Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Хутите удариха гражданско летище и военна база в Саудитска Арабия след удара по Сана.

🇾🇪⚔️🇸🇦 Хутите атакуваха с балистични ракети и дронове летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“ край Хамис Мушаит в южната част на Саудитска Арабия. Това бележи първата такава атака към кралството от влизането в сила на примирието, постигнато през 2022 г. с посредничество от ООН. Нападението беше извършено само няколко часа след като пистата на международно летище Сана беше поразена. Отговорност беше поета от международно признатото правителство на Йемен, въпреки че хутите да обвиниха подкрепящата го саудитска коалиция.

Саудитското министерство на отбраната съобщи, че силите за противовъздушна отбрана са се справили с балистичните ракети, изстреляни от хутите. Говорителят на коалицията генерал-майор Турки ал-Малики потвърди информацията в изявление на X, без да предоставя допълнителни детайли. Според говорителя на саудитските Обединени сили за Йемен, атаката е включвала шест балистични ракети, насочени към летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“.

От своя страна, военният говорител на хутите (движението „Ансар Аллах“), бригаден генерал Яхя Сарии, официално обяви началото на „военна операция“ с дронове и това, което представители на групировката описаха като „хиперзвукови ракети“, в отговор на „престъпната саудитска агресия“. Не се съобщава за жертви, а мащабът на материалните щети остава неясен. Платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 отчете, че летище „Абха“ е затворено, а полетите са пренасочени. Кадри в социалните мрежи показаха дим край авиобаза „Крал Халид“, но няма официално потвърждение дали тя е била поразена.

Ударът по летище Сана по-рано същия ден беше представен коренно различно от двете страни. Йеменският министър на отбраната генерал Тахер ал-Акили обяви, че пистата е била ударена, за да бъде спрян ирански самолет. Машината е връщала делегация на хутите от държавното погребение (3-9 юли) на върховния лидер Али Хаменей, убит в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари. „Търпението ни се изчерпа“, заяви ал-Акили във обръщение, излъчено малко преди удара, в което алармира срещу нахлуване на ирански самолети в йеменско въздушно пространство. Председател на Президентския ръководен съвет Рашад ал-Алими уточни, че съветът е отхвърлил искането на режима в Техеран за полет на санкционираната авиокомпания „Махан Еър“, за който хутите са настоявали да приемат „извън правните и суверенни рамки“ на гражданската авиация.

Хутите обвиниха директно Саудитска Арабия за атаката в Сана. Генерал Сарии определи удара като „край на фазата на деескалация“ и се закани, че „тази агресия няма да остане без отговор“. Рияд нито потвърди, нито отрече участие, което остави отворен въпроса дали пистата е била поразена от саудитски изтребители или от силите на йеменското правителство. Контролираната от хутите телевизия Al Masirah TV излъчи кадри на ракета, поразяваща пистата, последвана от мощна експлозия. Иранският самолет, на чийто борд е имало около 200 души, включително ранени йеменци, е променил курса, за да кацне на летището в контролирания от хутите пристанищен град Ходейда.

В отговор на кризата, йеменското правителство нареди временно затваряне на всички летища в страната и евакуация на района около международно летище Сана. То обвини хутите, че са попречили на излитането на самолет на Международния комитет на Червения кръст и са задържали екипажа му – твърдение, което на този етап остава непотвърдено.

Размяната на удари в понеделник е кулминацията на напрежение, ескалиращо от самото начало на месеца като директен резултат от събитията около погребението на Хаменей. Пътуването на делегацията на хутите до Техеран се оказа своеобразен спусък. Още в началото на юли групировката обвини саудитски самолети, че нарушават въздушното пространство на Йемен в опит да осуетят полета до иранската столица. Тогава те заплашиха да ударят ключови активи на Саудитска Арабия при повторно нарушение. Връщането на същата делегация доведе до удара по пистата в Сана и логичната ответна реакция снощи.

Ситуацията наложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник следобед, на което помощник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Халед Кияри предупреди, че „Йемен и по-широкият регион не могат да си позволят пореден цикъл на ескалация“. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг отправи призив за диалог, който да съхрани относителното затишие, установено с примирието от 2022 г.

Капацитетът на хутите да поразяват цели в южните региони на Саудитска Арабия никога не е изчезвал, тъй като техният арсенал от дронове и ракети до голяма степен остава непокътнат. Това, което се промени през това време, е прагът на търпимост: за първи път от три години подкрепяната от Иран групировка реши да го прекрачи. Затова последният залп се тълкува по-скоро като политическо послание, отколкото като опит за извоюване на военно предимство. Шест ракети, прехванати от саудитската ПВО без сериозни затруднения, показват готовност за плащане на цена, а не мащабна офанзива. На оперативно ниво това е равносилно на възобновяване на напрежението по един замразен фронт. Дали то ще прерасне в стратегически конфликт, зависи от това дали ударите ще продължат – един залп рядко ескалира във военна кампания.

Причините за ескалацията обаче излизат извън границите на Йемен. Настояването на Техеран да върне делегацията с полет на „Махан Еър“ – компания, свързана често с логистиката на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – се разчита от експерти като умишлен ход. Иран демонстративно нормализира публичните си връзки с хутите и оспорва ограниченията за достъп до страната, наложени още през 2015 г. Ако този прочит е верен, спорът за една писта е просто повърхността на много по-дълбок геополитически сблъсък за контрола над Северен Йемен.

Под повърхността се забелязват и пукнатини в самата коалиция срещу хутите. Самия факт, че отговорност за удара срещу Сана беше поета от правителството в изгнание, а не от Рияд, който по традиция стои начело на въздушните операции, е сам по себе си показателен. Отслабено от оттеглянето на ОАЕ от Йемен по-рано тази година, правителството сега предприема самостоятелни ходове – знак за сериозни рокади в лагера на коалицията.

Най-острата реакция постъпи на ниво реторика. Представители на терористичната групировка заплашиха, че проливът Баб ел-Мандеб ще последва съдбата на Ормузкия проток във връзка с блокадите, което може да доведе до скок в цените на петрола. Висш функционер на движението дори заяви, че „портите на ада“ са отворени. Засега няма индикации за реални смущения в корабоплаването, но заплахата не е безпочвена: между края на 2023 и 2025 г. хутите парализираха над 60% от търговския трафик в региона, а през 2026 г. подновиха ударите си срещу кораби в Червено море, свързани с Израел.

Дали събитията от понеделник са изолиран инцидент, или начало на нов цикъл на войната, ще стане ясно по няколко индикатора. Устойчива серия от ракетни атаки срещу саудитски цели през следващите седмици би означавала окончателен крах на примирието. Подновяване на саудитските въздушни удари би задълбочило спиралата на насилие. И обратното – връщането към дипломацията под егидата на ООН би ограничило този конфликт до рамките на единичен епизод. Реалното изпитание за световната икономика обаче не ще бъдат думите на хутите, а първият регистриран инцидент (или липсата на такъв) по търговския маршрут през Баб ел-Мандеб.

📽️ Видео: Хутите публикуваха видео, с което заплашват да атакуват стратегически обекти на територията на Саудитска Арабия, включително:

• Международно летище „Крал Халид“ (Рияд)
• Международно летище „Крал Абдулазиз“ (Джеда)
• Международно летище „Крал Фахд“ (Дамам)
• Ислямско пристанище Джеда
• Пристанище Джизан
• Пристанище Рас Танура
• Пристанище „Крал Абдула“
• Икономически град „Крал Абдула“ (Рабих)

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.