291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

Предизборни клипове в Бурятия питат от екрана кога свършва войната

🇷🇺🗳️ В Република Бурятия, федералния субект с втория най-висок дял жертви на глава от населението в Русия, по местната телевизия вървят предизборни клипове, в които жители питат от екрана кога ще приключи войната срещу Украйна. Двата 15-секундни откъса са част от кампанията на Баир Циренов, депутат от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) в Народния хурал на републиката и кандидат за Държавната дума от бурятския едномандатен окръг.

Пред камерата местни жители изреждат въпроси: кога ще свърши „СВО“ – официално название на войната в руския официален език; защо блокират интернет; защо всичко поскъпва; как се живее при такива данъци; защо е необходима утилизационната такса за автомобилите. Накрая Циренов пита защо властта не ги чува, призовава зрителите да гласуват за КПРФ и завършва с лозунга „Власт на народа. Мир на света“.

На 27 август кандидатът написа в Telegram: „Някой да е виждал вече клиповете ми по телевизията? За мое учудване, все още не са ги свалили от ефир“. Той добави, че екипът му се е опитал да събере в 15 секунди „всички мисли и въпроси, които хората имат днес“.

Депутат в Народния хурал от 2013 г. и заместник-ръководител на комунистическата партия, Циренов е бил избиран в три последователни състава на местния парламент. Покрай посещението на Путин в Улан-Уде на 10 август кандидатът отправи призив към местните власти да не устройват шоу, а да организират истинска среща с жителите.

Гласуването за Държавната дума ще се проведе на 18-20 септември. Разпределят се 450 места, от които половината с партийни листи, а другата половина в едномандатни региони като Буратия – регион, платил една от най-високите човешки цени за военната агресия срещу Украйна.

Съвместното преброяване на „Медиазона“ и руската служба на BBC, което включва единствено поименно установените с открити източници загинали, поставя Бурятия на второ място в страната по брой загинали на 100 000 души – само след Република Тува. При преброяването от февруари показателят за републиката е около 400 на 100 000 души.

Към 28 август общоруският поименен списък е достигнал 242 747 души, а самите изследователи оценяват пълнотата му на 45–55%. Две трети от установените загинали са живели в населени места с под 100 000 жители, докато милионните градове почти не присъстват в тази статистика. Въпросът от клипа не е абстрактен там, където се излъчва.

Същият въпрос обаче се оказа далеч по-рисков за партията, която го постави официално в центъра на кампанията си. „Яблоко“ влезе в изборите с програма от 43 думи за прекратяване на огъня, мир и край на политическите репресии и се сблъска с откази в поне 11 региона.

Юристът на вестник „Страна Калининград“ маркира за заличаване дори думата „мир“ в лозунга „За мир и свобода!“, наред с изразите „прекратяване на огъня“ и „постигане на мир“. Пермският вестник „Огни Камы“ отказа да отпечата текста дори срещу заплащане.

Нито един от описаните откази не се позоваваше на официално разпореждане: редакциите цензурираха предварително и по своя преценка. Единствено регионалната прокуратура в Новгородска област издаде предупреждение за дискредитация на армията, след което местните радио и телевизия свалиха от ефир агитационния материал за времето на проверката.

На 10 август Върховният съд заличи регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ след иск, попаден от националистическа партия „Родина“, чийто председател Алексей Журавльов настоя, че нейната кампания е финансирана от чужбина. Решението дойде 12 дни след като Централната избирателна комисия регистрира 269 кандидати на партията. Обжалването беше отхвърлено на 17 август и така от парламентарните избори отпадна единствената листа, участваща с открито пацифистка платформа.

Разликата между Циренов и „Яблоко“ не е толкова в самия въпрос, колкото в политическата принадлежност на задаващия го. КПРФ следва държавната линия по отношение на войната. В интервю за „Комсомольская правда“ през юли нейният председател Генадий Зюганов посочи, че подкрепя изцяло военните решения на Путин. Депутатът от партията Сергей Обухов обвини олигарсите, че отлагат победата, а за изборите КПРФ издигна 21 кандидати, участвали в бойните действия в Украйна.

В тази рамка отделният призив за мир не представлява заплаха за партийната линия, тъй като канализира недоволството в потърпевш регион към бюлетина, която остава вътре в политическата система. В края на август кандидатът на партията за градската дума на Хабаровск Виктор Жмурко дори постави билборд с думите „За мир“.

Граница обаче очевидно има, въпреки че не е съвсем ясно къде точно минава. Седмица преди появата на двата клипа „Россия 24“ прекъсна включване на Циренов в момента, когато той предизвика своя изборен съперник от „Единна Русия“ Дашибал Мункожаргалов – ветеран от войната в Украйна – на публичен дебат за проблемите на страната и републиката.

Така в този окръг въпросът „кога ще свърши войната“ се задава срещу кандидат, който сам е бил на фронта. А Циренов, който публично се учудва, че спотовете му още са в ефир, косвено признава, че и самият той не знае къде точно минава червената линия.

Общественото търсене, към което са насочени тези клипове, си проличава в социологическите проучвания на местно ниво. Според юлското допитване на „Левада“, публикувано на 6 август, 62% от анкетираните са на мнение, че е време да се премине към мирни преговори, срещу 28%, които искат военните действия да продължат. Същото изследване обаче отчита и 66% подкрепа за действията на руската армия в Украйна.

Проучването показва и отчетлива географска разлика. Сред жителите на столицата Москва подкрепата за продължаване на военните действия достига 49% при 28% средно за страната. Най-ниска е сред хората на възраст под 25 години. Териториалният профил на човешките загуби е в обратната посока.

Институтът по конфликтология и анализ на Русия, базиран в Киев, предлага още по-висока стойност: 81% от анкетираните биха приели войната да приключи „още утре“, срещу 9%, които предпочитат тя да продължи до пълна победа. Тази оценка обаче се основава на телефонна анкета сред 1600 души, проведена между 11 и 26 май от институт в страна, която воюва с Русия, поради което има по-ниска доказателствена тежест от вътрешното допитване. Двете изследвания обаче сочат в една и съща посока: мнозинството руснаци търси край на войната, без това непременно да значи несъгласие със самата война или с действията на армията.

Затова допускането на клиповете в ефир трудно може да се обясни автоматично с пропуск на апарата за цензура. Една възможна интерпретация е, че системната опозиция изпълнява точно тази функция: получава пространство да артикулира натрупаното недоволство, което иначе би останало без легален политически изход, при условие че го връща обратно в изборния процес, вместо да го насочва срещу самата система.

В този прочит случаят с „Яблоко“ е показателен не защото партията непременно е отстранена формално заради призивите си за мир (съдебното основание е друго), а тъй като нейната открито пацифистка линия се оказа извън пространството, в което подобно послание се допуска без сериозни последствия.

Съществува и по-тясно обяснение, което не бива да се пренебрегва. „Россия 24“ прекъсна Циренов само седмица по-рано, а самият той очевидно не е очаквал клиповете да оцелеят в ефир. Това може да показва, че границата се определя ситуативно от местни редактори и чиновници, без непременно да съществува единна инструкция за всеки отделен случай. Това, разбира се, не изключва първото предположение. Обща рамка може да се задава на централно ниво, а конкретното ѝ прилагане да бъде неравномерно и да оставя пролуки.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

Рекордно денонощие на Верхни Ларс при почти изравнен поток в двете посоки

🇬🇪🚗🇷🇺 Повече от 20 000 души са преминали за едно денонощие през Верхни Ларс – единствения действащ сухопътен граничен пункт между Русия и Грузия. Данните на грузинските власти за друг, частично застъпващ се 24-часов период показват почти равномерно движение в двете посоки: 7880 души са влезли в Грузия, а 8406 са я напуснали към Русия.

За рекордния поток съобщи вечерта на 18 август Севернокавказкото митническо управление на руската Федерална митническа служба. Числото се отнася за 17 август, тъй като към момента на публикуването ведомството още не разполагаше с пълни данни за 18-и. На 15 и 16 август през пункта са преминали по над 19 000 души дневно. Интензивният туристически поток е съпроводен и от рекорден брой леки автомобили, поради което митническото управление обяви, че увеличава числеността на смените и изпраща служители, за да ускори обработката на превозните средства. Според съобщението сегашните показатели надхвърлят чувствително тези за съпоставими периоди през предишни години.

Следобед на 19 август Министерство на вътрешните работи на Грузия публикува по-нисък резултат за различен 24-часов период. По негови данни през Ларс са преминали общо 16 286 граждани на различни страни: 7880 са влезли в Грузия, а 8406 са я напуснали. Това е с около една пета под обявените от руската страна над 20 000 души, но двата показателя не могат да се сравняват пряко. Министерството определи като недостоверни разпространяваните в медиите и социалните мрежи твърдения, че за едно денонощие в Грузия са влезли 20 000 руски граждани. Според ведомството тези твърдения представляват целенасочено разпространявана от заинтересовани страни дезинформация. То призова данните да не бъдат тълкувани и представяни в неточен или изкривен вид.

Руското и грузинското съобщение следователно не си противоречат пряко. Числото на руската митница обхваща движението и към Грузия, и към Русия, докато грузинската статистика покрива друг 24-часов период – най-вероятно от 16:00 ч. на 18 август до 16:00 ч. на 19 август московско време. Нито едно от ведомствата не дава разбивка по гражданство: грузинската статистика включва граждани на различни държави, а руската не уточнява нито гражданството на преминалите, нито посоката им на движение. Разликата между влизанията и излизанията в грузинските данни е 526 души, или около 3,2% от целия поток.

Именно близостта между входящия и изходящия поток е съществената част от картината. Масова вълна на напускане би се разпознала по траен и значителен превес на движението от Русия към Грузия. През септември 2022 г., след обявяването на частичната мобилизация, потокът беше почти изцяло в тази посока: към Грузия преминаваха около 10 000 руснаци дневно при близо 6000 до мобилизацията. На 27 септември опашката надхвърли 5500 автомобила и достигна дължина между 20 и 30 км, а чакането с кола стигаше до 3-4 денонощия. На самия пункт тогава действаше мобилизационна група, която проверяваше статута на пътуващите и връчваше повиквателни.

Сегашните 7880 влизания в Грузия се намират между сезонното равнище отпреди мобилизацията и пика от септември 2022 г. Обявените от руската митница над 20 000 души обаче представляват общия поток в двете посоки, а не броя на напусналите Русия.

Сегашните опашки също са от друг мащаб. Според съобщенията в специализирани чатове за Верхни Ларс между 15 и 19 август сутрешното чакане е продължавало 3-5 часа, докато вечер преминаването е ставало значително по-бързо. Към вечерта на 19 август в чатовете вече не се съобщава за големи задръствания.

Натрупването на автомобили при прехода има до голяма степен структурни причини. Пунктът е единствена сухопътна връзка между Русия и Грузия и се намира в Дариалското дефиле, където пътят преминава през тесен коридор между отвесни склонове и често се затваря при неблагоприятни метеорологични условия. На 13 август в 13:45 ч. московско време движението на излизане от Русия беше спряно заради покачване на водата в Девдоракското дефиле от грузинска страна. Ограничението обхвана всички видове транспорт, а преминаването беше възстановено на следващия ден. Всяко подобно затваряне води до натрупване на автомобили, които потеглят почти едновременно след отварянето на пътя.

Данните идват в момент, когато напускането на Русия отново се обсъжда като практическа възможност. Изборите за Държавната дума са насрочени с указ от 16 юни за 20 септември, а гласуването ще продължи три дни, започвайки на 18-и. В края на юни „Медуза“ съобщи, че руските власти отново разглеждат вариант за нова мобилизационна вълна след изборите наесен. „Важни истории“ и „Вьорстка“ се позоваха на осем източници, работещи с президентската администрация, както и на събеседници, близки до силовия блок. Според един от тях „нещо може да започне“ още през октомври, но окончателно решение не е взето и обсъжданите сценарии остават на равнището на слухове.

Една от причините за тези предположения са трудностите при набирането на военнослужещи по договор. През четвъртото тримесечие на 2025 г. броят на новите договори е намалял с около една трета спрямо същия период година по-рано. През първото тримесечие на 2026 г. средният им брой е спаднал до около 800 дневно – най-ниското ниво за последните 3 години – а през второто тримесечие се е възстановил до около 1000 дневно. Тези оценки са изведени от данните за плащанията от федералния и регионалните бюджети.

Военни източници на „Медуза“ описват попълването на армията като все по-зависимо от затворите, задържаните и набирането „от улицата“. Според тях сред новите контрактници има хора в толкова тежко физическо състояние, че един от събеседниците ги определя като „еднократни“. Официалната позиция е на отрицание: на 30 март Дмитрий Песков заяви, че въпросът за нова мобилизация не стои на дневен ред, а Дмитрий Медведев определи публикациите за подобна подготовка като информационна провокация.

Налице са и косвени признаци за засилен интерес към преместване, но сами по себе си те не доказват масово напускане на Русия. През юли „Вьорстка“ установи, че наемите в Ереван са поскъпнали с около 30% за 3 месеца. По данни на изданието приблизително 80% от запитванията към брокерите вече идват от хора, които тепърва пристигат или се готвят за преместване, докато през 2024 и 2025 г. са преобладавали руснаци, които просто сменят жилището си в самата Армения.

Между 13 и 19 юли търсенията на израза „квартиры в Ереване“ в „Яндекс“ са достигнали 5200. Това е малко над отчетените 5000 търсения през седмицата от 28 февруари до 6 март 2022 г., непосредствено след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, но остава под пика от близо 10 000 при мобилизацията през септември същата година. На 19 август The Moscow Times съобщи, позовавайки се данни от проекта „Релокац“, че дневният брой на запитванията за преместване се е увеличил 1,7 пъти – от 70 на 120. Хората все по-често искат да напуснат страната преди септември или октомври, а главната редакторка на проекта Александра Назарова обобщи преобладаващото настроение с нуждата да бъде подготвен „резервен план“.

Грузия остава една от най-достъпните възможности по суша. Безвизовият режим позволява на руските граждани престой до една година, но автомобил с чуждестранна регистрация може да остане в страната до 90 дни. От 1 януари 2026 г. чуждестранните туристи трябва да разполагат и със застраховка за медицински разходи и злополука с покритие от най-малко 30 000 лари.

Руското присъствие е чувствителна вътрешна политическа тема в Грузия. Поради това местното МВР не се ограничи да уточни числата, а определи твърдението за 20 000 руски граждани, влезли за едно денонощие, като дезинформация, разпространявана от заинтересовани страни.

Сухопътният маршрут обаче не е единствената възможност. Според проекта „Релокац“ Сърбия, Армения и Грузия остават сред предпочитаните направления за преместване. Историческият опит показва и колко бързо достъпът до транспорт може да се свие: непосредствено след обявяването на мобилизацията през септември 2022 г. преките полети от Русия до Армения, Турция и Азербайджан бяха бързо разпродадени, а цените на останалите еднопосочни билети до Ереван и Дубай достигнаха приблизително 2600–2800 долара.

Дали августовският пик е предвестник на нова миграционна вълна или обичаен сезонен връх, не може да се определи само от общия брой преминавания. Проверимият показател е устойчивата разлика между броя на влезлите в Грузия и броя на напусналите я към Русия. Самата руска митница посочва, че август обичайно е най-натовареният месец за пункта, и обяснява засиления поток с туристическия сезон. Към 19 август грузинската статистика не показва траен превес на нито една от двете посоки. Ако през септември дневните данни на грузинското МВР започнат устойчиво да отчитат повече влизания, отколкото излизания, хипотезата за нова вълна на напускане ще получи значително по-силна емпирична опора.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

Мотивите срещу „Яблоко“: цитати, блокирани мрежи и картинка от ChatGPT

Председателят на руската партия на мира „Яблоко“ говори от трибуната на 22-рия ѝ конгрес. На трибуната е поставен надписът „Яблоко за мир!“, а на стената зад говорителя е прожектиран лозунгът „За мир“. Конгресът е свикан, за да избере председател на партията и неговите заместници. Москва, Русия, 9 декември 2023 г. 📸 Снимка: Aleksandar Shterbak/TASS

Представителят на руската партия на мира „Яблоко“ говори пред журналисти пред сградата на Върховния съд, след като съдът анулира регистрацията на федералната партийна листа за предстоящите избори за Държавната дума. Решението беше постановено по иск на партия „Родина“ и лишава „Яблоко“ от участие в пропорционалната част на парламентарните избори през септември. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

Служители на руските специални полицейски части ОМОН стоят пред група поддръжници на партия „Яблоко“, събрали се край сградата на Върховния съд по време на разглеждането на иск за отстраняване на партията от изборните листи. Зад полицейските служители се виждат партийни представители, активисти и журналисти, останали пред съда след постановяването на решението, с което регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ беше анулирана. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

🇷🇺⚖️🗳️ Основанията, с които Върховният съд на Руската федерация извади „Яблоко“ от изборите за Държавната дума, са агитация в блокирани социални мрежи, средства от чужденци, постъпили по сметките на контрагенти на партията, и използване на чужди текстове и снимки без разрешение, сред които картинка, генерирана от ChatGPT. Това личи от текста на решението, прегледан от руския проект „Можем объяснить“. То беше обявено на 10 август по иск на партия „Родина“ и за първи път в съвременната руска история анулира вече регистрирана партийна листа за парламентарни избори.

Финансовата част на мотивите се концентрира около една голяма сума. Сред контрагентите на „Яблоко“ са установени 74 лица, по чиито сметки между април 2023 г. и август 2026 г. са постъпили около 80 млн. рубли от 310 чуждестранни лица, включително от Германия, Канада, Обединеното кралство и Турция. Партията не е представила доказателства, че тези средства са върнати, гласи документът. Това обаче не представлява размера на изборния ѝ фонд: става дума за средства, постъпили по сметки на трети лица, които в някакъв момент са били в договорни отношения с партията. Самата Генерална прокуратура, която подкрепи иска само частично, сведе доказаното нарушение до 16 900 рубли, дарени във фонда от седем контрагента. Председателят Николай Рибаков обясни произхода на по-големите суми, включително 80,6 млн. рубли, с легална продажба на чуждестранни акции. „Родина“ твърдеше също, че разходите за онлайн агитация надхвърлят допустимия таван на изборния фонд с около 88 млн. рубли.

Второто основание е мястото, където е водена агитацията. Значително количество агитационни материали е публикувано в чужди информационни ресурси, достъпът до които е забранен заради тяхното признаване за екстремистки (Instagram и Facebook) или е ограничен (Twitter и YouTube), гласи решението. Това не изисква преценка за съдържанието на публикуваното: достатъчен е самият факт, че материалът е публикуван там, където съответната платформа е блокирана.

Третият мотив е авторското право и той се оказва най-обширният. Съдът призна за агитационен материал интервю на основателя на формацията Григорий Явлински, публикувано на сайта на „Яблоко“. В него без съгласието на правоносителите са използвани ред от стихотворение на Лев Ошанин, фраза от пиеса на Александър Володин, данни на „Левада-Център“, фотографии, емблеми на други партии, илюстрация към „Война и мир“ и кадър от едноименния филм от 1967 г. Редът на Ошанин е „Нека винаги да има слънце“, а фразата на Володин – „Само да няма война“ от „Пет вечери“. Ден след заседанието „Яблоко“ съобщи, че синът на композитора на песента е дал разрешение тя да се използва в кампанията. Юристът и кандидат Виталий Исаков възрази в съдебната зала, че общи изрази, чието цитиране не препраща към конкретното произведение, не подлежат на защита от гледна точка авторско право. Съдиите приеха обратното. Така и препечатването на социологически данни се превърна в основание за отстраняване на изборен кандидат.

Искът на „Родина“ съдържаше и по-широк списък от подобни претенции: снимки на Дмитрий Медведев, Александър Беглов и Виктория Боня, снимка на Хирошима след американската бомбардировка от 1945 г. от библиотеката на Конгреса на САЩ и логото на „Яблоко“, за което ищецът твърди, че е базирано на плакат на съветския художник Ел Лисицки от 1920 г.

Отделно за нарушение бе счетено изображение, създадено с ChatGPT и поставено на началната страница на сайта заедно с предизборния лозунг „За мир и свобода“. Съдът приема, че правоносител е OpenAI и че съгласие не е било поискано. В документа се подчертава, че компанията не само заявява правата си, но и официално забранява използването на ChatGPT на територията на Русия. Представителят на „Яблоко“ Гаджи Алиев възрази, че правата над генерираните изображения принадлежат на потребители на услугата, а самата програма не може да е носител на авторско право. Така руската юрисдикция фактически защити правата на американска компания, чийто продукт по собствените ѝ условия не се предлага в Русия.

Обхватът на решението личи най-добре от един отделен пасаж. Допускането на „Яблоко“ до изборите при установените нарушения би поставило групата в привилегировано положение спрямо останалите, които са спазили изискванията на закона, и би нарушило принципа на равенство между участниците. Затова, гласи мотивът, извършеното не може да се смята за формалност, която не влияе върху регистрацията. Тази логика работи и в обратна посока. Щом изброените действия представляват нарушения, всяка политическа група, която ги е извършила, по силата на същото разсъждение би следвало да се окаже в същото положение. Публикация в блокирана мрежа, цитат от съветска песен, препечатан социологически резултат и създадено от AI изображение са практики, използвани масово във всяка руска предизборна кампания.

Най-тежкото обвинение не беше потвърдено. Твърденията на „Родина“ за екстремизъм в агитационните материали останаха неустановени, но не бяха отхвърлени: представените материали, съдържащи признаци на екстремизъм, могат да бъдат разгледани в отделно производство. Отхвърлен беше и доводът, че стотици кандидати са подписали нужните уведомления преди партийния конгрес, тъй като това се отнася до етапа на заверяване на листата, а решението на Централната избирателна комисия по този въпрос не е било обжалвано.

Делото беше разгледано от съдия Вячеслав Кирилов – същият, постановил признаването на „Мемориал“ за екстремистка организация през май. Той прекара повече от 40 минути в съвещателната стая. Централната избирателна комисия и прокуратурата се обявиха в подкрепа на иска в съдебната зала, но прокуратурата прие само част от основанията. Представител на комисията заяви, че Росфинмониторинг е предоставил сведения за чуждо финансиране на кандидати от листата в периода преди изборната година, а документът с тези сведения беше показан на защитата едва след подписване на споразумение за поверителност.

Решението все още не е влязло в сила. „Яблоко“ разполага с 5 дни да обжалва и обяви, че на 14 август ще подаде въззивна жалба; вотът е насрочен за 18-20 септември. Отмяната на регистрацията на федералната листа не засяга кандидатите в едномандатни райони. Формацията има кандидати в 126 от общо 225 района и те могат да продължат своята кампания самостоятелно. Ликвидация заплашва организацията само ако не участва в избори 7 поредни години. За сравнение, за последните няколко месеца право да се кандидатират загубиха най-малко 23 руски политици, при поне 15 от които формалното основание беше публикуването на изображения, свързани с покойния Алексей Навални.

„Яблоко“ беше единствената от 11 регистрирани партии, която водеше кампания за незабавно прекратяване на огъня в Украйна, с предизборна програма от 43 думи. Именно съотношението между основанията и последиците прави съдебната логика потенциално приложима към други случаи: за да отпадне цяла една партийна листа, се оказаха достатъчни действия, за които не е нужно нито намерение, нито политическо съдържание – достатъчно е да са извършени.

Руски депутат поиска Полша да върне земите от Шчечин до Гданск

🇷🇺⚔️🇵🇱 Депутат от комисията по отбрана в Държавната дума на Руската федерация призова Полша да се откаже доброволно от балтийското си крайбрежие. „Биха могли да върнат територията от Щетин до Данциг, която Червената армия им отвоюва с големи загуби“, заяви на 8 август Андрей Колесник в ефира на Russia Today, използвайки немските названия на Шчечин и Гданск; първият е германски град до 1945 г., вторият – свободен град под опеката на Обществото на народите, който Хитлер анексира през 1939 г. Кой да получи земите, депутатът не уточни.

Изказването затваря тридневна размяна. На 6 август, на церемония в двора на Президентския дворец, с която отбеляза годината от встъпването си в длъжност, полският президент Карол Навроцки отбеляза, че интересът на страната му е украинската армия да се справя възможно най-добре с „постсъветската Руска федерация“ и да я държи колкото може по-далеч от Полша. „Където бият москала, там Полша помага, дори когато сама не участва във войната“, каза той. Речта носеше и две уговорки: помощта за Киев да не бъде безразсъдна, а стъпила на анализ, и във Варшава да не се веят знамена на Степан Бандера. Всяко решение, добави Навроцки, ще се взема с думите „Полша преди всичко, поляците преди всичко“.

Ден по-късно се обади Мария Захарова, официален говорител на руското външно министерство. В Telegram канала си тя написа, че клиничната русофобия очевидно влияе на когнитивните способности, и че Навроцки се гърчи от мисълта, че нацията му дължи съществуването си на Червената армия. Полша в сегашните си граници била заслуга на омразните „съвети“ и лично на „другаря Сталин“. Отделно тя напомни, че Русия и Полша имат обща граница, „без Украйна и без украинци между нас“.

Колесник добави към историческия аргумент число и определение. По неговите думи при освобождаването на Полша от Нацистка Германия са загинали 600 000 войници на Червената армия, а полският президент е бил „просто глупак“; в страната имало „прилични хора“, но те рядко заемали ръководни постове. Депутатът е избран от едномандатния район № 97 в Калининград и се откроява сред най-острите гласове по темата за западната граница на Русия в долната камара: на 23 юни той заяви пред руски държавни медии, че при зона на напрежение около Калининград единственият вариант за нейната защита е „ядрен удар по столиците на Европейския съюз“.

Земите, които той иска обратно, сменят собственика си с решение на съюзниците. Ялтенската конференция от февруари 1945 г. и Потсдамското споразумение от 2 август същата година преместиха Полша на запад: на изток страната мина зад линията Кързън, а на запад стигна до реките Одер и Ниса, като окончателното уреждане остана за бъдеща мирна конференция, каквато така и не е проведена. Северната част на Източна Прусия заедно с Кьонигсберг влезе в Съветския съюз и стана Калининградска област, чийто едномандатен район Колесник представлява в Думата. Сметката за Варшава не се затвори: тя загуби около 179 000 кв. км на изток, тоест 45% от предвоенната си територия, и получи на запад малко над 100 000 кв. км. Така общата ѝ площ падна от 386 418 на 312 679 кв. км. Потсдам разпореди и прехвърлянето на германското население от новите полски земи; на негово място дойдоха поляци, изселени от загубените източни области.

Единствената територия, която Полша реално отстъпва на Москва, лежи от другата ѝ страна. Източните ѝ територии – около Вилнюс и Лвов, известни в Полша като източни покрайнини (Kresy) – попадат в състава на Съветския съюз и днес са в пределите на Литва, Беларус и Украйна. Ако Варшава връща земи на Руската федерация, това биха били тези земи, а не балтийското крайбрежие.

Границата, която Колесник поставя под въпрос, е закрита с договор, подписан и от Москва. Договорът „две плюс четири“ за окончателното уреждане на германския въпрос е подписан на 12 септември 1990 г. от ФРГ, ГДР, САЩ, Великобритания, Франция и СССР, а член 1 обвързва пълния суверенитет на обединена Германия с признаването на границата с Полша. Два месеца по-късно, на 14 ноември, външните министри Кшищоф Скубишевски и Ханс-Дитрих Геншер подписват във Варшава двустранния договор, потвърдил линията Одер–Ниса като окончателна и ненарушима. Русия наследи СССР като страна по този договор.

Формулировката не е нова; сменя се равнището, от което тя е произнесена. На 21 юли 2023 г. президентът Владимир Путин обяви пред постоянните членове на Съвета за сигурност на Руската федерация, че земите в западната част на днешна Полша са „подарък на Сталин за поляците“, и добави, че ако тя го е забравила, Русия ще ѝ напомни; полското външно министерство привика руския посланик. Три години по-късно същото твърдение излиза от говорителката на дипломатическото ведомство просто като обяснение защо полският президент се дразни. На следващия ден редови депутат го превръща в искане с имена на градове. Едно и също съдържание слиза по йерархията, а колкото по-ниско слиза, толкова по-малко прилича на държавна позиция, каквато и да е тя всъщност.

Репликата на депутата не е политика. Към настоящия момент няма официални териториални претенции към Полша от страна на Руската федерация, която признава западната ѝ граница по силата на договора от 1990 г. Прецедентът от 2015 г. показва и докъде стига депутатска инициатива от този род: когато двама депутати поискаха от главния прокурор да провери законността на признаването на независимостта на балтийските републики, прокуратурата отговори, че искането няма юридическа перспектива. Формална претенция към член на НАТО остава много малко вероятна. Повторението обаче има различна функция – държи казуса за границата в обращение в момент, в който Варшава и Москва почти нямат канали помежду си. Последното руско консулство, това в Гданск, беше закрито през ноември 2025 г. в отговор на саботажи по жп линията Варшава–Люблин, по която върви снабдяването за Украйна; остана единствено посолството. Два месеца преди това, в нощта на 9 срещу 10 септември 2025 г. най-малко 19 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша при масиран удар по Украйна; 4 бяха свалени, предимно от нидерландски F-35, а официална Варшава поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.

Захарова засегна и втора линия. Репликата ѝ, че между Русия и Полша няма украинци, идва 7 седмици след като Навроцки отне на президента Володимир Зеленски ордена „Бял орел“ заради съгласието му една част от украинските специални сили да носи името „Герои на УПА“. Зеленски върна отличието по пощата и засне пратката за социалните мрежи. Пукнатината между Варшава и Киев е отворена оттогава, а спорът за 1945 г. тече вече 81 години. Завой от обикновена реторика към реални политически ходове по казуса остава твърде малко вероятен.

Киев очаква Русия да събере до 500 000 души след изборите

🇷🇺📃🪖 Украйна очаква Русия да привлече между 300 000 и 500 000 военнослужещи в седмиците след изборите за Държавна дума на 20 септември, без изрично да обявява нова мобилизационна вълна. Украинският президент Володимир Зеленски посочи този срок пред Sky News на 27 юли.

Девет дни по-рано Андрий Коваленко от Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна посочи поне 500 000 души наесен, а на 16 юли Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) заяви, че на Кремъл му трябва „пушечно месо“, а не нова инфраструктура.

Причината темата изобщо да се върне е финансова и това личи най-отчетливо в руския федерален бюджет. Разходите за еднократните премии при подписване на договор позволяват отвън да бъде оценен броят на постъпилите, а според тази методика Янис Клуге от Института за международни отношения и сигурност в Берлин извежда 71 216 нови военнослужещи по договор за първото тримесечие на 2026 г. срещу 89 601 година по-рано и 73 366 през 2024 г. Това означава около 800 души на денонощие при 1000 до 1200 през същите месеци на 2025 г., или спад от 20%.

Спадът не е причинен от ниско заплащане. Средната еднократна премия достигна рекордните 1,47 млн. рубли през март, а медианата беше 1,55 млн. Регионите увеличаваха сумите и въпреки това привличаха по-малко хора: в Москва изпратените на фронта намаляха от 1708 през април до 1378 през май. През второто тримесечие потокът се стабилизира около 1000 договора на денонощие, т.е. 30 000 месечно, но Focus.ua оценява това равнище като достатъчно единствено за компенсиране на текущите загуби и задържане на числеността на личния състав, без нетен ръст.

Утвърденият план за годината предвижда, по данни на РБК-Украйна, 409 000 души, или 34 000 месечно. Дмитрий Медведев обяви на 28 юли, че през първото полугодие договори са подписали близо 200 000 руски граждани, а още 16 000 са заминали като доброволци. Дори по неговите данни остават над 200 000 души за набиране през остатъка от годината при поток, който вече изостава от плана, докато бюджетната калкулация на Клуге дава за същите шест месеца около 160 000; военният анализатор Ян Матвеев оценява постъпилите на между 170 000 и 180 000. Разминаването между официално обявеното и онова, което може да се изведе от изплатените премии, не е ново: за 2025 г. Москва отчете 422 704 сключени договора, докато изразходваните за премии средства покриват около 364 000.

Числото, което започна да се разпространява в медиите на 8 август, е значително по-голямо от всичко това. Анонимният руски канал ВЧК-ОГПУ в Telegram твърди, че съществува разпореждане до края на годината да бъдат събрани още 800 000 души, поради което вече се съставят списъци с набелязани за привличане към редиците на въоръжените сили, а на включените в тях под различни предлози ще се отказва издаването на задгранични паспорти. Каналът описва още издирване на лица, укрили се след подписването на договор, привличане на военната полиция и разширяване на кръга от престъпления, за които осъдените могат да се допуснат до служба. Каналът е обявен за чуждестранен агент в Руската федерация през юли 2024 г. Вторият му акаунт беше изтрит от Telegram през ноември 2025 г. Заявката за 800 000 души за по-малко от пет месеца е почти двойно по-голяма от целия официално отчетен приток за миналата година.

Онова, което не зависи от достоверността на канала, е юридическата подготовка. Президентският указ за частична мобилизация от септември 2022 г. остава в сила, тъй като никога не е бил отменян. На 4 ноември 2025 г. Владимир Путин подписа закон, който позволява резервисти по договор да бъдат привиквани на специални сборове за охрана на критично важни обекти извън военно време, а на 30 декември издаде указ за сборовете през 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) разглежда същата конструкция като подготовка за пълзящо, частично призоваване на резерва без публичното обявяване на нова мобилизация.

През юли тези стъпки се натрупаха. На 21 юли Държавната дума гласува и прие закон, който допуска хора с неснета съдимост за наркотрафик и организирана престъпност да сключват договори с Министерството на отбраната в период на обявено призоваване; същия ден Росгвардия пусна предложения за разширяване на правомощията си в областта на гражданската защита при мобилизация, военно положение и война. В своя оценка от 22 юли ISW разглежда закона и предложенията на Росгвардия като подготовка едновременно за недостиг на хора и за обществено недоволство и подчертава, че окончателното решение остава лично на Путин.

Административният апарат работи в набелязаната посока от месеци. Според военното разузнаване на Киев регионалните и общинските власти са получили през февруари указание да съставят списъци на длъжници по комунални сметки и на студенти, които да бъдат сред първите при връчването на повиквателни, а самите списъци да служат като лост за подписване на договор. Руските правозащитни проекти документират и по-малко видима практика: военните комисариати вписват мобилизационни предписания във военните билети на явилите се да сверят данните си. Електронният регистър и електронните повиквателни правят забраната за напускане на страната автоматична, поради което издаденият задграничен паспорт отдавна не гарантира възможност за излизане. „Медуза“ писа още на 24 юни, позовавайки се на 8 различни източника в Кремъл и силовия блок, че нова вълна е обсъждана на всички нива и октомври се споменава усилено като евентуално начало, но все още няма окончателно решение.

Официалната позиция е напълно противоположната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков многократно подчерта, че въпросът не стои на дневен ред, а по повод изявлението на украинския президент отговори, че не е работа на Зеленски да говори за руските планове. Андрей Картаполов, член на комисията по отбрана в Държавната дума, определи съобщенията като фантазии на украинския лидер. Медведев говори на 28 юли пред междуведомствена комисия на Съвета за сигурност на Руската федерация по попълването на армията и описа слуховете като част от предизборната пропаганда, а нуждите на въоръжените сили от личен състав – като напълно осигурени. Собственото му число обаче надхвърля независимата сметка за същия период с около 40 000 души.

Киев планира своята отбрана въз основа на същата оценка. Коваленко предупреди, че есента и зимата ще са много наситени и ще трябва да се устои в тежки пехотни сражения, а част от новопризованите се очаква да бъдат изпратени на изток още през първите две седмици, за да запълват пробиви. Черняк добави, че не се наблюдават признаци за подготовка на ударни групировки на територията на Беларус за настъпление към Киев или друго направление в Северна Украйна.

Че натискът ще се засили значително след 20 септември, е много вероятно; че това ще стане след отделен публичен указ за мобилизация е значително по-слабо вероятно. Инструментите за принудително попълване на личния състав са налице от достатъчно време насам и не изискват политическо решение, чиято цена за Кремъл би била най-висока. Съществува и обоснована алтернативна хипотеза: руският военен анализатор Дмитрий Кузнецов посочва, че откритото призоваване би наложило значително покачване на разходите за отбрана в период, когато и федералният, и регионалните бюджети са затегнати, а новосформираните части скоро не биха достигнали реална боеспособност. При този прочит Москва ще продължи да купува войници, вместо да ги вика, а цената на един нов договор расте по-бавно от политическата цена на повиквателната.

Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.

Путин отвори военните договори за осъдени за бандитизъм и контрабанда

🇷🇺📜🪖 11 състава от Наказателния кодекс на Руската федерация отпаднаха от списъка, който досега спираше осъдени и подсъдими да сключат договор с Министерството на отбраната. Това включва бандитизъм, участие в престъпно съобщество, контрабанда на пари в брой, наркотици, оръжие и взривни и ядрени материали, организиране на незаконна миграция, нарушаване на сигурността в горивно-енергийни обекти и загуба на документи с държавна тайна. Президентът Владимир Путин подписа поправките, обнародвани на 4 август 2026 г. на официалния портал за правна информация; те влизат в сила 10 дни по-късно.

Към тях се добавят контрабандата на стратегически важни стоки, културни ценности и защитени видове животни и растения. Забраната се запазва за тесен кръг тежки престъпления: осъдените и разследвани за тероризъм, държавна измяна, шпионаж, диверсия, екстремизъм, сексуални посегателства към малолетни, вземане на заложници и изнудване остават извън армията, както и осъдените за останалите деяния срещу държавата и обществената сигурност. Филтърът не е премахнат, а свит до ядро, което Кремъл третира като заплаха за собствената си сигурност, а не като въпрос на обществен ред.

Разхлабването действа само „в период на мобилизация, военно положение или военно време“, но реално тази уговорка не го ограничава. Указ № 647 за частична мобилизация от 21 септември 2022 г. никога не е отменян: призоваването на запасняци по него приключи на 28 октомври същата година, самият документ обаче остава в сила. Правният режим, който отключва новите възможности, следователно тече вече почти четири години без прекъсване.

Законодателната верига мина за под три седмици. Правителството внесе проекта на 17 юли, Държавната дума го прие в 3-те четения на 22 юли, а президентският подпис дойде на 4 август. Юридически промяната обхваща член 34 от закона „За военното задължение и военната служба“, придружена от съответните поправки в Наказателния кодекс.

В залата депутатите питаха дали ведомството е отчело опита с вербуването на затворници за частната военна компания „Вагнер“ и последвалия бунт от юни 2023 г. Заместник-министърът на отбраната Виктор Горемикин отговори, че осъдените ще бъдат насочвани към специално създадени подразделения и ще служат отделно от контрактниците без присъди, а военното ръководство увери депутатите, че подобно развитие няма да бъде допуснато.

Вербуването направо от местата за лишаване от свобода премина от „Вагнер“ към самото министерство още в началото на 2023 г. Със заповед на началника на Генералния щаб от 24 февруари ведомството започна да сглобява щурмовите роти „Шторм Z“ от затворници и ги набира до 1 септември същата година; по разчет на изданието „Важные истории“ през тях са минали около 29 000 души. През октомври 2024 г. влязоха в сила два закона, които преместиха същата логика в самата съдебна зала. Първият, внесен от депутатите Андрей Картаполов и Павел Крашенинников заедно със сенатора Андрей Клишас, позволи на подсъдимите да сключат договор още докато делото им се гледа. Вторият, дошъл от Върховния съд, спира наказателното преследване срещу вече служещите мобилизирани и контрактници и предвижда пълното му прекратяване при получена държавна награда, при уволнение по възраст или по здравословни причини, както и с края на военното време. Сегашният пакет допълва конструкцията от другата страна: не отменя наказание, а махна предварителните пречки за онези, чиито присъди дотогава ги изключваха автоматично.

Промяната идва в момент, когато притокът на нови военнослужещи едва покрива изгубеното. По данни на „Уолстрийт джърнъл“ от 3 август през първото полугодие на 2026 г. договори с руската армия са подписали около 200 000 души, докато западните оценки поставят руските загуби между 30 000 и 40 000 убити и ранени месечно. Съпоставката на двете числа дава попълнение от порядъка на 33 000 души на месец, тоест на долния ръб на диапазона на загубите. Част от ранените се връщат в строя, така че сметката не е просто изваждане; тя обаче не оставя запас, от който да се сглоби нова ударна групировка, без някой друг участък да олекне.

Инструментите за поддържане на този темп излизат извън договорната логика. Изданието описва улични рейдове, при които военкоматски служители заедно с полицията задържат мъже в наборна възраст по време на патрули, край работните им места или под предлог за проверка на документи. Задържаните са откарвани във военните комисариати, където според разказите им част от тях са били бити или заплашвани с фабрикувани обвинения, докато не подпишат. Случаи има в Пензенска област, Татарстан, както и в Амурска, Ярославска, Калужка, Воронежка и Архангелска област. Успоредно с принудата действат и парите: местните власти плащат до 100 000 рубли (около 1300 долара) за всеки доведен новобранец, а еднократните бонуси при подписване в някои региони надхвърлят средната годишна заплата в съответната област.

Прекият принос на новия закон към численото попълване обаче е малък. Осъжданията по членовете, които отпадат от забранителния списък, се броят в стотици: по основния състав на члена за организиране на престъпно съобщество руските съдилища са осъдили 127 души през 2020 г. и 103 през 2021 г. по данни на руския Съдебен департамент. Дори целият този контингент да облече униформа, попълнението не покрива и един ден от месечните загуби. Поправките тежат другаде: формалният подбор вече не отсява почти никого извън държавната сигурност, а наказателната система получава разрешение да работи като втори канал за жива сила наред с военните комисариати.

Вашингтон допуска, че Кремъл обмисля нов кръг принудителна мобилизация, вероятно след изборите за Държавна дума на 20 септември, а украинските прогнози говорят за 300 000 до 500 000 допълнителни военнослужещи. Логиката на разширяването подкрепя тази перспектива: когато доброволният ресурс се изчерпва, държавата първо сваля бариерите пред групите, които вече е изключила, после плаща повече, а накрая стига до принудата. Русия е минала и трите етапа поотделно през последната година, без да обявява нова мобилизационна вълна.

Част от отпадналите състави обаче са административни по същество: загубата на секретни документи и нарушенията на сигурността в енергийни обекти трудно се четат като източник на пехота, така че премахването им може да е техническо изчистване на списък, натрупан на пластове от 2022 г. насам. Разказът на самото военно ведомство върви точно в тази посока: Горемикин представи промяната като въпрос на организация на службата, не като разширяване на приемния канал. Този прочит обаче не обяснява защо в същия пакет влизат бандитизмът и контрабандата на наркотици, нито защо правителството внася проекта в разгара на лятото и Думата го прекарва през трите четения за един ден.

Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.