Анализ: Adidas се извини след бойкот, задвижен от невярно твърдение

🇩🇪👟🇮🇱 Adidas поднесе извинение за рекламен плакат в своите магазини в Израел, след като 5-дневна вълна на недоволство в социалните мрежи тиражира обвинения към компанията, стъпили на невярно твърдение. „Съзнаваме, че изображение, използвано в скорошна местна кампания на нашия местен екип, предизвика тревога и остри реакции“, гласи изявление на германската компания, цитирано от Anadolu. „Никога не сме имали намерение да обидим и се извиняваме на всички засегнати.“ В същото време, в отговор до Times of Israel, Adidas отхвърли внушението, че услугата е създадена специално за израелски военнослужещи.

Плакатът рекламира Single Shoe – услуга, която позволява на човек с ампутиран крак да закупи само една обувка за половината от цената на чифт. Adidas я пусна на 19 януари 2026 г. в 23 европейски държави, само в собствените си магазини, след като я разработи съвместно с Британската параолимпийска асоциация и други организации в тази област. През пролетта услугата беше започна да се предлага в Близкия изток и Азия, включително ОАЕ, Палестина, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Египет. За израелския пазар местният екип подготви серия от плакати с 11 спортисти с увреждания. Те бяха поставени само в магазини в Израел и не бяха част от глобална рекламна кампания. Шалев Битон, който беше сред участниците, обяви участието си в Instagram на 26 август и обясни, че години наред е плащал за чифт обувки, от който използва само едната.

Битон губи крака си на 12 май 2021 г. По това време служи в бригада „Нахал“. Намира се в бронирана бойна машина от израелската страна на границата, когато противотанкова управляема ракета, изстреляна от Газа по време на операция „Пазител на стените“, поразява машината. Загива старши сержант Омер Табиб. Битон е тежко ранен, левият му крак е ампутиран, а след рехабилитация той се завръща към бягането с протеза. Видеото, публикувано на профила му в Instagram, е на иврит и не споменава нито военната му служба, нито обстоятелствата, при които е загубил крака си.

Тук възниква основното фактологично разминаване между призивите за бойкот и биографията на Битон. Голяма част от публикациите, достигнали до многомилионна аудитория, твърдят, че той е сред участниците във войната срещу Хамас в ивицата Газа, започнала след 7 октомври 2023 г. или е загубил крака си вътре в палестинския анклав. Хаштагът #BoycottAdidas набра скорост през уикенда на 5-6 септември, като отделни публикации събраха стотици хиляди, а някои дори милиони преглеждания. Групата „Eye on Palestine“, която има над 300 000 последователи в X, написа, че с избора си Adidas откроява войник от армията, отговорна за най-високия дял детски ампутации в света, докато подминава палестинските жертви. Активистката Абир Хатиб публикува: „Изгарям всеки продукт на Adidas, който притежавам.“ Испанският актьор Хавиер Бардем сподели поредица от призиви в Instagram Stories, с които изведе кампанията извън непосредствените среди на активистите.

Критиката обаче има и втори пласт, който не зависи от невярното твърдение за Битон. Стефани Уестбрук, координатор на спортните бойкоти в Палестинската структура за академичен и културен бойкот (PACBI) формулира възражението срещу самия избор: според нея рекламата е обида към палестинците, изгубили свои близки или крайници. Данните, на които стъпва въпросната критика, са извеснти. Според доклад на Световната здравна организация от май 2026 г. от 167 376 ранени в Газа след 7 октомври 2023 г. около 42 000 живеят с трайни увреждания – близо 1 на всеки 4 ранени – а едно от всеки 4 лица в тази група е дете. Регистрираните травматични ампутации са над 5000, а оценката е между 5021 и 6528. От 2277 ампутирани пациенти, прегледани в периода от септември 2024 г. до май 2026 г. постоянна протеза са получили едва 25%. Министерство на здравеопазването на Газа, контролирано от Хамас, съобщи на 28 август за над 6000 ампутации и за недостиг дори на гипс в центъра за протезиране. Основният недостиг там не е на обувки, а на протези, и услугата, която Adidas предлага от Кайро до Рамала, не може да го преодолее.

Друг спорен елемент в кампанията е употребата на квалификацията „геноцид“ като вече установен правен факт. Към настоящия момент такова решение на Международния съд в Хага няма. Делото на Южна Африка срещу Израел се разглежда активно от януари 2024 г. и все още няма произнесено решение по основния спор. С определение от 21 май 2026 г. съдът даде на Претория срок до 22 ноември 2027 г. да отговори на израелската защита. Последното писмено становище на Израел се очаква до 22 май 2029 г. Наложените временни мерки са част от предварителен процесуален механизъм за защита на права до окончателното решение и сами по себе си не представляват заключение за извършено престъпление. Отделно от съда в Хага, на 16 септември 2025 г. анкетната комисия на ООН, ръководена от Нави Пилай, заключи, че Израел е извършил геноцид. Израел отхвърли доклада чрез своя посланик в Женева Дани Мерон с аргумента, че твърдението за умисъл не може да бъде подкрепено с доказателства.

Основният правен спор около това заключение се концентрира върху един от най-трудните за доказване елементи – наличието на специален умисъл да бъде унищожена дадена група като такава. Правният анализ на UN Watch поддържа, че комисията не преодолява този праг и се опира на подбрани цитати и изводи по аналогия вместо на конкретни недвусмислени доказателства. Организацията настоява още, че докладът не отчита в достатъчна степен ролята на Хамас като воюваща страна, чийто боен състав има численост от над 30 хиляди души, както и практиката за укриване на тунели и оръжия в джамии, училища, жилищни блокове и болници. Третият аргумент е, че комисията приема данните за жертви от нелегитимно ведомство, което е подчинено пряко на Хамас, но игнорира официалните данни на Израел за убити бойци на терористичната групировка.

Именно тази последна опора е най-слабата от трите, защото съотношението между цивилни и бойци остава спорно дори в самия Израел. Нетаняху го определи пред The Economist като близо 1,5 цивилни на 1 боец. Изтекла база данни на военното разузнаване, описана от 972 Magazine през август 2025 г., показва дял на цивилните от 83%. В началото на 2026 г. Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че приемат оценка от 70 хиляди загинали, без да може да представи собствена разбивка между цивилни и бойци.

По-силен е оперативният пласт на аргументацията, тъй като се опира на по-лесно проверими факти. Преди войната Хамас заяви, че разполага с подземна мрежа от над 500 км. Представители в сферата на отбраната я оценяват на между 560 и 720 км с около 5700 шахти, според данни, осветлени от The New York Times през януари 2024 г. Заложници бяха държани както в тази тунелна мрежа, така и в жилищни сгради над нея. При спасителната операция в Нусейрат на 8 юни 2024 г. четиримата освободени заложници бяха държани в два многоетажни жилищни блока на около 200 метра един от друг. Операцията беше проведена през деня при оживени улици около пазара. В периода на операцията т.нар. здравно министерство на Газа докладва поне 274 убити палестинци, а израелското командване посочи число под 100. На 29 август 2024 г. похитителите застреляха от близко разстояние 6 заложници в 120-метров тунел в квартал „Тал ас-Султан“ в Рафах, само няколко дни след като друг заложник беше изведен жив от същия район. Подземната мрежа и държането в плен на похитени сред цивилното население не решават правния спор за начина, по който Израел е водил войната, но показват защо той не може да бъде сведен единствено до броя на жертвите и разрушенията.

Извинението получава допълнителна политическа тежест от факта, че Adidas е германска компания, а на 17 май 2019 г. Бундестагът прие първата парламентарна резолюция в Европа, която определя аргументацията и методите на движението за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции като антисемитски и призовава за спиране на държавното финансиране за организации, които ги пропагандират. На 5 януари 2024 г. Берлин отхвърли обвинението в геноцид като неоснователно, а 9 дни по-късно обяви, че ще се намеси в съдебното производство в Хага в подкрепа на Израел.

През март 2026 г. федералното правителство се отказа от своето намерение, след като Никарагуа заведе собствено дело срещу Германия заради подкрепата ѝ за Израел. Говорителят на външното министерство Йозеф Хинтерзехер обясни, че Берлин вече е страна по отделно спорно производство и затова няма да използва възможността да се включи в делото на Южна Африка. Попитан дали Германия продължава да отрича квалификацията „геноцид“, той отговори само, че отхвърля обвиненията на Манагуа. Общественото мнение се движи в обратна посока спрямо тази официална линия. Проучване на YouGov, проведено на 17 и 18 септември 2025 г., показва, че 62% от избирателите в страната считат израелските действия в ивицата Газа за геноцид. Несъгласни са 17%. Плакатът на израелския екип на Adidas попадна именно върху този разлом.

Компанията вече е реагирала по сходен начин, но под натиск от противоположната страна. През юли 2024 г. Adidas изтегли рекламата на маратонките SL72 с Бела Хадид, след като правителството на Израел посочи асоциация на модела с Олимпийските игри в Мюнхен от 1972 г. Компанията се извини за „неволна грешка“, а след това поднесе още едно извинение – на Хадид, Жул Кунде и A$AP Nast – за вредата, причинена им от кампанията. Двете извинения бяха отправени с 26 месеца разлика, но следват сходен корпоративен модел: съжаление за причинената обида, ограничаване на отговорността до конкретната кампания и запазване на самия продукт.

Ефектът от подобен натиск се вижда и по поредицата спонсори на израелската футболна федерация. Adidas се оттегли през 2018 г. след кампания с участието на над 130 палестински клуба и петиция с над 16 хиляди подписа, без да обяви причина за решението си. Puma не поднови договора си след 2024 г. Erreà подписа през август 2024 г. и договорът влезе в сила на 1 януари 2025 г. Годишната му стойност бе около 60 хиляди евро срещу близо 100 хиляди при предшественика, по данни на самото движение за бойкот. Reebok стана доставчик на екипировката от февруари 2025 г. и към края на септември годината федерацията съобщи, че компанията иска логото ѝ да бъде свалено. Reebok опроверга това пред Reuters и увери, че логото ѝ остава. То продължи да стои на фланелките и през квалификациите за световното първенство през 2026 г.

Тази последователност показва, че политическият натиск може да затруднява спонсорските отношения и поне в случая с Erreà да понижи отчетената им стойност, но не доказва трайно прекъсване на връзката: федерацията досега винаги е намирала заместник. Финансовите данни за Adidas дават по-скоро изходен контекст, отколкото измерване на ефекта от сегашната кампания. На 4 септември 2026 г. – преди хаштагът #BoycottAdidas да набере скорост през уикенда – акциите на компанията се движеха спокойно. Концернът отчете рекордни приходи от 24,8 млрд. евро за 2025 г. и ръст от 17% в развиващите се пазари, сред които попада и Близкият изток. Тези числа показват финансовата позиция, от която компанията влиза в спора, но не могат сами по себе си да покажат дали бойкотът ще има икономически ефект.

Оттук може да се очертае най-вероятният корпоративен отговор, въпреки че резултатът все още не е ясен. Формулировката на извинението не предвижда спиране на Single Shoe и не включва ангажимент за изрично оттегляне от избора на Битон; тя приписва конкретната кампания на израелския екип на компанията, докато оставя продукта непокътнат. Прецедентът от 2024 г. сочи, че Adidas е използвала такъв модел на извинение и при натиск от противоположната страна. Затова текстът на извинението е слаб индикатор, че компанията е променила политиката си под натиска на бойкота.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

Белият дом публикува два загадъчни клипа без обяснение. Какво може да е посланието?

🇺🇸 Официалните профили на Белия дом в социалните мрежи публикуваха две кратки видеа, с което предизвикаха вълна от въпроси и спекулации. И двата клипа се появиха на всички платформи, в които администрацията на Тръмп поддържа присъствие, което почти сигурно изключва варианта за случайна техническа грешка остава твърде слабо вероятна.

В първия клип е публикуван малко след 21:00 часа местно време. Камерата, насочена към земята, е заснела обувки и под, а на екрана се появява надписът „sound on". На аудиото отчетливо се чува женски глас, който задава въпрос: „It's launching soon, right?", последван от краткото „yes" от втори глас. Според Newsweek, този глас принадлежи на прессекретаря Каролайн Лийвит, макар че за момента няма официално потвърждение.

В последваща публикация Белия дом публикува още по-загадъчно видео, което в по-голямата част показва черен екран, прекъсван от статичен шум и звук, подобен на този от известието за ново текстово съобщение. Описанието съдържа емоджита на телефон и високоговорител. В един-единствен кадър за част от секундата на екрана се появява изображение на отделено от пилона американско знаме, което незабавно изчезва.

Към момента на публикуване Белият дом не е дал обяснение. Публикациите предизвикаха реакции както от поддръжници, така и от критици на администрацията. Консервативната инфлуенсърка Беки Уайс коментира директно под поста с въпроса „What is this“ а верифициран Instagram профил директно попита: „Should we be concerned?“, отбеляза Newsweek.

Съдържанието на клиповете допуска различни интерпретации. Изречението „it's launching soon" може да се отнася до предстоящо стартиране на нова инициатива, но в условията на продължаващ военен конфликт в Близкия изток не е изключено видеото прави опит за внушение на предстояща военна операция, ескалация или политическо решение, свързано с хода на кампанията.

Паралелното публикуване на всички платформи е характерно за координирана стратегия за комуникация, а не за техническа грешка. От завръщането си в Белия дом Тръмп залага на нетрадиционен подход в своята комуникация в социалните мрежи – от стилизирани клипове, които смесват реални кадри от ударите срещу Иран с кадри от филми и видеоигри, до изображения, генерирани от AI. Появата на американското знаме в един-единствен кратък кадър на втория клип засилва допълнително усещането за съзнателно изградено послание с патриотичен заряд, насочено към вътрешна аудитория.

Каквото и да предстои, методът е показателен: официалните канали на Белия дом все по-често влизат в роля на инструмент за изграждане на напрежение и очакване, а не като средство за осведомяване.

Край на печалбите от AI пропаганда: X затяга контрола върху дезинформацията.

🇺🇸 Платформата X обяви, че ще вземе мерки срещу създатели на съдържание, публикуващи генерирани от изкуствен интелект (AI) клипове на военни конфликти, без да изрично уточняват, че съдържанието е изкуствено създадено.

Ръководителят на продуктовия отдел на X Никита Биър съобщи, че потребителите, използващи AI инструменти за заблуда ще бъдат изключвани от програмата за споделяне на приходи (Creator Revenue Sharing Program) за период от три месеца (90 дни).

Ако те продължат да публикуват подвеждащо AI съдържание след края на наказанието, ще бъдат отстранени окончателно от програмата.

„Във времена на война е от критично значение хората да имат достъп до автентична информация от мястото на събитието. С днешните AI технологии е изключително лесно да се създава съдържание, което заблуждава. Считано отсега, потребители, които публикуват генерирани от AI видео на въоръжен конфликт, без да добавят пояснение, че са направени с AI, ще бъдат лишавани от приходи за 90 дни“, написа Биър.

От компанията посочват, че ще откриват подвеждащи публикации с комбинация от инструменти за откриване на генеративно AI съдържание, както и чрез системата си за проверка на факти – Community Notes.

Програмата за споделяне на приходи в X дава възможност на авторите да печелят средства от съдържанието си в платформата, получавайки част от рекламните приходи, ако съдържанието е популярно. Създадена с цел да увеличи ангажиращото съдържание в X, критици на програмата отдавна алармират, че тя стимулира автори да публикуват сензационни материали, кликбейт и постове, целящи да предизвикат възмущение. Някои също така критикуват слабия контрол върху съдържанието и изискването авторите да бъдат платени абонати на X, за да участват.

Предвид лекотата, с която AI се използва за създаване на подвеждащи снимки и видеоклипове, забраната на X за финансово възнаграждаване на такъв тип съдържание е само частично решение. Извън темата за войната, AI медиите често се използват за създаване на политическа дезинформация – дейност, които все още ще бъде допусната според новата политика.

Новата чат платформа MAX среща съпротива сред руските войски на фронта.

🇷🇺 Руски военнослужещи в окупираната Донецка област масово оказват съпротива на заповедите за инсталация на MAX, новата чат платформа, контролирана от Кремъл. Това съобщават агенти на партизанското движение „АТЕШ“, действащи в 27-а и 144-та мотострелкови дивизии към 2-ра общовойскова армия на Сухопътните войски на Руската федерация.

Според информацията, руското командване е разпоредило на целия личен състав да премине към MAX до 18 февруари, като е забранило използването на всички други платформи за комуникация. Директивата е довела до открито изразено недоволство сред редовите войници и част от офицерите.

Ситуацията се е влошила след скорошното прекъсване на услугите на Starlink, което доведе до колпас на руските структури за командване и контрол. Според информаторите това е довело до загуби в жива сила и принудително изтегляне от вече превзети позиции в района на Гуляйполе.

„Редовите войници и част от офицерския корпус активно търсят начин да избегнат инсталация на руския държавен месинджър MAX – на практика софтуер за шпионаж, контролиран изцяло от службите за сигурност“, посочват от движението. Смята се, че много военнослужещи планират да закупят втори телефон специално за проверки, на който да бъде инсталиран MAX, докато в същото време се твърди, че офицерите са склонни да си затварят очите за случващото се.

От АТЕШ твърдят, че много руски войници вярват, че употребата на държавния месинджър в крайна сметка може да доведе до наказателни или дисциплинарни дела срещу тях.

„Всички военнослужещи са убедени, че използването на държавното приложение рано или късно ще доведе до обвинения, тъй като е невъзможно да се води война в стриктно съответствие с наличните закони и заповеди“, допълват от движението.

Вътрешната съпротива срещу новата платформа идва на фона на сериозен срив в комуникациите на предно разположени руски войски.

The Moscow Times цитира висш служител на НАТО, според когото украинските въоръжени сили водят настъпление в Запорожка област, след като руските сили останаха без сателитен интернет. Говорейки при условие за анонимност, служителят посочи, че прекъсването е отслабило значително оперативните способности за командване и контрол на руските войски, добавяйки, че е малко вероятно алтернативна система, въведена от Москва, да достигне ефективността на Starlink.

По-рано руски военни военни блогъри алармираха, че спирането на Starlink ще наруши сериозно координацията на фронта, като някои описаха системата като незаменима за комуникациите и контрола на бойното поле.

The Moscow Times уточни, че Starlink терминалите, използвани от руската страна, на практика са били незаконни. Твърди се, че устройствата са били внесени контрабандно в Русия и активирани, защото технически са били регистрирани като намиращи се във временно окупираните украински територии.

По-рано въпросът беше повдигнат в дискусии между Пентагона и SpaceX. Въпреки че стотици неоторизирани терминали бяха деактивирани през лятото на 2024 г. по-сериозният проблем не беше изцяло разрешен, което позволи на някои руски части да продължат да разчитат на системата до последните докладвани прекъсвания.

По-рано свещеник от Руската православна църква призова енориашите да се помолят за възстановяване на Telegram, след като държавният медиен регулатор „Роскомнадзор“ му наложи още по-строги ограничения.

Александър Микушин, който служи в Покровския събор в Барнаул, призова руските миряни да „помолят Бог“ да даде „мъдрост“ на служителите в Роскомнадзор, отговорни за това решение. Той заяви, че Telegram не е просто приложение за съобщения, а също така пространство „за молитва, сърдечен разговор и помощ на ближния“.

Глобален срив: Cloudflare спря работа, засегна ChatGPT, Facebook, X и хиляди други сайтове

🚫 Водещи уебсайтове и онлайн платформи като ChatGPT, Facebook и X са потърпевши от прекъсвания в услугата в резултат на мащабен срив в услугите на Cloudflare.

„Cloudflare е наясно с проблема и в момента го разследва. Той може да засегне множество клиенти/ Ще предоставим повече информация, щом я получим“, съобщиха от компанията.

Cloudflare е една от водещите глобални интернет компании, предлагаща мрежови услуги за доставка на съдържание (CDN), Reverse Proxy със защита от DDoS атаки и други, WAN мрежи, DNS услуги домейни регистрация и много други свързани услуги.

Централата на компанията се намира в Сан Франциско, Калифорния. Според данните на W3Techs към януари 2025 г. около 19,3% от всички уебсайтове в интернет използват услугите на Cloudflare за уеб сигурност и справяне с голям трафик. Поради тази причина днешният срив веднага се отрази на хиляди платформи по света.

Парадоксално, дори платформата Down Detector, която е създадена, за да проследява за прекъсвания в различни платформи и услуги в мрежата, също стана недостъпна за известно време.

По-късно от Cloudflare съобщиха, че постепенно услугите им се завръщат онлайн, но „все още може клиентите да виждат по-висок от нормалния процент грешки, докато продължаваме дейностите по възстановяване“.

Това е пореден глобален интернет срив за последните няколко месеца, предшестван от проблеми с Amazon Web Services (AWS) и Microsoft Azure. През октомври AWS претърпя повреда в резултат на проблем с връзката към центровете за данни в САЩ, което доведе до преки последствия за услугите по цялото земно кълбо.

„По време на днешния срив новинарски сайтове, платежни системи, правителствени информационни страници и общностни услуги просто замръзнаха“, посочи Греъм Стюарт, ръководител „Обществен сектор“ в компанията за киберсигурност Check Point.

„Това не се случва, защото всяка организация се е сринала сама по себе си. Причината е, че един единствен слой, от който всички зависят, спря да отговаря. Хората виждаха обикновена страница с грешка, но проблемът стигна до системите, поддържат основни услуги“, обясни той и подчерта, че става дума за сериозен проблем в киберсигурността.

„Всяка платформа, през която минава толкова голяма част от световния трафик, автоматично се превръща в мишена. Дори случайно прекъсване създава шум и несигурност, които атакуващите умеят отлично да използват“, допълни Стюарт.

19 убити при протести срещу забрана на социалните мрежи в Непал.

🇳🇵 Най-малко 19 души бяха убити по време на масови протести в Непал срещу забрана, която беше наложена от правителството на десетки онлайн платформи, включително Facebook, Instagram, WhatsApp и X.

Миналата седмица кабинетът на премиера К. П. Шарма Оли наложи блокиране на 26 от най-популярните социални мрежи и приложения за съобщения, защото компаниите не спазиха крайния срок за регистрация по новите регулации.

В понеделник недоволството от забраната прерасна в сблъсъци по улиците на столицата Катманду и редица по-малки градове. Десетки хиляди, предимно млади хора, излязоха на демонстрации не само срещу блокирането на тези платформи, но и корупцията и авторитаризма на правителството.

В Катманду протестиращи пробиха полицейски бариери, направиха опит да щурмуват сградата на парламента и подпалиха входната порта. Полицията отговори с бойна стрелба, сълзотворен газ, гумени куршуми, палки и водни оръдия.

По официални данни 19 души са починали от тежки наранявания, включително огнестрелни рани в главата и гърдите. Повечето загинали са в столицата, но двама души бяха убити при сблъсъци в източния град Итахари. Над 100 души са ранени и настанени в болници.

Движението вече бе наречено „протестът на поколението Z“, тъй като младите непалци успяха да заобиколят блокираните мрежи и да мобилизират хиляди. Мнозина излязоха по улиците с плакати „Младежта срещу корупцията“ и заявиха, че борбата е насочена към злоупотребите и непотизма на политическата върхушка.

Правителството въведе вечерен час в районите на напрежение до 22 ч. в понеделник.

Забраната влезе в сила в полунощ в четвъртък и доведе до хаос в страната, като затрудни бизнеса, туризма и комуникацията на хора с близки в чужбина. Сред блокираните са още Reddit, LinkedIn, Pinterest и Signal. TikTok обаче остана достъпен, след като спази изискването за регистрация и се превърна в ключов инструмент за мобилизация. В платформата масово се разпространява видео, противопоставящо трудностите на обикновените непалци на разточителния живот на децата на политици, което допълнително подхранва гнева срещу властта.

Министерството на комуникациите заяви, че компаниите са получили седем дни да се регистрират по силата на съдебно решение, но само пет са спазили срока. Последва заповед за деактивиране на останалите платформи.

Правителството защити мерките с аргумента, че целта е борба с езика на омразата, фалшивите новини и онлайн престъпността. Международни групи вече осъдиха действията. Комитетът за защита на журналистите алармира, че това е „опасен прецедент за свободата на словото“.

В неделя десетки журналисти в Катманду протестираха срещу забраната с лозунги „Без блокиране на социалните мрежи, без заглушаване на гласовете“ и „Свободата на изразяване е наше право“.

Преди ескалацията на протестите премиерът Оли отхвърли критиките към себе си и заяви, че няма да търпи подкопаване на страната. „Независимостта на страната е по-важна от загубата на работата на шепа хора. Недопустимо е да се нарушава законът, да се пренебрегва конституцията и да се обижда националното достойнство и суверенитетът“, каза той в реч в неделя.

Въпреки че Непал обикновено се смята за държава със сравнително свободно изразяване, критици алармират за растящ авторитарен натиск от страна на правителството на Оли. През 2023 г. TikTok вече беше забранен за период от девет месеца поради опасения за език на омразата и киберпрестъпност, но по-късно бе възстановен след регистрация.

В парламента в момента се обсъждат законопроекти за социалните мрежи и медиите, които биха могли да предвиждат глоби или затвор за съдържание, сметнато за против „националния интерес“, но също така и възможност правителството да закрива вестници и да отнема лицензите на журналисти.

Две момичета бяха арестувани заради TikTok видео на фона на горящ нефтен склад в Сочи

🇷🇺⚖️📱 Руската полиция задържа две момичета, заснели видео за TikTok на фона на горящ нефтен склад в Сочи, основният курортен град на Русия, след като Украйна извърши мащабен удар.

Около 30 мощни експлозии предизвикаха огромен пожар в съоръжението, разположено до главното летище, използвано често от Владимир Путин. „Сочи претърпя атака с дронове от киевския режим снощи“, заяви губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев в Telegram.

Далекобойните дронове „Лютый“ доведоха до сериозни смущения на летището в Сочи, където над 50 туристически самолета бяха отклонени или забавени, а изчакващите пътници бяха евакуирани в подземно бомбоубежище.

Във видеото 21-годишната Даша и 19-годишната Карина се усмихват и пеят на песента „Малинов зора“ на Мияги пред отблясъците на пожара, причинен от атаката с дронове. Малко след неговото публикуване онлайн, то започва да се разпространява лавинообразно и е споделено от множество публични страници, призоваващи за техния арест, с който да бъдат принудени да се извинят за действията си. В крайна смекта полицията провежда разследване и момичетата са арестувани.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че отломки от дрон са ударили резервоар за гориво в нефтения склад, а 127 огнеборци са бориха с пожара в неделя, който по-късно беше потушен. Руските власти съобщиха, че атаката с дронове срещу рафинерията е една от няколкото, предприети от Украйна през уикенда.

Киев заяви, че ще засили въздушните си удари срещу Русия в отговор на увеличаването на руските атаки на нейна територия през последните седмици, които убиха десетки цивилни.

Междувременно Русия отново бомбардира ключов мост в южния украински град Херсон, като загина един мъж, съобщиха местните власти. Кадри показват как Русия разрушава жизненоважен пътен преход над река Днепър, прекъсвайки основна артерия към квартал Корабел в града. В близкия Николаев седем души бяха ранени и няколко къщи бяха разрушени. Украйна съобщи и за седем жертви при руските атаки в събота в регионите Херсон и източния Донецк.

Украйна не е коментирала ударите. Тя насочва атаките си към енергийната инфраструктура на Русия в отмъщение за продължителните руски бомбардировки на украинската енергийна мрежа през цялата война.

Късно в събота (2 август) имаше съобщения за експлозии и дим в близост до контролираната от Русия Запорожка ядрена електроцентрала в окупирана Украйна, най-голямата ядрена електроцентрала в Европа.

„Всяка атака в близост до ядрена електроцентрала – независимо от целта – носи потенциални рискове за ядрената безопасност и трябва да бъде избягвана. Отново призовавам за максимална военна сдържаност близо до ядрени съоръжения, за да се предотврати продължаващият риск от ядрена авария“, заяви генералният директор Рафаел Мариано Гроси.

През юли Тръмп заяви, че Путин има 50 дни, за да прекрати войната, или Русия ще се сблъска със строги мита върху петрола и други износи. В понеделник (28 юли) обаче Тръмп постави нов срок от „10 или 12“ дни. По-късно той определи нов краен срок, който изтича на 8 август.

Протестите в Турция продължават, Х на Илон Мъск блокира профилите на опозиционните лидери.

🇹🇷 Социалната медийна платформа X на Илон Мъск спря акаунтите на някои от водещите турски опозиционни фигури, на фона на продължаващите мащабни граждански вълнения в южната ни съседка. Самопровъзгласил се за защитник на свободното слово, по-рано той каза, че придобива платформата, за да пребори цензурата и възстанови свободата на словото в нея.

В същото време Висшият съвет за радио и телевизия на Република Турция спря всички предавания на живо от местата на протести, митинги и от Съдебната палата в Истанбул, където се очакваше съдебно решение по мярката за неотклонение на опозиционния лидер и кмет на града Екрем Имамоглу.

Снощните дискусии за вътрешнополитическата ситуация с участието на експерти продължиха на живо от студиото по обществени, частни и опозиционни канали, но се излъчваха записи на речи на политици или предишни събития. Традиционно телевизионните канали или редуват предавания на живо от местата на събитието, или поддържат постоянно предаване на екрана, коментирайки го.

Каналите бяха принудени да направят тази промяна в обичайния формат на излъчване след като бяха предупредени от регулатора, чийто ръководител Ебубекир Шахин направи изявление, в което се посочва нуждата от спазване на закона при излъчване на информация.

„Санкции, сред които дългосрочно спиране на излъчване и анулиране на лицензи, ще се приложат към организации, които излъчват извън закона, призовават обществеността да излезе на улицата, излъчват коментатори, които правят изявления от името на незаконни организации, излъчват от пристрастни позиции, излъчват информация, нарушаваща правата на гражданите, обиждаща или заплашваща. държавници, служители на съдебни органи, провеждащи разследвания, служители на службите за сигурност и правоприлагането агенции“, заяви Шахин в изявление в X.

"Приемам": Илон Мъск обяви, че е готов да се бие с Мадуро

🇺🇸⚔️🇻🇪 Президентът на Венецуела Николас Мадуро предизвика Илон Мъск на битка, която да бъде излъчена по националната телевизия на латиноамериканската страна, след като беше обвинен от американския милиардер в подправяне на изборните резултати.

След резултатите от президентските избори във Венецуела, в които и Мадуро, и неговият опонент претендираха за победа, изпълнителният директор на Tesla се обърна към социалистическия лидер в платформата X, известна в миналото като Twitter, обвинявайки го в „голяма изборна измама“.

„Мадуро, махай се! Венецуелците избраха да сложат край на комунистическата диктатура на Николас Мадуро. Данните обявяват съкрушителна победа на опозицията и светът чака да признаете поражението след години на социализъм, мизерия, упадък и смърт“, гласи част от написаното от Мъск.

Публикациите му бързо привлякоха вниманието на самия Мадуро, който нарече милиардера заплаха за Венецуела и по странен начин го предизвика на бой по националната телевизия.

„Социалните медии създават виртуална реалност и кой контролира виртуалната реалност? Нашият нов заклет враг, известният Илон Мъск“, отговори Мадуро, след което добави:

„Искате ли да се бием? Хайде да го направим. Илон Мъск, готов съм. Не ме е страх от теб, Илон Мъск. Нека се бием, където пожелаете.“

До сряда следобед, когато новината за разразилия се между двамата виртуален спор вече се беше разпространила онлайн, изпълнителният директор на Tesla, SpaceX и Twitter реши да отговори на предизвикателството с лаконичното „Приемам“.

Националният избирателен съвет на Венецуела - избирателният орган на страната, който е верен на Мадуро и управляващата партия - обяви социалистическия лидер и досегашен президент на страната за победител на изборите с крехките 51% от гласовете, въпреки многобройните екзитполове, които категорично посочиха победа на опозицията.

Избирателният орган съобщи, че опозиционният кандидат Едмундо Гонзалес е спечелил 44% от гласовете.

В същото време обаче Центърът Картър, американска неправителствена организация, създадена през 1982 г. от бившия президент на САЩ Джими Картър, фокусирана върху човешките права, разрешаването на конфликти и мониторинг на изборния процес, заяви във вторник, че не е в състояние да провери резултатите от президентските избори, обвинявайки властите в „пълна липса на прозрачност“, без да предоставя никакви индивидуални резултати от социологическите проучвания.

„Неуспехът на избирателните органи да оповестят разбивка на резултатите по избирателни секции представлява сериозно нарушение на избирателните принципи“, отбелязаха от базираната в Атланта група, чиято техническа мисия от 17 експерти беше изпратена да наблюдава изборите в четири града във Венецуела. В заключение от фондацията отбелязаха, че изборите не отговарят на международните стандарти, поради което „не могат да се считат за демократични“.

От шофьор на автобус до социалистически диктатор

Армията на Венецуела отдавна подкрепя Мадуро, чиято кариера минава през шофьор на автобус, профсъюзен деец, лидер на кампанията по освобождаване от затвора на Уго Чавез (1994), председател на Народното събрание на Венецуела (2005-06), министър на външните работи (2006) и вицепрезидент (2012), преди да бъде назначен за временно изпълняващ задълженията на президент на Венецуела след смъртта на Уго Чавес (март 2013).

На президентските избори от 14 април 2013 г. Николас Мадуро изпреварва съперника си Енрике Каприлес Радонски с 1,5%, но последният не признава изборните резултати.

На следващите избори на 20 май 2018 г. е преизбран за държавен глава на страната за периода до 2025 г., получавайки 67,8% от гласовете във вот, считан от широката общественост за фиктивен, след повечето основни опозиционни партии бяха лишени от участие, а избирателната активност се оказа най-ниската в цялата демократична епоха на Венецуела. Тогавашните събития предизвикаха широк международен отзвук и протести от страна на повечето страни по света, сред които и тези от Латинска Америка. Четиринадесет държави, включително Аржентина, Бразилия и Канада, отзоваваха своите посланици от Каракас в знак на протест, а САЩ наложиха на Венецуела нови икономически санкции. Резултатите от тогавашните избори бяха признати единствено от Русия, Салвадор, Куба и Китай.

На 10 януари 2019 г. се състоя официалната церемония, на която Мадуро встъпи в длъжност като президент на страната за втори път. Заради несъгласието на опозицията клетвата беше положена във Върховния съд, а не в Народното събрание на Венецуела. Председателят на Народното събрание, Хуан Гуайдо, обяви президентството му за нелегитимно, след което се самопровъзгласи за временен президент на страната на 23 януари 2019 г.

Символ на разпада и международната изолация

Мадуро често е описван като диктатор, а доклад на Организацията на американските държави описва множество престъпления срещу човечеството, които са били извършени от режима му. В хода на управлението му над 9000 души стават обект на извънсъдебни екзекуции, а колапсът на местната икономика, предизвикан от социалистическите стопански политики, принуждава повече от четири милиона граждани на страната да избягат в чужбина. Основни съюзници на Мадуро остават Китай, Куба, Русия, Иран и Турция.

На 26 март 2020 г. Департаментът по правосъдие на САЩ обвини Мадуро в трафик на наркотици и наркотероризъм, а Държавният департамент на САЩ предложи награда от 15 милиона долара за информация, която би спомогнала той да бъде подведен под отговорност.

Мадуро не е първата световна фигура, която Мъск провокира.

Технологичният милиардер отдавна твърди, че може да победи в битка срещу Марк Зукърбърг, американски програмист и предприемач в областта на ИТ сферата и филантроп, известен преди всичко със създаването на социалната мрежа Facebook.

През изминалата седмица Мъск възроди дългогодишното съперничество между двамата, когато неочаквано каза на репортер: „Ще се бия със Зукърбърг на всяко място, по всяко време и по всякакви правила.“

Отговорът на Зукърбърг обаче сякаш не споделяше същия ентусиазъм: „Наистина ли правим това отново?“

Разговорите за потенциална битка между двамата датират от миналия юни, когато Зукърбърг стартира Threads, социална медийна платформа, която се конкурира директно с платформата X, собствено на Мъск.

Благотворителен мач в клетка се подготвяше до края на миналия август, когато Мъск публикува, че може да се нуждае от операция, за да коригира нараняване на гърба, което е получил по време на сблъсъка си със сумист осем години по-рано.