🇷🇺⚔️🇺🇦 Директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация Александър Бортников определи украинския президент Владимир Зеленски като терорист, но в същото изречение призна, че Москва няма с кого другиго да разговаря в Киев на този етап – думи, които под опаковката на максималистична реторика очертават нещо различно от досегашния непоклатим отказ за контакт.
Изказването, направено пред информационна служба „Вести“ и разпространено от руските държавни медии, съчетава най-тежкото обвинение в речника на руските служби с делова констатация, според която решенията, които засягат Украйна, се вземат именно от Зеленски и че руската страна държи сметка за това.
„Зеленски е терорист, но други там няма, с които да може да се говори засега на този етап“, заяви Бортников. Шефът на ФСБ – структура, която от самото начало на пълномащабната инвазия третира ръководството в Киев като терористична група и води наказателни производства срещу негови официални лица – де факто обявява същото това ръководство за единствения събеседник, с който евентуален диалог би имал смисъл.
Директното признание, че „той взема съответните решения“ и че Москва „отчита това“, изважда фигурата на Зеленски от чисто пропагандната рамка на Кремъл, която в продължение на две години го представяше като нелегитимен държавен глава, за да я върне, където реалната политика я държи: на отсрещната страна на една евентуална маса за преговори.
Обвинението в тероризъм не е изпразнен етикет, а опира до конкретен обвинителен акт, изграждан от ФСБ в продължение на месеци. Пред Съвета на ръководителите на службите за сигурност на страните от ОНД в края на май 2026 г. Бортников определи Украйна за най-големия център за контрабанда на оръжие в Европа, както и платформа, през която престъпни групи произвеждат синтетични наркотици, а приходите с от тях захранват терористични атаки на руска територия. Тогава той съобщи и за осуетен от ФСБ съвместно с КГБ на Беларус опит за внасяне на над 500 взривни устройства на територията на Руската федерация. Подреден срещу тази обвинителна линия, етикетът „терорист“ по адрес на Зеленски не е обикновена импровизация, а кулминация на системни усилия от страна на руските служби – което прави едновременното допускане на разговор със същия този човек още по-показателно, тъй като идва не въпреки натрупаните обвинения, а редом с тях.
Украинският прочит на изказването, застъпен от издания като РБК-Украйна и „Обозревател“, го тълкува точно като сигнал, а не като поредното заклеймяване. От Киев и редица наблюдатели беше счетено за неочаквано признание, че въпреки години наред поддържаната теза за нелегитимност, Кремъл гледа на Зеленски като на фактическия носител на решенията и подготвя условият за момента, в който разговорът ще трябва да се води именно с него. Заявление от директора на ФСБ тежи различно от рутинна забележка на говорител: то идва от апарата, който отговаря за сигурността и наказателното преследване, и затова смекчаването на тона именно оттам се разчита като по-обвързващо.
Тазипомирителна нотка обаче стъпва върху неразплетен правен възел, който руската страна систематично и умишлено поддържа в това положение. Зеленски стана президент през пролетта на 2019 г. след като спечели изборите по безапелационен начин и наследи Петро Порошенко, а формалният му мандат изтече – поредните избори трябваше да бъдат проведени през март 2024 г. Те не се състояха, защото Конституцията на Украйна, и законът за правния режим на военното положение забраняват провеждането на избори, докато такова още се намира в сила; военното положение беше въведено на 24 февруари 2022 г. и оттогава беше удължавано многократно. През ноември 2023 г. ръководството на Върховната рада заедно с представители на всичките парламентарно представени политически сили подписаха меморандум, че всякакви избори ще се проведат едва в мирно време. ООН и ЕС продължават да считат Зеленски като законен президент на Украйна; руските власти, обратно, нееднократно се позовават на изтеклия му мандат.
Именно тук думите на Бортников се вписват в широката и съгласувана линия на Кремъл. По-рано говорителят Дмитрий Песков посочи, че Украйна трябва да намери начин да узакони продължаването на пълномощията на Зеленски, за да бъдат възможни дългосрочни договорености с Русия, като едновременно с това посочи, че до официална отмяна на изборите в страната досега не се е стигало. Самият президент Владимир Путин посочи, че ако се стигне до подписване на документи между двете страни, това трябва да се случи със „законни лица“ и легитимността на Зеленски е предмет на отделен юридически анализ – въпрос, който по думите му „изчаква своя усърден изследовател“. Подредени една до друга, трите реплики очертават двупластова логика: от една страна Москва приема Зеленски като единствения реален събеседник, а от друга – предварително поставя под въпрос правната валидност на подписа му, така че всеки бъдещ документ да остане оспорим.
Стратегически погледнато, изказването на Бортников се тълкува преди всичко като добре премерен сигнал за готовност, а не като отстъпление от досегашната позиция за нелегитимност. Изказването, че „други там няма“ свежда руския избор на партньор до един-единствен човек и така отваря тясна процедурна врата към контакт без Москва да плати политическата цена на открито предложение за преговори. Същата тази формула може да обслужва не сближаване, а подготовка на изход. Задържайки Зеленски в ролята на „терорист“ с изтекъл мандат, а едновременно с това посочвайки го като единствения възможен подпис, Кремъл запазва паралелно два лоста – да седне на масата, когато моментът го изисква, и да обяви постигнатото за нищожно, ако везните на бойното поле през това време се наклонят в полза на Москва, позовавайки се на същата нелегитимност, за която Путин остави „усърдния изследовател“. Кое от двете ще надделее, само времето ще покаже.
