🔙 На 17 септември 1939 г. само 16 дни след германското нахлуване в Полша, Съветският съюз започна своята инвазия от изток, съгласно тайния пакт Молотов-Рибентроп, сключен месец по-рано.
Този акт на агресия раздели страната между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и СССР – и обяви смъртната присъда за милиони поляци. Докато светът отбелязва 1 септември 1939 г. като началото на Втората световна война, 17 септември 1939 г. остава символ на предателство, избелял в историческата памет. Съветските войски, водени от командири като Семьон Кривошеин, срещнаха силите на Вермахта в Брест, където отпразнуваха заедно „освобождението“ на полските земи с общ военен парад.
Още в първите дни от окупацията Червената армия и НКВД започнаха да извършват престъпления срещу полския народ. Масови депортации от източната част на страната към лагери в Сибир, където стотици хиляди полски граждани, между които жени, деца и интелектуалци, загинаха от глад, студ и изтощение.
През 1940 г. Катинското клане отне живота на повече от 22 000 полски офицери и елит, които бяха екзекутирани с изстрел в тила и заровени в масови гробове. Но това беше само върхът на айсберга: смазването на Армия Крайова, репресиите срещу католици и евреи, и систематични изнасилвания и грабежи, които унищожиха полската идентичност. Повече от 1,5 милиона поляци бяха депортирани, а стотици хиляди загинаха в своеобразен геноцид. Режимът на Сталин не се ограничи единствено до военни действия – той наложи повсеместен комунистически терор, който продължава след 1945 г. с фалшиви избори и репресии срещу организираната съпротива.
Паралелът със съвременните събития е неизбежен: руската агресия в Украйна от февруари 2022 г. повтаря модела от септември 1939 г. – нахлуване, масови убийства и отричане на историята.
Както тогава Москва твърдеше, че „защитава“ поляци, белоруси и украинци от нацистите, за да ги подчини на сталинския терор, така днес Кремъл говори за „защита“ на рускоговорящите в Донбас, докато в същото време извършва ежедневни бомбардировки, военни престъпления и отрича своите действия. Този модел на пропаганда и насилие е доказателство, че авторитарните режими не просто наследяват инструментите на предшествениците си, но и превръщат (лъже)историята в инструмент за оправдаване на собствените си империалистически амбиции.
Това повторение на историята ни напомня за опасностите, които крие забравата. Игнорирането на зверствата на сталинския режим – от Катинското клане до депортациите в Сибир – дава възможност на един съвременен диктаторски режим да се издигне без особени последствия.
В момента ставаме свидетели как Москва продължава да отрича отговорността си за съветските зверства, докато инвестира в пропаганда, пренаписваща историята в нейна полза. Това не е просто историческа грешка, но и директна заплаха за сигурността: докато днес Германия е една свободна и демократична държава и ключов партньор за Полша, Москва остава олицетворение на агресията, за да ни напомни, че без осъждане на миналото, настоящето и бъдещето остават уязвими.
