятността политическите спорове да прераснат в насилие нарасна, въоръжените конфликти ескалираха, а вътрешните проблеми се превърнаха в регионални кризи.

САЩ и партньорите им трябва да деескалират нарастващото напрежение и да избегнат пълномащабна регионална прокси война. Те са в уникална позиция да обединят партньорите от региона като неутрален посредник. Кабинетът на Тръмп трябва да се възползва от това положение и да стане посредник за всеобхватни решения между своите партньори в Африка и Близкия изток, които да създадат условия за стабилност в дългосрочен план. Това означава отхвърляне на преобладаващата в региона нагласа за „игра с нулев резултат“ и стремеж към компромиси, които насърчават взаимноизгоден растеж.

Разговорите обаче невинаги са достатъчни и САЩ трябва да са готови да окажат осезаем натиск върху партньори, чиито действия носят дестабилизация на региона. Годините на американско нехайство за действията на средните сили в Африка (в името на мира и сигурността в Близкия изток) се оказаха неуспешни, позволявайки напрежението да настрои съюзници един срещу друг и заплашвайки да дестабилизира цялото Червено море. Провалът крие риск от конфликт, който може да се окаже пагубен за интересите на САЩ и от двете страни на Червено море и вероятно би причинил катастрофално хуманитарно бедствие.

Един регионален конфликт би могъл да принуди САЩ да избират между ключови съюзници в региона и да отклони вниманието им от насърчаването на американските интереси, като морската сигурност, борбата с тероризма и възпирането на Иран. Противниците на САЩ, сред които Иран, Ал-Кайда, Ислямска държава и Русия, веднага са се възползвали от създадения вакуум. Последната голяма война в Етиопия доведе до близо 600 000 жертви, докато регионална война би отприщила дестабилизираща бежанска криза в и без това претоварените съседни държави, а вероятно и по целия свят. Тези опасности биха разсеяли САЩ от конкуренцията с Китай и Русия в другите части на света, както и от американските интереси в Западното полукълбо.

Настоящият доклад цели да подпомогне отговорните фактори в усилията за мир, очертавайки стратегическите възгледи на средните сили в Африканския рог и анализирайки как взаимодействието между тях и широкия регион оформя динамиката на сигурността. Много е писано за средните сили в Африка и конкуренцията между тях. Този доклад е базиран на досегашни изследвания, надграждайки ги, за да отрази бързо развиващата се обстановка.

Освен това малко трудове предоставят цялостен поглед, който да свързва всички тези нишки, особено ключовата роля на африканската динамика. Регионалните участници имат собствена воля и действията им основополагащи за оформянето на текущата регионална конкуренция и отношенията със средните сили. Този доклад се стреми да запълни тези празнини и да предостави актуална и задълбочена основа, върху която международната общност да изгради един по-кохерентен и проактивен подход за укрепване на регионалната стабилност и от двете страни на Червено море.

🔍 Целият доклад

Губернаторът на Тексас обяви Мюсюлмански братя за терористична организация.

🇺🇸 Губернаторът на Тексас Грег Абът определи Мюсюлмански братя и Съвета за американско-ислямски отношения (CAIR) за чуждестранни терористични организации, което ще отнеме правото им да придобиват недвижими имоти и ще даде зелена светлина за започване на правни действия за закриване на свързани с тях структури.

Подобен ход представлява сериозна ескалация в усилията на губернатора за справяне с проблеми, произлизащи от мюсюлмански организации и общности в Тексас, макар че отделните щати нямат правомощия да определят чуждестранни терористи от името на САЩ.

„Действията на Мюсюлмански братя и CAIR в подкрепа на тероризма по света, както и техните опити да заобиколят законите ни с насилие, сплашване и тормоз са неприемливи. Тези радикални екстремисти не са добре дошли в нашия щат и отсега нататък нямат право да придобиват какъвто и да е недвижим имот в Тексас“, заяви Абът.

Само държавният секретар на САЩ има право да обявява официално чуждестранни терористични организации, според Закона за имиграцията и националността, и то след направена консултация с главния прокурор и министъра на финансите, последвало уведомление до Конгреса и публикуване във Федералния регистър.

Мярката на Абът, който този месец обяви, че ще се кандидатира отново за губернатор догодина, ще има ограничено действие и правни последици, тъй като засяга единствено законите на щатско ниво и позволява на главния прокурор на Тексас да завежда дела срещу организации, смятани за свързани с CAIR и Мюсюлмански братя. От кабинета на губернатора на този етап не уточняват как точно ще се определя принадлежността и какви ще бъдат конкретните мерки за прилагане.

Решението на губернатора няма федерални последици – нито имиграционни, нито замразяване на активи, нито наказателна отговорност по федералните закони за подкрепа на тероризма, каквито съпътстват стандартните федерални обозначения.

CAIR е организация за защита на гражданските права на мюсюлманите със седалище Вашингтон и клонове в цялата страна, която от десетилетия дава правна помощ на американски мюсюлмани, които са станали жертви на предполагаема дискриминация. Организацията категорично отхвърля обвиненията във връзки с терористични мрежи.

„Грег Абът е политик, поставил Израел на първо място и разпалвал антимюсюлманска истерия от месеци, за да очерни американските мюсюлмани, критични към правителството на Израел“, заяви организацията в изявление на Х.

„За разлика от г-н Абът, който използва насилие срещу студенти в Тексас, протестиращи срещу геноцида в Газа, само за да угоди на донорите си от AIPAC – нашата организация за граждански права е независим глас, който отговаря пред американския народ, разчита на подкрепата му и се противопоставя на всички форми на несправедливо насилие, включително престъпления от омраза, етническо прочистване, геноцид и тероризъм“, допълват от CAIR в изявлението, подчертавайки за трите спечелени дела срещу Абът във връзка с жалби за нарушаване на Първата поправка.

„Мюсюлмански братя и CAIR отдавна заявиха ясно своите цели: да наложат принудително шериата и да установят „господството на исляма над света“, отговори от своя страна Абът.

Египетски екипи с тежка техника влизат в Газа.

Арабски медии публикуваха кадри, показващи египетски екипи, оборудвани с тежка техника, които тази вечер влязоха в Ивицата Газа от Египет, за да подпомогнат издирването на телата на заложници.

Вчера кабинетът на премиера Бенямин Нетаняху заяви, че той е разрешил лично на египетски екипи да влязат в Газа за търсене на телата, като за целта са изпратени няколко инженерни машини, които да улеснят процеса, съобщи The Times of Israel.

„Това е технически екип. Те влизат единствено, за да локализират телата на убитите заложници“, уточниха от канцеларията.

Според репортаж на Канал 12, както Израел, така и Хамас са предоставили на египетската страна сведения за местоположението на убитите заложници, за да фокусира върху търсенето им.

Забавен момент между Ердоган и Мелони на срещата в Шарм ел-Шейх.

🇹🇷🇮🇹 Кратък разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и италианския премиер Джорджа Мелони придоби популярност, след като кадри от него бяха публикувани онлайн.

В него Ердоган посреща Мелони с широка усмивка и шеговито казва: „Видях те, докато слизаш от самолета. Изглеждаш страхотно. Но трябва да те накарам да спреш да пушиш.“

„Знам, знам. Не искам да убия някого“, отговаря Мелони, която изглежда сякаш е изненадана, но развеселена.

Френският президент Еманюел Макрон, който е наблизо, се включва с усмивка и отвръща: „Това е невъзможно!“

Мнозина описаха това като „най-човешкия момент“ от цялата среща. Той идва на фона на успехите на Турция в борбата с тютюнопушенето през последните години, постигнати със забрани, регулации и медийни кампании за повишаване на осведомеността.

В книга, базирана на поредица от интервюта, Мелони споделя, че е започнала да пуши отново след 13-годишна пауза, но отбелязва, че това ѝ е помогнало да изгради контакти с други политици, сред които тунизийския президент Каис Саид.

Преговорите в Египет за мирния план на Тръмп започнаха, но без ясен срок за финализиране

🇺🇸 Прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит избегна да уточни краен срок за непреките преговори, започнали днес в Египет между Израел и Хамас, насочени към постигане на споразумение по предложението на президента Тръмп за прекратяване на войната в Газа.

„В момента в Египет се провеждат технически разговори с участието на специалния пратеник Уиткоф и г-н Кушнър, както и представители на всички страни“, заяви Лийвит по време на пресконференция.

Арабски дипломат сподели пред Times of Israel, че макар Уиткоф и Кушнър да са в Египет, те ще се включат лично в преговорите едва когато са готови за финализиране. Първият ден от тях е предназначен основно за излагане на позициите на страните и за посредниците, които да определят какви са оставащите различия и как да бъдат преодолени, поясни дипломатът.

Лийвит отбеляза, че „всички страни в конфликта вече са съгласни, че войната трябва да приключи и подкрепят рамката от 20 точки, която бе предложена от президентът Тръмп“.

„Администрацията работи усилено, за да напреднем възможно най-бързо. Президентът иска да види прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците. Техническите екипи в момента обсъждат как да се осигури подходяща среда за освобождаване на заложниците“ добави тя.

„Те преглеждат списъка както на израелските заложници, така и на политически затворници, които ще бъдат освободени“, каза Лийвит.

На въпрос дали срокът 5 октомври, поставен от Тръмп за отговор на Хамас по предложението му за Газа, все още е в сила, Лийвит отбеляза, че в петък Хамас е направил много ясно изявление, според което приема рамката на президента, и затова в момента техническите преговори са в ход.

На въпрос за времевата рамка на преговорите в Египет Лийвит избегна да даде конкретен отговор.

„Важно е да постигнем бърз напредък, за да освободим заложниците и да преминем към следващата фаза, която е осигуряване на траен и устойчив мир в Газа, така че тя да престане да бъде заплаха за сигурността на Израел или Съединените щати“, каза тя, сякаш разделя предложението на Тръмп за Газа на две части – първа за освобождаването на заложниците и втората за управление на Газа след войната.

На въпрос от репортер относно палестинското население, „радикализирано“ по темата кои палестинци искат да участват в преходното правителство от технократи, което ще управлява анклава след войната, Лийвит отговори: „Все още не сме стигнали до там.“

Тя обясни, че Тръмп вярва в перспективата за мир и именно заради това е представил плана си от 20 точки за спиране на войната миналата седмица.

„За да има мир в регион като Газа, който твърде дълго е бил раздиран от война, са нужни гаранции за сигурност и добро управление. Това ще са два от основните приоритети на тази администрация“, обобщи тя.

Предварителна среща между главния преговарящ на Хамас и посредници от Египет и Катар.

🇵🇸🇪🇬🇶🇦 Главният преговарящ на Хамас Халил ал-Хая провежда среща тази сутрин в Кайро с посредници от Египет и Катар, преди началото на непреките разговори с Израел в египетския курорт Шарм ел-Шейх, съобщи висш представител на групировката, цитиран от AFP.

Според данни на BBC, които се позовават на палестински източник, запознат с преговорния процес, разговорите трябва да са започнали в 10 часа.

Преговорите ще имат за цел „да определят датата за временно прекратяване на огъня“ и да създадат условия за първата фаза от мирния план, в рамките на която 47 заложници, държани в Газа, трябва да бъдат освободени в замяна на стотици палестински затворници.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви вчера, че разговорите ще включват освобождаването на всички 48 заложници, включително тялото на войника Хадар Голдин, което Хамас държи повече от десетилетие.

Египет се обърна към Съвета за сигурност на ООН за етиопския язовир на Нил.

Египет е на почти изцяло зависим от водата в река Нил, 80% от която се използва за земеделие. Междувременно водният поток към Египет е намален с 25% в рамките на 5-7-годишен период на запълване на язовира.
🔍 Източник: Stiftung Wissenschaft und Politik

🇪🇬🇺🇳 Египет се обърна към Съвета за сигурност на ООН с напомняне за сериозните опасности, които произтичат от последната ескалация около Голямата етиопска ренесансова язовирна конструкция (GERD) и по-широките развития в Източния басейн на Нил.

Кайро призова международната общност да действа бързо, за да предотврати едностранни мерки, които биха могли да подкопаят регионалната стабилност и да застрашат ключовата водна сигурност на Египет.

Министърът на външните работи и египтяните в чужбина Бадр Абделати предостави официално изявление на президента на Съвета за сигурност на 9 септември. Според него писмото илюстрира дълбоката тревога в Египет за „едностранни мерки, които представляват сериозно нарушение на международното право, подкопаващи правата на страните от басейна на Нил и застрашаващи интересите на настоящите и бъдещите поколения.“

Министерството отбеляза, че решението на Кайро да повдигне въпроса пред Съвета за сигурност не е политически жест, а правна необходимост за защита на присъщите и исторически права на Египет върху водите на Нил. „Правото на живот не може да бъде предмет на преговори или принуда. Египет отхвърля всякакви незаконни или едностранни действия, компрометиращи водната му сигурност“, заяви Абделати, с което потвърди, че позицията на Египет се основава изцяло на международното право и установените споразумения за използване на общите водни ресурси.

Последният апел идва на фона на това, което страната описа като „тревожни опити“ във връзка с управлението и запълването на язовира GERD. Министерство на външните работи обвини Етиопия в провеждане на политика на ескалация, която пренебрегва както двустранни споразумения, така и международни конвенции, особено тези, които предвиждат задължението да се избягва значителна вреда за страните по течението на реката.

В изявлението се осъждат т. нар. „провокативни маневри“, които потенциално могат да доведат до засилена регионална нестабилност, като се подчертава, че апелът на Кайро към Съвета за сигурност има за цел да осуети ескалация.

В писмото си Египет призова Съвета за сигурност да поеме своята основна отговорност по Устава на ООН за поддържане на международния мир и сигурност. Министерството настоя, че Съветът не може да остане пасивен пред едностранни действия като GERD, които пряко застрашават живота на над 100 милиона египтяни и дестабилизират чувствителен регион.

„Търпението на Египет не трябва да се бърка със слабост. Търсим последователно справедливи, балансирани и кооперативни решения, които защитават правата на всички страни по течението на реката. Въпреки това Египет никога няма да приеме опити да му се наложи нова реалност по Нил, която подкопава водната му сигурност и нарушава суверенитета му,“ се посочва в изявлението.

Министерството на външните работи също предупреди, че настоящата ситуация крие риск от създаване на опасен прецедент в глобалното управление на водните ресурси, насърчавайки едностранното използване на общите реки и подпомагайки бъдещи конфликти по света.

Въпреки острия тон, Египет потвърди предпочитанието си за дипломация пред конфронтация. Абделати посочи, че Кайро остава отворено за конструктивен диалог и механизми на кооперация, насочени към постигане на устойчиво и юридически обвързващо споразумение относно GERD.

„Египет не се противопоставя на развитието или справедливото използване на водите на Нил, но такова развитие не трябва да става за сметка на фундаменталното право на Египет на водна сигурност“, обясни външният министър.

Кайро подчерта, че подкрепя решения, водени от Африканския съюз и регионално партньорство, при условие че тези усилия уважават международното право и признават взаимната зависимост на страните от басейна на Нил.

В заключение Египет подчерта, че обръщението към Съвета за сигурност е мярка по последна необходимост, отразяваща както спешността на кризата с GERD, така и сериозността, с която Кайро разглежда потенциалните последици от текущите развития.

„Националната сигурност на Египет и благосъстоянието на неговия народ са пряко свързани с Нил. Всяко едностранно действие, подкопаващо тази жизненоважна връзка, е червена линия. Призоваваме международната общност да действа бързо и решително, за да предотврати ескалация и да защити справедливостта, равенството и международното право,“ заявяват от ведомството.

С този ход Египет поставя бъдещето на спора около GERD пред най-мощния международен орган, сигнализирайки, че залозите вече са преместени от регионалните преговорни маси към световната сцена на международната дипломация.