Неидентифициран обект от Беларус затвори летище Вилнюс за по-малко от час

🇧🇾✈️🇱🇹 Обект, навлязъл във въздушното пространство на Литва от Беларус, затвори небето на летище Вилнюс за под един час днес сутринта и вдигна изтребители на НАТО. Следобед властите в страната прекратиха търсенето, без да са установили дали става въпрос за дрон или ято птици. Въоръжените сили обявиха в 9:48 ч. жълт код за въздушна тревога за окръг Вилнюс и град Укмерге, разположен северозападно от столицата, която беше отменена малко след 10:30 ч.

Жълтата степен означава вероятно нападение, но още не тече, и хората трябва да си набележат укритие за сценарий, при който тревогата стане червена. Според Дарюс Бута от Националния център за управление на кризи въздушната заплаха е навлязла от Беларус. Центърът посочи, че параметрите му приличат на тези на дрон. След отбоя директорът му Вилмантас Виткаускас обясни пред LRT, че обектът е изчезнал от зоната на наблюдение и вече не представлява заплаха. „Ако е паднал и ако е бил дрон, трябва да бъде открит. Но не е задължително да е бил дрон, защото някои параметри сочат, че скоростта е малко по-ниска от обичайната. Може да е било някаква аномалия или нещо, свързано с миграцията на птиците“, каза Виткаускас.

Армията съобщи, че изтребителите в района не са засекли нищо, а мястото, където сигналът е изчезнал от радарите, ще огледа хеликоптер на ВВС. Виткаускас пък посочи, че обекта са засекли както тактическите радари на изтребители, така и всички системи за наблюдение на въздушното пространство, но не можеше да уточни какво точно е видяно. Военните и полицията предприеха търсене до ранния следобед. „Обектът не беше идентифициран, не беше открит, търсенето е прекратено“, каза след това Виткаускас. По думите му отметката е засечена отвъд границите на страната, след което е изчезнала, преди да достигне Вилнюс. Пожарната и аварийно-спасителна служба междувременно получи обаждания за подозрителни звуци или забелязан обект, а сигналите от жители идваха от много различни места, от Мариямполе в югозападната част на страната до Молетай, северно от Вилнюс. Минск не беше коментирал случая публично до ранния следобед на 3 октомври.

От каквото и да се окаже, че е била причинена тревогата, последиците от нея бяха осезаеми. Държавната компания Lietuvos oro uostai отчете 12 засегнати полета. Отменени бяха полетите от Вилнюс до Варшава и до Копенхага, както и обратният от Копенхага. Самолет беше пренасочен към Каунас, откъдето пътниците бяха докарани с автобус, а осем полета закъсняха. Търговската верига Maxima временно спря магазините, складовете и цеховете си в окръзите, получили предупреждението. Влаковете не бяха спирани: по думите на железопътната група LTG това става на най-близката гара едва при червена тревога.

Литовското небе беше затваряно по подобни поводи и миналия месец. На 13 септември столицата затвори въздушното си пространство заради тревога, която се оказа ято птици. Тогава Центърът за управление на кризи обясни, че в данните на първичния радар, който вижда само отразения сигнал, птиците и дроновете могат да изглеждат идентично. Малко след полунощ на 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от авиобаза Шяуляй свалиха дрон, навлязъл над Кайшядориския район от Беларус. Това е първият дрон, унищожен над територията на Литва. Президентът Гитанас Науседа уточни, че става въпрос за руски дрон „Гербера“, предназначен за Украйна и отклонен от нейните средства за електронна война, но допусна и умисъл: Русия може преднамерено да оставя дронове да се отклонят към Прибалтика или Полша, за да „държат обществото в напрежение“, каза той и оени „Това несъмнено е в интерес на Русия“.

Летището, отдалечено на около 30 км от границата на Беларус, знае цената на такива затваряния от есента на 2025 г. Тогава балоните, с които контрабандисти пренасят цигари от Беларус, го затваряха общо за над 60 часа до началото на декември. Засегнати бяха над 350 полета и около 51 000 пътници. Премиерът Инга Ругинене говори за „беларуската хибридна атака“. Границата между двете страни беше затворена, а на 9 декември беше въведена и извънредна ситуация, за която беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че е преувеличена.

Честотата на тревогите вече има критици сред депутатите в Сейма. На 30 септември Respublika.lt цитира Дайнюс Гайжаускас, според когото при свалянето на дрона на 15 септември сигналът за тревога е стигнал до хората в района, след като дронът вече е бил унищожен: „На хората беше казано да търсят укритие от заплаха, която по това време вече е неутрализирана. Какъв тогава е смисълът на такова предупреждение?“ На 3 октомври тревогата беше обявена и отменена, без да стане ясно какво я е предизвикало, а Виткаускас подчерта, че винаги трябва да се оценява най-лошият сценарий, за да има време за подготовка. Само ден по-рано, на 2 октомври, министерство на отбраната беше обявило, че провежда изпитания от украинската система SkyFortress, която засича нисколетящи дронове и крилати ракети по звука или по радиосигнала им и ги класифицира в реално време с помощта на изкуствен интелект. „Заплахите от въздуха се менят бързо и ние съответно приспособяваме решенията си“, каза министърът на отбраната Робертас Каунас. Виткаускас уточни на 3 октомври, че акустичните сензори реагират само на звук, който вече могат да разпознаят, и че и те не засичат всичко.

Търсенето приключи без да бъде открита находка, поради което случаят вероятно ще се нареди до този от 13 септември, а не до свалянето два дни по-късно. Находка може да бъде намерена и впоследствие: през юли 2025 г. дрон „Гербера“, преминал през въздъшното пространство на Беларус, беше намерен четири дни по-късно на военния полигон Гайжюнай. Последиците обаче не зависят от отговора: докато пограничните радари не различават надеждно ято птици от бавен дрон, подобни сигнали откъм Беларус ще продължат да затварят летища и да активират въздушна тревога.