🇷🇺🤝🇰🇵 Руският министър на отбраната Андрей Белоусов пристигна на официална визита в Северна Корея в неделя, отбелязвайки второто посещение на висш руски представител в Пхенян в последните няколко дни – белег на продължаващото разширяване н военните и дипломатическите връзки между двете страни.
По-рано държавните медии в страната съобщиха, че Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Руската федерация и близък до президента Владимир Путин, също е пътувал до Пхенян, където е наблюдавал церемония по откриването на мемориал в чест на севернокорейските войски, загинали в битка срещу Украйна.
По време на посещението си Белоусов е наградил с медали севернокорейски войници, изпълнявали мисии на територията на Курска област, става ясно от официално съобщение на Министерството на отбраната. Освен това той взе участие в тържествени събития, включително откриването на музеен и мемориален комплекс в Пхенян, посветен на „героични подвизи“ на военнослужещи от Корейската народна армия в Украйна и Курск.
Отделно руският президент Владимир Путин изпрати съобщение лично до върховния лидер Ким Чен Ун по повод откриването на мемориала, се посочва в изявление на Кремъл. В него той благодари на Ким и въоръжените сили на страната за оказаната подкрепа в спирането на украинската офанзива в Курска област и изрази увереност, че двустранните връзки ще продължат да се укрепват.
Всичко това се случва в период на усилено двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян след срещата на върха през юни 2024 г. между лидерите на двете страни, на която подписаха всеобхватен пакт за стратегическо партньорство, включващ кауза за колективна отбрана. Двустранните отношения между двете страни се развиват бързо след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Все се по-изолирана от международната общност, Москва очаквано потърси по-тесни връзки с Пхенян.
Северна Корея изигра значителна роля в подкрепа на руските военни усилия. Близо 12 000 войници участваха в контраофанзива за изтласкването на украинските войски от Курска област през 2024 г. Медиите в Южна Корея съобщиха през февруари, че около 11 000 войници от КНДР остават разположени там.
Освен военното сътрудничество, Северна Корея участва с Китай и Иран в икономически дейности в окупираните територии на Украйна, става ясно от доклад, публикуван през март от Източна правозащитна група и Института за стратегически изследвания и сигурност.
Тези събития подчертават все по-кардиналното сближаване между Русия и Северна Корея в отговор на тежките международни санкции и политическа изолация на двете страни.
🇷🇺 Руските университети и колежи са се превърнали в основен канал за набиране на личен състав за Войските за безпилотни системи – нов род войски, създаден на 12 ноември 2025 г. по заповед на министъра на отбраната Андрей Белоусов.
Разследване на независимото руско издание „Вьорстка" документира над 200 „информационни срещи“ в 112 колежа и професионални училища и 91 университета из цялата страна, включително в учебни заведения на окупирани територии на Украйна. Кампанията е насочена към студенти с техническо образование, но обхваща и хуманитарни и медицински специалности.
Вербовчиците, военни служители и представители на университетските администрации, обещават договор с продължителност от една година и бонус 400 000 рубли при подписване, годишна заплата до 5,2 млн рубли в Москва, допълнителни плащания за унищожена вражеска техника и гаранция за запазване на студентския статус с възможност за дистанционно полагане на изпити.
„Няма да щурмувате на 100%, ще бъдете в безопасност“, твърдят вербовчици, докато показват бойни кадри с дронове.
Реалността обаче е различна. Според разследването обещанието за договорът за една година съществува само като приложение, докато базовият контракт е безсрочен по силата на указа за частична мобилизация. Студентите, които не преминат психологическия подбор, не се връщат в университета, а биват прехвърляни в пехотата или други бойни части. Близки на загинали оператори на дронове споделят, че те действат близо до предните линии и са основна цел за противника – в рязко противоречие с обещанията за безопасност.
„Вьорстка" документира системен натиск върху студенти в много учебни заведения. Вербовчици използват зимната изпитна сесия, за да се насочат към студенти с академични задължения. Във Воронежкия държавен университет по инженерни технологии студенти, застрашени с отчисляване заради неиздържани изпити, са получавали ултиматум:
„Имаш два варианта – или те отчисляват и отиваш в армията, или подписваш договор", с обещание за отпуск от една година и 2 милиона рубли при запазен студентски статус. Висшето училище по икономика (ВШЕ) в Москва е изпращало писма за отчисляване, в които едновременно се предлага алтернатива – едногодишна служба в безпилотните войски вместо изключване.
Управата на висшите учебни заведения участва активно в натиска. В РЕУ „Плеханов“ студенти са извеждани от лекции без обяснение и отвеждани в друга сграда, където ги очакват вербовчици. „Просто ни заведоха в друга сграда, без да кажат за какво става дума", разказва студент. Проректорът на университета лично се е срещал със студенти, позовавайки се на „заповед на ректора“ за задължителни лични 40-50 минутни срещи с разговори за записване. В московски колежи студенти са събирани под фалшив предлог за изпити, след което са подлагани на вербовъчни сесии.
Някои ръководители прибягват до открито унижение. Директорът на Новосибирския колеж по транспортни технологии Миря Кирсанова публично засрамила присъстващите: „Всички ли сте страхливци тук, страхувате се за живота си? Откъде дойде този страх?“
Деканът на Воронежкия държавен университет Алексей Скрипников е произнесъл „емоционално агресивна реч“, в която поставял под въпрос мъжествеността на студентите и описвал сцени с жестокости, за да мотивира записване, съобщава „Вьорстка".
Отделни университети работят с месечни квоти. Далекоизточният федерален университет във Владивосток е планирал набирането на 32 студенти месечно, Новосибирският педагогически университет – 109 души до април, а в РЕУ „Плеханов" груповите ръководители са получили инструкция да осигуряват по двама желаещи на месец, без указания как да постъпват при отказ.
Последствията за отказалите са реални. На студенти с академични задължения е отказвано издаването на направления за повторно явяване на изпити – де факто блокиране на академичния им път. В същото време не всички преподаватели подкрепят натиска: една университетска служителка от Южна Русия, натоварена да промотира записването, вместо това предупредила студентите: „Не подписвайте нищо, това е смърт и ужас."
Особено тревожно е какво се случва с тези, които все пак подпишат. Студенти от ВШЕ, на които е обещано уволнение след една година, на практика подписват стандартни военни договори, които не могат да бъдат прекратени по силата на указа за частична мобилизация, съобщава The Moscow Times. Част от записалите се за безпилотните войски са изпратени да служат в редовната пехота, вместо като оператори на дронове.
Според разследване на iStories, Министерството на отбраната планира набирането на 80 000 души за ВБС до края на годината, докато по-амбициозни оценки да говорят за целеви състав от 165 000 души. Министър Белоусов заяви през декември, че формирането на рода войски ще бъде „завършено" през 2026 г.
The War Zone отбелязва, че създаването на отделен род войски за безпилотни системи отразява централната роля, която дроновете са придобили на бойното поле в Украйна – конфликт, в който и двете страни използват безпилотни апарати в безпрецедентен мащаб. Само през март Русия изстреля над 1 000 дрона в рамките на един ден по цели в украинския тил – най-масираната подобна атака от началото на войната. Малки дронове с изглед от първо лице (FPV) за поразяване на пехота и техника по фронтовата линия се използват в хиляди ежедневно.
Кампанията по вербуване на студенти разкрива дълбок проблем с набирането на личен състав в руската армия. Четири години след началото на пълномащабната инвазия Москва продължава да търси начини да попълва редиците си, без да прибягва до нова вълна на официална мобилизация – ход, носещ политически риск, поради което засега е избягван от Кремъл.
🇷🇺 Депутатът от Държавната дума Андрей Гурульов заяви пред местни медии, че на армията ѝ липсват нужните средства за противовъздушна отбрана, за да създаде непрекъснат щит срещу кампанията на Украйна за нанасяне на удари в дълбочина.
В отговор на предупреждения, направени от ръководителя на Съвета за сигурност Сергей Шойгу, че ударите на украинските дронове вече могат да достигнат отвъд Урал, Гурульов директно заяви, че силите са твърде разпръснати, за да покрият всичко.
Вместо цялостна отбрана, командирите са принудени избирателно да защитават само големите градове, регионалните столици и критичната инфраструктура като електрически централи, военно производство и ключови мостове, отбелязва The Moscow Times.
Признанието идва в момент, когато украинските удари по руския горивно-енергиен комплекс продължават да ескалират. По данни на Министерство на отбраната на Руската федерация, украинските дронове, които са били изстреляни в руското въздушно пространство, са скочили до близо 4300 на месечно към декември.
Въпреки че министърът на отбраната Андрей Белоусов наскоро обяви невероятните 97% успеваемост при прехващане на въздушни заплахи, Шойгу директно противоречи на официалния оптимизъм, твърдейки, че съвършенството на украинските дронове означава, че „нито един регион на Русия не може да се чувства в безопасност“.
Подчертавайки нарастващото отчаяние в руските военни среди, Сергей Хатилев, бивш командир на зенитно-ракетни войски, наскоро предложи въвеждането на „режим на тока“ в големите градове по модел на Втората световна война. Хатилев твърди, че потапянето на градските центрове в мрак през нощта и повсеместното заглушаване на радиочестотния спектър, е крайно необходимо за нарушаване на навигационните системи на украинските дронове.
Руското военно ръководство изпитва безпрецедентни трудности да поддържа кохерентен ПВО чадър над своята необятна територия, особено откакто украинските далекобойни удари се превърнаха в ежедневие през последните месеци.
След месеци на удари по рафинерии и заводи, Киев успешно проби в недосегаемото дотогава индустриално ядро отвъд Урал. В момента, докато Кремъл изтегля батареи от фронта, за да брани Москва и Екатеринбург, системното разрушаване на руския енергиен сектор вече е нанесло загуби за над 12 милиарда долара.
Въпреки твърденията за висок процент прехващания, неспособността за защита на стратегически активи в тила принуди Кремъл да обмисля отчаяни мерки като камиони с картечници и затъмнения на градовете, за да защити критичната инфраструктура.
🇷🇺 Следвайки примера на Украйна, Въоръжените сили на Руската федерация добавиха Сили за безпилотни системи като нов род войски, за да обедини способностите за водене на война с дронове, съобщи руското независимо издание ASTRA.
В публикация от сряда се посочва, че новият род войски включва напълно организирани полкове и подразделения под специална командна структура.
Ръководството и оперативната рамка са назначени, а заместник-командирът полковник Сергей Иштуганов заяви: „Продължава подсилването на наличните формирования и създаването на нови подразделения в Силите за безпилотни системи. Към тях се назначават оператори, инженери, техници и други специалисти.“
Този ход беше извършен близо година след директивата на руския президент Владимир Путин от декември 2024 г. за създаване на специализиран род войски за дронове. Тогава руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви, че новият род войски ще бъде изцяло оперативен до третото тримесечие на 2025 г.
Kyiv Post припомня, че Върховната рада на Украйна одобри предложението за създаване на Силите за безпилотни системи към ВСУ през септември 2024 г.
По-рано беше съобщено, че Москва планира да привлече около 210 000 военни за новите си сили за безпилотни системи не по-късно от до 2030 г.
🇷🇺 Министърът на отбраната на Руската федерация Андрей Белоусов е изразил недоволството си от чеченския батальон „Ахмат“, който по думите му показва нулева ефективност, съобщава INSIDER-T, позовавайки се на източник във военното ведомство.
Според него недоволството от резултатите на кадировци продължава да расте, защото в официални сводки тяхното представяне изглежда отлично, но в закритите доклади на Генералния щаб отрядът се нарежда сред подразделенията с най-ниска ефективност в зоната на активни бойни действия.
Във ведомството предполагат, че командирът на батальона Апти Алаудинов и чеченският президент Рамзан Кадиров имат свои собствени договорки с военните началници, заради които бойци от Ахмат и групата Аида не получават задачи в най-горещите участъци на фронта.
„Търпението на Белоусов се изчерпва: той смята, че батальон Ахмат създава единствено илюзия за участие в бойните действия и се използва от Кадиров предимно като пиар инструмент. В закритите доклади на генщаба вече се обсъжда варианта бойците да бъдат пренасочени към най-напрегнатите участъци на фронта или да бъде разгледано пълното закриване на батальона, което да е последвано от разпределяне на личния му състав към други части“, твърди изданието.
Причината за все по-сериозното недоволство са не само честото публикуване на провокативни видеа от зоната на бойните действия в Украйна, заради които кадировци са наричани „тикток армията“, но и реалните данни за ниската бойна ефективност. Въпреки минималните загуби, в министерството на отбраната са на мнение, че това не е резултат от професионализма на бойците, а на по-голямата част от времето им, прекарано на второстепенни позиции, далеч от ключовите настъпателни операции.
🇷🇺✈️ Въздушно-космическите сили на Руската федерация ще получат четири броя модернизирани стратегически бомбардировачи-ракетоносци Ту-160М, съобщи на 16 декември министърът на отбраната Андрей Белоусов, говорейки на заключителния съвет на ведомството.
„Следващата година ще продължим превъоръжаването на Ракетните войски със стратегическо предназначение с ракетен комплекс „Ярс“. Ще приемем четири стратегически ракетоносци Ту-160М в състава на ВВС. Ние ще осигурим включването на стратегическата ракетна подводница „Княз Пожарски“ в състава на ВМС“, заяви Андрей Белоусов.
Модернизацията на Ту-160М включва въвеждане на ново бордово радиоелектронно оборудване и двигатели. Подобренията са насочени към повишаване на бойната ефективност, разширяване на обхвата на задачите и подобряване на надеждността. Подробните спецификации на модернизациите не са публикувани, но според данните в открити източници е известно, че обсегът е увеличен с 2000 км, максималното излетно тегло на самолета е 275 тона, а бойното натоварване е 45 тона.
Ту-160М може да носи не по-малко от 12 крилати ракети Х-55 с обхват до 3000 км. в двете пускови установки в бомбения си отсек. Във въоръжението са включени и коригиращи бомби, включително в специално оборудване. Отбранителни експерти предполагат, че Ту-160М е способен да носи до 24 крилати ракети в пускови установки барабанен или револверен тип като X-555, X-101, X-15 и X-55.
На 23 февруари 2024 г. руският президент Владимир Путин заяви в поздравление по случай Деня на защитника на отечеството, че „само онзи ден в Казан на въоръжените сили са прехвърлени четири ракетоносеца Ту-160М“.
Няколко дни по-рано по време на разширено заседание на колегията на Министерство на отбраната тогавашният министър Сергей Шойгу съобщи, че „завършва доставката на четири стратегически ракетоносеца Ту-160М за авиацията на стратегическите ядрени сили“.
🇷🇺🤝🇰🇵 Руският министър на отбраната Андрей Белоусов пристигна в Северна Корея в петък, съобщават държавните информационни агенции на Кремъл, позовавайки се на съобщения от руското военно ведомство.
По време на официалното си посещение в Пхенян той ще проведе разговори с редица служители от военно-политическото ръководство на страната, се посочва в изявлението без да бъдат предоставени повече подробности.
На международното летище Сунан, разположено в предградията на Пхенян, се състоя официална церемония по посрещане на руската делегация с участието на почетен караул от Корейската народна армия.
В подножието на стълбите на самолета ръководителят на руската отбранителна делегация беше посрещнат от министъра на отбраната на Северна Корея генерал от армията Но Куанг Чол.
През юни двете страни подписаха „Договор за всеобхватно стратегическо партньорство“. Съгласно член 4 от споразумението, ако една от страните е обект на въоръжена агресия от държава или група държави и се окаже в състояние на конфликт, другата страна незабавно предоставя военна и друга помощ „с всички налични средства в съответствие с член 51 от Хартата на ООН и законодателството на двете страни“.
Съединените щати и Южна Корея обвиняват Пхенян за това, че изпрати повече от 10 000 войници, за да помогнат на руската инвазия в Украйна, като експерти твърдят, че сред основните мотиви за предоставяне на помощта от страна на Ким Чен Ун е желанието му в замяна да придобие модерни технологии и боен опит за своите въоръжени сили.
🇷🇺☎️🇺🇸 Русия е имала подозрения, че Украйна планира да атакува руския парад за Деня на военноморските сили, който беше посетен от президента Владимир Путин миналия месец, поради което се е свързала с Вашингтон, за да изрази своите опасения.
Това съобщи руската държавна телевизия, допълвайки, че подробностите са държавна тайна и няма да бъдат предоставени. Украинското външно министерство не отговори веднага на искане за коментар по темата.
Докладът цитира думите на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, че руските опасения относно предполагаемата атака са били толкова големи, че се е наложило министърът на отбраната на Русия Андрей Белоусов да се свърже със своя американски колега Лойд Остин.
New York Times съобщи, че на 12 юли Остин е приел обаждане от Белоусов за тайна украинска операция, планирана срещу Русия, за която Москва е смятала, че има благословията на САЩ.
Изданието цитира две неназовани американски официални лица, които твърдят, че служители на Пентагона са били изненадани от руското обвинение и не са знаели за съществуването на подобен заговор.
Все пак опасенията на Русия са били приети достатъчно сериозно от Вашингтон, за да се свърже с Киев и да предупреди, че подобна операция не бива да бъде извършвана.
Сателитно изображение на авиобаза Мариновка, показващо наскоро изградените хангари.
📸 Снимка: X/Google Maps
🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският министър на отбраната Андрей Белоусов проведе поредната си среща с руски журналисти, съобщи военният кореспондент на Комсомолская правда Александър Коц в публикация за своя Telegram канал.
По време на срещата бяха обсъдени актуални проблеми и въпроси, свързани със състоянието и функционирането на руската армия.
Белоусов е отбелязал, че въз основа на резултатите от последното съвещание е изготвен списък от 21 точки, съдържащ с инструкции относно най-належащите проблеми, пред които е изправена руската армия. Освен това, ръководителят на отбраната е описал мерките, предприети в отговор на предишни дискусии и планове за справяне с нови въпроси, повдигнати от журналисти. По този начин списъкът с инструкции ще бъде допълнен въз основа на новия диалог.
Един от ключовите въпроси, повдигнати на срещата, беше изграждането на укрития за самолети на руските летища. В момента повечето летища на територията на Руската федерация не притежават такива, което значително увеличава шансовете за успех на противника при извършване на ракетни или безпилотни удари.
Украинската армия многократно е атакувала бойни самолети на руските въздушно-космически сили, разположени на военни летища в пограничните области, най-често използвайки армейската тактическа ракетна система (ATACMS), заредена с касетъчни боеприпаси.
В отговор на това предизвикателство министърът на отбраната увери, че вече има изготвен график за изграждането на защитни укрития на военните летища. Белоусов обаче не съобщи никакви подробности, включително свързани със срока на строителството.
🇷🇺🤝🇺🇸 Министърът на отбраната на Руската федерация Андрей Белоусов е провел разговор по телефона със своя американски колега Лойд Остин в петък, отбелязвайки втория подобен разговор между двамата от назначаването на Белоусов в средата на май, съобщава ТАСС.
Обсъден е бил въпросът за намаляване на риска от възможна ескалация, съобщи руското военно ведомство.
„На 12 юли 2024 г. по инициатива на руската страна се състоя телефонен разговор между министъра на отбраната на Русия Андрей Белоусов и министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин. Беше обсъден въпросът за предотвратяване на заплахи за сигурността и намаляване на риска от възможна ескалация“, съобщи руското военно ведомство.
Припомняме, че в края на юни Остин разговаря с руски министър на отбраната за първи път от март 2023 г.
Пентагонът заяви тогава, че Украйна сама избира целите си, след като Кремъл директно обвини Съединените щати за атака срещу Крим, която според тях е била извършена с доставени от САЩ ракети ATACMS и е убила най-малко четирима души и ранила 151.
Москва няма никакви съмнения относно участието на Вашингтон в атаката срещу Севастопол, заяви по-рано руското външно министерство.
Също така, около срещата на НАТО в четвъртък Русия повтори позицията си за Украйна - готова на преговори, но не я пуска в НАТО.
„Никога не сме отказвали диалог, но трябва да разберем за какво преговаряме“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, запитан за възможността Русия да бъде поканена на втора конференция за Украйна, цитиран от BBC. „От самото начало казахме, че за нас разширяването на НАТО на територията на Украйна е неприемливо, неприемлива заплаха за нашето съществуване, за нашата сигурност", добави Песков.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин по време на изказване на срещата на виртуалната контактна група по отбраната на Украйна в Пентагона, Вашингтон, 22 ноември 2023 г.
📸 Снимка: Cliff Owen / AP Photo
🇷🇺🤝🇺🇸 Ръководителите на отбраната на САЩ и Русия разговаряха по телефона във вторник за първи път от повече от година, като двете страни дадоха доста различни версии за проведения разговор.
Пентагонът съобщи, че министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и руският министър на отбраната Андрей Белоусов са обсъдили важността на отворените линии за комуникация.
Остин инициира разговора и това беше първото подобно обаждане от март 2023 г. насам, заяви пред репортери говорителят на Пентагона генерал-майор от военновъздушните сили Патрик Райдър.
Руското министерство на отбраната отбеляза, че Белоусов е предупредил Остин за опасностите от продължаващите доставки на оръжие от САЩ за Украйна в продължаващия 28 месеца конфликт с Русия.
„Белоусов посочи опасността от по-нататъшна ескалация на ситуацията чрез продължаване на доставките на американски оръжия за украинските въоръжени сили“, се казва в изявлението на министерството, публикувано в платформата Telegram.
Руската инвазия в Украйна и последвалото анексиране на четири украински области доведоха отношенията между Москва и Вашингтон до критично ниска точка, невиждана от Кубинската ракетна криза през 1962 г.
В последното от поредица обвинения, Москва заяви, че САЩ са отговорни за украинската атака срещу окупирания от Русия Севастопол, извършена с доставените от Вашингтон балистични ракети ATACMS и довела до смъртта на четирима цивилни.
Доставките на американски оръжия за Украйна бяха възобновени през април, след като Конгреса на САЩ одобри пакет от военна помощ на стойност 61 милиарда долара. Вашингтон неведнъж заяви, че застава плътно зад исканията на Киев руските войски да напуснат Украйна, с което да бъдат възстановени постсъветските граници на страната от 1991 г.
В последния подобен разговор с бившия вече министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу, министърът на отбраната Остин сподели, че е обсъдил рисковото поведение на руски пилоти на изтребители, причинило падането на американски дрон в Черно море близо до Украйна.
📸 Снимка: Alexei Nikolsky/Russian Presidential Press and Information Office
🇷🇺 Андрей Ремович Белоусов, който беше избран от Путин за министър на отбраната, е руски икономист и политик, заемал постовете на заместник министър-председател, икономически помощник на президента и министър на икономическото развитие на Руската федерация.
Белоусов е роден в Москва на 17 март 1959 г. Учи икономика в Московския държавен университет и се дипломира с отличие през 1981 г.
От 1981 до 1986 г. Белоусов е стажант-изследовател, а след това младши научен сътрудник в лабораторията за симулация на системи човек-машина на Централния икономико-математически институт.
От 1991 до 2006 г. е ръководител на лаборатория в Института за икономическо прогнозиране на Руската академия на науките.
Заема позицията външен съветник на министър-председателя от 2000 до 2006 г.
От 2006 до 2008 г. Белоусов е заместник-министър на икономическото развитие и търговията.
От 2008 г. до 2012 г. е директор на финансово-икономическия отдел в кабинета на руския министър-председател.
Белоусов притежава федерален държавен граждански чин на действащ държавен съветник на Руската федерация 1 клас.
На 21 май 2012 г. е назначен за министър на икономическото развитие в кабинета, ръководен от министър-председателя Димитри Медведев, като на този пост наследява Елвира Набиулина.
На 24 юни 2013 г. той е назначен за помощник на президента Путин по икономическите въпроси.
На 21 януари 2020 г. е назначен за първи вицепремиер на Русия в кабинета на Михаил Мишустин.
От 30 април до 19 май 2020 г. е назначен от Владимир Путин за изпълняващ длъжността министър-председател на Русия, временно замествайки Михаил Мишустин, след като последният беше диагностициран с коронавирус.
Според американското издание Politico той е един от възможните наследници на Путин.
През 2022 г. Европейският съюз наложи санкции на Белоусов във връзка с руската инвазия в Украйна, последван от САЩ, Япония и Нова Зеландия.
На 12 май 2024 г. Белоусов беше назначен от Владимир Путин за министър на отбраната, заменяйки Сергей Шойгу, в сила от 14 май 2024 г.
