Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Престрелка между СБУ и ГУР в Киев рани трима военнослужещи

🇺🇦 Служители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и военнослужещи от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната си размениха изстрели в жилищен квартал на Киев в нощта срещу 2 септември. Трима души от ГУР са ранени, двама от тях тежко. По наличната публична информация не е известен друг документиран въоръжен сблъсък между представители на двете украински държавни служби от началото на пълномащабната война.

Престрелката стана на ул. „Юрий Шумски“ в квартал Березняки, Днепровски район на украинската столица, пред жилищна сграда. На мястото пристигнаха служители на Държавното бюро за разследване (ДБР) и ръководителят на Центъра за специални операции „А“ на СБУ. Кадри от инцидента се появиха в социалните мрежи още през нощта, а сутринта бяха препубликувани от „Украинска правда“.

Сутринта на 2 септември СБУ и ГУР съобщиха, че съвместно са предотвратили терористичен акт, подготвян от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация срещу един от лидерите на опозиционно руско политическо движение. Името на предполагаемата цел не беше обявено. Украински издания заявиха, че това е Степан Каплунов, заместник-командир по бойната работа на Руския доброволчески корпус (РДК) – руско формирование, което воюва на страната на Киев, като е подчинено на ГУР в рамките на специално подразделение „Тимур“.

Оттук нататък СБУ и ГУР представят взаимно изключващи се версии за случилото се през същата нощ.

По версията на СБУ операцията е била законна, а служителите ѝ са били нападнати. Службата съобщи, че в неотложни следствени действия в рамките на разследването на терористичния акт група лица блокирала с автомобили пътя на оперативната група и се опитала да попречи на действията ѝ. За прекратяване на въоръжената съпротива бил привлечен Центърът „А“, а служителите използвали оръжие. Задържаните, се казва в съобщението, принадлежат към едно от подразделенията на Силите за отбрана на Украйна. У тях са открити оръжие и документи. Офисът на генералния прокурор заяви същата версия още по-категорично: по време на следствените действия по разследването на терористичния акт, подготвян от ФСБ, е извършено въоръжено нападение срещу служители на СБУ.

Командирът на „Тимур“ описва събитията в обратна последователност. Във видео, предоставено на Радио Свобода, той заяви, че служители на СБУ са отвлекли негов боен командир посред бял ден и са го държали, без да му бъде предявено обвинение. По думите му процедурата за провеждане на следствените действия вече била договорена между двете служби, когато представители на СБУ започнали да задържат служители на ГУР и открили огън по невъоръжени хора.

Адвокатът на Каплунов Тарас Боровски, който е присъствал на място, посочва 23 август като дата на ареста му – ден преди Деня на независимостта, за чието отбелязване Каплунов бе в Украйна. По думите му почти 10 дни клиентът му е бил под контрола на СБУ, без да получи съобщение за подозрение и без близките му да знаят къде се намира. Обискът в жилището е проведен през нощта на 2 септември без разрешение от съда и без адвокатът да бъде допуснат вътре, твърди Боровски. Той поставя и въпроса защо обиск за издирване на доказателства се провежда 9 дни след ареста на човека. Според него при претърсването е имало и опит да бъдат подхвърлени забранени предмети – твърдение, което към момента не е независимо потвърдено.

Боровски описа и състоянието на ранените. Единият е прострелян в крака с прекъсната артерия и е загубил много кръв; вторият също се намиа в тежко състояние в болница; третият е леко ранен. През деня местните издания цитираха самия Боровски, че един от ранените е починал от загуба на кръв. В по-късно изявление вечерта обаче той описа същия човек като жив, но в много тежко състояние, а нито една от двете структури не са съобщавали за загинал. Адвокатът отхвърля и обяснението за осуетено покушение: според него тази версия е конструкция, използвана за оправдаване на извънсъдебно задържане.

Самият РДК излезе с изявление ден по-рано. На 1 септември звеното написа в Telegram, че Каплунов е бил отведен от двора на дома си от неизвестни лица, че няма ясна информация нито къде се намира той, нито в какво е обвинен и че Украйна рискува да се плъзне към беззаконие. Ден по-късно, вечерта на 2 септември, Боровски съобщи, че Каплунов е освободен, но местонахождението му остава неизвестно.

Реакцията от най-високо политическо равнище дойде същата вечер и беше необичайно остра. Володимир Зеленски определи случилото се като абсолютно позорна ситуация с участието на подразделения на СБУ и ГУР и заяви, че единствените, срещу които в Украйна може да се стреля, са руските окупатори; никаква друга престрелка държавата няма да приеме като допустима за когото и да било. Президентът възложи на генералния прокурор Руслан Кравченко и на ДБР да установят какво точно се е случило, обяви началото на вътрешни проверки в СБУ и ГУР и предупреди, че отговорността може да стигне до кадрови решения по отношение на ръководителите им.

Още същия ден Зеленски подписа указ №868/2026, с който освободи Олег Храмов от поста началник на Департамента за охрана на държавната тайна и лицензирането на СБУ; Храмов заемаше длъжността от март 2023 г. Мотив за освобождаването не беше публикуван и няма официален документ, който да свързва това със стрелбата.

Позицията на Офиса на президента беше изложена от неговия ръководител Кирило Буданов – човекът, който до 2 януари ръководеше самото ГУР. Той обяви, че случаят се поема от ДБР, настоя разследването да бъде щателно и безпристрастно и заяви нещо, което трудно може да бъде възприето като институционално неутрално: никой няма право безнаказано да отвлича военнослужещи, да открива огън по улиците на града и да изпълнява престъпни заповеди.

Тази реплика трябва да се разглежда и в конкретния институционален контекст. Ръководствата и на контраразузнаването, и на военното разузнаване са нови от тази година. ГУР се ръководи от генерал-лейтенант Олег Иващенко, дошъл от Службата за външно разузнаване на 2 януари; начело на СБУ е генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността от 17 юли. Преди него службата смени двама ръководители за половин година: Васил Малюк напусна в началото на януари, а наследникът му Евгени Хмара премина в Министерство на отбраната. Така сблъсъкът заварва СБУ и ГУР с ръководители, назначени тази година, а политическият арбитраж по спора се поема от Офиса на президента, ръководен от бившия началник на ГУР Буданов.

ДБР и Офисът на генералния прокурор образуваха производство. Пред тях стоят два ключови въпроса, които ще определят коя от взаимно изключващите се версии издържа: кой е стрелял пръв и срещу кого и на какво правно основание украински военнослужещ е държан близо 10 дни без съобщение за подозрение. Ако версията на СБУ се потвърди, членове на ГУР са попречили с оръжие на разследване за подготвян от ФСБ атентат срещу човек от собствените им структури. Ако се потвърди версията на адвоката и командира на „Тимур“, служители на СБУ са отвлекли човек, воюващ на украинска страна, държали са го близо 10 дни и са открили огън при опит да задържат хората, дошли да го приберат. Разликата между двете версии не е просто процедурна – тя е фактическа и правна. Разследването на ДБР трябва да установи коя отговаря на истината и дали ключовите противоречия в този безпрецедентен за военновременна Украйна сблъсък между институции ще получат убедителен публичен отговор.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Взривен е автомобилът на втория заподозрян по делото за Оленивка

🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.

Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.

Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.

Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.

Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.

Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.

В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.

Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.

След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.

Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.

Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.

Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.

Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.

Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.

Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.

Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.

4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.

Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.

Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.

На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.

На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.

Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.

Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.

Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.

„Арена-М“ свали седем дрона и остана без боекомплект

🇷🇺🛡️🇺🇦 Руският комплекс за активна защита „Арена-М“ е свалил 7 украински FPV дрона, атакували един и същ танк, преди машината да бъде унищожена от следващите. Това е първото свидетелство, че системата е способна да противодейства на безпилотни апарати в реални бойни условия, като в същото време дава най-конкретната досега представа за нейните ограничения. Числото произлиза от Дмитро Путята, специалист по бойна употреба на безпилотни летателни апарати, който заедно с Роб Лий от Foreign Policy Research Institute е разговарял с едно от украинските звена, участвали в боя.

„Роб Лий и аз разговаряхме с едно от подразделенията, участвали в тази операция, и проверихме дали системата работи ефективно, или не. И за съжаление тя работи. При един танк системата унищожи 7 FPV дрона“, написа Путята в X на английски. По думите му за унищожаването на един танк са били нужни между 15 и 20 дрона, а танковете в щурма са били седем.

Кадрите са част от видео, публикувано на 7 август от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – месечен отчет на Центъра за специални операции „Алфа“, който води вътрешната класация на службата по брой на поразените цели. Андрей Тарасенко, анализатор на бронирана техника, обърна специално внимание на един конкретен кадър. T-72Б3A с бордови №133, оборудван с „Арена-М“, се движи с празни касети за противоснаряди. Към момента, в който дронът, унищожил машината, достига до нея, танкът очевидно е бил изразходвал противоснарядите си.

Именно тук си проличава и основното количествено ограничение на комплекса. „Арена-М“ носи 12 шахти с противоснаряди, разположени в периферията на купола; броят се потвърждава както от западни издания, така и от руски описания на системата, а според разчет на Defense Express покритието е организирано по два боеприпаса на сектор. Ако за унищожаването на един танк реално са нужни между 15 и 20 FPV дрона, боекомплектът на активната защита може да се изчерпи още преди атаката да приключи. Седем успешни прехвата са реално инженерно постижение, но сами по себе си не променят крайния резултат.

Тарасенко посочва и защо проблемът не може просто да се реши с добавяне на допълнителни боеприпаси. Новите шахти за тях биха блокирали люка над моторно-трансмисионното отделение, през който екипажът получава достъп до двигателя и трансмисията при поддръжка и ремонт в полеви условия. Размерите на самия комплекс и ограниченото свободно пространство по външната част на машината поставят същата граница. Следователно това не е особеност на конкретния екземпляр, а ограничение на компоновката: възможният боекомплект зависи от геометрията и конструкцията на танка, а не единствено от избора на производителя.

Произходът на системата обяснява защо боекомплектът е именно такъв. Комплексът със заводски индекс Т09-А6-1 произлиза от съветска разработка от 80-те години на миналия век, проектирана за свалянето на противотанкови управляеми ракети и гранатомети – т.е. на заплахи, които обичайно идват поединично или по няколко. Конструкторите работят по интегрирането му в T-72Б3 и T-90M поне от 2019 г.; отделни машини с него се появяват през 2024 г., а изпитания с бойна стрелба с T-72Б3 бяха излъчени по руската държавна телевизия още през 2021 г. В началото на януари 2026 г. представители на Министерството на отбраната на Руската федерация съобщиха, че е завършена софтуерна актуализация, която добавя режим за борба с дронове.

Първото публично документирано бойна употреба беше регистрирана на 24 юли 2026 г. край село Маяк в Донецка област. Кадри на Центъра за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна показаха FPV дрон, който удря кърмата на T-72Б3A без видима реакция от страна на комплекса; машината се придвижваше в рамките на колона от 10 танка. Специализирани издания представиха случая като неуспешен боен дебют и припомниха възражение, формулирано от руския военен анализатор Виктор Мураховски още през ноември 2025 г.: радарът се затруднява да открива малки дронове от композитни материали и пластмаса, които летят бавно, ниско и по непостоянна траектория. Дали новите кадри показват същия бой или по-късен щурм, различните издания предават противоречиво.

Разминават се значително и описанията на защитавания сектор. Kyiv Post твърди, че 12 пускови устройства осигуряват почти кръгово покритие, докато Defence Blog определя кърмата като най-уязвимата област, тъй като радарът и пусковите устройства на „Арена-М“ са ориентирани основно напред и встрани. Попадението от юли беше именно в задната част на машината.

Останалата бронирана техника в същото видео показва колко необичайна остава машина като танка №133. Тарасенко описва произведеният през 2025 г. T-72Б3M, оборудван само със заводските анти-дрон решетки и реално без допълнителна активна защита, както и T-90M с импровизирана метална конструкция на купола и напълно открит корпус. Активната защита все още не е стандарт в руските бронетанкови сили, а се среща при отделни машини сред значително по-голям брой танкове, които разчитат на пасивни и импровизирани решетъчни конструкции.

Сравнението с чуждите аналози показва и колко ограничена остава базата за оценка. Израелската система за активна защита Trophy има продължителен боен опит с танковете „Меркава“, докато „Арена-М“ влезе във войната с практически недоказана ефективност срещу дронове, подкрепяна дотогава основно от твърдения на производителя и компютърни анимации. Междувременно проекти с отворени данни, които проследяват руските загуби на бронирана техника, са документирали най-малко 150 потвърдено загубени T-90M, което обяснява натиска върху руските конструктори да осигурят активна защита дори за най-способните машини.

Отчетът на „Алфа“ за юли – материал на СБУ, който завършва с покана за постъпване на служба – показва мащаба, в който трябва да се поставят тези 7 прехвата. По верифицирани данни на подразделението през месеца са ликвидирани близо 6000 руски военнослужещи и 8748 дрона и наземни роботизирани апарата, 67 единици бронирана техника, от които 20 танка, както и 13 летателни апарата. Центърът е част от СБУ, чийто временно изпълняващ длъжността ръководител от 17 юли 2026 г. е генерал-майор Олександър Поклад.

Изводът е за система, адаптирана към дроновата война, но закъсняла с цяло едно технологично поколение. Проектирана за единични противотанкови ракети и гранати, „Арена-М“ придоби специализиран анти-дрон режим в момент, когато украинската тактика вече разчита не на единични апарати, а на рояци от дронове срещу една цел. Източници от руската страна, цитирани от Тарасенко, стигат до сходен извод: комплексът би имал значително по-голямо значение между 2023 и 2025 г., преди тактиката с FPV дронове да премине към масиране срещу отделна машина.

Съществува обаче и точно обратния прочит. Никой не предполага, че активната защита трябва да действа самостоятелно: комбинирана с решетки, средства за електронна война и плътно съпровождане, тя би могла да увеличи броя на нужните средства за унищожаването на един танк, вместо да му гарантира неуязвимост. Именно това оскъпяване представляват 7-те прехванати FPV дрона. Ограничението е разменната стойност. По оценка на Defense Express снарядите са скъпи и изискват редовно попълване, а FPV дроновете остават сравнително евтини и лесно заменими. Затова икономиката на размяната продължава да благоприятства атакуващия. Разликата между двата прочита е дали Москва разглежда „Арена-М“ като самостоятелен отговор на повсеместната заплаха от дронове, или като един от няколко взаимно допълващи се слоя на защита.

Засега е вероятно руската страна да продължи да разгръща „Арена-М“ в текущата ѝ конфигурация, защото алтернативата изисква преработка на купола и моторно-трансмисионното отделение, докато капацитетът за производство на Уралвагонзавод остава твърде ограничен.

СБУ задържа агентка на ФСБ, следила резервните командни пунктове край Павлоград

🇺🇦🕵️🇷🇺 Жена от Днепропетровска област е обикаляла пеша околностите на Павлоград, за да открие резервните командни пунктове и места за временна дислокация на Силите за отбрана на Украйна, както и паркингите, на които военните оставят своите автомобили. Задържането ѝ обяви на 6 август Службата за сигурност на Украйна (СБУ); по данни на контраразузнаването тя е изпълнявала срещу заплащане задачи на офицер от департамента за военно контраразузнаване на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и е коригирала ракетни и дронови атаки по Павлоградския район.

Методът, описан от СБУ, не изисква нито техника, нито подготовка. Жената обхождала местността пеша, снимала скрито обектите, които според нея се използват от украинските защитници, и ги отбелязвала на Google Maps. За да прикрие заниманието си, ползвала измислен псевдоним. Цялото оборудване, иззето при обиска по местоживеенето ѝ, се свежда до мобилен телефон и таблет, в които според контраразузнаването има доказателства за работа в полза на противника.

Списъкът от цели се отличава от онова, което руското разузнаване обикновено търси в украинския тил. Резервният команден пункт и мястото за временна дислокация нямат постоянен адрес: те се появяват за седмици и после се преместват. Сателитната снимка ги хваща само ако операторът вече знае къде да гледа, а разузнавателният дрон трябва да прелети точно над тях и да се върне. Човекът, който живее близо и минава оттам всеки ден, забелязва кога дворът се е напълнил с бусове, без да прави нищо необичайно. Именно затова пешеходното обхождане и маркерът в общодостъпна карта вършат това, за което иначе е нужна техника.

Отделно от щабовете агентката следяла и къде украинските военнослужещи паркират автомобилите си. Според СБУ събраното впоследствие би позволило на Русия да планира атентати. Става дума за друг тип поражение: не по обект, а по конкретни хора, разпознати по колата си в град, който е техен тил, а не техен фронт.

Разкриването е дошло от киберспециалистите на СБУ, които според съобщението са установили жената още в началния етап на разузнавателната ѝ дейност, документирали са деянията поетапно и са я задържали по местоживеене. Следователите ѝ повдигнаха подозрение по чл. 111, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна, т.е. държавна измяна, извършена по време на военно положение. Задържаната е без право на парична гаранция; заплашва я доживотен затвор с конфискация на имуществото. Мерките са провеждани от служители в Харковска и Днепропетровска област под процесуалното ръководство на Днепропетровската областна прокуратура.

Практическата последица е описана пестеливо, но недвусмислено. Освен ареста СБУ отчита и комплексни мерки за обезопасяване на пунктовете за базиране и на маршрутите за придвижване на Силите за отбрана. Формулировката покрива и смяна на разположения. Ранното засичане, което службата подчертава отделно, има точно тази стойност: между момента, в който един цивилен маркира двор на общодостъпна карта, и момента, в който по този двор пада боеприпас, стои интервал, в който противодействието още е възможно.

Павлоград, районен център в източната част на областта, влезе тази година в съвсем нова категория цели. До юли той живееше под ракети и дронове, но не познаваше управляеми авиационни бомби, които доскоро заплашваха преди всичко прифронтовите общини на Синелниковски район. Това се промени на 20 юли, тъй като руската авиация за първи път го достигна с този боеприпас: 2 жертви, 15 ранени, изкъртени прозорци и разбити фасади на многоетажни жилищни блокове. Председателят на областния съвет Микола Лукашук потвърди, че такъв удар по града се случва за първи път.

Оттам нататък ритъмът се сгъсти. На 23 юли нова бомбардировка подпали предприятие от хранителната промишленост: 3 загинали и 28 ранени, сред тях двегодишно момиче, а трима от пострадалите останаха в реанимация. На 30 юли поредното попадение запали апартаменти в многоетажна сграда, отне 1 живот и остави 5 ранени, включително момчета на 11 и на 14 години. На следващия ден руските сили атакуваха 4 района на областта над 60 пъти с дронове и артилерия; в Павлоград пламна търговски комплекс и 8 души бяха ранени, 2 от тях в тежко състояние. Само за 12 дни през юли ударите по града отнеха 6 живота и раниха 56 души. От 1 октомври 2025 г. Павлоград носи почетно звание „Град-герой на Украйна“, присъдено с указ на президента Володимир Зеленски едновременно на 16 украински града.

Промяната в обсега има име. Според украинския анализатор Константин Довган, цитиран от „24 канал“ на 30 юли, новата руска планираща бомба УМПБ-5 за първи път е достигнала Павлоград, изминавайки близо 100 км. Боеприпасът е изграден върху ФАБ-250 с преработени крилни елементи, удължаващи планирането, крайната му скорост при подхода достига около 400 км/ч, а реактивният вариант УМПБ-5Р се оценява на между 160 и 200 км. Дотогава разстоянието беше достатъчна защита за града, но сега вече не – дълбочина от 100 км спрямо мястото на пуск не изваждат Павлоград от обсега на руската авиация. В Павлоград работи и химически завод, чиято дейност се дели на четири направления: утилизация на боеприпаси, производство на твърди ракетни горива, изработка на двигатели за ракети и производство на взривни вещества. Именно там се правят горивните смеси за украинските ракетни комплекси „Вилха“ и „Нептун“ и обяви наемането на 540 нови работници за подновената си програма по нови системи.

Случаят не е изолиран. Месец по-рано, на 6 юли, СБУ обяви арест на мъж и жена, вербувани от ФСБ в тази област и натоварени с наблюдение на ключова ТЕЦ, захранваща прифронтовите общини. Той, укривал се от мобилизация жител на Днипро, търсел не само техническото състояние на централата, но координатите на огневи позиции на местната ПВО; тя, безработна жителка на Зеленодолск, търсела местата на разгръщане на мобилните огневи групи и следяла последиците от въздушните удари. И двамата бяха обвинени по същия текст от Наказателния кодекс и оставени в ареста без право на гаранция.

Двете поръчки описват различен интерес. Тази от юли е за енергетика и противовъздушна отбрана, т.е. за обекти с фиксиран адрес и ефект върху целия регион. Тази от август е за щабове и личен състав: къде спи, откъде се управлява и с какво се придвижва конкретна група военнослужещи в даден район.

На 31 юли беше съобщено за задържан работник на предприятие за обработка на гранит в Житомир. Данни на разследването показват, че е събирал сведения за ТЕЦ и подстанции, захранвали Киевска и Житомирска области, и предавал на руската страна данни за разположението на подразделения, техника, полигони и летища в северната част на страната. Вербуван е през Telegram канали, където търсел бързи пари. Седмица по-рано, на 24 юли, СБУ задържа в Киев двама безработни, регистрирали и активирали 76 терминала на сателитната мрежа Starlink в услуга на ФСБ. Според разследването врагът е планирал да ги използва тъкмо за коригиране на ракетни и дронови удари и за засичане на средствата за електронна война, прикриващи отбранителните позиции. Каналът за вербуване беше същият.

Тъкмо той е общата нишка. По разследването жената край Павлоград е попаднала в полезрението на руските служби, докато търсела „бързи“ заработки в Telegram канали. В началото на август СБУ пусна нова вълна от своята кампания срещу вербуването с мотото „ФСБ ще стане който и да е, за да станеш предател“. Механиката е описана подробно: вербовчиците се представят за работодатели, доброволци и служители на реда, ползват и сайтове за запознанства, а доверието се изгражда в социалните мрежи и чат приложения. Първата задача изглежда безобидна, а именно да снимаш обект, да пренесеш пакет, да купиш строителни материали, да споделиш информация. Заплащането идва веднага, ангажиментът се обяснява като дребна услуга, а правната квалификация на извършеното става ясна едва при задържането.

Профилът, който се очертава от четирите случая, няма много общо с представата за професионален агент. Укриващ се от мобилизация мъж от Днипро, безработна жена от Зеленодолск, работник в гранитен завод в Житомирска област, двама безработни жители на Киев и сега жена от Павлоградски район, търсела начин за спечелване на страничен доход. Общото между тях не е убеждение, а разполагаемост: хора без стабилна работа, с телефон и със свободно време, които живеят достатъчно близо до целите, които Москва иска да види. Достъп до класифицирани данни не се изисква; изискват се присъствие на терен и готовност да бъде изпълнена поръчка, чиято цел кураторът не обяснява.

Мащабът, който СБУ признава за тази година, е значителен. От началото на 2026 г. в Украйна са регистрира над 300 диверсионно-терористични прояви; контраразузнаването заедно с Националната полиция отчитат 249 разкрити случая и 84 осуетени престъпления. Официалната препоръка е гражданите да сигнализират за опит за вербуване, преди да са извършили каквото и да било, на безплатната телефонна линия 1516 или през чатбота на СБУ в Telegram. Разликата между двата изхода е точно тази: съобщеният опит е осуетено престъпление, премълчаният стига до чл. 111.

Пет рафинерии за седмица: СБУ затваря 40-дневната операция, Буданов я продължава

🇺🇦🎯🇷🇺 Пет руски рафинерии, авиобаза „Ханская“ край Майкоп с два унищожени изтребителя Су-35 и четири радарни станции в Краснодарски край – това са само част от отчетените успехи в рамките на последната седмица от 40-дневната кампания, насочена към създаването на условия, които да принудят Путин да седне на масата за преговори.

Нейният срок изтича в началото на август, но тя очевидно няма да спре дотук. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, който до началото на януари беше ръководител на Главно управление на разузнаването (ГУР), заяви пред репортер на ТСН, че ударите ще продължат, но отказа да ги ангажира с конкретни срокове: „Ще продължим... Главното е резултатът.“

Операцията беше утвърдена от президента Володимир Зеленски на 25 юни и възложена на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) с обявената цел да подтикне Кремъл към прекратяване на военната му агресия срещу страната. Зеленски я описа като изпълнение на планове за налагане на „далекобойни санкции“ и „санкции със среден обсег“ – евфемизъм за мащабна кампания на ракетни и дронови удари по руския тил. Равносметката, която СБУ обяви на 3 август за периода от 27 юли до 2 август, е най-плътната от всичките ѝ шест седмици. Поразени са водещите рафинерии на Лукойл в Перм и Волгоград, както и трите рафинерии на „Башнефт“ в Уфа (УНПЗ, Новойл и Уфанефтехим), както и пристанищни съоръжения в Таман. На военното летище край Майкоп бяха унищожени не само двата Су-35, но и два учебни самолета L-39 Albatros, наред с депо за съхранение на гориво; в Евпатория бяха ударени два хангара и производствен цех на авиационния завод; в Краснодарски край са извадени от строя три радарни станции „Подлет-К1“ и една „Каста-2Е2“. От СБУ уточниха, че поместеният списък не претендира за изчерпателност.

Предходните седмици очертават същия почерк, но със значително по-широк географски обхват. На 24 юли украински дронове достигнаха линейна производствено-диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия на около 1350 км от украинската граница, и мини-рафинерията „Новоспаски“ в Уляновска област, разположена на 900 км от границата с Украйна. Поразени са петролен терминал във Висоцк, Ленинградска област, рафинерията във Ярославъл, „1-ви завод“ в Калужка област, голям ракетен катер от проект 12418 „Молния“ във водите на Каспийско море, платформата за добив на газ „Филановски“ в същата акватория, два товарни кораба, подложени на международни санкции и радар на зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ в покрайнините на Ростов на Дон. На 29 юли беше поразена и рафинерията в Рязан, въпреки че не работи от 15 май, когато украински дронове извадиха от строя нейните инсталации за първична обработка; кумулативният материален ефект там пада върху ремонтните срокве и резервоарния парк, а не действащ капацитет – такъв към настоящия момент няма.

Измеримият резултат от кампанията се забелязва най-отчетливо в горивния отрасъл. Още през първата седмица на юни преработката на петрол в Руската федерация падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 2005 г. насам, сочат данни на Energy Intelligence. Към края на юли Financial Times оцени, че над 30% от действащите и 45% от номиналните мощности за преработка са изведени от строя, докато Генералният щаб на Украйна посочва 42,74% от общата проектна мощност. Обемите на производство на автомобилен бензин през юни спадна с над една четвърт спрямо година по-рано. Правителството наложи забрани върху износа на бензин и керосин, а от 8 юли и на дизел. От средата на юни почти всички федерални субекти от Калининград до Камчатка ограничиха свободната продажба на гориво по колонките: 40 литра на човек в Курганска, Омска и Самарска област; трийсет в Липецка, Саратовска и в Мордовия; 20 в Дагестан и 15 в Забайкалския край. Крим премина на купони още през първите дни на юни. Недостигът се покрива с внос, чиито обеми издават колко тежък всъщност е дефицитът: беларуските продажби на дизел се утроиха, Индия достави поне 60 000 тона гориво, водят се преговори с Казахстан, вчера беше извършена и първа доставка по море от Мароко.

На 16 юли The Guardian описа същата картина отвън: безкрайни опашки пред бензиностанции, една от които достигна 35 км, ежедневен режим на тока в окупирания Крим и вътрешно политическо напрежение заради липсата на достатъчно ефективни средства за ПВО. Професорът по стратегически изследвания Филипс О'Брайън формулира замисъла директно: основното е опитът да се предизвика петролна криза в Руската федерация. Този опит е успял на гражданския пазар. Дали е стигнал до бойните части, е много по-трудно да бъде проверено, защото купоните в Крим и ограниченията в Дагестан се разпознават лесно, а разходът на гориво в едно мотострелково съединение няма как лесно да изтече в публичното пространство.

По-надеждният показател за фронта идва отстрани. През юли руската армия е напреднала с 37,85 кв.км (по 1,22 на ден) – в оспорваните сектори проникването достига 121,56 кв.км. – при 455,74 кв.км през юли 2025 г. Темпът е паднал 12 пъти. Загубите за същия месец, обобщени от Института за изследване на войната (ISW) са 42 860 военнослужещи, което представлява абсолютния месечен рекорд до този момент в цялата война: по 353 загуби на 1 кв.км. превзета територия и 1132 на 1 кв.км. трайно окупирана земя. ISW обаче приписва бавното темпо преди всичко на операциите на украинските сили за отбрана, а не на дефицита на гориво из дълбокия тил. Двете обяснения не се изключват, но тежестта на второто остава непотвърдена.

Оценката на Буданов за руското военно-политическо ръководство е по-категорична от неговите резултати. „Засега виждам, че те вярват, че ще постигнат целите по военен път. Това е погрешно твърдение и всички тези години го доказват“, подчерта той. „Войната по същество за тях се намира в задънена улица. Да, има някакви бойни действия – с придвижване, без придвижване, има и наше придвижване, но стратегически тя отдавна е в задънена улица.“ Числата от фронта подкрепят това описание: при 1132 загуби на всеки кв.км. Москва заплаща за минималния си напредък колосална цена, която не ѝ дава оперативен резултат. Онова, което те не подкрепят, е изводът за принудата. Самият Буданов ясно посочва, че Кремъл все още смята, че военното решение на поставените пред него цели е реалистичен сценарий. Запитан за предполагаемата мобилизация след изборите за парламент в Русия наесен, и целите зад нея, топ разузнавачът не отговори по същество: „Не бързайте, моля.“

Отпадането на крайната дата има оперативен смисъл. Ефектът от ударите по рафиниращите мощности се задържа единствено ако ремонтът изостава от тях – и точно върху сроковете на ремонта кампанията може да въздейства кумулативно. Рязанската НПЗ е христоматиен пример за това: прекратила работа на 15 май, тя беше ударена още веднъж на 29 юли, което отложи допълнително връщането ѝ, без да отнема нито един работещ барел. Обявеният срок предоставяше на Москва дата, след която да планира възстановяването на мощностите; премахването му отнема тази отправна точка.

Оръжието засече при покушение срещу командира на „Хартия“

🇺🇦⚔️🇷🇺 Опит за покушение срещу полковник Игор Оболенски, командир на 2-ри корпус на Национална гвардия на Украйна „Хартия“, е бил осуетен в Харков на 31 юли, след като оръжието на нападателя не произвело изстрел. По данни на източници на „Украинска правда“ мъжът се приближил към офицера в гръб близо до бръснарница, но пистолетът му засекъл. Оболенски не е пострадал.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди опита за покушение още на същия ден. Той съобщи, че нападателят и негов съучастник са били задържани и се извършват необходимите процесуални действия. Зеленски допълни, че е разговарял с Оболенски и е получил доклад от временно изпълняващия длъжността председател на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Олександър Поклад. Президентът обеща отговор на опита за убийство на украински командир, без да уточнява какъв ще бъде той.

Публично потвърдените факти за момента са самият опит, ареста на двама души и започнали процесуални действия. Подробностите за мястото, засечката на оръжието, самоличността на стрелеца, както и начините на вербуване идват от неназовани източници от правоохранителните органи, съобщава „Украинска правда“. Разграничението е ключово, защото разследващите още не са предложили пълна доказателствена картина.

Според източниците близо до местопрестъплението е бил задържан 69-годишен жител на Харков, у когото намират пистолет „Макаров“ и боеприпаси. Изданието публикува снимка и видео, предоставени от нейни колеги. По-късно същата вечер, отново според изданието, СБУ и Националната полиция потвърдили ареста на човек, определен като потенциален убиец, и съобщили, че се подготвя уведомяване за подозрение.

След сведенията за засечката и иззетото оръжие е образувано наказателно производство. Към вечерта на 31 юли публичните сведения не включват правна квалификация на случая, точния статут на втория задържан или информация дали съдът вече е определил мярка за неотклонение. Затова определението „нападател“ и „съучастник“ от изявлението на Зеленски не трябва да се четат като влязла в сила съдебна констатация.

Разследващите органи работят по версия, че мъжът е вербуван дистанционно от руски специални служби, чиито представители се представяли за служители на СБУ. По тази версия те го убеждавали, че Оболенски е „предател“. Като привидно доказателство му изпратили изображение, създадено с изкуствен интелект, на което командирът е показан пред Кремъл с фланелка с руски символи.

Тази част от случая установява какво твърдят украински източници за метода на вербуване, но не разкрива самоличността на предполагаемите руски куратори, използваните канали за връзка и наличните технически доказателства. Няма публични данни дали задържаният е проверил автентичността на изображението, защо е приел указания от хора, представящи се за украински служители по сигурността, и дали е получил или му е било обещано възнаграждение.

Задържаният заявил, че е получил оръжието от неуточнено лице в Харков по нареждане на куратор, разкри „Украинска правда“. Следователите преглеждат записи от камери, проверяват други възможни съучастници и се опитват да установят дали информация за придвижването на Оболенски е изтекла. Публичните данни засега не позволяват да се заключи дали вторият задържан, за когото говори Зеленски, е човекът, предал пистолета, или друго лице от предполагаемата мрежа.

Фактът, че оръжието не е произвело изстрел, е решаващ за непосредствения изход, но не дава отговор на въпроса докъде е стигнала подготовката. Наличието на пистолет, боеприпаси, предварително установено място и лице, което според задържания е доставило оръжието, насочва разследването към организацията преди самото приближаване. Засега няма публични данни за пробни стрелби, наблюдение в предходни дни или участие на човек с достъп до графика на командира.

Вечерта на 31 юли Оболенски коментира, че разглежда покушението като част от руския терор и последица от работата на „Хартия“ на бойното поле. Самият корпус заяви, че ще отговори „на бойното поле“ и все още продължава да държи линията. Това са оценки и намерения, заявени от украинската страна; разследването на конкретния опит за убийство остава в ръцете на СБУ и полицията.

Оболенски, известен с позивната „Корнет“, е сред разпознаваемите командири в Националната гвардия. При създаването на два корпуса през април 2025 г. той е определен да оглави 13-а бригада с оперативно назначение „Хартия“. Корпусната реформа заменя част от временните групировки с постоянни щабове със собствени разузнавателни, артилерийски и логистични звена, способни да координират няколко бригади на по-широк участък от фронта.

Официалната структура на корпуса включва бригадите „Спартан“, „Рубеж“, „Хартия“, „Рейд“ и Славянската бригада. Това поставя Оболенски над командването на една отделна бригада и обяснява защо украинските власти представят случая като опит за удар срещу висш командир. Самото му положение обаче не доказва как нападателите са избрали целта или дали са разполагали с вътрешна информация.

На 15 юли 2026 г., малко над две седмици преди покушението, Зеленски присъди на Оболенски званието „Герой на Украйна“ с орден „Златна звезда“. В указа като основание са посочени личната му храброст и героизъм при защитата на държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна, както и готовност за саможертва при служба.

Случаят се вписва в дълга серия от планове за нападения срещу военни и публични фигури, разкрити от украинските власти, но наличните данни не доказват, че те са част от една и съща командна структура. На 24 март 2026 г. СБУ докладва за разбита мрежа, свързана според службата с руското военно разузнаване. При операцията бяха задържани над 10 души, а въоръжен заподозрян беше убит, след като оказа съпротива.

Сред целите на тази мрежа са съветникът към Министерство на отбраната и доброволец Серхий Стерненко и роденият в Русия Иля Богданов, който воюва за Украйна от 2014 г. Разследването описваше подготовка на бомбени атентати и стрелба от близко разстояние. Сходството с настоящия случай е употребата на местни изпълнители и проследяването на цели, а не в доказана обща оперативна верига.

На 8 юни украинските власти отделно осуетиха подготовка за убийство на служител на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. Според Национална полиция руски служби предложили 100 000 долара на вербуван жител на Киев, който следял маршрута и графика на целта и търсел оператор на дрон за удара. Този случай показва друг предполагаем метод и не бива да се слива с мрежата от март или с покушението срещу Оболенски.

При опита срещу командира на „Хартия“ най-важните следствени въпроси остават конкретни: кой е предал пистолета, как нападателят е получил информация за местоположението на Оболенски, кой е поддържал връзка с него и какви доказателства свързват тези лица с руски служби. Отговорите ще покажат дали става дума за ограничена операция с местни изпълнители или за по-широка мрежа. Засега сигурно е единствено, че нападението е било предотвратено, заподозрени са задържани и разследването продължава.