Митът за неизбежната руска победа над Украйна.

Руската армия постигна де факто нулев напредък през 2026 г. с цената на 40 000 жертви през всеки месец от юли насам и около 458 жертви на всеки кв. км. 🔍 Източник: ISW

Кумулативни руски загуби и процент от територията на Украйна под окупация в периода след 24 февруари 2022 г. 🔍 Източник: ISW

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската военна победа над Украйна не е неизбежна и е „изключително малко вероятна“, освен ако западната подкрепа не рухне. Това гласи изводът в анализ на Институт за изследване на войната (ISW), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, който всеки ден картографира фронта по кадри с установено местоположение и който е сред най-гласните поддръжници на помощта за Киев. Текстът е публикуван на 23 октомври под заглавие „Митът за неизбежната руска победа над Украйна“, а един от авторите му е Фредерик Кейгън, директор на Critical Threats Project. Според тях руският президент Владимир Путин съживява мита с конкретна цел: да убеди САЩ и другите поддръжници на Украйна да я принудят да капитулира.

Кремъл и институтът описват фронта с числа, които се разминават повече от 60 пъти. На 16 октомври, при посещение в предполагаем спомагателен пункт за управление на Обединената групировка войски, Путин заяви, че от началото на годината руската армия е поела контрола върху 6500 кв. км и 310 населени места. Началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов му докладва за над 1800 кв. км само след 1 септември. Картата на ISW показва едва 100 кв. км и 69 селища от 1 януари. От 1 септември насам отчита нетна загуба от 122 кв. км. Путин заяви още, че Украйна държи малко над 10% от Донецка област; според института под украински контрол там остават 5530 кв. км, или 20,4%.

Цената на почти замръзналата фронтова линия е висока. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита над 40 000 руски убити и ранени всеки месец от юли насам, а за септември те възлизат на 46 320, най-високият месечен брой за годината досега. ISW изчислява 458 загуби за всеки кв. км. територия, който руската армия е изгубила.

ISW не се ограничава с констатацията за застой: според него през по-голямата част от годината Украйна е имала инициативата в ключови сектори на фронта. Първо на юг: между 29 януари и 12 август украинските сили освобождават над 627 кв. км и 26 селища на Олександривския участък, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Там те прочистват и още над 300 кв. км от диверсионни групи, изпратени от руското командване, за да се промъкнат в тила на украинските войски. После на север: операция „Вивалди“ на 3-ти армейски корпус на бригаден генерал Андрий Билецки връща около 277 кв. км и 16 селища северно и североизточно от Лиман. Нейните етапи са обявявани от септември, но според ISW е започнала около март. Анализаторите считат, че тя е нанесла оперативно поражение на северното рамо на руските клещи, които трябваше да обхванат пояса от укрепени градове около Словянск и Краматорск.

В Харковска област фронтът е стабилизиран, а Купянск е прочистен въпреки руските твърдения за неговото превземане. Командващият групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров съобщи, че 465 от над 600 км на т.нар. „буферна зона“ по държавната граница се намират под руски контрол, т.е. 75%. Институтът вижда руски контрол над около 35% от участъка между магистрала Е101 Киев–Глухив и Великий Бурлук.

За разлика от нулевия баланс по сметките на ISW, украинският проект DeepState отчита 154 кв. км ръст на площта под руска окупация за септември. За същия месец ISW отчита 175,54 кв. км превзети и 256,35 кв. км загубени територии, т.е. нетна загуба от 81 кв. км. Разликата произлиза от различна методика и момента на отразяване на украинските успехи върху картата. ISW добави към статистиката за септември най-малко 147 кв. км от операция „Вивалди“, макар тя да е продължила няколко месеца. Институтът сам признава, че така месечната сметка трудно може да се смята за смислена. DeepState публикува данните за освободените от Украйна територии със закъснение заради оперативната сигурност и уточни, че в периода юли-септември поне 270–320 кв. км освободени територии още не са включени в статистиката му. Предварителните данни на DeepState показват, че руският прираст за тримесечието е 341 кв. км: 63 за юли, 124 за август и 154 за септември. Ако от него се извадят 270–320-те кв. км, които все още не са нанесени от DeepState, остават няколко десетки: далеч по-близо до нулата на ISW, отколкото до онези 6500 на Путин.

Втората част на тезата се отнася до човешкия ресурс. Населението на Руската федерация е 3,6 пъти повече от украинското, а нейните въоръжени сили имат малко под два пъти по-голяма численост. Институтът смята обаче, че още от самото начало на пълномащабната война украинската армия е по-голяма от обединената групировка на руските войски в страната. Демографското предимство, пише ISW, се използва за попълване на загубите. Той ги изчислява на над 1,5 млн убити и ранени от началото на пълномащабната война или над 1% от населението на Русия.

Набирането на нови военнослужещи изостава. По данни на регионалните бюджети, обобщени от Янис Клуге, икономист в Института за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, от януари до август 2026 г. с Министерството на отбраната на Руската федерация са сключени 234 000 договора, в сравнение с 260 000 годинапо-рано, т.е. спадът е 10%. През август темпът е бил 1000 договора на ден, с близо 20% под този през август 2025 г. Така срещу около 30 000 нови военнослужещи по договор месечно се отчитат над 40 000 загуби месечно според украинския щаб. Той не разделя убити от ранени, но украинските оценки за 2026 г. показват, че загиналите са мнозинство. На 10 март Зеленски заяви, позовавайки се на документи на разузнаването, че 62% от загубите на руската армия са убити и 38% ранени, без да уточни за какъв период. Според тогавашния главнокомандващ генерал Олександр Сирски от над 141 500 души, изгубени от руската армия от 1 януари до 20 май, над 83 000 са убити. CSIS, който оценява загиналите руски военни на 400 000 до 450 000 от началото на инвазията, не разбива 2026 г. на загинали и ранени. Ако тези дялове са верни, то в строя могат да се завърнат само част от ранените, т.е. от по-малко от половината отчетени, и разликата с новопостъпилите е реална загуба на численост. Посоката съвпада с извода на ISW, че от декември 2025 г. убитите и тежко ранените в руските редици са повече от доброволно постъпващите на служба; месеци с подобно съотношение институтът е отчитал още през август 2024 г.

Оттук идва въпросът за мобилизацията. Частичната мобилизация от септември 2022 г. е довела в армията около 330 000 души, а по оценка на ISW двойно повече мъже са напуснали страната, за да не воюват. Указ № 647, с който тя беше обявена, остава в сила и днес: Кремъл потвърди това през януари 2023 г., а указ за нейното приключване Путин така и не подписа. По текста му броят и сроковете на призива за всеки регион определя Министерство на отбраната, затова нова вълна не изисква нов указ, а ведомствена заповед. Към настоящия момент такава не е известна. ISW твърди, че Путин подготвя условията, но се колебае от страх от недоволство в общество, уморено от войната и недостига на бензин и дизел след украинските удари по рафинериите. Щом юридическа пречка няма, пречката е политическа.

В същото време набирането се върши и без думата „мобилизация“. Още през пролетта правозащитни групи документираха арести на мъже по улиците, след които те подписват договор с Министерство на отбраната под натиск. Според „Вёрстка“, за около 6 седмици до края на септември оплаквания са дошли от най-малко 17 региона. На 19 септември в Пенза 63-годишният Александър Глебов е отведен в областния сборен пункт, подписва договор, по думите му от страх за живота си, като на 21 септември вече се намира в Милерово, Ростовска област. В Москва Росгвардия задържа резервист и опита да го отведе във военния комисариат, съобщи iStories на 12 октомври, а след изборите за Думата мнозина получиха призовки за „уточняване на данните“ във военния отчет. Нарастващата принуда обаче не е обърнала спада, който показват данните на Клуге до август.

Анализаторите се съмняват и че числеността ще промени ситуацията на фронта. Руската пехота, тръгнала в атака, минава десетки километри под наблюдението на дронове. Украински дронове със среден обсег (80–200 км) ги поразяват още докато се придвижват към местата за концентрация на войски, а тези с по-малък обсег – в т.нар. зона на поразяване, ивица с дълбочина 20–40 км, наситена със средства за разузнаване и поразяване. Руснаците настъпват на групи от по 1 до 3 души, които седмици наред стоят в укрития, чакайки пристигането на подкрепления. Масова мобилизация, допуска ISW, вероятно би върнала за известно време ограничения руски напредък от 2025 г., но на още по-висока цена.

Дори този темп не позволява бързо превземане на оставащите територии. При средните 14,4 кв. км дневно за 2025 г. за окупирането на остатъка от Донецка област биха били нужни 378 дни. При около 0,25 кв. км на ден, колкото е темпото за 2026 г., то би продължило около 60 години, до юни 2086 г. Ако за база се вземат 5530 кв. км от 16 октомври, темпото от 2025 г. дава около 384 дни, т.е. около ноември 2027 г. И тази сметка е щедра към Москва, защото приема всеки квадратен километър за еднакво труден, а остатъкът се състои именно от укрепените градове.

ISW предполага, че Путин е осъзнал безсмислието на опитите да удави Украйна в руска кръв и вместо това се опитва да я принуди към подчинение със кампания на стратегически бомбардировки. Реактивни ударни дронове в комбинация с недостиг на ПВО ракети за противодействие на балистични ракети, дават на Русия временно предимство в небето, а ударите опустошават украинската енергетика. ISW смята, че кампанията няма да постигне повече от другите подобни в историята, нито една от които не е принудила да капитулира държава, която удържа позициите на бойното поле. Най-близкият контрапример е войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Тогава 78 дни въздушни удари накараха Белград да изтегли своите сили от Косово. Но това е изтегляне от една провинция, не капитулация.

Последното условие в тезата е волята за съпротива. Есето се позовава на скорошни проучвания, без да ги назовава. Най-новото е на Киевския международен институт по социология (КМИС), проведено сред 1031 души в периода 8-16 октомври. 62% от тях изразяват готовност да търпят войната толкова дълго, колкото е нужно. 61% смятат за категорично неприемливо Украйна да изтегли своите сили и да предаде цял Донбас в руски ръце срещу дългосрочни гаранции за сигурност от САЩ и Европа, а 35% биха приели тази отстъпка. Проучването съвпада с натиска върху Киев след т.нар. „дизелова сделка“, но дялът категорично несъгласни не е намалял. Преди сделката категорично против отстъпката са 57% от анкетираните, докато след нея вече са 62%. Боеве поне до втората половина на 2027 г. очакват 56%.

Кремъл засега не дава признак да вижда същите карти. Говорителят Дмитрий Песков заяви на 23 октомври, че без участието на Европа уреждане е невъзможно, а два дни по-късно помощникът Юрий Ушаков направи прогноза, че предстоящите тристранни разговори със САЩ и Украйна едва ли ще решат много и вероятно ще имат пробен характер. Кремъл продължава да отхвърля както пълно, така и частично примирие, и не се е отказала от своите ултиматуми от декември 2021 г., сред които изтегляне на съюзническите сили, приети в НАТО след 1997 г. The Telegraph цитира източници от сферата на дипломацията, според които Русия иска Европа на масата, за да изтръгне отстъпки за разширяването на алианса. Първата среща в ОАЕ се очаква в първата половина на ноември: полският премиер Доналд Туск говори за 4 ноември, ISW сочи 10 ноември, но Киев още не е потвърдил дата.

Сметката на ISW издържа в основната си част, но е по-убедителна за общата тенденция, отколкото за точни стойности. Заедно с DeepState отчитат противоположни резултати за някои месеци, но дори некоригирана сметка на DeepState стига до 341 кв. км за 3 месеца, а не до хилядите, които Кремъл заявява за годината. Съпоставката на загубите според украинския генщаб с договорите според регионалните бюджети показва разминаване в една и съща посока, а мобилизацията, с която балансът може да се промени бързо, остава неизползвана. Срещу тезата стоят две неща, които ISW призна: кампанията на бомбардировки опустошава украинската инфраструктура, а руската армия може да намери технологичен и тактически отговор на FPV дроновете, въпреки че ISW смята това за по-малко правдоподобно. Дори ако Русия възстанови темпото си от 2025 г., остатъкът от Донецка област би паднал чак ноември 2027 г. Без масова мобилизация, каквато Путин засега не обявява, и при запазена западна подкрепа превземането му преди края на 2027 г. е малко вероятно.

Затова решаващото е не на картата, а на масата в ОАЕ. Зеленски отива там с предложение за примирието в енергетиката и Черно море, а формулата, която КМИС проучва сред украинците от януари, е друга: целият Донбас срещу гаранции за сигурност. Ако американските посредници започнат да я отстояват пред Киев, митът ще е проработил точно там, където според есето на ISW трябва да въздейства, макар при темпото си от 2026 г. руските сили да не могат да вземат остатъка от Донецка област с десетилетия. Ако не, на Москва остават бомбардировките по енергетиката и фронт, на който по украинските данни тя губи над 40 000 души месечно при почти неподвижна фронтова линия.

Анализ: Три години след Авдиивка руското настъпление в Донбас губи скорост

🇷🇺⚔️🇺🇦 Три години след началото на руската офанзива за Авдиивка на 10 октомври 2023 г. започналата там битка за Донбас се развива по-бавно, отколкото през всяка от предходните две години. В първото полугодие на 2026 г. силите на Москва са окупирали територии или са проникнали в тях на обща площ от 622,6 кв. км, едва 28% от площта за същия период на 2025 г. Това сочат изчисления на Института за изследване на войната (ISW), според които през октомври украинските войски си възвръщат територии и на двата фланга на настъплението: край Лиман на север и Олександривка на юг, където по непотвърдени данни е освободено и село Комар на пътя от Запорожие за Донецк.

Картата, с която френският анализатор и картограф Клеман Молен отбеляза годишнината на 26 октомври, представя трите години с три цветни ивици. Тъмночервената ивица за 2024 г. покрива Авдиивка и земите до Курахове и Вугледар. Оранжевата за 2025 г. стига до Покровск, Мирноград и западната граница на Донбас. Жълтата за 2026 г. образува тясна лента между Сиверск и Костянтинивка, северно от Покровск към Добропиля и западно от Гуляйполе. Молен, 20-годишен студент по международни отношения в Лил, нарича тези сражения третата битка за Донбас от началото на пълномащабната война. Според неговия прочит руският натиск, започнал от юг и запад, постепенно се е изместил на север, а основното сражение днес се води край Добропиля.

Авдиивка, индустриалният град непосредствено северно от Донецк, се намираше на фронтовата линия още от 2014 г. Атаките от 10 октомври 2023 г. първоначално изглеждаха като опит украински сили да бъдат задържани далеч от Запорожкия фронт, където тогава се водеше украинска контраофанзива. Два дни по-късно ISW преразгледа оценката си: нападателите атакуваха едновременно от северозапад, запад и юг с бронирани щурмови групи, вертолети и концентрирана артилерия, а настъплението беше по-мащабно, отколкото ISW първоначално беше оценил. Според кадри с установено местоположение още в първите дни Москва вероятно е загубила бронирана техника, достатъчна за поне една батальонна тактическа група, т.е. подсилен батальон с танкове и артилерия. Четири месеца по-късно, рано сутринта на 17 февруари 2024 г., новият главнокомандващ Олександр Сирски изтегли войските от града, за да не попаднат в обкръжение. Тогава Украйна изпитваше остър недостиг на снаряди, а американската помощ беше блокирана в Конгреса от месеци.

След това темпото растеше година след година. През 2024 г. Русия е завзела в Украйна 3604 кв. км, средно по 9,87 кв. км на ден, по изчисления на ISW. През 2025 г. площта нарасна до 4831 кв. км, а дневното темпо достигна 13,24 кв. км. Върхът беше през ноември, когато армията ѝ напредваше с почти 21 кв. км на ден. Курахове падна през първата половина на януари 2025 г., а Покровск – в началото на февруари 2026 г. Украинската мониторинг група DeepState определи 2025 г. като наистина трудна за Силите за отбрана на Украйна.

През 2026 г. тенденцията се обърна. ISW отчита, че темпото на Москва намалява непрекъснато от ноември 2025 г. насам. За първото полугодие руската армия е завзела територии или е проникнала в тях на обща площ от 622,6 кв. км срещу 2189,9 кв. км за първите шест месеца на 2025 г. В новото изчисление институтът включва и територии, през които руски групи само са се промъкнали, без да ги контролират. През първите месеци на 2025 г. тази тактика още не се прилагаше широко. През юни Москва е напредвала с 1,01 кв. км на ден, около 16 пъти по-бавно, отколкото през юни 2025 г. През април, по изчисление на ISW, цитирано от Al Jazeera, Русия дори е загубила нетно 116 кв. км. В самата Донецка област ISW отчита 630 кв. км. превзети земи от Москва през 12-те месеца до 1 октомври 2026 г. Само през 2025 г. делът на областта под руски контрол нарасна с 10 процентни пункта според DeepState, което се равнява на около 2600 кв. км.

Данните на DeepState, които отчитат само нетната промяна, водят до същия извод. Според коригираните числа на групата през май и юни Русия е загубила повече територии, отколкото е завзела. За юли, август и септември предварителното изчисление показва териториален прираст от 341 кв. км за Москва, по-малко от 564-те кв. км само за юли 2025 г. Групата обаче предупреждава, че поне 270 до 320 кв. км, освободени от украинските сили през същите месеци, още не са нанесени на картата. Тя очаква и балансът за юли да се окаже в полза на Украйна. Числата се коригират със закъснение и в двете посоки: първоначалната оценка за прираста през септември беше 66 кв. км, а коригираната е 154 кв. км. За четирите седмици между 22 септември и 19 октомври руският нетен териториален прираст е около 8 кв. км, по данни на DeepState, обобщени от проекта Russia Matters. През седмицата до 19 октомври Москва дори е загубила нетно около 52 кв. км. Твърдението на Молен, че Русия напредва „все по-бавно“, е вярно при съпоставка между годините. От пролетта насам нетният руски териториален прираст по данни на DeepState е отрицателен през май и юни. За третото тримесечие той ще остане между 20 и 70 кв. км, ако украинските придобивки бъдат нанесени на картата в обявения обем.

Руското настъпление обаче не е спряло. Главната цел на Москва в Донбас е т.нар. крепостен пояс – верига от укрепени градове Словянск, Краматорск, Дружкивка и Костянтинивка. На 25 октомври ISW отчете въз основа на кадри с установено местоположение, че руски групи продължават да разширяват зоната си на проникване в центъра на Добропиля. Руски военен блогър твърди, че е превзето и Билицке, южно от града. Според института оттук нападателите се опитват да обходят пояса от запад: Добропиля е южното рамо на клещите, което трябваше да се съедини със северното при Барвинкове в Харковска област. В Костянтинивка щурмовете продължават, без да е потвърден напредък на 24 и 25 октомври. По Новопавливския участък, на запад от Покровск, руската армия наскоро напредна. Покровск показа колко дълго може да продължи това проникване. В края на октомври 2025 г. кадри с установено местоположение показваха как щурмови групи напредват по улиците му. От 28 януари 2026 г., т.е. около три месеца по-късно, ISW вече не регистрира украинско присъствие в града.

Втората контраатака е на юг, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Украйна атакува в Олександривския сектор от началото на февруари, пише ISW. По непотвърдени данни на украинския наблюдател Костянтин Машовец, на когото ISW често се позовава, на 25 октомври са освободени Перебудова, Комар и Федоривка, въпреки че руски части все още държат североизточния край на Перебудова. През там и Комар минава национален път Н-15 Запорожие – Донецк, който според Молен е е спряно. Машовец обяви, че постоянните контраатаки са принудили руското командване да прехвърли сили от 120-а дивизия на морската пехота на Балтийския флот и 40-а отделна бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот. Те трябва да се отбраняват тук, вместо да подкрепят настъплението към Гуляйполе. До преместването си през март тези части са воювали край Добропиля според ISW. В Олександривския сектор е изпратена и част от 90-а танкова дивизия, първоначално предвидена за удара към Дружкивка. Институтът оценява, че по-нататъшно украинско напредване би застрашило тила на войските, които настъпват от Гуляйполе на запад, за да обхванат Орихив. Прокремълски военен блогър вече признава, че темпото на настъплението към Орихив е намаляло.

По данни на Генералния щаб на Украйна расте и цената на всеки окупиран квадратен километър. Според Генщаба през януари Русия е загубила 31 710 души убити и ранени, а през септември – 46 230, най-много за годината. За първите 9 месеца загубите достигат около 326 900 души. Самият ISW съпоставя данните на Генщаба с площта: за 2025 г. те дават средно 78 души за всеки превзет квадратен километър в Украйна и Курска област. Изчислението по същия метод за първото полугодие на 2026 г. дава 314 души за всеки квадратен километър, който е превзет или в който е проникнато, или четири пъти повече. Числата идват от воюваща страна и няма как да бъдат потвърдени независимо. Тенденцията, която очертават, обаче съвпада с оценката на ISW от 8 октомври, че притокът на нови войници в руската армия не покрива загубите.

В средата на октомври украинските дронове частично загубиха връзка. Около 14 октомври SpaceX въведе ограничение във военната версия на сателитната си мрежа Starshield, при което дрон, летящ с над около 160 км/ч., губи сигнал, по думите на украински официални лица пред NBC News. Според тях ограничението е затруднило свалянето на дронове и ги е принудило да отменят операции. Дроновете-прехващачи, най-успешното украинско средство срещу реактивните ударни дронове на Москва, се нуждаят от Starshield за насочване към целите, отбелязва ISW. Между 14 и 24 октомври делът на свалените реактивни дронове е спаднал с около 3 процентни пункта, от 77% на около 74%. Същия ден Киев обяви, че връзката отново работи напълно. Илън Мъск заяви, че SpaceX само е приложила условията си за ползване, след като те са били заобиколени. Киев отрича да ги е нарушавал, а президентът Володимир Зеленски допусна, че в решението са замесени и Мъск, и Доналд Тръмп.

Молен обясни обрата на фронта с това, че неуспехите на Украйна през 2024 и 2025 г. са били предизвикани от лоша координация между подразделенията, липса на укрепления и руското числено превъзходство. По думите му повечето от тези проблеми вече са преодолени. Според него не се е сбъднала и прогнозата, че войната на изтощение ще доведе до постепенно ускоряване на руския напредък и в крайна сметка до украински срив. Другото обяснение е, че изтощението не е изчезнало, а се измества от фронта към тила. По оценка на Financial Times от 20 септември руските удари са унищожили около 2,1 млн. от общо 5 млн. кв. м модерни складови площи в Украйна. Те са извели от строя и 3-те останали големи металургични завода, които произвеждат 90% от стоманата в страната. На 25 октомври компанията за морска сигурност Ambrey отчете пред същото издание значително засилване на руските удари по кораби в пристанищата на Украйна. Ако мярката е икономиката, а не територията, руският натиск върху Украйна е безпрецедентен.

Териториалният баланс за годината обаче е почти предрешен. Дори ако от юли до декември руските сили бяха настъпвали със средното си темпо от 2025 г., годината щеше да завърши с около 3060 кв.км окупирана територия. Това отново е под онези 3604 кв.км. от 2024 г. Реалното темпо от лятото насам е многократно по-ниско, затова 2026 г. почти сигурно ще е годината с най-малко териториални придобивки за Москва от трите календарни години на битката.

Три години след Авдиивка руската армия напредва с малко над една четвърт от темпото си отпреди година, а украинските сили си връщат територии и на двата ѝ фланга. Дали това ще се окаже траен застой или само по-бавен път към същата цел, ще стане ясно в Добропиля. Ако до края на януари проникването в центъра на града прерасне в контрол, за около три месеца, както при Покровск, Москва ще се приближи до широкото обхождане на крепостния пояс, което ISW смята за нейна цел. Ако градът удържи и след това, тя ще започне пролетта с разгром и на двете рамена на обхождането ѝ: северното при Лиман и южното в Добропиля.

Руски военен кореспондент обвини Генщаба, че е показал на Путин невярна карта

🇷🇺 Генералният щаб отново представи на президента Владимир Путин карта с населени места, които руската армия никога не е достигала. Обвинението не дойде от Киев, а от Владимир Романов, военен кореспондент от окупирания Севастопол и автор на популярния канал Romanov Light в Telegram. Във вечерните часове на 16 октомври, малко след като от Кремъл публикуваха стенограма от доклада на началника на генщаба армейски генерал Валерий Герасимов, Романов написа, че групировка войски „Запад“ под покровителството на Герасимов „отново е докладвала на президента информация, която не отговаря на реалността“. Той я нарече лидер по „закраски“ – така на жаргон наричат оцветяването на територия на картата, преди войските реално да са я овладели.

„Влизането на трима военнослужещи в населеното място и развяването на знаме за камерата, след което противникът прочиства населеното място, не е превземане“, категоричен е Романов. Според него едно село е превзето едва когато е изцяло прочистено, контраатаките са отбити, изградена е отбрана и има ротация и снабдяване. Той очаква украинската страна скоро да публикува кадри от много от оцветените на картата места и назовава три в североизточната част на Харковска област: Рубленое, Олховатка и Потихоново.

Романов не е опозиционер. Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го включва в регистъра на пропагандисти като руски военен кореспондент, който събира пари и купува техника за фронтови части. Каналът му има над 136 хил. абонати, а публикацията събра над 38 хил. прегледа за няколко часа. Именно затова обвинението тежи: то идва от човек, който пише от руската страна на фронта и черпи сведенията си от руски военнослужещи. Текстът е публикуван като отговор на предишна публикация в канала му: видео, в което генерал-полковник Сергей Кузовлев, тогава командващ „Запад“, докладва на Путин за превземането на Купянск на 20 ноември 2025 г. с бележката, че на 9 декември същата година Кузовлев получава звездата „Герой на Русия“.

Купянск е прецедентът, на който се позовава Романов. Три седмици след този рапорт, на 12 декември 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски записа обръщение на видео от входа на града, а до края на месеца украинското командване съобщи, че контролира около 90% от него. Сега Герасимов вече не говори за превзет град. На 16 октомври той докладва, че частите на 6-а армия са „осуетили опитите на противника да ни изтласка от Купянск“ и настъпват на запад към Шевченково, като са взели Паламарьовка и Ковалевка. Романов отговаря в отделна публикация половин час по-късно, че в Купянск и досега има украински сили.

Рубленое, Олховатка и Потихоново са част от най-шумно огласения успех за деня. Евгений Никифоров, командващ групировка „Север“, представи пред Путин операция „Мечешки ъгъл“. По думите му 18-а и 71-ва мотострелкова дивизия затворили обкръжението на 30 август около украинска група от 10 батальона и до 2000 души. При разширяването на външния пръстен „в района на Олховатка“ били обкръжени и унищожени още до два батальона. Герасимов отчете 461 кв. км и 28 населени места, а Путин определи обкръжението като „безусловен успех“ и поздрави командването. Министерството на отбраната обяви превземането на Рубленое от „Север“ още на 1 октомври.

Независимата проверка не потвърждава този успех. Института за изследване на войната (ISW) установи, че не съществуват доказателства за обкръжение: на 3 септември руските източници за първи път са заявили, че са обградили подразделения на ВСУ североизточно от Харков, и оттогава насам многократно повтарят твърдението без основание. ISW потвърждава общо 114,66 кв. км и 5 селища, превзети в Харковска област за близо 10 месеца. Това са данните за цялата област от началото на годината – срещу 461 кв. км и 28 села в една-единствена операция според руските данни.

По-нататък в отговорите си Романов изрежда 3 твърдения на Герасимов, които определя като частично или изцяло неверни. Добропиля не се намира под пълен руски контрол, тъй като в града се водят сражения. От най-издадената напред руска позиция до Запорожие остават 23 км. В Купянск продължава да има войски на противника. Герасимов заяви точно обратното: групировка войски „Център“ е „завършила ликвидацията на обкръжените“ в Добропиля, върху който е поела контрол изцяло, а предните групи са „на пет километра от южните покрайнини“ на Запорожие. На следващия ден говорителят на Генералния щаб на Украйна майор Андрий Ковальов заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че Добропиля се намира под украински контрол, докато линията на фронта минава на 22 км от Запорожие. Руският военен кореспондент и украинският генщаб се разминават с 1 км, докато с Герасимов и двамата се разминават със 17–18 км.

Освен това самият доклад съдържа признание, което подкопава твърдението за пълен контрол. Герасимов отбелязва, че в Добропиля „се провеждат издирвателни действия“ срещу украински военнослужещи, които се укрити в мазетата. С други думи, в града, обявен за превзет, все още има вражески сили, което съвпада с описанието на Романов.

Критиката му е избирателна и не включва целия доклад. В същата публикация Романов потвърди онази част от отчета, която засяга ударите: според Герасимов на 7 октомври са унищожени цехове за крилати ракети „Фламинго“ в Днипро, Киев, Обухов и Лозова, а Романов пише, че са поразени „всички основни цехове“ за сглобяването на FP-5 „Фламинго“ и че сведенията за тях са събирани „отдолу“. Неговото потвърждение не означава независима проверка: то идва от същата среда, но показва къде конкретно минава границата на недоверието му – то се отнася до линията на фронта, а не до ударите в дълбочина.

По въпроса за фронта Романов предлага и собствено решение. В трета публикация той признава, че „никой не разполага с цялостна картина на реалната линия на бойно съприкосновение“, защото в повечето сектори позициите се преплитат: руските войски остават зад украинските позиции и обратно. Затова призовава войници и офицери да му изпращат анонимно чрез бот данни за линията на фронта в своите участъци, за да ги обедини в публична карта. На практика той предлага да създаде паралелна карта на войната по данни от войниците, точно в деня, в който генералният щаб представи своята на върховния главнокомандващ.

Картата не е просто военен документ. Путин откри срещата с числата 6500 кв. км и 310 селища от началото на годината и с твърдението, че под контрола на Киев остават „малко повече от 10%“ от Донецка област. На същата среща той заяви, че Москва не смята да превръща зоната за сигурност по границата в предмет на евентуални преговори с Украйна. Именно в нея групировка войски „Север“ отчита Рубленое, Олховатка и Потихоново. Така оцветените там села попадат в територия, която Кремъл вече изключва от евентуалните преговори, независимо дали войските му стоят в нея.

Прогнозата на Романов може да се провери. Ако той е прав, в следващите седмици ще се появят украински кадри от Рубленое, Олховатка и Потихоново или руското министерство отново ще обяви „освобождаването“ на същите села, както стана с Купянск. Ако греши, руски кадри ще покажат трайно установени позиции там, а ISW ще промени очертанията на фронтовата линия. Дотогава мерилото е Купянск: градът беше обявен за превзет пред Путин преди 11 месеца и до ден-днешен фигурира в доклада като място, от което руската армия отбива опитите да бъде изтласкана.

Анализ: „Бандерол“ и „Дан-Т“ – единици на ден, хиляди в прогнозите

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия включва в своите удари евтини реактивни боеприпаси, приличащи на крилати ракети по своята скорост и траектория, и ще увеличава техния брой през 2027 г. – преди Украйна да разполага с достатъчно средства за противодействие. Това се посочва в заключението на доклад от Института за изследване на войната (ISW) от 5 октомври 2026 г. Става дума за С8000 „Бандерол“, все по-често включван в тези удари от лятото насам, и за „Дан-Т“, показан на 8 септември в Египет от износителя „Рособоронекспорт“, подразделение на групата „Ростех“. Докладът признава, че нито единият, нито другият все още се използва в мащаба на реактивните „Геран“, затова тезата му за ограничен период на възможности стъпва повече на производствени планове, отколкото на преброени изстрелвания.

„Бандерол“ е дело на „Кронщат“, компанията, която произвежда и ударните дронове „Орион“, и се задвижва от китайски турбореактивен двигател Swiwin. Първите удари с негово участие бяха нанесени срещу Одеска област през пролетта на 2025 г. ISW отчита, че ВВС на Украйна са докладвали за неговта употреба в повече от 40 комбинирани удара между 14 май и 30 септември – 140 денонощия. На 29 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) обяви, че изпитанията са приключили и започва серийно производство, а мишените му са съоръжения с известни координати на юг: пристанища, логистични възли, терминали и хранителни складове. Същия ден пълномощникът по санкциите Владислав Власюк изчисли, че 80% от руските удари срещу продоволствена инфраструктура в Одеса през юни и юли са били извършени с него.

Бойната му глава е осколъчно-фугасната ОФБЧ-150 с обща маса 114,3 кг, от тях 49,5 кг взривно вещество. С тези данни ГУР поправи собственото си по-ранно закръгляване до 150 кг. Докладът на ISW все още посочва 150 кг като горна граница. Крейсерската скорост възлиза на 520–560 км/ч, а максималната достига до 650 км/ч. Заявеният обсег е до 500 км, а ГУР го оценява на 350–400 км. Най-далечният удар достигна 300 км, според президентския съветник Серхий Бескрестнов, който сравни разрушителната сила на „Бандерол“ с тази на иранските дронове „Шахед“ с двойна бойна глава от 90 кг, а самия боеприпас нарича бюджетна крилата ракета с малка бойна част.

Броят на използваните боеприпаси за денонощие остава от единици до около 10. Говорителят на ВВС Юрий Ихнат каза през август, че преди е имало по 1-2 „Бандерол“ на денонощие, после по 3, а най-много са били 11. Докладът на ВВС за 13 септември, от 6:30 до 18:00, отчита около 10 „Бандерол“ и „Дан-Т“. Освен това са използвани 323 ударни дрона, от тях 14 реактивни. В нощта срещу 4 октомври докладът им сочи 135 ударни дрона, от които 52 реактивни, и 2 свалени „Бандерол“/„Дан-Т“, без да казва колко са изстреляни. Броят на дроновете „Геран“ с реактивен двигател расте в съвсем други мащаби: около 350 през юни, 1500 през юли и 2800 през август. На 26 септември президентът Володимир Зеленски съобщи за над 2730 от началото на месеца. При най-високата оценка на ГУР за месечните обеми на производство на „Бандерол“ (до 80 броя) съотношението към изстреляните през август „Геран“ с реактивен двигател възлиза на около 1:35.

Ефектът върху живота на цивилните си личи от въздушните тревоги. Kyiv Independent описва Одеса, където сирените това лято звучат понякога почти всеки час, а ISW – тактика, при която единични „Бандерол“ биват изстрелвани на интервали през деня, за да поддържат въздушната тревога.

Проблемът с тези боеприпаси е основно в средствата, нужни за тяхното прехващане. Още на 29 юли беше отчетено от ГУР, че наличните тогава украински системи с дронове-прехващачи не са ефективни при атаки с „Бандерол“. Докладът на ISW цитира авиационен експерт, според когото и изтребителите са изложени на риск, когато го преследват по време на комбиниран удар. По-малкият радиус на завой създава трудности и на огневите групи с леки оръжия: Бескрестнов твърди, че за да обърне посоката си, са му необходими едва 2,5 км. Остават ракетите за ПВО с малък и среден обсег, преносимите зенитни комплекси и изтребителите, същите средства, които се използват срещу крилатите ракети. Затова, пише Kyiv Independent, свалянето му струва близо колкото това на крилата ракета, а самият боеприпас струва от 50 до 150 хил. долара, изчисли Анатолий Храпчински – срещу 2–2,4 млн. долара за крилатата ракета Х-101 според документи по договори, разгледани от украинското издание Militarnyi.

ISW свързва евтините допълнения с ограничения запас от балистични ракети, чийто производствен цикъл е по-дълъг и сложен. Недостигът, от който се възползват балистичните удари, е друг: в атаката срещу Киев и областта на 5 август Русия използва 24 балистични ракети, 4 крилати и 115 дрона, а след атаката Зеленски заяви, че прехващачи за балистични цели биха спасили загиналите, а доставките на зенитни ракети са били три пъти по-малко, отколкото година по-рано. Сравнението показва, че основната тежест при атаки с „Дан-Т“ и „Бандерол“ пада върху други средства за ПВО: ракети за малък и среден обсег, преносими комплекси и изтребители, а не върху вечно дефицитните прехващачи на балистични ракети. Двата вида удари оказват натиск върху различни запаси.

Самата класификация е спорна. ВВС ги отчитат като баражиращи боеприпаси; ГУР говори за лека крилата ракета, Бескрестнов – за бюджетна крилата ракета, докато ISW ги определя като „квазикрилати ракети“ и допуска, че може да не отговарят на дефиницията за баражиращ боеприпас, който често сменя своята цел по време на полет. Практическият ефект се откроява в отчитането: от 13 септември ВВС отчитат „Бандерол“ и „Дан-Т“ под общо название, затова не може да се установи колко от тях са именно „Дан-Т“.

„Дан-Т“, който беше показан на изложението в Египет на 8–10 септември, е видимо по-слабо документиран. По данни на „Рособоронекспорт“ бойната му глава е до 130 кг, а масата при излитане – 268 кг. Скоростта е 500 км/ч, обсегът – 450 км, а насочването е спътниково и инерциално. „Ростех“ отбелязва, че боеприпасът е потвърдил своята ефективност в стотици успешни изстрелвания по украински цели, но това твърдение не е независимо потвърдено. Украински оценки сочат, че бойната му глава е 135 кг, а обсегът достига 500 км. Произходът му е спорен: Janes го описва като експортен вариант на „Бандерол“, авиоекспертът Храпчински – като производно на учебната мишена „Дан-М“. Бескрестнов от своя страна отбелязва, че „Дан-Т“ прилича на „Бандерол“, докато „Дан-М“ е друга ракета.

Най-слабо подкрепени са числата за производството. ГУР посочва на Militarnyi на 12 август, че Русия може да произвежда до 80 „Бандерол“ месечно, а Бескрестнов посочи през юли план за 120, който заводът още не е достигнал. За „Дан-Т“ плановете за 2000 до края на 2026 г. и до 14 000 през 2027 г. идват от анонимни източници на RBC-Ukraine. Около 10 000 е оценка на анализатора Дмитро Путята (Kriegsforscher). Нито едно от числата няма независимо потвърждение. Те не отговарят на досегашния темп: 14 000 годишно са около 1170 месечно, т.е. над 14 пъти повече от 80. А 2000 до края на годината означават около 670 месечно, ако всички са произведени след октомври. Дори 1170 възлизат на около 2/5 от оценката на ГУР за месечното производство на „Геран-4“ и „Геран-5“ – около 3000. Зеленски каза на 26 септември, че догодина Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, но не посочи брой.

Втората част от прогнозата са носителите. В началото „Бандерол“ беше изстрелван от дроновете „Орион“. Според Бескрестнов той се изстрелва от руска територия, тъй като големият дрон е лесна мишена. От 29 юли насам ГУР твърди, че вече се изстрелва и от наземни установки в Крим, и от вертолети Ми-28, докато Kyiv Independent писа на 12 август, че няма независимо потвърждение за бойна употреба от вертолет или земята. Путята очаква от 2027 г. „Дан-Т“ все по-често да бъде изстрелван от Ми-28 и изтребители „Сухой“, а през юни украински изследовател предупреди за 1000 км обсег при пуск от тактическа авиация. И двете са прогнози без документиран случай. ISW отбелязва, че изстрелването от земята изисква повече енергия и вероятно намалява бойната част или обсега.

Другият фактор, определящ този период на възможности, е противодействието. Украински разработчици показаха през август обновения прехващач LITAVR+ срещу турбореактивни дронове със скорост над 400 км/ч, а през юли обявиха бойни изпитания на прехващача Sting 2.0; според Бескрестнов има най-малко от 3 до 5 прехващача за реактивните „Геран“, но те тепърва се изпитват. В началото на септември клъстерът за отбранителни технологии Brave1 съобщи, че са създадени и разгърнати някои мерки срещу „Бандерол“, но не назове нито една от тях. Бескрестнов смята, че електронната война може да бъде ефективна, тъй като „Бандерол“ и „Дан-Т“ не се управляват в реално време, а разчитат единствено на сателитна и инерциална навигация. В същия пост от 12 септември, но за „Шахедите“, той предупреди, че врагът е модернизирал инерциалната им навигация. Очаква, че през септември ще се появят 20-елементни антени вместо 16, а през 2027 г. ще започне производство на 24-елементни. За „Бандерол“ подобно твърдение няма.

На 1 октомври проектът French Aid to Europe, който проследява френската военна помощ за Киев, съобщи, че изтребител Mirage 2000-5F е свалил „Бандерол“ с вграденото си 30-мм оръдие. Дата, място и дистанция не бяха публикувани, а ВВС и Министерство на въоръжените сили на Франция не са потвърдили случая. Ако се потвърди, той е пример за изтребител, който сваля „Бандерол“ без ракета въздух-въздух, но стрелбата с оръдие изисква приближаване на малка дистанция до боеприпас с близо 50 кг взривно вещество.

Темпът може да има и по-прозаично обяснение, видимо в самия доклад. „Орион“ беше един от водещите руски дронове, докато тактическите зенитни средства не го направиха уязвим край фронта, и „Бандерол“ му даде ново приложение. „Дан-Т“ произлиза от мишената „Дан-М“, от която вече има запаси. Ако е така, ръстът се определя от наличността на платформи и компоненти, а не от празнината на украинската ПВО. Ограничаващият фактор са компонентите: ГУР откри над 20 чужди такива в отломките на „Бандерол“, от които чипове от САЩ, Швейцария, Япония, Южна Корея и Китай, както и китайския двигател.

Доказано е, че Русия произвежда серийно евтин реактивен боеприпас, срещу който според данните на ГУР от 29 юли дроновете-прехващачи са били неефективни. По данни на Ихнат от август броят на използваните боеприпаси е нараснал от 1-2 на денонощие през лятото до 11. Прогнозира се увеличаване на количеството му до хиляди догодина, а числата за него идват от анонимни източници и не отговарят на производствения темп, посочен от ГУР. Само за „Бандерол“ 80-120 месечно дават средно 3-4 на денонощие, а такава сметка прави и Бескрестнов. Затова вероятно през зимата броят използвани боеприпаси за денонощие ще остане около 1-10, ако производството на „Дан-Т“ не се доближи до обявения план. Основният натиск върху ПВО идва от реактивните „Геран“ – свалени или неутрализирани с електронна война през септември в 55% от случаите срещу над 90% за витловите според Зеленски – и от балистичните ракети. Малко вероятно е да бъдат произведени 2000 „Дан-Т“ до края на 2026 г.

Украинците напредват в Юнаковка, а руските атаки северно от Суми затихват

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските сили напреднаха в югоизточната част на Юнаковка, североизточно от град Суми. Картата на проекта DeepState отбелязва селото като превзето от Москва през януари. Институтът за изследване на войната (ISW) установи настъплението по геолокирано видео от 12 октомври, което включи в оценката си от следващия ден. Видеото е публикувано от Министерство на отбраната на Руската федерация: на него модернизиран танк Т-80БВМ от 44-ти армейски корпус стреля срещу украински позиции в Сумска област, а геолокацията показва, че тези позиции се намират именно в Юнаковка. В доклада си от 11 октомври ISW вече отбеляза, че украинците провеждат настъпление в северната част на областта. В предишните доклади, от 7 до 9 октомври, той пише, че руската армия продължава атаките без потвърден напредък, защото украинците контраатакуват.

Признание за обрата идва и от руска страна. Сергей Лебедев, активист от Николаев, когото руските медии представят като координатор на проруската нелегална мрежа в града, публикува на 12 октомври анализ, според който през последните 3 седмици Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са извършили поредица от контраатаки на участъците при Хотин и Юнаковка. По думите му украинците „отново са влезли в Юнаковка и са се закрепили на южните улици“, а боевете вече се преместват към центъра на селото. Лебедев твърди също, че ВСУ са изтласкали руските части от района на Кияница и Иволжанске, „възстановили са контрола си върху Корчаковка и Мала Корчаковка“ и са си върнали позиции в северните подстъпи към Нова Сич. „Общата тенденция през последните три седмици е неприятна“, пише той, макар да уточнява, че засега украинските успехи са локални.

За трите селища днес и двете страни дават една и съща картина: селата са в украински ръце. Разминават се единствено по въпроса дали Киев изобщо е губил тези села. Руското министерство на отбраната съобщи за превземането на Мала Корчаковка на 31 март, Корчаковка на 30 април и Нова Сич на 29 юли. Украинците оспориха всяко от тези съобщения. За Корчаковка и Нова Сич го направи група войски „Курск“, а във връзка с Мала Корчаковка – 71-ва аеромобилна бригада, според която руското командване е обявявало селото за свое около 10 пъти. Сутрешната сводка на Генералния щаб на ВСУ от днес отчита руски щурмове край Мала Корчаковка: руснаците щурмуват селото, а не го държат.

Как изглежда щурм срещу Мала Корчаковка, показа самата 71-ва бригада, която е част от 8-и корпус на десантно-щурмовите войски и отбранява участъка. На 13 септември тя публикува видео, в което над 30 руски военнослужещи излизат един след друг от тръба на газопровод и тръгват към Мала Корчаковка. По данни на бригадата щурмът е продължил над 10 часа, 29 от нападателите са убити, а трима са ранени.

Кияница е най-новият пример за разминаването между съобщенията и терена. На 9 октомври Москва обяви селото за превзето от 83-та десантно-щурмова бригада. Украинският 8-и корпус отговори, че Кияница стои украинска: „Напоследък руското министерство на отбраната превзема украински села по-често, отколкото руската армия успява да ги види с бинокъл.“ На следващия ден руски военен блогър опроверга сведенията за руски контрол върху горите край Кияница, а два дни по-късно Лебедев вече докладва за изтласкването на руските войски от покрайнините на селото. Командир на батальон от 68-а бригада на ДШВ посочи пред украинската телевизия ТСН на 13 октомври, че на неговия участък противникът изобщо не е струпал сили за настъпление: „До Суми им е много, много далеч.“

Сводките на Генералния щаб показват интензивността на сраженията. За периода 6-13 октомври те отчитат общо 22 руски атаки по Северното Слобожанско и Курското направление, които обхващат Сумска област. В два от дните не е отчетена нито една атака. За същия период по Южното Слобожанско направление, тоест в северната част на Харковска област, броят на щурмовете е 103. На 8 октомври говорителят на Обединените сили капитан Виктор Трегубов определи положението по участъка като относително стабилно и коментира, че противникът се опитва да се придвижи малко на запад от позициите си по границата. Официални карти, публикувани от Москва за Сумска и Харковска област, показват почти целия граничен пояс с дълбочина до 15 км като контролиран от Русия.

Сезонът се отразява и на сраженията в горските пояси. Още през април руски блогър, близък до Кремъл, предупреди, че групите, проникващи в горите северно от Суми, „не могат да контролират големи горски площи“ заради честите украински контраатаки. На 11 октомври източник, отразяващ действията на руската групировка войски „Север“, обяви, че щурмовете в горите източно от Краснопиля намаляват с настъпването на есента, тъй като листата падат и гората вече не скрива нападателите.

Руската армия обаче не е прекратила действията си навсякъде в областта. Трегубов каза на 13 октомври, че в източните ѝ части руснаците се опитват да превземат изцяло Рясне и „все пак малко да разширят зоната си на контрол, и по границата, и навътре в украинска територия“. По думите му те не успяват да напреднат навътре в украинската територия. Лебедев от своя страна твърди, че руските части напредват към Уланове в Шосткински район и укрепват позициите си в Степок край Краснопиля, но плащат за това с тежки загуби от дроновете на ВСУ. ISW отчита на 12 октомври руски прониквания при Харковка и Рясне. Дори източници от украинска страна не винаги очертават една и съща фронтова линия: на 12 октомври DeepState отбеляза нова руска зона край Садки, 8-и корпус заяви, че това „не отговаря на реалността“, а DeepState отговори, че става въпрос за уточнение на линията, а не за напредване на противника и че руснаците присъстват по границата, но не държат ключовия горски пояс.

Мащабите, за които докладва руското командване, е съвсем друг. На 25 септември командващият руската групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров докладва към министъра на отбраната Андрей Белоусов, че в Сумска област през лятото са били „освободени“ 10 населени места и територия от 250 кв.км. Докладът не съдържа списък на селищата, а независимо потвърждение за посочените мащаби няма. На 22 септември президентът Володимир Зеленски каза пред The Wall Street Journal, че от началото на годината по целия фронт Русия е окупирала около 890 кв.км, а Украйна е освободила към 800. Нетното териториално разширение на руския контрол е 90-100 кв.км. за 9 месеца.

Според ISW целта на руските операции тук е създаването на буферна зона по границата, която може да се отбранява. Украинското издание „Дейком“ още през май предлагаше друго обяснение: дори ограничените атаки на север задържат украински резерви далеч от Донбас и при подобен случай липсата на напредък не означава непременно провал на замисъла. Срещу тази хипотеза говори докладът на Никифоров, в който се посочва изрично „общо направление към град Суми“. С оголването на горите малките руски групи вероятно ще продължат да губят прикритието, на което се основаваше тактиката им, и натискът ще се измести към откритите участъци на изток, при Рясне и Степок. Оценката ще получи потвърждение, ако украинските сили прочистят Юнаковка до центъра и я удържат, а твърдението за Кияница остане без кадри от самото село.

Анализ: За Донбас до пролетта Русия трябва да настъпва 18 пъти по-бързо

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинската операция „Вивалди“ край Лиман е провалила руската кампания за завземане на Донецка област през 2026 г. Това заключение прави Институтът за изследване на войната (ISW) в свой специален доклад от 8 октомври. Руската армия се готвеше да обгради в дълбочина т. нар. „крепостен пояс“, веригата укрепени градове Славянск, Краматорск, Дружкивка и Константиновка, с два удара, от Лиман на север и от Добропиля на югозапад, които като рамена на клещи да се срещнат край Барвинкове в съседната Харковска област. Такова обкръжение до голяма степен би довършило превземането на целия регион.

„Вивалди“ е нанесла на северното рамо оперативно поражение, т.е. е провалила не отделен щурм, а цялата операция, и с това е разбила замисъла. Затова руското командване ще трябва да възстановява силите си и вероятно да преосмисли из основи подхода си. Според института във Вашингтон няма основание да се смята, че Русия ще превземе остатъка от областта скоро, както продължава да твърди руският президент Владимир Путин, нито дори да се прогнозира, че изобщо ще успее да го превземе някога със сила.

Замисъла пръв описа публично командирът на 3-ти армейски корпус Андрий Билецки. На 17 септември в телевизионния маратон „Единни новини“ той обясни, че южното рамо е трябвало да мине през района на Добропиля, а северното да тръгне от вклинения участък северно от Лиман към Святогирск, и двете да се срещнат при Барвинкове. Именно то, по думите му, е разгромено. Ако обкръжението се беше затворило, градовете от пояса щяха да бъдат откъснати от тила си, без да се налага всеки от тях да бъде щурмуван поотделно. В частта от региона, която Киев контролира, към средата на септември живеят 84 500 души, по данни на областната военна администрация.

Операцията е вървяла месеци в информационно мълчание, преди Билецки да я потвърди с обръщение на видео, записано на 15 септември. Той я раздели на четири „сезона“, по аналогия с „Годишните времена“ на Вивалди. През първия корпусът е прочистил 75 кв.км от руски групи, проникнали зад украинските позиции, и е освободил над 10 селища, сред които село Середне. На 20 септември корпусът обяви освобождаването на Шандриголове и Дерилове и пълния контрол върху Дробишеве. На 28 септември последваха Нове, Ридкодуб и Катеринивка, заедно с контрола над Карпивка и Новомихайливка; Нове Билецки определи като ключов логистичен възел на руската армия по този участък. В оценката на ISW ударите от север по линията Ридкодуб–Нове–Новомихайливка и от юг по линията Ярова–Дробишеве–Ставки са ликвидирали руското вклиняване северно и северозападно от Лиман. От него е трябвало да тръгне северното рамо, а с него е отпаднал и прекият щурм към Славянск от североизток. Удар са понесли 20-а и 25-а общовойскова армия, твърди Билецки.

Числата за върнатата земя се разминават. Корпусът отчита 176 кв. км за първите три етапа, Володимир Зеленски даде пред Reuters в началото на октомври 125 до 140, а анализаторите от ISW смятат, че реалните придобивки са по-големи от обявените. Дори по-ниската цифра е около една пета от площта, която Москва е завзела в цялата Донецка област за последните 12 месеца, макар част от сметката на корпуса да е терен, прочистен от проникнали групи, а не отвоюван от укрепени позиции.

По същата площ може да се провери и срокът. За годината до 1 октомври руските войски са завзели в областта 630 кв. км, средно по 1,7 кв. км на ден. До пълното ѝ завземане им остават още 5382 кв. км, по изчисленията на института. Сведенията за самия срок идват от Киев. Заместник-ръководителят на Офиса на украинския президент Павло Палиса заяви на 29 август и отново на 7 септември, че военните в Москва са поискали отлагане до 31 март 2027 г. Политическото ръководство, по думите му, още държи на края на 2026 г. ISW вече приема пролетта на 2027 г. за новия срок на Путин.

От 9 октомври до 31 март остават 173 дни. За да спази този срок, руската армия трябва да завзема около 31 кв. км на ден, приблизително 18 пъти повече от досегашното си темпо. На месец това прави около 930 кв. км, повече от завзетото за цялата изминала година. Ако Кремъл удържи края на 2026 г., ще трябват около 65 кв. км на ден, над 37 пъти повече от постигнатото. Ако напредването продължи както досега, остатъкът би бил зает след около осем години и половина, към средата на 30-те години.

Обкръжението беше ходът, който можеше да затвори такава разлика, защото щеше да откъсне наведнъж по-голямата част от остатъка, вместо градовете да се превземат един по един. Без удара от север остава челният щурм, а неговото темпо вече е измерено. За последните шест месеца армията на Москва е напредвала към Славянск средно с 0,06 км на ден, около 1,8 км на месец. Костянтинивка, най-южният град от пояса, е под атака от октомври 2025 г., а към 6 октомври руските части са навлезли в около 38% от нея. Покровск, най-близкият прецедент, падна в началото на февруари 2026 г., но оттогава Русия не е развила успех на запад от него.

Официалните заявления на Москва изпреварват терена. На 3 юли Путин обяви Костянтинивка за превзета при посещение в един от пунктовете за управление на войските. На пресконференцията си в Бишкек след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в началото на септември добави към списъка и Святогирск, а министерството на отбраната повтори твърдението на 2 септември. На 7 септември Билецки записа видеообръщение от централния площад на града, който по думите му държи 60-а механизирана бригада, и призова руското ръководство да свали клоунските носове. По картата на DeepState сивата зона, ивицата между позициите на воюващите, тогава е започвала на около 9 км от покрайнините, а според ISW украинските части са изчистили проникналите в града групи още през август.

Същият модел се повтаря и при по-големите цели. На 27 август началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов докладва за боеве на летището на 3 км от покрайнините на Краматорск, за контрол над половината от Олексиево-Дружкивка и за улични боеве в Куртивка. На 22 септември министерството съобщи, че групировка „Център“ е обкръжила в Добропиля 4-та и 15-а бригада на Националната гвардия и 425-и щурмов полк „Скеля“. ISW определя доклада на Герасимов като преувеличен, а обкръжението на Добропиля като безпочвено.

Цената на всеки квадратен километър расте. Украинският Генщаб отчита 219 130 руски убити и ранени между март и август 2026 г., средно около 628 на всеки квадратен километър, завзет или зает чрез проникване. За същите месеци на 2025 г. загубите са били 207 400, а цената около 88 на квадратен километър. При почти същите загуби Москва е получила около седем пъти по-малко земя. Данните са на воюващата страна и не са проверени независимо. ISW ги поставя до оценката си, че Русия за първи път набира по-малко хора, отколкото губи. Зеленски каза пред Reuters, че за последните два-три месеца месечните загуби на руската армия са се вдигнали от 30–32 хиляди до около 42 хиляди. По думите на Дмитрий Медведев за първото полугодие договор с армията са подписали около 200 хиляди души, около 33 хиляди на месец, и ако притокът се е задържал на това ниво, той вече не покрива загубите.

Натискът стига и до тила. Силите за безпилотни системи на Украйна отчитат 47 483 поразени руски цели през август срещу 35 688 през май. Ударите със среден обсег по логистиката, по оценка на ISW, са засегнали сериозно основните пътища за снабдяване на Крим, включително магистралата М-14. Украинските контраатаки при Купянск, Александровка и Гуляйполе и на западния участък на Запорожкия фронт са принудили Москва да изтегли от Донбас десантни части и морска пехота.

Киев се готви да продължи. На 30 септември Зеленски посети командния пункт на 3-ти корпус край Лиман и съобщи, че се подготвя четвъртият етап на операцията. За първите три етапа корпусът отчита над 5000 руски загуби и около 250 пленени. Един от уроците на настъплението според президента са наземните роботизирани системи, а заместването на войниците с тях навсякъде, където е възможно, той определи като много перспективна посока. Пред Reuters нарече операцията много успешна и още незавършена и добави, че военните са искали да я започнат преди година, но тогава не са били достатъчно подготвени. Билецки не потвърди дали целта е река Чорни Жеребец, за която пишат анализатори на открити източници. Пенсионираният австралийски генерал Мик Райън отбелязва, че четвъртият етап „вероятно ще изисква свежа пехота, както и повече роботи“.

Срещу извода за победена кампания стои южното направление, което ISW сам определя като голямо усилие на Москва. Командирът на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия Денис Прокопенко съобщи в средата на септември, че Русия прехвърля бронирана техника и дронове към Добропиля за механизирани щурмове, а съотношението на силите там оценява на около едно към шест. В участъка Костянтинивка–Дружкивка настъплението върви с 0,43 км на ден, седем пъти по-бързо, отколкото към Славянск, а до Дружкивка остават 10 до 15 км. Институтът очаква Костянтинивка да падне и отчита рязко увеличение на ударните дронове над пояса. Едно рамо обаче не може да затвори обкръжение. То може да прекъсне линиите, по които поясът се снабдява, но не и да го откъсне, а покровският прецедент показва, че превзетият град не отваря сам пътя към следващия.

Аритметиката е по-категорична от самия ISW. Институтът пише, че остава „реална възможност руските сили изобщо да не успеят да превземат крепостния пояс“, и обвързва прогнозата си с едно условие: западната помощ за Украйна да продължи приблизително на сегашното равнище. Щом срокът изисква 18 пъти по-бързо настъпление, завземането на цялата Донецка област до 31 март 2027 г. е крайно малко вероятно. Порядъкът би се променил най-вече с много повече хора. Кремъл е подготвил условията за мащабна мобилизация, но Путин не я е наредил, а ISW се съмнява, че и тя би обърнала картината.

Три неща ще покажат дали оценката издържа. Ако месечният прираст на Москва в региона, около 53 кв. км средно за последните 12 месеца, не се умножи многократно през зимата, срокът ще се провали и без нови украински успехи. Ако Добропиля падне и южното рамо прекъсне линиите за снабдяване на пояса, кампанията ще се окаже отложена, а не победена. Ако четвъртият етап на „Вивалди“ изведе 3-ти корпус до Чорни Жеребец, северното направление ще остане затворено за Москва и през пролетта. При досегашното темпо към 31 март 2027 г. Москва би добавила около 300 кв. км и пак би останала на около 5100 кв. км от целта.

Сценарий за Нарва: дронове от Русия срещу член 5 на НАТО

📌 Карта 1: Обхват на руските тактически дронове и военни бази в Естония Картата на ISW показва потенциалния обсег на тактически дронове при изстрелване от руската граница (съответно 15, 25 и 60 км) спрямо основните естонски и съюзнически военни бази. Отбелязани са базите в Йихви, Тапа, Луунья и Таара, както и авиобазата Емари и основните транспортни връзки. Оцветяването илюстрира възможния географски обхват на ударите, не потвърдено разполагане на руски подразделения.

📌 Карта 2 – Районите в Русия, от които дронове могат да достигнат Нарва Оцветената зона покрива територията от руската страна на границата, от която тактически дронове с обсег 60 км биха могли да поразяват цели в Нарва. Показани са Ивангород, Нарвското водохранилище, бреговете на Финския залив и пътни и железопътни връзки към Санкт Петербург. Картата онагледява възможността оператори да действат от позиции навътре в Русия, без да обозначава налични площадки за изстрелване.

📌 Карта 3 – Ключови обекти в Нарва в условния сценарий на ISW Подробната карта показва разположение на сградите на историческото кметство, градската администрация и музея на Нарва спрямо реката, граничния мост и руския Ивангород. Отбелязани са граничните пунктове, основните улици и жп линия. Близостта на тези обекти до самата граница обяснява мястото им в разглеждания сценарий за ограничено превземане на позиции в града; картата не показва действително нападение или окупирани територии.

🇪🇪🎯🇷🇺 Русия може да се опита да разклати НАТО, без да окупира цял град от съюзническа държава. В хипотетичен сценарий, публикуван на 21 септември от Института за изследване на войната (ISW) със седалище Вашингтон, въоръжени агенти превземат позиции в естонския град Нарва, докато дронове от руска територия възпрепятстват изпращането на подкрепления. Политическата цел е съюзниците да не постигнат обща и достатъчно решителна реакция. ISW изрично уточнява, че това е аналитично упражнение, а не прогноза. Според тях НАТО разполага със силите да отблъсне подобна операция, но в момента не е подготвен да го направи при приемлив риск и цена.

Основната мишена в сценария е доверието в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, според която въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. ISW оценява пълномащабно руско нахлуване в страна от НАТО като крайно малко вероятно, поне докато е изцяло ангажирана с войната в Украйна. Ограничената операция обаче би имала друга цел: съюзът да не приложи ангажиментите си или да реагира закъсняло и недостатъчно решително.

Според ISW Кремъл би могъл да използва подобна криза за няколко цели едновременно: да представи фактическото военно противопоставяне с НАТО като оправдание за нова принудителна мобилизация на резервисти; да задълбочи разногласията между САЩ и Европа и между самите европейски държави; да изолира балтийските съюзници; и да отклони ресурси от помощта за Украйна. Москва би могла също да предложи оттегляне от Нарва срещу отстъпки, наложени на Киев.

Един от непосредствените поводи за анализа са ограниченията от руската страна на границата. Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Санкт Петербург и Ленинградска област забрани плаването с малки съдове по участък от река Нарва в периода 16-26 септември. В 5 км ивица край реката в Кингисепски и Сланцевски район са забранени нощното движение извън населени места, ловът и носенето на оръжие. ISW допуска, че мерките могат да бъдат признак за подготовка на операция, но посочва и друго възможно обяснение: намерението на Естония да затвори границата, ако бъде обявена нова принудителна мобилизация. Естонският премиер Кристен Михал потвърди на 17 септември, че границата може да бъде затворена незабавно.

Самият сценарий започва вътре в града. Предварително разположени агенти с достъп до леко стрелково оръжие превземат музея на Нарва, кметството, възможно най-много сгради между тях, наред с участъци от крайбрежната алея в района около моста. След това обявяват „Нарвска народна република“. Наличието на достатъчно въоръжени лица и тяхната способност за действие, преди да бъдат спрени от властите в Естония, са допускания на сценария.

Музеят е сравнително изолирана сграда близо до моста. По оценката на авторите малка група с интензивна дронова поддръжка би могла да я удържа продължително срещу сухопътни сили. Сградата обаче е уязвима към въздушни и далекобойни удари. Затова нападателите вероятно биха изградили и разпръснати позиции за отбрана около нея и по брега, които се поразяват по-трудно.

При опит да отстранят нападателите естонската полиция и намиращите се в района военни подразделения попадат под огън. В сценария въоръжените групи не разполагат с бойни машини, но получават подкрепа от руски спецчасти, предварително проникнали в Естония, и от други групи, които бързо преминават моста от Русия.

Решаващата поддръжка идва от отсрещния бряг. Сценарият предполага предварително подготвени укрити позиции по протежение на границата и на дълбочина поне 60 км в руска територия. В тях са разположени звена на центъра за безпилотни системи „Рубикон“ и други елитни части. Авторите залагат на употребата на дронове с управление по оптичен кабел и обхват над 60 км, баражиращи боеприпаси „Ланцет“ и „Куб“ и дронове „Молния“.

В този условен развой Кремъл обявява, че руски дронови и зенитни части защитават „руските граждани“ в Нарва от позиции в Руската федерация. Същевременно твърди, че руски войски не са навлизали и няма да влязат в Естония, освен ако тя не реши да ескалира кризата. Москва призовава за деескалация, но поставя условие: Естония да признае претенциите на „републиката“ върху целия град и да изтегли от него армията, полицията и администрацията си.

Историческият паралел е Крим. На 4 март 2014 г. руският президент Владимир Путин отрече твърденията, че униформените без отличителни знаци на полуострова са руски военнослужещи. На 17 април той призна, че зад „силите за самоотбрана“ са стояли именно руски военнослужещи. Събитията в Донбас от пролетта дадоха и модела на „народните републики“.

Сценарият в Нарва променя начина, по който Москва би отричала отговорност. Тя не прикрива дроновите удари, а ги обявява за защита на сънародници и отхвърля определянето им като нападение срещу НАТО. Според ISW част от информационната подготовка вече е направена чрез тиражирани от месеци внушения за „Нарвска народна република“.

Непосредственият военен проблем за Естония е придвижването на подкрепления. Най-близката база на отбранителните сили е в Йихви, на около 40 км западно от Нарва. Според сценария руските оператори на дронове биха могли да атакуват силите там още от първите минути и да възпрепятстват движението по пътищата към града. Изпратените подкрепления рискуват да се превърнат в уязвими цели по маршрутите си.

Авторите приемат, че относително малки военни сили могат да разгромят въоръжените агенти в Нарва. Следователно основната руска задача би била да попречи на тези сили да достигнат града. Далекобойни ударни дронове „Геран“ биха могли да атакуват и неподвижни бази в останалата част на Естония. Ако около Нарва няма предварително разположени дронове прехващачи, системи за електронна война и средства за огнево поразяване на дронове, доставянето им след началото на атаката би било значително по-трудно.

Това поставя и въпроса за реакцията на съюзниците. Естония вероятно би поискала прилагането на член 5, макар очакването за разногласия между съюзниците да повлияе на избора ѝ. Институтът алармира, че част от държавите може да се колебаят заради ограничения мащаб на нападението и опасенията от избухването на пълномащабна война с Русия.

НАТО взема общите си решения с консенсус, без гласуване. Член 5 задължава съюзниците да предоставят помощ, но всяка държава определя действията, които смята за нужни; той не предписва единен отговор от всички. Липсата на общо политическо решение не изключва оказването на подкрепа от отделни държави. Евентуалното разногласие би било тежък удар по единството на НАТО, но не би означавало автоматично липса на военна реакция.

Начинът за противодействие на дроновете допълнително усложнява политическия избор. В този сценарий операторите са разположени на руска територия. Според ISW, ако няма налице достатъчно средства срещу дронове в района, съюзническите сили ще трябва да поразяват укритите им позиции на руска територия. Авторите посочват и нуждата от прекъсване на достъпа на руските сили до Starlink при действията им в Естония, по примера на ограниченията, въведени от SpaceX в Украйна в началото на 2026 г.

Плътната руска ПВО около Санкт Петербург вероятно би наложила използването на изтребители от пето поколение в началните етапи на въздушната операция. Авторите отбелязват, че само САЩ разполагат с достатъчно такива самолети за продължителни интензивни удари по множество разпръснати цели. Така американското участие става ключово за този вариант на отговор.

Далекобойните удари по руския тил, обсъждани от държави на източния фланг на НАТО, според ISW едва ли биха имали съществен оперативен ефект върху точно такава ограничена операция. Причината за това е, че участниците в нея биха имали относително малки нужди от снабдяване и обслужваща инфраструктура, чието унищожаване да прекъсне действията им.

ISW обръща внимание и на планираното засилване на естонското военно присъствие в самата Нарва. През юни министърът на отбраната Хано Певкур обяви, че в индустриалната зона Кадастик ще бъде разположена рота от 100–120 военнослужещи. Първоначално се предвижда временна база от контейнери, а през януари или февруари 2027 г. ще започне строителство на постоянна база. По думите му там ще има и съюзнически подразделения, които се разполагат заедно с естонските сили.

Институтът уточнява, че бъдещата база все още не е включена в настоящия вариант на този сценарий и би наложила промяна в руския план. Като възможен отговор авторите разглеждат масирани удари с дронове по гарнизона още от началото на операцията, които Москва би могла да приписва на „републиката“.

Властите в Естония не представят обстановката като подготовка за непосредствено руско нападение. На 21 септември в Ню Йорк външният министър Маргус Цахкна заяви, че отвъд Нарва няма руски войски. Според него говоренето за война служи за всяване на страх, който да откаже Европа от подкрепата за Украйна.

Андрис Вилтсин, пълномощникът по естонско-руската граница, не смята мерките на ФСБ за извънредни и ги свързва с изборите за Държавна дума. В същото време той отбелязва, че Русия укрепва брега на реката и отделя значителни ресурси за неговата охрана. Министърът на вътрешните работи Игор Таро не изключва ограниченията да са свързани с подготовка за мобилизация и опит да бъде възпрепятствано напускането на страната.

Липсата на голямо струпване на войски сама по себе си не опровергава разглеждания сценарий, тъй като той предполага ограничени сухопътни сили и звена с дронове. Това обаче не го потвърждава. Наличието на въоръжени агенти, подготвени операторски позиции и недостатъчна местна защита са част от условията, върху които е изградено упражнението.

Препоръките на ISW са насочени предимно към Вашингтон. Според него неяснотата около американската готовност да защитава съюзниците увеличава риска Путин да предприеме ограничена операция. Авторите смятат, че разговорите за изтегляне на американски военни от Европа подкопават доверието в гаранциите за сигурност независимо от начина, по който са представени.

За страните от Европа препоръката е да развиват ускорено свои средства срещу дронове, включително прехващачи, както и обучени подразделения, способни да откриват и поразяват бързо вражески оператори. Тези сили и системи трябва да бъдат разгърнати предварително по източната граница въпреки очакваните руски обвинения в агресия. Възможността за бързо отблъскване на ограничена атака с наличните сили би намалила зависимостта на непосредствената отбрана от продължителни консултации на съюзниците. Това не предрешава дали Естония би поискала по1мощ по член 5.

Сред индикаторите, които ISW предлага да бъдат наблюдавани, са засилено присъствие на подразделения за дронове и подготовка на площадки за излитане в района на Санкт Петербург. Ретранслаторни станции от руска страна на границата или кораби във Финския залив; прехвърляне на малки сухопътни подразделения в Ленинградския военен окръг; и засилена информационна кампания за предполагаемо „преследване“ на руското малцинство в Естония.

Основният риск в анализа е съчетанието между ограничена военна атака и забавена политическа реакция. Несъгласието дори на 1 от 32 съюзници може да попречи на общо решение на Северноатлантическия съвет. Военният изход обаче би зависел и от готовността на естонските сили, предварително разгърната защита и решения на отделните държави за оказване на помощ. Именно връзката между всички тези фактори прави сценария полезен за отбранителното планиране, без да го превръща в прогноза за предстоящо нападение.

Московска област не пусна сирени при най-големия удар, докато течеше вотът

🇷🇺 Московска област остана без сирени за въздушна тревога и SMS известия за местното население при мащабната украинска атака към региона през нощта на 19 срещу 20 септември, последния ден от изборите за Държавна дума. При много по-малки атаки властите са използвали и двата метода за известяване. Институтът за изследване на войната (ISW) стига до заключение, че столичните власти са поставили високата избирателна активност над защитата на цивилните.

Властите ограничиха мобилния интернет – обичайна мярка  по време на украински атаки, предназначена да затрудни дроновете, които използват мобилните мрежи. Този път обаче ограниченията бяха въведени без публично известие. Жителите се оплакваха от липсата на сведения в Telegram канала на губернатора Андрей Воробьов, докато коментарите в него не бяха изключени. Известен руски военен блогър, близък до Кремъл и цитиран от ISW, алармира, че подобно отношение подкопава доверието във властите, а подобни ограничения на връзката по думите му „не помагат особено“.

Системата за предупреждение в Московска област съществува, като е била задействана в отговор на много по-незначителна заплаха. Във вечерните часове на 2 юни, когато два дрона летяха към столицата, руската държавна система за реагиране при извънредни ситуации за първи път изпрати официално съобщение до телефоните в областта: „В Московска област е обявена заплаха от безпилотни летателни апарати. Останете у дома и не се приближавайте до прозорците или отидете в укритие.“ Съобщението предупреди за спиране на мобилния интернет. Тогава властите предварително обявиха мярката, която на 20 септември въведоха без предупреждение.

ISW описва нощния удар като най-мащабния украински удар с ракети и дронове срещу стратегически цели в Московска област от началото на войната. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че ПВО е прехванала над 1600 дрона над цялата страна, сред които 450 на подстъпите към Москва. Воробьов отчете 249 свалени или заглушени дрона над 17 общини в областта.

Областните власти съобщиха за 3 убити и 20 ранени, включително деца. Сред жертвите са 74-годишен мъж от Орехово-Зуевски окръг и 44-годишна жена от Раменское, където пожар изпепели покрива на 21-етажен жилищен блок, от който бяха евакуирани 400 души. В Нови Котелники изгоряха апартаменти от висок блок, докато в Софьино избухна пожар в логистичен комплекс с площ около 290 000 кв. метра. „Медуза“ съобщи, че е била поразена и ТЕЦ-22 в Дзержински, която снабдява с топлина и електроенергия югоизточната част на Москва и съседни райони. Летищата Внуково, Домодедово, Шереметиево и Жуковски ограничиха работа и около 100 полета закъсняха или бяха отменени.

Удар понесе и рафинерия „Газпромнефт-Москва“ в квартал Капотня, на около 16 км от Кремъл. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за голям пожар и повредена основна инсталация за първична преработка на суров петрол. Сред посочените като поразени съоръжения са дестилационната инсталация АВТ-6, комбинираната инсталация за преработка и инсталацията за изомеризация.

Заводът е сред най-големите в Русия, с капацитет за преработка на 12 млн. тона годишно, и при нормална работа покрива близо 40% от столичния пазар на горива. Украинската компания Fire Point заяви, че нейни далекобойни ударни дронове FP-1 са поразили завода, който е спрял работа изцяло. Това е поне четвъртата атака срещу него от май месец насам, след ударите на 17 май, 16 юни и 18 юни. След юнските атаки Reuters цитира източници в бранша, според които рафинерията едва ли ще възобнови работа преди 2027 г. От това изявление на Fire Point не става ясно дали преди последния удар е била възстановена част от преработката.

Атаката продължава украинската кампания на удари по руската рафинерийна промишленост, която не спря и след призивите, отправени от Вашингтон. На 13 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп публично поиска Киев да спре ударите по рафинерии, защото според него те повишават цените на дизела по света. На другия ден той обяви, че двете страни са постигнали съгласие да не атакуват енергийни обекти, въпреки сведенията, че в Киев не са знаели за такава договорка. Москва не прие предложението. По информация на Financial Times руският президент Владимир Путин не желае подобно споразумение преди зимата, защото разчита ударите по украинската енергетика през студените месеци да принудят Киев да направи отстъпки. Володимир Зеленски многократно потвърди, че Украйна е готова на взаимен мораториум върху ударите по енергийни обекти.

Капотня е последната цел в дълга серия от удари по руската нефтопреработка. В нощта срещу 13 септември дронове поразиха рафинерия ТАНЕКО на „Татнефт“ в Нижнекамск, Република Татарстан, на около 1200 км от Украйна, и подпалиха резервоар. През същата нощ украински удари поразиха инсталация за първична преработка и резервоарен парк на „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан, Краснодарски край, който остава един от най-големите независими рафинерии в Южна Русия, с проектен капацитет от около 5,2 млн. тона суров петрол годишно.

Новите удари засягат отрасъл, в който обемите на преработка вече са ниски. Според сметки на Bloomberg през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Забраната за износ на бензин и дизел е удължена до края на януари 2027 г., като от септември за дизела действат изключения.

Според ISW украинските сили не са ударили целенасочено избирателни секции или друга инфраструктура за провеждането на избори. Задействане на сирените и изпращане на съобщения можеше да предупредят милиони жители за заплахата от украинските дронове в московското небе няколко часа преди отварянето на секциите. Официално отчетената избирателна активност в Русия достигна 59,32% – почти 8% пункта над тази на изборите през 2021 г.

Властите ограничиха полетите и мобилната връзка, прилагайки мерки за сигурност на въздушния трафик и за затрудняване на дроновете, но не предупредиха пряко населението. Това обаче има прецедент отпреди изборите. На 18 юни, по време на най-мащабната към онзи момент атака, когато също горя рафинерията в Капотня, жители на Котелники и Орехово-Зуево се оплакваха, че не са получили „нито един SMS, нито една сирена“. Властите в Орехово-Зуево обясниха, че предупреждения се подават „според текущата оперативна обстановка и само при непосредствена заплаха“.

Юнският случай не изключва оценката на ISW за изборен мотив, но показва, че липсата на предупреждения не е възникнала с вота. Наличните сведения не позволяват да бъде установено дали властите са действали заради изборите, дали са следвали вече прилаган подход, или са съчетали двете. Не може да се установи и как липсата на предупреждения е повлияла върху избирателната активност.

Реакцията при бъдещи атаки със сходен мащаб извън изборния период може да помогне за оценка на тези обяснения. Подновяването на предупрежденията би подкрепило хипотеза за действителен изборен мотив на 20 септември. Продължаващото отсъствие на сирени и съобщения би насочила към траен проблем със способностите за уведомяване на населението, при който жителите разчитат на местни чатове вместо на официална информация.

Анализ: Етикетът „хибридно“ спира отговора на руските атаки срещу Европа

🇷🇺⚔️🇪🇺 Кремъл води координирана кампания от кинетични атаки – действия с физическо въздействие, включително удари и саботажи – срещу Европа а езикът, с който европейските столици ги описват, затруднява отговора.

Това е основната теза в доклад на Института за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, публикуван на 16 септември. Негов автор е Мейсън Кларк, ръководител на проекта на ISW за отбраната на Европа. Документът не съобщава за нов инцидент, а предлага насоки за действие: НАТО и европейските държави да постигнат общо разбиране за заплахата и да се подготвят за възможно ограничено нападение от руска страна преди 2029 г. Именно към тази година са насочени голяма част от европейските програми за превъоръжаване.

Непосредственият повод е нападението на летище Лайпциг/Хале. През нощта на 4 срещу 5 август FPV дрон, управляван по видеовръзка, с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се вряза близо до горивния резервоар на едно от крилата на украински товарен Ан-124, но не успя да детонира. Само часове по-късно товарен Boeing 757 прекъсна захода си за кацане и се сблъска с втори дрон. На 1 септември германският министър на вътрешните работи Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул посочиха Русия като отговорна за инцидента. Те се позоваха на полицейското разследване, начина на извършване на удара и сведения от службите. Няма задържани, а Москва отрича да е замесена. Берлин обяви затварянето на 18 септември на генералното консулство в Бон – последното руско консулство в страната – и прекратяването на договора за Руския дом. Консултации по член 4 на Вашингтонския договор, предвидени при заплаха за съюзник, не бяха поискани. Според ISW нито Германия, нито друга европейска държава или институция е предприела срещу Русия мярка, която да промени преценката на Кремъл за цената на тези действия.

Докладът започва с използвания речник. Първата дума, която Кларк оспорва, е „провокация“. Европейските политици я използват, за да опишат действия, които варират от нарушения на въздушното пространство до взривове на инфраструктурни обекти. Според автора обаче тя насочва вниманието към риска НАТО да бъде въвлечен в конфликт чрез собствената си реакция – нещо, което правителствата се стремят да избегнат. По сходен начин действа формулата „под прага на член 5“, която предварително характеризира конкретен ход като недостатъчно основание за прибягване до колективната отбрана като отговор. ISW отбелязва, че такъв език се възприема от Кремъл като признак, че съюзниците се страхуват от задействане на член 5, тъй като се съмняват в общата подкрепа.

Второто и най-широко срещано определение е „хибридно“. Добринт определи нападението в Лайпциг като действие „в съчетание с други хибридни действия“ и алармира, че Германия ще остане мишена. На същата пресконференция той заяви: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Кларк вижда в израза опит да се отхвърли обективна реалност. Неговият аргумент е, че държава, подлагана ежедневно на военни действия, вече се намира във война, дори да не отвръща. Според него определението „хибридно“ представя атаките като нещо различно от военна кампания и така служи за оправдание да не се прибягва до колективна отбрана. Кларк е категоричен, че Москва възприема това като готовност на Европа да търпи подобни действия и занапред.

Третото определение е „кинетично“ и идва от държавите, разположени по източния фланг. На 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС, литовският външен министър Кястутис Будрис каза: „Руските атаки срещу нас вече не са хибридни, те са силно кинетични.“ От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен характеризира случилото се в Лайпциг като „нападение с материали за военна употреба, извършено от руски оперативни агенти на територията на ЕС“. ISW счита, че тези формулировки са по-точни, но в същото време и те подценяват характера на предишните руски атаки.

Следващото определение е „държавно спонсориран тероризъм“. В интервю за The Telegraph директорът на Естонската служба за външно разузнаване Каупо Розин зачеркна понятието „хибридни действия“, тъй като според него е евфемизъм, и призова така да бъдат наричани саботажите и подривната дейност в Европа. На 2 септември върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че атаката в Лайпциг носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“. Терористичните нападения имат важен прецедент в историята на НАТО: атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до единственото досега задействане на член 5 в цялата история на пакта. Според Кларк обаче и този термин отделя всички текущи атаки от заплахата от конвенционално военно нападение. Затова ISW засега не предлага собствен термин, а описва действията като координирани, ръководени от държавата кинетични атаки срещу цели в Европа.

Според института спорът за думите има практическо значение, тъй като различните епизоди от последните месеци са отделни парчета от един и същ пъзел. Полша докладва продължаващи опити за саботаж на жп мрежата. Премиерът Доналд Туск определи като саботаж пожара в завода за дронове на WB Group, която доставя техника за Украйна. На 10 септември Reuters съобщи, че през пролетта британски, норвежки и американски военни са засекли край Свалбард изпитания на техника за извеждане от строя на подводни кабели, провеждани от Главната дирекция за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Руската федерация. Тези кабели свързват архипелага с континентална Норвегия и пренасят данни от наземната станция SvalSat. На 29 май дрон „Геран-2“ порази жилищен блок в румънския град Галац и рани двама души. ISW оценява една част от нарушенията на въздушното пространство на НАТО при руските удари по Украйна като умишлени. Според института и умишлените, и непреднамерените нарушения дават на Москва полезна информация за реакциите на ПВО на НАТО.

Като особено сериозен се счита епизодът от 13 септември, когато руски дрон удари влак и бензиностанция край гранично-пропускателния пункт Ягодин на украинско-полската граница. Малко преди това тъкмо през него премина дипломатически влак, превозващ Борис Джонсън, Карл Билт и правителствени съветници по сигурността от няколко държави членки на ЕС, които се завръщаха от конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, проведена в Киев. Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ в последващо изявление съобщи, че е засякла приближаващия дрон камикадзе, при което е наредила евакуация на пътниците около 15 минути преди попадението. Според компанията дипломатическият влак, умишлено потеглил по-рано от разписанието, е бил предполагаемата цел. ISW прави по-категорична оценка: с висока степен на увереност институтът заключава, че Кремъл е искал да рани или убие настоящи и бивши високопоставени европейски служители.

В тази поредица ISW вижда цели, надхвърлящи материалните щети. Кремъл е воден от стремеж да осуети доставките за Украйна и да принуди европейските армии да запазят техниката за собствената си отбрана. Други цели са събирането на разузнавателни данни за реакцията на НАТО и изострянето на политическите и социални разногласия в Европа. Не на последно място, Москва се опитва да повиши максимално прага на търпимост към инциденти с насилие в съюзниците, така че всяка следваща атака да изглежда като пореден инцидент, вместо като умишлена ескалация. Според Кларк повтаряйки определенията, които омаловажават руските действия, съюзниците неволно улесняват този процес.

Втората половина на доклада свързва използвания език със заплахата от конвенционално руско нападение. Сценарият, за който Кларк алармира, не е мащабно настъпление до Висла, а ограничена операция към една или повече държави от Прибалтика. Тя може да включва въздушни, ракетни или дронови удари, а паралелно и потенциален сухопътен пробив с овладяване на тясна ивица територия, след който съюзниците да трябва да решат дали да я освобождават. Според автора подобен ход не би застрашил военно съществуването на НАТО, но би могъл да предизвика политическо разцепление. Рискът е съюзниците да не постигнат съгласие за общ отговор или нападнатата държава да не поиска задействане на член 5 от страх, че няма да последва единна подкрепа. Като чисто хипотетични сценарии докладът формулира операция с дронове в подкрепа на провъзгласена „Нарвска народна република“ (Естония) и удари по обекти на НАТО, представяни от Русия като подпомагащи украинските атаки с дронове срещу руския тил.

Според ISW сроковете, към които се ориентира Европа, са твърде далечни. В план от 24 юни германското министерство на отбраната посочва, че фокусът е „първоначално върху 2029 г., когато Русия би могла да е способна да нападне територията на НАТО“. Нидерландската бяла книга за отбраната допуска, че при най-неблагоприятния сценарий ограничен въоръжен конфликт с държави от пакта е възможен до година след края на бойните действия в Украйна. Командващият естонските отбранителни сили генерал Андрус Мерило предупреди, че руската армия може да възстанови бойната си готовност още през догодина. Командващият латвийските въоръжени сили Каспарс Пуданс заяви пред Financial Times: „Ако бях в Кремъл, щях да кажа, че ако правим нещо, трябва да го направим до края на 2028 г.“ Доводът е, че повечето европейски програми за модернизация няма да дадат резултат преди 2029 г.

Кларк оспорва и допускането, че руската армия трябва първо да възстанови състава си отпреди февруари 2022 г. Според него тя няма да се върне към предишния си облик, но и частично възстановени сили могат да бъдат достатъчни за ограничена операция, ако Кремъл прецени, че НАТО няма да притежава волята да отговори единно. Авторът не приема бавното руско настъпление в Украйна като основание за спокойствие. Той посочва, че срещу Русия стои армия с над 4 години боен опит, отдавна укрепвани дефанзивни позиции и връзка между нуждите на фронта и производството в тила, каквато според него няма нито една държава от НАТО. Естония, Латвия и Литва са по-малки и не разполагат с украинската „стена от дронове“. Кларк е на мнение, че при руско нападение с разпръснати пехотни групи и екипи за управление на дронове по модела на центъра за безпилотни технологии „Рубикон“ дефанзивните планове на НАТО, концентрирани в спиране на бронирани колони, може да не отговарят на характера на атаката.

Тази оценка не е общоприета. В края на юли латвийският министър на отбраната Раивис Мелнис заяви пред естонската обществена медия ERR, че директно руско нападение срещу НАТО в момента е невъзможно. На 11 юни, на авиосалона ILA в Берлин, върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич каза, че Русия „не търси конфликт“, тъй като знае, че нападение в Прибалтика няма да успее. Представители на Алианса последователно заявяват, че възпирането работи. Заключението на федералните власти в Берлин относно руската отговорност за удара в Лайпциг също остава оценката на правителството: няма задържани и все още е твърде рано за съдебно произнасяне.

Отговорът на ISW е, че възпирането може да спре мащабен сблъсък, без да спира опити за унищожаване на украински самолети на германско летище, палежи в заводи и нападение с дрон срещу влак с политически фигури от високите етажи на европейската политика. Лайпциг, пожарите и Ягодин не доказват, че предстои непосредствен удар срещу съюзник. Според института обаче тези случаи показват готовност на Кремъл да допуска повтарящи се всяка седмица нахлувания на руски дронове и ракети във въздушното пространство на НАТО.

Докладът отхвърля както паническите предупреждения за „Трета световна война“ и бърза руска окупация на целия Балтийски регион, така и обвиненията, че всеки, който говорил за заплахата от конвенционална заплаха в близко бъдеще, всява страх или обслужва интересите на оръжейната индустрия. Според Кларк свалянето на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилването на присъствието по източния фланг и защитата на инфраструктурата от саботажи са легитимни отбранителни мерки, без значение от начина, по който Москва се опитва да ги представи. Европа, пише той, може и да няма нужда от масово уплашено население, но има нужда от осведомено население и стреснати правителства.

Практическата препоръка е държавите по източния фланг да могат да отбиват атаки с ниска интензивност със собствени сили и командни структури под нивото на стратегическото командване на НАТО. Докладът завършва с препоръка към страните да не разчитат, че целият Алианс ще успее навреме да организира и изпълни единен отговор. Промишлеността трябва да има способността да увеличава производството на дронове бързо и да ги усъвършенства с всяка следваща серия, а не да се трупат запаси от модели, които могат да остареят, преди изобщо да бъдат използвани.

Възможно е европейските столици да продължат да описват руските действия като „хибридни“ или пък да изчакат нов инцидент с жертви, за да променят речника си. Самият Берлин използва това определение, за да опише нападението в Лайпциг. Свикване на консултации по член 4 след нападение с дрон или саботаж, включване на термините на Будрис и Калас в официални документи на ЕС или изтеглянето на германските срокове за подготовка преди 2029 г. биха показали промяна в нагласата и възприятието на европейските правителства към руската заплаха. Те обаче не биха доказали сами по себе си, че у Кремъл съществува конкретно намерение или план за нападение. Обратно, ако след затварянето на консулството в Бон тези атаки в Германия затихнат и Лайпциг остане изолиран случай, това би дало основание да се преразгледа оценката за ефекта от германските мерки, без автоматично да се възприема причинно-следствена връзка. Основното предупреждение на ISW е, че третирането на всяка нова атака като отделна „провокация“ може неусетно да повиши прага на насилие, което съюзниците са готови да търпят, до неговото нормализиране.