ЕС предлага удължаване на граничната мисия в Армения

Арменски военнослужещ охранява държавната граница с Азербайджан.
📸 Снимка: The Government of the Republic of Armenia

🇦🇲🤝🇪🇺 Европейският съюз е отправил предложение за удължаване с още две години на своята мисия за мониторинг на границата между Армения и Азербайджан.

Мисията, която срещна остро противопоставяне от Азербайджан и Русия, започна през февруари 2023 г. с цел да предотврати или минимизира нарушенията на сключеното примирие между Баку и Ереван. Двугодишният му мандат изтича следващия месец.

„Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност [Кая Калас] предложи удължаване на мисията с още две години“, съобщи Анитта Хипер, говорител на външната политика на ЕС, пред арменската служба на RFE/RL.

„Държавите членки приветстваха предложението и, в съответствие със стандартната практика, в момента обсъждат необходимите правни актове в компетентните подготвителни органи на Съвета. Официалното решение на Съвета относно удължаването се очаква през следващите седмици“, заяви Хипер в писмени коментари.

На 12 декември 2024 г. Азербайджан подчерта, че иска изтеглянето на над 200 наблюдатели на ЕС, които са разположени от арменската страна на дългата граница. Той се опитва да блокира тяхното продължаващо разполагане чрез съответна клауза в проект за мирен договор, обсъждан от Баку и Ереван.

Арменският министър-председател Никол Пашинян настоя, поне до този месец, наблюдателите да напуснат само демаркирани участъци от границата. Само малка част от него е очертана и демаркирана до днес.

Коментирайки обвиненията, отправени от азерските власти, че мисията на ЕС има дестабилизираща роля за ситуацията в зоната на конфликта, Хипер каза: „Със своите дейности мисията по-специално насърчава доверието сред общностите, засегнати от конфликта. След нейното разгръщане броят на въоръжените инциденти в пограничните райони е значително намален. Както е известно, ЕС редовно информира Азербайджан за дейността на мисията“.

Арменското правителство също похвали резултатите от извършения мониторинг, но все още няма яснота дали е поискал ЕС да удължи присъствието си.

Ереван поиска разполагането на ЕС, след като отправи остри обвинения към Русия и останалите си съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за това, че са отказали да защитят страната в лицето на азерските атаки през 2022 г. Москва също се обяви против мисията, заявявайки, че тя е част от усилията на САЩ и ЕС да изгонят Русия от Южен Кавказ.

Украйна е готова да запълни мястото на Унгария в ЕС и НАТО.

🇺🇦⚔️🇭🇺Украйна е готова да запълни „всяко празно място“ в ЕС и НАТО, ако Унгария вземе решение да оттегли членството си в двете организации, за сметка на членство в блоковете, водени от Русия, съобщи украинското външно министерство в сряда.

„Украйна би била готова да запълни всяко свободно място в ЕС и НАТО, ако Унгария избере да го освободи в полза на членство в ОНД или ОДКБ“, се посочва в изявление на министерството.

В отговор на изказване от унгарския външен министър Петер Сиярто, че решението на Украйна да спре транзита на руски газ през нейна територия е увеличило цените, външното министерство каза, че подобни думи са част от „политически мотивирана информационна кампания, предназначена за вътрешно потребление“, като припомни, че Европейската комисия отбеляза, че това решение не е имало неблагоприятен ефект върху енергийната сигурност на ЕС или потребителските цени.

„Единствената причина за предизвикателствата на европейския енергиен пазар винаги е била Русия“, се посочва още в изявлението на външното ведомство, обвинявайки Москва, че „в продължение на десетилетия“ използва енергийните доставки като оръжие, както и в изнудване и подкопаване на енергийната сигурност.

Според него, ерата на европейската зависимост от руските енергийни ресурси е към своя край, като Европейската комисия и европейските страни са диверсифицирали енергийните си доставки с тези от Съединените щати и Близкия изток.

„Само две от двадесет и седем държави в ЕС са се борили с тази задача и се опитват да прехвърлят проблемите си, като обвиняват другите“, заяви украинското външно министерство и отправи призив към Унгария да си признае открито ако „даде приоритет на укрепването на Русия пред ЕС и САЩ“.

„Ако Унгария наистина желае да допринесе за прекратяването на войната, тя трябва да започне, като не подкопава единството в рамките на ЕС, а вместо това работи за укрепване на енергийната сигурност и независимостта на собствената си страна и граждани заедно с останалата част от ЕС и САЩ“, завършва изявлението си ведомството.

На 1 януари 2025 г. изтече петгодишната сделка между Москва и Киев за транзит на руски газ през територията на Украйна, след като Киев отказа да удължи договора “в интерес на националната сигурност”.

ЕС започна преговори за присъединяване с Украйна през декември 2023 г. Страната кандидатства и за членство в НАТО през септември 2022 г., половин година след началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна.

Русия изтегли последните си гранични служители от арменско-иранската граница

📸 Снимка: ARMENPRESS Armenian News Agency

🇷🇺💥🇺🇦 Федералната служба за сигурност на Руската федерация (ФСБ) финализира изтеглянето на граничните си служители от единствения контролно-пропускателен пункт на Армения с Иран, съобщи премиерът Никол Пашинян в понеделник.

„От днес само граничните войски на Република Армения ще извършват граничен контрол на ГКПП Агарак на държавната граница между Армения и Иран“, написа Пашинян на официалния си профил във Facebook. Той благодари на руските граничари за тяхната десетилетна служба там.

Съобщава се, че Пашинян и руският президент Владимир Путин са се договорили за изтеглянето по време на разговори в Москва през октомври. Споразумението дойде малко повече от два месеца след като руснаците напуснаха международното летище Звартноц в Ереван.

Правителството на Пашинян поиска тяхното напускане през март на фона на изострено напрежение с Москва. Външното министерство на Русия разкритикува този ход, заявявайки, че Ереван рискува да нанесе „непоправими щети“ на двустранните отношения и да застраши икономическото развитие и сигурността на Армения.

Съгласно друго споразумение, което беше разкрито от Ереван през октомври, от началото на 2025 г. арменските граничари „също ще участват в защитата“ на границите на страната си с Иран и Турция заедно с руските си колеги, които през последните от десетилетия са били разположени там като част от тесните руско-арменски военни връзки.

Арменски официални лица посочиха, че Ереван все още няма планове да ги премахва и също така казаха, че руското изтегляне от летището в Ереван и ГКПП ”Агарак” ще засили суверенитета на страната. Лидерите на местната опозиция обаче отхвърлиха тези твърдения, заявявайки, че подобен ход може единствено да спечели точки на администрацията на Пашинян на Запад.

Освен това руските въоръжени сили все още поддържат военна база в страната от Южен Кавказ. През март високопоставен руски депутат заяви, че „не би препоръчал на арменските власти дори да си помислят“ да поискат край на руското военно присъствие там. Пашинян също сигнализира, че не планира подобен ход, въпреки замразяването на арменското членство в Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС).

Учението „Рубеж 2024“ на ОДКС беше успешно завършено.

🇷🇺🤝🇹🇯 Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) осуети вражеско нахлуване на територията на своята държава-членка по време на ученията "Рубеж 2024", завършили в Таджикистан, съобщи съвместният пресцентър на ученията на ОДКС в понеделник пред ТАСС.

„Днес на полигона Харбмайдон в Таджикистан приключи активната фаза на съвместното учение „Рубеж 2024“ с Колективните сили за бързо разгръщане на централноазиатския регион. Ученията отработиха подготовка и водене на бойни действия за унищожаване на незаконни въоръжени формирования, нахлули в страна членка на ОДКС“, се посочва в изявление на пресслужбата. Според сценария на ученията условният противник е преминал държавната граница в няколко посоки, уточнява то.

„Граничните служители влязоха в битка, но техните сили и способности се оказаха недостатъчни и врагът навлезе по-дълбоко в територията, завладявайки общности и цивилни“, се казва в съобщението.

„В операцията по освобождаване на населено място участваха подразделения на МВР на Република Таджикистан и специалните полицейски части „Алфа“, които блокираха населеното място, освободиха заложници и ликвидираха противника“, казаха от пресслужбата.

Командващият Колективните сили за бързо развръщане на централноазиатския регион на ОДКБ взе решение „да включи артилерия, щурмова и армейска авиация, което помогна да бъде спрян противника и даде възможност на подразделенията на колективните сили да заемат изгодни отбранителни рубежи“, се казва в съобщението.

В отбранителен бой силите на ОДКБ използваха всички видове въоръжение и отработиха пренасяне и съсредоточаване на огъня, което създаде благоприятни условия за контраатака, в която разгромиха спрелите части на противника“, съобщиха от пресслужбата.

Освен това „тактически въздушнодесантни войски извършиха десант в района за предотвратяване на пристигането на резерви на противника и успешно изпълни целта си. Впоследствие части от Колективните сили за бързо развръщане възстановиха контрола на държавната граница“, се посочва още в съобщението.

Активната фаза на ученията „Рубеж 2024“ беше проведена в периода от 17-21 октомври. В нея участваха военни контингенти от Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан и оперативни групи на Съвместния щаб и секретариат на ОДКБ. Руският военен контингент се състои основно от личния състав на Централния военен окръг от 201-ва военна база, дислоцирана в Таджикистан. Учението събра около 1500 военнослужещи и 250 единици военна и специална техника, включително самолети с фиксирани крила, вертолети и безпилотни летателни апарати.

На ученията „Рубеж 2024“ като наблюдатели присъстваха военни аташета на Русия, Индия, Иран, Китай, Турция и САЩ, акредитирани в Република Таджикистан, и представители на Международния комитет на Червения кръст.

САЩ искат да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО

📸 Снимка: EPA/БГНЕС

🇺🇸🤝🇦🇲🇦🇿 САЩ планират да поканят Армения и Азербайджан на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон през юли, съобщи на 27 юни азербайджанската медия Turan, позовавайки се на неназовани източници.

Както Азербайджан, така и Армения, които отдавна са геополитически врагове, преди това са си партнирали с НАТО, но не са пожелавали директно членство.

Източници казаха на Turan, че срещата на върха може да улесни двустранните преговори за продължаващия мирен процес между двете страни и ще бъде „чудесна възможност, която е твърде добра, за да бъде пропусната“. Към момента на тази публикация не е ясно дали поканите вече са били изпратени и дали Армения и Азербайджан са приели или планират да присъстват.

Новината идва на фона на посещение на помощник-държавният секретар на САЩ Джеймс О'Брайън в азерската столица Баку на 27 юни, което ще бъде третата му визита в Южен Кавказ за два месеца.

„Ние сме много ясни с (азербайджанския президент Илхам) Алиев, че това е време за постигане на мир“, каза О'Брайън пред комисия в американския Сенат преди пътуването.

Азербайджан предприе успешна офанзива през септември 2023 г., с която си възвърна контрола над региона Нагорни Карабах, признат от международното право като част от Азербайджан, но който де факто беше под контрола на етническата арменска самопровъзгласила се република от началото на 90-те години, когато кървав конфликт, продължил шест години и отнел живота на десетки хиляди, завърши с арменска победа.

Мирните преговори между Армения и Азербайджан продължават оттогава, но все още не са стигнали до окончателен край. Нарастващите връзки между Армения и западни институции като НАТО също илюстрират променящите се вълни на руското влияние в региона.

Армения отдавна разчиташе на Русия като свой основен регионален съюзник, но отношенията между двете страни се влошиха рязко, след като руските миротворци отказаха да съдействат нито по време на Втората война в Нагорни Карабах през 2020 г., нито по време на офанзивата на Азербайджан през септември 2023 г., която на практика сложи край на конфликта.

Оттогава Армения открито се стреми да установи нови партньорства в сферата на отбраната.

Арменският премиер Никол Пашинян обяви по-рано през юни, че Армения ще се оттегли от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз, ръководен от Русия, в който членуват още Армения, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан.

„Ще си тръгнем“, каза Пашинян пред арменския парламент, обвинявайки ОДКС в заговор „срещу нас с Азербайджан“.

„Ние ще решим кога да си тръгнем. Няма да се върнем, няма връщане назад“, допълни той.

🇧🇾🇦🇲 Беларуски политолог: Политиката на арменските власти е тревожна

📸 Снимка: Sputnik / Виктор Толочко

🔔 Беларуският политолог, директор на Центъра за изследване и развитие на континенталната интеграция „Северна Евразия“ Алексей Дзермант:

💬 Решението на Армения да замрази членството си в ОДКС все още е политически демарш, но контактите й със западните страни в областта на военно-техническото сътрудничество са тревожни.

💬 Виждаме действията на арменското ръководство, изразяващи се в контакти със западните държави - САЩ, Великобритания, Франция, ЕС - по време на които вече се водят преговори за военно-техническо сътрудничество. Това е по-сериозно и показва определени опити за отклоняване от ОДКС към сътрудничество със западните държави.

💬 Може би това са някакви дълбоки, идеологически нагласи на арменското ръководство, които са били формирани по-рано.

💬 Ситуацията е много тревожна. Едва ли подобен обрат на Армения ще завърши с нещо добро, тъй като в региона е и Иран, за който това е сериозно предизвикателство, а това е неприемливо за Русия. Явно и за Турция и Азербайджан. Това е опасна политика от страна на арменските власти.

🔎 Източник: Северная Евразия

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube