Революционната гвардия нарече външния министър Арагчи „идиот“ по морски VHF канал.

🇮🇷📡 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) нарекоха външния министър Аббас Арагчи „идиот“ в съобщение, излъчвано на международната морска повиквателна и аварийна честота – VHF канал 16.

В него те предупреждават преминаващите плавателни съдове, че Ормузкият пролив „остава затворен“ и „ще бъде отворен по заповед на нашия водач имам Хаменеи, а не по туитовете на някакъв идиот“. В рамките на това съобщение беше отправена и директна заплаха: „Всички плавателни съдове, които имат връзка с нашите врагове, ще бъдат атакувани, ако се опитат да преминат.“

Излъчването сочи към разрив между военното командване на Иран и дипломатическия корпус. По-рано през седмицата Арагчи обяви отварянето на пролива в отговор на прекратяването на огъня в Ливан – решение, което беше обърнато за под денонощие, след като централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ заяви връщане към „строг контрол“.

Използването на VHF канал 16, който по регламент на Международната морска организация е резервиран за спешни повиквания и координация на трафика, за политически заплахи е изключително необичайно гарантира, че посланието достига до всеки плавателен съд в района.

„Имам Хаменеи“ в изявлението на IRGC се отнася до Моджтаба Хаменеи – син на предишния върховен лидер Али Хаменеи, убит при съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Моджтаба беше избран за нов върховен лидер от Съвета на експертите на 8 март, въпреки че чуждестранни медии отбелязаха неговото отсъствие от основната възпоменателна церемония и появили се съмнения за реалното му състояние.

Белият дом в спешни консултации, САЩ готви принудителни действия срещу танкери, свързани с Иран.

🇺🇸 Белият дом е провел спешно заседание в Ситуационната стая в отговор на кризата в Ормузкия пролив и застоя в преговорите с Техеран, съобщава Bloomberg. Израелското издание Mako разкри, че президентът Доналд Тръмп е участвал лично в разговорите през последните дни, докато висш американски дипломат предупреди, че „ако не постигнат пробив днес, войната може да бъде подновена в близките дни“.

В момента няма насрочена следваща среща между САЩ и Иран. Консултациите бяха проведени три дни преди изтичането на крайния срок на примирието – 22 април, след като бойните действия официално бяха прекратени на 8 април след почти седем седмици война.

Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на анонимни американски служители, че ВМС и Морската пехота на САЩ водят подготовка в близките дни да предприемат абордаж и конфискация на търговски кораби, свързани с Иран, в международни води – ход, насочен към засилване на икономическия натиск върху Техеран, което да го принуди да отвори Ормузкия пролив и да направи отстъпки по ядрената програма.

Пред журналисти в Белия дом Тръмп заяви: „Те се опитват да хитруват. Искаха да затворят пролива отново, но не могат да ни изнудват.“ По-късно той уточни: „Водим много добри разговори с Иран, напредват добре. Ще има повече информация до края на деня. Говорим с тях.“

Посредник между двете страни е командващия на пакистанската армия генерал Асим Мунир, който е в Техеран и в последните дни провежда разговори между Вашингтон и иранското ръководство, включително с министъра на външните работи Аббас Арагчи. Тръмп се е включил в телефонни разговори няколко пъти. Според източник, цитиран от Mako, въпреки ескалацията на терен е постигнат напредък по ядрената програма – по-специално по обогатяването на уран и съдбата на запасите от вече обогатен материал в Ислямската република. Иран от своя страна потвърди, че е получил нови американски предложения, които са в процес на разглеждане.

Затварянето на Ормузкия пролив беше обявено от централното командване „Хатам ал-Анбия“ по-малко от ден след изявлението на Арагчи за отварянето му след прекратяването на огъня в Ливан. „Контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние“, заяви говорителят на командването, според когото транзитът ще бъде спрян, докато войната не приключи окончателно. По-рано днес бяха регистрирани поне три инцидента с търговски плавателни съдове, сред които нападения срещу два кораба, плаващи под индийски флаг, довели до дипломатически протест на Делхи, и удар с неустановен снаряд срещу контейнеровоз.

Според посредници в преговорите, основни спорни точки остават три – ядрената програма на Иран, Ормузкият пролив и компенсациите за понесени военни щети.

Ръкостискането в Исламабад – символиката, която не остана незабелязана

🇺🇸🤝🇮🇷 Вчера в Исламабад започнаха първите директни преговори между САЩ и Иран от основаването на Ислямската република през 1979 г. насам. Американската делегация бе водена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, а иранската – от председателя на парламента Мохамад Бакер Калибаф и външния министър Абас Арагчи.

Преговорите с посредничеството на Пакистан продължиха 21 часа в хотел „Серена“, но приключиха без да бъде постигнато споразумение – иранската страна отказа да се ангажира с отказ от разработката на ядрено оръжие. Ванс се завърна във Вашингтон, като заяви: „Не постигнахме споразумение“.

Въпреки провала на преговорите, един жест привлече вниманието – ръкостискането между ръководителите на двете делегации в началото на срещата, отразено от Wikipedia в хронологията на Islamabad Talks. Ливанската журналистка Дима Садек коментира този момент с остра наблюдателност: на 14-тия ден от смъртта на върховния лидер на Иран служители на режима стиснаха ръцете на тези, които го убиха.

Аятолах Али Хаменей беше ликвидиран на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел в Техеран, извършени в рамките на военната кампания срещу Иран. Иран обяви 40-дневен траур, а масовите церемонии за 40-тия ден се проведоха на 9 април – два дни преди началото на преговорите в Исламабад, съобщава IranWire. Новият върховен лидер Моджтаба Хаменей, син на убития аятолах, беше назначен от Съвета на експертите на 8 март.

Наблюдението на Садек улавя парадокса, пред който е изправен Техеран: режимът води преговори и разменя дипломатически любезности с държавата, отговорна за ликвидирането на неговия върховен лидер, само седмици след края на националния траур. Пакистанският външен министър Ишак Дар заяви, че Исламабад ще се опита да организира нов кръг от преговори в идните дни, предаде PBS.

Иран е готов да отвори Ормузкия проток за японски кораби

🇮🇷🇯🇵 Иран е изразил готовност да пропусне петролни танкери, свързани с Япония, през Ормузкия проток. Това съобщи Kyodo News Agency, цитирайки иранския външен министър Абас Арагчи, според когото двете страни са започнали преговори за възможното отваряне на протока.

Япония разчита на Близкия изток за около 95% от своите доставки на петрол, 90% от които преминават през протока, който е де факто затворен от началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Иран. Продължаващият три седмици конфликт и последвалият скок в цените на петрола принудиха Япония и други държави да започнат да освобождават суровина от своите държавни резерви.

От друга страна японският премиер Санае Такаичи увери президента на САЩ Доналд Тръмп, че е готова да допринесе за безопасността на Ормузкия проток с ескалацията на войната. По време на срещата на двамата в Белия дом обаче Такаичи поясни правните ограничения пред страната във връзка с изпращането на кораби в региона от Силите за самоотбрана. Пред репортери тя подчерта, че е изложила подробно пред държавния глава „какво Япония може и какво не може да направи“ съгласно своята конституция, отхвърляща войната.

Двамата лидери потвърдиха своя ангажимент към мира и стабилността в Тайванския проток, който описаха като „незаменим елемент за регионалната сигурност и глобалния просперитет“. В официално изявление на Белият дом се посочва, че страните са против всеки опит за едностранна промяна на статуквото чрез сила или принуда, без изрично да назовават Китай.

Такаичи и Тръмп се договориха за разширяване на партньорството в отбраната, което включва разработка и производство на ракети. Белият дом обяви, че производството на прехващачи SM-3 Block 2A в Япония ще се увеличи четири пъти в подкрепа на концепцията за свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион.

Иран екзекутира трима мъже за убийството на полицаи по време на протестите

🇮🇷 Иранският режим екзекутира днес трима мъже, осъдени за убийство на двама полицейски служители по време на протестите през първата половина на януари, съобщи Ройтерс, цитирайки държавни медии в страната.

Екзекуциите бяха потвърдени от съдебната власт на Ислямската република, която заяви, че присъдите са били потвърдени от Върховния съд. Мъжете са признати за виновни в убийство и „Мохаребе“ (война срещу Бога) и в действия, които според властите са били извършени в интерес на Израел и САЩ.

Смъртните присъди са били изпълнени в град Кум. Представители на режима заявиха, че лицата са участвали в нападения с ножове и друго въоръжение по време на размириците на 8 януари, което е довело до смъртта на двама полицаи. Tasnim News съобщи, че осъдените са признали за убийствата, макар да не бяха предоставени други подробности относно твърденията за външно участие.

В по-ранни изявления от страна на режима се твърдеше, че не се планират екзекуции на участници в протеста. В средата на януари външният министър Абас Арагчи заяви: „Нито днес, нито утре ще има обесвания. Мога да ви кажа, че съм уверен, че изобщо няма план за обесване на протестиращи. Обесването е изключено.“

Протестите започнаха в края на декември 2025 г. като знак на недоволство от влошаването на икономическата ситуация в страната и бързо прераснаха в мащабни демонстрации срещу ислямския режим. Според различни оценки, цитирани от международни наблюдатели, броят на загиналите в потушаването на протестите възлиза на десетки хиляди цивилни.

Ислямският режим в Техерн оспорва цифрите и обвинява Израел и САЩ в подбуждане към безредици.

Иран потвърди военната подкрепа от Русия и Китай на фона на регионално напрежение

🇮🇷 Външният министър на Ислямска република Иран заяви, че Русия и Китай оказват военна помощ на Техеран като част от широко стратегическо партньорство в условия на продължаваща конфронтация със САЩ и Израел.

Според публикация на Politico, иранският външен министър Абас Арагчи е потвърдил в интервю за MS NOW, че Техеран поддържа тясно партньорство с Москва и Пекин в множество области, включително и военна подкрепа.

„В миналото поддържахме тясно сътрудничество, което продължава и до днес, като това включва и военна помощ“, заяви Арагчи. „Имаме добро сътрудничество с тези държави — политическо, икономическо и дори военно.“

Според Politico, Арагчи е описал Русия и Китай като стратегически партньори на Техеран в момент, когато напрежението между Иран, САЩ и Израел не стихва. Думите му идват в период на високо геополитическо триене в Близкия изток след ескалацията между Иран и подкрепяните от Запада регионални актьори.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че руският му колега Владимир Путин може би помага на Иран в отговор на военната и финансова подкрепа на САЩ за Украйна.

Арагчи засегна ситуацията в Ормузкия пролив – най-критичния маршрут за глобалните енергийни доставки. Той посочи, че Техеран е наложил селективни ограничения за плавателни съдове на държави, които счита за враждебни.

„Проливът не е затворен. Той е затворен само за американски и израелски кораби и танкери, но не и за останалите“, заяви той. Ормузкият пролив е най-важният морски коридор за глобалния износ на петрол. Продължаващата война в региона вече тласна цените на петрола над 100 долара за барел.

Връзките между Иран и Русия бяха значително укрепени през последното десетилетие, особено в сферата на отбраната. Техеран снабдява Москва с дронове „Шахед“, използвани по време на войната срещу Украйна.

Иран разшири икономическото си сътрудничество с Китай, сключвайки стратегическо партньорство, което включва дългосрочни договорености за доставки на петрол.

Иранският външен министър участва в шествие по улиците на Техеран.

🇮🇷 Иранският външен министър Абас Арагчи прогнозира, че световните цени на петрола ще продължат да се покачват, отдавайки това на политиката на САЩ и Израел в Близкия изток.

В изявление за турската държавна агенция „Анадолу“ по време на ежегодното шествие за Деня на Ал-Кудс в Техеран, Арагчи подчерта, че милиони иранци остават непоколебими по улиците въпреки скорошните атаки. Неговите думи идват в момент, когато Иран поддържа затворен стратегическия Ормузки проток, през който преминава близо 20% от световния петрол.

„Имайки предвид политиката на САЩ и Израел в региона, вероятно цените ще продължат да нарастват в бъдеще“, заяви той, докато тълпи от привърженици на режима излязоха по улиците на столицата за участие в пропалестинските демонстрации. Той акцентира върху броя на участниците въпреки военната ескалация и отбеляза, че иранският народ излиза по улиците „в милиони“ след атаките на САЩ и Израел.

„Не само в Техеран, но и във всички градове, Ислямска република Иран демонстрира своята решимост да подкрепя Йерусалим, Палестина и всички идеали, които защитаваме от години“, добави той.

„Надяваме се, че ще продължим с тази сила и решителност, а враговете ни ще трябва да признаят мощта на иранския народ“, заяви той, изразявайки увереност в позицията на режима.

От около 1 март Иран на практика е блокирал Ормузкия проток – критична точка за глобалните доставки на енергийни суровини. Продължаващата блокада предизвика трусове на международните пазари, а петролът от сорт „Брент“ наближава цена от 100 долара за барел, докато търговци пресмятат риска от продължителни прекъсвания на трафика на танкери.

Египет предложи помощ за деескалация на напрежението в Близкия изток.

🇪🇬 Египетският министър на външните работи Бадр Абделати предложи „помощ за деескалация на напрежението“ в Близкия изток по време на телефонен разговор с иранския си колега Абас Арагчи.

Арагчи оправда атаките на Иран срещу съседните му държави в Персийския залив като актове на самозащита.

„Ислямска република Иран се стреми към поддържане на приятелски и братски отношения със страните от региона и се застъпва за съвместно сътрудничество, което да гарантира стабилността и сигурността без чужда намеса“, заяви Арагчи.

Арагчи загатна, че Русия ще продължи да помага военно на Иран.

🇮🇷🤝🇷🇺 Иранският външен министър Абас Арагчи даде знак, че Русия вероятно ще продължи да оказва военна подкрепа на страната му в продължаващия конфликт с Израел и САЩ, съобщава RBC-Ukraine.

В интервю за NBC News първият дипломат отговори на въпроси относно подкрепата, оказана от Русия и Китай, която определи като политическа и „в други направления“. Освен това Арагчи описа военните връзки с Москва като настоящ процес.

„Военното сътрудничество между Иран и Русия не е тайна. Работили сме заедно в миналото, работим и сега и мисля, че ще продължим да го правим“, заяви Арагчи.

„Те винаги са ни помагали. Няма да разкрия детайли за нашето сътрудничество с други държави в разгара на война“, отговори той на въпрос дали Русия помага на Иран по време на войната, избягвайки да бъде конкретен.

🔙 Frontline Monitor припомня: Ирански дронове от серията „Шахед“ бяха използвани в атака срещу базата на Пети флот на САЩ в Бахрейн и комплекса „Палм Джумейра“ в Дубай, което разшири заплахата от безпилотни летателни апарати далеч отвъд границите на Украйна, където по традиция бяхме свикнали да ги виждаме.

При ударите бяха поразени обекти на американската армия и населени места. Въпреки че противовъздушната отбрана прехвана по-голямата част от залпа, отломки и преки попадения причиниха щети и десетки загинали. Ударите показаха как същите боеприпаси, които руската армия от години използва масово в Украйна, вече се появяват в сценарии за ескалация в Персийския залив срещу активи на САЩ и регионална инфраструктура.

Международното споразумение с Иран за ядреното оръжие официално приключи

🇮🇷 Международното споразумение с Иран, целящо да предпази света от разпространение на ядрено оръжие, официално приключи, след като Техеран обяви края на 10-годишния договор.

В събота Иран заяви, че вече не е обвързан от споразумението от 2015 г. официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). Според него международните санкции бяха отменени в замяна на ограничения върху ядрената програма на Техеран.

„Отсега нататък всички разпоредби, включително ограниченията върху иранската ядрена програма и свързаните с нея механизми, се считат за прекратени“, заяви иранското външно министерство в изявление, но въпреки това страната „твърдо изразява ангажимента си към дипломацията“.

Подписана във Виена от Иран, Китай, Обединеното кралство, Франция, Германия, Русия и САЩ, сделката беше приветствана като възможност за прекратяване на дългогодишния дипломатически пат и начало на нова ера в отношенията между Иран и Запада.

Въпреки че договорът изтече официално в събота, той беше в разпад от години. През 2018 г., по време на първия си мандат като президент, Доналд Тръмп разгневи съюзниците си в Европа, като извади САЩ едностранно от сделката и възстанови санкциите. Той не харесваше споразумението, подписано от предшественика му Барак Обама, и се отказа от дипломацията заради Израел, заклет враг на Иран.

В резултат на изтеглянето Техеран започна да засилва ядрената програма. Опитите за връщане на сделката, ръководени от европейските държави, се провалиха, а въздушните удари срещу Иран от Израел и САЩ това лято сведоха надеждите за възраждане на сделката до исторически минимум.

След 12-дневната война през юни иранският парламент прие закон, с който отказва да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), ядрения инспекторат на ООН. Това накара подписалите договора Великобритания, Германия и Франция да задействат т.нар. механизъм за „бързо възстановяване“ (snapback), което доведе до повторното налагане на санкциите на ООН. Този механизъм позволява бързото и автоматично възстановяване на всички санкции, отменени по силата на споразумението, ако Иран наруши значително ядрените си ангажименти.

Санкциите на практика определиха за „ден на прекратяването“ 18 октомври – точно десетилетие след приемането на резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН – формалност.

Миналия месец, когато санкциите влязоха в сила, външните министри на Франция, Германия и Обединеното кралство заявиха, че ще продължат да търсят „ново дипломатическо решение, за да гарантират, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“.

Върховният представител на ЕС по външните въпроси Кая Калас заяви, че санкциите „не бива да бъдат краят на дипломацията“ и че „устойчиво решение на иранския ядрен въпрос може да бъде постигнато само чрез преговори“.

В понеделник Тръмп заяви, че желае мирно споразумение с Иран, който също изрази готовност за дипломация със САЩ, при условие че Белият дом предостави гаранции срещу военни действия по време на потенциални преговори.

Миналата седмица трите европейски сили обявиха, че ще се стремят да подновят преговорите за постигане на „всеобхватно, трайно и проверимо споразумение“.

Въпреки това отношенията между Запада и Иран остават обтегнати. САЩ наложиха значителни санкции, включващи опити да принуди всички държави да не купуват иранския петрол. Няколко кръга преговори с посредничеството на Оман по-рано тази година не успяха да постигнат пробив.

Миналата седмица иранският топ дипломат Абас Арагчи заяви, че Техеран „не вижда причина да преговаря“ с европейските сили, след като те задействаха механизма за бързо възстановяване на санкциите. Западните правителства и Израел отдавна обвиняват Иран, че се стреми да придобие ядрени оръжия – твърдение, което той отрича с твърдения, че програмата му е насочена изцяло към енергийни и граждански цели.

Иран ще проведе нов кръг преговори с Великобритания, Франция и Германия

Външните министри на Франция Жан-Ноел Баро, Великобритания Дейвид Лами и Германия Йохан Вадефул и върховният представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност Кая Калас на работен обяд в офисите на почетния консул на Германия в Женева, 20 юни 2025 г.
📸 Снимка: Fabrice Coffrini/Pool via Getty Images

🇮🇷☢️🇪🇺 Иран обяви, че ще проведе нов кръг от преговори с Обединеното кралство, Франция и Германия за ядрената си програма следващата седмица, след като беше предупреден от трите страни, че времето му да избегне повторно въвеждане на мащабни санкции на ООН намалява.

Консултациите идват на фона на заплахите от страните по споразумението от 2015 г., известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA), да задействат „механизма за връщане“ до края на август, който ще върне отново санкциите на ООН, които бяха отменени по силата на споразумението, освен ако Иран не се съгласи да ограничи обогатяването на уран и не поднови сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия (IAEA).

През юли Техеран спря сътрудничеството си с органа за ядрен надзор на ООН, позовавайки се на неговата неспособност да осъди израелско-американските удари срещу ядрените му съоръжения по време на 12-дневната война през юни.

След телефонен разговор на иранския външен министър Абас Арагчи с европейските дипломати, външното министерство на Техеран потвърди, че заместник-министрите на външните работи ще се срещнат с Е3 и ЕС във вторник. Мястото на срещата все още не е разкрито.

„Времето изтича. Следващата седмица ще бъде проведена нова среща по този въпрос“, предупреди френският външен министър Жан-Ноел Баро, който посочи, че европейците са отправили „важен призив“ към Техеран.

Германският външен министър Йохан Вадефул изрази сходна позиция, в която подчерта: „Ние оставаме ангажирани с дипломацията, но времето е много кратко. Иран трябва да се включи по същество, за да избегне активирането на механизма за връщане. Няма да позволим този срок да изтече, освен ако няма проверимо и устойчиво споразумение.“

Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че с наближаващия срок, готовността на Иран да се ангажира със САЩ е от решаващо значение. „Иран също трябва изцяло да сътрудничи на IAEA“, подчерта тя.

Техеран отхвърли легитимността на европейската позиция, а неговият външен министър осъди „липсата на правна и морална компетентност“ за задействане на механизма от държавите в Е3 и заплаши с „последици от такова действие.“

Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран, отиде по-далеч и обвини Европа, че „изпълнява част от операциите на Америка“, следвайки процеса на връщане на санкциите. Той заяви, че винаги има възможността Иран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT), ако санкциите бъдат върнати, въпреки че Техеран остава ангажиран въпреки това, което описва като „липса на полза“ от договора.

Иран твърди, че членството му в NPT гарантира правото му да обогатява уран – позиция, считана от Вашингтон за червена линия, но която Техеран им за неотменима. Заплахата от санкции беше предшествана от период на повишена конфронтация. През юни Израел започна безпрецедентна въздушна кампания срещу ядрени, военни и цивилни обекти в Иран, който от своя страна извърши няколко масирани ракетни атаки срещу Израел. САЩ също удариха три ирански ядрени обекта дълбоко в страната в подкрепа на своя съюзник Израел.

Техеран описа като „откровени“ проведените в края на юли преговори с Е3 в Истанбул, но войната провали паралелните преговори със Съединените щати.

Ядреното споразумение от 2015 г. насочено към предотвратяване на разработването на ядрени оръжия от Иран – амбиция, която той категорично отрича – се разпадна през 2018 г. с изтеглянето на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп от споразумението и възстанови мащабни санкции.

Оттогава Техеран многократно обвинява европейските страни, че не спазват своите ангажименти.

Путин с призови към Иран да се съгласи на забрана за обогатяване на уран.

Руският президент Владимир Путин се ръкува с иранския си колега Масуд Пезешкиан по време на двустранна среща на високо равнище в Москва, 17 януари 2025 г.
📸 Снимка: Evgenia Novozhenina / POOL / AFP

🇷🇺☢️🇮🇷 Руският президент Владимир Путин призова ирански официални лица да приемат ядрено споразумение, което ще забрани обогатяването на уран – ключово американско искане във всички бъдещи преговори, съобщи Axios в събота, позовавайки се на множество източници.

В последните седмици Путин е предал своята позиция както на американския президент Доналд Тръмп, така и на ирански ръководители, насърчавайки Техеран да се придвижи към сделка, която би помогнала за възобновяване на преговорите с Вашингтон.

„Путин би подкрепил нулево обогатяване“, съобщи Axios, цитирайки европейски служител. „Той насърчава иранците да работят в тази посока... Иранците заявиха, че няма да го обмислят.“

Москва отдавна защитава публично правото на Техеран да обогатява уран, но при закрити врати руски официални лица са заели по-твърда позиция след 12-дневната война между Иран и Израел, според европейски и израелски служители, запознати с преговорите.

Въпреки подкрепата на Иран за руските военни усилия в Украйна, която включва доставянето на дронове и ракети, Техеран е бил разочарован от ограничената руска подкрепа по време на войната с Израел, разкри Axios.

Официални лица на Кремъл са заявили на Иран, че са готови да премахнат запасите му от високо обогатен уран и да доставят нискообогатено гориво за гражданска употреба, ако бъде постигната сделка.

Арагчи: Иран е отворен за ядрени преговори, но обогатяването не подлежи на въпрос

Властите в Техеран настояват, че отказват да приемат всяко едно споразумение, което елиминира способността им да обогатяват уран.

Иран е отворен към бъдещи преговори относно ядрената си програма, но няма да приеме никаква сделка, която изключва обогатяването на уран, заяви външният министър Абас Арагчи по време на среща с чуждестранни пратеници, проведена по-рано днес в Техеран.

„Винаги сме били готови да преговаряме за ядрената си програма и ще продължим да бъдем“, каза още той. „Но е естествено да трябва да гарантираме, че бъдещите преговори няма да се превърнат във война от САЩ или други.“

„Няма да бъде прието споразумение без обогатяване“, категоричен е той. „Ако бъдат проведени преговори, темата ще бъде единствено ядреният въпрос.“

Арагчи отхвърли варианта за разговори относно военните способности на страната. „Военната и отбранителна мощ на Иран няма да бъде част от никакви преговори“, подчерта той.

Той заяви, че ядрените съоръжения на Иран са били повредени при неотдавнашни въздушни удари на САЩ и Израел, но по-тежкият удар е бил нанесен по глобалния режим за неразпространение.

„Реалността е, че нашите съоръжения бяха ударени, но по-силно беше ударен самият Договор за неразпространение на ядрено оръжие“, обобщи Арагчи. Той добави, че сътрудничеството с IAEA ще продължи, но сега ще бъде ръководено от Висшия съвет за национална сигурност на Иран и ще се преглежда за всеки конкретен случай.

Забраната за обогатяване остава ключов спор

Междувременно израелски официални лица продължават с предупрежденията си срещу всякакви опити за обогатяване от страна на Иран. Бившият министър на отбраната Йоав Галант заяви тази седмица, че върховният лидер Али Хаменей трябва да изостави ядрените амбиции или в противен случай да се изправи пред по-нататъшни военни действия.

„Ударите през юни изложиха на показ вашата система и демонтираха възможностите ви“, написа Галант в публично писмо.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също отхвърли бъдещи дипломатически усилия, освен ако Иран не прекрати изцяло обогатяването на уран и разработването на ракети.

Стив Уиткоф планира да се срещне с иранския външен министър в неделя.

🇺🇸✈️🇴🇲 Специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф планира да се срещне с иранския външен министър Абас Арагчи в Оман в неделя, за да обсъди отговора на Иран на отправеното от Белия дом предложение за ядрена сделка, съобщи Ройтерс, позовавайки се на американски служител.

В понеделник Иран заяви, че скоро ще предаде контрапредложение за ядрена сделка на Съединените щати в отговор на предложението им, което Техеран счита за „неприемливо“, докато американският президент Доналд Тръмп заяви, че преговорите ще продължат.

Тръмп заяви в подкаст, излъчен в понеделник, че е по-малко уверен, че Иран ще се съгласи да спре обогатяването на уран като част от ядрена сделка с Вашингтон. Американският президент се опитва да постигне нова ядрена сделка, ограничаваща спорните дейности на Техеран по обогатяване на уран и заплаши Ислямската република с бомбардировки, ако не бъде постигнато споразумение.

Иран упорито отрича да има планове за разработване на ядрени оръжия и твърди, че се интересува единствено от производство на атомна енергия за мирни цели. По време на първия си мандат начело на Белия дом Тръмп оттегли САЩ от сделката от 2015 г. между Иран и световните сили, поставяща ограничения върху обогатяването на уран в замяна на облекчаването на международните санкции.

Размирните отношения между Иран и САЩ датират от десетилетия. Техеран твърди, че Вашингтон се е намесвал в неговите дела, позовавайки се на събития, вариращи от преврата през 1953 г. срещу ирански премиер до убийството на генерал Касем Солеймани през 2020 г. при американски удар с дрон.

САЩ посочват иранската подкрепа за въоръжени групировки в Близкия изток, сред които Хамас в Газа, Хизбула в Ливан и хутите в Йемен, като доказателства за заплахата от Техеран за съюзника си Израел и американските интереси в региона.

Иран нарича коалицията от въоръжени групировки с общото название „Ос на съпротивата“ срещу израелското и американското влияние в Близкия изток.

В сряда Тръмп заяви, че се извършва изтегляне на американски персонал от Близкия изток, защото „това може да е опасно място“. Решението за евакуация идва в нестабилен момент в региона. Тръмп полага усилия за сключване на ядрена сделка с Иран, но те изглежда се намират в патова ситуация, а американското разузнаване сочи, че Израел се готви да атакува ядрените съоръжения на режима.

САЩ и ОАЕ са обсъдили премахване на санкциите срещу Асад в замяна на откъсването му от Иран.

Иранския външен министър Абас Арагчи и сирийския президент Башар ал-Асад по време на извънредна среща в Дамаск за обсъждане на ситуацията в страната, 1 декември 2024 г.
📸 Снимка: Iran Ministry of Foreign Affairs/EPA

🇺🇸🇦🇪 Съединените щати и Обединените арабски емирства са обсъдили възможността за премахване на санкциите срещу сирийския президент Башар ал-Асад в замяна на откъсването му от орбитата на Иран и прекъсване на снабдителните маршрути на ливанската Хизбула през страната.

Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на информация от петима източници, запознати с въпроса.

През последните месеци са били водени усилени разговори, водени от евентуалното изтичане на широкообхватните американски санкции срещу Сирия на 20 декември и от израелската кампания срещу мрежата от ирански активи в региона, сред които ливанската Хизбула, палестинската Хамас и редица други шиитски милиции.

Дискусиите са били проведени преди опозиционните сили да предприемат своята изненадваща офанзива срещу Алепо, която започна миналата седмица и е най-голямата бунтовическа офанзива в страната от години.

Източниците посочиха, че новото настъпление на бунтовниците е сигнал за точно този вид слабост в съюза между Асад и Иран, от който съвместната инициатива на ОАЕ и САЩ иска да възползва. Но ако сирийският президент приеме иранска военна помощ за провеждане на контраофанзива, това по всяка вероятност ще усложни значително усилията за вбиване на клин между тях.

Иранският външен министър Абас Арагчи посети сирийската столица Дамаск в знак на подкрепа за Асад вчера, а президентът на Емирствата шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян проведе разговор с него по телефона относно събитията от изминалия уикенд.