Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Тръмп напусна Анкара тайно, а Air Force One излетя като примамка

🇺🇸✈️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е бил на борда на самолета, с който беше представено публично, че отлита от Анкара на 8 юли вечерта. Броени минути след като камерите го заснеха да се качва по стълбата на стария президентски Boeing 747, Тръмп е изведен през врата от другата страна на фюзелажа с помощта на кетъринг камион и прехвърлен на по-малък C-32A – военна модификация на Boeing 757. Големият самолет излетя без него, а по време на полета си през половин Европа получи позивната на президентския борд, докато на борда му се намираха журналисти и част от персонала на Белия дом. Операцията бе разкрита от The Washington Post на 10 август въз основа на материали, прегледани от изданието, източник от Белия дом и второ лице, запознато с пътуването на президента.

Поводът е конкретна заплаха за покушение, свързана с Иран. Прехвърлянето става в нощта на подновените мащабни американски удари по иранска територия – Исламабадският меморандум от 17 юни окончателно рухна на 7 юли, а през следващите две денонощия силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) поразиха десетки цели по южното крайбрежие на Ислямската република. Турция, домакин на срещата на върха на НАТО, споделя обща граница с Иран, чиято дължина възлиза на 534 км. The New York Times и CBS News съобщиха поотделно през юли, че разузнаването е предупредило за конкретен заговор срещу Тръмп или самолета му. Източникът на The Washington Post определя предприетата мярка именно като операция за заблуда.

Механиката на операцията е пресъздадена по кадри от самото летище и разказ на американски служител, говорил пред изданието. Катарският Boeing 747-8, определен за нов президентски самолет, отлита първи рано вечерта. Тръмп пристига с лимузина по здрач, изкачва стълбата към стария синьо-бял президентски 747 и маха към пистата. От другата страна на фюзелажа чака кетъринг камион, чийто контейнер е повдигнат хидравлично до нивото на вратата – превозно средство от типа, използван обичайно за товарене на храна и консумативи преди полет. Докато представители на пресата се качват откъм опашката, Тръмп и няколко от неговите сътрудници преминават в контейнера. Мъж с костюм влиза в кабината на камиона, платформата се спуска и превозното средство потегля към паркирания наблизо C-32A. За около 40 секунди камионът е извън кадър, когато камерата панорамира встрани. Малко по-късно човек с костюм слиза от кабината и се изкачва по стълбата на по-малкия самолет. Министърът на отбраната Пийт Хегсет се качва на същия борд отделно, по външна стълба, така че полетът да изглежда рутинен.

Позивните допълват реконструкцията. Катарският 747-8 лети до британската база Милдънхол като SAM 33 и каца в 18:26 ч. местно време. C-32A излита с неясната позивна Reach 18, обичайна за военно-транспортни полети, а системите, които биха позволили лесното проследяване, са изключени. Авиационният наблюдател Thenewarea51 отбелязва пристигането му в Обединеното кралство и посочва точно тази аномалия в същата нощ. Старият президентски 747 първо се появява на радарите край Истанбул без позивна, а по средата на полета получава обозначение AF1, въпреки че Тръмп не е на борда. Машината каца в Милдънхол в 22:29 ч. – няколко минути след C-32A. В 22:56 ч. Тръмп слиза по външната стълба на стария президентски 747 пред камерите, поздравява американски военнослужещи и се качва на катарския самолет за Вашингтон в 23:01 ч.

Официалната версия остана друга. Още преди излитането Тръмп обяви в социалните мрежи, че ще вземе бившия Air Force One „за старите времена“, а новият самолет ще отиде до Обединеното кралство, за да бъде видян от разположените там американски военнослужещи. Според изявление на Белия дом от същата нощ, държавният глава е кацнал в британската база с бившия Air Force One, и е придружено със снимка на стария самолет. Директорът по комуникациите Стивън Чънг не оспори информацията за операцията, а защити пред The Washington Post подаръка от Доха: новият Air Force One е съвременна машина с високо ниво на защитни мерки, а срещу враговете Вашингтон използва всеки наличен инструмент, казва тойн. Пентагонът препрати въпросите към Белия дом, а Сикрет Сървис не отговори на запитването.

В самолета-примамка журналистите получиха указание да спуснат щорите на прозорците. Докладът на журналистическия пул от нощта описва полета като преминал без инциденти и без визити в отделението на пресата. По-късно, вече по време на полета към Вашингтон, когато този път реално пътуват заедно с Тръмп, репортерите го попитаха защо е било дадено това разпореждане. Президентът отговори, че вероятно са на опасен полет заради мръсниците, с които се налага да си имат работа, добави, че е под постоянна заплаха и стои под номер едно в списъка на Иран, и завърши: „Но ако аз си отида, и вие си отивате. Нали?“ После им подхвърли, че някой ден може да поискат да сменят професията. За операцията по заблуда от няколко часа по-рано не спомена нищо.

Освен това катарският самолет е част от обяснението защо подобна подмяна изобщо е възможна. През юли The New York Times съобщи, че преоборудваната за около 400 милиона долара машина е лишена от част от защитните системи на традиционните президентски самолети, включително противоракетни. Белият дом отговори с призовки до четирима журналисти на изданието – федерални агенти им ги връчиха на прага на домовете им – в рамките на разследване за неоторизирано разгласяване на секретна информация. Същите призовки впоследствие бяха оттеглени, след като Министерство на правосъдието призна пропуски. Самият Тръмп заяви след пътуването, че самолетът предстои да премине през допълнителни подобрения.

Използването на самолет-примамка има прецеденти в миналото. През март 2000 г. Бил Клинтън пристигна в Ислямабад с обикновен бял самолет, следвал синьо-белия президентски 747, използван като примамка, и слезе от него пред камерите, с което сам разкри къде всъщност е бил. Бивш американски служител посочва пред изданието и други случаи през последните 30 години, когато президентският джъмбо джет е служил като примамка заради сериозна заплаха или полет към опасно място. След атентатите от 11 септември 2001 г. администрацията на Джордж Буш дълги часове не съобщи къде се намира президентът, но не твърдеше, че той е на друго място, и още в рамките на деня разкри, че е бил откаран във военен обект в Небраска. Роналд Роу-младши, бивш изпълняващ длъжността директор на Тайните служби, защитава самия принцип: обществото трябва да знае какво прави президентът, но не и с какви методи го защитават.

Новото в случая от 8 юли не е използването на примамка, а изричното невярно твърдение. Белият дом не просто премълча местонахождението на президента, а посочи друг самолет и подкрепи твърдението със снимка, докато акредитираната преса, чиято роля е да наблюдава президентските пътувания от името на обществеността, летеше като неволно прикритие за маршрут, който самата администрация смяташе за обект на планирано нападение. В продължение на часове реалното място на върховния главнокомандващ остана скрито и от голяма част от собствената му администрация. Седмици по-късно все още не може да стане ясно докъде е достигнала информацията за операцията по институционалната верига.

Най-основателното възражение срещу подобна критика е, че мярката е свършила работа: нападение така и не последва, а президентският самолет е едновременно една от най-сигурните и разпознаваемите машини в авиационния парк на САЩ, което превръща подмяната в рационален ход. Това обяснява необходимостта от прикритие, но не и невярното публично твърдение. Операцията щеше да бъде също толкова ефективна, ако Белият дом просто беше премълчал маршрута, както направи администрацията на Буш през 2001 г. Разликата между двете е избор, не оперативна необходимост.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.

Взривиха автомобила на директора на „Уралдронзавод“ край Екатеринбург

🇷🇺💥🚗 Автомобилът на Владимир Ткачук, основател и главен директор на „Уралдронзавод“, беше взривен късно снощи в село Болшой Исток, южно от Екатеринбург. Ткачук оцеля, но беше настанен в реанимация в тежко състояние. Следствието образува производство за опит за убийство, извършено по общоопасен начин. Предприятието на Ткачук произвежда FPV дрона „Упир“ – един от най-широко използваните руски ударни безпилотни апарати, управлявани с изглед от първо лице.

„Чу се силен взрив“ преди огъня, разказва жител на селището пред местното издание Е1, което публикува двата материала за инцидента на 5 август. Кадри от мястото показват горяща кола и стълб черен дим между дърветата; на аудиозаписа към едно от видеата се чува минувач, който казва, че там явно се е взривила машина. На мястото работиха спасителни екипи и служители на реда. Органите на реда отказаха коментар, като се позоваха на члена от наказателно-процесуалния кодекс, който забранява разгласяването на данни от предварително следствие. Отговорност за нападението не е поета от никого, а руската страна не е назовала версия.

Болшой Исток е градче с под 10 000 жители в Сисертски общински окръг на Свердловска област, което се намира на двата бряга на река Исет между Арамил и микрорайон Химмаш на Екатеринбург. Формално то се намира извън чертите на областния център, но влиза в неговата агломерация и е на 10 км от южния ѝ край. Самото предприятие е регистрирано на друг адрес, в промишлената зона на Полевски тракт в областния център, където се пренесе през ноември миналата година от жилищна сграда в Академическия район.

Ткачук е човекът, който създава „Упир“ и дълго беше известен само с това. През 2022 г. работи като индивидуален предприемач в подбора на персонал; идеята за евтин ударен дрон му хрумва през есента, след мобилизацията, когато приятели от фронта го молят за апарати. Замисълът е технически прост и точно затова възпроизводим: сглобяем квадрокоптер, който носи съветски ръчни противотанкови гранати от типа ПГ-7ВЛ и РКГ-3М, каквито в складовете има в изобилие. Екипът се събира от екатеринбургски състезатели по дронови надпревари, а парите идват от дарения на абонати на едри руски военни телеграм канали и на военните кореспонденти Александър Коц и Евгений Подубни.

От пролетта на 2023 г. дронът се използва на фронта, а по думите на самия Ткачук през същото лято „Упир“ поразява плавателни средства на Въоръжените сили на Украйна по река Днепър в района на Антоновския мост. Оттам употребата се разстила по цялата линия на съприкосновението. В неговото описание апаратът пробива тактическия контур и удря на дълбочина до 12 км, работи при валежи и маневрира в гориста местност с денивелация, а с него са поразявани всички класове западна бронетехника, доставена на украинската армия. Пред водещия Павел Зарубин той описа сметката на един такъв удар така: машинка за 60 000 рубли влиза в кърмата на „Ейбрамс“ и унищожава многомилионна бойна единица.

През септември 2023 г. е регистрирано дружеството „Уралдронзавод“, а през август 2024 г. екипът обявява собствен завод. Междувременно самият Ткачук минава от анонимност към пълна публичност. През 2023 г. се появява в стрийм на руски военен блогър, без да влезе в кадър, а на изложението „Армия-2023“ показва лицето си, но не и името; изданието „Важни истории“ го разкри по снимки и профили през август 2023 г. След това дава интервюта за RT и „Россия 1“, изказва се на форуми в Екатеринбург заедно с представители на президентското пълномощно представителство в Уралския федерален окръг и открива учебен център, който по негови думи изкарва по 30-ина оператори месечно.

Мащабът зад това лице се промени за две години. Приходите на „Уралдронзавод“ растат от 3,6 млн. рубли през 2023 г. до 438,5 млн. през 2024 г. и 6,16 млрд. през 2025 г. – 14 пъти за година, изчислиха анализатори на Seldon.Basis за „ФедералПрес“. Чистата печалба се качва от 86,3 млн. на 1,9 млрд. рубли, балансът стига 4,64 млрд., а щатът нараства от 18 души през 2024 г. до 110 през 2025 г. През февруари тази година Ткачук заяви пред журналисти на форум на „Единна Русия“, че министерство на отбраната ще вдигне договарянето многократно заради данните от бойната употреба на новата модификация „Упир-18“, носеща 10 кг мина.

Международните санкции засегнаха първо предприятието, а после и човека зад него. На 16 декември 2024 г. „Уралдронзавод“ влезе в 15-ия пакет ограничения на Европейския съюз, като официалният вестник на ЕС го определи като новосъздадена компания, възникнала като стартъп по време на войната, и назова изрично FPV дрона „Упир“. Две седмици по-рано указ на президена Володимир Зеленски наложи санкции върху 57 физически и 52 юридически лица от сферата на дроновете; сред юридическите попада „Уралдронзавод“, а сред физическите беше вписан именно Ткачук.

Шест дни преди Болшой Исток същият сценарий се разигра в Тула. През нощта срещу 29 юли неизвестен стрелец изчака Андрей Черезов на площадката пред апартамента му на улица „Михеева“ и стреля три пъти, след което избяга, докато жената на ранения отвори вратата. Черезов е основател, едноличен собственик и директор на „Руска лаборатория за въздушен транспорт“, която произвежда ударните FPV дронове „Овод“. Той оцеля с тежки рани, лежа в реанимация и състоянието му беше стабилизирано към 1 август. Компанията му влезе в 21-вия пакет санкции на ЕС шест дни преди покушението. Пресслужбата на предприятието заяви пред РИА Новости, че Черезов се намира под европейски, американски и украински санкции, а причината за нападението е работата му за фронта.

Свердловска област има собствена хронология по същата линия, само че досега тя свършваше при тайника. През септември 2024 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовка за взривяване на автомобил на ръководител на отбранително предприятие в областта; изпълнителят е ликвидиран при опит за задържане, а на мястото са иззети пистолет „Макаров“, радиоуправляем самоделен заряд и кореспонденция с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. На 3 март 2026 г. схемата се повтори в самия Екатеринбург: мъж, роден през 1985 г., изнесъл взривно устройство от тайник, за да го постави в колата на топ мениджър на завод от отбранителната сфера, и загинал на място, когато кураторът му го задействал дистанционно в момента на задържането. На местопроизшествието е намерен втори заряд, маскиран в корпус на външна батерия, заедно с фалшив паспорт и средства за връзка. Уралът присъства в чуждите епизоди като място, откъдето се набират изпълнители: през май 2026 г. осем души получиха присъди от 6-15 години за подготвяно през декември 2024 г. взривяване на автомобила на Генадий Девятов, заместник-директор на конструкторско бюро в Подмосковието, произвеждащо „Искандер“ и „Игла“, а четирима от осъдените са жители на Нижни Тагил.

И в двата публично известни епизода в рефуиба покушението срещу автомобил на ръководител на завод от сферата на военно-промишления комплекс беше прекъснато на етап пренасяне на заряда. Този път обаче не беше прекъснато.

Освен това регионът престана да бъде недостижим тил по въздух. На 25 април 2026 г. украински дронове за първи път стигнаха до Урал: един от тях се вряза в жилищна сграда на улица „Хохрякова“ в центъра на Екатеринбург, а шестима души пострадаха, предимно с леко натравяне от продуктите на горенето. На 25 юли областният губернатор Денис Паслер съобщи за отразена атака над Чкаловски район на града, където от паднали отломки пламна паркинг от 300 кв. метра до логистичния комплекс на Wildberries. Разстоянието, което дроновете изминаха дотук, надхвърля 1700 км, сочи оценка на украинския военен портал Militarnyi.

Успоредната поредица срещу хора в униформа е по-известна и по-стара. На 17 декември 2024 г. в Москва загинаха началникът на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощникът му от взривно устройство, привързано към електрическа тротинетка пред входа на жилищна сграда на Рязанския проспект; източник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви пред ББС, че това е нейна операция. На 25 април 2025 г. взрив на паркиран автомобил в Балашиха, Подмосковие, уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началника на Главното оперативно управление на Генералния щаб. На 22 декември 2025 г. в южната част на Москва загина началникът на управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб генерал-лейтенант Фанил Сарваров, чиято кола беше минирана отдолу на паркинг на улица „Ясенева“; Следственият комитет обяви, че проверява и версия за причастност на украинските служби. На 6 февруари 2026 г. беше прострелян първият заместник-началник на руското военно разузнаване генерал-лейтенант Владимир Алексеев, който оцеля.

Двамата пострадали през последната седмица не приличат на предишните мишени. Кирилов, Москалик, Сарваров и Алексеев са кадрови офицери с длъжности в йерархията. Черезов и Ткачук са предприемачи от частния бизнес, чиито предприятия израснаха извън държавната конструкторска система и именно затова трябваше да бъдат видими. Държавните бюра пазят главните си конструктори без имена и без лица; т.нар. народен военнопромишлен комплекс направи обратното по устройство, защото даренията изискват човек, към когото да се обръщат. Абонатите, финансирали първите „Упири“, получиха срещу парите познато лице, интервюта и присъствие на изложения. Същото това лице после влезе в санкционен списък с име, длъжност и предприятие.

Покушение в Тула срещу собственика на производителя на FPV-дроновете „Овод“

🇷🇺🎯 Андрей Черезов, собственик на „Русская лаборатория воздушного транспорта“, производител на FPV дронове „Овод“ за руската армия, беше прострелян от неизвестен нападател в 1:30 ч. през нощта на 29 юли на стълбището на четвъртия етаж пред апартамента си на улица „Михеева“ в Тула, докато отключва входната врата.

Съпругата му чула изстрелите, отворила и го намерила тежко ранен, след което веднага повикала спешна помощ, а стрелецът избягал от входа. Областното управление на Следствения комитет започна разследване на опит за убийство по чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, а областната прокуратура пое разследването под свой контрол. Официално състоянието на предприемача не се съобщава. Бизнес вестникът „Комерсант“ го определи като критично, а по данни на Telegram канала Mash изстрелите са били произведени от близко разстояние.

Черезов учреждава дружеството на 28 септември 2022 г. на ул. „Рязанска“ 3д в град Тула с уставен капитал от 20 000 рубли и остава негов директор и едноличен собственик. През 2023 г. компанията отчита 110 млн  рубли оборот при чиста печалба в размер на 6,7 млн рубли. Година по-късно той оглавява второ дружество, „Воздушный трактат“, регистрирано с идентичен предмет на дейност – научни изследвания и разработки в сферата на естествените и техническите науки. Според РИА Новости предприемачът има държавни отличия и участва лично в изпитания на своите дронове на фронта.

Продуктът, който направи компанията популярна, е FPV дронът „Овод“ заедно с модификациите „Овод-10“ и „Овод-Про“. Според производителя той вдига до 4 кг полезен товар, работи в условия на електронна война и носи камера, способна самостоятелно да засече и проследява целта, довеждайки удара докрай – дори в условия на прекъсната връзка с оператора. Както отбелязва местното издание „Тулска служба за новини“, компанията развива със собствени средства и комуникационни системи, автономен контрол и електронна борба, а през 2024 г. показа апарата на оръжейно изложение. Регламентът на Съвета на ЕС от 23 юли 2026 г. определя дружеството за разработчик и производител на дронове, сред които ударни такива, и включва документирано бойно приложение на „Овод“ при удари на групировка войски „Юг“ на руските въоръжени сили по украински позиции край Авдеевка на 4 юли 2023 г. с потвърден видеозапис.

Производството в Тула беше рекламирано публично още през лятото на 2023 г. На 13 август ръководителят на проектната група Андрей Иванов заяви пред РИА Новости, че площадката там произвежда 5000 апарата от семейството „Овод“ всеки месец и няма никакъв проблем този обем да бъде удвоен до 10 000 единици. Обявеното количество не се връзва с отчетността: 60 000 дрона годишно при оборот от 110 млн рубли дават под 2000 рубли на единица – сума, която не може да покрие дори комплектуващите за един дрон с изглед от първо лице (FPV). Разминаването говори за умишлено преувеличено число или производство, което се разпределя между повече от едно юридическо лицет; публично известните дружества на Черезов са две.

Държавните поръчки на компанията изглеждат скромни на този фон. През 2024 г. тя стана доставчик на безпилотни авиационни системи за Воронежкия държавен технически университет по два търга на обща стойност 29,7 млн рубли и трябваше да предаде 337 конструктора за мултироторни безпилотници и 17 комплекта за управление в тридесетдневен срок. И в двата случая „Русская лаборатория воздушного транспорта“ беше единственият кандидат, след като по-ранните процедури при същата начална цена бяха обявени за непроведени поради липса на заявки. Същата година Черезов получи националната награда „Патриот-2024“ в категорията „Гражданско единство“. „Представям индустрия, която започна активно да се развива в периода на СВО“, каза той на церемонията по цитат на Роспатриотцентр. „Колкото и мъка и трагедия да носи войната, тя винаги е двигател на технологичен растеж.“

Международните ограничения дойдоха на два етапа. На 30 октомври 2024 г. Службата за контрол върху чуждестранни активи към Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка на специално посочените лица с близо 275 други физически лица и организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс. На 23-24 юли 2026 г. беше добавен от Съвета на ЕС към двата режима на санкции срещу Руската федерация с регламенти 2026/1843 и 2026/1848, които възпроизвеждат данъчния номер, регистрационния адрес в Тула и служебния имейл company@ovod71.ru на фирмата. Шест дни делят европейското вписване от изстрелите на улица „Михеева“; нищо в известното досега не свързва двете.

Тулската компания влезе в списъка като част от много по-широк списък. 21-вия пакет санкции на ЕС добави 37 руски компании, производители на далекобойни дронове, и отделен блок срещу производители на БПЛА с изглед от първо лице (FPV), сред които конструкторско бюро „Гортензия“, научно-производствена фирма „Ротор“, специално конструкторско бюро „Пираня“ и „Экопром“ със серията Bekas. Секторът, преследван от тези мерки, е далеч по-голям от санкционните списъци: по разследване на The Insider в Русия работят поне 140 компании, чийто основен предмет на дейност е производството на дронове, заедно с 60 организации, които им доставят части, препродават апарати или обучават оператори. Производството остава зависимо от вноса. По изчисления на изданието двигателите формират 38% от стойността на вносните доставки на изследваните компании, контролери – 25%, акумулатори – 20%. Междувременно вносът на компоненти е нараснал почти три пъти, достигайки около 500 млн. долара.

Украинското военно разузнаване поддържа собствено публично досие на дружеството. В онлайн портала „Война и санкции“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) компанията попада в производителите на безпилотни системи, със своя данъчен номер, регистрационен адрес и изрично основание: производител на FPV-дронове „Овод“, използвани от руските въоръжени сили в Украйна, и разработчик на ретранслатори, позволяващи на оператора да управлява дроновете от укритие. Записът посочва, че безпилотниците могат да носят осколочни и осколочно-фугасни бойни глави със система за самонасочване. Справочникът отчита действащи ограничения, въведени от САЩ, ЕС и Украйна, а за свързано предприятие със същата продукция е вписано „Воздушный трактат“, т.е. второто дружество на Черезов.

Основната версия на следствието е професионалната дейност на Черезов, разработката и производството на дронове. По данни на Mash стрелецът е мъж на около 30-годишна възраст и около 70 кг, покрил лицето си с качулка, но заснет от камерите за наблюдение в секундите преди нападението. Същият канал допуска и друга хипотеза: че жертвата е сгрешена и изпълнителят е търсел друг бизнесмен със същото собствено име. Арестуван няма.

Ако версията за професионалната дейност бъде потвърдена, Тула ще е поредната точка в кратка, но плътна поредица. На 12 декември 2024 г. ГУР обяви, че в Подмосковието е убит Михаил Шацки, заместник главен конструктор и началник на отдела за програмно осигуряване в конструкторското бюро „Марс“, работил по модернизация на крилатата ракета Х-59 до Х-69 и разработката на дронове.

На 15 юли 2026 г. в Самара е убит Андрей Тисарев, ръководител на конструкторски отдел по топлофизика и газодинамика на авиационни двигатели в опитно-конструкторското бюро на „ОДК-Кузнецов“, намушкан на улица „Лукачева“; украински журналист приписа убийството на елементи на ГУР, официално потвърждение няма. В същия ден беше убит главният инженер на Запорожката АЕЦ Александър Яковлев, поразен от дрон в своя служебен автомобил, по сведения на ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов.

На 17 декември 2024 г. командващият войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговият помощник майор Иля Поликарпов бяха убити при взрив на самоделно устройство, поставено в тротинетка пред жилищна кооперация на Рязански проспект в Москва; Анонимен източник от Службата за сигурност на Украйна пое отговорност пред медиите още на същия ден. Опитите продължават и извън успешните случаи: на 9 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовката на два атентата срещу високопоставени военнослужещи от Министерство на отбраната.

Що се отнася до Тула, градът е един от първите центрове на руската военна промишленост. Тук се намира Конструкторско бюро по приборостроене (КБП), което разработва пистолетите Макаров, противотанковите ракети 9К135 „Корнет“, зенитно-ракетните комплекси „Панцир-С1“ и управляеми снаряди за артилерийски установки 2K25 „Краснопол“. През нощта на 15 юни 2026 г. украински дронове поразиха покрайнините на града и околните населени места, включително Маслово, като по преценка на украински медии една от целите е било именно предприятието там; загинаха хора, сред пострадалите имаше и малко дете. На 26 юни губернаторът Дмитрий Миляев съобщи за масирана атака, насочена към промишлено предприятие в областта.

Анализ: Иран погребва Хаменей под лозунга „Ще убием Тръмп“

🇮🇷🇺🇸 Огромен банер с призива „Kill Trump“ и обявена награда от 100 милиона долара за главата му придружиха шествието, с което Иран изпраща ликвидирания върховен лидер Али Хаменей. Днес ковчегът достигна последната си спирка: светилището на Имам Реза в Мешхед, родния му град в североизточната част на Ислямската република, след седмица държавни церемонии, преминали през Техеран, Ком и иракските Наджаф и Карбала.

По оценка на Financial Times между 12 и 15 милиона души са изпълнили улиците на Техеран в разгара на процесията; властите очакваха до 30 милиона за цялото погребение – една от най-масовите траурни церемонии в световната история.

Хаменей беше убит на 28 февруари, в първите минути на съвместна кампания за въздушни удари срещу режима, предприета от САЩ и Израел, която за седмици обезглави командната структура на Техеран и до голяма степен, но не изцяло, унищожи неговите конвенционални военни способности. Оттук и зарядът на цялото шествие: човекът, когото Иран полага днес в Мешхед, е убит от същата държава, чийто президент лозунгите по улиците сега поставят на мушка. Погребението не е само траур; то е първата масова сцена, на която режимът превежда загубата на своя лидер в програма за възмездие.

Грандиозният мащаб не е продукт на неподправената скръб на масите, а добре планиран и произведен резултат. Режимът осигури придвижване, храна и подслон на всички опечалени, организира церемонии в продължение на седем последователни дни през четири свещени за шиитския ислям градове - предпазна мярка, но и демонстрация на способност, чийто спомен е кървав: траурната церемония на генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. завърши с блъсканица, в която загинаха десетки. Този път властите взеха решение да разнесат тълпите във времето и пространството. Процесията в Наджаф събра 2,3 млн души, в Карбала – до 7 млн, според оценка на федералните власти в Багдад. В Техеран, Ком и Мешхед – засега не са уточнени, но също в порядъка на милиони. Самата способност да задвижиш подобна маса от хора през половин страна и границата с Ирак, в период на нова ескалация, е послание не по-малко от банерите над главите им.

Маршрутът през Ирак носи собствено послание. Ковчегът мина през Наджаф и Карбала – двата най-святи за шиитския ислям града – в период на засилен натиск от страна на новото правителство на Али ал-Зайди към милициите от иранската „Ос на съпротивата“ с настояване да сложат оръжие до края на септември. Милионните шествия на иракска земя, посрещнати от местни официални лица, показаха, че способността на Техеран да мобилизира иракски шиити е непокътната въпреки натиска на Багдад – тиха демонстрация, че влиянието на Ислямската република отвъд нейните граници надживява дори смъртта на човека, който дълго време беше негово олицетворение.

Иран посрещна десетки чуждестранни делегации, докато западните столици отсъстваха демонстративно. За режим, който току-що загуби може би най-значимата си фигура изобщо и отново се намира във война, самото присъствие на делегации от съюзници и поддръжници край ковчега е солиден аргумент, поднесен на вътрешната публика: властта не е изолирана и има кой да застане до нея.

Кадрите от процесията показват не толкова скръб, колкото организиран гняв. Над главите на тълпата се провеси чучело на Тръмп; върху билборд с образа му, прицелен с куршум в главата, полетяха камъни под надпис на персийски: „САЩ убиха баща ни. Няма да ви пуснем.“ Плакати показват вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на войната Пийт Хегсет и израелския премиер Бенямин Нетаняху в кръста на мерник, под думите „Ще се лее кръв.“ В надгробното слово ораторът Мохамад Расули призова открито за смъртта на Тръмп пред стотиците хиляди участници; поет от трибуната направи същото; консервативният вестник „Кейхан“ поиска обезглавяването на американския президент. Емоцията е автентична, но подредбата ѝ не е стихийна – банерите, плакатите, лозунгите за реванш са част от режисура, чиято цел е колкото да излее гнева, толкова и да го овладее и насочи.

Тъкмо затова цифрата на банера трябва да се чете като послание, не като бюджет. „100 милиона долара“ е максималистично число, откъснато от обективната реалност. Онлайн кампанията, захранвана от фатва на висши духовници за смъртта на Тръмп и Нетаняху, събра около 40 милиона долара обявени вноски към 9 юли; парламентарен законопроект предлага награда от 50 милиона евро, но още не е приет; духовник в провинция Западен Азербайджан обяви 100 милиарда томана – 1,14 милиона долара. Сумите варират и то в порядъци, което прави материалния стимул неясен, но така или иначе им е преди всичко да бъдат ясни в посланието си – че държавата легитимира убийството на американски президент като религиозен дълг. Именно преминаването от лозунга „Смърт на Америка“ към „Убийте Тръмп“ трансформира абстрактната враждебност в поръчка.

Опозиционно издание Iran International със седалище в Лондон – враждебно на режима – пусна материал под заглавие „пари, пропилени за шествие на празен ковчег“, според който церемониите на иракска земя са били изцяло символични, а тялото на Хаменей изобщо не е било в ковчега. За момента това твърдение не може да бъде потвърдено и носи ясния уклон на източник, чийто интерес е да представи погребението като скъпоструващ театър, но дори като непроверена теза то засяга някои обективни реалности. Хаменей загина при въздушен удар преди повече от четири месеца; ковчезите в процесията бяха закрити, покрити с ирански флагове; между смъртта и полагането му изминаха над 100 дни. Дали в ковчега изобщо е имало тленни останки, е въпрос, на който отвън няма отговор, но и такъв, който почти няма политическа тежест. Функцията на погребението не зависи от съдържанието на ковчега.

А тази функция личи най-ясно в един отсъстващ. Наследникът Моджтаба Хаменей, син на ликвидирания и негов правоприемник на начело на Иран – не се появи нито веднъж през седемте дни. Иранските власти настояват, че отсъствието му е резултат от мерки за сигурност във връзка с риска от покушение; неговото местонахождение остава неизвестно от 28 февруари насам. Издигането му е само по себе си деликатно: син да наследи баща си начело на държава, чиято революция навремето отхвърли монархията и властта по наследство, отваря стар въпрос за легитимността, който неговото отсъствие изостря още повече. Тук става ясен и по-дълбокият смисъл на масовата мобилизация. Погребение с 12–15 милиона по улиците е инструмент за пренасяне на легитимност към ръководство, което не може да покаже лицето си; скръбта по бащата запълва празнотата, оставена от невидимия син, а тълпата присъства там, където приемникът не смее – или не може. На стратегическо ниво това е основната работа на церемонията – не да изпрати мъртвия, а да сплоти живата власт около него.

Отвъд самото шествие стои фундаментален въпрос, който заканите поставят ребром. Ликвидирането на действащ върховен лидер е стъпка без ясен прецедент в съвременния сблъсък между двете държави; то премахна конкретен човек, но не и доктрината зад него, която вероятно се втвърди. Обезглавяването на върха обикновено се брани с логиката на възпирането: цената да посегнеш толкова високо би трябвало да смразява. Мешхед показва обратния ефект – вместо да смълчи Техеран, ударът превърна траурната процесия в трибуна, от която възмездието се прокламира не като преходна политика, а като религиозен дълг, наследен от следващия.

Заканите към Тръмп не са хрумване на деня, а кулминация на дългогодишно напрежение, започнало със смъртта на генерал Касем Солеймани, командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), ликвидиран от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.; оттогава отмъщението за него е трайна цел на иранските служби. През август 2022 г. американското правосъдие обвини Шахрам Поурсафи, член на IRGC, че се е опитал да уреди убийството на бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън срещу 300 000 долара, с бившия държавен секретар Майк Помпео като втора цел; Поурсафи бързал да приключи „преди годишнината от смъртта на Солеймани“ и остава на свобода в чужбина. През юли 2024 г. беше арестуван пакистанеца Асиф Мерчант, свързан с гвардейците, изпратен да наеме убийци за един от трима американски политици и официални лица; съдът го осъди за поръчково убийство и тероризъм, а главният прокурор Пам Бонди заяви, че той е „стъпил на американска земя с надеждата да убие президента Тръмп“. През ноември 2024 г. се разкри и планът на афганистанеца Фархад Шакери, инструктиран от гвардейците да приоритизира убийството на Тръмп преди изборите. Проследена в тази верига, поръчката от Мешхед не е разрив, а ескалация: онова, което доскоро се вършеше тайно, с посредници и правдоподобно отричане, сега се обявява открито, от трибуна, като религиозно и държавно санкциониран дълг.

Механизмът не е нов и за самата Република. През 1989 г. основателят ѝ аятолах Хомейни издаде фатва за смъртта на писателя Салман Рушди заради „Сатанински строфи“; иранска фондация обяви парична сума като награда към присъдата, която през годините растеше. Декретът надживя автора си с десетилетия и остана предимно реторичен – докато през август 2022 г. в Ню Йорк нападател не намушка и осакати Рушди. Прецедентът очертава точно риска на сегашната фатва срещу Тръмп: такива присъди рядко се изпълняват по поръчка и в срок, но създават траен разрешителен фон, в който след години отделен изпълнител може да превърне благословията в действие.

Отвъд траурния декор трайната промяна е именно това превръщане – от прикрито поръчково убийство в публична фатва с ценоразпис. Много вероятно е погребението да е замислено преди всичко като вътрешен инструмент: да сплоти разклатена след смъртта на Хаменей власт около невидим наследник и да прелее скръбта в мобилизиращо чувство за реванш, полезно на режим, който отново е във война. Наградата за главата на Тръмп при това остава по-скоро сигнал, отколкото оперативна заплаха – сумите са мъгляви и отчитани предимно от враждебни на Техеран източници, а историята показва, че реалните опити минаваха през тихи посредници, не през стомилионни банери. Но границата е тънка: държава, която публично освещава убийството на чужд държавен глава като богоугодно дело, снижава прага, под който отделен изпълнител може да реши да действа сам. Оценката би се изместила към оперативна заплаха, ако в следващите седмици изникне документиран нов заговор или арест, вързан именно с обявената по погребението награда; обратно – ако заканите останат на равнище реторика и дарителската кампания застине, потвърждава се разчитането им като сигнал за вътрешна употреба. Какво точно пристигна в Мешхед под иранските флагове, отвън няма как да се провери. Какво отпътува оттам – открита, санкционирана от държавата програма за възмездие срещу американския президент – се вижда съвсем ясно.

Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

САЩ и Израел обвиниха Израел в опит за убийство на израелския посланик в Мексико.

🇮🇱🇲🇽🇮🇷 САЩ и Израел обвиниха Иран в опит за убийство на израелския посланик в Мексико, като Техеран отхвърли твърдението като „голяма лъжа“, а мексиканското правителство заяви, че не е знаело за заговора.

Предполагаемият опит за атентат идва на фона на нова ескалация на напрежението между Израел и Иран, които взаимно нападнаха териториите си.

Израел съобщи, че властите в Мексико са се намесили, за да спрат покушението срещу посланика Ейнат Кранц-Нейгер, но по-късно мексиканското външно министерство отрече да е е получавало информация за предполагаемия инцидент.

Без да споменава изрично САЩ или Израел, Секретариатът по сигурност и защита на гражданите на Мексико, който ръководи разузнаването, заяви, че е отворен за „уважително и координирано сътрудничество, винаги в рамките на националния суверенитет, с всички агенции за сигурност, които го поискат“.

Попитана от местните медии за противоречивите изявления, посланикът Кранц-Нейгер обясни, че „не знае причините“ за отричането от страна на мексиканските власти.

„Тези, които действаха за неутрализиране на заплахата, бяха мексиканските служби за сигурност и разузнаване“, заяви тя пред Radio Formula.

В същото време иранското посолство в Мексико нарече предполагаемия заговор „огромна лъжа“.

„Целта е да се навреди на приятелските и исторически отношения между двете страни, което категорично отхвърляме“, написа посолството в X.

По традиция Мексико се стреми към политика на ненамеса и заема предпазлива позиция относно войната в Газа в сравнение с други страни от Латинска Америка с ляво управление.

Мексико подкрепи разследване на обвиненията във военни престъпления на израелската армия в Газа, но в същото време поддържа добри дипломатически отношения с Израел, установени преди десетилетия и останали до голяма степен приятелски.

Американски служител съобщи, че силите Ал-Кудс, елитен корпус на Революционната гвардия, е инициирал заговора в края на миналата година, а той е бил осуетен тази година.

Според твърденията заговорът включвал вербуване на оперативни лица от иранското посолство във Венецуела, чийто ляв президент Николас Мадуро има тактически съюз с Техеран.

„Това е поредният случай от дългото досие на глобално смъртоносно преследване на дипломати, журналисти, дисиденти и всеки несъгласен с тях – нещо, което трябва дълбоко да тревожи всяка страна с иранско присъствие“, заяви анонимният американски служител.

Предполагаемият план е трябвало да бъде осъществен след израелската атака от 1 април 2024 г. срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, който по това време беше близък съюзник на Техеран.

Атаката уби няколко висши офицери от Революционната гвардия и получи закани за отмъщение от страна на Техеран, който изстреля ракети и дронове срещу Израел.

Година по-късно Израел проведе много по-мащабна кампания на удари по Ислямската република, която отне живота на над 1000 души. САЩ, ключов съюзник на Израел, се включиха с нанасяне на въздушни удари по ключови обекти от спорната ядрена програма на Иран.

Близък до Тръмп консервативен активист беше прострелян в Юта.

🇺🇸 Консервативният активист Чарли Кърк е в критично състоние, след като беше прострелян докато дава реч по време на публично събитие в държавен университет в щата Юта, съобщават местни медии.

Близкият съюзник на президента Доналд Тръмп говори пред студенти в Университета Вали в град Орем, когато бяха чути изстрели. Онлайн бяха разпространени множество кадри, на които се вижда, че Кърк е прострелян във врата.

„Всички трябва да се молим за Чарли Кърк, който беше прострелян. Страхотен човек от всяка гледна точка. БОГ ДА ГО БЛАГОСЛОВИ!“, реагира Тръмп в своята платформа Truth Social

Кърк е съосновател на организацията Turning Point USA, промотираща консервативни идеи на ученици и студенти. Организацията и нейното политическо крило Turning Point Action са считани за ключов фактор в мобилизацията на младото население в подкрепа на Републиканската партия и по-конкретно Доналд Тръмп.

Малко преди убийството Кърк публикува снимки и видеа от събитието в социалните мрежи.

„Университетът на долината на Юта е изпълнен с ентусиазъм и готов за първата спирка от American Comeback Tour“, отбеляза той в Х.

Директорът на ФБР Каш Пател каза, че службите „следят внимателно“ ситуацията, като агенти са изпратени „на терен незабавно“. Главният прокурор на САЩ Пам Бонди съобщи, че ФБР и агенти на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви вече работят на място.

Заместник-главният прокурор Тод Бланш посочи, че министерството на правосъдието разследва активно инцидента, определяйки го като „безсмислен акт на насилие“.

„Молете се за Чарли Кърк – искрено добър човек и млад баща“, написа вицепрезидентът Джей Ди Ванс в Х минути след стрелбата.

„Следя внимателно ситуацията в Университета на долината на Юта. Моля, включете се към мен в молитва за Чарли Кърк и студентите, които са били там“, написа републиканският сенатор от Юта Майк Лий.

Колумбийският сенатор Мигел Урибе — потенциален кандидат за президент, прострелян в Богота

Хора участват в шествие в подкрепа на колумбийския сенатор Мигел Урибе Турбай от опозиционната партия „Демократичен център“, който беше прострелян по време на предизборно събитие, в Богота, Колумбия, 8 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Luisa Gonzalez

🇨🇴 Колумбийският сенатор и основен претендент за президентския пост Мигел Урибе беше прострелян вчера в Богота, съобщиха представители на местните власти и неговата партия, докато съпругата му сподели, че той се бори за живота си в болница.

39-годишният сенатор, който бе ранен по време на предизборно събитие в рамките на кампанията си за изборите през 2026 г. е член на консервативната опозиционна партия „Демократичен център“, основана от бившия президент Алваро Урибе. Двамата не са роднини.

Според изявление на партията, осъждащо нападението, сенаторът е провеждал публично събитие в парк в квартал Фонтибон в столицата, когато „въоръжени лица са го простреляли в гръб“. Партията определи атаката като сериозна, но не разкри допълнителни подробности за състоянието на Урибе.

Съпругата му, Мария Клаудия Тарасона, написа в акаунта на Урибе в X (бивш Twitter), че съпругът ѝ „се бори за живота си“.

Министърът на отбраната Педро Санчес заяви, че е задържан заподозрян за стрелбата и че властите разследват дали има и други замесени лица. Санчес е посетил болницата, където Урибе се лекува.

Правителството предлага награда от около 730 000 долара за информация по случая.

Президентството на Колумбия излезе с изявление, в което „категорично и решително“ осъжда нападението и призова за пълно разследване на случилото се.

Левият президент Густаво Петро изрази съчувствие към семейството на сенатора с послание в X: „Не знам как да облекча болката ви. Това е болката на загубена майка и на една родина.“

Очаква се Петро да направи изявление в събота вечер.

Американският държавен секретар Марко Рубио осъди „с най-остри думи“ опита за убийство на Урибе и обвини „провокативната реторика“ на Петро за ескалацията на насилието.

Урибе, който все още не е официално издигнат за кандидат-президент от своята партия, произхожда от влиятелно колумбийско семейство. Баща му е бил бизнесмен и синдикален лидер. Майка му — журналистката Даяна Турбай — беше отвлечена през 1990 г. от въоръжена групировка под командването на покойния наркобос Пабло Ескобар и беше убита по време на операция по спасяването ѝ през 1991 г.

Вече десетилетия Колумбия е въвлечена в конфликт между леви бунтовници, престъпни групи, произлезли от крайнодесни паравоенни формирования, и правителството.

Директорът на „Курганприбор“ е бил нападнат пред дома си

🇷🇺 Директорът на отбранителното предприятие „Курганприбор“ Андрей Кондратьев е бил нападнат пред дома си, съобщава URA.RU. Инцидентът се е разиграл късно снощи пред дома му в град Курган. По информация на източници от индустриалния сектор нападението е било планирано.

„Шофьорът докара Кондратьев пред входа на блока. Там неизвестен мъж го причакал и го ударил с чук. На място му беше оказана спешна медицинска помощ, което вероятно е спасило живота му“, сподели запознат на инцидента.

Според популярният канал Mash, нападението е извършено около 19:00 часа, когато Кондратьев се е прибирал от работното си място. Влизайки във входа на кооперацията той е нападнат от въоръжен мъж, който му нанася няколко удара с чук по главата, след което поема в неизвестна посока. До момента извършителят на нападението не е открит от полицейските органи.

Мадуро обвини Аржентина в план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес

🇻🇪⚔️🇦🇷 Венецуелският лидер Николас Мадуро отправи остри обвинения към аржентинското правителство, което по думите му е дирижирало план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес и друга „терористична дейност“, за което са били задържани общо 125 души, които Мадуро описва като „чуждестранни наемници”.

По време на среща с граждански, полицейски и военни власти в столицата Каракас, държавният глава отбеляза, че тази група хора е тръгнала “от Южна Америка с конкретни планове да се опита да посегне на живота на вицепрезидента”, и назова поименно аржентинския президент Хавиер Милей като пряко отговорен за “насилствените планове”.

Мадуро описа случващото се в последните дни като “международна фашистка агресия” срещу която освен това „е водена, финансирана и насърчавана от американския империализъм“.

От своя страна министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабело обясни, че 125 заловени терористи от 25 различни националности, сред които венецуелци, са имали първа мисия да атакуват Родригес.

„Това беше първата информация, която дойде при нас и оттам насетне започна разследването, бяха арестувани, преследвани са, изправени са пред съда, както е уместно“, посочи вътрешният министър и добави, че те са имали “специфични задачи да атакуват обществени услуги, терористични актове и да атакуват лидерите на Боливарската революция”.

През декември венецуелската прокуратура обяви разследване срещу аржентинските министри на външните работи и сигурността, съответно Херардо Вертейн и Патриша Булрих, във връзка със случая с жандармериста Науел Гало, който беше арестуван през декември на венецуелска земя, като според властите в страната е предприел “сериозни действия, заплашващи сигурността” на страната.

В петък венецуелското правителство обяви разполагането на 1200 военни в цялата страна с цел „гарантиране на мира“ в навечерието на встъпването в длъжност на президентството на 10 януари, когато Мадуро и опозиционният лидер Едмундо Гонсалес Урутия, който претендира за победа на изборите през юли, казват, че ще положат клетва като следващия президент на Венецуела.

Рамзан Кадиров с открита заплаха срещу узбекски служители

🇷🇺⚔️🇺🇿 Рамзан Кадиров заплаши открито узбекски служители с думите: „Ако аз стоях зад това, работата щеше да бъде завършена“ и обеща да „отговори според нашите традиции.“

Тревожното изявление идва на фона на обвиненията за чеченска връзка в неуспешния опит за убийство на Комил Алламджонов и Дмитрий Лий, за които се смята, че са били организирани с награда от 1,5 милиона долара за тяхното елиминиране.

Според съобщенията, в заговора са участвали двама чеченски агенти, Бислан Расаев и Шамил Темирханов, които са влезли на територията на Узбекистан с фалшиви самоличности. Лицата са известни членове на мрежи, свързани с Рамзан Кадиров и неговия съветник Адам Делимханов.

През 2021 г. същите оперативни агенти бяха обвинени от Националната разузнавателна организация на Република Турция (MIT) в план за убийството на чеченски опозиционери, действайки по заповед на Делимханов, както съобщава турският вестник Daily Sabah.

След като чеченският заговор се провали заради повреда в огнестрелното оръжие, беше организиран втори опит от узбекския гражданин Джавлон Юнусов, за който се твърди, че е свързан със същата мрежа. Юнусов вербува Шохрух Ахмедов, който заедно с друг нападател устройва засада на колата на Алламджонов и открива стрелба с автомат АК-47 и коктейли Молотов.

Мисията им отново се провали и по-късно двамата нападатели бяха арестувани, което доведе до уволнението на ключови узбекски служители по сигурността, включително Абдусалом Азизов, ръководител на Службата за държавна сигурност (SSS), поради обвинения в съучастие.

В основата на тази криза лежи „Офисът“, нелегална мрежа, вградена в политическите структури и силите за сигурност на Узбекистан. Разобличена от Алламджонов в корупционни схеми на стойност милиарди долари, съпротивата на мрежата срещу реформите ескалира в насилие.