🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският национален антитерористичен комитет обяви антитерористична операция в Белгородска, Брянска и Курска области на 9 август в отговор на украинското нахлуване в Курска област.
Ръководителят на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и председател на Националния антитерористичен комитет Александър Бортников обяви антитерористични операции в Белгородска, Брянска и Курска области в отговор на „диверсионно-разузнавателни части“, извършващи „терористични действия“ в Русия и „части на украинските въоръжени сили“, извършващи „терористична атака“ в Курска област. Антитерористичната операция позволява на руските власти да предприемат редица мерки, включително спиране или ограничаване на комуникационни услуги, наблюдение на телекомуникационни канали, конфискуване на превозни средства и навлизане в частна собственост. По-рано руските власти обявиха антитерористична операция в Белгородска област за един ден през май 2023 г. в отговор на нападенията на изцяло руски проукраински елементи. По-конкретно, Кремъл не пожела да обяви военно положение или официално състояние на война срещу Украйна – по-сериозни форми на отговор, които биха мобилизирали по-мащабни държавни ресурси чрез по-широка и по-разрушителна вътрешнополитическа мобилизация.
Кремъл вероятно е решил да обяви антитерористична операция – за разлика от военно положение – за да омаловажи мащаба на украинското нахлуване в Курска област и да предотврати вътрешна паника или обратна реакция – демонстрирайки нежеланието на Кремъл да предприеме по-драстични мерки в отговор към ситуацията.
Руското опозиционно издание
Вёрстка
съобщи на 8 август, че източник, близък до комисията по отбрана на Съвета на федерацията на Русия, е заявил, че администрацията на руския президент е препоръчала на руските депутати и сенатори да не коментират събитията в Курска област „до второ нареждане“ или да ги обсъждат колкото е възможно по-кратко, позовавайки се само на официални изявления. Руските милблогъри предлагат Кремъл официално да обяви война на Украйна и го критикуват, че не е обявил военно положение вместо антитерористичната операция . Обявяването на военно положение би позволило на руските власти да предприемат по-драстични мерки, като забрана на митинги и демонстрации, въвеждане на полицейски час и организиране на отбранително производство в по-големи мащаби. Руският президент Владимир Путин се въздържа от официално обявяване на военно положение, многократно демонстрира нежеланието си да прехвърли руското общество изцяло към военновременна икономика и се отказа да обяви обща мобилизация като част от по-широките усилия за предотвратяване на вътрешно недоволство, което би могло да застраши стабилността на режима му.
Вероятно Путин е назначил Бортников за ръководител на антитерористичната операция, тъй като преди това се е доказал като способен ръководител по време на кризи, застрашаващи вътрешната стабилност и режима в Кремъл.
Член 13 от руския федерален закон „За борба с тероризма“ гласи, че „лицето, което е взело решение за провеждане на антитерористична операция... е ръководител на антитерористичната операция и носи лична отговорност за нейното провеждане“ — което показва, че Бортников ще ръководи антитерористичната операция. Съобщава се, че Бортников е осигурявал гаранции за сигурността на вече починалия финансист на групата Вагнер Евгений Пригожин в преговорите за прекратяване на бунта на Вагнер от 24 юни 2023 г., а Путин публично похвали ФСБ за гарантирането на руската сигурност и суверенитет директно след преизбирането му през март 2024 г. Декларацията за антитерористичната операция под ръководството на Бортников предполага, че Путин е бил недоволен от начина, по който руското военно командване се справя със ситуацията в Курска област. По време на среща с Путин на 7 август началникът на Генералния щаб армейски генерал Валерий Герасимов се опита да представи, че ситуацията е под контрол и Северната групировка на силите и. ФСБ са спряли украинското настъпление в Курска област. Путин ръководи среща на постоянните членове на Съвета за сигурност на 9 август, на която беше обсъдена „борбата с тероризма“ в Русия. Кремъл заяви, че Бортников е дал доклад по време на срещата, а Съветът за сигурност вероятно е обсъдил антитерористичната операция в граничната зона. Герасимов не е постоянен член на Съвета за сигурност и не присъства на срещата, но руският министър на отбраната Андрей Белоусов е.
Сложният процес по командване и контрол (C2) на ръководената от ФСБ антитерористична операция под ръководството на Бортников може да намали ефективността на руския отговор на украинската трансгранична операция. Член 9 от Закона за антитерористичните операции гласи, че „частите и съединенията на руските въоръжени сили се включват в провеждането на антитерористична операция по решение на ръководителя на антитерористичната операция“. Росгвардия заяви на 10 август, че елементи от Росгвардия, ФСБ и Министерството на вътрешните работи (МВД) участват в антитерористичната операция в Белгородска, Брянска и Курска области. Граничните райони на Белгородска, Брянска и Курска области попадат в зоната на отговорност (AOR) на Северната групировка на силите и елементите под ръководството на руското Министерство на отбраната (MO) вероятно са най-добре оборудвани за изтласкване на украинските сили обратно през държавната граница. Не е ясно как ФСБ и Бортников ще създадат ясна съвместна организация за командване и контрол сред тези разнородни елементи и вероятно ще има търкания и бюрократични пречки между ФСБ и други структури, които ще намалят общата бойна ефективност на руските сили.
Руското министерство на отбраната изглежда разчита на комбинация от наборници, които вече действат в Курска област, елементи от Северната групировка на силите и елементи, преразпределени от по-нископриоритетни зони по фронта в Украйна, за да се защитават срещу украинската операция в Курска област, което вероятно изостря дезорганизацията на руския отговор.
Руски милиблогъри заявиха на 9 и 10 август, че руските сили са започнали странично преразпределяне на някои части от други направления по фронтовата линия и прехвърляне на резерви за отбранителни операции в Курска област, като един от военните блогъри твърди, че руските сили са прехвърлили до девет неуточнени бригади към Курска област. Известен украински канал в платформата Telegram заяви на 9 август, че руските сили са преразпределили елементи от следните части от фронтовите зони към Курска област:
-
от Херсонска област
- два въздушнодесантни батальона и елементи от 810-та морска пехотна бригада (Черноморски флот на ВМС)
-
от Запорожка област
- 38-ма и 64-та мотострелкови бригади (35-та общовойска армия, Източен военен окръг)
-
от Донецка област, сектор Покровск
- няколко неназовани пехотни батальона
-
от Луганска област
- "брадати" бойци (вероятно се има предвид чеченските части на Ахмат)
-
от Харковска област, сектор Купянск
- пехотен батальон от 488-ми мотострелкови полк (144-та мотострелкова дивизия, 20-та общовойскова армия, Московски военен окръг)
-
от Харковска област, сектор Вовчанск
- 1009-ти мотострелкови полк (6-та общовойскова армия, Ленинградски военен окръг)
- 79-ти мотострелкови полк (18-та мотострелкова дивизия, 11-ти армейски корпус, Ленинградски военен окръг)
- 272-ри мотострелкови полк (47-ма танкова дивизия, 1-ва гвардейска танкова армия, Московски военен окръг)
- 138-ма мотострелкова бригада (6-та общовойскова армия, Ленинградски военен окръг)
- неназован мотострелкови полк, действащ близо до Сотницки Козачок
-
от Белгородска област
- рота от неуточнена мотострелкова бригада, действаща в Грайворонски район
Изглежда, че руското военно командване избягва предислоцирането на значителни елементи от боеспособни единици от секторите Покровск и Торецк – оценените като най-приоритетни сектори за руските военни усилия в Източна Украйна.
Украинският източник отбеляза, че тези предислокации включват както подразделения от фронтовата линия, така и части без боен опит и наборници и елементи от оперативния резерв на Русия. Руски източници публикуваха кадри на елементи от руската 810-а морска пехотна бригада, сражаващи се близо до Суджа и Мартиновка на 10 август. Съобщава се, че украинските сили са взели в плен наборници от 488-ми мотострелкови полк и 1428-ми мотострелкови полк (150-та мотострелкова дивизия, 8-ма общовойскова армия, Южен военен окръг) в Курска област. Елементи от чеченския отряд „Аида“ и сражаващата се в Донецка област доброволческа бригада „Пятнашка“ също са забелязани в Курска област. Украински военен експерт предполага, че елементи от руската 155-та гвардейска бригада на морската пехота (Тихоокеански флот на ВМС) също са предислоцирани за спиране на украинското настъпление в Курска област, имайки предвид присъствието им в северната част на Харковска област.
Използването на наборници, вече разположени в Курска област
подразделения
и такива, сражаващи се в съседната Харковска област, както и страничното преразпределяне на активи в целия театър, за противодействие на украинското настъпление е в съответствие с редица начини на действие на руските сили, прогнозирани от ISW.
ISW прогнозира четири вероятни начина на действия, включващи силите, които руското командване може да избере да защитава срещу украинското нахлуване:
- COA 1: че руснаците могат да решат да използват съществуващи сили и наборници, които вече се защитават в международната гранична зона;
- COA 2: руското командване може да се изтегли от Северната групировка на силите в и в близост до Курска област;
- COA 3: Русия може да преразположи оперативни резерви или фронтови части от другаде на театъра.
Предислокациите на наборници, елементи на Северната групировка на силите и избрани части от някои сектори на фронта в Украйна, предполагат, че руското военно командване е преценило, че възможните прекъсвания на настъпателните операции в северната част на Харковска област и други по-малко критични фронтови райони са приемлив риск, за да се отговори адекватно на украинското настъпление. В същото време Кремъл изглежда избягва пренасочването на активи от секторите от фронта с по-висок приоритет в Донецка област. Известен руски милблогър и бивш инструктор на „Щурм-Z“ отряди смята, че тези пренасочвания отслабват руските сили в други направления и до голяма степен говорят за липса на оперативни резерви. Ако руското командване избере да задържи тези преразпределени резерви и фронтови части в Курска област в близък до средносрочен план, по всяка вероятност това ще изостри допълнително организационните трудности, с които се сблъсква руското командване в Курска област, които вероятно ще възникнат като пряко следствие от третирането на руската отбрана срещу конвенционалната военна операция на Украйна като "антитерористична операция", подчинена на ФСБ и Бортников. Възможно е така създалата се ситуация да доведе до уязвимости, от които украинските сили биха могли да се възползват.
Руското МО изглежда разчита на някои калени в битки подразделения за провеждане на настъпателни и отбранителни операции в най-критичните сектори от фронта.
По-рано руското командване е извършило странично разполагане на части от 155-та и 810-та гвардейски бригади на морската пехота, доброволческата бригада „Пятнашка“ и части на въздушно-десантни войски (ВДВ) в множество сектори на Източна и Южна Украйна за провеждане на настъпателни операции по време на най-интензивните фази от руската офанзива. 155-та бригада стана печално известна с участието си в завършилия с разгром руски натиск към Въгледар от края на 2022 г. и началото на 2023 г. По-късно тя взе участие в битката за Маринка югозападно от град Донецк, след което беше разгърната за участие в руската офанзива северно от град Харков през май 2024 г. - до голяма степен без възможност за почивка и възстановяване. 810-та морска пехотна бригада участва в битките за Волноваха и Мариупол, Донецка област, и защитата срещу украинските атаки на левия бряг на река Днепър край село Кринки, Херсонска област. Съобщава се, че много от тези части са били напълно унищожени и възстановявани многократно поради разчитането на руското командване на тях на бойното поле и тяхното предислоциране в Курска област от другаде на фронтовата линия може да влоши способностите на руските сили в Украйна.
Изглежда, че руските сили се защитават по-адекватно срещу украинските атаки след пристигането на допълнителни наборници и по-боеспособен персонал от фронтовите райони в Украйна.
Степента на потвърдено напредване на украинските сили в Курска област се забави след докладваното въвеждане на различни руски военни части в Курска област. Руски милиблогъри заявиха на 10 август, че руските сили, включително елементи от руската 810-а морска пехотна бригада (Черноморския флот), са отблъснали украински механизирани атаки с размер на рота в посоките на Коренево (северно от град Суми и приблизително 23 километра северно от международния граница), Снагост (южно от Коренево), Льгов и Мартиновка (североизточно от Суджа) през нощта на 9 срещу 10 август. По-рано се съобщаваше, че части от 810-та морска пехотна бригада се намират както в Харков, така и в Херсон към юни 2024 г. Руски милблогър твърди, че неуточнено „новосформирано и непроверено“ руско подразделение е отблъснало украинско бронирано нападение край Коренево на 9 август. Руските милблогъри твърдят, че руските сили, по-специално части от 810-та морска пехотна бригада и отряда на чеченския спецназ Ахмат „Аида“, са превзели Мартиновка и Замостье (точно на юг от Суджа). Съобщава се, че отрядът „Аида“ е действал в околностите на Вовчанск, Харковска област към средата на юни 2024 г. Руските милиблогъри също твърдят, че руските сили са превзели отново Махновка (южно от Суджа), въпреки че геолокационните кадри, публикувани на 10 август, показват, че украинските сили поддържат позиции в селището, ако приемем, че кадрите са скорошни.
Геолокализирани кадри и руски репортажи от 10 август показват, че украинските сили до голяма степен поддържат докладвани по-рано позиции в Курска област и са напреднали малко по-далеч от потвърдените по-рано позиции.
Руски милблогър, близък до Кремъл, твърди, че украинските сили действат в гориста зона северно от Любимовка (южно от Коренево). Руските военни блогъри твърдят, че украинските сили също поддържат позиции северозападно от Суджа близо до Казашка Локня и Южни и западно от Суджа близо до Заолешенка и Гончаровка. Допълнителни геолокализирани кадри, публикувани на 10 август, показват, че преди това украинските сили са държали позиции край Черкаско Поречное, северно от Суджа , въпреки че тези кадри вероятно не са от последните 24 часа. Геолокализирани кадри, публикувани на 9 август, показват, че украинските сили поддържат позиции на север от Свердилково (северозападно от Суджа) и в рамките на Рубанщина (точно западно от Суджа). Допълнителни геолокализирани кадри, публикувани на 10 август, показват, че украинските сили държат позиции северно от Суджа, а повечето руски милблогъри твърдят, че украинските сили действат и в западните покрайнини на Суджа. Геолокализирани кадри, публикувани на 10 август, показват, че украинските сили поддържат позиции южно от Суджа близо до Меловой и Гуево. Руските милблогъри твърдят, че украинските сили продължават операции на юг от Суджа по линията Горнал-Гуево-Плехово, а един руски милблогър твърди, че украинските сили са превзели Плехово. Руските милиблогъри твърдят, че украинските сили също са извършили изолирани атаки в Пороз и Мокрая Орловка (западно от град Белгород и по протежение на държавната граница), Белгородска област на 10 август, но без да държат позиции в тези селища.
Руски източници твърдят, че са извършили успешен удар с балистична ракета Искандер-М срещу украинските сили в Курска област. Руското МО заяви на 10 август, че руските сили са ударили команден пункт на украинските сили близо до граничната зона на Курска област.
Геолокализирани кадри, публикувани на 10 август, показват, че руските сили са извършили предполагаем удар по украинска позиция източно от Шептуховка, Курска област. Съобщение от OSINT анализатор, публикувано същия ден на платформата Х (бивш Twitter), че публикуваните от руското Министерство на отбраната кадри, показват, че руските сили са пропуснали близки превозни средства на украинските сили, към които са се прицелили . Руски милиблогъри твърдят, че руските сили са отблъснали украинска атака точно на север от Шептуховка близо до Каучук в нощта на 9 срещу 10 август.
Украинската операция в Курска област заплашва Кремъл с потенциална политическа криза по отношение на жертвите сред руските наборници, на които все повече се разчита за защита на държавната граница с Украйна.
Руската опозиция и социалните медии започнаха да разпространяват недоволството на членове на семействата на руски военнослужещи от участието на руски наборници в операциите по отбрана на руската държавна граница. Въпреки че подобни случаи са твърде ограничени и не са довели до никакви последствия, Кремъл е все по-загрижен относно обществената реакции на незаконното използване на наборници в подобен род бойни операции. През пролетта на 2022 г. руските власти бяха изправени пред забележителен обществен отпор за незаконно изпращане на руски наборници на фронтовата линия в Украйна и бяха изправени пред сериозни критики за това, че разчитат на наборници за отблъскване на трансграничните нападения от руски доброволчески отряди и за неутрализиране на бунта на ЧВК Вагнер през лятото на 2023 г. Руският президент Владимир Путин по-специално се опита да успокои майките на руските наборници, като подчерта на 8 март 2022 г., че Русия няма да използва наборници в бойни операции. Путин обаче продължи да въвежда противоречиви политики, които допълнително ангажираха наборници в отбраната на руско-украинската международна граница, вероятно в опит да разместят конвенционалните бойни сили, които преди това са били на служба по гранична охрана, за да могат да бъдат разгърнати за операции в Украйна. По-специално, Путин подписа законопроект през декември 2023 г., който позволява на наборниците да служат в Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) – основната руска служба, отговаряща за сигурността на границите . Кремъл може да се наложи да оправдае противоречивото си разчитане на наборници в операциите по охрана на границите, за да успокои руското общество, както го направи Путин след противоречията през 2022 и 2023 г. Заместник в Държавната дума на Русия и бивш заместник-командващ на Южния военен окръг (ЮВО) генерал-лейтенант Андрей Гурулев наскоро заяви по руската държавна телевизия, че участието на наборници в бойни действия е нормално, като се има предвид, че Русия преди това е използвала наборници в афганистанската война на Съветския съюз и чеченската война на Русия. Потвърдено е, че няколко руски наборници са били пленени в Курска област от 6 август насам.