Анализ: Спорът за писалката в Ню Йорк опира до убит български моряк

🇺🇸🖊️🇧🇬 Церемониалната писалка от подписването на два местни закона в Ню Йорк за 25-годишнината от 11 септември стигна до юрист, осигурявал правна защита в Гуантанамо осъден член на „Ал-Кайда“. На 4 септември кметът Зохран Мамдани я връчи на главния юрисконсулт на общината Рамзи Касем. Осъждането на неговия клиент обаче няма отношение към атентатите от 11 септември: той е признат за виновен за своето участие в нападението срещу френския танкер „Лимбург“ по крайбрежието на Йемен през октомври 2002 г., при което загина българският моряк Атанас Атанасов.

Церемонията по подписване се състоя в Синята зала на кметството. Първата наредба обявява 11 септември за общински Ден за възпоменание и служба в полза на общността, като всяка година ще се спазва минута мълчание, а градските служби се насърчават да организират възпоменателни церемонии и образователни програми. За пръв път датата получава такъв статут на общинско ниво; денят не е платен празник. Втората наредба обновява за пръв път от 2007 г. план за непрекъсваемост на дейността на градската власт и среда и да създава екип за непрекъсваемост на работата и изпълнение на базовите функции, ръководени от зам.-кмета по операциите. Малко след последния подпис Мамдани подаде писалката на комисаря на полицията Джесика Тиш, обръщайки се към нея тихо „Можеш ли да я подадеш?“, а тя я предаде на Касем, който беше влязъл в залата малко преди края.

Касем е първият мюсюлманин на поста главен юрисконсулт на Ню Йорк и ръководи правен екип на градска администрация от началото на мандата на Мамдани – първият мюсюлманин, избран за кмет на града. През 2009 г. Касем основава CLEAR, клиника към юридическия факултет на Градския университет на Ню Йорк, която предоставя безплатна правна защита на мюсюлмани и представители на други общности, засегнати от мерки срещу тероризма и от наблюдението на полицията в Ню Йорк. В периода 2022-2024 г. се издига до висш съветник по политиките при бившия президент Джо Байдън, а по-късно представлява задържания палестински активист Махмуд Халил. Кабинетът на Мамдани обясни присъствието на церемонията с факта, че неговият екип е изготвил и двете наредби.

Реакциите идват бързо. Общинската съветничка Джоан Ариола от Куинс описа избора като „зашеметяващо нечувствителен и неуважителен“ и заяви, че той показва „къде всъщност са лоялностите му“, като добави, че семействата на загиналите имат пълно право да бъдат възмутени. Подкастърът Бени Джонсън определи жеста като „плесница в лицето на жертвите“ в навечерието на годишнината. Присъствали роднини на загинали заявиха, че не са дошли в кметството, за да гледат как кметът извежда на преден план човек, чиято професионална дейност те свързват с хора и среди, принадлежащи към идеологията, отнела близките им.

Жестът попадна на вече отворен политически спор. През юли Джовани Галанте, чиято 29-годишна съпруга Грейс Катрин Галанте е сред 2977 загинали на 11 септември 2001 г. Тя публикува петиция Мамдани да бъде изключен от възпоменанието на Кота 0. Тя събра над 98 000 подписа и получи подкрепа от републикански сенатори. Подписалите я се позовават на отношението на кмета към радикалния ислямизъм и го обвиняват, че не осъжда достатъчно ясно антисемитизма. Екипът на Мамдани отговори, че той ще почете семействата, оцелелите и служителите на спасителните и спешните служби, реагирали първи на атаките, като застане до тях на церемонията тази година.

Клиентът, около когото се върти спорът, е Ахмед ал-Дарби. През февруари 2014 г. той се призна за виновен пред военната комисия в Гуантанамо – специалния трибунал, пред който САЩ съдят част от задържаните в базата – по обвинения в тероризъм и в нападение срещу цивилни и цивилни обекти. Признанието се отнася до 6 октомври 2002 г., когато натоварена с взрив рибарска лодка се вряза в борда на френски супертанкер „Лимбург“ в Аденския залив. Ал-Дарби призна вина за участие в планиране, подпомагане и подготовка на нападението. През октомври 2017 г. получи 13-годишна присъда, а на 1 май 2018 г. е предаден на Саудитска Арабия, за да изтърпи остатъка от нея.

Преди това ал-Дарби прекара 8 месеца в центъра за задържане в Баграм, Афганистан, а през 2002-2003 г. след прехвърлянето си в Гуантанамо остана там повече от 15 години. Той твърди, че американски военни са го ритали и били, влачили са го за прасците и са го държали окачен за китките с дни. Военното правосъдие счете разказа му за достатъчно достоверен, за да бъде използван като свидетелско доказателство в процес през 2006 г. срещу войник, обвинен в малтретиране на задържани.

Екипажът на „Лимбург“ наброяваше 25 души – 17 българи и 8 французи. 12 моряци бяха ранени. Загина един: Атанас Атанасов, на 38 години, от бургаското село Банево. Тялото му беше изхвърлено на брега и открито на 8 октомври, облечено в термозащитен костюм, което подсказва, че вероятно е напуснал кораба по време на борбата с огнената стихия. Тленните му останки пристигнаха в България в цинков ковчег през Франкфурт и бяха посрещнати от неговия брат Рослен преди погребението в родното село. Министерство на външните работи го определи като първата българска жертва на световния тероризъм.

Последиците не се изчерпаха с жертвите сред екипажа. Експлозията изля около 90 хиляди барела петрол и замърси над 70 км от крайбрежието на Йемен. Застрахователните премии за корабите, които обслужват страната, се утроиха, а дейността на контейнерното пристанище в Аден и на превозвача в Ходейда спадна наполовина. Месечните приходи на Йемен от пристанищни такси се свиха с около 3,8 милиона долара.

Връзката на ал-Дарби с 11 септември е роднинска и минава по друга линия. Сестра му е била омъжена за Халид ал-Михдар, един от петимата похитители на полет 77 на American Airlines – самолета, който се вряза в Пентагона, убивайки 184 души. Ал-Дарби не е обвиняван за участие в заговора от 11 септември и не е съден за него. В делото му тази роднинска връзка е биографичен факт, а не основание за обвинение.

Именно тази разлика се загуби по пътя от съдебната зала до заглавията. В значителна част от отразяването в американските медии Касем се появи като адвокат на „терорист от 11 септември“, а някои публикации го описаха като защита на човек, свързан със самолета, ударил Пентагона. Тези твърдения сливат 3 различни обстоятелства: за какво е осъден ал-Дарби, с кого е бил в роднинска връзка и каква точно е била работата на адвоката му. Резултатът е рамка, в която защитата по дело за атентат в Аденския залив започва да се възприема като защита по делото за 11 септември.

Работата на защитника пред военна комисия не го прави съучастник на клиента му; ролята на защитата е част от системата на американското военно правосъдие и се финансира в нейните рамки. В този конкретен случай има и още един съществен детайл. Споразумението, с което ал-Дарби призна вината си, го задължи да свидетелства срещу друг задържан в Гуантанамо – Абд ал-Рахим ал-Нашири, когото обвинението сочи като организатор на нападението срещу „Лимбург“ и атентата срещу американския разрушител USS Cole (DDG-67) през 2000 г. Така споразумението, постигнато в рамките на защитата, която сега се използва като аргумент срещу Касем, доведе до показания срещу човека, сочен за отговорен за атаката, в която загина Атанасов.

Има и втора линия, която придава на жеста допълнителен символичен заряд. През юни 2013 г. CLEAR, чиято работа Касем ръководи, заедно с Американския съюз за граждански свободи и неговото подразделение в Ню Йорк, заведе делото Raza срещу град Ню Йорк, насочено срещу програмата на местната полицейска служба за наблюдение на мюсюлмански общности. Спорът приключи със споразумение, одобрено през януари 2016 г. от съдия Памела Чен: полицията се задължи да не започва проверки въз основа на раса, религия или етнически произход и прие граждански представител, който трябва да следи за спазването на правилата. В хода на производството служител на полицията заяви, че картографирането на общностите не е дало нито една следа и не е довело до нито едно разследване за тероризъм. През 2026 г. писалката мина през ръцете на комисаря на същата полиция, преди да стигне до юриста, чиято клиника беше сред организациите, завели делото срещу Ню Йорк заради тази полицейска програма.

Производството срещу ал-Нашири не е приключило и 24 години след атентата. Той остава в Гуантанамо и срещу него се води дело, по което може да бъде наложена смъртна присъда. През август 2023 г. военен съдия изключи самопризнанията му с мотива, че са били получени чрез изтезание. През февруари 2026 г. Пентагонът отхвърли споразумение за признаване на вина, което самото обвинение беше препоръчало; решението е на заместник-министъра Стивън Файнбърг. Подборът на съдебни заседатели беше насрочен за 1 юни 2026 г., а очакваната продължителност на процеса е около 6 месеца.

Обвиненията, свързани конкретно с „Лимбург“, имат отделна процесуална хронология. През август 2014 г. те бяха отхвърлени от съдията по делото. Обвинението обжалва, а апелативната инстанция отмени решение за отхвърлянето им, без да се произнесе по същността на спора – дали атентатът е извършен по време на въоръжен конфликт. Затова все още не е решено дали обвиненията, свързани със смъртта на Атанасов, ще бъдат разглеждани в същинския процес срещу ал-Нашири.

Спорът в Ню Йорк е за символ и като такъв жестът е политически неразумен. Подаването на церемониална писалка на юрист с подобна професионална биография в навечерието на 25-годишнината от най-кървавия атентат на американска земя в историята – при положение че петицията срещу присъствието на кмета на възпоменанието вече беше събрала близо 100 000 подписа – беше предвидимо запалително независимо от първоначалния замисъл. Обяснението, че писалката е дадена на ръководителя на екипа, изготвил текста на наредбите, отговаря на обичайната американска практика при подписване на актове и има своя собствена логика. То обаче не отменя факта, че реакцията можеше лесно да бъде предвидена.

За родния читател обаче тежестта е другаде и тя не е символна. Единственият загинал в атентата, по чието дело Касем участва в защитата, е български гражданин, а производството срещу сочения за организатор все още не е приключило. Ако обвиненията за „Лимбург“ бъдат включени в същинския процес срещу ал-Нашири, България за пръв път ще има конкретно съдебно производство, в което може да бъде поставен и въпросът за представителството на пострадалите. Ако тези обвинения останат извън процеса и делото се концентрира върху USS Cole, смъртта на Атанасов ще остане призната единствено от българската държава, но без да получи съдебен отговор и без да бъде понесена отговорност за нея. Кой от двата варианта ще се реализира зависи от обвиненията, с които комисията ще продължи към същинската фаза на производство, а не от това как ще утихне спорът около една церемониална писалка.

Хегсет заяви от Панама, че военната опция срещу Куба остава открита

🇨🇺⚔️🇺🇸 Военната опция срещу Куба остава сред разглежданите от Белия дом варианти. Това подчерта министърът на отбраната Пийт Хегсет пред журналисти в Панама в сряда, 12 август. „Както вече съм казвал, и мисля, че видяхте какво се случи в други случаи, всички опции са на масата, включително военните“, отговори той на въпрос за възможна намеса на комунистическия остров. Хегсет говори в Центъра за обучение за операции в джунглата, където беше при американски и съюзни части.

Втората половина от отговора му беше отправена към режима в Хавана: Куба би постъпила разумно, ако обърне внимание на готовността на президента Доналд Тръмп да налага онова, което Вашингтон счита за свои стратегически приоритети в Западното полукълбо. Запитан дали е възможна операция срещу Мигел Диас-Канел по модела на извършената срещу Николас Мадуро, министърът каза, че варианти има и всички остават отворени, без да потвърди взето решение. Кубинската армия, добави той, не може да мери сили със Съединените щати.

Поводът за посещението беше заседание на коалицията на Америките срещу картелите. Хегсет обяви, че новоизбраният колумбийски президент Абелардо де ла Есприеля е поискал съвместни военни операции срещу наркотероризма, поради което е оторизирал Пентагона да участва в тях на територията на Колумбия, а страната влиза в програмата Shield of the Americas като нейния член № 19. Пред същия форум министърът сравни картелите с „Ислямска държава и Ал-Кайда на Западното полукълбо“, призова страните от Латинска Америка да отхвърлят Международния наказателен съд и определи американските операции в региона като законни според международното хуманитарно право.

Формулировката за отворените опции не е нова. На 11 юни от Гуантанамо Хегсет вече отговори „има опции“ на директен въпрос относно възможността кубинският президент да бъде пленен и обеща огнева мощ, ако това се наложи. Променила се е обаче отправната позиция. На 5 януари, ден след пленяването на Мадуро в Каракас, Тръмп заяви пред журналисти на борда на самолета си, че Куба „просто ще падне“ и че не смята за нужно каквото и да било действие. За 7 месеца оценката „ще падне сама“ отстъпи място на публичното изброяване на военни варианти.

За тези осем месеца натискът се натрупваше с поредица от административни и съдебни мерки. Въведеното на 29 януари извънредно положение отвори пътя към вторични мита към доставчиците на петрол за острова съгласно указ 14404, който въведе санкции от ирански и руски тип от 1 май; шест дни по-късно те стигнаха и до GAESA, конгломерат на кубинските въоръжени сили, който държи 40% от икономиката на островната държава; на 20 май голямо жури в Маями повдигна обвинение на 94-годишния бивш президент Раул Кастро и петима офицери за свалянето на два самолета Cessna Skymaster на хуманитарната организация „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ замрази на 4 юни активите на самия Диас-Канел, на неговата съпруга Лис Куеста, на доведения му син Мануел Анидо и на Алехандро Кастро Еспин – син на Раул Кастро. От 29 януари островът се намира под горивна блокада от Бреговата охрана на САЩ. През пролетта двете най-големи пристанища Хавана и Сиенфуегос останаха  без нито един внос в продължение на повече от месец, а дори руски танкер, тръгнал към Куба, се отказа след седмици в морето и смени курса.

Ефектът вече е очевиден, като си личи най-силно в състоянието на електрическата мрежа. Операцията на 3 януари в Каракас, довела до ареста на Мадуро, отряза основния доставчик на гориво за Хавана, на който се полагаха 70-80% от вноса на петрол в самата Куба, която произвеждаше едва около 40% от горивото, което ѝ беше нужно, за да покрие своите нужди. На 16 март националната енергийна система изпадна в колапс и остави близо 10 млн души на тъмно; на 3 август сривът се повтори за шести път от началото на годината.

Реториката обаче изпреварва видимото натрупването на сили. На 16 юли CBS News съобщи, че плановици в Пентагона са обсъждали въздушен десант с хиляди военнослужещи от 101-ва въздушно-десантна дивизия, при това като предварителна оперативна разработка, а не като одобрен вариант. Източниците на медията посочиха още, че част от най-ценните американски ударни способности остават ангажирани срещу Иран.

В оценка от 3 юни Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) разгледа 5 сценария по отношение на Куба – от продължаваща кампания на натиск през обезглавяващ удар до ограничена ударна кампания по въздух – и даде ориентир за мащаба на евентуална операция за стабилизация. При пълен срив на обществения ред и решение островът да бъде стабилизиран чрез военна окупация авторите изчисляват, че ако половината сили за сигурност бъдат осигурени от местни структури, ще бъдат нужни близо 100 000 външни военнослужещи от САЩ и евентуална коалиция. За пълномащабна инвазия анализът също посочва минимум около 100 000 души плюс въздушна и морска подкрепа. Наличното в Карибско море към момента са ударната група на самолетоносача USS Nimitz и 1300 морски пехотинци от 24-та експедиционна част – мащаб, несъпоставим с необходимото за окупация на острова.

Каналът за директна връзка между военните ръководства на двете страни междувременно продължава да работи. На 29 май началникът на Южното командване (SOUTHCOM) генерал Франсис Донован се срещна с генерала от кубинската армия Роберто Легра Сотолонго на периметъра на военноморска база Гуантанамо. Двете командвания описаха разговора като кратък обмен по оперативни въпроси относно разделителната линия и се разбраха да поддържат връзка. Базата е единствената американска сухопътна опора на острова и естествена отправна точка за евентуално действие срещу режима в Хавана, но същият периметър остава и мястото, където двете командвания се срещат лице в лице.

Официален кубински отговор на думите от сряда към момента няма. Позицията, която Хавана поддържа от пролетта, е известна: в интервю за NBC News през април Диас-Канел заяви, че няма основание за агресия срещу страната му, но че при такава тя ще е посрещната със съпротива и „ако трябва да умрем, ще умрем“. Искането той да се оттегли като условие за споразумение беше отхвърлено от постоянния представител на Куба в ООН Ернесто Соберон, който настоя преговорите да стъпват върху взаимно уважение. Гражданската защита публикува семеен наръчник за поведение при военна агресия, в който се препоръчва подготвянето на комплект от първа необходимост за три дни и предварително определено укритие; документът се появи на столичния портал в средата на май и беше свален часове по-късно.

Изказването от сряда променя регистъра на заплахата, но не и съотношението на силите в Карибско море. Пленяването на Мадуро беше извършено с ограничен нощен щурм и на фона на предварително повдигнати обвинения, а не мащабен десант. Именно този модел Вашингтон постепенно възпроизвежда спрямо Хавана: обвинителен акт срещу Раул Кастро, замразени активи на действащия държавен глава, както и ограничение на горивните доставки.

Затова мащабен сухопътен десант през следващите месеци изглежда малко вероятен, докато изненадваща операция срещу висшето ръководство с ограничен обхват остава съвсем реална възможност. Но обратното също има своите аргументи: и във Венецуела нямаше видимо натрупване на големи сухопътни сили преди удара. Следователно отсъствието на десантен ешелон в Карибско море сам по себе си не изключва напълно сценаврия на ограничена военна операция, особено предвид близостта до континенталната част на САЩ.

Изненадваща среща между началника на SOUTHCOM и кубински генерал в Гуантанамо.

🇺🇸🇨🇺 Началникът на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) се срещна с висши кубински военни фигури на границата на военноморска база Гуантанамо Бей, а президентът Доналд Тръмп продължава да засилва натиска срещу Куба и не изключва възможността за военни действия.

Генерал Франсис Донаван, ръководител на SOUTHCOM, е провел „кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност“ с кубинския генерал Роберто Легра Сотолонго, съобщиха американските военни в изявление на X.

В миналото офицери от двете страни периодично са провеждали „срещи на граничната линия“ (т.нар. fence-line meetings), за да обсъждат сигурността в Гуантанамо Бей, точка на постоянно напрежение с островната държава, която смята военноморската база, основана още преди Кубинската революция, за незаконна.

Въпреки това е изключително рядко явление ръководителят на SOUTHCOM, който контролира въоръжените сили на САЩ в Карибския басейн и по-голямата част от Латинска Америка, да се среща с висши кубински служители.

Това е поредният контакт на високо равнище между двете страни след посещения в Хавана на директора на ЦРУ Джон Ратклиф преди две седмици и на дипломати от Държавния департамент миналия месец.

През последните месеци администрацията на Тръмп оказва интензивен натиск върху Куба, която от десетилетия предизвиква фрустрация в американските президенти. Куба е изправена пред сериозен енергиен дефицит, след като Тръмп заплаши с мита всяка държава, която изнася петрол за острова. Освен това САЩ засилиха санкциите и повдигнаха наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба трябва да проведе мащабни реформи в икономиката и политическата си система. Когато Ратклиф посети Хавана, за да се срещне с влиятелния внук на Раул Кастро, той е предал посланието, че Вашингтон е готов да засили сътрудничеството си с Куба в сферата на икономиката и сигурността, ако тя направи „фундаментални промени“, разкри пред CBS News неназован служител на ЦРУ.

Междувременно Тръмп подметна хипотезата за военни действия срещу комунистическия режим на островната държава и заяви, че има интерес да „превземе Куба под някаква форма“ и „Куба ще бъде следващата“. Въпреки това по-рано този месец той призна, че според него няма да се стигне до ескалация.

Разузнавателната общност на САЩ е провела анализ на евентуалния отговор от страна на Куба на американска военна операция и какви ответни удари биха могли да последват, стана ясно от репортаж на CBS News, в който беше потвърдено, че островната държава се е сдобила с ирански ударни дронове. Рубио изрази безпокойство и относно факта, че Куба е домакин на китайски и руски шпионски съоръжения.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отрече страната му да представлява някаква военна заплаха за САЩ, но предупреди, че американско нападение би довело до „кръвопролитие“.

По време на посещението си в Хавана по-рано този месец Ратклиф е довел със себе си изненадващ гост: един от командосите, участвали в операцията по задържане на тогавашния венецуелски президент Николас Мадуро, при която загинаха десетки кубинци. Той изрично е представил лидера на паравоенните звена пред кубинците като човека, убил техните хора във Венецуела.

Американски военни заснеха видео от окото на урагана „Мелиса“.

🇺🇸 „Ловците на урагани“ от Военновъздушните сили на САЩ влетяха право в сърцето на урагана Мелиса, за да съберат атмосферни данни, при което един от полетите им се сблъска с по-силна от очакваната турбуленция.

„Ловците на урагани“ е прякорът на 53-та ескадрила за метеорологично разузнаване – резервно звено, което експлоатира 10 самолета WC-130J на Lockheed от базата Кийслър в Мисисипи.

В публикация в социалните мрежи ескадрилата съобщи, че един от нейните екипажи се е върнал в предната оперативна база в Кюрасао, след като „за кратко е изпитал по-силни от нормалните сили по време на турбуленция“.

Засега не е ясно дали самолетът е претърпял повреди по време на инцидента, но „стандартните процедури за безопасност изискват проверка преди връщане към операциите“, се отбелязва в съобщението.

Според данни от публични системи за проследяване на полети, ловците на урагани от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) също са се връщали предсрочно в своята база през последните дни заради силна турбуленция.

Преди полета, който беше прекъснат от тежката турбуленция, ловците от 53-та ескадрила заснеха впечатляващи кадри от окото на урагана „Мелиса“. Очакват се нови полети през следващите дни.

Бурята, с максимални устойчиви ветрове от 233 км/ч, удари Ямайка като ураган от категория 5 и се очаква да връхлети Източна Куба. Последните данни от Националния център по урагани към 4 часа българско време сочат, че бурята е отслабнала до категория 3 с максимални устойчиви ветрове от 201 км/ч и минимално централно налягане от 950 милибара.

Ветровете със силата на тропическа буря се простират до 314 км от окото, според последния доклад на NOAA.

Прогнозата е, че „Мелиса“ няма да достигне континенталната част на САЩ, но бурята вече повлия на засиленото присъствие на американски военни в Карибите – няколко кораба бяха преместени, а семейства на военни бяха евакуирани от военноморската база „Гуантанамо“.

САЩ върнаха затворник от Гуантанамо в Тунис

Ефрейтор от американската армия Джоди Смит гледа как задържани в оранжеви гащеризони коленичат в зоната за задържане в лагера X-Ray в залива Гуантанамо, Куба, 14 януари 2002 г.
📸 Снимка: Petty Officer 1st class Shane T. McCoy/U.S. Navy via Getty Images

🇺🇸🤝🇹🇳 САЩ са върнали обратно в Тунис един от последните останали задържани във военния затвор в Гуантанамо – Рида бин Салех ал Язиди, предаде AFP, позовавайки се на сведения от Министерството на отбраната на САЩ.

Ал Язиди, един от първите затворници, изпратени в спорното съоръжение през 2002 г. при първия мандат на президента Джордж У. Буш, беше счетен за отговарящ на условията за прехвърляне след строг междуведомствен процес на преглед. Ходът е съгласуван с тунизийските власти, съобщиха от Пентагона.

След заминаването му едва 26 задържани остават в съоръжението в Гуантанамо, което е рекорден спад в сравнение с пика от около 800 души. От тях 14 отговарят на условията за депортация.

Открит като част от “войната срещу тероризма“, поведена от администрацията на президента Буш след атентатите на 11 септември 2021 г. срещу Световния търговски център в Ню Йорк, Гуантанамо е изправен пред международно осъждане за предполагаеми изтезания и нарушения на човешките права.

Определян от експерти на ООН като място с „несравнима печална слава“, затворът в Гуантанамо продължава да функционира въпреки предизборното обещание за затварянето му, направено от президента Джо Байдън, предизвиквайки непрекъснати критики от представители на правозащитни групи и международната общност.

Американската ядрена подводница USS Helena се появи в близост до руската флотилия във водите на Куба.

Нападателната подводница от клас „Лос Анджелис“ USS Helena като част от авионосна ударна група, начело с ядрения самолетоносач от клас „Nimitz“ USS „Дуайт Д. Айзенхауер“ (CVN-69) във водите на Атлантическия океан на 24 март 2016 г. Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) заяви, че подводницата се е оттеглила в залива Гуантанамо на 13 юни, един ден след пристигането на руската флотилия в пристанището на кубинската столица Хавана.
📸 Снимка: Mass Communication Specialist 1st Class Rafael Martie/U.S. Navy

🇺🇸🌊🇷🇺 Подводница на Военноморските сили на САЩ изплува в кубинския залив Гуантанамо в четвъртък, непосредствено след акостирането на руска флотилия в Хавана 24 часа по-рано.

„USS Helena, една от около две дузини ядрени подводници от клас "Лос Анджелис", въоръжени с конвенционални оръжия, извършва рутинно посещение на пристанище... докато изпълнява мисията си за глобална морска сигурност и национална отбрана“, обяви в социалните медии Южното командване на САЩ (SOUTHCOM).

В сряда кубинските въоръжени сили посрещнаха ракетната фрегата "Адмирал Горшков" от Северния флот на Русия с 21 оръдейни салюта, а след нея пристигна подводницата "Казан" от клас "Ясен-М" в залива на Хавана за престой от 12 до 17 юни.

„Нито един от плавателните съдове не носи ядрени оръжия“, обяви Министерството на външните работи на Куба по-рано тази седмица.

„Плавателните съдове, които се намират на около 100 мили южно от Флорида Кийс, не представляват никаква заплаха за региона“, подчерта кубинското правителство.

Подводниците от клас "Лос Анджелис" на ВМС на САЩ са построени по време на Студената война и са въоръжени с торпеда и ракети "Томахоук" и "Харпун" за наземни и морски цели.

С ядреното задвижване, което на практика осигурява неограничен оперативен обсег, "Хелена" носи достатъчно храна и запаси, за да остане оперативна приблизително три месеца - период, наричан "издръжливост" на плавателния съд.

Преди по-малко от три седмици "Хелена" акостира във военноморската база Норфолк в щата Вирджиния.

За САЩ и други държави е необичайно да разкриват точното местоположение на своите подводници, но излизането на повърхността е военен сигнал за потенциалните противници.

Като се има предвид времето на пристигане на подводницата, може да се предположи, че тя се е движила в същите води, в които и корабите на руския Северен флот.

„Местоположението и преминаването на плавателния съд бяха предварително планирани“, се казва в изявлението на SOUTHCOM.

Служител на отбраната на САЩ заяви пред Newsweek тази седмица, че американските и канадските военноморски и военновъздушни сили "активно са наблюдавали" руските кораби, докато те са прекосявали Атлантическия океан.

В сряда прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх каза за руското посещение в Куба: „Ние следим плановете на руснаците. Това не е изненада.“

„Винаги, постоянно ще наблюдаваме всички чуждестранни кораби, които оперират в близост до териториалните води на САЩ. Разбира се, отнасяме се сериозно към това, но тези учения не представляват заплаха за Съединените щати“, допълни Сингх.

Руските кораби посещават Куба всяка година в периода 2013-2020 г. Посещението тази седмица идва, след като президентът Владимир Путин заяви, че Русия ще предприеме "асиметрични стъпки" в други части на света в отговор на решението на президента Джо Байдън да позволи на Украйна да нанася удари на руска територия, използвайки оръжия, доставяни от САЩ.

Байдън и украинският му колега Володимир Зеленски говориха в рамките на срещата на върха на Г-7 в Италия на 13 юни и подписаха 10-годишно двустранно споразумение за сигурност.

„Смятаме, че това е голяма сделка, важен момент в партньорството между САЩ и Украйна и истински знак за нашия ангажимент не само за този месец и тази година, но и за много години напред“, заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан.

„С подписването на този документ ние също така ще изпратим на Русия сигнал за нашата решимост. Ако Владимир Путин си мисли, че може да надделее над коалицията, подкрепяща Украйна, той греши. Той не може да протака срещу нас“, заключи Съливан.