Сирия арестува ръководителя на зариновото Подразделение 417 на Асад

🇸🇾⚖️ Сирийските власти арестуваха бившия полковник Ахмад Хабиб Али – една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на бившия режим на Башар ал-Асад, надзиравал производството на около 20 авиационни бомби със зарин, използвани срещу сирийски населени места в периода между 2013 и 2017 г. Министерство на вътрешните работи обяви ареста на 15 юли. Али е заловен в операция на силите за сигурност в крайбрежната провинция Латакия – родния регион на клана Асад и опора на бившия режим до самия му край.

Според изявление на министерството Али е ръководил Подразделение 417 – обект за химическо оръжие в района на столицата Дамаск, действал в структурата на Центъра за научни изследвания, където отговарял едновременно за складовете със зарин и производствените мощности. Предварително разследване сочи, че под негов надзор са произведени около 20 авиационни бомби, всяка от които с тегло 250 кг, заредени с нервнопаралитичното вещество, и именно те са били използвани при удари по сирийски градове и селища в периода 2013–2017 г. Ведомството определя задържания като една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на режима и уточнява, че разследването продължава: всички приписвани престъпления трябва да бъдат документирани, преди случаят да бъде предаден на съдебните власти.

Центърът за научни изследвания, в чиято структура е действало Подразделение 417, е дългодишен гръбнак на сирийската химическа програма – формално цивилна изследователска институция, която десетилетия наред намира място в санкционните списъци на САЩ и ЕС като разработчик на бойни отровни вещества и средства за тяхната доставка. Комплексът в Барзе край Дамаск беше сред целите на съвместните ракетни удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство през април 2018 г. в отговор на химическата атака в Дума.

Периодът, посочен в обвинението, съвпада с най-тежките години на химическата война на режима срещу собственото му население. През август 2013 г. ракети със зарин поразиха контролираните от опозицията предградия на Дамаск в Източна Гута и убиха над 1400 души по оценка на американското разузнаване и на правозащитни организации. Под заплахата от американска военна намеса Асад тогава се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и предаде около 1300 тона декларирани бойни вещества, изведени от страната и унищожени под международен надзор. Атаките обаче не спряха – разследванията впоследствие приписаха на режима нови удари със зарин и хлор в годините след разоръжаването. На 4 април 2017 г. авиационна бомба със зарин уби десетки цивилни в Хан Шейхун; съвместният разследващ механизъм на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и Организацията на обединените нации (ООН) посочи сирийските ВВС като извършител, а три дни по-късно САЩ отвърнаха, нанасяйки удар с 59 крилати ракети BGM-109 Tomahawk по авиобаза Шайрат, откъдето е излетял самолетът. Прозорецът в обвинението срещу Али (2013–2017 г.) по този начин покрива почти изцяло годините, през които Дамаск по собствената си декларация вече не притежаваше химическо оръжие.

Арестът се вписва в засилената кампания за търсене на отговорност след падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Правителството на Ахмед ал-Шараа задържа десетки бивши офицери и функционери за престъпления през годините на гражданската война, а по данни на Al Jazeera от април 2026 г. в страната се водят първите публични съдебни процеси. Успоредно с наказателната линия върви разоръжаването: новото правителство отвори за инспекторите на OPCW обекти, които бившият режим никога не декларира, и през май организацията съобщи, че в тях са открити десетки химически бомби и ракети, останали от арсенала на Асад. На 9 юли Изпълнителният съвет на OPCW върна на Сирия право на глас в организацията, което ѝ отне през 2021 г. заради отказа на Асад да декларира пълния обхват на програмата и заради повторна употреба на бойни отровни вещества; Сирия се превърна в първата държава членка, лишавана от глас в историята на конвенцията, отбелязва The National. Решението от 9 юли беше мотивирано със „съществена промяна в обстоятелствата“. Арестът в Латакия дойде едва шест дни по-късно.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) нарече ареста „важна стъпка в усилията за разследване и наказателно преследване на престъпленията, свързани с употребата на химическо оръжие“ – в изявление на директора ѝ Фадел Абдул Гани, разпространено от държавната агенция SANA. Абдул Гани подчерта, че значението на Али надхвърля това на полеви изпълнител именно заради ръководната му позиция, която той заема в структурата на центъра, и настоя отчетността да проследи цялата политическа и военна верига на командването – от тези, които са планирали и наредили атаките, до онези, които са ги надзиравали. Той призова разследването да върви в сътрудничество с OPCW и останалите международни механизми, така че доказателствата да се съхранят, а делата да отговарят на стандартите за независимост, безпристрастност и справедлив процес. Откритите през май недекларирани запаси според него показват, че става въпрос за организирана институционална програма, а не за действия на отделни лица.

Отвъд самия наказателен акт стойността на ареста се крие в знанието, което задържаният носи. Лице, което е отговаряло едновременно за производството и складовете, знае какво е произведено, къде е съхранявано и какво липсва от декларациите, които Дамаск години наред подаваше на OPCW – точно разликата между декларирано и намерено, която инспекторите очертаха с находките си от май. Показанията му биха могли да затворят част от тази сметка и да захранят както вътрешните дела, така и международни разследвания, за които настоява правозащитната мрежа.

„Пилотните зони“ в Южен Ливан започнаха – първи тест на рамката с Израел

🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.

„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.

Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.

Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.

Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.

Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.

Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.

Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.

Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.

Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.

📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)

Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Израелски удар в буферната зона край Тир дни преди преговорите в Рим

🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха въздушен удар по сграда в зоната за сигурност под техен контрол в Южен Ливан, след като военнослужещи от 91-ва регионална дивизия „Галилея“ проследили как няколко бойци на Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, определена от САЩ, ЕС и Великобритания за терористична организация – пренасят противотанкови ракети към постройката. Ударът, поредният в тясната ивица, която Израел отказва да напусне, докато Хизбула не бъде въоръжена, идва само дни преди подновяването на непреките израелско-ливански преговори в Рим, насрочени за 15–16 юли.

Според IDF бойците навлезли в зоната за сигурност с автомобил и прехвърлили няколко ракети в сграда; след като още въоръжени лица внесли оръжие и влезли вътре, авиацията поразила постройката, „за да отстрани заплахата“. Военните съобщиха за вторични детонации след удара – признак за складиране на боеприпаси – и публикуваха видео на самата атака с кадри от проследяването на групата. Комюникето описва действието като превантивно: да прекъсне пренасянето на оръжие в непосредствения обхват на израелските части.

Местни медии съобщиха за няколко удара по градчето Мансури в окръг Тир, на брега южно от едноименния град. Кореспондент на „Lebanon Debate“ отчете един ранен, откаран в болница. Противотанковите ракети са гръбнакът на наземния арсенал на Хизбула – преносими, лесни за укриване в цивилна застройка и именно оръжието, чието изтегляне от пограничната ивица е сред първите искания на Израел; движение с подобен товар в зоната за сигурност е ровът, който израелската армия следи най-плътно.

Мансури лежи в тясната ивица южно от река Литани, която IDF удържат и след обявеното в началото на юни примирие с посредничество от САЩ. Израел заяви, че ще запази буферна зона с дълбочина до 10 км, докато Хизбула не се разоръжи – условие, което стои в сърцевината на цялата договорка. Рамката обвързва прекратяването на огъня именно с разоръжаване на групировката и предвижда поетапно изтегляне на Израел, разполагане на ливанската армия в т.нар. пилотни зони, от които израелските войски да се оттеглят и където да няма оръжие извън това на държавата, както и обявяване на Хизбула за враг на ливанската държава. Фиксиран график за изтеглянето не се споменава.

Именно тук се крие задънената улица. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли рамката като капитулация пред Израел, обяви я за „нищожна“ и повтори, че движението няма да предаде оръжието си и ще продължи да воюва. Оттам примирието се крепи крехко, с редовни взаимни обвинения в нарушения и почти ежедневни израелски удари и артилерийски обстрели – от Мансури на крайбрежието до вътрешните села около Бинт Джбейл.

На този фон предстоят преговорите в Рим. В деня на удара ливански официален представител потвърди, че Бейрут ще участва в срещата на 15–16 юли, макар по дипломатически данни Ливан да обвързва явяването си с предварително израелско изтегляне от две пилотни зони. Началникът на израелския генерален щаб на свой ред предупреди, че армията е готова да премине в настъпление, ако Хизбула наруши примирието – реторика, която оставя малко пространство за отстъпление на масата.

Ударът край Мансури е дребен по мащаб, но показателен по логика. За израелската армия буферната зона не е предмет на пазарлък, а установен периметър, който тя патрулира и разчиства с кинетична сила при всяко засичане на движение с оръжие – независимо от дипломатическия календар. Затова всеки подобен епизод носи двойно значение: тактическо, като прекъсване на конкретна доставка, и реторично – послание, отправено дни преди Рим, че Израел ще седне на масата, без да отпуска военния контрол на терена. Докато Хизбула публично отказва да се разоръжи, а Ливан иска изтегляне като предварително условие, ударите в зоната остават най-вероятният режим на деня – не изключение от примирието, а начинът, по който Израел го удържа.

Багдад даде на въоръжените групи срок до 30 септември да предадат оръжието

🇮🇶🤝🇺🇸 Федералното правителство на Ирак посочи 30 септември като краен срок, в който всички милиции в страната трябва да предадат своето оръжие на държавата – най-категоричната дотук формулировка на политиката, с която новият премиер Али ал-Зайди обвърза мандата си.

Датата не е подбрана случайно: тя съвпада с края на мисията на ръководената от САЩ международна коалиция срещу „Ислямска държава“, с чието присъствие проиранските фракции от години изтъкват като оправдание да задържат оръжие извън държавен контрол. Обявлението беше направено говорителя на правителството Хайдар ал-Абуди по време на седмичния брифинг в Багдад в понеделник, броени дни преди първото пътуване на Зайди като премиер в чужбина – посещение във Вашингтон в средата на юли, на което разоръжаването на милициите ще бъде сред водещите теми.

„Всички въоръжени групи са уведомени за конкретна дата, която слага край на този въпрос… септември, който в същото време бележи края на присъствието на международната коалиция. След тази дата всички оръжия извън контрола на държавата ще подлежат на законови мерки“, заяви ал-Абуди по време на брифинга, на който имаше представители на Франс прес, наред с други журналисти. В отделно изявление Зайди потвърди ангажимента си пред посланици от Европейския съюз, че ограничаването на оръжието до държавата „не е просто лозунг, то вече започна“, и обвърза политиката директно с крайния срок от 30 септември, когато според него ще се осъществи „пълното изтегляне на силите на коалицията“.

Че зад думите стои готовност за действие, новото правителство показа само едно денонощие по-рано. По първи петли в неделя иракските сили за сигурност запечатаха всички входове на укрепената Зелена зона в центъра на столицата – периметърът, подслоняващ американското посолство, чуждите дипломатически мисии, парламента и резиденциите на висши политически фигури – и проведоха поредица от арести вътре в нея и няколко столични квартала и провинции. Държавната Иракска новинарска агенция (INA) съобщи за 47 задържани, сред които 12 действащи и1 бивш депутат, бивш съветник на предишния премиер Мохамед Шия ал-Судани и висш чиновник от петролното министерство. Втори източник от сигурността уточни пред Франс прес, че разследването не опира само до финансова корупция, а обхваща и финансирането на въоръжени фракции, контрабандата на долари и ирански петрол – пряко позоваване на подкрепяните от Техеран шиитски групировки.

Сред задържаните са Али Маареж, заместник-министър на петрола по разпределението, и Мутана ал-Самараи, лидер на сунитския алианс „Ал-Азм“, отведен заедно с ръководителя на кабинета си; на прицел са попаднали и фигури от предимно шиитския блок на ал-Судани. Основанието за вълната от арести са самопризнанията на Аднан ал-Джумаили – бивш заместник-министър на петрола, задържан месец по-рано, чието дело се превърна в спусък за останалите. Разследващият съдия Дия Джаафар от Централния наказателен съд за борба с корупцията обясни, че производството е започнало още през октомври 2025 г. след сигнали, че кандидати за парламента са изразходвали огромни суми за своите предизборни кампании, черпейки от държавния ресурс с подкрепата на влиятелни фигури от предишния кабинет. По думите му съдът поискал снемане на имунитета на замесените депутати, което председателят на парламента Хайбат ал-Халбуси е одобрил, преди заповедите за арест да бъдат изпълнени. По делото „Джумаили“ властите иззеха около 86 млн долара в брой само този месец, а проследяването на активите впоследствие повиши запорираното до близо 31 млрд иракски динара (около 23,7 млн долара) и още 10 млн долара.

Кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, които показват бронирана техника, по някои твърдения дори танкове, придружени от записи на тежка стрелба, създадоха впечатление за щурм. Официалната картина е по-сдържана. По данни на Shafaq News операцията е преминала без сблъсъци, съпротива и тежък въоръжен отпор, а бронираната техника е била разположена като предпазна мярка, за да запечата изходните точки на „Зелената зона“. Двете версии не са непременно в противоречие – заснети поединично машини лесно се разчитат като повече, отколкото са – но към момента няма потвърждение нито за престрелка, нито за жертви, а официално изявление на правителството за акцията все още липсва. Федералната комисия за интегритет се ограничи до съобщение, че действа „с прецизност и в пълно съответствие със закона“, като изпълнява съдебни заповеди срещу лица, обвинени в присвояване на публични средства.

Крайният срок и арестите имат по-дълга предистория. Зайди – 41-годишен банкер и политически новак, най-младият премиер в историята на страната – встъпи в длъжност през май като консенсусна фигура с одобрение от Вашингтон, и още през първите дни постави „оръжието в ръцете на държавата“ в основата на програмата си. На 30 май той учреди Върховен суверенен съвет за интегритет, надзор и възстановяване на публични средства, натоварен да преследва злоупотребите с обществени пари в министерствата и провинциалните администрации. Часовникът за разоръжаването е прикачен към друга, по-стара договореност: по споразумението между Багдад и Вашингтон от 2024 г. силите на международната коалиция напуснаха федерален Ирак до септември 2025 г. и трябва да се изтеглят от кюрдския регион до септември 2026 г. – именно тази последна дата ал-Абуди превърна в граница, отвъд която „причините за нерегламентирано оръжие отпадат“.

В центъра на казуса стоят „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) – коалиция от предимно шиитски милиции, сформирана през 2014 г. за отпор срещу „Ислямска държава“, която впоследствие беше интегрирана формално във военната структура на Ирак. Част от тези формирования са обвързани с Техеран, а няколко от тях Вашингтон определя като чуждестранни терористични организации. Реакцията на поставения ултиматум отсега е разделен. Две от групите – Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али – обявиха, че ще предадат администрацията на бригадите си в ръцете на държавата. Твърдото ядро обаче, в което влизат Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ал-Нуджаба, държи на обратното: тези фракции отказват да се разоръжат, докато чуждите войски не напуснат страната. Самата инициатива за разоръжаване по-рано този месец беше приветствана от специалния пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия Том Барак, който я определи като принос към „архитектурата на реда“.

Така за по-малко от 48 часа Багдад изпрати два сигнала, които се четат едновременно навътре и навън. Навътре операцията е антикорупционен удар по съдебни заповеди – начин новият премиер да докаже, че обещанието за чистка не е реторика. Навън таймингът е трудно да бъде пренебрегнат: акциите съвпаднаха с официална визита в Багдад на иранския външен министър Абас Арагчи – напомняне, че Техеран държи Ирак за ценен партньор – и предшестваха с дни пътуването на Зайди във Вашингтон, където разоръжаването на шиитските милиции е едно от условията на американска страна за партньорство в сферата на сигурността и икономиката. Дипломатически източник от Багдад определи операцията като „част от подготовката за визитата във Вашингтон“, която цели да покаже, че Зайди държи на думата си – оценка, която съвпадението на датите прави трудна за пренебрегване.

Самите арести показват едновременно способност и намерение Багдад да нанесе удар по разхищението вътре в системата: задействани са елитни звена, конфискувани са десетки милиони в брой и са снети имунитети по съдебен път. Разоръжаването на фракциите обаче е задача от друг порядък. То опира не до заповеди срещу отделни лица, а до организирани въоръжени групировки със собствена логистика, източници на приходи и политически гръб – и публичният отказ на най-твърдите от тях очертава предела на чисто административния подход. При запазване на сегашната траектория пълно разоръжаване до 30 септември изглежда твърде малко вероятно; частично предаване на оръжие от вече склонните групи, придружено от формален отказ на ядрото, е по-вероятният изход. В този сценарий резултатът би бил частичен държавен монопол над оръжието, при който истинският тест се измества от обявяването към принудата – от заповедта към изпълнението ѝ.

Хронологията на натиска е последователна. Разследването срещу Джумаили тръгва през октомври 2025 г. През май 2026 г. Зайди положи клетва и обяви разоръжаването за свой приоритет и създаде антикорупционния съвет; на 10 юни кабинетът за пръв път маркира края на септември за краен срок; седмици по-късно дойде арестът на Джумаили и иззетите около 86 млн долара; в неделя, 28 юни, следват рейдовете в Зелената зона; в понеделник, 29 юни, ал-Абуди затвърди 30 септември като ултиматум, докато Арагчи е на посещение в Багдад; в средата на юли предстои визитата във Вашингтон; на 30 септември изтича както срокът, така и мандатът на коалицията.

Дали тази верига ще доведе до държавен монопол върху оръжието, ще проличи по няколко осезаеми признака. Потвърждение за успех би било склонните фракции действително да предадат тежките си въоръжения и Багдад да поеме командването на бригадите им преди крайния срок, докато твърдото ядро остане формално изолирано извън закона. Отслабване на политиката би било обратното – отлагане на предаването от вече съгласните групи под претекст за оставащото присъствие на коалицията в кюрдския регион, при което 30 септември се нарежда сред датите, надживени от баланса на силите. Засега Багдад показа, че е способен да арестува депутат, както и да конфискува пари в брой; дали може да разоръжи бригада, няма да покажат следващите дни, а 30 септември.

📸 Снимка: Членове на Сарая ал-Салам празнуват по време на церемония в град Самара по отделяне на групата от движението на Муктада ал-Садр и нейната интеграция в Силите за сигурност на Ирак, 4 юни 2026 г. (AFP)

Разногласия в Кайро: Хамас и посредниците пренаписват условията по сигурността без съгласие от Израел и САЩ.

🇵🇸🇪🇬 Новият кръг от преговори, започнал в Кайро в неделя и продължил в понеделник с посредници от Египет, Катар и Турция, е поредният опит да бъде разчупена патовата ситуация. Месеци наред преходът между първата и втората фаза на предложената рамка за прекратяване на огъня остава блокиран, след като радикалните фракции отказват да приемат условията, заложени още в първоначалните договорки от октомври 2025 г.

Спорът, който до момента блокира преговорите, е сведен до една ключова разпоредба – демилитаризация на ивицата Газа. По данни на източници от палестинските среди, цитирани от вестник Asharq Al-Awsat, в Кайро се оформя едностранно съгласие между отделните фракции Клауза 8 от 15-точковата пътна карта, оповестена от висшия представител Николай Младенов да бъде преформулирана така, че терористичният арсенал да остане под палестински контрол, вместо да бъде ликвидиран.

Това частично съгласие обаче е постигнато единствено между 8-те участващи палестински фракции и самите посредници, но не ангажира Израел или международните институции, чиято официална пътна карта настоява за всеобхватно и окончателно разоръжаване на палестинския ексклав. Фактът, че от масата в Кайро отсъства умерената партия „Фатах“, още в началото стеснява обхвата на това споразумение до т.нар. „съпротивителен блок“, контролиран от радикални елементи.

Докато Хамас използва международни канали като Al Jazeera, за да твърди, че Израел е отговорен над 3000 нарушения от 10 октомври 2025 г. насам, групировката продължава да поставя максималистични условия. Тя настоява за пълно изтегляне на израелската армия от ивицата и активиране на хуманитарния протокол, преди да предприеме каквито и да е реални стъпки. Израел с основание поставя разоръжаването на терористичните структури начело на втората фаза, за да гарантира, че хуманитарната помощ и реконструкцията няма да се използват за прегрупиране на екстремистите.

Официалната пътна карта, обявена на 21 май, предвижда поетапен и контролиран процес на демилитаризация под международно наблюдение, при който оръжията не се предават на Израел, а на легитимния Национален комитет за управление на Газа. Според данни на The Jerusalem Post, документът изрично обвързва израелско изтегляне с реалния, проверим напредък по всеки кръг от разоръжаването. Хамас обаче побърза да отхвърли този план още при публикуването му, определяйки го като „приемане на израелската позиция“, защото той не им позволява да запазят военния си капацитет.

Според 6-ма източници от фракциите, цитирани от Asharq Al-Awsat, двама от които от Хамас, те се опитали да заобиколят тези изисквания чрез множество поправки, договорени с посредниците. Осмата клауза, свързана с „ограничаването на оръжията“, е била пренаписана в полза на палестинската теза: фракциите отказват да предадат арсенала си на външна страна, а посредниците са приели това с компромисната формулировка за предаване на въпросния Комитет за управление. Представители на Хамас уточняват, че целта им е оръжията да останат в палестински склад под формата на „замразяване“, което на практика им позволява да съхранят бойната си готовност. Самата процедура по опис и етапи на складиране все още няма окончателна редакция, тъй като фракциите се опитват изцяло да я обвържат с предварителното изтегляне на Израел.

Генералният секретар на „Палестинската национална инициатива“ Мустафа Баргути, който участва в срещите в Кайро, заяви пред Asharq Al-Awsat, че между тях и посредниците има „пълно съгласие за необходимостта от това Израел да изпълни разпоредбите на първата фаза“. Натискът на палестинската страна е към цялостно, а не поетапно прилагане на договореното. Баргути отказа да предостави повече подробности, но източници от Хамас признават, че целта е условията на ислямистките фракции да бъдат представени пред международната общност като „легитимни“.

Хамас, чиято делегация в Кайро се води от установения в Газа лидер Халил ал-Хая, според Middle East Monitor, използва тактика на отлагането, настоявайки съдбата на оръжието да бъде решена едва след всеобхватни консултации между палестинските групи – позиция, потвърдена и от Хусам Бадран пред Al Jazeera. В същото време международно признатата терористична групировка настоява за всеобхватно изпълнение от Израел на хуманитарния протокол (включително минимум 600 търговски и хуманитарни камиона дневно и материали за реконструкция), без обаче да дава гаранции, че ресурсите няма да бъдат отклонени за повторно изграждане на терористична инфраструктура и подземни тунели.

На терен ситуацията остава сложна заради продължаващите операции по сигурността. Израелските сили за отбрана контролират стратегически зони в ивицата Газа (около 64% според палестински източници), тъй като премиерът Бенямин Нетаняху разпореди поддържане на оперативен контрол с цел осуетяване на нови атаки. Хуманитарната криза в палатковите лагери по крайбрежието остава тежка, а операциите срещу терористични гнезда в Хан Юнис, Джабалия и град Газа продължават да водят до удари и жертви. Израел изрази съжаление за цивилните жертви, включително инцидентите с деца, но подчертава, че Хамас умишлено разполага военни позиции в близост до импровизирани училища и цивилни обекти, използвайки ги за жив щит. Броят загинали от началото на есенния етап на ескалация варира според източниците (между 936 според контролираното от Хамас здравно министерство и над 970 според регионални доклади), като Израел посочва, че голяма част от тях са въоръжени бойци на Хамас и Ислямски джихад.

Докато палестинските фракции опитват да оформят удобни за тях формулировки в Кайро, източник от екипа на Николай Младенов заяви пред Asharq Al-Awsat, че се провеждат интензивни разговори, най-вече по линия на Катар, за да бъде оказан натиск върху Хамас да приеме официалната пътна карта. Очаква се совалките на дипломацията да продължат с участието на САЩ чрез посредниците в Доха или Кайро. Според тях топката се прехвърля към Израел и новата администрация на Тръмп, въпреки че Израел остава категоричен в позицията си по отношение на сигурността.

В крайна сметка ключовото разминаване не е просто в това коя палестинска структура формално ще приеме оръжията – тъй като и международният план, и палестинските поправки сочат към местна администрация. Истинският конфликт е в това дали арсеналът ще бъде реално ликвидиран. Фракциите предлагат единствено временно „замразяване“ под техен контрол и то едва след като Израел се изтегли. Официалният доклад на международната мисия от 21 май обаче отбелязва изрично, че именно отказът на Хамас от демилитаризация и насилствения му контрол остава главната пречка пред мира. Поради това споразумението в Кайро остава изолирано: то обединява радикалния палестински блок и посредниците около една компромисна теза, която не включва страните, които вземат реалните решения за сигурността – Израел и САЩ. Отсъствието на „Фатах“ е още едно потвърждение, че Хамас се опитва да наложи волята си над палестинското поле, оставяйки казуса с демилитаризацията като неразрешено уравнение, в което всички досегашни опити са завършили с провал.

📸 Снимка: Жители на Хан Юнис се придвижват по улиците на града след ново предупреждение за евакуация, издадено от Израелските отбранителни сили (IDF), 4 август 2025 г. (Mohammed Saber/EPA)

Дипломатически пробив във Вашингтон: Посланиците на Израел и Ливан с двучасова среща под егидата на САЩ.

🇮🇱🕊️🇱🇧 Срещата между посланиците на Израел и Ливан в централата на Държавния департамент на САЩ във Вашингтон приключи след близо два часа. САЩ поеха ролята на посредник в директните преговори между израелския посланик в САЩ Йехиел Лайтер и ливанския посланик в страната Нада Хамаде.

Към момента не е определена дата за следващия кръг от разговорите. Служител на Държавния департамент заяви, че днешната среща е била планирана преди месец – още преди провеждането на разговорите с Иран миналия уикенд в Исламабад.

„Както президентът ясно заяви, няма връзка между преговорите на САЩ с Иран в Исламабад и разговорите между Израел и Ливан“, категоричен беше неназованият служител, цитиран от The Times of Israel.

„Иран въвлече ливанския народ във война, така че не може да се преструва на негов защитник. Хизбула е терористична организация, която не заслужава място в управлението“, подчерта служителят.

Според него шиитската групировка трябва да бъде напълно разоръжена, поради което заяви пълна подкрепа от страна на САЩ към заявената цел. „На Иран повече няма да бъде позволено да диктува бъдещето на Ливан. Тези преговори са част от тези усилия“, настоя той.

Отделно от това, той разкри, че наскоро Белият дом е одобрил финансиране в размер на 58,8 милиона долара за нови хуманитарни програми, които ще осигурят жизненоважна помощ за повече от един милион ливански цивилни, разселени в резултат на продължаващите израелски бомбардировки.

Смотрич: Хамас скоро ще получи ултиматум – разоръжаване или IDF влиза

🇮🇱 Израелският министър на финансите Бецалел Смотрич обяви в интервю за обществената медия Kan, че се очаква през следващите дни Хамас да получи ултиматум за пълно разоръжаване и демилитаризация на ивицата Газа.

По неговите думи инициативата за този ход ще дойде от Вашингтон. Смотрич подчерта, че Израел не се е отказал от своята цел да унищожи групировката, но в момента се оставя възможност на американския президент Доналд Тръмп да постигне това по свой начин.

Министърът поясни, че ако Хамас не изпълни поставените условия, Израелските отбранителни сили (IDF) ще имат международна легитимност и подкрепата на САЩ, за да приключат това сами. Армията вече разработва планове за действие, които са били обект на подробни дискусии на политическо ниво.

Смотрич разкри, че в момента се разглеждат два или три алтернативни варианта, но изходът остава категоричен: IDF ще навлезе и ще поеме пълен контрол върху Газа, ако разоръжаването не бъде извършено доброволно.

Израел и Ливан проведоха директни преговори в Накура в опит да спасят примирието

Бронирана машина на мироопазващите сили на ООН в Ливан (UNIFIL) на главния път близо до южния ливански град Накура близо до границата с Израел, 27 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Mahmoud Zayyat / AFP

🇮🇱🕊️🇱🇧 Официални представители на Израел и Ливан се срещнаха лично в южния ливански град Накура в опит да запазят сключеното преди над година примирие на фона на засилени опасения от повторно избухване на конфликта с Хизбула.

Срещата в петък беше 15-ото заседание на т.нар. петстранна комисия, насочена към запазване на примирието. Това обаче беше едва вторият случай от десетилетия насам, при който израелски и ливански цивилни служители се срещат директно, след подобна среща по-рано този месец. Ливан и Израел официално са вражески нации от основаването на еврейската държава през 1948 г.

Израел беше представен от Джоузеф Дразнин, член на Съвета за национална сигурност, заменил Ели Ресник, който представляваше страната на първите директни разговори на 3 декември.

В срещата, проведена в щабквартирата на мироопазващите сили на ООН в крайбрежния граничен град, участваха и редица цивилни представители на двете страни.

Според канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху са разгледани „начини за напредък на икономически инициативи с цел да се демонстрира взаимният интерес от премахване на заплахата от Хизбула и да се гарантира устойчива сигурност за жителите от двете страни на границата“.

Конвой, превозващ делегация на Съвета за сигурност на ООН, обикаля границата с Израел в близост до южния ливански район Накура, 6 декември 2025 г.
📸 Снимка: Mahmoud Zayyat / AFP

Срещата е „продължение на диалога по сигурността, насочен към осигуряване на разоръжаването на Хизбула от страна на въоръжените сили на Ливан“, се отбелязва в изявлението на кабинета на премиера.

Въпреки че срещата привидно бе посветена на икономическо сътрудничество, Барак Равид от Axios разкри, че реално тя е била насочена към недопускане на възобновяването на войната.

Докладът беше потвърден от посолството на САЩ в Бейрут, според което петъчните разговори са били фокусирани върху решаването на граждански въпроси, което да помогне за предотвратяване на нова война.

„Цивилните участници се фокусираха върху създаване на условия за безопасно завръщане на жителите по техните домове, придвижване на реконструкцията и адресиране на икономическите приоритети“, заявиха от посолството.

Военните са представили „актуална оперативна информация и са останали фокусирани върху задълбочаването на сътрудничеството между двете армии чрез намиране на начини за засилване на координацията“.

Двете страни се обединиха около общата позиция, че трайният политически и икономически прогрес е от ключово значение за затвърждаване на успехите в сферата на сигурността и осигуряване на дългосрочна стабилност и просперитет.

Източник, запознат с дискусиите, заяви пред Ройтерс, че са били разгледани и спорове относно това как да се ограничи въоръжението на юг от река Литани и разполагането на ливанската армия в зоните на Хизбула.

Ливански военнослужещи, застанали върху бронирана машина в Алма ал-Шааб, близо до границата с Израел, 28 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Anwar Amro / AFP

Комисията добави, че укрепването на ливанската армия, която участниците описаха като гарант за сигурността в земите на юг от река Литани, но която от много години бе по-слабо въоръжена от Хизбула, е от решаващо значение за поддържане на стабилността.

Ливанският президент Жозеф Аун потвърди приоритета за завръщане на жителите на граничните селища по техните домове, се казва още в изявление на президентството, според което комисията ще се събере отново на 7 януари.

В четвъртък френски, саудитски и американски служители се срещнаха в Париж с началника на ливанската армия за разговори по финализиране на „пътна карта“ за механизъм за разоръжаване на Хизбула, тъй като наближава краят на годината, който беше договорен като краен срок за разоръжаване на групировката от страна на централното правителство в Бейрут.

Израел постепенно засилва своите военни операции в Ливан през последните седмици на фона на съобщения за възможна мащабна офанзива срещу Хизбула, въпреки примирието, влязло в сила през ноември 2024 г.

Условията по него изискваха от Хизбула да напусне южен Ливан, а на Израел бяха дадени 60 дни да стори същото. По-късно израелската армия (IDF) се изтегли от всички позиции с изключение на пет гранични поста, което обясни с непълното премахване на инфраструктурата на Хизбула в южната част на страната.

В допълнение към стотици въздушни удари, нанесени по време на примирието, армията съобщи, че сухопътните войски са провели над 1200 ограничени рейда на ливанска територия, преди всичко в райони около петте стратегически поста, за да попречат на Хизбула да върне своите способности.

През септември 2024 г. Израел започна сухопътна офанзива в южен Ливан, с която да позволи на 60 000 жители да се завърнат у дома. Те бяха разселени от ежедневните обстрели на Хизбула срещу общностите в северен Израел, започнали на 8 октомври 2023 г. – ден след като Хамас – друга терористична групировка от иранската „Ос на съпротивата“, извърши клането, при което бяха убити 1200 души, а други около 250 бяха взети за заложници.

Дим се издига от мястото на израелски въздушни удари в покрайнините на южното ливанско село Ал-Катрани, 18 декември 2025 г.
📸 Снимка: Rabih Daher / AFP

Хизбула е внесла стотици ракети с малък обсег от Сирия към Ливан.

🇮🇱⚔️🇱🇧 През последните месеци Хизбула е успяла да внесе контрабандно стотици ракети с малък обсег от Сирия към Ливан, съобщи израелската обществена телевизия Kan News.

Висши служители, посетили Израел миналата седмица, са били информирани по въпроса.

По време на срещите на американски служители с премиера Бенямин Нетаняху и част от апарата за сигурност, Израел е настоявал за продължаване на атаките срещу ливанската Хизбула, защото действията ѝ са в нарушение на сключеното споразумение. Израел е успял да осуети част от контрабандата, но не изцяло.

Миналата седмица западен служител сподели пред местни медии, че в Ливан има усещане за висока вероятност от нова конфронтация с Израел и че „това не може да бъде предотвратено“.

Според източника, който по това време се намирал в Бейрут, причината е израелското желание за пълно разоръжаване на Хизбула. Този процес обаче не може да е абсолютно херметичен и според него винаги може да се даде повод за нови въздушни удари с твърдението, че властите в Ливан не полагат достатъчни усилия за разпускане на терористичната организация.

Освен това западният източник посочи, че ливанската армия е „силно фокусирана“ над усилията за налагане на държавен монопол над оръжията, особено в южната част на страната, и го прави далеч от общественото внимание.

Ливанското правителство подкрепя план за разоръжаване на Хизбула

🇱🇧 Ливанската армия започва прилагането на план за разоръжаване на подкрепяната от Иран групировка Хизбула, съобщи министърът на информацията Пол Моркос след правителствено заседание в петък.

„Армията ще започне изпълнение на плана, но според наличните възможности, които са ограничени по отношение на логистика, материална база и човешки ресурси“, посочи Моркос пред журналисти след края на срещата, като уточни, че кабинетът е решил детайлите по плана на армията да останат тайна.

При пристигането на главнокомандващия армията генерал Рудолф Хайкал на заседанието, министрите от политическото крило на Хизбула и близката до нея шиитска партия Амал и независимият шиитски министър Фади Маки напуснаха демонстративно залата. След това министрите на Хизбула и Амал напуснаха и правителствения дворец.

Шиитските министри се бяха оттеглили в знак на протест и от по-ранна среща през август, когато кабинетът възложи на армията да изготви план за разоръжаване, според който до края на годината само държавни институции трябва да имат достъп до оръжие.

Моркос каза още, че Израел също не е изпълнил задълженията си по сделката за прекратяване на огъня, постигната с посредничеството на САЩ и сложило край на последната война между Израел и Хизбула през ноември.

„Израел, както и Ливан, има ясни задължения. Въпреки това продължаващите нарушения показват отказ от спазването им и застрашават сигурността и стабилността на региона“, каза той.

Съгласно споразумението Хизбула и Израел трябваше да се изтеглят от южен Ливан, но въпреки това израелската армия реши да запази някои от силите си в стратегически райони и продължава да нанася въздушни удари в отговор на предполагаеми нарушения на примирието.

Израел твърди, че атаките му целят да осуетят повторното сдобиване с оръжие на Хизбула и да защитят населените места по северната граница, и увери, че ще се изтегли от заетата територия ако Хизбула се разоръжи. Тя обаче отхвърля категорично всеки подобен сценарий.

Призивите за разоръжаване на Хизбула се засилиха от тежките загуби, които понесе във военния конфликт с Израел, който сложи край на дългогодишната доминация на групировката в Ливан. Президентът Джозеф Аун също настоява за изпълнение на плана за разоръжаване, вероятно поради натиск от САЩ.

След като правителството взе това решение през август, Хизбула обвини кабинета, че се поддава на американски и израелски натиск, като се закани да игнорира призивите му.

От края на примирието ливанската армия често конфискува оръжие и снаряди южно от река Литани – район, от който Хизбула оттегли част от силите си, въпреки че тежките ракети и дронове от арсенала на групировката остават скрити.

Конфликтът между Израел и Хизбула избухна с ракетни удари на Хизбула по северен Израел в знак на подкрепа за Хамас, нанесени след кървавото клане на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1 200 души, а други 251 бяха отвлечени като заложници в Газа. Впослествие той ескалира в открита война между Израел и Хизбула, която приключи с примирие в края на ноември 2024 г.

Палестинските лагери в Бейрут предават оръжието си на ливанската армия

🇱🇧🤝🇵🇸 Тази седмица, когато няколко палестински бежански лагера в Ливан предадоха част от скривалищата си с оръжие на ливанската армия, правителствен служител сподели пред Associated Press, че усилията за разоръжаване могат да проправят път за предоставяне на допълнителни законови права за потомците на палестинските бежанци в Ливан.

Рамез Димашкие, ръководител на Ливанско-палестинския комитет за диалог, правителствен орган, който служи като посредник между палестинците в Ливан и държавните власти, посочи, че групата му работи над предложения за законодателство, което искат да представят до края на годината и има потенциала да подобри положението на близо 200 000 потомци на палестински бежанци в Ливан.

Палестинците, всеки от които е признат за бежанец от ООН, въпреки че повечето от тях не са били разселени нито веднъж през своя живот, не получават гражданство в Ливан, за да се запази предполагаемото им право да се върнат в домовете, от които са избягали или са били прогонени по време на масовите разселвания в региона около създаването на Държавата Израел през далечната 1948 г. Те имат ограничения да работят в много професии в Ливан, разполагат с малко правна защита и не могат да притежават имоти.

Готвеният проектозакон все още няма да им предостави ливанско гражданство, посочи Димашкие, но ще засили техните трудови и имуществени права.

„Ако хората видят сериозен напредък относно предаването на оръжията и видят, че палестинците тук са сериозни за трансформацията си в гражданско общество, вместо в милитаризирани лагери, това ще улесни много дискусията,“ каза той.

Първа стъпка

Миналата седмица палестинските фракции започнаха да предават на ливанската армия оръжията, държани в бежанския лагер Бурдж ал-Баражнех в покрайнините на Бейрут, като първа стъпка в изпълнението на план за изваждане на оръжията от лагерите, който беше обявен преди три месеца от президента на Палестинската автономия Махмуд Абас и неговия ливански колега Жозеф Аун.

Изваждането на оръжията от лагерите е разглеждано като предшестветник на много по-трудната стъпка за разоръжаване на Хизбула, която до миналата есен се намираше в тежка война с Израел. Подкрепяната от Иран терористична групировка е подложена на вътрешен и външен натиск, за да се откаже от останалия си арсенал в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2006 г., но до момента тя саботира процеса.

Само един пикап, натоварен с картечници и гранатомети, напусна Бурдж ал-Баражнех миналата седмица, което накара мнозина да зачеркнат инициативата в палестинските лагери като провал и чисто символична.

Димашкие призна, че „имаше много цинизъм относно количеството и качеството на предадените оръжия,“ но настоя, че правителството е сериозно в изпълнението на плана.

„Каквито и оръжия да бъдат предадени, те вече са в ръцете на Ливанските въоръжени сили. Така че трябва да сме доволни от това“, каза той.

В четвъртък още нови три бежански лагера в Южен Ливан предадоха своите оръжия, сред които присъстваха някои ракети „Град“, както и гранатомети, картечници и ръчни гранати.

Преход към гражданска администрация

12-те бежански лагера с палестинци в страната не се намират под контрола на ливанските власти, а в последните години те бяха арена на сблъсъци между враждуващи палестински фракции, които причиниха жертви и засегнаха близките райони.

В лагера Айн ал-Хилве край южния пристанищен град Сайда, сблъсъци между движението Фатах на Махмуад Абас и съперничещи ислямистки фракции през 2023 г. завършиха с 30 убити, ранени бяха стотици, а принудително разселените – хиляди.

Сблъсъците оставиха тежка разруха в училищата в един от двата училищни комплекса в лагера, управлявани от Агенцията на ООН за палестинските бежанци, до такава степен, че са останали неизползваеми, каза Дороте Клаус, директор на UNRWA в Ливан, според която агенцията няма средства, за да отвори отново училищата, тъй касто в момента разполага с ограничени средства.

„Силно се надяваме, че това ще доведе до ситуация на сигурност, безопасност и стабилност с функционираща гражданска администрация“, сподели Клаус, въпреки че агенцията не участва в текущите усилия за разоръжаване

В крайна сметка, каза Димашкие, целта е лагерите да бъдат патрулирани от ливанската полиция или силите за вътрешна сигурност, докато се управляват от палестински граждански служители, въпреки че самият той призна, че ще има „преходен период“ преди това да стане факт.

Преди няколко месеца администрацията на Абас започна реформа в ръководните структури на Палестинската автономия в Ливан, включваща отстраняването на бившия ѝ посланик и редица служители по сигурността и друг личен състав. Димашкие отбеляза, че палестинска делегация наскоро е посетила страната, за да проправи пътя за провеждането на избори на нови „народни комитети“, които служат като де факто общински власти в лагерите.

Палестинските фракции, които са против Абас, включително Хамас и съюзниците ѝ, отхвърлиха плана за предаване на оръжия в лагерите, а миналата седмица членове на движението Фатах дори изпратиха смесени сигнали, като някои от тях посочиха, че предават само „нелегалните“ оръжия, а не онези, които принадлежат на организирани фракции.

В четвъртък обаче Сохби Абу Араб, ръководител на Палестинските национални сили за сигурност в Ливан, заяви: „Ние от движението Фатах и Организацията за освобождение на Палестина правим всичко възможно, за да изпълним решението на Абас.“

Димашкие от своя страна разкри, че са били проведени „първоначални разговори“ с Хамас, след които той е „доста оптимистичен, че ще постигнем напредък“ в привличането им към плана.

Китай изключи участие в преговори за ядрено разоръжаване със САЩ и Русия

Зрители развяват китайски знамена, докато мобилни пускови установки на междуконтинентални балистични ракети DF-41 се движат по площад Тянанмън като част от военен парад в чест на 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република, 1 октомври 2019 г.📸 Снимка: Mark Schiefelbein/AP

🇨🇳 Китай заяви, че няма да участва в тристранни преговори за ядрено разоръжаване със САЩ и Русия, в отговор на американския президент Доналд Тръмп, който изрази надежда Пекин да се включи в подобни разговори.

В понеделник Тръмп заяви, че Вашингтон се стреми към ядрено разоръжаване заедно с Москва и Пекин.

„Смятам, че ядреното разоръжаване е много голяма цел. Русия е готова, а мисля, че и Китай ще бъде готов“, каза той пред журналисти в Белия дом. „Не можем да позволим разпространението на ядрени оръжия. Трябва да го спрем.“

САЩ и Русия, бивши съперници от Студената война, държат почти 90% от ядрените бойни глави в света. През 2023 г. обаче Москва се оттегли от последното действащо споразумение за контрол над въоръженията с Вашингтон.

Попитан за думите на Тръмп, говорителят на китайското външно министерство Го Дзякун заяви, че „нито е разумно, нито реалистично“ да се очаква Китай да се включи в тристранни преговори.

„Китай и САЩ изобщо не са на едно равнище по отношение на ядрените способности. Държавите с водещи ядрени арсенали трябва да изпълнят искрено специалните и първостепенни отговорности за ядрено разоръжаване“, каза той.

Пекин твърди, че принципно подкрепя идеята за разоръжаване, но редовно отхвърля поканите на Вашингтон да се присъедини към двустранните преговори със САЩ и Русия.

Според оценки на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от 2024 г. САЩ разполагат с 3708 ядрени бойни глави, а Русия – с 4380 (без изведените от употреба). Китай има 500, което е с 90 повече спрямо 2023 г. След него са Франция с 290 и Обединеното кралство с 225.

В сряда Пекин подчерта, че поддържа ядрения си арсенал „на минималното ниво, необходимо за националната сигурност, и не участва в надпревара във въоръжаването“.

Продължаващата война на Русия в Украйна в последните години измести встрани почти всички други въпроси в руско-американските отношения, включително темата за контрол над ядрените оръжия. Няма публични признаци за започване на преговори по темата.

Когато през 2023 г. Владимир Путин официално оттегли руската ратификация на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), той заяви, че мярката „отразява“ позицията на САЩ, които подписаха, но никога не ратифицираха документа.

CTBT беше приет през 1996 г. и забранява всички ядрени експлозии в света, но така и не успява да влезе напълно в сила. Освен САЩ, договорът не е ратифициран от Китай, Индия, Израел, Иран, Пакистан, Северна Корея и Египет.

Израел предлага подкрепа за разоръжаването на Хизбула в Ливан

Израелски военнослужещи, разположени за охрана по границата с Ливан, 10 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ayal Margolin/Flash90

🇮🇱🤝🇱🇧 Израел изрази своята готовност да подкрепи усилията на Ливан за разоръжаване на Хизбула и ще приложи поетапно намаляване на военното присъствие в страната като „реципрочна мярка“, ако това се постигне, съобщи в понеделник канцеларията на израелския премиер.

Ако Ливанските въоръжени сили „предприемат необходимите стъпки, за да постигнат разоръжаването на Хизбула, Израел ще пристъпи към реципрочни мерки, включващи поетапното редуциране на присъствието на Израелските отбранителни сили (IDF) в координация с ръководения от САЩ механизъм за сигурност“, гласи изявлението.

„Израел е готов да подкрепи Ливан в усилията му за разоръжаване на Хизбула и да работи заедно за по-сигурно и стабилно бъдеще за двете нации“, гласи още то.

Заявена от кабинета на премиера Нетаняху, готовността идва девет месеца след като двете страни сключиха споразумение за прекратяване на огъня след година на трансгранични обстрели, които кулминираха в израелска офанзива срещу южен Ливан миналия септември, преди споразумение да бъде подписано през два месеца по-късно. Израелските военни поддържат присъствие в пет ключови височини в Южен Ливан и продължават да нанасят удари срещу цели на Хизбула в страната.

По-рано този месец ливанският президент Джоузеф Аун и премиерът Наваф Салам приеха американското предложение за разоръжаване на Хизбула, чието политическо крило е партия в парламента на Ливан, до края на тази година. Подкрепяната от Иран шиитска терористична група, която беше силно отслабена от войната, се закани да окаже съпротива на подобна инициатива.

Изявлението на канцеларията на Нетаняху похвали лидерите в Бейрут за тяхното „съдбоносно решение“, описвайки го като „ключова възможност за Ливан да възстанови своя суверенитет и да възстанови авторитета на държавните си институции, военни и власт – свободни от влиянието на недържавни участници“.

Изявлението идва ден след като американският пратеник Том Барак, заедно с посланика на САЩ в Израел Майк Хъкаби, пристигнаха в Йерусалим за среща с Нетаняху и негови висши съветници, с които са обсъдили отношенията със Сирия и Ливан.

По време на посещението си в Бейрут миналата седмица Барак отбеляза, че Израел трябва да спази ангажиментите си по споразумението за спиране на огъня от ноември 2024 г. на фона на решението на Бейрут за разоръжаване на Хизбула.

„Мисля, че ливанското правителство изпълни своята част. Те направиха първата стъпка. Сега се нуждаем Израел да се съобрази“, изтъкна той пред журналисти след разговорите си с ливанския президент Аун.

На въпрос на репортери дали очаква да види пълното изтегляне на Израел от ливанска територия, Барак отговори утвърдително и отбеляза, че именно „това е следващата необходима стъпка“.

Миналата седмица Axios съобщи, че Белият дом е поискал от властите в Израел да се откажат от безсрочните си военни операции на територията на Ливан и е предупредил, че продължаващите му въздушни удари рискуват да подкопаят усилията на Бейрут за разоръжаване на Хизбула. В своята публикация американското издание твърди, че администрацията на Тръмп е оказала натиск върху правителството на Нетаняху да обмисли изтегляне от един от петте предни поста на израелската армия в Ливан.

Според сделката от ноември 2024 г. в Ливан държавата трябва да държи монопол над оръжията, докато в същото време Израел трябва да изтегли напълно войските си от страната. На практика обаче Хизбула отказа да се разоръжи, а Израел остави ограничен контингент в пет ключови точки на ливанска територия, разположени на няколко километра от границата между двете страни.

IDF посочват, че от началото на примирието са нанесли над 500 въздушни удара по съоръжения на Хизбула в северната си съседка, убивайки най-малко 230 бойци и унищожавайки десетки цели, принадлежащи на групировката. Израел настоява, че ударите са отговор на извършени нарушения на условията по примирието.

Освен това Израел многократно даде да се разбере, че няма да се поколебае да предприеме нова много по-унищожителна военна операция срещу Хизбула ако властите в Бейрут не са способни да се справят с нейното разоръжаване.

Съгласно споразумението за примирие Израел си запазва правото да действа срещу непосредствени заплахи от Хизбула, но трябва да изпраща известия до надзорен комитет относно по-дългосрочните заплахи.

Израел и Хизбула влязоха във враждебни действия в продължение на повече от година, след като ливанската групировка започна да нанася почти ежедневни обстрели по израелска територия, без провокация, в знак на солидарност със своя съюзник Хамас и неговото клане в Южен Израел на 7 октомври 2023 г.

Ракетният обстрел разсели около 60 000 жители на Северен Израел. В опит да осигури безопасното им завръщане, Израел засили операциите си в Ливан през септември, което доведе до два месеца на открита война срещу Хизбула, при която висшето ръководство, команднат структура и оръжейния арсенал на терористичната групировка бяха напълно унищожени.

Хизбула използва сектантската карта, за да осуети разоръжаването си от ливанската държава.

Привърженици на Хизбула носят снимка на убития лидер Хасан Насралла, докато се завръщат в Дахие в южен Бейрут след примирието между Израел и Хизбула, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Bilal Hussein/AP

🇱🇧 Всеки път, когато Хизбула се изправя пред политическа трудност, свързана със своята роля в Ливан, тя прибягва до познат инструмент: сектантска мобилизация. Политическите спорове започват да се тълкуват като атаки срещу шиитската общност, което постепенно измества конфронтацията от такава на правна и конституционна към сектантска основа.

Ливанците са били свидетели на тази формула в действие повече от две десетилетия, най-ярко, когато дебатът се обръща към оръжейния арсенал на Хизбула или нейната роля в региона.

В поредна ескалация на напрежението заради правителствено решение за налагане на държавен монопол над оръжията, Хизбула определи решението не като въпрос на конституционно право, а като опит за „разоръжаване на шиитите“.

Анализатори смятат, че този наратив увеличава цената на оспорването на групата и прави така, че на политическото противопоставяне срещу дадена партия да се гледа като на конфронтация срещу цяла секта на исляма.

„От създаването си Хизбула разчита на сектантска мобилизация сред общността на шиитите, която използва на всеки политически или сигурен кръстопът“, отбеляза професорът по политическа психология Мона Фаяд.

Тя заяви пред Asharq Al-Awsat, че тази реторика „се е превърнала в инструмент за раздвижване на улицата, особено в моменти на напрежение или ключови решения, като последното за държавния контрол на оръжията“.

Кадри с поддръжници на групировката на мотоциклети, развяващи знамена в южните предградия на Бейрут след решението, отразяват опита да се инсценира конфронтация „улица срещу улица“, каза тя.

„Тази стратегия не е нова. От края на 80-те години на миналия век Хизбула се стреми да премахне съперниците си, започвайки с Амал, и премина от дискурс за „ислямска държава“ към адаптиран към ливанските реалности, а в същото време запазва сектантската си същност“, добави Фаяд. „Чрез социални и благотворителни институции, тя е обвързала широка база от последователи, които я следват, независимо от всичко“.

Тази структура е създала солидна основа за проекта на Хизбула, но също така хвана общността в капана на едноизмерен наратив, който заглушава критиката.

Политическият анализатор Харет Слейман заяви, че въпросните шествия с мотоциклети не отразяват консенсус сред шиитите, нито организирано масово движение, а са „контролирани действия от маргинални групи, които Хизбула използва за изпращане на политически послания“.

„Тези групи до голяма степен идват от ниските слоеве на обществото в града и се мобилизират от посредници с ограничена логистична подкрепа: гориво, зареден телефон, за да се изявят на улицата. Целта е да се внуши, че цялата шиитска общност е разгневена, докато реално мълчаливото мнозинство не е съгласно с тези тактики“, обясни Слейман.

Той описа шествията като „изфабрикувана заплаха“ – не истински сектантски сблъсък, а кратко представление, организирано и проведено от мрежи, близки до групировката.

Наблюдатели смятат, че Хизбула е успяла да размие границата между себе си и шиитската общност в общественото възприятие, превръщайки в сложна задача разграничаването на съдбата на групата от тази на сектата. Според тях основният бенефициент от подобна стратегия е Иран.

„Иран използва ливанската арена като инструмент в регионалната си борба“, заяви Фаяд, като отбеляза, че режимът в Техеран е безразличен към това дали тази мобилизация ще предизвика вътрешни размирици. „Докато Ливан остава карта в ръката му, напрежението няма значение.“

Тя посочи, че това в никакъв случай не означава пълномащабна сектантска война, но увеличава рисковете от улични сблъсъци в периоди на напрежение. Разликата сега е, че ливанската армия има както политическо прикритие, така и капацитет да поддържа реда, изтъкна тя.

Въпреки това Фаяд смята, че способността на Хизбула да събира шиити масово намалява. Все по-голям брой от тях не желаят да излязат на улицата за групата, каза тя, осъзнавайки, че подобни действия служат само на тесен кръг лица, свързани с проекта на Иран.

„Оръжията, които Хизбула представя като оръжия на шиитската общност, всъщност са ирански оръжия, използвани за обслужване на външни цели. Придържането към това уравнение е нещото, което държи Ливан като заложник“, обобщи тя.

HPG отбеляза 41 години въоръжена борба срещу турската армия на фона на призиви за разоръжаване.

🇹🇷🇮🇶 Народните сили за отбрана (HPG), военното крило на Кюрдската работническа партия (PKK), проведе церемония в планински райони на Иракски Кюрдистан, по случай 41-ата годишнина от началото на въоръжената борба срещу турската армия на 15 август 1984 г.

Събитието подчерта историческото значение на тези действия под ръководството от командир Махсум Коркмаз, като повратна точка в борбата на кюрдския народ за свобода и достойнство.

Церемонията се състоя в контекста на ключови промени около ПКК. През февруари нейният лидер Абдула Йоджалан, излежаващ доживотна присъда в Турция, призова организацията да свали оръжие и да се саморазпусне – исторически обрат след четири десетилетия конфликт, отнел повече от 40 000 живота.

ПКК обяви незабавно прекратяване на огъня на 1 март, последвано от решението за разпускане на военното си крило. На 11 юли в пещерата Джасана до Сюлеймания бойци на символично изгориха оръжията си, отбелязвайки първата конкретна стъпка по пътя към разоръжаване. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи събитието като „историческа стъпка“ към „Турция без тероризъм“.

Въпреки това HPG остават активни в планинските райони на Иракски Кюрдистан. По време на церемонията говорител подчерта, че духът на съпротивата от 15 август продължава да вдъхновява борбата за кюрдски права и изразиха увереност, че опитът от десетилетия ще доведе до нови успехи, въпреки прехода към демократични средства, прокламиран от Йоджалан. Сред присъстващите бяха висши командири на HPG, които почетоха падналите в борбата и подчертаха значението на първоначалната офанзива от 1984 г. за политическите и военни постижения днес.

Церемонията завърши с революционни песни, танци и скандирания „Bijî Serok Apo“ [Да живее лидерът Йоджалан] и „Jin Jiyan Azadî“ [Жена, Живот, Свобода] в символ на продължаващата отдаденост към каузата. Въпреки призивите за разоръжаване, присъствието на HPG в региона и продължаващите тържества предполагат, че преходът към пълно разпускане може да се окаже по-сложен от очакваното и да се нуждае от допълнителни правни и политически реформи, отбелязват анализатори.

Египет предлага да му бъдат прехвърлени оръжията на Хамас.

🇪🇬🇵🇸 Египет предлага оръжията на Хамас да бъдат прехвърлени в Кайро за неуточнен период от време като част от усилията за разоръжаване на терористичната групировка по време на следвоенното възстановяване на ивицата Газа.

Инициативата ще се съчетае с публичния план на Египет за временно правителство от палестински технократи, което да управлява ивицата няколко години след войната под надзора на Палестинската автономия, според израелския обществен канал Kan.

Въпреки че Хамас до голяма степен е съгласен с последната идея, изразявайки готовност да предаде контрола върху Газа на независими палестински технократи, отказът да се откаже от оръжията си остава червена линия за терористичната група, като арабски официални лица посочват, че това ще е трудно постижимо без постепенно изпълнение като част от инициатива, установяваща политическа перспектива за палестинска държавност.

Към днешна дата Хамас отхвърля идеята за предаване на своите оръжия, очевидно стремейки се да запази сценария преди 2024 г., подобен на този на Хизбула в Ливан, където нямаше официална роля в политическото ръководство, но притежаваше ефективно вето върху решенията благодарение на тежкия си арсенал.

От друга страна арабските държави предвиждат сценарий за Газа, при който алтернативно правителство, свързано с Палестинската автономия, ще бъде установено с подкрепата на арабските държави в региона, за да стабилизира ивицата чрез постепенно разоръжаване и маргинализиране на остатъците от Хамас.

Въпреки това израелското правителство начело с премиера Бенямин Нетаняху изключи евентуална роля на Палестинската автономия в следвоенна Газа, рискувайки да остави Израел сам да управлява ивицата и да предоставя услуги на около 2 милиона палестинци.

Хизбула отхвърля разоръжаването: „Съпротивата е единствената опция.“

Лидерът на ливанската Хизбула Сайед Хасан Насралла се появява на екран в обръщение към своите поддръжници на церемония в чест на бойците, загинали в ескалация с Израел, в южните предградия на Бейрут, Ливан, 3 ноември 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇱🇧 War Media на Хизбула публикува нов видеоклип № 8 от своята поредица „И ние го подкрепихме“, озаглавено „Нашият избор е съпротивата“.

В него групировката подчертава още веднъж своя ангажимент към т.нар. „въоръжена съпротива“, която счита за единствения си избор. „Те изискват да предадем оръжията си, но нашето решение е ясно и нашата позиция е ясна, съпротивата е единствената опция“, се казва във видеото.

Видеото беше разпространено само ден преди заседанието на ливанското правителство утре, на което ще бъде обсъдена клаузата за държавен монопол върху оръжията, който минава през разоръжаване на подкрепяната от Иран групировка.

Разоръжаване на Хизбула в Ливан: Наистина ли е възможно?

🇮🇱🇱🇧 През последните няколко дни за пореден път се подчертава сложността на въпроса с въоръжението на Хизбула, на фона на засилващ се международен натиск срещу групата.

Американската дипломация, начело с пратеника Томас Барак, представи „пътна карта“, насочена към разоръжаването на Ливан от незаконните оръжейни запаси на Хизбула. Според репортажи в местните медии, инициативата е структурирана в три фази: доброволно разрушаване на оръжейни депа и прехвърлянето им на ливанските въоръжени сили; установяване на правителствен контрол по границата със Сирия; и законодателство, забраняващо на недържавни субекти да притежават оръжие.

Този план е придружен от обещания за значителна икономическа помощ в размер на 2,5 милиарда долара за спешна рехабилитация на инфраструктурата, вдигане на личните санкции срещу бивши министри и нова рамка за дълга към Международния валутен фонд.

Освен това ливанските медии съобщават, че наред с обещанията идват и строги предупреждения: без ясен отговор до ноември 2025 г. ще започне „стратегия на дипломатическо гладуване“, която отменя подкрепата за Ливан на международни форуми.

Официалният отговор на документа на Барак призова САЩ да окажат натиск върху Израел да се изтегли от оставащите пет предни поста под негов контрол в южен Ливан и да спре въздушните си удари.

Тези пет хълма, разположени на открито и с изглед към израелските общности от другата страна на граничната ограда, на практика „доминират“ района от двете страни на границата. Позициите се считат за ключови за защита на израелските гранични общности и за осуетяване на опитите на силите „Радуан“ да се прегрупират там, въпреки ежедневните опити да го направят. От началото на примирието в края на ноември 2024 г. са нанесени над 450 въздушни удара по инфраструктура на Хизбула в Ливан – около половината от тях в южен Ливан. Тази бройка не включва операциите на специални части в региона, за които израелските отбранителни сили (IDF) признаха миналата седмица, че са се състояли през последните месеци.

В отговор на дискусиите на ливанското правителство със Съединените щати, Хизбула се насочва към различни аудитории с разнообразни послания. Наим Касем многократно подчертава, че всеки призив за разоръжаване на групировката служи на чужди интереси и подкопава способностите на Ливан да се защитава. Междувременно Хизбула продължава да подсилва наратива за съпротивата. В този контекст е налице ясно настояване за запазване на оръжията и изрични декларации, че тя няма да се откаже от тях – например като част от кампанията си Ашура.

Новото ливанско държавно ръководство твърди, че се стреми към разоръжаването на Хизбула. Президентът Джоузеф Аун продължава да подчертава ангажимента си към държавен монопол върху оръжията, като същевременно изяснява, че разоръжаването на Хизбула трябва да стане чрез „диалог, а не принуда“, за да се предотврати нова, опустошителна гражданска война.

В записана реч по повод 100 дни от встъпването в длъжност на 5 юни 2025 г. ливанският премиер Наваф Салам заяви, че въоръжените сили на страната са премахнали над 500 оръжейни склада на Хизбула на юг от река Литани от края на войната. Той подчерта ангажимента на администрацията си за изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Важнот е да се отбележи, че ливанските въоръжени сили (LAF) почти не предоставиха доказателства за тези цифри.

За разлика от него шиитският председател на парламента Набих Бери зае доста по-предпазлива позиция. Въпреки че е провел дискусии с президента Аун относно поставянето на оръжията под държавна власт, той преди това е подчертавал: „никой не приема разоръжаването на Хизбула“.

В крайна сметка, докато дискусиите се фокусират над „доброволното разоръжаване“ на Хизбула, то просто няма да се случи. Хизбула и други ливански фракции ще предприемат всяка възможна маневра, за да гарантират, че оръжията ще останат в ръцете им, или още по-лошо, че Хизбула ще стане част от ливанската армия. Този най-опасен сценарий, де факто поглъщането на ливанската армия от Хизбула, е не само твърде реалистичен, но и предотвратим.

В този сценарий Западът може да вярва, че Хизбула се е разоръжила, но реално организационната ѝ структура е непокътната, готова да се оттегли от всяко споразумение или да наложи дневния си ред по свое желание. Свидетели сме на подобни модели в Ирак и Сирия, където мощни милиции, уж интегрирани в държавните армии, продължават да действат независимо или под контрола на Ислямска република Иран.

Това може да се случи, тъй като никой в Ливан, включително Хизбула, не иска нова гражданска война. Следователно компромисите могат да доведат до подобно „тихо поглъщане“ с подкрепата на продължаващи демографски промени в Ливан, където около 50% от населението е съставено от шиитски мюсюлмани – естествената база на Хизбула. Дори и днес ливанската армия не прави достатъчно. В нея има проблемни офицери като Сухаил Харб, който ръководи разузнавателното звено в южен Ливан, и Яхия Ал-Хусейни, офицер по комуникациите в южен Ливан, и двамата са сътрудници на Хизбула.

Въпреки всички предизвикателства, днес е налице историческата възможност за прекрояване на ливанското бъдеще Военната и политическа мощ на Хизбула е сериозно увредена: поне 70% от ракетния й арсенал е унищожен от Израел; хиляди нейни бойци, включително стотици командири, са убити или ранени, повечето в операцията с пейджърите в навечерието на израелската офанзива срещу Хизбула през септември 2024 г. Харизматичното ръководство начело с Хасан Насрала е ликвидирано, а сега групировката е още по-зависима от наставничеството на Иран, докато самият той ближе раните си. Хизбула е загубила своя престиж, както в Ливан, така и в региона.

Въпреки всичко това, групировката и нейният ирански спонсор продължават да отхвърлят всяка идея за разоръжаване, представяйки въоръжената съпротива за ключова в тяхната идентичност и стратегия за възпиране срещу Израел. Следователно в момента групировката е фокусирана върху своето възстановяване на три нива: военно и оперативно, доказателство за това са многото опити на бойци, включително тези от елитния отряд „Радуан“, да се придвижат на юг. От март 2025 г. до днес, убитите от отряда съставляват почти 30% от общо 52 бойци на Хизбула, елиминирани на юг от река Литани.

Вторият слой включва опити за контрабанда и производство на оръжия. Подобни усилия срещат значителни пречки поради дейността на новия сирийски режим на границата с Ливан – с поне три прехванати контрабандни операции в последните седмици – и продължаващите израелски удари, насочени към тези усилия в цял Ливан. Приблизително половината от въздушните удари на IDF по време на примирието са били насочени към оперативни бойци на Хизбула, опитващи се да се придвижат на юг и да извършват терористични или контрабандни операции; другата половина е насочена към терористичната инфраструктура и военни обекти на Хизбула.

Следователно, от решаващо значение е запазването на свободата на действие на Израел да нанася удари, когато разузнавателните данни показват нарушения от страна на Хизбула – в съответствие с това, което изглежда са неофициалните споразумения със Съединените щати.

Третият слой е икономически – опитите за контрабанда на пари в брой, нужни за възстановяване на гражданската инфраструктура и компенсиране на шиитската база на групировката за военните загуби. Тези усилия срещат пречки поради загубата на контрол на Хизбула над летище „Харири“, особено защото Иран все по-неспособен да превежда средства. През последните месеци Хизбула многократно е спирала разпределението на пари в брой към своята база – ход, който е критикуван за ниските предоставени компенсации.

Трите нива на възстановяване на Хизбула срещат значителни предизвикателства. По този начин, въпреки рисковете, истинската възможност за промяна се крие в следващите няколко фактора: безкомпромисен натиск от страна на САЩ; израелски операции, възпрепятстващи усилията за възстановяване на Хизбула; и това, което се случва в Иран и Сирия, което усложнява потока на оръжия и средства към Хизбула. Но нито едно от тези неща не е достатъчно само по себе си. Всъщност, единственият начин да се разоръжи Хизбула е да се отдели от нейната обществена подкрепа.

Гражданската инфраструктура на Хизбула ѝ позволява да остане мощен играч в ливанската система и да използва шиитските граждани като живи щитове, прикривайки терористичната си инфраструктура в цивилни райони на южен Ливан, долината Бекаа и квартал Дахия в столицата Бейрут. Дори ако контрабандата и производството на оръжия се окажат временно прекъснати, в дългосрочен план, докато Хизбула остане социално движение с широка подкрепа сред ливанското общество, в крайна сметка тя ще успее да си върне въоръжението.

Това изисква да бъдат изпълнени две условия: Първо, държавата трябва да остане единственият доставчик на граждански услуги за населението, като по този начин запълни вакуума, създаден от Хизбула. Второ, самата Хизбула трябва да е неспособна да предлага тези услуги поради липса на средства и щети по нейната инфраструктура. Прекъсването на финансовите потоци само по себе си е недостатъчно; способността ѝ да поддържа въпросните граждански инфраструктури трябва да бъде нарушена физически.

На Хизбула не трябва да бъде позволено да поддържа широка социална платформа, предоставяща услуги на местното население по начина, по който го прави в момента. Видеоклип от кампанията ѝ за местните избори илюстрира това: „Когато ви бяха отказани лекарства, аз ви ги дадох. Когато нямахте храна, аз ви я дадох. Когато имаше недостиг на гориво, аз ви го дадох. Какво остава?“ – с подразбиращия се отговор: „гласувайте за Хизбула.“

Тази връзка трябва да се прекъсне, за да може Хизбула да загуби значението си за шиитското население на Ливан, от което тя черпи обществена подкрепа.

А за онези, които твърдят, че Хизбула има законното право да функционира като политическа партия – такава не е предназначена да осигурява социални грижи, образование, здравеопазване и подобни услуги вместо правителството.

Ливанската държава трябва да закрие банките, образователната система, студентски организации, супермаркетите, аптеките, медицинските услуги, бензиностанциите и подобни институции, които се намират под контрола на Хизбула. Те са паралелна или алтернативна инфраструктура, която функционира като държава в държавата. Много от тях действат под това, което Хизбула нарича „Изпълнителен съвет“. Цялата тази мрежа пречи на държавата Ливан да функционира в рамките на шиитската база на Хизбула.

В крайна сметка, разоръжаването на Хизбула е дългосрочен процес. Не може да се твърди, че закъсненията са причинени от израелска военна дейност или присъствие в южен Ливан. Всъщност закъснението произтича от нежеланието на ливанската държава да стигне докрай по въпроса и от решимостта на Хизбула да запази своите оръжия. Ключът към реалната промяна е прекъсването на връзките на групировката с нейната база за обществена подкрепа, като същевременно се запази свободата на действие на Израел и се насърчи международно участие в изграждането на наистина силен и суверенен Ливан.