🇪🇬🕊️🇮🇱 На днешния ден се навършват точно 45 години от убийството на египетския президент Ануар Садат, а подписаният от него две години и половина по-рано мирен договор с Израел остава в сила. На 6 октомври 1981 г. Садат е застрелян в столицата Кайро по време на военен парад по повод осмата годишнина от началото на войната с Израел през 1973 г. Извършители са 4 униформени мъже, начело с лейтенант Халид ал-Исламбули, които спират с камион пред трибуната, откриват интензивен огън с автомати и хвърлят гранати. Според хронологията, която американското списание Time публикува на две седмици по-късно, стрелбата започва около 12:40 ч. и Садат умира два часа по-късно.
Над трибуната шест изтребителя Mirage 2000 оставят цветни следи в небето, когато камион, теглещ оръдие, спира точно пред нея. Трима от униформените стрелят от каросерията, а четвъртият скача от седалката до шофьора. Американският дипломат Алфред Атъртън, гледал парада от трибуните за дипломати, разказва в устните си спомени, записани за Асоциацията за дипломатически изследвания и обучение (ADST), че Садат се изправя, за да отговори на поздрав, докато в същия миг срещу него започват да летят гранати. Двама от нападателите са цивилни и носят заети униформи, съобщи AP; един от двамата военни е сержант от запаса Хюсеин Абас Мохамед.
Садат умира след два часа, а по официалното заключение, цитирано от Time, причината са силен нервен шок и вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина. Сведенията за броя на загиналите се разминават между източниците: Time отчита 5 убити и 28 ранени, сред които и 4 американци, AP в репортаж от април 1982 г. говори за Садат и още 7 загинали, а по-късни справки дават 11 мъртви, включително Садат. Сред убитите са коптският епископ Самуел и генерал-майор Хасан Алам. Вицепрезидентът Хосни Мубарак, седнал до Садат, се разминава с порязвания по лявата ръка. Няколко часа след това той обявява смъртта на Садат и говори за убийство от „престъпни и предателски ръце“.
Пътят до тази трибуна започва през ноември 1977 г., когато Садат заявява, че е готов да отиде в Йерусалим: Държавният департамент на САЩ посочва 9 ноември като дата на изявлението. Още на същия месец той говори пред Кнесета, израелския парламент. По време на срещата в Кемп Дейвид между 5 и 17 септември 1978 г. Садат и израелският премиер Менахем Бегин постигат съгласие за рамка за мир с посредничество от американския президент Джими Картър. Нобеловият комитет присъжда наградата за мир за 1978 г. на двамата „за съвместно договорения мир между Египет и Израел през 1978 г.“. Самият договор е подписан във Вашингтон на 26 март 1979 г.
Арабският свят отговаря с изолация. През 1979 г. Арабската лига спира членството на Египет и премества седалището си от Кайро в Тунис; Египет е приет обратно в Лигата едва през 1989 г. По думите на Брус Ридел, тогавашен анализатор на ЦРУ по Египет, до 1981 г. повечето араби считат египетския държавен глава за „предател и изгнаник“, предал палестинската кауза, сключвайки споразумението в Кемп Дейвид. В самия Египет договорът е отхвърлен от Мюсюлмански братя и левицата, към началото на септември 1981 г. Садат разпорежда арест на над 1500 души, сред които много членове на ислямистката група „Джихад“, но също и коптският папа Шенуда III и други духовници, интелектуалци и активисти от различни идеологически лагери.
Два дни след убийството, на 8 октомври 1981 г., въоръжени ислямисти превземат сградата на службите за сигурност в Асют, в Горен Египет, и стрелят от покрива ѝ, докато военни самолети не ги принуждават да се оттеглят. Първоначалните полицейски сведения са за 20 убити полицаи, а седмичникът на управляващата партия Mayo, цитиран от UPI на 11 октомври, говори за 54 убити и над 100 ранени; полицията съобщава за шестима убити и четирима ранени нападатели.
Погребението на 10 октомври събира най-голямата група западни лидери в Близкия изток от години, пише американският вестник The Christian Science Monitor на 9 октомври, и преминава при „видимо отсъствие на арабски лидери“. Рейгън изпраща трима бивши президенти: Картър, Форд и Никсън, а Бегин настоява да върви пеша заради еврейската събота. Според вестника към 9 октомври 1981 г. само Судан и Мароко от арабските държави са обявили, че ще изпратят свои представители на траурната церемония: президентът на Судан Джафар Нимейри и премиерът на Мароко Маати Буабид, и двамата политически близки до Садат.
Предаването на властта става бързо. За временен държавен глава е назначен председателят на Народното събрание Суфи Абу Талеб, който веднага обявява извънредно положение, а на 14 октомври 1981 г. Мубарак полага клетва като президент. Той остава на поста близо 30 години, чак до оставката си през 2011 г. след революцията в разгара на Арабската пролет, а извънредното положение, обявено при встъпването на Абу Талеб и удължавано непрекъснато, изтича на 31 май 2012 г.
В чистките след убийството на Садат е арестуван и лекарят Айман ал-Зауахири, който според Ридел е стоял в периферията на заговора и по-късно става известен като наследник на Осама бин Ладен като лдиер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Процесът започва през ноември 1981 г. – на неговото първото заседание Исламбули признава, че е ръководил групата, скочила от камиона и щурмувала трибуната. По съобщение на AP от 15 април 1982 г. между 5:30 и 7:00 ч. в отдалечена армейска база са екзекутирани петима осъдени: Исламбули и сержантът Мохамед са разстреляни, а цивилните Абдел Хамид Абдел Аал, Ата Тайел и Абдел Салам Фараж са обесени, след като Мубарак отхвърля молба за помилване. AP определя Фараж като водач на „Джихад“, обвинен, че е участвал в планирането на атентата и осигуряването на оръжие.
10 дни по-късно, на 25 април 1982 г. Израел завършва своето доброволно изтегляне от Синай с изключение на градчето Таба, с което Египет си връща владението на полуострова, който е превзет от Израел в рамките на Шестдневната война от 1967 г. Смъртта на Садат има последици и извън Египет. Няколко седмици след нея израелският министър на отбраната Ариел Шарон попитал военните си разузнавачи как би реагирал Мубарак на нахлуване в Ливан, а те отговорили, че Мубарак „ще направи малко или нищо“, докато Садат вероятно е щял да се откаже от договора, за да защити своята репутация. Успокоен от тази оценка, Шарон започва инвазията през юни 1982 г. Войната създава условията за клането в Сабра и Шатила, извършено от ливански фалангисти, и се явява ключов катализатор за създаването на ливанската Хизбула с решаващата подкрепа на режима в Иран. Ридел свързва с последиците от инвазията и атентатите срещу американското посолство и казармите на Корпуса на морската пехота през 1983 г. в Бейрут, довели до стотици жертви.
Мирният договор издържа теста на времето и други изпитания, без да бъде денонсиран. През септември 1982 г. след клането в Сабра и Шатила, Кайро отзовава посланика си в Тел Авив: по данни на The Christian Science Monitor от 21 септември това е първото отзоваване от сключването на мира, а Египет запазва както самото споразумение, така и нормализацията на отношенията. Нов египетски посланик, Мохамед Басиуни, предава акредитивните си писма на израелския президент Хаим Херцог през септември 1986 г. През март 1989 г. Израел връща Таба след арбитраж и така завършва изтеглянето от египетските земи, заети през 1967 г. Малко след началото на палестинската интифада през септември 2000 г. Кайро отново отзовава посланика си и изпраща нов посланик едва през март 2005 г., когато постът заема Мохамед Асим Ибрахим.
В своята реч от 6 октомври 2025 г. по повод 52-годишнината от войната египетският държавен глава Абдел Фатах ас Сиси отправя поздрав към духа на „великия лидер, покойния президент Мохамед Ануар Садат“, когото нарича „герой на войната и мира“. В същата реч президентът казва, че мирът трябва да почива на справедливост, за да оцелее, а не да се налага със сила, че истинският мир в региона изисква независима палестинска държава, а системата за поддържане на мира, изграждана от САЩ от 70-те години насам, трябва да бъде запазена.
В анализ от 31 август 2026 г. Нурхан Хефзи от Carnegie Endowment определя отношенията между Египет и Израел като изпаднали в безпрецедентна политическа и дипломатическа парализа след войната срещу Хамас в Газа: Кайро прекрати акредитирането на новия израелски посланик и постът остава незает близо година. Двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на приложението за сигурност към договора, което забранява разполагането на тежки военни сили в граничните зони без предварително съгласуване: Египет смята за нарушение израелската окупация на коридора „Филаделфи“ по границата с Газа, а Израел смята за нарушение разгръщането на египетски дивизии, за което се съобщава, и изграждането на военна инфраструктура в зона С на Синай край границата. Въпреки това през декември 2025 г. двете държави се поздравиха с нов газов договор, който разширява споразумението от 2018 г. и удължава срока му до 2040 г. Според The Times of Israel сделката е на стойност почти 35 млрд. долара, а ръководителят на Държавната информационна служба на Египет Диа Рашуан я нарича „чисто търговска сделка“, с нулеви политически измерения. Хефзи тълкува израелското съгласие като начин да бъдат запазени каналите за връзка и да се избегне допълнителна изолация.
Същата авторка стига до заключение, че газовата сделка може временно да постави напрежението под контрол, но при продължаващия конфликт в региона не може да служи като устойчива рамка за двустранно сътрудничество или като път към налагане на траен мир, докато не бъдат решени истинските първопричини за конфликта. Оценката за следващите 12 месеца се опира по-скоро на историята на самия договор: при отзоваванията на египетския посланик през 1982 и 2000 г. Кайро понижава нивото на отношенията, но не денонсира договора, а сега Египет и Израел се обвиняват взаимно в нарушения на приложението за сигурност и въпреки това са сключили газовата сделка. Затова формалното денонсиране на договора от Египет или Израел е крайно малко вероятно.
