Украинските удари затегнаха допълнително логистичната примка около Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха координирани удари по всички основни мостови съоръжения, свързващи северните подстъпи на Крим с окупираните територии на Херсонска област, точно на прага на Перекопския провлак.

Поразени бяха два моста над Северно-Кримския канал в района на Преображенка и Мирне, автомобилният мост по маршрута Перекоп–Армянск, както и инфраструктурен обект в района на село Ставки. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо потвърди атаката, която първоначално беше сведена от него до три обекта, и докладва за свалянето на 45 украински дрона над региона през изминалата нощ. Самото признание е от негова страна е показателно: то изважда инцидента от рамката на пропагандното отразяване и го фиксира като потвърден факт дори за най-отявлените скептици, въпреки че засега не разполагаме с пълната картина на пораженията.

Значението на операцията може да бъде разчетено правилно единствено през географските особености на провлака. Кримският полуостров е свързан с континенталнта част на Украйна по три основни коридора: Перекопския провлак на запад, в района на Армянск и Перекоп; централния чонгарски маршрут през Сиваш; и източния обход по Арабатската коса при Геническ, като и трите артерии за изключително тесни. От две седмици насам украинските удари се фокусират последователно над всяка от тези оси. Чонгарският мост беше поразен два пъти (7 и 9 юни), след което движението през пункта при Джанкой беше спряно, а руските власти наложиха ограничения за използването и на трасето при Геническ. Така Салдо беше принуден да пренасочи трафика към западния обход през Армянск и Перекоп – маршрут, който удължава разстонието с приблизително 130 км. Настоящият удар засяга именно този последен резервен коридор – мостовете над Северно-Кримския канал и шосейния мост Перекоп–Армянск, който съвсем доскоро се считаше за устойчива алтернатива на останалите пътни артерии.

Подборът на цели следва ясна оперативна логика. Северно-Кримският канал не е просто хидротехническо съоръжение, а ключов воден ресурс, който осигурява около 85% от прясната вода на полуострова. Ударите, поразили мостовете над него, създават паралелно логистичен и психологически натиск. По украински данни, които следва да се тълкуват консервативно, тъй като не подлежат на независимо потвърждение, товарният трафик по основните сухопътни артерии към Крим е спаднал с 71% само за последните две седмици, докато руското командване е принудено да ограничи движението на военни доставки. Отчетени са затруднения при снабдяването с гориво, което при нарушена проходимост на ключови мостове се превръща в ключов фактор на натиск. Както руски, така и украински източници съобщават за пълен хаос и срив на логистиката.

Важно е да се отбележи, че Чонгарският мост беше поразяван на няколко пъти от 2023 г. насам. Въпреки това във всеки един от случаите окупационните власти успяваха да възстановят движението по него в рамките на няколко дни. Руските инженерни звена разполагат със значителен капацитет за бърз ремонт и разгръщане на временни съоръжения, докато ударите с ограничен заряд по-скоро нарушават ритъма на движение, отколкото да причинят трайно прекъсване на пътни артерии. В този смисъл за момента „островизацията“ на окупирания Крим остава оперативна цел, вместо наложено фактическо състояние. По-реалистичен, а вероятно и удобен, сценарий за украинската страна е този на пермаментно влошена логистика – по-дълги маршрути, повишени разходи и невъзможност за предоставяне на каквато и да е форма на гаранция за оцеляване на логистичните доставки към Крим.

Именно в кумулативния ефект се съдържа стратегическото значение на тези удари. Системната деградация на трите водещи сухопътни коридора – Чонгар, Геническ и вече Перекоп–Армянск – заедно с мостовете над канала. Сухопътният коридор, изграден през първите седмици на инвазията през 2022 г. като демонстрация на устойчива връзка между Крим и континента, бавно и необратимо се превръща в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Вместо стабилен и сигурен маршрут – такъв под непрекъсната уязвимост, който ежедневно поглъща ресурси без възвръщаемост. Дали този процес в един момент ще доведе до повторение на сценария от ноември 2022 г. в Херсон – само времето ще покаже. Украинското командване не търси бърз резултат, а трайно налагане на непосилна цена за снабдяване на Крим, което в дългосрочен план неизбежно ще постави въпроса, доколко е рационално изобщо поддържането на окупацията на полуострова, който отдавна изгуби първоначалната си роля.

В окупирания Крим влизането на четири цистерни се чества като избавление.

🇷🇺⛽️ „Ура! Ура! Мили мои! Бог да ви пази!“ – с тези думи руска жена посреща колона от едва 4 цистерни с гориво, влизащи в Севастопол. Краткото видео, споделяно масово в руските социални мрежи днес, е почти трогателно в наивността си: пристигането на 4-те цистерни се чества като избавление. Именно в тази сцена се вижда дълбочината на горивната криза, обхванала окупирания Крим – криза, която руските окупационни власти вече не могат да прикрият зад уверения за нормалност.

Назначеният от Кремъл ръководител на полуострова Сергей Аксьонов обяви на 30 май въвеждането на режим на дажби, влязъл в сила днес. Според данни на руското независимо издание „Медуза“ бензинът А-95 вече се продава изключително срещу купони в двете най-големи вериги бензиностанции на полуострова – ATAN и TES, като приоритет се дава на обществения и социалния транспорт; покупките са ограничени до 20 литра.

„Моля кримчаните да не трупат бензин и да зареждат автомобилите си както обикновено“, призова Аксьонов, който в същото време прогнозира, че положението ще се стабилизира „в рамките на 30 дни“. В Севастопол назначеният губернатор Михаил Развожаев призна, че до петък сутринта всички видове бензин са изчерпани от колонките, а дизелът се продава твърде ограничено. „Медуза“ цитира публикация на местите властите, в която беше поемстен списък със 148 бензиностанции, които все още разполагат с гориво – макар в режим на ограничени продажби.

Зад недостига стои не природно бедствие, а системна украинска ударна кампания. На 27 май министърът на отбраната Михайло Федоров обяви програма, която Киев нарече „логистична блокада“: допълнителни 5 млрд гривни (около 112 милиона долара) за разширяване на ударите с дронове със среден обсег срещу руския тил. Декларираната цел, по думите на Федоров, е „да се увеличи натискът върху руснаците в тила“ и да им отнеме способността да водят активни щурмови действия. Украинските сили поразяват цели на разстояние между 20 и 300 км зад фронтовата линия – диапазон, който превръща логистиката, а не самия фронт, в основен обект на изтощение.

Кримският полуостров е особено уязвим именно по тази логика. След ударите по Керченския мост Руската федерация на практика спря превоза на гориво по него от съображения за сигурност и пренасочи доставките към сухопътния коридор през окупираните области на Южна Украйна – артерия, която сега е мишена на тежък украински огън. Военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 29 май, че операторите на безпилотни летателни апарати от Управлението за активни операции са установили огневи контрол над участъци от магистралата, свързваща окупираните Бердянск, Мелитопол и Джанкой. По данни на ГУР, ударите се насочват към военни камиони с жива сила и боеприпаси, мобилни огневи групи и горивни цистерни, с използване на дронове от типа RAM, разузнавателни апарати Shark-M и американски Hornet, част от които доставени по проекта Jaws на фондацията на Сергей Притула. Паралелно, според данни на Kyiv Independent, в нощта срещу 30 май е поразено петролно депо край Феодосия, а жп мрежата е увредена още през април. Така свиването на доставките се усеща не само в Крим, но и в руските групировки в Запорожка, Херсонска и Донецка област.

Дори проруски военни канали, които обикновено омаловажават украинските успехи, на практика описват системния характер на провала. Материал на авторитетния руски канал Fighterbomber в Telegram изброява верига от взаимно подсилващи се ограничения: превоз на гориво с влак по моста се допуска единствено по изключение след удара срещу него, а собствениците на жп цистерни отказвали да ги предоставят, защото никой не ги застрахова; от трите жп ферибота за такъв превоз и трите били повредени, нов се очаква най-рано през септември, при това при недостиг на моряци; чакането за автомобилните фериботи достигало до пет денонощия, почти не се намирали шофьори, готови да карат гориво в окупираните области; частни лица на полуострова вече не желаели да съхраняват гориво в собствените си обекти, тъй като те многократно са били атакувани; а застрахователните фирми отказвали да поемат риска. Изводът на автора е красноречив – без намесата на държавата и армията, които да превозват горивото безплатно, проблемът не може да бъде решен.

Тази картина обяснява защо влизането на 4 цистерни в Севастопол изобщо се превръща в събитие, достойно за заснемане. Режимът на дажби, купоните и лимитът от 20 литра не са извънредна мярка срещу краткотраен срив, а признание, че обичайните търговски канали за снабдяване на полуострова са прекъснати и държавата трябва да поеме логистиката, която частният сектор вече отказва да обслужва.

От военно-оперативна гледна точка кампанията илюстрира преминаването на украинската стратегия от опити за пробив на фронта към систематично прекъсване на руския тил. Логиката, формулирана ясно от Федоров – колкото повече руска логистика се унищожава, толкова по-малко щурмове следват – е приложима особено добре в Крим, чието снабдяване зависи от тесен брой уязвими маршрути: моста, фериботите и единствения сухопътен коридор. Прекъсването дори на един от тях прехвърля целия товар върху останалите и създава ефекта на тесните места, който се наблюдава сега.

В същото време настоящата криза не е безпрецедентна и това остава важно за нейната оценка. Подобни ограничения върху продажбите на бензин бяха въвеждани в Крим още през октомври 2025 г. Недостиг беше отчетен и през декември същата година, по данни на Ukrainska Pravda. Повторяемостта на тези епизоди сочи, че става дума за структурна уязвимост на окупационната логистика, а не за еднократен срив – но също така подсказва, че окупационната власт вече има изпробван механизъм за управление на дефицита с нормиране. Прогнозата на Аксьонов за стабилизация „в рамките на 30 дни“ стъпва именно на този предишен опит; дали обхватът на „логистичната блокада“ този път ще надхвърли капацитета на този механизъм, ще зависи от това дали Украйна ще успее да задържи огневия контрол над сухопътния коридор през летния сезон на повишено потребление.

Анализът на тенденциите сочи, че горивото се утвърждава като предпочитана точка на натиск към окупирания юг – не толкова заради директните щети, колкото заради политическата чувствителност на едно населението, свикнало да възприема Крим като сигурен тил. Сцената с ликуващата жена пред 4 цистерни е несравнимо по-красноречив индикатор за състоянието на руския тил от всеки официален бюлетин – и точно затова кадрите ѝ обикалят мрежите въпреки призивите на Аксьонов за спокойствие.

Сателитен анализ: 97.4% от многоетажните сгради в Бахмут са напълно разрушени.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Сателитен анализ на Бахмут – украинският град, който попадна под руска окупация през май 2023 г. след тежка 10-месечна битка, сочи, че 97,4% от многоетажните жилищни сгради в него са разрушени, което го превръща в поредния градски район, напълно заличен от руската инвазия в страната.

Независимото издание „Вот Так“ анализира публично достъпни сателитни изображения, датиращи от октомври 2024 г. с които извърши оценка на състоянието на 344 жилищни сгради на 3 или повече етажа в града.

До началото на войната Бахмут беше административен център на едноименния район в Донецка област, чието население надхвърляше 70 000 души. Градът беше ключов хъб за добив на сол, преработка на цветни метали и машиностроене.

Москва започна масирана кампания на артилерийски обстрел срещу града през май 2022 г. През август същата година руските сухопътни войски и ЧВК „Вагнер“ предприеха координирани щурмове. Украйна загуби контрола върху центъра на Бахмут към средата на април 2023 г. Русия обяви пълен контрол на 20 май – факт, който беше признат и от украинското командване десетина дни по-късно.

От 344 оценени сгради, 6,7% са изравнени със земята – невъзстановими руини, при които по-голямата част от носещата маса е рухнала, като в някои случаи е останало да стърчи само едно отделно стълбище.

Едва 2,6% са запазили някаква функционална форма. Основната част от изследвания жилищен фонд попада в междинната категория: сгради със срутени крила, етажи или цели конструктивни секции, които все още стоят като полуразрушени корпуси.

Западните квартали „Юбилейни“ и „Самолет“ са понесли най-тежки загуби, тъй като през последните месеци на сраженията високите жилищни блокове бяха превърнати в пехотни опорни пунктове и огневи позиции и от двете воюващи страни.

Мащабът на унищожението отразява характера на битката, която се опираше на масиран артилерийски обстрел и вълни от пехотни атаки – модел, който по-късно се промени по целия фронт, тъй като развитието на войната с дронове намали необходимостта от толкова тотално изравняване на градската среда.

До октомври 2025 г. официалният регистър на щетите в Украйна е вписал към 16 300 имота в рамките на Бахмут, покривайки 82% от подадените искове. През юни 2024 г. заместник-ръководителят на военната администрация на града Александър Марченко заяви пред „Вилне Радио“, че 99% от всички жилищни структури са унищожени, включително близо 15 000 частни къщи. Той описа топлофикационната, енергийната, газовата и водната мрежа на града като напълно унищожени.

Окупационните власти не са предложили никакъв надежден план за възстановяване през трите години, откакто градът е под техен контрол. Първоначалните предложения реконструкцията да бъде финансирана от бюджета на Република Татарстан не доведоха до нищо.

Денис Пушилин, ръководител окупационните власти в Донецка област, предложи руините да бъдат запазени като мемориални обекти, по примера на Волгоград (Сталинград в годините на Втората световна война).

Към днешна дата няма информация в града да е останало население. През април 2025 г. руски военнослужещи боядисаха уличните стълбове по опустошените улици в цветовете на руския трикольор, с което отбелязаха Деня на победата.

Действията на Русия с разрушените жилища в други окупирани украински градове създават мрачен прецедент. Строителните отпадъци от съборените блокове в Мариупол бяха преработени в 100 000 тона натрошен камък, който беше използван за пътно строителство в окупираните региони на Украйна. Разследващи предупредиха, че материалът вероятно съдържа човешки останки от загиналите по време на битката за града.

Доказано: Старобилският колеж е помещавал руски военнослужещи.

🇷🇺 Заповед на ръководството на Старобилски професионален колеж доказва, че сградата е приютявала руски военни още четири месеца преди украинския удар на 22 май. Копие от документа, изтекло в руски канали в Telegram часове след атаката, противоречи директно на изявлението на президента Владимир Путин, че „в района на удара не е имало никакви военни обекти на Руската федерация".

Указ №42-К е подписан на 15 януари 2026 г. от директора С. Н. Барков. Заглавието е завоалирано – „За осигуряване изпълнението на мероприятия от особен характер". В мотивите обаче няма недомлъвки:

„Във връзка с възникналата необходимост от временно настаняване на военнослужещи в общежитието на ГБ ПОО ЛНР „Старобилски професионален колеж" и на основание на постъпило обръщение от командира на войсковата част 26388 (88-а отделна мотострелкова бригада)…"

Следват три разпореждания:

1. Да се осигури „принудително настаняване" (вынужденное подселение) на военнослужещи в общежитието.
2. Заместник-директорът по административно-стопанските въпроси И. В. Ринкова да подготви нужния брой места до 19 януари 2026 г.
3. Контролът върху изпълнението директорът оставя за себе си.

Защо думата „подселение" е важна

Оригиналът използва думата „подселение" – на руски тя означава настаняване на нови лица в помещение, което вече помещава някой друг. Заповедта не говори за освобождаване на празно крило или корпус за военните. Тя разпорежда войници да бъдат настанени сред студентите – в стаите, където те вече пребивават. Определението „принудително" (вынужденное) се отнася не до военните, а до общежитието: ръководството на колежа е било поставено пред свършен факт от командира на бригадата.

Срокът от 4 дни – от 15 до 19 януари – също подсказва, че решението не е било бюрократично, а оперативно.

Какво е войсковата част 26388?

В/ч 26388 е реално руско съединение – 88-а отделна мотострелкова бригада от групировка войски „Юг". Формирана е през 2023 г. с щабна локация в окупираната част на Луганска област. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация към края на 2025 г. бригадата е участвала в настъпления в направлението Костянтинивка. Въоръжението ѝ включва бойни машини на пехотата БМП-3 и реактивни системи БМ-21 „Град".

С други думи, в общежитието са настанени бойци от действащо съединение от първа линия, не тилов гарнизон.

Какво доказва документът – и какво не?

Заповедта не доказва пряко, че именно щабът на подразделение „Рубикон" – посочената от Генерален щаб на Въоръжените сили на Украйна цел на удара на 22 май – се е намирал в конкретната сграда на колежа. Тази връзка остава недоказана с публични източници.

Документът доказва нещо друго и достатъчно тежко: окупационната администрация умишлено смесва цивилни и военнослужещи от действащо съединение в учебно заведение още през януари. Това е практика, забранена от член 51, алинея 7 на Допълнителен протокол I към Женевските конвенции: използване на гражданско население за прикриване на военни обекти.

Кой носи отговорността

Москва представи смъртта на 21 души като удар срещу „спящи деца". Собственият документ на окупационната администрация показва, че решението кой да спи в това общежитие е взето в Старобилск, на 15 януари, според искане на руски командир на бригада, с печат и подпис на директора Барков.

Според международното хуманитарно право, в момента, в който в цивилна сграда се настани военни сили, тя престава да бъде защитен обект и се превръща в законна военна цел. Отговорността за това превръщане е на страната, която е въвела военните вътре – не на тази, която ги е поразила.

Млада жена от Москва се оплаква от липсата на работа и „цени в космоса“ в окупирания Мариупол.

🇷🇺 Telegram каналът „Мариуполь Сейчас“, който агрегира съдържание, свързано с окупирания Мариупол, публикува кратко видео на жена от Московска област, преместила се в Мариупол, която се оплаква, че в града на практика липсва работа, и потвърждава, че цените на хранителни и други стоки там надхвърлят тези в руската столица.

Конкретният канал е описан в картографията на руско- и украиноезичните мрежи в Telegram на Atlantic Council и Open Minds като част от проукраинската мрежа за информационна съпротива в окупираните територии. Сходни видеа от руски преселници, които изразяват разочарование от живота в окупираните украински региони, често изтичат онлайн.

Причините, заради които подобни оплаквания възникват, е отлично документиран от поредица международни и регионални издания. В материал от 24 февруари The Moscow Times нарече четирите години под руска окупация  „системна деградация“ на икономиката на Източна Украйна и отбелязва, че намирането на работа в Мариупол е изключително трудно дори за новодошли заселници. На 29 април регионалното украинско издание 0629.com.ua съобщи за масови оплаквания на строителни работници в Мариупол от невъзникнали или забавени плащания от руски строителни компании – системен проблемът, засегнал вече няколко предприятия.

Преселническата политика на Москва спрямо окупираните територии е друга утвърдена линия, довела до тази ситуация. По данни на украински държавни и експертни източници, цитирани от Euromaidan Press на 19 април, руски федерални структури – „Единен институт за пространствено планиране“ и развойната корпорация ВЕБ.РФ – са разработили план за преселване на около 114 000 руски граждани в окупираните региони до 2045 г. Като част от тази политика Мариупол действа като приоритетна точка. Според материал на New Voice of Ukraine от 6 май около 75% от апартаментите в града вече са купени от руски граждани, предимно от Москва и Московска област; покупките се стимулират с държавно субсидирана ипотека от 2% за 30 години – режим, какъвто никъде в Руската федерация не е достъпен, където пазарните ставки започват от 8% и нагоре.

Едновременно с това вътрешният пазар на труда се намира под засилен натиск. На 16 април The Moscow Times цитира предупреждение от управителя на Централната банка на Руската федедерация Елвира Набиулина за безпрецедентен дефицит от около 2,5 милиона работници в страната. Това допуска прочит, че субсидираното пренасочване на преселници към окупираните територии не е придружено от съответен пренос на работни места – там, където жилищната инфраструктура се изгражда с държавни средства, икономическата база за заетост остава ограничена, а потребителските цени се влияят от прекъснати или скъсени вериги за доставки.

Обобщеният прочит на видеото е, че личното свидетелство отговаря модел, с който жилищната политика върви напред с административни средства, докато икономическата основа в Мариупол не е възстановена до степен, която да поддържа стандарта на живот, очакван от московски преселник.

Украински дрон порази окупационния кмет на Скадовски район в Херсонска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дрон порази Александър Дудка – окупационен „кмет“ на Скадовски район в Херсонска област, който е хоспитализиран с взривно-осколочна травма на главата. Това съобщи чрез публикация в социалните мрежи Володимир Салдо, губернатор на областната окупационна администрация. Според съобщения на руските държавни медии Дудка е бил изписан и се е върнал обратно на работа – това не е потвърдено от независим източник към момента на тази публикация.

58-годишният Дудка е роден в Полтавска област в централна Украйна. Дълги години служи в криминалната полиция на областта, преди да премине към структурите на руската окупация след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Първо оглавява местната управа в курортното село Лазурне в Скадовски район, а през октомври 2023 г. е назначен с 5-годишен мандат за ръководител на окупационната власт в Скадовския район. Същия месец попада сред „избраните“ в нелегитимните избори за „съвет на депутатите“ от листата на партия „Единна Русия“. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му връчва задочно 2 обвинения в колаборационизъм с предвидена присъда от 5 до 10 години лишаване от свобода и конфискация на имущество.

Като ръководител в Лазурне и след това в Скадовск Дудка става известен с публични заплахи срещу местните жители без руски паспорт. Документираните включват спиране на инсулин и други жизненоважни лекарства за диабетици, които не получат руско гражданство, както и принудително извеждане на „децата на ждуните“ – терминът на окупационната администрация за семействата, които отказват да запишат децата си в руски училища, защото чакат завръщането на украинската държава. Тези заплахи са документирани от украински разследващи журналисти и стават основа за второто обвинение на СБУ.

Скадовск е ключов оперативен възел на руската армия в южната част на Херсонска област. След като отстъпи към левия бряг на река Днепър през ноември 2022 г. Кремъл премести окупационната администрация именно тук – пристанищен курортен град, разположен на брега на Черно море, около 80 км югозападно от областния център Херсон. Ударът срещу Дудка съвпада със серия украински удари в периода 15-18 май, насочени срещу окупираните територии – Олешки, Антонивка, Олексиивка, Виноградове, Скадовск и района на Гола Пристан – при които според руски официални съобщения загиват трима цивилни и десетки са ранени.

Дудка не е първият висш функционер на окупацията в Херсонска област, поразен при целенасочена операция. През август 2022 г. бившият украински депутат Олексий Ковальов, преминал на руска страна, беше застрелян в окупираната част на областта. Същия месец Виталий Гура – заместник-ръководител на окупационната власт в Нова Каховка – беше застрелян пред дома и почина на път за болницата. През декември 2024 г. украинското ГУР пое отговорност за ликвидирането на началника на Оленивския затвор в окупирания Донецк. През 2026 г. службата отчете и автомобилен атентат между Скадовск и Антонивка, при който загинаха четирима чеченски офицери. Атаката от 18 май се вписва в утвърден модел украински операции, насочени срещу окупационната власт в украинските региони.

Тактическият избор на камикадзе дрон срещу индивидуален функционер е показателен. Скадовск отстои на около 60–80 км от най-близките позиции под украински контрол отвъд Днепър и попада в обхвата на ударни FPV дронове с междинна релейна станция, на леки самолетни апарати тип А-22 и на средно-тежките ударни безпилотници, използвани от ГУР и СБУ срещу логистика и личен състав в окупираните региони на Украйна. Поразяването на конкретна фигура в населено място изисква предварително разузнаване – времеви график, маршрут, обичайни местонахождения – което подсказва наличие на местна агентурна мрежа в окупираната зона. Това отговаря на докладвания през април 2026 г. от „Медуза“ случай, при който ФСБ задържа 9 жители на Херсонска област по фабрикувано дело за тероризъм – индикация за засилено руско контраразузнаване, насочено именно срещу подобни мрежи.

Поразяването на Дудка не е изолирано събитие, а елемент от постоянно поддържан украински натиск върху окупационната власт в зона, която Москва третира като консолидирана. Изборът на цел – функционер, станал известен с репресивните мерки срещу цивилно население – изпълнява паралелно две функции: оперативно дестабилизира административната структура и потвърждава украинската теза, че окупационните служители не са имунизирани от възмездие. Систематичното поразяване на колаборационисти в Херсонска, Запорожка и Донецка области от началото на войната, показва, че този модел не е тактически епизод, а компонент от украинската стратегия за дългосрочно кадрово изтощение на окупационната управа.

Азов продължава системната кампания на удари по руската логистика до Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ порази камиони, цистерни и доставки на боеприпаси по маршрутите M-14 (Мариупол–Бердянск–Мелитопол) и T-0509 (Мариупол–Донецк). Геолокирани кадри от 6 и 8 май показват точни попадения до 160 км в дълбочина зад руските линии в окупираните територии по бреговете на Азовско море.

Z-блогърът Алексей Живов окачестви ситуацията като „крайно тревожен сигнал“, тъй като украинските дронове вече достигат основната логистична артерия Таганрог–Джанкой, използвана от руската армия за снабдяването на Крим и целия южен фронт.

Това е резултат на системна кампания, която започна още през миналата година. Институтът за изследване на войната (ISW) фиксира ескалация на ударите по цели на средни разстояния още през декември 2025 г. От март темпото се засилва осезаемо, а новото е инструментът. Според анализи на украински военни канали и западни медии използваните дронове Hornet са доставени от американската компания Perennial Autonomy, свързвана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт. Машините разполагат с алгоритмично разпознаване на целите и работят чрез връзка със Starlink терминали. Според военнослужещи от „Азов“ руската мрежа за ПВО се оказва неспособна да елиминира заплахата, а операторът запазва визуален контакт с целта до момента на удар. M-14 не е случайна мишена – той продължава в западна посока към окупираните територии на Херсонска и Запорожка област и поддържа защитните линии към Орехов и левия бряг на река Днепър.

Магистралата Таганрог–Джанкой е основната сухопътна алтернатива на Кримския мост. След нанесените щети и нощните удари срещу фериботи в Керченския пролив маршрутът Таганрог–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Джанкой пое основната тежест на логистиката. Именно затова Живов и други Z-канали не говорят за единичен инцидент, а за системна заплаха за режима на снабдяване на полуострова и групировка войски „Юг“.

Окупационната администрация работи публично за свързване на Донецк с Мариупол по жп линия до лятото на 2026 г. – на думи за „туристически“ цели, но на практика за логистика на продължаващите операции, отбеляза ISW. Кримските железници също се превръщат в цел на систематични удари през 2026 г.

В тактически план украинците разширяват зоната, която доскоро беше „мъртва“ за нанасяне на удари по цели с ниска стойност. До неотдавна корпусът „Азов“ удряше главно логистични възли около Донецк, докато сега тези удари обхващат самия Мариупол, включително територията на бившия металургичен комбинат „Азовстал“, където има фиксирани полети на дроновете. Удар на 100–160 км в тила натиска не само снабдяването на Крим, но и поддръжката на руските групировки в посока Орехов и на левия бряг на Днепър.

Дронове на 1-ви корпус „Азов" поразяват логистиката край Мариупол – на 100 км навътре в руския тил.

🇺🇦 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от удар с дрон срещу военен камион „Урал“ на магистрала М-14, непосредствено преди входа на окупирания Мариупол. Точното място на атаката се намира на около 100 км навътре в руския тил в южния сектор на фронта.

Френският експерт по OSINT Клеман Молен пише, че документираният удар бележи навлизане в ключов участък от логистичния пръстен Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие, доскоро смятан за относително недосегаем за украинските дронове.

Молен, който проследява движението по логистичните маршрути в окупираните територии, разкри в профила си на X, че досега украинските безпилотни удари по този коридор са били концентрирани в двата края – по шосето Донецк–Мариупол на изток и по отсечката Мелитопол–Запорожие на запад. Според него централният участък Мариупол–Мелитопол–Бердянск, обслужван от магистрала М-14 по крайбрежието на Азовско море, до момента е оставал извън обсега на дълбоките украински удари. Появата на видео от корпус „Азов“ фактически маркира началото на удари по тази най-отдалечена част от маршрута.

Пръстенът Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие е основната автомобилна артерия за снабдяване на окупационните сили в Запорожка облсат и поддръжка на фланга на групировката в южната част на Донецка област. Той свързва жп възлите в Ростовска област през окупирания Донбас и бреговете на Азовско море със западната част на окупираната Запорожка област и осигурява връзка с Крим през Чонгарския провлак и Геническ като алтернатива на Кримския мост. Ключови възли по маршрута са градовете Волноваха, Бердянск, Мангуш, Приморск, Мелитопол и Токмак.

Удареният камион принадлежи на семейството „Урал“: руско-съветски тежки тактически автомобили (Урал-375, Урал-4320, Урал Next и т.н.), произвеждани от автомобилния завод в Миас, Челябинска област. Те остават едно от стандартните средства за превоз на личен състав, боеприпаси, гориво и тилови запаси на руските въоръжени сили и обикновено се движат в смесени конвои с автомобили КАМАЗ и леки командно-щабни машини.

Кадрите показват украински дрон камикадзе с фиксирано крило, описан от специализирани канали в Telegram като „шершень“ – жаргонен термин, използван от украинските военни канали за серия леки дронове с витлово задвижване и обсег от над 100 км, които са способни да летят на малка височина, за да избегнат покритието на радарните системи.

Нанасянето на удари на дълбочина около 100 км в тила на окупационните войски надхвърля възможностите на стандартните FPV дронове, които действат ефективно до около 25–30 км. За подобни мисии украинските части от различни родове войски разчитат на комбинация от FPV системи с междинни ретранслатори, които удвояват или утрояват номиналния обсег, самолетен тип ударни дронове от серията „Лютий“, AQ-400 Scythe и различни местни модификации на търговски модели дронове и нощни мисии с термовизионни оптични системи.

1-ви корпус „Азов“, формиран в началото на 2025 г. в рамките на реформи за разширяване на 12-а бригада със специално назначение „Азов“ към Националната гвардия, разполага със собствени звена за дронове, работещи съвместно с разузнавателните структури на звеното за откриване на цели по магистралата.

Появата на украински атакуващи дронове в непосредствена близост до окупирания Мариупол има директно отражение върху логистиката в руския тил на юг. За руското командване новата ситуация поставя въпроса за разпръскване на конвоите, организиране на нощни движения в по-кратки участъци, изграждане на антидрон мрежи над паркинги за тежка техника в населените места по крайбрежието на Азовско море и преоценка на ремонтните и логистичните обекти в Бердянск, Приморск и Мангуш.

Светлината от фаровете и инфрачервените отпечатък на двигателя остава основен ориентир за операторите на безпилотните ударни средства. Ако кампанията се разшири допълнително, ключовите алтернативни маршрути за снабдяване ще минават през Кримския полуостров, чиято пропускателна способност зависи от състоянието на Керченския мост и ограничения капацитет на маршрутите през Чонгарск и Геническ.

Мащабен пожар в „Азовстал" в окупирания Мариупол, съмнения за поразена руска база в комплекса.

🔥 Мащабен пожар избухна днес следобед в металургичния комплекс „Азовстал" в окупирания Мариупол, според публикации на местни канали в Telegram. Гъст черен пушек е видим от всички квартали на града, според данни на „Мариуполь сейчас“ и местни жители, публикували кадри от различни точки на града.

Според първоначалните оценки пожарът е възникнал в зона, в която руските окупационни части поддържат военна база с разположена техника. Официално потвърждение от украинската страна – СБУ, ГУР или кабинета на кмета Вадим Бойченко – все още не е публикувано към момента на писане на този материал.

„Азовстал" се намира под руска окупация от 16 май 2022 г., когато последните защитници от полка „Азов" и 36-та морска пехотна бригада получиха заповед да прекратят отбраната. След превземането му от окупационните сили, те постепенно превърнаха разрушения металургичен гигант в логистичен и оперативен възел. По данни на Euromaidan Press от юли 2025 г. Русия е създала поне две военни бази в рамките на комплекса, които използват прикритието на промишлените структури за съхранение на военна техника, складове за боеприпаси и временни казармени помещения. Посочените обекти са документирани като цели за украински удари през цялата 2025 и 2026 г. – през март 2026 г. украински дронове удариха руска база в покрайнините на Мариупол, а през март 2025 г. партизаните на „Маріупольський Спротив" подпалиха друга руска база в града и унищожиха няколко превозни средства.

Визуалният анализ на кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, показва гъст черен пушек, типичен за горене на горивно-смазочни материали, гуми или нефтени продукти. Структурата на комплекса – промишлени халета, комини и оголени метални конструкции – е различима на снимките и отговаря на западния периметър на „Азовстал". Към момента на публикуване няма кадри, които да показват момента на удар или експлозия, което не позволява еднозначно отделяне между сценариите за удар с дрон или ракета, саботажна акция на партизани или вътрешен инцидент с боеприпаси.

Предисторията на партизанската дейност в Мариупол подкрепя сценария за нападение от украинска страна. Координационният център на украинската съпротива поддържа активна мрежа в окупирания град, която през последните 18 месеца извърши серия от поразяващи акции – на 13 август 2023 г. „Маріуполь.Спротив“ съобщи за унищожаването на руска база с поне 10 убити окупатори, а на 23 март 2025 г. партизаните подпалиха руска база и унищожиха няколко превозни средства.

Петро Андрющенко, директор на Центъра за изследване на окупацията към Министерство на реинтеграцията на Украйна, потвърди в реално време поне 4 различни инцидента в района на „Азовстал" през последните месеци. Освен това са документирани украинските удари с дронове и крилати ракети „Storm Shadow“ срещу логистични възли в Мариупол още през май 2023 г., когато три ракети унищожиха руска база на територията на комплекса.

Тактическото значение на пожара подлежи на уточнение. Ако кадрите наистина показват поразяване на руска военна база, ударът би се вписал в общата украинска кампания за дезорганизация на руския логистичен тил в Запорожка и Донецка област, която набра скорост през тази пролет. Мариупол действа като задтилов възел за логистиката на руските групировки, действащи на южния фронт, в т.ч. за натиска при Гуляйполе, неутрализиран от украинските контраатаки през януари-февруари. Поразяването на склад с боеприпаси или склад за гориво в зоната на „Азовстал" би засилило натиска върху руските линии за снабдяване на разстояние от близо 100 км до фронтовата линия.

Над 2000 военни от окупирания Крим са загинали в редиците на руската армия

🇷🇺⚰️ Най-малко 2000 военнослужещи от окупирания Крим, сражавали се в редиците на руската армия, са били ликвидирани от началото на пълномащабната война срещу Украйна. Това разкри разследване на проекта „Груз 200“ на изданието „Крим.Реалии“, публикувано на 27 април.

Журналистите са потвърдили 2000 некролога на жители на полуострова, воювали в състава на руската армия. Най-голям брой смъртни случаи са докладвани от Севастопол – 520 души, следван от Керченски район с 225. Повечето от загиналите са регистрирани в Донецка област.

Анализатори отбелязват и промяна в модела на привличане на личен състав, като се наблюдава осезаем спад в броя доброволци от окупирания полуостров. Докато през 2023 г. и 2024 г. са регистрирани до 70 некролога годишно, през 2025 г. бяха документирани едва 28. В същото време обаче дялът на бившите затворници сред загиналите е нараснал и вече съставлява над 10% от всички потвърдени загуби.

Разбивката на потвърдените смъртни случаи по статут включва 486 професионални войници на договор, 235 редовни военнослужещи, 201 бивши затворници, 199 доброволци, 118 мобилизирани и 12 наборници. Огромна част от убитите са на възраст между 40 и 50 години, като приблизително четвърт от тях са родени през 60-те и 70-те години на миналия век.

Сред подразделенията най-тежки загуби е претърпяла 810-а отделна бригада на морската пехота, базирана в Севастопол, с 311 потвърдени смъртни случая. През последните месеци обаче личният състав от Крим все по-често намира смъртта си, докато служи в части, разположени извън полуострова.

Най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2024 г. (601 некролога) и 2025 г. (582). Разследващият екип твърди, че изведените данни не претендират за изчерпателност, защото руското военно командване прикрива действителните мащаби на своите загуби, а много военнослужещи остават със статут на безследно изчезнали за дълги периоди от време.

Констатациите идват на фона на по-широки оценки за нарастващите руски загуби на бойното поле. Според финландския президент Александър Стуб през последните месеци Русия е претърпяла значително повече жертви от Украйна, като загубите се оценяват като неколкократно по-големи.

„Колко по-добра е Украйна днес в сравнение с преди една година? В последните четири месеца – и извинете за мрачната статистика – Украйна убива или ранява между 30 и 35 хиляди руски войници на месец“, каза той и добави, че текущото съотношение на жертвите възлиза на един загинал украински войник на всеки петима руски, което подчертава високата ефективност на украинската тактика.

Украйна предупреди Израел с дипломатическа криза заради руски кораб с крадено зърно в пристанище Хайфа.

🇺🇦⚔️🇮🇱 Украйна предупреди Израел за евентуални дипломатически последици, ако разреши на втори кораб, натоварен с украинско зърно, откраднато от териториите под руска окупация, да акостира на пристанището в Хайфа.

Axios цитира висш украински дипломат, според когото Киев е призовал израелските власти да откажат достъп на бълкера PANORMITIS. Източникът отбелязва, че ако бъде позволено на кораба да се разтовари, Украйна „си запазва правото да използва пълния набор от дипломатически и международни правни мерки за реагиране“.

Същият източник споделя, че евентуалното допускане на кораба би „предизвикало криза в отношенията между Украйна и Израел“ и допълва, че Израел „по същество е игнорирал“ украинските искания във връзка с предишен плавателен съд с подобен товар.

Материалът на Axios беше предшестван от допълнителни потвърждения от украински и международни медии. Според израелския журналист Барак Равид, който публикува материала в Х, украински представители следят отблизо движението на кораба, като са потвърдили, че навлизането му в пристанище Хайфа може да доведе до негативни последствия за двустранните отношения.

Данните от платформата MarineTraffic показват, че корабът е пристигнал край бреговете на Израел на 25 април и в момента очаква да получи разрешение за разтоварване. Разследващият екип на проекта SeaKrime, цитиран от украински медии, изчислява, че товарът може да включва над 6 000 тона пшеница и 19 000 тона ечемик.

Според анализатора Катерина Яреско, част от пратката може да бъде проследена до кораба Leonid Pestrikov, който е транспортирал зърно от пристанище Бердянск на Азовско море, преди да го прехвърли в открито море. Според съобщенията документацията за товара е обработена в руското пристанище Темрюк – метод, използван за прикриване на неговия произход.

Разследване на Haaretz разкри, че поне четири пратки зърно, за които се смята, че произхождат от окупираните украински територии, вече са били разтоварени в Израел от началото на годинта. Изданието отбелязва, че такъв товар често се прехвърля чрез т.нар. операции „кораб-кораб“ в Черно море, южно от Керченския проток, което усложнява усилията за проследяване на неговия произход.

Настоящият дипломатически спор беше предшестван от друг случай с руския бълкер ABINSK. Според множество изявления, цитирани от Axios, корабът е доставил над 43 000 тона зърно в Хайфа след отплаване от пристанище в окупирания Крим. Украинските власти са предупредили предварително израелските органи, като са поискали достъпът на кораба да бъде отнет.

Впоследствие украинският министър на външните работи Андрий Сибига постави въпроса директно пред своя израелски колега Гидеон Саар, заявявайки, че „незаконният износ на крадени украински земеделски продукти е част от широките военни усилия на Русия“, а „незаконна търговия с крадени стоки не трябва да бъде допускана“.

Украинска атака срещу Севастопол: експлозии в окупирания Крим и пожар в пристанищната зона.

🔥 През изминалата нощ окупираният Крим беше разтърсен от мощни експлозии, след като украински дронове поразиха нефтена база край Севастопол, съобщиха руски канали в Telegram, цитирани от Kyiv Independent. Местните жители споделиха за многократни взривове в различни квартали и интензивна работа на средствата за противовъздушна отбрана, описвана като стрелба „от всички позиции“.

Голям пожар избухна в зоната на пристанище Казачя бухта. Назначеният от Кремъл  Михаил Развожаев заяви, че вследствие на свален дрон е поразен „резервоар с остатъчно гориво“, и допълни, че няма пострадали.

„Крымский ветер“ съобщи, че руските зенитно-ракетни системи са открили огън край Севастополската ТЕЦ, докато свидетели разказват за прелитащи дронове над Ленински район на града. Според местните жители в 01:40 часа безпилотен самолет е засечен над улица „Горпищенко“, при което ЗРК „Панцир-С1“ безуспешно е опитал да го свали.

Непотвърдени сведения сочат, че два удара са попаднали в сградата на бившия щаб на Военноморските сили на Украйна в Севастопол, като пожар възниква и в близост до жилищния комплекс „Доброгород“. Свидетели сравняват силата на детонациите с попадения на британски крилати ракети Storm Shadow в миналото, като не е изключено да става дума за украинската крилата ракета „Фламинго“ с 3000 км обсег на поразяване, навлязла в серийно производство през миналата година.

Експлозии бяха регистрирани и край летище „Саки“ в Новофедоровка около 01:20 часа, а на летище „Кача“ са били изстрелвани сигнални ракети, докато зенитните оръдия и картечници са водили огън, посочват местни източници.

Полуостровът, анексиран през 2014 г. от Русия след незаконен референдум, остава приоритетна цел за украинските удари заради близостта си до украинската територия и концентрацията на военна и логистична инфраструктура. През последните седмици, успоредно със съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, Украйна ескалира своите атаки срещу руския петролен сектор с цел да ограничи приходите, финансиращи войната. Към 25 март около 40% от руския капацитет за износ на суров нефт, равняващи се на близо 2 милиона барела дневно, бяха изведени от строя след поредица от успешни украински удари срещу балтийските пристанища Приморск и Уст-Луга и черноморския Новоросийск, които доведоха до най-тежкото прекъсване в съвременната руска история. До началото на април дялът на спрените мощности беше намален до около 20%, след като част от съоръженията бяха частично възстановени.

Последните събития се оказаха двойнствени за Москва. От една страна, по-високите енергийни цени трябваше да донесат значителен бюджетен прираст – в края на март сорт „Уралс“, доставян за Индия, се търгуваше над 120 долара за барел, дори с премия спрямо „Брент“, като по оценки на CNN петролните приходи на Русия е можело да се удвоят за месец. Реалните данни от бюджета илюстрират по-сложна картина: през март всички приходи от петрол и газ във федералния бюджет паднаха с близо 43% на годишна база до 617 млрд. рубли, тъй като данъците бяха изчислени по февруарските цени на „Уралс“ – едва 44,59 долара за барел и значително под заложените в бюджета 59. Едновременно с това украинските удари по западните пристанища ограничиха способността на Москва да монетизира конюнктурата – тя пренасочва обеми към Азия през тръбопровода за Китай и пристанището Козмино (ESPO Blend), но капацитетът на тези маршрути не покрива загубата.

Междувременно санкционната рамка претърпя рязък обрат. Първоначалното освобождаване за период от 30 дни, което позволяваше доставка на руски суров нефт, натоварен между 12 март и 11 април, изтече без подновяване, а на 15 април финансовият министър Скот Бесент обяви от Белия дом, че Вашингтон няма да поднови дерогацията. Само два дни по-късно, на 17 април, Министерството на финансите чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде нов временен лиценз, който удължава освобождаването с още месец – до 16 май. Бесент определи мярката като „тясно насочена, краткосрочна“, която се отнася „само за петрол, вече в транзит“ и „няма да донесе значителна финансова полза на руското правителство“.

Удължаването е свързано с продължаващата нестабилност в Близкия изток и блокадата на Ормузкия пролив, през който нормално преминава около една пета от световните доставки на петрол. Решението предизвика двупартийна критика във Вашингтон заради подкрепата към Иран от страна на руснаците.

Ден преди обрата, на 14 април, Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на руската икономика през 2026 г. с 0,3 процентни пункта, до 1,1%, позовавайки се именно на по-високите енергийни цени; за 2027 г. фондът също очаква растеж от 1,1%. Световната банка остава по-консервативна с прогноза от 0,8% за 2026 г.

„Ангелите“ от ВМС на Украйна евакуираха цивилен, крил се години на окупираните територии

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателно спецзвено „Ангели“ към Военноморските сили на Украйна проведе сложна операция в няколко стъпки, свързана с евакуация на цивилен украински гражданин, обявен за издирване и укривал се от закона на териториите под руска окупация, става ясно от късометражен филм.

Мъжът е станал мишена на руските въоръжени сили, след като застрелял един военнослужещ и ранил друг, докато защитавал имота си. По време на сблъсъка той е получил огнестрелна рана, бил е задържан и отведен в болница.

Бягайки от болничното заведение, в което е настанен, той минава 60 км пеша въпреки травмите. След това прекарва години, укривайки се в нелегалност и оказвайки съпротива срещу окупационните власти, преди да успее в крайна сметка да се свърже отново с близките си.

Разбирайки за случая, командващият ВМС на Украйна вицеадмирал Олексий Неижпапа нарежда да се проведе мисия по откриване и извеждане на мъжа от окупираните територии, за което е разработен план с участието на редица части, сред които бригада от морската пехота, 79-и граничен отряд и 426-и отделен полк за безпилотни системи към Морската пехота.

След като успешно установява контакт, мъжът получава точни инструкции за маршрути на движение и начина за преминаване през руските контролни пунктове. В резултат на интензивния обстрел и невъзможност за изминаване на пътя с автомобил, измина 10 км с велосипед, за да стигне до конкретната точка за среща.

По време на цялата операция той се намира под постоянно наблюдение от разузнавателни дронове, от които го прикриват от малки дронове с FPV. Украинските военни също така са нанасяли удари по контролни пунктове по маршрута, за да създадат по-безопасен коридор за евакуацията.

След срещата с екипа за ескорт групата продължава да се движи по черни пътища, за да избегне важни основни руски позиции. Части от маршрута трябвало да бъдат изминати пеша, за да бъдат намалени рисковете от откриване. Операцията приключи успешно и оттогава мъжът се събра с близките си на контролирана от Украйна територия.

Частта, отговорна за мисията, известна като „Ангелите“, действа в украинските ВМС от повече от четири години, през които евакуира над 100 военнослужещи и цивилни от окупираните зони.

„Това не е лесна работа. Това не са просто цифри. Много се гордея, че ВМС разполагат с такова звено от истински професионалисти, които са провели множество операции. Всяка от тях е уникална и внимателно подготвена“, заяви Неижпапа.

🔙 Frontline Monitor припомня: Първи отделен медицински батальон на Украйна проведе шест тренировъчни мисии за евакуация на ранени в рамките на един ден с употреба на наземни дронове, подчертавайки нарастващата роля на роботиката в медицинските операции на фронтa.

Зеленски разкри руския ултиматум за Донбас: Референдумът е единственият път към териториални решения

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия е поставила ултиматум на Украйна да се изтегли доброволно от Донбас като ултимативно условие за прекратяване на войната. Това стана ясно по време на среща с медиите по-рано днес, съобщава „24 канал“.

Според президента Кремъл е поставил изтеглянето на украинските въоръжени сили от източния регион като предварително условие за спиране на огъня на бойното поле. Освен това руската страна дала да се разбере на американските партньори, че възнамерява да превземе Донбас в рамките на два месеца. Ако Украйна не напусне региона дотогава, „условията за мир ще се променят“.

Зеленски изрази недоумение от факта, че американската страна все още се доверява на подобни изявления от руска страна. „Възниква логичен въпрос към моите американски колеги: ако целта им е само Донбас, то защо тогава казват, че след превземането му ще продължат напред и ще има нови условия?“, отбеляза той и подчерта, че целите на Кремъл са ясни, изразявайки увереност, че няма да бъдат постигнати в следващите два месеца.

Зеленски съобщи още, че за 1 април е насрочен конферентен разговор с американската страна, в който ще участва и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. По време на срещата ще бъде обсъдено колко близо се намират страните до постигане на тристранни споразумения или поне до организиране на подобна среща.

По-рано през март Зеленски заяви категорично, че Украйна няма да изтегли своите военни сили от Донбас, нито ще остави близо 200 000 украинци, които все още живеят там, описвайки ултиматума на Кремъл като неприемлив. Той подчерта, че настоящите преговори са фокусирани върху контрола на около 5800 кв. км. в Източна Украйна.

Президентът разкри, че въпреки вътрешната опозиция сред украинския народ, той е избрал дипломацията и е приел предложението на САЩ за замразяване на фронтовата линия с цел спиране на боевете. Русия обаче е отхвърлила този подход и настоява за пълно изтегляне.

Зеленски акцентира, че украинската позиция относно бъдещето на Луганска и Донецка област коренно се различава от руската и подчерта, че териториални решения не могат да се вземат зад гърба на украинския народ.

„Можем да проведем референдум по всяка една от точките в този план. Нашето общество трябва да избере, защото това е тяхната земя, а не на един човек“, заключи той.

Зеленски: Русия разгръща нови станции за далекобойни дронове в окупираните територии и Беларус.

🇷🇺✈️🇺🇦 Русия планира разгръщане на наземни станции за управление на дронове с голям обсег както в окупираните региони на Украйна, така и на четири станции в Беларус, разкри президентът Володимир Зеленски след среща с ръководителя на Главно управление на разузнаването (ГУР) Олег Ивашченко.

„Имаме ясна информация, че Русия планира по-нататъшно разполагане на наземни станции за управление на безпилотни летателни апарати с голям обсег както във временно окупираната територия на Украйна, така и на четири станции на територията на Беларус. Ще реагираме по съответния начин. Възложих на Олег Ивашченко да информира партньорите и представителите на медиите за данните, които можем да направим публично достъпни“, написа Зеленски.

По-рано през февруари беларуският диктатор Александър Лукашенко, в отговор на изявления на руското разузнаване, заяви, че „няма сила, способна да откъсне Беларус от Русия“.

В същото време Службата за външно разузнаване на Руската федерация разпространи предупреждение за предполагаме план на Запада по отношение на Беларус – твърдейки, че западните страни търсят в Беларус нови „либерални пасионарии“ за „реализиране на сценарий за „цветна революция“.

Украински дронове отново атакуват окупирания Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските партизани от „АТЕШ“ съобщиха за координирани удари в Севастопол, регистрирани в района на Сахарная Головка и Херсонес Таврически, където се намира 7-и учебен център на Школата за водолази на Черноморския флот. Едновременно с това е задействана въздушната тревога на летище „Белбек“, където са засечени опити за отразяване на атака с дронове.

По предварителни данни местни агенти са чули мощни експлозии в складове за ракети с морско базиране до град Балаклава, разположен по югозападното крайбрежие на окупирания полуостров.

В резултат на атаката в части от града е прекъснат достъпът до интернет, докато в много райони е докладвано  системно заглушаване на мобилните клетки. Към момента окупационните власти не са предоставили данни за мащабите на атаката и евентуални щети.

Руската окупация отказва медицински услуги на граждани без руски паспорт.

🇷🇺 Руските окупационни власти в Херсонска и Запорожка област систематично отказват медицинска помощ на украински граждани, които не желаят да приемат руски паспорти. Това разкри партизанското движение „АТЕШ“ в изявление, публикувано по-рано днес.

Агенти, действащи във временно окупираните градове Геническ, Скадовск и Мелитопол, докладват за нови методи на репресии срещу цивилното население.

„Без руски паспорт и задължителна здравна осигуровка достъпът до безплатно лечение е затворен, включително и при спешни случаи“, заявяват от групата.

При тези условия на жители, нуждаещи се от животоспасяващи лекарства като инсулин и препарати за сърдечно-съдови заболявания, се отказва достъп, докато не се регистрират за руско гражданство. АТЕШ подчертава мащаба на проблема, отбелязвайки: „Тук не става въпрос за изолирани случаи, а за системна практика, която засяга цялото цивилно население, отказващо руски документи.“

Групата поставя акцент върху факта, че тази политика представлява сериозна заплаха за възрастни хора и такива с хронични заболявания. Платената медицинска помощ не е реална алтернатива, тъй като дори базови медикаменти често липсват в местните аптеки или са заменени с непроверени руски аналози.

„Получаването на медицинска помощ в окупираните територии е превърнато в инструмент за принуда за приемане на руско гражданство“, заключават от движението.

Превръщането на здравните грижи в оръжие съвпада с тежка деградация на медицинското обслужване в редиците на самата руска армия в южната оперативна зона. Според отделен доклад на „АТЕШ“, острия недостиг на войници на Херсонския фронт е принудил руското военно ръководство да прехвърли собствения си медицински персонал в активни бойни действия.

Командири в 28-ма моторизирана стрелкова бригада заявиха, че изтеглят лекари, медицински сестри и фелдшери от медицинските пунктове и частите за евакуация, след което ги изпращат директно в окопите като пехотинци.

Тази тактическа промяна следва резкият скок в руските жертви, причинен от интензивните операции на украински дронове в 25 км „зона на смъртта“ по протежение на фронта. Агенти на „АТЕШ“ съобщиха, че украинските дронове „се появяват навсякъде и постоянно“, което води до ежедневен приток на ранени.

По-рано стана ясно, че руските войски са извършили умишлен артилерийски обстрел срещу детската болница в Херсон, причинявайки жертви както сред пациентите, така и сред здравните работници.