Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.

291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Петербург готви девет станции на метрото за убежища срещу радиоактивен прах

🇷🇺🚇 Санкт Петербург ще приспособи част от своето метро за убежища на гражданската отбрана: 9 станции, 4 отсека и около 35 км релсов път трябва да бъдат довършени, допълнително оборудвани или преустроени, така че да служат като защитни съоръжения. На 10 септември „Петербургский метрополитен“ публикува запитване за ценови оферти за изготвяне на технико-икономическа обосновка на бъдещите работи. Първа за поръчката съобщи „Фонтанка“, а „Медуза“ и The Insider публикуваха параметрите от техническото задание.

9-те станции са обекти, чието строителство и оборудване като защитни съоръжения не са довършени. За всеки от тях изпълнителят трябва да предложи оптимален вариант – завършване на строителството, ново оборудване или приспособяване, така че обектът да може да изпълни защитна функция. Заданието изисква да бъдат отчетени три фактора: промените в нивото на подпочвените води, застрояването на околни терени и технологичното остаряване на оборудването. Разглеждат се и два аварийни сценария: техногенна авария и пожар. Отделни изисквания има към филтърно-вентилационното оборудване, което трябва да пречиства въздуха от радиоактивен прах, аерозоли и отровни вещества при проникване на замърсен въздух в самото укритие. Според „Большой город“ проверката обхваща около 80 обекта от инфраструктурата на метрото, документацията ще бъде класифицирана като държавна тайна, а резултатът се очаква до 21 март 2028 г.

Метрополитенът не за първи път се опитва да установи колко би струвало това. Още през март той проведе проучване на цените за тези услуги, което превръща процедурата от 10 септември във втори етап от вече започнал процес. Междувременно градът има сравнително ясна представа за състоянието на наземните си укрития: през 2025 г. Комитетът по законност, правов ред и сигурност провери съоръжения на 2633 адреса и установи, че повечето се нуждаят от ремонт. През юни в Кронщад, където се намира база на Балтийския флот, районната администрация постави първите бетонни укрития за защита при атаки с дронове на четири места, сред които Якорния площад до Морската катедрала. По-късно такива съоръжения се появиха и при спирки на градския транспорт, в паркове и градини.

Първите бетонни укрития в Кронщад се появиха две седмици след удара по корветата „Бойкий“. В нощта на 3 юни дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна подпалиха намиращата се в Кронщад корвета от проект 20380 – кораб, въоръжен с управляеми ракети. Командващият СБС Роберт Бровди обяви, че дроновете са проследили кораба и са го подпалили. Според анализа на сателитни снимки, направен от норвежкия военноморски анализатор Торд Аре Иверсен, горната част на надстройката между мостика и кърмовата мачта е сериозно повредена, а главната мачта е паднала. Ударът съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум, докато в последния му ден, 6 юни, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи за 86 унищожени дрона за една нощ. „Пулково“ тогава забави 39 пристигащи полета и отмени 8.

Същият модел се повтори и през останалата част от лятото. На 4 юли Дрозденко обяви 72 свалени дрона, а в Кировския район на Петербург гореше петролен терминал. „Пулково“ временно преустанови кацанията и излитанията до 09:23 ч. 41 полета закъсняха с над 2 часа, а 10 бяха пренасочени. На 14 август губернаторът на областта докладва 54 свалени дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в пристанищния комплекс Уст-Луга, откъдето преминава голяма част от руския износ на петролни продукти през Балтика. Летището отново работеше в координация с военните до 06:57 ч. На 30 август последва четвърти удар от март насам по рафинерията в Кириши – единствената в северозападната част на Русия, при 42 свалени дрона по данни на губернатора. Между 4 юли и 14 август „Пулково“ преустановяваше полети и на 6 и 18 юли. Нито една от атаките не засегна метрото, но при всяка от тях градът оставаше в режим на въздушна опасност по няколко часа.

Променя се и режимът в руското въздушно пространство. В своето вечерно обръщение на 1 септември Зеленски се обърна към всяка авиокомпания, която го използва за своите полети, към всеки застраховател и към всеки, който продължава да използва ключовите руски летища: „Руското небе става напълно опасно.“ Украйна, каза той, не заплашва гражданската авиация, но дроновете над Русия ще бъдат в мащаб, с който превозвачите трябва да се съобразяват. По думите му, макар руските власти да не съобщават това както е редно, руското небе де факто ще бъде затворено. Зеленски посочи и изключение: заради дипломацията и преговорите, когато партньорите на Киев поискат това, Украйна ще осигурява периоди и направления без дронови операции. Путин отговори през нощта срещу 2 септември от Бишкек, след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество: думите на Зеленски били „държавен тероризъм“, Москва щяла да намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаря.

Още преди тази размяна на изявления Росавиация беше ограничила гражданско въздушно пространство на ниска височина над голяма част от европейската си територия. На 25 май Междурегионалната обществена организация на пилотите и гражданите – собственици на въздухоплавателни средства, АОПА-Русия, обяви, че от началото на юни в Московската въздушна зона влиза в сила забрана за полети на цивилни летателни средства на височина до 5100 метра. На другия ден Росавиация потвърди параметрите пред „Ведомости“: режимът е въведен по искане на Министерството на отбраната, обхваща централната част на европейска Русия и стига до държавната граница с Беларус и района за полетна информация на Санкт Петербург на запад и север, до Екатеринбург на североизток и до Самара на изток.

Редовните и чартърните пътнически полети остават извън обхвата на забраната. Изключения се правят и за санитарна евакуация, авиационни химически обработки, наблюдение на тръбопроводи и електропроводи и полети, извършвани по държавни поръчки. На практика ограниченията засягат основно частната малка авиация. 8 дни по-рано, в нощта срещу 17 май, Москва и Московска област преживяха най-голямата атака с дронове от повече от година. За същата нощ Министерство на отбраната съобщи за общо 556 прехванати дрона над различни региони на страната, а сред ранените преобладаваха строителни работници на НПЗ в район Капотня. Нито АОПА, нито Росавиация посочиха конкретна причина за въвеждането на режима.

Така подготовката на убежища и ограниченията в руското въздушно пространство се срещат в един и същи град, но не непременно като части от една и съща непосредствена реакция. Под земята Петербург планира филтри за радиоактивен прах и защитени отсеци – изисквания за сценарии с радиоактивно и химическо замърсяване, които далеч надхвърлят профила на описаните досега дронови атаки. Над земята областният управител съобщава за свалени дронове по няколко пъти месечно, а летището прекъсва работа за часове.

Темпото на двата процеса също е различно: технико-икономическата обосновка за метрото трябва да бъде готова през март 2028 г., докато „Пулково“ спря работа 5 пъти между началото на юни и средата на август. Техническото задание не обвързва проекта с конкретна атака, а дългият срок показва по-скоро подготовка за рискови сценарии в перспектива от години.

Във въздуха ефектът може да настъпи много по-бързо. Забраната до 5100 метра не засяга пряко редовните пътнически полети, а предупреждението на Зеленски няма регулаторна сила спрямо чуждите компании. Нарастващата честота на дроновите атаки и периодичните затваряния на летища обаче могат да повлияят на самостоятелната оценка на риска от страна на застрахователи и чужди превозвачи, които продължават да летят до Москва и Петербург.

JNIM показа шлемове и нови АК-15 от разбит руски патрул в Мали

🇲🇱🪖🇷🇺 Съвместен патрул на руския „Африкански корпус“ и малийски бойци от „Дан На Амбасагу“ е бил разбит при засада, извършена от бойци на „Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимен“ (JNIM) в понеделник, 7 септември, край град Софара в централния район Мопти.

JNIM твърди, че при нападението са били убити 13 души, сред тях 5 руснаци, а отделна оценка, основана на местни източници, сочи най-малко 11 загинали, 4 от които са били членове от руската част. Джихадистите публикуваха снимки на пленени картечници, автомати, шлемове с руски нашивки и десетки мотоциклети. Frontline Monitor се сдоби със снимки с телата на загинали руски бойци, които са твърде смущаващи, за да бъдат публикувани. „Африканският корпус“ не е потвърдил загубите и представя действията край Софара същия ден като преследване на крадци на добитък.

Материалите се появиха на два етапа. На 7 септември в каналите на JNIM бяха публикувани видеозаписи с телата на поне 4 светлокожи мъже с огнестрелни рани в главата. Вечерта на 8 септември медийното крило на групировката „аз-Заллака“ пусна серия снимки на оръжия и вещи, за които твърди, че са били пленени от убитите. Надписите под тях са еднакви: „част от имуществото, останало след засадата срещу врага край Кака“, с дата 8 септември 2026 г. Профилът за мониторинг на сигурността Sahel Alerte предаде твърдението същия ден: 13 убити от „Африканския корпус“ и съюзните на Бамако милиции при нападение срещу съвместен патрул край село Кака. Рускоезичното издание „Вот Так“ на полската телевизия „Белсат“, което проследи публикациите, тълкува разбивката на JNIM като 5 руснаци и 8 африканци.

Данните от страна на JNIM не са единствената оценка за убитите. На 9 септември сайтът African Perceptions публикува собствен брой, основан на сведения от висша фигура от движението „Дан На Амбасагу“, водачи на местни общности и наблюдатели на сигурността: най-малко 11 убити, 4 от тях от „Африкански корпус“ и 7 традиционни ловци от движението, което се сражава на страната на правителствените сили. Част от източниците на изданието говорят за повече жертви, но официална цифра няма. Нито Бамако, нито руското формирование са коментирали нападението. Малийските военни същия ден обявиха унищожаването на „важна база“ край Бугуни, без да споменават Кака.

Най-силната визуална опора за твърдението са заснетите трофеи. На една от тях върху постлана рогозка лежат картечница ПКМ на двунога, патронна лента, купчина патрони, няколко ръчни гранати, мобилни телефони и външни батерии, около които са струпани бронежилетки, шлем и разкъсани раници; на заден план са наредени мотоциклети. Групировката твърди, че е взела 14 мотоциклета и 2 пикапа; на видеозаписи могат да се преброят поне 12 мотоциклета. JNIM добавя към трофеите две картечници ПКМ, 6 автомата, 6 гранати, боеприпаси и дрон DJI. Профилът War Noir, който следи движението на оръжия в конфликтни зони, идентифицира сред автоматите поне три АК-15 модификации от 2023 г. – 7,62-мм вариант от семейството АК-12. Според профила това е първият известен случай, при който са пленени подобни образци. „Вот Так“ отбелязва, че тези автомати обичайно се предоставят на бойци от специалните подразделения на руската армия.

Надписите на шлемовете са на руски. Единият с камуфлажен калъф на руската марка ARSARMA и нашивка с червено сърце: „Семья сказала береги себя“ – „Семейството каза да се пазиш“. На друг пише войнишката поговорка „Набирали по здоровью, а спрашивают как с умных“, която смислово може да се предаде като „Подбираха ни по здравина, а после изискват от нас като от умни“ – отдавнашна армейска ирония по адрес на командирските изисквания. На трети шлем и на раница, до руски трибагреник и червен кръст, е зашита нашивка с ангел-хранител в облика на войник с автомат и надпис „Я всегда рядом“ – „Винаги съм до теб“. Върху бронежилетка има череп с кръстосани кости. Тези елементи говорят за руска или рускоезична среда, но сами по себе си не доказват конкретно подразделение: същите модели нашивки се продават свободно в магазините за военна екипировка в Русия.

Патрулът се е придвижвал с пикапи и мотоциклети, а руските бойци са били най-отпред в колоната, според видеозаписите, описани от „Вот Так“. Спътниците им са били от „Дан На Амбасагу“, чието име на догонски означава „ловци, които се уповават на Бога“. Това е обединение на догонски селски отряди за самозащита, основано през декември 2016 г., с ядро от традиционни ловци, наричани дозо, което действа в целия район Мопти – от Бандиагара до Дуенца. Отношенията му с редовните сили варират между съвместни патрули и взаимни обвинения, но след завръщането на редовните войски в централната част на страната към края на 2021 г., вече придружавани от руснаци, сътрудничеството беше подновено. Според оценка на аналитичния център GIS Reports властите на генерал Асими Гоита разчитат на три основни силови опори: около 25 000 военнослужещи от въоръжените сили, руското формирование и местните милиции като „Дан На Амбасагу“, които действат по места.

JNIM воюва срещу тях от месеци. След офанзивата от 25 април и обявената блокада на столицата Бамако през май джихадистите пренесоха част от натиска към централната част на Мали и предприеха кампания срещу ловните милиции, включително „Дан На Амбасагу“. На 7 май групировката уби над 30 души в селата Корикори и Гомосогу – нападение, което представи като ответна акция срещу действия на движението. По данни на ACLED през май JNIM е твърдяла също, че е убила 21 опълченци в Конна и 18 в Сомадугу, и двете в район Мопти. Ударът край Софара се вписва в същата кампания, но този път начело на колоната са били руски бойци.

Каналът на „Африкански корпус“ представя различна версия за случилото се на 7 септември. В Telegram каналът „Африканский корпус | Миссия за рубежом“ съобщи, че край Софара военните са открили група бойци, които се опитвали да откраднат добитък. При последвалото преследване, според публикацията, преследваната група използвала ударни дронове, но бойците били „ликвидирани“. За засада, собствени загуби и пленено оръжие не се споменава нито в тази публикация, нито в останалите канали на корпуса.

Възможен косвен намек за понесени загуби се появи на 8 септември в свързания с бившата ЧВК „Вагнер“ профил Wagner Truth 1W9 в X, въпреки че публикацията не споменава изрично Софара: „Някои си мислят, че работата в Африка е чудесен начин да си почиваш, да седиш, без да правиш нищо, да ядеш екзотични плодове и да лежиш под палмите. Не. И тук има война и умират хора. Използват взривни устройства и дронове, свалят хеликоптери, палят бронирани машини, стрелят с минохвъргачки и устройват добре планирани засади.“

Ден по-рано в същия район е бил нанесен друг удар. По данни на African Perceptions, който се позовава на местни източници, цитирани от Radio France Internationale, на 6 септември дрон на армията е поразил село Буркума, убивайки жена и нейното бебе, а други цивилни са били ранени. Някои местни източници свързват засадата край Софара с този удар, описвайки я като отмъщение, но няма независимо потвърждение за такава връзка.

Друг, по-тежък случай в района е документиран от Human Rights Watch на 20 август. Според организацията на 10 юли бойци на „Африканския корпус“ са убили 9 цивилни в село Бомбори, също в Мопти, сред които 4 деца на възраст от 6 до 17 години. Селото се намира под контрола на JNIM от 2017 г., а база на групировката се намира на около 1 км от него. Human Rights Watch припомня, че „Африканският корпус“ е контролиран от Кремъл, наследявайки „Вагнер“ през юни 2025 г. и запазвайки много от бившите бойци на групата, част от ръководното ѝ ядро и почти същата численост.

„Вагнер“ обяви края на мисията си в Мали на 6 юни 2025 г., а наследилият я „Африкански корпус“, е свързан много по-директно с Министерство на отбраната. Засадата край Софара е поредния епизод от дълга серия загуби, понесени от корпуса в последните месеци. След загубата на Кидал в края на април формированието ограничи присъствието си предимно до района на Бамако, започна да разчита повече на авиация и дронове и се концентрира върху охраната на конвои с гориво от съседните държави. Анализаторът Бенедикт Манзин от Sibylline описа промяната като опит „да не хвърлят още хора в месомелачката“, но предпазливият подход не спря загубите. В началото на юли туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) сподели кадри на свален руски хеликоптер край Гао; Москва не коментира случая, а съдбата на екипажа е неизвестна. На 18 юли FLA и JNIM атакуваха конвой между Анефис и Гао край Табришат и според данни на Reuters убиха над 50 малийски военнослужещи и съюзни руски бойци, без да е ясно колко от жертвите са руснаци. Първото документирано поражение на корпуса е още от 1 август 2025 г. Тогава край Тененку в същия регион, „аз-Заллака“ показа телата на най-малко трима негови бойци, а руски военни блогъри определиха случилото се като „катастрофа“.

Към 10 септември нито един от загиналите край Софара не е назован по име нито в руските канали, които публикуват сведения за убити военнослужещи. Най-ясната видима следа от случилото се засега е онова, което показаха от JNIM: три автомата от най-новата серия, две картечници, шлемове с руски нашивки и мотоциклети, достатъчни за цял патрул. Ако се появи руско потвърждение за загубите, то вероятно ще е по познатия от предишни случаи начин – с некролози в руски регионални канали няколко седмици по-късно. Ако такова потвърждение не последва, разказът за преследването на крадци на добитък ще е единствената публична версия на „Африканския корпус“ за случилото се на 7 септември.

Треш-стриймърът Москальов е загинал на фронта месец след излизането си от колонията

🇷🇺⚰️ Треш-стриймърът Максим Москальов, известен в руския онлайн пространство като „Орловският огър“ – препратка към митично създание от европейския фолклор – е загинал на фронта около месец след като е напуснал затворническа колония, за да подпише договор с Министерството на отбраната. Това съобщи Telegram каналът „НЕ ЖДИ меня из Украины“ (Не чакай ме от Украйна), който поддържа списък на убити и изчезнали руски военнослужещи, а изданието SOTA го цитира на 7 септември. Няма публично достъпна информация за военна част, място или обстоятелства около смъртта му.

Последните 6 седмици се побират в няколко дати. В края на юли Москальов се свърза със своите абонати за първи път от дълго време и обяви, че е подписал договор с министерството. На 8 август той заминава за фронта. На 7 септември беше съобщено за смъртта му. Самият той не обясни защо е решил да замине.

SOTA съобщава, че до края на присъдата му са оставали 6 месеца. Договорът обаче не съкращава остатъка от наказанието. От март 2024 г. чл. 80.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда условно освобождаване от изтърпяването му още при подписването на договор за военна служба, а съдимостта се заличава едва при държавно отличие или при уволнение по здравословни причини, възраст или с края на военното време. Периодът на военна служба не се зачита като изтърпяване на присъдата: който напусне армията, преди да възникне някое от тези основания, трябва да се върне и да доизлежи остатъка. Юристи, коментирали закона още при приемането му, описаха този режим като служба до края на войната, а не като помилване.

Москальов и брат му Алексей, известен като „Шашик“, правеха стриймове, в които срещу пари поглъщаха големи количества храна и се разправяха грубо със своите недоброжелатели. Според SOTA през февруари 2022 г. Москальов се обадил в полицията със заплаха да взриви районното управление, ако не му дадат пари, след което бил задържан. След своето освобождаване се върнал към стриймовете.

Делото, което го вкара в колонията, започна през август 2024 г. Според описание на прокуратурата на Орловска област братята Москальови нападнали на публично място своя позната – стриймърката Вера Егоренкова, известна като „Голубка“, която работела като продавачка на местния пазар. Обиждали я грубо с нецензурни думи, а единият ѝ нанесъл поне два удара с бастун по ръката, докато нападението се излъчвало на живо в интернет. Няколко дни по-късно я срещнали в Градския парк, при което я нападнали за втори път, докато тяхна позната от Липецк снимала и излъчвала случващото се.

През същия месец, на 8 август 2024 г. руският президент Владимир Путин подписа закон, който включи треш-стриймовете като информация, чието разпространение е забранено, и предвиди онлайн предаването на престъпление като отегчаващо отговорността обстоятелство при 10 състава от Наказателния кодекс.

Съветският районен съд в Орел произнесе присъдата през август 2025 г.: 4 години лишаване от свобода в колония от общ режим по чл. 213, ал. 2 от Наказателния кодекс за хулиганство. Прокуратурата съобщи, че съдът е отчел повторността на престъпленията и публичната демонстрация на насилие в интернет. Неговата съучастничка, която снимала сцената, получи глоба от 700 000 рубли.

Делото срещу Алексей Москальов беше отделено в самостоятелно производство, а прокурорът поиска към него принудителни медицински мерки – т.е. задължително психиатрично лечение вместо наказание. На 17 октомври 2025 г. Орловският областен съд отхвърли жалбите и остави присъдата в сила.

Случаят получи широко внимание и покрай публикациите на Екатерина Мизулина, ръководителка на Лигата за безопасен интернет. През ноември 2024 г. тя съобщи, че в депортационен център е настанен блогърът Алексей Савкин, известен като „Хиккан“ – украински гражданин, когото НТВ определи като организатор на побоя и за когото телевизията твърди, че е платил за самата сцена. Братята по това време бяха в ареста.

Егоренкова също попадна в съдебната хроника. По време на пряко излъчване тя отправила ругатни към изображение на скулптурата „Родина-майка зове!“, заплюла го и го ударила с тениска. Съдът я призна за виновна в оскверняване на символ на руската воинска слава и ѝ наложи две години принудителен труд.

Осъждането по състава, по който Москальов получи присъдата си, не е пречка за сключване на договор с армията. Ограничението остава за тероризъм, диверсия, шпионаж, държавна измяна и посегателства към половата неприкосновеност на непълнолетни, а кръгът на останалите престъпления, при които договор е допустим, постепенно се разширява.

На 22 юли 2026 г. Държавната дума прие поправки на закона, които разшириха списъка с още 11 състава. Сред тях са участие в банда, участие в престъпно съобщество, организиране на незаконна миграция и контрабанда на наркотици и пари в брой. При обсъждането депутатите попитаха дали е отчетен опитът от вербуването на осъдени в ЧВК „Вагнер“ и организирания от нея бунт. Ръководството на Министерството на отбраната отговори от трибуната, че подобен сценарий няма да бъде допуснат.

Мащабът на вербуването се вижда ясно в отчетите на Федералната служба за изпълнение на наказанията. Директорът ѝ Аркадий Гостев съобщи, че към май 2026 г. в местата за лишаване от свобода има 282 000 души – най-ниският брой от началото на века. В края на 2021 г. те са били 465 000. Гостев свърза този спад с набирането на военнослужещи по договор.

Цената се измерва отделно. Доклад на Радио Свобода от 31 юли обобщава данни на „Медиазона“ за 26 069 загинали затворници за над 4 години война. Поименният списък на изданието към 17 юли съдържа 233 199 убити на руска страна. Това означава, че малко над 11% (близо 1 на 9 от установените загинали) са отишли на бойното поле от колония или следствен арест.

Първата вълна беше организирана от „Вагнер“ и лично от покойния лидер на групата Евгений Пригожин и обхвана 48 366 души, сочи общото преброяване на „Медиазона“ и BBC. Втората, която беше организирана от Министерство на отбраната, премина под името „Шторм Z“ и според „Важни истории“ е включила 28-29 хиляди души. В самите обяви за вербуване се посочва подготовка от 2-3 седмици.

Условията също са добре известни отдавна. От есента на 2023 г. проектът носи името „Шторм V“. Договорът е със срок една година, но указът за частична мобилизация на практика го прави безсрочен, а вербуваният от затвора не може да го прекрати и рискува ново наказание за самоволно напускане на частта. От 2025 г. еднократното федерално плащане при подписване не се полага на онези, които пристигат от колония. Така новобранецът от колония получава по-малко от човек, подписал договор извън затвора, и същевременно не може по собствено желание да прекрати службата си.

Механизмът, по който Москальов е стигнал от колонията до фронта, е описан както в съдебните актове, така и в закона. Човек, осъден за хулиганство след нападение, излъчвано на живо онлайн, е напуснал колонията през правния вход, който руската държава държи отворен за вербуване на затворници от 2022 г., и за около месец е стигнал до фронта.

Украински дронове поразиха завод на НОВАТЕК в Ямал на над 3000 км

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за специални операции (ССО) на Украйна заявиха, че техни дронове са достигнали за първи път Ямало-Ненецкия автономен окръг и са поразили Пуровския завод за преработка на газов кондензат на НОВАТЕК край Тарко-Сале – на над 3000 км по права линия от границите на Украйна.

Ударът от 9 септември е най-далечният за цялата война: предишният рекорд принадлежеше на петролната рафинерия в Омск, поразена на 6 юли на около 2500 км. Същата операция засегна Новоуренгойския завод за подготовка на кондензат за транспорт на „Газпром преработка“, на 18 км от Нови Уренгой. ССО обявиха ударите по двата завода вечерта на 9 септември като дело на Deep Strike подразделенията и ги нарекоха „най-дълбокото поразяване на Русия за цялата война“.

До 9 септември Ямал оставаше извън известната география на украинските далекобойни удари. В окръга се добива основната част от руския природен газ, там се намират находищата на „Газпром“ около Уренгой и Ямбург, и заводът за втечнен природен газ на НОВАТЕК на полуостров Ямал. Досега не е имало публично известен случай, при който украински дрон е достигал пределите на региона. Пълномощният представител на руския президент в Уралския федерален окръг Артьом Жога също говори за първа атака срещу „арктическата част“ на окръга.

Географията на украинските удари постепенно се разширява от началото на войната. Според инфографика на Министерство на отбраната на Украйна от 9 септември през 2022 г. украински апарати достигат Енгелс на около 650 км, а година по-късно – Псков на около 700 км. През 2024 г. удари достигат Салават в Башкортостан, на около 1500 км, а през 2025 г. – Антипино край Тюмен, на около 2000 км. С операцията срещу Нови Уренгой и Тарко-Сале границата на известния оперативен обсег се измества с още близо 1000 км на североизток.

Пуровският завод е едно от началните звена в експортната верига на НОВАТЕК. Той приема деетанизиран газов кондензат от находищата на компанията в Надим-Пур-Тазовския район, включително Източно-Таркосалинското и Юрхаровското, и го стабилизира до продукт, подходящ за транспорт и продажба. През 2024 г. предприятието е преработило 13,2 млн тона суровина, от които е произвело 9,9 млн тона стабилен газов кондензат и 3,3 млн тона широка фракция от леки въглеводороди и втечнени газове. НОВАТЕК отчита 13,4 млн тона преработена суровина за 2025 г. – същият обем, който цитират и украинските ССО.

Продукцията се транспортира по железница през гара Лимбей до комплекса на НОВАТЕК в пристанище Уст-Луга на Балтийско море. Там стабилният кондензат се разделя на петрохимична нафта, авиационно гориво, газьол и мазут, предназначени за износ по море.

Украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ локализира попадението в северната част на площадката на Пуровския завод, в района на инсталация за осушаване и пречистване на втечнени въглеводородни газове. Пропан-бутановата фракция напуска процеса на стабилизация с остатъчни количества вода и метанол. Метанолът се използва в сондажите и тръбопроводите в северните райони, за да спре образуването на газови хидрати при ниски температури, а част от него достига завода заедно със суровината. На следващ етап водата и остатъчният метанол се отстраняват, за да отговаря продуктът на изисквания за съхранение, транспорт и износ.

Ако въпросната инсталация действително е изведена от строя, заводът може да продължи да произвежда втечнени газове, но те може да съдържат прекомерни количества вода и метанол, което би затруднило изпълнението на експортните спецификации, съхранението и транспортирането му. Нито една от двете страни обаче не съобщава дали инсталацията действително е спряла работа и, ако да, за какъв период.

Ударът се различава от досегашната украинска кампания по характер на целите. Рафинериите преработват суров петрол в горива за вътрешния пазар и износ, докато Пуровският и Новоуренгойският завод са част от началния етап на веригата, чрез която нестабилният газов кондензат се превръща в търговски продукт. Без необходимата подготовка и стабилизация той не може да бъде транспортиран по железница и реализиран по същия начин на пазара. Затова удар по подобни мощности засяга не непосредствено производството на бензин и дизел, а потока от течни въглеводороди за износ и суровинната база на нефтохимическата промишленост.

Другият край на същата верига беше ударен 4 седмици по-рано. В нощта срещу 14 август Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по комплекса „НОВАТЕК-Уст-Луга“ в Ленинградска област, при който избухна пожар и според украинската страна бяха повредени две преработващи инсталации. Комплексът има капацитет от близо 8 млн тона стабилен кондензат годишно и получава суровина именно от Тарко-Сале. Така в рамките на около месец украинските удари засегнаха предприятия в двата края на експортния маршрут, по който НОВАТЕК превръща добивания в Ямал газов кондензат в течни продукти за световния пазар.

Руската страна публично потвърди само атаката срещу Нови Уренгой. Губернаторът на Ямало-Ненецкия автономен окръг Дмитрий Артюхов съобщи в Telegram в 17:24 ч., че атаката срещу „един от промишлените обекти на Нови Уренгой“ е била отбита. По думите му отломки от дрон са паднали на територията на обекта и са предизвикали пожар, а пострадали няма, тъй като персоналът е бил предварително евакуиран. Росавиация временно ограничи полетите от летището в Надим.

За Тарко-Сале и Пуровския район нито Артюхов, нито руските федерални ведомства публикуваха сведения за атаката. Затова твърдението за поразяването на завода на НОВАТЕК засега се основава на официалното съобщение на украинските ССО и на локализацията, публикувана от „Кибер Борошно“. Руското отраслово издание neftegaz.ru междувременно съобщи за топлинни аномалии, установени чрез спътникови данни на промишлената площадка край Нови Уренгой, включително в района на завода за подготовка на кондензат.

Новоуренгойският завод е по-голямото от двете предприятия, посочени от украинските ССО като поразени. Проектната му мощност е около 19,5 млн тона нестабилен кондензат годишно от находищата в Надим-Пур-Тазовския район, най-големия газокондензатен басейн в Русия. Според локализацията на „Кибер Борошно“ предполагаемият удар е в района на инсталация за подготовка на газовете от деетанизацията. Те съдържат етан и служат като суровина за Новоуренгойския газохимически комплекс, който произвежда полиетилен.

Предприятието вече веднъж е оставало без ключова деетанизационна мощност. През август 2021 г. старата инсталация УДК-1 изгаря при пожар. „Газпром“ изгражда нейния заместник в продължение на три години – съоръжение с мощност 8 млн тона годишно, въведено в експлоатация през октомври 2024 г. в присъствието на ръководителя на компанията Алексей Милер.

За атаката срещу Нови Уренгой украинската компания Fire Point на практика намекна, че нейна система стои зад удара. Пресслужбата ѝ разпространи локализацията с въпроса: „Познайте кой преодоля над 3300 км и успешно порази целта.“ Контекстът насочва към далекобойния дрон FP-1, макар компанията да не го посочва изрично в цитираното съобщение.

FP-1 е безпилотен апарат от самолетен тип с бойна част между 60 и 120 кг и цена около 55 хиляди долара според производителя. През юли Fire Point показа обновена версия с допълнителни резервоари в крилата и обявен максимален обсег до 3400 км – теоретично достатъчен за такава дистанция. За удара по Пуровски завод типът на използвания апарат не е обявен.

Значението на операцията е преди всичко в географията, а не непременно в загубения капацитет. През 2026 г. украинската кампания срещу руската горивно-енергийна инфраструктура беше насочена основно срещу рафинерии и терминали в европейската част на Русия и в Западен Сибир до Омск. На 9 септември тя за първи път достигна дълбоко в един от основните добивни райони, от които се захранват руските газови и газокондензатни потоци.

Разузнавателен меморандум сочи лагер край Габрово за обучение на руснаци

🇧🇬🪖🇷🇺 Тренировъчният център „Алфа-Метал“ в село Междене, Габровска област, е посочен за лагер, в който ветерани от специалните сили на западни страни обучават руски граждани и военнослужещи. Това се посочва в меморандум, изготвен за Австралийската служба за секретно разузнаване (ASIS) и предназначен за споделяне с партньорски държави в рамките на разузнавателния формат Five Eyes. Информацията беше огласена от The Telegraph, след като британското издание получи копие от него.

Меморандумът цитира разговори с трима австралийски граждани – двама бивши членове на специалните сили и действащ резервист, които твърдят, че са били поканени да станат инструктори в лагери в България и Сърбия, които приемат руски клиенти. Разговорите с тях са водени от посредник, чието име вестникът не разкрива от мерки за сигурност. На тази основа оценката стига до извод „с висока степен на увереност“, че запасняци от западни армии са наемани да обучават руснаци, сред които действащи военнослужещи.

За лагера в Междене се твърди, че наема инструктори с различен професионален опит – Special Air Service (SAS) на Обединеното кралство, Commando Regiment на Австралия, Navy SEALs в САЩ. Според меморандум след 2022 г. частни тренировъчни центрове на територията на Европа са продължили да приемат граждани на Руската федерацуя за курсове като „напреднала подготовка за близък бой“. Двамата бивши оператори твърдят, че настоящи служители на центъра са им съобщили за курсисти от Русия и през 2025 г.

Самата база е публична и лесна за намиране. „Международни центрове за специална подготовка по охрана и сигурност Алфа-Метал“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 11 август 2014 г. със седалище Габрово; управител и едноличен собственик е Димитър Друмчев. Сайтът на компанията описва терен от 30 хектара с полигон за бой в населено място, открито стрелбище, лекционни зали, общежитие и собствена летателна площадка с 535-метрова писта за излитане и кацане.

Дружеството е представено като българския клон на британската Alfa Metal Ltd. Ценоразписът потвърждава мащаба на дейността, описана от британското издание: курсът за снайперисти от второ ниво се извършва 4950 евро, курсът по лична охрана – 3 300 евро, а комбинираното обучение с дронове – 5 500 евро. Сред изброените клиенти на страницата „За нас“ са Gazprom International B.V. и „Газпром зарубежнефтегаз“.

Руската връзка е лесно проследима. Частното предприятие „Алфа Регион“ със седалище в Санкт Петербург поддържа страница на уебсайта си, озаглавена „Център за специална подготовка“, за чието съществуване Frontline Monitor може да потвърди. На нея е описан център, основан през 2006 г. в Габрово, с инструктори „с голям опит в специалните подразделения на армията и полицията в България, Русия, Гърция, Израел, САЩ и Украйна“. Предлага се още курс за частни военни изпълнители, предназначен за лица, които се намират в „нестабилни райони и райони с повишен риск“.

Това дословно е текстът, цитиран от The Telegraph като реклама на лагера. На сайта на „Алфа-Метал“ обаче към същата дата вече не се вижда препратка към „Алфа Регион“ – нито в английската, нито в българската, нито в руската му версия.

Отговорът на центъра пред The Telegraph минава на три етапа. Говорител заяви, че „Алфа-Метал“ никога не е наемал бивши членове на SAS, не поддържа контакт със Силите за специални операции и не е провеждал курсове с руснаци от началото на пълномащабната инвазия нахлуване в Украйна. Връзката с „Алфа Регион“ той обяснява със „сходство между имената на независими юридически лица“.

Когато журналистите му показват страница от сайта на самия център, в която е споменато за „партньорско споразумение“ с петербургската фирма, говорителят признава за „исторически професионални контакти“. Той отбелязва, че центърът е „започнал преглед на архивните маркетингови материали“, за да коригира „остаряло съдържание“. Официалното становище завършва с категорично отхвърляне на обвинението, че компанията използва или е използвала бивши членове на британския SAS или други западни специални сили за обучение на руснаци или на хора, които възнамеряват да воюват в Украйна на страната на Русия.

Две публични следи обаче заслужават отделно внимание. На промоционална страница за инструкторите си центърът е сложил снимка с емблемата на SAS, а преди половин година е публикувал в LinkedIn обява, през която търси „гражданин на Обединеното кралство“ със „силен оперативен опит и доказан инструкторски опит“. В нея се казва: „Понастоящем търсим опитен инструктор от SAS, който да се присъедини към екипа ни.“

В списъка на сайта фигурира и американски гражданин, който според своя публичен профил е служил 12 години в Командването за специални операции на Сухопътните войски на САЩ и в Националната гвардия на Тексас. Профилът му изброява парашутен курс и програма за подготовка на рейнджъри (1987), курс за операции в джунгла и подготовка за разузнавач-плувец (1988) и курс за далечно наблюдение (1990). The Telegraph не го назовава; профилът му е публично достъпен.

Тези следи сами по себе си не доказват, че бивш член на SAS реално е бил нает, нито че инструктори от западни държави са обучавали руски военнослужещи на българска територия от февруари 2022 г. насам. Те показват обаче, че центърът публично е търсил инструктор с опит в SAS, както и представя сред екипа си човек с опит в Силите за специални операции на САЩЩ.

Сред представители на SAS твърденията бяха посрещнати със скептицизъм. Няколко души от общността на полка споделиха пред The Telegraph, че подобна дейност би представлявала предателство спрямо основни ценности на елитната част. Неназован източник от високо ниво допълва, че не знае за ветерани, обучаващи руснаци: „SAS е малка общност и хората говорят. Ако някой правеше това, щяхме да знаем.“

Той оценява броя на ветераните от полка на около 5 000 души, срещу най-малко 25 000, които според него се представят за такива, защото „това стои добре в автобиографията им“. Фил Кампиън, бивш щаб-сержант от 22-ри полк на SAS, определя подобна дейност като неетична и допуска, че с нея би се заел само човек, който е „напълно отцепил се“ или е „движен от долара“.

Полковникът от резерва Дейвид Уайт отбелязва, че ветерани от специалните сили отдавна преминават към частния сектор за военно консултиране, но според него полкът не би проявил особено съчувствие спрямо ветеран, хванат да обучава руснаци. Британското министерство на отбраната отказва коментар по въпроси, свързани със специалните сили и разузнаването, и препраща към Закона за националната сигурност, който дава на службите и полицията инструменти „да откриват и осуетяват заплахи“.

The Telegraph припомня, че действащите законодателства на Австралия и Обединеното кралство забраниха на ветерани от специалните сили да използват собствената си подготовка, за да помагат на чужда държава. По данни на вестника меморандумът вече е предмет на разследване в ASIS, но източник, близък до случая, очаква резултатите да бъдат споделени с властите в Лондон и Вашингтон.

Една от хипотезите, които The Telegraph предлага за това търсене на подготовка извън Русия, е недостигът на хора и натискът върху руската система за попълване и обучение на войските. Според оценка на Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) руската армия е понесла най-малко 1,4 млн. убити, ранени и изчезнали от февруари 2022 г. до юни 2026 г., а цитираните западни оценки за броя на убитите достигат 500 000.

На 29 август западни официални лица заявиха пред The Guardian, че руската армия жертва средно по около 6 000 души месечно повече, отколкото успява да набере, при приблизително 1 000 новопостъпили дневно. The Telegraph допуска, че проблемите с подготовката на попълненията може да са подтикнали руски военнослужещи да търсят курсове извън страната, за да подобрят уменията си или да компенсират недостатъци в първоначалното си обучение.

Това обаче е хипотеза на редакцията на британския вестник. Меморандумът, поне във вида, представен от британското издание, не посочва нито един конкретен руски курсист, военна част или маршрут от учебния център към фронта.

В България твърденията засега остават без публична институционална реакция. До днес следобед нито една българска медия не е отразила случая, нито Държавна агенция „Национална сигурност“, нито Министерството на вътрешните работи, нито Министерството на отбраната са коментирали лагер, който на собствения си сайт се представя като лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение и като работещ с НАТО и ООН.

Именно българските институции могат да проверят на място най-съществения елемент от твърдението: кой е преминавал през полигона в Междене след февруари 2022 г. и с какви документи за самоличност.

Оценката в меморандума би получила значително по-силна подкрепа, ако разследването на ASIS посочи конкретни курсисти, дати или платежни следи, или ако българските служби установят руски граждани в регистрите на центъра. Обратно, тя би отслабнала, ако проверките не открият нищо отвъд разказите на австралийските източници и ако документацията за курсистите след 2022 г. не покаже нито един руски гражданин.

Руският посланик отдаде почит на Ратко Младич в Белград

🇷🇸⚰️🇷🇺 Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко оглави делегация на погребението на Ратко Младич в Белград в понеделник, 7 септември, и лично отдаде последна почит на отговорния за геноцида в Сребреница военнопрестъпник часове преди опелото. Сутринта той посети храма „Свети Лука“ в столичното предградие Видиковац, придружен от сътрудници и адвоката Горан Петрониевич, и изказа съболезнования на неговия син Дарко Младич и останалите негови близки. Присъствието му беше описано от Radio Free Europe/Radio Liberty, Balkan Insight и Al Jazeera, а кадри от него публикува сръбската агенция Танюг.

Позицията, представлявана от Боцан-Харченко в Белград, беше изложена писмено от Москва още в деня на смъртта. Младич почина на 27 август на 84-годишна възраст в ареста на ООН в Хага, където изтърпяваше доживотна присъда, наложена през 2017 г. Министерство на външните работи на Руската федерация изказа съболезнования на близките още на същия ден и възложи отговорността за смъртта му на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали, поел функциите на Международния трибунал за бивша Югославия след закриването му.

„Руската страна последователно посочваше, че процесът срещу Младич в Хага и условията на задържането му са съпроводени с пренебрежение към основните му права, включително правото на здраве и адекватна медицинска помощ“, гласи съобщението на сайта на министерството. Делото, според изявлението, „каквито и да са фактите, стоящи в основата му, се превърна в крещяща проява на двойни стандарти и антисръбски уклон на трибунала“.

Именно това уточнение за фактите по делото е показателно. С него Москва не влиза в спор с конкретните фактически констатации, върху които стъпва присъдата, а насочва своята атака към самата институция, към нейната безпристрастност, легитимност и начина, по който е третирала подсъдим. Това е ключова разлика: вместо спор за доказателствата Русия предлага спор за институцията, която ги е оценила.

Руското изявление характеризира последния отказ за освобождаване като „крайно нехуманно решение“ и назовава поименно председателят на Механизма Грасиела Гати Сантана. Младич беше в затворническата болница в Хага от 2024 г. По-късно през юни 2025 г. той беше прехвърлен на палиативни грижи и претърпя два инсулта на 10 април и 2 май.

Белград поиска Младич да бъде прехвърлен за лечение във Военномедицинска академия, но Гати Сантана отхвърли искането на 14 май с аргумента, че състоянието му е тежко вследствие на хронични заболявания, но не се наблюдава остро влошаване, което да оправдае неговото освобождаване по хуманитарни причини. На 22 август тя отхвърли и молбата на правната защита от 18 август, като вместо това прие, че затворникът получава необходимите медицински грижи и разширен режим на свиждания. Три дни по-късно сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич ѝ писа лично, позовавайки се на доклад на лекар в ареста, според който Младич е навлязъл в последната фаза от живота си. Генералът почина два дни след писмото.

Москва настояваше за неговото освобождаване и публично. На заседание на Съвета за сигурност на 12 май постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя призова Механизма да освободи Младич по хуманитарни причини и предупреди, че в противен случай ще носи отговорност за влошаването на здравето му. По време на дебата през юни руският представител определи последователния отказ като нехуманен и незаконен и заяви, че най-добрият вариант би бил всички осъдени да изтърпяват собствените си присъди в родните страни под съответен надзор. На същото заседание представителят на САЩ подкрепи постепенното закриване на Механизма, но по друга причина – според него разследванията трябва да бъдат прехвърлени към националните институции и прокуратури.

Русия описа Механизма като „де юре прекратил съществуването си“ на 1 юли. Срокът на мандата съгласно резолюция 2740 на Съвета за сигурност на ООН от 2024 г.  наистина изтичаше на 30 юни, но самият орган продължи да се произнася, включително с отказа от 22 август, който Москва посочи като доказателство за неговата вина.

Ковчегът с тялото на Младич беше изложен в катедралния храм „Свети Лука“ от 9:00 до 12:30 ч. Хиляди се стекоха пред църквата, някои с тениски с неговия образ или символика на Войската на Република Сръбска, която той командваше от 1992 до 1995 г. В 12:35 ч. сръбският патриарх Порфирий отслужи опелото, в което заяви, че името на осъдения ще остане „дълбоко вплетено в паметта и молитвите“ на по-голямата част от сръбския православен народ.

Военнослужещи изнесоха ковчега, покрит със знамената на Сърбия и Република Сръбска, а траурното шествие потегли към Топчидерското гробище. Там Младич беше погребан с троен залп от почетна гвардия на сръбската армия до дъщеря си Ана, която се самоубива през 1994 г. По време на самото шествие синът му Дарко носеше сабя и благодари на присъстващите за „великолепното изпращане“. „Благодаря ви, братя мои, че дойдохте да отсъдите дали баща ми е герой, или престъпник“, каза той.

Сърбия участва в поклонението в отсъствието на своя държавен глава. Присъстваха 6 действащи членове на кабинета: министърът на отбраната Братислав Гашич, министърът на правосъдието Ненад Вуйич, министърът на културата Никола Селакович, министърът на публичните инвестиции Дарко Глишич, министърът без портфейл Ненад Попович и министърът на труда и ветераните Милица Джурджевич Стаменковски.

Президентът Александър Вучич не присъства с аргумента, че е зает с посещението на узбекския президент Шавкат Мирзийоев в Белград, но неговият син Данило Вучич присъства. От Република Сръбска пристигнаха Милорад Додик и Желка Цвиянович, сръбската представителка в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. 4 автобуса докараха демобилизирани бойци от Баня Лука, а за всички желаещи да присъстват беше осигурен безплатен транспорт от Сърбия, Босна и Черна гора.

За семействата на убитите в Сребреница тази церемония имаше съвсем друго значение. Фазила Ефендич, председател на сдружението „Майки на Сребреница“, е загубила своите син, съпруг и 22 други роднини по време на геноцида през юли 1995 г. Пред Балканската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty тя заяви, че Младич е бил погребан, „сякаш е бил държавник“.

„Това е ужасно за мен. Но ето. Това е огледало на Сърбия, нека целият свят види“, призова Ефендич. Преди самата церемония сдружението предупреди, че тя „заплашва да се превърне в най-големия фашистки сбор в Европа през последните 70 години“, и призова Европейския съюз да реагира.

Трибуналът в Хага осъди Младич през 2017 г. по 10 от общо 11 повдигнати обвинение. Сред тях са геноцидът в Сребреница, където армията на Република Сръбска екзекутира над 8000 бошняшки мъже и момчета, пет престъпления срещу човечеството и четири нарушения на законите и обичаите на войната. В последните се включват тероризирането на цивилното население по време на 4-годишната обсада на Сараево с обстрел и снайперистки огън и вземането на военнослужещи на ООН за заложници. По второ обвинение за геноцид в други общини съдът го оправда.

Политическата цена дойде за по-малко от денонощие и ще бъде платена от Белград, не Москва. Външният министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович обяви, че свежда дипломатическите отношения със Сърбия до възможно най-ниското ниво и изтегля по-голямата част от персонала на посолството в Белград. Консулското обслужване ще бъде прехвърлено към Загреб, Подгорица и Нови Пазар.

„Ако можех, днес щях да прекъсна дипломатическите отношения със Сърбия. Каквото мога, ще направя, за да сведа връзките до абсолютния минимум“, каза Конакович. Това остава извън неговите правомощия, тъй като решение за пълно прекъсване може да бъде взето само от тричленното Председателство, където една от страните е Република Сръбска, която разполага с възможност за вето.

Три дни преди това еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени официалната си визита в Сърбия, след като неин правителствен самолет транспортира тялото на Младич от Хага, а военнослужещи свалиха от борда ковчега, покрит със сръбското знаме. Европейската комисия разпострани изявление по случая, че прославянето на военнопрестъпници и отричането на геноцид „противоречат на най-основните европейски ценности и нямат място в ЕС и страните кандидатки“. Хърватският външен министър Гордан Грлич Радман предупреди, че случилото се може да се отрази на преговорите на Сърбия за членство в блока.

Погребението се вписа в предизборния период в страната. В същия ден кабинетът на Джуро Мацут прие на извънредно заседание предложение за разпускане на Народната скупщина, което изпрати на Вучич, който от своя страна обяви, че най-късно на 9 или 10 септември ще насрочи парламентарни избори за 18 или 25 октомври. Конакович определи отсъствието му като страхливост и го обяви за „организатор, изпълнител и лично най-отговорният“ за случилото се.

За Русия политическата сметка от вчерашния ден е нулева. Москва не води преговори за членство, които да бъдат забавени, нито понася непосредствения удар по двустранните отношения между Белград и Сараево, а прекият разход се изчерпва с посещението на един посланик в една църква.

Онова, което остава за Москва, е риторичната рамка от 27 август, вече приложена към конкретен съдебен казус: двойни стандарти, антисръбски уклон, наказание, поставено над хуманността. Но този аргумент не се ограничава до един съд.

През 2016 г. Руската федерация се оттегли от учредителния договор на Международния наказателен съд, а на 17 март 2023 г. същият съд издаде заповед за задържане на президента Владимир Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца от окупираните територии на страната. Това е различна институция и съвсем друга юрисдикция от тази, която осъди Младич, но политическата остава същата: международното наказателно правосъдие следва политика, а не право.

Ако тази рамка се окаже полезна, е напълно възможно въпросните внушения да се появят в една или друга в рамките на руската аргументация по досието в Украйна.

Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

Ледоразбивачът „Адмирал Макаров“ гори за втори път по време на ремонт

🇷🇺🔥 Пожар обхвана румпелното отделение в кърмовата част на полярния ледоразбивач „Адмирал Макаров“, докато беше на кей в Кронщад за ремонт на главните двигатели на стойност близо 1 млрд. рубли. Това е вторият такъв инцидент на същия кораб за по-малко от две години и вторият, избухнал по време на ремонтни работи. Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация (МЧС) за Санкт Петербург получи сигнал в 14:20 ч. местно време на 5 септември за адрес ул. „Петровска“ №2 – територията на Кронщадския морски завод.

Огънят е тръгнал от румпелното отделение – помещението в кърмовата част на кораба, където се намира механизмът на кормилното устройство. Първоначално регионалното управление на МЧС докладва за площ на огнената стихия до 100 кв. метра, а окончателното съобщение я намали до 80. В потушаването участваха 52 огнеборци и 10 специализирани автомобила. Откритият огън беше овладян към 16:31 ч. и около два часа по-късно ведомството обяви пожара за напълно потушен – малко над 4 часа след подаване на сигнал. Няма пострадали. Причината не е официално оповестена, като прокуратурата започна проверка за спазването на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните работи.

На конкретния адрес се намира Кронщадския морски завод, но още същия ден предприятието заяви, че не участва в ремонтните дейности. Пресслужбата на Обединената корабостроителна корпорация съобщи, че заводът не е привлечен като изпълнител по проекта: кеят е отдаден под наем на петербургското дружество „Галеон“, което извършва ремонта. Дежурните служби на предприятието са подали самия сигнал до МЧС и са съдействали при гасенето.

„Галеон“ е основното производствено дружество в холдинга „АНКОН“ и посочва в своите дейности ремонта на ледоразбивачи, спасителни кораби и сондажни платформи. Кронщадският морски завод е акционерно дружество и от април 2016 г. е част от Обединената корабостроителна корпорация. Обслужва както военни, така и граждански кораби и по негови данни за последното десетилетие през него са преминали повече от 100 кораба и други плавателни съда годишно. Площадката се намира на остров Котлин, разположен на 30 км западно от центъра на Санкт Петербург.

Така в ремонта участват три отделни страни с различни роли: „Росморпорт“ като собственик на плавателен съд и възложител, „Галеон“ като изпълнител и наемател на кея и Кронщадски морски завод като собственик на инфраструктурата, без да взима пряко участие в ремонта. Предстоящата прокурорска проверка ще бъде насочена към спазване на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните дейности, не техническа оценка на щетите, нанесени от огнената стихия по кораба.

„Адмирал Макаров“ не е боен кораб. Той е цивилен ледоразбивач, собственост на федералното държавно унитарно предприятие „Росморпорт“, и носи името на вицеадмирал Степан Макаров, инициатора на първия в света арктически ледоразбивач. Черноморският флот разполага с фрегата от проект 11356Р със същото наименование, който беше поразен от украински дронове на пристанището в Новоросийск на 6 април 2026 г. Ледоразбивачът и фрегатата принадлежат към съвсем различни структури и действат в различни морета.

Ледоразбивачът е построен през 1975 г. по поръчка на Съветския съюз в хелзинкската корабостроителница на Wärtsilä по проект 1039. Той е вторият в серия от три кораба: „Ермак“ е построен през 1974 г., а „Красин“ през 1976 г. Има обща водоизместимост 20 247 тона и 134,84 метра дължина. Двигателната уредба развива 36 000 конски сили и му позволява да се движи непрекъснато през лед с дебелина до 1,5 метра със скорост два възела. Екипажът наброява 58 души.

Главните двигатели са Wärtsilä Sulzer 12ZH 40/48. Финландският производител напусна руския пазар през юли 2022 г. след продажбата на своето подразделение Wärtsilä Vostok на местния мениджмънт и обяви, че повече не носи отговорност за техническото обслужване на своето оборудване на територията на Руската федерация. „Росморпорт“ обяви ремонта на двигателите на търг през юли 2025 г. с начална стойност 996 млн. рубли и краен срок 30 ноември 2026 г. Работата се извършва в акваторията на Голямото пристанище на Санкт Петербург – с руски изпълнител и без участие на завода производител.

Ремонтът на главните двигатели не е единствен голям разход. През февруари 2026 г. „Росморпорт“ обяви отделна поръчка за около 165 млн. рубли за ремонт на помощните двигатели и спомагателното механично и електромеханично оборудване във връзка с периодичното освидетелстване от Руския морски регистър. Друга за около 214 млн. рубли е предвидена за подмяна на аварийно-предупредителната сигнализация – системата, която подава сигнал при отклонения в работата на корабните механизми.

Освидетелстването е периодична техническа проверка от класификационното общество. Без необходимото заключение корабът не може да получи документите, които му позволяват да излезе в море. Крайният срок и по двете поръчки е 23 декември 2026 г. Общата стойност на описаната модернизация и ремонт по кораб, построен преди половин век, надхвърля 1,3 млрд. рубли.

Мащабът на ремонта може да бъде обяснен с ролята, която плавателният съд трябва да поеме в Балтийско море. От самото начало „Адмирал Макаров“ е с пристанище на регистрация Владивосток. През 2017 г. той преминава към „Росморпорт“ и работи в Арктика. На 26 ноември 2025 г. предприятието го прехвърли от Арктическия към Северозападния басейнов филиал, където става 15-ият ледоразбивач и 55-ият плавателен съд в състава.

Задачата му е определена ясно: да води кораби през ледовете към руските морски пристанища в източната част на Финския залив по време на зимната навигация. Доковият ремонт вече е приключил – през май 2025 г. корпусът беше почистен и боядисан, конструкциите бяха проверени, а гребните винтове – ремонтирани. Пълното включване на „Адмирал Макаров“ в ледоразбивачната група на филиала обаче беше обвързано с приключването на регламентните работи, включително ремонта на главните двигатели.

Северозападният филиал обслужва Голямото пристанище на Санкт Петербург, Виборг, Висоцк, Приморск, Уст-Луга и Калининград. През зимната навигация 2024/2025 г. 13 негови ледоразбивача осигуриха транзита през ледовете на 1183 кораба. Приморск и Уст-Луга са големите износни пристанища по крайбрежието на Финския залив, а подходите към тях замръзват през зимата.

Целият флот от ледоразбивачи на „Росморпорт“ наброява 34 кораба. От тях 23 са линейни ледоразбивачи, способни да водят кораби през леда извън пристанищните акватории, докато останалите са пристанищни ледоразбивачи и влекачи с възможности на ледоразбивач.

Предишен пожар на борда на „Адмирал Макаров“ избухна на 26 ноември 2024 г. Тогава той се намираше на кей в Голямото пристанище на Санкт Петербург за ремонтни работи и се възпламени ацетиленова бутилка. Пострадали отново не бяха докладвани, а Северозападната транспортна прокуратура разпореди проверка за спазването на изискванията на законодателството за водния транспорт и на противопожарните правила.

Двата инцидента се случиха на разстояние от 21 месеца. И двата избухнаха по време на ремонтни работи и бяха последвани от дежурните проверки от прокуратурата, завършили без публично обявено окончателно заключение относно причините.

Какво точно е повредено при пожара от 5 септември, засега не е ясно. В румпелното отделение се намират кормилният механизъм, неговата хидравлика и свързаните кабелни трасета, а по график корабът трябва да бъде готов за зимната навигация.

Най-близкият проверим показател за последиците от пожара е ремонтният график. Срокът за ремонта на главните двигатели изтича на 30 ноември 2026 г. – само няколко седмици преди активното ледообразуване в източната част на Финския залив. Ако „Росморпорт“ успее да го спази, това няма да означава, че пожарът не е причинил достатъчни тежки щети, но ще покаже, че не са наложили съществено отлагане на основния ремонт. Ако срокът се измести или се появят нови ремонтни поръчки по кораба, това ще е ясен индикатор за по-сериозни щети, но само по себе си няма да доказва, че причината за забавянето е именно пожарът.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.