Украйна удари Москва с най-малко 79 дрона, летищата временно спряха полетите

🇺🇦🎯🇷🇺 Най-малко 79 украински дрона достигнаха подстъпите на руската столица Москва през нощта, което принуди всички 4 летища на столичния авиационен възел да спрат приемането и изпращането на полети. Кметът Сергей Собянин съобщи за поредица от прехващания в месинджъра MAX, руската платформа, към която градските и регионалните власти масово преминаха от края на лятото на 2025 г. за сметка на Telegram. Росавиация потвърди наложени ограничения във „Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“.

Атаката започна късно снощи и продължи на вълни през 20–30 минути. В 23:44 ч. Собянин обяви отразена атака с 21 дрона. 13 минути по-късно той добави още 16 унищожени безпилотни самолета. В 00:19 ч. броят на свалените дронове на подстъпите към столицата достигна 49. Ново съобщение в 00:50 ч. доведе общия им брой до 59. Последното засега уточнение беше публикувано в 03:25 ч. Според него ПВО е свалила още 20 дрона, с което общият брой за нощта достигна 79. Броят е по официални руски данни без независимо потвърждение и може да нарасне значително в рамките на сутрешните сводйи, тъй като те обикновено се допълват в хода на деня.

Ограниченията за полетите започнаха във „Внуково“ и „Жуковски“ още преди полунощ и до 01:44 ч. бяха обхванали всички летища в столичния регион. „Шереметиево“ обяви сигнал „Ковер“ – руски протокол за временно затваряне на въздушния коридор над летището за кацане и излитане. 5 полета от Турция бяха върнати по средата на пътя заради ограниченията на „Внуково“, а над 20 самолета от други градове към руската столица също поеха обратно към летищата, от които са излетели. На самото „Внуково“ около 75 полета изчакваха разрешение за кацане или излитане, на „Шереметиево“ – 50, на „Домодедово“ – 10, а на „Жуковски“ – 7. Част от самолетите бяха пренасочени към летищата в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Ярославъл. Росавиация обясни спирането с нуждата да се осигури сигурността на гражданската авиация, без да уточнява заплаха за конкретна писта или терминал.

Според съобщение, придружено от екранна снимка от Flightradar24, по време на атаката 8 руски военни и правителствени самолета са били евакуирани от авиобаза „Чкаловски“ в рамките на 30 минути и се движат един след друг на изток. Посочени са три Ту-154М, два Ил-62 – един Ил-62М и един Ил-62МК, два Ан-148-100ЕА и един Ту-214ПУ – въздушен команден и комуникационен пункт за висшето политическо ръководство на страната. Крайната им дестинация засега е неизвестна.

Към момента на публикацията не се съобщава за пострадали или поразени сгради в самата столица. Някои места, където паднаха отломки от свалени дронове, работят екипи на спешните служби. В областта обаче последствията изглеждат по-сериозни: в нощните бюлетини се споменава мъж, ранен при удар с дрон над Ростовска област, а губернаторът Юрий Слюсар съобщи за пожар и поразени складове и производствени обекти в Аксай, както и за дронове над Чертковски район и Батайск. Мониторинг канали съобщиха, че дрон е поразил и центъра за данни на Yandex във Владимирска област – същия обект, който компанията обяви за напълно спрян след предходен удар на 11 октомври.

Нощната атака се вписва в интензивна серия от удари по Московска област през последните две седмици. На 6 октомври украински дронове поразиха ЛПДС „Володарская“ – най-голямата петролна база в региона, през която годишно преминават около 3 млн тона нефт и нефтопродукти за снабдяване на столични летища –„Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметиево“. Според руските власти в тогавашното нападение са участвали над 650 безпилотника. На 9 октомври нова атака затвори и четирите летища за часове и принуди самолет с руски правителствени служители да кръжи над столицата, преди да промени курса си към Санкт Петербург – първият документиран случай на подобно пренасочване, откакто се води пълномащабната война.

В нощта на 13-14 октомври Министерството на отбраната отчете 902 свалени дрона над цялата страна. 493 от тях се насочваха към Московска област, а 180 бяха неутрализирани в непосредствена близост до самата столица. Тогавашното затваряне на аерогарите продължи повече от 8 часа. Същата нощ, но на територията на Саратовска област, удар засегна център за данни на Сбербанк в Балаково. Губернаторът Роман Бусаргин съобщи за загинала жена и поразени жилищни сгради – напомняне, че липсата на жертви в самата Москва не е общо правило за цялата кампания, а особеност на района на столицата. Тази нощ вълна бележи петото поредно денонощие, в което Московска област обявява тревога за опасност от дронове – честота, описана от Росавиация и местните власти като нетипична дори за последните две години на войната. По абсолютен брой дронове тазнощният удар остава под пика от 13 срещу 14 октомври, когато 180 дрона бяха свалени в непосредствена близост до града; тогавашният налет и до днес е най-масираният, регистриран пряко над самата руска столица.

Самата Москва също е понесла трайни щети от подобна кампания – последиците за нея не се изчерпват с прехванати в небето дронове. Московският НПЗ на „Газпромнефт“ в район Капотня, най-големият в града, по данни на Reuters спря работа след удар на 20 май и поднови след няколко дни по-късно. След поредна серия от удари на 16 и 18 юни обаче, двете му основни инсталации за първична преработка бяха извадени от строя, а заводът спря отново за по-дълго. Според по-късна оценка на агенцията той няма да заработи и до края на есента. „Газпромнефт“ не е отговорила на запитванията на Reuters по случая. Тази нощ ударът е насочен към въздушния трафик и следва същата логика на натиск, прилагана по-рано тази година срещу самата инфраструктура за преработка на нефт за руската столица.

Обявеният брой дронове в отделните нощи варира в интервала 50-900 – разлика, която идва не от самото нарастване на атаките, а от различния обхват на отчитането. Собянин брои единствено дронове, насочени към столицата и областта, докато Министерството на отбраната съобщава общ брой за цялата територия на Руската федерация, включително южните и западните руски области по маршрута на дроновете, насочени към вътрешността на страната. Отчетът на Собянин и отчетът на Министерството не си противоречат: 79-те дрона от отчета на московския кмет са част от общия брой за Русия, която е била насочена конкретно към града.

Отвъд самата атака украинската кампания през последните седмици следва ясен модел: редуване на удари по петролна и логистична инфраструктура около Москва с опити да бъде парализиран въздушният трафик в столичния регион, без директно засягане на жилищни квартали. Към момента на публикуване на този текст сигналът „Ковер“ остава в сила за част от градския авиационен възел, а точният брой на отменените полети все още не е обобщен от самата Росавиация. За разлика от обичайната украинска сдържаност след удари дълбоко в руска територия, президентът Володимир Зеленски коментира мащаба на тазнощната кампания, макар и без да потвърждава конкретни цели:

„Просто ще има дронове в небето на Русия, в мащаб, който трябва да се вземе предвид“, предупреди той, с което потвърди отново септемврийската си закана руското небе да се превърне в „на практика затворено“. Следващите уточнения на московските власти вероятно ще увеличат крайния брой свалени дронове.