Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.

Кремъл може да финансира войната си най-късно до края на годината.

🇷🇺💸🇺🇦 Един от най-разпознаваемите гласове на руската партия на войната предупреди, че до края на годината Кремъл ще изгуби възможността да финансира войната си срещу Украйна – признание, което е значимо не толкова със самата прогноза, колкото с това чий е гласът зад нея.

Максим Калашников, руски национал-патриотичен публицист и Z-блогър, наричан от съмишлениците си „разсърдения патриот“, който с години застъпва продължаването на войната, изложи сценарий, в който Москва опира до фискален предел, което я принуждава да приеме условията на Запада за прекратяване на бойните действия.

Същността на прогнозата е избор, който Калашников описва като „между лошо и много лошо“. „Времето на тежките решения, времето на нелекия избор приближава. Защото бюджетният дефицит расте, а няма с какво да го запушим… Към края на годината може да се изправим пред невъзможността да финансираме войната и силовите структури. Времето изтича. А Зеленски пусна своя план за контраескалация тъкмо навреме. Улучи момента. Положението с бюджета тласка към много неприятни решения, много трудни“, пише той. Отказът от превземането на Донбас и замразяването на войната по действащата фронтова линия би било „гигантски политически удар“ по Владимир Путин, признава Калашников, но друг изход, изглежда, вече няма, защото продължаването на войната заплашва Руската федерация с колапс.

Пред Кремъл, по неговата сметка, стоят само три врати и трите водят към беда. Русия може да посегне към банковите влогове на населението; може рязко да ореже разходите; или може да пусне печатната машина и да девалвира рублата – ход, който според автора ще доведе до „ураганна инфлация“ и срив на цялата икономика. И трите варианта, обобщава той, са изключително опасни за режима и за държавата като цяло – посягането към спестяванията, по собственото му по-ранно сравнение, би било политически също толкова взривоопасно, колкото нова мобилизация на резервисти.

„Изборът е между лошо и много лошо. Стоим пред много опасна черта. И съвсем скоро ще се наложи да избираме: да приемем условията на Тръмп, ЕС и Зеленски, спирайки по линията на съприкосновение, да се замразим – или да продължим войната и да влезем в най-тежка не просто икономическа, а системна криза. Историята тръгна към развръзка, към доубиване, към принуждаване на нашия елит да приеме неизгодните условия за край на войната“, пише Калашников. Изразът „план за контраескалация“ е негова рамка за действията на Киев, не официално название – и трябва да се чете като оценка на пропагандист, не като установен факт за украинската стратегия.

Онова, което придава на прогнозата тежест отвъд реториката, е фактът, че фискалната картина под нея е отлично документирана. Федералният бюджет на Руската федерация натрупа дефицит от 5,8 трлн. рубли само за първите четири месеца на 2026 г. – над 2 пъти повече от същия период преди година, но и близо един и половина пъти над заложената за цялата година цел. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние, буферът, с който Москва запушва дупките, паднаха под 4 трилиона рубли спрямо близо 9,7 трилиона в началото на 2022 г. Правителството вдигна ДДС от 20 на 22% именно за да компенсира с него разширяващия се недостиг, докато приходите от петрол и газ се стопяват под санкции и по-ниски световни цени. Прогнозата за икономическия растеж беше свалена до около 1%, а по някои оценки – до едва 0,4%. В началото на юни множество руски и западни издания съобщиха, че Централната банка и Министерство на финансите директно са предупредили Путин, че военните разходи са непосилни за бюджета. Спасителен изход през Пекин Калашников отхвърля като илюзия – Китай не бърза да кредитира Москва за продължаване на войната.

Струва си обаче да се припомни, че това не е нов сигнал, а рефрен. Калашников повтаря една и съща теза от началото на годината: още през януари обяви, че „войната ще трябва да се приключи в 2026 г.“, защото дефицитът е достигнал „опасни предели“; през февруари писа за „последната ескалация“, за която Русия няма ресурси, и стигна дотам да прогнозира на страната си повторение „ако не на 1917-а, то на 1991-ва“. Гласът му освен това не звучи изолирано – сходни изказвания идват и от други фигури във военния лагер, а появата на признания за рекорден дефицит дори в близки до властта медии подсказва, че поне част от руската върхушка вече намеква на Кремъл, че ресурсът се изчерпва. Не един пропагандист, а цял хор от гласове вътре в лагера на войната, заговорили за предел – това е онова, което си струва да се проследи.

Това, което Калашников не може да прогнозира с точност, е дали този предел ще удари точно „до края на годината“ – прогнозата си остава прогноза, а Русия многократно е доказвала способността си да разтяга агонията с нов дълг, нови данъци и административен натиск. Остава обаче фактът, че глас от сърцевината на военната партия открито назовава капитулацията пред Тръмп, ЕС и Зеленски като по-малкото зло – и то на фона на бюджетни числа, които наистина стесняват избора на Кремъл. Дали годината ще завърши с фискалната стена, за която той говори, е въпрос на време да разберем.

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.