„Алфа“ на СБУ отчете рекорден брой поразени руски военни: 3198 за седмица

🇷🇺🎯🇺🇦 Операторите на Центъра за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са извадили от строя 3198 руски военнослужещи за седмица. Това е най-големият седмичен брой, който звеното е публикувало до момента в цялото си съществуване. Според данни на СБУ от 31 октомври 2146 от тях са убити, а 1052 са ранени. СБУ определя резултата като „рекорден показател“ за своите бойци „за такъв кратък период“. След летния спад центърът отново отчита повече поразени руски военни. Последният 7-дневен резултат надхвърли средния седмичен брой дори през март, най-силния месец в отчетите на „Алфа“ за 2026 г.

Месечните отчети на СБУ показват как се е променял този брой. През март „Алфа“ отчете над 10 200 убити и ранени руски военнослужещи, а през април – над 10 000. През май броят намаля до над 8000, а през юни – до над 5500. През юли и август той остана около 6000 на месец. През септември се увеличи отново до над 7600, което прави средно около 1800 на всеки 7 дни. Броят в новия отчет е около 1400 по-висок от тази средна седмична стойност. Спрямо март, когато средният седмичен брой бе около 2300, разликата е около 900.

Отчетите за по-кратки периоди показват същата тенденция. На 11 април СБУ съобщи за 1883 поразени за предходните 7 дни, а на 2 май – за над 2500. През септември за две седмици бяха отчетени близо 2800, т.е. около 1400 на седмица. Сега броят е 3198.

Мащабът личи и при сравнение със загубите по целия фронт. От 24 до 30 октомври, 7-те дни преди поста на СБУ, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 11 570 руски загуби в жива сила. Дневните стойности са между 1400 и 1990. Генщабът оценява загубите от всички родове войски. Службата не посочва точните дати на своя отчетен период, но ако той съвпада с тези дни, на „Алфа“ се падат малко над 1/4 от тези загуби.

СБУ уточнява, че това са „верифицирани данни“ на самото подразделение. Общата система на украинските сили за отбрана изисква доказателство под формата на видеозапис или снимка: военните качват записа на поразяването в бойната система DELTA и едва след проверката му дадената част получава награда точки по програмата „Армия на дроновете. Бонус“. С тях подразделенията поръчват дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. В годишното класиране по бойни точки за 2025 г. тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на второ място. За март 2026 г. я постави на първо място сред звената с дронове. Оттогава СБУ посочва „Алфа“ на първо място всеки месец, а в отчета за септември – за седми пореден път.

Ударите по пехотата на фронта са само част от работата на „Алфа“. Същото подразделение нанася и удари в дълбочина на Руската федерация. На 17 септември СБУ съобщи, че дроновете му са поразили 3 самолета и 3 вертолета на военното летище в Ростов на Дон. На 20 септември СБУ обяви, че в координация с различни части на Силите за отбрана е поразила Московската петролна рафинерия в район Капотня, на около 15 км по въздушна линия от Кремъл. На 4 октомври СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея и уточни, че разстоянието до целта е около 500 км. Президентът Володимир Зеленски заяви на 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза годишнината си, че на сметката на бойците ѝ са „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“.

Публикацията за рекорда е и покана за постъпване в подразделението. СБУ завърши публикацията с призив към желаещите да се включат към „едно от най-ефективните подразделения“ и да попълнят анкета. С този призив завършва всеки месечен отчет на „Алфа“ от март насам. Месечният отчет за октомври ще покаже дали седмичният брой от 3198 е единичен връх, или подразделението се връща към пролетните над 10 000 на месец. По досегашния ритъм СБУ публикува месечния отчет в дните от 6-17 число след края на отчетния период.

СБУ задържа двама руски военни, избягали от фронта и преоблекли се в цивилни дрехи

🇺🇦🕵️🇷🇺 Двама руски военнослужещи по договор, избягали от щурм в района на Краматорск, тръгнали на стоп към Киев, облечени в цивилни дрехи от изоставена къща. Контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) ги е задържало на КПП на влизане в Днепропетровска област, съобщи СБУ на 28 октомври в Telegram. Двамата са служили в 291-ви мотострелкови полк към Южния военен окръг на Руската федерация. На врата на единия е бил открит военен жетон на руската армия.

Полкът е част от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-а общовойскова армия, а постоянната му база се намира във Владикавказ, Северна Осетия. Според материалите по делото мъжете наскоро са били изпратени на щурм срещу украински позиции, но напуснали линията на контакт и влезли в населено място в сивата зона – ивицата между позициите, която нито една от страните не контролира. В изоставена къща намерили цивилни дрехи и са се преоблекли. В същата къща са заровили униформите и личното си оръжие, след което са тръгнали пеша към районния център.

По пътя спрели кола, чийто собственик се е съгласил да ги закара до Днипро, откъдето смятали да тръгнат за Киев. Според СБУ в столицата единият има роднини и мъжете се надявали да достигнат дотам и „да се спотаят“. Пътуването е приключило на административната граница между Донецка и Днепропетровска област.

Единият задържан е жител на окупирания Довжанск в Луганска област, два пъти осъждан за убийство. СБУ твърди, че е воювал срещу украинските войски от 2016 г., а след началото на пълномащабната война взима участие в сраженията за Бахмут през пролетта на 2023 г. като помощник-мерач на противотанков ракетен комплекс. Довжанск намира под руска окупация още в зората на конфликта в Донбас през 2014 г. До своето преименуване от Върховната рада през 2016 г. в рамките на усилията за декомунизация и дерусификация, градът се казва Свердловск.

Другият е руски гражданин, подписал договор с Министерство на отбраната, докато излежава присъда за убийство. Вербовчиците на ведомството започнаха мащабна кампания в затворнически колонии от есента на 2022 г. Година по-късно практиката стъпи на закон, подписан от президента Владимир Путин на 24 юни 2023 г. Осъденият сключва договор и бива условно освободен, а службата му може да продължи до самия край на войната, както установи разследващият екип „Система“ на Радио Свобода.

Двамата са задържани заедно, но правният им статут е различен според гражданството им, защото член 111 от Наказателния кодекс на Украйна се прилага само за украински граждани. Мъжът от Довжанск е обвинен в държавна измяна, извършена по време на военно положение, по части 1 и 2 на този член. Срещу него ще бъде повдигнато обвинение в колаборационна дейност по част 7 на член 111-1, която предвижда наказание за доброволно участие на украински гражданин във въоръжените формации на държавата агресор. Той се намира в ареста без право на гаранция и го заплашва доживотен затвор с конфискация на имущество. От своя страна руският гражданин е държан като военнопленник.

По същите два члена, въз основа на материали, предоставени от СБУ, вече бе произнесена присъда срещу друг жител на окупираните територии, служил в 291-ви полк. На 11 май 2026 г. СБУ обяви, че на 15 години лишаване от свобода с конфискация на имущество е осъден мъж от окупираната Макиивка, мобилизиран в полка през октомври 2024 г. Месец по-късно той е попаднал в плен на украинските сили край село Копани в Пологивски район на Запорожка област.

Украинското издание LIGA.net внася уточнение относно риска: според него двама мъже, напуснали фронта и установили се в Киев, могат и без оръжие да събират разузнавателна информация, да издирват контакти за диверсии и да получат оръжие и помощ от други хора, създавайки допълнителен риск за сигурността на столицата.

Операцията е била проведена от Главно управление на СБУ в Донецка и Луганска област със съдействието на Националната полиция и Въоръжените сили на Украйна, под процесуалното ръководство на Донецката областна прокуратура. Разследването продължава, а имената на двамата задържани СБУ не съобщава.

„Алфа“ на СБУ води класацията по поразени руски цели седми пореден месец

🇷🇺🎯🇺🇦 Центърът за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ) остава подразделението с най-много поразени руски цели сред украинските защитници и през септември. Това е седмият пореден месец, в който той е начело на класацията, след като я оглави през март. По данни на СБУ, публикувани на 10 октомври, за септември бойците ѝ са извадили от строя над 7600 руски военнослужещи и са поразили 6938 дрона и наземни роботизирани комплекса.

„Алфа“ е елитното бойно подразделение на СБУ и в тази война използва основно дронове от различни видове – както на фронтовата линия, така и за удари дълбоко в руския тил. Класацията се изготвя по данни на Министерството на отбраната от програмата „Армия на дроновете. Бонус“, в която се състезават всички звена на Въоръжените сили (ВСУ), Националната гвардия (НГУ), Държавна гранична служба (ДПСУ), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Служба за сигурност на Украйна (СБУ) и т.н. Всяко поразяване се потвърждава с видеозапис в бойната система DELTA и се проверява от клъстера за отбранителни иновации Brave1. За него звеното получава бойни точки. С тях то поръчва дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. До юни над 400 подразделения се бяха възползвали от платформата, а поръчаните така дронове надхвърляха 500 000.

Серията започна през март, когато тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на първо място сред 5-те най-резултатни подразделения, използващи дронове. След нея се наредиха 414-а отделна бригада безпилотни системи „Птиците на Мадяр“, звеното за дронове „Феникс“ на ДПСУ, Lasar's Group на Националната гвардия и 95-а десантно-щурмова бригада на ВСУ. По този начин „Алфа“ сложи край на дългото първенство на „Птахи Мадяра“, които по собствените си отчети бяха първи 12 поредни месеца до февруари 2026 г. Името на бригадата идва от позивната „Мадяр“ на Роберт Бровди, който от юни 2025 г. командва Силите за безпилотни системи (СБС). Бригадата спечели и годишната класация за 2025 г. В нея „Алфа“ остана втора.

Първенството бе подкрепено публично и от президента Володимир Зеленски. На 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза 32 години от своето създаване, той заяви, че на бойците ѝ се дължат „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“. В съобщение на президентството от същия ден се посочва, че през 2026 г. лидерското място в класирането по брой поразени вражески цели подразделението „се задържа месец след месец“. На 4 август Зеленски се позова на отчета на Министерство на отбраната за изминалия юли, който слага „Алфа“ на върха.

Септемврийският отчет обхваща цялата верига, която поддържа руските части на фронта. Освен дроновете и роботизираните комплекси „Алфа“ е поразила 726 екипа, пилотиращи дронове, заедно с 2969 антени и възли за свръзка. В руския тил зад позициите отчетът изброява 2971 автомобила и 178 склада с боеприпаси и имущество. На самите позиции са поразени 1061 укрепителни съоръжения и 5 пункта за командване и контрол. От тежкото въоръжение са 39 единици бронирана техника, от които 4 танка и 35 бойни бронирани машини и 33 артилерийски системи и самоходни артилерийски установки. Към тях се добавят 16 реактивни системи за залпов огън, 26 средства за противовъздушна отбрана, 13 радарни станции и средства за електронна война и 9 плавателни съда.

Броят ликвидирани руски военнослужещи е най-високият от май месец насам. През март и април „Алфа“ отчете по над 10 000 на месец, а през май – над 8000. През юни броят спадна до 5500, а през юли и август остана около 6000. При танковете тенденцията е обратна: 4-те поразени през септември са най-малко от април насам, когато бяха 23. Броят на поразените средства за ПВО скочи до 26 спрямо 17 през август, а антените и възлите за свръзка са повече, отколкото в който и да било предишен отчет. Авиационна техника в отчета за септември няма, докато в този за юли имаше 13 самолета и вертолета, а за август – 4 единици.

Септември донесе и най-високите руски загуби за годината по украински данни. В ежедневните сводки на Генералния щаб на ВСУ за периода 1 септември-1 октомври общият брой на загубите е нараснал с 46 230 военнослужещи спрямо 42 020 през август. За същия период Министерството на отбраната отчете 33 087, поразени в програмата за бойни точки. Разликата идва от обхвата: Генералният щаб оценява всички загуби от всички видове оръжие, а министерството брои само тези, изпратени с видео като потвърждение. Спрямо този по-стеснен обхват отчетените от „Алфа“ 7600 военнослужещи отговарят на 1/4 от всички потвърдени поразявания на руски военнослужещи за септември.

Както всеки месечен отчет на СБУ от март насам, и този завършва с призив за набиране на желаещите да служат: безплатни обаждания на телефон 4444 и анкета на alfa.ssu.gov.ua. Освен престиж първото място носи и по-осезаем резултат. Колкото по-резултатно е едно звено, толкова повече бойни точки получава и толкова повече съвременно въоръжение му се полага да поръча. По този начин месечното първенство не се ограничава само в отчетите, а се превръща в дронове за следващия месец.

Архивът на КГБ разкрива слабия оперативен служител, осъден за удара по Яворив

🇷🇺🕵️🇺🇦 Документи на КГБ от архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) представят службата на вече покойния Олександър Косторни от Лвов, осъден на 15 години за насочване на руския ракетен удар по Яворовския полигон: през 1974 г. той е прапорщик във външното наблюдение, а към средата на 80-те проверяващи го вписват в оперативните служители с неизпълнени задачи и агенти, които не предоставят. сведения. Собствената му служба го е описала като посредствен оперативен служител десетилетия преди да стане предател. Документите излязоха в Telegram канала „Архивни артефакти“ във вторник, 6 октомври, ден след като стана известно, че Косторни е починал в затвора.

Косторни е починал на 20 юни 2026 г. в изправителна колония № 122 в Днепропетровска област, но смъртта му стана публично достояние чак три месеца и половина по-късно. На 5 октомври местният канал „Перший Захидний“ писа, че е научил за смъртта му от публикация на неговата дъщеря Тетяна във Facebook, която се посветена на смъртта на майка ѝ, в която тя пише, че „през юни загубихме татко“. Държавната наказателно-изпълнителна служба потвърди сведенията пред регионални медии. Причината за смъртта не е обявена.

Галицкият районен съд в Лвов призна Косторни за виновен в държавна измяна на 23 май 2024 г. и го осъди на 15 години лишаване от свобода с конфискация на имуществото. Тернополският апелативен съд остави присъдата в сила през март 2025 г. Според обвинителния акт на 4 март 2022 г. – 9 дни преди удара, той е изпратил в Telegram схема на Международния център за миротворчество и сигурност, официалното име се нарича полигонът, с отбелязани военни градчета, казарми и общежития. Получателите са двама. Първият е Олександър Свистунов, бивш лвовчанин с руско гражданство, който от 2014 г. живее в анексирания Крим и е сред основателите на попадналата под санкции партия „Руски блок“. Вторият е действащият служител на ФСБ Юрий Водолазки. Обвинението му вменява и предаване на сведения за настаняването на чужденци в лвовското училище № 52 и за пунктовете за бежанци на стадион СКА.

На 13 март 2022 г. руската армия изстреля около 30 крилати ракети по полигона, разположен на 25 км от границата с Полша. В деня на нападението Лвовската областна военна администрация съобщи за 35 убити и 134 ранени. Офисът на генералния прокурор, на чиито данни стъпва обвинението, по-късно посочи над 60 загинали и над 160 ранени. Косторни така и не призна вината си. Пред журналистите твърдеше, че е пратил на приятел карта на местата, където „50 години бере гъби“, а защитата му настояваше, че отбелязаното на нея е публично достъпно. Съдът не прие нито версията за гъбите, нито довода за публичните данни.

Осветлените документи от фонда на Специализирания държавен архив на СБУ проследяват кариерата му в ранните ѝ етапи. Заповед № 001 на началника на Управлението на КГБ за Лвовска област от 21 януари 1974 г. създава към 7-и отдел, отговорен за външното наблюдение, постоянна група за „слухов контрол“, която е нагърбена с това да прилага оперативно-технически средства при следенето на хора. В нейния списък под №7 стои прапорщик Косторни, със служебно обозначение „разузнавач“. Тогава той се намира в началото на своята служба, продължила по собствените му думи 24 години. До 1990 г. стига до чин майор и завършва Висшето училище на КГБ в Москва.

Следващите два документа са от проверки на районен отдел. Отчетът за 1984-1985 г. изрежда 4 точки от плана за агентурна и оперативна работа и ги обяснява с „личната неорганизираност на отделни служители“ и слабия контрол на ръководството. Сред провалите е неосъщественото внедряване на агент при емигрант в САЩ, а за отговорни са назовани оперативните служители Терзилов, Косторни и Моисеенко. Трети доклад е писан след заповед 0100 на КГБ на СССР от 1986 г. В него отделът е разкритикуван, че поддържа агенти, вербувани заради ценните им връзки, които не дават оперативно значима информация, а сред офицерите, които работят с тях, е посочен Косторни. Вербуването на агента му с псевдоним „Сергей“ е изброено сред вербуванията без перспектива, които проверката приписва на повърхностното проучване на кандидатите.

„Както се вижда, Косторни не е бил особено силен като оперативен служител, защото в много документи от проверките са отбелязани недостатъци“, коментира основателят на канала Володимир Бирчак. Историкът е бивш заместник-директор на архива на СБУ и един от авторите на закона, с който Киев отвори архивите на съветските тайни служби.

Каналът използва случая за по-широко обвинение към ветераните от КГБ, които дълго след независимостта са пазени „като зеницата на окото“: считани са за заслужили, СБУ ги поздравява за 9 май и 23 февруари, но делата им стоят затворени над 20 години. Последното има точна дата, защото документите на ЧК, НКВД и КГБ станаха достъпни едва със закона от 9 април 2015 г. Биографията на Косторни показва колко свободно се е движил човек с неговото минало през онези години. Самият той разказа пред JusticeInfo, че напуска КГБ през 1990 г. само формално: „написах заявление уж за освобождаване“, а ръководството му възлага да създаде асоциация на детективските агенции в СССР. Между 2002 и 2010 г. се кандидатира за Върховната рада от Прогресивната социалистическа партия, блока на Наталия Витренко и Комунистическата партия. До ареста през юни 2022 г. ръководеше Руското дружество „Александър Пушкин“, учредител на Лвовския руски драматичен театър.

Нищо в публикуваните документи не доказва, че тъкмо Косторни е бил поздравяван или закрилян от СБУ, а и той никога не е служил в нея, защото е напуснал системата година преди независимостта. Делото показва нещо по-просто и тежко. Човек, обучен да следи и вербува, прекарал 3 десетилетия в независима Украйна като открит проруски активист, без миналото му да е проблем, докато не решава да съдейства на агресора да нанесе ракетен удар по военен полигон, убивайки десетки и ранявайки стотици. Посредственост, която проверяващите записват през 80-те, не го е направила безобиден. За картата през март 2022 г. не е било нужно оперативно майсторство, а само познаване на местността, връзка с ФСБ и готовност да я предаде.

Дронове атакуваха летището Ханская, СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове атакуваха през нощта срещу 4 октомври авиобаза Ханская край Майкоп в Република Адигея, където избухна пожар. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ са поразили многоцелеви изтребител Су-35, фронтови бомбардировач Су-34 и склад за боеприпаси. Военното летище се намира на 500 км от територията под украински контрол.

За атаката първи писа на 4 октомври проектът Exilenova+. Около 05:00 ч. той разкри, че жители на Майкоп, столицата на Адигея, докладват за експлозии и пожар в района на летището, а около час по-късно добави, че дроновете са действали над региона през цялата нощ, и показа снимки и видео на дронове над града и на огъня. Според същото издание към сутринта на 4 октомври местните власти не са коментирали случая. Кадрите показват дрон, който лети към Ханская, а на отделни снимки от околностите се вижда огъня край съоръжението. Очевидци, цитирани от Factum.press, говорят за сирени и експлозии, а Kyiv Post говори за чути двигатели на дронове и стрелба на ПВО от около 01:00 ч. и силни експлозии и големи пожари.

Руски канали, които следят въздушната обстановка, са отчели дронове и работа на ПВО в Адигея и около Ханская. Според Militarnyi съобщенията за заплаха от дронове в района започнали в 01:42 и продължили до 05:34 ч. Системата на NASA за засичане на пожари (FIRMS), която ползва данни от геостационарна орбита, е регистрирала термални аномалии в околностите на летището. Kyiv Post допълва, че геолокирани кадри в социалните мрежи потвърждават огъня в обекта. Telegram каналът „ЧП Майкоп“ също е потвърдил пожар, но без да посочи мястото му.

В изявлението на СБУ се уточнява, че Су-35 и Су-34 са носители на планиращи бомби (КАБ), които Русия използва масово по фронта и срещу градовете на Украйна. Двуместният фронтови бомбардировач Су-34 е основният тактически ударен самолет на Въздушно-космическите сили за пускане на управляеми бомби от разстояние, а Су-35 е един от най-съвременните изтребители на страната. СБУ оценява ориентировъчната експортна стойност на Су-35 на около 100 милиона долара, а на Су-34 на около 50 милиона, и заявява, че ударите по градове, по гражданска и по критична инфраструктура няма да останат без отговор.

Вечерта Exilenova+ публикува сателитни изображения на последствията и описва като показващи следи от щети на територията на базата. В текста към тях проектът пише, че по предварителни данни са унищожени Су-34 и Су-35, както и че е поразен склад за боеприпаси. Самите изображения не позволяват независимо да се потвърди унищожаването именно на двата самолета, а според Kyiv Independent размерът на щетите все още не може да бъде проверен от независим източник.

Ръководителят на Република Адигея Мурат Кумпилов обяви, че ПВО е прехванала 28 дрона над Майкоп и предградията и че няма загинали и пострадали. Властите съобщиха за повредени покриви и прозорци на няколко частни къщи, а градската управа обеща нужната помощ. В изявлението на Кумпилов военни обекти не се споменават и до 4 октомври властите в Русия не са докладвали за щети по авиобазата. Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 559 свалени дрона за нощта. Отчетът покрива времето от 20:00 на 3 октомври до 08:00 ч. на 4 октомври и посочва, че дронове са засечени в няколко региона, сред които Адигея, както и окупирания Крим и над Черно и Азовско море.

Адигея е автономна република в Южна Русия, изцяло обградена от Краснодарския край. Ханская е на около 6 км северозападно от нейната столица Майкоп и на около 3 км източно от станица Ханская. До 2009 г. там е базиран 761-ви учебен авиационен полк, а на негово място е сформирана 272-ра учебна авиационна база (военна част 55661), която принадлежи към Краснодарското висше военно авиационно училище за пилоти. Според Kyiv Post, въпреки учебното си обозначение, летището служи и като разпръснато място за предно базиране на тактическа авиация, а NV пише, че руските сили го използват за презареждане на самолети, които нанасят ракетно-бомбени удари по Украйна. Сателитни кадри от последните месеци, цитирани от Kyiv Post, показват там Су-24, Су-30, Су-34 и Су-35С, реактивните учебни самолети L-39, хеликоптери Ми-8 и транспортни самолети.

Базата е била цел на украински удари и преди. На 10 октомври 2024 г. Генералният щаб на ВСУ потвърди за удар по склад за боеприпаси на територията на базата, и посочи, че ударът е бил нанесен от СБУ, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО), като там са базирани Су-34 и Су-27, използвани във войната срещу Украйна. Тогавашният ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко писа за унищожен склад за горива, а NV съобщи, че там са базирани 57 самолета и хеликоптера. Източници от разузнаването, цитирани от Hromadske, назовават 12 броя Су-34, 4 броя Су-35С и 37 броя учебни L-39. На 25 декември 2025 г. Генералният щаб обяви за удар по военно летище край Майкоп и пожар, резултатът от които са били проверявани. В същото съобщение се споменава удар по пристанище Темрюк в Краснодарския край. На 29 декември каналът ASTRA информира за експлозии на съоръжението. Руското министерство на отбраната отчете 89 свалени дрона за нощта, 11 от които над Адигея, а според Ukrinform кадри от работата на ПВО са геолокирани на улица в Майкоп на около 6,5 км от базата. На 14 март 2026 г. Генералният щаб съобщи за нов удар по инфраструктурата на Ханская и посочи, че руските сили я използват активно за оперативно-тактическа авиация. В съобщенията му от декември 2025 и март 2026 г. обектът е наименуван „Майкоп“.

По-малко от три седмици преди това, на 15–16 септември, според Генералният щаб съобщи за поразяване на руски изтребители Су-24 на летище Саки в окупирания Крим. Ударът е част от , в която според щаба са поразени и площадка за изстрелване на дронове край Донецк, наземни станции за управление на дронове в Донецка и Запорожка област, склад за боеприпаси в Луганска област, хранилища за гориво в Луганска и Запорожка област и две автоматизирани системи за наблюдение в Крим. Размерът на щетите по самолета се уточнявал.

Русия задържа украинци, после иска услуги от семействата им

🇷🇺⚔️🇺🇦 Роднини на украинци в руски плен са притискани да събират сведения и да участват в протести срещу украинските власти срещу обещания за по-добро отношение към близките им. Това разказват пред общественото радио NPR семейства на задържани и Петро Яценко, представител на украинския Координационен щаб за третиране на военнопленниците. Разследването описва как контактите през социалните мрежи се използват за натиск върху семействата.

Един от разказите е на Полина, жена на средна възраст от Източна Украйна. През 2022 г. руските войски превземат родния ѝ град и задържат баща ѝ, който е сляп с едното око и ходи с бастун. По думите ѝ след това представители на руските власти се свързват с нея онлайн и обвързват доброто отношението към него с нейното съдействие.

„Четири месеца ме подлагаха на натиск. Искаха да събера информация за една от техните атаки“, разказва тя. При друг контакт ѝ изпращат видео на баща ѝ с думите: „Вижте, добре е. Усмихва се. А вие още нищо не сте направили за нас.“ Посланието, както го описва Полина, е: „Време е да направите нещо.“

Тя отказва да съдейства и контактите постепенно прекъсват. Баща ѝ, който днес е на 71 години, е обвинен в шпионаж в полза на Украйна и остава в руски плен близо 4 години. Полина е напуснала родното си градче и живее в една от областите на север под украински контрол. Пред NPR се представя само с малкото си име, защото се страхува за неговата безопасност.

Случаят ѝ не е изолиран, казва Яценко. „Семействата са в много уязвимо положение. Опитват се да научат каквото и да е за близките си в руски плен.“ Според него Москва не предоставя сведения по официалните държавни канали, а се обръща пряко към роднините: „Русия никога не споделя официална информация за хората, които държи в затвора.“

Яценко описва следната последователност: след като руските войски пленят украински военнослужещ или задържат цивилен, проверяват профила му в социалните мрежи и започват да пишат на роднините му. Той смята, че кампанията е организирана от Главното разузнавателно управление (ГРУ), и Федералната служба за сигурност (ФСБ), основната руска служба за вътрешна сигурност.

По думите му възлаганите задачи са два вида. Разузнавателните включват оглеждане на охрана на ключови обекти в градовете, където живеят роднините. Политическите са свързани с участие в демонстрации срещу украинското правителство.

Руската страна понякога разрешава на пленниците да разговарят със своите близки, но според Яценко ги принуждава да предават предварително зададено послание. Той го описва така: „Русия се отнася добре с мен и е готова да ни освободи. Но украинското правителство не прави нищо и затова още съм тук. Моля те, мамо, скъпа съпруго или сестро, излез на протест на улицата.“

На 27 август 2026 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предупреди, че руските служби са ескалирали опитите за вербуване на роднини на военнопленници. Контактите се извършват по телефон, с приложения за съобщения или с видеовръзка, понякога в присъствието на самия пленник.

От роднините се искат чувствителна информация, а при отделни случаи – да извършат диверсии, поръчкови убийства и терористични актове. Според службата вербуваните се използват и в информационни кампании за дискредитиране на Украйна. В замяна им се обещава по-добро отношение към задържания или да бъде включен в списъците за обмен. СБУ заяви, че сътрудничеството с противника по никакъв начин не влияе на възможността за освобождаване при обмен, и съветва семействата да записват разговорите и да пазят кореспонденцията.

През септември 2025 г. Яценко обясни пред украинското издание „Главком“ защо роднините на пленниците представляват такъв интерес за Путин. По думите му хората, принудени да сътрудничат, често се използват като „агенти за еднократна употреба“. Не им се плаща, защото мотивът им е да върнат близкия си.

Координационният щаб твърди, че повечето семейства отказват и предават получените предложения на украинските власти. Яценко отправя и следния съвет: „Основният ни съвет е кратък, но категоричен: не вярвайте, не питайте нищо и не се страхувайте.“

Уязвимостта на семействата се използва и за искане на пари. Валентина Шчербина разказва, че синът ѝ Микола, описан като 21-годишен цивилен, е задържан от руската армия в Херсон през ноември 2022 г. и обвинен в шпионаж. През април неизвестен руснак ѝ пише в социалните мрежи и иска 10 000 долара.

„Страхувах се да не влоша положението на сина си. Бях наистина уплашена и не знаех какво да правя“, каза тя. Шчербина се обръща към полицейския служител, който води случая. При проверката той установява, че Микола предстои да бъде освободен. По разказа ѝ изглежда, че човекът, поискал парите, се е опитал да се възползва от неведението ѝ непосредствено преди освобождаването.

Микола вече се намира у дома – един от малкото освободени цивилни според репортажа. „Биха го, а после го караха да стои прав. Краката му бяха подути. Стоя 21 дни, почиваше само през нощта. Отслабна много. Но психически е добре“, разказва майка му.

Страхът на семействата има основание в документираното отношение към попадналите в плен. В доклад от 1 октомври 2024 г. Службата на ООН за правата на човека (OHCHR) стига до заключение, че руските власти подлагат украински пленници на „широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране“.

За подобно

 отношение докладват 169 от 174 украински военнопленници, интервюирани от март 2023 г. до момента на изготвяне на доклада. Те описват тежки побоища, токови удари, сексуално насилие, задушаване и заплахи срещу тях или семействата им.

Сред интервюираните руски военнопленници 104 от 205, или 51%, съобщават за малтретиране в началния етап на плена. Според същия доклад в почти всички тези случаи насилието е прекратено след прехвърлянето им в официалните места за настаняване на военнопленници в Украйна, където условията като цяло отговарят на международните стандарти.

Двете страни периодично разменят пленници. По данни на Киев и Москва до момента са освободени близо 10 000 украински военнослужещи и близо толкова руски. Нито една от страните не докладва колко държи все още. Освен военнослужещи Русия задържа и голям брой украински цивилни, които рядко освобождава.

Последният посочен обмен е от 19 август 2026 г. Тогава с посредничеството на ОАЕ са освободени по 103 души от всяка страна. Това е първият обмен от юни насам. Бащата на Полина не попада сред освободените. „При всеки обмен го чакам“, казва тя.

Свидетелствата и съобщенията на двете украински институции очертават общ механизъм: недостигът на официална информация прави семействата зависими от всяко едно сведение за близките им, а обещанията за по-добро отношение или освобождаване се използват за натиск. Според Яценко вербуването не изисква заплащане и може да осигури както сведения за конкретни обекти, така и участници в протести.

Приписването на кампанията на ГРУ и ФСБ обаче е оценка на украинския служител. Разказите за натиск сами по себе си не установяват коя служба стои зад отделните контакти. Случаят на Шчербина показва и защо исканията за пари трябва да се разграничават от вербуването – разграничение, което прави и СБУ.

📸 Снимка: Украинци държат снимки на изчезналите си близки, наблюдавайки пристигането на освободени украински войници след размяна на военнопленници с Русия в Черниговска област, 25 юни 2025 г. (Dan Bashakov/AP)

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Престрелка между СБУ и ГУР в Киев рани трима военнослужещи

🇺🇦 Служители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и военнослужещи от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната си размениха изстрели в жилищен квартал на Киев в нощта срещу 2 септември. Трима души от ГУР са ранени, двама от тях тежко. По наличната публична информация не е известен друг документиран въоръжен сблъсък между представители на двете украински държавни служби от началото на пълномащабната война.

Престрелката стана на ул. „Юрий Шумски“ в квартал Березняки, Днепровски район на украинската столица, пред жилищна сграда. На мястото пристигнаха служители на Държавното бюро за разследване (ДБР) и ръководителят на Центъра за специални операции „А“ на СБУ. Кадри от инцидента се появиха в социалните мрежи още през нощта, а сутринта бяха препубликувани от „Украинска правда“.

Сутринта на 2 септември СБУ и ГУР съобщиха, че съвместно са предотвратили терористичен акт, подготвян от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация срещу един от лидерите на опозиционно руско политическо движение. Името на предполагаемата цел не беше обявено. Украински издания заявиха, че това е Степан Каплунов, заместник-командир по бойната работа на Руския доброволчески корпус (РДК) – руско формирование, което воюва на страната на Киев, като е подчинено на ГУР в рамките на специално подразделение „Тимур“.

Оттук нататък СБУ и ГУР представят взаимно изключващи се версии за случилото се през същата нощ.

По версията на СБУ операцията е била законна, а служителите ѝ са били нападнати. Службата съобщи, че в неотложни следствени действия в рамките на разследването на терористичния акт група лица блокирала с автомобили пътя на оперативната група и се опитала да попречи на действията ѝ. За прекратяване на въоръжената съпротива бил привлечен Центърът „А“, а служителите използвали оръжие. Задържаните, се казва в съобщението, принадлежат към едно от подразделенията на Силите за отбрана на Украйна. У тях са открити оръжие и документи. Офисът на генералния прокурор заяви същата версия още по-категорично: по време на следствените действия по разследването на терористичния акт, подготвян от ФСБ, е извършено въоръжено нападение срещу служители на СБУ.

Командирът на „Тимур“ описва събитията в обратна последователност. Във видео, предоставено на Радио Свобода, той заяви, че служители на СБУ са отвлекли негов боен командир посред бял ден и са го държали, без да му бъде предявено обвинение. По думите му процедурата за провеждане на следствените действия вече била договорена между двете служби, когато представители на СБУ започнали да задържат служители на ГУР и открили огън по невъоръжени хора.

Адвокатът на Каплунов Тарас Боровски, който е присъствал на място, посочва 23 август като дата на ареста му – ден преди Деня на независимостта, за чието отбелязване Каплунов бе в Украйна. По думите му почти 10 дни клиентът му е бил под контрола на СБУ, без да получи съобщение за подозрение и без близките му да знаят къде се намира. Обискът в жилището е проведен през нощта на 2 септември без разрешение от съда и без адвокатът да бъде допуснат вътре, твърди Боровски. Той поставя и въпроса защо обиск за издирване на доказателства се провежда 9 дни след ареста на човека. Според него при претърсването е имало и опит да бъдат подхвърлени забранени предмети – твърдение, което към момента не е независимо потвърдено.

Боровски описа и състоянието на ранените. Единият е прострелян в крака с прекъсната артерия и е загубил много кръв; вторият също се намиа в тежко състояние в болница; третият е леко ранен. През деня местните издания цитираха самия Боровски, че един от ранените е починал от загуба на кръв. В по-късно изявление вечерта обаче той описа същия човек като жив, но в много тежко състояние, а нито една от двете структури не са съобщавали за загинал. Адвокатът отхвърля и обяснението за осуетено покушение: според него тази версия е конструкция, използвана за оправдаване на извънсъдебно задържане.

Самият РДК излезе с изявление ден по-рано. На 1 септември звеното написа в Telegram, че Каплунов е бил отведен от двора на дома си от неизвестни лица, че няма ясна информация нито къде се намира той, нито в какво е обвинен и че Украйна рискува да се плъзне към беззаконие. Ден по-късно, вечерта на 2 септември, Боровски съобщи, че Каплунов е освободен, но местонахождението му остава неизвестно.

Реакцията от най-високо политическо равнище дойде същата вечер и беше необичайно остра. Володимир Зеленски определи случилото се като абсолютно позорна ситуация с участието на подразделения на СБУ и ГУР и заяви, че единствените, срещу които в Украйна може да се стреля, са руските окупатори; никаква друга престрелка държавата няма да приеме като допустима за когото и да било. Президентът възложи на генералния прокурор Руслан Кравченко и на ДБР да установят какво точно се е случило, обяви началото на вътрешни проверки в СБУ и ГУР и предупреди, че отговорността може да стигне до кадрови решения по отношение на ръководителите им.

Още същия ден Зеленски подписа указ №868/2026, с който освободи Олег Храмов от поста началник на Департамента за охрана на държавната тайна и лицензирането на СБУ; Храмов заемаше длъжността от март 2023 г. Мотив за освобождаването не беше публикуван и няма официален документ, който да свързва това със стрелбата.

Позицията на Офиса на президента беше изложена от неговия ръководител Кирило Буданов – човекът, който до 2 януари ръководеше самото ГУР. Той обяви, че случаят се поема от ДБР, настоя разследването да бъде щателно и безпристрастно и заяви нещо, което трудно може да бъде възприето като институционално неутрално: никой няма право безнаказано да отвлича военнослужещи, да открива огън по улиците на града и да изпълнява престъпни заповеди.

Тази реплика трябва да се разглежда и в конкретния институционален контекст. Ръководствата и на контраразузнаването, и на военното разузнаване са нови от тази година. ГУР се ръководи от генерал-лейтенант Олег Иващенко, дошъл от Службата за външно разузнаване на 2 януари; начело на СБУ е генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността от 17 юли. Преди него службата смени двама ръководители за половин година: Васил Малюк напусна в началото на януари, а наследникът му Евгени Хмара премина в Министерство на отбраната. Така сблъсъкът заварва СБУ и ГУР с ръководители, назначени тази година, а политическият арбитраж по спора се поема от Офиса на президента, ръководен от бившия началник на ГУР Буданов.

ДБР и Офисът на генералния прокурор образуваха производство. Пред тях стоят два ключови въпроса, които ще определят коя от взаимно изключващите се версии издържа: кой е стрелял пръв и срещу кого и на какво правно основание украински военнослужещ е държан близо 10 дни без съобщение за подозрение. Ако версията на СБУ се потвърди, членове на ГУР са попречили с оръжие на разследване за подготвян от ФСБ атентат срещу човек от собствените им структури. Ако се потвърди версията на адвоката и командира на „Тимур“, служители на СБУ са отвлекли човек, воюващ на украинска страна, държали са го близо 10 дни и са открили огън при опит да задържат хората, дошли да го приберат. Разликата между двете версии не е просто процедурна – тя е фактическа и правна. Разследването на ДБР трябва да установи коя отговаря на истината и дали ключовите противоречия в този безпрецедентен за военновременна Украйна сблъсък между институции ще получат убедителен публичен отговор.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Взривен е автомобилът на втория заподозрян по делото за Оленивка

🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.

Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.

Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.

Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.

Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.

Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.

В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.

Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.

След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.

Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.

Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.

Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.

Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.

Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.

Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.

Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.

4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.

Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.

Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.

На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.

На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.

Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.

Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.

Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.