🇱🇺✈️ 19 полета към Люксембург бяха отклонени към летища в други държави в петък вечерта, когато неустановени дронове около и над летище Финдел наложиха временно прекратяване на движението по единствената му писта. Инцидентът засегна над 1800 пътници, като операторът lux-Airport обясни прекъсването като предпазна мярка, взета заради засечени „неоторизирани безпилотни летателни системи в близост до летището и над него“. Пистата прие обратно първия си самолет около 2:00 часа след полунощ и оттогава насам летището работи по разписание, въпреки че предупреди пътниците за възможни закъснения.
Нарушаването на разписанието настъпи за около половин час. Последните два излитащи полета – за Порто и Малта – напуснаха пистата съответно в 21:50 и 22:15 ч. Всички самолети, които трябваше да кацнат след 22:00 ч., бяха пренасочени. Първият отклонен полет пристигаше от Хераклион и трябваше да кацне в 22:10 ч. Самолетите се приземиха в Кьолн/Бон, Брюксел, Франкфурт-Хан, Лиеж, Париж, Базел и Страсбург. Luxair потвърди, че изпълнява 17 от 19-те полета. По данни на lux-Airport сред останалите два са полет на KLM от Амстердам и полет на Air Dolomiti от Франкфурт.
Летището беше затворено около ден след първото заседание на междуведомствената клетка за оценка на сигналите за дронове. Министър-председателят Люк Фриден я свика на 17 септември, след като граждани съобщиха за вероятно присъствие на неизвестни дронове във въздушното пространство на страната, преди всичко в Медернах в кантона Дикирх. В клетката участват представители на администрациите и службите, отговорни за сигурността, териториалната отбрана и наблюдението на въздушното пространство.
Правителството тогава подчерта, че наличните данни не позволяват да се направи конкретно заключение, а компетентните органи продължават проверките, „включително с чуждестранни партньори“. Днес сутринта кабинетът съобщи, че свиква клетката повторно.
Двата случая нямат еднаква доказателствена тежест. Сведенията от района на Медернах идват от граждани и остават непотвърдени. Дроновете над Финдел са били засечени от служители на летището, което е довело до оперативно решение в рамките на броени минути. Между отделните сигнали и затварянето на пистата е изминал около ден.
Решението има сериозни последици, защото летището не разполага с резервна писта, а само една (06/24), обслужваща около 100 000 полета годишно: редовни пътнически, тежки товарни и бизнес учебни полети на самолет и хеликоптери. През 2024 г. през там са преминали 830 468 тона товари, транспортирани основно с Boeing 747 на Cargolux. Това го нарежда сред 10-те най-големи товарни летища в Европа. При затварянето на единствената писта целият трафик бива парализиран.
Люксембург изпълнява и съюзнически функции. В Капелен се намира седалището на Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NSPA). Самолетите за ранно предупреждение и управление (AWACS) на Алианса летят с люксембургска регистрация, тъй като страната няма собствени военновъздушни сили.
В същото време текущата правна уредба не е създадена като отговор на подобен вид инциденти. Законът и регламент в сила от 2025 г. предвиждат до 1 година затвор и глоба до 5000 евро за операторите на дронове за полет без регистрация или застраховка. Те определят кой има право да управлява дрон и какви санкции носи при извършено нарушение, но не решават проблема с апарат, чийто оператор умишлено пренебрегва регистрационния режим.
Към настоящия момент няма публично достъпни данни за разположена на летището апаратура за засичане и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. Единствената публично потвърдена мярка за случая от късно снощи беше временното спиране на въздушното движение.
Подобни инциденти вече бяха регистрирани на летищата в множество европейски държави. При един такъв германското правителство посочи вероятна връзка с познатия модел на руските хибридни операции. На 4 и 5 август 2026 г. край украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале беше намерен дрон с експлозивно устройство. Зарядът не се задейства и в крайна сметка беше обезвреден от сапьори. По-късно беше открит втори дрон със следи от взривно вещество.
Бяха предприети и конкретни ответни мерки: министърът на външните работи Александър Добринт нареди руското консулство в Бон да бъде закрито, прекрати договора за Руския дом в Берлин, затегна контрола за влизащите в страната руски граждани и направи предложения за добавянето на нови лица към санкционни списъци на Европейския съюз. Руският посланик Сергей Нечаев отхвърли обвинението като необосновано и абсурдно. Руският външен министър Сергей Лавров обяви затварянето на клоновете на Гьоте-институт в Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства мерките, предприети от Германия.
Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас определи случая като част от нарастващ брой „кинетични хибридни атаки“ срещу ЕС. На 17 септември полският премиер Доналд Туск заяви, че според оценки на разузнаването са възможни руски атаки с дронове срещу държави, подкрепящи Украйна, през следващите месеци.
Идентичен сценарий вече доведе до сериозни нарушения на въздушното движение. На 22 септември 2025 г. вечерта въздушното пространство над Копенхаген беше затворено от 20:30 ч. заради 2 или 3 неизвестни дрона, в резултат на което 15 полета бяха отклонени. Същата нощ летището в Осло преустанови работа за четири часа. Датската министър-председателка Мете Фредериксен нарече случилото се „най-сериозната атака срещу датска критична инфраструктура досега“ и заяви, че не може да изключи руска намеса.
За сегашния случай властите в Люксембург не са посочили заподозрян извършител. Тази предпазливост се тълкува не само като дипломатически съображения, но и в трудното установяване на произхода на подобни сигнали. Между 9 септември и 27 ноември 2025 г. Dronewatch Europe е проследила 61 сигнала за дронове в 11 европейски държави, в 3 от които са регистрирани потвърдени нахлувания на руски дронове, в други 3 – любителски такива. 14 сигнала са се оказали погрешно разпознати звезди, хеликоптери или пътнически самолети. Произходът на останалите 41 случая не е установен, а потвържденията за руски дронове идват единствено от държави, граничещи с Украйна.
Тези данни не опровергават германската оценка за инцидента в Лайпциг, при който дрон с експлозив беше открит близо до самолет с пратка за Украйна. Те обаче обясняват защо властите в Люксембург говорят за проверка, а не назовават конкретен извършител.
Европейският отговор засега се концентрира там, където заплахата е най-добре установена. Европейската комисия планира до края на 2027 г. да изгради „дронова стена“ по източната граница на блока с Беларус и Руската федерация. Първоначалнат оперативна способност на Европейската инициатива за дронова отбрана се очаква до края на 2026 г. Финдел обаче се намира далеч от тази граница.
Така Люксембург остава без публично известна междинна възможност между продължаването на полетите и пълното затваряне на летището. Докато няма обявено и демонстрирано средство за надеждно засичане и неутрализиране на дронове на място, нов сигнал във въздушното пространство около летището би могло да доведе до повторно спиране на полетите.
