САЩ поеха кулата на Майкетия – военният отпечатък във Венецуела расте след труса

🇺🇸⛑️🇻🇪 Американски военни поеха оперативния контрол над кулата за ръководство на въздушното движение на международно летище „Симон Боливар“ в Майкетия край Каракас, след като двойното земетресение от 24 юни срина Центъра за контрол на района и де факто затвори небето на страната за хуманитарни доставки. Според съобщения до пресата на Южното командване (SOUTHCOM) през първите дни на юли морски пехотинци и авиатори вече работят заедно с венецуелски диспечери, но самата операция се води от Държавния департамент на САЩ, представена като „пряка подкрепа на граждански водено дипломатическо усилие“.

Ядрото на разгръщането е 621-во крило за кризисно реагиране към ВВС на САЩ – специализирано звено, чиято задача е да съживява разрушени летища, което прати 110 авиатори да поемат контрол върху кулата и наземните операции и така да отпуши въздушния мост. Около тази техническа сърцевина застана далеч по-тежко присъствие: над 1300 морски пехотинци от 24-та експедиционна част, стратегически транспорт C-17 Globemaster и C-130 Hercules, конвертоплани MV-22 Osprey, тежки хеликоптери CH-47 Chinook и UH-60 Blackhawk, а на рейд в пристанище Ла Гуайра – десантният кораб USS Fort Lauderdale. Общата численост, обявена от командира на SOUTHCOM генерал Франсис Донован, доближава 2000 военни. Вашингтон пое ангажимент за над 300 милиона долара помощ, надграждащи първоначалните 150 милиона, отпуснати от президента Тръмп на 25 юни.

Мащабът на бедствието оправдава мащаба на реакцията. Двата труса с магнитуд 7,2 и 7,5, разделени от едва 39 секунди по разлома Сан Себастиан, са най-силните във Венецуела от 1900 г. насам. Към 4 юли се броят близо 2954 загинали, над 16 592 ранени и десетки хиляди в неизвестност, а Геологическата служба на САЩ допуска в прогнозите си, че жертвите може да надхвърлят 10 000. Пострадали или сринати са поне 58 870 сгради, а директните икономически щети се оценяват на 6,7 милиарда долара. Ударите паднаха най-тежко върху крайбрежния щат Ла Гуайра и столичния Каракас – гъсто населения коридор и сърцевината на венецуелската държава. Разрушеният Център за контрол на района в Майкетия се оказа възел, парализирал всичко останало: без него нито един международен товарен полет не може да влезе безопасно, а въздухът е единствената бърза артерия за помощ в първите дни след трус.

Голямата част от контингента върши тъкмо това, което етикетът обещава. Спасителни екипи вадеха оцелели изпод срутените блокове в първите 72 часа; тактически камиони превозваха вода, палатки и медикаменти по напуканите крайбрежни пътища навътре към откъснатите общини; полеви лекари поемаха ранени, които претоварените болници вече не можеха да съберат. Успоредно с летището американските части се заеха да отворят наново морското пристанище на Ла Гуайра за насипни товари – втори голям канал за тежка помощ, след като капацитетът на въздушния мост не достига за милиони пострадали. По този разказ разгръщането е бързо, компетентно и по мярката на бедствие, което затрупа собствения капацитет на страната.

На теория това е класическа операция за възстановяване след бедствие, каквито американската армия е провеждала десетки пъти – от цунамито в Индийския океан през 2004 г. до земетресението в Хаити през 2010 г. Но контекстът, в който се разгръща сегашната, няма аналог: това е държава, чието правителство САЩ свалиха преди шест месеца. В нощта на 3 януари операция „Absolute Resolve“ – щурм на Delta Force и ЦРУ, предшестван от удари срещу венецуелската противовъздушна отбрана – задържа президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. след което ги отведе в Манхатън, където на 5 януари застанаха пред федерален съд по обвинения в наркотероризъм. Ударът дойде след месеци натиск: флот с над 4500 моряци и морски пехотинци, стегнал блокада в Южните Кариби от есента на 2025 г., удвоена до 50 милиона долара награда за главата на Мадуро и серия удари на Южното командване по плавателни съдове, които се твърди, че пренасят наркотици към САЩ. Тръмп заяви, че САЩ „командват“ Венецуела. Изпълняващата длъжността президент Делси Родригес публично благодари на американското ръководство за „мащабното логистично разгръщане“ – реплика, която сама по себе си очертава новата подредба на властта.

Именно затова присъствие, което в друга страна би било еднозначно хуманитарно, тук се чете на два гласа. Официалната рамка на SOUTHCOM е тясно техническа и подчинена на цивилен орган: авиаторите отпушват едно летище, а генерал Донован говори за подобряване на връзките „от армия към армия“ – формулировка, която звучи странно шест месеца след като същата тази армия щурмува Каракас. Критичните гласове, сред тях местната аналитична платформа Venezuelanalysis, виждат обратното: разширяване на военен отпечатък под хуманитарно прикритие, изграждане на постоянен възел за командване и контрол в пристанището в Ла Гуайра, присъствие на разузнавателни дронове MQ-9 Reaper и бойни хеликоптери, чиято функция надхвърля разчистването на развалини. Двата прочита не са несъвместими по факти – разминават се по намерение, а намерението е именно това, което наличните документи не доказват в нито едната посока.

Земетресение от такъв мащаб обаче е събитие, което легитимира почти всяко външно военно присъствие: то създава неоспорима хуманитарна нужда и същевременно основание чужди части да оперират суверенна инфраструктура – кулата на главното летище, товарен терминал, дълбоководно пристанище. За сила, която вече контролира петролните приходи на страната и държи замразени държавни активи за милиарди, това да поеме въздушното движение и морската логистика затваря на практика всички стратегически артерии на Венецуела наведнъж. Този път не с щурм, а по покана – отправена от правителство, което самата тя постави на власт. Историята на подобни мисии подсказва предпазливост в двете посоки: американското присъствие в Хаити след 2010 г. надживя острата фаза на бедствието с години, но не се запази трайно, а помощта след цунамито през 2004 г. остана краткотрайна и наистина хуманитарна. Кой от двата модела ще бъде следван този път, предстои да разберем.

Залогът под тази логистика е петролът. Венецуела държи най-големите доказани петролни запаси в света, а от януари всички приходи от тях се администрират от Министерство на финансите на САЩ. Земетресението удари точно крайбрежния коридор на Ла Гуайра, който носи външната търговия на страната и стои недалеч от инфраструктурат за износ на петрол, така че контролът над пристанището и въздушния трафик само по себе си има стойност, която надхвърля спасителната операция. Правителството на Делси Родригес, което беше изнесено на повърхността във вакуума след Мадуро, няма нито лоста, нито реални мотиви да откаже помощта и я посрещна с благодарност. Обикновените венецуелци остават между действителната нужда и спомена за бомбардировките от началото на годината; засега документираните местни реакции са оскъдни.

Разминаването не остава само реторично. Още интервенцията през януари беше описана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш като „опасен прецедент“, а много правителства в Латинска Америка я тълкуват като едностранно сваляне на суверенна власт. През тази призма хуманитарната мисия притежава допълнителна тежест: тя нормализира военно присъствие, което съседите вече възприемат като окупация, и размива границата между спасителна операция и гарнизон. Способността да разгърнеш 2000 военни с кораби, самолети и дронове за броени дни е едно; намерението, с което ги задържаш, след като руините са разчистени, е съвсем друго.

Дали това ще се окаже временна мисия или началото на трайно присъствие, ще проличи не от реториката, а от календара. 621-во крило е звено за бърз ремонт на летища – работата му по същество приключва, когато венецуелските диспечери отново могат сами да поемат Центъра за контрол на района. Ако американските части предадат кулата и се изтеглят от Ла Гуайра, щом трафикът се нормализира, официалната рамка ще се потвърди. Ако присъствието на летището и пристанището надживее хуманитарната фаза и бъде вкоренено в постоянни бази, ще натежи тъкмо обратният прочит.

📽️ Видео: Кратък преглед на мисията с генерал Франсис Л. Донован от Корпуса на морската пехота на САЩ, ръководител на Южното командване (SOUTHCOM) на 30 юни 2026 г. По указание на SOUTHCOM, назначени американски военни подкрепят ръководената от Държавния департамент помощ към народа на Венецуела в отговор на земетресенията от 24 юни. (U.S. Air Force / Staff Sgt. Christopher Bermudez)

Изненадваща среща между началника на SOUTHCOM и кубински генерал в Гуантанамо.

🇺🇸🇨🇺 Началникът на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) се срещна с висши кубински военни фигури на границата на военноморска база Гуантанамо Бей, а президентът Доналд Тръмп продължава да засилва натиска срещу Куба и не изключва възможността за военни действия.

Генерал Франсис Донаван, ръководител на SOUTHCOM, е провел „кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност“ с кубинския генерал Роберто Легра Сотолонго, съобщиха американските военни в изявление на X.

В миналото офицери от двете страни периодично са провеждали „срещи на граничната линия“ (т.нар. fence-line meetings), за да обсъждат сигурността в Гуантанамо Бей, точка на постоянно напрежение с островната държава, която смята военноморската база, основана още преди Кубинската революция, за незаконна.

Въпреки това е изключително рядко явление ръководителят на SOUTHCOM, който контролира въоръжените сили на САЩ в Карибския басейн и по-голямата част от Латинска Америка, да се среща с висши кубински служители.

Това е поредният контакт на високо равнище между двете страни след посещения в Хавана на директора на ЦРУ Джон Ратклиф преди две седмици и на дипломати от Държавния департамент миналия месец.

През последните месеци администрацията на Тръмп оказва интензивен натиск върху Куба, която от десетилетия предизвиква фрустрация в американските президенти. Куба е изправена пред сериозен енергиен дефицит, след като Тръмп заплаши с мита всяка държава, която изнася петрол за острова. Освен това САЩ засилиха санкциите и повдигнаха наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба трябва да проведе мащабни реформи в икономиката и политическата си система. Когато Ратклиф посети Хавана, за да се срещне с влиятелния внук на Раул Кастро, той е предал посланието, че Вашингтон е готов да засили сътрудничеството си с Куба в сферата на икономиката и сигурността, ако тя направи „фундаментални промени“, разкри пред CBS News неназован служител на ЦРУ.

Междувременно Тръмп подметна хипотезата за военни действия срещу комунистическия режим на островната държава и заяви, че има интерес да „превземе Куба под някаква форма“ и „Куба ще бъде следващата“. Въпреки това по-рано този месец той призна, че според него няма да се стигне до ескалация.

Разузнавателната общност на САЩ е провела анализ на евентуалния отговор от страна на Куба на американска военна операция и какви ответни удари биха могли да последват, стана ясно от репортаж на CBS News, в който беше потвърдено, че островната държава се е сдобила с ирански ударни дронове. Рубио изрази безпокойство и относно факта, че Куба е домакин на китайски и руски шпионски съоръжения.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отрече страната му да представлява някаква военна заплаха за САЩ, но предупреди, че американско нападение би довело до „кръвопролитие“.

По време на посещението си в Хавана по-рано този месец Ратклиф е довел със себе си изненадващ гост: един от командосите, участвали в операцията по задържане на тогавашния венецуелски президент Николас Мадуро, при която загинаха десетки кубинци. Той изрично е представил лидера на паравоенните звена пред кубинците като човека, убил техните хора във Венецуела.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

F-35 от Националната гвардия на Върмонт се насочват към Карибите за операция „Южно Копие“.

🇺🇸✈️ Изтребители F-35 Lightning II от състава на 158-мо въздушно крило на Националната въздушна гвардия на Върмонт се отправят към Карибския басейн, където ще участват в ударни мисии в рамките на операция „Южно копие“, съобщи американски служител за The War Zone. Този ход отбелязва поредно натрупване на американски военни в региона за мисията за борба с наркотиците и оказване на натиск над венецуелския диктатор Николас Мадуро.

Служител на Пентагона не успя да уточни точния брой самолети, дата и час на пристигане или мястото на разполагане, но предположи, че ще летят до „Руузвелт Роудс“ – възродената база на ВМС на САЩ в Пуерто Рико, която служи като междинен пункт за събиране на авиация и военнослужещи в района.

Стелт изтребители от Корпуса на морската пехота на САЩ започнаха да идват в базата в средата на септември. Самолети за електронна атака E/A-18G Growler също пристигнаха там вчера, което вероятно е най-очевидния признак, че САЩ се готвят за въздушни удари, повече от всеки друг през последните няколко месеца.

В сряда медиите във Върмонт съобщиха, че техника на въздушното крило се готви за разполагане, но не уточниха къде. „В сряда подполковник Меган Смит потвърди пред Vermont Public, че 158-мо изтребително крило „е получило федерална заповед за мобилизация“, съобщи изданието.

„Въпреки че не можем да обсъждаме конкретни срокове и местоположения, летците ни се обучават непрекъснато, за да гарантират, че са напълно подготвени да подкрепят федерални и щатски мисии, когато и където са нужни“, заяви Смит в имейл.

Републиканският губернатор Фил Скот заяви, че не разполага с информация за това къде ще бъдат разположени изтребителите. „Скот заяви по време на седмичния си брифинг с медиите в сряда, че Пентагонът е издал заповедите за мобилизация съгласно член 10 от федералният закон, който позволява на президента да постави сили от Националната гвардия под федерално командване“, според новинарското издание.

„Няма много какво да споделя, защото не знам за нито една мисия. Доколкото разбирам, в момента всичко идва от Националната гвардия или от Пентагона“, каза Скот.

Разполагането на F-35A в Карибите, които са първите тактически самолети на ВВС на САЩ, направили това, отваря възможност за пускане на управляеми бомби от 900 кг. по цели дълбоко на територията на Венецуела.

В момента изтребителите от пето поколение F-35B, разположени в Пуерто Рико, са ограничени до 450 кг боеприпаси. Освен това те имат значително по-кратък обсег и реално отсъстваща маневреност. На борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford няма разположени F-35, а само F/A-18 Super Hornet, а USS Iwo Jima в момента превозва малък контингент от AV-8B+ Harriers.

Като се вземе предвид всичко това, разполагането на F-35A е сериозен сигнал за това какво можем да очакваме в следващите няколко дни.

Операция „Южно копие“: Анализатори излязоха с карта на потенциални военни цели във Венецуела

🇺🇸📍🇻🇪 В условията на ескалация на напрежението между САЩ и Венецуела, военният експерт Иън Елис и онлайн изданието SA Defensa публикуваха подробна карта с потенциални военни цели в страната.

Това се случи броени часове след като министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет официално обяви операция „Южно копие“ (Operation Southern Spear) за борба с нарко-терористи в Западното полукълбо.

Водена от Обединена оперативна група „Южно копие“ и Южното командване на Въоръжените сили на САЩ (SOUTHCОМ), операцията включва разполагането на водещия самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) в Карибско море, на под 200 км от бреговете на Венецуела.

Вашингтон подчертава, че целта на операцията е защита на „родината“ от наркотрафик, но анализатори предупредиха за риск от директни удари по военна инфраструктура. Режимът на Николас Мадуро отговори с мобилизация на над 200 000 войници и активиране на планове за отбрана, в т.ч. разполагане на зенитно-ракетни комплекси.

Карта на Елис и SA Defensa, споделена в социалните мрежи, включва ключови съоръжения на Боливарските национални въоръжени сили (FANB), които биха могли да бъдат приоритетни за американски операции:

• Боливарски флот: Военноморски бази в Puerto Cabello, La Guaira и Punto Fijo – основни пристанища за подводници и крайцери.
• Боливарски въздушни сили: Военновъздушни бази като Urdaneta, Base Aérea Libertador и El Libertador, където са базирани изтребители Су-30 и транспортни самолети.
• Боливарски сухопътни войски: Ключови крепости като Paramacay, Manaure и Tabacare – центрове за обучение и логистика на танкови и пехотни подразделения.
• Боливарска национална гвардия: Командни постове и гранични пунктове, свързани с контрол на територията.
• Радари: Обекти за наблюдение в La Orchila и Guaicapuro, ключови за ранно предупреждение.
• Системи за противовъздушна отбрана: Батерии С-300 и Бук-М2Е около столицата Каракас и крайбрежието.
• Военни щабове и политически центрове: Сградат на Министерство на отбраната и дворецът „Мирафлорес“ в Каракас – символи на режима на Мадуро.

Според Елис, посочените цели са избрани поради предполагаемата си роля в логистиката на наркотрафика, макар Венецуела да отхвърля обвиненията като „империалистическа агресия“. Експерти като Джеф Рамзи смятат, че операцията може да е по-скоро тактическо налягане за преговори, отколкото пълен военен сблъсък, но рискът от ескалация остава висок.

Регионът е свидетел на безпрецедентно натрупване на военни сили: флотът включва десетки кораби и над 12 000 морски пехотинци. Венецуела води учения „Независимост 200“ с акцент върху защитата на критична инфраструктура. Световните лидери, включително в Г7, призовават за деескалация, а страните от региона са разтревожени от евентуални хуманитарни последици.