Украйна остави пристанището на Мариупол без ток и притисна сухопътния коридор към Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове нанесоха тази сутрин масиран удар по пристанището на окупирания Мариупол, съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна. Зад привидно локалния епизод обаче прозира методична кампания: вместо единичен удар, това е поредния епизод в системния натиск за разглобяване на логистичния гръбнак, по който руската армия захранва целия южен фронт по крайбрежието на Азовско море.

По данни на СБС операцията е била проведена съвместно с 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“, както и местната дирекция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Донецка и Луганска области и Центъра за специални операции „А“ – звеното, познато като „Алфа“. Съобщава се, че пристанището е служило на руската армия за логистика, както и за незаконен износ на заграбено украинско зърно, въглища и метали към Русия.

Ударът е извел от строя подстанции, радарно оборудване, ремонтни мощности, контролната кула и резервоари за горива и смазочни материали. Поразен е плавателният съд „Lady Augusta“, свързван със „сенчестия флот“. „В резултат на удара пристанището остана без електричество. Способността на Русия да използва Мариупол като логистичен възел е значително ограничена“, гласи съобщението на СБС. Превзет окончателно от руската армия през май 2022 г. след обсадата на „Азовстал“, Мариупол остава един от най-важните логистични възли в Южна Украйна – пункт между окупираните части на Донецка област, полуостров Крим и самата Русия.

Ударът от 10 юни не стои изолиран, а продължава поредица, започнала още през май, когато 1-ви корпус „Азов“ обяви, че далекобойните му операции поставят ключови маршрути в Южна Украйна под огневи контрол, с удари по военната логистика по пътищата, свързващи Мариупол с Таганрог и Волноваха. Публикувани кадри показват украински дронове да проследяват пътния трафик и да поразяват военни цели веднага щом бъдат разпознати по маршрутите на т.нар. сухопътен коридор към окупирания Крим.

Според „Азов“ целта на ударите е лишаването на руската армия от сигурни логистични коридори в Приазовието и избутване на „санитарната зона“ за вражеското снабдяване максимално близо до Русия и окупирания Крим. „Територията на Украйна трябва да се освободи от руски войски. Най-сигурният път към това е изместването на санитарната зона за вражеската логистика по-близо до самата Русия и до окупирания Крим“, обяви корпусът. Следвайки същата доктринална логика, командирът на СБС Робърт Бровди „Мадяр“ формулира обявената от него 25 км огнева зона по фронтовата линия – пояс, в който всяко руско движение автоматично се превръща в цел.

Отвъд инфраструктурата на самото пристанище украинските дронове преследват и корабите във водите край окупираното крайбрежие. На 5 юни Бровди, командир на СБС от 3 юни 2025 г. и носител на званието „Герой на Украйна“, причислен към списъка на издирваните от Кремъл „терористи“, съобщи, че неговите подразделения са поразили 5 кораба в окупираните територии. Ударите са нанесени в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на окупираните райони, от личния състав на 1-ви отделен център на СБС. Сред поразените цели е имало товарни кораби и танкер. По думите на Бровди те са участвали в „скритата кражба на украинско зърно“ и са пренасяли военни товари и гориво. Такива кораби, добави той, „вече нямат дългосрочна оцеляемост като големи, относително неподвижни цели“.

Към морските и пристанищни цели украинските сили все по-плътно вписват и нови ударни платформи. Наскоро 412-та бригада „Немезис“ на СБС разкри детайли за местно разработен дрон с името MORRIGAN, който според звеното вече се използва за удари срещу руската военна логистика по ключовите маршрути между окупирания Мариупол и Крим. MORRIGAN е ударен дрон със неподвижна конфигурация на крилата, създаден с помощта на оператори от 412-та бригада, описван като платформа от среден клас, проектирана да действа в оперативна дълбочина – далеч зад руските линии, по магистрали като Р-280, която свързва Мариупол с Крим. Към края на май бригадата разпространи кадри от удари по руски военни камиони по магистралата Мариупол – Мелитопол – Симферопол, а според публикациите ѝ дронът дори участва в множество операции в Крим, където е поразил елементи на руската мрежса за ПВО и спомагателна военна инфраструктура.

Поредицата от удари очертава желязна оперативна логика: систематично превръщане на азовското крайбрежие от сигурен тил в силно оспорвана зона. Сухопътният коридор, изграждан от пролетта на 2022 г. след падането на Мариупол, Бердянск и Мелитопол, ѝ позволи да свърже по суша Ростовска област и Кримския полуостров, с което заобиколи уязвимия Кримски мост. Пристанищата на Азовско море и каботажното корабоплаване по тях са морското рамо на същата тази система. Украинската кампания – дронове срещу подстанции, контролни кули, морски дронове и ударни платформи срещу кораби и колони – няма за цел да превземе територия, а да задуши пропускателната способност: оскъпяване на всеки тон гориво и боеприпаси, който минава през Приазовието, и принуждаване на руското командване да разпръсква и прикрива онова, което доскоро се движеше безгрижно.

Границите на този подход обаче са също толкова реални, колкото и успеха му. Изваждането на едно пристанище от строя ограничава, но не прекъсва коридора: Русия запазва железопътния възел при Волноваха, крайбрежната магистрала и Кримския мост като алтернативи, поради което оценката за „значително ограничена“ способност остава най-вече украинска претенция, измервана с дни или седмици, а не трайно прекъсване. Именно затова украинското военно командване говори за изместване на санитарна зона, а не за освобождаване – признание, че инструментът поразява логистика, но не държи терен. В тази рамка ударът по Мариупол от 10 юни се вписва в дългосрочна линия: войната все по-системно се пренася в дълбокия тил на окупатора, а бреговете на Азовско море, доказали се като сигурна руска отсечка през последните четири години, се превръща в участък, по който нито един кораб, конвой или подстанция вече не може да се намира безопасност.

Първи корпус „Азов“ публикува кадри от системни удари по руската логистика в Приазовието.

🇺🇦🎯🇷🇺 Първи корпус на Националната гвардия на Украйна „Азов“ публикува кадри от удари срещу руска военна логистика по магистралите Мариупол–Таганрог и Мариупол–Волноваха, насочени към прекъсване на маршрутите за снабдяване на окупационните сили в Приазовието и изтласкване на тиловите коридори по-близо до руската граница и окупирания Крим.

Командването на корпуса, оглавяван от бригаден генерал Денис „Редис“ Прокопенко, определя действията като част от усилие за изграждане на „санитарна зона“ – пояс, в който руските сили не могат да придвижват техника, гориво и попълнения безопасно. „Безопасно Приазовие за окупаторите повече няма да има“, гласи съобщението на пресслужбата.

Според специализираното издание Militarnyi основното оръжие в операцията е безпилотната система Hornet на американската компания Perennial Autonomy на бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Този дрон камикадзе от самолетен тип има обявен обсег над 100 км, бойна глава до 5 кг и широка интеграция на елементи на изкуствен интелект. Връзката на оператора с платформата се поддържа през терминали Starlink. По данни на Militarnyi пилотите на 1-ви корпус наблюдават и удрят цели на дълбочина до 160 км зад фронтовата линия, което извежда мариуполското направление от диапазона на класическите FPV-дронове и приближава оперативния обхват на украинските сили до целия източен сектор на Запорожка и Донецка области.

Кадрите, разпространени от „Азов", показват попадения по руски камиони, които транспортират личен състав, боеприпаси и машини за зареждане с гориво. Към края на седмицата платформата Shraik News докладва поне 30 изгорели тежки камиона по магистралата Донецк–Мариупол (Н-20), както и 15 по коридора Ростов–Крим (М-14). Атакуваните участъци, магистралите към Таганрог в Ростовска област и към Волноваха в Донецка, са основните сухопътни артерии, по които руските части в Приазовието получават снабдяване от тила в самата Русия и от Крим, а заедно с Бердянск и Мелитопол съставят т.нар. „Новоросийско шосе" (Р-280).

Кампанията срещу руската логистика не се ограничава само до светлата част на денонощието. Пилоти на „Азов" заявяват пред украински медии, че провеждат операции денонощно; руски военни блогъри също потвърждават, че новите украински платформи „създават системни проблеми, защото работят денем и нощем". Украинската страна разчита освен на бордовия AI на Hornet и на термовизорни сензори за нощно прицелване, и на тактика със засади от т.нар. „чакащи" дронове, скрити покрай маршрутите и активирани при подаване на конкретна цел от разузнавателен дрон. Руските сили на свой ред провеждат доставки през нощта, използват противотермични покривала и комбинират автомобилни конвои с вертолетен и наземно-роботизиран превоз. Според собствените им канали обаче дори тези мерки не премахват загубите по Р-280, а свиват пропускливостта на маршрута.

Появата на „Азов“ в района на Мариупол има допълнително значение, което самата пресслужба подчертава индиректно с формулата „Азов се завръща в Мариупол“. 1-ви корпус е наследник на бригадата, която водеше отбраната на „Азовстал“ през пролетта на 2022 г. до капитулацията си в средата на май същата година; част от командния състав, включително Прокопенко, прекара над четири месеца в руски плен преди размяната през септември 2022 г. От тогава Мариупол остава под руска окупация, а градът играе ролята на тилов хъб за руските групировки, действащи на юг от Велика Новоселка и в посока Запорожие.

Според съобщение на корпуса, на този етап „Азов“ работи „с разузнавателно-ударен комплекс“, а „дълбочината на ударите ще нараства“. Кадрите от 25 май включват точни попадения срещу движещи се товарни автомобили.

Развитието съвпада с усилията на украинската страна за прехвърляне на инициативата към ударите по руския тил – линия, която Главното управление на разузнаването и Силите за безпилотни системи следват от началото на годината с все по-чести удари по рафинерии, складове за гориво и логистични възли в Краснодарския край и Ростовска област. Появата на тежки безпилотни системи в зоната Мариупол–Таганрог разширява тази логика и към сухопътната логистика на най-плътно окупираната украинска територия.

В стратегическо отношение операцията на „Азов“ има три отделни измерения. Първо, тя показва експортно-оперативния мост между американски частни технологии и украински бойни части без посредничеството на американската военна помощ – Hornet идва по линията на Perennial Autonomy, не по програмата USAI. Шмид е известен дарител и инвеститор в украински стартъп компании за дронове още от 2023 г. Това дава възможност на украинската страна да поддържа темпото на ударите дори при колебанията в политиката на Вашингтон към оказване на военна помощ.

Второ, ударите по района на Мариупол се вписват в трислойна архитектура на украинския безпилотен натиск в окупираните територии – FPV квадрокоптери в първите около 20 км, Hornet и съпоставими AI-платформи до 150 км, ударни FP-1 и FP-2 на Fire Point до 200 км, по данни, обявени от Euromaidan Press. В резултат руските тилови коридори между Ростов, Мариупол, Бердянск и Мелитопол попадат в зона на постоянна заплаха, не епизодични прозорци на удар.

Трето, обявеното завръщане на „Азов“ в Мариупол има ярка символика за украинското общество, която допълва оперативния ефект. За руското командване в Приазовието това е сигнал, че контролираният от 2022 г. тил далеч не е окончателно гарантиран.

Млада жена от Москва се оплаква от липсата на работа и „цени в космоса“ в окупирания Мариупол.

🇷🇺 Telegram каналът „Мариуполь Сейчас“, който агрегира съдържание, свързано с окупирания Мариупол, публикува кратко видео на жена от Московска област, преместила се в Мариупол, която се оплаква, че в града на практика липсва работа, и потвърждава, че цените на хранителни и други стоки там надхвърлят тези в руската столица.

Конкретният канал е описан в картографията на руско- и украиноезичните мрежи в Telegram на Atlantic Council и Open Minds като част от проукраинската мрежа за информационна съпротива в окупираните територии. Сходни видеа от руски преселници, които изразяват разочарование от живота в окупираните украински региони, често изтичат онлайн.

Причините, заради които подобни оплаквания възникват, е отлично документиран от поредица международни и регионални издания. В материал от 24 февруари The Moscow Times нарече четирите години под руска окупация  „системна деградация“ на икономиката на Източна Украйна и отбелязва, че намирането на работа в Мариупол е изключително трудно дори за новодошли заселници. На 29 април регионалното украинско издание 0629.com.ua съобщи за масови оплаквания на строителни работници в Мариупол от невъзникнали или забавени плащания от руски строителни компании – системен проблемът, засегнал вече няколко предприятия.

Преселническата политика на Москва спрямо окупираните територии е друга утвърдена линия, довела до тази ситуация. По данни на украински държавни и експертни източници, цитирани от Euromaidan Press на 19 април, руски федерални структури – „Единен институт за пространствено планиране“ и развойната корпорация ВЕБ.РФ – са разработили план за преселване на около 114 000 руски граждани в окупираните региони до 2045 г. Като част от тази политика Мариупол действа като приоритетна точка. Според материал на New Voice of Ukraine от 6 май около 75% от апартаментите в града вече са купени от руски граждани, предимно от Москва и Московска област; покупките се стимулират с държавно субсидирана ипотека от 2% за 30 години – режим, какъвто никъде в Руската федерация не е достъпен, където пазарните ставки започват от 8% и нагоре.

Едновременно с това вътрешният пазар на труда се намира под засилен натиск. На 16 април The Moscow Times цитира предупреждение от управителя на Централната банка на Руската федедерация Елвира Набиулина за безпрецедентен дефицит от около 2,5 милиона работници в страната. Това допуска прочит, че субсидираното пренасочване на преселници към окупираните територии не е придружено от съответен пренос на работни места – там, където жилищната инфраструктура се изгражда с държавни средства, икономическата база за заетост остава ограничена, а потребителските цени се влияят от прекъснати или скъсени вериги за доставки.

Обобщеният прочит на видеото е, че личното свидетелство отговаря модел, с който жилищната политика върви напред с административни средства, докато икономическата основа в Мариупол не е възстановена до степен, която да поддържа стандарта на живот, очакван от московски преселник.

Азов продължава системната кампания на удари по руската логистика до Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ порази камиони, цистерни и доставки на боеприпаси по маршрутите M-14 (Мариупол–Бердянск–Мелитопол) и T-0509 (Мариупол–Донецк). Геолокирани кадри от 6 и 8 май показват точни попадения до 160 км в дълбочина зад руските линии в окупираните територии по бреговете на Азовско море.

Z-блогърът Алексей Живов окачестви ситуацията като „крайно тревожен сигнал“, тъй като украинските дронове вече достигат основната логистична артерия Таганрог–Джанкой, използвана от руската армия за снабдяването на Крим и целия южен фронт.

Това е резултат на системна кампания, която започна още през миналата година. Институтът за изследване на войната (ISW) фиксира ескалация на ударите по цели на средни разстояния още през декември 2025 г. От март темпото се засилва осезаемо, а новото е инструментът. Според анализи на украински военни канали и западни медии използваните дронове Hornet са доставени от американската компания Perennial Autonomy, свързвана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт. Машините разполагат с алгоритмично разпознаване на целите и работят чрез връзка със Starlink терминали. Според военнослужещи от „Азов“ руската мрежа за ПВО се оказва неспособна да елиминира заплахата, а операторът запазва визуален контакт с целта до момента на удар. M-14 не е случайна мишена – той продължава в западна посока към окупираните територии на Херсонска и Запорожка област и поддържа защитните линии към Орехов и левия бряг на река Днепър.

Магистралата Таганрог–Джанкой е основната сухопътна алтернатива на Кримския мост. След нанесените щети и нощните удари срещу фериботи в Керченския пролив маршрутът Таганрог–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Джанкой пое основната тежест на логистиката. Именно затова Живов и други Z-канали не говорят за единичен инцидент, а за системна заплаха за режима на снабдяване на полуострова и групировка войски „Юг“.

Окупационната администрация работи публично за свързване на Донецк с Мариупол по жп линия до лятото на 2026 г. – на думи за „туристически“ цели, но на практика за логистика на продължаващите операции, отбеляза ISW. Кримските железници също се превръщат в цел на систематични удари през 2026 г.

В тактически план украинците разширяват зоната, която доскоро беше „мъртва“ за нанасяне на удари по цели с ниска стойност. До неотдавна корпусът „Азов“ удряше главно логистични възли около Донецк, докато сега тези удари обхващат самия Мариупол, включително територията на бившия металургичен комбинат „Азовстал“, където има фиксирани полети на дроновете. Удар на 100–160 км в тила натиска не само снабдяването на Крим, но и поддръжката на руските групировки в посока Орехов и на левия бряг на Днепър.

Дронове на 1-ви корпус „Азов" поразяват логистиката край Мариупол – на 100 км навътре в руския тил.

🇺🇦 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от удар с дрон срещу военен камион „Урал“ на магистрала М-14, непосредствено преди входа на окупирания Мариупол. Точното място на атаката се намира на около 100 км навътре в руския тил в южния сектор на фронта.

Френският експерт по OSINT Клеман Молен пише, че документираният удар бележи навлизане в ключов участък от логистичния пръстен Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие, доскоро смятан за относително недосегаем за украинските дронове.

Молен, който проследява движението по логистичните маршрути в окупираните територии, разкри в профила си на X, че досега украинските безпилотни удари по този коридор са били концентрирани в двата края – по шосето Донецк–Мариупол на изток и по отсечката Мелитопол–Запорожие на запад. Според него централният участък Мариупол–Мелитопол–Бердянск, обслужван от магистрала М-14 по крайбрежието на Азовско море, до момента е оставал извън обсега на дълбоките украински удари. Появата на видео от корпус „Азов“ фактически маркира началото на удари по тази най-отдалечена част от маршрута.

Пръстенът Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие е основната автомобилна артерия за снабдяване на окупационните сили в Запорожка облсат и поддръжка на фланга на групировката в южната част на Донецка област. Той свързва жп възлите в Ростовска област през окупирания Донбас и бреговете на Азовско море със западната част на окупираната Запорожка област и осигурява връзка с Крим през Чонгарския провлак и Геническ като алтернатива на Кримския мост. Ключови възли по маршрута са градовете Волноваха, Бердянск, Мангуш, Приморск, Мелитопол и Токмак.

Удареният камион принадлежи на семейството „Урал“: руско-съветски тежки тактически автомобили (Урал-375, Урал-4320, Урал Next и т.н.), произвеждани от автомобилния завод в Миас, Челябинска област. Те остават едно от стандартните средства за превоз на личен състав, боеприпаси, гориво и тилови запаси на руските въоръжени сили и обикновено се движат в смесени конвои с автомобили КАМАЗ и леки командно-щабни машини.

Кадрите показват украински дрон камикадзе с фиксирано крило, описан от специализирани канали в Telegram като „шершень“ – жаргонен термин, използван от украинските военни канали за серия леки дронове с витлово задвижване и обсег от над 100 км, които са способни да летят на малка височина, за да избегнат покритието на радарните системи.

Нанасянето на удари на дълбочина около 100 км в тила на окупационните войски надхвърля възможностите на стандартните FPV дронове, които действат ефективно до около 25–30 км. За подобни мисии украинските части от различни родове войски разчитат на комбинация от FPV системи с междинни ретранслатори, които удвояват или утрояват номиналния обсег, самолетен тип ударни дронове от серията „Лютий“, AQ-400 Scythe и различни местни модификации на търговски модели дронове и нощни мисии с термовизионни оптични системи.

1-ви корпус „Азов“, формиран в началото на 2025 г. в рамките на реформи за разширяване на 12-а бригада със специално назначение „Азов“ към Националната гвардия, разполага със собствени звена за дронове, работещи съвместно с разузнавателните структури на звеното за откриване на цели по магистралата.

Появата на украински атакуващи дронове в непосредствена близост до окупирания Мариупол има директно отражение върху логистиката в руския тил на юг. За руското командване новата ситуация поставя въпроса за разпръскване на конвоите, организиране на нощни движения в по-кратки участъци, изграждане на антидрон мрежи над паркинги за тежка техника в населените места по крайбрежието на Азовско море и преоценка на ремонтните и логистичните обекти в Бердянск, Приморск и Мангуш.

Светлината от фаровете и инфрачервените отпечатък на двигателя остава основен ориентир за операторите на безпилотните ударни средства. Ако кампанията се разшири допълнително, ключовите алтернативни маршрути за снабдяване ще минават през Кримския полуостров, чиято пропускателна способност зависи от състоянието на Керченския мост и ограничения капацитет на маршрутите през Чонгарск и Геническ.

Съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове гори в окупирания Мариупол.

🔥 Жители на окупирания Мариупол съобщават за серия мощни детонации, последвани от пожар в Ричне, квартал в състава на Калмиуския район на града, предаде NV.ua. Съветникът на кмета в изгнание Петро Андрюшченко потвърди информацията в публикация на Telegram и докладва за множество експлозии и силен пожар, изпратил стълбове черен дим в атмосферата.

Андрюшченко и местни мониторинг групи разкриха, че поразеният обект е бил използван като съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове, конкретно тактически разузнавателни дронове и модифицирани дронове с изглед от първо лице (FPV), които са били предназначени за южните сектори на фронта. Обектът е разположен в промишлено-жилищна зона. Интензивността на пожара се обяснява с присъствието на литиево-йонни батерии и горивни компоненти, складирани на място, твърдят същите източници.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди нанасянето на серия от удари по руски военни цели в окупираните територии в рамките на координирана операция, проведена на 14–15 април, съобщи RBC Ukraine.

Сред успешните попадения, потвърдени от OSINT анализ, е склад за боеприпаси край село Терпиня в Запорожка област, склад за дронове край Хирне в Донецка област, както и резервоари за гориво и смазочни материали при Мариупол. Поразени са и две радарни станции  96Л6 от С-400 в Красногорско в окупирана Запорожка област и Небо-СВУ в Гвардийско в окупирания Крим. Генщабът заяви, че украинските сили „ще продължат да работят за системното намаляване на бойния потенциал на Русия".

Окупационните власти в Мариупол все още не са коментирали инцидента. Според местни източници, цитирани от Андрюшченко, руската управа е приписала дима на „контролирано изгаряне на растителност", но мащабите на реакцията на аварийните служби в Калмиуския район говори за поражение на значим военен обект. Местни структури на съпротивата заявиха, че ударът е резултат от координация с далекобойни ударни подразделения на украинската армия.

Пожарът предизвика допълнителни опасения за екологично замърсяване на протичащата наблизо река Калчик, чието състояние и без това се определя като критично. Според разследване на EcoPolitic и украинската агенция УНН, още преди настоящия инцидент реката е била превърната в блато заради нерегламентирано изхвърляне на отпадни води от окупационните власти. Във водите на Калчик и Калмиус са измерени превишения на хром 4–5 пъти и на манган до 10 пъти над нормата, а рибата масово измира. Al Jazeera описа водната криза в окупирания Донбас като „екологична бомба със закъснител". Пожар, при който горят литиево-йонни батерии и горивни компоненти, може да влоши допълнително химическия състав на водата в района.

Днешният удар е част от продължаваща кампания на украинската армия за нанасяне на удари по съоръжения на руските сили в окупираните територии. Само през март украинските сили поразиха над 151 000 вражески цели, а операциите с далекобойни дронове достигнаха разстояния над 1200 км, според данни от ежедневния брифинг на Генералния щаб. На 14 април, ден преди инцидента в Мариупол, украинските ВВС за първи път комбинирано използваха френски крилати ракети SCALP и американски прецизни бомби GBU-39 при удар срещу руска база за дронове на окупирана част от Донецка област, съобщи Kyiv Post.

Украински дронове унищожиха ключови елементи от С-300В край Мариупол

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински оператори от 1-ви център на Силите за безпилотни системи унищожиха два ключови компонента от зенитно-ракетна система С-300В през нощта на 1 март близо до временно окупирания град Мариупол в Донецка област. Според командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди, ударът е извел от строя радарна станция 9С15 „Имбир“ и пусково-зареждаща установка 9А84.

9С15 „Имбир“ е авангарден трикоординатен самоходен радар, проектиран за откриване на крилати ракети и аеродинамични цели на разстояния до 175 км. Той е неразделна част от зенитно-ракетния комплекс С-300В. Смята се, че са произведени около 200 единици, което го превръща в сравнително рядък и ценен компонент от мрежата за противовъздушна отбрана на Руската федерация.

Пусково-зареждаща установка 9А84 е мобилен елемент от С-300В, способен да поддържа операции в обсег до 250 км и дълбочина до 100 км. Считана е за ключовият оперативен компонент от руския комплекс. Ударът е нанесен с украински дронове FP-2, оборудвани със 100 кг бойна глава съвместно със създадения наскоро Център за координация на дълбоки удари към СБС.

Украински дрон порази невиждан досега вариант на Панцир-С1.

🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха неизвестна досега версия на зенитния ракетно-оръдеен комплекс Панцир-С1, става ясно от кадри, разпространени от техния командир Роберт „Мадяр“ Бровди и анализирани от OSINT експертите от Telegram канала Exilenova+.

Експертите по разузнаване с публично достъпни източници идентифицираха машината като разположена върху рядко срещаното тежко шаси МЗКТ-7930, беларуско производство, съобщава изданието Defence Blog.

Видео запечата момента на удара от украински дрон. Наблюдатели веднага отбелязаха, че конфигурацията на комплекса се различава от стандартните системи „Панцир“, които обикновено биват използвани от руските въоръжени сили, привличайки вниманието към нейната необичайна платформа.

Стандартният вариант на „Панцир-С1“ най-често бива монтирано върху шаси от камион КамАЗ-6560 (8×8), въпреки че макар и рядко се срещат варианти на платформата БАЗ-6309 или експортни конфигурации с машини MAN SX45.

Командирът на СБС Роберт Бровди сподели, че поразеният комплекс е бил разположен при металургичния завод „Азовстал“ край Мариупол, пристанищен град на брега на Азовско море в Донецка област.

Експерти споделят, че досега такава конфигурация не е била документирана в реални бойни действия. Подобен вариант беше забелязван единствено като изложбен макет на отбранително изложение през 2009 г., което прави този удар първото визуално потвърждение, че конкретният вариант е бил въведен на активно дежурство.

Exilenova+ съобщи, че атаката е извършена от СБС – род войски, специализиран в разузнаване с дронове и прецизни удари срещу руско военно оборудване с висока стойност.

„Панцир-С1“ е комбинирана ракетно-артилерийска система за ПВО с малък обсег, проектирана да защитава военни формирования и критични обекти от самолети, крилати ракети и безпилотни летателни апарати. Тя интегрира радарно засичане със зенитни ракети и сдвоени автоматични оръдия, които са способни да поразяват заплахи в непосредствена близост.

В оперативен план системите „Панцир“ служат като последен защитен слой, предпазващ по-ценни активи за ПВО, логистични центрове или стратегически обекти. Основната мисия е да прехващат заплахи, които пробиват външните пръстени на отбрана, особено дронове в полет на много ниска височина и прецизни боеприпаси, което прави загубата близо до фронта особено значима.

По-рано се появиха съобщения, че рядка система „Панцир-С1М“ е забелязана да се движи през окупирания Крим. Това доведе до спекулации, че руските сили са изтеглили комплекса от охраната на Керченския мост и той вероятно е въоръжен с една от най-новите хиперзвукови ракети-прехващачи на Кремъл.

Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Украйна върна 33 военни и 51 цивилни от руски плен.

🇺🇦 Украйна осъществи връщането на 84 войници и цивилни от руски плен в поредния обмен с Москва, осъществен по-рано днес, съобщи президента Володимир Зеленски в публикация за социалните мрежи.

Той заяви, че сред освободените днес хора има такива, които се намират в руски плен още от 2014 г. Сред военните присъстват такива, участвали в защитата на Мариупол. Почти всички освободени се нуждаят от медицинска помощ и рехабилитация, добави той.

33 военнослужещи и 51 цивилни бяха освободени при последния обмен, съобщи Координационният щаб на Украйна за лечение на военнопленници. Сред тях са лица, заловени преди пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. със затворнически присъди до 18 години. Едно от освободените лица е прекарало цели 4 013 дни в руски плен.

Сред освободените има три жени от Донецка и Луганска област и мъж, който е бил на 18 години по време на осъждането си през 2016 г. Най-младият освободен е на 26 години, а най-възрастният – на 74.

През пролетта на 2014 г. Русия окупира Крим, както и части от областите Донецка и Луганска, след което местните бяха подложени на политически репресии и нарушения на човешките права.

Министерството на отбраната на Руската федерация също потвърди обмена, съобщавайки за обмен по схемата 1 за 1 – 84 руски военнослужещи са били разменени за 84 украинци.

Обменът се осъществява само ден преди ключовата среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска, част от усилията на Белия дом да сложи край на войната. Той беше предшестван от серия по-ранни сделки за обмен, договорени по време на преговорите в Истанбул между май и юли.

В началото на месеца Зеленски обяви, че двете страни се готвят за обмен на 1200 военнопленници съгласно третия кръг мирни преговори в Истанбул на 23 юли. Президентът добави, че към края на юли Киев е осигурил освобождаването на над 6400 украинци от руски плен от 2022 г. насам, като 5850 от тях са били освободени чрез обмен на затворници.

Неизброени и заличени: Светът е подценил колко цивилни е убила Русия в Украйна.

Роденият във Великобритания журналист Уолтър Дюранти, московски кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, чете брой на вестник „Правда“ на 1 януари 1925 г.
📸 Снимка: James Abbe/Hulton Archive via Getty Images

Оставяйки трайно петно върху репутацията на New York Times, през 1933 г. носителят на Пулицър Уолтър Дюранти пише: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйца.“

Съветският експеримент беше омлетът. Яйцата бяха милиони украинци, принудени умишлено да гладуват от Москва заради желанието им за свобода. А кръвожадният готвач беше Йосиф Сталин – тиранин, чийто единствен съперник в амбициите за геноцид по онова време беше Адолф Хитлер.

Дюранти повтаряше кремълски пропагандни точки, отхвърляше свидетелски разкази и описваше Голодомора – умишлената и чудовищна кампания на Сталин за изтребване на украинците – като просто „недохранване“. Той публично отричаше смъртните случаи, но на частно признаваше, че милиони вероятно вече са загинали.

Главният кореспондент в СССР за американския вестник предаде не просто Украйна, но и своите читатели, истината и благородната си професия. Почти век по-късно Москва отново се опитва да изтрие Украйна, докато политици и коментатори, съзнателно или не, цитират статистики, които намаляват мащаба на зверствата.

Преди да продължим, нека помислим за една фраза, станала прекалено удобна в международното отразяване: „жертви сред цивилното население“. Докато цивилните неизбежно страдат във всички войни, кампанията на Русия се определя от умишлените атаки и убийства на цивилни. Но няма „жертви“, а само жертви на военни престъпления.

Въпреки огромните доказателства за военни престъпления, извършени от руски войски в Украйна от 2022 г. насам, международните медии и институции продължават да се опират на официалната цифра на ООН за около 13 000 цивилни смъртни случая. Тази бройка отразява само това, което може да бъде двойно потвърдено, а не това, което може разумно да се знае. Самата Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) признава, че истинската цифра е много по-висока.

Украински свещеник близо до гробове в Буча, където руснаци убиха 461 украинци по време на едномесечната руска окупация.
📸 Снимка: Global Images Ukraine via Getty Images

Какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

Методологията му, макар и внимателна и с добри намерения, изключва огромни райони от окупирани територии, където немислима жестокост е заровена и достъпът е блокиран от извършителите. Всеки смъртен случай трябва да бъде потвърден от поне двама независими източници, което може да е възможно в освободени райони, но е невъзможно под контрола на Москва. Без достъп няма свидетели, няма документи, няма ексхумации – и следователно, няма бройка.

Вземете Мариупол като пример. Преди войната там живееха близо 450 000 души. След месеци на обсада и бомбардировки през 2022 г. градските власти прецениха, че са загинали 25 000–75 000 цивилни. Тези числа сами по себе си надхвърлят всички цивилни жертви за войната, посочени от ООН, но те не се отразяват в официалните статистики. Мариупол все още се намира под руска окупация. Независими следователи не са допуснати. Това, което се случи там, остава до голяма степен незаписано.

Същото важи за всеки град под руска окупация в източна и южна Украйна или за градове, които са били изтрити от картата от войната. Тези места, където телефонните линии са прекъснати, медиите са заглушени и местните са уплашени да говорят, остават недостъпни за международни наблюдатели. Но липсата на документация не означава липса на смърт.

И когато тези райони бъдат освободени, истината излиза наяве. В Буча бяха открити повече от 400 тела след оттеглянето на руските войски през април 2022 г. – много от тях с вързани ръце, застреляни от близко разстояние. В Изюм бяха разкрити масови гробове със стотици цивилни, много от които с признаци на изтезания. Хиляди други може да са били изгорени, погребани без записи или никога не са били открити. Но освобождението на Буча е изключение. Това, което лежи заровено в окупирани Токмак или Нова Каховка, остава неизвестно.

Съседка утешава Наталия Власенко, чийто съпруг Павло Власенко и внук Дмитро Чаплихин бяха убити от руските войски, докато тя плаче в градината си в Буча, Украйна, 4 април 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/Vadim Ghirda

Освен директните убийства, трябва да вземем предвид и хилядите цивилни, загинали от условията на войната – липса на медицинска помощ, глад и атаки срещу инфраструктурата. Тези смъртни случаи рядко се включват в цифрите на ООН, но те са не по-малко последица от руската агресия и не по-малко умишлени от куршум в главата. Цели градове са били отрязани от електричество, отопление и вода през зимата. Болниците са били умишлено насочвани. Бременни жени, пациенти с рак и възрастни хора са умирали просто защото не са могли да получат помощ навреме.

Друг пропуск в цифрите са филтрационните лагери. Хиляди украински цивилни бяха отвлечени, насила депортирани или задържани в съоръжения под руски контрол – много от тях изтезавани, много екзекутирани. Имената им липсват от официалните списъци. Семействата нямат никаква информация.

Цифрата от 13 000 все още се цитира – не защото е точна, а защото е безопасна. Журналисти и политици се опират на нея, за да избегнат обвинения в спекулиране. Но какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

През 1942 г. Evening Star съобщи, че 2 милиона евреи вече са били убити в нацисткия геноцид – цифра, базирана на непълни, непотвърдени източници. Тя бе спекулативна по необходимост, но алтернативата беше по-лоша: да изискват смъртни актове от газовите камери или да чакат в мълчание за точната бройка. Журналистите, които я публикуваха, не са запомнени като алармисти. Те са запомнени за това, че разпознаха мащаба на престъплението, докато то се развиваше.

Днес руската пропаганда експлоатира подценяването на ООН, за да отрича военни престъпления, да минимизира страданията на Украйна и да подкопава международната решимост да държи агресора отговорен. Но никакъв траен или значим мир не може да бъде построен върху изтриването на десетки, може би стотици, хиляди невинни животи. Провалът на Дюранти да отрази геноцида в Украйна преди век ни напомня, че защитата на истината изисква морална яснота и кураж. Всичко друго е съучастие чрез удобно премълчаване.

Участник в бомбардировките над Мариупол загина при експлозия в Ставропол.

🇺🇦💥🇷🇺 При взрив, избухнал през изминалата нощ в град Ставропол загина Заур Гурциев, ветеран от войната в Украйна, отговорен за руските бомбардировки по време на обсадата на Мариупол, който след завръщането си от фронта стана участник в кремълската пропагандна програма „Време на герои“ и зае поста първи заместник на ръководителя на градската администрация. Това съобщи губернаторът на Ставрополския край Владимир Владимиров.

Смъртта му е настъпила при експлозия на улица „Чехов“. Според губернатора на Ставрополски край Владимир Владимиров става дума за атентат с „неизвестен предмет“. Според Mash и Shot, два от най-популярните руски канали в Telegram, експлозията е причинена от граната и е нанесла щети по няколко леки автомобила в близост. Службите са предприели разследване на обстоятелствата около експлозията.

„На място работят правоохранителни органи и специалните служби. Разглеждат се всички версии, сред които терористичен акт с участието на украински нацисти“, посочват от областната управа.

По-рано кметът на Ставропол Иван Уляненко съобщи, че близо до жилищен блок на ул. „Чехов“ №85/19 е бил чут взрив, при който са загинали двама мъже.

Заур Гурциев е родом от Северна Осетия. Завършил е Военната академия по комуникации в Санкт Петербург, след което започва да служи в руските въоръжени сили през 2007 г. През пролетта на 2022 г. малко след началото на пълномащабната инвазия той ръководи въздушната част от обсадата на Мариупол и Азовстал. Масираните бомбардировки по пристанищния град предизвикаха огромни разрушения и доведоха до смъртта на хиляди невинни цивилни.

Украинските власти считат въздушните удари срещу града за военни престъпления. Въпреки това руското военно командване почете действията на Гурциев като „героични“, в резултат на което той беше награден с общо пет държавни отличия. След като приключва своята активна военна служба, Гурциев е назначен за първи заместник-кмет на Ставропол – ключова позиция в администрацията на югозападния руски град.

Центърът за противодействие на дезинформацията припомни, че в един от епизодите на програмата „Време на герои“ Гурциев засяга темата за „стойността на човешкия живот по време на война“, но по всичко личи, че думите му не се отнасят до цивилното население на Украйна.

205 украински защитници се завърнаха от руски плен.

🇺🇦 🕊️ Украйна осигури връщането на 205 свои войници при размяна на военнопленници във формат „един за един“ с Русия, осъществена с посредничеството на ОАЕ, съобщи президентът Володимир Зеленски в Telegram на 6 май.

„Украйна си върна 205 войници. Млади мъже и възрастни мъже от почти всички видове и родове войски. Защитниците на Мариупол и защитниците на цялата фронтова линия“, написа Зеленски.

„Всеки ден се борим за нашия народ. Определено ще направим всичко възможно, за да върнем всеки един от тях“, добави украинският лидер.

Много от тях се намираха в руски плен от 2022 г. насам, включително защитниците на Мариупол. Операцията, осъществена с посредничеството на ОАЕ, отбелязва петата размяна на Украйна през 2025 г. и общо 64-ата такава от началото на пълномащабната инвазия на Русия.

Освободените войници, някои от които на възраст едва 22 години, са преживели тежки условия, включително мъчения, недохранване и липса на елементарни медицински грижи. Според данни на ООН почти всички бивши украински военнопленници свидетелстват за малтретиране, като повече от половината разказват за сексуално насилие. След своето завръщане те ще получат медицинска подкрепа, финансова помощ и рехабилитация, за да им бъде помогнато да се реинтегрират.

Последната размяна беше предшествана от по-голяма размяна на 19 април, когато 277 украински войници се завърнаха у дома преди Великденските празници.

Украйна не разкрива точните данни за броя на украинските военнослужещи, намиращи се в руски плен. Според омбудсмана Дмитро Лубинец, Руската федерация държи като заложници над 16 000 украински цивилни.

През 2024 г. Киев отправи предложение за размяна на затворници „всички за всички“, което беше моментално отхвърлено от ръководството на Кремъл.

Москва планира да засели окупираната Украйна с 5 милиона души.

Мъж кара електрически скутер по шосеен път близо до новопостроена жилищна сграда в окупирания Мариупол, Донецка област на Украйна, 16 август 2023 г.
📸 Снимка: STRINGER / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кремъл има намерение да презасели повече от 5 милиона души към окупираните от него територии до края на десетилетието, съобщи Kyiv Post. Планът е бил обсъден по време на форума „Интеграция-2025“, посветен на консолидацията на незаконно анексираните украински области, проведен в Ростов на Дон на 4 април 2025 г.

Съветникът на кмета на украинския град Мариупол Петро Андрюшченко постави под съмнение доколко е изпълним подобен план и отбеляза, че в момента населението според оптимистичните оценки е под 5 милиона.

„Например, те очакват да увеличат броя на хората в окупираните територии до 10 милиона души до 2030 г. Днес реалният им брой не достига 5 милиона с голям напредък и разтягане“, посочи той в неделна публикация на своя Telegram канал.

Андрюшченко изрази своето убеждение, че Москва ще засели района с руснаци, доведени от вътрешността на Руската федерация.

„Откъде ще вземат повече от 5 милиона? Точно така – ще ги докарат от Русия“, категоричен бе той.

Поради недостига на работна ръка, Москва разчита на мигранти от страните в Централна Азия, за да подпомогне усилията по възстановяване на разкъсаните от войната окупирани територии, като често изпраща принудително нищо неподозиращите работници да служат на фронтовата линия.

В своята публикация Андрюшченко постави под съмнение и твърденията за броя на населението в Мариупол, направени от на руски официални лица.

„Мариуполският маркер продължава да добавя броя на хората, които са се завърнали. Според неговите "данни" 329 000 жители на Мариупол са се върнали в Мариупол. Дори не питам къде живеят толкова много, защото това е почти колкото възрастното население на Мариупол през 2014 г.“

В края на ноември той отбеляза пред Kyiv Post, че около 130 000 украинци са се върнали в своите домове в окупирания Донбас през 2023 г. поради трудностите да живеят като вътрешно разселени лица в контролираните от Киев територии. Той допълни, че още по-голям брой, около 200 000, са били върнати при опит за влизане в Русия на път обратно към окупираните територии.

В последната си публикация Андрюшченко спомена още, че в опитите си да конфискуват места за повторно заселване окупационните власти са признали за безстопанствени едва 600 апартамента, което допълнително поставя под въпрос оценките за населението на Мариупол на окупационните служители.

През януари жители на града, който е под руска окупация от три години насам, се обърнаха към руския президент Владимир Путин за жилища, след като къщите им бяха унищожени по време на боевете през пролетта на 2022 г., а окупационните власти на т.нар. ДНР съобщиха, че няма да се строят повече компенсаторни жилища.

В края на 2022 г. Кремъл обяви анексирането на четири украински области – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, след провеждането на т.нар. референдуми в окупираните територии на Украйна. Решението на Москва няма международно признание, с изключение на Северна Корея и Сирия – държави със силно авторитарно управление, които са зависими от Русия. След свалянето на режима на Башар ал-Асад през декември се очаква решението за признаване на анексирането да бъде отменено от новата власт в Дамаск.

Украйна, ЕС, САЩ и ООН заявиха, че референдумите и анексирането нямат правно основание и ефект. Освен че беше извършено в грубо нарушение на международното право, анексирането бе извършено в нарушение и на руското законодателство.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, озаглавена „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда „незаконните т. нар. референдуми“ и „опита за незаконно анексиране“ и изисква от Руската федерация незабавна отмяна на решенията и изтегляне на силите ѝ от Украйна. Едва пет държави гласуваха против нея – Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус и Никарагуа.

Месец по-късно Украйна предприе контранастъпления в Херсонска и Харковска области, които ѝ позволиха да си върне обширни части от анексираната територия, включително град Херсон на 11 ноември 2022 г. Към днешна дата, над три години и два месеца след пълномащабната инвазия, обширни територии от анексираните украински области остават извън контрола на руските сили. Към днешна дата Русия контролира почти изцяло Луганска област, по-голямата част от Донецка област и приблизително половината от Херсонска и Запорожка области, но без техните центрове.

В последните си изявления Кремъл изключи прекратяването на военните действия по линиите на контакт и се закани да превземе изцяло и четирите региона.

Бездомни жители на окупирания Мариупол записаха видео с призив към Путин

🇷🇺 „Оказахме се излишни в родния си град, въпреки че чакахме Русия и вярвахме, че няма да ни изостави“ – бездомните жители на окупирания Мариупол записаха видео с призив към президента Владимир Путин от ямите, оставени на мястото на къщите им

В мрежата се появиха поредните призиви от жители, останали в окупирания Мариупол, които вече трета година не могат да получат обещаното от властите жилище.

„Събрахме се в нашите боксове да празнуваме новата 2025 година. Много хора живяха тук. Сега всички сме без дом. Те искат да застроят района ни с ипотеки, не водят диалог с нас, игнорират ни. Мнозина дори не бяха включени в списъка на чакащите, защото документите ни бяха изгорени по време на сраженията”, обясняват отчаяните жители на квартал „Стадион“.

За да ги лишат от домовете им, руските власти са преименували тяхната улица „Азовсталская“ на „Проспект Тулски“, въпреки че жителите на града са били против.

В началото на призива си жителите на квартал „Черемушки“ поздравиха президента Путин за нова година и му пожелаха „победи във всичко“. Оцелелите от сраженията в града цивилни вече трета година живеят „в апартаменти под наем, центрове за временно настаняване и гаражи”.

„Нашите къщи бяха разрушени и на мястото им активно се изграждат ипотечни жилища. Ние сме десетки и десетки хиляди, оказахме се излишни в родния си град, въпреки че чакахме Русия и вярвахме, че няма да ни изостави. Разрушени са над 500 жилищни блока, а са построени само около 70, а строителството на компенсационни жилища е спряно. Нашите домашни адреси са анулирани. Хората, които вярваха в Русия, губят вяра в справедливостта и бъдещето. Молим ви да изпратите независима комисия, за да разберете за реалния живот в Мариупол. „Няма доверие в нашето правителство“, казват жители на няколко къщи на улиците „Богдан Хмелницки“ и „Ленин“.

По-рано украинското издание ASTRA съобщи, че мащабен проект за ипотечно строителство в разрушения от руската армия град е оставил десетки хиляди хора без дом: окупационните власти отнеха жилищата на жителите на града, а скъпата земя в историческия център на града беше дадена на руски предприемачи за ипотечни жилища.

Севернокорейски войски са били забелязани в Мариупол и Харковска област.

Украински военнослужещи карат бронирана машина покрай разрушен граничен пункт на държавната граница с Русия в района на Суми, 14 август 2024 г.
📸 Снимка: Roman Pilipey/AFP via Getty Images

🇰🇵🤝🇷🇺 Технически съветници от Северна Корея са пристигнали в южния пристанищен град Мариупол, намиращ се под руска окупация. Това сподели в петък източник от украинските служби за сигурност пред CNN, докато военен говорител посочи, че севернокорейски войски са били забелязани и в района на източен Харков.

В Мариупол: целта на посещението им не е ясна, призна източникът, като каза, че са носили руски униформи. Тяхното пристигане разширява значително присъствието на най-верния руски съюзник.

Севернокорейските войски в Мариупол остават отделени от руските части, чиито военни операции подкрепят, разкри източникът. Докато други чуждестранни бойци в руските редици се смесиха още в началото с другите части, севернокорейците се държат в самостоятелни квартири, храна, музика и филми. Освен това източникът потвърди, чае последният украински ракетен удар е бил насочен към високопоставен севернокорейски генерал, но на този етап няма потвърждение дали той е бил убит.

В Харков: Севернокорейски войски са били забелязани и в близост до втория по-големина град на Украйна, сподели говорител на украинската армия, разположен в региона.

„Мога да ви потвърдя, че според радиопрехващанията севернокорейски части се намират в района на Харков“, отбеляза Евгений Романов, говорител на оперативно-тактическа група войски „Харков“.

Друг украински военнослужещо също потвърди информацията севернокорейските войски в района.

„Виждам, че те се разделят на части, укрепват своите бойни единици и натрупват малък брой сили по фронтовата линия“, заяви Назарий Кишак, командир на консолидирана част от 153-та отделна механизирана бригада, пред украинските медии, добавяйки, че изчакват времето да се влоши, тъй като „за врага това е най-доброто време за започване на щурмови операции“.

Запомнете: Приблизително 11 000 севернокорейски войници са били разположени в руския регион Курск, където Украйна държи територия след изненадващо контранастъпление през лятото.

Русия увеличава капацитета на пристанище Мариупол

Архивна снимка от пристанището в Мариупол, разположено на бреговете на Азовско море.
📸 Снимка: РИА Новости

🇷🇺 Руската федерация възнамерява да увеличи капацитета на пристанището на източния град Мариупол, разположен на бреговете на Азовско море в т.нар. Донецка народна република.

За текущата 2024 г. се планира удълбочаване на пристанищната акватория, изграждане на нова пристанищна инфраструктура и ремонтно-възстановителни работи по 26 обекта от вече съществуващата.

Според руските планове, капацитетът за обработка на товари на азовското пристанище следва да се увеличили най-малко с 1,5 млн. тона. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на следващата година, според Федералната агенция за морски и речен транспорт.

ARD: Германски компании доставяли строителни материали в Мариупол

🇩🇪🇷🇺 Германският телевизионен канал ARD проведе журналистическо разследване, което показа, че германската строителна компания Knauf е участвала в доставката на строителни материали за окупирания Мариупол.

Knauf веднага излезе с изявление, в което се казва: "Осъждаме агресивната война на Русия срещу Украйна и спазваме всички санкции на ЕС срещу Русия."

В същото време от компанията потвърдиха, че имат производство в Русия, но то е предназначено "изключително за руския пазар".

ARD отбелязва, че Knauf не е отговорила на списък с въпроси относно ситуацията с откриването на нейните продукти в Мариупол.

В разследването се посочва, че най-малко две фирми от Германия доставят строителни материали на Мариупол, който беше окупиран през 2022 г.

По-специално, според журналисти, строителните обекти в украинския град използват цимент, произведен от немската компания, която продължава да работи в Русия.

Газобетонни блокове от WKB Systems също са открити в окупирания от руската армия град в Донецка област, съобщават журналисти. От компанията все още не са коментирали ситуацията.

В Мариупол Русия извършва мащабни строителни и възстановителни работи, след като градът беше почти напълно разрушен след боевете през пролетта на 2022 г.

В снимки: Нова жилищна инфраструктура, изградена в Мариупол, финансирана от руското правителство