Около 30 руски летища спираха полети два дни, от Сочи до Омск

🇺🇦✈️🇷🇺 Около 30 руски граждански летища спряха да приемат и изпращат самолети между вечерта на 23 октомври и сутринта на 25 октомври, някои по 2-3 пъти, докато украински дронове прелитаха към цели от Поволжието до Западен Сибир. Мерките обхванаха от Сочи, Краснодар и Геленджик на юг до Сургут и Омск, около 2500 км от държавната граница с Украйна. Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) обяви ограниченията в своя канал в руския месинджър MAX, а „Интерфакс“ ги предаваше едно по едно.

„КиберБорошно“, украински канал за разузнаване по открити източници (OSINT), проследява състоянието на руската авиация и показа карта на въздушното пространство на Руската федерация като свидетелство на успеха на украинските операции. Той преброи 44 затваряния и 4 ограничения на 30 летища през посочения интервал. Пикът по неговия отчет е малко след 11 ч. в събота, когато 15 от тях са затворени по едно и също време. Броят на летищата съвпада със съобщения на Росавиация, а те показват докъде стига вече режимът „Ковер“. При него небето над района се затваря, самолетите на земята остават на място, а тези във въздуха кацат или напускат зоната. За два дни режимът следваше маршрутите на дроновете през Поволжието и Урал чак до Западен Сибир.

Първата вълна дойде през нощта срещу 24 октомври. Росавиация въведе ограничения в Киров, Чебоксари, Казан, Нижнекамск, Бугулма, Самара, Уляновск, Ярославъл, Пенза, Саратов, Краснодар и Сочи, а около 7 ч. московско време и Уфа и Оренбург. Столичните Внуково, Домодедово и Жуковски приемаха и изпращаха полети само по съгласуване със съответните органи от вечерта на 23 октомври, а Калуга остана затворена до разсъмване. За цялата нощ Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 616 свалени дрона над европейската част на страната, окупирания Крим и Азовско и Черно море. Отчетът обхваща времето от 20 ч. на 23 октомври до 8 ч. на 24-ти.

През деня вълната се измести на изток. Регионалните власти обявиха режим на „безпилотна опасност“ в Свердловска, Тюменска, Челябинска, Курганска област и Ханти-Мансийския автономен окръг. Росавиация ограничи полетите в Екатеринбург, Тюмен и Курган, после в Урай, Советски и Тоболск, следобед в Омск, а след него и в Сургут. „Към момента дроновете на противника са достигнали северния промишлен възел“, написа губернаторът на Омска област Виталий Хоценко. Ozon съобщи за пожар в логистичния център на компанията в града, а на 25 октомври Хоценко обяви трима ранени. Министерството на отбраната отчете за деня 125 прехванати дрона, сред тях над Свердловска, Челябинска, Тюменска и Омска област, Башкирия и Удмуртия. Така за един ден полетите бяха прекратени на 8 летища на Урал и отвъд него. Западен Сибир не е нова цел: на 16 октомври дронове удариха промишлен обект в Сургутския район, а Росавиация ограничи тогава полетите в Екатеринбург, Тюмен, Сургут, Урай, Советски и Когалим.

Генералният щаб на Украйна посочи, че на 23 октомври и през нощта срещу 24-ти са поразени комбинатът „Толяттикаучук“ в Самарска област, основната производствена сграда на „Протон-Електротекс“ в Орел и самолет на летището в Ейск. Кметът на Толиати Иля Сухих потвърди поражения по промишлените обекти в града. На 25 октомври губернаторът на Пермския край Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и за промишлен обект в северната част на края с незначителни повреди и петима ранени работници.

Втората вълна дойде през нощта срещу 25 октомври. Тамбов и Нижни Новгород спряха работа още вечерта, а след полунощ отново се затвориха Казан, Самара, Уляновск, Чебоксари, Нижнекамск и Перм. Домодедово се върна към нормална работа едва сутринта, както Геленджик и Краснодар. Министерството на отбраната обяви 532 прехванати дрона над 22 руски региона и окупирания Крим, от Адигея до Марий Ел и Удмуртия. Трите отчета покриват без прекъсване 36 часа, от вечерта на 23 до сутринта на 25 октомври, и сборът им е 1273 апарата по данни на руската армия.

В Москва последиците от 23 октомври, когато Шереметиево евакуира пътници, се пренесоха към съботния ден. Тогава Шереметиево работеше „по коригирано разписание“ заради ограниченията върху въздушното пространство „в някои региони на Русия“, а според The Moscow Times разписанието на още над 200 полета беше нарушено, след над 340 закъснели и отменени в петък. По сметките на руското независимо издание „Агентство“ през първите 14 дни на октомври четирите московски летища са били затворени едновременно общо 101 часа и 38 минути. Това е повече от двойно спрямо целия септември, когато сборът е бил 46 часа и 33 минути.

Цената се натрупва по цялата мрежа. Руското издание на Forbes преброи по отчетите на Росавиация 2860 затваряния заради дронове за януари–август 2026 г. Това е 4,5 пъти повече от 643-те затваряния за същите месеци на 2025 г. Андрей Патраков, генерален директор на компанията RunAvia, посочва, че вече затварят и авиовъзли на Урал и в Западен Сибир, където полетите на час са по-малко, отколкото в европейската част на Русия. Той оценява загубите на авиокомпаниите за деветте месеца между 175 и 275 млрд. рубли при около 24 000 засегнати полета. Forbes оценява, че за цялата година сметката може да надхвърли 200 млрд. рубли.

The Atlantic писа на 15 октомври, че през последните седмици Украйна се опитва да нарушава въздушното движение около руските авиовъзли с далекобойни дронове, а двама участници в планирането казаха пред изданието, че кампанията „едва започва“. Според същите източници президентът Володимир Зеленски още не е разрешил по-агресивния ѝ вариант с дронове, насочвани от изкуствен интелект. За тези два дни обаче Генералният щаб назова промишлени и военни цели, а тревогите в областите и ограниченията на летищата следваха по време и място пътя на дроновете към Омск. Затова цената за гражданската авиация не зависи от това дали самите летища са били цел: небето затварят руските власти там, откъдето минават дроновете. Затварянията стигнаха Урал и Западен Сибир два пъти за осем дни, на 16 и 24 октомври, и докато украинските удари достигат тази дълбочина, те много вероятно ще се повтарят.

Допълнителни компенсации за загубите от „Ковер“ засега не са обсъждани. На 21 октомври тогавашният ръководител на Росавиация Дмитрий Ядров каза пред журналисти: „Засега въпросът не попада в дневния ред. Постоянно следим финансовото състояние на нашите авиационни предприятия, летища и превозвачи, и засега не виждаме никакви отклонения“. Тогавашният министър на транспорта Андрей Никитин допълни на същия ден: „Ако почувстваме, че е нужна помощ, разбира се, ще търсим механизми за подкрепа“. На 22 октомври президентът Владимир Путин назначи Ядров за министър на транспорта, а Никитин зае поста на вицепремиер. Евентуална мярка от министерството на Ядров за авиокомпании до края на годината би показала, че властите приемат затварянията като трайна цена на войната. Без нея загубите, които RunAvia оцени на 175–275 млрд. рубли за 9 месеца, остават за сметка на превозвачите.

Украински дронове удариха склад на Ozon в сибирския Омск

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха на 24 октомври вечерта логистичния център на Ozon в Омск, на около 2500 км от украинската граница, и пренесоха в Западен Сибир кампанията срещу складовете на втората по големина платформа за онлайн търговия в Руската федерация. В 21:21 ч. местно време губернаторът на областта Виталий Хоценко написа в своя Telegram канал: „Един от логистичните центрове в Омск беше атакуван с дронове. Персоналът е евакуиран своевременно. На място работят оперативните служби. Ситуацията е под контрол.“ Името на компанията той не спомена, но самата Ozon потвърди, че обектът е неин.

„Своевременно евакуирахме всички работници, по предварителни данни никой не е пострадал. Възникна пожар, на място работят спешните служби“, съобщи пресслужбата на компанията. Стоките от склада вече не се показват в онлайн каталога. Поръчките, които не могат да бъдат изпълнени от други обекти, ще бъдат отменени. Приемането на доставки от продавачи е временно спряно, а пратките, които вече пътуват към склада, се пренасочват. По данни на ASTRA ударен е центърът на ул. „Айвазовски“ 33 в логистичния парк „Солнечный“. Това е първият обект на Ozon в града за съхранение на стоки на продавачи и комплектуване на поръчки. Първата част от обекта с площ от 40 000 кв. м, заработи през септември 2024 г. Инвестиции в оборудване и информационни системи според компанията надхвърлят 4 млрд. рубли. При пълен капацитет комплексът е предвиден да обработва около 915 000 поръчки дневно.

Вторият пожар същата вечер е в северния промишлен възел на Омск, до който по думите на Хоценко бяха стигнали дроновете. Там е и рафинерията на „Газпром нефт“, най-голямата в Русия, но този път кадрите на украинския мониторингов канал Exilenova+, който събира записи от руските градове, и анализът по открити източници на независимото руско издание ASTRA сочат пожар в нефтохимическия завод „Омский каучук“. Губернаторът не назова предприятието, а самото то не беше коментирало пожара към ранните часове на 25 октомври.

„Омский каучук“, част от група „Титан“, е водещото нефтохимическо предприятие в региона. Произвежда бутадиен-алфаметилстиролови каучуци, пропилен, фенол, ацетон и метил-трет-бутилов етер (МТБЕ) – добавка, която повишава октановото число на бензина. Exilenova+ свързва завода с ракетната програма: специални полимерни свързващи вещества се използват в твърдото ракетно гориво, с което се задвижват и балистичните ракети с малък обсег 9М723 на оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“. Същото твърди и DW. В описанието на завода, което публикува самата група „Титан“, такива вещества не фигурират, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не бе коментирал Омск към ранните часове на 25 октомври.

За други заводи от същия тип самият генщаб твърди това. В нощта срещу 24 октомври той регистрира удар в комбината „Тольяттикаучук“ в Тольяти, произвеждащ синтетични каучуци, използвани за производство на твърдо гориво за балистични ракети. На 25 септември обяви, че са поразени заводът за синтетичен каучук в Ефремов и „Воронежсинтезкаучук“, които участват в производството на твърдо гориво и за ракетите на „Искандер-М“.

Ударите, за които генщабът пое отговорност през същото денонощие, следват открито обявената от него линия. Освен „Тольяттикаучук“ той докладва и за попадение в основното производствено предприятие на „Протон-Електротекс“ в Орел, който по негови твърдения произвежда компоненти за крилати авиационни ракети и превключватели-инвертори за ракетите 9М723. „Това затруднява производството на компоненти за крилатите и балистичните ракети, с които противникът удря украинските градове“, пише в съобщението. Руските власти съобщиха за трима загинали и осем ранени в завода в Орел.

Сред тези градове е Киев. От вечерта на 13 октомври руските атаки с ракети и дронове убиха в столицата петима души, а 36 бяха ранени. По думите на Зеленски в нощта на 22 октомври Русия изстреля по Киев 21 ракети. ВВС посочват сред използваните оръжия и „Искандер-М“. В Киев и другите засегнати региони има 2 загинали и 34 ранени.

Тревогата в Омск продължи повече от 6 часа. Тя беше обявена в 15:51 ч. местно време заради опасност от дронове. В 16:22 ч. летището спря да приема и изпраща самолети, а в 18:26 ч. Хоценко докладва, че атака е отблъсквана от ПВО. Тревогата беше отменена в 22:06 ч. През деня тревога беше обявена още в Курганска, Свердловска, Челябинска, Тюменска област и Ханти-Мансийски автономен окръг. Жители се оплакаха, че сирените не са се чували във всички квартали, а мобилният интернет в града прекъсва. Пресслужбата на губернатора съобщи за проверка на въздуха за замърсяване. Омският депутат в Държавната дума Олег Смолин поиска за града същите мерки срещу дронове, каквито действат в Москва, Орел и Белгород.

Тревогата беше деветата за региона от началото на годината, а рафинерията вече беше ударена на 6 юли и 8 октомври. Exilenova+ определя дрона, заснет край склада, като FP-1 на украинската компания Fire Point. След попадението на 8 октомври Зеленски каза, че рафинерията е ударена с FP-6, модификация на FP-1.

Ozon влезе в списъка с цели на 22 август, когато Министерство на отбраната на Украйна обяви: „След като украинските подразделения поразиха 15-те най-големи логистични центъра на Wildberries, дойде редът на Ozon.“ Първите удари бяха по складове в Самарска и Оренбургска област, в Тюбе край Махачкала, в Енем край Краснодар и край Невинномиск. Последваха удари в Саратов на 11 септември и Санкт Петербург през нощта срещу 18 октомври. Към 25 октомври Омск е най-източният град с ударен склад на компанията. Тя се приспособява в хода на кампанията: в началото на септември предложи на продавачите да изпращат стоки в складовете ѝ в Казахстан.

Залогът е голям. Wildberries, Ozon и по-малките им конкуренти продават стоки и услуги на стойност, равна на 8,5% от руския БВП, и дават работа на 4 млн. души – над 5% от цялата работна сила. Според независими оценки Wildberries има дял от около 45% от онлайн търговията, а Ozon – около 30%. Според оценка от края на август анализаторите на инвестиционната компания БКС смятаха, че Ozon ще понесе по-малко щети от конкурента си, защото складовете му са по-малки и повече на брой. Освен това голяма част от тях са наети от строителни предприемачи, така че рискът за имуществото се споделя със собственика и застрахователя. Част от тази защита обаче отпадна: от 13 октомври Ozon прекрати програмата за застраховане на стоките на продавачите.

За два месеца кампанията, започната от Украйна на 22 август, стигна до Западен Сибир, а ударът по склада в Омск повтори случилото се в Санкт Петербург седмица по-рано: евакуация и пожар без пострадали. Този център обаче не е от малките обекти, въз основа на които БКС изготви оценката си, а комплекс, предвиден за близо 1 млн. поръчки дневно. Затова решаващо е какво ще направи Ozon с него. Краткото прекъсване на работата ще покаже, че и голям склад на 2500 км от границата бързо се връща обратно в мрежата. Трайно пренасочване на обработваните от него поръчки към други складове ще покаже, че оценката на БКС от август вече не е валидна.

Украински дронове удариха завода на „Газпром“ в Сургут на 2400 км от украинската граница

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове поразиха Сургутския завод за стабилизация на кондензат на „Газпром“ в Ханти-Мансийския автономен окръг, на около 2400 км по въздушна линия от най-близката граница на Украйа. За първи път украински дронове поразяват инфраструктура в Югра, както официално се нарича окръгът. В 17:00 ч. местно време губернаторът Руслан Кухарук докладва възникнал пожар в „промишлен обект в Сургутски район“. След полунощ уточни, че атаката е извършена от безпилотен летателен апарат на ВСУ, като работниците на предприятието не са пострадали.

Губернаторът не назова самото предприятие. Името му беше посочено първо в украинския мониторинг канал Exilenova+, а местни жители, цитирани от The Moscow Times, също сочат Сургутския завод, който носи името на Виктор Черномирдин. Кадри, разпространени от същите мониторингови канали, показват силен пожар и гъст черен дим. „На място продължават да работят аварийните служби: те ограничават пожара и осигуряват безопасността на територията“, писа Кухарук малко след полунощ. Артьом Жога, пълномощен представител на руския президент в Уралския федерален окръг, потвърди, че промишлен обект е бил поразен от „падането на отломки“, и обвини Украйна в тероризъм и „нападения срещу гражданската инфраструктура“. До вечерта Генералният щаб на ВСУ не беше коментирал удара.

Заводът, собственост на „Газпром переработка“, е най-голямото руско предприятие за преработка на смес от газов кондензат и петрол, с проектен капацитет 12 милиона тона суровина годишно. Стабилизацията е първи етап на преработка: от кондензата, добит заедно с газа в северни находища, се отделят разтворени леки въглеводороди, за да може течността да се транспортира и преработва. Освен стабилен кондензат заводът произвежда автомобилен бензин, дизелово гориво, включително зимно, авиационно гориво и втечнени газове. Строго погледнато, това не е петролна рафинерия, но произвежда същите горива, чието производство Украйна от месеци се опитва да намали с удари дълбоко в руската територия.

Досега Ханти-Мансийският окръг оставаше встрани от украинските удари, въпреки че дроновете вече бяха стигали и по-далеч. За първи път те се появиха над Югра на 9 септември, а същия ден беше атакуван Нови Уренгой в съседния Ямал. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че са свалени. Това остава най-далечната руска цел – на около 2800 км от границата. И там мониторинговите канали посочиха съоръжение на „Газпром переработка“ – завода за подготовка на кондензат. На 8 октомври беше поразена Омската рафинерия на „Газпром нефт“, приблизително на същото разстояние като Сургут.

Тревогата в Югра беше задействана още по обяд. Около 12:00 ч. местно време беше обявена „опасност от безпилотни апарати“, а 3 часа по-късно – „заплаха от атака с безпилотник“. Росавиация затвори летищата в Сургут, Когалим, Урай и Советский. От 14:39 ч. Сургутското летище не приемаше и не изпращаше самолети в продължение на повече от 9 часа. Ограниченията останаха в сила навсякъде до полунощ, когато отмениха сигналът за заплаха. Междувременно властите напомниха, че в окръга е забранено споделянето на снимки, видеокадри и данни за мястото на падане, траекторията и щетите. Глобата за граждани е от 3000 до 5000 рубли, а за юридически лица – до 500 000 рубли.

Ударът дойде по-малко от денонощие, след като Тръмп публично осъди подновените украински удари по руските рафинерии. Президентът на САЩ обяви на 11 октомври „енергийно примирие“, което Кремъл не потвърди. На 15 октомври Киев обяви, че повече няма да го спазва, тъй като Русия продължава да атакува енергийната мрежа на Украйна. Същия ден беше атакувана Рязанската рафинерия, а през нощта срещу 16 октомври – отново. Вечерта в интервю за Newsmax Тръмп заяви: „Мисля, че това е позор. Има много други цели, не е нужно да удрят тези.“ В петък Зеленски отказа да навлиза в детайли: „Обикновено не съобщавам подробности за операциите ни. Главното правило на операциите ни е да отвръщаме. Другото ще го видите.“

Размерът на щетите в завода не е обявен, а окръжните власти засега съобщават единствено, че пожарът се локализира. С удара по Сургут е засегната и самата Югра, където според The Moscow Times се добива 40% от руския нефт, а не само рафинериите, които го преработват.

Норилск е на ръба на обсега на украинските далекобойни дронове

🇺🇦🚨🇷🇺 Сирените, отекнали над Норилск вчера сутринта, са част от общоруската планова проверка на системите за оповестяване. Часове по-късно украинският президент Володимир Зеленски обяви, че версията Ан-196 RS на дрона „Лютий“ има обсег около 2500 км. Градът на „Норникел“, най-големият производител на паладий в света, се намира на около 3400 км от най-близката украинска територия. Максималният обсег, който компанията Fire Point обяви през юли за модернизирания дрон FP-1, също е 3400 км.

Министерството на извънредните ситуации (МЧС) обяви предварително проверката, която обхвана всички региони на Руската федерация. Според сценария сирени и високоговорители се включват в 10:43 ч. местно време за не повече от минута, а програмите на телевизии и радиостанции се прекъсват с информационни съобщения. Законът изисква такава проверка поне два пъти годишно; предишната беше през март. В запис от Норилск над панелните блокове и заснежените възвишения се разнася гласът от високоговорителите: „Внимание, всички!“, а след него – съобщението, че се проверява готовността на системата за известяване на населението. Същия следобед местният канал „Норилск | Новости“ попита абонатите си дали са чули сирените и уточни, че е ставало дума за „планова проверка на системата за оповестяване“.

Зеленски посочи 2500 км обсег в публикацията, с която потвърди удари по две руски рафинерии. „Целта в Ухта е поразена с дронове Ан-196 RS, които летят около 2500 км, а предишния ден по Омската рафинерия са използвани FP-6 (модифицирани FP-1)“, написа президентът в Telegram. Рафинерията на „Лукойл“ в Ухта в Република Коми е преработила около 3 млн. тона петрол през 2025 г. и се намира на 1900 км от Украйна. Сутринта в града се чуваха сирени, експлозии и стрелба, а местните власти обявиха заплаха от дронове и призоваха жителите да не се паникьосват.

FP-6 е обозначение на модификацията на основния дрон на Fire Point за нанасяне на удари в дълбокия тил. На 29 юли украинската компания публикува новите характеристики на модернизирания дрон FP-1: крило с вградени допълнителни горивни резервоари, обсег до 3400 км и бойна част от 60 кг. Според Militarnyi тази конфигурация е получила името FP-6 и за първи път се използва за нанасяне на удар през юли. Оператори от Главното управление на разузнаването (ГУР) говореха още през май за дронове с 3500 км обсег, докато Зеленски заяви в интервю, публикувано на 24 юли, че до края на годината страната ще разполага с апарати с обсег от 4000 км.

По права линия, т.е. по най-краткия път по земното кълбо, Норилск е на около 3340 км от североизточния край на Сумска област и на около 3450 км от Харков. От Киев разстоянието възлиза на 3640 км. Градът се намира на 1500 км северно от Красноярск, но е по-близо до Украйна от административния център на края, защото най-краткият път минава над Северна Русия: разстоянието до Красноярск от същата точка в Сумска област е около 3740 км. Нови Уренгой, най-далечната цел досега, е само на 600 км югозападно от Норилск.

Настоящият рекорд за разстояние беше поставен на 9 септември, когато дрон удари промишлен обект в Нови Уренгой, неофициалната газова столица на Русия в Ямало-Ненецкия автономен окръг. Губернаторът Дмитрий Артюхов съобщи за пожар след падане на отломки, а пълномощният представител на президента в Уралския федерален окръг Артьом Жога определи атаката като първата в арктическата част на окръга. Според украински мониторинг канали, следящи атаките, целта е бил заводът на „Газпром“ за подготовка на кондензат за транспортиране. Според „Комерсант“ Нови Уренгой е на около 3000 км от границата, а Fire Point намекна за участие, като съобщи, че дронът е прелетял над 3300 км, преди да порази целта. Дотогава най-далечната цел бе Омската рафинерия, на 2500 км, ударена за първи път на 6 юли и пак на 8 октомври.

Максималният обсег от 3400 км обаче се отнася за изминатия полет. Дроновете не излитат непременно от най-близката точка и не летят по най-краткия маршрут, затова маршрутът им е по-дълъг от разстоянието до границата. До Нови Уренгой въздушното разстояние от североизточния край на Украйна е около 2850 км, а изминатият път според Fire Point надхвърля 3300 км, т.е. е с около 15% по-дълъг. При Омск разликата беше още по-голяма: според Defender Media дроновете, ударили рафинерията в първите дни на юли, са изминали 3400 км при въздушно разстояние от около 2550 км. Ако маршрутът до Норилск се удължи колкото до Нови Уренгой, полетът ще е около 3900 км, а при същото удължаване като по маршрута до Омск ще стигне 4500 км. От най-близката територия на Украйна градът вече попада в обявения обсег на новото поколение дронове, ако разстоянието се измерва по права линия. Реалният маршрут до него надхвърля публикувания максимален обсег с между 500 и 1100 км. Обещаният от Зеленски обсег от 4000 км е достатъчен за полет с удължаване на маршрута като при Нови Уренгой, но не и като при Омск.

Около Норилск и съседния Талнах са рудниците и обогатителните фабрики на „Норникел“, който държи над 40% от световното производство на паладий. През 2025 г. компанията произведе около 198 000 тона никел и 2,7 млн. унции паладий. Градът с около 177 хиляди жители се намира на 300 км северно от Полярния кръг, няма пътна или железопътна връзка с останалата част на страната и е затворен за чужденци без специално разрешение. До момента украинските удари отвъд Урал засягаха петролния и газовия сектор: рафинериите в Тюмен и Омск и газокондензатния завод в Нови Уренгой.

Каквото и да се случи в небето над Таймир, ще бъде публично описано само властите. В Красноярски край, към който принадлежи Норилск, от 26 юни действа указ на губернатора Михаил Котюков, който забранява снимането и споделяне на информация за последиците от украински атаки, включително вид дрон, място на падане и траектория. Забраната обхваща информацията за работата на ПВО и средства за електронна война, разположението на военни, енергийни и промишлени обекти, мостове и комунални съоръжения. Предвиждат се глоби за граждани в размер на 1000-3000 рубли, а за юридически лица стигат до 0,5 млн. Забраната не се отнася до официалната информация, публикувана от властите. Указът важи до отмяната на режима на базова готовност, въведен през 2022 г. Съседният Ямало-Ненецки автономен окръг за пореден път от началото на септември обяви режим на опасност от дронове на 8 октомври – предупреждение при наличие на дронове в близки региони.

Между Омск през юли и Нови Уренгой през септември границата на ударите се премести с няколкостотин км на север; до Норилск остават още около 550 км въздушно разстояние. Ако Fire Point и конструкторите на „Лютий“ достигнат обещаните 4000 км, градът ще влезе в обсега и по най-краткия от реалните маршрути, а това ще проличи преди първия взрив в сухите служебни съобщения: първо обявяване на режим на опасност от дронове в Красноярски край, въвеждане на ограничения за полети на летище „Аликел“ и нов оперативен обхват над 4000 км в характеристиките на дроновете.

Смъртта в Шелехов: карантина, близо 200 под наблюдение, диагноза без официално потвърждение

🇷🇺😷 28-годишна жена почина през нощта срещу петък в Шелеховската районна болница в Иркутск, която се намира под карантина от 1 октомври. Около 200 души, осъществили контакт с нея, са били поставени под наблюдение, повечето в болници, но регионалните власти говорят само за подозрение за „особено опасна инфекция“ – официалната руска категория за най-тежките заразни болести, към която са включени чумата, холерата и едрата шарка. Ръководителят на съседната Република Бурятия Алексей Циденов написа в руското приложение за съобщения Max, че жената е починала от чума, но по-късно редактира публикацията и добави „възможно“. Лабораторен резултат за причината за смъртта официално не е обявен.

Починалата е Дария Шипилова, лаборантка в Иркутския научноизследователски противочумен институт на Сибир и Далечния изток, съобщи изданието „Люди Байкала“ – регионален проект, обявен за чуждестранен агент, който се позовава и на източник, близък до силовите структури. Институтът е федерална институция на Роспотребнадзор, руската служба за санитарен надзор, начело на която е Анна Попова; на 2 октомври Попова пристигна в Иркутск. Според изданието, иркутския журналист Павел Степанов и Telegram канала Mash, на 25 септември Шипилова счупила епруветка с причинителя на белодробната чума. Така се нарича формата на болестта, при която бактерията засяга белите дробове и се предава между хора чрез капчици от дишането.

The Moscow Times, според който нейната самоличност е установена от „Люди Байкала“ и РЕН ТВ, допълва, че починалата споделила на лекарите, че е счупила епруветка с живи бактерии при вземане на проби. По данни на същото издание е постъпила в Шелехов на 29 септември с тежка пневмония и била поставена на апарат за изкуствена вентилация, а местната агенция „ТК Город“ датира пристигането в реанимацията от Иркутск на 1 октомври. Deutsche Welle отбелязва, че официалните ведомства не са потвърдили версията за епруветката.

Има и друга версия, различна от тази за епруветката. Популярните Telegram канали Mash, Baza и SHOT твърдят, че Шипилова е умряла от белодробна чума след командировка в Бурятия, където по границата с Монголия има природно огнище на болестта, а преносители са гризачи. Генадий Онищенко, академик и епидемиолог, заяви пред държавната агенция ТАСС, че заболялата се е върнала именно оттам, и изрази оценката, че причината не е чума. Циденов отговори, позовавайки се на Роспотребнадзор и бурятското правителство, че тя не е идвала в републиката, че природни огнища там няма – включително по границата с Монголия – и че заразата идва от други обстоятелства, несвързани с Бурятия. „Медуза“ съобщава и за трети разказ: Шипилова се е върнала от Тайланд.

Официалните данни на властите в Иркутск идват от губернатора Игор Кобзев. На 2 октомври той съобщи за извънредно заседание на областната санитарно-противоепидемична комисия с участието на Попова, за пълен набор от мерки и, че всички установени лица, влезли в контакт с жената се намират под медицинско наблюдение, без признаци на болест и с отрицателни лабораторни изследвания. Смъртта ѝ не споменава в публикацията си. Числата идват от вестник „Известия“: установени са 197 души, контактували с жената, 189 от тях са хоспитализирани. В една болница са настанени 114, в друга – 63, в самия противочумен институт – 12; още не са хоспитализирани последните 8. По същия разказ при някои от хората, контактували с нея има симптоми, но хоспитализацията е профилактична и изводи за заразяване не се правят, което се съпоставя с думите на Кобзев за липса на признаци. News.ru пише, че първичният лабораторен анализ е положителен, а повторният напълно потвърдил диагнозата. Deutsche Welle припомня, че последният регистриран в Русия случай на чума при човек преди сегашния е от 2016 г. в Република Алтай, където лекарите спасили 10-годишно момче.

Участието на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е описано само от „Люди Байкала“. Изданието пише, че според негов събеседник в силовите структури от вечерта на 1 октомври в Иркутск е имало съвещание с ръководителите на органите на реда и местните власти, а по-късно този ден екипи на ФСБ съпровождали линейките, които откарват на преглед хората, контактували с жената. Според техни оценки на 1 октомври в център за лечение на COVID-19 са били изолирани около 90 души, а около ден по-късно вече са около 200. Moscow Times съобщи, че органите на реда са образували наказателно производство за нарушения на здравната безопасност, довели до смърт.

Няколко съобщения на местните власти и медии бяха редактирани или изцяло изтрити. Руското независимо издание „Настоящее время“ описва как администрацията на Байкалск публикува молба към жителите да ограничат посещенията в Шелехов заради неофициални сведения за заразяване с чума и два часа по-късно я изтри. РЕН ТВ, описвана като близка до службите за сигурност, изтри 4 свои публикации, включително за броя на хоспитализирани. Кметът на Шелеховския район Максим Модин обеща вчера да даде информация и препоръки същия следобед, но публикува само молба да не се тиражират слухове. В съботния си пост Кобзев пише за среща с ръководителката на надзорната служба в здравеопазването Росздравнадзор Алла Самойлова във връзка с планова проверка на медицинската помощ – за чумата няма нито дума.

Иркутската градска администрация отложи акцията за почистване на 3 октомври заради неблагоприятната епидемиологична обстановка, съобщи пресслужбата на кметството пред иркутския сайт IRK.ru. По данни на „Люди Байкала“ антибиотиците в аптеките на Иркутск и Шелехов са изкупени, потвърдили местни жители, а в детските градини на Шелехов раздават маски. Задължително носене на маски е въведено и на Иркутския алуминиев завод в Шелехов, съобщава иркутското издание ircity.ru.

Хронологията показва без съмнение, че режимът в Шелехов е принудителен, а властите го третират и като въпрос на сигурност и контрол върху информацията. Хората, контактували с жената, не са оставени да се явят сами на преглед: 189 от 197 са настанени в болници, а линейките с тях се съпровождани от ФСБ. Към това се добавят съвещанието на силовите ведомства вечерта на 1 октомври, наказателното производство, за което пише Moscow Times, и изтритите публикации – сред тях и на близката до Кремъл РЕН ТВ. Срещу прочита, че случаят е прехвърлен в сферата на сигурността, стои разказът на лекар, консултиран от „Люди Байкала“: при карантина от това ниво влизането и излизането са забранени, могат да се изпратят и войски, а персоналът е обучен да не говори с пресата. Това описание съвпада с видяното в Шелехов: присъствие на силовите структури и мълчание, които сами по себе си не доказват нищо. Същият този лекар казва, че след посевите установяването на причинителя отнема около шест дни.

Диагнозата ще се установи от лабораторен резултат на Роспотребнадзор за причинителя, а официално признание за инцидент би потвърдило версията на „Люди Байкала“. Вторична верига на заразяване би се установила с положителен тест или симптоми при някого от 197 души, контактували с жената: Световната здравна организация посочва, че инкубацията на белодробната чума може да е едва 24 часа, а при лечение в рамките на 24 часа от първите симптоми шансовете за възстановяване са високи. Вероятно случаят ще остане единичен: към 3 октомври вторични случаи не са съобщени, а установените лица, контактували с жената са изолирани от първите дни. Тази оценка отпада при първия положителен тест сред тях или при разширяване на кръга на наблюдаваните.

Предизборни клипове в Бурятия питат от екрана кога свършва войната

🇷🇺🗳️ В Република Бурятия, федералния субект с втория най-висок дял жертви на глава от населението в Русия, по местната телевизия вървят предизборни клипове, в които жители питат от екрана кога ще приключи войната срещу Украйна. Двата 15-секундни откъса са част от кампанията на Баир Циренов, депутат от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) в Народния хурал на републиката и кандидат за Държавната дума от бурятския едномандатен окръг.

Пред камерата местни жители изреждат въпроси: кога ще свърши „СВО“ – официално название на войната в руския официален език; защо блокират интернет; защо всичко поскъпва; как се живее при такива данъци; защо е необходима утилизационната такса за автомобилите. Накрая Циренов пита защо властта не ги чува, призовава зрителите да гласуват за КПРФ и завършва с лозунга „Власт на народа. Мир на света“.

На 27 август кандидатът написа в Telegram: „Някой да е виждал вече клиповете ми по телевизията? За мое учудване, все още не са ги свалили от ефир“. Той добави, че екипът му се е опитал да събере в 15 секунди „всички мисли и въпроси, които хората имат днес“.

Депутат в Народния хурал от 2013 г. и заместник-ръководител на комунистическата партия, Циренов е бил избиран в три последователни състава на местния парламент. Покрай посещението на Путин в Улан-Уде на 10 август кандидатът отправи призив към местните власти да не устройват шоу, а да организират истинска среща с жителите.

Гласуването за Държавната дума ще се проведе на 18-20 септември. Разпределят се 450 места, от които половината с партийни листи, а другата половина в едномандатни региони като Буратия – регион, платил една от най-високите човешки цени за военната агресия срещу Украйна.

Съвместното преброяване на „Медиазона“ и руската служба на BBC, което включва единствено поименно установените с открити източници загинали, поставя Бурятия на второ място в страната по брой загинали на 100 000 души – само след Република Тува. При преброяването от февруари показателят за републиката е около 400 на 100 000 души.

Към 28 август общоруският поименен списък е достигнал 242 747 души, а самите изследователи оценяват пълнотата му на 45–55%. Две трети от установените загинали са живели в населени места с под 100 000 жители, докато милионните градове почти не присъстват в тази статистика. Въпросът от клипа не е абстрактен там, където се излъчва.

Същият въпрос обаче се оказа далеч по-рисков за партията, която го постави официално в центъра на кампанията си. „Яблоко“ влезе в изборите с програма от 43 думи за прекратяване на огъня, мир и край на политическите репресии и се сблъска с откази в поне 11 региона.

Юристът на вестник „Страна Калининград“ маркира за заличаване дори думата „мир“ в лозунга „За мир и свобода!“, наред с изразите „прекратяване на огъня“ и „постигане на мир“. Пермският вестник „Огни Камы“ отказа да отпечата текста дори срещу заплащане.

Нито един от описаните откази не се позоваваше на официално разпореждане: редакциите цензурираха предварително и по своя преценка. Единствено регионалната прокуратура в Новгородска област издаде предупреждение за дискредитация на армията, след което местните радио и телевизия свалиха от ефир агитационния материал за времето на проверката.

На 10 август Върховният съд заличи регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ след иск, попаден от националистическа партия „Родина“, чийто председател Алексей Журавльов настоя, че нейната кампания е финансирана от чужбина. Решението дойде 12 дни след като Централната избирателна комисия регистрира 269 кандидати на партията. Обжалването беше отхвърлено на 17 август и така от парламентарните избори отпадна единствената листа, участваща с открито пацифистка платформа.

Разликата между Циренов и „Яблоко“ не е толкова в самия въпрос, колкото в политическата принадлежност на задаващия го. КПРФ следва държавната линия по отношение на войната. В интервю за „Комсомольская правда“ през юли нейният председател Генадий Зюганов посочи, че подкрепя изцяло военните решения на Путин. Депутатът от партията Сергей Обухов обвини олигарсите, че отлагат победата, а за изборите КПРФ издигна 21 кандидати, участвали в бойните действия в Украйна.

В тази рамка отделният призив за мир не представлява заплаха за партийната линия, тъй като канализира недоволството в потърпевш регион към бюлетина, която остава вътре в политическата система. В края на август кандидатът на партията за градската дума на Хабаровск Виктор Жмурко дори постави билборд с думите „За мир“.

Граница обаче очевидно има, въпреки че не е съвсем ясно къде точно минава. Седмица преди появата на двата клипа „Россия 24“ прекъсна включване на Циренов в момента, когато той предизвика своя изборен съперник от „Единна Русия“ Дашибал Мункожаргалов – ветеран от войната в Украйна – на публичен дебат за проблемите на страната и републиката.

Така в този окръг въпросът „кога ще свърши войната“ се задава срещу кандидат, който сам е бил на фронта. А Циренов, който публично се учудва, че спотовете му още са в ефир, косвено признава, че и самият той не знае къде точно минава червената линия.

Общественото търсене, към което са насочени тези клипове, си проличава в социологическите проучвания на местно ниво. Според юлското допитване на „Левада“, публикувано на 6 август, 62% от анкетираните са на мнение, че е време да се премине към мирни преговори, срещу 28%, които искат военните действия да продължат. Същото изследване обаче отчита и 66% подкрепа за действията на руската армия в Украйна.

Проучването показва и отчетлива географска разлика. Сред жителите на столицата Москва подкрепата за продължаване на военните действия достига 49% при 28% средно за страната. Най-ниска е сред хората на възраст под 25 години. Териториалният профил на човешките загуби е в обратната посока.

Институтът по конфликтология и анализ на Русия, базиран в Киев, предлага още по-висока стойност: 81% от анкетираните биха приели войната да приключи „още утре“, срещу 9%, които предпочитат тя да продължи до пълна победа. Тази оценка обаче се основава на телефонна анкета сред 1600 души, проведена между 11 и 26 май от институт в страна, която воюва с Русия, поради което има по-ниска доказателствена тежест от вътрешното допитване. Двете изследвания обаче сочат в една и съща посока: мнозинството руснаци търси край на войната, без това непременно да значи несъгласие със самата война или с действията на армията.

Затова допускането на клиповете в ефир трудно може да се обясни автоматично с пропуск на апарата за цензура. Една възможна интерпретация е, че системната опозиция изпълнява точно тази функция: получава пространство да артикулира натрупаното недоволство, което иначе би останало без легален политически изход, при условие че го връща обратно в изборния процес, вместо да го насочва срещу самата система.

В този прочит случаят с „Яблоко“ е показателен не защото партията непременно е отстранена формално заради призивите си за мир (съдебното основание е друго), а тъй като нейната открито пацифистка линия се оказа извън пространството, в което подобно послание се допуска без сериозни последствия.

Съществува и по-тясно обяснение, което не бива да се пренебрегва. „Россия 24“ прекъсна Циренов само седмица по-рано, а самият той очевидно не е очаквал клиповете да оцелеят в ефир. Това може да показва, че границата се определя ситуативно от местни редактори и чиновници, без непременно да съществува единна инструкция за всеки отделен случай. Това, разбира се, не изключва първото предположение. Обща рамка може да се задава на централно ниво, а конкретното ѝ прилагане да бъде неравномерно и да оставя пролуки.

„Никога не съм се страхувал“: Путин в шести регион далеч от дроновете

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че никога от нищо не се е страхувал. Думите прозвучаха на 11 август в Новосибирск пред студенти, аспиранти и млади учени от Академгородок, споделени на същия ден от агенция ТАСС и руските държавни медии. Новосибирск е общо шестата спирка от серия регионални пътувания, чиито дестинации от юни насам почти без изключение се намират далеч от районите, които се намират в плътния обсег на украински ударни дронове.

Репликата дойде по време на разговор за изкуствения интелект. Президентът попита събралите се какви заплахи носи технологията. Един от младите учени му отговори: „Владимир Владимирович, честно да ви кажа, вие няма от какво да се страхувате“, а Путин се усмихна и отвърна: „А аз никога от нищо не съм се страхувал“. По-нататък в същия разговор той изрази опасение, че изкуственият интелект ще раздели хората на интелектуален елит и на такива, които „умеят само да натискат копчета“, а мозъчната тъкан на вторите постепенно ще атрофира. Обменът е предаден дословно от „Российская газета“ и „Ведомости“.

Поводът за самото пътуване беше пускът на синхротрона СКИФ в научния град Колцово, а сутринта Путин посети и специализирания учебно-научен център на Новосибирския държавен университет. Предишното му посещение в Новосибирск беше през 2018 г., за форума „Технопром“ – осем години по-рано.

Ден по-рано той посети Улан Уде, където председателства заседание на президиума на Държавния съвет и пусна в експлоатация Ермаковски минно-обогатителен комбинат. Бурятия е предшествана от Красноярски край на 3 август, Омск на 25 юли и Иркутск на 24 юли. Към края на юли Путин беше пътувал само в 3 града извън Москва от началото на годината, според изчисление на „Медуза“. Серията му започна в Казан, където пристигна на 17 юни след 223 дни без нито едно пътуване из руските региони; предишната му такава визита беше в началото на ноември 2025 г.

5 от 6-те точки се намират отвъд Урал. Единственото изключение е Татарстан, в който украински дронове достигат редовно. Останалите очертават карта на места, до които войната почти не стига: в Красноярския край няма нито един свален дрон от началото на пълномащабното инвазия, в Иркутска област е отчетен само един-единствен случай, а над Омска област първите машини бяха свалени на 6 юли 2026 г. Това изчисление е на руското издание „Агентство“, което проследява протоколните движения на Кремъл по официалните съобщения и го публикува на 6 август; впоследствие го препечата „Новая газета Европа“.

Дори единственият случай край Иркутск не е резултат от дълъг полет на дронове до региона. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна порази авиобаза Белая с FPV дронове, вкарани в страната нелегално по суша и укрити в дървени модули върху камиони, които се отвориха на броени метри от цел. Разстоянието беше преодоляно по суша, а не по въздух, и операция от този тип не се е повторила оттогава. Този пробив в сигурността изисква месеци подготовка и по правило компрометира използвания канал, което ограничава силно възможността той да бъде използван повторно по същия начин.

Съвпадението между президентския маршрут и картата на украинските удари дава сериозно основание да се предполага, че изборът на дестинации не е случаен. Кремъл не обяснява критериите за техния подбор, а Федералната служба за охрана (ФСО) не коментира решенията си. Алтернативното обяснение – че серията просто отразява нов икономически и научен акцент върху Сибир – се сблъсква с две подробности.

Първата е самият Казан. Путин отиде там за юбилейната среща на върха Русия–АСЕАН, посветена на 35 години отношения, която се проведе от 17 до 19 юни с делегациите на 10-ина държави. Датата е отдавна определена, гостите пристигаха по свой собствен график, а домакинството фактически не подлежеше на преместване. Така единствената спирка в европейската част на Русия се оказва протоколно задължение, не свободно избрана дестинация.

Столицата на Татарстан при това не е дълбок тил. На 21 декември 2024 г. осем украински дрона достигнаха Казан и разпалиха пожари в 37-етажен и 23-етажен жилищен блок. Ръководителят на републиката Рустам Минниханов заяви, че три от машините са били насочени към отбранителни обекти, а останалите пет – към жилищни квартали.

Втората подробност е географията на отсъствията. От подновяването на регионални пътувания президентът не е стъпвал в Белгородска, Курска или Ростовска област – точно там, където войната е ежедневие и където появата на върховния главнокомандващ би имала най-висока политическа стойност.

Предпазните мерки около Путин са добре познати от години. Разследване на Фонда за борба с корупцията от 19 януари 2021 г. описа резиденцията край Геленджик на черноморския бряг. Публикувани чертежи на строителния изпълнител показаха под комплекса два укрепени тунела, свързани с асансьор, който слиза на около 50 метра. Единият тунел, дълъг около 40 метра, излиза в средната част на скалата и е оборудван за престой; вторият, около 60 метра, извежда директно към плажната ивица. Разследващите от група „Досие“ установи и че от втората половина на 2021 г. държавният глава предпочита да се придвижва със специално построен брониран влак.

Украинският президент Володимир Зеленски има противоположен модел на публично поведение, редовно посещава прифронтови области, а пътуванията обикновено се оповестяват след факта. На 4 ноември, само броени дни преди Путин да прекрати своите визити из регионите, Зеленски беше при защитниците от 25-а отделна въздушно-десантна бригада на Покровското направление – един от най-интензивните участъци на фронта. Разговорът с командира Андрий Турчин беше посветен на снабдяването, ротациите и прехващачи, в чието използване бригадата е сред водещите украински части.

На 6 март 2026 г. Зеленски посети Дружковка, Краматорск и Славянск, където проведе среща с войници от 24-а, 28-а, и 100-а механизирана бригада и от 36-а морска пехотна бригада. На 8 май той връчи награди на заслужили защитници на Олександривското направление. Всички изброени населени места се намират на фронтовата линия или няколко километра отвъд нея, попадайки под непрекъсната опасност от артилерията, въздушните бомбардировки и разузнавателни дронове, а Краматорск и Славянск често стават мишена и на балистични ракети.

Разликата не е просто в темперамента, но и поведението пред лицето на риска. Зеленски влиза в обсега на руската артилерия, авиобомби и ракети и дронове, тъй като неговото присъствие близо до фронта е част от политическата и военната устойчивост на украинския народ. Путин, напротив, все по-често се движи натам, където започнатата от самия него война трудно може да го последва. Ако страхът може да бъде измерен не по това какво човек казва за себе си, а по местата, които избира и онези, които всячески избяга, маршрутът казва повече от репликата в Новосибирск. Човекът, който има нужда да подчертае, че „никога от нищо не се е страхувал“, вече почти не се появява там, където собствената му война се завърна като бумеранг.

Именно затова следващите пътувания ще бъдат по-красноречиви от всяко ново заявление за безстрашие. Работна визита в Белгородска, Курска или Ростовска област би отслабила тази оценка. Ако обаче руският президент продължи да се отдръпва на изток, а европейската част на страната му остане територия за задължителни спирки, изводът ще става все по-труден за заобикаляне: Путин може и да настоява, че не се страхува от нищо, но охраната, графикът и картата на неговите движения разказват съвсем друга история. Страхът на един държавен глава рядко се вижда в признание. Понякога се вижда най-ясно в празните места на календара му.

Тюмен раздава питейна вода на над сто пункта заради паводъка на Тура

🇷🇺💧 Безплатна питейна вода започна да раздава областната администрация на Тюмен от 31 юли – в началото на 21 места в града и други 9 селища в окръга, заедно с 15 временни чешми в северните квартали на улици „Дружби“ и „Щербакова“. До 2 август пунктовете за раздаване нарастнаха до 45, а заедно със стационарните чешми и раздаването в социални заведения надхвърлиха 100. Мярката идва след близо две седмици, в които жителите на сибирския областен център описваха водата от крана като негодна за пиене, а областната управа упорито повтаряше, че отговаря на санитарните изисквания.

Губернаторът на региона Александър Моор обяви доставки с цистерни на 30 юли, въпреки че в рамките на същото изявление продължи да настоява, че „ума някои отклонения по органолептичните показатели, но това не представлява заплаха за живота и здравето“, каза той. „Затова, докато трае пълноводието, някои безопасни отклонения в състава и мириса на водата ще се запазят.“ Операторът на градската водопроводна мрежа „Росводоканал Тюмен“ поддържа същата теза: водата от централният водопровод е напълно годна за употреба.

Практическите наредби очевидно насочват към противоположни изводи. Още на 21 юли руската служба за защита на потребителите (Роспотребнадзор) препоръча на местните жители да правят преварка на водата „с профилактична цел“, а по-късно добави съвет да купуват бутилирана. Началникът на регионалният отдел Галина Шарухо съобщи, че пробите се вземат на час и че по показатели на микробиология водата „напълно отговаря на изискванията“. Извън нормата остават само органолептични, т.е. мирисът, вкусът и мътността. Уверение, което самата местна власт подкопава с всяко следващо решение: градът, който според нейната официална оценка получава безопасна вода по мрежата, в същото време трябва да я минава през топлинна обработка, да купува бутилирана или да се реди на опашки пред цистерните с помощ.

Причината за случилото се е хидрологична. Продължителните и необичайно обилни дъждове през първата половина на юли вдигнаха нивото на река Тура с около 2,7 метра, изкарвайки я извън коритото ѝ. Заливните ливади, торфищата и обработваемите земи по течението останаха под вода, а от тях беше отмита огромна органична маса. Разлагането ѝ изчерпа разтворения кислород: на 17 юли измереното съдържание падна до 0,5 мг на кубичен дециметър при обичайни стойности около 6 – близо 12 пъти под нормата. Рибата в реката започна да измира поголовно, а по бреговете бяха видяни трупове на диви животни и едър рогат добитък. Именно гниещата органика дава миризмата, която жителите описват като фекална.

Уязвимостта на града е заложена в самата структура на неговото водоснабдяване. Тюмен, който заедно със селищата в покрайнините си надхвърля 1 млн души население, разчита на две водохващания. Велижанското черпи от подземни източници и се е запазило относително чисто; Метелевското получава вода директно от повърхността на река Тура и подава на няколко градски района точно онова, което реката носи в момента. „Росводоканал Тюмен“ прехвърли около 60% от своите абонати към подземния източник, увеличи 10 пъти разхода на въглищен прах за отстраняване на мириса, вдигна дозата калиев перманганат за елиминиране на потенциални зарази и започна още едно пречистване с аерация, тоест изкуствено насищане с кислород, който да окисли замърсителите. Ефектът беше твърде ограничен, а самото прехвърляне на абонати очерта границата на възможното: подземният ресурс не стига за целия град.

Хронологията на кризата обяснява защо тя се превърна в политически проблем. Водата в Тура потъмнява и започва да мирише още в началото на юли. На 17 юли „Росводоканал Тюмен“ за първи път призна публично, че водата, която подава по канализацията, не отговаря на нормите. На 21 юли Роспотребнадзор препоръчва варене. На 24 юли Следственият комитет образува наказателно дело по член 238 от Наказателния кодекс, който наказва оказването на услуги, неотговарящи на изискванията за безопасност на живота и здравето на потребителите. Поводът е видеообръщение на жителка на Тюмен до председателя на комитета Александър Бастрикин, който на свой ред разпорежда да му бъде докладвано за хода на разследването. Едва на 28 юли Моор въвежда режим на извънредна ситуация с регионално значение и признава превишенията по мириса и вкуса. На 30 юли обявява доставките на вода, а на 31 юли те започват.

Между първото официално уверение и първата цистерна в града минават две седмици. През тях жителите разказват едно и също. „Водата вони, въздухът вони, градът е наводнен“, описва Елизавета пред „Медуза“. „Мирише на катастрофа“, казва друг тюменец, Артьом. Албина съобщава, че по тялото ѝ са избили големи червени петна, които се подуват и сърбят непоносимо; неин колега е получил конюнктивит; други жители се оплакаха от силно главоболие заради миризмата, която се носи из жилищата. Медицинска проверка, която да свърже тези оплаквания с питейната вода, така и не е извършена, като Роспотребнадзор не потвърждава да има връзка. Именно от този поток от разкази обаче излиза и обръщението, което задвижи наказателното дело.

На 25 юли, в разгара на въпросните оплаквания, Тюмен отбеляза ежегодния си градски празник с програма: фойерверки, сцена и гост-изпълнители. Между този ден и въвеждането на извънредна ситуация минаха три денонощия, а между него и първата цистерна с питейна вода – цели шест. Определението, с който местните описаха мириса, варираше от блато през сероводород до канализация; в социалните мрежи се завъртяха и кадри на тъмнокафява течност, която тече от кран. Официалната лексика през цялото това време остана в границите на „органолептични отклонения“ – твърдение, което е вярно по същество, но напълно откъснато от онова, което потърпевшите споделяха от седмица.

Проблемът отдавна излезе отвъд питейния режим. Оплакванията, на които се базира наказателното дело, описват невъзможност за душ, измиване на съдове и пране и всички останали дейности от бита, които са зависими от наличието на питейна вода, не само на чашата вода. Именно затова 15 временни чешми бяха разположени точно там, където Велижанското водохващане захранва мрежата: в северните квартали покрай „Дружби“ и „Щербакова“ жителите могат да наливат от подземния източник направо от градския водопровод. Останалата част от града разчита на графика на цистерните, който областното правителство публикува ежедневно в информационния си канал.

Търсенето на бутилирана вода в Тюмен се удвои и магазините изчерпаха своите наличности. Опашки пред пунктовете за раздаване се проточиха до степен, в която местните медии сравниха с опашките за бензин, а възрастните се оказаха в най-затруднено положение, защото носенето на бутилки на километри разстояние не е решение за тях. Семейство Герасимови в предградието Комарово започнаха да раздават безплатно вода от собствения си кладенец. Жителите поискаха повече пунктове; увеличаването им от 30 до над 100 за под три дни илюстрира мащабите на проблема по-точно от всяко изявление, направено от представител на местната власт.

Наказателното дело, образувано от областното управление на Следствения комитет, беше задвижено от 24 юли, а Александър Бастрикин лично разпореди да му бъде докладвано за хода на разследването, каквото нареждане в руската практика идва при случаи с висок обществен резонанс. Наредбата дойде 4 дни преди областният ръководител да въведе режим на извънредна ситуация. Федералният орган беше задействан по сигнала на жителите, докато областните власти още настояваха, че водата отговаря на всички изисквания.

Междувременно нивото на реката продължава да се покачва, което достигна 896 см над нулата на 2 август на водомерния пост край Тюмен – 46 см над опасната отметка от 850, след 886 см на 29 юли и 889 на 30 юли. Дневното покачване се забави от 15–20 см в средата на юли до 10 в края на месеца и до едва няколко см в началото на август, което се тълкува от властите като преминаване на пика. Над 100 къщи се намират под вода, 53 души са евакуирани, крайбрежната алея е под вода, плажовете са затворени. Моор допусна, че вълната вече се спуска надолу по течението, но не уточни конкретен срок, в който водата от крана ще спре да носи сегашния зловонен мирис, и обвърза това единствено с оттеглянето на пълноводието.

Тюменският хидролог Игор Кузнецов обясни как изобщо е възможно в средата на лятото да има пълноводие на река с ясно изразено пролетно такова. Почвата е поела вода още при снеготопенето и свободните пори в нея са запълнени; през този сезон снегът и валежите са били необичайно много, поради което новият дъжд не се поема, а се отича директно в реката. Кафявите люспи, утаяващи се в чаша застояла вода, според него са торф, отмит от блатата и сам по себе си безвреден, но източник на мътилка. Кузнецов посочва редовното занемаряване на отводнителните канали, които не се поддържат от общините, задръствани са с боклука на вилните зони и пренасочват водата към съседни имоти. Сравнението, което прави, наводнението от 1979 г.: ако предстоящата зима е снежна, а затоплянето през пролетта настъпи рязко, следващото пълноводие ще бъде също толкова тежко.

Това е прогноза, която проверява официалната версия. Ако причината е изключително „необичайно за региона природно явление“, както я описа Моор, кризата ще остане във времето като еднократен епизод и следващото пълноводие ще завари града готов. Ако обаче Тюмен посрещне пролетта на 2027 г. със същото разпределение между двете водохващания, същия капацитет на подземен ресурс и идентични непочистени канали, повторението няма да бъде изненада, а последица. Показателят, по който това ще бъде измерено, е конкретен: дали до следващото пълноводие делът на абонатите, зависими от повърхностна вода от Тура, ще намалее – или ще остане там, където е днес.

Ситуацията на 2650 км в западна посока от там, по-специално по украинското крайбрежие, показва колко тясна е тази зависимост навсякъде. През същия месец, докато Тура прелива, Одеса призова жителите си да пестят питейна вода: притокът към водохранилище Днестър падна до рекордно ниско ниво, а на отделни участъци на Днестър беше измерена най-ниската водност за целия период на наблюдения. Украйна и Молдова се договориха на 31 юли да ограничат изпусканията до 85 куб.метра в секунда за следващите две седмици, а Държавната агенция по водните ресурси в Киев ограничи специалната употреба на 92 потребители на вода в басейна. Двата случая са противоположни по знак и еднакви по същество: голям град, чиято питейна вода е зависима от една река, губи своето снабдяване при всяко отклонение на тази река от обичайния ѝ режим – независимо дали отклонението е нагоре, или надолу.

Новосибирск вдигна първа тревога за опасност от дронове – те обаче удариха по Омск.

🚨🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война Новосибирск, разположен на повече от 3500 км от държавните граници на Украйна, обяви въздушна тревога, наложи забрана на полети от летище „Толмачово“ и разпрати указания за укриване по домовете на местното население. А когато накрая небето беше проверено, в него нямаше нито една вражеска единица. Ударът, който имаше значение, беше нанесен през същия ден в съседния Омск – по най-голямата петролна рафинерия в Русия.

Масовите оповестявания тръгнаха в 21:45 часа на 6 юли. Единната държавна система за предупреждение и ликвидиране на извънредни ситуации разпрати указания до всички жители на Новосибирск да останат по домовете, да се отдалечат от прозорците и да потърсят укритие в помещения с носещи стени и далеч от прозорци, а онези в автомобил и на открито бяха посъветвани да се доберат до най-близкото сигурно място. За един град, който досега се докосваше до войната само през новинарските емисии, това беше стряскащо и непознато преживяване.

Губернаторът Андрей Травников уточни, че тревогата е била обявена въз основа на оценка за настоящата обстановка в съседен регион и отделни сигнали от граждани, които твърдели, че са видяли безпилотници в небето. Няколко часа по-късно той увери, че цялостна проверка на въздушното пространство е открила нула опасни дрона над Новосибирска област, поради което режимът на въздушна заплаха около полунощ беше отменен. Въпреки това Федералната агенция за въздушен транспорт вече беше наложила временна забрана за полети на летище „Толмачово“ – стандартна мярка при съмнение за въздушна опасност, която продължи около половин час.

Тежестта пада именно тук: тревогата, затвореното летище и часовете под прикритие в Новосибирск бяха предизвикани от дронове фантоми – резултат на сигнали от граждани и предпазливост, не на реален рояк в небето над областния център. Истинският удар беше нанесен на стотици километри от там, като руската система за оповестяване задейства фалшива тревога.

По-рано на същия ден украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация и последното голямо съоръжение от този клас, оставало извън обсега на украинските удари. Генералният щаб и Силите за специални операции на Украйна потвърдиха удара и определиха завода за последния от 11-те водещи производители на бензин в страната, който е оставал да достигнат. При удара бяха използвани далекобойни дронове от типа FP-1, които прелетяха около 3000 км до крайната цел, като според други сведения маршрутът възлиза на 3400 км. Което и от двете да е вярно, това е най-дълбокият удар, нанесен от украински дронове от началото на войната.

Ударът попадна в инсталация за първична преработка на суров петрол – ЕЛОУ-АВТ-11 с годишен проектен капацитет от 8,4 млн тона – предизвиквайки няколко пожара в комплекс, който поема около 10% от целия  капацитет за рафиниране на страната. Заводът на „Газпром нефт“ преработва приблизително 21 млн тона суров петрол годишно, нареждайки се сред водещите доставчици на бензин, дизел и авиационно гориво за вътрешния руски пазар. Публикуваните онлайн кадри показват голям пожар на територията на завода.

Новосибирск не е изолиран епизод, а поредна стъпка в едно движение, което навлиза все по-надълбоко в Руската федерация. Тревогата дойде в условията на тежка среднощна атака: Русия обяви през нощта на 5 срещу 6 юли, че нейните сили за ПВО са свалили 613 от 625 украински дрона, насочени дълбоко в руския тил. От края на май режимът за въздушна заплаха все по-често е активен в области, които изобщо не бяха докосвани от войната допреди година. Тогава режим на тревога беше въведен паралелно във всички шест региона на Уралския федерален окръг – Свердловска, Челябинска, Курганска и Тюменска област, както и Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг, като последният се намира на повече от 2100 км от границите на Украйна. На 10 юни жителите на Омска област чуха първите известия за дронова тревога; по-малко от месец по-късно заводът им се оказа обхванат в силни пламъци.

Сибир престана да бъде тил. За едно денонощие Украйна показа и физическия обхват на далекобойната си кампания – дрон, прелетял 3000 км, за да извади от строя последната непокътната голяма рафинерия – и психологическия ѝ обхват: губернатор, който затваря летище и изпраща всички към укритията заради шепа непроверени сигнали от граждани за предполагаеми дронове, каквито така и не се появиха. Руската система за известяване, настроена за условията на ежедневна война на дронове, която доскоро спираше на западната граница, вече се задейства в градове, които се страхуват дори от самата възможност. Всяка нова област, чула сирената за първи път, разширява не толкова фронта, колкото географията на местата, където руснаците вече не се чувстват на сигурно място.

Безпрецедентно: Русия обяви ракетна тревога на 2500 км от границата с Украйна.

🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война беше обявена ракетна опасност в Ямало-Ненецкия автономен окръг на Руската федерация, който се намира на повече от 2500 км от държавните граници на Украйна, съобщиха местните власти на 29 май.

Тревога беше активирана още в съседните региони, а „Росавиация“ затвори временно летищата в Екатеринбург, Челябинск и Перм за пристигащи и заминаващи полети.

Предупреждението не беше ограничено само до Ямал. Артьом Жога, пълномощен представител на руския президент в Уралския федерален окръг, обяви това, което самият той описа като безпрецедентно решение: сигнал за въздушна отбрана е бил активиран едновременно в шестте региона на окръга.

На 29 май властите в Челябинска, Свердловска, Курганска и Тюменска област, както и в Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономен окръг, обявиха почти по едно и също време въвеждането на режим „ракетна опасност“.

„За първи път се въвежда режим на „ракетна опасност“ на цялата територия на Уралския федерален окръг. Уважаеми жители, отговорните служби са в състояние на повишена готовност. Всички необходими мерки за гарантиране на вашата безопасност вече са предприети. Моля всички да запазят спокойствие“, написа Жога в публикация на своя канал в Telegram.

Властите в Ямало-Ненецкия автономен окръг заявиха, че в региона никога досега не е възниквала заплаха от въздушна опасност. Жителите бяха призовани да запазят хладнокръвие, да останат на закрито и да стоят далеч от прозорците.

Това бележи забележително разширяване на предупрежденията във връзка с вътрешната сигурност в Руската федерация към един от нейните най-отдалечени северни региони, разположен на хиляди километри дълбочина и далеч отвъд регионите, в които сигналите за опасност от дронови и ракетни атаки се превърнаха в ежедневие.

Към момента на публикуване не е налична официална информация за експлозии, прехванати въздушни цели или нанесени материални щети на територията на Ямал.

Москва подготвя мащабна депортация на украинци от окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските власти водят подготовка за мащабна депортация на украинското население от териториите под руска окупация към Сибир, използвайки за прикритие официална програма за развитие, предупреди Центърът за национална съпротива на Украйна в изявление, пуснато по-рано днес.

Кремъл е обявил т.нар. „Програма за развитие на Сибир“ на обща стойност около 8,65 млрд долара, която е представил като индустриално-икономически проект. Украинските власти обаче смятат, че зад публичната реторика се крие план за принудително изселване на местните жители във временно окупираните територии на Украйна.

Окупационната администрация вече е поставила началото на първия етап в инициативата, при който училища, болници и комунални предприятия са получили тайни разпореждания да съставят списъци със „служители за дългосрочни командировки“ към региони в Далечния изток. Местните началници на бизнеси на са притискани да включват предимно хора „без семейни ангажименти“, за да могат по-лесно да бъдат изведени без съпротива.

Украинските власти са категорични, че подобни инициативи са повторение на масовите депортации в съветската епоха, наричани „организиран набор“ – метод, използван в миналото за преселване на цели народи, сред които кримски татари, бесарабски българи, украинци и чеченци. Тази поредица от действия – паспортизация, принудителни „командировки“, програми за преселване и демографска манипулация – говори за координирана политика с цел обезлюдяване на окупираните територии на Украйна и заселването им с жители от далечни руски региони, удобни на на Москва поради ролята си на безгласни букви.

„Същият сценарий както преди: паспорти, командировки, държавни програми за преселване, смяна на демографията. Сибир е празен, руснаците не искат да ходят там – затова Кремъл възнамерява да изгради своята „нова империя“ с ръцете на откъснатите от дома си украинци“, посочва Центърът за национална съпротива.

🔙 Frontline Monitor припомня: Главната прокуратура на Украйна предаде на ООН подробно описани доказателства за повече от 190 000 военни престъпления, извършени от руската армия  началото на пълномащабното нахлуване, като ги определи като част от „целенасочена държавна политика за унищожаване на украинската нация“.

Първа поява на украински дронове в Тюменска област на Руската федерация.

🇺🇦💥🇷🇺 Губернаторът на Тюменска област на Руската федерация съобщи за инцидент с три дрона на украинската армия, свалени на територията на рафинерия „Антипински“, която се намира в микрорайон Антипино на град Тюмен.

Според официални източници оперативните действия на спешните служби са предотвратили детонацията на дроновете. Не са докладвани жертви и щети по завода за преработка на нефт.

Местни жители докладваха за два силни взрива около 19:00 часа тази вечер, последвани от движение на пожарни коли и полицейски кордони в близост до завода. В социалните мрежи и Telegram канали бяха публикувани видеокадри с колони от автомобили на спешните служби, а очевидци споделят за временно прекъсване на мобилната връзка в района.

Тюмен се намира отвъд Урал в Азиатската част на Русия, на над 2000 км от границата с Украйна. Това е най-далечната точка, засегната от тези атаки досега, което показва ескалацията на украинските далекобойни удари. Този инцидент е първи по рода си в областта след началото на пълномащабната инвазия.

Frontline Monitor следи развитието на събитията в реално време. Актуалният конфликт продължава да разширява обхвата си и застрашава ключови обекти на енергийната инфраструктура дълбоко в руска територия.

Русия изгражда завод за експлозиви в Сибир, за да засили производството на боеприпаси

155-милиметрови артилерийски снаряди излизат от пещ в завода за боеприпаси на армията в Скрантън, Пенсилвания, на 16 февруари 2023 г. Украйна и нейните западни съюзници увеличават производството на боеприпаси, необходими за осуетяване на руското настъпление.
📸 Снимка: REUTERS/Brendan McDermid

🇷🇺🛠️ Русия предприема мащабни строителни работи, насочени към разширяването на завод в Сибир, с което да увеличи производството на мощни експлозиви, използвани в артилерийски снаряди и други боеприпаси за войната в Украйна. Това установи разследване на Reuters, цитиращо публични документи и сателитни снимки.

Способността на Москва да произвежда повече снаряди от Украйна играе ключова роля за успехите на бойното поле, където войната се води основно с артилерия и дронове. Въпреки това Русия внася огромни количества снаряди от Северна Корея, а собствените й запаси намаляват, според службите на Съединените щати и Украйна.

Новото производство може да увеличи значително руската огнева мощ в момент, когато Украйна и нейните западни съюзници засилват производството на боеприпаси, за да спрат настъплението на руската армия. Новината идва на фона на продължаващи руски атаки с артилерия, ракети и дронове срещу Украйна, както и на провалените опити от страна на американския президент Доналд Тръмп за сделка за прекратяване на войната.

Останки от артилерийски снаряди, ракети и снаряди, използвани при руски удари, се виждат в украинския град Харков на 29 ноември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vitalii Hnidyi

Документи сочат, че нова производствена линия се изгражда в завод на държавната отбранителна компания „Я. М. Свердлов“, основен производител на военни експлозиви. Разследването на Reuters показва, че заводът „Бийск Олеум“ ще произвежда RDX, мощен експлозив, който в момента не се произвежда там. Експерти не изключват и възможността за производство на HMX, друг експлозив със сходна структура. И двата са предназначени за постигане на максимално разрушение.

Самият завод се намира близо до град Бийск, на около 3000 км източно от Москва, извън обсега на повечето дронове, с които Киев атакува руската отбранителна индустрия. Сателитни изображения показват изграждането на нови сгради и инфраструктура, описани в документите.

Новото съоръжение се очаква да произвежда 6000 тона експлозиви годишно и да бъде завършено тази година, според договор за проектиране , публикуван през 2023 г. на държавния уеб сайт за обществени поръчки, а по-късно премахнат. Това количество е „огромно“ и ще засили руските отбранителни способности, алармира Томас Клапоетке, експерт по експлозиви от Мюнхенския университет.

Капацитетът би позволил пълненето на 1,28 милиона руски артилерийски снаряда OF-29 с калибър 152 мм. През 2024 г. Русия е произвела около 2 милиона снаряда с калибър 122 мм и 152 мм, внесла е 2,7 милиона от Северна Корея. Снарядите от Северна Корея обаче са с ниско качество, отбеляза Джак Уотлинг от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI).

Търг за проектиране, публикуван на уебсайт за държавни поръчки, използва код, за да идентифицира какво ще се произвежда в новото съоръжение: „ГОСТ РВ 1376-001-2006“.
📸 Снимка:

Плановете са описани в десетки документи, публикувани от Главна дирекция за специално строителство на военното министерство и градската управа на Бийск между февруари 2023 г. и септември 2024 г. Код „GOST RV 1376-001-2006“, използван в документите, отговаря на RDX според инструкции от 2014 г. на руското министерство на промишлеността. Министерството не коментира дали кодът все още е валиден.

Документите споменават производство на уротропин и съхранение на азотна киселина, необходими за RDX и HMX. През 2020 г. Бийск обяви проект за производство на 3000 тона RDX годишно, но през 2021 г. той беше спрян поради екологични проблеми. Част от този план е включен в текущия проект.

RDX се използва в артилерийски снаряди, минохвъргачки, ракети и бомби, които Русия прилага в Украйна. Той е по-мощен от TNT и по-стабилен от HMX, каза Уотлинг.

„Свердлов“ е единственият значим производител на RDX и HMX в Русия, според украински източници и ЕС, който санкционира компанията през 2023 г. Заводът в Дзержинск, на 360 км от Москва, произвежда тези експлозиви от 2019 г., но е уязвим за украински дронове, както показа атака на 19 октомври.

155-милиметрови артилерийски снаряди излизат от пещ в завода за боеприпаси на армията в Скрантън, Пенсилвания, на 16 февруари 2023 г. Украйна и нейните западни съюзници увеличават производството на боеприпаси, необходими за осуетяване на руското настъпление.
📸 Снимка: REUTERS/Brendan McDermid

Новото производство няма да реши всички проблеми на Русия, като недостиг на работна ръка и западни санкции, затрудняващи доставките на машини, според доклад на RUSI от 2024 г. Генерал Кристофър Каволи от САЩ заяви на 3 април, че Русия може да произвежда 3 милиона снаряда годишно, три пъти повече от САЩ и Европа заедно.

Бюджетът за проекта е 15,5 милиарда рубли (189,26 млн. долара). Строителството започна през 2023 г. и трябва да приключи до края на 2025 г. Сателитни снимки показват напредък, но проектът изостава с шест месеца, според бившия министър на отбраната Сергей Шойгу. Източник отбеляза „голям тласък“ за завършване от лятото на 2024 г., с много специалисти на място. (4994 символа)

Бившият министър на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу (най-вдясно) заедно с директора на Бийския олеумен завод Руслан Пелипенко (вторият отдясно) на екранна снимка от видео, публикувано в Telegram канала на руското Министерство на отбраната на 30 март 2024 г.
📸 Снимка: Telegram/@mod_russia