Казахстан задържа украинка, дошла за внука си, по искане на Русия

🇷🇺⚖️🇰🇿 Властите в Казахстан задържаха на 1 октомври на летището в Астана украинската гражданка Любов Рожанска, долетяла от Истанбул, за да прибере 8-годишния си внук и да го върне при баща му в Одеса. На паспортния контрол се оказа, че е издирвана от Руската федерация по обвинение в опит за отвличане на същото дете. Искането за задържането ѝ е подадено по линия на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), ръководения от Кремъл военен съюз, в който членува и Казахстан, съобщи пред Deutsche Welle адвокатът ѝ Алексей Прянишников.

Адвокатката от Астана Риза Нурбаева потвърди пред изданието, че Рожанска се намира в столичен арест и че съдебното заседание за нея се очаква до три дни от нейното пристигане. Според нея има вероятност украинската гражданка да бъде предадена на съдебните власти в Русия.

Спорът за внука на Рожанска започва през 2021 г. Тогава майка му Алла Андреева го отвежда от Одеса към Калининградска област, където живее семейството на втория ѝ съпруг, който е руски гражданин. Пред The Insider Прянишников твърди, че бащата е дал съгласието си за временно пътуване, при условие че синът му бъде върнат в Украйна. През март 2022 г. малко след началото на пълномащабната война, Андреева подава в Министерство на вътрешните работи заявление за отказ от украинското гражданство на себе си и сина си и още същата година двамата получават руско гражданство. Бащата завежда дело, по което през март 2025 г. Върховният съд на Украйна определя за местоживеене на детето Одеса, при баща му. Калининградските съдилища стигат до друго решение: бащата, който по думите на адвоката служи във Въоръжените сили на Украйна, може да вижда сина си само лично, през лятната ваканция и на територията на Калининградска област.

Момчето фигурира в украинските списъци на деца, задържани незаконно в Русия, казва Прянишников. Към 18 септември Киев е потвърдил 20 651 случая на депортация и принудително преместване на деца, съобщи Максим Максимов, ръководител на президентската инициатива Bring Kids Back UA. Във връзка с делата, по които работи, Прянишников казва: „Може да изглежда, че ги извозват с някакви камиони, под дулото на автомата. Не е така. Делата, с които се сблъсквам и които получавам включително от офиса на украинския омбудсман, в повечето случаи са свързани с разпаднали се семейства.“

През юли 2026 г. вторият съпруг на майката Виталий Андреев и баща му Вячеслав, при които живее детето, сами търсят Рожанска с предложение да го предадат на нея и баща му. Руското семейство предлага двете страни взаимно да се откажат от претенциите си, включително за да бъде прекратено наказателно дело в Украйна. Семейството предлага също да предаде сина на баща му, както е постановил украинският съд, а споразумението да бъде подписано в Казахстан и заверено от нотариус. По думите му Андрееви настояват срещата да бъде именно в Казахстан и няколко пъти отлагат предаването. В нощта преди уговорения полет те записват видео на летището, в което уж изпращат момчето за Казахстан заедно с Виталий Андреев. Момчето така и не излетя.

Към 27 август, когато преговорите се намират в разгара си, Централният районен съд на Калининград вече е постановил задържане под стража на Рожанска по искане на ръководителя на следствената група на ФСБ за Калининградска област. Документите, които Руската федерация е изпратила по линия на ОДКС заедно с искането за екстрадиция, показват, че междувременно следователите на ФСБ са подготвяли обявяването ѝ за издирване и самата екстрадиция, пише Deutsche Welle. Пред The Insider Прянишников посочва, че датата на срещата в Астана е била договорена точно когато съдът в Калининград издаде задочно постановление, а отлаганията обяснява с това, че службите не успявали да подготвят мярката за неотклонение, обявяването за издирване и документите за Казахстан в срок. „Сега вече виждам, че преговорите са се провеждали под контрола на ФСБ“, казва той.

„Когато пристигна в Казахстан, я задържаха по постановление от съда в Калининград. Там срещу нея от 2023 г. има образувано наказателно дело уж за опит за отвличане на дете, за което тя не е знаела, защото изобщо никога не е стъпвала в Русия“, каза Нурбаева.

Делото започва след друг неуспешен опит за същото предаване. Още през 2023 г. роднините постигат споразумение внукът на Рожанска да бъде върнат в Украйна и двама украински граждани пътуват през Литва до Калининградска област, за да го вземат. Там са задържани и обвинени в опит за отвличане, а след това в шпионаж. Тогава руският съд обявява Рожанска за организатор на отвличането, казва адвокатът.

Руската версия на същия епизод може да бъде открита в присъдата на Калининградския областен съд от 23 октомври 2025 г. На закрито заседание двама украински граждани на 25 и 41 години получават съответно 16 и 15 години затвор в колония със строг режим за шпионаж, незаконно преминаване на границата и опит за отвличане на непълнолетен. Според обвинението те събирали сведения за охраната на руско-литовската граница за целите на чуждо разузнаване, преминали я незаконно на 26 декември 2023 г. и били задържани от ФСБ. Целта им, по същата версия, е била да отвлекат детето на служител на украинското министерство на отбраната, което живее с майка си. След като присъдата влезе в сила, през декември ФСБ описа детето като син на бивш служител на украинските спецслужби и заяви, че двамата са действали срещу заплащане. Руските съобщения не назовават Рожанска.

Пред Deutsche Welle Прянишников определя ареста в Астана като „доста прецизно планирана операция“ и провокация на ФСБ. Като възможен мотив той смята „желанието да се отличат пред началството и подобрят статистиката за разкриваемостта“. „Колкото и семейно да изглежда това дело, в него съвсем ясно долавям политически подтекст, свързан с войната между Русия и Украйна“, добавя той. Пред The Insider адвокатът твърди, че Русия, чиято работа с Интерпол е ограничена, търси други начини да задържа хората, от които има интерес, и сега изпробва екстрадицията по линия на ОДКС. Ако този опит успее, в обсега могат да попаднат украински доброволци и активисти в бившите съветски републики, чиито дела лесно могат да бъдат квалифицирани по членовете за тероризъм на Наказателния кодекс на Руската федерация. Третото обяснение, което Прянишников допуска, е опит да се изгради канал за увеличаване на „обменния фонд“, тоест на броя на задържаните, които Москва държи за размяна.

Украинското министерство на външните работи съобщи, че веднага щом е получило информация за ареста, посолството в Казахстан е поискало от страната да не удовлетвори искането за екстрадиция. Консулите са получили предварително разрешение да посетят Рожанска, а министерството очаква Казахстан да разгледа справедливо обстоятелствата. Към 3 октомври властите в Астана не са коментирали публично този случай, а ФСБ и семейство Андрееви също мълчат.

Прянишников казва, че от началото на пълномащабната война Казахстан не е предавал на Русия украински граждани. Вдинственото изключение е мъж с двойно гражданство, депортиран заради притежание на руски паспорт. С руските граждани, които Москва издирва, практиката е различна. Генералната прокуратура през януари 2026 г. се съгласи да предаде на руската държава чеченския активист Мансур Мовлаев, критик на ръководството на Чечня, и Юлия Емельянова, бивша доброволка в петербургския щаб на Алексей Навални. Двамата се намират в ареста в очакване на екстрадиция, а през септември получиха окончателен отказ за бежански статус от касационните инстанции. Заместник-главният прокурор Галимжан Койгелдиев посочи, че не си спомня човек в екстрадиционна процедура да е получавал такъв статут.

Делото срещу Рожанска съществува от 2023 г. Постановлението за ареста и документите за издирването се появиха едва в седмиците, през които руските роднини договаряха срещата в Астана. Внукът, заради когото тя пътува, не излетя, а според адвоката първото договорено предаване също е завършило със задържането на хората, изпратени да го вземат. Затова е много вероятно предаването в Астана да е насрочено в синхрон с руската процедура, а не процедурата случайно да е съвпаднала с пътуването. Руската версия има отделна опора: делото е образувано няколко години преди преговорите, а за Москва епизодът от 2023 г. е шпионска операция с влязла в сила присъда. Тя обаче не дава обяснени защо задържането е поискано именно докато се договаря предаването.

След като съдът в Астана реши дали да остави Рожанска за постоянно в ареста, окончателно решение по руското искане ще бъде взето от Генералната прокуратура на Казахстан. Случаят с Емельянова, която от август 2025 г. се намира в арест в очакване на екстрадиция, показва, че процедурата може да продължи повече от година. Версията за примамката ще се потвърди, ако документите за екстрадиция покажат, че обявяването за издирване е последвало определянето на датата на срещата, или ако Андрееви така и не доведат момчето. Ще отслабне, ако детето бъде предадено на баща си или ако семейството докаже, че пътуването му е било осуетено по друга причина. Ако искането бъде уважено, Казахстан ще предаде на Москва украинска гражданка, която никога не е стъпвала в Русия, по обвинение в опит да отвлече своя собствен внук.

 

🎥 Видео: Кадри от задържането на двамата украинци в Калининградска област, които руският съд осъди за шпионаж и опит за отвличане на дете. Записът е заснет от ФСБ и споделен от ТАСС на 3 октомври 2024 г. Той показва нощното задържане край пътя, разпита им и съдебната зала. Според техния адвокат Алексей Прянишников двамата са влезли през Литва през 2023 г. с идеята да вземат внука на Любов Рожанска по уговорка с руските му роднини. Разпитът е заснет от ФСБ и представя руската версия на случая. Според Прянишников двамата са били принудени да се откажат от адвокатите си, а по лицето на единия си личат следи въпреки пикселизацията.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

ЕС предлага удължаване на граничната мисия в Армения

Арменски военнослужещ охранява държавната граница с Азербайджан.
📸 Снимка: The Government of the Republic of Armenia

🇦🇲🤝🇪🇺 Европейският съюз е отправил предложение за удължаване с още две години на своята мисия за мониторинг на границата между Армения и Азербайджан.

Мисията, която срещна остро противопоставяне от Азербайджан и Русия, започна през февруари 2023 г. с цел да предотврати или минимизира нарушенията на сключеното примирие между Баку и Ереван. Двугодишният му мандат изтича следващия месец.

„Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност [Кая Калас] предложи удължаване на мисията с още две години“, съобщи Анитта Хипер, говорител на външната политика на ЕС, пред арменската служба на RFE/RL.

„Държавите членки приветстваха предложението и, в съответствие със стандартната практика, в момента обсъждат необходимите правни актове в компетентните подготвителни органи на Съвета. Официалното решение на Съвета относно удължаването се очаква през следващите седмици“, заяви Хипер в писмени коментари.

На 12 декември 2024 г. Азербайджан подчерта, че иска изтеглянето на над 200 наблюдатели на ЕС, които са разположени от арменската страна на дългата граница. Той се опитва да блокира тяхното продължаващо разполагане чрез съответна клауза в проект за мирен договор, обсъждан от Баку и Ереван.

Арменският министър-председател Никол Пашинян настоя, поне до този месец, наблюдателите да напуснат само демаркирани участъци от границата. Само малка част от него е очертана и демаркирана до днес.

Коментирайки обвиненията, отправени от азерските власти, че мисията на ЕС има дестабилизираща роля за ситуацията в зоната на конфликта, Хипер каза: „Със своите дейности мисията по-специално насърчава доверието сред общностите, засегнати от конфликта. След нейното разгръщане броят на въоръжените инциденти в пограничните райони е значително намален. Както е известно, ЕС редовно информира Азербайджан за дейността на мисията“.

Арменското правителство също похвали резултатите от извършения мониторинг, но все още няма яснота дали е поискал ЕС да удължи присъствието си.

Ереван поиска разполагането на ЕС, след като отправи остри обвинения към Русия и останалите си съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за това, че са отказали да защитят страната в лицето на азерските атаки през 2022 г. Москва също се обяви против мисията, заявявайки, че тя е част от усилията на САЩ и ЕС да изгонят Русия от Южен Кавказ.

Украйна е готова да запълни мястото на Унгария в ЕС и НАТО.

🇺🇦⚔️🇭🇺Украйна е готова да запълни „всяко празно място“ в ЕС и НАТО, ако Унгария вземе решение да оттегли членството си в двете организации, за сметка на членство в блоковете, водени от Русия, съобщи украинското външно министерство в сряда.

„Украйна би била готова да запълни всяко свободно място в ЕС и НАТО, ако Унгария избере да го освободи в полза на членство в ОНД или ОДКБ“, се посочва в изявление на министерството.

В отговор на изказване от унгарския външен министър Петер Сиярто, че решението на Украйна да спре транзита на руски газ през нейна територия е увеличило цените, външното министерство каза, че подобни думи са част от „политически мотивирана информационна кампания, предназначена за вътрешно потребление“, като припомни, че Европейската комисия отбеляза, че това решение не е имало неблагоприятен ефект върху енергийната сигурност на ЕС или потребителските цени.

„Единствената причина за предизвикателствата на европейския енергиен пазар винаги е била Русия“, се посочва още в изявлението на външното ведомство, обвинявайки Москва, че „в продължение на десетилетия“ използва енергийните доставки като оръжие, както и в изнудване и подкопаване на енергийната сигурност.

Според него, ерата на европейската зависимост от руските енергийни ресурси е към своя край, като Европейската комисия и европейските страни са диверсифицирали енергийните си доставки с тези от Съединените щати и Близкия изток.

„Само две от двадесет и седем държави в ЕС са се борили с тази задача и се опитват да прехвърлят проблемите си, като обвиняват другите“, заяви украинското външно министерство и отправи призив към Унгария да си признае открито ако „даде приоритет на укрепването на Русия пред ЕС и САЩ“.

„Ако Унгария наистина желае да допринесе за прекратяването на войната, тя трябва да започне, като не подкопава единството в рамките на ЕС, а вместо това работи за укрепване на енергийната сигурност и независимостта на собствената си страна и граждани заедно с останалата част от ЕС и САЩ“, завършва изявлението си ведомството.

На 1 януари 2025 г. изтече петгодишната сделка между Москва и Киев за транзит на руски газ през територията на Украйна, след като Киев отказа да удължи договора “в интерес на националната сигурност”.

ЕС започна преговори за присъединяване с Украйна през декември 2023 г. Страната кандидатства и за членство в НАТО през септември 2022 г., половин година след началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна.

Русия изтегли последните си гранични служители от арменско-иранската граница

📸 Снимка: ARMENPRESS Armenian News Agency

🇷🇺💥🇺🇦 Федералната служба за сигурност на Руската федерация (ФСБ) финализира изтеглянето на граничните си служители от единствения контролно-пропускателен пункт на Армения с Иран, съобщи премиерът Никол Пашинян в понеделник.

„От днес само граничните войски на Република Армения ще извършват граничен контрол на ГКПП Агарак на държавната граница между Армения и Иран“, написа Пашинян на официалния си профил във Facebook. Той благодари на руските граничари за тяхната десетилетна служба там.

Съобщава се, че Пашинян и руският президент Владимир Путин са се договорили за изтеглянето по време на разговори в Москва през октомври. Споразумението дойде малко повече от два месеца след като руснаците напуснаха международното летище Звартноц в Ереван.

Правителството на Пашинян поиска тяхното напускане през март на фона на изострено напрежение с Москва. Външното министерство на Русия разкритикува този ход, заявявайки, че Ереван рискува да нанесе „непоправими щети“ на двустранните отношения и да застраши икономическото развитие и сигурността на Армения.

Съгласно друго споразумение, което беше разкрито от Ереван през октомври, от началото на 2025 г. арменските граничари „също ще участват в защитата“ на границите на страната си с Иран и Турция заедно с руските си колеги, които през последните от десетилетия са били разположени там като част от тесните руско-арменски военни връзки.

Арменски официални лица посочиха, че Ереван все още няма планове да ги премахва и също така казаха, че руското изтегляне от летището в Ереван и ГКПП ”Агарак” ще засили суверенитета на страната. Лидерите на местната опозиция обаче отхвърлиха тези твърдения, заявявайки, че подобен ход може единствено да спечели точки на администрацията на Пашинян на Запад.

Освен това руските въоръжени сили все още поддържат военна база в страната от Южен Кавказ. През март високопоставен руски депутат заяви, че „не би препоръчал на арменските власти дори да си помислят“ да поискат край на руското военно присъствие там. Пашинян също сигнализира, че не планира подобен ход, въпреки замразяването на арменското членство в Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС).

Учението „Рубеж 2024“ на ОДКС беше успешно завършено.

🇷🇺🤝🇹🇯 Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) осуети вражеско нахлуване на територията на своята държава-членка по време на ученията "Рубеж 2024", завършили в Таджикистан, съобщи съвместният пресцентър на ученията на ОДКС в понеделник пред ТАСС.

„Днес на полигона Харбмайдон в Таджикистан приключи активната фаза на съвместното учение „Рубеж 2024“ с Колективните сили за бързо разгръщане на централноазиатския регион. Ученията отработиха подготовка и водене на бойни действия за унищожаване на незаконни въоръжени формирования, нахлули в страна членка на ОДКС“, се посочва в изявление на пресслужбата. Според сценария на ученията условният противник е преминал държавната граница в няколко посоки, уточнява то.

„Граничните служители влязоха в битка, но техните сили и способности се оказаха недостатъчни и врагът навлезе по-дълбоко в територията, завладявайки общности и цивилни“, се казва в съобщението.

„В операцията по освобождаване на населено място участваха подразделения на МВР на Република Таджикистан и специалните полицейски части „Алфа“, които блокираха населеното място, освободиха заложници и ликвидираха противника“, казаха от пресслужбата.

Командващият Колективните сили за бързо развръщане на централноазиатския регион на ОДКБ взе решение „да включи артилерия, щурмова и армейска авиация, което помогна да бъде спрян противника и даде възможност на подразделенията на колективните сили да заемат изгодни отбранителни рубежи“, се казва в съобщението.

В отбранителен бой силите на ОДКБ използваха всички видове въоръжение и отработиха пренасяне и съсредоточаване на огъня, което създаде благоприятни условия за контраатака, в която разгромиха спрелите части на противника“, съобщиха от пресслужбата.

Освен това „тактически въздушнодесантни войски извършиха десант в района за предотвратяване на пристигането на резерви на противника и успешно изпълни целта си. Впоследствие части от Колективните сили за бързо развръщане възстановиха контрола на държавната граница“, се посочва още в съобщението.

Активната фаза на ученията „Рубеж 2024“ беше проведена в периода от 17-21 октомври. В нея участваха военни контингенти от Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан и оперативни групи на Съвместния щаб и секретариат на ОДКБ. Руският военен контингент се състои основно от личния състав на Централния военен окръг от 201-ва военна база, дислоцирана в Таджикистан. Учението събра около 1500 военнослужещи и 250 единици военна и специална техника, включително самолети с фиксирани крила, вертолети и безпилотни летателни апарати.

На ученията „Рубеж 2024“ като наблюдатели присъстваха военни аташета на Русия, Индия, Иран, Китай, Турция и САЩ, акредитирани в Република Таджикистан, и представители на Международния комитет на Червения кръст.

САЩ искат да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО

📸 Снимка: EPA/БГНЕС

🇺🇸🤝🇦🇲🇦🇿 САЩ планират да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон през юли, съобщи на 27 юни азербайджанската медия Turan, позовавайки се на неназовани източници.

Както Азербайджан, така и Армения, които отдавна са геополитически врагове, преди това са си партнирали с НАТО, но не са пожелавали директно членство.

Източници казаха на Turan, че срещата на върха може да улесни двустранните преговори за продължаващия мирен процес между двете страни и ще бъде „чудесна възможност, която е твърде добра, за да бъде пропусната“. Към момента на тази публикация не е ясно дали поканите вече са били изпратени и дали Армения и Азербайджан са приели или планират да присъстват.

Новината идва на фона на посещение на помощник-държавният секретар на САЩ Джеймс О'Брайън в азерската столица Баку на 27 юни, което ще бъде третата му визита в Южен Кавказ за два месеца.

„Ние сме много ясни с (азербайджанския президент Илхам) Алиев, че това е време за постигане на мир“, каза О'Брайън пред комисия в американския Сенат преди пътуването.

Азербайджан предприе успешна офанзива през септември 2023 г., с която си възвърна контрола над региона Нагорни Карабах, признат от международното право като част от Азербайджан, но който де факто беше под контрола на етническата арменска самопровъзгласила се република от началото на 90-те години, когато кървав конфликт, продължил шест години и отнел живота на десетки хиляди, завърши с арменска победа.

Мирните преговори между Армения и Азербайджан продължават оттогава, но все още не са стигнали до окончателен край. Нарастващите връзки между Армения и западни институции като НАТО също илюстрират променящите се вълни на руското влияние в региона.

Армения отдавна разчиташе на Русия като свой основен регионален съюзник, но отношенията между двете страни се влошиха рязко, след като руските миротворци отказаха да съдействат нито по време на Втората война в Нагорни Карабах през 2020 г., нито по време на офанзивата на Азербайджан през септември 2023 г., която на практика сложи край на конфликта.

Оттогава Армения открито се стреми да установи нови партньорства в сферата на отбраната.

Арменският премиер Никол Пашинян обяви по-рано през юни, че Армения ще се оттегли от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз, ръководен от Русия, в който членуват още Армения, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан.

„Ще си тръгнем“, каза Пашинян пред арменския парламент, обвинявайки ОДКС в заговор „срещу нас с Азербайджан“.

„Ние ще решим кога да си тръгнем. Няма да се върнем, няма връщане назад“, допълни той.

🇧🇾🇦🇲 Беларуски политолог: Политиката на арменските власти е тревожна

📸 Снимка: Sputnik / Виктор Толочко

🔔 Беларуският политолог, директор на Центъра за изследване и развитие на континенталната интеграция „Северна Евразия“ Алексей Дзермант:

💬 Решението на Армения да замрази членството си в ОДКС все още е политически демарш, но контактите й със западните страни в областта на военно-техническото сътрудничество са тревожни.

💬 Виждаме действията на арменското ръководство, изразяващи се в контакти със западните държави - САЩ, Великобритания, Франция, ЕС - по време на които вече се водят преговори за военно-техническо сътрудничество. Това е по-сериозно и показва определени опити за отклоняване от ОДКС към сътрудничество със западните държави.

💬 Може би това са някакви дълбоки, идеологически нагласи на арменското ръководство, които са били формирани по-рано.

💬 Ситуацията е много тревожна. Едва ли подобен обрат на Армения ще завърши с нещо добро, тъй като в региона е и Иран, за който това е сериозно предизвикателство, а това е неприемливо за Русия. Явно и за Турция и Азербайджан. Това е опасна политика от страна на арменските власти.

🔎 Източник: Северная Евразия

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube