СБУ удари с 13 дрона база на ФСБ в окупираната Херсонска област

🇺🇦🔥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакува координационен център на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупираната част на Херсонска област, където по предварителни данни в момента на удара е имало около 100 руски военнослужещи. Операцията беше проведена от Център за специални операции „Алфа“ и предизвика мащабен пожар на територията на комплекса, съобщи СБУ в изявление от същия ден, придружено от видеокадри.

СБУ отбелязва, че руската служба за вътрешна сигурност, наследник на съветското КГБ, е устроила базата в местен санаториуми. Курортният комплекс е изпълнявал двойна функция: координационен център и място за дислокация на личен състав, действал в окупираните територии на областта. Украинското разузнаване е установило на територията му над 70 превозни средства. Обектът е бил охраняван от въоръжени постове, с действащи контролно-пропускателни пунктове, инженерни заграждения и подземни укрития. Всичките 13 дрона, използвани в операцията, са попаднали в района на целта, твърди СБУ.

Коя точно почивна база е атакувана, службата не уточнява. Окупираната част на Херсонска област лежи на левия бряг на Днепър и обхваща и черноморското крайбрежие с курортните му селища; областният център Херсон и целият десен бряг бяха освободени от украинската армия през ноември 2022 г., след което реката се превърна в разделителна линия между двете армии.

„Тези специални операции нанасят значителни загуби на противника във временно окупираните територии, нарушават системите за командване и координация, принуждават Русия да прехвърля допълнителен личен състав за охрана на своите обекти и значително усложняват логистиката и осигуряването на подразделения на ФСБ“, се казва в изявлението на службата. Операцията е представена като част от широката кампания за подкопаване на военните способности на Русия.

Центърът „Алфа“, изпълнил удара, е елитното звено за специални операции на СБУ. Неговият доскорошен командир, генерал-майор Йевгени Хмара, в началото на януари оглави самата служба, а на 16 юли беше преместен начело на Министерство на отбраната като изпълняващ длъжността министър – решение, което президентът Володимир Зеленски мотивира с неговия опит в ударните операции.

СБУ изрично свърза удара с 40-дневната операция за натиск върху Москва, чийто план Зеленски обяви на 25 юни – кампания от далекобойни удари по военната и икономическата инфраструктура на руския тил, от рафинерии и горивни депа до логистика и противовъздушна отбрана, с декларираната цел агресорът да бъде тласнат към прекратяване на войната.

Настоящият удар идва седмица след поредната мащабна нощна атака на службата. В нощта срещу 13 юли дронове на СБУ поразиха 2 патрулни катера „Мангуст“ (проект 12150) в Черно море, 4 ферибота – „Ейск“, „Мария“, „Лаврентий“ и „Панагия“ – от двете страни на Керченския пролив, 3 стационарни радарни станции, и горивни резервоари и жп инфраструктура в окупирания Крим и Южна Русия. Публикувани кадри показват пожари на поразените места. На 17 юли Al Jazeera обобщи ефекта от кампанията срещу логистиката в Крим като фактическо откъсване на полуострова от руските доставки, тласнало го към енергийна криза.

За обектите на ФСБ в Херсонска област това е втори удар в рамките на два месеца. На 21 май президентът Зеленски съобщи, че дронове на същото звено са поразили неин щаб в окупираните територии на областта, източно от Днепър: по думите му руските загуби тогава възлизат на около 100 убити и ранени, а при удара е унищожен и зенитен ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“ – система на стойност 20 млн долара, посочва Kyiv Independent.

За под месец от началото на 40-дневната кампания СБУ обяви поразени катери, фериботи, радари и депа за гориво, а от май насам за втори път база на ФСБ в Херсонска област. Каквито и да се окажат понесените от конкретния удар загуби, тиловата опора на руската окупация, включително обектите на нейната служба за вътрешна сигурност, вече стои трайно в целевия списък на украинските дронове.

Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Сателитни кадри потвърдиха: Ту-95МС в Енгелс е унищожен необратимо

🇺🇦✈️🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-95МС, поразен при украински удар с дронове по авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, е безвъзвратно унищожен. Сателитни снимки от 19 юли показват машината с изцяло откъсната опашна секция и разрушения, достигащи до вътрешния отсек, където обичайно се носят крилатите ракети.

Кадрите бяха публикувани от OSINT канала AviVector, който проследява руската бойна авиация чрез сателитни данни. Независимо от тях, изследователският проект „Схеми“ на Радио „Свободна Европа“ разпространи изображения на Planet Labs от същия ден, на които самолетът изглежда буквално разцепен на две.

Сателитните изображения разсейват неяснотата около резултатите от удара в първите дни след него. Когато Frontline Monitor съобщи за атаката в нощта на 16 юли, Москва не признаваше загубата на самолет, а руското министерство на отбраната отчете 375 свалени дрона над 18 региона. В същото време повечето независими оценки се разминаваха: някои мониторинг канали локализираха пожара в зона за паркиране на самолети, докато сателитната система за откриване на пожари FIRMS не отчете горене на територията на самата база.

Ден по-късно президентът Володимир Зеленски обяви, че дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са изминали около 800 км от украинската граница и са унищожили Ту-95 в „Енгелс-2“. От СБУ описаха критични поражения и напълно отсечена опашка, а украинското издание Militarnyi уточни, че използваните дронове са аналози на типа „Шахед“. Новите изображения категорично потвърждават тази информация. Ситуацията повтаря вече познат модел за същата база – през март 2025 г. унищожаването на склад с 96 крилати ракети в „Енгелс-2“ също беше доказано чрез сравнителни сателитни кадри седмици след самия удар.

Кадрите разкриват и детайл, който липсваше в първоначалните съобщения. Според AviVector, в авиобаза „Енгелс-2“ от дълго време са разположени два бомбардировача Ту-95МС, преминаващи през техническа поддръжка, ротация на екипажи и тренировъчни полети. Именно един от тях е понесъл невъзстановимите щети. Въпреки че Москва запази мълчание за загубата в дните след атаката, тя се нарежда в поредицата далекобойни операции, които Киев ескалира от края на юни. В изявление от 17 юли Зеленски подчерта: „Справедливо и активно се защитаваме“, като добави, че същата нощ са поразени и обекти на руската петролна индустрия. „Увеличаваме цената, която Русия плаща за агресията срещу държавата и хората ни“, категоричен бе президентът.

Ту-95МС е основният носител на далекобойни крилати ракети в руската стратегическа авиация. Тези машини не навлизат във въздушното пространство на Украйна – те излитат, набират височина над руска територия и изстрелват ракети Х-101 по украинските градове и енергийна инфраструктура от дистанция, която ги държи извън обсега на украинската ПВО. Тъй като са практически недосегаеми във въздуха, тяхната уязвимост е единствено на земята, където ги търсят украинските дронове. Въпреки че тяхната конструкция е наследена от съветската епоха, флотът премина през няколко вълни на модернизация.

Най-значимата от тях – до стандарта Ту-95МСМ – включва изцяло нови двигатели, авионика и навигация, както и възможност за окачване на до 8 крилати ракети Х-101 или Х-102 под крилете. Към 2024 г. според публични оценки, цитирани от украински отбранителни експерти, Русия е разполагала с приблизително 31 единици Ту-95МС и 27 модернизирани Ту-95МСМ. Производството приключва през 1992 г. и оттогава нито един нов Ту-95 не е излизал от завод. Москва може да ремонтира и надгражда наличните машини, но не и да ги замени. Това означава, че всяка загуба безвъзвратно смалява този флот от под 60 единици.

Този удар идва повече от година след операция „Паяжина“ на СБУ от юни 2025 г., при която дронове, изстреляни от укрити товарни ремаркета дълбоко в руския тил, повредиха или унищожиха десетки машини на четири руски летища едновременно. Вследствие на това Русия дислоцира далекобойната си авиация в повече бази, премествайки значителна част от самолетите в авиобазата „Украинка“ в Амурска област (Далечния изток) – на няколко хиляди километра от украинската граница. Въпреки това „Енгелс-2“ запази своята роля на пункт, в който бомбардировачите се въоръжават с ракети преди ударни мисии. Именно там двата Ту-95МС, документирани от AviVector, са престоявали продължително време.

Базата е мишена на украински удари още от декември 2022 г. При първата атака с дронове тогава бяха повредени два Ту-95, а впоследствие „Енгелс-2“ претърпя поражения по горивното депо, склада за боеприпаси, а сега – и директно по машините на стоянките. Следващият отговор за съдбата ѝ отново ще дойде от орбита. Евентуално изтегляне на оцелелия втори Ту-95МС на изток би индикирало, че ролята на „Енгелс-2“ като преден пункт на далекобойната авиация се свива. Ако той остане на място, ракетните кампании срещу Украйна ще продължат да се провеждат от писта, за която украинските дронове току-що доказаха, че позволява прецизно поразяване на конкретна машина. А за флот, който не може да бъде попълнен с нови самолети, математиката е неумолима – бройката им може само да намалява.

СБУ унищожи Ту-95 в Енгелс – на 800 километра от границата

🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е унищожила руски стратегически бомбардировач Ту-95МС, паркиран на авиобаза „Енгелс-2“ в Саратовска област, обяви президентът Володимир Зеленски в петък, публикувайки видео от удара. Самолетът е използван за руските ракетни удари срещу Украйна, а разстоянието до целта е около 800 км от украинската държавна граница.

„Силите на СБУ унищожиха военен самолет Ту-95 в Енгелс, използван за руски ракетни удари по нашата страна“, заяви Зеленски. „Разстоянието от държавната ни граница е около 800 км. Справедливо и активно се защитаваме.“ Президентът благодари на украинските военни за точността и описа удара като поредна успешна употреба на далекобойните способности на Украйна. В същото съобщение той заяви, че Силите за отбрана са поразили и обекти на руската петролна индустрия, както и определени цели във временно окупираната украинска територия. „Увеличаваме цената за Русия за агресията срещу нашата държава и хората ни“, каза Зеленски.

Изявлението беше направено ден след масирана атака с дронове срещу Саратовска област. Около 1:47 ч. местно време в нощта срещу 16 юли губернаторът Роман Бусаргин предупреди за заплаха от украински дронове, а от 2:30 ч. жителите на Саратов и Енгелс започнаха да съобщават за ниско летящи дронове и серия от експлозии. Руското министерство на отбраната обяви, че през същата нощ ПВО е свалила 375 дрона над 18 руски региона, анексирания Крим, Азовско и Черно море – число, очертаващо мащаба на удара, независимо от резултата. Мониторинг канал Exilenova+ публикува кадри от атаката, а независимо издание Astra установи точното местоположение на заснетия пожар в пределите на военното летище; по предварителни данни огънят е бил в зоната за паркиране на самолетите. Украинското издание Militarnyi определи използваните апарати като дронове от типа на „Шахед“.

Ударът не се изчерпа с базата. Дрон се вряза в жилищна сграда от комплекса „Ладя“ на ул. „Пристанская“ 85 на около 2 км от пистата на летището, установи Astra по заснети кадри. Бусаргин потвърди, че цивилна инфраструктура в Енгелс е пострадала, но по предварителни данни няма жертви. Дронове поразиха също така електрическа подстанция в града, след което жителите съобщиха за прекъсвания на тока.

В часовете след атаката независимите оценки на щетите се разминаваха – докато Exilenova+ поставяше пожара сред паркираните машини, Militarnyi отбеляза, че сателитната система на НАСА за откриване на пожари FIRMS не е регистрирала огън в самата база. Видеото, което Зеленски публикува ден по-късно, е украинският отговор на това разминаване.

Ту-95 не навлиза във въздушното пространство на Украйна, поради което не се среща с украинската ПВО. Обикновено той излита от Енгелс, набира височина над руското небе и извършва пуск на крилати ракети Х-101 и Х-555 от разстояние, което ги държи извън обсега на всичко, с което Киев разполага във въздуха. Бомбардировачът е недосегаем, докато лети. Достъпен е единствено на земята, паркиран на собственото си летище – и точно там го търсят украинските далекобойни дронове.

Ту-95МС, познат по натовската кодировка Bear-H, е съветска разработка и един от основните носители на далекобойни крилати ракети в руския арсенал. Задвижван от 4 турбовитлови двигателя „Кузнецов“ НК-12 с характерните противоположно въртящи се витла, това е единственият витлов самолет със стреловидно крило, който все още се използва масово в бойни части. Екипажът му е 7-членен, максималната дължина на полета достига 10 500 км, а максималната скорост – 830 км/ч. С товароносимост от 20 тона машината е проектирана да изстрелва оръжия с голям обсег, без да навлиза в зоната на поражение от ПВО и точно това я превръща в инструмента, използван от руска страна, за нанасяне на удари по украинските градове и енергийна инфраструктура.

„Енгелс-2“ е сърцето на руската стратегическа авиация. Там са базирани 184-ти тежък бомбардировъчен и 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк, които експлоатират самолетите Ту-95МС, свръхзвуковите Ту-160М и далечните Ту-22М3. В пределите на базата се намират складове с авиационни бомби и крилати ракети. Летището се намира на 600 км от фронта – Зеленски мери 800 км от държавната граница – и периодично попада под украински обстрел, най-ранния от които беше нанесен на 5 декември 2022 г. Тогава първата атака с дронове порази два самолета Ту-95. През януари 2025 г. удар по горивното депо „Кристал“, което зарежда базата, предизвика пожар, продължил цели 5 денонощия. През март 2025 г. беше унищожен складът за боеприпаси, а Генералният щаб на ВСУ обяви, че са унищожени 96 крилати ракети – количество, достатъчно за три масирани залпа по украински градове; загубата беше потвърдена седмици по-късно от сравнителни сателитни снимки. През юни 2025 г. дойде редът и на емблематичната операция „Паяжина“, при която СБУ порази наведнъж десетки машини на четири руски летища.

Ударът се вписва в кампания, която от началото на годината системно поразява водещите рафинерии на Руската федерация. На 8 юли украински дронове поразиха рафинерията в Саратов – една от най-старите преработващи мощности в Поволжието, собственост на „Роснефт“, отговорна за снабдяването на руската армия с гориво, принуждавайки я да спре дейност, според цитирани от Ройтерс индустриални източници. Същата нощ бяха ударени и нефтохимически обекти в Татарстан. Логиката е обща: натиск едновременно върху въздушния компонент, който изстрелва ракетите, и върху горивото, което го поддържа във въздуха.

Отделно от украинските удари руската далекобойна авиация губи машини от собственото им износване. На 15 юни бомбардировач Ту-22М3 се разби в Иркутска област при планиран учебен полет – самолетът, летял без боен товар, рухнал при подхода за кацане край село Каменка. 4-членният екипаж катапултира успешно и оцелява, а губернаторът Игор Кобзев посочва като предварителна причина отказ на двигател.

Производството на Ту-95МС беше прекратено в началото на 90-те години на миналия век и нито един нов самолет не е излизал от завода оттогава насам – Русия разполага с краен парк, който може да ремонтира и модернизира, а не да попълва с нови единици. Всяка машина, изгоряла на пистата в Саратовска област, изважда от играта не единица техника, а част от способността да тероризира украинските градове.

TrophyLab събра над 300 заявки – близо 200 от чужди оръжейни фирми

🇺🇦 Над 300 заявки за регистрация е получила украинската платформа TrophyLab – онлайн портал за изследване на пленена руска военна техника, а близо 200 от тях идват от чуждестранни оръжейни компании в партньорски страни. Това обяви Министерството на отбраната на Украйна във вторник, 14 юли, точно месец след стартирането на уеб услугата.

Според ведомството чуждестранни кандидати търсят достъп до техническите данни за руските оръжейни системи, за да подпомогнат собствени изследвания и разработка на контрамерки. Порталът предлага на проверените специалисти каталог с чертежи, технически данни и полезни материали – анализи на схеми, компоненти и конструктивни решения, осигурени от държавните лаборатории и разузнавателни служби на Киев. Освен чуждестранните предприятия интерес към платформата проявяват местни разработчици на оръжие, както и военни части.

Базата данни на TrophyLab се поддържа и разширява непрекъснато от Силите за отбрана на Украйна, Главното разузнавателно управление (ГУР), Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и специални научни институции. Към момента тя включва около 115 образеца оръжие, 79 категории техника и резултатите от над 225 изследвания. В каталога фигурират системи от най-висок клас, сред които хиперзвукова ракета „Кинжал“ и основен боен танк Т-90М „Прорив“, представени като материал за проучване.

Регистрираните изследователи могат да поискат самостоятелно достъп до пленена военна техника или отделни компоненти за по-нататъшен оглед. Предвидени са няколко режима на работа с образците: от недеструктивен анализ до изпитания с пълно разглобяване или унищожаване на въпросното изделие, което позволява на инженерите да проверят собствените си решения върху реална вражеска техника. Целта, отбелязват от ведомството, е да бъде ускорено създаването на военни технологии, способни да неутрализират руското оръжие, и така да се съкрати цикълът на разработка на контрамерки.

Всеки кандидат преминава проверка още при регистрацията. Тя установява липсата на връзки с Русия, спазването на украинските и международни санкции и съответствието с други изисквания за сигурност, преди да бъде предоставен достъп. Регистрацията върви през сайта trophylab.mod.gov.ua, а достъпът се дава единствено на проверени специалисти – механизъм, който съхранява поверителността на данните.

Платформата беше представена на 19 юни от министъра на отбраната Михайло Федоров, който заяви, че знанието, натрупано при изучаването на руското оръжие, трябва да стигне до онези, които създават нови технологии в сферата на отбраната, вместо да стои секретно. „Убедени сме, че знанието за технологиите на противника не бива да остава закрито. То трябва да работи за онези, които създават защита“, написа Федоров в Telegram. „Русия използва целия си арсенал срещу Украйна. Ние не само спираме тези атаки, а разглобяваме това оръжие до последния винт.“ По думите му всяка пленена ракета, дрон и машина вече е позната на свободния свят, а достъпът до реален образец съкращава осезаемо цикъла на разработка на средства за защита.

TrophyLab е част от по-широк процес, фокусиран върху пренасянето на украинския опит към отбраната на съюзниците. През май Кабинетът на министрите прие нови правила за работа с пленената руска техника, които позволяват на държавните възложители да изнасят трофейно въоръжение към партньори в рамките на международни договори на Украйна, без нужда от допълнително разрешение. Според министерството платформата обединява усилията на украински и чуждестранни инженери, учени и производители, които изучават едни и същи заплахи – така тя укрепва способността на Украйна да защитава небето си, както и да спира руските нашественици на земята, а същевременно е принос към сигурността и отбранителните способности на страните партньори.

Инициативата идва в момент, когато руския агресор продължава да въвежда нови оръжия в арсенала си. Серхий Флеш, украински експерт по военни технологии и съветник на министъра на отбраната, обяви, че руснаците са започнали да разгръщат евтината и маневрена крилата ракета „Бандерол“ (С8000), въпреки че нейното серийно производство все още да не е достигнало заложените 120 ракети месечно. При такъв темп те биха могли да изстрелват средно по четири единици дневно, но според експерта заводът все още не е излязъл на нужната производителност. Ракетата се изстрелва от въздушни платформи, преди всичко от безпилотния летателен апарат „Орион“, който лети на средни височини с голяма продължителност на полета. Досега украинските войски са документирали удари с нея на разстояние до около 300 км, имайки предвид, че обявеният максимален обсег на поразяване е от порядъка на 500 км.

Анализ: „Алфа“ на СБУ – четвърти месец начело в класацията на дроновете.

🇺🇦🛩️🇷🇺 Центърът за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) отчете, че през юни е задържал 1-во място сред подразделенията на Силите за отбрана за 4-ти пореден месец и е извадил от строя над 5500 руски военнослужещи, зедно с хиляди единици техника и снаряжение.

Числата се появиха на 9 юли в изявление на СБУ, разпространено чрез правителствения сайт АрміяInform; отчетът е приписан на „профилно подразделение“ на самия център и завършва с покана за постъпване на служба – безплатен телефон 4444 и анкета на alfa.ssu.gov.ua. Затова и документът е колкото боен баланс, толкова и обява за набиране на кадри.

Зад формулата „номер едно сред Силите за отбрана“ стои конкретен механизъм – месечната класация на програмата „Армия на дроновете. Бонус“, която вицепремиерът и министър на цифровата трансформация Михайло Федоров и платформата Brave1 изградиха през последните две години. Подразделенията печелят електронни точки за всеки потвърден с видео удар; точките се обменят за приоритетен достъп до техника през пазара Brave1 и подреждат единиците в месечна дъска. Мащабът на системата е немалък: през 2025 г. участващите единици отчетоха близо 820 000 потвърдени поражения и около 240 000 убити и ранени руски военни. Оттам идва и определението „верифицирани данни“ в отчета на „Алфа“ – не независима проверка, а вътрешна валидация в украинската система: процес, който придава на числата тежест, каквато голата цифра в прессъобщение няма.

Терминът „поражение“ при това покрива широк диапазон – от унищожена цел до регистрирано попадение, а руската въздушна отбрана прехваща по-голямата част от ударните дронове; валидацията прави пресявка на явните пропуски, но не превръща всяко отчетено „поразяване“ в потвърдено унищожение. Нюанс, който отчетът подминава: в годишната подредба за 2025 г. в края на януари „Алфа“ беше на втора позиция след бригада „Птиците на Мадяр“ – първенството „четвърти месец поред“ е по месечната класация, за периода март–юни 2026 г.

Прочитът се усложнява от една биографична нишка. До 5 януари 2026 г. начело на „Алфа“ беше генерал-майор Евген Хмара. На този ден президентът Володимир Зеленски го назначи за временно изпълняващ длъжността ръководител на цялата СБУ, наследявайки Васил Малюк, останал в службата за асиметрични операции срещу Русия. Това беше част от по-широко разместване в силовия блок в началото на годината. Тоест подразделението, което оглавява дроновата класация, е бившето поделение на човека, който сега стои начело на службата – и негов е цитатът, увенчаващ отчета: „нашите бойци не просто запазват висока ефективност – те всеки месец награждат възможностите си… Това е приносът на СБУ в стратегията за принуждаване на агресора към справедлив мир.“

Оперативната същност, която отчетът извежда напред, е ръстът в „безпилотните системи от самолетен тип“ за удари на дълбочина и среден обсег (deep strike и middle strike). Става въпрос за дронове с неподвижно крило от класа на FP-1/FP-2 на Fire Point и сходни платформи, а не за балистични или крилати ракети. Това разграничение определя обхвата и профила на кампанията. „Алфа“ е част от далекобойна операция, която беше одобрена от Зеленски в рамките на 40-дневна фаза на засилен натиск, чийто потвърден периметър в последните месеци достигна около 1500 км навътре в територията на Руската федерация.

Само в седмицата до 7 юли центърът отчете 13 удара на далечно и средно разстояние – по 2 летища в Крим, по петролни рафинерии на разстояние до около 850 км, терминали на Балтийско море и командни пунктове на фронта. По собствения си кумулативен баланс, представен при 32-ата годишнина на подразделението на 23 юни, от началото на войната „Алфа“ е поразила близо 1900 танка, 3950 артилерийски системи, 649 ПВО системи и над 23 500 дрона и наземни роботизирани комплекса; нейни оператори управляваха дронове в прочутата операция „Паяжина“ с 41 поразени руски самолета. На нивото на войната това е усилие, което посяга към стратегически ефект – не към превземане на терен, а към разстройване на руската икономика.

Но „Алфа“ действа „заедно с други сили за отбрана“: в ударите в дълбочина участват Силите за специални операции (ССО), и 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), и други звена – кампанията не е изцяло нейна.

Истинският аналитичен въпрос при дълбочинния удар не е дали гори поредната рафинерия, а дали темпото на удари изпреварва това на ремонта. Тук числата извън отчета на „Алфа“ дават мащаба: през юни Силите за отбрана като цяло удариха 11 петролни рафинерии и 8 цели на отбранителната промишленост – от Крим и Краснодарския край до Западен Сибир; по оценки на Reuters ударите са свалили около 42% от руския капацитет за рафиниране, износът на суров петрол се сви, докато в огромна част от Русия беше въведено нормиране на горивото. Това е шевът, по който тактическите отчети се сглобяват в стратегически натиск. Москва отрича трайни икономически последици от ударите, но в редица руски региони се появиха купонни режими и ограничения за продажба на бензин.

На този фон месечните 5500 „обезвредени“, т.е. убити и тежко ранени, се вписват в собствената оценка на центъра, че на него се падат „до 20% от загубите на руската пехота“: при около 30–40 хиляди руски загуби месечно, каквито Генералният щаб на Украйна обявява за целия фронт, това претендира за порядък от една шеста до една пета, изцяло по украински данни. Едно число се нуждае от контекст: 6909 поразени дрона и наземни роботи за юни са близо 29% от кумулативните 23 517, обявени от самия център само седмици по-рано – знак, че месечната и общата сметка се водят на различна база (поразени / унищожени, вероятно с включени потиснати системи).

Отчетът работи като сигнал към три публики едновременно. Към бъдещите бойци, че престижът на първото място и обвързаният с него по-добър достъп до техника са буквалната стръв – системата на електронните точки, по думите на нейните създатели, помага на резултатните единици „да привличат по-качествен личен състав“; оттам и номерът 4444. Към вътрешния тил и западните поддръжници: доказателство, че военната машина дава „измерими резултати“ в момент, в който преговорите за край на войната са блокирани. И към Москва: демонстрация на способност. Формулировката на Хмара – принос в „стратегията за принуждаване на агресора към справедлив мир“ – вплита баланса на едно звено в националната стратегия.

Анализ: Су-30СМ не спря дрона, поразил танкера „Blue“ край Ялта.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.

Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.

Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.

Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.

Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.

Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса. 

Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.

Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.

Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.

Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.

Украински дронове удариха рафинерията ЯНОС в Ярославъл – 800 км навътре в Русия

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославска област през нощта, а местни жители съобщиха за поредица от експлозии на площадката и публикуваха видеокадри от силния пожар в завода. Информацията съобщи Telegram каналът Exilenova+, който разпространи кадри от последиците край рафинерията.

Областният губернатор Михаил Евраев потвърди, че регионът е бил под това, което описа като нападение от вражески дронове. Руските власти обаче не признаха официално, че заводът е бил поразен – съобщиха единствено за „опити за атака“ над областта, което е обичайната предпазлива формулировка на местната администрация при удар по чувствителен енергиен обект.

По думите на Евраев движението край завода временно е било ограничено по време на удара. Предпазна мярка въведена от властите е затварянето на изходящото платно от едноименния областен град в посока Москва. Всички ограничения отпаднаха след 04:00 ч. местно време, а по-късно губернаторът съобщи, че трафикът е възстановен напълно малко след 07:00 ч. Данни за пострадали не бяха оповестени.

По-късно украинската страна пое отговорност. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обявиха, че оператори на 1-ви отделен център, 412-та отделна бригада „Nemesis“ и 413-ти полк „Raid“ са взели участие в атаката срещу Ярославския НПЗ в координация със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Държавната гранична служба (ДПСУ), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). По думите на СБС в резултат на удара на територията на завода се е разразил силен пожар, чиито детайлни последици все още се уточняват. Структурата вписа удара в последователните украински усилия за подкопаване на способностите на врага да снабдява руската армия с горива и смазочни материали и да поддържа войната срещу Украйна.

„Славнефт-ЯНОС“ е еднo от най-големите съоръжения за преработка на нефт в Руската федерация, което има годишен капацитет от 15 млн метрични тона суров петрол, което му отрежда място в топ 5 в страната. Той се управлява от ПАО „Нефтегазова компания Славнефт“, 99,7% от която е собственост – поравно и на паритетна основа – на енергийните гиганти „Роснефт“ и „Газпром“. Произвежда автомобилни бензини, дизелово гориво, авиационен керосин, гориво за реактивни двигатели, котелен мазут и други петролни продукти – горивата, от които зависят както руската икономика, така и снабдяването на фронта.

Нападението идва на фона на 40-дневна стратегическа кампания, разпоредена от президента Володимир Зеленски и изпълнявана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Обявена в края на юни, операцията е замислена да засили натиска върху Путин да прекрати войната – не толкова чрез преговори, колкото чрез изтощаване на военните, логистични и психологически опори на руската страна. Тя включва поредица от удари в дълбочина, насочени срещу бази на въоръжените сили, съоръжения на военната промишленост, логистични възли и енергийната мрежа, които поддържат руската военна машина,

Рафинериите заемат централно място във въпросната логика. Данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от събота, 4 юли показват, че далекобойните удари са извадили от строя 42,74% от общия капацитет за преработка на Руската федерация, измерен по проектна пропускливост. Щабът заяви, че само за последния месец са поразени 8 рафинерии, над 60 резервоара за гориво са били унищожени или тежко повредени, а кумулативните загуби за целия отрасъл достигат около 13,5 млрд щатски долара от август 2025 г. насам. Тази цифра обаче е украинска оценка: независими енергийни експерти поставят реалния функционален спад по-близо до една трета от капацитета, тъй като част от поразените обекти се възстановяват или се заобикалят чрез пренасочване на суровината към други заводи.

Ударът по ЯНОС не е изолиран епизод, а влиза в рамките на една от най-мащабните атаки от началото на кампанията: над 500 украински дрона бяха изпратени към 20 руски региона и окупирания Крим, където се стигна до прекъсвания на електричеството. С оглед на това ударът в Ярославска област се отличава преди всичко с разстоянието – заводът се намира на около 800 км дълбочина в руска територия, което поставя целта далеч отвъд обсега на фронтовата линия и илюстрира свободата на действие, която има Киев при поразяването на стратегически обекти в дълбокия тил.

Рафинерията в Ярославъл не е нова цел. Тя беше мишена на многократни удари през последните месеци. Сред отбелязаните дати са 28 март, 26 април, серия удари през май и 28 юни, което вписва нощния удар от 6 юли в устойчив модел на повтарящ се натиск върху една и съща площадка, а не в еднократна акция. Тази повторяемост сама по себе си е послание: Украйна демонстрира нагледно, че може да се връща към една и съща цел отново и отново, независимо от руските опити за засилване на отбраната на критичните обекти.

За разлика от обичайната сдържаност при подобни операции дълбоко в руска територия, този път Киев пое отговорност бързо и открито, при което назова поименно участвалите части – знак, че ударите срещу руската петролна индустрия се превръщат в публичен инструмент за натиск, а не само военна операция. От руска страна властите продължават да прикриват реалните щети по досега установения подход: броят на свалените дронове се обявява, но не и попадение по завода или реална оценка на щетите. Разликата в реториката на двете страни се откроява най-ярко от кадрите, заснети от местните жители в Ярославъл – пожарът над рафинерията, затвореният път към столицата и поредните експлозии в град, където доскоро войната достигаше само през новинарските емисии.