САЩ трупат самолети-цистерни в Израел пред възможен голям удар по Иран

🇺🇸🛩️🇮🇷 10 въздушни танкера от състава на Военновъздушните сили на САЩ пристигнаха в Израел през последните два дни. За първи път от началото на операцията те няма да се намират на международно летище „Бен Гурион“. Вместо това машините ще бъдат разположени в бази на израелските ВВС, за да се избегне логистичното задръстване, предизвикано от тяхното присъствие на основния граждански въздушен терминал в страната. Информацията бе съобщена от местното издание Ynet, според което общият брой на американските самолети-цистерни в Израел вече надхвърля 60. Според медията 30 от тях се намират на летището край Тел Авив, а отряд с такава численост е дислоцирана на авиобаза „Рамон“ в пустинята Негев.

Това струпване на сили се случва в момент, в който за седма поредна нощ Вашингтон нанася удари срещу ирански цели близо до Ормузкия проток и обмисля разширяване на военната кампания срещу Ислямската република отвъд настоящата морска блокада. По данни на Axios САЩ са уведомили Израел за намерението си да изпратят десетки допълнителни презареждащи самолети. Това решение е взето след съвещание във вторник в Ситуационната зала на Белия дом. Тогава пред президента Доналд Тръмп са били представени няколко нови плана на военните, а сред обсъжданите варианти са били удари по иранска инфраструктура, включително електрически централи и обекти от ядрената програма. През последните дни американските сили поразиха най-малко седем моста в близост до Бандар Абас, а Иран отвърна със засилен обстрел срещу бази на САЩ в Йордания, Катар, Бахрейн, Ирак и Кувейт.

В случая става дума предимно за самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и по-новите KC-46 Pegasus. Тези машини сами по себе си не носят оръжие и не поразяват цели, но значението им е стратегическо – те са скелето, върху което стъпва всяка продължителна въздушна кампания на дълги разстояния. Изтребител, излетял от Средиземно море или Персийския залив за нанасяне на удари по вътрешността на иранската територия, би изразходвал горивото си много преди да достигне целта и да се завърне. Без веригата от зареждания във въздуха обсегът и времето му за действие над обекта са крайно недостатъчни. Именно тези машини осигуриха гориво за израелските изтребители по време на операция „Epic Fury“ през февруари – съвместната въздушна офанзива, която още в първите си часове обезглави военно-политическия и научен елит на иранския режим. Ето защо броят на танкерите е по-точен критерий за мащабите на подготвяната операция, отколкото всяко политическо изявление: голяма военна кампания дълбоко в Иран е невъзможна без тях, а 60 самолета-цистерни не се прехвърлят през половината свят само за демонстрация на сила.

Присъствието на военна авиация на летище „Бен Гурион“ обаче доведе до застой в гражданските полети в разгара на летния сезон. Това принуди министъра на транспорта Мири Регев да разпореди част от машини да бъдат изтеглени, за да не се блокира трафикът на пътниците. „Няма да позволим на летище „Бен Гурион“ да кацат американски самолети-цистерни над договорения лимит от 20 бройки“, заяви тя. Последва остра реакция от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Оттам предупредиха, че подобно ограничение може да подкопае оперативната гъвкавост, тъй като танкерната авиация е „стратегически актив“ на САЩ в Близкия изток и неделима част от съвместната подготовка за операции срещу Иран. В крайна сметка бе постигнат компромис новите машини да бъдат разположени в бази на израелските ВВС (като „Рамон“), вместо на гражданския терминал. Това избегна прекия сблъсък, но без да реши проблема напълно.

Анализатори, цитирани от The War Zone, смятат, че преместването от „Бен Гурион“ е добре координирана и калибрирана стъпка, а не ограничение. Гражданското летище притежава сериозно географско предимство, тъй като е разположено централно и се намира под чадъра на интегрираната противовъздушна и ракетна отбрана на Израел. Това го прави едно от най-сигурните места за американската авиация в регион, където предните бази (като „Принс Султан“ в Саудитска Арабия и „Ал Удейд“ в Катар) са силно уязвими за ирански ракетни удари. Военните плановици могат да компенсират това преместване, като организират или изнесат част от зоните за презареждане във въздуха към други летища. При внезапна ескалация обаче наличността на гориво в небето пряко определя колко изтребители могат да останат в боя и за колко време, така че всяко разпръскване на силите се заплаща с по-нисък интензитет на полетите.

Натрупаните факти сочат по-скоро към подготовка на способности, отколкото към вече взето решение за масиран удар. Концентрацията на танкери, изборът на защитени летища и дискутираните планове в Белия дом създават готовност за продължителна кампания срещу Иран, но към момента няма публични данни, че съответната заповед е дадена. Президентът Тръмп, който на 7 юли обяви меморандума от Исламабад за невалиден и поднови мащабните действия, досега ограничава операцията до рамките на морска блокада около Ормузкия проток. Това включва обезвреждане на танкери, поразяване на мостове и други цели по крайбрежието, но не и стратегически удари по енергийната и ядрената инфраструктура, каквито се обмислят в момента.

Ако след самолетите-цистерни в региона започнат да пристигат и допълнителни ударни платформи – като изтребители-бомбардировачи F-15E, стелт изтребители F-35 или допълнителни боеприпаси с голям обсег, – а целите се изместят от крайбрежието към обекти във вътрешността на страната, това ще бъде ясен знак, че голямата операция е пред прага си. Обратно – ако броят на танкерите се стабилизира, а ударите останат ограничени до защита на корабоплаването в Ормузкия проток, натрупаната авиация ще се окаже по-скоро лост за преговори и застраховка срещу непредвидени обстоятелства, отколкото увертюра към нова офанзива. Засега в Израел продължават да пристигат машините, които правят втория сценарий възможен, но все още не и неизбежен.

ЦРУ: руски новобранец оцелява 20–30 минути на украинския фронт

🇷🇺⚔️🇺🇦 Средната продължителност на живота на руски новобранец, пристигнал на фронтовата линия в Украйна, възлиза на 20-30 минути – толкова му остава, преди да бъде убит или ранен. Това отбеляза директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, което бележи първия известен случай, в който висш американски разузнавач потвърждава публично колко смъртоносен е настоящият конфликт за силите на Москва. Ратклиф говори в рамките на Форума за отбрана и иновации в щата Пенсилвания и обвърза пряко тази статистика с навлизането на евтините бойни дронове, оборудвани с изкуствен интелект (AI).

„Нашите разузнавателни данни съвпадат с голяма част от информацията от публично достъпни източници, която вероятно сте виждали от Украйна,“ заяви той. „Средната продължителност на живота на руски пехотинец в момента, от секундата на пристигането му на бойното поле в Украйна, се оценява на 20-30 минути.“ Причината за това е, че „дроновете, задвижвани от изкуствен интелект, се превърнаха в специализирани, нискобюджетни машини за убиване“.

Цифрата, представена от Ратклиф, е приблизителна оценка, описваща средна стойност, която натежава най-силно в най-критичната фаза на боя: прекосяването на открити пространства на път за украинските позиции, където ударните дронове дебнат буквално всяко движение. По-рано президентът Зеленски заяви, че именно безпилотните апарати са отговорни за над 80% от унищожените руски цели – число, което ясно илюстрира същата реалност.

Твърдението на Ратклиф стъпва върху подробно документирана история на колосални руски загуби, докладвани многократно от европейски и украински служители. В началото на май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски посочи пред съюзниците от НАТО, че руската армия губи поне по 1000 войници дневно. Американските оценки пък поставят разхода на жива сила в руските редици на средно 7000 души седмично. Именно на този фон ръководителят на американското разузнаване извежда своя заключителен извод.

Мащабът на сблъсъка личи най-ясно в данните на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Според тях в първата половина на 2026 г. се наблюдава съотношение на руските към украинските загуби от порядъка на 8 към 1. Това е рязък скок спрямо съотношението 2-3 към 1, белязало по-голямата част от войната – промяна, съвпаднала по време с масовото разгръщане на AI дронове по целия фронт. Общо над 2 млн войници от двете страни са били убити или ранени от началото на инвазията през февруари 2022 г. От тях 1,4 млн се падат на Русия, включително 450 хиляди убити. Това е най-високата бойна смъртност, понесена от която и да е велика сила след Втората световна война.

Тези загуби стават още по-показателни, когато бъдат сравнени с темповете на тяхното попълване. Според анализи на CSIS месечните руски загуби надхвърлят 30 000 военнослужещи, докато привличането на нови доброволци и новобранци е около 27 000 месечно. Разликата изглежда малка в абсолютни стойности, но тенденцията е очевидна: загубите изпреварват притока на свежи попълнения. Ако тази закономерност се запази, руската армия ще разполага на фронта с все по-плитък резерв. Това не означава моментален колапс, а бавно изтъняване на човешката маса, върху която се крепи руската офанзива.

За Ратклиф поуката се простира далеч отвъд самата бойна статистика. „Изводът е, че овладяването на новите технологии е също толкова важно, колкото и традиционната военна мощ“, каза той. „Ето защо една по-слаба в началото сила, четири години и половина по-късно, успява да удържа превъзхождащата армия на Русия.“ Директорът на ЦРУ настоя, че САЩ трябва да възприемат изключително сериозно уроците от бойното поле в Украйна. „Темпът на руското настъпление забуксува, защото украинското внедряване на нови технологии — в случая войната с дронове и асиметричните действия — се оказа мощен изравнител на силите. Това показва защо трябва да останем лидери във всяко едно технологично отношение, за да запазим водещата си позиция на световната сцена,“ добави той.

По-високата цена, която Русия плаща за всяка педя земя, забави настъплението ѝ и вдигна съотношението на загубите, но на този етап не променя стратегическите намерения на Москва. Наличните сведения по никакъв начин не сочат, че политическото ръководство в Кремъл възнамерява да ревизира военните си цели. Руският натиск по фронта се запазва въпреки тежките жертви. Затова същинският въпрос, който Ратклиф загатва, не е дали Украйна може да спира руския натиск ефективно (това вече е доказано), а колко дълго Русия ще успее да поддържа тези настъпателни усилия.

При подобно ниво на загуби, което изпреварва попълването, и при щурмови операции, които не се отказват от интензивното си темпо, моментът, в който офанзивната сила на Москва ще падне под критичния праг, е въпрос на време. А това почти сигурно ще изправи Кремъл пред деликатен избор: между повторение на частичната мобилизация от есента на 2022 г. или необходимостта от замразяване на фронтовата линия.

Това публично изявление има и втори, съзнателно адресиран пласт. Ратклиф не произнесе тези данни пред затворена комисия, а от трибуната на международен форум за отбрана и иновации, превръщайки ги в пряк аргумент защо Вашингтон не може да си позволи да изостане в технологичната надпревара. Изказването си той направи в момент, когато САЩ и ЕС се надпреварват да финансират украински програми за безпилотни системи и да осигуряват достъп до технологиите зад тях. В Деня на украинската държавност, Европейският съюз и Украйна подписаха партньорство за съвместно производство на дронове с първоначален транш над 6 млрд евро, осигурени от заема на ЕС за Украйна. В същото време миналата седмица Зеленски обяви, че е постигнат сериозен напредък и по серия от мащабни сделки в сферата на отбраната със САЩ.

В крайна сметка милиардите, инвестирани в безпилотни технологии, доказват именно основната теза на Ратклиф: на модерното бойно поле иновациите вече са не само предимство, а ключов фактор за оцеляване. В тази нова реалност способността на Украйна да дигитализира своята отбрана се превръща в единствения устойчив щит срещу количественото превъзходство на Русия.

Руски военен блогър, застъпник за всеобща мобилизация, избяга от фронта.

🇷🇺 Един от най-четените руски военни блогъри – Егор Гузенко, по-известен като „Тринайсети“ – беше обявен за национално издирване от руските власти, след като напусна своята позиция на фронтовата линия в Украйна. Официалните издирвателни известия го сочат като издирван за самоволно оставяне на частта и отклонение от военна служба, съобщи The Moscow Times. В същия ден на неговия канал в Telegram с аудитория от около 300 000 абонати, се появи съобщение, че ще остане „извън контакт“ за около две седмици, която опитва да представи като временно мълчание онова, което държавата вече квалифицира като дезертьорство.

Разминаването между версиите на двете страни е ключово за случая. За военната прокуратура Гузенко е самоволно напуснал позиция военнослужещ; за собствения му канал – човек, когото системата методично тласка към смъртта, откакто заговори срещу начина, по който Кремъл води войната. Коя от двете рамки ще надделее, засега остава трудно за прогнозиране, но самата траектория на блогъра прави и втората трудна за отхвърляне с лека ръка.

Гузенко има документирана история на публично несъгласие с начина, по който руското военно командване води войната – рядкост в средите на военните блогъри, които обикновено критикуват Кремъл единствено за недостатъчна твърдост. The Moscow Times припомня, че той многоократно е атакувал руския президент Владимир Путин с призиви за национална мобилизация в съчетание с разполагане на тактически ядрени оръжия. Това е несъгласие не от позицията на противник на войната, а от позицията на радикал, който я намира за водена твърде вяло – и именно затова е особено неудобно за властта, защото идва отвътре, от собствения ѝ лагер.

Пътят му към бойното поле минава през ареста. В края на 2024 г. той е задържан в родния си Ставрополски край по обвинение в насилие срещу длъжностно лице. За да се измъкне от следствения арест, той подписва оперативен контракт с Министерство на отбраната на Руската федерация и заминава директно към бойното поле в Украйна – договорка, превърнала се в обичайна практика за наказателната система, която прехвърля обвиняеми и осъдени от килиите в окопите. От самото начало службата му почва под сянката на сключената от него сделка: не доброволец, а човек, откупил свободата си с обещание за фронт.

Напрежението избухва открито през април, когато Гузенко обвини Путин за локализираните прекъсвания на мобилния интернет – мярка, която властите обясняваха с мерки за сигурност в условия на масирани вълни с украински дронове. След този упрек, според администраторите на канала му, той е разпределен в щурмова група с висока смъртност, която да бъде изпратена на т.нар. „месни щурмове“ – тактика, при която пехотата се хвърля на вълни срещу украински позиции с малка надежда за оцеляване. По същите сведения връзката с него прекъсва за дълго, след като телефонът му е конфискуван и той е изпратен в атака. Обвинението, че е изпратен на месни щурмове като наказание за критиката към Путин остава твърдение на него и близкото му обкръжение.

Ситуацията се обтегна още повече през май, когато в мрежата беше публикувано видео, на което Гузенко е пиян по време на служба и признава, че е заблуждавал своите командири. Според направеното твърдение той е отказал да превземе Мала Токмачка и напуснал позицията. Самият блогър обяви кадрите за архивни и заяви, че са били пуснати като оръжие срещу него заради продължаваща вражда с командира на чеченския специален отряд „Ахмат“ Апти Алаудинов. Гузенко настоя, че неговите командири „не го пращат да умре“, а му възлагат само задачи, съобразени със здравословното му състояние. Позовавайки се на това състояние има конкретна основа: по негови данни през март при Авдеевка получил двойно счупване на крака, зараснало неправилно — но въпреки контузията бил върнат на фронта.

Враждата с Алаудинов не е личен каприз, а спор относно същността на войната. Той датира отпреди ареста и се изостря след призив на чеченския командир към подчинените му „да направят всичко възможно, за да загинат“, вместо да се предадат. В отговор Гузенко обвини кадировци, че са изцяло погълнати от създаване на онлайн съдържание за социалните мрежи, отколкото от бойни действия, и попита реторично защо всеки провалил се генерал „не бъде разстрелван“. Алаудинов на свой ред поиска извинение и според твърдения на блогъра хора от „Ахмат“ са го подложили на изтезания докато е бил в ареста. Сблъсъкът изправя двете лица на военната пропаганда на Кремъл: показното геройство пред камера и озлоблението на онези, които плащат сметката в окопите.

Именно този контраст придобива документална плътност в скорошно разследване във връзка с разгръщане на „Ахмат“, върху което случаят Гузенко ляга като живата илюстрация. Според данни на независимия проект UNITED24 Алаудинов е настанил най-малко 12 свои роднини в батальон „Ваха“ – тилово формирование край Борисовка в Белгородска област, далеч от активните бойни действия. Командирът на батальона Ваха Сааев е братовчед на Алаудинов, а наред с роднините служат и поне 7 бивши колеги на генерала от структури на вътрешните работи. Публикациите в Telegram канала на самото звено описват условия, по-близки до летен лагер, отколкото до бойна част: отопляеми стаи за по един до петима души, перални машини, телевизори, душове, сауна и игрови конзоли, а кухнята е толкова добре заредена, че излишната храна се предоставя като дарение на близък манастир. От целия този кръг само един от братовчедите му е бил убит – цифра, която откроява пропастта между тила и фронта.

Независими наблюдатели отдават ниските загуби на силите „Ахмат“ именно на тези тилови разположения – практика, която буди гняв сред редовните руски военнослужещи. Оттук и остротата на случая „Тринайсети“: докато Алаудинов публично отправя призив към гражданите да заминат за фронта, собствените му роднини изкарват войната в удобства, а човекът, който посочи това разминаване на глас, се озовава последователно в наказателен отряд за самоубийствен щурм, под тежестта на компромат и накрая в списъка за издирване. Каква съдба е сполетяла самия Гузенко зад обявените „две седмици извън контакт“, засега няма сведения; украинската страна вече публично предложи на блогъра „безопасен коридор“ и възможност да продължи службата си отсреща – жест, който Москва несъмнено ще тълкува като потвърждение на дезертьорстване като изход.

Ракетен удар по ТЕЦ остави Белгород без ток и вода

🇷🇺⚡🇺🇦 Белгород отново потъна в мрак в нощта срещу 7 юли, след като серия от ракетни удари около полунощ поразиха ТЕЦ „Луч“ и електрическа подстанция в рамките на града. Атаката започна около 23:00 ч. на 6 юли: местните жители докладваха за мощни експлозии и интензивна работа на ПВО, при което светлината е започнала да примигва, преди да угасне напълно. Скоро след това областния град и близките населени места от агломерацията в Белгородския и Шебекинския окръг, където отпадна и електричеството, и водата.

Сценарият отдавна не е нов за града. Още през пролетта удари срещу ТЕЦ „Луч“ доведоха до сходен масов срив, а през зимата друго поражение остави Белгород на тъмно в продължение на дълги часове. Точно тази повторяемост – удар срещу локалната енергетика, последван от спиране на тока, водата и парното в целия градски масив – очертава систематичния характер на операциите, насочени към местната инфраструктура.

Ударът идва само два дни след най-тежкото денонощие за Белгород от началото на войната. В нощта на 4 юли той беше обезточен за втори път в рамките на денонощие след удари, които губернаторът Александър Шуваев описа като „най-мащабните за цялото време на войната“ по критичните обекти. По неговите думи енергийните удари от онази нощ не са отнели човешки живот; изданието „Пепел Белгород“ тогава съобщи за прекъсване на тока в Белгород, Шебекино и съседните окръзи, а руската служба на The Moscow Times описа как големи части от града са потънали в мрак близо денонощие или „25 часа без ток“. Ден по-рано беше поразена подстанция на Мичуринска ТЕЦ, с последвали прекъсвания на тока и водата.

Картината на пострадалите се различава по дни и по вид на удара. Докато Шуваев отрече жертви от удара, регионалните власти в Белгородска област съобщиха на 6 юли за загинал цивилен – мъж, улучен от дрон в управляван от него лек автомобил.

Белгород е само една от точките, в които през първите дни на юли руската енергетика беше подложена на системен натиск. Паралелно с ударите по градската електроснабдителна мрежа украинските сили нанасят удари в дълбочина срещу мощностите за рафиниране на нефт – сегмент с директно военно-икономическо значение. На 2 юли водещата рафинерия на „Лукойл“, комбинатът НОРСИ в Кстово, Нижегородска област, преустанови преработката на суров петрол, след като украински дрон удари нейната основна инсталация за първична преработка АВТ-6, осигуряваща според съобщенията над половината от мощността на завода. Заводът, който снабдява с гориво Московска област, вече беше ударен на 24 юни по друга инсталация; при поредното поражение прекрати продажбите на едро на бензин и дизел. Ден по-рано на 1 юли, украинските дронове достигнаха рафинерия в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия, очертавайки дълбочинния обсег на кампанията.

Логиката, която свързва тези цели, е последователна: все по-често региони в руския стратегически тил се превръщат в мишена на украинските удари, като това са предимно обекти на отбранителна промишленост и рафиниращи мощности, наред с електроенергийната инфраструктура.

Командването на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна обяви, че през нощта на 3 юли негови дронове „резултатно отработили“ 48 цели в оперативната дълбочина на противника, а операцията „Птици СБС“, ръководена лично от Роберт Бровди, беше представена като серия от етапи, които извадиха от строя десетки енергийни възли през първите дни на месеца.

За Белгород непосредственият резултат е добре разпознаваем: град и агломерация без ток и вода за втори път в рамките на броени дни, при вече изтощена от предходните удари енергийна мрежа. Дали поразената централа ще бъде възстановена бързо, или градът навлиза в продължителен режим на прекъсвания, зависи от мащаба на пораженията, който властите още не са обявили – но честотата на ударите по инфраструктура в града говори, че става дума не за отделен епизод, а за устойчива линия на натиск по енергийните обекти на областта.

Украински дронове удариха рафинерията ЯНОС в Ярославъл – 800 км навътре в Русия

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в Ярославска област през нощта, а местни жители съобщиха за поредица от експлозии на площадката и публикуваха видеокадри от силния пожар в завода. Информацията съобщи Telegram каналът Exilenova+, който разпространи кадри от последиците край рафинерията.

Областният губернатор Михаил Евраев потвърди, че регионът е бил под това, което описа като нападение от вражески дронове. Руските власти обаче не признаха официално, че заводът е бил поразен – съобщиха единствено за „опити за атака“ над областта, което е обичайната предпазлива формулировка на местната администрация при удар по чувствителен енергиен обект.

По думите на Евраев движението край завода временно е било ограничено по време на удара. Предпазна мярка въведена от властите е затварянето на изходящото платно от едноименния областен град в посока Москва. Всички ограничения отпаднаха след 04:00 ч. местно време, а по-късно губернаторът съобщи, че трафикът е възстановен напълно малко след 07:00 ч. Данни за пострадали не бяха оповестени.

По-късно украинската страна пое отговорност. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обявиха, че оператори на 1-ви отделен център, 412-та отделна бригада „Nemesis“ и 413-ти полк „Raid“ са взели участие в атаката срещу Ярославския НПЗ в координация със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Държавната гранична служба (ДПСУ), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). По думите на СБС в резултат на удара на територията на завода се е разразил силен пожар, чиито детайлни последици все още се уточняват. Структурата вписа удара в последователните украински усилия за подкопаване на способностите на врага да снабдява руската армия с горива и смазочни материали и да поддържа войната срещу Украйна.

„Славнефт-ЯНОС“ е еднo от най-големите съоръжения за преработка на нефт в Руската федерация, което има годишен капацитет от 15 млн метрични тона суров петрол, което му отрежда място в топ 5 в страната. Той се управлява от ПАО „Нефтегазова компания Славнефт“, 99,7% от която е собственост – поравно и на паритетна основа – на енергийните гиганти „Роснефт“ и „Газпром“. Произвежда автомобилни бензини, дизелово гориво, авиационен керосин, гориво за реактивни двигатели, котелен мазут и други петролни продукти – горивата, от които зависят както руската икономика, така и снабдяването на фронта.

Нападението идва на фона на 40-дневна стратегическа кампания, разпоредена от президента Володимир Зеленски и изпълнявана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Обявена в края на юни, операцията е замислена да засили натиска върху Путин да прекрати войната – не толкова чрез преговори, колкото чрез изтощаване на военните, логистични и психологически опори на руската страна. Тя включва поредица от удари в дълбочина, насочени срещу бази на въоръжените сили, съоръжения на военната промишленост, логистични възли и енергийната мрежа, които поддържат руската военна машина,

Рафинериите заемат централно място във въпросната логика. Данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от събота, 4 юли показват, че далекобойните удари са извадили от строя 42,74% от общия капацитет за преработка на Руската федерация, измерен по проектна пропускливост. Щабът заяви, че само за последния месец са поразени 8 рафинерии, над 60 резервоара за гориво са били унищожени или тежко повредени, а кумулативните загуби за целия отрасъл достигат около 13,5 млрд щатски долара от август 2025 г. насам. Тази цифра обаче е украинска оценка: независими енергийни експерти поставят реалния функционален спад по-близо до една трета от капацитета, тъй като част от поразените обекти се възстановяват или се заобикалят чрез пренасочване на суровината към други заводи.

Ударът по ЯНОС не е изолиран епизод, а влиза в рамките на една от най-мащабните атаки от началото на кампанията: над 500 украински дрона бяха изпратени към 20 руски региона и окупирания Крим, където се стигна до прекъсвания на електричеството. С оглед на това ударът в Ярославска област се отличава преди всичко с разстоянието – заводът се намира на около 800 км дълбочина в руска територия, което поставя целта далеч отвъд обсега на фронтовата линия и илюстрира свободата на действие, която има Киев при поразяването на стратегически обекти в дълбокия тил.

Рафинерията в Ярославъл не е нова цел. Тя беше мишена на многократни удари през последните месеци. Сред отбелязаните дати са 28 март, 26 април, серия удари през май и 28 юни, което вписва нощния удар от 6 юли в устойчив модел на повтарящ се натиск върху една и съща площадка, а не в еднократна акция. Тази повторяемост сама по себе си е послание: Украйна демонстрира нагледно, че може да се връща към една и съща цел отново и отново, независимо от руските опити за засилване на отбраната на критичните обекти.

За разлика от обичайната сдържаност при подобни операции дълбоко в руска територия, този път Киев пое отговорност бързо и открито, при което назова поименно участвалите части – знак, че ударите срещу руската петролна индустрия се превръщат в публичен инструмент за натиск, а не само военна операция. От руска страна властите продължават да прикриват реалните щети по досега установения подход: броят на свалените дронове се обявява, но не и попадение по завода или реална оценка на щетите. Разликата в реториката на двете страни се откроява най-ярко от кадрите, заснети от местните жители в Ярославъл – пожарът над рафинерията, затвореният път към столицата и поредните експлозии в град, където доскоро войната достигаше само през новинарските емисии.

Кремъл обяви примирие за 9 май поради страх от украински удари.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви едностранно примирие, насрочено за 8 и 9 май, което според изявление на руските власти има за цел да позволи отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че решението е било взето от президента Владимир Путин и изрази очакване властите в Киев да последват този пример, предаде УНИАН на 4 май.

Въпреки обявеното примирие, Москва отправи специфични заплахи във връзка с потенциални военни действия. Руски длъжностни лица предупредиха, че всеки опит за прекъсване на техните чествания ще доведе до масиран ракетен удар по центъра на Киев.

Ведомството твърди, че досега е избягвало подобен ход по хуманитарни подбуди, но предупреди цивилните и чуждестранни дипломати да напуснат незабавно столицата. Това противоречи на случващото се в последните четири години след началото на пълномащабната война, през които бяха документирани многократни ракетни удари срещу Киев.

Тази подновена агресия беше предшествана от удар на украински дрон по висока сграда в центъра на Москва през изминалата нощ. Това предполага, че заплахите на Кремъл, и едновременните му призиви за прекратяване на огъня, са опит за демонстрация на сила и замразяване на бойните действия в момент, когато войната често започва да чука на вратата.

Освен това днес беше официално потвърдено, че словашкият премиер Роберт Фицо ще пътува до Москва през този период, но въпреки че планира да се срещне с Путин, той заяви, че не възнамерява да присъства на самия парад.

Словашкият държавен глава обясни визитата си като акт на почит към онези, сражавали се във войната. „Ще положа цветя на гроба на Неизвестния войн на Червената армия, за да изразя благодарност за освобождението от името на словашките жени и мъже, и трябва да проведа кратка среща с Путин. Това е всичко. Няма да бъда на никакъв парад. Форматът ще бъде същият като преди“, каза Фицо.

Руските власти подготвиха мащабни рестрикции на мобилните комуникации в Москва в навечерието на парада за Деня на победата на 9 май. Тези мерки, за които се посочва, че ще бъдат по-обширни от предишни години, са насочени към мобилния интернет, SMS услугите и дори платформи, които обикновено попадат в „белия списък“.

Очакваше се планираните прекъсвания да обхванат цялата зона във вътрешността на околовръстния път, което разширява значително обхвата на блокадата. Тези репресивни мерки се случват успоредно с потвърждението от страна на Министерство на отбраната, че за първи път от 2007 г. насам в събитието на Червения площад няма да участва никаква сухопътна военна техника.

Колумбия: Участието на наши граждани във войната в Украйна е тяхно лично решение

Присъствието на колумбийски граждани в Украйна, станали жертви на войната, се дължи на техни лични решения и няма двустранни споразумения с Украйна по този въпрос. Това се казва в изявление на Министерството на външните работи на Колумбия, което е публикувано на страницата на ведомството в Х, предаде infobae.com.

Министерството на външните работи на Колумбия смята за необходимо да изясни ситуацията с колумбийските граждани, станали жертви на войната, че тяхното присъствие в Украйна се дължи на лични решения. Няма двустранни споразумения, които да им позволяват това. Колумбийското правителство не насърчава или улеснява този тип дейност

се казва в изявление на външното министерство.