🇷🇺🔥 Стълб черен дим се издига над пристанищния резервоарен парк на Санкт Петербург на кадри, заснети от борда на пътнически самолет днес по обяд, часове след нощната атака с дронове. Записът беше разпространен от Telegram канала Supernova+. По същото време пожарникари от Министерство на извънредните ситуации все още се бореха с огнената стихия в „Петербургския нефтен терминал“ и петролна база „Ручьи“.
Както Frontline Monitor вече съобщи, през нощта на 18 октомври дронове подпалиха двата обекта и удариха център за обработка на данни на ВКонтакте в Ленинградска област. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви 1015 свалени украински дрона над 17 региона.
През деня украинският производител Fire Point съобщи, че ударите са нанесени с неговите далекобойни ударни дронове FP-1. Според компанията под обстрел са били терминалът, базата „Ручьи“ и центърът за данни на VK в село Новосергиевка, Ленинградска област. „На територията на петролния терминал и на петролната база избухнаха пожари, съобщава се и за сериозни повреди в центъра за данни“, написа Fire Point. Генералният щаб на ВСУ не е поемал отговорност за масираната атака срещу региона.
Обектът е сред основните сървърни комплекси на VK, в който се съхраняват снимки, видеа и останалото съдържание на потребителите. Според публикувани по-рано данни той разполага с над 20 000 сървъра в 640 сървърни шкафа. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко потвърди, че там са повредени трансформаторно оборудване и складов комплекс, а VK продължава да настоява, че услугите работят нормално, въпреки множеството сигнали на потребители, които показват обратното. Павел Дуров, основател на „ВКонтакте“ и Telegram, написа, че е построил центъра преди 15 години и го е продал на VK преди 12. „Личи си, че е строен на съвест, стените са дебели. Но не го опазиха“, добави той.
Броят на пострадалите расте. Загиналият в Невски район е бил в автомобил, върху който паднали отломки, съобщи „Фонтанка“. В болниците на Петербург остават 5 ранени, един от тях в тежко състояние. Сред тях е мъж над 70 години от горялата 5-етажна сграда на проспект „Космонавтов“, който се намира в отделението по изгаряния. В Ленинградска област пострадалите достигнаха 10, от които 7 са настанени в болница, сред тях 5 деца. Дрозденко увеличи броя на свалените над областта дронове до 145. Подстанция „Восточная“ също е понесла поражения, а две трети от жителите на град Янино вече имат ток.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи украинските удари като „последни прояви на агония“ и заяви, че те „не могат да променят хода на събитията“.
🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дронове подпалиха „Петербургския нефтен терминал“ и петролна база „Ручьи“ в Санкт Петербург през изминалата нощ при масирана атака срещу Ленинградска област, в рамките на която беше ударен и център за обработка на данни на VK, компанията, която притежава „ВКонтакте“. Губернаторът на града Александър Беглов съобщи за един загинал и петима ранени. Министерството на отбраната отчете 1015 свалени украински дрона над 17 региона за една нощ – число, което руските медии определят като нов рекорд.
Първото съобщение на Беглов излезе в 05:36 ч. местно време. В него губернаторът изброи пожари в обекти на цивилната инфраструктура в Невски, Красноселски, Красногвардейски и Московски район и терминала, предупреди за прекъсвания на мобилния интернет и увери, че жертви няма. Към 09:19 ч. картината вече бе друга: един загинал, петима в болница, поразени 12 многоетажни жилищни сгради и 2 къщи. Пожарникари от МЧС продължаваха да се борят с огнената стихия в пристанищните резервоари, петролната база и промишлени складове в Колпино, а евакуираните през нощта жители се прибираха по домовете си.
„Петербургският нефтен терминал“ е разположен на пристанището в Кировски район. Има 21 резервоара за петролни продукти и годишен капацитет за претоварване на 12,5 млн. тона, а държавата му е дала статут на стратегическо предприятие. Каналът Astra го описва като най-голямата горивна база в Санкт Петербург: там се съхраняват и оттам се доставят бензин А-92 и А-95 и дизелово гориво. За него това е 3-ти удар за 4 месеца и половина. На 3 юни в деня на откриването на Петербургския международен икономически форум, дронове предизвикаха пожар в него, на 17 км от „Експофорум“, където трябваше да говори Путин. На 4 юли Беглов сам потвърди попадение там, но заяви, че няма последици, които да се отстраняват, въпреки тонове кадри онлайн, които показваха тъкмо обратното.
„Срещу центъра за обработка на данни на VK в Ленинградска област е извършена атака с БПЛА. Услугите на VK са достъпни за потребителите както обикновено“, заяви пресслужбата на компанията. Потребители в Петербург и областта обаче съобщаваха за проблеми с достъпа до платформата „ВКонтакте“ още преди да бъде публикувано изявление. Освен тази социална мрежа холдингът притежава „Одноклассники“ и развива месинджъра MAX, който държавата налага като национален. Регионални издания посочват това като първи удар с дронове срещу такъв обект на VK.
Пострада и логистичен комплекс на Ozon – третия по оборот руски онлайн търговец. Компанията съобщи, че е евакуирала всички служители, няма ранени, а в комплекса има пожар. Ozon уточни, че в този комплекс не приема доставки от продавачи, защото „той изпълнява други задачи“, и премахна от онлайн витрината стоките, които се съхраняват там. Обектите на компанията са в обсега на украинските дронове от края на юли, когато първият удар порази нейния склад в Зеленодолск, Татарстан. Astra съобщава и за попадение във вантовия мост над Корабния фарватер, част от платената магистрала „Западен скоростен диаметър“. Официално потвърждение за моста няма, но участъкът на магистралата от Екатерингофка до Шкиперски проток беше затворен сутринта.
В Ленинградска област въздушната тревога беше обявена в 01:29 ч. и продължи до сутринта. Губернаторът Александър Дрозденко отчиташе свалените дронове през цялата нощ. В 02:55 ч. те бяха 11, а към 08:41 ч. техният брой достигна 144. Във Всеволожск отломки паднаха върху жилищен блок и предизвикаха пожар; жена и три деца са в болница с отравяне с въглероден оксид. Отломки засегнаха и многоетажна сграда в Гатчина, а в Новоселье, Ломоносовски район, бяха поразени 55 паркирани автомобила. При Кировск горяха къщи в две вилни селища, без пострадали.
Ударите прекъснаха и електрозахранването. В Янино остават изключени две трансформаторни подстанции, а без ток са 50 жилищни блока с около 20 000 души. В Петербург „Россети Ленэнерго“ възстанови услугата в Красногвардейски и Калинински район към 6:00 ч. сутринта.
Летище „Пулково“ прекрати излитанията и кацанията в около 2:00 ч. и остана затворено в продължение на над 6 часа заради „безпрецедентна атака с БПЛА срещу Санкт Петербург“, по думите на пресслужбата му. Пътниците и служителите бяха изведени в укрития. Към 08:00 ч. бяха отменени 21 полета, а 32 закъсняваха с поне 2 часа. Още 11 самолета кацнаха на резервни летища. Полетите бяха възобновени чак в 08:40 ч. Следственият комитет образува дело за терористичен акт. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не е коментирал атаката, а сутрешната му сводка описва само руската атака срещу Украйна със 180 ударни дрона и 1 балистична ракета 9М723 от оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“.
Санкт Петербург не беше единствената цел. Москва също беше атакувана късно снощи. Кметът Сергей Собянин отчете 87 свалени дрона към 02:19 ч. и още 40 към 04:40 ч. Летищата „Внуково“ и „Домодедово“ спряха работа. Сведения за щети в столицата не бяха публикувани. Само на Ленинградска област и Москва се падат поне 271 от общо 1015 дрона, за които съобщи министерството, т.е. над 1/4 от цялата вълна, без да се отчитат свалените над самия Петербург, за които Беглов не даде число.
Последиците се усетиха и в Литва. В Паневежки и Шяуляйски окръг, на границата с Латвия, сутринта беше обявена въздушна тревога от червено ниво, а международното летище в Каунас беше затворено от 07:05 до 08:00 ч. „По последна информация е засечена въздушна заплаха и най-вероятно това е дрон“, съобщи пред LRT ръководителят на Национален център за управление на кризи Вилмантас Виткаускас. Местните власти не съобщиха какво е станало с него. От март насам Литва, Латвия и Естония многократно засичат дронове, отклонили се при удари по пристанищата Приморск и Уст-Луга. Полският Център за източни изследвания (OSW) оценява, че апаратите губят курса си заради руското радиоелектронно противодействие.
Числото 1015 е руско твърдение, което не може да бъде проверено, а руските власти обичайно отчитат високи дялове на прехващане. Самият Беглов обаче потвърждава пожарите на пристанището, в петролната база и в промишлените складове в Колпино. Колкото и дронове да са били свалени, достатъчно са стигнали целите си, разположени на над 1000 км от Киев. Списъкът с цели сочи широка кампания: инфраструктура за износ на петрол на Балтика, склад на голям търговец и за първи път сървъри на водещата руска социална мрежа. Ударите на 18 октомври вероятно са част от натиска срещу петролния износ през пристанищата на Балтийско море, в рамките на който от пролетта насам са нанасяни удари по Приморск, Уст-Луга и вече три пъти по Петербург. Градът, в който през юни се откриваше Петербургският икономически форум, посрещна неделния ден със затворено летище и пожари на пристанището.
🇷🇺🚧🇪🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация въведе забрана за нощно движение на хора и превозни средства извън населените места в 5 км ивица покрай границата с Естония. Ограничението е в сила от 16 до 26 септември в Сланцевски и Кингисепски район на Ленинградска област. Мярката е разпоредена от граничното управление на ФСБ за Санкт Петербург и Ленинградска област и е обявена на официалния сайт на местната администрация в Кингисеп.
Режимът включва три забрани. Първата обхваща достъпа до брега на река Нарва между устията на Голяма Черемуха и Криуша, както и движението на маломерни плавателни съдове в този участък. Там реката тече свободно, след като е напуснала Чудско-Псковското езеро и преди да достигне Нарвското водохранилище. Втората забранява лова и придвижването с огнестрелно оръжие в граничната зона в Сланцевски район и в петкилометровата ивица покрай границата в Кингисепски район. Третата е забраната за нощно движение. Официално посочената цел е „профилактика на правонарушенията в граничната и миграционната сфера, както и в областта на опазването на водните биоресурси“.
Ограниченията се въвеждат в зона, която вече има пропускателен режим. Нейните граници в Ленинградска област са определени със заповед № 239 на ФСБ от 2 юни 2006 г. Тя обхваща водохранилището на Нарва и се простира значително по-навътре от 5 км ивица. Достъпът и престоят се регулират с пропуски, а глобата за нарушаване на режима може да достигне 5000 рубли съгласно чл. 18.2 от Кодекса за административни нарушения. Постоянният режим вече ограничава достъпа на външни лица. Новата забрана за движение нощем засяга и местните жители, които имат право да пребивават в зоната.
Периодът на ограниченията привлича внимание заради съвпадението с изборите за Държавна дума в дните 18–20 септември. Забраните влизат в сила 2 дни преди началото на вота и действат до 6 дни след края му. В Естония от седмици се обсъжда дали и кога Москва може да предприеме нова мобилизация: възможност, която руски и западни издания свързват с периода след изборите.
Самото съобщение обаче не установява такава връзка. На 27 май същото гранично управление обяви, че от май до октомври 2026 г. ще провежда съвместни проверки с местните власти във Виборгски, Сланцевски, Ломоносовски, Кингисепски и Приозерски район, както и в градовете Сосновий Бор и Виборг. Посочената тогава цел е изразена по същия начин. Това допуска настоящите ограничения да са част от предварително обявената сезонна програма, но не доказва, че конкретните забрани са били планирани още през май. Забраната за лов е наложена след откриването на есенния ловен сезон в региона и може да е свързана с обичайния контрол в граничната зона.
Нощното ограничение има по-широк обхват: то засяга движението на хора и автомобили извън населените места и ограничава достъпа до реката. Тази мярка е съвместима със заявените цели за граничен контрол и опазване на водните ресурси. На страницата със сегашното съобщение не е публикуван по-ранен период с такива ограничения през 2026 г. Това не доказва, че подобни мерки не са били налагани.
От естонска страна властите говорят съвсем открито за възможността да затворят граничните пунктове. На 17 септември, след заседание на Съвета по сигурност, премиерът Кристен Михал отбеляза, че това може да стане „много бързо“, ако оценката на заплахата се промени. Той допусна и незабавно затваряне без да има предварително предупреждение, като се позова на предишни случаи с нарушаване на реда на пунктовете. Михал свърза тази готовност с руските загуби, които изчисли на 30 000–40 000 убити и ранени месечно, и с очакването, че в някакъв момент Москва ще трябва да предприеме допълнителни стъпки, за да поддържа войната. Естонският журналист Холгер Роонемаа, който проследява мерките от двете страни на границата, посочва, че Талин предпочита затваряне с достатъчно предизвестие, за да се избегне струпване на хора.
Естония вече прилага ограничителен режим. На 13 август правителството реши съкратеното работно време на сухопътните пунктове към Руската федерация (от 7 до 19 часа) да остане в сила безсрочно. Прилагат се и пълни митнически проверки. Нарва, най-натовареният пункт по границата, е затворен за автомобили от февруари 2024 г. заради реконструкцията от руска страна в Ивангород и пропуска само пешеходци. При този режим предизвестието за евентуално затваряне е особено важно за избягването на опашки. В първото полугодие на 2026 г. през Нарва, Койдула и Лухамаа са преминали около 444 000 души – с 13% по-малко спрямо същия период година по-рано.
Важен контекст е случилото се през септември 2022 г. Тогава обявената от Путин частична мобилизация насочи десетки хиляди мъже към сухопътните граници на страната. Властите в Талин вече бяха забранили влизането на руски граждани с шенгенски визи, които пътуват като туристи. Забраната влезе в сила на 19 септември – два дни преди указа за мобилизацията. По онова време през естонската граница преминаваха около 4000 руснаци дневно.
Евентуално ново набиране на хора не е задължително да бъде предшествано от ново публично обявяване на мобилизация. Указът от 21 септември 2022 г. за частичната мобилизация никога не е бил отменян. Това оставя отворен сценарий, при който властите биха се позовали на него и биха разпределили новите квоти между регионите, вместо да издават нов президентски акт. Самото действие на указа обаче не изяснява каква процедура би използвала Москва.
На 30 август The Economist съобщи, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че Путин е решил да увеличи числеността на въоръжените си сили с допълнителни 300–400 хил. военнослужещи. Изданието твърди, че набирането става чрез натиск от регионалните власти, за да не се пренесе недоволството на национално ниво. По-рано, на 24 юни, „Медуза“ съобщи, позовавайки се на 8 източника в президентската администрация и силовите структури, че се обсъжда мобилизация с начало през октомври, но решение не е взето. На 1 септември в Бишкек Путин определи съобщенията за нова вълна като „пълна глупост“ и „информационна атака срещу Русия“.
Механизмът на евентуалното набиране остава неуточнен, включително дали би представлявало нова вълна мобилизация и дали изобщо би било публично обявено. Текущите мерки по държавните граници не дават категоричен отговор. Естония контролира влизането през пунктовете и заявява готовност да ги затвори, а Русия ограничава достъпа до граничната река. Сезонната програма е възможно обяснение за руските ограничения; връзката им с евентуална мобилизация остава хипотеза.
📸 Снимка: Мостът над река Нарва при граничния пункт между Естония и Руската федерация, с естонското знаме на преден план, 18 септември 2022 г. Мостът свързва естонския град Нарва с руския град Ивангород и служи като важен сухопътен граничен пункт. (Janis Laizans/REUTERS)
🇷🇺🛢 Рафинерията „Киришинефтеоргсинтез“ спря напълно преработката на петрол след атаката с дронове в нощта срещу 30 август. Reuters съобщи, позовавайки се на два източника в отрасъла, че са поразени и двете работещи към момента инсталации за първична преработка – АВТ-6 и АТ-1.
Заедно те формират 48% от първичния капацитет на завода. АВТ-6 преработва 22 860 тона на денонощие, или 40% от общия капацитет, а АТ-1 – 4860 тона, или още 8%. Останалите две инсталации (АТ-6 и АВТ-2) осигуряват другите 52%, но към момента на удара не са работили. Четирите заедно формират целия капацитет на предприятието за първична преработка.
Именно тук е разликата спрямо предишното спиране. На 5 май Reuters съобщи за повреди едновременно по 3 от 4 инсталации за първична преработка; при сегашната атака са поразени двете, които са били в експлоатация. Пълното възстановяване на предприятието след ударите през пролетта така и не е било постигнато. Площадката се е върнала към частична работа едва седмици преди новата атака, след месеци ремонти, а през август „КИНЕФ“ е работил с натоварване от около 50%. Сегашното спиране премахва именно този възстановен производствен обем, а не целия проектен капацитет на рафинерията.
Обозначенията показват вида на инсталациите. АТ е атмосферна тръбна инсталация – съоръжението, което разделя суровия петрол на фракции при атмосферно налягане. АВТ добавя към нея вакуумен блок, в който тежкият остатък се разделя допълнително при понижено налягане. И двата типа стоят в началото на производствения поток и определят какво количество суров петрол изобщо може да постъпи за последваща преработка.
Затова спирането на първичната дестилация блокира и процесите след нея. Риформингът за производство на бензинови компоненти и хидроочистката на дизеловото гориво работят с фракции, получени именно в тези инсталации. Когато подаването от тях спре, последващите мощности остават без суровина независимо от собственото си техническо състояние.
АВТ-6 е най-производителната инсталация на площадката и не е поразявана за първи път. Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за удар по нея на 14 септември 2025 г., а в края на март 2026 г. заводът отново я спря след поредна атака. Сегашният случай е третото спиране на предприятието през тази година след тези от 26 март и 5 май.
„Киришинефтеоргсинтез“ е част от структурата на „Сургутнефтегаз“ и е втората по мощност рафинерия в Русия след Омската. Проектният ѝ капацитет е 20 млн. тона годишно срещу 22 млн. тона за завода в Омск, а делът ѝ в руската нефтопреработка е около 7%. Годишно предприятието произвежда близо 2 млн. тона бензин и 7 млн. тона дизел, като в северозападните области на Русия няма друг голям обект за преработка от подобен мащаб. Дизелът е основната му продукция, а част от количествата се изнасят през балтийските пристанища Приморск и Усть-Луга. Още през май Reuters определи завода като ключов доставчик както за вътрешния пазар, така и за износа.
Генералният щаб на Украйна потвърди удара по рафинерията в нощта срещу 30 август, както и атака срещу военното летище „Ейск“ в Краснодарски край. Според украински данни на летището са унищожени зенитен комплекс „Панцир-С1“, радарна станция „Сопка“ и склад за авиационни боеприпаси. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи същия ден за 42 свалени дрона над региона и пожар в промишлената зона, без да назове предприятието. Разстоянието от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.
Спирането идва на фона на вече свито производство в цялата страна. Към края на август руските заводи са произвеждали около 80 хил. тона бензин на денонощие при потребление от порядъка на 115 хил. тона. Забраната за износ на бензин остава в сила до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към средата на август в 58 от 89 руски региона са действали ограничения върху продажбите на дребно.
Срок за възстановяване на поразените инсталации не е обявен, а ремонтът зависи и от достъпа до вносно оборудване и компоненти. От януари 2025 г. „Сургутнефтегаз“ и дъщерните му дружества са под санкции на САЩ, което ограничава достъпа до катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части. АТ-6 и АВТ-2 остават извън експлоатация от пролетта, а след поразяването на АВТ-6 и АТ-1 рафинерията вече няма нито една работеща инсталация за първична преработка.
🇷🇺🔥🇺🇦 Пожар избухна в промишлената зона на град Кириши в Ленинградска област през нощта на 29 срещу 30 август, след като регионът беше атакуван от десетки ударни дронове. В 05:00 ч. московско време губернаторът Александър Дрозденко съобщи, че в областта са свалени 42 безпилотни апарата, а на терен работят екипи на спешните служби. Той не отбеляза засегнатото предприятие. Мониторинг канали, а след тях и „Украинска правда“, уточниха, че е поразен „Киришинефтеоргсинтез“ – втората рафинерия с най-голям капацитет за преработка в Руската федерация като цяло и единствена голяма в северозападната част на страната.
Към момента на публикуване украинската страна не е потвърдила официално за успешното попадение в целта. Предварителната локализация, споделена от украински канали в Telegram с добавени координати, поставя зоната на поражение в югоизточната част на заводската площадка, близо до четири технологични инсталации. Тези данни засега не са независимо потвърдени.
Първата е атмосферната тръбна инсталация АТ-1, проектирана за първична дестилация на суровия петрол. Другите са двете инсталации за каталитичен риформинг Л-35-11/1000 и ЛЧ-35-11/600, а също инсталацията за хидроочистка ЛЧ-24-9/2000.
Обозначенията произлизат от съветската система, при която самото число след наклонената черта показва проектната мощност в хиляди тонове годишно. АТ-1 е първичната инсталация, която разделя суровия петрол на фракции според температурата им на кипене и определя какво количество суровина може да постъпи за производствения процес.
Останалите три инсталации отговарят за вторичната преработка и качеството на крайния продукт. По време на риформинга молекулите на бензиновата фракция се преобразуват над платинов катализатор, с което се повишава октановото число до търговски приемливи стойности. Без този процес от първичната дестилация се получава нискооктанов полуфабрикат. При хидроочистката се отстранява сярата от дизеловата фракция – задължителна стъпка за производство на гориво, отговарящо на съответните екологични стандарти.
Двете технологични вериги са силно зависими една от друга. При риформинга като страничен продукт се отделя водород. В рафинерия без самостоятелна инсталация за производството му именно този водород захранва блока за хидроочистка. Ако риформингът бъде прекратен, инсталацията за обезсеряване остава без основния си реагент дори когато собственото ѝ оборудване не е повредено.
Разграничението има пряко практическо значение. Повреда по първичните инсталации намалява обема на преработка, докато поражения по риформинга и хидроочистката понижават качеството на крайния продукт. Рафинерия с работеща дестилация, но с повредена вторична преработка може да продължи разделянето на суровия петрол, но произвежда полуфабрикати, които не могат да се продават нито за бензин АИ-95, нито за дизелово гориво с ниско съдържание на сяра.
Руската държава веднъж вече отстъпи именно по отношение на изискванията за качество. Мерките срещу недостига на горива включват разрешение за продажба на бензин от класове „Евро-2“, „Евро-3“ и „Евро-4“. Това представлява сериозно облекчаване на стандартите за качество на продукта, а не трайно решение на проблема с произведените количества.
Уязвимостта на вътрешния пазар има и своето структурно измерение. Делът на АИ-95 в производството на бензин в Руската федерация е скочил от 39% през 2021 г. до 47% през 2025 г., а именно горивата с високо октаново число зависят в най-голяма степен от риформинга. Колкото по-сериозен дял от пазара заемат те, толкова по-чувствително е снабдяването към повреди в инсталациите за вторична преработка.
Санкциите затрудняват допълнително ремонта на подобни съоръжения. С четвъртия си санкционен пакет от 15 март 2022 г. Европейският съюз забрани износа за Русия на стоки и технологии, подходящи за употреба в преработката на нефт и включени в приложение Х към съответния регламент.
На 10 януари 2025 г. Министерство на финансите на САЩ постави под блокиращи санкции „Сургутнефтегаз“ и неговите дъщерни дружества, в които изрично е включено поразеното днес производствено обединение. Това значи замразяване на активите под юрисдикцията на САЩ и риск от попадане под режим на вторични санкции за контрагентите, които продължат да работят с дружеството. Европейските и американски мерки не правят ремонта невъзможен, но силно ограничават пазара, от който могат да се набавят катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части.
„Киришинефтеоргсинтез“, известен още с търговското си название „КИНЕФ“, от 1993 г. влиза в структурата на „Сургутнефтегаз“. Проектната му мощност възлиза на около 20 млн. тона годишно, което го нареди сред водещите в Русия след Омската рафинерия. Преди серията от удари реалният му обем на преработка беше около 17,7 млн. тона, или 6,4% от общото производство на руските рафинерии.
Предприятието произвежда близо 80 вида нефтопродукти, сред които бензин, дизелово гориво, авиационен керосин, мазут, битум и линеен алкилбензол. Сведения на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна сочат, че заводът е сред топ 5 на най-големите руски производители на бензини с високо октаново число и участва директно в снабдяването на руската армия с горива и е единственият голям НПЗ в северозападната част на Русия, поради което регионът не разполага с втори собствен източник на светли нефтопродукти.
Рафинерията е свързана както с входа, така и с изхода на една и съща логистична верига. Суровият петрол пристига по магистралните тръбопроводи на „Транснефт“ и помпена станция „Кириши“, която беше ударена паралелно от украинските сили с рафинерията на 5 май. Готовата продукция се изнася в западна посока до Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море – и Уст-Луга, което се явява второ по този показател в страната. От началото на 2026 г. под украински обстрел попаднаха и помпена станция, и рафинерия, и терминал в Усть-Луга.
Кириши е многократна мишена на удари от 2025 г. насам. На 8 март не прекъсна преработката. По думите на Дрозденко отломки от дрон са повредили външната конструкция на един от резервоарите.
Ударът от 14 септември 2025 г. имаше далеч по-тежки последици. Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Украйна поразиха инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, на която според тях се падат близо 40% от мощността на завода. В нощта на 4 октомври следва нова атака, докато два дни по-късно Reuters съобщи, цитирайки свои източници от индустрията, че точно същата инсталация – най-производителната изобщо на площадката – е спряла принудително работа.
През 2026 г. честотата на атаките се удвои. На 26 март Дрозденко потвърди нанесени материални щети по промишлената зона и свалянето на най-малко 21 дрона. Пет дни по-късно Reuters съобщи, че рафинерията може да възстанови част от производството си в рамките на месец.
На 5 май последва най-тежкият удар. Reuters обяви, че 3 от 4 инсталации за първична преработка са били поразени, а рафинерията изцяло е преустановила работа. Тогава Генералният щаб на ВСУ потвърди удара и уточни, че е извършен заедно със Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност на Украйна, както и Силите за специални операции.
Поредицата продължи и през лятото. На 9 юли украински дронове отново достигнаха площадката. Според украински медии това беше третият удар по руски горивен обект само през онази сутрин, наред с цели в Тверска и Ставрополска област. Атаката от 30 август е четвъртата срещу рафинерията от март насам.
Колко бързо може да се възстанови предприятие от поражения в подобен мащаб, остава спорен въпрос без ясен отговор. На този етап няма публикувано потвърждение, че след удара през май заводът да се е върнал изцяло към проектния си режим. В същото време Reuters съобщи в началото на август, че през юли руската преработка на нефт се е възстановила достатъчно, за да поддържа износа, а добивът на петрол и кондензат е надхвърлил 9 млн. барела дневно.
Междувременно Ленинградска област се обособи като отделно направление на кампанията срещу руската петролна инфраструктура. В нощта срещу 14 август над региона бяха свалени 54 дрона, а на пристанището Уст-Луга избухна пожар. Това беше шестото попадение по терминала от началото на годината. По данни на Reuters през него през 2025 г. са преминавали около 700 хил. барела петрол дневно. Денонощие по-късно руската ПВО съобщи за още 21 свалени дрона.
Размерът на нощните вълни дронове расте и извън региона. За нощта на 29 август руското Министерство на отбраната обяви унищожаването на 313 дрона над няколко области и окупирания Крим. Разстоянието общо от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.
Мащабът на кампанията без съмнение си личи от цялостните данни. Френският анализатор Клеман Молен изчисли, че от началото на годината към 27 август са били атакувани 28 от близо 48 руски рафинерии. Сред тях са 17 от 20-те най-големи в страната. Според сметките му ударите само по предприятие за преработка на нефт са 81, а атаките по цялата петролна верига – от добива до износа – наближават 130.
Кириши при това не е най-често атакуваната цел. Според данни на Молен Ярославската рафинерия е била поразявана 6 пъти, а Илската, Саратовската, Сизранската и Туапсинската – по 5 пъти. Натрупани последици вече се усеща и на пазара на дребно. Пълната забрана за износ на бензин от Русия е удължена до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към 15 август 58 от общо 89 руски федерални региона са въвели ограничения върху продажбата на горива.
Изданието оценява временно изведените от експлоатация мощности за преработка на около 350 хил. тона дневно, или близо 39% от стандартния обем. Вносът от Беларус, Казахстан, Индия и Мароко достига около 400 хил. тона месечно, което покрива близо 12% от лятното потребление. От Индия са внесени 68 хил. тона, а от Мароко – 30 хил. тона. Недостигът не се проявява дотолкова с рязък скок на цените, колкото за квоти и опашки, тъй като цените на дребно се контролират административно.
Последиците излизат и извън руския пазар. В обзор от 30 юли Reuters отбеляза, че ударите срещу руските рафинерии задържат цените на горивата в Европа близо до рекордни равнища. Маржът при преработката на авиационен керосин остава над 80 долара за барел при исторически максимум от почти 109 долара.
Дали натискът ще доведе до трайно свиване на производството, зависи от съотношението между темпа на ремонтите и честотата на ударите. Досегашните данни не дават еднозначен отговор. След атаката от март Reuters предаде прогноза за частично възстановяване в рамките на месец, а през юли руската преработка на нефт се повиши достатъчно, за да компенсира част от предходния спад.
Заводът продължи да работи и между удара по ЕЛОУ-АВТ-6 от 14 септември и следващото нападение на 4 октомври 2025 г. Това показва, че пораженията по главната инсталация са били преодолени за седмици, а не за месеци. Срещу това обаче стои честотата на атаките. 4 удара по един и същ завод в рамките на около 5 месеца значат, че ремонтирани съоръжения могат да бъдат поразени отново, преди предприятието да се е върнало към проектната си мощност.
Ако този темп се запази, е вероятно „КИНЕФ“ да остане под проектната си мощност до края на годината. Само по себе си това обаче не означава непременно, че пазарът в Северозападна Русия ще бъде изваден от равновесие.
Потвърждение за допълнително изостряне на проблема би било получаването на ново съобщение за пълно спиране на рафинерията в Кириши, придружено от нов ръст на руския внос на светли петролни продукти и разширяване на ограниченията за региона спрямо нивото от август. Признаци за отслабване на натиска би било подновяването на редовните товарения на дизелово гориво от Приморск през следващите седмици и намаляването на броя на регионите с ограничения върху продажбите до под 50.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински далекобойни дронове удариха полигона Луга, един от най-големите учебни центрове на Министерство на отбраната на Руската федерация, край Санкт Петербург тази сутрин, както и инфраструктура на балтийските пристанища Уст-Луга и Висоцк. Това отнесе далекобойната кампания на около 700 км навътре в руска територия, до самия праг на втория по големина град на страната и на един от главните му коридори за износ на петрол.
Атаката продължи часове. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщава през нощта растящ брой прехванати дронове – първо 47, после 56, а към сутринта на 6 юли цифрата достигна 62. „Досега над територията на Ленинградска област са свалени 62 безпилотни апарата. Бойни действия продължават“, заяви Дрозденко. Числата са на руската противовъздушна отбрана и остават непроверими от независим източник; по-скоро описват темпото на отбранителната работа през изминалата нощ, но не и окончателен баланс на изстреляното и поразеното. Отделно Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за свалянето на 519 дрона над всички руски региони и Азовско море.
Според губернатора ударът е нанесъл щети на инфраструктура на артилерийски полигон Луга и районите около пристанищата Уст-Луга и Висоцк на Балтийско море. Полигонът, разположен близо до град Луга на около 700 км от украинската граница, се използва от руската армия за артилерийски учения, изпитания на въоръжение и подготовка на войски – тоест за самото производство на бойна годност, което Москва подхранва, за да снабдява бойното поле в Украйна. Руските власти не оповестиха нито размер на щетите, нито дали работата на съоръжението е била прекъсната – премълчаване, което при удар по военен обект обикновено казва повече от самото признание, че е ударен.
Двете пристанища добавят икономическо измерение на удара. Уст-Луга е един от водещите терминали за износ на руски петрол на Балтийско море и играе ключова роля в товаренето на суров петрол и петролни продукти; Висоцк е друго голямо регионално пристанище, през което минават нефтопродукти и въглища. Двата възела спадат към балтийския фланг, който доскоро оставаше относително встрани от украинските удари – за разлика от черноморските и южните съоръжения, поемали основния натиск през последната година. Дрозденко не уточни какво точно е засегнато „в района“ на терминалите – формулировка, която оставя открито дали ударите са стигнали до самите съоръжения, или са паднали в периметъра около тях. При липса на потвърждение за пряко попадение това остава по-скоро сигнал за обсега на заплахата, отколкото документиран удар по капацитета; но самото пренасяне на заплахата върху този фланг е промяна в географията на кампанията.
Руските власти въведоха и временни ограничения на полетите на летище Пулково в Санкт Петербург по време на атаката, докато местни канали в Telegram съобщаваха за експлозии и прелитания на дронове в региона. Официално не беше потвърдено дали ограниченията над Пулково са пряко свързани с ударите – стандартна практика на затваряне на въздушното пространство при въздушна тревога, която обаче сама по себе си очертава колко навътре достига смущението: най-натовареното летище на руския северозапад спира да работи, докато отбраната гони дронове над областта.
Ударът идва само два дни след като украински дронове поразиха петролния терминал в Санкт Петербург, един от най-големите руски експортни възли на Балтийско море, обработващ до 12,5 милиона метрични тона петролни продукти годишно. След атаката от 4 юли в съоръжението избухна силен пожар. По време на същата операция украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските сили са нанесли успешни удари по военни цели в Кронщат край Санкт Петербург – крепостния остров, който пази морския подстъп към града и играе ролята на основна база на Балтийския флот. Тогава руската ПВО свали цели 72 дрона над града и областта. За два дни украинската кампания докосна трите слоя на руското присъствие в региона – енергийния износ, военноморския флот и подготовката на сухопътни войски.
Двата удара за 48 часа се вписват в траектория, която Киев следва от месеци – постепенно изнасяне на далекобойните удари все по-навътре в руския тил и все по-близо до символно натоварени центрове. Санкт Петербург, разположен в най-северозападния ъгъл на европейска Русия, дълго изглеждаше вън от практическия обсег; сега втори град за седмицата попада под удар в неговата периферия. Всяко следващо попадение на такова разстояние измества наум границата на онова, което руската отбрана може да смята за защитено, и принуждава Москва да разпределя противовъздушни средства на все по-широк периметър – цена, която се плаща независимо колко дрона в крайна сметка са свалени.
Полигонът Луга е военна цел в тесния смисъл на израза – там се обучават, изпитват и въоръжават силите, които предстои да бъдат изпратени към бойното поле; поразяване на такъв център, дори и повърхностно, засяга ритъма на подготовка, а не просто една сграда. Двете пристанища добавят натиск върху приходите на Москва, с които финансира войната: балтийските терминали са сред малкото маршрути, останали относително защитени от досегашните украински удари, и именно тяхната относителна недосегаемост Киев изглежда решен да оспори. А самото разстояние – около 700 километра до цел на прага на Санкт Петербург – е посланието, отправено най-силно: руската дълбочина на северозапад вече не е тил.
Отбранителната картина от руска страна е двусмислена. Нарастващите цифри на свалените дронове през нощта, от 47 до 62 само над Ленинградска област, при 519 обявени над цялата руска територия, говорят както за плътност на атаката, така и за системното правило на руските власти да публикуват отчет, който подчертава прехванати въздушни заплахи и прикрива украинския успех.
🇺🇦🔥🇷🇺 Петербургският нефтен терминал, най-големият комплекс за претоварване по крайбрежието на Балтийско море, гори за втори път от началото на юни, след като пристанищната зона на Санкт Петербург беше подложена на масирана атака от украински дронове през изминалата нощ.
Пожарът в Кировски район беше потвърден от местното издание „Бумага“, което съобщи за серия от взривове и стълбове дим, издигащи се над града, и от независимото издание ASTRA: след анализ на фотографии и видео от социалните мрежи то стигна до същия извод – гори именно нефтеният терминал, а на един от кадрите се вижда и опожарена железопътна цистерна на подходните коловози до пристанището. По-късно украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са дело на въоръжените сили на страната, и назова терминала сред поразените обекти.
Губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов не съобщи нищо за размера на щетите или за евентуални пострадали. Той се ограничи да признае самия факт на мащабната атака, предупреди за възможни прекъсвания на мобилния интернет и призова местните жители да не излизат по улиците – набор от мерки, превърнали се в рутинни за втория по големина руски град при всяка нощна тревога. Росавиация въведе ограничения на всички полети на летище „Пулково“ в 5:54 ч. сутринта местно време и обяви плана „Ковьор“, който затваря въздушното пространство при опасност от дронове; по данни на самото летище 37 полета са забавени с повече от два часа, а 11 – отменени.
Целта на удара далеч не е случайна. Петролният терминал е разположен в непосредствена близост до Големия пристанищен комплекс на Санкт Петербург и работи като възел, който прехвърля нефт и нефтопродукти между железопътния, тръбопроводния и морския транспорт – точката, в която суровината от вътрешността на страната се натоварва на танкери за износ. Съоръжението заема около 37 хектара, разполага с 21 резервоара за светли и тъмни нефтопродукти и има годишен капацитет от 12,5 млн тона, което го прави най-голямото претоварно звено за нефт по руската балтийска дъга. Удар по такъв обект не изважда от строя отделен склад, а посяга на самата способност на региона да насочва гориво към морето – тъкмо каналът, през който Москва компенсира свитите от санкциите законни пазари. Точно затова терминалът се превърна в предпочитана мишена: поразяването му съчетава осезаема икономическа цена с ясно видим ефект в тила.
Успоредно с атаката над града губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко отчете, че силите за противовъздушна отбрана са свалили 67 украински безпилотника над областта. Отломки паднаха в района на пристанище Висоцк – балтийско пристанище на около 90 км северозападно от Санкт Петербург, където действа терминал на „Лукойл“ за износ на нефтопродукти. Дрозденко докладва изрично за паднали отломки, не за пряко попадение, и не казва нищо за пожара в самия град – разграничение, което си струва да се пази: терминалът в Кировски район беше пряка цел, назована и от Киев, докато при Висоцк засега е потвърдено единствено падане на отломки от свалени дронове. Дали някой от дроновете е бил насочен именно към терминала на „Лукойл“, или отломките са резултат от прехванат по трасето към Петербург дрон, остава неизяснено.
Това е вторият удар по същия терминал за по-малко от месец и това повторение не е случайно – то илюстрира схемата, по която украинските сили нанасят своите удари. На 3 юни, в деня на откриването на Международния икономически форум, който Владимир Путин откри на около 17 км от терминала, украински дронове подпалиха резервоарите на комплекса за пръв път; Frontline Monitor вече съобщи за удара.
Тогава ефектът не се ограничи до петрола. Същата нощ на военноморската база в Кронщат, на остров Котлин западно от града, беше поразена корветата „Бойкий“ от проект 20380 (клас „Стерегущий“), докато стои на сух док за планов ремонт от февруари. Корабът принадлежи на Балтийския флот, чиято основна база е в Балтийск край Калининград, но заради ремонта стоеше в петербургския док – обездвижен, с изключени системи и без пълен екипаж.
Кадри, публикувани от украинска страна, както и последвал сателитен анализ, показаха разрушена надстройка, рухнала мачта и деформиран корпус – поражения, които по оценка на редица военни анализатори на практика извеждат кораба от строя, тъй като са унищожили именно радарите за въздушно наблюдение и управление на огъня. Това отбеляза първият украински удар срещу руски военен кораб в Балтийско море, освен ако не броим диверсията срещу „Серпухов“, ракетна корвета от клас „Буян-М“, проведена на 7 април 2024 г. във военноморска база Балтийск в строго охраняваната Калининградска област.
Атаката срещу Санкт Петербург не е изолирано събитие. Тя се вписа в една от най-широките вълни от началото на лятото: по данни на руското министерство на отбраната през нощта над руска територия са били свалени 389 безпилотни летателни апарата от самолетен тип – над 18 региона, анексирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море, а независими издания като „Медуза“ оцениха общия брой на използваните апарати на около 400. В Белгород, недалеч от руско-украинската граница, ударът остави града почти изцяло без ток, вода и надеждни комуникации.
Петербург е само най-видимата точка от мащабната и успешна украинска стратегия. Командването на Силите за безпилотни системи, начело с Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, систематично измества огъня от бойното поле към стратегическа дълбочина – петролни депа, рафинерии, електрически подстанции и военни бази на стотици километри навътре в Русия и окупирания Крим. По думите му темпът на дълбочинните удари се е увеличил над 10 пъти от началото на годината. Смисълът на този пренос е двоен: да натовари противовъздушната отбрана по цялата европейска част на Руската федерация, разтягайки я между фронта и тила, и да удари икономиката там, където войната се финансира – в износа на въглеводороди.
Двете числа от нощта стоят едно до друго с неудобство за руската отбрана: 67 свалени апарата в Ленинградска област и въпреки това – отново горящ терминал. Плътната противовъздушна отбрана около втория по големина град на Русия очевидно сваля мнозинството от приближаващите дронове, но не и достатъчно, за да опази обект от стратегическо значение, който вече е бил поразен веднъж и чието разположение е известно предварително. Повторяемостта – същата цел, месец по-късно – сочи по-скоро към украинско решение да превърне терминала в постоянен адрес от кампанията срещу руския петролен износ. Дали това ще се отрази осезаемо на балтийския износ обаче няма да проличи от нощния пожар, а от две по-бавни неща: колко дълго претоварът ще остане извън работа и колко скоро терминалът ще бъде атакуван за трети път. Засега потвърдени са попаденията и пожарът, а дали обектът ще спре работа и за колко дълго – ще стане ясно в следващите няколко часа.
🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова атака с далекобойни дронове през изминалата нощ срещу стратегическа военноморска инфраструктура в Ленинградска област, включително арсенали на Балтийския флот и други военни цели в Кронщат, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.
„Време е да сложим край на тази война. Но руският владетел иска да продължи да се бие. Ето защо украинските санкции срещу тази агресия работят. През изминалата нощ нашите дронове изминаха разстояние от около 1000 км до района на Санкт Петербург – до арсеналите на вражеския флот и база в Кронщат“, заяви Зеленски.
По думите му украинските оператори са поразили и руска петролна база, разположена в Краснодарския край, на около 500 км от руско-украинската държавна граница.
„Русия трябва да сложи край на войната си и да спре атаките срещу живота. Всяко проявление на неправда към Украйна ще получи справедлив отговор. Благодаря на нашите воини за тяхната прецизност“, добави държавният глава.
Руски официални лица твърдят, че системите за противовъздушна отбрана са свалили 144 дрона, и докладват за избухване на пожар в неуточнен обект на руското министерство на отбраната в Ломоносовски район. Местните власти обявиха частична евакуация на жителите в близост.
Според „Астра“ и кадри, публикувани от местни жители, няколко обекта с военно значение са били засегнати по време на атаката.
Експерти в OSINT сферата успяха да идентифицират дим близо до Научно-изследователския институт по морска топлотехника – предприятие от руския военно-промишлен комплекс, ангажирано с разработването на оръжия за подводници, включително торпеда от серията „Физик“ и компоненти за противоторпедна система „Пакет“.
Други кадри, геолокирани от „Астра“, показват дим в близост до Кронщатския морски завод – едно от основните ремонтни съоръжения на руския флот, който обслужва големи бойни кораби и подводници от Балтийския флот и други руски военноморски формирования.
Серия от експлозии бяха докладвани близо до 15-ти арсенал на руския флот в селището Болшая Ижора, западно от Санкт Петербург. Видеа, споделяни онлайн, показват това, което изглежда като вторични детонации в района.
Ударът идва три дни след като украински дронове поразиха руската корвета „Бойкий“, разположена във военна база Кронщат. Корабът от проект 20380 е част от Балтийския флот и често е подложен на техническа поддръжка от завода в Кронщат.
🇷🇺🛢️ Петролната рафинерия „Кириши“, втората по големина в Русия, преустанови работа в събота, след като украински дронове поразиха 3 от 4 установки за първична дестилация на суров нефт. Това съобщи Ройтерс във вторник, позовавайки се на двама източници от индустрията.
В рамките на ескалацията на далекобойните удари, Украйна атакува руската петролна индустрия непрекъснато в продължение на два месеца – от тръбопроводи и пристанища до рафинерии и танкери, с цел подкопаване на руската военна икономика на стойност 3 трилиона долара.
И двете страни в конфликта използват рояци от дронове, за да поразяват ключова инфраструктура дълбоко зад фронтовата линия. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дроздено заяви, че рафинерията е била атакувана, което е довело до избухване на пожар в промишлената зона на града.
Двамата източници, говорили с Ройтерс при условие на анонимност заради чувствителността на ситуацията, потвърдиха, че 3 от 4 установки за дестилация са повредени. Тези установки са фундаментална част от всяка рафинерия и без тях тя не може да функционира.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди удара. Кремъл квалифицира подобни атаки като тероризъм, докато Украйна заявява, че се защитава от руската агресия срещу страната, която се намира в петата си година.
Рафинерията „Кириши“, намираща се на около 800 км от украинската граница, вече претърпя няколко удара от украински дронове от началото на годината. Източниците посочват, че е трудно да се прецени времето, нужно за ремонт, като отбелязват, че са повредени и редица вторични съоръжения.
Годишният капацитет на рафинерията възлиза на 20 милиона метрични тона, или около 400 000 барела на ден. През последните години тя преработва към 18 милиона тона годишно, което представлява около 7% от руските обеми на рафиниране на нефт и я прави един от ключовите доставчици на дизелово гориво за вътрешния пазар и за износ.
🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха корвета на руския флот, способна да изстрелва крилати ракети „Калибър“, по време на атака с дронове през изминалата нощ, насочена срещу множество военни и енергийни обекти в Ленинградска област, включително пристанище Приморск.
Според изявление на украинския президент Володимир Зеленски, публикувано днес, операцията е довела до поразяването на руска корвета от клас „Каракурт“, както и на патрулен катер и танкер, свързан с т.нар. „сенчест флот“.
Зеленски заяви, че е бил информиран за резултатите от удара от изпълняващия длъжността ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) генерал-майор Евгений Хмара.
„Всеки подобен резултат ограничава военния потенциал на Русия. Одобрих допълнителните, напълно оправдани отговори на СБУ на руските удари срещу нашите градове и села. Русия може да прекрати тази война във всеки един момент. Удължаването на войната ще доведе единствено до разширяване на отбранителните ни операции“, категоричен е Зеленски.
Ударът е нанесен като съвместна операция с участието на СБУ, Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ) на Украйна.
Поразеният плавателен съд е част от клас „Каракурт“ (Проект 22800) – малки ракетни кораби, проектирани като носители на крилати ракети. Те са оборудвани със система за вертикално изстрелване с осем клетки, способни да изстрелват крилати ракети „Калибър“ или свръхзвукови противокорабни ракети П-800 „Оникс“.
Класът „Каракурт“ разполага също със 76,2-милиметрово оръдие АК-176МА, две 30-милиметрови системи за близък бой АК-630М и 12,7-милиметрови картечници. По-късните кораби от серията са оборудвани със система за въздушна отбрана Панцир-МЕ, с опция за интегриране на системата Тор-М2КМ. Те имат водоизместимост от 800 тона, дължина около 60 метра и максимална скорост до 30 възела, с оперативен обсег около 2500 морски мили и автономност до 15 дни.
В допълнение към ракетния кораб, украински дронове са поразили патрулен катер и танкер от сенчестия флот и са причинени значителни щети на инфраструктурата на петролния терминал в Приморск.
По-рано СБУ докладва за координиран удар с дронове по редица руски военни цели в окупирания Крим на 26 април, включително военноморски съдове, системи за ПВО и самолет МиГ-31 на летище „Белбек“. Според тях операцията е била насочена срещу кораби от Черноморския флот, радарни системи и разузнавателни цели.
🚨 Стотици украински ударни дронове навлязоха по няколко направления във въздушно пространство на Руската федерация, отправяйки се основно към Ленинградска област. Към 22:55 часа московско време картата на полетните маршрути, публикувана от местни мониторинг канали, илюстрира плътна мрежа от ударни БПЛА, насочени от югозапад през Брянска, Смоленска и Калужка област на север към Псков и Велики Новгород, както и на изток към Тула, Орел и Рязан.
Друга група безпилотници лети по южното направление от Ростовска и Воронежка към Волгоградска област. Регистрирани са и реактивни дронове в пограничните райони между Белгородска и Харковска област. Според предварителни оценки става дума за около 280 конвенционални и 3 реактивни дрона, макар тези данни да не претендират за абсолютна точност, а по-скоро са ориентировъчни.
Атаката се провежда в момента, поради което информацията е непълна и ще бъде обновена на по-късен етап. Обхватът на навлизане от Балтика до Южен Урал повтаря и надгражда модела от последните седмици, с който Киев насочва систематично вълни от дронове за нанасяне на ударо по енергийна и логистична инфраструктура дълбоко в руския тил.
По-рано днес бяха обявени резултатите от атаката от предишната нощ. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че до 07:00 ч. тази сутрин са прехванати 147 украински дрона над 11 области: Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Смоленска, Тулска и Калужка област, Краснодарския край, Адигея, Башкортостан и окупирания Крим, както и над акваториите на Черно и Азовско море.
За първи път от дълго време дроновете достигнаха до Урал – целта им беше рафинерията „Башнефт-Новоил" в Уфа, част от „Роснефт", на около 1400 км от украинската граница. Според руското независимо издание „Астра" обектът е бил поразен успешно. Губернаторът Радий Хабиров потвърди в Telegram, че ПВО е свалила няколко дрона при подхода, но отломки са довели до пожар в индустриална зона, докато друг дрон е ударил жилищна сграда без пострадали.
Тревога за въздушна опасност беше обявена в сутрешните часове на деня в Ленинградска област, въпреки че беше отменена бързо, без потвърждение за нарушение на въздушното пространство от страна на безпилотни. Регионът обаче остава приоритетна цел. Само в последната седмица на март пристанището Уст-Луга, ключов терминал за износ на петролни продукти, въглища и зърно на Балтийско море, беше ударено 5 пъти за 10 дни.
Осем резервоара, всеки с 30 000 кубически метра, бяха повредени от пожар, което представлява около една четвърт от складовия капацитет на терминала. Сателитни снимки, публикувани от Reuters, показват щети и по пристанищните кейове
🔥 Приморск и Уст-Луга, ключови руски петролни пристанища на Балтийско море, отново са обхванати от пламъци след снощните украински удари, сочат данни на НАСА.
Последните сателитни снимки от Fire Information for Resource Management System (FIRMS) на НАСА показват нови огнища, възникнали между 3 и 12 часа преди да бъдат засечени от системата по-рано тази сутрин.
Александър Дрозденко, губернатор на Ленинградска област, съобщи в изявление на Telegram канала си, че през нощта руската противовъздушна отбрана е прехванала 36 дрона, без да споменава дума за нанесените щети.
Украйна атакува петролната инфраструктура на Русия в Балтийско море почти ежедневно тази седмица в опит да намали енергийните приходи, финансиращи военната агредия срещу нея. В понеделник украински дронове подпалиха пристанището в Приморск, последвано от атака срещу Уст-Луга в сряда.
Предишна серия от сателитни снимки на НАСА от вчера показа нови пламъци на пристанището в Приморск и остатъчни пожари в Уст-Луга, които може да са резултат от атаката в сряда. Пожарите принудиха и двете съоръжения временно да спрат товаренето на петрол, въпреки че данните за морския трафик показват, че Приморск е подновил поне временно част от операциите си в четвъртък.
Паузата в балтийското товарене идва на фона на нарастващите опасения от глобален недостиг на петрол заради войната в Близкия изток, която почти спря потоците от суров петрол през Ормузкия проток. Ако тя продължи през второто тримесечие на годината, цените могат да достигнат 200 долара за барел, се посочва в бележка на анализитори от Macquarie Group Ltd.
Спирането в Балтика вече засяга неочакваните печалби на Москва от конфликта в Близкия изток, който стимулира търсенето на руски петрол и тласна цената му до почти четиригодишен връх. При тези нива на цените Русия би могла да получава близо 150 милиона долара дневно от износ на суров петрол от Приморск и Уст-Луга, които преди последните атаки с дронове съставляваха около 45% от общия износ на страната по море.
🔥 Енергийната инфраструктура в Ленинградска област на Руската федерация отново е цел на мащабна украинска атака с дронове, в рамките на която по предварителни данни са поразени обекти в района на пристанищата Уст-Луга, Приморск и Висоцк. Екипът на OSINT проекта КіберБорошно успя да геолокира кадри от огнената стихия, последвала ударите, която е видими от километри.
Атаката е поне четвъртата за по-малко от седмица срещу ключовата енергийна инфраструктура на Кремъл по балтийското крайбрежие. На 22 март дронове поразиха терминал на Транснефт в Приморск – най-голямото руско пристанище за износ на суров петрол по Балтийско море с капацитет над един милион барела дневно. На 25 март последва мащабна атака срещу комплекс за преработка на Газпром в Уст-Луга с годишни обеми от 45 милиарда кубически метра природен газ. Беше повредено депо за съхранение на гориво и два танкера, което принуди обектът да прекрати дейностите по товарене на суров петрол за неопределен период от време.
Руското министерство на отбраната заяви, че в рамките на тази атака над региона са били свалени 56 дрона. Само ден по-късно дронове поразиха петролна рафинерия „Кириши“ (КИНЕФ) на „Сургутнефтегаз“ – една от водещите в Европейска Русия.
Висоцк, третото ударено пристанище, е по-малък терминал, оперативно свързан с Лукойл, където се изнасят петролни продукти по жп линия. Там се намира и терминал за втечнен природен газ с капацитет от 1,5 милиона тона годишно.
Паралелно с ударите руски държавни медии налагат тезата, че Литва, Латвия и Естония са отворили въздушен коридор за украинските дронове. Като повод за тези твърдения послужиха реални инциденти: украински дрон падна в езеро в литовската община Варена на 24 март, а на следващия ден в Латвия бяха открити останки на още един дрон, а друг се разби в комина на електроцентралата в естонския град Аувере. Службите и в трите държави потвърдиха, че апаратите са украински, но Естония и Литва изрично заявиха, че не са били насочени към техните територии, а са били отклонени от маршрута си. Въпреки това руската пропаганда направи опит да внуши, че инцидентите са доказателство за съзнателно участие на НАТО.
Тезата обаче среща скептицизъм дори сред самите руски граждани. В разговор в Telegram групата „Усть-Луга Чат" потребител предаде официалната позиция: „По телевизията казаха, че Прибалтика са отворили коридор за украинските дронове. Вече всичко лети оттам.“
Отговорът на друг потребител беше показателен: „Т.е. когато дроновете прелитат през руски региони и стигат до Башкирия, трябва да разбираме, че коридор за тях са отворили Белгородска, Тулска и Московска област.“
Тази координирана ударна кампания е системен натиск върху руския енергиен износ през Балтийско море. Според украински експерти, целта е да се наруши цялата верига, от преработка до доставки, на разстояние над 900 км от фронтовата линия.
‼️ Инцидентите с дронове над Прибалтика през последните три дни, съчетани с осезаемо засилване на информационните операции на Кремъл, повтарят сценарий, наблюдаван в месеците преди руската инвазия в Украйна от февруари 2022 г.: изграждане на наратив за заплаха, приписване на провокации на противника и подготвяне на вътрешната и международната публика за „принудителен отговор“.
Късно снощи Украйна нанесе най-мащабната си нощна атака с дронове от началото на годината, насочена срещу нефтеното пристанище Уст-Луга в Ленинградска област. Руското министерство на отбраната отчете близо 400 изстреляни дрона към над 10 региона. По изчисления на Reuters около 40% от руския капацитет за износ на суров петрол (около 2 милиона барела дневно) са временно спрени. Ударът засегна съоръжения, които захранват директно руския федерален бюджет, а това увеличава шансовете от асиметричен отговор, включително такъв извън Украйна.
По време на атаката дронове навлязоха във въздушното пространство на страните от Прибалтика, всички те – членки на НАТО. В Естония безпилотен апарат удари комина на електрическата централа „Аувере“ в окръг Ида-Виру в 03:43 часа. Няма пострадали, енергийната система не е засегната, а главният прокурор Астрид Аси заяви, че дронът не е бил насочен срещу Естония. Армията въведе зона, забранена за полети за райони в североизточната част на страната, а предварителен оглед на останките сочи украински произход, според обществената медия ERR.
В Латвия дрон, засечен от радарите в 02:19 часа, се взриви 11 минути по-късно в района на село Доброчина в Краславски район – отново без жертви и материални щети, а произходът му все още подлежи на проверка.
Два дни по-рано дрон падна в езеро в южна Литва, недалеч от границата с Беларус. Властите потвърдиха, че летателният апарат има украински произход, като е излязъл от курс. Официалната оценка и в трите страни е еднаква: дроновете са били отклонени от средствата за електронна война и смущения на GPS сигнала, които Русия използва от години в Калининградска област.
Не е толкова важно обаче е какво реално се е случило, от това как бива представено. Telegram канали, които са известни с връзките си с Кремъл, веднага публикуваха карти и схеми, уж доказващи, че Украйна нарочно прекарва дроновете си през въздушното пространство на Полша и Балтика, за да удря Ленинградска област. Посланието е недвусмислено: територия на НАТО се използва за атаки срещу Русия – следователно Москва има право да отговори. Част от каналите твърдят, че дроновете са украински, макар наблюдатели, някои от които дори в коментарите под публикациите на „Правда“ в Естония и Латвия, допускат, че апаратите може да са руски и инцидентите да са инсценирани именно с цел този наратив.
В този подход няма нищо ново. Преди анексията на Крим през март 2014 г. и пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Кремъл следваше същия сценарий: инсциниране на заплаха от територията на съседна страна, приписването ѝ на другата страна и подготвяне на информационна среда, в която военна ескалация да изглежда като самозащита. Сега структурата се пренася върху Балтика — реални инциденти с отклонени дронове се раздуват и преформулират, за да подкрепят тезата, че НАТО активно помага на Украйна да удря руска територия.
На 22 март германският таблоид Bild разпали допълнително тревогите с прогноза, в която се допуска руска офанзива срещу Литва, Латвия и Естония още през май 2026 г. – по аналогия с тази в Украйна четири години по-рано. Оценката не е подкрепена от независими доказателства или военен анализ, но самата публикация говори за нарастващо безпокойство в европейските столици. Belfer Center към Харвардския университет е определил отдавна Прибалтика като най-уязвимото място по източния фланг на НАТО – бившите републики там са олицетворение на следвоенното разширяване на демокрацията и са удобна мишена за подлагане на Член 5 на изпитание.
Сценарият, който заслужава най-сериозно внимание, не е класическа военна офанзива – тя остава твърде малко вероятна, докато руските сили са затънали в украинското блато. По-реалистичен вариант изглежда ескалация, която остава точно под прага на открит конфликт. Тя би могла да включва системно погазване на въздушното пространство, с което руското присъствие в балтийската зона постепенно се превръща в норма; засилени кибератаки срещу критична инфраструктура; активиране на разузнавателни мрежи сред руските общности в Естония и Латвия; и непрекъсната пропагандна кампания, насочена срещу доверието в НАТО. Районът около Нарва, където е и „Аувере“, е особено уязвим: градът има преобладаващо рускоезично население, поради което от десетилетия е мишена на целенасочена кампания за руско влияние.
Събитията от последните 48 часа не доказват, че Кремъл готви военна ескалация в Балтика. Но те показват познат почерк на подготовка на информационната среда – онзи, който при предишни руски ескалации беше последван от преминаване от думи към действия. Дали и сега ще се стигне дотам зависи от хода на войната в Украйна, от евентуални преговори, от единството на Запада и не на последно място – от сигналите, които НАТО изпраща за готовността си да брани източния си фланг.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове атакуваха през изминалата нощ завода за преработка на газ в Уст-Луга, собственост на „Газпром“ и един от най-големите в цяла Европа, съобщи изданието Militarnyi.
Разположен в Ленинградска област, на около 1000 км от украинската граница, заводът беше разтърсен от поне 10 експлозии. Местни жители съобщават за огромно сияние в нощното небе, последвано от извисяващ се стълб черен дим при изгрев слънце.
Докато областният управител Александър Дрозденко настоява, че противовъздушната отбрана е свалила 56 дрона и определя пожара като „незначително запалване“, мащабът на огнената стихия, който се откроява на кадрите, предполага много по-значително въздействие върху оперативния център на завода.
Комплексът в Уст-Луга е критичен възел в енергийната стратегия на Кремъл, преработвайки до 45 милиарда куб. метра природен газ годишно и произвеждайки 13 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и милиони тонове етан и пропан-бутан (LPG). Този последен рейд бележи третия голям удар по завода след предишни операции на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през януари 2024 г. и август 2025 г.
Последният удар е част от безпощадната кампания на украинските сили за разглобяване на стратегическите енергийни центрове на Русия. Миналия август масирана вълна от дронове атакува завода, нанасяйки тежки щети на инсталацията за криогенно фракциониране – критичен компонент за производството на LNG.
Предишната атака беше извършена през януари 2025 г. и порази търговското пристанище, което играеше ролята на основен логистичен център за заобикаляне на западните санкции. Системните удари осакатиха експортния капацитет на пристанището, като в един момент съкратиха петролните потоци наполовина.
Прецизността на тези мисии за дълбоки удари продължава да разбива наратива на Кремъл за вътрешна сигурност, докато украинските сили систематично разрушават инфраструктурата, финансираща руската военна машина.
Системното разглобяване на руския енергиен сектор навлезе във фаза на висока интензивност през новата година, тъй като украинското производство на далекобойни дронове достигна рекордни нива. В началото на януари експерти отбелязаха, че Киев официално е изпреварил Москва по честотата и обхвата на нанесените удари с дронове.
В момента Силите за безпилотни системи на ВСУ са се прицелили в критични възли като терминала в Уст-Луга и петролното пристанище в Приморск, засилвайки икономическия натиск върху Кремъл и свеждайки износа на горива до най-ниските му нива от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.
Тези удари са проектирани да създадат каскаден ефект от логистични провали и финансов дефицит, които да окажат пряко негативно влияние върху способността на руската армия да поддържа своите операции на бойното поле.
Украйна навлезе в новата година с решително предимство в далекобойните ударни операции, изстрелвайки повече дронове от руските сили срещу цели дълбоко на вражеска територия и поддържайки систематичен натиск върху територията на Руската федерация. В началото на януари украинските обстрели предизвикаха временно затваряне на големите летища в Москва, включително „Внуково“ и „Домодедово“, което принуди Росавиация да отмени стотици полети, докато руската ПВО се бореше да прехване продължаващите с дни вълни от дронове.
Въпреки твърденията на Кремъл за прехващане на повече от 1500 дрона седмично, данните на украинското командване разкриват, че ударите са започнали редовно да изпреварват руските атаки с дронове „Шахед“. Тази еволюция подчертава мащабното разширяване на местното производство, превърнало далекобойните дронове от помощен инструмент в централен стълб на украинската стратегия за ликвидиране на военната и енергийна инфраструктура на врага.
🇺🇦🎯🇷🇺 Няколко руски региона станаха обект на мащабна атака с дронове през нощта на 23 март, като властите съобщават за нанесени щети по енергийната инфраструктура и прекъсвания на въздушния трафик.
В Ленинградска област е избухнал силен пожар в пристанище Приморск след повреда на резервоар за гориво, съобщи губернаторът Александър Дрозденко. Пристанището се намира на 1087 км от най-близката държавна граница с Украйна.
„В ход е гасене на пожара, персоналът е евакуиран“, заяви Дрозденко. Той не предостави информация за жертви.
Приморск е най-голямото руско пристанище за товарене на петрол на Балтийско море и служи като крайна точка на Балтийската тръбопроводна система, което го прави ключов център за руския енергиен износ.
Атаката наруши и работата на гражданската авиация. Международно летище „Пулково“ в Санкт Петербург временно ограничи кацанията и излитанията поради заплахата от безпилотни апарати.
Дрозденко заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана и електронна война са прехванали десетки дронове над региона, като се съобщава за повече от 50 свалени такива. Руското министерство на отбраната обяви днес сутринта, че общо 249 украински дрона са били свалени над страната през нощта.
Руският Telegram канал Astra съобщи, че ракета на ПВО се е взривила на около километър от „Виском“ – частен отбранителен изпълнител в Гатчина, Ленинградска област, специализиран в производството на оръжия и боеприпаси.
В Белгородска област Росгвардия обяви, че е свалила дрон, за който се твърди, че е бил насочен срещу губернатора Вячеслав Гладков по време на среща с жители. Властите не съобщават за жертви или щети.
Властите в Киев не са коментирали съобщенията за атаките и рядко поемат отговорност за удари на руска територия, въпреки че по-рано са заявявали, че подобни операции са насочени срещу военна и енергийна инфраструктура, която подпомага военните усилия на агресора.
Мобилният интернет продължава да е недостъпен за втори пореден ден в Санкт Петербург и околния регион, въпреки че властите отмениха заплахата от дронове, въведена в четвъртък, съобщават местни източници.
Вчера губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко предупреди, че скоростите на мобилния интернет „могат да бъдат намалени“ поради заплахата от дронове. По-късно той каза, че дроновете са били успешно свалени, преди да достигнат региона, но не спомена нищо за скоростите на мобилния интернет.
Според Фонтанка, новинарско издание от града, жителите на областта продължават да изпитват прекъсвания на мобилния интернет днес, което се отразява на работата и ежедневието, тъй като прави неизползваеми услугите като системи за плащане, приложения за доставки и таксита.
Трите големи телеком оператора заявиха, че причината за прекъсванията е извън техния контрол, докато властите твърдят, че ограниченията са един от основните инструменти да се предотвратят ударите с дронове.
Услугите за мониторинг на интернет трафика споделуха, че прекъсвания на мобилния интернет са засегнали 59 руски региона през вчерашния ден. В 53 от тях са активирани т.нар. „бели списъци“ с одобрени услуги, които следва да бъдат налични, за сметка на всички останали онлайн ресурси. Това включва портала за държавни услуги „Госуслуги“, руската платформа „Яндекс“, социалните мрежи „Вконтакте“ и „Одноклассники“, онлайн пазарите Ozon и Wildberries, както и платежната система „Мир“.
Санкт Петербург и Ленинградска област започнаха да тестват работата на бели списъци за мобилен интернет на 1 декември. Експерти по киберсигурност прогнозираха, че Руската федерация вероятно ще изцяло към интернет с бели списъци до 2028 г.
Редовните прекъсвания на интернет услугата започнаха в началото на май на фона на зачестилите атаки с украински дронове и бяха разширени в по-голямата част от руските региони, включително тези в Сибир и Далечния изток.
🇷🇺 Правоохранителните органи в Русия търсят военнослужещия Сергей Якушев, заподозрян, че е застрелял седем свои колеги скоро след като е бил освободен от украински плен по време на поредната размяна, съобщи беларуското издание NEXTA.
Якушев е от село Камянка, Ленинградска област. След завръщането си той сключва нов договор с армията, където е зачислен към 83-и мотострелкови полк от състава на 69-а мотострелкова дивизия. Именно там по-късно се разиграва трагедията.
Според изданието, което се позовава на руски източници, стрелбата е извършена на територията на военната част в Камянка, при което загиват седем руски военнослужещи. Извършителят избягал от местопрестъплението и според последни данни се укрива в Белгородска област. Издадена е заповед за арест, като се посочва, че е особено опасен, тъй като вероятно е въоръжен.
Част от руските медии, които отразяват случая, не съобщават официално нито мотива, нито какви обвинения са повдигнати срещу него. Местни медии като „Северен канал“ пишат, че следователите работят на място, но официална информация по случая все още няма. Министерството на отбраната и държавните медии мълчат по темата.
Това далеч не е първият подобен инцидент в редиците на руската армия. През октомври 2024 г. заместник-командирът на учебния център на Силите за специални операции е застрелян от упор край Москва – на по-малко от 20 минути път с кола от основната база на частта.
69-а отделна мотострелкова бригада е част от Сухопътните войски на Русия и участва в бойните действия в Украйна поне от 2015 г. Според публично достъпни данни през 2014–2015 г. бригадата воюва в района на Дебалцево, а от 2022 г. насам е активна в Харковска и Луганска област.
Тежките престъпления на територията на Руската федерация достигнаха 15-годишен връх след масовото завръщане на бивши затворници, воювали в Украйна. Официалната статистика сочи над 333 000 тежки и особено тежки престъпления само за първото полугодие на 2025 г., а независими разследвания свързват стотици случаи на насилие, включително убийства и побои, именно със завърнали се фронтоваци.
🇷🇺 Група особено опасни затворници, вербувани за разполагане на фронта в Украйна, нападна конвой в Ленинградска област, застреля шофьора на ескортния автомобил и избяга, разкриха местни канали в Telegram.
Инцидентът е станал във Всеволожки район по време на прехвърляне на осъдените от наказателна колония към пункт за изпращането им на фронта. Според руския канал „ДТП и ЧП Кудрово“ затворниците внезапно атакуват пазачите, убиват шофьора и бягат към жилищен комплекс Кудрово и околните населени места.
В района е въведен план „Прехват“, а полицейски отряди и Росгвардия започват мащабна издирвателна операция с помощта на допълнителни подкрепления.
На разпространени снимки се виждат бегълците – лица с криминални присъди за убийства и особено тежки престъпления, които са част от поредната група, вербувана от руските власти от затворите срещу обещание за помилване след шест месеца служба в т.нар. „наказателни“ отряди.
Това е поредният случай, при който вербувани затворници отказват да бъдат изпратени на фронтовата линия и предприемат крайни действия по пътя към Украйна.
Експерти алармират, че масовото освобождаване на десетки хиляди осъдени за участие във войната увеличава риска от ескалация на престъпността в руските региони както по време на конфликта, така и след евентуалния му завършек.
🇺🇦🕵️♂️🇷🇺 Украинското партизанско движение АТЕШ съобщи, че е извършило разузнавателна операция в подразделение на зенитно-ракетните войски на Руската федерация в района на Санкт Петербург.
Според групата нейни агенти са успели да проникнат в 1488-и зенитно-ракетен полк (военна част № 03218), който е разположен край село Решетниково в Ленинградска област. Това им е предоставило възможност да съберат подробни данни за структурата и въоръжението на полка.
„Проникването в база, която следва да е добре охранявана, доказва, че за АТЕШ няма недостъпни обекти“, заявиха представители на движението.
Партизаните съобщиха, че са огледали позициите на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“, командния пункт, радарните станции, графиците за бойно дежурство и маршрутите на патрулите.
Полкът е считан за един от ключовите елементи на руската мрежа за противовъздушна отбрана, отговарящ за защитата на Санкт Петербург и критичната инфраструктура в северозападна Русия.
АТЕШ добави, че цялата събрана информация е предадена за оперативно използване на Силите за отбрана на Украйна.
По-рано партизаните докладваха за мащабни повреди сред руските зенитно-ракетни комплекси в Запорожка област, посочвайки като основни причини санкциите, украинските удари срещу бази за ремонт и наличието на производствени дефекти. Според тях се налага много пускови установки за 9К330 Тор да бъдат теглени с трактори заради технически неизправности, а това ги прави уязвими на прецизните украински удари.
