Форумът „Валдай“ се мести от Сочи в Московска област

🇷🇺 Годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“, от чиято трибуна вече две десетилетия руският президент Владимир Путин излага собствения си прочит на международния ред, тази година няма да се проведе в Сочи. Според Financial Times президентската охрана е настояла той да бъде преместен в Московска област поради сериозната заплаха от украински дронове по руското крайбрежие на Черно море. Изданието съобщи това на 15 септември, позовавайки се на четирима източници, запознати с решението.

Около 120 гости вече са били получили покани за събитието в черноморския курорт, когато през август неговите организатори са ги уведомили за промяната. Според източниците на Financial Times за това са настоявали от Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на висшите държавни лица и охраната на обектите, в които работят. На 14 септември клубът потвърди, че 23-тата годишна среща ще бъде проведена в Московска област от 28 септември до 1 октомври на тема „Отговорност за бъдещето: границите на възможното или възможности без граници?“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и организаторите не са отговорили на въпросите на изданието във връзка с причината за преместването.

Клубът съществува от 2004 г. като форум, на който руското политическо ръководство представя подробно позициите си във външната политика пред чуждестранни изследователи и журналисти. Пленарната сесия с Путин обикновено е сред основните поводи за публично излагане на тези позиции. Сочи е традиционното място на провеждане, но други места също са били домакин: 17-ата през 2020 г. се състоя в Москва заради пандемията, която възпрепятства пътуванията на чуждестранни участници, а 19-ата през 2022 г. също беше в столицата. През 2020 г. причината беше обявена публично; за сегашната промяна обяснение дават само източниците на Financial Times. Тази година се очаква да участват министърът на външните работи Сергей Лавров, вицепремиерът Александър Новак и помощникът на президента Максим Орешкин.

Преместването се вписва в наблюдаваното ограничаване на посещенията на Путин в Сочи, въпреки че това само по себе си да не установява причината за промяната. Резиденцията „Бочаров ручей“ дълго беше едно от най-често използваните му работни места. Посочените данни сочат 24 посещения в курорта през 2021 г. – последната пълна година преди пълномащабната инвазия – и по две през 2024 и 2025 г. Последното беше през октомври 2025 г. Тогава 22-рата среща на клуба се проведе в Сочи от 29 септември до 2 октомври на тема „Полицентричният свят: инструкция за употреба“, а Путин говори и отговаря на въпроси почти четири часа на пленарната сесия. Оттогава няма данни за негова публична поява в града.

Сходна тенденция описват руското издание „Агентство“ и Novaya Gazeta Europe. През август те съобщиха, че Путин е прекратил своите посещения в областите от европейската част на Русия, до които украинските дронове достигат редовно. Според анализа им при подновените пътувания през юли и август той е посетил почти изцяло градове отвъд Урал. Изводът се основава на разпределението им: избраните региони или не са били атакувани, или са били атакувани рядко. Това подкрепя хипотезата, че заплахата има пряко влияние върху избора на местата.

Петербургският международен икономически форум показва, че украинските удари не водят автоматично до отмяна на събития с участието на Путин. Форумът започна на 3 юни 2026 г. на фона на мащабна атака с дронове: властите докладваха 50 свалени над Ленинградска област, а работата на летище „Пулково“ беше временно ограничена. Украински удар по петролен терминал в Санкт Петербург предизвика пожар, чийто огромни стълбове дим се виждаха директно от мястото, където се провеждаше форума, а кадри обиколиха интернет. Въпреки това Путин участва в пленарното заседание на 5 юни.

През последните 6 седмици бяха нанесени серия от украински удари срещу руското крайбрежие на Черно море, включително по ПВО комплекси. За нощта на 9 август командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди, с позивна „Мадяр“, съобщи за поразена позиция на С-400 „Триумф“ край курортния град Геленджик, разположен на 251 км от Сочи. По думите му същата установка е изстреляла 6 ракети към територията на Украйна на предния ден, а след удара е горяла в продължение на 3 часа. За същата нощ той докладва за поразен комплекс „Тор“ в Ростовска област, „Панцир-С1“ в Ейск и две радарни станции.

В нощта срещу 4 септември украински дронове удариха Сочи и съседната федерална територия „Сириус“, която е отделена от Краснодарския край и се управлява директно от Москва. Оперативният щаб на региона потвърди атаката и възникналия пожар в петролна база. Каналът ASTRA в Telegram уточни, че става въпрос за базата на „Роснефт-Кубаннефтепродукт“ в Адлерски район. Анализ на кадри от очевидци отчете и второ огнище край река Псоу, на границата с Абхазия, в район, където се посочва, че е разгърнат ЗРК С-300 или С-400. Резиденцията на Путин се намира на няколко десетки километра от там.

За вечерта на 9 септември, 5 дни преди клубът да обяви новото място на провеждане, беше докладван удар на украински морски дронове по крайбрежната ивица на Сочи. По данни на властите в Краснодарския край са ранени около 30 души, сред които 2 деца. Атаката е извършена по време на концерт в крайбрежна зала „Фестивальный“. Публиката е евакуирана, а по крайбрежието избухва пожар. Заплахата от морски дронове изисква и мерки за защита откъм морето, включващи наблюдение от брега и патрулни плавателни съдове. Разположените в района зенитно-ракетни комплекси не изчерпват необходимата защита.

Атаките от началото на месеца обаче са извършени след момента, в който уведомлението е било изпратено до гостите на събитието. Те илюстрират продължаващата заплаха за района, но сами по себе си не дават обяснение на вече взетото към онзи момент решение.

Ударите засягат и други части на Краснодарския край. Рафинерията в Туапсе беше атакувана цели четири пъти в рамките на няколко дни от средата на април до 1 май. При последния удар срещу нея беше запален морският терминал, а предходните доведоха до загинали и разлив на гориво към реката и морето. В нощта срещу 12 август губернаторът Вениамин Кондратиев съобщи за двама загинали, сред които 8-годишно дете в Новоросийск, и 12 ранени при мащабна атака с дронове.

Преместването в Московска област не поставя форума извън обхвата на украинските дронове. През нощта срещу 2 септември Росавиация ограничи работата на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметьево“ заради приближаващи безпилотни летателни апарати. На следващата нощ кметът Сергей Собянин съобщи за 10 свалени дрона на подстъпите към столицата. Евентуалното предимство на новото място би зависело от конкретните условия за охрана и противовъздушна защита.

Сведенията за удари по Геленджик, Сочи и „Сириус“, заедно с изключително редките посещения на Путин и последователното избягване на Европейска част на Русия, подкрепят хипотезата, че заплахата е решаваща за тези решения. Ако обяснението на източниците на Financial Times е коректно, преместването на „Валдай“ е конкретен пример как заплахата влияе върху организацията на ежегодни събития от ключово значение за Путин.

Лукашенко е участвал в необявена среща с Путин в резиденция „Валдай“.

🇷🇺🤝🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко е участвал в необявена среща с руския си колега Владимир Путин в неговата частна резиденция „Валдай“ в Новгородска област – място, което рядко се използва за разговори между официални лица. Срещата се е провела в петък, но беше обявена от двете страни публично едва след като Лукашенко се е завърнал в Беларус, съобщава РБК.

Данните от мониторинг на въздушния трафик (ADS-B) показват, че самолетът на беларуския държавен глава е излетял от международно летище Минск в 09:46 ч. московско време, след което е изключил своя транспондер над Тверска област, докато движението по магистрала М-11 в близост до резиденцията е било временно спряно.

Кремъл потвърди преговорите след техния край. Прессекретарят Дмитрий Песков заяви, че дискусиите са били фокусирани върху дневния ред на Съюзната държава – търговията, икономиката и регионалната сигурност, като допълни, че няма да бъдат предавани официални изявления за медиите. Непредвиденото посещение се проведе непосредствено след като Лукашенко публично поиска от руския посланик Борис Гризлов да въздържа Минск от въвличане в настоящите бойни действия.

Докладите сочат, че Кремъл използва финансови и правни механизми в рамките на Съюзната държава, за да окаже натиск върху Беларус за отваряне на втори фронт и интегрирането на нейни граждани в руската армия. Междувременно Лукашенко обяви, че наскоро се е срещнал с пратеници на украинския президент Володимир Зеленски.

Според Der Spiegel, ултиматумът на Зеленски е оказал сериозно влияние на „последния европейски диктатор“, който според информацията през седмицата се е страхувал повече от украински дронове, отколкото от руския президент.

Публичното предупреждение, отправено на 19 юни, даде строг 7-дневен срок за премахване на ретранслатори, разположени по границата с Украйна за насочване на руски дронове, под заплаха за директни военни действия от страна на Украйна. По-късно разузнавателни доклади разкриха, че оборудването е преустановило работа на 22 юни, още преди изтичането на крайния срок.

Преди това Лукашенко настояваше, че заема „миролюбива“ позиция спрямо Украйна, но заплаши, че характерът на войната ще се промени мигновено, ако Киев се опита да въвлече Беларус в боевете. Той разказа за скорошна среща в Минск с пратеници на Зеленски, от които е поискал да предадат неговото предупреждение до Киев.

Пръстен от ПВО: Седем нови кули „Панцир“ пазят резиденцията на Путин във Валдай.

🇷🇺🛡️ Седем нови кули за противовъздушна отбрана „Панцир“ са били изградени около резиденцията на руския президент Владимир Путин във Валдай през март, с което общият брой на посочените структури вече е 27, съобщава Радио Свобода.

Руската служба на Радио Свобода информира, че строителството на всички 7 нови кули е започнало в един и същи ден, базирайки се на анализ на сателитни изображения от Planet Labs. Отбелязано е, че разположението на ПВО системите около Валдай повтаря модела, наблюдаван по-рано около Москва, системите са подредени в два пръстена с по-голям и по-малък радиус около резиденцията.

Новото укрепване показва разширен защитен периметър около един от най-известните комплекси на Путин. През последните години Валдай е обект на многократни проверки от страна на разследващи журналисти.

Журналисти от „Система“, разследващият проект на „Радио Свобода“, по-рано съобщиха, че мащабното покритие на противовъздушната отбрана може да се обясни с факта, че Путин прекарва значително време там. Те посочиха още, че в резиденцията е изградено копие на кабинета на руския лидер в Кремъл.

Новите позиции на „Панцир“ съвпадат и с по-широките стъпки за затягане на сигурността около резиденции, свързани с Путин, в други части на Русия. Това включва проекта на Федералната служба за охрана за нова защитена зона около резиденцията „Бочаров ручей“ в Сочи, който се появи в портала за правни актове на Русия и бе оповестен на 13 март.

Проектът ще обхване повече от три квадратни километра на суша и в морето, като се забраняват полетите на дронове, закотвянето на повечето видове плавателни съдове, изграждането на хеликоптерни площадки, изхвърлянето на отпадъци и редица други дейности в близост до обекта.

Подобни защитени зони вече бяха създадени около резиденциите, свързани с Путин, в Ново-Огарьово, Валдай и Калининградска област в периода между 2023 г. и 2025 г., преди появата на предложението за Сочи.

Fact check: Путин излъга, че Русия е била отхвърлена от членство в НАТО два пъти.

🇷🇺🤥 В речта си на Международния дискусионен клуб „Валдай“ руският президент Владимир Путин направи твърдение, че Русия е изразила готовност да се присъедини към НАТО през 1954 и 2000 г. но и в двата пъти е била „категорично отхвърлена“. Историческите факти обаче сочат, че подобно твърдение е подвеждащо и не отразява реалния ход на събитията.

През 1954 г. Съветският съюз действително отправя предложение да стане член от НАТО, но това е част от по-широка дипломатическа инициатива на Москва за създаване на общоевропейска система за сигурност, насочена преди всичко към спиране на повторното въоръжаване на Западна Германия и нейното включване в НАТО.

Правителствата на западните държави възприемат предложението като несериозно: разсекретени документи от службите на САЩ и Великобритания сочат, че то е разглеждано като пропагандна маневра, а не като искрен стремеж за интеграция на СССР в западен отбранителен съюз, основан на демокрация и общи ценности. Именно пълната съвместимост между принципите на НАТО и тези на съветската система прави членството невъзможно.

През 2000 г. Путин повдига въпроса за членство в разговор с американския президент Бил Клинтън. Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън уточнява в мемоарите си и в интервюта, че руският президент никога не е подавал официална молба. Вместо това той е попитал как Москва би могла да се интегрира „ако бъде третирана като равноправен партньор“. Официална кандидатура не последва, поради което няма как НАТО да е излизал с отказ.

Освен това към този момент Руската федерация вече беше поела курс към силна централизация на властта и отдалечаване от стандартите на НАТО за демокрация и колективна отбрана, което прави членството твърде малко вероятно.

Следователно твърдението на Путин за „категоричното отхвърляне“ на Русия от страна на НАТО не отговаря на истината. Предложението на СССР през 1954 г. е било изцяло политически ход, насочен срещу разширяването на НАТО, а не сериозно намерение за кандидатура. През 2000 г. не е подавана официална молба и Алиансът никога не е получавал формално запитване, на което трябва да отговори, така че наративът на Путин е поредния му опит за изопачаване реалната история.

12 позиции на противовъздушна отбрана са разположени около резиденцията на Путин във Валдай.

🇷🇺 Около резиденцията на руския президент Владимир Путин във Валдай са разположени 12 позиции на противовъздушна отбрана, основно със зенитно-ракетни комплекси „Панцир-С1“, разположени на кули, но също така и С-400.

Това съобщава руската служба на „Радио Свобода“, която е анализирала нови спътникови снимки от Яндекс и снимки от услугата Яндекс.Дзеркала.

За сравнение, в Москва и Московска област, с население над 20 милиона души, журналистите са открили едва 60 позиции на ПВО.

Преди година независими медии съобщиха, че на остров Рябиновий, който се намира на 3,7 км от резиденцията на Путин във Валдай, е инсталирана ПВО система Панцир-С1, също на кула.

През януари 2023 г. изданието „Агентство“ съобщи, че комплекс Панцир-С1 е поставен в село Ящерове в Новгородска област, на около 6 км от валдайската резиденция на Путин. Информацията се основава на снимка, предоставена от местен жител, както и на разкази на жители на Ящерове и съседни села.

Според източници, вероятната спътница на Путин Алина Кабаева често прекарва време във Валдай заедно с техните общи деца. През 2023 г. изданието „Проект“ съобщи, че за тях е построен нов дом, а помощничките ѝ имат апартаменти в близост до резиденцията.