Jerusalem Post: Иран разширява „огнения пръстен“ чрез хутите в Червено море

🇾🇪🤝🇮🇷 В събота хутите изстреляха балистични ракети по южен Израел – първата им директна атака от началото на американско-израелските удари срещу Иран в края на февруари.

Военният говорител на групировката Яхя Сарий обяви в ефира на телевизия „Ал Масира", че цел на ударите са били „чувствителни военни обекти" в района на град Беершева, разположен близо до центъра за ядрени изследвания „Димона". Израел потвърди прехващането на поне една ракета, а часове по-късно хутите изстреляха втора ракета към територията на страната.

Включването им във войната идва месец след нейното начало и е ясен сигнал, че Техеран разполага с потенциал да разшири конфликта до Червено море. Това усложнява значително положението на САЩ и съюзниците им в региона, тъй като нов фронт от Йемен натоварва и без това разтегнатите американски ресурси.

Как се стигна дотук

Когато на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха изненадващ координиран удар срещу Иран с 900 въздушни атаки за 12 часа, те ликвидираха върховния лидер Али Хаменей, началника на генералния щаб Абдолрахим Мусави и редица висши военни и разузнавателни командири. Ударът дойде по време на непреки преговори за ядрената програма – само три дни по-рано иранският министър на външните работи Абас Арагчи посочи, че историческо споразумение е „на една ръка разстояние". За Техеран това е потвърждение, че преговорите са използвани като параван за събиране на въздушна мощ и планиране на изненадваща атака. Тази оценка оттогава насам определя иранското недоверие към всякакви опити за дипломация.

Отговорът беше мащабен и насочен към много направления. По данни на иранската агенция Fars, до 5 март са изстреляни над 500 балистични и морски ракети и близо 2000 дрона – около 40% към Израел, останалите 60% към държавите от Персийския залив. Три дни след първоначалния удар Техеран подтикна ливанската Хизбула да открие ракетен огън по северен Израел, което доведе до израелска въздушна кампания в Ливан с удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и градове като Набатие и Тир. Паралелно с това бяха активирани иранските проксита в Ирак.

Иракският фронт

Шиитските милиции в Ирак са отговорни за стотици атаки от началото на конфликта. На 14 март дрон удари площадка за хеликоптери на американското посолство в Багдад. Иракският външен министър Фуад Хюсеин заяви на 2 март, че над 70 ракети и дронове са били насочени към Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, откакто войната започна. Целите включват консулството на САЩ, международното летище и базата Харир, където са разположени американски войски. На 19 март Катаиб Хизбула обяви временна пауза в ударите по посолството, но постави три условия и други групи като „Катаиб Саид ал-Шухада" заявиха, че ще продължат.

Ормузкият пролив: икономическото оръжие

Паралелно с военните действия Иран задейства най-мощния си лост – затварянето на Ормузкия пролив. На 27 март Революционната гвардия обяви, че затваря Ормуз за всички кораби, плаващи „до и от" пристанища на САЩ, Израел и техните съюзници. През първата седмица на март танкерният трафик през пролива спадна с 90%.

Международната агенция по енергетика (IEA) отговори с най-голямото в историята извънредно отпускане на стратегически резерви. Цената на петрола от клас „Брент" надмина 100 долара за барел на 8 март за първи път от четири години, достигайки пик от 126 долара. Банката на Федералния резерв оцени, че ако блокадата продължи през второто тримесечие на годината, реалният глобален БВП ще се свие с 2,9% на годишна база.

Саудитска Арабия и ОАЕ реагираха, пренасочвайки петрол по тръбопроводи към пристанища извън залива Янбу на Червено море и Фуджайра на Арабско море. Но именно тук стратегическото включване на хутите придобива допълнителен смисъл: ако Червено море стане зона на активни бойни действия, алтернативните маршрути за петролен транспорт стават компрометирани едновременно с основните.

Стратегията „Огнен пръстен"

Иранската доктрина за „огнен пръстен" (известна като „Ос на съпротивата“ или „Шиитска дъга“) предвижда създаване на непрекъснат фронт от Ливан през Ирак и Персийския залив до Йемен, който дава оперативна дълбочина от хиляди километри, за да покаже на Тръмп, че войната няма да приключи бързо и евтино. Включването на хутите е последната липсваща брънка.

Ансар Аллах, както се нарича групировката, далеч не е импровизиран участник. Саудитска Арабия водеше война срещу нея от 2015 до постигането на примирие през 2022 г. В нея Рияд изразходи милиарди долари и ангажира коалиция от десетина държави. Резултатът бе стратегически неуспех. Хутите, закалени от военни конфликти в планинския терен на северозападен Йемен още от 2004 г., се оказаха изключително устойчиви. Те криеха ракетни арсенали в пещерни системи, воюваха с тактики на партизанска война и успяха да ударят дълбоко в саудитска територия – включително по петролни съоръжения на Aramco през 2019 г.

Операция „Решителна буря", започната от саудитското кралство с амбиция за бърза победа, се превърна в скъп изтощителен конфликт без краен успех. Египетската интервенция в Северен Йемен от 1962 г., когато над 50 000 войници бяха блокирани от по-малобройни племенни сили, остава исторически паралел, познат на анализаторите в региона.

Въздушните удари на САЩ от март 2025 г. по позиции на хутите в контекста на тогавашната криза в Червено море също не доведоха до трайно отслабване на групировката и тя възстанови своя оперативен капацитет, поради което продължава да представлява заплаха за международното корабоплаване. Иран е наясно с това и разчита, че подобен ефект може да бъде постигнат и сега.

Израел и картата „Сомалиленд"

Израел не стои пасивно на южния фланг. На 26 декември премиерът Бенямин Нетаняху обяви официалното признаване на Сомалиленд – самопровъзгласена република на южния бряг на Аденския залив, която от 1991 г. функционира де факто независимо от Сомалия, без нито една държава да я е признала преди това. Израел стана първата страна в света, която го направи. Нетаняху представи това като продължение на „Аврамовите споразумения" и обяви сътрудничество в сферите на икономиката, селското стопанство и социалното развитие.

Зад дипломатическата обвивка обаче стои конкретна военна логика. Сомалиленд се намира на едва 260 км и точно отсреща на Аденския залив от териториите на Йемен под контрол на хутите. Според разследване на Bloomberg от март 2026 г. израелски военни представители са посетили бреговете на Сомалиленд още през миналото лято, за да извършат оценка на терена за потенциална военна база. Едно от разглежданите места е район на висок терен на около 100 км западно от пристанищния град Бербера. Тази позиция би съкратила значително оперативното разстояние до позициите на хутите – вместо полети от около 2000 км с въздушно зареждане, каквито налага отстоянието от Израел.

Само 10 дни след признаването, на 6 януари 2026 г. външният министър Гидеон Саар посети Харгейса, което се превърна в първото посещение на израелски държавник в Сомалиленд. Той проведе срещи с президента Абдирахман Абдулахи и описа Сомалиленд като „стратегически партньор", набляг­вайки на сътрудничество в сигурността, търговията и регионалната стабилност. Според Bloomberg над дузина висши военни от новата държава са пътували до Израел за обучение. Израелски генерал потвърди пред агенцията, че е създадено специално разузнавателно звено, фокусирано върху хутите, които разполагат със стотици ракети, способни да достигнат Израел.

Признаването предизвика остра международна реакция. Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание по искане на Сомалия, на която предстоеше да поеме ротационното председателство на Съвета. 14 от 15-те членове осъдиха решението; единствено САЩ се въздържаха от критика, без обаче да последват примера на Израел. Китайският представител Сун Лей заяви, че Пекин „е против всеки акт на разделяне" на сомалийска територия. Съвместна декларация на 21 арабски, ислямски и африкански държави, сред които Саудитска Арабия, Египет, Турция, Иран, Пакистан, Катар и Нигерия, отхвърли признаването, а Сомалия го описа като „скандално посегателство" срещу нейното единство и суверенитет. Зам.-посланикът на Пакистан в ООН обвърза стъпката с предишни израелски изказвания, които посочиха Сомалиленд като „дестинация за депортиране на палестинци от Газа".

Африканският съюз също отхвърли признаването, с предупреждение, че подобен прецедент би насърчил сепаратистки движения в целия континент — от Казаманс в Сенегал до англофонните региони в Камерун. Сомалиленд не е terra nullius – през 2024 г. Етиопия сключи меморандум за разбирателство с Харгейса за 50-годишен лизинг на крайбрежна ивица от 20 км край Зейла, с цел изграждане на военноморска база, в замяна на дял в Ethiopian Airlines и бъдещо признаване. Емиратската DP World инвестира $442 милиона в модернизацията на пристанище Бербера. Навлизането на Израел в този вече натоварен геополитически терен добавя нов слой на конкуренция в Африканския рог.

В оперативен план признаването на Сомалиленд дава на Израел плацдарм в непосредствена близост до Баб ел-Мандеб – протока, който свързва Червено море с Индийския океан и през който минава значителна част от световния морски товарен трафик. Иранският отговор чрез активирането на хутите може да се разглежда отчасти и като реплика на тази израелска стъпка – опит да покаже, че южният фланг на Червено море няма да бъде контролиран безпрепятствено.

Дипломация на недоверието

На фона на ескалацията вървят паралелни опити за преговори, но с очевидно противоречиви сигнали. На 25 март Пакистан предаде на Иран американски мирен план в 15 точки, който включва облекчаване на санкции, сътрудничество по ядрена програма за граждански цели, засилен мониторинг от МААЕ, както и гаранции за морския трафик през Ормузкия пролив.

Президентът Тръмп обяви, че преговори „текат в момента", а Техеран е готов за сделка – твърдение, което той категорично отрече. Външният министър Арагчи уточни, че САЩ „изпращат послания чрез посредници", но „това не означава преговори". Иранският президент Масуд Пезешкиан постави условия: признаване на законните права на Иран, изплащане на репарации и международни гаранции срещу бъдеща агресия.

Техеран е убеден, че Вашингтон е злоупотребил с предишния преговорен процес — използвайки го като дипломатическо прикритие за подготовка на изненадващия удар от 28 февруари. Това недоверие прави перспективите за бързо примирие твърде мъгляви, особено в условията, в които Иран продължава да демонстрира ескалационен капацитет, а Тръмп многократно е удължавал ултиматуми за отварянето на Ормуз без резултат.

Оценка

Включването на хутите не е спонтанен акт, а добре калибриран стратегически ход. Техеран реши да изчака месец, докато войната обхвана Ливан и Ирак, а блокадата на пролива задейства глобална енергийна криза, преди да активира и йеменския фронт. Целта му е да покаже, че „огненият пръстен" не е просто реторика, а оперативна реалност, способна да затвори едновременно двата ключови морски коридора на Близкия изток.

За САЩ и Израел това значи война без ясен географски предел, срещу противник, разполагащ с доказана способност да издържа продължителен натиск.

Хутите изстреляха балистична ракета по Израел: Отваря ли се нов фронт в Йемен?

🇾🇪⚔️🇮🇱 Балистична ракета беше изстреляна от Йемен към територията на Израел тази сутрин, с което беше отбелязана първата подобна атака на хутите от началото на операция „Ревящ лъв“ преди месец. Информацията беше потвърдена от израелските отбранителни сили (IDF), а групировката се зарече да продължи офанзивата си до „постигане на целите“.

Системите за противовъздушна отбрана бяха активирани за прехващане на заплахата, a сирените за въздушна тревога прозвучаха в Беер Шева и съседните общини в пустинята Негев. Жителите им бяха инструктирани да следват указанията на Командването на тила. Няма данни за жертви или директни попадения.

Няколко часа по-късно хутите потвърдиха атаката, заявявайки, че тя е в отговор на продължаващите израелски удари в Иран, Ливан, Ирак и Западния бряг. Групировката в северен Йемен е заплашвала и преди, че ще удари Израел, но това е първият потвърден пуск от началото на войната на 28 февруари.

Нестихваща заплаха въпреки ударите

Според Arab News, групировката е доказала способността си да поразява цели далеч отвъд територията на Йемен и да прекъсва корабоплаването около Арабския полуостров и Червено море. Евентуална нова блокада на протока Баб ал-Мандеб, съчетана с ограниченията в Ормузкия проток, ще нанесе тежък удар по световната икономика и търговията през Суецкия канал.

Регионалното напрежение остава критично. Ескалацията на хутите, започнала още през 2015 г. срещу Рияд, днес се разглежда като предвестник на текущата стратегия на Техеран. Групировката постоянно разширява арсенала си и складира далекобойни дронове „Шахед-136“ и балистични ракети, скрити в укрепени подземни обекти.

Стратегическите цели на Сана

Бригаден генерал Омар Ма’рабоуни обясни пред телевизия Al-Masirah, че намесата на хутите има за цел „да усложни ситуацията за американците и израелците“. Той подчерта, че географското положение на страната дава лостове за контрол над ключови морски пътища, което ограничава оперативната гъвкавост на западните сили.

Вчера в контролираната от хутите столица Сана се проведе мащабен митинг под надслов „Непоколебими с Палестина, Ливан и Иран“. Участниците осъдиха и ролята на Обединеното кралство, което служи като база за американските въздушни операции в региона. В същото време Израел нанесе масирани удари по множество цели в Иран, включително реактора за тежка вода в Арак и съоръжение за обогатяване на уран в Ардакан.

„Огнен пръстен“ около Израел

След днешния удар висш съветник на хутите заяви пред Al-Araby TV: „Разработихме план за предотвратяване преминаването на израелски кораби през протока Баб ал-Мандеб“. Експерти описват това като финализиране на „огнен пръстен“ срещу израелско-американските операции.

Досега хутите избягваха директно включване в голямата война, но анонимен лидер на групировката потвърди пред Reuters, че са в пълна бойна готовност и чакат решение на ръководството за „нулевия час“. Техеран вече предупреди, че ще „предприеме действия“ в Баб ал-Мандеб при провокация.

Атаката в събота сутрин последва ирански ракетен обстрел по Южен и Централен Израел през нощта, който уби мъж на възраст над 60 години. Междувременно над Дамаск бяха чути експлозии, които сирийските власти приписаха на прехващане на ирански ракети от израелските ВВС.

Сомалиленд засилва стратегическите си усилия за международно признаване

🇺🇸🇸🇴 Сомалиленд, непризната република в Африканския рог, предприе амбициозни стъпки за спечелване на международна легитимност, предлагайки на Съединените щати „военноморска база близо до пролива Баб ал-Мандаб и сделка за редкоземни минерали“, съобщи Bloomberg. Предложението, направено от президента Абдирахман Циро, е част от усилията на страната да задълбочи връзките си с Вашингтон, въпреки че администрацията на Тръмп продължава да разглежда Сомалиленд като част от Сомалия.

Сомалиленд твърди, че се е отделил от Сомалия през 1991 г. и сега се стреми да използва своето „стратегическо място в Аденския залив, близо до пролива Баб ал-Мандаб“, за да привлече силни глобални съюзници. Проливът е важна точка между Червено море и Аденския залив с решаващо значение за сигурността на търговското корабоплаване. Крайбрежието на Сомалиленд предлага значима геополитическа стойност в регион с нарастваща конкуренция.

Според Bloomberg, Сомалиленд е предложил на САЩ достъп до редкоземни минерали, критични за високите технологии в сфери като отбраната, като част от сделка за диверсификация на веригите за доставки, доминирани от Китай. Въпреки че все още няма официална сделка, подобен ход подчерта развиващата се външна политика на Харгейса и усилията ѝ да излезе от дипломатическа изолация.

Наскоро заснети сателитни снимки потвърдиха, че драгирането на басейн и канал на пристанището в Бербера е завършено, като каналът на пристанището вече е отворен. Стратегически крайбрежен град, Бербера вече е домакин на военно и търговско пристанище, управлявани от ОАЕ, което сочи за нарастващото регионално влияние на непризнатата република. Други изображения разкриха, че военноморската база в Бербера наскоро е била завършена и очаква бъдещ оператор, което я прави готова за потенциални партньорства, като например със САЩ.

Тези промени идват на фона на повишено напрежение в региона, където коридорът на Червено море привлича вниманието на световните сили. Ръководството на Сомалиленд гледа на ангажираността с Тръмп като на ключов инструмент за постигане на дългогодишна цел – международна легитимност. Въпреки десетилетията на политическа стабилност, демократични избори и работещи институции, Сомалиленд остава без признание от Африканския съюз и ООН, които го третират като неразделна част от Сомалия.

Нарастващото ангажиране на Сомалиленд с чуждестранни сили, сред които САЩ и ОАЕ, е признак за променящ се дипломатически пейзаж в региона. Докато страната продължава да използва своите стратегически активи, нейните усилия за международна легитимация имат потенциала да прекроят геополитическата динамика в региона на Африканския рог.

Тръмп заяви, че спира въздушните удари срещу хутите в Йемен.

🇺🇸⚔️🇾🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че американските удари срещу хутите в Йемен ще спрат, след като подкрепяната от Иран групировка се е съгласила да прекрати атаките срещу важни морски пътища в Близкия изток.

В съобщението не се споменават продължаващите атаки на хутите срещу Израел, а говорител на йеменската бунтовническа група обеща, че те ще продължат. Израелски официални лица заявиха пред еврейски медии, че Вашингтон не е уведомил предварително Йерусалим за съобщението и че Израел е изненадан от него.

Оман разкри, че е посредничил за споразумение за прекратяване на огъня, според което нито една от страните няма да атакува другата, включително американски кораби в Червено море и пролива Баб ал-Мандеб.

CNN цитира запознати с въпроса лица, според които специалният пратеник Стив Виткоф е работил с Оман през последната седмица, за да посредничи за прекратяване на огъня между САЩ и хутите. Източниците казаха, че прекратяването на огъня е имало за цел също така да помогне за набиране на скорост в преговорите за иранската ядрена програма, които Виткоф също води от името на администрацията на Тръмп.

По време на среща с канадския премиер Марк Карни в Овалния кабинет във вторник, Тръмп заяви, че хутите са информирали Белия дом, че „не искат повече да се сражават“.

„Те казаха, моля, не ни бомбардирайте повече и няма да атакуваме корабите ви. И аз ще приема думата им и ще спрем бомбардировките срещу хутите незабавно“, каза Тръмп.

„Те казват, че вече няма да взривяват кораби и това беше целта на това, което правим. Мисля, че това е много положително. Те унищожиха много кораби, плаващи красиво по различните морета“, отбеляза още той.

Тръмп, който ще посети Близкия изток по-късно този месец, отбеляза, че има „много, много, много голямо съобщение, което да направи... колкото се може по-голямо... и е наистина положително“.

Президентът посочи, че съобщението може да дойде в четвъртък, петък или понеделник, преди да замине за Саудитска Арабия. Той отказа да каже за какво ще се отнася то. Белият дом преговаря за търговски споразумения с редица държави, а освен това планира оръжейна сделка със Саудитска Арабия на стойност 100 милиарда долара. В интервю за списание Time миналия месец Тръмп също така прогнозира, че нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел може да настъпи „много бързо“.

В интервю за CNN във вторник служител от Министерство на отбраната потвърди, че в понеделник вечерта военните на САЩ са били инструктирани да спрат атаките срещу хутите. Попитан по-късно във вторник за обещанията на хутите да продължат атаките си срещу Израел, Тръмп отговори: „Ще обсъдя това, ако нещо се случи.“

Ръководителят на Висшия политически съвет на хусите в Йемен, Махди ал-Машат, заяви по-рано във вторник, че групата ще продължи атаките си „в подкрепа на Газа“. Той посъветва израелците да „останат в убежища, защото правителството им няма да може да ги защити“.

Междувременно, ръководителят на Върховния революционен комитет на хутите в Йемен, Мохамед Али ал-Хути, написа в Twitter, че спирането на „агресията“ от САЩ срещу Йемен ще бъде оценено, като същевременно намекна, че неговата група ще продължи да атакува Израел.

Линдзи Греъм републикански сенатор от Южна Каролина, лоялен към Тръмп, посочи в публикация в X, че Израел ще трябва сам да се защитава от иранските проксита.

„Що се отнася до продължаващите атаки на хутите срещу Израел – те го правят на собствен риск. Без Иран хутите нямат способността да атакуват Америка, международното корабоплаване или Израел“, написа Греъм в X. „Към моите приятели в Израел, направете каквото трябва, за защита на въздушното пространство и народа си. Отдавна е време да помислите за силен удар по Иран. Няма да е нужно много, за да се извади Иран от петролния бизнес.“

Хутите, чийто лозунг гласи „смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие за евреите“, обстрелват Израел и корабите в Червено море от ноември 2023 г. и твърдят, че го правят в знак на солидарност с палестинците в Газа.

Атаките на хутите срещу търговски кораби до голяма степен спряха преди шест месеца, но това се случи, след като много международни компании пренасочиха корабите си, за да избегнат Червено море. Атаките срещу Израел и други военни цели продължиха и през последните месеци.

По-рано тази година САЩ засилиха ударите си срещу йеменските бунтовници, за да спрат атаките срещу корабите в Червено море. Правозащитници изразиха притеснение относно жертвите сред цивилното население.

Американската армия заяви, че е нанесла удари по над 1000 цели от началото на операцията си в Йемен, известна като операция „Rough Rider“, започнала на 15 март. Според военните ударите са убили „стотици хути и многобройни лидери на хутите“.

Напрежението между Израел и хутите нарастна допълнително в неделя, когато балистична ракета, изстреляна от Йемен, се приземи близо до израелското летище Бен Гурион и предизвика мащабни ответни удари от Израел по пристанище Ходейда в Йемен и други инфраструктурни цели на хутите. Те бяха последвани от нови атаки във вторник, които според израелските военни са „деактивирали напълно“ международното летище Сана в контролираната от хутите столица.

Под ръководството на бившия американски президент Джо Байдън, САЩ и Обединеното кралство отвърнаха с въздушни удари срещу цели на хутите в опит да запазят отворен ключовия търговски маршрут в Червено море – пътят за около 15% от световния корабен трафик.

След като Тръмп встъпи в длъжност през януари, той реши значително да ескалира ударите срещу тях. Това дойде, след като хутите заявиха, че ще възобновят своите атаки срещу израелски кораби, преминаващи през Червено и Арабско море, пролива Баб ал-Мандеб и Аденския залив, след провала на примирието в Газа и споразумението за заложници през март.

На 28 април американски въздушен удар порази мигрантски център в Йемен, а телевизионен канал на хутите съобщи, че 68 души са били убити при една от най-смъртоносните атаки за шест седмици на засилени американски удари.

Мистериозното летище в Аденския залив е почти завършено

Сателитно изображение, заснето от Planet Labs PBC, показва изграждането на писта на остров Абд ал-Кури, Йемен, понеделник, 25 март 2024 г.

🇮🇱⚔️🇾🇪 На фона на вероятността от по-нататъшна ескалация на конфликта в Йемен и минаващите покрай него ключови морски транспортни коридори, Израел започна да разширява атаките си срещу позициите на хусите, включвайки пристанища и вериги за доставки, простиращи се обратно в Иран.

Някои коментатори призоваха за налагането на пълна блокада на териториите от Йемен, които се намират под контрола на хусите, със забрана на целия морски и въздушен трафик между Иран и Йемен. Други предположиха, че в обхвата на ударите трябва да бъдат включени и различни обекти на иранска територия.

Ако някой иска да неутрализира бързо мишени, свързани с хусите, например при сценарий на атака срещу търговски кораб, тогава обикновено се нуждае от самолетоносач или военноморски ескорт в близост. Повечето от противниците на хусите обаче се налага да използват летища, разположени на хиляди километри, което затруднява значително операциите, а бързите отговори при променяща се тактическа ситуация са практически невъзможни.

Сателитно изображение, заснето от Planet Labs PBC, показва изграждането на писта на остров Абд ал-Кури, Йемен, понеделник, 25 март 2024 г.

В този контекст по-голямо стратегическо значение придобива летището на йеменския остров Абд ал-Кури, разположен до канала Гуардафуи. Илитащите от там самолети биха могли да наложат доминация над каналите за корабоплаване през Аденския залив до протока Баб ел-Мандеб, както и да поддържат непрекъснато присъствие или способност за бързо реагиране, което ще им позволи да организират тактически мисии в отговор на мимолетни заплахи за търговското корабоплаване.

Работата по разположеното на острова летище започна през 2021 г. През по-голямата част от тези четири години тя напредваше твърде бавно и дори спираше за периоди от по няколко месеца. През последните седмици обаче работата се ускори, което в крайна сметка доведе до завършването на 1800-метровата писта с цялата нужна маркировка и осветление.

Любопитното е, че към 28 декември пистата все още имаше празен участък в северния си край. Ако бъде запълнен, ще се получи писта с обща дължина от 2400 метра. Следващите пет дни преминаха в нанасяне на маркировката в далечния северен край на цялата писта, от другата страна на пролуката.

Анализатори смятат, че след завършването си пистата за излитане и кацане ще бъде способна да поддържа пълна гама от ударни, морски разузнавателни и тежки транспортни въздухоплавателни средства. На около 5 км югозападно работи трошачна инсталация – с камиони, транспортиращи инертни материали за изграждане на основи, достатъчни да поемат тежестта на големи самолети.

Сателитно изображение, заснето от Planet Labs PBC, показва изграждането на писта на остров Абд ал-Кури, Йемен, понеделник, 25 март 2024 г.

Предполагаема казарма с десет нови бетонни блока, е построена в Кайсат Салех, на 6 км западно от летището, като пътят към него показва признаци на скорошна интензивна употреба. Изглежда, че на плажа в Килмия е построен нов кей, обърнат на юг и в подветрената страна на острова, където е най-добре защитен от потенциална безпилотна атака на хутите, отколкото използвания по-рано кей на северния бряг.

Изглежда, че има някаква форма на полезна площадка на високата точка на 100-метров хълм на запад от и в непосредствена близост до северния край на летището. Мястото на върха на хълма гледа към северния бряг, обслужва се от добре използван път и е заето, като е в експлоатация през последните поне 15 години. Предназначението на обекта не е известно, но е възможно да става дума за радиоантена или място за изпомпване на вода.

Освен това позицията му е отлична за обслужването на комуникационните нужди на летището. Вероятно свързано със слухове, циркулиращи в йеменската преса, че служи като станция за събиране на разузнавателни данни, обектът привлече необичайна степен на внимание от сателитни изображения през октомври.

Ако текущата скорост на работа по летището се запази, по всичко личи, че до няколко седмици то ще може да поеме някои по-елементарни операции, след което ще се изясни за кого и с каква цел е построено то, особено имайки предвид доминиращата му позиция в морските подходи към Аденския залив. Най-малкото може да бъде полезно в ролята на летище за отклоняване в извънредни случаи.

Вероятно следвайки примера на Диего Гарсия, вероятно е било построено в ущърб, а не в полза на местните жители, ако на такива изобщо им бъде позволено да останат на острова след влизането му в експлоатация.

Абд ал-Кури е остров в състава на йеменския архипелаг Сокотра, чиято площ възлиза на 133 кв. км. и население, което наброява около 500 души. В последните години той беше окупиран от ОАЕ, които преместиха насилствено жителите му към Сокотра – най-големия остров на едноименния архипелаг, както и към континенталната част на Йемен през февруари 2023 г.

Мнозина смятат, че военновъздушната база на острова, заедно с още някои военни и разузнавателни съоръжения, се изграждат именно от ОАЕ, с подкрепата на САЩ и Израел. Оперирането на военни самолети от острова би могло да засили значително контрола над Аденския залив, пролива Баб ел-Мандеб и морския трафик от бреговете на Йемен до канала Гуардафуи на Африканския рог.

Фрегати на турския военноморски флот с ескорт на изследователска мисия в Сомалия.

🇹🇷🤝🇸🇴 Турският изследователски кораб Oruç Reis, ескортиран от бойни кораби на военноморския флот на страната, на път за извършване на сеизмични проучвания край бреговете на Сомалия.

Плавателният съд трябва да пристигне в района на Сомалия в края на октомври, за да извърши сеизмични проучвания за нефт и природен газ в три зони, за които Турция е осигурила лицензи за проучване, се посочва в изявление на турското министерство на енергетиката и природните ресурси.

Маршрутът минава през Източното Средиземноморие до Суецкия канал, Червено море и пролива Баб ел-Мандеб.

Корабът е придружен от две фрегати на военноморския флот, както и от корабите за поддръжка Zaganos Pasa и Sancar и кораба за проследяване Ataman.

Oruc Reis ще извърши триизмерни сеизмични проучвания в райони край сомалийския бряг. Очаква се мисията да продължи приблизително седем месеца и ще включва събиране на сеизмични данни както за нефт, така и за природен газ, посочват от министерството. Данните впоследствие ще бъдат анализирани в Анкара, за да се идентифицират потенциални места за сондиране.

Израел и ОАЕ създават нова военна база в Йемен

Протестиращи, главно поддръжници на хутите, се събраха, за да покажат солидарност с палестинците в ивицата Газа, в Сана, Йемен, 19 юли 2024 г.
📸 Снимка: Reuters/Khaled Abdullah

🇮🇱🤝🇦🇪 От началото на операцията в Йемен срещу бунтовниците хуси през 2015 г. Обединените арабски емирства се стремят да поддържат контрол върху архипелага Сокотра, който се намира под йеменски суверенитет. Ливанският вестник Ал-Ахбар, свързан с шиитската групировка Хизбула, съобщи в понеделник сутринта, че това е част от дългосрочен проект в рамките на съюз, основан между Израел и няколко арабски страни, особено в Персийския залив, под американски чадър.

Архипелагът, заедно с други острови и пристанища в Йемен, е централна точка на този проект.

Това ускори темповете на неговото развитие, като израелската военна база беше построена на остров Абд ал Кури, вторият по големина в архипелага. Като част от този проект израелският началник-щаб Херци Халеви се срещна с шефът на Централното командване на САЩ Майкъл Курила и военни командири от Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет, ОАЕ и Йордания в Бахрейн през юни.

Статия, публикувана през 2020 г. от сайт на френскоговоряща еврейска общност, твърди, че ОАЕ и Израел планират да създадат база на остров Сокотра.

На 9 септември 2020 г. сайтът на френското разузнаване Intelligence Online потвърди посещение на офицери от разузнаването на ОАЕ и Израел на острова в края на август 2020 г. В него се обяснява, че Южният преходен съвет е бил подложен на натиск от Емирствата да се съгласи със създаването на съвместна емиратско-израелска разузнавателна база.

Според доклад, публикуван от Италианския институт за международни политически изследвания през ноември 2023 г., остров Сокотра включва разузнавателна база на Емирствата, където могат да бъдат разположени произведени от Израел сензори за локализиране на ирански ракети и дронове.

Проектът за военна база на остров Абд ал Кури може да е част от интеграция на военното разузнаване, която включва емирски и западни бази с изглед към Аденския залив и пролива Баб ел Мандеб.

Сателитни изображения документираха ново строителство в пристанището, което често се използваше за съхраняване на оръжия и оборудване на ОАЕ под техен пряк надзор от 2017 до 2022 г. Силите също използват пристанището Мока в Йемен, за да прехвърлят военни доставки на милициите, които подкрепят на западния бряг на Йемен.

Сокотра е една от 22-те провинции на Йемен, разположена на около 350 километра южно от Йемен и на около 250 километра източно от Сомалия. Архипелагът е суверенна територия на Йемен. Площта на основния остров е 3650 квадратни километра, а останалите острови са малки, като някои тях дори са необитаеми.

През 2018 г., като част от гражданската война в Йемен, военните сили на ОАЕ кацнаха на острова и поеха контрола над ключови точки. Днес островът де факто се контролира от Южния преходен съвет, подкрепян от ОАЕ.

ОАЕ направиха всичко, за да постигнат контрол над архипелага. Те са вербували 900 младежи от острова, след което са ги прехвърлили в Емирствата. Що се отнася до Израел, страната няма пряко присъствие на Сокотра, но всичко, което се случва там, има за цел да служи преди всичко на нейната сигурност, като същевременно предоставя по-голямата част от разузнавателната информация.