🇦🇱🏛️🇺🇸 Албанският парламент ратифицира заем от 302 милиона долара от САЩ за модернизация на своите въоръжени сили – със 74 гласа, при закрити врата и без депутатите да са получили текста на споразумението. Часове преди гласуването лидерът на опозиционната партия „Мундесия“ Агрон Шехай взе единствения екземпляр от залата, определена за запознаване с документа, и напусна помещенията бегом; служителка на парламента, тръгнала след него, падна по стълбите и се нарани. Кадрите бяха излъчени от Top Channel и повторени от албанските телевизии още същия следобед.
Председателят на парламента Нико Пелеши беше обявил, че депутатите могат да прочетат споразумението в залата „Богдани“ и то след подписана декларация за неразгласяване, тъй като е секретно. Шехай, бизнес предприемач и бивш депутат от Демократическата партия, който основа „Мундесия“ като антикорупционна и проевропейска формация, подписа декларацията, взе документа и тръгна с него. „Върнах споразумението там, откъдето го взех. Документът не е излизал от парламента. Взех го, тъй като ми се полага. Това е тайно споразумение и не съм упълномощен да давам подробности“, заяви той пред журналисти малко по-късно. Позицията му по същество остана непроменена: „По принцип сме за споразумението, но оставаме против процедурата, която парламентът следва.“
Управляващите описаха същия епизод другояче. Според искането до секретариата по процедури, гласуване и етика, отправено от Социалистическата партия, Шехай е взел документа със сила, а съветничка, тръгнала да връща екземпляра, е паднала по стълбите, при което е пострадала. Ръководителят на парламентарната група на социалистите Таулант Бала заяви във Facebook, че Шехай „трябва да бъде арестуван на място за нарушаване на закона“, а „когато липсват аргументи, остават само кражбата на класифицирани документи и отчаянието“. Премиерът Еди Рама говори по-грубо: сравни депутата с крадлива сврака и балист, по името на националистическото движение „Балли Комбътар“ от Втората световна война, поиска прокуратурата да се намеси, като изрази съжаление към „невинното момиче“, като се благодари, че е останало без сериозни увреждания.
Дисциплинарната развръзка дойде на следващия ден. На 28 юли секретариатът по процедури, гласуване и етика отстрани Шехай за 60 дни от пленарните заседания и от заседанията на парламентарните комисии. Решението мина при равенство три на три гласа и се прие с тежестта на мнозинството. Социалисти искаха и сезиране на Специализирана прокуратура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК), като изброиха възможните състави: незаконно получаване на класифицирани данни, присвояване на документи, възпиране на длъжностно лице и нарушаване на правилата за защита на държавната тайна. Шехай отхвърли обвиненията и заяви, че е действал, за да покаже липсата на прозрачност в документацията по договора.
Самото гласуване се проведе следобед на 27 юли. Кредитното споразумение се прие със 74 гласа от трима депутати от Социалдемократическата партия и тези от мнозинството. Демократическата партия не участва. Нейният парламентарен лидер Газмент Барди заяви, че депутатите не са получили пълния текст, както и че конституционният срок за разглеждане на законопроекта не е спазен. Сали Бериша формулира позицията по-кратко: „За кредита от САЩ сме, но не гласуваме при процедури, които противоречат на конституцията.“ Опозицията отново повтори, че по същество подкрепя сътрудничеството със САЩ в сферата на отбраната и възразява единствено срещу реда, по който се одобрява. Заместник-председателят на парламента Агрон Гьекмаркай изведе възражението отвъд процедурния речник: „Сериозният парламент не е бюро за подпечатване на правителствени поръчки. Депутатът не може да гласува неизвестното.“
Резервите не свършиха при опозицията. Кадър от залата, публикуван в албанските медии на другата сутрин показва трима депутати от социалистите с тежест в партията: бивш ръководител на парламентарната група Бледи Чучи, бившия министър на вътрешните работи Ервин Ходжа и бившия председател на парламента Елиса Спиропали. На кадъра тримата не вдигат зелена карта в подкрепа на текста. Изданието, публикувало снимката, Politiko.al изрично уточни, че тя не установява как са гласували тримата: официалният резултат се определя от електронната система и протокола на заседанието, а липсата на вдигната карта на един кадър е повод за въпроси, а не потвърждение. При гласуване зад затворени врата публичната проверка се свежда до такива фрагменти.
Известното за съдържанието на договора идва почти изцяло от изявления, не от самия текст. Заемът върви по програмата „Чуждестранно военно финансиране“ (FMF), а от американска страна е представено от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA). По думите на Бала Албания разполага с 48 месеца, за да поеме ангажименти със средствата, и 12 години за погасяване; лихвеният процент не е оповестен. Пред Bloomberg министерство на отбраната посочи, че средствата ще отидат за ВВС, ВМС и сухопътните войски, както и за киберотбрана, системи за командване и военна инфраструктура, описание достатъчно широко, за да покрие почти всяка възможна покупка.
Инструментът не е нов и не е албанска особеност. Вашингтон отпусна на Полша заем по същата линия за 2 млрд долара, а на Румъния 920 милиона през септември 2024 г. И в двата случая Държавният департамент и посолствата обявиха публично размера и предназначението, докато подробните условия останаха извън публичното пространство. Съществуването на поверителни клаузи в такова споразумение следователно е обичайно, а размерът, срокът и предназначението бяха съобщени и в Тирана. Спорът в Кувенда не беше за поверителността като принцип, а за нейния обхват.
Посоката на американската политика при това върви към заеми за сметка на безвъзмездната помощ. През 2026 г. председателят на комисията по външни работи в Камарата на представителите Брайън Маст внесе законопроект (Foreign Military Financing Loan Authorization Act of 2026), който изрично дава правомощия на държавния секретар да отпуска заеми и гаранции по линия на военното финансиране. За малка икономика като албанската разликата между грант и кредит не е счетоводен детайл и измества тежестта от бюджета на Албания към този на САЩ и превръща превъоръжаването в многогодишно дългово задължение, което следващите правителства ще обслужват. Оттук идва и втората половина на въпроса, който опозицията постави в залата: не само какво купува страната, но и при какви условия го плаща.
Албанският закон № 10/2023 за класифицираните данни познава четири различни нива: „строго секретно“, „секретно“, „конфиденциално“ и „с ограничен достъп“, като нивото „конфиденциално“ е приложено, когато неразрешено разкриване би навредило на националната сигурност. Плановете за отбрана, способностите на въоръжените сили, тяхното оборудване и модернизация, както и документите в обществените поръчки в сферата на отбраната и сигурността, попадат в категориите, подлежащи на класифициране. Същият закон забранява класификацията да се използва за прикриване на административни грешки и неизпълнение на закони, или за да се забави предоставяне на информация, която не се нуждае от защита по съображения за национална сигурност. И предвижда частично разсекретяване, при което част от съдържанието излиза от режима, докато останалото остава защитено.
Три елемента остават без публичен отговор: кой орган е класифицирал документа, на какво ниво и кога, и дали грифът покрива целия текст, или само части от него. По принцип законът урежда първия въпрос, като определя премиера и президента за преки органи по класификация; ръководителите на други институции получават това право с упълномощаване от премиера. Кой го е упражнил в дадения случай, не се посочва. Докато тези три елемента липсват, твърдението, че текстът трябва да остане недостъпен изцяло, се опира на позоваване, а не на решение, и възможността за частично разсекретяване стои неизползвана.
Календарът на самото правителство отслабва и втория довод, че има неотложност. Министерският съвет е одобрил текста по принцип на 19 юни, а гласуването се проведе на 27 юли: пет седмици, в които текстът е можел да мине по обичайния ред. Член 83 от конституцията допуска разглеждане и приемане на законопроект по ускорена процедура, но не по-рано от една седмица от началото на процедурата. Мнозинството отговори, че финансирането е важно за отбранителните способности и за ангажиментите на Албания към НАТО. Това е аргумент за съдържанието на договора, не за скоростта на приемането му.
Времето на ратификацията има и външен адрес. Тирана се кандидатира за домакин на срещата на върха на НАТО през 2027 г., но по данни на Reuters от 30 юни домакинството остава несигурно заради американска резервираност и заради ниските албански разходи за отбрана. Според изчисления, цитирани от Euronews, страната се движи около 1,49 процента от брутния вътрешен продукт, под стария двупроцентов ориентир и далеч под новата петпроцентова цел на алианса. Правителството обяви пакет от фискални мерки, с които общите разходи за отбрана и сигурност да стигнат 2,6 процента от БВП през 2026 г., от които 2,2 процента основни отбранителни разходи. Бериша твърди, че бюджетът е „само 1,3 процента“. Числата измерват различни неща: текущият дял остава под два процента по всяка от използваните методики, а 2,6 процента е прогноза, обвързана с мерки, които тепърва трябва да произведат приход.
Заемът влиза в тази сметка като добавка, не като решение. Разсрочен в 48-месечния прозорец за поемане на ангажименти, той дава средно около 75 милиона долара годишно. Това е реален ресурс за армия, чийто бюджет според Бала е нараснал от 24,1 млрд лека през 2020 г. до 69,2 млрд тази година, но е недостатъчен сам по себе си, за да закрие разстоянието до заявените цели. Той при това е дълг: погасяването започва да тежи върху същия бюджет, който трябва да расте.
Гласуването се проведе в 58-ия ден на непрестанни протести пред същата тази сграда. Те започнаха в знак на недоволство срещу планирания мащабен туристически проект в защитена крайбрежна зона, свързан със зетя на Доналд Тръмп, Джаред Кушнър, и постепенно се разшириха до искания за прозрачност и отчетност от правителството на Рама. В деня на вота протестиращите обкръжиха парламента с яйца, домати и чушки, полицията отговори с лютив спрей, а организаторът Арбен Кола беше отведен насила. Четири дни по-рано, на 23 юли, при подобен сблъсък бяха използвани водни оръдия. Автомобилът на Бала беше замерян с яйца на излизане от сградата, а Съюзът на албанските журналисти осъди насилието срещу репортери по време на протеста.
