Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Доближен до Медведев е собственик на кампус в Силициевата долина.

🇷🇺💰🇺🇸 Руският бизнесмен Виталий Юсуфов, чиято компания притежава бившия кампус на списание Sunset в Менло Парк, в сърцето на Силициевата долина, е бил мажоритарен собственик на „Основа Телеком“. Операторът, в който Министерство на отбраната на Руската федерация е имало блокиращ дял, е изграждал мрежа за поверителна комуникация за руската армия. Историята е проследена от разследване на The Newsground, независимо издание на журналиста Скот Стедман, публикувано на 29 октомври и основано на публикации в руската специализирана преса от миналото десетилетие, което излиза месец след като конгресменът демократ Сам Ликардо поиска от Министерството на финансите на САЩ да провери Юсуфов и да обмисли санкции срещу него, докато имотът остава в центъра на съдебна битка за един от най-големите строителни проекти в региона.

„Основа Телеком“ е основано през 2010 г. Според ComNews 75%-1 акция са собственост на „Айкоминвест“, инвестиционно дружество на Юсуфов, а 25%+1 акция – на „Воентелеком“, собственост на министерство на отбраната. През септември 2011 г. Държавната радиочестотна комисия отпусна без конкурс на оператора честотите 2,3–2,4 GHz в цяла Русия. Това стана по молба на тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков към тогавашния президент Дмитрий Медведев, а замисълът беше да се изгради мрежа с двойно предназначение и подсистема за конфиденциална връзка за въоръжените сили.

Към началото на август 2014 г. месеци след анексирането на Крим министърът на отбраната Сергей Шойгу застана пред микрофона в Деня на иновациите на министерството край Москва с ръка върху голям червен бутон. На снимката, публикувана от The Newsground, логото на „Основа Телеком“ се повтаря на стената зад него под надписа „официален партньор“. През същото лято на полигона Алабино операторът демонстрира как подсистемата му предава видео на движещи се и неподвижни обекти. Според The Newsground кадрите са от камери на бойни машини и дрон. Говорителят на оператора Александър Бахорин каза пред ComNews, че мрежата „е показала отлични резултати в различни условия, включително близки до бойните“.

Отношенията с военните обаче далеч не бяха гладки. Шойгу оглави министерството в края на 2012 г. и през февруари 2013 г. писа на президента Владимир Путин, че „Основа“ не се нуждае от честотите, ведомството не възразява те да се предоставят с конкурс. Според The Moscow Times ведомството смята за непрактично да изгражда собствена мрежа с шифровани подсистеми. Военните оттеглиха положителните си становища за електромагнитна съвместимост, а операторът заведе поредица от съдебни битки. В негова подкрепа се намеси Медведев, вече като премиер: на 26 декември 2013 г. той подписа резолюция, според която „трябва честотният ресурс да бъде въведен в експлоатация“. Това показва копие на документа, с което разполага „Ведомости“. Въпреки всичко на 28 октомври 2014 г. CNews обяви, че двете страни са постигнали съгласие и са подписали споразумение за сътрудничество в разработките и иновациите за въоръжените сили.

„Основа“ твърдеше, че е вложила над 1 млрд. рубли в системата за конфиденциална връзка, както и че тя е готова да приема абонати в 19 града. Към октомври 2014 г. системата все още няма нито един потребител, отбеляза CNews, а през юни 2015 г. мрежата спря работа. Според руски съдебни регистри, цитирани от The Newsground, „Айкоминвест“ е продължил да кредитира оператора до 2022 г. 4 години по-късно през юни 2026 г. „Основа“ е обявена в несъстоятелност.

Виталий е син на Игор Юсуфов, министър на енергетиката в периода от 2001-2004 г. По-късно е специален представител на Кремъл за международното енергийно сътрудничество. Пътят на сина му към ВТБ, втората по големина руска банка, започна през 2011 г. Тогава той купува 19,91% от „Банката на Москва“ с кредит от 1,1 млрд долара от самата банка. По данни на „Интерфакс“ той върна кредита, след като препродаде пакета на ВТБ, която тогава поема контрола над банката. Бившият ѝ президент Андрей Бородин твърди, че Юсуфов дал да се разбере, че действа в интерес на Медведев, описван от него като „млад човек“. Бащата отвръща, че младият човек е синът му и никой друг.

Сега The Newsground публикува изтекли банкови записи, според които Виталий Юсуфов държи значително състояние във ВТБ. Обновен през март 2025 г. запис оценява неговите депозити на около 44 млн. долара и посочва натрупана лихва от 768 млн. рубли (около 9,1 млн. долара). ВТБ е под пълните блокиращи санкции на САЩ от 24 февруари 2022 г. – деня на пълномащабната инвазия в Украйна. Режимът обаче не забранява автоматично на руски граждани извън САЩ да държат депозити в нея.

През май 2018 г. Willow Project, дружество от Делауеър под контрола на Юсуфов, купува бившия кампус на списание Sunset за сумата от 72 млн. долара. Според Wall Street Journal и New York Times продажбата има одобрение от Deutsche Bank, съсобственик на имота, въпреки възраженията на комитета по репутационен риск в Ню Йорк, а след нея служители на банката подават сигнал в FinCEN за подозрителна операция. На мястото на стария кампус компанията N17 Development, която представлява собственика, предлага проекта Willow Park с 665 жилища, хотел и офиси. Най-високата от 3-те негови кули ще има 39 етажа, последния от които ще достига около 140 м.

В своето писмо от 23 септември до министъра на финансите Скот Бесънт Ликардо настоява за проверка от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) и иска да се провери дали има основания за санкции както срещу Юсуфов, така и срещу баща му. „Публичните източници повдигат сериозни въпроси за връзките на Виталий Юсуфов с руското правителство и с лица, свързани с организираната престъпност“, пише конгресменът. Доводът му за риска за сигурността е свързан с локацията на имота: „много високата концентрация на компании и изследователски центрове в отбранителните технологии, изкуствения интелект и квантовите изчисления в региона“ федералните власти трябва да гарантират, че „служители на Кремъл и техните посредници не могат да получават чувствителна информация за критично важни американски компании и техните служители“. The Newsground например пише, че изследователската лаборатория на In-Q-Tel, фонда за рисков капитал, създаден от ЦРУ, се намира на по-малко от миля от имота.

Украйна включи Виталий Юсуфов в своя санкционен списък на 19 октомври 2022 г. с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана; баща му е под украински ограничения от същата дата, а от юни 2025 г. – и под канадски. В САЩ нито един от двамата не е санкциониран, а ведомството не е отговорило публично на Ликардо. Ръководителят на N17 Ойсин Хенеган нарече искането му „основано на неверни публикации и на онова, което може да се опише само като фантазия на NIMBY“, както в САЩ наричат противниците на ново строителство в собствения им квартал.

На 2 октомври Willow Project заведе дело срещу Менло Парк в Окръжния съд на Сан Матео. Искът обвинява града, че е променял изискванията и е бавил разглеждането на проекта, и твърди, че проектът има право на ускорената процедура по калифорнийския закон AB 2011. Подобни обвинения отправи през юли и главният прокурор на щата Роб Бонта; Менло Парк ги отхвърля. На 19 октомври общинският съвет на съседния Пало Алто взе единодушно решение да подкрепи Менло Парк в делото. Междувременно общинският съветник Дрю Комбс съобщи на 29 септември за „сериозен купувач“, готов да плати повече от платените през 2018 г. 72 млн. долара; сделка не е обявена.

Най-тежкото твърдение около покупката остава непотвърдено. Руското разследващо издание „Проект“ цитира източник, близък до бизнеса на семейство Юсуфови, според когото кампусът е закупен в интерес на семейството на Медведев. The Newsground признава, че не може да потвърди това твърдение по независим път. Предприемачът Константин Хайт, работил с Юсуфов, описа пред изданието ролята му спрямо сина на Медведев Иля така: „Виталий беше негов портфейл и основен преговарящ“. През 2022 г. „Проект“ писа, че 74-метровата яхта „Вселена“, използвана от семейството на Медведев, е платена от семейство Юсуфови. Според публикации от април 2025 г. тя е купена от американския търговец на автомобили Джон Сталупи, бивш бизнес партньор на президента Доналд Тръмп, след което е преименувана на CASINO ROYALE.

Документите от онези години показват по-сложна картина от кадъра с бутона. „Основа“ свързва Юсуфов с руската държава преди всичко с предоставените привилегии: честоти без конкурс, подкрепа от Сердюков и после от Медведев, дял на министерство на отбраната. Като изпълнител за армията операторът не постигна много: новото ръководство на ведомството се отказва от неговите услуги, а системата за конфиденциална връзка стои без потребители дори когато двете страни подписват споразумението. Още през 2014 г. според CNews става ясно „Основа“ ще разчита преди всичко на търговски клиенти. Затова е по-вероятно военната рамка да е служила за достъп до дефицитни честоти, отколкото да осигурява на армията реално работеща система за комуникация. Срещу този прочит стоят споразумението от октомври 2014 г. и демонстрацията от Алабино, които показват, че военните са продължили да работят с оператора и след писмото на Шойгу до Путин. И при двата прочита въпросът на Ликардо за произхода на парите не губи тежест, а вниманието се измества от „Основа“ към ВТБ и към кръга около Медведев.

Делото в Сан Матео ще реши дали кулите на Willow Road могат да бъдат одобрени по ускорена процедура, но не и. това кой ще ги издигне. Пред KQED Ликардо посочва, че именно санкциите биха спрели Юсуфов да строи. САЩ обаче не санкционираха нито него, нито баща му в четирите години след решението на Украйна от октомври 2022 г. Нито след вписване на бащата от Канада през юни 2025 г. Затова бързото им включване в санкционния списък изглежда малко вероятно. Остава възможността за продажба на купувача, за когото говори Комбс, макар Хенеган да каза пред San Francisco Chronicle, че проектът „не се продава“. Единствено обявена сделка би сменила собственика на кампуса, без да се чака решение на съда или на Вашингтон.

Норвегия задържа санкциониран кораб на „Арктик СПГ 2“ без валиден флаг

🇳🇴⚓🇨🇳 Норвегия задържа YA QING HAI YANG, кораб за тежки товари с китайски собственик, който през 2024 г. участва в превоза на модулите на електрическа централа за руския проект „Арктик СПГ 2“ и оттогава се намира под санкции на САЩ и ЕС. Основание обаче не са санкциите, а документите: при проверка на 13 октомври Норвежката морска администрация установи, че няма валидна регистрация под флаг и не разполага с изискваните сертификати. „По време на инспекцията беше установено, че корабът няма валидна регистрация под флаг и не разполага с необходимите сертификати“, каза пред High North News Даг Инге Орхус, директор по комуникациите на администрацията. „Затова корабът е задържан до второ нареждане.“

YA QING HAI YANG влезе в Андфьорден, край остров Андьоя във Вестеролен, заедно с друг тежкотоварен китайски кораб – JIAN YANG CHENG HE, за да се укрият от буря. През лятото и двата са плавали от Китай по Северния морски път, след което са направили престой при Мурманск и морската граница между Норвегия и Русия. Задържаният плава под флага на Гватемала, която не поддържа публичен корабен регистър, затова Lloyd's List класифицира регистрацията като потенциално фалшива, пише The Insider. В санкционните бази данни той е вписван последователно под флаговете на Панама, Гвиана и Гватемала. За да бъде освободен корабът, неговият собственик е нужно да го впише по законен начин в корабния регистър на дадена страна и да получи валидни сертификати; едва тогава инспекторите ще довършат спрения преглед. Пред вестник Nordlys Орхус предупреди, че при подновяването на прегледа могат да бъдат открити и други нарушения.

Към момента не е известен друг случай Норвегия да е задържала съд, плаващ под фалшива регистрация. Самият Орхус не можа да го потвърди веднага и каза, че трябва да провери архива на администрацията. През септември 2025 г. Lloyd's List съобщи, че Норвегия и няколко други европейски държави рутинно проверяват документите за флага и застраховката на подозрителни кораби, но не са задържали такъв с фалшива регистрация. Двете по-ранни задържания в норвежки води, които се споменават във връзка със случая, имат друго основание. Товарният кораб SILVER DANIA беше спрян към края на януари 2025 г. по подозрение за повреда на подводен кабел и скоро беше освободен. Руският изследователски кораб PROFESSOR MOLCHANOV беше задържан през септември 2026 г. в Свалбард по съдебно разпореждане, издействано от украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“, за да бъде изпълнено арбитражно решение срещу Русия. Там норвежките власти действаха като изпълнители по граждански спор.

Задържането идва след месеци, в които Осло подчерта своята предпазливост. През февруари премиерът Йонас Гар Стьоре заяви, че Норвегия няма стремежи да конфискува кораби, и наблегна на безопасното и организирано корабоплаване. Проверките на застраховките, въведени през 2025 г., бяха доброволни и не включваха качване на борда. Този път основанието беше установено при стандартна процедура: YA QING HAI YANG потърси убежище от лошо време в норвежки води, а проверката, която властите извършват по стандартната процедура на всеки съд, потърсил място за убежище, потвърди съмнението за гватемалския му флаг, което Lloyd's List вече беше отбелязал. Морската администрация казва изрично, че основанието за задържането са регистрацията и сертификатите, а не санкциите.

Историята на кораба е причината случаят да не е рутинен. През октомври 2024 г., под името OCEAN 28, той пренесе заедно с NAN FENG ZHI XING модулите на централата, построена от китайската Wison New Energies за втората производствена линия на „Арктик СПГ 2“ – завода на „Новатек“ на полуостров Гидан. Двата съда изминаха над 1500 морски мили през частично заледено море, понякога със скорост 1–2 възела, въпреки че OCEAN 28 няма ледов клас. В последната част от маршрута ги придружаваше атомният ледоразбивач „Сибир“, съобщи тогава gCaptain. Според Държавния департамент на САЩ модулите са претоварвани в междинни китайски пристанища между няколко кораба, част от които са прикривали своята самоличност и местоположение. Сред тях е и HUNTER STAR, а разследването на High North News показа, че OCEAN 28 е бил преименуван по време на операцията.

Санкциите бяха наложени на 10 януари 2025 г. Така Вашингтон блокира корабостроителния завод Zhoushan Wison Offshore and Marine, самия OCEAN 28 и неговия оператор Hongkong Yaqing Shipping, който дотогава не беше санкциониран. По-късно корабът попадна в санкционните списъци на ЕС и Швейцария.

JIAN YANG CHENG HE не е задържан. Корабът плава под китайски флаг. Инспекторите се качиха на борда му на 21 октомври, когато времето позволи, и откриха 5 нарушения, за които определиха срок за отстраняване. Сред тях са липса на ред, недостатъчно обезопасени горещи повърхности и документация, която се нуждае от актуализиране. „Когато влезе в място за убежище, норвежките власти следваха стандартната процедура за такива ситуации и извършиха проверка на борда“, заяви Орхус. Администрацията не е установила връзка между него и попадналите под санкции руски енергийни проекти. На снимки, заснети от брега, на палубата на YA QING HAI YANG се виждат пристанищни кранове, но за кого са и накъде пътуват двата кораба, засега няма публично потвърждение. По въпросите за сигурността, свързани с тяхното присъствие край Андьоя, администрацията отправи запитване до компетентните органи. На 19 октомври Брюнял Стурдал, говорител на Обединеното оперативно командване на норвежките въоръжени сили, повтори официалното обяснение: „Корабите все още имат разрешение да се укриват от продължаващите бури в района.“ Вятърът отслабна до около 13 възела към 23 октомври, а двата съда оставаха край Андьоя вече повече от 10 дни, отбелязва High North News.

Дания, Швеция и Франция вече спират санкционирани кораби заради съмнения за техния флаг, въпреки че го правят по различен път. На 20 февруари 2026 г. Датската морска администрация задържа контейнерния кораб NORA, санкциониран от САЩ по програмата за санкции срещу Ислямска република Иран, който беше хвърлил котва в датски териториални води под флага на Коморските острови, които отрекоха, че е вписан в техния регистър. От март до началото на май Швеция задържа 5 кораба, 3 от тях са заподозрени в плаване под фалшив флаг. Капитаните на CAFFA, SEA OWL 1 и JIN HUI бяха арестувани по подозрение за представяне на фалшиви документи. На 12 октомври военнослужещи от френския флот се качиха на борда на танкера DF PEAK на 450 морски мили южно от Реюнион. Президентът Еманюел Макрон обяви, че корабът е заподозрян в плаване под фалшив флаг и незаконен превоз на гориво, носи флага на Бенин и се намира под санкции на ЕС.

Най-близо до норвежкия случай е датският: NORA също беше на котва, в датски териториални води, и също беше задържан, защото държавата, на чийто регистър се позовава, отрече той да влиза в него, а не заради санкционния списък, в който вече фигурираше. Швеция действа на същото основание, повдига наказателни обвинения за неистински документи, а Франция – с абордаж в открито море, при който подозрението стои редом със санкциите на ЕС. И в четирите държави основанието за действие е свързано с флага. Върху това тълкуване може да се противопостави доводът, който признава и изданието High North News: инспекцията е рутинна, а задържането не значи непременно смяна на политиката. През същата процедура премина и JIAN YANG CHENG HE, който получи забележки и остана свободен. Норвегия не е сменила курса си официално. Тя показа обаче, че обикновената инспекция на кораб в място за убежище стига, за да спре санкциониран съд с фалшива регистрация.

Отзивите за мъже, отведени от улицата в омския „Сириус-55“, изчезнаха от 2ГИС

🇷🇺⛓️ Повечето отзиви, в които жители на Омск разказват как техни близки са прибирани на улицата и принуждавани да подпишат договор с армията за участие във войната срещу Украйна, изчезнаха на 28 октомври от профила на местния център „Сириус-55“ в 2ГИС, руска услуга с карти и отзиви като Google Maps. „Сириус-55“ е пункт, в който се набират военнослужещи по договор. Това стана ден след като историята обиколи независимите руски медии. Към вечерта на 28 октомври страницата на пункта показва 13 записа: видими са само 2, а другите 11 са преместени в раздела „Непотвърдени“, който не влиза в рейтинга. Колко отзива е имало преди изтриването, не е известно. Омското гражданско обединение (ОГО), местна гражданска група, публикува екранните снимки на оплакванията на 27 октомври, а на следващия ден съобщи, че са изчезнали.

Част от разказите са изтрити изцяло. Няма го вече отзивът, според който на 25 октомври свекърът на авторката е прибран на улицата, докаран в „Сириус-55“ и пребит, след което е имал нужда от болнична помощ. Изчезнал е и разказът от 9 септември за двама познати, принудени да подпишат. В скрития раздел е останал разказът на жена, чийто брат пристигнал в Омск на работа от Кемеровска област. На 18 октомври вечерта той отишъл до магазина и не се върнал. Пунктът се намира на улица „Марьяновская“, затова сестрата пише: „На 19 октомври в полицията беше подадено заявление за изчезване. Същия ден се обадиха и казаха, че е на Марьяновская в пункта за подбор и е подписал договор. А го взеха без документи и телефон.“ До него стоят още две оплаквания. Едното гласи: „Отвличат хора от улицата, бият ги, докарват ги на това място и ги държат незаконно! Принуждават ги да подписват договор. Едва измъкнахме оттам близък човек.“ Другото е от две думи: „Изтриват отзиви.“

Не е известно кой е скрил записите. Според самата 2ГИС в раздела „Непотвърдени“ попадат отзивите на нови автори до проверката им, тези без потвърдено посещение и онези, които са „временно скрити заради аномална активност“. Наплив наистина има: според „Медуза“ новата вълна оплаквания е от септември и октомври, а след медийния отзвук на 27 октомври на страницата се появиха и записи, които осмиват оплакващите се: „Дегустатор на майонеза“, „Тук можеш да станеш истински бос на фитнеса“. ОГО е намерило и коментари за „иноагенти“, както руските власти наричат критиците си, вписани като „чуждестранни агенти“, и за хора „в синьо-жълти шалвари“, подигравка с украинците.

Историята излезе извън Омск на 27 октомври, когато я подхванаха шест независими рускоезични медии, повечето от които работят от чужбина: „Медуза“, „Радио Свобода“, „Важные истории“, „Новая газета Европа“, „Дождь“ и „Эхо“. Според „Важные истории“, цитирани от „Радио Свобода“, първите оплаквания за отвличания се появяват още през март, а през последните два месеца стават забележимо повече. Част от тях са писани от профили, които от години оценяват заведения и услуги в картите. На 28 октомври провластният проект „Война с фейками“ обяви публикациите за фалшива новина. Това са Telegram канал и сайт, регистрирани на 23 февруари 2022 г., в навечерието на нахлуването в Украйна, които обявяват за „фейк“ неудобни за Кремъл новини. Според проекта първоизточникът е „иноагент“, отзивите са с маркировка „непотвърдени“, профилите са фалшиви или отдавна неактивни, а реакциите под тях са подозрително много. Последните две твърдения не са подкрепени с проверка на конкретни профили. Проектът не цитира нито военния комисариат, нито областните власти или прокуратурата и не оспорва нито един конкретен случай. Към вечерта на 28 октомври официален коментар по същество няма.

Движението на съзнателните отказници, руска организация, която помага на мъже да откажат военна служба и е вписана от властите като „чуждестранен агент“, го описва по публикувани данни като център, който обслужва кандидатите на едно гише. В него едновременно могат да бъдат настанени поне 150 души. С кандидатите работят служители на областното министерство на регионалната сигурност, на МВР и на банка. Пак според тези данни в центъра помагат на кандидата да възстанови изгубените си лични книжа за денонощие. В 2ГИС пунктът е вписан в категорията „Частни учители / Помощ в обучението“, сякаш е школа за частни уроци.

Каналът „Мобилизация“, независим Telegram канал, който следи набирането на войници, пише за пункта от пролетта. През април той показа 58-годишния бездомен Максим Берегови, приет в омската военна част 95383 по договор, сключен в „Сириус“. Мъжът няма нито един пръст на двете ръце, а са му казали, че ще служи като санитар. Първият случай на отвеждане от улица, за който двата канала публикуват дата и подробности, е от 30 юли. Тогава 56-годишен жител на Омска област излязъл с приятел да купи алкохол и не се прибрал. Според източник на ОГО двамата били отведени в „Сириус“, където продължили да им дават алкохол и ги принудили да подпишат. Още същия ден ги качили на автобус към Новосибирск. На 940-ия километър на пътя Челябинск – Новосибирск мъжът поискал да слезе до тоалетна, излязъл на платното и бил блъснат от тир. Загинал е на място. По данни на ОГО полицията съобщила за пешеходец, излязъл на пътя, и посочила лошата видимост сред възможните причини.

През следващите седмици случаите се натрупват. На 8 август 31-годишният Дмитрий седял на пейка с бутилка бира, когато мъже в цивилни дрехи го качили в кола, уж за да му съставят протокол за пиене на обществено място. Озовал се в „Сириус-55“. „Той разказа, че са му издали документи и банкови карти. Насила са го накарали да подпише договора. Паспортът и военната му книжка са вкъщи“, казват близките му. На 10 август 55-годишният Канат, баща на четири деца, изчезнал, докато работел като чистач. Съпругата му и работодателят го открили в същия пункт, където ѝ казали, че е подписал доброволно. По-късно, от влака към полигона, Канат успял да се свърже със семейството: телефонът му бил взет, а самият той нищо не бил подписвал. На 16 октомври полицаи задържали жител на Омск насред града. Сестра му твърди, че в „Сириус-55“ бил бит, докато подпише, и че там му издали нови документи вместо оставените у дома. Същия ден го откарали в Юрга в Кемеровска област, а след тридневно обучение го изпратили към Новосибирск и оттам към Ростов на Дон, през който минава пътят към фронта в Украйна.

Формално нищо от това не е мобилизация. По закон службата по контракт е доброволна и платена, и именно с този аргумент полицията отговорила на съпругата на Канат: договорът бил подписан доброволно, а мъжът ѝ вече бил на полигона. Прокуратурата казала на семейството на Дмитрий да събере още документи и да дойде по-късно. Мобилизацията е друг механизъм. Указ № 647 от 21 септември 2022 г., с който Путин обяви частичната мобилизация, не е отменян и позволява на областните власти да призовават толкова хора и в такива срокове, колкото определи Министерството на отбраната. Нова вълна по него не е обявявана, а мъжете от тези разкази влизат в армията като доброволци. Според преброяване на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за насилствени задържания с цел подпис идват от поне 33 руски региона и от анексирания Крим, а първите, както напомня „Новая газета Европа“, дойдоха през юни от Пенза.

Изтриването не заличава случаите, защото повечето от описаните тук никога не са били в 2ГИС. Историите за загиналия на 30 юли, за Дмитрий, Канат и мъжа от 16 октомври са стигнали до ОГО, „Мобилизация“ и независимия канал „Осторожно, новости“ направо от близките им. Нито един от тези случаи не е потвърден от институция, а ОГО и Движението на съзнателните отказници сами пишат, че не могат независимо да проверят всяка история. Разказите обаче идват от различни семейства и от лятото насам повтарят една и съща последователност: задържане на улицата, често под претекст за дребно нарушение или пиянство; докарване в „Сириус-55“; подпис въпреки оставения у дома паспорт; бързо изпращане във военна част. Детайлът с новите документи съвпада и с публикуваното описание на центъра.

Обяснението на 2ГИС допуска автоматичният филтър сам да е скрил оплакванията при внезапния наплив, без някой да го е поискал. То обаче обяснява само какво се вижда в 2ГИС, не откъде идват свидетелствата. Затова е по-вероятно пунктът редовно да приема мъже, задържани навън, отколкото случаите да са единични, макар колко са те да не е известно. Следващият официален отговор ще дойде по двете заявления от октомври: това за работника от Кемеровска област, изчезнал на 18 октомври, и това на семейството на мъжа, задържан на 16 октомври. Ако прокуратурата провери „Сириус-55“, това ще е институционално потвърждение на свидетелствата. Ако отговорът отново е „доброволно подписан“, какъвто съпругата на Канат получи още през август, те ще останат там, където са и сега: при близките и в раздел, до който се стига само ако човек превърти страницата до края.

Нина Хрушчова пред руски съд: правнучката на Хрушчов и войната на Путин

🇷🇺⚖️ Срещу Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и професор по международни отношения в Ню Йорк, е съставен протокол за нарушаване на реда за дейност на „чуждестранен агент“. Тверският районен съд в Москва ще разгледа делото на 24 ноември, а глобата по чл. 19.34, ал. 1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация достига 50 000 рубли.

За протокола стана известно на 29 октомври от съдебни материали, с които се е запознала РИА Новости, а „Известия“ откриха делото и датата на заседанието в електронната картотека на съда. Нормата обхваща и дейност отпреди нейното вписване, затова РИА Новости допуска, че нарушението е от времето преди март. Министерството на правосъдието я вписа под № 1163 в регистъра на чуждестранни агенти на 13 март 2026 г. Посочените мотиви са, че е тиражира недостоверна информация за решенията на властите, обявявала се е против „специалната военна операция“ и изготвя материали за други чуждестранни агенти.

Сумата е незначителна, но случаят насочва вниманието към нейните публични позиции през последните 12 години. Подредени хронологично, те показват устойчива линия. Хрушчова променя прогнозите за изхода на войната, но не и своята оценка за режима: войната е на Путин, а цената ѝ плаща Русия.

Нина Лвовна Хрушчова е родена в Москва. Нейната майка Юлия е дъщеря на Леонид Хрушчов, загиналият през Втората световна война син на Никита Хрушчов. Той осиновява двегодишното момиче и то израства като негова дъщеря, затова по кръв Нина е негова правнучка, въпреки че по документи е внучка. Нейният баща е журналистът и преводач Лев Петров. Тя завършва филология в Московския държавен университет през 1987 г. Защитава докторат по сравнително литературознание в Принстън през 1998 г. и от 30 години живее и работи в САЩ. Преподава в New School, пише колонки за Project Syndicate и книги за Набоков, за своя прадядо и за пътуване през 11-те часови зони на Руската федерация (In Putin's Footsteps, 2019). В свое интервю от февруари 2026 г. казва, че в университета не преподава за Русия, а за пропагандата, за Холивуд като нейна най-въздействаща форма и за глобалния авторитаризъм.

През юни 2014 г. три месеца след анексията на Крим, тя обяснява пред Радио Свобода подкрепата за нея в Русия с това, че за руснаците е важно страната им да бъде велика и затова не възразяват, когато държавата иска от тях да пожертват своите лични свободи. Нейният прадядо, казва тя тогава, обичал Украйна и смятал украинците за особен народ.

Две седмици след началото на пълномащабната война в интервю за германската обществена медия ARD на 8 март 2022 г. тя описа Путин като самотен автократ, който съществува в измислена реалност. „Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните си години. Путин е параноичен вече е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена“, смята Хрушчова. Целта на инвазията според нея е „царството на Путин Велики“. В същия разговор тя стига до по-неудобен извод: украинците трябвало да преценят каква част от територията си са готови да отстъпят, за да спрат сраженията, защото Путин иска Крим и двете самопровъзгласили се „народни републики“ в Донбас.

Към края на март тя пише в Project Syndicate, че с инвазията Путин е превърнал страната от функционираща автокрация в диктатура от сталински тип. На 24 април в свое интервю за DW прогнозата ѝ вече е за провал: „Ще свърши ужасно. Ще е втори Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване, или пък непризнаване, на грешките.“ И още: „Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.“ В същото интервю Хрушчова развенчава мита, че нейният прадядо подарява Крим на Украйна. Решението от 1954 г. е на колективното ръководство след смъртта на Сталин, а твърдението за подаръка, което често повтаря и самият Путин, е „удобно от пропагандна гледна точка“.

В началото на 2024 г. тонът е трезв. В колонка, публикувана от Gulf Times и Social Europe, тя пише, че Путин ще хвърли във войната си всичко, с което разполага, докато решимостта на западните съюзници отслабва. Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“, а Западът трябва да укрепи отбраната на Украйна и да бъде готов да използва „всяка възможност за реалистични преговори с Кремъл“.

През ноември същата година представянето на нейната книга „Никита Хрушчов. Вождът извън системата“, насрочено за 26 ноември в Елцин център в Екатеринбург, е отменено. Активисти на движение „Зов народа“ искат от Министерство на правосъдието и Генералната прокуратура да я обявят за чуждестранен агент и да започнат проверка за шпионаж.

На 17 февруари 2026 г. YouTube каналът „Скажи Гордеевой“ публикува 3-часово интервю с журналистката Катерина Гордеева, също вписана като чуждестранен агент. В него Хрушчова разказва решението Крим да бъде прехвърлен от Русия към Украйна, оформено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. – не като подарък, а като отговор на стопански проблем. След Втората световна война и депортацията на кримските татари през 1944 г. на полуострова няма кой да бере гроздето и ябълките. По думите ѝ задачата да го засели получава Хрушчов като ръководител на Украйна: да изпрати около 10 000 колхозници, които колхозите не искат да пуснат, а заедно с украинците там заселват и руснаци. „Т.е. това беше изцяло управленско решение. Не беше дори политическо“, споделя Хрушчова. Управленско в смисъл на административно: щом полуостровът стане украински, възстановяването и заселването му стават грижа на Киев – „възможност проблемът да се прехвърли на Украйна“.

Идеологическата опаковка идва след това: „Понеже Русия не може без идеология, задължително трябва да прикачи нещо идеологическо.“ Решението се обвързва с 300-годишнината от Переяславската рада, която в СССР се чества като „обединение“ на Украйна с Русия. Оттам и вторият смисъл на хода: „Когато Крим става украински, значи и Украйна става повече руска. И това беше управленски ход.“ Прехвърлянето на Крим към състава на Украйна по думите ѝ „просто стиска Украйна в клещи“, привързвайки я дори още по-здраво към Москва. Изводът за днешния спор е юридически. На въпроса чий е Крим отговаря „Легално украински“, а идеята за „изконни“ руски земи нарича „напълно феодална“.

Михаил Шеремет, член на комисията по сигурност в Държавната дума, родом от Крим, определя това като предателство: „Тези изявления са направени в духа на предателите на Русия.“ В същия разговор тя посочва кога според нея е настъпил преходът към диктатура. Преломът за нея е 2023 г., а „още от началото на 2024 г. практически е диктатура“. За метода на Путин казва: „Тази жаба той я вари дълго.“

По-малко от месец по-късно министерството я обявява за чуждестранен агент. В своята онлайн изложба „Защита на суверенитета на руската държава“ поставя до нейното име цитат именно от този канал: „Ако една страна си спомня, че ѝ трябва свобода, веднъж на 25 години, значи тази страна не заслужава тази свобода.“ В записа тя уточнява, че е написала тази мисъл още по време на протестите от 2011 г. В колонка от 13 юли 2026 г. в Project Syndicate нейната диагноза е най-изчерпателна: войната се превърна в принципа, около който е организиран режимът на Путин, и без дълбока политическа промяна траен мир просто няма как да настъпи.

Подредени така, позициите ѝ показват промени в преценката за хода на войната, но неизменна оценка за управляващия режим в Кремъл. През март 2022 г., по преразказа на DW, тя смята, че украинците трябва да преценят какви територии са готови да отстъпят; през април предрича на Русия „позорно излизане“ както в Афганистан; през януари 2024 г. пише, че Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“. Оценката ѝ за генезиса на режима обаче не се променя: Путин, който живее „в съвсем друга вселена“, превръща Русия в диктатура от сталински тип, а към днешна дата войната вече е принципът, около който той е организиран. Критиците ѝ могат да видят в същите думи непоследователност и могат да се позоват на това, че в рамките на седмици тя говори и за отстъпки, и за руски провал. Колебанието обаче е в прогнозите за изхода, а не в отговора кой носи отговорност: от март 2022 г. насам за нея това е война на един диктатор.

На 24 ноември Тверският съд ще вземе решение дали да наложи глобата на Хрушчова. От октомври 2025 г. едно административно наказание по този член е достатъчно, за да може следващо нарушение на закона за чуждестранни агенти да бъде преследвано като престъпление по чл. 330.1 от Наказателния кодекс, за което се предвиждат до две години лишаване от свобода. Затова значението на решението надхвърля размера на глобата: ако съдът наложи наказание сега, всяко следващо нарушение вече носи риск от наказателно дело срещу жена, чиято фамилия стои в учебниците по съветска история.

Около 150 бункера в Ида-Виру, една трета от тях на общинска или частна земя

🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.

Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.

Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.

Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.

Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.

Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.

На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.

Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Украински F-16 свали реактивен „Геран-4“ с ракета AIM-9 Sidewinder

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украински изтребител F-16 свали руски реактивен дрон „Геран-4“ след пуск на ракета въздух–въздух AIM-9 Sidewinder. Това се вижда на запис, заснет с мобилен телефон от земята, публикуван на 28 октомври в Telegram от журналиста Юрий Бутусов.

Кадрите са заснети от път край горска ивица, под жиците на електропровод. Високо в ясното небе се вижда силуетът на изтребителя, зад който се вижда бяла диря. Миг по-късно над дърветата избухва огнено кълбо, горящите останки на дрона започват да падат и оставят тъмна димна следа. Изтребителят продължава своя полет и малко по-късно отново се вижда над облака дим. Зад камерата очевидците коментират случилото се с бурни овации.

Кога точно е станало прехващането, публикациите не уточняват. Мястото също не е назовано официално, а кадрите засега не са геолокирани. Първите публикации показват различни места: Бутусов смята, че става дума за Винишка област, а агенция УНИАН предполага, че свалянето е станало някъде в Западна Украйна, съдейки по говора на очевидците.

AIM-9 Sidewinder е американска ракета въздух–въздух с малък обсег и инфрачервена самонасочваща глава: тя търси целта по нейното топлинно излъчване. Това далеч не е първи случай, в който украински самолети F-16 я използват срещу дронове. На 6 май 2025 г. ВВС на Украйна разказаха за F-16, завърнал се от нощен лов на „Шахеди“ с една-единствена ракета под крилата, което „значи 5 ракети AIM-9 са достигнали целите си“.

Цената на такъв прехват е висока. Към средата на септември, по време на официално посещение в Канада, президентът Володимир Зеленски отбеляза, че F-16 свалят реактивни дронове с AIM-9 и AIM-120 AMRAAM, ракета със среден обсег и радарно насочване. „Това е скъпо, но понякога, когато с нищо друго не може да бъде свален даден реактивен дрон, човешкият живот е по-важен и по-скъп“, заяви Зеленски. В Канада той се запозна и със съвместен украинско-канадски проект за по-евтина ракета срещу реактивни дронове. По думите му тя вече е създадена и предстои да бъде подложена на изпитания в бойни условия в Украйна, а срещу реактивните „шахеди“ работят и украински дронове прехващачи.

На 17 октомври, в отговор на въпроси от журналисти, Зеленски посочи, че авиацията сваля между 55 и 60% от унищожените реактивни дронове. „Използваме нашата авиация много успешно“, каза той и допълни, че запасът от 20 мм снаряди за оръдията на F-16 се увеличава. Те са по-евтината алтернатива на ракетата, но изискват изтребителят да се приближи до целта.

На 27 октомври Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите за последните три месеца. Средният дял на свалените дронове „Геран-4“ възлиза на „почти 60%“, а при отразяването на отделни нападения достига до 80%. Според него „значима роля днес в унищожаването на реактивните безпилотни летателни апарати има тактическата авиация – F-16, Mirage, МиГ-29“.

„Геран-4“ е сравнително нова версия. Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, руските армия го е въвела през май, за да избягва украинските дронове-прехващачи. В своята оценка от 25 май той посочва, че дронът достига скорост до 500 км/ч и маневрира активно при 300–400 км/ч. Таванът на полета му възлиза на 5000 метра. Носи осколочно-фугасна или термобарична бойна глава с тегло 50 кг или тежка термобарична бойна глава от 90 кг. Неговите турбореактивни двигатели са създадени на китайската марка Telefly. Руската страна сочи по-ниска скорост. Докладчикът, представил модела на полигон „Чебаркулски“, пред руския президент Владимир Путин на 2 октомври, посочи 350 км/ч.

В същото съобщение от 27 октомври генщабът поставя акцент върху т.нар. малка ПВО в случай на недостиг на зенитни управляеми ракети. Към нея спадат зенитните установки Gepard и „Шилка“, по-новите Skyranger, Skynex и Terrahawk Paladin, дроновете прехващачи и мобилните огневи групи, които са въоръжени не само с картечници, но и преносими зенитно-ракетни комплекси, които свалят реактивни дронове „доста успешно“. Паралелно се подлагат на тестове нови, по-евтини прехващачи, а някои от тях вече бяха свалени по няколко десетки руски реактивни дрона.

САЩ и Русия обсъждат сделки от Nord Stream до Запорожката АЕЦ

🇺🇸🤝🇷🇺 Екипи от САЩ и Русия са обсъдили цял пакет от енергийни и търговски сделки, които включват продажби на дизел, задгранични активи на „Лукойл“, подновяване на газовите потоци към Европа по Северен поток, американско участие в петролния проект „Сахалин-1“, доставки на руски титан, износ на калий с участието на Беларус и връщане на авиокомпаниите на САЩ във въздушното пространство на Русия. Списъка публикува на 27 октомври Алекс Рауфоглу, старши кореспондент на RFE/RL във Вашингтон, по думите на двама американски служители, информирани за разговорите.

Според тези сведения най-чувствителни са две конкретни предложения. Първото предвижда американска роля в инфраструктура за втечнен природен газ в Аляска, в която участват руски активи. Второто се отнася до контрол над Запорожката АЕЦ от трета страна, произведеното електричество да се дели между Украйна и Русия. Предложенията не са окончателни споразумения, уточняват служителите.

Часове по-рано Financial Times описа почти същия списък, позовавайки се на свои източници: съвместно предприятие за големите петролни компании на САЩ край Сахалин в Далечния изток. Доставки на руски петрол за ЕС по тръбопровода „Дружба“; полети на авиокомпании от САЩ през въздушното пространство на Руската федерация, които биха смъкнали разхода на гориво; сътрудничество в производство и доставки на титан за гражданската авиация. В списъка на вестника влизат още „Лукойл“, проект за втечнен газ (LNG) в Аляска с участието на „Новатек“ и газ за Европа през оцелялата инфраструктура на „Северен поток“. FT цитира американски. служител, според когото всяко икономическо споразумение ще е част от по-широка рамка за мир, като за момента нищо не е окончателно договорено. Така в един ден RFE/RL и FT описаха по думите на американски служители почти един и същ списък: сделките, за които през септември и октомври се научаваше поотделно, вече се обсъждат като едно цяло.

Пакетът се оформя от началото на септември. На 5 септември в Кремъл Путин предложи на Стив Уиткоф, специалния пратеник на Белия дом, и зетя на президента Джаред Кушнър сделка за задграничните активи на „Лукойл“ – петролни находища, рафинерии и бензиностанции по света, се посочва в публикация на The New York Times от 3 октомври. Компанията ги продава принудително, откакто Вашингтон санкционира нея и „Роснефт“ през октомври 2025 г. За тях преговаря консорциум, воден от милиардера Тод Боли, с участието на федералната Корпорация за финансиране на международното развитие (DFC), Power International Holding (Катар) и International Holding Company (ОАЕ). Белият дом отбеляза, че двамата пратеници работят с DFC, за да договорят „съществено авансово плащане и дял от печалбата“ за САЩ.

Вносът на дизел е единствената точка от пакета, която вече беше разрешена. На 9 октомври Тръмп обяви сделка с Путин: 300 000 тона веднага, 500 000 тона през ноември и 1 млн тона по-късно. Министерството на финансите издаде общ лиценз, който разрешава до 7 април 2027 г. внос на дизелово гориво от Руската федерация. Два дни по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което нито една от двете страни не потвърди. На 8 октомври Reuters съобщи, че Кушнър и Кирил Дмитриев, специалният пратеник на Путин за икономическото партньорство, са обсъждали участието на американски инвеститор в „Северен поток“. Пред агенцията Белият дом отговори, че „напоследък не е имало разговори“ във връзка с проекта. На 24 октомври NYT разкри, че „Новатек“ е финансирал тайно Polar LNG, компания от САЩ, която иска да изнася втечнен газ от Аляска, а през септември Путин е обсъждал проекта с Уиткоф и Кушнър. на 27 октомври NYT съобщи, че Министерство на финансите разглежда иск за отмяна на санкциите срещу Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) на Дмитриев. Фондът е помогнал да се уредят доставките на гориво, а през 2022 г. същото министерство го описа като касичка на Путин.

Уиткоф не крие посоката. На 21 октомври, при срещата с Путин в Константиновския дворец в Стрелна край Санкт Петербург, той определи двустранното „бизнес и икономическо сътрудничество“ между Русия и САЩ като „пример за възможностите в бъдеще“. Според FT журналистите от кремълския пул са го снимали по време на същото посещение с бележки, в които се виждат думите Business Deals.

Двете оферти, които служителите наричат най-чувствителни, имат предистория. В края на декември 2025 г. Белият дом предложи окупираната през март 2022 г. Запорожка АЕЦ да се управлява съвместно от Руската федерация, Украйна и САЩ. Киев отговори с идея за съвместно предприятие само със САЩ. През февруари 2026 г. Reuters писа, че Москва отхвърля варианта на Вашингтон и иска да запази централата, предлагайки на Украйна евтин ток. Управлението от трета страна с подялба на тока е нова форма на същия спор. Калият пък е беларуски въпрос, по който САЩ вече отстъпи. През март 2026 г. Министерството на финансите свали санкциите от Belaruskali и Беларуската калиева компания по сделка, в замяна на която Лукашенко освободи 250 политически затворници.

Руският титан на практика идва от един производител, а неговият завод в Березники е цел на дронове. След атаката през нощта на 25 октомври пермският губернатор Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и леки щети по промишлен обект в северната част на областта, който продължава да работи; 5-ма работници са пострадали. Той не назова обекта. Мониторинг каналът Exilenova+ и местни жители посочиха завода на ВСМПО-Ависма. Според Геоложката служба на САЩ групата произвежда около 96% от руската титанова гъба. Преди 2022 г. тя беше доставчик на Boeing, който спря покупките на титан от Русия през март 2022 г. Към 27 октомври украинските власти не са коментирали удара.

Европейската част на пакета засяга държави, които не участват в преговорите. „Северен поток“ е обект на санкции от САЩ и ЕС, а „Газпром“ притежава 51% от компанията собственик. Тръбопроводите са взривени през септември 2022 г. и от двете трасета на „Северен поток 2“ е оцеляла само едната. Министерството на икономиката на Германия заяви пред Reuters, че Берлин е намерил алтернативи и не желае подновяване на работата му. На 27 октомври в писмен отговор на запитване на „Алтернатива за Германия“ правителството потвърди, че пускането на „Северен поток 2“ не стои на дневен ред и сертифицирането му остава спряно. Американски служител заяви пред Reuters, че при тези пречки сделка в средносрочен план е много малко вероятна. Европейски дипломати, цитирани от FT, отхвърлят всяко облекчение на мерките преди края на войната, а един от тях казва, че тя „не е за пари“, а за „унижение и контрол“.

Съпротивата във Вашингтон засега е насочена към единствената точка от пакета, по която има разрешение. Двупартийна група законодатели, сред които сенаторите Джийн Шахийн, Крис Кунс и Елизабет Уорън и републиканецът Том Тилис, предупреди банки като Goldman Sachs и пристанищата Хюстън, Корпус Кристи, Бомонт и Ню Йорк/Ню Джърси, че вносът на руски дизел може да нарушава федералния закон. Законът от 2022 г. забранява вноса на енергийни продукти от Руската федерация, докато президентът не удостовери пред Конгреса, наред с други условия, че Москва е прекратила войната срещу Украйна. Предупредените банки и пристанища трябва да потвърдят до 28 октомври, че пазят документацията по сделките. Сенатори се позовават на данни, според които първите танкери с гориво може да пристигнат в Бомонт и Ню Йорк/Ню Джърси още в края на октомври. Белият дом нарече инициативата политически мотивирана.

Хронологията показва, че икономическата линия изпреварва политическата. Вносът на дизел е разрешен с лиценз, сделката за „Лукойл“ се договаря, а РФПИ чака решение, докато няма общо прекратяване на огъня. Американски служители многократно заявиха пред FT, че съвместните начинания няма да започнат преди края на войната, а сделката за дизела има своя вътрешна логика. Цените му растат от началото на войната с Иран през февруари. Към 10 октомври фючърсите бяха с над 110% по-високи от тези в началото на тази година, а Тръмп обвинява за поскъпването украинските удари по рафинериите в Русия. Сделка за „Северен поток“ в средносрочен план е малко вероятна и по оценка на американски служител, а сделката за Сахалин зависи от ExxonMobil, която според FT през 2025 г. преговаряше за обезщетение за отнетия ѝ 30-процентен дял и не планираше да се връща.

Тристранните разговори в ОАЕ, предварително насрочени за 4 ноември според полския премиер Доналд Туск, ще са първите от февруари насам. Киев още не потвърждава датата. Решението за РФПИ ще покаже как работи пакетът. Ако Министерството на финансите отмени санкциите срещу фонда на Дмитриев, преди Москва да приеме общо прекратяване на огъня, облекчението ще е предоставено срещу обещание, вместо да е използвано като средство за натиск. Макар вносът на дизел да е разрешен, още няма доказателство, че горивото ще стигне до САЩ. Проследеният танкер AGIOI FANENDES напусна Приморск на 23 октомври и се очаква в САЩ на 7 ноември. Той вече смени обявената дестинация от Ню Йорк на „очаква указания“, т.е. още няма указания къде да разтовари.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин, вдясно, поздравява специалния пратеник на САЩ Стив Уитков по време на среща в Санкт Петербург на 21 октомври 2026 г. (Gavriil Grigorov/AFP via Getty Images)

10 европейски държави вече участват във френското ядрено възпиране

🇫🇷🇪🇺 10 европейски страни вече участват в „предното възпиране“, с което Франция разширява ролята на своя ядрен арсенал отвъд собствените граници. Това са Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Замисълът предвижда изтребителите Rafale, способни да носят ядрено оръжие, да бъдат разполагани временно при съюзниците, а за тях да се изгради нова инфраструктура и да се осигурят защитени комуникации, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. Ярослав Трофимов, главен кореспондент на The Wall Street Journal, описва инициативата в материал от 25 октомври. Според него крайната цел е да се създаде повече стратегическа несигурност за Владимир Путин.

Седем месеца след обявяването си предното възпиране съществува като мрежа от двустранни политически канали, а самото разполагане на френски стратегически самолети при съюзниците е замислено за време на криза. За Москва значението на тази мрежа произтича от оръжието: френската ракета, за разлика от американските бомби в Европа, е създадена да стига до руските градове. Уязвимостта на инициативата е свързана с изборния календар на самата Франция.

В основата на инициативата е речта на президента Еманюел Макрон от 2 март 2026 г. в базата на атомните подводници с балистични ракети Ил Лонг край град Брест. „Затова наредих да бъде увеличен броят ядрени бойни глави в нашия арсенал. За да пресечем всякакви спекулации, вече няма да съобщаваме размера на ядрения си арсенал, за разлика от миналото“, заяви той. През февруари 2020 г. Макрон обяви, че оръжията са под 300. Федерацията на американските учени оценява френския запас към началото на 2026 г. на около 290 бойни глави, малка част от американския и руския арсенал. Според WSJ Франция ще произвежда нови ядрени заряди за първи път от десетилетия.

В същата реч Макрон очерта и границите. „Няма да има никакво споделяне нито на крайното решение, нито на неговото планиране, нито на изпълнението му“, каза той. По конституция решението принадлежи само на президента. Партньорите могат да участват в ядрените учения и да подсигуряват конвенционални сили за дейностите по възпиране, а на по-късен етап е предвидено и разполагане на елементи от стратегическите сили на тяхна територия според условията. „Това разпръскване по европейската територия, като архипелаг от сили, ще усложни сметките на противниците ни“, каза Макрон.

Как би изглеждало това на практика, описва доклад на комисията по външни работи и отбрана на френския Сенат от 28 септември, с докладчици Паскал Ализар и Патрис Жоли. Според изложение на доклада в Mer et Marine в криза изтребители Rafale на Стратегическите въздушни сили, въоръжени със свръхзвукови крилати ракети с ядрена бойна глава ASMPA-R, могат временно да бъдат разположени при съюзник с подкрепата на неговите военни средства, без постоянно разгръщане на френски бойни глави в чужбина. Докладът твърди, че разговорите с партньорите тепърва започват. Първите съвместни дейности биха могли да са учения по електронна война и разузнаване, а след това полети със съюзници. След тях биха последвали варианти с по-малък мащаб на учението Poker, с което Стратегическите въздушни сили 4 пъти годишно отработват ядрен удар, и евентуално маневри в европейски мащаб.

Политическото сътрудничество се намира на по-напреднал етап. „Инициативата допълнително затруднява противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разчетат“, отбеляза съветникът на Макрон по стратегически въпроси и разоръжаване Ксавие Шател на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври. Инициативата предлага „нови възможности за разпръскване на нашите ядрени сили при ядрена ескалация“. Двустранните групи, които ръководят ядреното сътрудничество с повечето участнички, вече са заседавали и според Шател остават „само една-две“. Франция поддържа 10 отделни групи и води разговори с всеки партньор поотделно, а не в общ ядрен клуб. Затова, пише WSJ, служители в отбраната на държавите партньори си звънят, за да сравнят какво им е казал Париж.

Първата практическа стъпка с Германия, която Макрон нарече „ключов партньор“, датира от 16 юли. Тогава 2 двуместни изтребителя Rafale B на Стратегическите въздушни сили и 2 германски изтребителя Eurofighter от 31-во тактическо авиокрило заредиха гориво във въздуха от самолет цистерна A330 MRTT Phénix. Това беше определено от френското министерство на въоръжените сили като „първата оперативна стъпка“ на двустранното стратегическо партньорство. Ведоството уточни, че самолетите не са носили ядрено оръжие. На следващия ден канцлерът Фридрих Мерц заяви в X: „Още тази година ще участваме в ядрено учение на френските въоръжени сили“. Предвидено е Германия да участва с конвенционални сили.

Кръгът се разширява постепенно. На 2 март Макрон назова освен още Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. Норвегия направи стъпка към участие със споразумение за отбрана с Франция от 27 май, а Финландия се включи на 14 септември. „Нямаме никакви намерения да разполагаме ядрено въоръжение на финландска земя в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегическа дилема за Русия“, заяви президентът Александър Стуб, цитиран от WSJ, и определи начинанието като процес, който най-вероятно ще продължи 10-15 години. Извън кръга остават трите балтийски държави, най-уязвими от руската заплаха, макар че на 22 септември Латвия съобщи, че Париж е приел да започне разговори с Рига. Италия отказа да участва.

Партньорите не виждат във френското предложение заместител на американския чадър. „Не заменя нищо. Допълва ядрените гаранции, които вече съществуват“, казва норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде. Американската част от тези гаранции на европейския континент се осигурява от 100-120 свободнопадащи бомби B61 в Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция, а вероятно и Обединеното кралство, според оценка на Федерацията на американските учени. Употребата по програмата на НАТО за ядрено споделяне изисква разрешение и от Вашингтон, и от приемащата държава. Франция не участва в Групата за ядрено планиране на алианса. Според WSJ бомбите, проектирани през 60-те години срещу съветските танкови дивизии, са все по-остарели и при наличието на днешната руска ПВО представляват ограничена заплаха за руската територия.

Френското средство за доставка на ядрено оръжие е от друг клас. ASMP-A, чиято модернизирана версия е ASMPA-R, е крилата ракета с правотоков двигател, която развива до Мах 3 и според CSIS има 500-600 км обсег. Военни и анализатори, цитирани от WSJ, споделят, че тя е създадена да поразява главните руски градове и има голяма вероятност да достигне целите си. „Бомбите B61 не са инструменти за водене на война, а по-скоро средства за вдъхване на увереност у съюзниците. Френският ядрен арсенал, за разлика от тях, може да стигне до Русия“, казва Никол Граевски, експерт по Русия и ядрените въпроси в Sciences Po в Париж.

Москва следи инициативата. На 4 март говорителката на външно министерство Мария Захарова нарече френския план изключително дестабилизиращ, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че ходът подкрепя руското искане френският и британският арсенал да бъдат включени в бъдещите преговори за ядрения баланс. На 19 май заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза пред ТАСС, че със своето включване в разширената зона на действие на френските ядрени сили държавите партньори „стават обект на по-засилено внимание от нашите военни, отговарящи за стратегическото възпиране“.

Шател съди по руските изявления, че замисълът е политически убедителен: руснаците, отбеляза той във Варшава, „слушат и дори отговарят“. Граевски е по-предпазлива: „Не е ясно дали руснаците са убедени, че французите биха рискували ответен удар по Париж заради Варшава например. Но руснаците определено обръщат внимание.“ Въпросът е аналогичен на онзи, който Шарл дьо Гол задава на Джон Кенеди през 1961 г. – дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж. Отговор така и не получава.

Според WSJ пълният френски контрол над решението е съзнателен ход, ориентиран към цел в сферата на вътрешната политика: предното възпиране да е приемливо за целия политически спектър, включително за крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, която според изданието води в проучванията преди изборите за президент през пролетта на 2027 г. Нейната партия косвено подкрепя замисъла. Бруно Терте, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, смята обаче, че президент от тази партия би означавал „загуба на доверие и в двете посоки – при възпиране на Русия и при вдъхване на увереност у съюзниците“. Висш отбранителен служител от държава партньор е съгласен с него: ако Льо Пен дойде на власт, целите и обхватът на партньорството ще бъдат преразгледани и в Париж, и от съюзниците.

За 7 месеца Париж предложи на 10 държави онова, което американските бомби в Европа не дават: ракета, създадена да стига до руските градове. Шател посочва като допълнителен фактор и географската близост. „Споделяме една и съща география, част сме от един и същ континент“, отбеляза той във Варшава. Цялата инициатива обаче зависи от решение, което принадлежи на един човек, избиран единствено от французите. Затова следващото решаващо събитие е президентският вот във Франция през пролетта на 2027 г. Победа на кандидата на „Национален сбор“ би показала дали партньорите наистина ще преразгледат своите цели и обхвата на сътрудничеството, както очакват Терте и висши служители. Френската ракета стига до Русия, но пръстът на спусъка се решава на избори.

Литовски войници пазят границата с Калининград заради възможна руска мобилизация

🇱🇹🛡️🇷🇺 Около 100 литовски военни ще останат до средата на ноември по границата с Калининградска област, където от 8 октомври патрулират заедно с граничарите в очакване на руски граждани, които биха избягали при нова мобилизация. Вилнюс нарича мярката превантивна. Според властите нивото на заплаха там не е по-високо от обичайното, а службата за военно разузнаване на страната не вижда значими промени във военната дейност в руския ексклав. Обстановката на място описва репортаж на агенция BNS от граничното градче Виштитис, публикуван от LRT на 26 октомври.

Помощ от армията поиска министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас, който нарече стъпката превантивна пред журналисти в Сейма и уточни, че тя стъпва на публични, а не на разузнавателни данни, според които след изборите за Държавната дума през септември Русия планира мобилизация. „Може да се сблъскаме с хора, опитващи се да избегнат мобилизация и искащи да влязат на територията на Република Литва, за да поискат убежище“, каза Кателинас. Вторият повод беше инцидент от 6 октомври на границата между Латвия и Беларус, при който група от най-малко 20 мигранти се опита да премине незаконно, заедно с маскирани хора, които според латвийската армия са били въоръжени и заплашвали военните. Няколко часа по-късно маскираните навлезли на латвийска територия, повредили електрическо табло, откраднали камери за наблюдение и се върнали в Беларус.

Министърът на отбраната Робертас Каунас разреши да бъде изпратена рота от 100 души, първоначално за 2 седмици, до 16 октомври. В този ден той удължи мисията. „Отчитайки възможните потоци от бягащи жители на Калининградска област и свързаните с тях случаи на незаконно преминаване на границата, удължаваме засилената охрана до средата на ноември с превантивна цел“, каза той, цитиран във ведомтвено изявление. В него се посочва, че по данни на военното разузнаване в областта не се наблюдават значими промени във военната активност. Войниците обхождат заедно с граничните служители районите на застави, а при нужда армията изпраща допълнителни мобилни патрули, подвижни постове за наблюдение и екипи на военната полиция.

Към 27 октомври Путин не е обявил нова мобилизационна вълна. Указът за частична военна мобилизация от септември 2022 г. обаче никога не е отменян. Както пише The Economist на 30 август, за ново мобилизиране не е нужен нов указ.

Властите в Литва обясняват необходимостта от войници с липсата на ограда. Литва е издигнала физическа преграда по границата с Беларус. По границата с Калининград, която има дължина близо 300 км със своята морска отсечка и минава през равнини, гори и водоеми, такава няма. Затова, както посочи Каунас пред LRT Radio на 8 октомври, там са необходими повече хора. Натискът откъм Беларус междувременно не спира: Държавната служба за охрана на границата (VSAT) е върнала от началото на годината 1749 души, опитали да влязат незаконно, от които 21 в денонощието преди 26 октомври.

Във Виштитис, градче с няколкостотин жители в западната част на Вилкавишкиския район, езеро разделя Литва и Калининград. Яркочервени колчета, стърчащи от водата, показват докъде могат да плават хората, подали предварително данните си на граничната служба; 50 метра по-нататък ред жълти колчета бележи края на литовската територия. От пристана, където акостират граничните катери, само на няколкостотин метра се вижда вдигнатото руско знаме. Граничарите наблюдават езерото с камери и патрулират с катер. Когато забележи лодка, екипажът намалява скоростта, оглежда човека в нея, преценява разстоянието до колчетата и продължава.

Командирът на заставата Виштитис от Пагегяйския граничен отряд Римантас Кундрецкис очаква бегълци да опитват да преминат и по суша, и по вода. „Затова и сега засилихме наблюдението и на сушата, и на водата, и във въздуха. Както казваме при нас, и на зелената граница, и на синята, и във въздуха“, каза той пред BNS. Според агенцията с идването на военни гъстотата на патрулите по участъка с Калининград е станала почти двойна, а войниците са донесли и своя апаратура за наблюдение на сушата и въздушното пространство.

Последното нарушение в района на заставата е от началото на годината, когато двама руски граждани влезли в Литва по замръзналото езеро; обикновено годишно се регистрират около 10 подобни нарушения. Засиленото наблюдение, по думите на Кундрецкис, е намалило и неволните нарушения. Преди летовници и рибари понякога не забелязвали, че наближават руската територия; сега биват предупредени навреме от патрулите – по телефона или с катер.

Кундрецкис не вижда признаци на заплаха и описва действията отсреща като обичайна ежедневна дейност, но отбелязва видимо раздвижване. „Дали е само съвпадение, или не, полетите на военни изтребители край държавната граница бяха зачестили, някъде на полигона към Кудиркос Науместис се чуваха взривове, а и хеликоптерите им наистина летят по-често край границата“, каза той.

В мисията участват и Доброволческите сили за национална отбрана (KASP): 2-ри отряд от окръг „Дарюс и Гиренас“ подсилва заставите Кудиркос Науместис, Шилгаляй, Рокишкис и Казимерас Скучас. Доброволци се сменят на около 4–5 дни. Обикновено идват нови хора, но желаещите могат да се върнат. Командирът на ротата Леонас Рузгас, сред първите пристигнали, казва, че военните съобразяват своите дежурства с тези на VSAT и пълномощията им на практика са същите. „Граничарите имат доста технологични новости, доста системи, които ние не използваме […], защото естеството на нашата работа не го изисква. Затова е приятно да видим как се е развила охраната на нашата граница, да споделим опит и да почерпим от техния“, каза той. Кундрецкис гледа на съвместните дежурства като на подготовка: „Практиката наистина е безценна, никъде другаде няма да я получиш. Ако денят Х настъпи, армията ще трябва да заеме тук определена позиция и тогава и редовите войници, и командването вече ще познават особеностите на работата.“

Жителите на Виштитис казват, че животът им не се е променил. „Тук няма нищо толкова страшно, колкото чета на много места сега“, каза пред BNS 31-годишната Сандра. Промяната, която вижда, е повече патрули и по някоя военна кола; никой не се запасява с храна и не подготвя скривалища. „Просто си живеем, както всички в Литва“, каза тя.

Фермерът Виргиниюс Дапкус, тръгнал за риба, е по-рязък. „Роден съм сред руснаци, израснал съм сред руснаци и общувам с руснаци, познавам ги много добре, и като слушам какво говорят нашите власти, ме напушва смях. Това е само сплашване и те си имат някакви свои цели“, каза той. Във Виштитис се чувства отлично и съжалява само, че вече не може да лови от другата страна на езерото, където разликата в улова спрямо литовската страна била „като ден и нощ“. „Когато бяхме едно с руснаците, ловяхме само от руската страна, а сега ловим в блатото от литовската. Блато го наричаме“, обяснява Дапкус. 93-годишният Пранас Станкевичюс, бивш заточеник, също помни риболова на езерото: „Сега вече не може. Не може да се сложи мрежичка, сега всичко виждат, всичко е много ограничено.“ Възрастен мъж, който преди ходел да търгува в Калининград, приема контрола спокойно: „Не е много зле, границата си е граница, какво да се прави, принадлежим на Литва, нека пазят границата.“

Същия ден временният началник на VSAT Донатас Шкарнулис отбеляза пред LRT Radio: „Ситуацията край Калининградска област на Руската федерация е спокойна. Тази година сме имали няколко нарушения, но сме подготвени, а литовската армия в момента ни помага да предотвратим евентуалните заплахи.“ Описа съвместната работа с военните като превантивна: има индикации, че може да започне мобилизация и част от руските граждани да започнат да бягат, а това носи различни заплахи. Шкарнулис ръководи временно службата от втората половина на август, а Кателинас е предложил на кабинета да го назначи за постоянен началник от 5 ноември.

Съседна Полша изпитва система с изкуствен интелект по своя участък от границата с Беларус. В началото на октомври полската армия показа системата „Интелигентна граница“, която на участък от няколко десетки километра обединява изображенията от камери, дронове и сензори, разпознава хора и предмети и подава сигнал на операторите за събития, които изискват внимание. Разработили са я Центърът за внедряване на изкуствен интелект към Силите за отбрана на киберпространството и Граничната стража, а решението как да се реагира продължава да бъде взимано от човек.

Крайният сорк на литовската мисия по границата с Калининград е до средата на ноември. Армията и VSAT координират действията си според нуждите, а Кателинас посочи в средата на октомври, че засега не иска повече войници и че това зависи от нуждите на граничната служба.