Хизбула е внесла стотици ракети с малък обсег от Сирия към Ливан.

🇮🇱⚔️🇱🇧 През последните месеци Хизбула е успяла да внесе контрабандно стотици ракети с малък обсег от Сирия към Ливан, съобщи израелската обществена телевизия Kan News.

Висши служители, посетили Израел миналата седмица, са били информирани по въпроса.

По време на срещите на американски служители с премиера Бенямин Нетаняху и част от апарата за сигурност, Израел е настоявал за продължаване на атаките срещу ливанската Хизбула, защото действията ѝ са в нарушение на сключеното споразумение. Израел е успял да осуети част от контрабандата, но не изцяло.

Миналата седмица западен служител сподели пред местни медии, че в Ливан има усещане за висока вероятност от нова конфронтация с Израел и че „това не може да бъде предотвратено“.

Според източника, който по това време се намирал в Бейрут, причината е израелското желание за пълно разоръжаване на Хизбула. Този процес обаче не може да е абсолютно херметичен и според него винаги може да се даде повод за нови въздушни удари с твърдението, че властите в Ливан не полагат достатъчни усилия за разпускане на терористичната организация.

Освен това западният източник посочи, че ливанската армия е „силно фокусирана“ над усилията за налагане на държавен монопол над оръжията, особено в южната част на страната, и го прави далеч от общественото внимание.

Ливанското правителство подкрепя план за разоръжаване на Хизбула

🇱🇧 Ливанската армия започва прилагането на план за разоръжаване на подкрепяната от Иран групировка Хизбула, съобщи министърът на информацията Пол Моркос след правителствено заседание в петък.

„Армията ще започне изпълнение на плана, но според наличните възможности, които са ограничени по отношение на логистика, материална база и човешки ресурси“, посочи Моркос пред журналисти след края на срещата, като уточни, че кабинетът е решил детайлите по плана на армията да останат тайна.

При пристигането на главнокомандващия армията генерал Рудолф Хайкал на заседанието, министрите от политическото крило на Хизбула и близката до нея шиитска партия Амал и независимият шиитски министър Фади Маки напуснаха демонстративно залата. След това министрите на Хизбула и Амал напуснаха и правителствения дворец.

Шиитските министри се бяха оттеглили в знак на протест и от по-ранна среща през август, когато кабинетът възложи на армията да изготви план за разоръжаване, според който до края на годината само държавни институции трябва да имат достъп до оръжие.

Моркос каза още, че Израел също не е изпълнил задълженията си по сделката за прекратяване на огъня, постигната с посредничеството на САЩ и сложило край на последната война между Израел и Хизбула през ноември.

„Израел, както и Ливан, има ясни задължения. Въпреки това продължаващите нарушения показват отказ от спазването им и застрашават сигурността и стабилността на региона“, каза той.

Съгласно споразумението Хизбула и Израел трябваше да се изтеглят от южен Ливан, но въпреки това израелската армия реши да запази някои от силите си в стратегически райони и продължава да нанася въздушни удари в отговор на предполагаеми нарушения на примирието.

Израел твърди, че атаките му целят да осуетят повторното сдобиване с оръжие на Хизбула и да защитят населените места по северната граница, и увери, че ще се изтегли от заетата територия ако Хизбула се разоръжи. Тя обаче отхвърля категорично всеки подобен сценарий.

Призивите за разоръжаване на Хизбула се засилиха от тежките загуби, които понесе във военния конфликт с Израел, който сложи край на дългогодишната доминация на групировката в Ливан. Президентът Джозеф Аун също настоява за изпълнение на плана за разоръжаване, вероятно поради натиск от САЩ.

След като правителството взе това решение през август, Хизбула обвини кабинета, че се поддава на американски и израелски натиск, като се закани да игнорира призивите му.

От края на примирието ливанската армия често конфискува оръжие и снаряди южно от река Литани – район, от който Хизбула оттегли част от силите си, въпреки че тежките ракети и дронове от арсенала на групировката остават скрити.

Конфликтът между Израел и Хизбула избухна с ракетни удари на Хизбула по северен Израел в знак на подкрепа за Хамас, нанесени след кървавото клане на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1 200 души, а други 251 бяха отвлечени като заложници в Газа. Впослествие той ескалира в открита война между Израел и Хизбула, която приключи с примирие в края на ноември 2024 г.

Палестинските лагери в Бейрут предават оръжието си на ливанската армия

🇱🇧🤝🇵🇸 Тази седмица, когато няколко палестински бежански лагера в Ливан предадоха част от скривалищата си с оръжие на ливанската армия, правителствен служител сподели пред Associated Press, че усилията за разоръжаване могат да проправят път за предоставяне на допълнителни законови права за потомците на палестинските бежанци в Ливан.

Рамез Димашкие, ръководител на Ливанско-палестинския комитет за диалог, правителствен орган, който служи като посредник между палестинците в Ливан и държавните власти, посочи, че групата му работи над предложения за законодателство, което искат да представят до края на годината и има потенциала да подобри положението на близо 200 000 потомци на палестински бежанци в Ливан.

Палестинците, всеки от които е признат за бежанец от ООН, въпреки че повечето от тях не са били разселени нито веднъж през своя живот, не получават гражданство в Ливан, за да се запази предполагаемото им право да се върнат в домовете, от които са избягали или са били прогонени по време на масовите разселвания в региона около създаването на Държавата Израел през далечната 1948 г. Те имат ограничения да работят в много професии в Ливан, разполагат с малко правна защита и не могат да притежават имоти.

Готвеният проектозакон все още няма да им предостави ливанско гражданство, посочи Димашкие, но ще засили техните трудови и имуществени права.

„Ако хората видят сериозен напредък относно предаването на оръжията и видят, че палестинците тук са сериозни за трансформацията си в гражданско общество, вместо в милитаризирани лагери, това ще улесни много дискусията,“ каза той.

Първа стъпка

Миналата седмица палестинските фракции започнаха да предават на ливанската армия оръжията, държани в бежанския лагер Бурдж ал-Баражнех в покрайнините на Бейрут, като първа стъпка в изпълнението на план за изваждане на оръжията от лагерите, който беше обявен преди три месеца от президента на Палестинската автономия Махмуд Абас и неговия ливански колега Жозеф Аун.

Изваждането на оръжията от лагерите е разглеждано като предшестветник на много по-трудната стъпка за разоръжаване на Хизбула, която до миналата есен се намираше в тежка война с Израел. Подкрепяната от Иран терористична групировка е подложена на вътрешен и външен натиск, за да се откаже от останалия си арсенал в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2006 г., но до момента тя саботира процеса.

Само един пикап, натоварен с картечници и гранатомети, напусна Бурдж ал-Баражнех миналата седмица, което накара мнозина да зачеркнат инициативата в палестинските лагери като провал и чисто символична.

Димашкие призна, че „имаше много цинизъм относно количеството и качеството на предадените оръжия,“ но настоя, че правителството е сериозно в изпълнението на плана.

„Каквито и оръжия да бъдат предадени, те вече са в ръцете на Ливанските въоръжени сили. Така че трябва да сме доволни от това“, каза той.

В четвъртък още нови три бежански лагера в Южен Ливан предадоха своите оръжия, сред които присъстваха някои ракети „Град“, както и гранатомети, картечници и ръчни гранати.

Преход към гражданска администрация

12-те бежански лагера с палестинци в страната не се намират под контрола на ливанските власти, а в последните години те бяха арена на сблъсъци между враждуващи палестински фракции, които причиниха жертви и засегнаха близките райони.

В лагера Айн ал-Хилве край южния пристанищен град Сайда, сблъсъци между движението Фатах на Махмуад Абас и съперничещи ислямистки фракции през 2023 г. завършиха с 30 убити, ранени бяха стотици, а принудително разселените – хиляди.

Сблъсъците оставиха тежка разруха в училищата в един от двата училищни комплекса в лагера, управлявани от Агенцията на ООН за палестинските бежанци, до такава степен, че са останали неизползваеми, каза Дороте Клаус, директор на UNRWA в Ливан, според която агенцията няма средства, за да отвори отново училищата, тъй касто в момента разполага с ограничени средства.

„Силно се надяваме, че това ще доведе до ситуация на сигурност, безопасност и стабилност с функционираща гражданска администрация“, сподели Клаус, въпреки че агенцията не участва в текущите усилия за разоръжаване

В крайна сметка, каза Димашкие, целта е лагерите да бъдат патрулирани от ливанската полиция или силите за вътрешна сигурност, докато се управляват от палестински граждански служители, въпреки че самият той призна, че ще има „преходен период“ преди това да стане факт.

Преди няколко месеца администрацията на Абас започна реформа в ръководните структури на Палестинската автономия в Ливан, включваща отстраняването на бившия ѝ посланик и редица служители по сигурността и друг личен състав. Димашкие отбеляза, че палестинска делегация наскоро е посетила страната, за да проправи пътя за провеждането на избори на нови „народни комитети“, които служат като де факто общински власти в лагерите.

Палестинските фракции, които са против Абас, включително Хамас и съюзниците ѝ, отхвърлиха плана за предаване на оръжия в лагерите, а миналата седмица членове на движението Фатах дори изпратиха смесени сигнали, като някои от тях посочиха, че предават само „нелегалните“ оръжия, а не онези, които принадлежат на организирани фракции.

В четвъртък обаче Сохби Абу Араб, ръководител на Палестинските национални сили за сигурност в Ливан, заяви: „Ние от движението Фатах и Организацията за освобождение на Палестина правим всичко възможно, за да изпълним решението на Абас.“

Димашкие от своя страна разкри, че са били проведени „първоначални разговори“ с Хамас, след които той е „доста оптимистичен, че ще постигнем напредък“ в привличането им към плана.

Китай изключи участие в преговори за ядрено разоръжаване със САЩ и Русия

Зрители развяват китайски знамена, докато мобилни пускови установки на междуконтинентални балистични ракети DF-41 се движат по площад Тянанмън като част от военен парад в чест на 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република, 1 октомври 2019 г.📸 Снимка: Mark Schiefelbein/AP

🇨🇳 Китай заяви, че няма да участва в тристранни преговори за ядрено разоръжаване със САЩ и Русия, в отговор на американския президент Доналд Тръмп, който изрази надежда Пекин да се включи в подобни разговори.

В понеделник Тръмп заяви, че Вашингтон се стреми към ядрено разоръжаване заедно с Москва и Пекин.

„Смятам, че ядреното разоръжаване е много голяма цел. Русия е готова, а мисля, че и Китай ще бъде готов“, каза той пред журналисти в Белия дом. „Не можем да позволим разпространението на ядрени оръжия. Трябва да го спрем.“

САЩ и Русия, бивши съперници от Студената война, държат почти 90% от ядрените бойни глави в света. През 2023 г. обаче Москва се оттегли от последното действащо споразумение за контрол над въоръженията с Вашингтон.

Попитан за думите на Тръмп, говорителят на китайското външно министерство Го Дзякун заяви, че „нито е разумно, нито реалистично“ да се очаква Китай да се включи в тристранни преговори.

„Китай и САЩ изобщо не са на едно равнище по отношение на ядрените способности. Държавите с водещи ядрени арсенали трябва да изпълнят искрено специалните и първостепенни отговорности за ядрено разоръжаване“, каза той.

Пекин твърди, че принципно подкрепя идеята за разоръжаване, но редовно отхвърля поканите на Вашингтон да се присъедини към двустранните преговори със САЩ и Русия.

Според оценки на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от 2024 г. САЩ разполагат с 3708 ядрени бойни глави, а Русия – с 4380 (без изведените от употреба). Китай има 500, което е с 90 повече спрямо 2023 г. След него са Франция с 290 и Обединеното кралство с 225.

В сряда Пекин подчерта, че поддържа ядрения си арсенал „на минималното ниво, необходимо за националната сигурност, и не участва в надпревара във въоръжаването“.

Продължаващата война на Русия в Украйна в последните години измести встрани почти всички други въпроси в руско-американските отношения, включително темата за контрол над ядрените оръжия. Няма публични признаци за започване на преговори по темата.

Когато през 2023 г. Владимир Путин официално оттегли руската ратификация на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), той заяви, че мярката „отразява“ позицията на САЩ, които подписаха, но никога не ратифицираха документа.

CTBT беше приет през 1996 г. и забранява всички ядрени експлозии в света, но така и не успява да влезе напълно в сила. Освен САЩ, договорът не е ратифициран от Китай, Индия, Израел, Иран, Пакистан, Северна Корея и Египет.

Израел предлага подкрепа за разоръжаването на Хизбула в Ливан

Израелски военнослужещи, разположени за охрана по границата с Ливан, 10 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ayal Margolin/Flash90

🇮🇱🤝🇱🇧 Израел изрази своята готовност да подкрепи усилията на Ливан за разоръжаване на Хизбула и ще приложи поетапно намаляване на военното присъствие в страната като „реципрочна мярка“, ако това се постигне, съобщи в понеделник канцеларията на израелския премиер.

Ако Ливанските въоръжени сили „предприемат необходимите стъпки, за да постигнат разоръжаването на Хизбула, Израел ще пристъпи към реципрочни мерки, включващи поетапното редуциране на присъствието на Израелските отбранителни сили (IDF) в координация с ръководения от САЩ механизъм за сигурност“, гласи изявлението.

„Израел е готов да подкрепи Ливан в усилията му за разоръжаване на Хизбула и да работи заедно за по-сигурно и стабилно бъдеще за двете нации“, гласи още то.

Заявена от кабинета на премиера Нетаняху, готовността идва девет месеца след като двете страни сключиха споразумение за прекратяване на огъня след година на трансгранични обстрели, които кулминираха в израелска офанзива срещу южен Ливан миналия септември, преди споразумение да бъде подписано през два месеца по-късно. Израелските военни поддържат присъствие в пет ключови височини в Южен Ливан и продължават да нанасят удари срещу цели на Хизбула в страната.

По-рано този месец ливанският президент Джоузеф Аун и премиерът Наваф Салам приеха американското предложение за разоръжаване на Хизбула, чието политическо крило е партия в парламента на Ливан, до края на тази година. Подкрепяната от Иран шиитска терористична група, която беше силно отслабена от войната, се закани да окаже съпротива на подобна инициатива.

Изявлението на канцеларията на Нетаняху похвали лидерите в Бейрут за тяхното „съдбоносно решение“, описвайки го като „ключова възможност за Ливан да възстанови своя суверенитет и да възстанови авторитета на държавните си институции, военни и власт – свободни от влиянието на недържавни участници“.

Изявлението идва ден след като американският пратеник Том Барак, заедно с посланика на САЩ в Израел Майк Хъкаби, пристигнаха в Йерусалим за среща с Нетаняху и негови висши съветници, с които са обсъдили отношенията със Сирия и Ливан.

По време на посещението си в Бейрут миналата седмица Барак отбеляза, че Израел трябва да спази ангажиментите си по споразумението за спиране на огъня от ноември 2024 г. на фона на решението на Бейрут за разоръжаване на Хизбула.

„Мисля, че ливанското правителство изпълни своята част. Те направиха първата стъпка. Сега се нуждаем Израел да се съобрази“, изтъкна той пред журналисти след разговорите си с ливанския президент Аун.

На въпрос на репортери дали очаква да види пълното изтегляне на Израел от ливанска територия, Барак отговори утвърдително и отбеляза, че именно „това е следващата необходима стъпка“.

Миналата седмица Axios съобщи, че Белият дом е поискал от властите в Израел да се откажат от безсрочните си военни операции на територията на Ливан и е предупредил, че продължаващите му въздушни удари рискуват да подкопаят усилията на Бейрут за разоръжаване на Хизбула. В своята публикация американското издание твърди, че администрацията на Тръмп е оказала натиск върху правителството на Нетаняху да обмисли изтегляне от един от петте предни поста на израелската армия в Ливан.

Според сделката от ноември 2024 г. в Ливан държавата трябва да държи монопол над оръжията, докато в същото време Израел трябва да изтегли напълно войските си от страната. На практика обаче Хизбула отказа да се разоръжи, а Израел остави ограничен контингент в пет ключови точки на ливанска територия, разположени на няколко километра от границата между двете страни.

IDF посочват, че от началото на примирието са нанесли над 500 въздушни удара по съоръжения на Хизбула в северната си съседка, убивайки най-малко 230 бойци и унищожавайки десетки цели, принадлежащи на групировката. Израел настоява, че ударите са отговор на извършени нарушения на условията по примирието.

Освен това Израел многократно даде да се разбере, че няма да се поколебае да предприеме нова много по-унищожителна военна операция срещу Хизбула ако властите в Бейрут не са способни да се справят с нейното разоръжаване.

Съгласно споразумението за примирие Израел си запазва правото да действа срещу непосредствени заплахи от Хизбула, но трябва да изпраща известия до надзорен комитет относно по-дългосрочните заплахи.

Израел и Хизбула влязоха във враждебни действия в продължение на повече от година, след като ливанската групировка започна да нанася почти ежедневни обстрели по израелска територия, без провокация, в знак на солидарност със своя съюзник Хамас и неговото клане в Южен Израел на 7 октомври 2023 г.

Ракетният обстрел разсели около 60 000 жители на Северен Израел. В опит да осигури безопасното им завръщане, Израел засили операциите си в Ливан през септември, което доведе до два месеца на открита война срещу Хизбула, при която висшето ръководство, команднат структура и оръжейния арсенал на терористичната групировка бяха напълно унищожени.

Хизбула използва сектантската карта, за да осуети разоръжаването си от ливанската държава.

Привърженици на Хизбула носят снимка на убития лидер Хасан Насралла, докато се завръщат в Дахие в южен Бейрут след примирието между Израел и Хизбула, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Bilal Hussein/AP

🇱🇧 Всеки път, когато Хизбула се изправя пред политическа трудност, свързана със своята роля в Ливан, тя прибягва до познат инструмент: сектантска мобилизация. Политическите спорове започват да се тълкуват като атаки срещу шиитската общност, което постепенно измества конфронтацията от такава на правна и конституционна към сектантска основа.

Ливанците са били свидетели на тази формула в действие повече от две десетилетия, най-ярко, когато дебатът се обръща към оръжейния арсенал на Хизбула или нейната роля в региона.

В поредна ескалация на напрежението заради правителствено решение за налагане на държавен монопол над оръжията, Хизбула определи решението не като въпрос на конституционно право, а като опит за „разоръжаване на шиитите“.

Анализатори смятат, че този наратив увеличава цената на оспорването на групата и прави така, че на политическото противопоставяне срещу дадена партия да се гледа като на конфронтация срещу цяла секта на исляма.

„От създаването си Хизбула разчита на сектантска мобилизация сред общността на шиитите, която използва на всеки политически или сигурен кръстопът“, отбеляза професорът по политическа психология Мона Фаяд.

Тя заяви пред Asharq Al-Awsat, че тази реторика „се е превърнала в инструмент за раздвижване на улицата, особено в моменти на напрежение или ключови решения, като последното за държавния контрол на оръжията“.

Кадри с поддръжници на групировката на мотоциклети, развяващи знамена в южните предградия на Бейрут след решението, отразяват опита да се инсценира конфронтация „улица срещу улица“, каза тя.

„Тази стратегия не е нова. От края на 80-те години на миналия век Хизбула се стреми да премахне съперниците си, започвайки с Амал, и премина от дискурс за „ислямска държава“ към адаптиран към ливанските реалности, а в същото време запазва сектантската си същност“, добави Фаяд. „Чрез социални и благотворителни институции, тя е обвързала широка база от последователи, които я следват, независимо от всичко“.

Тази структура е създала солидна основа за проекта на Хизбула, но също така хвана общността в капана на едноизмерен наратив, който заглушава критиката.

Политическият анализатор Харет Слейман заяви, че въпросните шествия с мотоциклети не отразяват консенсус сред шиитите, нито организирано масово движение, а са „контролирани действия от маргинални групи, които Хизбула използва за изпращане на политически послания“.

„Тези групи до голяма степен идват от ниските слоеве на обществото в града и се мобилизират от посредници с ограничена логистична подкрепа: гориво, зареден телефон, за да се изявят на улицата. Целта е да се внуши, че цялата шиитска общност е разгневена, докато реално мълчаливото мнозинство не е съгласно с тези тактики“, обясни Слейман.

Той описа шествията като „изфабрикувана заплаха“ – не истински сектантски сблъсък, а кратко представление, организирано и проведено от мрежи, близки до групировката.

Наблюдатели смятат, че Хизбула е успяла да размие границата между себе си и шиитската общност в общественото възприятие, превръщайки в сложна задача разграничаването на съдбата на групата от тази на сектата. Според тях основният бенефициент от подобна стратегия е Иран.

„Иран използва ливанската арена като инструмент в регионалната си борба“, заяви Фаяд, като отбеляза, че режимът в Техеран е безразличен към това дали тази мобилизация ще предизвика вътрешни размирици. „Докато Ливан остава карта в ръката му, напрежението няма значение.“

Тя посочи, че това в никакъв случай не означава пълномащабна сектантска война, но увеличава рисковете от улични сблъсъци в периоди на напрежение. Разликата сега е, че ливанската армия има както политическо прикритие, така и капацитет да поддържа реда, изтъкна тя.

Въпреки това Фаяд смята, че способността на Хизбула да събира шиити масово намалява. Все по-голям брой от тях не желаят да излязат на улицата за групата, каза тя, осъзнавайки, че подобни действия служат само на тесен кръг лица, свързани с проекта на Иран.

„Оръжията, които Хизбула представя като оръжия на шиитската общност, всъщност са ирански оръжия, използвани за обслужване на външни цели. Придържането към това уравнение е нещото, което държи Ливан като заложник“, обобщи тя.

HPG отбеляза 41 години въоръжена борба срещу турската армия на фона на призиви за разоръжаване.

🇹🇷🇮🇶 Народните сили за отбрана (HPG), военното крило на Кюрдската работническа партия (PKK), проведе церемония в планински райони на Иракски Кюрдистан, по случай 41-ата годишнина от началото на въоръжената борба срещу турската армия на 15 август 1984 г.

Събитието подчерта историческото значение на тези действия под ръководството от командир Махсум Коркмаз, като повратна точка в борбата на кюрдския народ за свобода и достойнство.

Церемонията се състоя в контекста на ключови промени около ПКК. През февруари нейният лидер Абдула Йоджалан, излежаващ доживотна присъда в Турция, призова организацията да свали оръжие и да се саморазпусне – исторически обрат след четири десетилетия конфликт, отнел повече от 40 000 живота.

ПКК обяви незабавно прекратяване на огъня на 1 март, последвано от решението за разпускане на военното си крило. На 11 юли в пещерата Джасана до Сюлеймания бойци на символично изгориха оръжията си, отбелязвайки първата конкретна стъпка по пътя към разоръжаване. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи събитието като „историческа стъпка“ към „Турция без тероризъм“.

Въпреки това HPG остават активни в планинските райони на Иракски Кюрдистан. По време на церемонията говорител подчерта, че духът на съпротивата от 15 август продължава да вдъхновява борбата за кюрдски права и изразиха увереност, че опитът от десетилетия ще доведе до нови успехи, въпреки прехода към демократични средства, прокламиран от Йоджалан. Сред присъстващите бяха висши командири на HPG, които почетоха падналите в борбата и подчертаха значението на първоначалната офанзива от 1984 г. за политическите и военни постижения днес.

Церемонията завърши с революционни песни, танци и скандирания „Bijî Serok Apo“ [Да живее лидерът Йоджалан] и „Jin Jiyan Azadî“ [Жена, Живот, Свобода] в символ на продължаващата отдаденост към каузата. Въпреки призивите за разоръжаване, присъствието на HPG в региона и продължаващите тържества предполагат, че преходът към пълно разпускане може да се окаже по-сложен от очакваното и да се нуждае от допълнителни правни и политически реформи, отбелязват анализатори.

Египет предлага да му бъдат прехвърлени оръжията на Хамас.

🇪🇬🇵🇸 Египет предлага оръжията на Хамас да бъдат прехвърлени в Кайро за неуточнен период от време като част от усилията за разоръжаване на терористичната групировка по време на следвоенното възстановяване на ивицата Газа.

Инициативата ще се съчетае с публичния план на Египет за временно правителство от палестински технократи, което да управлява ивицата няколко години след войната под надзора на Палестинската автономия, според израелския обществен канал Kan.

Въпреки че Хамас до голяма степен е съгласен с последната идея, изразявайки готовност да предаде контрола върху Газа на независими палестински технократи, отказът да се откаже от оръжията си остава червена линия за терористичната група, като арабски официални лица посочват, че това ще е трудно постижимо без постепенно изпълнение като част от инициатива, установяваща политическа перспектива за палестинска държавност.

Към днешна дата Хамас отхвърля идеята за предаване на своите оръжия, очевидно стремейки се да запази сценария преди 2024 г., подобен на този на Хизбула в Ливан, където нямаше официална роля в политическото ръководство, но притежаваше ефективно вето върху решенията благодарение на тежкия си арсенал.

От друга страна арабските държави предвиждат сценарий за Газа, при който алтернативно правителство, свързано с Палестинската автономия, ще бъде установено с подкрепата на арабските държави в региона, за да стабилизира ивицата чрез постепенно разоръжаване и маргинализиране на остатъците от Хамас.

Въпреки това израелското правителство начело с премиера Бенямин Нетаняху изключи евентуална роля на Палестинската автономия в следвоенна Газа, рискувайки да остави Израел сам да управлява ивицата и да предоставя услуги на около 2 милиона палестинци.

Хизбула отхвърля разоръжаването: „Съпротивата е единствената опция.“

Лидерът на ливанската Хизбула Сайед Хасан Насралла се появява на екран в обръщение към своите поддръжници на церемония в чест на бойците, загинали в ескалация с Израел, в южните предградия на Бейрут, Ливан, 3 ноември 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇱🇧 War Media на Хизбула публикува нов видеоклип № 8 от своята поредица „И ние го подкрепихме“, озаглавено „Нашият избор е съпротивата“.

В него групировката подчертава още веднъж своя ангажимент към т.нар. „въоръжена съпротива“, която счита за единствения си избор. „Те изискват да предадем оръжията си, но нашето решение е ясно и нашата позиция е ясна, съпротивата е единствената опция“, се казва във видеото.

Видеото беше разпространено само ден преди заседанието на ливанското правителство утре, на което ще бъде обсъдена клаузата за държавен монопол върху оръжията, който минава през разоръжаване на подкрепяната от Иран групировка.

Разоръжаване на Хизбула в Ливан: Наистина ли е възможно?

🇮🇱🇱🇧 През последните няколко дни за пореден път се подчертава сложността на въпроса с въоръжението на Хизбула, на фона на засилващ се международен натиск срещу групата.

Американската дипломация, начело с пратеника Томас Барак, представи „пътна карта“, насочена към разоръжаването на Ливан от незаконните оръжейни запаси на Хизбула. Според репортажи в местните медии, инициативата е структурирана в три фази: доброволно разрушаване на оръжейни депа и прехвърлянето им на ливанските въоръжени сили; установяване на правителствен контрол по границата със Сирия; и законодателство, забраняващо на недържавни субекти да притежават оръжие.

Този план е придружен от обещания за значителна икономическа помощ в размер на 2,5 милиарда долара за спешна рехабилитация на инфраструктурата, вдигане на личните санкции срещу бивши министри и нова рамка за дълга към Международния валутен фонд.

Освен това ливанските медии съобщават, че наред с обещанията идват и строги предупреждения: без ясен отговор до ноември 2025 г. ще започне „стратегия на дипломатическо гладуване“, която отменя подкрепата за Ливан на международни форуми.

Официалният отговор на документа на Барак призова САЩ да окажат натиск върху Израел да се изтегли от оставащите пет предни поста под негов контрол в южен Ливан и да спре въздушните си удари.

Тези пет хълма, разположени на открито и с изглед към израелските общности от другата страна на граничната ограда, на практика „доминират“ района от двете страни на границата. Позициите се считат за ключови за защита на израелските гранични общности и за осуетяване на опитите на силите „Радуан“ да се прегрупират там, въпреки ежедневните опити да го направят. От началото на примирието в края на ноември 2024 г. са нанесени над 450 въздушни удара по инфраструктура на Хизбула в Ливан – около половината от тях в южен Ливан. Тази бройка не включва операциите на специални части в региона, за които израелските отбранителни сили (IDF) признаха миналата седмица, че са се състояли през последните месеци.

В отговор на дискусиите на ливанското правителство със Съединените щати, Хизбула се насочва към различни аудитории с разнообразни послания. Наим Касем многократно подчертава, че всеки призив за разоръжаване на групировката служи на чужди интереси и подкопава способностите на Ливан да се защитава. Междувременно Хизбула продължава да подсилва наратива за съпротивата. В този контекст е налице ясно настояване за запазване на оръжията и изрични декларации, че тя няма да се откаже от тях – например като част от кампанията си Ашура.

Новото ливанско държавно ръководство твърди, че се стреми към разоръжаването на Хизбула. Президентът Джоузеф Аун продължава да подчертава ангажимента си към държавен монопол върху оръжията, като същевременно изяснява, че разоръжаването на Хизбула трябва да стане чрез „диалог, а не принуда“, за да се предотврати нова, опустошителна гражданска война.

В записана реч по повод 100 дни от встъпването в длъжност на 5 юни 2025 г. ливанският премиер Наваф Салам заяви, че въоръжените сили на страната са премахнали над 500 оръжейни склада на Хизбула на юг от река Литани от края на войната. Той подчерта ангажимента на администрацията си за изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Важнот е да се отбележи, че ливанските въоръжени сили (LAF) почти не предоставиха доказателства за тези цифри.

За разлика от него шиитският председател на парламента Набих Бери зае доста по-предпазлива позиция. Въпреки че е провел дискусии с президента Аун относно поставянето на оръжията под държавна власт, той преди това е подчертавал: „никой не приема разоръжаването на Хизбула“.

В крайна сметка, докато дискусиите се фокусират над „доброволното разоръжаване“ на Хизбула, то просто няма да се случи. Хизбула и други ливански фракции ще предприемат всяка възможна маневра, за да гарантират, че оръжията ще останат в ръцете им, или още по-лошо, че Хизбула ще стане част от ливанската армия. Този най-опасен сценарий, де факто поглъщането на ливанската армия от Хизбула, е не само твърде реалистичен, но и предотвратим.

В този сценарий Западът може да вярва, че Хизбула се е разоръжила, но реално организационната ѝ структура е непокътната, готова да се оттегли от всяко споразумение или да наложи дневния си ред по свое желание. Свидетели сме на подобни модели в Ирак и Сирия, където мощни милиции, уж интегрирани в държавните армии, продължават да действат независимо или под контрола на Ислямска република Иран.

Това може да се случи, тъй като никой в Ливан, включително Хизбула, не иска нова гражданска война. Следователно компромисите могат да доведат до подобно „тихо поглъщане“ с подкрепата на продължаващи демографски промени в Ливан, където около 50% от населението е съставено от шиитски мюсюлмани – естествената база на Хизбула. Дори и днес ливанската армия не прави достатъчно. В нея има проблемни офицери като Сухаил Харб, който ръководи разузнавателното звено в южен Ливан, и Яхия Ал-Хусейни, офицер по комуникациите в южен Ливан, и двамата са сътрудници на Хизбула.

Въпреки всички предизвикателства, днес е налице историческата възможност за прекрояване на ливанското бъдеще Военната и политическа мощ на Хизбула е сериозно увредена: поне 70% от ракетния й арсенал е унищожен от Израел; хиляди нейни бойци, включително стотици командири, са убити или ранени, повечето в операцията с пейджърите в навечерието на израелската офанзива срещу Хизбула през септември 2024 г. Харизматичното ръководство начело с Хасан Насрала е ликвидирано, а сега групировката е още по-зависима от наставничеството на Иран, докато самият той ближе раните си. Хизбула е загубила своя престиж, както в Ливан, така и в региона.

Въпреки всичко това, групировката и нейният ирански спонсор продължават да отхвърлят всяка идея за разоръжаване, представяйки въоръжената съпротива за ключова в тяхната идентичност и стратегия за възпиране срещу Израел. Следователно в момента групировката е фокусирана върху своето възстановяване на три нива: военно и оперативно, доказателство за това са многото опити на бойци, включително тези от елитния отряд „Радуан“, да се придвижат на юг. От март 2025 г. до днес, убитите от отряда съставляват почти 30% от общо 52 бойци на Хизбула, елиминирани на юг от река Литани.

Вторият слой включва опити за контрабанда и производство на оръжия. Подобни усилия срещат значителни пречки поради дейността на новия сирийски режим на границата с Ливан – с поне три прехванати контрабандни операции в последните седмици – и продължаващите израелски удари, насочени към тези усилия в цял Ливан. Приблизително половината от въздушните удари на IDF по време на примирието са били насочени към оперативни бойци на Хизбула, опитващи се да се придвижат на юг и да извършват терористични или контрабандни операции; другата половина е насочена към терористичната инфраструктура и военни обекти на Хизбула.

Следователно, от решаващо значение е запазването на свободата на действие на Израел да нанася удари, когато разузнавателните данни показват нарушения от страна на Хизбула – в съответствие с това, което изглежда са неофициалните споразумения със Съединените щати.

Третият слой е икономически – опитите за контрабанда на пари в брой, нужни за възстановяване на гражданската инфраструктура и компенсиране на шиитската база на групировката за военните загуби. Тези усилия срещат пречки поради загубата на контрол на Хизбула над летище „Харири“, особено защото Иран все по-неспособен да превежда средства. През последните месеци Хизбула многократно е спирала разпределението на пари в брой към своята база – ход, който е критикуван за ниските предоставени компенсации.

Трите нива на възстановяване на Хизбула срещат значителни предизвикателства. По този начин, въпреки рисковете, истинската възможност за промяна се крие в следващите няколко фактора: безкомпромисен натиск от страна на САЩ; израелски операции, възпрепятстващи усилията за възстановяване на Хизбула; и това, което се случва в Иран и Сирия, което усложнява потока на оръжия и средства към Хизбула. Но нито едно от тези неща не е достатъчно само по себе си. Всъщност, единственият начин да се разоръжи Хизбула е да се отдели от нейната обществена подкрепа.

Гражданската инфраструктура на Хизбула ѝ позволява да остане мощен играч в ливанската система и да използва шиитските граждани като живи щитове, прикривайки терористичната си инфраструктура в цивилни райони на южен Ливан, долината Бекаа и квартал Дахия в столицата Бейрут. Дори ако контрабандата и производството на оръжия се окажат временно прекъснати, в дългосрочен план, докато Хизбула остане социално движение с широка подкрепа сред ливанското общество, в крайна сметка тя ще успее да си върне въоръжението.

Това изисква да бъдат изпълнени две условия: Първо, държавата трябва да остане единственият доставчик на граждански услуги за населението, като по този начин запълни вакуума, създаден от Хизбула. Второ, самата Хизбула трябва да е неспособна да предлага тези услуги поради липса на средства и щети по нейната инфраструктура. Прекъсването на финансовите потоци само по себе си е недостатъчно; способността ѝ да поддържа въпросните граждански инфраструктури трябва да бъде нарушена физически.

На Хизбула не трябва да бъде позволено да поддържа широка социална платформа, предоставяща услуги на местното население по начина, по който го прави в момента. Видеоклип от кампанията ѝ за местните избори илюстрира това: „Когато ви бяха отказани лекарства, аз ви ги дадох. Когато нямахте храна, аз ви я дадох. Когато имаше недостиг на гориво, аз ви го дадох. Какво остава?“ – с подразбиращия се отговор: „гласувайте за Хизбула.“

Тази връзка трябва да се прекъсне, за да може Хизбула да загуби значението си за шиитското население на Ливан, от което тя черпи обществена подкрепа.

А за онези, които твърдят, че Хизбула има законното право да функционира като политическа партия – такава не е предназначена да осигурява социални грижи, образование, здравеопазване и подобни услуги вместо правителството.

Ливанската държава трябва да закрие банките, образователната система, студентски организации, супермаркетите, аптеките, медицинските услуги, бензиностанциите и подобни институции, които се намират под контрола на Хизбула. Те са паралелна или алтернативна инфраструктура, която функционира като държава в държавата. Много от тях действат под това, което Хизбула нарича „Изпълнителен съвет“. Цялата тази мрежа пречи на държавата Ливан да функционира в рамките на шиитската база на Хизбула.

В крайна сметка, разоръжаването на Хизбула е дългосрочен процес. Не може да се твърди, че закъсненията са причинени от израелска военна дейност или присъствие в южен Ливан. Всъщност закъснението произтича от нежеланието на ливанската държава да стигне докрай по въпроса и от решимостта на Хизбула да запази своите оръжия. Ключът към реалната промяна е прекъсването на връзките на групировката с нейната база за обществена подкрепа, като същевременно се запази свободата на действие на Израел и се насърчи международно участие в изграждането на наистина силен и суверенен Ливан.

Турция продължава да нанася удари по позиции на ПКК въпреки разоръжаването.

🇹🇷🇮🇶 Турция продължава да нанася въздушни удари срещу предполагаеми позиции на Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки символичния акт, с който групата унищожи въоръжението си в рамките на започналия процес за помирение.

Вчера сутринта турските военни извършиха общо пет бомбардировки срещу селището Мевин в Амеди, съобщават доброволци от „Екипите за общностно миротворчество“ (CPT).

„От началото на този месец Турция е извършила 12 артилерийски атаки“, уточни той. Амеди е град, който се намира на около 70 км северно от областния център Духок и само на 15 км от държавната граница с Турция. Районът е фронтова линия във въоръжения конфликт между турските военни и кюрдските сепаратисти.

В петък с впечатляващ символичен жест, група кюрдски бойци изгориха оръжията си в знак на края на повече от четири десетилетия въоръжена борба за кюрдски права в Турция. По-рано тази година групировката обяви едностранно прекратяване на огъня и заяви, че ще се саморазпусне.

В събота турският президент Реджеп Тайип Ердоган отговори на символичния акт на разоръжаване с думите: „Проблемът с терора, който продължава в страната от 47 години, с Божията воля, навлезе в процес на окончателно уреждане.“

Въпреки мирните преговори в продължение на месеци, атаките на турската армия на територията на Иракски Кюрдистан през юни отбелязаха 8% увеличение в сравнение с предишния месец, съобщи в петък CPT. Близо 98% от атаките са концентрирани в провинция Духок и конкретно в района на Амеди.

Турските атаки се разпределят както следва: 525 артилерийски обстрела и 25 въздушни удара. Само 9 случая на артилерийски обстрел са регистрирани в района на Сидакан, провинция Ербил.

Турските удари в района на Амедиса са довели до унищожаването на стотици декари земеделска земя и лозя. Докладът описва подробно степента на вътрешно разселени в цивилното население на Иракски Кюрдистан и Северен Ирак в резултат от турската военна кампания. 183 селища са били изоставени напълно: 107 в Духок, 65 в Ербил, 8 в Сулеймания и 3 в Ниневия.

„Ударите на турските военни останаха постоянни и концентрирани, макар и без да има докладвани цивилни жертви, от тяхното засилване през май“, обобщи докладът.

Десетилетният конфликт е опустошил стотици селища в автономния регион Иракски Кюрдистан в северните части на страната, като някои от тях са напълно изоставени.

ПКК е основана през 1978 г. и първоначално се застъпва за независима кюрдска държава. С течение на времето групата измества фокуса си към осигуряване на политически и културни права за етническите кюрди в Турция. Определена е като терористична организация от Съединените щати, Европейския съюз и Турция.

През февруари затвореният лидер на групата Абдуллах Йоджалан отправи призив към всички бойци да изоставят оръжието в името на политическо решение. ПКК обяви спиране на огъня в официално изявление, публикувано на 1 март, а през май обяви разпускането си и край на въоръжената борба.

САЩ предлагат презаселване на кюрдски бойци за преход към цивилния живот.

„От вчера 47-годишното терористично бедствие е приключило“, отбеляза Ердоган в реч пред членовете на своята партия в Анкара, 12 юли 2025 г.
📸 Снимка: TUR Presidency/Anadolu Agency via Getty Images

🇺🇸🇹🇷 Съединените щати са готови да позволят на лидерите на кюрдски въоръжени групи в Сирия и Турция да се преселят в Америка, ако това би помогнало на прехода от въоръжена борба към цивилен живот, който предстои за кюрдските бойци, според висш американски дипломат.

Членовете на „Кюрдската работническа партия“ (PKK) и нейният сирийски филиал „Отряди за народна защита“ (YPG) трябва да действат бързо, за да постигнат успешна интеграция и избегнат конфронтация с властите в Анкара и Дамаск, заяви в събота американският посланик в Турция и специален пратеник за Сирия Том Барък, цитиран от Anadolu Agency.

„Лидерите на въоръжени групи биха могли да се преместят в САЩ, ако желаят“, предложи още Барък.

ПКК, която е считана за терористична организация от ЕС и САЩ, водеше десетилетна борба за кюрдска автономия срещу турската държава, но през май тя съобщи свое решение за разпускане, обявявайки своята мисия за изпълнена. Групата призна също, че кюрдският въпрос вече може да бъде решен с методите на конвенционалната политика.

Интеграцията на най-голямото малцинство в Сирия ще отнеме време поради липсата на взаимно доверие, отбеляза той, цитиран от Anadolu Agency. „Все пак се очаква страните в крайна сметка да сключат красива сватба“, предположи той.

Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган приветства символичното хвърляне на оръжия в огъня, извършено от кюрдски бойци и заяви, че събитията бележат „нова страница“, обещавайки да разреши проблемите с диалог.

„Към вчерашна дата 47 години терористично бедствие приключиха“, заяви Ердоган пред членове на „Партията на справедливостта и развитието“ (AKP) в Анкара по-рано днес.

„Борбата на ПКК за автономия е струвала 2 трилиона долара на турската икономика“, посочи той. „Отсега нататък управляващата AKP, нейният съюзник „Партия на националистическото движение“ и прокюрдската „Партия за народно равенство и демокрация“ ще вървят заедно“, обобщи той.