Египет задейства конституционния ред за военна мисия в Саудитска Арабия

🇪🇬🛡️🇸🇦 Египет направи решителна крачка към участие във войната между Саудитска Арабия и Ансар Аллах, движението на йеменските бунтовници хути, след като президентът Абдел Фатах ас-Сиси ръководи заседание на Съвета за национална отбрана в двореца „Итихадия“, на което беше обявена „пълна солидарност“ с кралството и бяха обещани „всички нужни и възможни форми на подкрепа“ за отбраната, стабилността, териториалната му цялост и за светите места на исляма. Няколко часа по-късно депутатите се събраха на извънредно заседание, свикано по искане на президента, за да решат дали армията може да бъде изпратена в Саудитска Арабия.

В заседанието участваха премиерът, председателят на парламента, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, ръководителите на Общото и на военното разузнаване и командващите всички родове войски. Официалното изявление на говорителя на президентството не назовава военна мисия. Депутатът и журналист Мостафа Бакри, известен със своята близост до властта, обяви в X веднага след заседанието, че Съветът е одобрил изпращането на египетски сили „в отбранителна мисия“ в кралството, а парламентът ще разгледа решението още същия ден.

Тази последователност спазва точно конституционния ред. Според чл. 152 президентът не може да изпрати армията в бойна мисия зад граница, без да се допита до Съвета за национална отбрана и без одобрение на 2/3 от депутатите. По същия ред след заседание на 20 юли 2020 г. армията беше упълномощена да участва в операции „в западна посока“ към съседна Либия. Тогава решението беше прието на закрито заседание с единодушно одобрение на присъстващите.

Ас-Сиси поиска пълномощията в събота по време на церемонията по дипломиране във Военната академия. Той обеща, че Египет ще вземе всички мерки, поискани от Рияд за защита на сигурността и суверенитета си, и сам очерта границата: „Не говоря за това да воюваме с някого или да нападаме някого. Говорим само за отбрана.“ Той определи като „немислимо“ Египет да допусне сигурността или стабилността на Саудитска Арабия да бъдат накърнени и ще следва насоките на крал Салман и принц Мохамед бин Салман. Условието „ако бъде поискано“ обвързва изпращането на сили с официално саудитско искане, каквото публично няма, поне на този етап.

С решението Египет се нарежда сред държавите, обединяващи се около кралството. Ескалацията започна на 13 юли с удар по летището в Сана, за който хутите обвиняват саудитската авиация. На 20 юли те обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия, а от септември ракетите им стигат до Рияд, Таиф и Янбу. В дните преди решението хутите нанесоха удари по международното летище на Рияд и обекти на Aramco. В събота хутите заявиха, че са свалили саудитски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache край Наджран. Генерал-майор Турки ал-Малики, официален говорител на коалицията, потвърди за двама загинали от членовете на екипажа, но според него на саудитска територия е паднал разузнавателен вертолет AH-6i на Министерство на Националната гвардия в резултат на техническа неизправност. През август Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана. Пакистан вече е доставил техника в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи, по данни на Reuters от 8 октомври. Египет не е член на споразумението.

Кайро е заставал на същата страна и преди. През март 2015 г. Египет се включи в коалицията, оглавявана от Саудитска Арабия, и изпрати авиация, както и два разрушителя и още два кораба в пролива Баб ел-Мандеб, но армията му опроверга твърденията за сухопътни войски в Йемен. Мотивът тогава и сега е един: протокът е южният вход към Червено море и към Суецкия канал. Приходите от канала спаднаха от рекордните 10,25 млрд. долара през 2023 г. до около 4 млрд. през 2024 г. според данни на Управлението на Суецкия канал. Външният министър Бадр Абделати изчислява загубите от ударите на хутите по търговското корабоплаване след октомври 2023 г. на около 11 млрд. долара. Войната между САЩ и Иран блокира почти изцяло трафика през Ормузкия проток, затова саудитският петрол, отклонен по тръбопровода Изток–Запад към Янбу, стига до азиатските пазари именно през Баб ел-Мандеб.

Хутите вече отговориха на решението. Яхя Али ар-Раи, председател на контролирания от хутите парламент в столицата Санаа, изпрати писмо до Бадауи в събота, съдържащо призив Египет да не се намесва военно и да подкрепи политическо уреждане, и предупреди, че участието му ще усложни конфликта. Ако депутатите гласуват с нужните две трети, а Саудитска Арабия отправи искането, което ас-Сиси постави като условие за мисия, египетски войски ще застанат срещу хутите на саудитска земя, а не само във водите край Йемен, както през 2015 г.

CENTCOM събра тайно израелски и арабски военни началници в Германия

🇮🇱🌍🇺🇸 Висши военни представители от Израел и 7 арабски държави са участвали в необявена среща, организирана от началника на Централното командване (CENTCOM) адмирал Брад Купър в уединен ски курорт в Баварските Алпи миналата седмица. Това съобщи Барак Равид в Axios на 15 септември, позовавайки се на израелски официални лица. Според публикацията са участвали официални лица от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет. Изданието описва срещата като първата в такъв състав, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари. Преди публикацията нито една от участващите държави не я е обявила публично.

CENTCOM потвърди събитието след излизането на публикацията, но даде малко подробности. Официалният говорител капитан Тим Хокинс заяви, че то е било домакин на „висши военни представители от 8 държави“ на „планирана конференция в Германия“. По думите му те са обсъдили възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в сфеата на сигурността в Близкия изток. Изявлението не посочва държавите участнички, конкретното място на срещата или отделните теми. Сведенията за състава и съдържанието на разговорите идват от израелските източници на Axios. Израелските отбранителни сили (IDF) отказаха коментар пред The Times of Israel.

Купър е уверил участниците, че американските военни няма да напуснат региона въпреки иранските удари по базите им. Той ги е запознал с плановете на Вашингтон за увеличаване на търговското корабоплаване в Ормузкия пролив. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е представил данни за израелските операции „на различни фронтове“.

Уверението на Купър идва с оглед на тежки щети, понесени от военната инфраструктура на САЩ в Близкия изток. Анализ на сателитни изображения от The Washington Post показва, че иранските удари са засегнали най-малко 15 американски военни съоръжения в региона. Най-тежки са пораженията по щаба на Пети флот в Бахрейн, които принудиха командването да реорганизира логистиката си в района на Персийския залив. На 28 август Купър обяви международно признатите коридори през Ормуз за разчистени от ирански мини. По думите му Техеран не е изнасял петрол от собствените си брегове, откакто в средата на юли блокадата на пристанищата му беше подновена.

Друг въпрос в регионалните разговори засяга Червено море. Според Axios Израел и Саудитска Арабия са в интензивни дискусии с посредничество от CENTCOM за потенциална израелска военна интервенция срещу сухопътното настъпление към пролива Баб ел-Мандеб, започнато от хутите – йеменското движение „Ансар Аллах“, което получава военна и финансова подкрепа от Ислямската република Иран. Обсъжданата помощ попада в сферата на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката (ISR): събиране на информация за противника с въздушни, космически и електронни средства.

По данни на The Media Line помощта би била подобна на тази, която Израел вече оказва на ОАЕ. Източникът на изданието смята за малко вероятно Израел да предприеме настъпателни операции. The Jerusalem Post също потвърждава за тези контакти, позовавайки се на дипломати от региона. Според тези сведения Рияд се е обърнал към Израел през американското командване в търсене на пълна разузнавателна информация за разположението на хутите и бъдещите им оперативни планове. Саудитска Арабия и Израел официално не поддържат дипломатически отношения. Властите в нито една от двете държави не са дали официално потвърждение на контактите.

Разговорите се провеждат в период на тежки загуби на бойното поле в западен Йемен, понесени от силите на международно признатото правителство на страната, подкрепяно от Саудитска Арабия. На 10 септември хутите превзеха пристанищния град Моха и остров Зукар. На следващия ден превзеха останалите острови в района извън техен контрол: Голям и Малък Ханиш и Перим, известен на арабски като Маюн, в пролива Баб ел-Мандеб. „Всичко, което беше под наш контрол по западния бряг, падна“, заяви военнослужещ от силите на правителството, цитиран от The Times of Israel. Международната организация по миграция предупреди, че офанзивата е отнела живота на най-малко 500 души, а други 46 хил. са били принудително разселени. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари и прехвърли подкрепления от Аден.

По същото време беше прекъснат и основният саудитски маршрут за износ на петрол, заобикалящ Ормуз. Дронове удариха тръбопровода Изток–Запад в районите на Рияд и Медина, съобщи външно министерство. На 11 септември министерство на енергетиката потвърди, че преносът по тръбите е спрян като предпазна мярка. Преди спирането тръбопроводът доставяше между 4 и 5 млн. барела дневно до пристанище Янбу на Червено море. При ограниченията за морския трафик през Ормузкия пролив той е основният алтернативен маршрут за саудитския петрол. Според Associated Press тръбопроводът ще остане до голяма степен извън строя седмици наред.

Никой не пое отговорност за удара. Анализаторът по сигурността Волфганг Пущай посочва пред Al Jazeera иракските шиитски милиции, подкрепяни от Техерана, като най-вероятния извършител. При отделни удари на хутите по Хамис Мушаит, Абха и Таиф са ранени 13 цивилни, съобщава The Jerusalem Post. На този фон цената на петрола премина 100 долара за барел.

Рияд търси подкрепа и от други партньори, но публично гарантираните ангажименти засега са ограничени. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви пред Geo News на 8 септември, че ако войната в Йемен се пренесе върху Саудитска Арабия, споразумението от Мека „определено ще влезе в действие“. Става въпрос за договора за взаимна отбрана между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, подписан на 7 август. Говорителят на пакистанското външно министерство Саджад Хайдер Хан обаче отбеляза, че преки военни действия срещу йеменските бунтовници не се планират.

По непотвърдени сведения, Исламабад е отклонил саудитската молба с аргумент, че договорът не обхваща война, започнала преди неговото подписване. В същото време Обединеното кралство одобри изпращането на военни съветници към Саудитска Арабия, но остави без отговор молба за оперативна подкрепа, съобщи Bloomberg на 14 септември.

Така в рамките на една седмица се появиха сведения за саудитски искания за помощ в три посоки. Лондон е одобрил изпращането на съветници, Исламабад е заявил готовност да изпълни ангажименти в сферата на отбраната при определени условия, а Израел обмисля да предостави разузнавателна помощ. Последният контакт е политически чувствителен заради липсата на дипломатически отношения между двете държави.

Огласяването също има различни последици за участниците. Публикацията представя Израел като военен събеседник на Саудитска Арабия и Катар, докато арабските участници не коментират срещата публично. За Рияд тя означава публично обвързване с израелското разузнаване в момент, когато ирански съюзници атакуват саудитска територия. Андреас Криг от King's College London посочва допълнително затруднение: според него в столиците на Персийския залив Купър е считан за фигура, прекалено близка към Израел и привърженик на силови действия срещу Ислямската република със съмнителна стратегическа полза.

Съществуват и някои основания срещата да се разглежда като продължение на вече установени контакти. CENTCOM потвърди конференцията в Германия, въпреки че не е назовал участниците. The Jerusalem Post припомня, че такива събирания е имало и преди войната, включително в египетския курорт Шарм ел-Шейх през март 2022 г. В този смисъл сегашните сведения могат да отразяват продължаване на сътрудничество, което съществува от години, без непременно да означават политически пробив.

Наличните сведения показват възможност двустранното сътрудничество между Израл и Саудитска Арабия да остане косвено с посредник CENTCOM и ограничено до предоставянето на разузнавателна информация. Докато тръбопроводът е спрян, а хутите са завзели ключови крайбрежни и островни позиции в близост до пролива Баб ел-Мандеб, Саудитска Арабия се намира под безпрецедентен натиск да търси допълнителна подкрепа в сферата на отбраната и сигурността. Публичното мълчание не гарантира поверителност, тъй като на 15 септември данните за израелско участие изтекоха в публичното пространство от Axios.

📸 Снимка: Ръководителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената, Вашингтон, окръг Колумбия, на 14 май 2026 г. (Win McNamee/Getty Images)

Твърдение за мини в Баб ел-Мандеб сочи към брега, не към коридора

Сателитно изображение от Copernicus Sentinel Data от 10 септември 2016 г. сочи черен дим, издигащ се над пустинята югоизточно от Медина по протежение на маршрут на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия. (2026 Copernicus Sentinel Data)

Йеменски рибари минават покрай търговски кораб в стратегическия проток Баб ел-Мандеб, 5 април 2026 г. (AP Photo/Abdulnasser Alseddik)

🇾🇪💣 Хутите са поставили морски мини в Баб ел-Мандеб и са изкопали окопи в планините над протока, твърди анонимен военен източник от Йемен пред германската агенция dpa във вторник. Според него мерките имат за цел да попречат на правителствените сили да си върнат териториите, изгубени през последната седмица, а не да прекъснат международното корабоплаване. Източникът не уточнява за конкретни места, брой или видове мини. До края на деня нямаше независимо потвърждение нито за минирането, нито за изграждането на окопите.

Съобщението идва след серия от загуби на правителствените сили по бреговете на Червено море. Новото настъпление на хутите стартира на 3 септември по 3 различни направления. На 10 септември те превзеха Хайс и ал-Хоха в южната част на провинция Ходейда, пристанищния град Моха, както и остров Зукар. Още на следващия ден те установиха контрол върху Дубаб и остров Перим в самия проток, а на 14 септември – над островите Голям и Малък Ханиш след изтеглянето на гарнизона.

Саудитска Арабия ограничава намесата си. Според Axios Мохамед бин Салман е поискал от президента на САЩ Доналд Тръмп да бъдат нанесени въздушни удари, но е получил отказ.

Предишно твърдение за морски мини беше свързано със силите на Тарик Салех. На 22 август източник от военните среди заяви пред местната агенция Saba, че морските отряди на Националните съпротивителни сили са обезвредили мина в „жизненоважен участък от международния коридор“ и са унищожили лодка, натоварена с експлозиви. По това време те все още контролираха позиции по крайбрежието, които бяха загубени на по-късен етап.

Вариантите за миниране зависят предимно от релефа на дъното, дълбочината и използваните боеприпаси. Баб ел-Мандеб е широк около 30 км в най-тясната си част. Вулканичният остров Перим, с площ 13 кв.км, го разделя на два неравни канала. Западният, Дакт ел-Маюн, е широк около 26 км и достига дълбочина от 310 метра. През него преминава основният маршрут за международно корабоплаване между Червено море и Аденския залив. Източният, Баб Искендер, минава непосредствено до йеменския бряг, широк е около 3 км и има дълбочина около 30 метра.

Според аналитичното издание Covert Shores хутите разполагат с контактни мини местно производство KS-1 и KS-2 („Мерсад“), боеприпаси по ирански образец, магнитни мини за прикрепване към корабни корпуси и импровизирани плаващи взривни устройства от газови бутилки. Котвените мини се задържат под водната повърхност чрез въже, свързано с котва на дъното. Без данни за конкретния модел и начина на поставяне обаче дълбочината сама по себе си не позволява да се определи къде могат да бъдат използвани.

Плиткият източен канал и крайбрежните подстъпи са възможни места за миниране с цел възпрепятстване на морски десант към Дубаб, Моха или Перим. Такава хипотеза отговаря на целта, посочена от анонимния източник, но наличните данни не установяват местоположението на евентуалните минни заграждения и не изключват опасност за западния канал.

Рискът не се ограничава непременно до мястото на поставяне. Котвени мини могат да се откъснат от силно вълнение, а плаващите взривни устройства се носят от теченията. Групата на експертите на ООН за Йемен отчете 44 морски мини, открити за 2017 г. в Червено море и Аденския залив – 4 от тях поразиха търговски кораби.

Съобщението за миниране засяга маршрут, чието значение за енергийните доставки нараства. По оценка на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през Баб ел-Мандеб са преминавали 5,4 млн. барела петрол и течни горива дневно през последното тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. потокът достига 8,1 млн. барела дневно, от които 6,1 млн. суров петрол и кондензат. Увеличението е свързано с пренасочването на саудитския износ по тръбопровода изток–запад към Янбу на Червено море.

Между същите две тримесечия потокът през Ормузкия проток е спаднал от 21,6 на 4,9 млн. барела дневно. Скокът в обемите на транзит през Баб ел-Мандеб не компенсира въпросния спад, но значи, че евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало по-голям обем енергийни доставки.

Контролираните от хутите власти в Сана обявиха плаването през пролива за безопасно. Още същия вторник т.нар. „министерство на външните работи“ на Ансар Аллах обяви, че опитите да бъде внушено обратното са „подвеждащи международната общност“. ТАСС предаде позицията часове преди появата на самата новина за мините. Ден по-рано Зейд ал-Уашли, председател на управителния съвет на пристанищното дружество в Червено море под контрола на хутите, съобщи за 85 кораба, преминали в протока за 72 часа. Той определи това като „близо 96%“ от обичайния обем.

Другите налични данни използват различни показатели и периоди, което ограничава прякото им сравнение. Според Kpler, в понеделник са преминали 21 кораба за превоз на товари срещу 28 предния ден и 50 дневно преди началото на войната през февруари.

Звеното за анализ на открити източници на „Ал Джазира“ отчита според данни на MarineTraffic общо 116 транзита в двете посоки от 11 септември до сутринта на 14 септември. Средният дневен поток от началото на месеца е около 38 преминавания.

Обявените от ал-Уашли 85 кораба за 72 часа означават близо 28 дневно – по-ниска стойност от данните на MarineTraffic за приблизително същия период. Без еднакви времеви граници и яснота кои категории кораби са включени обаче разликата не доказва възникнало противоречие. Ал-Уашли не посочва и базата, спрямо която изчислява своите „96%“. Единственото изрично сравнение с предвоенното ниво в посочените данни е на Kpler и то показва по-нисък трафик.

Опитът от Ормузкия пролив показва, че предупрежденията за мини могат да имат икономически последици още преди самата заплаха да бъде напълно изяснена. На 28 август началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър обяви, че силите са разминирали схемата за разделно движение – определените коридори за корабите в двете посоки. Съобщението не се отнасяше за целия проток.

Съвместният център за морска информация (JMIC) и Морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) продължиха да алармират за дрейфуващи мини и такива с необозначено местоположение в тези коридори и около тях. Съвместният комитет по военните рискове на застрахователния пазар „Лойдс“ пази категорията на риска до независимо потвърждение на разминирането. Според оценките на брокера Marsh застрахователната премия за военен риск при преминаване през Ормуз беше между 3 и 8% от стойността на корабния корпус спрямо 0,25% преди войната.

Съобщенията за отделни инциденти също остават предмет на спор. В понеделник флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви, че танкерът „Ел Гая“, плаващ под панамски флаг, е попаднал на мина южно от Ормуз. Централното командване на САЩ отхвърли тази версия като невярна. Според него корабът е бил изваден от строя от иранска ракета още предишния месец, а през уикенда е бил поразен с дрон край Оман. Подобна несигурност може да поддържа високата оценка на риска, без причината за конкретния инцидент да е установена.

Ако наличието на мини във водите на пролива Баб ел-Мандеб бъде потвърдено, разминирането ще постави въпроса за наличните специализирани средства. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от състава си още четирите миночистача от клас Avenger, базирани в Бахрейн – Devastator, Dextrous, Gladiator и Sentry. Задачите им бяха прехвърлени на бойни кораби за крайбрежни води от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции.

Последните 4 миночистача от клас Avenger са базирани в Сасебо, Япония, далеч от двата протока в Близкия изток. Започналото през април разминиране на Ормуз вече изисква противоминни средства. От наличната информация обаче не може да се определи какъв допълнителен ресурс би могъл да бъде насочен към Баб ел-Мандеб.

На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН вчера помощник генералният секретар Халед Хиари предупреди, че ескалацията по западното крайбрежие на Йемен застрашава корабоплаването през Баб ел-Мандеб и може да засегне енергийните пазари и продоволствената сигурност. По неговата оценка транзита на стоки през Червено море засега изглежда до голяма степен незасегнат, но боевете ескалират тревогата на пазарите с оглед на продължаващите затруднения в Ормуз. Йеменският дипломат Абдула Али Фадел ас-Саади поиска осъждане на нападенията на хутите, налагане на действащото оръжейно ембарго и подкрепа за възстановяване на правителствения контрол върху крайбрежието, пристанища и териториални води. Хиари призова за сдържаност и възобновяване на политическия диалог под егидата на ООН.

Междувременно саудитската коалиция обеща „твърд“ отговор, след като в понеделник ракети и дронове на хутите раниха 13 цивилни в Хамис Мушаит, Абха и Таиф.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Хутите удариха гражданско летище и военна база в Саудитска Арабия след удара по Сана.

🇾🇪⚔️🇸🇦 Хутите атакуваха с балистични ракети и дронове летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“ край Хамис Мушаит в южната част на Саудитска Арабия. Това бележи първата такава атака към кралството от влизането в сила на примирието, постигнато през 2022 г. с посредничество от ООН. Нападението беше извършено само няколко часа след като пистата на международно летище Сана беше поразена. Отговорност беше поета от международно признатото правителство на Йемен, въпреки че хутите да обвиниха подкрепящата го саудитска коалиция.

Саудитското министерство на отбраната съобщи, че силите за противовъздушна отбрана са се справили с балистичните ракети, изстреляни от хутите. Говорителят на коалицията генерал-майор Турки ал-Малики потвърди информацията в изявление на X, без да предоставя допълнителни детайли. Според говорителя на саудитските Обединени сили за Йемен, атаката е включвала шест балистични ракети, насочени към летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“.

От своя страна, военният говорител на хутите (движението „Ансар Аллах“), бригаден генерал Яхя Сарии, официално обяви началото на „военна операция“ с дронове и това, което представители на групировката описаха като „хиперзвукови ракети“, в отговор на „престъпната саудитска агресия“. Не се съобщава за жертви, а мащабът на материалните щети остава неясен. Платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 отчете, че летище „Абха“ е затворено, а полетите са пренасочени. Кадри в социалните мрежи показаха дим край авиобаза „Крал Халид“, но няма официално потвърждение дали тя е била поразена.

Ударът по летище Сана по-рано същия ден беше представен коренно различно от двете страни. Йеменският министър на отбраната генерал Тахер ал-Акили обяви, че пистата е била ударена, за да бъде спрян ирански самолет. Машината е връщала делегация на хутите от държавното погребение (3-9 юли) на върховния лидер Али Хаменей, убит в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари. „Търпението ни се изчерпа“, заяви ал-Акили във обръщение, излъчено малко преди удара, в което алармира срещу нахлуване на ирански самолети в йеменско въздушно пространство. Председател на Президентския ръководен съвет Рашад ал-Алими уточни, че съветът е отхвърлил искането на режима в Техеран за полет на санкционираната авиокомпания „Махан Еър“, за който хутите са настоявали да приемат „извън правните и суверенни рамки“ на гражданската авиация.

Хутите обвиниха директно Саудитска Арабия за атаката в Сана. Генерал Сарии определи удара като „край на фазата на деескалация“ и се закани, че „тази агресия няма да остане без отговор“. Рияд нито потвърди, нито отрече участие, което остави отворен въпроса дали пистата е била поразена от саудитски изтребители или от силите на йеменското правителство. Контролираната от хутите телевизия Al Masirah TV излъчи кадри на ракета, поразяваща пистата, последвана от мощна експлозия. Иранският самолет, на чийто борд е имало около 200 души, включително ранени йеменци, е променил курса, за да кацне на летището в контролирания от хутите пристанищен град Ходейда.

В отговор на кризата, йеменското правителство нареди временно затваряне на всички летища в страната и евакуация на района около международно летище Сана. То обвини хутите, че са попречили на излитането на самолет на Международния комитет на Червения кръст и са задържали екипажа му – твърдение, което на този етап остава непотвърдено.

Размяната на удари в понеделник е кулминацията на напрежение, ескалиращо от самото начало на месеца като директен резултат от събитията около погребението на Хаменей. Пътуването на делегацията на хутите до Техеран се оказа своеобразен спусък. Още в началото на юли групировката обвини саудитски самолети, че нарушават въздушното пространство на Йемен в опит да осуетят полета до иранската столица. Тогава те заплашиха да ударят ключови активи на Саудитска Арабия при повторно нарушение. Връщането на същата делегация доведе до удара по пистата в Сана и логичната ответна реакция снощи.

Ситуацията наложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник следобед, на което помощник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Халед Кияри предупреди, че „Йемен и по-широкият регион не могат да си позволят пореден цикъл на ескалация“. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг отправи призив за диалог, който да съхрани относителното затишие, установено с примирието от 2022 г.

Капацитетът на хутите да поразяват цели в южните региони на Саудитска Арабия никога не е изчезвал, тъй като техният арсенал от дронове и ракети до голяма степен остава непокътнат. Това, което се промени през това време, е прагът на търпимост: за първи път от три години подкрепяната от Иран групировка реши да го прекрачи. Затова последният залп се тълкува по-скоро като политическо послание, отколкото като опит за извоюване на военно предимство. Шест ракети, прехванати от саудитската ПВО без сериозни затруднения, показват готовност за плащане на цена, а не мащабна офанзива. На оперативно ниво това е равносилно на възобновяване на напрежението по един замразен фронт. Дали то ще прерасне в стратегически конфликт, зависи от това дали ударите ще продължат – един залп рядко ескалира във военна кампания.

Причините за ескалацията обаче излизат извън границите на Йемен. Настояването на Техеран да върне делегацията с полет на „Махан Еър“ – компания, свързана често с логистиката на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – се разчита от експерти като умишлен ход. Иран демонстративно нормализира публичните си връзки с хутите и оспорва ограниченията за достъп до страната, наложени още през 2015 г. Ако този прочит е верен, спорът за една писта е просто повърхността на много по-дълбок геополитически сблъсък за контрола над Северен Йемен.

Под повърхността се забелязват и пукнатини в самата коалиция срещу хутите. Самия факт, че отговорност за удара срещу Сана беше поета от правителството в изгнание, а не от Рияд, който по традиция стои начело на въздушните операции, е сам по себе си показателен. Отслабено от оттеглянето на ОАЕ от Йемен по-рано тази година, правителството сега предприема самостоятелни ходове – знак за сериозни рокади в лагера на коалицията.

Най-острата реакция постъпи на ниво реторика. Представители на терористичната групировка заплашиха, че проливът Баб ел-Мандеб ще последва съдбата на Ормузкия проток във връзка с блокадите, което може да доведе до скок в цените на петрола. Висш функционер на движението дори заяви, че „портите на ада“ са отворени. Засега няма индикации за реални смущения в корабоплаването, но заплахата не е безпочвена: между края на 2023 и 2025 г. хутите парализираха над 60% от търговския трафик в региона, а през 2026 г. подновиха ударите си срещу кораби в Червено море, свързани с Израел.

Дали събитията от понеделник са изолиран инцидент, или начало на нов цикъл на войната, ще стане ясно по няколко индикатора. Устойчива серия от ракетни атаки срещу саудитски цели през следващите седмици би означавала окончателен крах на примирието. Подновяване на саудитските въздушни удари би задълбочило спиралата на насилие. И обратното – връщането към дипломацията под егидата на ООН би ограничило този конфликт до рамките на единичен епизод. Реалното изпитание за световната икономика обаче не ще бъдат думите на хутите, а първият регистриран инцидент (или липсата на такъв) по търговския маршрут през Баб ел-Мандеб.

📽️ Видео: Хутите публикуваха видео, с което заплашват да атакуват стратегически обекти на територията на Саудитска Арабия, включително:

• Международно летище „Крал Халид“ (Рияд)
• Международно летище „Крал Абдулазиз“ (Джеда)
• Международно летище „Крал Фахд“ (Дамам)
• Ислямско пристанище Джеда
• Пристанище Джизан
• Пристанище Рас Танура
• Пристанище „Крал Абдула“
• Икономически град „Крал Абдула“ (Рабих)

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.