Протест в Алепо след смъртта на задържан в полицейски участък в Латакия.

🇸🇾⚖️🕯️ Жители на Алепо излязоха на 17 август на централния площад „Саадала ал-Джабири“ с искане да бъдат разкрити обстоятелствата около смъртта на 29-годишният Мохамад Гамира и виновните да понесат отговорност. Мъжът почина ден по-рано в университетска болница „Тишрин“ в град Латакия, след като беше задържан в полицейския участък в градчето Ал-Хафа. Протестът, отразен от агенция ANHA, близка до бившата кюрдска администрация в североизточна Сирия, беше насочен и като цяло към нарушенията в местата за задържане и затворите на преходната власт на Ахмед Ал-Шараа.

Гамира е бил извикан в участъка във връзка с жалба за кражба на пари и е останал там около 3 денонощия. Той е страдал от хемофилия – заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и всяка травма носи риск от продължителен кръвоизлив. Семейството му е предупредило началника на участъка за диагнозата и поискало спрямо него да не се упражнява насилие, разказа пред държавната агенция SANA неговия чичо д-р Исам Гамира, директор на общата болница в Ал-Хафа. Въпреки предупреждението неговият племенник е бил бит. Състоянието му се влошава заради мозъчен кръвоизлив и неврологични симптоми, последвани от кома, бъбречна недостатъчност, спадане на кръвното налягане и недостиг на кислород. Гамира е пуснат и откаран към болницата в Латакия, където е починал в неделя. На следващия ден е погребан в родния си град.

Представител на преходното правителство посочи публично причина за смъртта. Раед ал-Салех, министър на извънредните ситуации и управлението на бедствията, заяви в X, че Гамира е починал от усложнения при мозъчен и стомашно-чревен кръвоизлив – „последица от побой, който е получил, след като беше задържан в полицейския участък в Ал-Хафа“. Ал-Салех оглавяваше „Белите каски“ – сирийската гражданска защита, а Гамира е бил доброволец в организацията и служител в ръководеното от него ведомство. Роден е през 1997 г. в град Дума, източно предградие на столицата Дамаск, където е израснал. По-късно участва в спасителни операции по изваждането на стотици хора изпод развалините след бомбардировките на предишния режим и неговите съюзници. Оставя две деца сирачета.

Институционалната реакция започна още преди смъртта му и се разшири за по-малко от денонощие след нея. На 14 август Командването за вътрешна сигурност на провинция Латакия обяви, че извършва проверка на обстоятелствата около ареста и дали приложените спрямо него процедури са отговаряли на законовите правила предвид здравословното му състояние. На 16 август то съобщи, че 7 души, намирали се в ареста по време на престоя му, са задържани. Сред тях е началникът на полицейския участък.

На същия ден министърът на вътрешните работи Анас Хатаб издаде административна заповед №471, която разпорежда създаване на комисия, оглавявана от генерал-майор Ахмад Латуф. В нея влизат съветникът на министъра по правните въпроси и правата на човека бригаден генерал Самер Махмуд ал-Хусейн, директора на дирекция „Дисциплинарни дела и преследвания“ бригаден генерал Муаз Халед ал-Джамал и директора на криминална полиция бригаден генерал Хусейн Алауи ал-Хамади. Комисията разполага със 72 часа срок от издаването на заповедта, за да представи своите заключения.

Тя започна работа в Латакия в понеделник, след което посети Ал-Хафа, за да изслуша семейството и местни жители. Говорителят на министерството Нур ал-Дин ал-Баба съобщи, че ще бъде сформирана и независима група по съдебна медицина, която предстои да извърши аутопсия на тялото. По думите му проверката няма да се ограничи до конкретния случай, а ще обхване работата на полицейските управления в цялата страна. Пред журналисти той призна, че в някои от тях има „пропуски и недостатъци“, макар според него други да се справят отлично. Хатаб поднесе съболезнования на близките и заяви, че всяко нарушение и провинение от служители на ведомството ще се преследва с цялата строгост на закона, независимо от длъжността им.

Оценката за по-широкия мащаб на проблема зависи от методиката на броене. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) публикува доклад на 15 август, според който в местата за задържане и затворите на преходното правителство са починали най-малко 75 души след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. Разпределени по години както следва: 61 през 2025 г. и 14 през 2026 г. Случаите от тази година са регистрирани в провинциите Алепо, Хомс, Дейр ез-Зор, Ракка, Риф Димашк, Сувейда и Дараа.

ANHA твърди за 76 души, починали при изтезания, включително 15 случая през 2026 г. Двете статистики се разминават с 1 случай, но и по начина, по който квалифицират смъртните случаи: Обсерваторията докладва починали в ареста, докато кюрдската агенция говори за хора, загинали вследствие на изтезания.

Два независими прегледа, публикувани тази година, описват широко разпространена практика, не отделни случаи. Международната анкетна комисия на ООН за Сирия обяви през март, че е документирала изтезания и малтретиране в рамките на 18 официални и 12 импровизирани места за лишаване от свобода в периода от януари до октомври 2025 г. Описаните методи включват побоища с приклади, тояги, тръби, пръти и кабели, електрошок, инсценирани екзекуции и сексуално насилие.

На 13 август правозащитната организация „Сирийци за истина и справедливост“ публикува свое разширено разследване, което се основава на 19 свидетелства и 14 случая от юни 2025 до юни 2026 г. В него се твърди, че тежките побои, електрошокове, унижения, лишаване от най-необходимото и смъртта в арестите остават обичайна практика в няколко силови структури. Изпълнителният директор Басам ал-Ахмад формулира това разграничението пред Associated Press: „Донякъде е широко разпространено, но не е структурно.“ Групата не е открила доказателства, че заповедите идват от висшето командване, но подчертава, че властта, която задържа хора, носи отговорност да прекрати тези практики.

Оттук произтича и въпросът, който SOHR постави ден преди смъртта на Гамира. В доклада си тя отбелязва все по-силното усещане сред сирийците, че официалното и медийното внимание към смъртните случаи в ареста е неравномерно: някои случаи разпалват обществен натиск и получават широка гласност, но други остават невидими. Избирателното правосъдие, добавя организацията, не може да бъде основа на държава, управлявана от закона.

Случаят на Гамира попада във видимата част на разграничението. Жертвата е бивш доброволец на „Белите каски“ и служител на министерство, чийто ръководител също произлиза от организацията. Снимките му от интензивното отделение обиколиха социалните мрежи още преди държавата да се произнесе.

Реакцията на властите е бърза и публична по начин, който би бил немислим при Асад. Тогава държавата на практика не търсеше отговорност от служители, заподозрени в изтезания над затворници, въпреки масовия характер на подобни престъпления. Но същата бързина сега се превръща в критерий, по който ще се оцени следващият случай – онзи без снимки и без министър, готов публично да назове побоя.

Случаят не е първият. The National посочва побоя над съдия в полицейски участък в Алепо от март 2025 г. и смъртта под стража в Дамаск на бежанец 4 месеца след неговото завръщане от Германия, като най-широко отразените случаи досега.

Първите резултати от проверката се очаква да излезат съвсем скоро. Комисията на Латуф трябва да покаже своите заключения около 19 август, групата по съдебна медицина тепърва ще се произнесе за състоянието на тялото, а за вторник са обявени протести в цялата страна.

Три показателя ще покажат дали случаят ще създаде прецедент, или ще остане само пример за обществена реакция: дали заключенията ще се обявят публично, вместо само да бъдат предоставени в министерството; дали обвиненията ще достигнат до шефа на участъка, а не само до подчинените, извършили побоя; и дали обещаният преглед на полицейските управления ще доведе до публично обявени мерки и извън Латакия.

Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

САЩ обявиха Иран за държава спонсор на неправомерни задържания

🇺🇸 Държавният департамент на САЩ обозначи официално Иран като „държава, подкрепяща неправомерно задържане“ (State Sponsor of Wrongful Detention), съгласно разпоредбите на Закона „Левинсън“. Това стана ясно от официално изявление, публикувано преди броени минути.

Вашингтон мотивира решението си със системната практика на Техеран да арестува чужди граждани, както и лица с двойно гражданство, използвайки ги като инструмент за политически натиск. Според американските власти това поведение е форма на държавно спонсорирано заложничество, което цели изнудване на международната общност и постигане на дипломатически отстъпки.

Новият статут позволява налагането на целенасочени финансови санкции и визови ограничения срещу държавни служители и институции, замесени пряко в арести и изфабрикуване на обвинения. Мярката е част от стратегия за повишаване на цената на подобни действия в световен мащаб и формализира дипломатическите предупреждения, направени до този момент.

Освен това САЩ потвърдиха най-високата степен на риск за пътуване до Ислямската република и предупреди, че американските граждани са подложени на постоянен риск от произволни арести без право на консулска защита.

От Белия дом посочват, че това е първият случай, в който държава получава това официално определение, което я поставя в специфична категория на изолация в рамките на законите на САЩ за национална сигурност. Анализът на департамента посочва, че практиката на неправомерно задържане често се координира между съдебната система и репресивния апарат на Техеран, което налага комплексен подход при прилагането на новите рестрикции.

Иран арестува 21 000 души по време на 12-дневната война с Израел

🇮🇷⚖️ Полицията в Иран е арестувала до 21 000 заподозрени по време на 12-дневната война с Израел през юни, съобщи говорител на силите за сигурност, цитиран от държавните медии.

След израелските въздушни удари по ядрени и военни обекти в Иран, започнали на 13 юни, силите за сигурност са извършили масови арести, засилено присъствие по улиците, контролни пунктове и кампания за „граждански сигнали“ – властите с призив към хората да съобщават за „подозрително поведение“.

„Има 41% ръст в сигналите от граждани, довели до арестуването на 21 000 заподозрени по време на 12-дневната война“, заяви Саид Монтазеролмахди. Той не уточни за какво конкретно са били заподозрени арестуваните, но Техеран и преди е твърдял, че отделни лица е възможно да са предавали данни в опит да подпомогнат израелските удари.

Конфликтът между Израел и Иран е ускорил и депортацията на афганистански мигранти, за които се смята, че пребивават незаконно в страната. Според хуманитарни организации местните власти са обвинили някои от тях и в шпионаж в полза на Израел.

„Силите за сигурност задържаха 2 774 незаконни мигранти и след проверка на мобилни телефони откриха 30 специални дела. Арестувани са също 261 души, заподозрени в шпионаж, както и 172 души по обвинение в нерегламентирано заснемане“, посочва говорителят.

Не се уточнява колко от посочените задържани впоследствие са освободени.

Говорителят допълни, че полицията е обработила над 5 700 случая на киберпрестъпления по време на войната, сред които онлайн измами и забранени финансови транзакции, а киберпространството се превърнало „във важен фронт на сраженията“.

Хонконг: Арестуваха четирима души за предполагаем заговор за подриване на държавната власт

🇭🇰🇹🇼 Департаментът за национална сигурност на Хонконг арестува четирима души на възраст между 15 и 47 години за предполагаем заговор за подриване на държавната власт с базирана в Тайван група, застъпваща се за независимостта на града.

Главен комисар Стив Ли заяви в четвъртък, че четиримата заподозрени са били свързани с групата „Хонконгски демократичен съюз за независимост“, създадена в Тайван през ноември 2024 г. и са заемали различни позиции в групата, сред които партиен секретар, член на съвета и редови членове.

„Те бяха арестувани в сряда, а техните дигитални устройства показаха дейността им в Хонконг“, отбеляза Ли.

Полицията е открила също призив към Съединените щати да изготвят план за спасяване на политически затворници в Хонконг, както и знамена, символизиращи отцепването на страната, включително тези за независимостта на Хонконг, Тибет, Гуандун и Синдзян, допълни Ли.

През февруари организацията е провела онлайн пресконференция в Тайпе, в която нейни членове очертаха план за действие на групата, включващ „унищожаване“ на Китайската комунистическа партия и „освобождение“ на Хонконг.

Групата също така е предложила създаване на временно национално знаме и химн и е поискала помощ от чужди държави, както и осигуряване на военно обучение в чужбина, добави той.

На 1 юли, 28-ата годишнина от предаването на Хонконг от Великобритания на Китай, групата е провела събитие извън Хонконг, по време на което участниците стъпкаха знамената на Китай и Хонконг, разкри полицейският комиса. като участниците са вдигнали черно знаме с баухиния и са изпълнили протестния химн „Слава на Хонконг“.

Черното знаме с баухиния и „Слава на Хонконг“ придобиха популярност на демократичните протести през 2019 г. Властите заявиха, че и двата елемента могат да застрашат националната сигурност.

Ли заяви, че арестът демонстрира присъствието на чуждестранни организации, които насърчават послания, застрашаващи националната сигурност.

„Те дори насочваха своите последователи в Хонконг да извършват подривни действия“, каза той, отбелязвайки, че арестът на 15-годишното момче подчертава „отговорността на родителите да бдят над приятелите и онлайн познатите на децата си“.

Ли отказа да коментира оперативни подробности и дали ще има по-нататъшни арести.

Фейсбук страницата на групата е имала 76 последователи и е била актуализирана за последно във вторник, според търсене на HKFP в 17:00 часа в четвъртък. Един от постовете в нея призовава за „флашмоб протест в търговския район Симендинг в Тайпе на 1 юли за издигане на черно знаме“.

Продължава безпощадната кампания на арести срещу опозицията в Турция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори по време на пресконференция с медиите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, 25 юни 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matthias Schrader

🇹🇷⚖️ Кметовете на три големи града в южна Турция бяха арестувани в събота, съобщават държавните медии, присъединявайки се към безкраен списък със задържани опозиционни фигури в ареста, откакто кметът на Истанбул беше хвърлен в затвора през март.

Кметът на Адияман Абдуррахман Тутдере и на община Адана Зейдан Каралар бяха задържани в спецакции рано сутринта днес, според Анадолската агенция. И двамата са членове на основната опозиционна сила в южната ни съседка – Републиканската народна партия (CHP).

Кметът на Анталия Мухитин Бьочек беше арестуван заедно с още двама заподозрени в отделно разследване за подкуп от Главната прокуратура на Анталия, съобщи Анадолската агенция.

Каралар е арестуван в Истанбул, а Тутдере е задържан в столицата Анкара, където има дом, но по-късно същият сподели в публикация на профила си в X, че е отведен в Истанбул.

Десет души, включително Каралар и Тутдере, са арестувани като част от разследване на Главната прокуратура на Истанбул по твърдения, включващи организирана престъпност, манипулиране на търгове и подкупи. Подробности за обвиненията срещу тях не бяха оповестени от прокуратурата, но операцията беше предшествана от арестите на десетки служители от общини, контролирани от CHP през последните месеци.

Истанбулският кмет Екрем Имамоглу, широко смятан за основен претендент срещу 22-годишното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше хвърлен в затвора преди четири месеца по обвинения в корупция.

Бившият кмет на Измир, третият по големина град в Турция, също от CHP, както и 137 общински служители бяха задържани като част от разследване за предполагаемо манипулиране на търгове и измами. В петък бившият кмет Тунч Сойер и още 59 души бяха вкарани в затвора в очакване на съдебен процес – решение, описано от адвоката на Сойер като „явно несправедливо, незаконно и политически мотивирано“.

Също в петък държавните медии съобщиха, че кметът от CHP на средиземноморския курортен град Манавгат в провинция Анталия, както и 34 други са задържани по обвинения в корупция.

Длъжностни лица от CHP са изправени пред вълни от арести тази година, считани от мнозина за насочени към ликвидиране на основната опозиционна партия в Турция. Правителството настоява, че прокурорите и съдебната система действат независимо, но показното задържане на Имамоглу в Истанбул доведе до най-мащабните улични протести в Турция от над десетилетие.

Имамоглу беше официално номиниран за кандидат за президент на партията си след влизането му в затвора. Следващите избори в Турция трябва да се проведат през 2028 година, но може да дойдат и по-рано.

Вълната от репресии идва една година след като CHP постигна значителни успехи на местните избори. Адияман, сериозно засегнат от земетресението през 2023 година, бе един от няколкото града, считани преди това за крепости на Ердоган, които паднаха в ръцете на опозицията.