Около 100 души с портрети на Сталин и съветски флагове минаха през центъра на Вашингтон

🇷🇺 Около 100 души с портрети на Йосиф Сталин, Владимир Путин и знамена на Съветския съюз преминаха по центъра на Вашингтон вчера в рамките на шествието на „Безсмъртния полк“, което тръгна в 16:00 часа местно време от площад „Фарагът“, разположен на няколко преки от Белия дом, и завърши на Мемориала на Втората световна война на Националната алея.

Сред знамената на демонстрантите имаше копия на Знамето на победата, Държавният флаг на СССР, символи със сърп и чук и плакати с образите на Сталин и Путин. Според кадри от мястото на събитието, публикувани в социалните мрежи, участниците са скандирали „За Родину, за Сталина! Ура! Ура! Ура!“ и „Украйна е нацистка държава! Украинските нацисти ги няма!“. В края на маршрута групата е била посрещната от оркестър, който е изпълнилл песни от съветския репертоар от годините на войната.

Шествието е организирано от руската гражданка Анна Блоха, която заяви пред държавните медии на Кремъл, че съгласуването с местните власти е минало „без трудности“. Това е втори пореден „Безсмъртен полк“, проведен в американската столица, одобрен от градската управа след завръщането на президента Доналд Тръмп начело на страната през януари 2025 г. В периода 2019-2025 г. акцията не се провеждаше – пауза, която води началото си от периода преди пълномащабната инвазия в Украйна и удължена в отговор на 24 февруари 2022 г.

Шествието по Пенсилвания авеню беше придружено от полицейски служители на окръг Колумбия, включително патрули с велосипеди. Паралелно с колоната организации на украинската диаспора, като Ukrainian Cultural Front DC, проведоха контра-протест с озвучителна техника, плакати с надписи „Putin = Hitler“, „Honor the dead, bring Russia to justice“ и снимки на украински градове, изравнени със земята от руските обстрели. Демонстрантите показаха и портрет на убитата украинска журналистка Виктория Рошчина.

„Безсмъртният полк“ възниква през 2012 г. в Томск като инициатива на местни журналисти за почитане на ветераните от Втората световна война. От 2015 г. насам Кремъл превръща акцията в централизирано събитие с участие на държавни структури, посолства и Россотрудничество. След 2022 г. шествието беше спряно в редица западни столици – Берлин, Лондон, Прага, Варшава – заради употребата на символа „Z“, георгиевски лентички и плакати, оправдаващи агресията срещу Украйна. Завръщането му в американската столица след 6 години пауза е първото подобно решение в столица от Г-7 от началото на пълномащабната война.

Междувременно подготовката за тазгодишното издание на парада в Москва се отличава с видимо отсъствие на тържественост в руската столица. На 29 април Кремъл съобщи, че парадът на 9 май на Червения площад ще се проведе без участието на тежка бронирана техника за първи път от близо две десетилетия, очевидно в резултат на ограничения боен ресурс и способността на украинските безпилотни системи да нанасят удари на стотици километри дълбочина в Руската федерация. В същото време делегация на Държавната дума начело с Вячеслав Никонов – внук на бившия съветски външен министър Вячеслав Молотов – извърши посещение във Вашингтон през първите дни на април за срещи с членове на Конгреса и на администрацията на Тръмп.

Април 1945: Масовото самоубийство на обикновените германци в края на Втората световна война

🔙 Април 1945 г. Последните дни от Втората световна война в Европа. Отбраната на Нацистка Германия се срива, западните съюзници настъпват през река Рейн, а Червената армия помита страната от изток, като извършва огромни зверства.

На 30 април нацисткият фюрер Адолф Хитлер се самоубива с куршум в главата. Мнозина лидери на Третия райх правят същото. Но те не са единствените, които отнемат живота си. До 8 май, деня на безусловната капитулация на Нацистка Германия, хиляди обикновени германски мъже, жени и деца се самоубиват в безпрецедентна вълна от покруса.

Това е история, разказана от германския автор и историк-документалист Флориан Хубер в неговия бестселър от 2015 г. Излиза във версия на английски език 4 години по-късно под заглавието „Обещай ми, че ще се застреляш: Падението на обикновените германци, 1945“ от британското издателство Allen Lane.

„Какво е подтикнало цели семейства, които в повечето случаи вече са издържали години на лишения, въздушни бомбардировки и смърт в битки, да направят това?“, пита описанието на книгата от Allen Lane. Това е въпросът, на който Хубер се опитва да отговори чрез свидетелства на очевидци и архивни проучвания.

Най-голямото масово самоубийство в Германия

Книгата се фокусира върху малкото градче Демин в североизточна Германия, където до 1000 германци от 15000 души население се самоубиват. Сред тях има дори деца, чиито родители са ги призовали да го направят. Някои родители дори отнемат живота на собствените си деца, преди да убият себе си.

„В продължение на години хората са били индоктринирани от германската пропаганда за това какво неизбежно ще се случи, ако враг стъпи на германска земя“, обясни Хубер в свое интервю за DW през 2015 г. Слуховете за плячкосване, изнасилвания и варварски осакатявания, извършвани от Червената армия, ужасяват германците.

„Хората са вярвали, че единственият начин да избягат от тези ужаси е самоубийството“, каза авторът. Удавяния, разстрели, обесвания и поглъщане на отрова са били най-често срещаните средства за отнемане на живота.

Въпреки че Демин се счита за най-мащабното масово самоубийство в германската история, Хубер подчертава, че градът далеч не е изолиран случай, като страхът и паниката не са се ограничавали само до настъплението на съветската армия.

„Много хора са чувствали вина и съучастие. Страхували са се от това, което може да последва. Мнозина дори не са могли да си представят какъв може да бъде светът след тези 12 години в извънредно положение“, подчертава той. „Това чувство за обреченост не е било ограничено само до жителите на Източна Германия. То преобладава в цялата страна... Цели семейства са се самоубивали в цяла Германия.“

Табу по време на комунизма

Докато английските издатели определят книгата като „потулена“ история и „една от последните неразказани истории на Третия райх“, британският ежедневник The Guardian отбелязва, че европейският историк Кристиан Гьошел е изследвал темата в своята книга от 2009 г. „Самоубийството в нацистка Германия“.

Но когато първоначално през 2015 г. книгата му е публикувана, Хубер споделя, че темата е била табу в Германия толкова дълго заради твърдата позиция на комунистическата партия в бившата ГДР срещу всичко, което хвърля лоша светлина върху Съветския съюз и Червената армия.

Освен това мнозина от онези, които са били освободени от нацистката власт след войната, са гледали на онова време като на облекчение, а често дори като на празник. „Но това, което много други видяха, е обратното“, казва Хубер. „До такава степен, че са вярвали, че нямат друг избор, освен да сложат край на живота си.“

 

📸 Снимка: Американски войници по време на отпуск в Париж четат военния вестник на САЩ „Stars and Stripes“, чието заглавие на първа страница съобщава за смъртта на Хитлер. Германският диктатор се самоубива на 30 април 1945 г. след колапса на Третия райх. (Corbis/Getty Images)

На мястото на Катинското клане Москва откри изложба за „полската русофобия"

🇷🇺⚔️🇵🇱 В навечерието на Деня за възпоменание на жертвите от Катин в мемориалния комплекс „Катин" в Смоленска област бе открита мобилна изложба „10 века полска русофобия", организирана от Руското военно-историческо дружество (РВИО), ръководено от Владимир Медински, съветник на президента Владимир Путин и бивш министър на културата. Изложбата беше показана за първи път в Москва през октомври 2025 г. и ще остане в Катин до средата на май, съобщи днес Радио Свобода.

Според описанието на уебсайта на РВИО експозицията се фокусира върху „омразата на полските елити към Русия" през различни периоди от историята и твърди, че тази враждебност се е изразявала в „завладяване на руски територии" и „унищожаване на руския, беларуския и малоруския народи". Независими руски издания, сред които Meduza, „Новая газета" и „Ехо", изтъкнаха абсурдността на избраното място.

Мемориалният комплекс „Катин" отбелязва едно от най-тежките престъпления на съветската власт спрямо полския народ. През пролетта на 1940 г. агенти на НКВД екзекутират систематично полски военнопленници на три основни места: в Катинската гора край Смоленск, в затвора на НКВД в Харков (телата са погребани край Пятихатки) и в затвора в Калинин – днешен Твер (погребани в Медное). Общият брой на жертвите на т.нар. Катинско клане достига 22 000 души – офицери, полицаи, интелектуалци и други представители на полския елит. Екзекуциите са извършени по решение на Политбюро на ВКП(б), подписано от самия Сталин.

Десетилетия наред Москва приписва престъплението на Нацистка Германия. Едва през 1990 г. съветските власти признаха своята отговорност, а през 2010 г. Държавната дума на Руската федерация официално потвърди, че клането е извършено по заповед на Сталин и други съветски ръководители.

Катинското клане обаче не е изолиран епизод. След съветската инвазия на 17 септември 1939 г. осъществена по силата на пакта Молотов-Рибентроп, Червената армия окупира над 200 000 кв.км. полски територии, чието население възлиза на повее от 13 милиона души. Между 1940 и 1941 г. съветските власти депортират над 1,2 милиона полски граждани в четири вълни към Сибир, Казахстан и други отдалечени райони. По оценката на историка Норман Дейвис почти половината от депортираните загиват преди подписването на споразумението Сикорски-Майски през 1941 г. Около 100 000 полски граждани са арестувани през двете години на съветска окупация, а НКВД провежда целенасочена кампания от убийства и репресии срещу полски военни, полицаи, свещеници и представители на интелигенцията.

Разполагането на изложба с подобно послание именно на територията на масов гроб на жертви на съветския режим е не просто провокация, а целенасочено изкривяване на историята. Логиката на експозицията обръща ролите на жертва и извършител: народът, чиито граждани са разстрелвани, депортирани и репресирани от съветската власт, е представен като носител на вековна „омраза" към Русия. Изборът на Катин като площадка за тази теза е особено показателен, тъй като превръща мемориалното пространство от място на признание и покаяние в инструмент на ревизионизъм, който фактически обезсмисля признанието, направено от руските власти през 1990 и 2010 г.

В сходна посока Кремъл подготвя изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи наказания за „русофобия". Агенция „Интерфакс" съобщи, че разполага с правителствен документ, одобряващ законопроект, изготвен от група депутати. Предложението предвижда възможност за задочно осъждане на лица, обвинени в русофобия, както и забрана за заемане на дадени длъжности или упражняване на дейности в Русия. Самото правителство обаче призна, че мярката вероятно ще се окаже неефективна, тъй като е насочена предимно към лица извън страната.