🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.
Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.
Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.
Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“
Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.
Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.
Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.
На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.
Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.
Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.
„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.
Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.
Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.
В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.
Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.
Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар