🇷🇺💧 Безплатна питейна вода започна да раздава областната администрация на Тюмен от 31 юли – в началото на 21 места в града и други 9 селища в окръга, заедно с 15 временни чешми в северните квартали на улици „Дружби“ и „Щербакова“. До 2 август пунктовете за раздаване нарастнаха до 45, а заедно със стационарните чешми и раздаването в социални заведения надхвърлиха 100. Мярката идва след близо две седмици, в които жителите на сибирския областен център описваха водата от крана като негодна за пиене, а областната управа упорито повтаряше, че отговаря на санитарните изисквания.
Губернаторът на региона Александър Моор обяви доставки с цистерни на 30 юли, въпреки че в рамките на същото изявление продължи да настоява, че „ума някои отклонения по органолептичните показатели, но това не представлява заплаха за живота и здравето“, каза той. „Затова, докато трае пълноводието, някои безопасни отклонения в състава и мириса на водата ще се запазят.“ Операторът на градската водопроводна мрежа „Росводоканал Тюмен“ поддържа същата теза: водата от централният водопровод е напълно годна за употреба.
Практическите наредби очевидно насочват към противоположни изводи. Още на 21 юли руската служба за защита на потребителите (Роспотребнадзор) препоръча на местните жители да правят преварка на водата „с профилактична цел“, а по-късно добави съвет да купуват бутилирана. Началникът на регионалният отдел Галина Шарухо съобщи, че пробите се вземат на час и че по показатели на микробиология водата „напълно отговаря на изискванията“. Извън нормата остават само органолептични, т.е. мирисът, вкусът и мътността. Уверение, което самата местна власт подкопава с всяко следващо решение: градът, който според нейната официална оценка получава безопасна вода по мрежата, в същото време трябва да я минава през топлинна обработка, да купува бутилирана или да се реди на опашки пред цистерните с помощ.
Причината за случилото се е хидрологична. Продължителните и необичайно обилни дъждове през първата половина на юли вдигнаха нивото на река Тура с около 2,7 метра, изкарвайки я извън коритото ѝ. Заливните ливади, торфищата и обработваемите земи по течението останаха под вода, а от тях беше отмита огромна органична маса. Разлагането ѝ изчерпа разтворения кислород: на 17 юли измереното съдържание падна до 0,5 мг на кубичен дециметър при обичайни стойности около 6 – близо 12 пъти под нормата. Рибата в реката започна да измира поголовно, а по бреговете бяха видяни трупове на диви животни и едър рогат добитък. Именно гниещата органика дава миризмата, която жителите описват като фекална.
Уязвимостта на града е заложена в самата структура на неговото водоснабдяване. Тюмен, който заедно със селищата в покрайнините си надхвърля 1 млн души население, разчита на две водохващания. Велижанското черпи от подземни източници и се е запазило относително чисто; Метелевското получава вода директно от повърхността на река Тура и подава на няколко градски района точно онова, което реката носи в момента. „Росводоканал Тюмен“ прехвърли около 60% от своите абонати към подземния източник, увеличи 10 пъти разхода на въглищен прах за отстраняване на мириса, вдигна дозата калиев перманганат за елиминиране на потенциални зарази и започна още едно пречистване с аерация, тоест изкуствено насищане с кислород, който да окисли замърсителите. Ефектът беше твърде ограничен, а самото прехвърляне на абонати очерта границата на възможното: подземният ресурс не стига за целия град.
Хронологията на кризата обяснява защо тя се превърна в политически проблем. Водата в Тура потъмнява и започва да мирише още в началото на юли. На 17 юли „Росводоканал Тюмен“ за първи път призна публично, че водата, която подава по канализацията, не отговаря на нормите. На 21 юли Роспотребнадзор препоръчва варене. На 24 юли Следственият комитет образува наказателно дело по член 238 от Наказателния кодекс, който наказва оказването на услуги, неотговарящи на изискванията за безопасност на живота и здравето на потребителите. Поводът е видеообръщение на жителка на Тюмен до председателя на комитета Александър Бастрикин, който на свой ред разпорежда да му бъде докладвано за хода на разследването. Едва на 28 юли Моор въвежда режим на извънредна ситуация с регионално значение и признава превишенията по мириса и вкуса. На 30 юли обявява доставките на вода, а на 31 юли те започват.
Между първото официално уверение и първата цистерна в града минават две седмици. През тях жителите разказват едно и също. „Водата вони, въздухът вони, градът е наводнен“, описва Елизавета пред „Медуза“. „Мирише на катастрофа“, казва друг тюменец, Артьом. Албина съобщава, че по тялото ѝ са избили големи червени петна, които се подуват и сърбят непоносимо; неин колега е получил конюнктивит; други жители се оплакаха от силно главоболие заради миризмата, която се носи из жилищата. Медицинска проверка, която да свърже тези оплаквания с питейната вода, така и не е извършена, като Роспотребнадзор не потвърждава да има връзка. Именно от този поток от разкази обаче излиза и обръщението, което задвижи наказателното дело.
На 25 юли, в разгара на въпросните оплаквания, Тюмен отбеляза ежегодния си градски празник с програма: фойерверки, сцена и гост-изпълнители. Между този ден и въвеждането на извънредна ситуация минаха три денонощия, а между него и първата цистерна с питейна вода – цели шест. Определението, с който местните описаха мириса, варираше от блато през сероводород до канализация; в социалните мрежи се завъртяха и кадри на тъмнокафява течност, която тече от кран. Официалната лексика през цялото това време остана в границите на „органолептични отклонения“ – твърдение, което е вярно по същество, но напълно откъснато от онова, което потърпевшите споделяха от седмица.
Проблемът отдавна излезе отвъд питейния режим. Оплакванията, на които се базира наказателното дело, описват невъзможност за душ, измиване на съдове и пране и всички останали дейности от бита, които са зависими от наличието на питейна вода, не само на чашата вода. Именно затова 15 временни чешми бяха разположени точно там, където Велижанското водохващане захранва мрежата: в северните квартали покрай „Дружби“ и „Щербакова“ жителите могат да наливат от подземния източник направо от градския водопровод. Останалата част от града разчита на графика на цистерните, който областното правителство публикува ежедневно в информационния си канал.
Търсенето на бутилирана вода в Тюмен се удвои и магазините изчерпаха своите наличности. Опашки пред пунктовете за раздаване се проточиха до степен, в която местните медии сравниха с опашките за бензин, а възрастните се оказаха в най-затруднено положение, защото носенето на бутилки на километри разстояние не е решение за тях. Семейство Герасимови в предградието Комарово започнаха да раздават безплатно вода от собствения си кладенец. Жителите поискаха повече пунктове; увеличаването им от 30 до над 100 за под три дни илюстрира мащабите на проблема по-точно от всяко изявление, направено от представител на местната власт.
Наказателното дело, образувано от областното управление на Следствения комитет, беше задвижено от 24 юли, а Александър Бастрикин лично разпореди да му бъде докладвано за хода на разследването, каквото нареждане в руската практика идва при случаи с висок обществен резонанс. Наредбата дойде 4 дни преди областният ръководител да въведе режим на извънредна ситуация. Федералният орган беше задействан по сигнала на жителите, докато областните власти още настояваха, че водата отговаря на всички изисквания.
Междувременно нивото на реката продължава да се покачва, което достигна 896 см над нулата на 2 август на водомерния пост край Тюмен – 46 см над опасната отметка от 850, след 886 см на 29 юли и 889 на 30 юли. Дневното покачване се забави от 15–20 см в средата на юли до 10 в края на месеца и до едва няколко см в началото на август, което се тълкува от властите като преминаване на пика. Над 100 къщи се намират под вода, 53 души са евакуирани, крайбрежната алея е под вода, плажовете са затворени. Моор допусна, че вълната вече се спуска надолу по течението, но не уточни конкретен срок, в който водата от крана ще спре да носи сегашния зловонен мирис, и обвърза това единствено с оттеглянето на пълноводието.
Тюменският хидролог Игор Кузнецов обясни как изобщо е възможно в средата на лятото да има пълноводие на река с ясно изразено пролетно такова. Почвата е поела вода още при снеготопенето и свободните пори в нея са запълнени; през този сезон снегът и валежите са били необичайно много, поради което новият дъжд не се поема, а се отича директно в реката. Кафявите люспи, утаяващи се в чаша застояла вода, според него са торф, отмит от блатата и сам по себе си безвреден, но източник на мътилка. Кузнецов посочва редовното занемаряване на отводнителните канали, които не се поддържат от общините, задръствани са с боклука на вилните зони и пренасочват водата към съседни имоти. Сравнението, което прави, наводнението от 1979 г.: ако предстоящата зима е снежна, а затоплянето през пролетта настъпи рязко, следващото пълноводие ще бъде също толкова тежко.
Това е прогноза, която проверява официалната версия. Ако причината е изключително „необичайно за региона природно явление“, както я описа Моор, кризата ще остане във времето като еднократен епизод и следващото пълноводие ще завари града готов. Ако обаче Тюмен посрещне пролетта на 2027 г. със същото разпределение между двете водохващания, същия капацитет на подземен ресурс и идентични непочистени канали, повторението няма да бъде изненада, а последица. Показателят, по който това ще бъде измерено, е конкретен: дали до следващото пълноводие делът на абонатите, зависими от повърхностна вода от Тура, ще намалее – или ще остане там, където е днес.
Ситуацията на 2650 км в западна посока от там, по-специално по украинското крайбрежие, показва колко тясна е тази зависимост навсякъде. През същия месец, докато Тура прелива, Одеса призова жителите си да пестят питейна вода: притокът към водохранилище Днестър падна до рекордно ниско ниво, а на отделни участъци на Днестър беше измерена най-ниската водност за целия период на наблюдения. Украйна и Молдова се договориха на 31 юли да ограничат изпусканията до 85 куб.метра в секунда за следващите две седмици, а Държавната агенция по водните ресурси в Киев ограничи специалната употреба на 92 потребители на вода в басейна. Двата случая са противоположни по знак и еднакви по същество: голям град, чиято питейна вода е зависима от една река, губи своето снабдяване при всяко отклонение на тази река от обичайния ѝ режим – независимо дали отклонението е нагоре, или надолу.
