В ход е масирана украинска атака с дронове срещу Европейска Русия.

🚨 Стотици украински ударни дронове навлязоха по няколко направления във въздушно пространство на Руската федерация, отправяйки се основно към Ленинградска област. Към 22:55 часа московско време картата на полетните маршрути, публикувана от местни мониторинг канали, илюстрира плътна мрежа от ударни БПЛА, насочени от югозапад през Брянска, Смоленска и Калужка област на север към Псков и Велики Новгород, както и на изток към Тула, Орел и Рязан.

Друга група безпилотници лети по южното направление от Ростовска и Воронежка към Волгоградска област. Регистрирани са и реактивни дронове в пограничните райони между Белгородска и Харковска област. Според предварителни оценки става дума за около 280 конвенционални и 3 реактивни дрона, макар тези данни да не претендират за абсолютна точност, а по-скоро са ориентировъчни.

Атаката се провежда в момента, поради което информацията е непълна и ще бъде обновена на по-късен етап. Обхватът на навлизане от Балтика до Южен Урал повтаря и надгражда модела от последните седмици, с който Киев насочва систематично вълни от дронове за нанасяне на ударо по енергийна и логистична инфраструктура дълбоко в руския тил.

По-рано днес бяха обявени резултатите от атаката от предишната нощ. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че до 07:00 ч. тази сутрин са прехванати 147 украински дрона над 11 области: Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Смоленска, Тулска и Калужка област, Краснодарския край, Адигея, Башкортостан и окупирания Крим, както и над акваториите на Черно и Азовско море.

За първи път от дълго време дроновете достигнаха до Урал – целта им беше рафинерията „Башнефт-Новоил" в Уфа, част от „Роснефт", на около 1400 км от украинската граница. Според руското независимо издание „Астра" обектът е бил поразен успешно. Губернаторът Радий Хабиров потвърди в Telegram, че ПВО е свалила няколко дрона при подхода, но отломки са довели до пожар в индустриална зона, докато друг дрон е ударил жилищна сграда без пострадали.

Тревога за въздушна опасност беше обявена в сутрешните часове на деня в Ленинградска област, въпреки че беше отменена бързо, без потвърждение за нарушение на въздушното пространство от страна на безпилотни. Регионът обаче остава приоритетна цел. Само в последната седмица на март пристанището Уст-Луга, ключов терминал за износ на петролни продукти, въглища и зърно на Балтийско море, беше ударено 5 пъти за 10 дни.

Осем резервоара, всеки с 30 000 кубически метра, бяха повредени от пожар, което представлява около една четвърт от складовия капацитет на терминала. Сателитни снимки, публикувани от Reuters, показват щети и по пристанищните кейове

Руските петролни пристанища на Балтийско море отново горят.

🔥 Приморск и Уст-Луга, ключови руски петролни пристанища на Балтийско море, отново са обхванати от пламъци след снощните украински удари, сочат данни на НАСА.

Последните сателитни снимки от Fire Information for Resource Management System (FIRMS) на НАСА показват нови огнища, възникнали между 3 и 12 часа преди да бъдат засечени от системата по-рано тази сутрин.

Александър Дрозденко, губернатор на Ленинградска област, съобщи в изявление на Telegram канала си, че през нощта руската противовъздушна отбрана е прехванала 36 дрона, без да споменава дума за нанесените щети.

Украйна атакува петролната инфраструктура на Русия в Балтийско море почти ежедневно тази седмица в опит да намали енергийните приходи, финансиращи военната агредия срещу нея. В понеделник украински дронове подпалиха пристанището в Приморск, последвано от атака срещу Уст-Луга в сряда.

Предишна серия от сателитни снимки на НАСА от вчера показа нови пламъци на пристанището в Приморск и остатъчни пожари в Уст-Луга, които може да са резултат от атаката в сряда. Пожарите принудиха и двете съоръжения временно да спрат товаренето на петрол, въпреки че данните за морския трафик показват, че Приморск е подновил поне временно част от операциите си в четвъртък.

Паузата в балтийското товарене идва на фона на нарастващите опасения от глобален недостиг на петрол заради войната в Близкия изток, която почти спря потоците от суров петрол през Ормузкия проток. Ако тя продължи през второто тримесечие на годината, цените могат да достигнат 200 долара за барел, се посочва в бележка на анализитори от Macquarie Group Ltd.

Спирането в Балтика вече засяга неочакваните печалби на Москва от конфликта в Близкия изток, който стимулира търсенето на руски петрол и тласна цената му до почти четиригодишен връх. При тези нива на цените Русия би могла да получава близо 150 милиона долара дневно от износ на суров петрол от Приморск и Уст-Луга, които преди последните атаки с дронове съставляваха около 45% от общия износ на страната по море.

Енергийната инфраструктура в Ленинградска област отново е обект на украински удари.

🔥 Енергийната инфраструктура в Ленинградска област на Руската федерация отново е цел на мащабна украинска атака с дронове, в рамките на която по предварителни данни са поразени обекти в района на пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк. Екипът на OSINT проекта КіберБорошно успя да геолокира кадри от огнената стихия, последвала ударите, която е видими от километри.

Атаката е поне четвъртата за по-малко от седмица срещу ключовата енергийна инфраструктура на Кремъл по балтийското крайбрежие. На 22 март дронове поразиха терминал на Транснефт в Приморск – най-голямото руско пристанище за износ на суров петрол по Балтийско море с капацитет над един милион барела дневно. На 25 март последва мащабна атака срещу комплекс за преработка на Газпром в Уст-Луга с годишни обеми от 45 милиарда кубически метра природен газ. Беше повредено депо за съхранение на гориво и два танкера, което принуди обектът да прекрати дейностите по товарене на суров петрол за неопределен период от време.

Руското министерство на отбраната заяви, че в рамките на тази атака над региона са били свалени 56 дрона. Само ден по-късно дронове поразиха петролна рафинерия „Кириши“ (КИНЕФ) на „Сургутнефтегаз“ – една от водещите в Европейска Русия.

Висоцк, третото ударено пристанище, е по-малък терминал, оперативно свързан с Лукойл, където се изнасят петролни продукти по жп линия. Там се намира и терминал за втечнен природен газ с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.

Паралелно с ударите руски държавни медии налагат тезата, че Литва, Латвия и Естония са отворили въздушен коридор за украинските дронове. Като повод за тези твърдения послужиха реални инциденти: украински дрон падна в езеро в литовската община Варена на 24 март, а на следващия ден в Латвия бяха открити останки на още един дрон, а друг се разби в комина на електроцентралата в естонския град Аувере. Службите и в трите държави потвърдиха, че апаратите са украински, но Естония и Литва изрично заявиха, че не са били насочени към техните територии, а са били отклонени от маршрута си. Въпреки това руската пропаганда направи опит да внуши, че инцидентите са доказателство за съзнателно участие на НАТО.

Тезата обаче среща скептицизъм дори сред самите руски граждани. В разговор в Telegram групата „Усть-Луга Чат" потребител предаде официалната позиция: „По телевизията казаха, че Прибалтика са отворили коридор за украинските дронове. Вече всичко лети оттам.“

Отговорът на друг потребител беше показателен: „Т.е. когато дроновете прелитат през руски региони и стигат до Башкирия, трябва да разбираме, че коридор за тях са отворили Белгородска, Тулска и Московска област.“

Тази координирана ударна кампания е системен натиск върху руския енергиен износ през Балтийско море. Според украински експерти, целта е да се наруши цялата верига, от преработка до доставки, на разстояние над 900 км от фронтовата линия.

Балтийският фланг под натиск: признаци за информационна подготовка на руска ескалация.

‼️ Инцидентите с дронове над Прибалтика през последните три дни, съчетани с осезаемо засилване на информационните операции на Кремъл, повтарят сценарий, наблюдаван в месеците преди руската инвазия в Украйна от февруари 2022 г.: изграждане на наратив за заплаха, приписване на провокации на противника и подготвяне на вътрешната и международната публика за „принудителен отговор“.

Късно снощи Украйна нанесе най-мащабната си нощна атака с дронове от началото на годината, насочена срещу нефтеното пристанище Уст-Луга в Ленинградска област. Руското министерство на отбраната отчете близо 400 изстреляни дрона към над 10 региона. По изчисления на Reuters около 40% от руския капацитет за износ на суров петрол (около 2 милиона барела дневно) са временно спрени. Ударът засегна съоръжения, които захранват директно руския федерален бюджет, а това увеличава шансовете от асиметричен отговор, включително такъв извън Украйна.

По време на атаката дронове навлязоха във въздушното пространство на страните от Прибалтика, всички те – членки на НАТО. В Естония безпилотен апарат удари комина на електрическата централа „Аувере“ в окръг Ида-Виру в 03:43 часа. Няма пострадали, енергийната система не е засегната, а главният прокурор Астрид Аси заяви, че дронът не е бил насочен срещу Естония. Армията въведе зона, забранена за полети за райони в североизточната част на страната, а предварителен оглед на останките сочи украински произход, според обществената медия ERR.

В Латвия дрон, засечен от радарите в 02:19 часа, се взриви 11 минути по-късно в района на село Доброчина в Краславски район – отново без жертви и материални щети, а произходът му все още подлежи на проверка.

Два дни по-рано дрон падна в езеро в южна Литва, недалеч от границата с Беларус. Властите потвърдиха, че летателният апарат има украински произход, като е излязъл от курс. Официалната оценка и в трите страни е еднаква: дроновете са били отклонени от средствата за електронна война и смущения на GPS сигнала, които Русия използва от години в Калининградска област.

Не е толкова важно обаче е какво реално се е случило, от това как бива представено. Telegram канали, които са известни с връзките си с Кремъл, веднага публикуваха карти и схеми, уж доказващи, че Украйна нарочно прекарва дроновете си през въздушното пространство на Полша и Балтика, за да удря Ленинградска област. Посланието е недвусмислено: територия на НАТО се използва за атаки срещу Русия – следователно Москва има право да отговори. Част от каналите твърдят, че дроновете са украински, макар наблюдатели, някои от които дори в коментарите под публикациите на „Правда“ в Естония и Латвия, допускат, че апаратите може да са руски и инцидентите да са инсценирани именно с цел този наратив.

В този подход няма нищо ново. Преди анексията на Крим през март 2014 г. и пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Кремъл следваше същия сценарий: инсциниране на заплаха от територията на съседна страна, приписването ѝ на другата страна и подготвяне на информационна среда, в която военна ескалация да изглежда като самозащита. Сега структурата се пренася върху Балтика — реални инциденти с отклонени дронове се раздуват и преформулират, за да подкрепят тезата, че НАТО активно помага на Украйна да удря руска територия.

На 22 март германският таблоид Bild разпали допълнително тревогите с прогноза, в която се допуска руска офанзива срещу Литва, Латвия и Естония още през май 2026 г. – по аналогия с тази в Украйна четири години по-рано. Оценката не е подкрепена от независими доказателства или военен анализ, но самата публикация говори за нарастващо безпокойство в европейските столици. Belfer Center към Харвардския университет е определил отдавна Прибалтика като най-уязвимото място по източния фланг на НАТО – бившите републики там са олицетворение на следвоенното разширяване на демокрацията и са удобна мишена за подлагане на Член 5 на изпитание.

Сценарият, който заслужава най-сериозно внимание, не е класическа военна офанзива – тя остава твърде малко вероятна, докато руските сили са затънали в украинското блато. По-реалистичен вариант изглежда ескалация, която остава точно под прага на открит конфликт. Тя би могла да включва системно погазване на въздушното пространство, с което руското присъствие в балтийската зона постепенно се превръща в норма; засилени кибератаки срещу критична инфраструктура; активиране на разузнавателни мрежи сред руските общности в Естония и Латвия; и непрекъсната пропагандна кампания, насочена срещу доверието в НАТО. Районът около Нарва, където е и „Аувере“, е особено уязвим: градът има преобладаващо рускоезично население, поради което от десетилетия е мишена на целенасочена кампания за руско влияние.

Събитията от последните 48 часа не доказват, че Кремъл готви военна ескалация в Балтика. Но те показват познат почерк на подготовка на информационната среда – онзи, който при предишни руски ескалации беше последван от преминаване от думи към действия. Дали и сега ще се стигне дотам зависи от хода на войната в Украйна, от евентуални преговори, от единството на Запада и не на последно място – от сигналите, които НАТО изпраща за готовността си да брани източния си фланг.

Енергиен нокдаун: Украински дронове поразиха терминала на „Газпром“ в Уст-Луга.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове атакуваха през изминалата нощ завода за преработка на газ в Уст-Луга, собственост на „Газпром“ и един от най-големите в цяла Европа, съобщи изданието Militarnyi.

Разположен в Ленинградска област, на около 1000 км от украинската граница, заводът беше разтърсен от поне 10 експлозии. Местни жители съобщават за огромно сияние в нощното небе, последвано от извисяващ се стълб черен дим при изгрев слънце.

Докато областният управител Александър Дрозденко настоява, че противовъздушната отбрана е свалила 56 дрона и определя пожара като „незначително запалване“, мащабът на огнената стихия, който се откроява на кадрите, предполага много по-значително въздействие върху оперативния център на завода.

Комплексът в Уст-Луга е критичен възел в енергийната стратегия на Кремъл, преработвайки до 45 милиарда куб. метра природен газ годишно и произвеждайки 13 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и милиони тонове етан и пропан-бутан (LPG). Този последен рейд бележи третия голям удар по завода след предишни операции на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през януари 2024 г. и август 2025 г.

Последният удар е част от безпощадната кампания на украинските сили за разглобяване на стратегическите енергийни центрове на Русия. Миналия август масирана вълна от дронове атакува завода, нанасяйки тежки щети на инсталацията за криогенно фракциониране – критичен компонент за производството на LNG.

Предишната атака беше извършена през януари 2025 г. и порази търговското пристанище, което играеше ролята на основен логистичен център за заобикаляне на западните санкции. Системните удари осакатиха експортния капацитет на пристанището, като в един момент съкратиха петролните потоци наполовина.

Прецизността на тези мисии за дълбоки удари продължава да разбива наратива на Кремъл за вътрешна сигурност, докато украинските сили систематично разрушават инфраструктурата, финансираща руската военна машина.

Системното разглобяване на руския енергиен сектор навлезе във фаза на висока интензивност през новата година, тъй като украинското производство на далекобойни дронове достигна рекордни нива. В началото на януари експерти отбелязаха, че Киев официално е изпреварил Москва по честотата и обхвата на нанесените удари с дронове.

В момента Силите за безпилотни системи на ВСУ са се прицелили в критични възли като терминала в Уст-Луга и петролното пристанище в Приморск, засилвайки икономическия натиск върху Кремъл и свеждайки износа на горива до най-ниските му нива от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Тези удари са проектирани да създадат каскаден ефект от логистични провали и финансов дефицит, които да окажат пряко негативно влияние върху способността на руската армия да поддържа своите операции на бойното поле.

Украйна навлезе в новата година с решително предимство в далекобойните ударни операции, изстрелвайки повече дронове от руските сили срещу цели дълбоко на вражеска територия и поддържайки систематичен натиск върху територията на Руската федерация. В началото на януари украинските обстрели предизвикаха временно затваряне на големите летища в Москва, включително „Внуково“ и „Домодедово“, което принуди Росавиация да отмени стотици полети, докато руската ПВО се бореше да прехване продължаващите с дни вълни от дронове.

Въпреки твърденията на Кремъл за прехващане на повече от 1500 дрона седмично, данните на украинското командване разкриват, че ударите са започнали редовно да изпреварват руските атаки с дронове „Шахед“. Тази еволюция подчертава мащабното разширяване на местното производство, превърнало далекобойните дронове от помощен инструмент в централен стълб на украинската стратегия за ликвидиране на военната и енергийна инфраструктура на врага.

Украински дронове поразиха най-голямото пристанище за товарене на петрол на Балтийско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 Няколко руски региона станаха обект на мащабна атака с дронове през нощта на 23 март, като властите съобщават за нанесени щети по енергийната инфраструктура и прекъсвания на въздушния трафик.

В Ленинградска област е избухнал силен пожар в пристанище Приморск след повреда на резервоар за гориво, съобщи губернаторът Александър Дрозденко. Пристанището се намира на 1087 км от най-близката държавна граница с Украйна.

„В ход е гасене на пожара, персоналът е евакуиран“, заяви Дрозденко. Той не предостави информация за жертви.

Приморск е най-голямото руско пристанище за товарене на петрол на Балтийско море и служи като крайна точка на Балтийската тръбопроводна система, което го прави ключов център за руския енергиен износ.

Атаката наруши и работата на гражданската авиация. Международно летище „Пулково“ в Санкт Петербург временно ограничи кацанията и излитанията поради заплахата от безпилотни апарати.

Дрозденко заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана и електронна война са прехванали десетки дронове над региона, като се съобщава за повече от 50 свалени такива. Руското министерство на отбраната обяви днес сутринта, че общо 249 украински дрона са били свалени над страната през нощта.

Руският Telegram канал Astra съобщи, че ракета на ПВО се е взривила на около километър от „Виском“ – частен отбранителен изпълнител в Гатчина, Ленинградска област, специализиран в производството на оръжия и боеприпаси.

В Белгородска област Росгвардия обяви, че е свалила дрон, за който се твърди, че е бил насочен срещу губернатора Вячеслав Гладков по време на среща с жители. Властите не съобщават за жертви или щети.

Властите в Киев не са коментирали съобщенията за атаките и рядко поемат отговорност за удари на руска територия, въпреки че по-рано са заявявали, че подобни операции са насочени срещу военна и енергийна инфраструктура, която подпомага военните усилия на агресора.

Ленинградска област е без мобилен интернет от две денонощия.

Мобилният интернет продължава да е недостъпен за втори пореден ден в Санкт Петербург и околния регион, въпреки че властите отмениха заплахата от дронове, въведена в четвъртък, съобщават местни източници.

Вчера губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко предупреди, че скоростите на мобилния интернет „могат да бъдат намалени“ поради заплахата от дронове. По-късно той каза, че дроновете са били успешно свалени, преди да достигнат региона, но не спомена нищо за скоростите на мобилния интернет.

Според Фонтанка, новинарско издание от града, жителите на областта продължават да изпитват прекъсвания на мобилния интернет днес, което се отразява на работата и ежедневието, тъй като прави неизползваеми услугите като системи за плащане, приложения за доставки и таксита.

Трите големи телеком оператора заявиха, че причината за прекъсванията е извън техния контрол, докато властите твърдят, че ограниченията са един от основните инструменти да се предотвратят ударите с дронове.

Услугите за мониторинг на интернет трафика споделуха, че прекъсвания на мобилния интернет са засегнали 59 руски региона през вчерашния ден. В 53 от тях са активирани т.нар. „бели списъци“ с одобрени услуги, които следва да бъдат налични, за сметка на всички останали онлайн ресурси. Това включва портала за държавни услуги „Госуслуги“, руската платформа „Яндекс“, социалните мрежи „Вконтакте“ и „Одноклассники“, онлайн пазарите Ozon и Wildberries, както и платежната система „Мир“.

Санкт Петербург и Ленинградска област започнаха да тестват работата на бели списъци за мобилен интернет на 1 декември. Експерти по киберсигурност прогнозираха, че Руската федерация вероятно ще изцяло към интернет с бели списъци до 2028 г.

Редовните прекъсвания на интернет услугата започнаха в началото на май на фона на зачестилите атаки с украински дронове и бяха разширени в по-голямата част от руските региони, включително тези в Сибир и Далечния изток.

Руски войник застреля седем свои другари, след като подписа нов военен договор

🇷🇺 Правоохранителните органи в Русия търсят военнослужещия Сергей Якушев, заподозрян, че е застрелял седем свои колеги скоро след като е бил освободен от украински плен по време на поредната размяна, съобщи беларуското издание NEXTA.

Якушев е от село Камянка, Ленинградска област. След завръщането си той сключва нов договор с армията, където е зачислен към 83-и мотострелкови полк от състава на 69-а мотострелкова дивизия. Именно там по-късно се разиграва трагедията.

Според изданието, което се позовава на руски източници, стрелбата е извършена на територията на военната част в Камянка, при което загиват седем руски военнослужещи. Извършителят избягал от местопрестъплението и според последни данни се укрива в Белгородска област. Издадена е заповед за арест, като се посочва, че е особено опасен, тъй като вероятно е въоръжен.

Част от руските медии, които отразяват случая, не съобщават официално нито мотива, нито какви обвинения са повдигнати срещу него. Местни медии като „Северен канал“ пишат, че следователите работят на място, но официална информация по случая все още няма. Министерството на отбраната и държавните медии мълчат по темата.

Това далеч не е първият подобен инцидент в редиците на руската армия. През октомври 2024 г. заместник-командирът на учебния център на Силите за специални операции е застрелян от упор край Москва – на по-малко от 20 минути път с кола от основната база на частта.

69-а отделна мотострелкова бригада е част от Сухопътните войски на Русия и участва в бойните действия в Украйна поне от 2015 г. Според публично достъпни данни през 2014–2015 г. бригадата воюва в района на Дебалцево, а от 2022 г. насам е активна в Харковска и Луганска област.

Тежките престъпления на територията на Руската федерация достигнаха 15-годишен връх след масовото завръщане на бивши затворници, воювали в Украйна. Официалната статистика сочи над 333 000 тежки и особено тежки престъпления само за първото полугодие на 2025 г., а независими разследвания свързват стотици случаи на насилие, включително убийства и побои, именно със завърнали се фронтоваци.

Група руски затворници уби шофьора на път за фронта и избяга.

🇷🇺 Група особено опасни затворници, вербувани за разполагане на фронта в Украйна, нападна конвой в Ленинградска област, застреля шофьора на ескортния автомобил и избяга, разкриха местни канали в Telegram.

Инцидентът е станал във Всеволожки район по време на прехвърляне на осъдените от наказателна колония към пункт за изпращането им на фронта. Според руския канал „ДТП и ЧП Кудрово“ затворниците внезапно атакуват пазачите, убиват шофьора и бягат към жилищен комплекс Кудрово и околните населени места.

В района е въведен план „Прехват“, а полицейски отряди и Росгвардия започват мащабна издирвателна операция с помощта на допълнителни подкрепления.

На разпространени снимки се виждат бегълците – лица с криминални присъди за убийства и особено тежки престъпления, които са част от поредната група, вербувана от руските власти от затворите срещу обещание за помилване след шест месеца служба в т.нар. „наказателни“ отряди.

Това е поредният случай, при който вербувани затворници отказват да бъдат изпратени на фронтовата линия и предприемат крайни действия по пътя към Украйна.

Експерти алармират, че масовото освобождаване на десетки хиляди осъдени за участие във войната увеличава риска от ескалация на престъпността в руските региони както по време на конфликта, така и след евентуалния му завършек.

Украински партизани проникнаха в ключов ПВО полк в Ленинградска област.

🇺🇦🕵️‍♂️🇷🇺 Украинското партизанско движение АТЕШ съобщи, че е извършило разузнавателна операция в подразделение на зенитно-ракетните войски на Руската федерация в района на Санкт Петербург.

Според групата нейни агенти са успели да проникнат в 1488-и зенитно-ракетен полк (военна част № 03218), който е разположен край село Решетниково в Ленинградска област. Това им е предоставило възможност да съберат подробни данни за структурата и въоръжението на полка.

„Проникването в база, която следва да е добре охранявана, доказва, че за АТЕШ няма недостъпни обекти“, заявиха представители на движението.

Партизаните съобщиха, че са огледали позициите на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“, командния пункт, радарните станции, графиците за бойно дежурство и маршрутите на патрулите.

Полкът е считан за един от ключовите елементи на руската мрежа за противовъздушна отбрана, отговарящ за защитата на Санкт Петербург и критичната инфраструктура в северозападна Русия.

АТЕШ добави, че цялата събрана информация е предадена за оперативно използване на Силите за отбрана на Украйна.

По-рано партизаните докладваха за мащабни повреди сред руските зенитно-ракетни комплекси в Запорожка област, посочвайки като основни причини санкциите, украинските удари срещу бази за ремонт и наличието на производствени дефекти. Според тях се налага много пускови установки за 9К330 Тор да бъдат теглени с трактори заради технически неизправности, а това ги прави уязвими на прецизните украински удари.

Взрив повреди железопътна линия в Ленинградска област, Русия

🇷🇺🚂💥 Железопътна линия в Ленинградска област е била повредена при експлозия рано тази сутрин, което доведе до дерайлиране на влак, превозвал военни товари, съобщи RBC-Ukraine, позовавайки се на източници от украинското разузнаване.

Експлозията е избухнала по линия Строганово-Мшинская, нарушавайки една от ключовите връзки между Санкт Петербург и Псков.

Източници от украинското разузнаване съобщиха пред изданието, че операцията е била извършена от местни партизани и е довела до временна парализа на железопътния трафик по маршрута.

„Руски железници“ (РЖД) потвърдиха, че движението на влаковете в района е спряно, но посочиха „технически проблеми“ като причина за това. Пътнически и товарни влакове бяха пренасочвани по алтернативни маршрути, което доведе до непредвидени закъснения от няколко часа.

Според публично достъпни източници, руските служби за сигурност са били изпратени на място, за да разчистят преобърнатите вагони и да извършат проверка на повредената линия. Видео и снимки от мястото на инцидента обаче така и не се появиха, тъй като достъпът до интернет в района е бил прекъснат.

Според служители на украинското военно разузнаване такива операции оказват пряко влияние над логистиката и военните способности на Русия, тъй като РЖД е ключов елемент от логистиката на руската армия и значителен финансов принос към нейния отбранителен сектор.

По-рано, на 1 октомври, съпротивителното движение АТЕШ саботира железопътна линия в района на Чебоксари, като подпали релеен шкаф, което наруши руската логистика за транспорт на дронове „Шахед“ от завода в Елабуга до зоната на активни бойни действия.

Удари от дронове подпалиха петролна рафинерия в Кириши, Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха през изминалата нощ петролната рафинерия в Кириши, Ленинградска област на Руската федерация, което доведе до силен пожар, за който местните власти твърдят, че по-късно е бил потушен.

Очевидци споделиха, че са били свидетели на избухването на пожара в рафинерията. Регионалният губернатор Александър Дрозденко потвърди атаката с дронове и пожара, без да уточнява името на обекта, като увери, че огънят е бил напълно потушен.

„Противовъздушната отбрана унищожи седем безпилотни летателни апарата над Кириши. Пожарът в индустриалната зона е потушен“, написа Дрозденко в Telegram.

Видео и снимки, публикувани от независимото руско издание Astra, показват огромна експлозия и пламъци, издигащи се от рафинерията.

Съоръжението, което се намира се на над 800 км от границата с Украйна, се нарежда сред водещите руски рафинерии. Тя беше мишена на поне три по-ранни нападения – през септември и март 2025 г. и през март 2024 г.

Украинската армия пое отговорност за ударите през септември и март 2025 г., но на този етап не е коментирала последната атака.

Само ден по-рано украински дронове поразиха химическия завод в Пермския край в Русия, което временно прекъсна работата на един от водещите производители на азотни торове в страната, който доставя и химикали за взривни вещества. Украински дронове удариха успешно петролна рафинерия в Оренбургска област по-късно същия ден.

През последната година украинските войски засилиха атаките си срещу руската петролна индустрия и други компоненти от военно-промишления комплекс на страната, което предизвика нарушаване на операциите и влошаване с недостига на гориво в цялата страна.

Киев счита руските петролни рафинерии за легитимна военна цел, тъй като представляват основен източник на средства за поддържане на военната машина на Москва.

Украински дронове атакуваха нефтопреработвателния завод в Кириши

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове поразиха петролната рафинерия в Кириши, град в Ленинградска област на Руската федерация, съобщи областният губернатор Александър Дрозденко.

Дрозденко посочва, че руската противовъздушна отбрана е прехванала три безпилотни самолета в района на съоръжението, но отломките на един от тях са попаднали на територията на завода, което предизвиква силен пожар. По думите му огънят е бил потушен и няма жертви.

Руският опозиционен канал Astra публикува кадри и снимки от очевидци, които показват голяма експлозия и пламъци, издигащи се от завода след атаката.

Комплексът в Кириши, известен като Киришинефтегорсинтез (КИНЕФ) е един от двата най-големи в страната с годишен капацитет за преработка от над 17 милиона тона суров петрол или 355 хиляди барела дневно, което представлява 6,4% от общия обем в страната. Заводът е разположен на над 800 километра от украинската граница.

Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна припомни и предишен свой удар по рафинерията през март 2025 г.

Последната атака идва малко след една от най-мащабните безпилотни атаки по Ленинградска област от началото на пълномащабната война. В нощта на 12 септември дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакуваха Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море.

Според източник на Kyiv Independent след удара в Приморск е избухнал пожар на един от корабите, както и в помпена станция, което е довело до временно преустановяване на петролните доставки.

През последната година украинските сили ескалираха атаките срещу руската петролна индустрия, което доведе до прекъсвания в работата ѝ и задълбочи недостига на гориво в много региони. Киев счита руските рафинерии за легитимни военни цели, тъй като финансират и поддържат военната машина на Москва.

Украински дрон порази терминал за втечнен газ на пристанище “Уст-Луга” в Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Най-малко един украински дрон е ударил успешно терминал за втечнен газ на транспортно-логистичната компания “Новотранс” на територията на пристанище “Уст-Луга” в Ленинградска област на Руската федерация, едно от най-големите морски търговски пристанища в страната.

По-рано при прехващането на друг дрон бяха повредени прозорци на една от сградите на територията на пристанището. По-рано областният губернатор съобщи за 4 свалени дрона и заяви, че при няма материални щети или пострадали при атаката.

Според публично достъпни данни пристанище “Уст-Луга” започва работа с откриването на въглищен терминал през декември 2001 г. Към началото на 2020 г. става второто по големина морско търговско пристанище в Руската федерация след Новоросийск на Черно море.

Това не е първата атака срещу пристанището, което отново беше мишена на украински дронове през януари 2024 г.

📌 Координатите на обекта са: 59°42'49.9"N 28°26'07.1"E