Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Украйна върна 33 военни и 51 цивилни от руски плен.

🇺🇦 Украйна осъществи връщането на 84 войници и цивилни от руски плен в поредния обмен с Москва, осъществен по-рано днес, съобщи президента Володимир Зеленски в публикация за социалните мрежи.

Той заяви, че сред освободените днес хора има такива, които се намират в руски плен още от 2014 г. Сред военните присъстват такива, участвали в защитата на Мариупол. Почти всички освободени се нуждаят от медицинска помощ и рехабилитация, добави той.

33 военнослужещи и 51 цивилни бяха освободени при последния обмен, съобщи Координационният щаб на Украйна за лечение на военнопленници. Сред тях са лица, заловени преди пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. със затворнически присъди до 18 години. Едно от освободените лица е прекарало цели 4 013 дни в руски плен.

Сред освободените има три жени от Донецка и Луганска област и мъж, който е бил на 18 години по време на осъждането си през 2016 г. Най-младият освободен е на 26 години, а най-възрастният – на 74.

През пролетта на 2014 г. Русия окупира Крим, както и части от областите Донецка и Луганска, след което местните бяха подложени на политически репресии и нарушения на човешките права.

Министерството на отбраната на Руската федерация също потвърди обмена, съобщавайки за обмен по схемата 1 за 1 – 84 руски военнослужещи са били разменени за 84 украинци.

Обменът се осъществява само ден преди ключовата среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска, част от усилията на Белия дом да сложи край на войната. Той беше предшестван от серия по-ранни сделки за обмен, договорени по време на преговорите в Истанбул между май и юли.

В началото на месеца Зеленски обяви, че двете страни се готвят за обмен на 1200 военнопленници съгласно третия кръг мирни преговори в Истанбул на 23 юли. Президентът добави, че към края на юли Киев е осигурил освобождаването на над 6400 украинци от руски плен от 2022 г. насам, като 5850 от тях са били освободени чрез обмен на затворници.

Неизброени и заличени: Светът е подценил колко цивилни е убила Русия в Украйна.

Роденият във Великобритания журналист Уолтър Дюранти, московски кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, чете брой на вестник „Правда“ на 1 януари 1925 г.
📸 Снимка: James Abbe/Hulton Archive via Getty Images

Оставяйки трайно петно върху репутацията на New York Times, през 1933 г. носителят на Пулицър Уолтър Дюранти пише: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйца.“

Съветският експеримент беше омлетът. Яйцата бяха милиони украинци, принудени умишлено да гладуват от Москва заради желанието им за свобода. А кръвожадният готвач беше Йосиф Сталин – тиранин, чийто единствен съперник в амбициите за геноцид по онова време беше Адолф Хитлер.

Дюранти повтаряше кремълски пропагандни точки, отхвърляше свидетелски разкази и описваше Голодомора – умишлената и чудовищна кампания на Сталин за изтребване на украинците – като просто „недохранване“. Той публично отричаше смъртните случаи, но на частно признаваше, че милиони вероятно вече са загинали.

Главният кореспондент в СССР за американския вестник предаде не просто Украйна, но и своите читатели, истината и благородната си професия. Почти век по-късно Москва отново се опитва да изтрие Украйна, докато политици и коментатори, съзнателно или не, цитират статистики, които намаляват мащаба на зверствата.

Преди да продължим, нека помислим за една фраза, станала прекалено удобна в международното отразяване: „жертви сред цивилното население“. Докато цивилните неизбежно страдат във всички войни, кампанията на Русия се определя от умишлените атаки и убийства на цивилни. Но няма „жертви“, а само жертви на военни престъпления.

Въпреки огромните доказателства за военни престъпления, извършени от руски войски в Украйна от 2022 г. насам, международните медии и институции продължават да се опират на официалната цифра на ООН за около 13 000 цивилни смъртни случая. Тази бройка отразява само това, което може да бъде двойно потвърдено, а не това, което може разумно да се знае. Самата Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) признава, че истинската цифра е много по-висока.

Украински свещеник близо до гробове в Буча, където руснаци убиха 461 украинци по време на едномесечната руска окупация.
📸 Снимка: Global Images Ukraine via Getty Images

Какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

Методологията му, макар и внимателна и с добри намерения, изключва огромни райони от окупирани територии, където немислима жестокост е заровена и достъпът е блокиран от извършителите. Всеки смъртен случай трябва да бъде потвърден от поне двама независими източници, което може да е възможно в освободени райони, но е невъзможно под контрола на Москва. Без достъп няма свидетели, няма документи, няма ексхумации – и следователно, няма бройка.

Вземете Мариупол като пример. Преди войната там живееха близо 450 000 души. След месеци на обсада и бомбардировки през 2022 г. градските власти прецениха, че са загинали 25 000–75 000 цивилни. Тези числа сами по себе си надхвърлят всички цивилни жертви за войната, посочени от ООН, но те не се отразяват в официалните статистики. Мариупол все още се намира под руска окупация. Независими следователи не са допуснати. Това, което се случи там, остава до голяма степен незаписано.

Същото важи за всеки град под руска окупация в източна и южна Украйна или за градове, които са били изтрити от картата от войната. Тези места, където телефонните линии са прекъснати, медиите са заглушени и местните са уплашени да говорят, остават недостъпни за международни наблюдатели. Но липсата на документация не означава липса на смърт.

И когато тези райони бъдат освободени, истината излиза наяве. В Буча бяха открити повече от 400 тела след оттеглянето на руските войски през април 2022 г. – много от тях с вързани ръце, застреляни от близко разстояние. В Изюм бяха разкрити масови гробове със стотици цивилни, много от които с признаци на изтезания. Хиляди други може да са били изгорени, погребани без записи или никога не са били открити. Но освобождението на Буча е изключение. Това, което лежи заровено в окупирани Токмак или Нова Каховка, остава неизвестно.

Съседка утешава Наталия Власенко, чийто съпруг Павло Власенко и внук Дмитро Чаплихин бяха убити от руските войски, докато тя плаче в градината си в Буча, Украйна, 4 април 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/Vadim Ghirda

Освен директните убийства, трябва да вземем предвид и хилядите цивилни, загинали от условията на войната – липса на медицинска помощ, глад и атаки срещу инфраструктурата. Тези смъртни случаи рядко се включват в цифрите на ООН, но те са не по-малко последица от руската агресия и не по-малко умишлени от куршум в главата. Цели градове са били отрязани от електричество, отопление и вода през зимата. Болниците са били умишлено насочвани. Бременни жени, пациенти с рак и възрастни хора са умирали просто защото не са могли да получат помощ навреме.

Друг пропуск в цифрите са филтрационните лагери. Хиляди украински цивилни бяха отвлечени, насила депортирани или задържани в съоръжения под руски контрол – много от тях изтезавани, много екзекутирани. Имената им липсват от официалните списъци. Семействата нямат никаква информация.

Цифрата от 13 000 все още се цитира – не защото е точна, а защото е безопасна. Журналисти и политици се опират на нея, за да избегнат обвинения в спекулиране. Но какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?

През 1942 г. Evening Star съобщи, че 2 милиона евреи вече са били убити в нацисткия геноцид – цифра, базирана на непълни, непотвърдени източници. Тя бе спекулативна по необходимост, но алтернативата беше по-лоша: да изискват смъртни актове от газовите камери или да чакат в мълчание за точната бройка. Журналистите, които я публикуваха, не са запомнени като алармисти. Те са запомнени за това, че разпознаха мащаба на престъплението, докато то се развиваше.

Днес руската пропаганда експлоатира подценяването на ООН, за да отрича военни престъпления, да минимизира страданията на Украйна и да подкопава международната решимост да държи агресора отговорен. Но никакъв траен или значим мир не може да бъде построен върху изтриването на десетки, може би стотици, хиляди невинни животи. Провалът на Дюранти да отрази геноцида в Украйна преди век ни напомня, че защитата на истината изисква морална яснота и кураж. Всичко друго е съучастие чрез удобно премълчаване.

Участник в бомбардировките над Мариупол загина при експлозия в Ставропол.

🇺🇦💥🇷🇺 При взрив, избухнал през изминалата нощ в град Ставропол загина Заур Гурциев, ветеран от войната в Украйна, отговорен за руските бомбардировки по време на обсадата на Мариупол, който след завръщането си от фронта стана участник в кремълската пропагандна програма „Време на герои“ и зае поста първи заместник на ръководителя на градската администрация. Това съобщи губернаторът на Ставрополския край Владимир Владимиров.

Смъртта му е настъпила при експлозия на улица „Чехов“. Според губернатора на Ставрополски край Владимир Владимиров става дума за атентат с „неизвестен предмет“. Според Mash и Shot, два от най-популярните руски канали в Telegram, експлозията е причинена от граната и е нанесла щети по няколко леки автомобила в близост. Службите са предприели разследване на обстоятелствата около експлозията.

„На място работят правоохранителни органи и специалните служби. Разглеждат се всички версии, сред които терористичен акт с участието на украински нацисти“, посочват от областната управа.

По-рано кметът на Ставропол Иван Уляненко съобщи, че близо до жилищен блок на ул. „Чехов“ №85/19 е бил чут взрив, при който са загинали двама мъже.

Заур Гурциев е родом от Северна Осетия. Завършил е Военната академия по комуникации в Санкт Петербург, след което започва да служи в руските въоръжени сили през 2007 г. През пролетта на 2022 г. малко след началото на пълномащабната инвазия той ръководи въздушната част от обсадата на Мариупол и Азовстал. Масираните бомбардировки по пристанищния град предизвикаха огромни разрушения и доведоха до смъртта на хиляди невинни цивилни.

Украинските власти считат въздушните удари срещу града за военни престъпления. Въпреки това руското военно командване почете действията на Гурциев като „героични“, в резултат на което той беше награден с общо пет държавни отличия. След като приключва своята активна военна служба, Гурциев е назначен за първи заместник-кмет на Ставропол – ключова позиция в администрацията на югозападния руски град.

Центърът за противодействие на дезинформацията припомни, че в един от епизодите на програмата „Време на герои“ Гурциев засяга темата за „стойността на човешкия живот по време на война“, но по всичко личи, че думите му не се отнасят до цивилното население на Украйна.

205 украински защитници се завърнаха от руски плен.

🇺🇦 🕊️ Украйна осигури връщането на 205 свои войници при размяна на военнопленници във формат „един за един“ с Русия, осъществена с посредничеството на ОАЕ, съобщи президентът Володимир Зеленски в Telegram на 6 май.

„Украйна си върна 205 войници. Млади мъже и възрастни мъже от почти всички видове и родове войски. Защитниците на Мариупол и защитниците на цялата фронтова линия“, написа Зеленски.

„Всеки ден се борим за нашия народ. Определено ще направим всичко възможно, за да върнем всеки един от тях“, добави украинският лидер.

Много от тях се намираха в руски плен от 2022 г. насам, включително защитниците на Мариупол. Операцията, осъществена с посредничеството на ОАЕ, отбелязва петата размяна на Украйна през 2025 г. и общо 64-ата такава от началото на пълномащабната инвазия на Русия.

Освободените войници, някои от които на възраст едва 22 години, са преживели тежки условия, включително мъчения, недохранване и липса на елементарни медицински грижи. Според данни на ООН почти всички бивши украински военнопленници свидетелстват за малтретиране, като повече от половината разказват за сексуално насилие. След своето завръщане те ще получат медицинска подкрепа, финансова помощ и рехабилитация, за да им бъде помогнато да се реинтегрират.

Последната размяна беше предшествана от по-голяма размяна на 19 април, когато 277 украински войници се завърнаха у дома преди Великденските празници.

Украйна не разкрива точните данни за броя на украинските военнослужещи, намиращи се в руски плен. Според омбудсмана Дмитро Лубинец, Руската федерация държи като заложници над 16 000 украински цивилни.

През 2024 г. Киев отправи предложение за размяна на затворници „всички за всички“, което беше моментално отхвърлено от ръководството на Кремъл.

Москва планира да засели окупираната Украйна с 5 милиона души.

Мъж кара електрически скутер по шосеен път близо до новопостроена жилищна сграда в окупирания Мариупол, Донецка област на Украйна, 16 август 2023 г.
📸 Снимка: STRINGER / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кремъл има намерение да презасели повече от 5 милиона души към окупираните от него територии до края на десетилетието, съобщи Kyiv Post. Планът е бил обсъден по време на форума „Интеграция-2025“, посветен на консолидацията на незаконно анексираните украински области, проведен в Ростов на Дон на 4 април 2025 г.

Съветникът на кмета на украинския град Мариупол Петро Андрюшченко постави под съмнение доколко е изпълним подобен план и отбеляза, че в момента населението според оптимистичните оценки е под 5 милиона.

„Например, те очакват да увеличат броя на хората в окупираните територии до 10 милиона души до 2030 г. Днес реалният им брой не достига 5 милиона с голям напредък и разтягане“, посочи той в неделна публикация на своя Telegram канал.

Андрюшченко изрази своето убеждение, че Москва ще засели района с руснаци, доведени от вътрешността на Руската федерация.

„Откъде ще вземат повече от 5 милиона? Точно така – ще ги докарат от Русия“, категоричен бе той.

Поради недостига на работна ръка, Москва разчита на мигранти от страните в Централна Азия, за да подпомогне усилията по възстановяване на разкъсаните от войната окупирани територии, като често изпраща принудително нищо неподозиращите работници да служат на фронтовата линия.

В своята публикация Андрюшченко постави под съмнение и твърденията за броя на населението в Мариупол, направени от на руски официални лица.

„Мариуполският маркер продължава да добавя броя на хората, които са се завърнали. Според неговите "данни" 329 000 жители на Мариупол са се върнали в Мариупол. Дори не питам къде живеят толкова много, защото това е почти колкото възрастното население на Мариупол през 2014 г.“

В края на ноември той отбеляза пред Kyiv Post, че около 130 000 украинци са се върнали в своите домове в окупирания Донбас през 2023 г. поради трудностите да живеят като вътрешно разселени лица в контролираните от Киев територии. Той допълни, че още по-голям брой, около 200 000, са били върнати при опит за влизане в Русия на път обратно към окупираните територии.

В последната си публикация Андрюшченко спомена още, че в опитите си да конфискуват места за повторно заселване окупационните власти са признали за безстопанствени едва 600 апартамента, което допълнително поставя под въпрос оценките за населението на Мариупол на окупационните служители.

През януари жители на града, който е под руска окупация от три години насам, се обърнаха към руския президент Владимир Путин за жилища, след като къщите им бяха унищожени по време на боевете през пролетта на 2022 г., а окупационните власти на т.нар. ДНР съобщиха, че няма да се строят повече компенсаторни жилища.

В края на 2022 г. Кремъл обяви анексирането на четири украински области – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, след провеждането на т.нар. референдуми в окупираните територии на Украйна. Решението на Москва няма международно признание, с изключение на Северна Корея и Сирия – държави със силно авторитарно управление, които са зависими от Русия. След свалянето на режима на Башар ал-Асад през декември се очаква решението за признаване на анексирането да бъде отменено от новата власт в Дамаск.

Украйна, ЕС, САЩ и ООН заявиха, че референдумите и анексирането нямат правно основание и ефект. Освен че беше извършено в грубо нарушение на международното право, анексирането бе извършено в нарушение и на руското законодателство.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, озаглавена „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда „незаконните т. нар. референдуми“ и „опита за незаконно анексиране“ и изисква от Руската федерация незабавна отмяна на решенията и изтегляне на силите ѝ от Украйна. Едва пет държави гласуваха против нея – Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус и Никарагуа.

Месец по-късно Украйна предприе контранастъпления в Херсонска и Харковска области, които ѝ позволиха да си върне обширни части от анексираната територия, включително град Херсон на 11 ноември 2022 г. Към днешна дата, над три години и два месеца след пълномащабната инвазия, обширни територии от анексираните украински области остават извън контрола на руските сили. Към днешна дата Русия контролира почти изцяло Луганска област, по-голямата част от Донецка област и приблизително половината от Херсонска и Запорожка области, но без техните центрове.

В последните си изявления Кремъл изключи прекратяването на военните действия по линиите на контакт и се закани да превземе изцяло и четирите региона.

Бездомни жители на окупирания Мариупол записаха видео с призив към Путин

🇷🇺 „Оказахме се излишни в родния си град, въпреки че чакахме Русия и вярвахме, че няма да ни изостави“ – бездомните жители на окупирания Мариупол записаха видео с призив към президента Владимир Путин от ямите, оставени на мястото на къщите им

В мрежата се появиха поредните призиви от жители, останали в окупирания Мариупол, които вече трета година не могат да получат обещаното от властите жилище.

„Събрахме се в нашите боксове да празнуваме новата 2025 година. Много хора живяха тук. Сега всички сме без дом. Те искат да застроят района ни с ипотеки, не водят диалог с нас, игнорират ни. Мнозина дори не бяха включени в списъка на чакащите, защото документите ни бяха изгорени по време на сраженията”, обясняват отчаяните жители на квартал „Стадион“.

За да ги лишат от домовете им, руските власти са преименували тяхната улица „Азовсталская“ на „Проспект Тулски“, въпреки че жителите на града са били против.

В началото на призива си жителите на квартал „Черемушки“ поздравиха президента Путин за нова година и му пожелаха „победи във всичко“. Оцелелите от сраженията в града цивилни вече трета година живеят „в апартаменти под наем, центрове за временно настаняване и гаражи”.

„Нашите къщи бяха разрушени и на мястото им активно се изграждат ипотечни жилища. Ние сме десетки и десетки хиляди, оказахме се излишни в родния си град, въпреки че чакахме Русия и вярвахме, че няма да ни изостави. Разрушени са над 500 жилищни блока, а са построени само около 70, а строителството на компенсационни жилища е спряно. Нашите домашни адреси са анулирани. Хората, които вярваха в Русия, губят вяра в справедливостта и бъдещето. Молим ви да изпратите независима комисия, за да разберете за реалния живот в Мариупол. „Няма доверие в нашето правителство“, казват жители на няколко къщи на улиците „Богдан Хмелницки“ и „Ленин“.

По-рано украинското издание ASTRA съобщи, че мащабен проект за ипотечно строителство в разрушения от руската армия град е оставил десетки хиляди хора без дом: окупационните власти отнеха жилищата на жителите на града, а скъпата земя в историческия център на града беше дадена на руски предприемачи за ипотечни жилища.

Севернокорейски войски са били забелязани в Мариупол и Харковска област.

Украински военнослужещи карат бронирана машина покрай разрушен граничен пункт на държавната граница с Русия в района на Суми, 14 август 2024 г.
📸 Снимка: Roman Pilipey/AFP via Getty Images

🇰🇵🤝🇷🇺 Технически съветници от Северна Корея са пристигнали в южния пристанищен град Мариупол, намиращ се под руска окупация. Това сподели в петък източник от украинските служби за сигурност пред CNN, докато военен говорител посочи, че севернокорейски войски са били забелязани и в района на източен Харков.

В Мариупол: целта на посещението им не е ясна, призна източникът, като каза, че са носили руски униформи. Тяхното пристигане разширява значително присъствието на най-верния руски съюзник.

Севернокорейските войски в Мариупол остават отделени от руските части, чиито военни операции подкрепят, разкри източникът. Докато други чуждестранни бойци в руските редици се смесиха още в началото с другите части, севернокорейците се държат в самостоятелни квартири, храна, музика и филми. Освен това източникът потвърди, чае последният украински ракетен удар е бил насочен към високопоставен севернокорейски генерал, но на този етап няма потвърждение дали той е бил убит.

В Харков: Севернокорейски войски са били забелязани и в близост до втория по-големина град на Украйна, сподели говорител на украинската армия, разположен в региона.

„Мога да ви потвърдя, че според радиопрехващанията севернокорейски части се намират в района на Харков“, отбеляза Евгений Романов, говорител на оперативно-тактическа група войски „Харков“.

Друг украински военнослужещо също потвърди информацията севернокорейските войски в района.

„Виждам, че те се разделят на части, укрепват своите бойни единици и натрупват малък брой сили по фронтовата линия“, заяви Назарий Кишак, командир на консолидирана част от 153-та отделна механизирана бригада, пред украинските медии, добавяйки, че изчакват времето да се влоши, тъй като „за врага това е най-доброто време за започване на щурмови операции“.

Запомнете: Приблизително 11 000 севернокорейски войници са били разположени в руския регион Курск, където Украйна държи територия след изненадващо контранастъпление през лятото.

Русия увеличава капацитета на пристанище Мариупол

Архивна снимка от пристанището в Мариупол, разположено на бреговете на Азовско море.
📸 Снимка: РИА Новости

🇷🇺 Руската федерация възнамерява да увеличи капацитета на пристанището на източния град Мариупол, разположен на бреговете на Азовско море в т.нар. Донецка народна република.

За текущата 2024 г. се планира удълбочаване на пристанищната акватория, изграждане на нова пристанищна инфраструктура и ремонтно-възстановителни работи по 26 обекта от вече съществуващата.

Според руските планове, капацитетът за обработка на товари на азовското пристанище следва да се увеличили най-малко с 1,5 млн. тона. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на следващата година, според Федералната агенция за морски и речен транспорт.

ARD: Германски компании доставяли строителни материали в Мариупол

🇩🇪🇷🇺 Германският телевизионен канал ARD проведе журналистическо разследване, което показа, че германската строителна компания Knauf е участвала в доставката на строителни материали за окупирания Мариупол.

Knauf веднага излезе с изявление, в което се казва: "Осъждаме агресивната война на Русия срещу Украйна и спазваме всички санкции на ЕС срещу Русия."

В същото време от компанията потвърдиха, че имат производство в Русия, но то е предназначено "изключително за руския пазар".

ARD отбелязва, че Knauf не е отговорила на списък с въпроси относно ситуацията с откриването на нейните продукти в Мариупол.

В разследването се посочва, че най-малко две фирми от Германия доставят строителни материали на Мариупол, който беше окупиран през 2022 г.

По-специално, според журналисти, строителните обекти в украинския град използват цимент, произведен от немската компания, която продължава да работи в Русия.

Газобетонни блокове от WKB Systems също са открити в окупирания от руската армия град в Донецка област, съобщават журналисти. От компанията все още не са коментирали ситуацията.

В Мариупол Русия извършва мащабни строителни и възстановителни работи, след като градът беше почти напълно разрушен след боевете през пролетта на 2022 г.

В снимки: Нова жилищна инфраструктура, изградена в Мариупол, финансирана от руското правителство