Показват се публикациите с етикет Военен блогър. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Военен блогър. Показване на всички публикации

неделя, 5 юли 2026 г.

Кремъл може да финансира войната си най-късно до края на годината.

🇷🇺💸🇺🇦 Един от най-разпознаваемите гласове на руската партия на войната предупреди, че до края на годината Кремъл ще изгуби възможността да финансира войната си срещу Украйна – признание, което е значимо не толкова със самата прогноза, колкото с това чий е гласът зад нея.

Максим Калашников, руски национал-патриотичен публицист и Z-блогър, наричан от съмишлениците си „разсърдения патриот“, който с години застъпва продължаването на войната, изложи сценарий, в който Москва опира до фискален предел, което я принуждава да приеме условията на Запада за прекратяване на бойните действия.

Същността на прогнозата е избор, който Калашников описва като „между лошо и много лошо“. „Времето на тежките решения, времето на нелекия избор приближава. Защото бюджетният дефицит расте, а няма с какво да го запушим… Към края на годината може да се изправим пред невъзможността да финансираме войната и силовите структури. Времето изтича. А Зеленски пусна своя план за контраескалация тъкмо навреме. Улучи момента. Положението с бюджета тласка към много неприятни решения, много трудни“, пише той. Отказът от превземането на Донбас и замразяването на войната по действащата фронтова линия би било „гигантски политически удар“ по Владимир Путин, признава Калашников, но друг изход, изглежда, вече няма, защото продължаването на войната заплашва Руската федерация с колапс.

Пред Кремъл, по неговата сметка, стоят само три врати и трите водят към беда. Русия може да посегне към банковите влогове на населението; може рязко да ореже разходите; или може да пусне печатната машина и да девалвира рублата – ход, който според автора ще доведе до „ураганна инфлация“ и срив на цялата икономика. И трите варианта, обобщава той, са изключително опасни за режима и за държавата като цяло – посягането към спестяванията, по собственото му по-ранно сравнение, би било политически също толкова взривоопасно, колкото нова мобилизация на резервисти.

„Изборът е между лошо и много лошо. Стоим пред много опасна черта. И съвсем скоро ще се наложи да избираме: да приемем условията на Тръмп, ЕС и Зеленски, спирайки по линията на съприкосновение, да се замразим – или да продължим войната и да влезем в най-тежка не просто икономическа, а системна криза. Историята тръгна към развръзка, към доубиване, към принуждаване на нашия елит да приеме неизгодните условия за край на войната“, пише Калашников. Изразът „план за контраескалация“ е негова рамка за действията на Киев, не официално название – и трябва да се чете като оценка на пропагандист, не като установен факт за украинската стратегия.

Онова, което придава на прогнозата тежест отвъд реториката, е фактът, че фискалната картина под нея е отлично документирана. Федералният бюджет на Руската федерация натрупа дефицит от 5,8 трлн. рубли само за първите четири месеца на 2026 г. – над 2 пъти повече от същия период преди година, но и близо един и половина пъти над заложената за цялата година цел. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние, буферът, с който Москва запушва дупките, паднаха под 4 трилиона рубли спрямо близо 9,7 трилиона в началото на 2022 г. Правителството вдигна ДДС от 20 на 22% именно за да компенсира с него разширяващия се недостиг, докато приходите от петрол и газ се стопяват под санкции и по-ниски световни цени. Прогнозата за икономическия растеж беше свалена до около 1%, а по някои оценки – до едва 0,4%. В началото на юни множество руски и западни издания съобщиха, че Централната банка и Министерство на финансите директно са предупредили Путин, че военните разходи са непосилни за бюджета. Спасителен изход през Пекин Калашников отхвърля като илюзия – Китай не бърза да кредитира Москва за продължаване на войната.

Струва си обаче да се припомни, че това не е нов сигнал, а рефрен. Калашников повтаря една и съща теза от началото на годината: още през януари обяви, че „войната ще трябва да се приключи в 2026 г.“, защото дефицитът е достигнал „опасни предели“; през февруари писа за „последната ескалация“, за която Русия няма ресурси, и стигна дотам да прогнозира на страната си повторение „ако не на 1917-а, то на 1991-ва“. Гласът му освен това не звучи изолирано – сходни изказвания идват и от други фигури във военния лагер, а появата на признания за рекорден дефицит дори в близки до властта медии подсказва, че поне част от руската върхушка вече намеква на Кремъл, че ресурсът се изчерпва. Не един пропагандист, а цял хор от гласове вътре в лагера на войната, заговорили за предел – това е онова, което си струва да се проследи.

Това, което Калашников не може да прогнозира с точност, е дали този предел ще удари точно „до края на годината“ – прогнозата си остава прогноза, а Русия многократно е доказвала способността си да разтяга агонията с нов дълг, нови данъци и административен натиск. Остава обаче фактът, че глас от сърцевината на военната партия открито назовава капитулацията пред Тръмп, ЕС и Зеленски като по-малкото зло – и то на фона на бюджетни числа, които наистина стесняват избора на Кремъл. Дали годината ще завърши с фискалната стена, за която той говори, е въпрос на време да разберем.

петък, 17 април 2026 г.

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.