Чистката в Пентагона: „Възрастните в стаята“ вече ги няма

🇺🇸 Още в първия мандат на Доналд Тръмп те бяха възприемани успокоително като „възрастните в стаята“, последната отбранителна линия срещу импулсивните капризи на президент с достъп до ядрените кодове. Сега, след безпрецедентна вълна от уволнения, сравнявана от някои със сталинските чистки, висшият ешелон на Пентагона вече не изглежда като надежден защитен вал.

Откакто Тръмп се завърна на поста през януари миналата година, Пийт Хегсет – буйният министър на отбраната, чиято мисия е да прекрои военния етос, заклеймен от него като „пропита от woke идеология“ – пенсионира или уволни принудително 24 генерали и висши командири, без да посочи причини, свързани с работата им.

Около 60% от тях са чернокожи или жени – подход, който изглежда е продиктуван от обявената война на администрацията срещу „назначенията по линия на разнообразие, справедливост и приобщаване (DEI)“.

Въпреки това отстранените офицери имат безупречна репутация. Последната жертва беше ген. Ранди Джордж, началник-щаб на сухопътните войски, отстранен миналия месец, след като отказал да изпълни нареждането на Хегсет да зачеркне четирима офицери, двама чернокожи мъже и две жени, от списък за предстоящи повишения.

Поредицата от уволнения започна през февруари миналата година с отстраняването на генерал Си Кю Браун като председател на Обединения комитет на началник-щабовете – фигура, която служи като основна връзка между въоръжените сили и цивилното ръководство.

Браун, който е чернокож и изтъкнат бивш командир от ВВС, беше заменен от Дан Кейн – генерал три звезди, който се беше пенсионирал и трябваше експресно да бъде повишен, за да получи четвъртата военна звезда, нужна за потвърждение от Сената за позиция, за която според някои наблюдатели той няма нужната експертиза.

Сред отстранените жени офицери се откроява Лиза Франкети – адмирал, която беше първата жена началник на военноморските операции и първата в Обединения комитет на началник-щабовете.

Хегсет беше безпардонен на изслушване в комисията по въоръжените сили на Сената миналата седмица, когато Джак Рийд, демократ от Роуд Айлънд, го попита дали Тръмп му е наредил да взима на прицел чернокожи и жени офицери за уволнение.

„Разбира се, че не. Членовете на тази комисия и предното ръководство на това министерство бяха фокусирани върху социалното инженерство, расата и пола по начини, които смятаме за нездравословни“, отвърна той.

В интервюта за The Guardian вътрешни източници описват Хегсет – бивш водещ във Fox News, известен със своите войнствени публични прояви и агресивното отношение към журналистите – като все по-изолиран в разклонената бюрокрация на Пентагона и заобиколен от малка група близки приятели и роднини. Някои казват, че изпитва страх и параноя, че Тръмп може да го уволни от пост, за който критиците твърдят, че миналото му на майор от пехотата на Националната гвардия с боен опит в Ирак и Афганистан е недостатъчна квалификация.

Персоналът на Пентагона е изненадан да го вижда придружен на официални срещи от съпругата му Дженифър, бивш продуцент във Fox News, която често седи на задните редове по време на подобни разговори. Останалите близки спътници на Хегсет са брат му Фил, когото назначи за старши съветник, заедно с Тим Парлаторе, който преди това беше адвокат, представлявал Хегсет и Тръмп, и Рики Бурия, бивш морски пехотинец и представител на администрацията на Байдън, с когото се е сближил.

По-голямата част от ежедневната работа по управлението на огромното ведомство с около 2,1 милиона военни и 770 000 цивилни служители по света се управлява от Стив Фейнбърг, заместник-министър на отбраната, който е милиардер и собственик на инвестиционна фирма.

Междувременно Хегсет се е фокусирал над теми от личен интерес. Те включват реорганизация на капеланските служби в Пентагона – занимание, отговарящи на християнските му убеждения, които често изразява с възгласа „Христос е цар“.

Военни анализатори твърдят, че последните уволнения на Хегсет съвпадат с плановете, заложени в „Проект 2025“ – радикалната програма на десния съвет Heritage Foundation, която плътно направлява политиките на Тръмп през втория му мандат.

„Там се говореше за чистка на офицери и преследване на т.нар. „woke“ офицери на висше ниво. Те искат да създадат идеологически чисти въоръжени сили, податливи на влиянието на президента и неговия министър на отбраната и чиято клетва ще бъде по-скоро към личност, отколкото към конституцията“, заяви пенсионираният генерал-майор Пол Итън, командвал американските сили след инвазията в Ирак през 2003 г.

Итън оприличи чистките на далеч по-кървавото отстраняване на генерали от Червената армия от Сталин преди Втората световна война, което се счита за причина за първоначалните ѝ трудности при посрещане на инвазията на Нацистка Германия през 1941 г. Той предупреди, че това може да попречи на оперативния капацитет на САЩ във военните усилия срещу Иран.

„Вярвам, че висшето ръководство на американската армия е сериозно увредено. Тече разрив в сплотеността на хората на това ниво. Ако не сте били прочистени, се питате дали не сте следващият, ако кажете нещо грешно на човека до вас, което може да предизвика гнева на министъра или президента. Това е наистина нездравословна среда – когато се страхуваш да изкажеш мнението си не само пред властта, но и в защита на армията срещу глупави решения“, обясни той.

Готовността на военните да се изправят срещу Тръмп изглежда по-критична от всякога с оглед на скорошните обещания на президента да опустоши гражданската инфраструктура на Иран и неговото вече печално известно предупреждение, че „цяла цивилизация ще загине“, освен ако иранските лидери не се съгласят с условията му.

Ветераните се тревожат за въздействието на заплахите за извършване на военни престъпления и дори геноцид върху редовия състав. Те са загрижени и за способността на висши фигури, включително Кейн, да се опълчат на това.

„Всички пенсионирани офицери, които познавам, са сериозно разтревожени от дългосрочния ефект върху армията от висши лидери, които казват неща като „никаква милост“ или че ще ликвидираме цивилизация без никакво възражение от страна на висшите военни“, сподели бившият полковник от армията Кевин Керъл, имайки предвид думи на Хегсет. „Мисля, че това е реална дългосрочна заплаха за етиката и етоса на силите.“

Изказани са опасения и относно авторитета на Кейн, който никога не е заемал висша командна роля и според някои няма тежестта на предишни председатели да устои на дивите импулси на Тръмп по начина, по който го правеше генерал Марк Мили, който инструктираше служителите да го осведомят за всяка подозрителна военна заповед на президента след бунта в Капитолия на 6 януари 2021 г.

„Той има изключително необичайно резюме, според мен без прецедент за председател на Обединения комитет на началник-щабовете. Това просто кара Кейн да чувства, че работата му винаги е застрашена, виждайки как Тръмп и Хегсет уволняват хора с отлична биография като Браун, Франкети или Ранди Джордж“, казва Керъл.

„Чувам, че е добър човек, но нещо се случва с теб, когато прескочиш от три на четири звезди. Езикът на тялото му по време на брифинги с Хегсет не е на човек, който е щастлив да бъде там. Какво казва на президента при закрити врата, не знам. Но ако президентът се окаже на два часа от извършване на стратегическо военно престъпление, нещо определено липсва в отношенията между цивилни и военни“, добави Итън.

Възпирането на Тръмп изглежда още по-спешно на фона на непотвърдени съобщения, че е обсъждал варианта за употреба на ядрено оръжие срещу Иран на проведена наскоро среща в Белия дом. Източник, запознат с нея, настоява, че Тръмп просто е „мислел на глас за ядрени оръжия“, а не е „изисквал удар“.

Висш служител от първата администрация на Тръмп заяви, че не е изненадан, наричайки президента „влюбен в ядрените оръжия“ и спомняйки си как е трябвало да бъде разубеждаван да не ги използва срещу Северна Корея през 2017 г., виждайки в тях „върховен израз на своята твърдост“.

Съмнително е дали днес в Пентагона съществуват личности с нужния авторитет, които да упражнят подобно влияние.

„Години наред ни казваха, че не трябва да се притесняваме за луд президент, започващ ядрена война, защото армията няма да изпълни незаконна заповед“, спомняс и Джо Чиринционе, ветеран анализатор по национална сигурност. „Но това не е реално. В последната година видяхме как армията многократно изпълнява незаконни заповеди. Атаките срещу предполагаеми кораби с наркотици, акцията за залавянето на Мадуро във Венецуела, войната срещу Иран – всичко това беше незаконно, но армията го изпълни.“

„Хората не разбират, че президентът има еднолична, неограничена власт да изстрелва ядрени оръжия, когато поиска. Веригата на командване е много къса. Оказва се, че да се разичта на армията да отхвърли незаконна заповед не е адекватна бариера. Трябва ни нещо много по-силно.“

В един известен случай от миналото, възможността нестабилен президент да нареди ядрен удар е блокирана от действията на Пентагона. През 1974 г. президентството на Ричард Никсън се намира на ръба на разпада заради Уотъргейт, тогавашният министър на отбраната Джеймс Шлезинджър, опасявайки се, че крехкото психическо състояние на президента може да го подтикне да нареди ядрена атака, нарежда на висшите военни да правят проверка на всяка подобна заповед с него.

Трудно е да се види такава възпираща роля в лицето на Хегсет, който според общото мнение вижда задачата си в това да угажда на всяко желание на Тръмп и често повтаря войнствената му реторика към Иран. Всичко това оформя сценарий, наблюдаван с недоумение от ветераните в Пентагона, свикнали с напрежението между цивилното и военното ръководство, но научени да го виждат разрешено по цивилизован начин.

„Имаше напрежение през 2002 и 2003 г. заради разногласията за Ирак. Но всичко беше много професионално и колегиално. Това тук е просто хаос. Пълно безумие“, казва Керъл.

Висш американски генерал призовава Тръмп за предпазливост спрямо Иран.

🇺🇸 Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил висшите държавни служители начело с президента Тръмп, че военна кампания срещу Иран крие сериозни рискове, по-специално опасност от въвличане в продължителен конфликт. Това събщи Axios, цитирайки източници, запознати с вътрешните дискусии, според които генералът е изразил предпазливост относно потенциални последици.

Белият дом е ангажиран в дебат за това как да се подходи към конфронтацията с Иран. В момента няколко гласа в кръга на Тръмп отправят призиви за сдържаност, въпреки че според някои източници самият президент клони към нанасяне на удар. Централният въпрос в дискусиите е как би изглеждал успехът при евентуални военни действия и колко рисковано би било постигането му. От друга страна, постигането на ядрена сделка вероятно би означавало отстъпление от някои от досегашните „червени линии“ на президента.

Докато Тръмп обмисля дали и как да удари Ислямската република, пратениците му Джаред Кушнър и Стив Уиткоф го призовават да изчака и да даде шанс на дипломацията. Тези данни за позициите в екипа на Тръмп се основават на разговори с пет източника, присъствали или информирани за срещите на високо равнище. Позицията на Кейн е смятана за особено влиятелна, тъй като е най-висшият военен съветник на президента и се ползва с уважението му. Според източниците никой в момента не се застъпва за инвазия или сухопътна операция.

Подобно на планирането на операцията за залавянето на Николас Мадуро, Тръмп е овластил малък мозъчен тръст, който да проучи проблемите с Иран и да му представи набор от опции. Те трябва да бъдат упражнени в избран от него момент, така че да максимизират натиска и да минимизират риска. Докато Кейн е бил твърдо за операцията във Венецуела, сега той е предпазлив в дискусиите за Иран. Един от източниците го описва като „колеблив воин“ по тази тема, тъй като генералът вижда залозите при мащабна операция в Иран като по-високи, с по-голям риск от американски жертви. Друг източник уточни, че председателят не е скептичен към кампанията, а вместо това е „реалист“ относно шансовете за успех и за това, което би последвало след началото на войната.

„В ролята си на военен съветник на президента, министъра на войната и Съвета за национална сигурност, генерал Дейн предоставя набор от военни варианти, както и вторични съображения и свързаните с тях рискове“, отбеляза говорителят на Обединения щаб Джо Холстед пред Axios. Говорителката на Белия дом Ана Кели добави, че Тръмп изслушва множество мнения и взема решения въз основа на националната сигурност на САЩ.

През последните седмици Кейн е единственият военен лидер, който инструктира Тръмп за Иран. Командирът на CENTCOM адмирал Брад Купър не е бил канен на срещите и не е разговарял с президента от началото на кризата през януари, за разлика от своя предшественик генерал Ерик Курила. Вицепрезидентът Ванс също е повдигнал въпроси относно сложността на операцията, но според източници не е категорично против удара. Той се надява преговорите в Женева в четвъртък да доведат до дипломатически пробив, макар да не е оптимист.

В същото време държавният секретар Марко Рубио има неутрална позиция, като вместо това се фокусира повече в случващото се в Куба и Венецуела. Стив Уиткоф и Джаред Кушнър планират разговор с иранския външен министър Абас Арагчи в четвъртък в Женева. Тяхното послание към Тръмп е, че времето е на негова страна и трябва да види какво може да получи от иранците, преди да „дръпне спусъка“. Източници твърдят, че Тръмп е склонен към удар от няколко дни, но се е съгласил да даде още малко време за преговори, за да се увери, че всички пътища към сделка са изчерпани.

На обратния полюс е сенатор Линдзи Греъм, който е сред основните защитници на военните действия. Той изрази съжаление, че много съветници на Тръмп го съветват да не бомбардира Иран, и го призова в телефонен разговор да пристъпи към удар. Израелският премиер Бенямин Нетаняху също е разтревожен от възможността САЩ да се откажат от военните опции, а според източник от Белия дом той е напуснал последната среща с Тръмп с усещане, че не е успял да го привлече на своя страна.

Висш служител на администрацията обобщи ситуацията: „Всеки си върши работата. Решението за удар, кога и как, или дали изобщо да има такъв, все още не е взето.“

САЩ не използвали противобункерни бомби срещу един от ядрените обект в Иран поради дълбочината му

Сателитно изображение от Planet Labs, публикувано от Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей, показва входа към Изследователския център за ядрени технологии в Исфахан в централен Иран, както е заснет на 26 и 27 юни 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

🇺🇸💥🇮🇷 Военновъздушните сили на САЩ не са използвали бомбите за пробиване на бункери срещу един от най-големите ядрени обекти в Иран при ударите миналия уикенд, тъй като се намира толкова дълбоко под земята, че въпросните бомби губят своята ефективност. Това заяви председателят на Съвместния комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн по време на поверителен брифинг пред сенатори в четвъртък.

Коментарите на генерал Кейн, разкрити пред CNN от трима присъстващи и един допълнително информиран източник, е първото публично обяснение защо е взето решение срещу съоръжението в Исфахан да не бъде използвана специалната бомба Massive Ordnance Penetrator. Служители на Пентагона смятат, че подземните структури там съдържат около 60% от запасите с обогатен уран на Иран – ключов елемент при евентуално изграждане на ядрено оръжие.

Стратегически бомбардировачи B-2 са хвърлили повече от дузина бомби за пробиване на бункери срещу ядрените обекти във Фордо и Натанз, но този в покрайнините на Исфахан е поразен само с помощта на крилати ракети Tomahawk, изстреляни от американска подводница.

В класифицирания брифинг са участвали генерал Кейн, министъра на отбраната Пийт Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Говорител на генерала отказа коментар пред CNN, позовавайки се на секретния характер на информацията, дадена по време на брифинга.

По време на срещата Ратклиф е съобщил на сенаторите, че според оценките на американското разузнаване по-голямата част от обогатения уран, с който разполага иранският режим, се намира в Исфахан и Фордо.

В четвъртък вечерта сенаторът от демократическата партия Крис Мърфи изрази опасенията си, че някои от иранските съоръжения са „толкова дълбоко под земята, че не можем да ги достигнем. Те имат възможността да преместят значителна част от запасите си на места, които са недостъпни за американските оръжия.“

Първоначалната оценка на Агенцията за военно разузнаване (DIA), изготвена ден след ударите, сочи, че атаките не са унищожили ключови елементи на иранската ядрена програма, включително обогатения уран, и вероятно са я забавили само с няколко месеца. Репортаж на CNN твърди, част от урана може да е била преместена от обектите преди атаките.

Представители на администрацията на Доналд Тръмп, които информираха Конгреса тази седмица, избягваха въпроси относно местонахождението на вече обогатения ирански уран, а в петък Тръмп отново повтори предположението си, че нищо не е било преместено от трите ядрени обекта преди операцията.

Законодатели от Републиканската партия, участвали в брифинга, признаха, че ударите може да не са успели да унищожат цялата суровина, с която разполага Иран, но подчертаха, че това така или иначе не е било целта на операцията.

„В съоръженията има обогатен уран, който се премества, но това не беше нито намерението, нито задачата на мисията“, обясни пред CNN конгресменът републиканец Майкъл МакКол от Тексас. „Разбирам, че по-голямата част от него все още е там. Затова е нужен пълен отчет. Иран трябва да седне директно на масата за преговори, за да може Международната агенция за атомна енергия (IAEA) да провери всяка една унция уран. Не мисля, че е изнесен от страната – смятам, че е все още се намира в съоръженията.“

„Целта на мисията беше да се елиминират конкретни аспекти от ядрената програма и това беше постигнато. Унищожаването на ядрения материал не беше част от мисията“, подчерта пред CNN републиканецът Грег Мърфи.

„Ситуацията е следната: програмата беше унищожена в трите обекта. Но те все още имат своите амбиции,“ категоричен бе сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, който беше сред основните застъпници за американски удари срещу обекти на иранската ядрена програма. „Не знам къде се намират точно тези 900 паунда високообогатен уран. Но той не беше сред целите на тези удари.“

„Обектите бяха унищожени. Скоро няма да могат да бъдат използвани от никого“, обобщи Греъм.

Според оръжейния експерт и преподавател в Middlebury Institute Джефри Луис, сателитни снимки разкриват, че Иран е получил достъп до тунелите в Исфахан.

„На 26 юни в Исфахан е имало средно количество транспортни средства, а до средата на 27 юни един от входовете на тунелите е бил разчистен,“ обясни Луис. „Ако запасите от високообогатен уран все още са били в тунелите, когато Иран ги е запечатал, е възможно вече да са преместени.“

Допълнителни сателитни изображения, заснети вчера от спътници на Planet Labs, показват, че входовете на тунелите са били отворени в момента на заснемане, обясни Луис.

Предварителната оценка на DIA сочи, че надземната инфраструктура на съоръженията е понесла умерени до тежки щети, което може да затрудни значително достъпа на Иран до урана, който все още се намира под земята – нещо, което сенатор Греъм също намекна в изявлението си.

„Ударите нанесоха сериозни материални щети на трите съоръжения,“ каза сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи. „Но Иран все още има знанията да възстанови програмата. Ако уранът е запазен, ако центрофугите са налични и могат бързо да бъдат приведени в експлоатация, тогава не сме върнали програмата с години назад, а само с месеци.“

По време на брифинга в четвъртък генерал Кейн и министър Хегсет обобщиха, че операцията срещу съоръжението във Фордо е преминала по план, но не споменаха нищо за резултатите от ударите по Исфахан и Натанз.