„Кремъл е в състояние на повишена тревога“

🇷🇺 От началото на март Кремъл и Владимир Путин са обезпокоени от изтичане на чувствителни данни и от риск от заговор или опит за преврат срещу руския президент, по-конкретно от евентуална употреба на дронове за покушение от страна на представители на руския политически елит.

Това пише руското независимо издание „Важни истории“, което твърди, че разполага с разузнавателен доклад на една от страните-членки на Европейския съюз за реалната обстановка в Кремъл и състоянието на Путин.

Във връзка с нарастващата тревога Федералната служба за охрана (ФСО), чиято основна задача е да осигури физическата защита на висшите длъжностни лица, засили значително мерките за сигурност около Путин:

• В администрацията на президента посетителите минават през две нива на проверка, включително пълен обиск от служители на ФСО;
• ФСО съкрати съществено списъка с места, които Путин посещава редовно. Нито той, нито семейството му посещават обичайните си резиденции в Подмосковието и Валдай;
• От началото на войната в Украйна Путин често се укрива в модернизирани бункери, по-конкретно в Краснодарския край, където може да работи седмици наред, докато руските медии продължават да използват предварително подготвени видео репортажи;
• През тази година не е организирано нито едно посещение във военна инфраструктура, за разлика от честите визити през 2025 г.;
• В отделни райони на Москва периодично се изключват комуникационните мрежи;
• Служителите на ФСО провеждат мащабни проверки с използване на кинологични подразделения и са разположени по протежение на река Москва, готови да реагират на възможни атаки с дронове;
• ФСО вече контролира и съгласува всички информационни и медийни публикации с участието на Путин, опирайки се на секретен президентски указ (вероятно става дума за анонсите за пътувания и участието му в различни събития);
• На служителите, работещи в близост до Путин, вече е забранено да използват мобилни телефони; те са длъжни да използват устройства без достъп до интернет;
• На същите служители също така е забранено да използват обществен транспорт, те се придвижват само с транспорт на ФСО;
• В домовете на готвачите, фотографите и охранителите са инсталирани системи за наблюдение.

Шойгу се разглежда като потенциален фактор за дестабилизация

Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната и настоящ секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация май 2024 г. и запазил значително влияние във военното командване, се асоциира с риск от опит за държавен преврат.

Арестът на неговия бивш първи заместник Руслан Цаликов на 5 март е считан  нарушение на неформалните гаранции за сигурност на елитите, което отслабва позициите на Шойгу и повишава вероятността той самият да стане обект на наказателно преследване.

Ръст на напрежението между силовите структури

Темата за физическата сигурност на ръководителите на Въоръжените сили на Руската федерация предизвика ескалация на напрежението между представители на силовите структури в страната. След ликвидирането на генерал-лейтенант Фанил Сарваров в Москва на 22 декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов предложи на Владимир Путин да свика заседание на постоянните членове на Съвета за сигурност, за да бъде обсъдена ситуацията. Въпреки това Путин предпочете да проведе разговора в по-тесен кръг, което  се случи на 25 декември 2025 г. – ден след ново нападение срещу руски силовици на същото място, където е станало убийството на Сарваров.

По време на самото съвещание представители на силовите структури, т.нар. „силовици“ си прехвърляха един на друг отговорността за системните недостатъци в сигурността, проявили се в светлината на нападенията на украинските служби. Подчертавайки, че пораждат страх и дезорганизация в редиците на Въоръжените сили, Герасимов упрекна остро колегите си от спецслужбите за тяхната неспособност да ги предвидят. Началникът на генщаба също така се оплака от недостиг на човешки ресурси за физическа защита на офицерите в тила и привлече вниманието на президента към този въпрос.

Директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников на свой ред се оправда, като подчерта невъзможността за системно осуетяване на нападенията. Той упрекна министъра на отбраната за липсата на специално подразделение в неговото ведомство, което да се занимава с физическата защита на висшите ръководители – по пример на другите силови структури.

Директорът на Росгвардия Виктор Золотов на свой ред напомни, че наличните на разположението му ресурси не могат да бъдат отделени за защита на офицерите от Министерството на отбраната. Той също така отправи препоръки към Герасимов за оперативна сигурност на офицерския състав на Министерството на отбраната, с което предизвика гнева му.

В края на това напрегнато съвещание Владимир Путин призова участниците към спокойствие, предлагайки промяна на формата на обсъждане. Той задължи участниците в срещата в рамките на една седмица да му изпратят своите предложения за решаване на обсъжданите проблеми.

Засилване на мерките за сигурност на 10 висши руски генерали

След съвещанието Путин се срещна с директора на Федералната служба за охрана (ФСО) Дмитрий Кочнев, чиято първостепенна задача е осигуряването на физическата сигурност на висшите длъжностни лица. Беше взето решение да се промени вътрешният регламент на ФСО, като се разшири списъкът с лицата, намиращи се под засилена защита от това ведомство.

По-рано такава защита обхващаше само Герасимов. Сега към групата лица под засилена охрана са добавени 10 висши генерали, сред които трима заместник-началници на Генералния щаб. Решението на Путин, взето по искане на генщаба, демонстрира политическата тежест на Герасимов, който е успял да постигне успех в този „арбитраж“, докато на другите силови структури досега не се е отдавало да издействат разширяване на мандата на ФСО в свой интерес.

Списък на генералите, обхванати от защитата на ФСО

• генерал-полковник Николай Богдановски, първи заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Истраков, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-полковник Виктор Познихир, първи заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-лейтенант Станислав Гаджимагомедов, началник на Националния център за управление на отбраната (НЦУО на РФ);
• адмирал Игор Костюков, началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ);
• генерал-полковник Владимир Зарудницки, началник на Военната академия на Генералния щаб;
• генерал-полковник Александър Чайко;
• генерал-полковник Михаил Мизинцев.

Какво беше потвърдено независимо?

Някои сведения от този доклад се потвърждават от независими източници. Например, че това зад мащабните прекъсвания на интернет връзката в Москва стои именно ФСО, а не ФСБ, както пишеха медиите – за това пред „Важни истории“ още преди месец разказа бивш служител на ФСБ. Това обаче не беше публикувано, тъй като не са успели да открият втори източник, който да потвърди сведенията. Сега за същото се говори и в доклада на европейското разузнаване.

Няколко източника на „Важни истории“ потвърдиха и засилената тревога на Путин във връзка с евентуален опит за преврат или друг заговор. За това говорят не само засилените мерки за сигурност около Кремъл и други места, където пребивава руският президент, но и някои косвени признаци.

Например, действащ служител на ФСБ разказа, че за е станало много по-трудно неговото звено да получава разрешение за подслушване в рамките на неполитически наказателни дела, тъй като „цялата техника е била насочена към подслушване на правителството и други органи на властта“.

За крайната степен на параноя при Путин косвено говори и фактът, че през тази година нито един депутат от Държавната дума не е получил покана за парада на Победата на Червения площад.

Русия е завладяла само 94 кв. км. нетна територия в Украйна през април.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Руската федерация са завладели общо 94 кв.км украинска територия през април, сочат данните на финландската разузнавателна група Black Bird Group, публикувани в началото на май. Това е третият пореден месец, в който темповете на руското настъпление се задържат значително под средните стойности за 2024 и 2025 г. – след нетен спад от 37 кв.км. през февруари и нарастване от 25 кв.км. през март.

За сравнение, най-високата месечна стойност от ноември 2024 г. е 750 кв.км. Средната месечна стойност през 2025 г. се движеше в диапазона 400–500 кв. км. Тази тенденция беше потвърдена и от Института за изследване на войната (ISW), който за периода 31 март – 28 април отчете нетен спад на териториалния контрол на руската армия.

Руското настъпление през целия месец април беше разпокъсано и традиционно не съумя да постигне пробив на оперативно ниво. На Покровския сектор руските сили продължиха опита за настъпление северно от града, като според украинското командване логистиката им минава през руините на Покровск и Мирноград, а напредъкът се ограничава до отделни пехотни групи. Натискът е насочен към поемане на контрол върху Гришино, Василивка и Новоолександривка. При Костянтинивка руски щурмови групи се опитаха да навлязат в Илинивка и северно от Бересток, но украинските сили отвърнаха с локализирани контраатаки в зоната Костянтинивка–Дружкивка и не позволиха закрепване в самия град. В посока Словянск руските сили масово прибягват до щурмове с мотоциклети, които ISW определи като характерен елемент на пролетно-лятната офанзива за 2026 г.

Южният фронт се консолидира след руската офанзива при Гуляйполе от февруари и март, замислена от руското командване като начало на бърз пробив към Запорожие от изток. Руската армия отчете ограничен напредък при Прилуки, Святопетривка, Оленокостянтинивка и Воздвиживка, но украинските контраатаки към края на януари и през февруари принудиха противника да отстъпи част от своите позиции. През април регионът остана статичен. Украинските части реализираха тактически успехи и към Лиман, в Луганска област и Запорожкото направление, а главнокомандващият генерал Олександър Сирски обяви, че от януари насам украинската армия си е върнала контрола върху 480 кв. км в Запорожка и Днипропетровска област.

Сивите зони – териториите, които никоя от страните не държи трайно – се разширяват по цялото протежение на фронта. Ефектът е пряко следствие от масовото използване на FPV дронове, които правят придвижването на големи групи пехота и техника в първата линия практически невъзможно. Ширината на зоната на поражение от двете страни вече надхвърля 15 км в редица сектори, а руските сили провеждат повечето от настъпленията си чрез малки групи от двама-трима бойци, често на мотоциклети или пеша.

Основната част от руските завоевания през април дойдоха от Харковска и Сумска област, където оперативната група „Север“ продължи да изгражда т.нар. буферна зона по държавната граница. На 8 и 13 април руските сили регистрираха напредък до 500 метра в три погранични сектора на Харковска област, докато в Сумска област са окупирани граничните селища Грабовске и Миропилске на дълбочина 3-4 км. Тези операции изпълняват пряка заповед на Владимир Путин от май 2024 г. и декември 2025 г., предадена публично от началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, за разширяване на буферната зона по държавната граница.

Тактическото значение на набезите през границата остава ограничено. Според ISW и украинското командване настоящите завоевания не носят оперативна заплаха за украинската отбрана, освен ако Кремъл не пренасочи сили от Донбас – ход, който крие риск от ослабване на основното направление. Вероятната цел на групировка войски „Север“ е да фиксира украински резерви по северната граница и Путин да регистрира изпълнение на политическото обещание за буферна зона, без това да забави главните оперативни усилия в Донецка област.

Путин защитава инвазията в Украйна, твърди, че Русия държи „стратегическата инициатива“

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин защити решението за започване на пълномащабна инвазия в Украйна, наричайки го „правилно и навременно“ и заяви, че руските сили „държат напълно стратегическата инициатива“, като от началото на годината са „освободени“ близо 4900 кв. км. и 212 населени места.

Изявленията бяха направени по време на среща с висши военни командири край Санкт Петербург на 7 октомври, според стенограма на Кремъл и резюмета на руските държавни медии.

„В момента руските въоръжени сили контролират изцяло стратегическата инициатива. Тази година освободихме близо 5000 квадратни километра територия – 4900, и 212 населени места“, каза Путин.

„Решенията, взети през февруари 2022 г., бяха правилни и навременни“, добави той.

Путин посочи, че целите на войната остават непроменени и повтори заявените от Кремъл намерения за „демилитаризация и денацификация“ на Украйна. Той твърди, че нейните войски отстъпват „във всички сектори на фронта“.

На същата среща главнокомандващият генерал Валери Герасимов заяви, че руските сили „напредват практически във всички посоки“, отбелязвайки напредък край Покровск, Сиверск, Костянтинивка и Купянск, както и усилия за създаване на буферни зони в Сумска и Харковска област.

Путин защити инвазията с незаконните референдуми, организирани от Кремъл през есента на 2022 г. в окупираните територии, и заяви, че техните жители масово са гласували за присъединяване към Русия – събития, които бяха категорично отхвърлени като незаконни от международната общност.

Докато Москва обяви превземането на нови села тази седмица, украинските власти отбелязват, че руската армия не е превзела голям украински град през 2025 г. и съобщават за локални контраатаки около Добропилия и в граничните райони на Сумска област.

Оперативният анализ на Института за изследване на войната (ISW) от 7 октомври подчерта тежките руски загуби на няколко фронта и оцени, че жертвите са твърде високи за ограничените резултати от настъплението.

Карта зад Герасимов подсказа руски амбиции към Одеса и Харков

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кадри, публикувани от Министерство на отбраната на Руската федерация в събота, показаха карта на стената зад началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов, която намеква за потенциални амбиции на Москва да завладее Одеска и Харковска област.

Картата се появи по време на реч на Герасимов за пролетно-лятната кампания, в която той заяви, че Русия ще продължи както настъпателните действия, така и масираните удари по украински градове въпреки мирните преговори.

Въпреки че официално Москва настоява за пълен контрол върху Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, картата подсказва за възможни планове с обхват до Одеса, и Харков – региони, които досега не са присъствали в публично формулираните искания.

Русия държи едва около 4% от Харковска област, а Одеска област е изцяло под украински контрол. Установяването на контрол върху двете би осигурило контрола над черноморското крайбрежие на Украйна, ключови транспортни възли и индустриални центрове – стратегически цели, преследвани отдавна от Кремъл.

По-рано руският президент Владимир Путин настояваше Украйна да се откаже от стремежите си за членство в НАТО и да предаде няколко големи града като част от предварителните условия за мирно споразумение. Кремъл повтори тези изисквания и по време на кратките преговори в Истанбул през юли.

Въпросът за териториалните отстъпки се засили, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп даде идея за „размяна на земи“ в разговорите си с европейски лидери и украинския президент Володимир Зеленски.

Източник от президентската администрация на Украйна съобщи пред Kyiv Independent, че руското предложение включва изтеглянето на Киев от контролираните от него земи в Донецка и Луганска област срещу частично руско изтегляне от Сумска и Харковска област.

Зеленски отхвърли подобни предложения на 9 август и заяви, че Украйна няма да отстъпва земите си в замяна на прекратяване на войната.

От завръщането си в Белия дом през януари Тръмп обеща посредничество за бърз мир, но претърпя поредица от провали, след като Русия отказа примирие и продължи да настоява за допълнителни отстъпки.

Въпреки амбициите си, Русия вероятно ще се нуждае от значително време, за да завладее Харков и Одеса. От ноември 2022 г. руските сили са окупирали едва 5842 кв. км украинска територия, около 0,97% от страната.

Герасимов заяви, че руските операции в Украйна ще продължат и през есента.

🇷🇺 Висшето военно командване на Руската федерация обяви, че мащабната ударна кампания срещу Украйна ще продължи и през следващите месеци, а основният фокус ще останат настъпателните операции. Това съобщи армейски генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб и командир на обединените руски сили в Украйна в изявление, направено по-рано днес.

„Изпълнението на задачите от Обединената групировка на силите ще продължи с провеждането на офанзивни операции. Днес ще уточним задачите за групировките на войските по направленията за есенния период“, отбеляза той.

По думите му през пролетта и лятото на 2025 г. руските войски са нанесли удари срещу 76 обекта, които бяха описани като „украински военни и отбранителни промишлени съоръжения“. Герасимов също така заяви, че в съвместни операции с ФСБ са били поразени предприятия за разработване на украинската ракетна програма „Сапсан“

Освен това Герасимов подчерта, че руската армия държи „стратегическата инициатива“ на бойното поле и добави, че нейните сили ще поддържат натиска по време на есенната кампания.

На този етап няма потвърждение на руските твърдения относно мащабите на щетите по украинската отбранителна индустрия, но Киев многократно подчерта, че много от ударите са насочени умишлено към гражданска инфраструктура.

През изминалата нощ руските военни проведоха мащабна въздушна атака с 540 дрона, 8 балистични и 37 крилати ракети в множество региони на Украйна, причинявайки значителни щети на критична, военна и гражданска инфраструктура.

Валери Герасимов потвърди участието на военнослужещи от КНДР в Курска област.

🇷🇺🤝🇰🇵 Валери Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, потвърди официално участието на военнослужещи от КНДР в бойните операции на територията на Курска област.

Той подчерта, че те са действали рамо до рамо с руските военни, демонстрирайки сила и героизъм. Изявлението беше направено от Герасимов в доклад, представен на президента Владимир Путин.

„Другарю Върховен главнокомандващ, днес последният населен район в Курска област, село Горнал, беше освободен от украинските части“, с тези думи Герасимов започна своя доклад.

„Особено се отличиха елементи на 22-ри мотострелкови полк от 72-ра дивизия, 810-та и 40-та отделни бригади на морската пехота, 177-ми отделен полк на морската пехота и 1427-ми мотострелкови полк.“

По време на разговори с руския външен министър Сергей Лавров в Москва на 1 ноември 2024 г. външният министър на КНДР Чой Сон Хи за първи път потвърди официално, че страната му оказва подкрепа на Москва за военните ѝ усилия в Украйна.

„Още от самото начало на специалната военна операция, уважаемият другар, председател на Държавния съвет Ким Чен Ун, даде указания ние, без да поглеждаме назад към никого, непоколебимо и мощно да подкрепяме и оказваме помощ на руската армия и руския народ в тяхната свещена война“, каза тя.

Валерий Герасимов отсъства от днешното заседание на Съвета за сигурност на РФ.

🇷🇺 Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия Валери Герасимов видимо отсъстваше от извънредното заседание на Съвета за сигурност, свикано от президента Владимир Путин в петък, повдигайки допълнителни въпроси относно бъдещето му начело на руската армия.

Съобщава се, че 68-годишният Герасимов е обект на яростни критики, след като видимо подцени предупрежденията на разузнаването за офанзивата, готвена от украинските въоръжени сили в Курска област. В четвъртък американският телевизионен канал Bloomberg съобщи, позовавайки се на неназован източник, близък до Кремъл, че руското ръководство е разочаровано от начина му на водене на войната.

Подобни обвинения по адрес на Герасимов бяха тиражирани в руски канали в Telegram по-рано тази седмица, докато украинските въоръжени сили навлизаха все по-дълбоко в Курска област.

Отсъствието на Герасимов от срещата на най-доверените съветници на Путин беше подхванато от множество лица, включително Антон Герашченко, бивш съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна, който написа на профила си в платформата X: „Този път без Герасимов. Без споменаване на Курска област.“

„Наблюдавайте кой е тук и кой не е“, написа в своя публикация Politjoystic, прокремълски канал в приложението Telegram.

Официалният дневен ред на срещата, публикуван на уебсайта на Кремъл, включваше високопоставени служители на руския апарат за сигурност - включително бившия министър на отбраната Сергей Шойгу и главния съветник на Путин по въпросите на сигурността Николай Патрушев - но не и Герасимов.

Началникът на Генералния щаб на Русия присъства на друго заседание само ден по-рано,  където предостави актуална информация за ситуацията в Курска област.

Някои наблюдатели, включително украинското издание Euromaidan Press, обърнаха внимание на езика на тялото на Путин по време на брифинга, докато Герасимов раздаваше обещания, че до дни ще изтласка украинските сили „към границата“.

Не за първи път от началото на инвазията в Украйна съдбата на Герасимов се превръща в обект на яростни спекулации.

През януари тази година той изчезна от публичното пространство за няколко дни, което веднага доведе до спекулации, че е бил уволнен или дори убит при украински въздушен удар.

Докато слуховете в крайна сметка се оказаха неверни, след като той се върна към изпълнение на  служебните си задължения по-късно същия месец, спекулациите за съдбата му продължиха да вълнуват мнозина, проправяйки си път в страниците на руската преса.

Арестът на първия заместник на Герасимов през май 2024 г. отново поднови слуховете, а последвалото уволнение на Сергей Шойгу от поста министър на отбраната, наля допълнително масло в огъня на спекулациите.

Докладът на Bloomberg по-рано този месец, в който се твърди, че Герасимов е подценил докладите на разузнаването относно предстоящата атака срещу Курска област, отбелязва, че началникът на армията е „малко вероятно да бъде отстранен в краткосрочен план“, но същевременно търпението на отговорните фактори в Кремъл относно начина му на водене на войната започва да се изчерпва.

Подобни мнения бяха изказани и от редица видни блогъри и анализатори в Русия, включително Rybar, близкия до Кремъл мозъчен тръст, специализиран в сферата на отбраната и следван от милиони.

Рибар изтъкна очевидната липса на отговор от страна на руското военно командване в публикация, озаглавена „Курско направление: кой е виновен и какво да правим“.

„В еуфорията не беше обърнато внимание на съобщенията от тактическото направление „Курск“ и групировката „Север“ за проблеми, за това, че противникът стяга сили и се готви да нанесе удар с цел да отреже Белгород от север“, пише каналът.

Въпреки че Рибар не споменава Герасимов по име, някои изтълкуваха изявлението като косо копаене на висшия генерал, който ръководи групата Север от януари 2023 г.

Telegram каналът ВЧК-ОГПУ, за който се смята, че има връзки с руските служби за сигурност, съобщи в четвъртък, позовавайки се на източник от руската армия, че Герасимов е бил предупреден за надвисналата опасност над Курск две седмици преди това от заместник-командващия на Ленинградския военен окръг , генерал-лейтенант Еседула Абачев.

„Герасимов призова Абачев „да не всява паника“ и „да не се поддава на дезинформацията на врага“, се казва в публикацията.

„Освен това, в навечерието на настъплението на въоръжените сили на Украйна, Герасимов изтегли войски и средства от този район, които според него не са били необходими там“, се добавя в него.

Международният наказателен съд издаде заповеди за арест за Шойгу и Герасимов

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов присъстват на среща с руския президент Владимир Путин в Москва, Русия, 27 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Sputnik/Aleksey Nikolskyi

🇷🇺⚖️ Във вторник Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната на Русия, и началника на генералния щаб генерал Валери Герасимов за предполагаеми престъпления, извършени по време на руската инвазия в Украйна. Това съобщава агенция Ройтерс.

В прессъобщение съдът каза, че съдиите са установили, че има „разумни основания да се смята“, че двамата заподозрени носят отговорност за ракетни удари, извършени от руските въоръжени сили срещу украинската електрическа инфраструктура от най-малко 10 октомври 2022 г. до поне 9 март 2023 г.

Руските служители бяха заподозрени в извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството за насочване на атаки срещу цивилни и цивилни обекти в Украйна.

Русия, която подобно на Украйна не е член на Международния наказателен съд, многократно е заявявала, че украинската енергийна инфраструктура е легитимна военна цел и отрича да е атакувала цивилни или гражданска инфраструктура.

Припомняме, че в началото на 2023г, МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин. Той е обвинен във военни престъпления, извършени в Украйна.

Москва многократно отхвърляше обвиненията в извършване на зверства по време на едногодишната си война в Украйна. Издадената заповед за арест е по подозрение за незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Руската федерация.