Хиляда души, един Starfighter и лекарство за дете в Сардиния

🇩🇪✈️ Един изтребител-бомбардировач на Луфтвафе прелетя през нощта срещу 22 януари 1982 г. близо 1000 км от Бавария до Сардиния, за да достави едно-единствено лекарство, и кацна на летище без ток и работещо осветление, където пистата е очертана от фаровете на набързо събрани автомобили. 3-годишната Джесика, на която лекарите в Каляри давали под денонощие живот, оцеля. Разказът е на авиационния журналист Андреас Фекер и се появява за първи път през август 2015 г.; през януари 2022 г. австрийското списание Austrian Wings го публикува повторно по повод 40-годишнината от това необикновено събитие.

Историята обаче не започва в Германия. Педиатърът, който се грижел за детето в болницата в Каляри, бил прочел в медицинско списание за нов антивирусен препарат, разработен в Германия, и съзрял именно в него единствената останала възможност. Обадил се на германците в Декимоманю – военното летище северозападно от Каляри, което от 1979 г. работи като общ полигон на НАТО за учебни въздушни боеве между самолети от различен тип. Луфтвафе поддържат там свой персонал и именно затова италианският педиатър имал на кого да позвъни. Било петък вечер и освен дежурния офицер там не можел да се намери нито един германец. Офицерът поел случая, свързал се с командването в Германия и обяснил колко малко време остава.

Денят бил възможно най-лошият за подобно начинание. Над почти цяла Германия валяло при силен студ, ледът превърнал улиците и шосетата в пързалки и всички летища били затворени. Хеликоптерите стояли на земята с обледенени лопати, а влаковете не се движели, защото стрелките били замръзнали.

Първо чрез централната аптека на Бундесвера проверили къде препаратът изобщо е наличен. Оказало се, че се намира единствено при производителя – фармацевтична фирма в Мюнхен. Полицията извикала прокуриста ѝ от оперно представление, откарала го до фирмата и след това с полицейска щафета пренесла лекарството по 130 км заледено шосе до Мемминген.

Избрали Мемминген, защото там имало най-голям шанс да се справят с леда. На летището било базирано 34-то изтребително-бомбардировъчно авиокрило, въоръжено с F-104G. Вдигнали дежурната група за снегопочистване, а пилот доброволец се намерил бързо – оберлейтенант Юрген Гундлинг. Имало време да обезледят само една ивица по средата на пистата. За рульожните пътеки време не останало, затова самолетът и наземните агрегати за стартиране били изтеглени направо върху пистата.

Успоредно с това германският военен аташе във Виена бил вдигнат от леглото, за да издейства от своите австрийски партньори дипломатическо разрешение за прелитане над неутрална Австрия. Пет италиански военни летища – Трапани, Сигонела, Гросето, Грацанизе и Джоя дел Коле – останали отворени, в случай че повреда или лошо време принудят машината да се отклони.

В 01:35 ч. полицейската кола минала през главния пост в Мемминген. В 01:50 ч. лекарството е предадено на Гундлинг в пилотската кабина. Двигателят бил стартиран, но пистата все още била твърде хлъзгава за нормална проба на тягата и самолетът заплашвал да се плъзне дори на празен ход. „Rescue One, вятър спокоен, разрешено излитане. […] И на добър час!“, предала кулата. Гундлинг задържал машината върху почистената ивица, отлепил я от пистата при нужната скорост и пет секунди по-късно изчезнал в облаците.

Самолетът, натоварен с тази задача, носел една от най-тежките репутации в следвоенната германска авиация. Бундесверът закупува общо 916 машини F-104; близо една трета от тях се разбиват, а 116 пилоти загиват, откъдето идва и прозвището Witwenmacher – „създател на вдовици“. Една от особеностите, които правят самолета особено труден при ниски скорости, е крилото: тънко, малко и силно натоварено, оптимизирано за полет при скорости над Мах 1,2 и значително по-неефективно при ниска скорост.

За да намалят скоростта при кацане, конструкторите добавили система за управление на граничния слой, която издухва въздух под високо налягане от двигателя върху задкрилките и сваля необходимата скорост с над 30 възела. Тя обаче работи само докато двигателят поддържа високи обороти: под около 82% ефектът изчезва. Затова F-104 се приземява с двигател, работещ на сравнително висока мощност – обратното на почти всеки друг самолет от онова поколение.

В Декимоманю поройните дъждове от предходните дни били наводнили подземните кабели на пистовото и подходното осветление. Ток нямало, светлина нямало. Един капитан събрал всички, способни да шофират, и подредил граждански и военни автомобили покрай пистата, за да я осветят. Извиканият на смяна радарен контролер повел машината по глисадата с гласа си: при такъв заход контролерът диктува отклоненията по радиото, а пилотът ги коригира, без да разчита на видимост навън. Заходът бил със 380 км/ч, в проливен дъжд, при ниска облачност и пълна тъмнина. Около 03:00 ч. Rescue One бил на земята. Автомобил на карабинерите откарал лекарството в педиатричната болница в Каляри и го предал на лекуващия лекар.

По оценка на Фекер около 1000 души участват по някакъв начин в операцията през нощта срещу 22 януари. Решенията били вземани предимно от дежурни и заместници със среден чин, действали на своя собствена отговорност с готовност при нужда да понесат последиците. Седмица по-късно сардинският всекидневник отделил на случая половин колона, в която се споменава единствено, че германските ВВС са съдействали за набавянето на лекарство.

Историята се върна в обращение в края на август 2026 г. чрез публикация в X, събрала над 85 000 прегледа за няколко дни, а оттам премина в TikTok и Instagram. При това преразказване тя се измени в три посоки. Полетът започна да се описва като свръхзвуков, макар че нито Фекер, нито някой от вторичните преразкази твърди подобно нещо: близо 1000 км за 70 минути дават средна скорост чувствително под тази на звука, а дали самолетът е преминал звуковата бариера в отделен участък от маршрута, не се съобщава никъде. Във viral версиите пистата вече е осветена от фаровете на камиони, докато според описанието на Фекер става дума за граждански и военни автомобили. Третото изменение обръща смисъла на историята, като създава внушението, че Гундлинг е летял без подкрепа. Всичко известно за онази нощ показва точно обратното – от дипломатическото разрешение за прелитане над Австрия и оставените отворени резервни летища в Италия до полицейската щафета и радарния контролер, извикан от дома си.

Разминава се и възрастта на детето. Фекер пише за момиче на 3 години, а италианските преразкази, сред които и този на ежедневника L'Unione Sarda, говорят за 8-годишно. Германският текст е по-ранен и близък до участниците, затова тук е запазена неговата версия – три години.

Какво е станало по-нататък с Джесика, не се съобщава никъде. Фекер не дава такава информация нито през 2015, нито през 2022 г. Когато през януари 2024 г. L'Unione Sarda се връща отново към тази история, вестникът също спира дотук. Знаем само най-важното за онази нощ: лекарството стига навреме и детето оцелява.

Зад тези думи обаче стоят около 1000 души и една почти невероятна верига от действия през Германия, Австрия и Италия. Полицаи прекосяват заледените пътища с лекарството, дипломати уреждат въздушен коридор посред нощ, механици и снегопочистващи екипи подготвят единствената използваема ивица, пет летища остават отворени за всеки случай, пилот поема F-104 в бурята, радарен контролер е извикан от дома си, а на Сардиния хора подреждат автомобилите си край тъмната писта, за да покажат къде да кацне.

Повечето никога не са виждали Джесика и вероятно никога повече не са чули за нея. За няколко часа обаче едно непознато момиче се превръща в обща задача за стотици хора, две полиции, военни и граждански служби и инфраструктурата на няколко държави. А един изтребител, създаден за съвсем друга битка, тази нощ носи не оръжие, а един шанс за живот.

Първият германски F-35A излетя от Форт Уърт

🇩🇪✈️🇺🇸 Първият изтребител от пето поколение F-35A Lightning II, построен за Луфтвафе, беше вдигнат във въздуха на 8 септември от заводското летище на Lockheed Martin във Форт Уърт, щата Тексас. Той е предназначен за наследник изтребителя-бомбардировач „Торнадо“ в ядреното споделяне на НАТО. Излитането и кацането бяха заснети от авиационния фотограф Ерик Килпатрик, а кадрите публикува The Aviationist.

Самолетът носи тактическия код 35+01 и заводското обозначение MG-01. На кила са нанесени германското знаме в пълен цвят и обозначение GAFTTCOM USA – Германското командване за тактическа подготовка в САЩ, отговорно за обучението на германските пилоти и техническия състав на американска територия. Маркировката подсказва и къде ще бъде изпратена машината: първите германски F-35A няма да заминат директно за Германия.

Тази структура има над половин век история. Луфтвафе готви своите летци в САЩ още през 1970 г. Тогава в авиобаза Джордж, Калифорния започва обучението на немските пилоти за F-4 Phantom. След закриването на базата през 1992 г. подготовката се премества в Холоман, Ню Мексико, където германските екипажи се обучават на „Торнадо“ до 2016 г. Самото командване е сформирано на 1 юли 2016 г. с обединение под едно административно ръководство германските летателни учебни структури в САЩ и Канада, а през април 2019 г. се прехвърля в авиобаза Шепард, Тексас. Сега Ебинг поема тази роля за F-35.

Германия избра нейните F-35A да бъдат произвеждани във Форт Уърт, а Център за окончателно сглобяване и приемни изпитания в Камери, Италия. Но основни компоненти идват от Европа, включително Германия, Италия и Обединеното кралство. Официалното изявление на първия самолет е насрочено за 18 септември, така че първият му полет изпревари церемонията. Заводските изпитания следват техническата готовност на самолета, а не протоколния график.

Ходът на производството на 35+01 е документиран от компанията производител. Lockheed Martin обяви, че окончателният монтаж е започнал през март, двигателят Pratt & Whitney F135 е монтиран през май, а през август самолетът постъпва в цеха за нанасяне на окончателни покрития. На този етап машината получава поглъщащото покритие и окончателната окраска, които оформят конфигурацията ѝ с ниска забележимост. Самолетът напусна производствената линия към началото на септември и няколко дни по-късно е вдигнат във въздуха.

Германия поръча и пакет въоръжение. Той включва ракетите въздух-въздух AIM-120C-8 AMRAAM и AIM-9X Block II Sidewinder, управляеми авиобомби GBU-31 JDAM с проникваща бойна част BLU-109 и GBU-54 Laser JDAM, както и крилатите ракети с голям обсег AGM-158B/B2 JASSM-ER. Пакетът осигурява способности за въздушен бой, поразяване на силно укрепени наземни цели, нанасяне на удари от дистанция извън обсега на вражеската ПВО.

Първите 8 изтребителя от пето поколение на Луфтвафе ще са базирани в Ебинг край Форт Смит, в базата на Въздушната национална гвардия на Арканзас. Там немските летци, специалисти по въоръжение и наземен технически състав заедно с американски инструктори и военнослужещи от други съюзнически държави. Полша първа започна обучение в Ебинг, а Финландия достави своя първи самолет там на 20 януари.

Базата преминава трансформация към международен учебен център за F-35. Инженерният корпус започна строителството на учебна сграда за 74 млн. долара с 4 симулатора, а през август беше одобрен договор за още един обект на стойност 38,9 млн. долара. Освен германски, полски и финландски военнослужещи там ще се готвят сингапурски и швейцарски екипажи, а при разгръщане на пълната дейност се очакват до 400 души от постоянния персонал.

В Германия осемте изтребителя ще постъпят в 33-то тактическо крило в Бюхел, Айфел. Това е единствената германска част, която към днешна дата изпълнява своята част от мисията по ядрено споделяне с „Торнадо“. В Бюхел се съхраняват американски ядрени бомби, а екипажите на крилото са обучени за използването им при американски контрол. F-35A беше сертифициран за използване на бомбата B61-12 на 12 октомври 2023 г. и стана първият самолет от пето поколение, допуснат до тази задача.

Този фактор се оказва водещ при избора на самолет. Първоначално Германия обмисляше вариант за флот, изцяло от Eurofighter, след това смесен състав от F/A-18 Super Hornet и EA-18G Growler, но накрая се спря на комбинация от Eurofighter и F-35. Ключовото предимство на стелт машината е готовата му сертификация за B61, докато Super Hornet и Eurofighter биха изисквали значително повече време, тъй като тепърва трябваше да преминат такава процедура.

F-35A обаче няма да поеме всички роли на „Торнадо“, който в германски флот изпълни две различни задачи и замяната му е разделена между два самолета. Ядрената мисия минава към F-35A, а потискането на ПВО, което сега се изпълнява от Tornado ECR, ще се поеме от Eurofighter EK. Съкращението идва от германското elektronischer Kampf – електронна борба.

Бюджетната комисия одобри процес по преоборудването на 15 самолета с комплекс за електронна война Arexis на Saab, радар с активна фазирана антенна решетка ECRS Mk1 на Hensoldt и противорадарна ракета AGM-88E. Този вариант трябва да получи натовска сертификация до 2030 г. Така двете линии на замяната на „Торнадо“ трябва да приключат приблизително по едно и също време.

Трансформацията на летището в Бюхел е вторият голям разход по програмата и стойността поскъпна още веднъж. Първоначалната оценка беше около 700 млн. евро, следващата достигна 1,2 млрд., а последната – 1,948 млрд. евро. Министерство на отбраната обяснява увеличението с изисквания на САЩ за сигурността на обектите и ускорения строителен график: проектът трябва да бъде завършен за по-малко от половината от обичайния срок за строителство от подобен мащаб. Сградите се очаква да бъдат готови през октомври, така че инфраструктурата да може да поддържа летателна дейност от 2027 г.

Първоначалната поръчка включва 35 самолета. Бюджетната комисия на Бундестага одобри финансиране на 14 декември 2022 г. Официално посочената стойност възлиза на 10 млрд. евро с оръжието, поддръжката и резервните части. В рамките на програмата за чуждестранни военни продажби Държавният департамент на САЩ оцени пакета на 8,4 млрд. долара.

През 2025 г. Министерството на отбраната внесе 15 самолета за 2,5 млрд. евро, с което увеличи състава на руската бойна авиация до 50 единици. Разширяването се обсъжда на фона на отпадането на пилотирания компонент на европейския проект за изтребител от шесто поколение (FCAS). Канцлерът Фридрих Мерц е уведомил Еманюел Макрон за решението на 6 юни.

Графикът оттук нататък е плътен. Приемането на самолетите в САЩ започва тази година, разполагането им в Бюхел е предвидено за третото тримесечие на следващата година, а доставките ще продължат до 2029 г. Публичните източници се разминават относно началната оперативна готовност. The Aviationist посочи 2028 г. или година след пристигането на първите самолети в Бюхел, Janes се позовава служител от Бундесвера.

2030 г. е годината, в която „Торнадо“ предстои да изчерпи летателен ресурс с около половин век служба. Между пристигането на първите F-35A в Бюхел и извеждането на предшественика им остават около три години, през които преходът от единия тип към другия трябва да завърши без прекъсване на германското участие в ядреното споделяне.

Полетът на 35+01 е първият вече изпълнен етап от този график. И поне при него програмата изпревари протоколния календар: самолетът се вдигна във въздуха десет дни преди официалното си представяне.

Германия отличи лидери на израелската отбрана за историческото разгръщане на системата „Arrow 3“

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия връчи най-високи военни звания на двама висши служители на израелската отбрана за ролята им в разгръщането на системата за противоракетна отбрана „Arrow 3“ в страната. Доставката отбеляза най-мащабната експортна сделка в сферата на отбраната в израелската история.

Моше Пател, ръководител на администрацията „Хома“ към Дирекцията за отбранителни изследвания и разработки на Министерство на отбраната на Израел (MAFAT), беше награден със „Златен кръст на честта“ на церемония, проведена в база на Луфтвафе. Друг висш служител по програмата с чин полковник, получи сребърна степен на отличието.

Наградите са признание за приноса на израелските служители в привеждане в начална оперативна готовност на системата „Arrow 3“ на германска земя през декември 2025 г. в рамките на споразумение на стойност 6,7 млрд долара.

„Arrow 3“ е продукт на съвместните усилия на Израел и САЩ. Основнният изпълнител на програмата е Israel Aerospace Industries, но в нея участват и много други израелски отбранителни фирми. Германски официални лица заявиха, че отличията са доказателство за все по-дълбокото партньорство между двете страни в сферата на отбраната.

Германия проучва варианти за нов проект за безпилотен изтребител-бомбардировач

🇩🇪 Германия извършва оценка на дронове за предстоящия си проект за безпилотен изтребител-бомбардировач, способен да води въздушен бой редом с пилотирани самолети, да нанася наземни удари и да се завръща в базата дори при загуба на връзка с контролните системи. Това съобщи Defense Express, позовавайки се на германското издание Hartpunkt.

Според Hartpunkt по-ранните планове за избор на дрона MQ-29 Ghost Bat са спрени, а Германия се подготвя да прегледа и други варианти на пазара. Освен него, сред кандидатите са XQ-58A Valkyrie на американската Kratos, който вече е избран от Airbus, и друга неуточнена опция. Министерството на отбраната очаква постигане на първоначална оперативна способност до 2029 г.

Въпреки че детайлите за третия вариант остават неясни, интересът на военните към безпилотен изтребител-бомбардировач говори за фокус върху намаляване на риска за пилотите, особено при мисии в подкрепа на сухопътни войски или потенциални удари дълбоко на руска територия, пише Defense Express.

Това се вписва в тенденцията за съвместни бойни самолети (CCA), по аналогия с изпитанията с бомби на турския дрон Kizilelma. Проектът също така съвпада с плановете на Берлин за замяна на програмата за изтребител от шесто поколение FCAS, която е в застой поради разногласия с Франция.

Прави впечатление, че два от трите разглеждани безпилотни апарата са с американски произход, което поражда спекулации, че третият избор може да дойде от ЕС. Не е сигурно обаче дали германски компании като Helsing и Grob ще успеят да разработят жизнеспособна опция навреме за крайния срок през 2029 г., отбелязва Defense Express.

По-рано стана ясно, че новоразкритият реактивен дрон-мишена, разработен от Quantum Systems в сътрудничество с Airbus Defence and Space, може да се окаже по-значим за Украйна, отколкото се смяташе досега.

Германският производител на дронове Quantum Systems, който поддържа тясно сътрудничество с Украйна, представи публично реактивния дрон-мишена RAT (Red Air Target). Беше съобщено, че системата е преминала от първоначална концепция до първи полет само за шест седмици – необичайно бърз срок за разработка на аерокосмическа платформа.