Украинците напредват в Юнаковка, а руските атаки северно от Суми затихват

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските сили напреднаха в югоизточната част на Юнаковка, североизточно от град Суми. Картата на проекта DeepState отбелязва селото като превзето от Москва през януари. Институтът за изследване на войната (ISW) установи настъплението по геолокирано видео от 12 октомври, което включи в оценката си от следващия ден. Видеото е публикувано от Министерство на отбраната на Руската федерация: на него модернизиран танк Т-80БВМ от 44-ти армейски корпус стреля срещу украински позиции в Сумска област, а геолокацията показва, че тези позиции се намират именно в Юнаковка. В доклада си от 11 октомври ISW вече отбеляза, че украинците провеждат настъпление в северната част на областта. В предишните доклади, от 7 до 9 октомври, той пише, че руската армия продължава атаките без потвърден напредък, защото украинците контраатакуват.

Признание за обрата идва и от руска страна. Сергей Лебедев, активист от Николаев, когото руските медии представят като координатор на проруската нелегална мрежа в града, публикува на 12 октомври анализ, според който през последните 3 седмици Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са извършили поредица от контраатаки на участъците при Хотин и Юнаковка. По думите му украинците „отново са влезли в Юнаковка и са се закрепили на южните улици“, а боевете вече се преместват към центъра на селото. Лебедев твърди също, че ВСУ са изтласкали руските части от района на Кияница и Иволжанске, „възстановили са контрола си върху Корчаковка и Мала Корчаковка“ и са си върнали позиции в северните подстъпи към Нова Сич. „Общата тенденция през последните три седмици е неприятна“, пише той, макар да уточнява, че засега украинските успехи са локални.

За трите селища днес и двете страни дават една и съща картина: селата са в украински ръце. Разминават се единствено по въпроса дали Киев изобщо е губил тези села. Руското министерство на отбраната съобщи за превземането на Мала Корчаковка на 31 март, Корчаковка на 30 април и Нова Сич на 29 юли. Украинците оспориха всяко от тези съобщения. За Корчаковка и Нова Сич го направи група войски „Курск“, а във връзка с Мала Корчаковка – 71-ва аеромобилна бригада, според която руското командване е обявявало селото за свое около 10 пъти. Сутрешната сводка на Генералния щаб на ВСУ от днес отчита руски щурмове край Мала Корчаковка: руснаците щурмуват селото, а не го държат.

Как изглежда щурм срещу Мала Корчаковка, показа самата 71-ва бригада, която е част от 8-и корпус на десантно-щурмовите войски и отбранява участъка. На 13 септември тя публикува видео, в което над 30 руски военнослужещи излизат един след друг от тръба на газопровод и тръгват към Мала Корчаковка. По данни на бригадата щурмът е продължил над 10 часа, 29 от нападателите са убити, а трима са ранени.

Кияница е най-новият пример за разминаването между съобщенията и терена. На 9 октомври Москва обяви селото за превзето от 83-та десантно-щурмова бригада. Украинският 8-и корпус отговори, че Кияница стои украинска: „Напоследък руското министерство на отбраната превзема украински села по-често, отколкото руската армия успява да ги види с бинокъл.“ На следващия ден руски военен блогър опроверга сведенията за руски контрол върху горите край Кияница, а два дни по-късно Лебедев вече докладва за изтласкването на руските войски от покрайнините на селото. Командир на батальон от 68-а бригада на ДШВ посочи пред украинската телевизия ТСН на 13 октомври, че на неговия участък противникът изобщо не е струпал сили за настъпление: „До Суми им е много, много далеч.“

Сводките на Генералния щаб показват интензивността на сраженията. За периода 6-13 октомври те отчитат общо 22 руски атаки по Северното Слобожанско и Курското направление, които обхващат Сумска област. В два от дните не е отчетена нито една атака. За същия период по Южното Слобожанско направление, тоест в северната част на Харковска област, броят на щурмовете е 103. На 8 октомври говорителят на Обединените сили капитан Виктор Трегубов определи положението по участъка като относително стабилно и коментира, че противникът се опитва да се придвижи малко на запад от позициите си по границата. Официални карти, публикувани от Москва за Сумска и Харковска област, показват почти целия граничен пояс с дълбочина до 15 км като контролиран от Русия.

Сезонът се отразява и на сраженията в горските пояси. Още през април руски блогър, близък до Кремъл, предупреди, че групите, проникващи в горите северно от Суми, „не могат да контролират големи горски площи“ заради честите украински контраатаки. На 11 октомври източник, отразяващ действията на руската групировка войски „Север“, обяви, че щурмовете в горите източно от Краснопиля намаляват с настъпването на есента, тъй като листата падат и гората вече не скрива нападателите.

Руската армия обаче не е прекратила действията си навсякъде в областта. Трегубов каза на 13 октомври, че в източните ѝ части руснаците се опитват да превземат изцяло Рясне и „все пак малко да разширят зоната си на контрол, и по границата, и навътре в украинска територия“. По думите му те не успяват да напреднат навътре в украинската територия. Лебедев от своя страна твърди, че руските части напредват към Уланове в Шосткински район и укрепват позициите си в Степок край Краснопиля, но плащат за това с тежки загуби от дроновете на ВСУ. ISW отчита на 12 октомври руски прониквания при Харковка и Рясне. Дори източници от украинска страна не винаги очертават една и съща фронтова линия: на 12 октомври DeepState отбеляза нова руска зона край Садки, 8-и корпус заяви, че това „не отговаря на реалността“, а DeepState отговори, че става въпрос за уточнение на линията, а не за напредване на противника и че руснаците присъстват по границата, но не държат ключовия горски пояс.

Мащабите, за които докладва руското командване, е съвсем друг. На 25 септември командващият руската групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров докладва към министъра на отбраната Андрей Белоусов, че в Сумска област през лятото са били „освободени“ 10 населени места и територия от 250 кв.км. Докладът не съдържа списък на селищата, а независимо потвърждение за посочените мащаби няма. На 22 септември президентът Володимир Зеленски каза пред The Wall Street Journal, че от началото на годината по целия фронт Русия е окупирала около 890 кв.км, а Украйна е освободила към 800. Нетното териториално разширение на руския контрол е 90-100 кв.км. за 9 месеца.

Според ISW целта на руските операции тук е създаването на буферна зона по границата, която може да се отбранява. Украинското издание „Дейком“ още през май предлагаше друго обяснение: дори ограничените атаки на север задържат украински резерви далеч от Донбас и при подобен случай липсата на напредък не означава непременно провал на замисъла. Срещу тази хипотеза говори докладът на Никифоров, в който се посочва изрично „общо направление към град Суми“. С оголването на горите малките руски групи вероятно ще продължат да губят прикритието, на което се основаваше тактиката им, и натискът ще се измести към откритите участъци на изток, при Рясне и Степок. Оценката ще получи потвърждение, ако украинските сили прочистят Юнаковка до центъра и я удържат, а твърдението за Кияница остане без кадри от самото село.

Дронове с изкуствен интелект на CODE 9.2 удрят руската броня отвъд границата

🇺🇦🎯🇷🇺 Дронове камикадзе с изкуствен интелект на 475-и отделен щурмови полк на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), продължават ежедневната си кампания на унищожение срещу руската бронирана техника в пограничните райони на Белгородска област, преди тя изобщо да е достигнала границата с Харковска област. От пресслужбата на полка, по известен като CODE 9.2, се похвалиха, че поразяват руски бронирани машини в почти промишлени мащаби. Ударите падат от другата страна на участъка, в който руският президент Владимир Путин беше разпоредил да бъде установена „буферна зона“ на 15–20 км дълбочина.

Намерението за това Путин обяви сам вече няколко пъти. На 1 септември 2026 г. той заяви, че групировката войски „Север“ продължава разширяването на „зоната на сигурност“ в пограничните райони на Харковска и Сумска области, като за последния месец под неин контрол са минали 14 селища, сред тях Козача Лопан. Говорителят на 14-и армейски корпус на ВСУ Виталий Саранцев оцени дълбочината на търсената ивица на 15–20 км, като вижда в натиска и втора цел: да отклони украински сили от Донецкото направление, където е главното руско настъпателно усилие. По думите му край Козача Лопан руската армия напредва на малки групи през гори и поля, без броня, с подкрепа от артилерия и дронове, изстрелвани от руска територия.

Козача Лопан, гранично селище с 4–5 хиляди жители население до войната, беше окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия и освободено по време на светкавичната контраофанзива в региона през септември 2022 г. На 2 септември 2026 г. корпусът опроверга руския държавен глава, като заяви, че селото остава под украински контрол. Загубите на руските войски в периметъра от началото на сраженията бяха оценени на 178 убити и 210 ранени. Институтът за изследване на войната (ISW) допусна в собствената си оценка от същия ден, че руски диверсионни групи са закрепени в 13% от населения пункт, а до средата на месеца отчете украински контраатаки в околностите му. В репортаж от 2 септември „Украинска правда“ пише, че при среща на журналистите с командира на CODE 9.2 в Харков полкът тъкмо е приключвал със своите операции по прочистване на Козача Лопан, поредното погранично селище, през което проникват руски диверсанти.

Прочистването е подготвено отвъд граничната линия. За да не може руската армия да прехвърли резерви в участъка, CODE 9.2 заедно с други подразделения блокира логистичните маршрути на Белгородска област, проби язовирна стена и разруши всички ключови мостове. „Направихме голяма операция по блокиране на бойното поле и на логистиката. Чухте ли, че там изцяло източиха водохранилището?“, казва пред изданието командирът Олександър Настенко с позивна Флинт, Герой на Украйна. Основните средства при операцията според „Украинска правда“ са били ракетите на американските реактивни системи за залпов огън HIMARS и ударните дронове със среден обсег (middle-strike) – реактивни безпилотни летателни апарати, насочвани към цели на няколко десетки километра дълбочина. Това е втора такава операция на центъра за съвместни действия „Фаланга“, създаден от CODE 9.2 и 1-ви отделен щурмови полк през лятото, за да съчетаят пехота, безпилотни летателни апарати, артилерия и кибервойна.

Полкът е основан в първите седмици на войната като разузнавателен взвод към 92-ра бригада. През 2023 г. към него е създаден ударен взвод с дронове, през 2024 г. подразделението става рота, а през януари 2025 г. е трансформиран в отделен щурмови батальон. От август 2025 г. е полк извън състава на бригадата. От 31 декември 2025 г. в него служат чуждестранни доброволци: по това време беше закрит Интернационалният легион за отбрана на Украйна, който беше част от Сухопътните войски, а два от батальоните му бяха слети в пехотен батальон на 475-и полк. Реорганизацията предизвика недоволство сред чужди бойци. Заместник-командирът на 2-ри легион Андрий Спивка отправи критики, че екипите и разчетите са разбити, а хората са разпределени произволно по свободните длъжности в щурмовия полк.

Флинт формулира целта директно: „Искахме да контролираме бойното поле не на 20 км, а на 100“, а според него основните дронове на полка към днешна дата са „Дартс“ и моделите на Fire Point, а първите удари със среден обсег са били нанесени към края на 2025 г. в операцията за прочистване на Купянск. Днес щурмови полк разполага с обсег на поразяване 50–150 км зад фронта, а само доскоро той възлизаше на не повече от 10–35 км. В арсенала има и дронове, които довършват атаката сами. През май CODE 9.2 публикува кадри на ударен дрон със среден обсег, който захваща набелязаната цел с бордовата камера и започва неизбежното преследване до нейното унищожение. С него са поразени лек автомобил, два микробуса УАЗ „Буханка“ и товарен камион, всички оборудвани със системи за електронна война, пише „Милитарний“. Подобен захват позволява на дрона да стигне и порази целта напълно автономно, дори при сценарии на смущения и загуба на връзка с оператора.

На 16 септември полкът показа подборка с 60 поразени машини в рамките на 24 часа от дроновете „Дартс“, предимно микробуси, пикапи и малки камиони в близкия руски тил. През юли неговата операция „Три дни и три нощи“ завърши със 107 поразени единици техника, сред които севернокорейското 170-мм самоходно оръдие М-1978 „Коксан“, зенитна самоходна установка „Шилка“ и две бронирани бойни машини. Темповете се заплащат с изгубени дронове. По време на третата операция на „Фаланга“, насочена към пътищата около Мелитопол и Бердянск, до целта стигнаха между една трета и половината от всички изстреляни дронове, но останалите поразяваха руски мобилни огневи групи и екипажи на дронове прехващачи. Част от пилотите на CODE 9.2 са управлявали дроновете над юга от Харковска област през Starlink.

В този участък руската страна губи бронята си, още преди да е влязла в боя. Корпусът описва натиска край Козача Лопан като пехотен, дроновете на CODE 9.2 унищожават руската бронирана техника предимно отвъд граничната линия, а преди да зачисти селището прекъсна пътищата, по които руските резерви от Белгород можеха да пристигнат. Съпоставката показва, че ивицата, в която техниката на Москва не може да се движи безопасно, започва на руска територия, и Флинт открито заявява, че има напълно сериозното намерение да тя да достигне дълбочина до 100 км. За отсъствието на броня играе и друго: в репортаж „Украинска правда“ отбелязва, че танкове на бойното поле практически вече няма. Самият Саранцев вижда в натиска и опит да се отклонят украинските защитници от Донбас, за който бронираните части не са нужни. Затова ударите на CODE 9.2 обясняват защо руската броня не стига до границата, но не изчерпват причините Русия да атакува без нея.

Руският натиск край Козача Лопан вероятно ще остане пехотен, а през следващите седмици допълнително ще отслабне, тъй като пътят на руската броня до украинската граница минава през ивица, която се намира под постоянен огневи контрол. Буферната зона, която Москва искаше да изреже в Харковска област, получи огледалния си образ на своя територия, където нейната броня е подложена на унищожение в промишлени мащаби, преди да успее изобщо да доближи земята, която трябва да окупира.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

„Рыбарь“ призна: „буферната зона“ в Харков и Суми не може да спре украинските дронове.

🇷🇺 Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рыбарь“ и редовен гост в ефира на „Соловьов Live“, фактически призна провала на обявената от Кремъл „буферна зона“ по границата с Украйна. По думите му реалността в Харковска и Сумска област е двойна „сива зона“ по 10 км от двете страни на границата, където всяка техника и личен състав незабавно попадат под удари.

Това описание подкопава директно публично заявената цел на президента Владимир Путин и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов, според които буферната зона трябваше да защити Белгородска, Курска и Брянска област от украински обстрел.

Аналогично признание прави и колегата му Александър Арутюнов („Разведос“), който в средата на март 2026 г. заяви в ефира на Соловьов, че „буферната зона“ не работи, защото украинските дронове, доскоро удряли в радиус от няколко километра, вече действат на десетки километри навътре. По думите му разширяването на сивата ивица с още 10–15 км вече не носи реален защитен ефект. Двамата Z-пропагандисти описват едно и също оперативно ограничение от различни ъгли – невъзможността украинският обстрел да бъде изтласкан достатъчно навътре, за да бъдат защитени руските градове по границата.

Самият Звинчук разширява тази картина и към проблема с ударите в дълбокия тил. В коментар за Соловьов от началото от 6 май той описва украинската стратегия като насочена срещу икономическата основа на руската военна машина и определя твърденията за използване на съседни държави като маршрутно прикритие за украински дронове като „най-лесното оправдание“, при положение че ударите вече достигат Урал.

Тази оценка съвпада с публикация на Bloomberg от 5 май, според която около 25% от територията на Русия и близо 70% от населението ѝ попадат в обсега на украинските дронове с максимална дистанция до 1600 км. Ударът по жилищна сграда в Екатеринбург на 25 април и многократните атаки срещу Челябинск, на 1500–1700 км от границата, от началото на април доказват, че концепцията за „дълбок тил“ на територията на Руската федерация на практика е изгубила всякакъв смисъл.

Цената на тези признания е ключова за тяхната тежест. Сраженията в посока Вовчанск бяха предприети на 13 май 2024 г. и продължиха до края на октомври 2025 г., когато руски части обявиха контрол над разрушения до основи град. Според оценки на Генералния щаб на Украйна съотношението на загубите в пиковите фази на сраженията е надхвърляло 8 към 1 в полза на украинските защитници. Институтът за изследване на войната (ISW) още тогава оцени операцията като насочена основно към изграждане на „буфер“ по международната граница, а не към дълбок пробив в Харковска област. Десетки хиляди руски военнослужещи бяха хвърлени и загинаха в щурмовете край Волчанск, Липци и приграничните села, но според Z-блогърите първоначалната цел остава неизпълнена.

С оглед на всичко в края на декември 2025 г. това генерал Валери Герасимов заяви, че Путин е разпоредил разширяване на буферната зона в Сумска и Харковска области през 2026 г. От началото на април групировка войски „Север“ отчита напредък между 400 и 800 м дневно в 6 до 11 участъка, при средни ежедневни загуби от 170–235 души само в едно направление, според собствените руски сводки. Към 15 април около 200 кв. км в Сумска област се намират под руски контрол или в т.нар. зона на инфилтрация. Дори при тази динамика и при официално обявена ширина на „буфера“ от 20 км, концепцията не покрива обсега на съвременните украински дронове, а според самия Звинчук цялата зона вече е „простреляна“.

Оперативните последици от тези признания се очертават в три посоки. Първо, ПВО отбраната на Белгородска, Курска и Брянска области не може да разчита на съществено облекчение с териториално разширение по суша – украинските удари по руски рафинерии в Ярославъл, Ростов на Дон и Перм, както и по военно-промишления комплекс, продължават със същия интензитет. Второ, аргументите за нови настъпателни операции в Сумска област постепенно губят своята вътрешна политическа опора, след като самите Z-канали описват резултата от нея не като защитен пояс, а като постоянно обстрелвана „сива зона“. Трето, Кремъл е изправен пред тежък проблем с контрола върху собствените си военни блогъри – Звинчук и Арутюнов са едни от най-цитираните автори, а публичните им оценки все по-трудно могат да бъдат съгласувани с официалните твърдения на Путин и Герасимов за „защитени“ пригранични региони.

Русия е завладяла само 94 кв. км. нетна територия в Украйна през април.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Руската федерация са завладели общо 94 кв.км украинска територия през април, сочат данните на финландската разузнавателна група Black Bird Group, публикувани в началото на май. Това е третият пореден месец, в който темповете на руското настъпление се задържат значително под средните стойности за 2024 и 2025 г. – след нетен спад от 37 кв.км. през февруари и нарастване от 25 кв.км. през март.

За сравнение, най-високата месечна стойност от ноември 2024 г. е 750 кв.км. Средната месечна стойност през 2025 г. се движеше в диапазона 400–500 кв. км. Тази тенденция беше потвърдена и от Института за изследване на войната (ISW), който за периода 31 март – 28 април отчете нетен спад на териториалния контрол на руската армия.

Руското настъпление през целия месец април беше разпокъсано и традиционно не съумя да постигне пробив на оперативно ниво. На Покровския сектор руските сили продължиха опита за настъпление северно от града, като според украинското командване логистиката им минава през руините на Покровск и Мирноград, а напредъкът се ограничава до отделни пехотни групи. Натискът е насочен към поемане на контрол върху Гришино, Василивка и Новоолександривка. При Костянтинивка руски щурмови групи се опитаха да навлязат в Илинивка и северно от Бересток, но украинските сили отвърнаха с локализирани контраатаки в зоната Костянтинивка–Дружкивка и не позволиха закрепване в самия град. В посока Словянск руските сили масово прибягват до щурмове с мотоциклети, които ISW определи като характерен елемент на пролетно-лятната офанзива за 2026 г.

Южният фронт се консолидира след руската офанзива при Гуляйполе от февруари и март, замислена от руското командване като начало на бърз пробив към Запорожие от изток. Руската армия отчете ограничен напредък при Прилуки, Святопетривка, Оленокостянтинивка и Воздвиживка, но украинските контраатаки към края на януари и през февруари принудиха противника да отстъпи част от своите позиции. През април регионът остана статичен. Украинските части реализираха тактически успехи и към Лиман, в Луганска област и Запорожкото направление, а главнокомандващият генерал Олександър Сирски обяви, че от януари насам украинската армия си е върнала контрола върху 480 кв. км в Запорожка и Днипропетровска област.

Сивите зони – териториите, които никоя от страните не държи трайно – се разширяват по цялото протежение на фронта. Ефектът е пряко следствие от масовото използване на FPV дронове, които правят придвижването на големи групи пехота и техника в първата линия практически невъзможно. Ширината на зоната на поражение от двете страни вече надхвърля 15 км в редица сектори, а руските сили провеждат повечето от настъпленията си чрез малки групи от двама-трима бойци, често на мотоциклети или пеша.

Основната част от руските завоевания през април дойдоха от Харковска и Сумска област, където оперативната група „Север“ продължи да изгражда т.нар. буферна зона по държавната граница. На 8 и 13 април руските сили регистрираха напредък до 500 метра в три погранични сектора на Харковска област, докато в Сумска област са окупирани граничните селища Грабовске и Миропилске на дълбочина 3-4 км. Тези операции изпълняват пряка заповед на Владимир Путин от май 2024 г. и декември 2025 г., предадена публично от началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, за разширяване на буферната зона по държавната граница.

Тактическото значение на набезите през границата остава ограничено. Според ISW и украинското командване настоящите завоевания не носят оперативна заплаха за украинската отбрана, освен ако Кремъл не пренасочи сили от Донбас – ход, който крие риск от ослабване на основното направление. Вероятната цел на групировка войски „Север“ е да фиксира украински резерви по северната граница и Путин да регистрира изпълнение на политическото обещание за буферна зона, без това да забави главните оперативни усилия в Донецка област.

Украйна изгражда внушителен отбранителен вал от Киев до Суми.

🇺🇦🛡️ Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изграждат непрекъсната отбранителна линия с укрепления по северната граница на страната с Русия и Беларус, простираща се от Киевското водохранилище до град Суми.

„Посветили сме значителни сили и ресурси, за да сме сигурни, че тази линия ще бъде изградена в най-кратки срокове“, сподели в интервюто си за „Укринформ“ Васил Сиротенко, ръководител на инженерните войски към Командването на Силите за поддръжка.

Според Сиротенко целта е да се попречи на руските войски да установят т.нар. „буферна зона“ по протежение на границата и да отблъснат украинските сили от ключови отбранителни позиции. За разлика от предишните усилия за укрепване, съсредоточени в непосредствена близост до фронта, новата отбранителна стратегия се разпростира далеч отвъд тях.

Позиции се изграждат не само в първите 20 км навътре от фронта, а също на различни места на дълбочина до 100 км във вътрешността на страната, създавайки ешелонирана отбрана. Проектът предвижда и нови мерки за борба с руските дронове с оптично управление, които се превръщат в нарастваща заплаха на бойното поле.

По-рано OSINT експерти разпространиха оценка, според която руските провали на бойното поле са отворили прозорец от допълнително време, в което Украйна да укрепи и разшири отбранителния вал в няколко посоки от фронтовата линия.

Руските сили разшириха фронта на изток от Суми – украинската отбрана се изтегли на подготвени позиции

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия е напреднала на широк фронт с дължина около 10 км източно от град Суми покрай селата Миропилске, Марине и Новодмитривка, съобщи аналитичният проект DeepState, според когото площта на загубената от украинските сили територия възлиза на около 150 кв.км.

„Най-важният въпрос е кой е трябвало да забележи това по-рано и да предотврати този зародиш", написаха анализаторите в прегледа си на ситуацията по този участък.

Малко по-късно настъплението беше потвърдено и от 14-и армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна, който заяви, че „вследствие на интензивни бойни действия и превъзходство на противника в сили и средства, подразделенията на Силите за отбрана са се преместили към нови подготвени рубежи, за да запазят живота на личния състав, и продължават да удържат отбраната". Село Миропилске се намира на едва 900 метра от държавната граница с Русия, което обяснява уязвимостта на позицията.

Съоснователят на DeepState Руслан Микула заяви за Радио Донбас Реалии, че руските сили са се възползвали от особеностите на терена. „В Сумска област има много горски масиви, някои от които преминават директно на руска територия. Те са практически непрекъснати. Противникът използва именно това – в тези гъсти гори е много трудно да се засича придвижването, както на подстъпите, така и по време на самото движение", обясни Микула. По думите му е рано да се коментират някои аспекти на случилото се, тъй като това може да помогне на противника, и засега отговорността за развитието следва да се търси в „самата организация на Силите за отбрана".

Настъплението е част от руската стратегия за изграждане на „буферна зона" по държавната граница, което беше наредено от президента Владимир Путин още през май 2025 г. В края на същата година Кремъл възложи нейното разширяване като официална задача за 2026 г. От тогава по границата на Сумска и Харковска област се появиха отделни руски вклинявания, срещу които украинските сили водят позиционна отбрана.

Според Института за изучаване на войната (ISW) руската армия не разполага с достатъчно оперативен резерв за пълномащабна офанзива срещу Суми без съществено прегрупиране на сили от други участъци на фронта. Към средата на април руските набезиу по границата остават изолирани и нито едно от тях не е достигнало планираната от Москва дълбочина от 20 км.

Ливанският премиер предупреждава за мащабна израелска окупация и „чужди войни“

🇱🇧 Ливанският премиер Науаф Салам предупреди, че израелските изявления и военни действия сочат към „значително разширяване на окупацията в южен Ливан, разговори за създаване на буферни зони или пояси за сигурност и изселване, което е засегнало повече от един милион ливанци“.

„Стана ясно, че израелската агресия срещу Ливан няма да бъде ограничена“ само до текущите операции след прекратяването на огъня от ноември 2024 г.“, заяви Салам в публично изявление след заседание на кабинета.

През последните 16 месеца, дори преди подновения конфликт с Хизбула, Израел нанасяше удари по Южен Ливан почти ежедневно, атакувайки обекти, които според него са членове и инфраструктура на Хизбула.

Миналата седмица Израел обяви, че ще разшири „буферната зона“ до поречието на река Литани, което де факто е окупация на близо 10% от територията на Ливан. В неделя премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че е наредил на израелската армия „да разшири допълнително текущата зона за сигурност“, за да неутрализира ракетния обстрел от страна на Хизбула.

Салам отбеляза още, че страната му е жертва в чужда война. „Няма да пестим усилия, за да мобилизираме арабска и международна подкрепа“, продължи той, призовавайки за дипломатически усилия за спиране на войната.

Бейрут се стреми да приложи разпоредбите на примирието от ноември 2024 г. Сключено с посредничество от страна на САЩ, то изисква ливанската държава да има монопол върху оръжията и да попречи на Хизбула и други групировки да провеждат военни операции. През март управляващият кабинет въведе забрана на военната дейност на Хизбула и поиска от нея да предаде доброволно оръжията си, а властите и армията заявиха, че са завършили първата фаза от разоръжаването на групировката на юг от река Литани.

Това обаче не спря Хизбула от многократни обстрели срещу Израел от Южен Ливан през месеца, изминал откакто Израел започна последните си атаки срещу Иран.

„Нищо не затвърждава повече обвързването на конфликта на наша земя с чужди войни“ от съобщенията за „съвместни и едновременни операции“, казва Салам, визирайки трансграничния огън, подкрепян от Иран, който предизвика съкрушителния отговор на Израел. Салам заявява, че Ливан е „жертва на война, чийто изход или крайна дата никой не може да предвиди“.

Нетаняху нарежда разширяване на буферната зона в Южен Ливан

🇮🇱 Премиерът Бенямин Нетаняху обяви от Северното командване на Израелските отбранителни сили (IDF), че е наредил допълнително разширяване на буферната зона в Южен Ливан. В изявление, направено след оценка на обстановката с министъра на отбраната, началника на генералния щаб и командирите на бригадите, Нетаняху заяви, че целта е „окончателно осуетяване на заплахата от нахлуване" и отдалечаване на ракетния и противотанковия огън на Хизбула от израелската граница.

„Решени сме да променим ситуацията на север из основи", заяви премиерът, цитиран от Times of Israel.

Нетаняху очерта три буферни зони, създадени от началото на конфликта: в Сирия – от връх Хермон до река Ярмук, в Газа – в повече от половината от територията на ивицата, и в Ливан – зоната, чието разширяване е наредено сега. IDF са разгърнали допълнителна дивизия (162-ра) в Южен Ливан за тази цел. Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че армията ще контролира зона до река Литани – около 30 км северно от границата – докато заплахата от Хизбула не бъде отстранена, предаде Al-Monitor.

Изявлението идва в момент на значителна ескалация на северния фронт. Хизбула е изстреляла 600 ракети, снаряди и дронове в рамките на 24 часа – шесткратно увеличение спрямо предишната дневна средна стойност от около 100, съобщи IDF. Нетаняху призна, че групировката „все още има остатъчна способност" да обстрелва Израел, и заяви, че дискусиите с командирите са били фокусирани върху начините за нейното премахване. Същевременно премиерът твърди, че 150 хиляди ракети и снаряди на Хизбула са унищожени и че хиляди бойци на организацията са ликвидирани – IDF оценява над 750 убити оперативни лица на Хизбула в Ливан от 2 март насам.

Загубите от ливанска страна продължават да растат. Ливанското министерство на здравеопазването заяви, че към 27 март загиналите от израелски удари в страната от 2 март надхвърлят 1110 души, сред които 118 деца, 79 жени и 40 здравни работници, предаде Al Jazeera. Близо 1 милион души, около 20% от населението на страната, са разселени. Израелската армия започна наземни операции в Южен Ливан на 16 март, а от 2 март провежда мащабна въздушна кампания, включваща удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и южноливански градове като Набатие и Тир.

Разширяването на буферната зона повтаря исторически модел. По данни на Cyprus Mail и Al-Monitor, Израел е окупирал Южен Ливан между 1982 и 2000 г., поддържайки т.нар. „зона за сигурност" на дълбочина до 20 км. Нетаняху представя настоящата стъпка като коренно различна доктрина: не окупация, а „отбранителна буферна зона", но за критиците разликата е преди всичко терминологична. Хизбула отхвърли преговори, докато продължават бойните действия, съобщи TRT World.

Орбан: Украйна трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Русия.

🇭🇺 Унгарският министър-председател Виктор Орбан направи редица изявления за Украйна, като заяви, че тя трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Руската федерация.

Орбан отказа на Украйна правото на присъединяване към Европейския съюз, от което навремето се е възползвала родната му страна, позовавайки се на войната на Русия. Изявление унгарският премиер направи в своя профил на X.

Той за пореден път повдигна темата за Украйна и нейната интеграция в ЕС в поредно интервю, фрагмент от което публикува в своя акаунт. В него ръководителят на унгарското правителство, който систематично и последователно блокира решенията на ЕС относно помощта за Украйна, нейната интеграция и засилването на натиска върху руския агресор, предложи „стратегическо сътрудничество“ на Киев.

„Унгария предлага стратегическо сътрудничество с Украйна – прагматично, гъвкаво и основано на взаимни интереси, а не необратима интеграция. Членството на Украйна в ЕС ще пренесе войната в сърцето на Европа, а нашите семейства не трябва да се сблъскват с риск. Тези времена изискват спокойно разсъждение, а не театрални заплахи“, заяви Орбан и за пореден път пропусна да спомене, че войната е започната от Русия, към която той демонстрира сериозна привързаност.

„Днес съдбата на Украйна е такава, че тя е буферна държава, граничеща с Русия. Не сме готови да приемем такава съдба. Унгарците току-що избягаха от това. Ние също бяхме буферна страна по време на Студената война. Не бяхме част от Съветския съюз, но бяхме на западния периметър на Съветския съюз, на източния периметър на западния свят, но ние бяхме буфер. Ние не искаме да се връщаме към тази позиция. Украйна е в такава ситуация. Това може да е неудобно, може да не е добре и някой иска да се измъкне от това, но факт е, че страната не може да си смени адреса“, заяви унгарският премиер.

Това не е първият опит на Орбан да съчини аргументи относно недопустимостта на влизането на Украйна в ЕС. Така след разпространението от унгарските власти на тези за това как украинците „ще отнемат пари от унгарците“, Орбан заяви, че е против европейската интеграция на Украйна, защото не иска „да бъде в общност със страна, която представлява заплаха“. Москва пък, където унгарският премиер многократно е пътувал и то след началото на руската агресия, изглежда не е такава заплаха в неговите очи.

Освен това Орбан не иска да вижда украинската държава сред страните-членки на НАТО и описа недопускането на нейното членство в Алианса като „своя задача“.

В същото време той периодично се опитва ту да приспи европейската бдителност със заявления за руската военна слабост пред НАТО, ту да посее страх в европейците с твърдения, че Русия печели и Украйна и ≈Европа вече са загубили войната.

Принудителна евакуация в още 11 села в Сумска област заради засилени руски атаки

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските власти разпоредиха задължителна евакуация на жителите от още 11 села в Сумска област в резултат на ескалиращите руски обстрели, съобщи областният губернатор Олег Хригорьов на 31 май.

Хригорьов подписа заповедта с мотива за „постоянната заплаха за живота на цивилното население“, породена от непрекъснатия артилерийски огън в региона. Евакуацията обхваща населени места, разположени в близост до руската граница.

„Русия продължава своя терор над пограничните територии, а нашата обща задача е да спасим всеки човешки живот“, заяви той, призовавайки местните жители „да не отлагат решението за евакуация“, като подчерта, че престоят в зона на постоянна опасност е „пряка заплаха за живота и здравето им“.

С новата заповед общият брой на населените места под задължителна евакуация в Сумска област достига 213.

Мярката идва на фона на предупреждения от украински официални лица и военни анализатори за възможна нова руска офанзива в региона. На 29 май говорителят на Държавната гранична служба Андрий Демченко заяви, че Русия е съсредоточила „достатъчно сили“ в съседната Курска област, за да предприеме нападение срещу Сумска област.

По думите му, руски войски са останали позиционирани в Курска област още от изтласкването им по време на украинската контраофанзива през август 2024 г. Оттогава Киев наблюдава колебания в броя на войниците и военната техника край границата.

„Те имат достатъчно сили в Курска област, за да осъществят операции срещу нашата граница и да опитат атака срещу украинска територия“, отбеляза Демченко.

Ситуацията се влоши допълнително след неотдавнашното превземане на четири гранични села от руски сили – Новенке, Журавка, Веселивка и Басивка. Президентът Володимир Зеленски по-рано предупреди, че Москва концентрира около 50 000 войници край границата със Сумска област, с цел създаване на 10-километрова буферна зона.

ISW: Руската армия няма капацитет за значителна офанзива срещу Суми.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Институтът за изследване на войната (ISW) съобщава, че руските сили регистрират бавен напредък в граничния регион между Сумска и Курска област, но въпреки това има индикации, че руската армия няма капацитет да започне значителна офанзива срещу град Суми в близко бъдеще без значителни подкрепления.

В интервю за украинската медия LB.UA, командващият украинската армия генерал Олександър Сирски спомена, че руските сили засилват своите атаки по всички основни фронтове и започват настъпателни операции конкретно в Сумска и Харковска области.

Наблюденията от последния месец сочат последователни руски действия по стратегическа линия, минаваща от Володимировка през Журавка до Новенке, северно от Суми и усилия за изтласкване на украинските сили от южната Курска област, особено южно от Суджа. Руският напредък беше особено изразен в началото на март, когато споделянето на разузнавателна информация от САЩ беше временно спряно, което доведе до бърз първоначален натиск от страна на руските войски. Въпреки това, когато украинските сили се оттеглиха към укрепени позиции в Суджа, напредъкът на Русия започна да отслабва, особено след повторното им ангажиране с HIMARS.

В хода на тези събития украинският наблюдател Константин Машовец съобщава, че елементи от различни руски въздушно-десантни части, включително 76-та и 83-та въздушно-десантни дивизии, са превзели град Басивка и се опитват да се придвижат по-на юг към Локня, като същевременно се насочват към магистрала H-07. Продължават руските атаки по оста Володимировка-Веселивка с цел консолидиране на силите близо до новия клин при Басивка. Съобщава се, че 106-та и 11-а въздушно-десантна бригада участват в операции от територии близо до Гоголевка и Олешня, насочвайки усилията си към ГКПП Суджа по протежение на международната граница.

Приблизителната численост на руските сили в Курска област варира между 62 и 65 000 души личен състав, цифра, която не изглежда да е значително подсилена, което показва, че руското военно ръководство не планира голяма офанзива в близко бъдеще. Вместо това съществуват предположения, че фокусът е върху създаването на буферна зона по протежение на границата, особено с намерението за бъдещ натиск върху град Суми. Директивите на президента Путин до военното му ръководство за създаването на тази зона за сигурност предполагат дългосрочен стратегически подход, който би могъл да позволи допълнителни териториални претенции.

Исторически това се разглежда в съгласие с миналите претенции на Русия върху територии като Донецк, Запорожие и Херсон, засилвайки техния наратив за „исторически руски земи“. Ако те успеят да осигурят буферна зона в северната част на Сумска област, това може да послужи като платформа за преговори за териториални корекции при всякакви бъдещи мирни дискусии с Украйна.

Оперативният капацитет на групировката на руските сили в Курск не изглежда благоприятен за успешно превземане на големи градски райони след осем месеца продължителни бойни операции без допълнително увеличаване на войските от други фронтове. Докладите сочат за възможно предислоциране на определени части, като 155-та морска пехотна бригада, за да отговорят на натиск в други области, което може да повлияе на общата военна ефективност в Курска област.

В съгласувани усилия за укрепване на военния капацитет Русия използва севернокорейски сили, въпреки че доказателствата относно тяхната бойна ефективност в момента са оскъдни. Генерал Сирски посочи, че корейските войски са адаптирали своето обучение и оперативни стандарти, за да се приравнят по-тясно с руските военни доктрини, след като им бяха нанесени тежки загуби. В момента има четири севернокорейски бригади, ангажирани в бойни операции в района, което потенциално означава значителна ескалация на тяхното участие.

Съобщава се, че усилията за набиране на личен състав в руската армия се увеличават, като всеки месец чрез финансови стимули се набират около 8 до 9 000 нови военнослужещи, което сочи за нарастваща оперативна сила от около 623 000 военнослужещи, заяви генерал Сирски. Това увеличение на войските е от решаващо значение за поддържане на натиска в продължаващия конфликт, тъй като Украйна развива тактическите си способности за дронове с голям обсег. Украинските безпилотни самолети бяха активно интегрирани в бойни операции, подчертавайки напредъка в технологиите с новоразработени ударни безпилотни самолети с голям обсег, демонстриращи обхват над 1700 км.

Едновременно с това подобренията в ефективността на украинските артилерийски удари накараха руските сили да намалят значително разходите си за артилерийски снаряди, показвайки промяна в оперативната динамика на бойното поле. Слухове и оплаквания от руски военни блогъри сочат, че продължаващите украински настъпателни действия с дронове причиняват значителни трудности за руските сили, особено тези, които са ангажирани южно от Покровск.

На геополитическия фронт, Китайската народна република официално отрече твърденията за изпращане на военни в подкрепа на руската армия след неотдавнашни съобщения за китайски граждани, участващи в сраженията на фронта в Украйна. Говорителят на китайското външно министерство Лин Джиан настоя, че Пекин продължава да призовава своите граждани да се въздържат от намеса в конфликти и в момента проверява ситуацията относно докладваните инциденти с пленени китайски бойци.