Спецслужби на Кремъл са деактивирали система за наблюдение на Москва след ликвидирането на Али Хаменей.

🇷🇺🔍 Руските служби за сигурност са деактивирали елементи от системата за наблюдение, проектирана да защитава президента Владимир Путин и неговия най-вътрешен кръг. Решението е взето в отговор на опасения, настъпили след ликвидирането на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, доказало способностите на изкуственият интелект да издирва мишени по видеозаписи.

Financial Times съобщи за това решение в свой материал, публикуван 8 юни, който цитира двама служители на Кремъл, запознати с въпроса.

Защитената мрежа, която е отделена от близо 300 000 камери, които следят жителите на столицата Москва, е била включена повторно едва след като инженерите са опитали да я изолират напълно от глобалната мрежа, обясни един от източниците.

Предпазните мерки са взети след доказателства, че израелското разузнаване е събирало записи от камерите за управление на пътния трафик в Техеран, които са били използвани от анализатори, за да установят точното място и време на срещата на висши ръководни кадри на 28 февруари, в която аятолах Али Хаменей и десетки висши фигури на режима бяха убити в първоначалната вълна от въздъшни удари на САЩ и Израел.

Епизодът отразява засилената тревога по високите етажи на Кремъл. Александър Бортников, ръководител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, предупреди шефовете на регионални клонове на службите за сигурност, че обширният апарат за наблюдение се е превърнал в уязвимост – инструмент за следене на собственото ѝ население, който противниците вече могат да експлоатират.

Руски държавни медии съобщиха, че Бортников е определил успеха на обезглавяващия удар срещу иранския режим като „ясен предупредителем знак“, отчасти приписвайки разкриването им на „задни врати“ (backdoors) във софтуера на пътните камери в Техеран.

Технологията зад тази заплаха бележи сериозен напредък в разпознаването на лица. Модерните инструменти дават възможност на анализатори да претърсват огромни обеми от архивни кадри с текстови заявки на базов език, търсейки не просто обекти, а сложни поведенчески модели – например човек, който често сменя своето облекло, или наскоро пребоядисано превозно средство.

По коридорите на Кремъл отдавна не се гледа на опасността само като на хипотетична. Служители на апарата за сигурност отдавна са тревожат за безопасността на Путин, най-вече от страна на украинското разузнаване, което често прониква в камери за автомобилния трафик в руски градове, като при някои от случаите използва данните за местоположение на мобилни телефони, за да съдейства за атентати срещу висши руски офицери, отговорни за военни престъпления в Украйна.

Въпреки последното въвеждане на защитни мерки, независими украински хакери твърдят, че камерите в цяла Москва, и дори в непосредствена близост до Кремъл, остават активни и редовно достъпът до тях подлежи на компрометиране.

Страхът на руския диктатор за собствения му живот преформатира движенията му от месеци. От началото на март Путин прекрати престоя си в обичайните резиденции край Москва и във Валдай и вместо това се твърди, че работи от силно укрепени и модернизирани бункери, разположени в Краснодарския край.

🔙 Frontline Monitor припомня: Федералната служба за охрана (ФСО) разширила своя списък за приоритетна защита, към който бяха добавени поне 10 фигури от висшето военно командване.

„Кремъл е в състояние на повишена тревога“

🇷🇺 От началото на март Кремъл и Владимир Путин са обезпокоени от изтичане на чувствителни данни и от риск от заговор или опит за преврат срещу руския президент, по-конкретно от евентуална употреба на дронове за покушение от страна на представители на руския политически елит.

Това пише руското независимо издание „Важни истории“, което твърди, че разполага с разузнавателен доклад на една от страните-членки на Европейския съюз за реалната обстановка в Кремъл и състоянието на Путин.

Във връзка с нарастващата тревога Федералната служба за охрана (ФСО), чиято основна задача е да осигури физическата защита на висшите длъжностни лица, засили значително мерките за сигурност около Путин:

• В администрацията на президента посетителите минават през две нива на проверка, включително пълен обиск от служители на ФСО;
• ФСО съкрати съществено списъка с места, които Путин посещава редовно. Нито той, нито семейството му посещават обичайните си резиденции в Подмосковието и Валдай;
• От началото на войната в Украйна Путин често се укрива в модернизирани бункери, по-конкретно в Краснодарския край, където може да работи седмици наред, докато руските медии продължават да използват предварително подготвени видео репортажи;
• През тази година не е организирано нито едно посещение във военна инфраструктура, за разлика от честите визити през 2025 г.;
• В отделни райони на Москва периодично се изключват комуникационните мрежи;
• Служителите на ФСО провеждат мащабни проверки с използване на кинологични подразделения и са разположени по протежение на река Москва, готови да реагират на възможни атаки с дронове;
• ФСО вече контролира и съгласува всички информационни и медийни публикации с участието на Путин, опирайки се на секретен президентски указ (вероятно става дума за анонсите за пътувания и участието му в различни събития);
• На служителите, работещи в близост до Путин, вече е забранено да използват мобилни телефони; те са длъжни да използват устройства без достъп до интернет;
• На същите служители също така е забранено да използват обществен транспорт, те се придвижват само с транспорт на ФСО;
• В домовете на готвачите, фотографите и охранителите са инсталирани системи за наблюдение.

Шойгу се разглежда като потенциален фактор за дестабилизация

Сергей Шойгу, бивш министър на отбраната и настоящ секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация май 2024 г. и запазил значително влияние във военното командване, се асоциира с риск от опит за държавен преврат.

Арестът на неговия бивш първи заместник Руслан Цаликов на 5 март е считан  нарушение на неформалните гаранции за сигурност на елитите, което отслабва позициите на Шойгу и повишава вероятността той самият да стане обект на наказателно преследване.

Ръст на напрежението между силовите структури

Темата за физическата сигурност на ръководителите на Въоръжените сили на Руската федерация предизвика ескалация на напрежението между представители на силовите структури в страната. След ликвидирането на генерал-лейтенант Фанил Сарваров в Москва на 22 декември 2025 г. началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов предложи на Владимир Путин да свика заседание на постоянните членове на Съвета за сигурност, за да бъде обсъдена ситуацията. Въпреки това Путин предпочете да проведе разговора в по-тесен кръг, което  се случи на 25 декември 2025 г. – ден след ново нападение срещу руски силовици на същото място, където е станало убийството на Сарваров.

По време на самото съвещание представители на силовите структури, т.нар. „силовици“ си прехвърляха един на друг отговорността за системните недостатъци в сигурността, проявили се в светлината на нападенията на украинските служби. Подчертавайки, че пораждат страх и дезорганизация в редиците на Въоръжените сили, Герасимов упрекна остро колегите си от спецслужбите за тяхната неспособност да ги предвидят. Началникът на генщаба също така се оплака от недостиг на човешки ресурси за физическа защита на офицерите в тила и привлече вниманието на президента към този въпрос.

Директорът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников на свой ред се оправда, като подчерта невъзможността за системно осуетяване на нападенията. Той упрекна министъра на отбраната за липсата на специално подразделение в неговото ведомство, което да се занимава с физическата защита на висшите ръководители – по пример на другите силови структури.

Директорът на Росгвардия Виктор Золотов на свой ред напомни, че наличните на разположението му ресурси не могат да бъдат отделени за защита на офицерите от Министерството на отбраната. Той също така отправи препоръки към Герасимов за оперативна сигурност на офицерския състав на Министерството на отбраната, с което предизвика гнева му.

В края на това напрегнато съвещание Владимир Путин призова участниците към спокойствие, предлагайки промяна на формата на обсъждане. Той задължи участниците в срещата в рамките на една седмица да му изпратят своите предложения за решаване на обсъжданите проблеми.

Засилване на мерките за сигурност на 10 висши руски генерали

След съвещанието Путин се срещна с директора на Федералната служба за охрана (ФСО) Дмитрий Кочнев, чиято първостепенна задача е осигуряването на физическата сигурност на висшите длъжностни лица. Беше взето решение да се промени вътрешният регламент на ФСО, като се разшири списъкът с лицата, намиращи се под засилена защита от това ведомство.

По-рано такава защита обхващаше само Герасимов. Сега към групата лица под засилена охрана са добавени 10 висши генерали, сред които трима заместник-началници на Генералния щаб. Решението на Путин, взето по искане на генщаба, демонстрира политическата тежест на Герасимов, който е успял да постигне успех в този „арбитраж“, докато на другите силови структури досега не се е отдавало да издействат разширяване на мандата на ФСО в свой интерес.

Списък на генералите, обхванати от защитата на ФСО

• генерал-полковник Николай Богдановски, първи заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Истраков, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на Генералния щаб;
• генерал-полковник Сергей Рудской, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-полковник Виктор Познихир, първи заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб;
• генерал-лейтенант Станислав Гаджимагомедов, началник на Националния център за управление на отбраната (НЦУО на РФ);
• адмирал Игор Костюков, началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ);
• генерал-полковник Владимир Зарудницки, началник на Военната академия на Генералния щаб;
• генерал-полковник Александър Чайко;
• генерал-полковник Михаил Мизинцев.

Какво беше потвърдено независимо?

Някои сведения от този доклад се потвърждават от независими източници. Например, че това зад мащабните прекъсвания на интернет връзката в Москва стои именно ФСО, а не ФСБ, както пишеха медиите – за това пред „Важни истории“ още преди месец разказа бивш служител на ФСБ. Това обаче не беше публикувано, тъй като не са успели да открият втори източник, който да потвърди сведенията. Сега за същото се говори и в доклада на европейското разузнаване.

Няколко източника на „Важни истории“ потвърдиха и засилената тревога на Путин във връзка с евентуален опит за преврат или друг заговор. За това говорят не само засилените мерки за сигурност около Кремъл и други места, където пребивава руският президент, но и някои косвени признаци.

Например, действащ служител на ФСБ разказа, че за е станало много по-трудно неговото звено да получава разрешение за подслушване в рамките на неполитически наказателни дела, тъй като „цялата техника е била насочена към подслушване на правителството и други органи на властта“.

За крайната степен на параноя при Путин косвено говори и фактът, че през тази година нито един депутат от Държавната дума не е получил покана за парада на Победата на Червения площад.

Шефът на руското ФСБ обвини Обединеното кралство в участие на операция „Паяжина“

🇷🇺 Александър Бортников, началник на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, обвини британското разузнаване, че стои зад операция „Паяжина“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), насочена към стратегическата авиация на няколко летища през юни, съобщи Радио Свобода.

Бортников твърди, че Обединеното кралство е улеснило атаката, след което е публикувало грешни и подвеждащи истории за щетите от атаката и техния произход. Освен това добави, че британското разузнаване сътрудничи на Украйна, планира атаки срещу критична инфраструктура, включително с използването на бойни водолази.

„Британците осигуриха допълнителна пропагандна подкрепа, като снабдяваха медиите с фалшиви репортажи за уж огромните щети и изцяло украинския произход на саботажа“, посочи Бортников.

Той отправи критики към британските власти за това, което описа като ескалация в напрежението с Русия и подчерта, че крайната цел е дестабилизация на руските пазари и привличане на инвестиции. Бортников предупреди гражданите на ЕС да „погледнат примера на Украйна“ във връзка с подобни действия, пише Радио Свобода.

Бортников не предостави доказателства в подкрепа на твърденията си за ролята на Великобритания в организирането на украинските саботажи на руска територия.

По-рано беше стана ясно, че успехът на операция „Паяжина“ се дължи на уникална комбинация от разузнавателни усилия и технически експертизи, използвани от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), според нейния ръководител Васил Малюк.

Путин изпраща в оставка ръководителят на ФСБ?

Директорът на ФСБ Александър Бортников и руският президент Владимир Путин по време на концерт в Москва, 19 декември 2019 г.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин скоро ще изпрати в оставка един от най-влиятелните силовици, съобщава INSIDER-T. Неназовани източници на изданието твърдят, че е възможно до края на годината Александър Бортников да напусне поста си като ръководител на ФСБ.

Твърди се, че Путин няма сериозни претенции към Бортников лично, но смята, че службата трябва да бъде активизирана и обновена.

Паралелно с това се носят и слухове за здравословни проблеми на ръководителя на службата, които го възпрепятстват да води пълноценно ръководната функция на ведомството, но на този етап няма официални потвърждения на тези твърдения. Според прогнозите, на негово място може да назначат помощникът на президента Алексей Дюмин.

„Путин му има пълно доверие и именно затова той е считан за основния кандидат за този пост. В същото време съществуват мнения, че назначението му може да наруши баланса между вътрешния елит и клановете във ФСБ. Ако президентът приеме подобен аргумент, новият ръководител ще бъде избран от самите служители на службата“, пояснява изданието.