Изненадваща среща между началника на SOUTHCOM и кубински генерал в Гуантанамо.

🇺🇸🇨🇺 Началникът на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) се срещна с висши кубински военни фигури на границата на военноморска база Гуантанамо Бей, а президентът Доналд Тръмп продължава да засилва натиска срещу Куба и не изключва възможността за военни действия.

Генерал Франсис Донаван, ръководител на SOUTHCOM, е провел „кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност“ с кубинския генерал Роберто Легра Сотолонго, съобщиха американските военни в изявление на X.

В миналото офицери от двете страни периодично са провеждали „срещи на граничната линия“ (т.нар. fence-line meetings), за да обсъждат сигурността в Гуантанамо Бей, точка на постоянно напрежение с островната държава, която смята военноморската база, основана още преди Кубинската революция, за незаконна.

Въпреки това е изключително рядко явление ръководителят на SOUTHCOM, който контролира въоръжените сили на САЩ в Карибския басейн и по-голямата част от Латинска Америка, да се среща с висши кубински служители.

Това е поредният контакт на високо равнище между двете страни след посещения в Хавана на директора на ЦРУ Джон Ратклиф преди две седмици и на дипломати от Държавния департамент миналия месец.

През последните месеци администрацията на Тръмп оказва интензивен натиск върху Куба, която от десетилетия предизвиква фрустрация в американските президенти. Куба е изправена пред сериозен енергиен дефицит, след като Тръмп заплаши с мита всяка държава, която изнася петрол за острова. Освен това САЩ засилиха санкциите и повдигнаха наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински лидер Раул Кастро.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Куба трябва да проведе мащабни реформи в икономиката и политическата си система. Когато Ратклиф посети Хавана, за да се срещне с влиятелния внук на Раул Кастро, той е предал посланието, че Вашингтон е готов да засили сътрудничеството си с Куба в сферата на икономиката и сигурността, ако тя направи „фундаментални промени“, разкри пред CBS News неназован служител на ЦРУ.

Междувременно Тръмп подметна хипотезата за военни действия срещу комунистическия режим на островната държава и заяви, че има интерес да „превземе Куба под някаква форма“ и „Куба ще бъде следващата“. Въпреки това по-рано този месец той призна, че според него няма да се стигне до ескалация.

Разузнавателната общност на САЩ е провела анализ на евентуалния отговор от страна на Куба на американска военна операция и какви ответни удари биха могли да последват, стана ясно от репортаж на CBS News, в който беше потвърдено, че островната държава се е сдобила с ирански ударни дронове. Рубио изрази безпокойство и относно факта, че Куба е домакин на китайски и руски шпионски съоръжения.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел отрече страната му да представлява някаква военна заплаха за САЩ, но предупреди, че американско нападение би довело до „кръвопролитие“.

По време на посещението си в Хавана по-рано този месец Ратклиф е довел със себе си изненадващ гост: един от командосите, участвали в операцията по задържане на тогавашния венецуелски президент Николас Мадуро, при която загинаха десетки кубинци. Той изрично е представил лидера на паравоенните звена пред кубинците като човека, убил техните хора във Венецуела.

Пекин и Москва са утроии разузнавателния си актив в Куба от 2023 г. насам.

🇨🇺🛜🇺🇸 Китай и Русия са увеличили близо три пъти броя на своите разузнавателни обекти в Куба от 2023 г. насам, модернизирайки оборудването на станции за електронно подслушване на острова, насочени към военни обекти в щата Флорида. Това твърдят официални представители, запознати с последните оценки на разузнаването, цитирани от публикация на The Wall Street Journal от 22 май. Според тях на острова са известни 18 обекта за сигнално разузнаване (SIGINT): 3 от тях се използват активно от Китай, 2 – от Русия, а останалите са на кубинските служби. Част от китайските и руски бази се използват съвместно с Хавана.

Пекин и Москва гледат на позициите в Куба като едни от най-критичните подслушвателни постове в глобалната си мрежа. Основни цели за наблюдение са щабът на Централното командване (CENTCOM) в Тампа, отговарящ за операциите в Близкия изток, и Южното командване (SOUTHCOM) край Маями, който покрива Латинска Америка. Прихващаната комуникация е предимно некласифицирана, но обхватът включва космодруми по крайбрежието на щата Флорида и морски трафик в района. Американската страна разполага с методи за усложняване на тези усилия, но не уточни публично техния характер. Кубинското разузнаване, паралелно, концентрира собствените си ресурси върху военноморска база Гуантанамо на югоизточния край на острова.

В рамките на разпределението на трофеите Китай и Русия споделят с Хавана част от събраната информация, но запазват повечето за себе си – модел, който анализатори от САЩ следят с уговорката, че взаимната зависимост между трите столици може да се засили. Според Хуан Гонсалес, бивш отговорник за политиката на Белия дом за Латинска Америка в администрацията на Джо Байдън, тристранната координация се е ускорила през първия мандат на Доналд Тръмп, забавила при Байдън, когато Хавана отчете дипломатически прозорец, и сега отново нараства под натиск от САЩ. Бившият висш служител в Държавния департамент Рикардо Сунига коментира за WSJ, че времето на оповестяването „изглежда повече от удобно", тъй като присъствието на китайското и руско разузнаване в Куба е известно от много години.

В оперативен план администрацията на Тръмп вече повиши Куба в категорията на приоритетни разузнавателни цели със заповед на директора на националното разузнаване Тулси Габард. Самата ѝ служба отказа коментар, но източници на WSJ потвърждават, че САЩ провеждат почти ежедневни полети на разузнавателни дронове около острова и са предислоцирани разузнавателни спътници за по-плътно покритие на развитията на сушата. На 22 май държавният секретар Марко Рубио заяви, че „руско и китайско разузнавателно присъствие" на около 90 мили от континенталната територия на САЩ превръща Куба в постоянна заплаха за националната сигурност. Същия ден Тръмп определи действията си спрямо острова като това, което „други президенти са разглеждали 50, 60 години, без да предприемат нищо".

Дипломатическата ос е активирана успоредно. Миналата седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Хавана и проведе срещи с внука на Раул Кастро и висши кадри от кубинското разузнаване. Според служител на агенцията той е заявил, че Куба не може да продължи да бъде домакин на американски противници и трябва да прекъсне своите връзки с тях. Срещата се вписва в по-широка верига от стъпки: на 20 май Министерство на правосъдието повдигна обвинение на 94-годишния Раул Кастро за убийство, заговор за убийство на граждани на САЩ и унищожаване на самолети – препратка към свалянето на самолетите на „Brothers to the Rescue" през 1996 г. Обвинението затваря 5-месечна кампания на санкционен и юридически натиск, започнала с подписания през януари указ на Тръмп, който обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха" за националната сигурност на САЩ. Указът изрично се позовава на твърдението, че островът помещава най-голямата задгранична SIGINT база на Русия.

Регионалният фон обяснява тежестта, с която Белият дом поставя въпроса. На 3 януари американски сили проведоха операция „Absolute Resolve", при която тогавашният венецуелски президент Николас Мадуро беше задържан във Форт Тиуна и впоследствие прехвърлен към федерален затвор в Ню Йорк. Прецедентът – пряка операция за смяна на режим в държава от Латинска Америка, обоснована с тезата за национална сигурност – се проектира пряко над текущата кампания срещу Хавана. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър описа острова като „последния пост на комунизма" и „последния пост на Студената война" – реторика, която съответства на доктринална рамка за приоритет на западното полукълбо, паралелно с водените от администрацията две войни срещу Иран.

Вътрешно за Куба натискът се случва във вече ерозирала икономическа среда: остров с режим на хроничен недостиг на горива и електричество, който след спирането на доставките от Венецуела разчита на китайска и руска подкрепа за поддържане на собствената си платежоспособност. Външният министър Бруно Родригес отхвърли тезите на администрацията на Тръмп като „фалшифицирано дело", използвано за оправдаване на икономически санкции и потенциална военна интервенция. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва ще продължи да оказва „активна подкрепа" на Хавана, а посолството на Китай във Вашингтон обвини САЩ в разпространение на „фалшиви наративи" срещу Куба.

В стратегически план разширяването на китайското и руското SIGINT-присъствие в Куба и едновременното му поставяне във фокуса на Вашингтон, превърнаха острова от периферен дразнител в направление на активна геополитическа конкуренция. След януарския прецедент казусът с Куба се оформя като вторичен елемент на опита за пренареждане на разузнавателната и политическа архитектура в Латинска Америка. Хавана се изправя пред избор: ограничаване на връзките с Пекин и Москва срещу реален шанс за дипломатическо разтоварване, или запазване на статута си на разузнавателна платформа за враждебни на САЩ сили, приемайки рисковете от нарастващ военен, икономически и юридически натиск по венецуелски модел.

F-35 от Националната гвардия на Върмонт се насочват към Карибите за операция „Южно Копие“.

🇺🇸✈️ Изтребители F-35 Lightning II от състава на 158-мо въздушно крило на Националната въздушна гвардия на Върмонт се отправят към Карибския басейн, където ще участват в ударни мисии в рамките на операция „Южно копие“, съобщи американски служител за The War Zone. Този ход отбелязва поредно натрупване на американски военни в региона за мисията за борба с наркотиците и оказване на натиск над венецуелския диктатор Николас Мадуро.

Служител на Пентагона не успя да уточни точния брой самолети, дата и час на пристигане или мястото на разполагане, но предположи, че ще летят до „Руузвелт Роудс“ – възродената база на ВМС на САЩ в Пуерто Рико, която служи като междинен пункт за събиране на авиация и военнослужещи в района.

Стелт изтребители от Корпуса на морската пехота на САЩ започнаха да идват в базата в средата на септември. Самолети за електронна атака E/A-18G Growler също пристигнаха там вчера, което вероятно е най-очевидния признак, че САЩ се готвят за въздушни удари, повече от всеки друг през последните няколко месеца.

В сряда медиите във Върмонт съобщиха, че техника на въздушното крило се готви за разполагане, но не уточниха къде. „В сряда подполковник Меган Смит потвърди пред Vermont Public, че 158-мо изтребително крило „е получило федерална заповед за мобилизация“, съобщи изданието.

„Въпреки че не можем да обсъждаме конкретни срокове и местоположения, летците ни се обучават непрекъснато, за да гарантират, че са напълно подготвени да подкрепят федерални и щатски мисии, когато и където са нужни“, заяви Смит в имейл.

Републиканският губернатор Фил Скот заяви, че не разполага с информация за това къде ще бъдат разположени изтребителите. „Скот заяви по време на седмичния си брифинг с медиите в сряда, че Пентагонът е издал заповедите за мобилизация съгласно член 10 от федералният закон, който позволява на президента да постави сили от Националната гвардия под федерално командване“, според новинарското издание.

„Няма много какво да споделя, защото не знам за нито една мисия. Доколкото разбирам, в момента всичко идва от Националната гвардия или от Пентагона“, каза Скот.

Разполагането на F-35A в Карибите, които са първите тактически самолети на ВВС на САЩ, направили това, отваря възможност за пускане на управляеми бомби от 900 кг. по цели дълбоко на територията на Венецуела.

В момента изтребителите от пето поколение F-35B, разположени в Пуерто Рико, са ограничени до 450 кг боеприпаси. Освен това те имат значително по-кратък обсег и реално отсъстваща маневреност. На борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford няма разположени F-35, а само F/A-18 Super Hornet, а USS Iwo Jima в момента превозва малък контингент от AV-8B+ Harriers.

Като се вземе предвид всичко това, разполагането на F-35A е сериозен сигнал за това какво можем да очакваме в следващите няколко дни.

Операция „Южно копие“: Анализатори излязоха с карта на потенциални военни цели във Венецуела

🇺🇸📍🇻🇪 В условията на ескалация на напрежението между САЩ и Венецуела, военният експерт Иън Елис и онлайн изданието SA Defensa публикуваха подробна карта с потенциални военни цели в страната.

Това се случи броени часове след като министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет официално обяви операция „Южно копие“ (Operation Southern Spear) за борба с нарко-терористи в Западното полукълбо.

Водена от Обединена оперативна група „Южно копие“ и Южното командване на Въоръжените сили на САЩ (SOUTHCОМ), операцията включва разполагането на водещия самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) в Карибско море, на под 200 км от бреговете на Венецуела.

Вашингтон подчертава, че целта на операцията е защита на „родината“ от наркотрафик, но анализатори предупредиха за риск от директни удари по военна инфраструктура. Режимът на Николас Мадуро отговори с мобилизация на над 200 000 войници и активиране на планове за отбрана, в т.ч. разполагане на зенитно-ракетни комплекси.

Карта на Елис и SA Defensa, споделена в социалните мрежи, включва ключови съоръжения на Боливарските национални въоръжени сили (FANB), които биха могли да бъдат приоритетни за американски операции:

• Боливарски флот: Военноморски бази в Puerto Cabello, La Guaira и Punto Fijo – основни пристанища за подводници и крайцери.
• Боливарски въздушни сили: Военновъздушни бази като Urdaneta, Base Aérea Libertador и El Libertador, където са базирани изтребители Су-30 и транспортни самолети.
• Боливарски сухопътни войски: Ключови крепости като Paramacay, Manaure и Tabacare – центрове за обучение и логистика на танкови и пехотни подразделения.
• Боливарска национална гвардия: Командни постове и гранични пунктове, свързани с контрол на територията.
• Радари: Обекти за наблюдение в La Orchila и Guaicapuro, ключови за ранно предупреждение.
• Системи за противовъздушна отбрана: Батерии С-300 и Бук-М2Е около столицата Каракас и крайбрежието.
• Военни щабове и политически центрове: Сградат на Министерство на отбраната и дворецът „Мирафлорес“ в Каракас – символи на режима на Мадуро.

Според Елис, посочените цели са избрани поради предполагаемата си роля в логистиката на наркотрафика, макар Венецуела да отхвърля обвиненията като „империалистическа агресия“. Експерти като Джеф Рамзи смятат, че операцията може да е по-скоро тактическо налягане за преговори, отколкото пълен военен сблъсък, но рискът от ескалация остава висок.

Регионът е свидетел на безпрецедентно натрупване на военни сили: флотът включва десетки кораби и над 12 000 морски пехотинци. Венецуела води учения „Независимост 200“ с акцент върху защитата на критична инфраструктура. Световните лидери, включително в Г7, призовават за деескалация, а страните от региона са разтревожени от евентуални хуманитарни последици.