Канал 12: 56% от израелците не искат Нетаняху, но той печели срещу всеки опонент поотделно.

🇮🇱🗳️ Мнозинството израелци не искат Бенямин Нетаняху да остане министър-председател на страната, показва проучване на общественото мнение, проведено от Канал 12. В него е включен въпрос „Нетаняху или някой друг за премиер“, на което 56% от респондентите избират друг, 36% подкрепят действащия премиер, а останалите 8% не са сигурни.

Парадоксалното при резултатите е, че в директни двубои Нетаняху печели срещу всеки един от четиримата си основни политически опоненти:

• бившия премиер Нафтали Бенет – 41:34 % (25% без отговор)
• бившия началник-щаб на IDF и лидер на партия „Яшар“ Гади Айзенкот – 42:36 % (22% без отговор)
• председателя на „Йеш Атид“ и бивш премиер Яир Лапид – 42:27 % (31% без отговор)
• дългогодишния лидер на „Исраел Бейтену“ Авигдор Либерман – 42:24% (34% без отговор)

Като оценка: данните очертават ситуация, в която желанието за смяна на властта е по-силно от която и да е отделна алтернатива на настоящата власт – познат симптом на фрагментирана опозиция.

Проучването отчита висока тревожност за състоянието на институциите. 53% от анкетираните смятат, че имат страх за бъдещето на израелската демокрация, 42% отричат да имат подобни тревоги, 5% нямат мнение. Още по-красноречив е отговорът на въпроса за основната заплаха пред независимостта на Израел: 56% посочват вътрешните разделения, срещу 39%, които виждат такава във външните заплахи за сигурността – въпреки че през последните две години и половина Израел беше във война с Иран, Хизбула, Хамас и хутите.

Отделна серия въпроси отчита поляризация около церемонията по запалване на факлите в навечерието на Деня на независимостта – традиционното откриване на честванията от държавата, провеждано на Планината Херцл в Йерусалим. 45% от анкетираните я описват като политическа, 32% – като обединяваща нацията, 23% не са сигурни. Избраните от правителството факлоносци не са възприемани като представителни от 46% от запитаните, срещу 20% на обратно мнение; 34% не са сигурни в отговора.

Динамиката зад цитираните числа е добре позната. Нетаняху е начело на дясно-религиозна коалиция от 2022 г. насам, а правителството му премина през остра вътрешна криза около съдебната реформа през 2023 г. Тя беше последвана от войната в ивицата Газа, започнала с терористичното клане, извършено от Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. Темите за разделението на обществото, ролята на държавните ритуали, както и легитимността на правителствените назначения са в центъра на обществения дебат в страната и дооформят интерпретацията на проучванията около Деня на независимостта.

В цитирания от медиите откъс Канал 12 не публикува методологически подробности – размер на извадката, период на провеждане и допустима грешка. Въпреки това цитираните резултати изглежда отговарят на обща тенденция, отразявана в проучванията на общественото мнение в Израел от 2023 г. насам: трайна липса на одобрение лично към Нетаняху, съчетана с очевидната неспособност на опозицията да се консолидира около популярна алтернатива.

Рейтингът на Путин пада шеста поредна седмица – най-ниско ниво от началото на инвазията

🇷🇺 Държавната социологическа служба ВЦИОМ отчита спад в рейтинга на президента Владимир Путин за шеста поредна седмица. Според публикуваните днес данни от проучването, проведено между 6 и 12 април, одобрението му възлиза на 66,7% – с един пункт под стойностите от предходната седмица.

Рейтингът на доверие към Путин също е намалял и към днешна дата е 72%. Тези стойности са най-ниските от началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г.; последният по-нисък резултат е отчетен в проучването точно преди войната – 64,3%. По данни на Meduza, за последните четири седмици той е загубил 4,9%, а спрямо края на миналата година – 10%.

В отделен въпрос на ВЦИОМ, при който респондентите посочват свободно кои политици им вдъхват доверие, показателят на Путин е паднал до 29,5% – отново най-ниска стойност от началото на пълномащабната война, съобщи Kyiv Post.

Историческото дъно в рейтингите не се ограничава единствено до Путин – такива са правителството (40,3%), Държавната дума (41,7%) и Съвета на федерацията (41,8%) които също имат най-ниските си нива от началото на инвазията. Рейтингът на управляващата „Единна Русия" бележи устойчив спад – от 43,7% преди година до под 30% по последни данни на ВЦИОМ от март, а другите парламентарно представени партии растат: ЛДПР е достигнала 10,7% (+2 п.п.), КПРФ – 9,7% (+2 п.п.), „Нови хора" – 6,5%, а „Справедлива Русия – За правдата" – 4,2%. Тенденцията е значима предвид предстоящите избори за Държавна дума.

Другата държавна социологическа служба – Фонд „Обществено мнение" (ФОМ) – също отчете рязък спад на доверието към Путин в края на март: от 76% до 71% в рамките на седмица – най-отчетливо понижение поне от 2019 г. насам, съобщи „Коммерсант". По-късно данните на ФОМ показаха известно възстановяване, въпреки че конкретните цифри не са публично достъпни.

Социологическите служби не посочват конкретна причина за спада, но моментът съвпада с безпрецедентна вълна от ограничения на интернет трафика, наложени от Роскомнадзор. Според репортаж на Mediazona, от февруари достъпът до Telegram в Русия е паднал до 75%, а към първата половина на април е станало почти изцяло недостъпно. Роскомнадзор блокира 469 VPN услуги, а от декември забрани и трите най-популярни VPN протокола, съобщи тогава The Moscow Times.

Мобилният интернет в сърцето на Москва беше спрян за близо три седмици през март, припомня Chatham House. Вместо Telegram и WhatsApp властите промотират агресивно руското приложение Max. VPN връзките от територията на Руската федерация са скочили с 800% само за три дни след 24 март, става ясно от доклад на VPNSuper. Основателят на Telegram Павел Дуров нарече реакцията „Дигитална съпротива".

Недоволството достигна и руските граждани, живеещи зад граница. На 14 април популярната инфлуенсърка Виктория Боня публикува 18-минутно обръщение към Путин от дома си в Монако, което събра над 20 милиона гледания и 1 милион харесвания в Instagram за броени дни. В него тя говори за „огромна стена" между народа и Путин и споделя, че „всички се страхуват – дори губернаторите". Във видеото Боня засяга конкретни теми – наводненията в Дагестан, масови конфискации на добитък, забраната за реклама в Instagram и блокирането на всички водещи онлайн платформи, но не споменава нито дума за продължаващата война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

Кремъл реагира чрез официалния говорител Дмитрий Песков, който потвърди, че видеото е видяно и засяга „силно резонансни теми". RFE/RL отбелязва, че подобни публични обръщения от фигури извън опозицията са рядкост в днешна Русия и са очевиден сигнал за засилване на недоволството отвъд традиционните критични кръгове, включително сред провоенни коментатори и болшинството инфлуенсъри.

Доверието в Путин се срива след мащабни блокирания на Telegram и VPN услуги

🇷🇺📉 Общественото доверие към руския президент Владимир Путин отбелязва значителен спад след поредица от агресивни стъпки за блокиране на Telegram и VPN услугите, съобщава The Moscow Times.

Последните данни на фондация „Обществено мнение“ (ФОМ) показват, че делът на руснаците, доверяващи се на Путин, е спаднал с 5% само за седмица – от 76% на 71%. Това проучване, проведено в периода 27-29 март, представлява най-резкия спад, регистриран от фондацията поне от 2019 г. В същото време броят на хората, които казват, че „по-скоро не вярват“ на лидера, се е повишил от 13% на 17%.

Спадът в одобрението не се ограничава само до самия Путин. Рейтингите на правителството и на премиера Михаил Мишустин също паднаха с около 2%. Рейтингите на партиите отразяват идентична тенденция: управляващата партия „Единна Русия“ загуби 3% до 38%. Либерално-демократическата партия (ЛДПР) падна до 9%, а Комунистическата партия (КПРФ) остана на 8%. За разлика от тях „Нови хора“ бележи лек ръст до 6%. Социолозите отбелязват и повишаване на протестните нагласи, като все повече респонденти вярват, че много хора биха се включили в евентуални демонстрации.

Данните на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) потвърждават посочените констатации. Според доклада му за март одобрението за Путин е спаднало до 70,1% само за една седмица, докато нивото на доверие се е понижило до 75%. От началото на годината общото доверие е намаляло с 4,3%.

В същото време броят на хората, които не одобряват действията на Путин, е нараснал от 14,8% през януари до 18,3% през март. Подкрепата за „Единна Русия“ също бележи спад, достигайки 29,3%.

Open Observatory of Network Interference (OONI) докладва, че към момента 80% от услугите на Telegram са блокирани. Михаил Осеевски, ръководител на Ростелеком, посочи, че трафикът на приложението в мрежата на Т2 е спаднал 10 пъти.

Прекъсванията на интернет се случват в цяла Русия от май 2025 г. Мониторинг проекти заявиха, че властите редовно прилагат рестрикции в 62 региона, а 72 региона са приели „бели списъци“ с одобрени уебсайтове.

Освен това Министерство на цифровото развитие въвежда нови мерки, за да спре хората да заобикалят тези блокади. Това включва забрана за мобилните оператори да позволяват на потребители да зареждат баланса си в Apple ID чрез телефонни сметки, което затруднява плащането на VPN услуги.

На 2 април 2026 г. се появиха съобщения, че Кремъл е наредил на най-големите руски дигитални платформи да се включат в усилията за блокиране на VPN. По време на среща, проведена на 30 март, министерството е инструктирало над 20 големи компании, сред които Сбербанк и Яндекс, да попречат на своите потребители да осъществяват достъп до техните ресурси с тези инструменти.

Властите предоставиха на бизнеса списък със забранени VPN услуги и изискаха от тях да докладват за всяка новооткрита услуга на държавния регулатор Роскомнадзор. Компаниите, които не спазят изискванията, са изправени пред тежки последици, като загуба на ИТ акредитация и данъчни облекчения.

Мнозинството американци подкрепят ударите на САЩ и Израел срещу Иран.

🇺🇸📊 Относително мнозинство от американските граждани подкрепят въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран, сочи проучване на новинарския сайт Politico.

Анкетата показва, че 43% от американците одобряват съвместните военни действия срещу Ислямската република, докато 33% са против, а останалите нямат мнение или не заемат страна.

Подкрепата остава най-силна сред привържениците на Тръмп, като 81% от определящите себе си за „MAGA републиканци“ подкрепят ударите. Като цяло сред републиканците 74% одобряват войната, а 10% са против. При демократите ситуацията е обратна – 24% подкрепят действията, докато 56% се обявяват против тях.

Основните мотиви за подкрепа на ударите са разработването на ядрено оръжие от страна на режима в Иран и необходимостта от неговата смяна, както и доверието в Тръмп като държавник.

Водещите причини за противопоставяне на атаките са липсата на доверие в Тръмп, убеждението, че „САЩ не бива да започват войни“, както и мнението, че средствата за операцията можеше да бъдат похарчени за САЩ.

74% от украинците биха приели мирно споразумение със замразяване на фронтовата линия

🇺🇦🕊️ Около 74% от украинците са склонни да приемат мирно споразумение, което замразява военните действия по текущата фронтова линия, но ако е подкрепено от западни гаранции за сигурност. Това сочи проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), публикувано на 16 септември.

Само 18% от анкетираните заявяват, че могат „лесно да се съгласят“ с такъв вариант, докато 56% посочват, че би било трудно, но приемливо. За 15% подобно споразумение е напълно неприемливо.

Планът, основан на предложения от европейски партньори и Киев и опростен от KIIS за целите на изследването, на практика означава приемане на руската окупация без официално признаване.

В момента Русия контролира под една пета от територията на Украйна в южната и източната част на странатал, включително Крим, почти цялата Луганска област и части от Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Освен това споразумението предвижда продължаване на европейската интеграция на Украйна, чести доставки на западно оръжие, защита на въздушното пространство от руските удари и поддържане на санкциите срещу Москва.

Новината идва на фона на месеци усилия на САЩ да посредничат за мир, които на този етап остават без резултат. Кремъл продължава да отхвърля предложения за прекратяване на огъня и настоява за териториални отстъпки.

Според проучването 75% от украинците определят като „напълно неприемливи“ руските условия за мир, които включват пълно изтегляне на украинската армия от Донецка област и забрана за бъдещо членство в НАТО.

Едва 17% биха могли да приемат руските искания, които включват още премахването на санкциите, официален статут на руския език в Украйна, ограничаване числеността на украинските въоръжени сили, признаване на руската власт над окупираните Крим и Донбас и предоставяне на Москва роля в определянето на окончателните гаранции за сигурност на Киев.

Анкетата показва и че 74% от украинците вярват във възможността за победа при засилени санкции срещу Русия и достатъчна международна подкрепа. От KIIS уточняват, че този показател е останал константна величина от миналата година насам.

76% от украинците смятат, че страната може да продължи борбата си с подкрепата на Европа, дори ако Съединените щати се оттеглят.

Около 54% от запитаните заявяват готовност да защитават Украйна с оръжие, докато 38% са „определено“ или „по-скоро“ не са готови.

Директорът на института Антон Грушецки обобщи, че резултатите показват, че „съпротивата срещу Русия не е безнадеждна“, като в същото време украинците „демонстрират готовност да бъдат гъвкави, отворени за диалог и трудни компромиси“.

Проучването беше проведено в периода 2–14 септември 2025 г. чрез телефонни интервюта с 1023 респонденти, живеещи на териториите под контрола на Украйна.

Усилията за прекратяване на войната изглежда са в застой, тъй като Путин продължава да избягва среща със Зеленски, а трите кръга от преговори между двете страни в Истанбул през май ≈и юли не доведоха до пробив. Миналата седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните преговори с Украйна са в „пауза“.

Повечето африканци са склонни да приемат военен преврат в страната си ако властите са корумпирани

📊 Проучване на общественото мнение, проведено наскоро от международната социологическа агенция Afrobarometer сред жителите на 39 африкански държави, разкрива, че мнозинството от респондентите са склонни да приемат военен преврат в страната си, ако управляващите злоупотребяват със своята власт.

Въпреки това, две трети от анкетираните също така изразиха мнение, че военната намеса не трябва да бъде основното средство за управление.

Тези констатации идват в момент, когато доверието в демокрацията ерозира, за сметка на опасенията относно евентуални злоупотреби, които нарастват навсякъде по континента.

Това чувство е отразено в събитията от последните месеци, включително военните преврати в Западна Африка, протестите на млади хора в Кения и необоснованите твърдения на бивш южноафрикански президент за изборна нечестност.

Нигерийски младежи и активисти на гражданското общество също планират общонационален протест с етикет #EndBadGovernanceInNigeria през август, за да призоват за край на трудностите и лошото управление. Размирици има и в Уганда, където правителството се бори с опозиционните фигури на фона на плановете на младото население за протести срещу корупцията.

„Повече от половината африканци (53% в 39 държави) са готови да приемат извършването на военен преврат, ако избраните лидери „злоупотребят с властта за собствените си цели“, се казва в доклада.

Той също така открива следното: „Средно в 39 държави подкрепата за демокрацията остава стабилна: Две трети (66%) от африканците казват, че предпочитат демокрацията пред всяка друга система на управление, а големи мнозинства отхвърлят едноличното управление (80%), еднопартийното управление (78%) и военното управление (66%).

„Но в 30 държави, изследвани последователно през последното десетилетие, подкрепата за демокрацията е намаляла с цели 7 пункта, включително с 29 пункта в Южна Африка и 23 пункта в Мали.

„Опозицията срещу военните хунти е отслабнала с 11 пункта в 30 страни, най-драматично в Мали и Буркина Фасо (съответно с 40 и 36 пункта).

„Нарастващите мнозинства призовават за отчетност на правителството и върховенство на закона, а подкрепата за други демократични норми се запазва стабилна през последното десетилетие, включително отчетност на президента пред парламента, многопартийна система, ограничения на президентските мандати и свобода на медиите.

„Но подкрепата за изборите е намаляла с 8 процентни пункта в 30 страни, въпреки че мнозинството от жителите на континента все още смята, че това е най-добрият метод за избор на техните лидери.“

Според скорошно проучване по-малко от половината (45%) от африканците вярват, че техните страни са напълно или предимно демократични. Освен това само 37% от анкетираните изразяват задоволство от функционирането на демокрацията в страните, в които живеят.

В някои от най-забележителните демокрации в Африка удовлетворението от демокрацията е претърпяло значителен спад. По-конкретно, Ботсвана и Мавриций отбелязват спад от 40 пункта, докато Южна Африка – от 35 пункта.