Атака с дронове на ГУР порази МиГ-29 и радарен комплекс „Иртиш“ в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна извърши поредна нощна атака срещу руската бойна авиация в окупирания Крим, при която порази многоцелеви изтребител МиГ-29 и радарна инсталация, разположени в авиобаза Кача близо до Севастопол.

Операцията е дело на специален отряд „Примари“, подразделение на ГУР. Изтребителят, произведен от конструкторско бюро Микоян в съветската епоха и експлоатиран от руските сили в Крим, е бил паркиран на перона по време на удара.

В същата нощна операция е унищожен и радарен комплекс „Иртиш“, разположен в околностите на Симферопол. Оборудването е било използвано за контрол на полетите в района и за поддържане на противовъздушна отбрана.

„Специалните единици на ГУР продължават систематично да отслабват противовъздушната отбрана на окупаторите над временно окупирания полуостров, унищожавайки радари, противовъздушни системи и сега – изтребителна авиация.“

Това не е първия случай на поразени руски изтребители на летищата в Крим. През май 2024 г. удар с американска балистична ракета ATACMS порази летище Белбек, при което бяха унищожени или повредени множество изтребители МиГ-31, Су-27 и МиГ-29.

Украйна все повече разчита на дронове за нанасяне на удари срещу цели с висока стойност в Крим, което няма как да се реализира без проникване през противовъздушната отбрана на полуострова. Тези безпилотни системи, произведени в страната и контролирани през криптирани наземни връзки или сателит, позволяват на украинските сили да достигнат летища, командни-контролни центрове и възли на въздушната отбрана, разположени още по-дълбоко в окупираната територия.

Последната операция отразява модел, при който единици на украинското разузнаване се фокусират върху деградиране на радарното покритие, нарушаване на архитектурата за командване и контрол и намаляване на наличността на бойни самолети. Насочвайки едновременно ударите срещу радарния комплекс „Иртиш“ и изтребителя МиГ-29, украинските оператори намалят руските способности за откриване, проследяване и противодействие на бъдещи удари.

Докато Русия укрепва своите зенитно-ракетни батареи около Севастопол, Евпатория и Джанкой, последните украински атаки показват, че Киев все още е способен да достига защитени обекти.

МиГ-29 е двумоторен изтребител, въведен в експлоатация в края на 70-те години на миналия век, но въпреки това остава част от въздушния флот на Русия, участвайки в операции за противовъздушна отбрана и патрули над Крим. Загубата му намалява наличните самолети за бърза реакция – една от ключовите мисии за защита на руските позиции на полуострова.

Украински дронове поразиха рафинерия в Самарска област и пристанище на Черно море.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.

Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.

Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.

Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.

Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.

Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.

Washington Post: Какво означава кампанията за Покровск за бъдещето

💡 Във вторник руският президент Владимир Путин обяви превземането на Покровск, което бележи кулминацията на 20-месечна настъпателна кампания, чиято крайна цел беше именно украинският град. Киев отрече, че той е паднал, и заяви, че войските му все още контролират северната му част.

Повечето военни експерти смятат, че Покровск в крайна сметка ще падне. Когато се случи, това ще може да бъде обобщено като пирова победа, която сама по себе си едва ли ще разплете отбраната на Украйна в източната част на страната.

Въпреки минималните тактически предимства, които окончателното падане на града ще предложи на руските сили, кампанията показа, че те се учат и адаптират, което би могло да докара сериозни проблеми на Украйна в близко и средносрочно бъдеще, освен ако не бъде адресирано.

До началото на пълномащабната инвазия Покровск имаше население от 60 000 души и едва 29,58 кв.км. площ. Въпреки че е малък град, той играе ключова роля поради близостта си до логистични линии за снабдяване: магистралата E-50 (една от три магистрали, които свързват Донецка област с останалата част от Украйна) и жп линия от контролираните от Украйна територии на областта до логистичния център Днипро и останалата част от страната – ключови за доставките на оръжие и провизии към фронтовите сили на Украйна.

Кремъл преувеличава значението на последния си успех, за да представи руското настъпление на бойното поле като неизбежно. Това внушение очевидно се отразява на някои членове от екипа на президента Доналд Тръмп, които се опитват да съставят предложение за мир, който да доведе до прекратяване на войната.

Но нищо не е неизбежно. Русия плаща висока цена за безмилостната си кампания в Донецк. През последните 20 месеца руските сили са напреднали само около 45 км по оста Авдеевка–Покровск. Руските сили са загубили танкове и друга бронирана техника в размер на най-малко пет дивизии (повече от 1000 бронирани машини и над 500 танка) в този сектор от фронта за целия период на настъпателната си кампания за превземане на Авдийвка през октомври 2023 г. до лятото на 2024 г.

Оттогава руските сили измениха тактиката си, като са намалили приоритета на механизираните настъпления в полза на мисии за проникване с малки пехотни единици, вероятно с цел запазване на бронирана техника, която се оказа лесна жертва на украинските дронове. Тази промяна им позволи да продължат напредъка си буквално пеша и с високи загуби.

Само в района на Покровск руските сили превзеха около 31 кв. км. през октомври тази година, като за същия период от време са загубили около 25 000 войници, според сведенията.

В този ред на мисли, падането на Покровск едва ли ще бъде последвано от успешен руски пробив на фронтовата линия. Силите, разположени там, сега добре обучени на изтощителна позиционна война, нямат капацитет да се придвижват бързо и да превземат повече територия. Със загуби, оценявани на най-малко 1 милион ранени и 250 000 убити, и с набор, неспособен да компенсира такива колосални загуби, Москва няма достатъчно войски за решителен пробив в мащаб – особено поради това, че Украйна поддържа гъста мрежа от полеви укрепления веднага западно от Покровск.

Въпреки това, в последната кампания руснаците демонстрираха нов успешен оперативен шаблон за превземане на украински градове: Първо, систематично влошаване на логистичните линии на Украйна с дронове, последвано от изпращане на пехотни щурмови и проникващи групи, от които се очаква да надвият изтощените защитници. По-конкретно, руската способност за отслабване на бойната позиция на Украйна чрез удари на средна далечина е тревожно развитие.

Украинската отбрана на крепостния пояс (Словянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка) ще се усложни значително, ако тя бъде лишена от своите железници и магистрали, необходими за снабдяването на четирите опорни точки. Всъщност Русия вече прави опити да повтори уроците от Покровск. В началото на ноември Украйна спря железопътния трафик към Краматорск, вероятно поради заплаха от приближаващи руски дронове.

Украйна трябва да намери начин да противодейства на успешния руски шаблон. Трябва да внедри по-ефективни мерки срещу безпилотни заплахи в защита на тила, а едновременно с това да насочи по-добре своите удари по руските оператори на дронове. За да постигне това, Украйна ще трябва да подобри способностите си за нанасяне на удари по цели на средна далечина – на 60-90 км отвъд линията на контакт. Неуязвими към заглушаване дронове, които сега са разработвани от стартъп компании в Украйна, са част от решението.

Но за да спре наистина руснаците, западната помощ остава жизненоважна. За Киев е необходимо споделянето на разузнавателна информация да продължи, както и доставките на конвенционални оръжия за нанасяне на удари по цели на средна дистанция, като артилерия и ракети. Докато Русия продължава да реализира напредък на бойното поле, е малко вероятно да се стреми към смислени преговори за край на войната. Всичките дипломатически усилия от администрацията на Тръмп ще се окажат безплодни, докато напредъкът на Русия не бъде решително спрян.

Бивш командващ на руските сухопътни войски призна провала в първите дни от войната.

🇷🇺 Генерал-полковник Владимир Чиркин, бивш командващ на Сухопътните сили на Руската федерация, заяви в телевизионно предаване, че Москва е започнала военната си операция в Украйна без адекватна подготовка и на базата на неточни разузнавателни данни.

Чиркин, който ръководи сухопътните сили от 2012 до 2013 г., направи коментарите си в ефира на прокремълския телевизионен канал РБК. Той посочи, че началото на операцията е било белязано от прекомерна самоувереност и илюзии за бърза победа, подобна на конфликта с Грузия през 2008 г.

„Русия отново не беше готова за война. Освен това, както обикновено, допуснахме грешна оценка на противника и преоценка на собствените сили. Всички, ако си спомняте, на 24 февруари казваха, че войната ще свърши за три дни, 'сега ще ги смачкаме'. Някъде се задейства тбилиският синдром...“, заяви Чиркин.

„За съжаление, не стана така. Аз бих поставил незадоволителна оценка на цялата разузнавателна общност. По същество, на ръководството на страната беше подадена лъжлива информация, че 70% от населението на Украйна е за нас, 30% против. Оказа се точно обратното: 30% за нас, а 70% против! До какво доведе това, вече знаем. Буквално през първите седмици получихме сериозен, жесток урок“, продължи той.

Чиркин определи този урок като неуспеха на руските сили край Киев и последвалото оттегляне от северните области на Украйна. Освен това руският генерал коментира твърдението на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу, в което той нарече оттеглянето „жест на добра воля“, като отбеляза, че това е било опит да се представи провала в положителна светлина.

Генералът засегна и темата за колосалните загуби на руската армия и подчерта, че те са значителни и все още не са разкрити публично. „Колко ранени, загинали и осакатени оставихме там, това знаят в нашата армия. И мисля, че историята все още не е напълно разкрита“, добави той.

Думите му представляват рядък случай на публична дискусия на предизвикателствата пред руското ръководство в началото на конфликта, който Москва нарича „специална военна операция“. В Русия публичните критики могат да доведат до наказателни мерки лишаване от свобода за период от до 15 години, според новото законодателство, прието през 2022 г. Оттогава властите засилиха мерките си срещу лица, изразяващи несъгласие с официалната политика, включително поддръжници, дръзнали да посочат конкретни проблеми.

Около 1000 украински военнослужещи държат позиции в Мирноград.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Над 1000 украински военнослужещи продължават да държат позиции в силно разрушения град Мирноград, разположен в непосредствена близост източно от Покровск, който е почти напълно окупиран от руските сили.

Според военнослужещ, говорил при условие за анонимност, сухопътните линии за снабдяване на украинския гарнизон в Мирноград са били почти напълно отрязани след падането на Покровск в понеделник – първият голям град, превзет от рускнаците през последните 14 месеца на щурмови операции с висока интензивност.

„Ситуацията е критична. Логистиката зависи изцяло от дронове и наземни роботизирани системи. Дори доставката на храна е сериозно затруднена“, заяви войникът пред германското издание BILD.

Той предупреди, че руските сили вече са установили присъствие по последния оставащ коридор за снабдяване, което означава, че в близките дни защитниците на Мирноград рискуват да се озоват в пълно обкръжение. Наскоро извършен опит за ротация на личен състав с въздушни дронове е бил осуетен, като се е стигнало до директен сблъсък с руски пехотни части, добави източникът.

Украинският военнослужещ говори от името на защитници от пет различни бригади, разположени в района, и призова спешно да бъде осигурен надежден маршрут за снабдяване или да бъде извършено организирано отстъпление на контингента от позициите в града.

„Ако не бъде направено едното или другото, защитниците на града ще останат тук завинаги“, заяви той.

Немското издание BILD публикува кадри, заснети и предоставени от войника, на които се виждат руски военнослужещи по оста между Мирноград и северозападните предградия на Покровск.

Панцир-С1М беше видяна да се придвижва в окупирания Крим.

🇷🇺 Рядко срещаната версия на зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1М беше забелязана да се придвижва през окупирания Крим, което разпали предположения за евентуалното изтегляне на системата, въоръжена с един от най-новите руски хиперзвукови прехващачи, от задачата по охрана на Керченския мост, съобщи специализираното издание Defense Express.

Кадри, разпространени онлайн, показват модернизирания комплекс Панцир-С1М да се движи по магистрала, очевидно в посока към Евпатория или Саки.

Системата е експортен вариант на Панцир-СМ и се отличава от по-старите модели като Панцир-С1 със шасито КамАЗ-53958 и характерния правоъгълен радар за проследяване. По-рано идентичен вариант беше разположен в района на Керченския мост.

Имайки предвид колко малко бройки от тези модернизирани системи изобщи са произведени досега, експерти смятат, че забелязаният сега комплекс може да е същият, който преди охраняваше моста – макар засега това да не е потвърдено.

На снимките се виждат контейнери за ракети с различен диаметър, което предполага, че комплексът носи два различни типа прехващачи.

По-тесните тръби вероятно съдържат стандартните ракети 57Е6-Е, докато широките отговарят на по-новата 57Е6М-Е, която според наличните сведения може да развие скорост до 1700 м/с или около Мах 5, има обсег на действие 30 км, използвайки принципа hit-to-kill. По-старата 57Е6-Е достига до 20 км и максимална скорост около 1300 м/с.

За да постигне по-високата си скорост, 57Е6М-Е има по-малка бойна част и уголемен значително ускорител. В резултат двете ракети притежават почти еднаква обща дължина, но по-новата от двете изисква по-широк пусков контейнер.

Ако Панцир-С1М наистина е изтеглен от района на Керченския мост, това би било сериозен сигнал за влошаване на руската противовъздушна отбрана в Крим.

След многобройните удари с дронове и загубата на различни ПВО системи руските сили очевидно са принудени да преразпределят част от най-модерната техника – дори на цената на видимо намаляване на защитата около един от най-укрепените си обекти.

Панцир-С1М е проектиран да използва и противодронна ракета ТКБ-1055 (19Я6), но сякаш нейното производство изглежда е спряно и досега такива ракети не са забелязвани на руски комплекси.

🔙 Frontline Monitor припомня: началникът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк разкри нови подробности относно състоянието на мрежата за противовъздупна отбрана на Москва, заявявайки, че от началото на 2025 г. са унищожени близо половината от всички системи Панцир-С1.

Украински журналист откри незаконната дъщеря на Путин в Париж.

🇷🇺🔍🇫🇷 Разследващ журналист на украинския канал ТСН успя да намери една дъщерите на руския президент Владимир Путин, която срещна в малка художествена галерия в Париж, за да я попита за отношението ѝ към политиката на нейния баща и войната в Украйна.

Жената, представена като Елизавета Кривоногих-Руднова, известна още като Луиза, живее в Париж и работи в галерия L в 20-ия район на града, където рядко минават туристи. Разследвания, проведени по-рано, установиха, че тя е дъщеря на Путин и Светлана Кривоногих, една от най-богатите жени в Руската федерация. Физическата ѝ прилика с руския лидер е описана като поразителна.

Журналистът Дмитрий Святненко се приближи към нея след откриването на изложба в галерията в сряда вечерта, след което я попита дали подкрепя политиката на баща си, на което тя отговори: „А аз какво общо имам?“

Святненко ѝ предложи да се обади на баща си, за да му каже да спре обстрелите над Киев, на което тя отговори с „Е, разбира се.“

Разговорът, воден на улицата, продължи с предложение от журналиста да ѝ купи билет за полет до Киев, където ще има възможност да се „изяви като ПВО, по-добро от всички Патриоти“, на което тя отговори: „Е, представяте ли си как сега ще тръгна?“

В самия край на не особено дългия разговор между двамата тя изрази дълбоко съжаление относно случващото се:

„За съжаление, не мога да помогна по никакъв начин. Много съжалявам. Наистина много съжалявам, че всичко това се случва. За съжаление, не съм отговорна за тази ситуация.“

В репортажа се отбелязва, Луиза е била придружавана от мъже, сред които вероятно охранител, а безжичният микрофон на журналиста внезапно е спрял да работи по време на интервюто, за което той предположи, че може да е бил заглушен. Разговорът все пак е записан с резервен микрофон на камерата.

Галерията L е малко пространство с две стаи, където се провеждат изложби-продажби на не повече от 20 картини. Събитието привлече около десетина посетители, които се разотидоха след 21 часа, но персоналът остана да допие алкохолните напитки от презентацията.

Повече детайли за Елизавета Кривоногих-Руднова са налични в разследване на ТСН. Кремъл не е коментирал твърденията за роднинската ѝ връзка с Путин, който рядко обсъжда личния си живот публично.

Британски военен инструктор е шпионирал за Москва.

🇬🇧🕵️🇺🇦 Британски гражданин, дошъл в Украйна като военен инструктор, беше арестуван по подозрение, че е отговорен за разузнавателни и саботажни операции от името на руските спецслужби. Това съобщи Службата за сигурност на Украйна (СБУ), цитирана от Ukrinform.

Лицето, идентифицирано като Рос Дейвид Катмор, бивш военнослужещ от британската армия с предишни мисии на Близкия изток.

Влиза в Украйна през 2024 г. и започва да подпомага обучение и подготовка на личния състав от въоръжените сили. Според източници в СБУ, Катмор е бил вербуван от руското разузнаване още преди пристигането си и е действал в Украйна през 2024 и 2025 г.

Следователите от СБУ твърдят, че Катмор е получавал огнестрелно оръжие и боеприпаси от руски куратори, които са били предназначени за извършване на целенасочени убийства в Украйна.

Според същия източник на Ukrinform, властите имат основания да смятат, че Катмор е бил замесен в прехвърляне и разпространение на оръжия, които по-късно са използвани в убийствата на трима видни украински общественици – Демян Ханул, Ирина Фарион и Андрей Парабий.

Операция на контраразузнаването, довела до ареста на Катмор, е проведена в началото на октомври при координация от генерал-майор Олександр Поклад, заместник-началник на СБУ. Въпреки че остава в ареста от самия момент на задържане, самоличността му не беше разкрита публично чак досега.

„Лицето в момента се намира в ареста и следствените действия продължават“, съобщи източник от СБУ за Ukrinform.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано СБУ арестува 54-годишна жена в Донецка област, която се е представяла за чистачка, за да шпионира украински войници, чиито документи тайно заснети фотографирала и изпращала данните към руски куратори чрез чатбот.

Швеция предупреди за хибридни действия на беларуски монахини.

🇸🇪🤝🇧🇾 Швеция издаде предупреждение за сътрудничеството с беларуски монахини поради техните връзки с руската военна разузнавателна служба (ГРУ) и Московската патриаршия.

Украинският център за противодействие на дезинформацията съобщи на 2 ноември, че Църквата на Швеция официално е посъветвала енориите си да не приемат монахини от беларуския манастир „Св. Елизавета“.

„Изявлението подчертава, че тази организация е подчинена на Московската патриаршия, подкрепя руския режим и поддържа тесни връзки с ГРУ. Този ход е бил решен след като монахините започнаха да се обръщат към енориите с предложения за продажба на своите продукти на коледни пазари“, съобщава центърът в своя Telegram канал.

Шведските власти разглеждат дейностите на манастира като елемент от цялостната руска стратегия за хибридни операции в ЕС. Русия има богат опит в употреба на религиозни организации за събиране на разузнавателни данни, изграждане на влияние и разпространение на проруска пропаганда, прикрита зад „духовни посещения“.

Тези т.нар. „благотворителни“ и „културни“ инициативи създават привидна фасада на неутралност, докато в същото време могат да улесняват прикрити действия на руското разузнаване. В резултат на това Църквата на Швеция е ограничила достъпа на беларуските монахини до своите платформи.

По-рано стана ясно, че руска православна църква във Вестерос, Швеция, е под разследване от местни власти и служби за сигурност поради предполагаеми връзки с руското разузнаване. Това става на фона на засилващи се опасения в Европа за все по-широките хибридни военни тактики на Кремъл.

Руски космонавт е отстранен от мисия на SpaceX заради снимки на поверителни материали.

🇺🇸🛰️🇷🇺 Руският космонавт Олег Артемиев е отстранен от основния екипаж на мисията Crew-12 на SpaceX към Международната космическа станция и е заменен от своя колега от Роскосмос Андрей Федяев. Причината – твърдения, че Артемиев е снимал с телефона си поверителни материали на SpaceX в Калифорния в нарушение на американските правила за експортен контрол (ITAR). Това съобщава разследващото издание The Insider на 2 декември.

Разследващото издание разкрива, че Артемиев е бил изведен от тренировъчния център на SpaceX в Хоторн, Калифорния още миналата седмица, след като е уличен във фотографиране на двигатели и други вътрешни материали на компанията, които са били изнасени извън обекта. Източници смятат, че NASA е искала скандалът да не се раздухва публично.

На сайта на Центъра за подготовка на космонавти „Гагарин“ вече фигурира Андрей Федяев като част от основния екипаж на Crew-12. „Роскосмос“ официално обясни смяната с „преместване на Артемиев на друга длъжност“, без да споменава обвиненията, свързани с ITAR.

Мисията Crew-12 с космическия кораб Crew Dragon е насрочена за 15 февруари 2026 г. и ще достави до четирима членове на екипажа на МКС в рамките на програмата за търговски полети на NASA и споразумението за размяна на места с „Роскосмос“.

54-годишният Олег Артемиев има зад гърба си три космически полета и общо 560 дни в орбита. От 2019 г. насам той е и депутат в Московската градска дума от управляващата партия „Единна Русия“.

SpaceX и NASA засега отказват коментар по разследването. Нарушенията на ITAR могат да доведат до сериозни правни и дипломатически последици за чуждестранни граждани, получили неразрешен достъп до чувствителни американски космически и отбранителни технологии.

По-рано експерти предупредиха, че Русия разработва арсенал от космическо оръжие – включително противоспътниковата ракетна система „Нудол“, която представлява потенциална заплаха за съзвездието Starlink на SpaceX и дори за безопасността на самата Международна космическа станция.

Историческо: Укроборонпром е на 52-ро място сред световните производители на оръжие.

🇺🇦 За първи път в историята украинска компания намери мястото си сред световните лидери в производството на оръжие, след като държавният концерн Укроборонпром зае 52-ро място в престижна ежегодна класация на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), която класира топ 100 компании в отбранителната индустрия.

Това е исторически пробив за Украйна, която се утвърждава като пълноправен играч на глобалния пазара на въоръжения, въпреки предизвикателствата на войната. Новината първо бе оповестена от генералния директор Херман Сметанин на 1 декември на неговия канал в Telegram.

„Украйна за първи път си осигури място в глобалния рейтинг като пълноправен производител на оръжия. SIPRI публикува най-новия списък с топ 100 световни производители на оръжия. За първи път в историята украинска компания – Акционерно дружество Укроборонпром – влиза в този списък“, заяви Сметанин.

Според данните от SIPRI, Укроборонпром не само се класира на 52-мо място в общия рейтинг, но и заема 6-то място в света по критерия темп на растеж. Очакваните приходи за 2024 г. възлизат на 3 милиарда, което представлява около 41% увеличение спрямо 2023 г. Това е впечатляващ резултат, особено на фона на тежките условия, в които работи украинската военна промишленост по време на войната.

„Общо 100-те водещи компании в света генерираха 679 милиарда долара от продажби на оръжия през 2024 г. Растежът е воден предимно от САЩ и Европа. Единствената регионална група със спад е Азия – главно заради намаляването на приходите от оръжия в Китай“, коментира Сметанин.

Лидерът на класацията: Американски гиганти доминират

Първите пет места в глобалния рейтинг остават крепост на американските компании, с леко предимство за европейския сектор:

1. 1. Lockheed Martin (САЩ) – 64,6 млрд. долара (+3,2%)
2. 2. RTX Corlioration (САЩ) – 43,6 млрд. долара (+4,1%)
3. 3. Northroli Grumman (САЩ) – 37,8 млрд. долара (+3,3%)
4. 4. BAE Systems (Великобритания) – 33,7 млрд. долара (+6,9%)
5. 5. General Dynamics (САЩ) – 33,6 млрд. долара (+8,1%)

Укроборонпром и нейните дъщери компании поддържат активни партньорства почти с всеки от тези глобални гиганти, подчертавайки стратегическото значение на украинската отбрана за световния пазар.

Европейският бум: +13% средно увеличение

Европейските производители на военно оборудване отбелязват средно по 13% растеж на приходите, с някои изключителни примери. Немската Rheinmetall регистрира ръст от 47%, докато британската BAE Systems отбеляза 6,9% увеличение. Czechoslovak Group постигна астрономическите 193% растеж, половината от които идват от производството за Украйна. Още един немски играч, Diehl, се отличи с 53% скок.

„В този контекст 41% растежът на Украйна е наравно с европейските страни, въпреки че никой от тях не работи в толкова сложни условия“, каза Сметанин. Той добави, че Укроборонпром е 4-та най-бързо растяща компания в Европа.

Топ 6 по темпове на растеж в света

Ето класацията на най-бързо растящите компании глобално:

1. Czechoslovak Grouli (Чехия) – +193%
2. SliaceX (САЩ) – +103%
3. Mitsubishi Electric (Япония) – +87%
4. Diehl (Германия) – +53%
5. Rheinmetall (Германия) – +47%
6. Укроборонпром (Украйна) – +41%

Този резултат е особено значим, като се има предвид, че украинските фирми се сблъскват с постоянни предизвикателства от войната – от недостиг на суровини до разрушени производства.

Руския „растеж“ и глобалният контекст

Двете руски компании в класацията също бележат растеж от 23% през 2024 г., въпреки санкциите и дефицита на вносни компоненти. SIPRI фиксира високи обеми от тяхна страна в производството на боеприпаси, бронирана техника, артилерия и ракети.

„2024 г. е рекордна за световната отбранителна промишленост – приходите на компаниите в топ 100 достигнаха 679 млрд. долара, което е най-високата цифра в историята на SIPRI. Растежът се дължи на повишеното глобално търсене, а за някои европейски компании войната между Русия и Украйна се превърна в допълнителен фактор“, заключи Сметанин.

Международни партньорства: Ново сътрудничество с Норвегия

Успехът на Укроборонпром да влезе в глобалния елит идва в светлината на активни международни инициативи. По-рано концернът сключи споразумение с норвежката корпорация Kongsberg Defense & Aerospace за интегрирането на украински системи за противовъздушна отбрана в рамките на NASAMS. Това партньорство подчертава растящото доверие към украинските технологии и потенциала за експорт.

Този пробив на Укроборонпром не само укрепва икономическата устойчивост на Украйна, но и подчертава нейната роля като ключов съюзник в глобалната сигурност. В условията на продължаваща руска агресия, отбранителната промишленост на Украйна се доказа не само като способна да оцелее, но и като изключително динамично развиваща се сила.

Рюте: НАТО ще участва в дискусии за елементите от мирния план, които го засягат пряко.

🇺🇦🇳🇱 Генералният секретар на НАТО Марк Руте обяви, че представители на Алианса ще имат пряко участие в дискусиите на елементите от евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия, които го засягат пряко.

Рюте направи това изказване на пресконференция преди срещата на външните министри на страните от НАТО в Брюксел на 2 декември. Той подчерта, че участието на НАТО в мирните преговори ще е ограничено единствено до аспектите, пряко свързани с Алианса:

„Очевидно е, че когато става въпрос за елементите от сделката за прекратяване на войната срещу Украйна, които касаят НАТО, те ще се обсъждат отделно и естествено НАТО ще бъде включено.“

Шефът на НАТО изрази и подкрепа за ролята на Съединените щати в подготовката на предложения за мир.

„Трябва да започнем отнякъде. Трябва да има конкретни предложения на масата“, посочи той, като спомена за продължаващите разговори на украинската страна с нейните международни партньори, включително срещите в Женева и Маями, както и за последните преговори с руската страна.

Генералният секретар на НАТО посочи, че Алиансът следи внимателно ситуацията, докато са в ход дипломатическите усилия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският президент Володимир Зеленски отново посочи нуждата от приключване на войната по начин, който да попречи на Русия след време да предприеме трета инвазия в Украйна. Той изтъкна, че всяко решение за прекратяване на войната трябва да бъде справедливо, прозрачно и да поставя на първо място интересите на Украйна.

Срещата между САЩ и Русия в Кремъл завърши без пробив след пет часа.

🇺🇸🤝🇷🇺 Срещата между представители на Русия и САЩ в Кремъл приключи след близо пет часа на конструктивни разговори, които обаче не доведоха до компромис и тепърва предстои много работа. Това заяви Юрий Ушаков, старши съветник на руския президент Владимир Путин, пред журналисти след края на срещата.

В Кремъл за срещата пристигна американска делегация, съставена от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, зетя на американския президент Доналд Тръмп. Срещата беше стартирана във вторник вечерта, като част от подновените усилия на администрацията, за постигане на мирно споразумение. Двете страни се договориха да не разкриват съдържанието на разговорите.

Срещата идва няколко дни след като американски представители проведоха разговори с украинска делегация във Флорида – преговори, които държавният секретар Марко Рубио определи като „предпазливо оптимистични“.

В центъра на усилията стои мирният план на Тръмп, който се превърна в публично достояние преди месец, когато предизвика тревога заради очевидни си уклон в полза на Москва. Той включваше част от основните искания от ултиматума на Кремъл, отхвърляни от Киев като абсолютно неприемливи: например изтегляне на украинската армия от цялата територия на Донбас и отказ от кандидатурата на страната за членство в НАТО. Преговарящите намекнаха, че рамката вече е понесла промени, но не е ясно по какъв начин.

Във вторник Путин обвини европейските съюзници на Киев, че саботират водените от САЩ усилия за прекратяване на войната.

„Те нямат мирна програма, те са на страната на войната“, заяви Путин по адрес на лидерите на ЕС.

Обвиненията му изглеждат като пореден опит да посее раздор между Тръмп и европейските страни и да подготви почвата за провал на мирните преговори, при който Москва да не бъде обвинявана за това.

Путин обвини Европа, че внася „абсолютно неприемливи за Русия“ искания в мирните предложения, с което блокира целия мирен процес, а след това обвинява Москва. Освен това той отново подчерта, че Русия няма планове да напада Европа – опасения, които редовно се изказват на глас в страните от Източна Европа.

„Но ако Европа изведнъж реши да воюва с нас и започне – ние сме готови още сега. Тук не може да има никакво съмнение“, каза Путин.

Русия започна войната през 2022 г. с пълномащабна инвазия срещу суверенна европейска държава. Оттогава европейските съюзници на Киев инвестираха милиарди долари за финансова и военна подкрепа, за да отхвърлят своята енергийна зависимост от Русия и да укрепят собствените си армии, за да възпират евентуално продължение на руската инвазия с по-нататъшно завземане на територии със сила.

Те се опасяват, че ако Русия получи каквото поиска в Украйна, това ще я остави със свободни ръце да заплашва и дестабилизира и други европейски страни, които вече бяха изправени пред нахлувания на руски дронове и изтребители, както и пред широка саботажна кампания на руското разузнаване.

Мирният план на Тръмп разчита предимно на Европа да осигури по-голямата част от финансирането и гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна, макар че никой европейски представител не е бил консултиран за неговия първоначален вариант. Затова правителствата на държавите в ЕС настояват мирните усилия да отчитат и техните аргументи.

По същото време, докато Уиткоф е в Москва, украинският президент Володимир Зеленски посети Ирландия – поредната му спирка в европейска държава, която помага на страната му да се брани от руската агресия.

Зеленски заяви, че очаква бързи сигнали от американските пратеници в Москва дали преговорите могат да продължат напред, след като първоначалният план от 28 точки на Тръмп беше свит до 20 по време на неделните разговори между американски и украински представители във Флорида.

„Бъдещето и следващите стъпки зависят от тези сигнали. Те ще се променят дори час по час днес, вярвам“, каза Зеленски на пресконференция в Дъблин заедно с ирландския премиер Мишел Мартин.

„Ако сигналите покажат честна игра с нашите партньори, тогава може би ще се срещнем много скоро – с американската делегация“, добави той.

„Има много диалог, но ни трябват резултати. Хората ни умират всеки ден“, подчерта Зеленски. „Аз съм готов да се срещна с президента Тръмп. Всичко зависи от днешните разговори.“

След месеци на безпочвени усилия за прекратяване на кръвопролитието, Тръмп изпрати делегацията си в Кремъл, за да придвижи мирните си предложения. До момента преговорите вървят в паралелни линии – Рубио се срещна с украински представители.

Зеленски съобщи, че във вторник се е видял с украинската делегация, върнала се от преговорите във Флорида. Рубио каза, че е постигнат напредък, но „предстои още работа“.

Зеленски обясни, че разговорите във Флорида са били проведени на базата на документ, който е бил изготвен по-рано в Женева, и че сега той е финализиран, макар да не уточни какво конкретно влага в този израз.

Украински дипломати полагат усилия за „съществено включване“ на европейските партньори към процеса по вземане на решения, каза Зеленски в Telegram и алармира за руски кампании, насочени към тиражиране на дезинформация манипулиране на преговорите.

В понеделник украинският президент беше на официална визита в Париж, където неговият френски колега Еманюел Макрон каза, че са говорили по телефона с Уиткоф. Двамата са се чули с лидерите на други осем европейски държави и представители от високите етажи на ЕС и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Дипломатите имат трудната задача да преодоляват огромните различия между Русия и Украйна и да убедят двете страни в компромиси. Основните пречки – дали Киев трябва да отстъпи територия на Москва и как да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна – остават неразрешени.

Зеленски се намира под огромен натиск в един от най-мрачните периоди за страната му от началото на руската агресия. Освен дипломатическия натиск той трябва да намери пари, за да остане страната му на повърхността, да се справи с тежкия корупционен скандал, стигнал до най-високите етажи на неговата власт, и да удържи ежедневните опити на руската армия за настъпление по фронта.

В понеделник вечерта Кремъл обяви, че руската армия е превзела ключовия град Покровск в Донецка област. В същото време обаче Зеленски заяви от Париж, че битката за Покровск все още продължава.

Във вторник Генералният щаб на Украйна също отхвърли твърденията на руската страна и ги описа като пропаганден ход. Украинската армия подготвя допълнителни логистични маршрути за доставки до войските в района, се казва в публикация във Facebook.

Украински дрон е поразил в движение танкер, плаващ по руски флаг.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон е поразил петролния танкер Мидволга-1, плаващ под руски флаг във водите на Черно море, твърдят държавните медии на Кремъл. От своя страна властите в Киев категорично отрекоха да имат нещо общо с инцидента, намеквайки за инсценировка.

Руските власти съобщават, че ударът е нанесен с дрон Ан-196 „Лютий“ плавателен съд в движение – нещо, което би означавало сериозен скок в украинските способности за безпилотни удари в морето.

Онлайн порталът Defense Express уточни, че ако се вярва на изявленията от руски официални лица, атаката срещу танкера трябва е дело на украински дрон с голям радиус на действие, на около 150 км от Ялта, пристанищен град по югоизточното крайбрежие на окупирания Крим.

Според изданието останките, открити на борда на танкера, недвусмислено сочат, че е улучен именно от украински дрон. Въпреки пораженията той е успял да продължи самостоятелно плаване, като по този начин е стигнал турското пристанище Синоп, разположено на сравнително близко разстояние от мястото на инцидента.

Досега дроновете „ Лютий“ се използваха успешно за нанасяне на удари срещу неподвижни обекти на територията на Руската федерация, включително такива дълбоко в нейния тил, на изток от Урал. Сегашният случай обаче сочи към потенциално усъвършенстване на системите за насочване, което би позволило на системата да поразява плавателни съдове в движение.

Defense Express поясни, че за да уцели подвижен кораб в морето, дронът трябва да поддържа много по-динамично насочване, отколкото е необходимо при стандартните фиксирани цели. Това донякъде е улеснено от предвидимия курс на повечето цивилни танкери, но въпреки това е нужна значителна корекция в реално време.

Експерти смятат, че Ан-196 вероятно не е използвал изцяло автономна система за разпознаване и захват на целта, а по-скоро ударът е бил ръчно направляван, при което операторът е наблюдавал в реално време видео от камерата на дрона, като е коригирал траекторията на полета, с помощта на антени и ретранслатори. За подобно ниво на контрол се изисква мрежа от дронове-ретранслатори или морски платформи за връзка.

Все още не е ясно дали тези възможности могат да бъдат пренесени и върху подвижни наземни цели, тъй като предизвикателствата там са още по-сериозни заради руските системи за електронна война.

Министерството на външните работи на Украйн отхвърли руските обвинения като несъстоятелни.

„Категорично отхвърляме подобни твърдения на руската пропаганда. Освен това заявеният маршрут от Русия към Грузия през свободната икономическа зона на Турция звучи абсолютно нелогично и може да е индикация, че цялата случка е режисирана от самата Русия“, категоричен е говорителят Георгий Тихий.

Руските власти връчват повиквателни за военна служба по летищата.

🇷🇺 Властите в Руската федерация са започнали да връчват повиквателни за наборна служба директно на пристигащи граждани, особено онези от тях, които са натурализирани, на големите летища в страната, което породи опасения от етническо профилиране и правна неяснота.

Министерството на вътрешните работи обяви откриването на 12 пункта за миграционен контрол на летищата в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург, Новосибирск, Сочи, Казан и други градове на 19 ноември, чието предназначение официално е да бъдат заловени чужди граждани, нарушили миграционните закони. На практика обаче става дума за нещо далеч по-противоречиво.

Още на следващия ден държавния телевизионен канал „Вести Урал“ излъчи репортаж от летище Колцово в Екатеринбург, в който е показано как руски граждани, а не чужденци, биват спирани веднага след кацане и получават призовки.

„Щом този мъж стъпи в Урал, разбра, че няма просто да хване обратния полет. Може да е долетял от чужбина, но на хартия е руски гражданин, а това значи задължителна военна регистрация, дори да има билет за утре“, обясни репортажът.

Според материала онези, които още не са уредили военната си регистрация, получават призовката на място, а в случай че не се явят им се налага глоба в размер на до 30 000 рубли (около 330 долара).

Репортажът предизвика буря от коментари в социалните мрежи. Руските държавни медии веднага обявиха ситуацията за изопачена, тъй като реално нямало военни до стълбата на самолета, а само в официалните миграционни пунктове. Освен това те подчертаха, че получаването на призовка не ограничава правото на получателя да напусне страната.

Кадрите от репортажа на „Вести“ обаче директно противоречат на тези твърдения, тъй като в тях се посочва, че военни и следователи „буквално посрещат пристигащите от самолета“.

Според Тимофей Васкин, експерт по военно право от организация „Школа на наборника“, в конкретния случай основният фокус пада върху мъжете „с неславянска външност“, защото имат значително по-малки шансове да се измъкнат.

„Не могат да проверят всеки мъж на влизане – и вътрешното министерство, и военните комисариати са силно неокомплектовани“, споделя Васкин. „Това е тревожен знак за засилващ се контрол, но все още не е системен срив.“

Той добави, че по рождение руснаците обикновено могат да пренебрегнат призовката без сериозни последици, докато натурализираните граждани рискуват да си навлекат проблеми с паспорта или дори със статуса си.

По-рано правозащитни организации в Москва съобщиха, че полицията е започнала да задържа произволно мъже в наборна възраст в метрото с помощта на системата за лицево разпознаване.

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-твърд отговор“ все още остава открит въпрос.
📸 Снимка: Christopher Neundorf/EPA

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия засилва хибридната си война срещу Европа, използвайки дронове и агенти, а НАТО и ЕС вече обсъждат нещо, което допреди няколко години звучеше немислимо – как да отвърнат на удара.

Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации и светкавично, координирано посочване с пръст към Москва при всеки случай на хибриден инцидент до изненадващи военни учения, водени от НАТО – това споделят двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС.

„Руснаците непрекъснато тестват границите – каква ще е реакцията, докъде можем да стигнем? Нужен е по-проактивен отговор. И сигналът се изпраща не с думи, а с действия“, заяви външният министър на Латвия Байба Браже в интервю за POLITICO.

През последните седмици и месеци руски дронове прелитат над Полша и Румъния, а мистериозни безпилотни апарати предизвикват хаос по летища и военни бази из целия континент. Към това се прибавя заглушаването на GPS, нарушения на въздушното пространство от изтребители и военни кораби, както и взрив на ключов железопътен възел в Полша, през който минава военна помощ за Украйна.

„Европа и Алиансът като цяло трябва да си зададем въпроса докога ще толерираме подобен вид хибридна война и дали не е крайно време самите ние да станем по-активни в тази сфера“, заяви миналата седмица пред Welt TV държавният секретар по отбраната на Германия Флориан Хан.

През последните години Русия извърши множество хибридни атаки из цяла Европа.
📸 Снимка: GavriIl Grigorov/EPA

Хибридните атаки не са нещо ново. През последните години Русия изпрати убийци да ликвидират политически противници в Обединеното кралство, подозирана е за взривове в оръжейни складове в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС с финансиране на крайнодесни партии, поведе война в социалните мрежи и се опита да обърка избори в държави като Румъния и Молдова.

Това, което е безпрецедентно сега, са мащабът и честотата. Според словашкия мозъчен тръст GLOBSEC от януари до юли тази година в Европа са документирани над 110 акта на саботаж и опити за атаки, предимно в Полша и Франция, извършени от лица със връзки към Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено, дори бих казал креативно, пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на октомврийската конференция във Валдай и добави: „Ние внимателно следим нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или вече е време да отговорим?“

Русия може да възприема ЕС и НАТО като съперник и дори враг, миналия месец бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев директно обяви: „САЩ са наш противник“. В същото време обаче Европа не иска война с ядрена сила като Руската федерация и трябва да намери метод за нейното възпиране, без да прекрачва червените линии, които биха довели до открит конфликт.

Това не значи да се свием от страх, смята шведският главнокомандващ генерал Микаел Класон: „Не можем да си позволим страх и да изпитваме тревога от ескалация. Трябва да сме твърди.“

НАТО обеща да засили отбраната по източния си фланг в отговор на нахлуването на руски дронове в Полша.
📸 Снимка: Omar Marques/Getty Images

Засега реакцията е предимно дефанзивна. След като руски ударни дронове бяха свалени в небето над Полша, НАТО обяви, че засилва противовъздушната отбрана на източния фланг – ход, който ЕС също повтори. Дори това вбесява Москва.

„Европейците трябва да се боят и да треперят като глупави животни, подгонени към кланицата. Трябва да се напишкат от страх, усещайки близкия си и мъчителен край“, написа в началото на октомври Медведев.

Промяна в тона

Непрекъснатите руски провокации променят настроението в европейските столици.

След като миналата седмица разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша заради саботажа на жп линията Варшава–Киев, на 21 ноември премиерът Доналд Туск обвини Москва в „държавен тероризъм“.

След инцидента върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас бе категорична, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за съюза, поради което той трябва да даде „силен отговор“.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Крозето критикува „инертността“ на Европа в лицето на нарастващите хибридни атаки и представи план за ответни действия в 125 страници. В него той предлага създаване на Европейски център за борба с хибридната война, 1500-членна кибервойска и военни специалисти по изкуствен интелект.

„Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност. Русия явно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС“, заяви полският външен министър Радаослав Сикорски на 20 ноември.

От думи към дела

Въпреки все по-острата реторика какво точно означава „по-мускулест отговор“ все още не става напълно ясно.

Част от причината е разликата между Москва и Брюксел – вторият е много по-силно ограничен от спазването на правилата, обясни Кевин Лимониер, професор и заместник-директор на GEODE, мозъчен тръст със седалище в Париж, Франция.

„Това поставя етичен и философски въпрос: могат ли държави, водени от върховенство на закона, да си позволят да използват същите инструменти и стратегии като руснаците?“

Полската зенитно-ракетна система PILICA.
📸 Снимка: Klaudia Radecka/NurPhoto via Getty Images

Засега държави като Германия и Румъния затягат правилата, за да позволят сваляне на дронове над летища и военно чувствителни обекти.

Националните служби за сигурност обаче могат да действат в правна сива зона. Съюзни държави като Дания и Чехия вече допускат офанзивни кибероперации. През 2017 г. например Обединеното кралство проникна в мрежите на Ислямска държава, за да получи сведения за ранната програма за дронове на терористите.

„Трябва да бъдем по-проактивни в киберофанзивата“, отбеляза Браже, изтъквайки нуждата от „повишаване на ситуационната осведоменост – събиране и координация на службите за сигурност и разузнаването“.

На практика това може да значи кибератаки срещу обекти, критични за руската военна машина, като икономическа зона Алабуга в Татарстан, отговорна за производството на дронове „Шахед“, обекти на енергийната мрежа или влакове с оръжия, смята Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи от Полската академия на науките.

„Можем да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ“, подчерта той.

Освен това Европа трябва да намери начин да отговори на мащабните кампании за дезинформация на Кремъл със собствени действия вътре в Русия.

Русия води мащабни дезинформационни кампании из цяла Европа.
📸 Снимка: Jaap Arriens/NurPhoto via Getty Images

„Руското обществено мнение е доста недостъпно. Трябва да работим със съюзници, които имат подробно разбиране за руското мислене – това означава, че също така трябва да бъде създадено сътрудничество в сферата на информационната война.“

Все пак всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобно отричане“, отбелязва един дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

По своята същност НАТО е отбранителен съюз, който се отнася с подозрение към настъпателни операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, сподели дипломат от Алианса, „но няма да се снишим до същите тактики като Русия.“

Вместо това трябва да се залага на демонстрации на сила, които показват единство и решимост, смята Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския институт RUSI. На практика това означава да се обявява бързо дали зад дадена хибридна атака стои Москва и да се провеждат без предизвестие мащабни военни учения по руските граници – например Литва или Естония.

Междувременно подкрепяният от НАТО Европейски център за върхови постижения за борба с хибридните заплахи в Хелзинки „предоставя експертиза и обучение“ и изготвя „политики за противодействие“, посочи старши анализаторът на центъра Маартен тен Волде.

„Без съмнение трябва да се направи повече относно на хибридните заплахи“, обобщи дипломат от високите етажи на НАТО – включително по-бързо колективно посочване на виновника след атаки и ясна демонстрация, че „обръщаме внимание и можем гъвкаво да преместваме силите си“.

Украински експерт: Русия въоръжава дроновете Шахед със съветски ракети въздух–въздух Р-60

🇷🇺 Украинският военен експерт Серхий Бескрестнов разкри, че за първи път е документиран случай на дрон Шахед, въоръжен със съветска ракета въздух–въздух Р-60. Според него това е опит на Русия да противодейства на украинските пилотирани и безпилотни прехващачи, които активно унищожават „шахедите“ по пътя им към целите.

„Днес за първи път открихме Р-60 на Шахед. Тази комбинация е замислена да поразява хеликоптери и тактически самолети, които ловуват шахедите“, отбеляза Бескрестнов, без да уточни къде точно е бил свален въпросният дрон, но посочи, че конфигурацията е насочена именно срещу пилотираните платформи, с които Украйна прехваща руските баражиращи боеприпаси.

Модифицираният Шахед беше свален от украински дрон-прехващач Sting. Видео от свалянето му беше публикувано от доброволческа общност, свързана с активиста Серхий Стерненко, събираща средства за дронове, предназначени да свалят руските „камикадзета“. На кадрите отчетливо се вижда пуснат на горната част на фюзелажа пилон с ракета Р-60, насочена напред по посока на полета на дрона.

Наличието на пилон и бойна ракета показва, че Русия умишлено превръща еднопосочния ударен дрон в платформа с двойна роля – освен наземни цели, той вече може да се използва и за борба с въздушни заплахи.

Р-60 е съветска ракета въздух-въздух с инфрачервено самонасочване за близък въздушен бой, разработена през 70-те години на миналия век. Първоначално е монтирана на МиГ-23. Въпреки възрастта си, хиляди такива ракети все още са на склад или в ограничена експлоатация от бившите съветски републики.

Адаптацията на тези остарели ракети към иранските дронове е тактическа промяна във въздушната кампания срещу Украйна. Досега „шахедите“ бяха използвани единствено в ролята на камикадзе-дронове за удари по наземни цели. Ако те наистина започнат да носят ракети въздух–въздух, това ще разшири значително бойните им възможности и ще усложни задачата на украинските прехващачи.

От Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна все още няма официален коментар относно твърденията на Бескрестнов, но по-ранни репортажи потвърждават, че напоследък Киев все по-често използва хеликоптери и леки самолети, преоборудвани специално за лов на дронове. Благодарение на бързите и маневрени пилотирани машини процентът успешно прехванати дронове се вдигна значително, което видимо намалява ефективността на руските нощни атаки.

С оборудването на дроновете с ракети въздух–въздух Русия очевидно търси начин да неутрализира предимството на украинските прехващачи и да върне загубената ефективност на своите удари с баражиращи боеприпаси.

Руски военен блогър предизвика скандал с намек за потапяне на нов китайски десантен кораб.

🇷🇺⚔️🇨🇳 Известен руски блогър, свързан с въздушно-космическите сили, предизвика вълна от недоволство и критики в Китай след публичен намек, че най-новият и голям десантен кораб на Пекин, универсалният десантен кораб Type 076 „Sichuan“, може да бъде потопен с помощта на противокорабни ракети Х-31А.

Коментарът беше публикуван в Telegram от Илия Туманов – известен руски блогър, който пише под псевдонима Fighterbomber и за когото се смята, че е действащ офицер в руската бойна авиация.

На 1 декември Туманов сподели снимка на китайския кораб, направена по време на изпитания край Шанхай, която според него е заснета от руски моряци и написа: „Абонатите ни в морето забелязаха универсалния десантен кораб тип 076 Съчуан на изпитания край Шанхай. Интересно колко ракети Х-31А ще са нужни, за да го потопим.“

Написаното се разпространи лавинообразно в китайските социални мрежи. Потребители разкриха предполагаемите руски моряци, направили снимката, а част от тях заплашиха да публикуват техните лични данни като форма на „интернет отмъщение“. Други призоваха Министерство на отбраната на Руската федерация да поднесе официални извинения.

В китайската мрежа Weibo постът беше възприет като жест на враждебност към ключов партньор в сферата на отбраната. Някои потребители поискаха Туманов и моряците, снимали кораба по време на ограничените му изпитания, да получат забрани за влизане в Китай.

Според ВМС на Народната оосвободителна армия „Съчуан“ е водещия плавателен съд от новия клас универсални десантни кораби тип 076. Той има водоизместимост от 40 000 тона, притежава полетна палуба по цялата дължина и няколко асансьора за обслужване на авиацията.

Корабът е проектиран да действа с вертолети и безпилотни летателни апарати с фиксирано крило. Очаква се да се превърне в първият в света плавателен съд, оборудван с електромагнитен катапулт, пригоден специално за безпилотни системи. В същото време се готви и за използване на пилотирани изтребители, включително стелт-самолети от следващо поколение като Shenyang J-35.

Китайски отбранителни медии уточняват, че корабът трябва да влезе в пълна бойна готовност до края на следващата година и ще се превърне в многофункционален инструмент за проектиране на китайската военноморска мощ.

Инцидентът подчерта колко крехки могат да бъдат военните връзки на Москва и Пекин, въпреки обявеното между двете страни стратегическо партньорство. Въпреки че написаното от Туманов не отразява официалната позиция на Кремъл, фактът, че идва от човек с явни връзки с армията, беше оценен от широк кръг китайски военни наблюдатели като абсолютно неприемлив.

Украински оператор: Без изкуствения интелект нямаше как да уцелим този танк на 20 км.

🇺🇦 Украински оператор на дронове с позивна Mex разказа пред Reuters как наскоро е поразил цел с особено висока стойност и как ударът на цели 20 км срещу руски танк би бил абсолютно невъзможен без помощта на система за насочване, задвижвана с изкуствен интелект.

„Без допълнителното насочване просто нямаше как да го уцелим. Въобще никакъв шанс“, призна си 31-годишният боец от 58-а отделна мотострелкова бригада на ВСУ.

Технологията на бойните дронове се разви светкавично през тези почти четири години от началото на пълномащабната руска инвазия. Днес и двете страни произвеждат няколко милиона дрона на година, а средствата за електронна война, които заглушават комуникацията между дрона и пилота, са разположени навсякъде по фронтовата линия.

Дроновете от типа, с който Mex улучва танка, все по-често се използват именно за да пробият тази „плътна мъгла от електронни смущения“, в резултат на която хиляди украински и руски дронове се разбиват, преди да стигнат до целта си.

Тези машини заключват образа на целта, видян през бордовата им камера, и продължават да летят към нея самостоятелно дори след като пилотът загуби връзка с дрона.

Технологията, която междувременно се използва и от руската армия, поражда сериозни етични въпроси, но за момента международно обвързващи правила за употребата на оръжия с изкуствен интелект почти липсват.

Украйна, която вече е въвела десетки подобни системи, някои от които са инсталирани на хиляди дронове, подчертава, че решението за удар винаги се взема от човек, а не от изкуствения интелект.

Експерти от бранша посочват, че софтуерът все още се нуждае от подобрения и ефективността му силно зависи от условията на бойното поле.

„Освен че проследява целта, тази система за насочване има и собствена база данни, върху която е обучена: мотоциклети, коли и т.н.“, обясни Mex. „Затова, ако например при приближаване задам точка на 2-3 км встрани от колата, тя сама ще се коригира и ще я уцели.“

Нов инцидент с танкер от сенчестия флот край Сенегал.

🇸🇳🇹🇷 Властите в Сенегал работят трескаво, за да осуетят евентуален разлив на петрол, след навлизане на вода в машинното отделение на петролния танкер „Mersin“, плаващ под флага на Панама край бреговете на Дакар, съобщи в неделя пристанищната администрация.

Според данни на London Stock Exchange Group корабът е собственост на турската компания Mersin Shipping Inc. и се управлява от Besiktas Shipping, а освен това е част от „сенчестия флот“ – мрежа от стотици стари, често незастраховани кораби, използвани за заобикаляне на западните санкции срещу руския нефт.

Инцидентът, при който плавателният съд подава сигнал за бедствие, се е случил в нощта срещу 28 ноември. Това е наложило незабавно изпращане на влекачи и специализирани екипи от военноморските сили и местната морска администрация, уточняват от пристанището.

Властите не дадоха подробности за причините за аварията. Целият екипаж е евакуиран успешно и няма пострадали хора, допълват те.

„Компетентните органи полагат усилия за стабилизиране на кораба, предотвратяване на изтичане на въглеводороди и ограничаване на екологичните рискове“, се казва в изявлението на пристанищната администрация на Дакар.

Сред незабавните мерки са спиране на течението, прехвърляне на горивния товар на друг плавателен съд и поставяне на огради срещу замърсяване около танкера като предпазна мярка. Кадри от кораба, разпространени в социалните мрежи, показват кърмата му почти до водолинията, което е признак, че носи пълен товар или машинното отделение е наводнено.

Инцидентът край Дакар вероятно не е изолиран, а е част от поредица удари по т.нар. „сенчест флот“ през последните дни. 48 часа по-рано, в нощта на 28 срещу 29 ноември, украински морски дронове Sea Baby атакуваха два други танкера от същата мрежа в Черно море – Kairos и Virat. И двата кораба, собственост на китайски фирми и плаващи под флага на Гамбия, са обект на западни санкции заради превоз на руски петрол и се насочваха празни към Новороссийск. Ударите доведоха до експлозии и пожари, но не се стигна до разлив, тъй като танкерите бяха без товар. Екипажите бяха евакуирани без жертви.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) официално пое отговорност, като обяви операциите за част от стратегия за прекъсване на руските приходи от петрол, които финансират войната. Това е първият случай, в който Киев нанася удари толкова далеч на юг в Черно море, на 65 км от турския бряг. Турция осъди атаките като „неприемливи“ и започна собствено разследване, изтъквайки заплахата за корабоплаването и околната среда в региона.

Съвпадението на три тежки инцидента с танкери от „сенчестия флот“ в рамките на три дни – два в Черно море и един в Атлантика – показва рязка ескалация на украинските мерки срещу руската петролна логистика.