🇾🇪🤝🇮🇷 В събота хутите изстреляха балистични ракети по южен Израел – първата им директна атака от началото на американско-израелските удари срещу Иран в края на февруари.
Военният говорител на групировката Яхя Сарий обяви в ефира на телевизия „Ал Масира", че цел на ударите са били „чувствителни военни обекти" в района на град Беершева, разположен близо до центъра за ядрени изследвания „Димона". Израел потвърди прехващането на поне една ракета, а часове по-късно хутите изстреляха втора ракета към територията на страната.
Включването им във войната идва месец след нейното начало и е ясен сигнал, че Техеран разполага с потенциал да разшири конфликта до Червено море. Това усложнява значително положението на САЩ и съюзниците им в региона, тъй като нов фронт от Йемен натоварва и без това разтегнатите американски ресурси.
Как се стигна дотук
Когато на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха изненадващ координиран удар срещу Иран с 900 въздушни атаки за 12 часа, те ликвидираха върховния лидер Али Хаменей, началника на генералния щаб Абдолрахим Мусави и редица висши военни и разузнавателни командири. Ударът дойде по време на непреки преговори за ядрената програма – само три дни по-рано иранският министър на външните работи Абас Арагчи посочи, че историческо споразумение е „на една ръка разстояние". За Техеран това е потвърждение, че преговорите са използвани като параван за събиране на въздушна мощ и планиране на изненадваща атака. Тази оценка оттогава насам определя иранското недоверие към всякакви опити за дипломация.
Отговорът беше мащабен и насочен към много направления. По данни на иранската агенция Fars, до 5 март са изстреляни над 500 балистични и морски ракети и близо 2000 дрона – около 40% към Израел, останалите 60% към държавите от Персийския залив. Три дни след първоначалния удар Техеран подтикна ливанската Хизбула да открие ракетен огън по северен Израел, което доведе до израелска въздушна кампания в Ливан с удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и градове като Набатие и Тир. Паралелно с това бяха активирани иранските проксита в Ирак.
Иракският фронт
Шиитските милиции в Ирак са отговорни за стотици атаки от началото на конфликта. На 14 март дрон удари площадка за хеликоптери на американското посолство в Багдад. Иракският външен министър Фуад Хюсеин заяви на 2 март, че над 70 ракети и дронове са били насочени към Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, откакто войната започна. Целите включват консулството на САЩ, международното летище и базата Харир, където са разположени американски войски. На 19 март Катаиб Хизбула обяви временна пауза в ударите по посолството, но постави три условия и други групи като „Катаиб Саид ал-Шухада" заявиха, че ще продължат.
Ормузкият пролив: икономическото оръжие
Паралелно с военните действия Иран задейства най-мощния си лост – затварянето на Ормузкия пролив. На 27 март Революционната гвардия обяви, че затваря Ормуз за всички кораби, плаващи „до и от" пристанища на САЩ, Израел и техните съюзници. През първата седмица на март танкерният трафик през пролива спадна с 90%.
Международната агенция по енергетика (IEA) отговори с най-голямото в историята извънредно отпускане на стратегически резерви. Цената на петрола от клас „Брент" надмина 100 долара за барел на 8 март за първи път от четири години, достигайки пик от 126 долара. Банката на Федералния резерв оцени, че ако блокадата продължи през второто тримесечие на годината, реалният глобален БВП ще се свие с 2,9% на годишна база.
Саудитска Арабия и ОАЕ реагираха, пренасочвайки петрол по тръбопроводи към пристанища извън залива Янбу на Червено море и Фуджайра на Арабско море. Но именно тук стратегическото включване на хутите придобива допълнителен смисъл: ако Червено море стане зона на активни бойни действия, алтернативните маршрути за петролен транспорт стават компрометирани едновременно с основните.
Стратегията „Огнен пръстен"
Иранската доктрина за „огнен пръстен" (известна като „Ос на съпротивата“ или „Шиитска дъга“) предвижда създаване на непрекъснат фронт от Ливан през Ирак и Персийския залив до Йемен, който дава оперативна дълбочина от хиляди километри, за да покаже на Тръмп, че войната няма да приключи бързо и евтино. Включването на хутите е последната липсваща брънка.
Ансар Аллах, както се нарича групировката, далеч не е импровизиран участник. Саудитска Арабия водеше война срещу нея от 2015 до постигането на примирие през 2022 г. В нея Рияд изразходи милиарди долари и ангажира коалиция от десетина държави. Резултатът бе стратегически неуспех. Хутите, закалени от военни конфликти в планинския терен на северозападен Йемен още от 2004 г., се оказаха изключително устойчиви. Те криеха ракетни арсенали в пещерни системи, воюваха с тактики на партизанска война и успяха да ударят дълбоко в саудитска територия – включително по петролни съоръжения на Aramco през 2019 г.
Операция „Решителна буря", започната от саудитското кралство с амбиция за бърза победа, се превърна в скъп изтощителен конфликт без краен успех. Египетската интервенция в Северен Йемен от 1962 г., когато над 50 000 войници бяха блокирани от по-малобройни племенни сили, остава исторически паралел, познат на анализаторите в региона.
Въздушните удари на САЩ от март 2025 г. по позиции на хутите в контекста на тогавашната криза в Червено море също не доведоха до трайно отслабване на групировката и тя възстанови своя оперативен капацитет, поради което продължава да представлява заплаха за международното корабоплаване. Иран е наясно с това и разчита, че подобен ефект може да бъде постигнат и сега.
Израел и картата „Сомалиленд"
Израел не стои пасивно на южния фланг. На 26 декември премиерът Бенямин Нетаняху обяви официалното признаване на Сомалиленд – самопровъзгласена република на южния бряг на Аденския залив, която от 1991 г. функционира де факто независимо от Сомалия, без нито една държава да я е признала преди това. Израел стана първата страна в света, която го направи. Нетаняху представи това като продължение на „Аврамовите споразумения" и обяви сътрудничество в сферите на икономиката, селското стопанство и социалното развитие.
Зад дипломатическата обвивка обаче стои конкретна военна логика. Сомалиленд се намира на едва 260 км и точно отсреща на Аденския залив от териториите на Йемен под контрол на хутите. Според разследване на Bloomberg от март 2026 г. израелски военни представители са посетили бреговете на Сомалиленд още през миналото лято, за да извършат оценка на терена за потенциална военна база. Едно от разглежданите места е район на висок терен на около 100 км западно от пристанищния град Бербера. Тази позиция би съкратила значително оперативното разстояние до позициите на хутите – вместо полети от около 2000 км с въздушно зареждане, каквито налага отстоянието от Израел.
Само 10 дни след признаването, на 6 януари 2026 г. външният министър Гидеон Саар посети Харгейса, което се превърна в първото посещение на израелски държавник в Сомалиленд. Той проведе срещи с президента Абдирахман Абдулахи и описа Сомалиленд като „стратегически партньор", наблягвайки на сътрудничество в сигурността, търговията и регионалната стабилност. Според Bloomberg над дузина висши военни от новата държава са пътували до Израел за обучение. Израелски генерал потвърди пред агенцията, че е създадено специално разузнавателно звено, фокусирано върху хутите, които разполагат със стотици ракети, способни да достигнат Израел.
Признаването предизвика остра международна реакция. Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание по искане на Сомалия, на която предстоеше да поеме ротационното председателство на Съвета. 14 от 15-те членове осъдиха решението; единствено САЩ се въздържаха от критика, без обаче да последват примера на Израел. Китайският представител Сун Лей заяви, че Пекин „е против всеки акт на разделяне" на сомалийска територия. Съвместна декларация на 21 арабски, ислямски и африкански държави, сред които Саудитска Арабия, Египет, Турция, Иран, Пакистан, Катар и Нигерия, отхвърли признаването, а Сомалия го описа като „скандално посегателство" срещу нейното единство и суверенитет. Зам.-посланикът на Пакистан в ООН обвърза стъпката с предишни израелски изказвания, които посочиха Сомалиленд като „дестинация за депортиране на палестинци от Газа".
Африканският съюз също отхвърли признаването, с предупреждение, че подобен прецедент би насърчил сепаратистки движения в целия континент — от Казаманс в Сенегал до англофонните региони в Камерун. Сомалиленд не е terra nullius – през 2024 г. Етиопия сключи меморандум за разбирателство с Харгейса за 50-годишен лизинг на крайбрежна ивица от 20 км край Зейла, с цел изграждане на военноморска база, в замяна на дял в Ethiopian Airlines и бъдещо признаване. Емиратската DP World инвестира $442 милиона в модернизацията на пристанище Бербера. Навлизането на Израел в този вече натоварен геополитически терен добавя нов слой на конкуренция в Африканския рог.
В оперативен план признаването на Сомалиленд дава на Израел плацдарм в непосредствена близост до Баб ел-Мандеб – протока, който свързва Червено море с Индийския океан и през който минава значителна част от световния морски товарен трафик. Иранският отговор чрез активирането на хутите може да се разглежда отчасти и като реплика на тази израелска стъпка – опит да покаже, че южният фланг на Червено море няма да бъде контролиран безпрепятствено.
Дипломация на недоверието
На фона на ескалацията вървят паралелни опити за преговори, но с очевидно противоречиви сигнали. На 25 март Пакистан предаде на Иран американски мирен план в 15 точки, който включва облекчаване на санкции, сътрудничество по ядрена програма за граждански цели, засилен мониторинг от МААЕ, както и гаранции за морския трафик през Ормузкия пролив.
Президентът Тръмп обяви, че преговори „текат в момента", а Техеран е готов за сделка – твърдение, което той категорично отрече. Външният министър Арагчи уточни, че САЩ „изпращат послания чрез посредници", но „това не означава преговори". Иранският президент Масуд Пезешкиан постави условия: признаване на законните права на Иран, изплащане на репарации и международни гаранции срещу бъдеща агресия.
Техеран е убеден, че Вашингтон е злоупотребил с предишния преговорен процес — използвайки го като дипломатическо прикритие за подготовка на изненадващия удар от 28 февруари. Това недоверие прави перспективите за бързо примирие твърде мъгляви, особено в условията, в които Иран продължава да демонстрира ескалационен капацитет, а Тръмп многократно е удължавал ултиматуми за отварянето на Ормуз без резултат.
Оценка
Включването на хутите не е спонтанен акт, а добре калибриран стратегически ход. Техеран реши да изчака месец, докато войната обхвана Ливан и Ирак, а блокадата на пролива задейства глобална енергийна криза, преди да активира и йеменския фронт. Целта му е да покаже, че „огненият пръстен" не е просто реторика, а оперативна реалност, способна да затвори едновременно двата ключови морски коридора на Близкия изток.
За САЩ и Израел това значи война без ясен географски предел, срещу противник, разполагащ с доказана способност да издържа продължителен натиск.
Няма коментари:
Публикуване на коментар