Покушение в Тула срещу собственика на производителя на FPV-дроновете „Овод“

🇷🇺🎯 Андрей Черезов, собственик на „Русская лаборатория воздушного транспорта“, производител на FPV дронове „Овод“ за руската армия, беше прострелян от неизвестен нападател в 1:30 ч. през нощта на 29 юли на стълбището на четвъртия етаж пред апартамента си на улица „Михеева“ в Тула, докато отключва входната врата.

Съпругата му чула изстрелите, отворила и го намерила тежко ранен, след което веднага повикала спешна помощ, а стрелецът избягал от входа. Областното управление на Следствения комитет започна разследване на опит за убийство по чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, а областната прокуратура пое разследването под свой контрол. Официално състоянието на предприемача не се съобщава. Бизнес вестникът „Комерсант“ го определи като критично, а по данни на Telegram канала Mash изстрелите са били произведени от близко разстояние.

Черезов учреждава дружеството на 28 септември 2022 г. на ул. „Рязанска“ 3д в град Тула с уставен капитал от 20 000 рубли и остава негов директор и едноличен собственик. През 2023 г. компанията отчита 110 млн  рубли оборот при чиста печалба в размер на 6,7 млн рубли. Година по-късно той оглавява второ дружество, „Воздушный трактат“, регистрирано с идентичен предмет на дейност – научни изследвания и разработки в сферата на естествените и техническите науки. Според РИА Новости предприемачът има държавни отличия и участва лично в изпитания на своите дронове на фронта.

Продуктът, който направи компанията популярна, е FPV дронът „Овод“ заедно с модификациите „Овод-10“ и „Овод-Про“. Според производителя той вдига до 4 кг полезен товар, работи в условия на електронна война и носи камера, способна самостоятелно да засече и проследява целта, довеждайки удара докрай – дори в условия на прекъсната връзка с оператора. Както отбелязва местното издание „Тулска служба за новини“, компанията развива със собствени средства и комуникационни системи, автономен контрол и електронна борба, а през 2024 г. показа апарата на оръжейно изложение. Регламентът на Съвета на ЕС от 23 юли 2026 г. определя дружеството за разработчик и производител на дронове, сред които ударни такива, и включва документирано бойно приложение на „Овод“ при удари на групировка войски „Юг“ на руските въоръжени сили по украински позиции край Авдеевка на 4 юли 2023 г. с потвърден видеозапис.

Производството в Тула беше рекламирано публично още през лятото на 2023 г. На 13 август ръководителят на проектната група Андрей Иванов заяви пред РИА Новости, че площадката там произвежда 5000 апарата от семейството „Овод“ всеки месец и няма никакъв проблем този обем да бъде удвоен до 10 000 единици. Обявеното количество не се връзва с отчетността: 60 000 дрона годишно при оборот от 110 млн рубли дават под 2000 рубли на единица – сума, която не може да покрие дори комплектуващите за един дрон с изглед от първо лице (FPV). Разминаването говори за умишлено преувеличено число или производство, което се разпределя между повече от едно юридическо лицет; публично известните дружества на Черезов са две.

Държавните поръчки на компанията изглеждат скромни на този фон. През 2024 г. тя стана доставчик на безпилотни авиационни системи за Воронежкия държавен технически университет по два търга на обща стойност 29,7 млн рубли и трябваше да предаде 337 конструктора за мултироторни безпилотници и 17 комплекта за управление в тридесетдневен срок. И в двата случая „Русская лаборатория воздушного транспорта“ беше единственият кандидат, след като по-ранните процедури при същата начална цена бяха обявени за непроведени поради липса на заявки. Същата година Черезов получи националната награда „Патриот-2024“ в категорията „Гражданско единство“. „Представям индустрия, която започна активно да се развива в периода на СВО“, каза той на церемонията по цитат на Роспатриотцентр. „Колкото и мъка и трагедия да носи войната, тя винаги е двигател на технологичен растеж.“

Международните ограничения дойдоха на два етапа. На 30 октомври 2024 г. Службата за контрол върху чуждестранни активи към Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка на специално посочените лица с близо 275 други физически лица и организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс. На 23-24 юли 2026 г. беше добавен от Съвета на ЕС към двата режима на санкции срещу Руската федерация с регламенти 2026/1843 и 2026/1848, които възпроизвеждат данъчния номер, регистрационния адрес в Тула и служебния имейл company@ovod71.ru на фирмата. Шест дни делят европейското вписване от изстрелите на улица „Михеева“; нищо в известното досега не свързва двете.

Тулската компания влезе в списъка като част от много по-широк списък. 21-вия пакет санкции на ЕС добави 37 руски компании, производители на далекобойни дронове, и отделен блок срещу производители на БПЛА с изглед от първо лице (FPV), сред които конструкторско бюро „Гортензия“, научно-производствена фирма „Ротор“, специално конструкторско бюро „Пираня“ и „Экопром“ със серията Bekas. Секторът, преследван от тези мерки, е далеч по-голям от санкционните списъци: по разследване на The Insider в Русия работят поне 140 компании, чийто основен предмет на дейност е производството на дронове, заедно с 60 организации, които им доставят части, препродават апарати или обучават оператори. Производството остава зависимо от вноса. По изчисления на изданието двигателите формират 38% от стойността на вносните доставки на изследваните компании, контролери – 25%, акумулатори – 20%. Междувременно вносът на компоненти е нараснал почти три пъти, достигайки около 500 млн. долара.

Украинското военно разузнаване поддържа собствено публично досие на дружеството. В онлайн портала „Война и санкции“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) компанията попада в производителите на безпилотни системи, със своя данъчен номер, регистрационен адрес и изрично основание: производител на FPV-дронове „Овод“, използвани от руските въоръжени сили в Украйна, и разработчик на ретранслатори, позволяващи на оператора да управлява дроновете от укритие. Записът посочва, че безпилотниците могат да носят осколочни и осколочно-фугасни бойни глави със система за самонасочване. Справочникът отчита действащи ограничения, въведени от САЩ, ЕС и Украйна, а за свързано предприятие със същата продукция е вписано „Воздушный трактат“, т.е. второто дружество на Черезов.

Основната версия на следствието е професионалната дейност на Черезов, разработката и производството на дронове. По данни на Mash стрелецът е мъж на около 30-годишна възраст и около 70 кг, покрил лицето си с качулка, но заснет от камерите за наблюдение в секундите преди нападението. Същият канал допуска и друга хипотеза: че жертвата е сгрешена и изпълнителят е търсел друг бизнесмен със същото собствено име. Арестуван няма.

Ако версията за професионалната дейност бъде потвърдена, Тула ще е поредната точка в кратка, но плътна поредица. На 12 декември 2024 г. ГУР обяви, че в Подмосковието е убит Михаил Шацки, заместник главен конструктор и началник на отдела за програмно осигуряване в конструкторското бюро „Марс“, работил по модернизация на крилатата ракета Х-59 до Х-69 и разработката на дронове.

На 15 юли 2026 г. в Самара е убит Андрей Тисарев, ръководител на конструкторски отдел по топлофизика и газодинамика на авиационни двигатели в опитно-конструкторското бюро на „ОДК-Кузнецов“, намушкан на улица „Лукачева“; украински журналист приписа убийството на елементи на ГУР, официално потвърждение няма. В същия ден беше убит главният инженер на Запорожката АЕЦ Александър Яковлев, поразен от дрон в своя служебен автомобил, по сведения на ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов.

На 17 декември 2024 г. командващият войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговият помощник майор Иля Поликарпов бяха убити при взрив на самоделно устройство, поставено в тротинетка пред жилищна кооперация на Рязански проспект в Москва; Анонимен източник от Службата за сигурност на Украйна пое отговорност пред медиите още на същия ден. Опитите продължават и извън успешните случаи: на 9 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовката на два атентата срещу високопоставени военнослужещи от Министерство на отбраната.

Що се отнася до Тула, градът е един от първите центрове на руската военна промишленост. Тук се намира Конструкторско бюро по приборостроене (КБП), което разработва пистолетите Макаров, противотанковите ракети 9К135 „Корнет“, зенитно-ракетните комплекси „Панцир-С1“ и управляеми снаряди за артилерийски установки 2K25 „Краснопол“. През нощта на 15 юни 2026 г. украински дронове поразиха покрайнините на града и околните населени места, включително Маслово, като по преценка на украински медии една от целите е било именно предприятието там; загинаха хора, сред пострадалите имаше и малко дете. На 26 юни губернаторът Дмитрий Миляев съобщи за масирана атака, насочена към промишлено предприятие в областта.

Анализ: Иран погребва Хаменей под лозунга „Ще убием Тръмп“

🇮🇷🇺🇸 Огромен банер с призива „Kill Trump“ и обявена награда от 100 милиона долара за главата му придружиха шествието, с което Иран изпраща ликвидирания върховен лидер Али Хаменей. Днес ковчегът достигна последната си спирка: светилището на Имам Реза в Мешхед, родния му град в североизточната част на Ислямската република, след седмица държавни церемонии, преминали през Техеран, Ком и иракските Наджаф и Карбала.

По оценка на Financial Times между 12 и 15 милиона души са изпълнили улиците на Техеран в разгара на процесията; властите очакваха до 30 милиона за цялото погребение – една от най-масовите траурни церемонии в световната история.

Хаменей беше убит на 28 февруари, в първите минути на съвместна кампания за въздушни удари срещу режима, предприета от САЩ и Израел, която за седмици обезглави командната структура на Техеран и до голяма степен, но не изцяло, унищожи неговите конвенционални военни способности. Оттук и зарядът на цялото шествие: човекът, когото Иран полага днес в Мешхед, е убит от същата държава, чийто президент лозунгите по улиците сега поставят на мушка. Погребението не е само траур; то е първата масова сцена, на която режимът превежда загубата на своя лидер в програма за възмездие.

Грандиозният мащаб не е продукт на неподправената скръб на масите, а добре планиран и произведен резултат. Режимът осигури придвижване, храна и подслон на всички опечалени, организира церемонии в продължение на седем последователни дни през четири свещени за шиитския ислям градове - предпазна мярка, но и демонстрация на способност, чийто спомен е кървав: траурната церемония на генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. завърши с блъсканица, в която загинаха десетки. Този път властите взеха решение да разнесат тълпите във времето и пространството. Процесията в Наджаф събра 2,3 млн души, в Карбала – до 7 млн, според оценка на федералните власти в Багдад. В Техеран, Ком и Мешхед – засега не са уточнени, но също в порядъка на милиони. Самата способност да задвижиш подобна маса от хора през половин страна и границата с Ирак, в период на нова ескалация, е послание не по-малко от банерите над главите им.

Маршрутът през Ирак носи собствено послание. Ковчегът мина през Наджаф и Карбала – двата най-святи за шиитския ислям града – в период на засилен натиск от страна на новото правителство на Али ал-Зайди към милициите от иранската „Ос на съпротивата“ с настояване да сложат оръжие до края на септември. Милионните шествия на иракска земя, посрещнати от местни официални лица, показаха, че способността на Техеран да мобилизира иракски шиити е непокътната въпреки натиска на Багдад – тиха демонстрация, че влиянието на Ислямската република отвъд нейните граници надживява дори смъртта на човека, който дълго време беше негово олицетворение.

Иран посрещна десетки чуждестранни делегации, докато западните столици отсъстваха демонстративно. За режим, който току-що загуби може би най-значимата си фигура изобщо и отново се намира във война, самото присъствие на делегации от съюзници и поддръжници край ковчега е солиден аргумент, поднесен на вътрешната публика: властта не е изолирана и има кой да застане до нея.

Кадрите от процесията показват не толкова скръб, колкото организиран гняв. Над главите на тълпата се провеси чучело на Тръмп; върху билборд с образа му, прицелен с куршум в главата, полетяха камъни под надпис на персийски: „САЩ убиха баща ни. Няма да ви пуснем.“ Плакати показват вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на войната Пийт Хегсет и израелския премиер Бенямин Нетаняху в кръста на мерник, под думите „Ще се лее кръв.“ В надгробното слово ораторът Мохамад Расули призова открито за смъртта на Тръмп пред стотиците хиляди участници; поет от трибуната направи същото; консервативният вестник „Кейхан“ поиска обезглавяването на американския президент. Емоцията е автентична, но подредбата ѝ не е стихийна – банерите, плакатите, лозунгите за реванш са част от режисура, чиято цел е колкото да излее гнева, толкова и да го овладее и насочи.

Тъкмо затова цифрата на банера трябва да се чете като послание, не като бюджет. „100 милиона долара“ е максималистично число, откъснато от обективната реалност. Онлайн кампанията, захранвана от фатва на висши духовници за смъртта на Тръмп и Нетаняху, събра около 40 милиона долара обявени вноски към 9 юли; парламентарен законопроект предлага награда от 50 милиона евро, но още не е приет; духовник в провинция Западен Азербайджан обяви 100 милиарда томана – 1,14 милиона долара. Сумите варират и то в порядъци, което прави материалния стимул неясен, но така или иначе им е преди всичко да бъдат ясни в посланието си – че държавата легитимира убийството на американски президент като религиозен дълг. Именно преминаването от лозунга „Смърт на Америка“ към „Убийте Тръмп“ трансформира абстрактната враждебност в поръчка.

Опозиционно издание Iran International със седалище в Лондон – враждебно на режима – пусна материал под заглавие „пари, пропилени за шествие на празен ковчег“, според който церемониите на иракска земя са били изцяло символични, а тялото на Хаменей изобщо не е било в ковчега. За момента това твърдение не може да бъде потвърдено и носи ясния уклон на източник, чийто интерес е да представи погребението като скъпоструващ театър, но дори като непроверена теза то засяга някои обективни реалности. Хаменей загина при въздушен удар преди повече от четири месеца; ковчезите в процесията бяха закрити, покрити с ирански флагове; между смъртта и полагането му изминаха над 100 дни. Дали в ковчега изобщо е имало тленни останки, е въпрос, на който отвън няма отговор, но и такъв, който почти няма политическа тежест. Функцията на погребението не зависи от съдържанието на ковчега.

А тази функция личи най-ясно в един отсъстващ. Наследникът Моджтаба Хаменей, син на ликвидирания и негов правоприемник на начело на Иран – не се появи нито веднъж през седемте дни. Иранските власти настояват, че отсъствието му е резултат от мерки за сигурност във връзка с риска от покушение; неговото местонахождение остава неизвестно от 28 февруари насам. Издигането му е само по себе си деликатно: син да наследи баща си начело на държава, чиято революция навремето отхвърли монархията и властта по наследство, отваря стар въпрос за легитимността, който неговото отсъствие изостря още повече. Тук става ясен и по-дълбокият смисъл на масовата мобилизация. Погребение с 12–15 милиона по улиците е инструмент за пренасяне на легитимност към ръководство, което не може да покаже лицето си; скръбта по бащата запълва празнотата, оставена от невидимия син, а тълпата присъства там, където приемникът не смее – или не може. На стратегическо ниво това е основната работа на церемонията – не да изпрати мъртвия, а да сплоти живата власт около него.

Отвъд самото шествие стои фундаментален въпрос, който заканите поставят ребром. Ликвидирането на действащ върховен лидер е стъпка без ясен прецедент в съвременния сблъсък между двете държави; то премахна конкретен човек, но не и доктрината зад него, която вероятно се втвърди. Обезглавяването на върха обикновено се брани с логиката на възпирането: цената да посегнеш толкова високо би трябвало да смразява. Мешхед показва обратния ефект – вместо да смълчи Техеран, ударът превърна траурната процесия в трибуна, от която възмездието се прокламира не като преходна политика, а като религиозен дълг, наследен от следващия.

Заканите към Тръмп не са хрумване на деня, а кулминация на дългогодишно напрежение, започнало със смъртта на генерал Касем Солеймани, командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), ликвидиран от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.; оттогава отмъщението за него е трайна цел на иранските служби. През август 2022 г. американското правосъдие обвини Шахрам Поурсафи, член на IRGC, че се е опитал да уреди убийството на бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън срещу 300 000 долара, с бившия държавен секретар Майк Помпео като втора цел; Поурсафи бързал да приключи „преди годишнината от смъртта на Солеймани“ и остава на свобода в чужбина. През юли 2024 г. беше арестуван пакистанеца Асиф Мерчант, свързан с гвардейците, изпратен да наеме убийци за един от трима американски политици и официални лица; съдът го осъди за поръчково убийство и тероризъм, а главният прокурор Пам Бонди заяви, че той е „стъпил на американска земя с надеждата да убие президента Тръмп“. През ноември 2024 г. се разкри и планът на афганистанеца Фархад Шакери, инструктиран от гвардейците да приоритизира убийството на Тръмп преди изборите. Проследена в тази верига, поръчката от Мешхед не е разрив, а ескалация: онова, което доскоро се вършеше тайно, с посредници и правдоподобно отричане, сега се обявява открито, от трибуна, като религиозно и държавно санкциониран дълг.

Механизмът не е нов и за самата Република. През 1989 г. основателят ѝ аятолах Хомейни издаде фатва за смъртта на писателя Салман Рушди заради „Сатанински строфи“; иранска фондация обяви парична сума като награда към присъдата, която през годините растеше. Декретът надживя автора си с десетилетия и остана предимно реторичен – докато през август 2022 г. в Ню Йорк нападател не намушка и осакати Рушди. Прецедентът очертава точно риска на сегашната фатва срещу Тръмп: такива присъди рядко се изпълняват по поръчка и в срок, но създават траен разрешителен фон, в който след години отделен изпълнител може да превърне благословията в действие.

Отвъд траурния декор трайната промяна е именно това превръщане – от прикрито поръчково убийство в публична фатва с ценоразпис. Много вероятно е погребението да е замислено преди всичко като вътрешен инструмент: да сплоти разклатена след смъртта на Хаменей власт около невидим наследник и да прелее скръбта в мобилизиращо чувство за реванш, полезно на режим, който отново е във война. Наградата за главата на Тръмп при това остава по-скоро сигнал, отколкото оперативна заплаха – сумите са мъгляви и отчитани предимно от враждебни на Техеран източници, а историята показва, че реалните опити минаваха през тихи посредници, не през стомилионни банери. Но границата е тънка: държава, която публично освещава убийството на чужд държавен глава като богоугодно дело, снижава прага, под който отделен изпълнител може да реши да действа сам. Оценката би се изместила към оперативна заплаха, ако в следващите седмици изникне документиран нов заговор или арест, вързан именно с обявената по погребението награда; обратно – ако заканите останат на равнище реторика и дарителската кампания застине, потвърждава се разчитането им като сигнал за вътрешна употреба. Какво точно пристигна в Мешхед под иранските флагове, отвън няма как да се провери. Какво отпътува оттам – открита, санкционирана от държавата програма за възмездие срещу американския президент – се вижда съвсем ясно.

Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

САЩ и Израел обвиниха Израел в опит за убийство на израелския посланик в Мексико.

🇮🇱🇲🇽🇮🇷 САЩ и Израел обвиниха Иран в опит за убийство на израелския посланик в Мексико, като Техеран отхвърли твърдението като „голяма лъжа“, а мексиканското правителство заяви, че не е знаело за заговора.

Предполагаемият опит за атентат идва на фона на нова ескалация на напрежението между Израел и Иран, които взаимно нападнаха териториите си.

Израел съобщи, че властите в Мексико са се намесили, за да спрат покушението срещу посланика Ейнат Кранц-Нейгер, но по-късно мексиканското външно министерство отрече да е е получавало информация за предполагаемия инцидент.

Без да споменава изрично САЩ или Израел, Секретариатът по сигурност и защита на гражданите на Мексико, който ръководи разузнаването, заяви, че е отворен за „уважително и координирано сътрудничество, винаги в рамките на националния суверенитет, с всички агенции за сигурност, които го поискат“.

Попитана от местните медии за противоречивите изявления, посланикът Кранц-Нейгер обясни, че „не знае причините“ за отричането от страна на мексиканските власти.

„Тези, които действаха за неутрализиране на заплахата, бяха мексиканските служби за сигурност и разузнаване“, заяви тя пред Radio Formula.

В същото време иранското посолство в Мексико нарече предполагаемия заговор „огромна лъжа“.

„Целта е да се навреди на приятелските и исторически отношения между двете страни, което категорично отхвърляме“, написа посолството в X.

По традиция Мексико се стреми към политика на ненамеса и заема предпазлива позиция относно войната в Газа в сравнение с други страни от Латинска Америка с ляво управление.

Мексико подкрепи разследване на обвиненията във военни престъпления на израелската армия в Газа, но в същото време поддържа добри дипломатически отношения с Израел, установени преди десетилетия и останали до голяма степен приятелски.

Американски служител съобщи, че силите Ал-Кудс, елитен корпус на Революционната гвардия, е инициирал заговора в края на миналата година, а той е бил осуетен тази година.

Според твърденията заговорът включвал вербуване на оперативни лица от иранското посолство във Венецуела, чийто ляв президент Николас Мадуро има тактически съюз с Техеран.

„Това е поредният случай от дългото досие на глобално смъртоносно преследване на дипломати, журналисти, дисиденти и всеки несъгласен с тях – нещо, което трябва дълбоко да тревожи всяка страна с иранско присъствие“, заяви анонимният американски служител.

Предполагаемият план е трябвало да бъде осъществен след израелската атака от 1 април 2024 г. срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, който по това време беше близък съюзник на Техеран.

Атаката уби няколко висши офицери от Революционната гвардия и получи закани за отмъщение от страна на Техеран, който изстреля ракети и дронове срещу Израел.

Година по-късно Израел проведе много по-мащабна кампания на удари по Ислямската република, която отне живота на над 1000 души. САЩ, ключов съюзник на Израел, се включиха с нанасяне на въздушни удари по ключови обекти от спорната ядрена програма на Иран.

Близък до Тръмп консервативен активист беше прострелян в Юта.

🇺🇸 Консервативният активист Чарли Кърк е в критично състоние, след като беше прострелян докато дава реч по време на публично събитие в държавен университет в щата Юта, съобщават местни медии.

Близкият съюзник на президента Доналд Тръмп говори пред студенти в Университета Вали в град Орем, когато бяха чути изстрели. Онлайн бяха разпространени множество кадри, на които се вижда, че Кърк е прострелян във врата.

„Всички трябва да се молим за Чарли Кърк, който беше прострелян. Страхотен човек от всяка гледна точка. БОГ ДА ГО БЛАГОСЛОВИ!“, реагира Тръмп в своята платформа Truth Social

Кърк е съосновател на организацията Turning Point USA, промотираща консервативни идеи на ученици и студенти. Организацията и нейното политическо крило Turning Point Action са считани за ключов фактор в мобилизацията на младото население в подкрепа на Републиканската партия и по-конкретно Доналд Тръмп.

Малко преди убийството Кърк публикува снимки и видеа от събитието в социалните мрежи.

„Университетът на долината на Юта е изпълнен с ентусиазъм и готов за първата спирка от American Comeback Tour“, отбеляза той в Х.

Директорът на ФБР Каш Пател каза, че службите „следят внимателно“ ситуацията, като агенти са изпратени „на терен незабавно“. Главният прокурор на САЩ Пам Бонди съобщи, че ФБР и агенти на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви вече работят на място.

Заместник-главният прокурор Тод Бланш посочи, че министерството на правосъдието разследва активно инцидента, определяйки го като „безсмислен акт на насилие“.

„Молете се за Чарли Кърк – искрено добър човек и млад баща“, написа вицепрезидентът Джей Ди Ванс в Х минути след стрелбата.

„Следя внимателно ситуацията в Университета на долината на Юта. Моля, включете се към мен в молитва за Чарли Кърк и студентите, които са били там“, написа републиканският сенатор от Юта Майк Лий.

Колумбийският сенатор Мигел Урибе — потенциален кандидат за президент, прострелян в Богота

Хора участват в шествие в подкрепа на колумбийския сенатор Мигел Урибе Турбай от опозиционната партия „Демократичен център“, който беше прострелян по време на предизборно събитие, в Богота, Колумбия, 8 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Luisa Gonzalez

🇨🇴 Колумбийският сенатор и основен претендент за президентския пост Мигел Урибе беше прострелян вчера в Богота, съобщиха представители на местните власти и неговата партия, докато съпругата му сподели, че той се бори за живота си в болница.

39-годишният сенатор, който бе ранен по време на предизборно събитие в рамките на кампанията си за изборите през 2026 г. е член на консервативната опозиционна партия „Демократичен център“, основана от бившия президент Алваро Урибе. Двамата не са роднини.

Според изявление на партията, осъждащо нападението, сенаторът е провеждал публично събитие в парк в квартал Фонтибон в столицата, когато „въоръжени лица са го простреляли в гръб“. Партията определи атаката като сериозна, но не разкри допълнителни подробности за състоянието на Урибе.

Съпругата му, Мария Клаудия Тарасона, написа в акаунта на Урибе в X (бивш Twitter), че съпругът ѝ „се бори за живота си“.

Министърът на отбраната Педро Санчес заяви, че е задържан заподозрян за стрелбата и че властите разследват дали има и други замесени лица. Санчес е посетил болницата, където Урибе се лекува.

Правителството предлага награда от около 730 000 долара за информация по случая.

Президентството на Колумбия излезе с изявление, в което „категорично и решително“ осъжда нападението и призова за пълно разследване на случилото се.

Левият президент Густаво Петро изрази съчувствие към семейството на сенатора с послание в X: „Не знам как да облекча болката ви. Това е болката на загубена майка и на една родина.“

Очаква се Петро да направи изявление в събота вечер.

Американският държавен секретар Марко Рубио осъди „с най-остри думи“ опита за убийство на Урибе и обвини „провокативната реторика“ на Петро за ескалацията на насилието.

Урибе, който все още не е официално издигнат за кандидат-президент от своята партия, произхожда от влиятелно колумбийско семейство. Баща му е бил бизнесмен и синдикален лидер. Майка му — журналистката Даяна Турбай — беше отвлечена през 1990 г. от въоръжена групировка под командването на покойния наркобос Пабло Ескобар и беше убита по време на операция по спасяването ѝ през 1991 г.

Вече десетилетия Колумбия е въвлечена в конфликт между леви бунтовници, престъпни групи, произлезли от крайнодесни паравоенни формирования, и правителството.

Директорът на „Курганприбор“ е бил нападнат пред дома си

🇷🇺 Директорът на отбранителното предприятие „Курганприбор“ Андрей Кондратьев е бил нападнат пред дома си, съобщава URA.RU. Инцидентът се е разиграл късно снощи пред дома му в град Курган. По информация на източници от индустриалния сектор нападението е било планирано.

„Шофьорът докара Кондратьев пред входа на блока. Там неизвестен мъж го причакал и го ударил с чук. На място му беше оказана спешна медицинска помощ, което вероятно е спасило живота му“, сподели запознат на инцидента.

Според популярният канал Mash, нападението е извършено около 19:00 часа, когато Кондратьев се е прибирал от работното си място. Влизайки във входа на кооперацията той е нападнат от въоръжен мъж, който му нанася няколко удара с чук по главата, след което поема в неизвестна посока. До момента извършителят на нападението не е открит от полицейските органи.

Мадуро обвини Аржентина в план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес

🇻🇪⚔️🇦🇷 Венецуелският лидер Николас Мадуро отправи остри обвинения към аржентинското правителство, което по думите му е дирижирало план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес и друга „терористична дейност“, за което са били задържани общо 125 души, които Мадуро описва като „чуждестранни наемници”.

По време на среща с граждански, полицейски и военни власти в столицата Каракас, държавният глава отбеляза, че тази група хора е тръгнала “от Южна Америка с конкретни планове да се опита да посегне на живота на вицепрезидента”, и назова поименно аржентинския президент Хавиер Милей като пряко отговорен за “насилствените планове”.

Мадуро описа случващото се в последните дни като “международна фашистка агресия” срещу която освен това „е водена, финансирана и насърчавана от американския империализъм“.

От своя страна министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабело обясни, че 125 заловени терористи от 25 различни националности, сред които венецуелци, са имали първа мисия да атакуват Родригес.

„Това беше първата информация, която дойде при нас и оттам насетне започна разследването, бяха арестувани, преследвани са, изправени са пред съда, както е уместно“, посочи вътрешният министър и добави, че те са имали “специфични задачи да атакуват обществени услуги, терористични актове и да атакуват лидерите на Боливарската революция”.

През декември венецуелската прокуратура обяви разследване срещу аржентинските министри на външните работи и сигурността, съответно Херардо Вертейн и Патриша Булрих, във връзка със случая с жандармериста Науел Гало, който беше арестуван през декември на венецуелска земя, като според властите в страната е предприел “сериозни действия, заплашващи сигурността” на страната.

В петък венецуелското правителство обяви разполагането на 1200 военни в цялата страна с цел „гарантиране на мира“ в навечерието на встъпването в длъжност на президентството на 10 януари, когато Мадуро и опозиционният лидер Едмундо Гонсалес Урутия, който претендира за победа на изборите през юли, казват, че ще положат клетва като следващия президент на Венецуела.

Рамзан Кадиров с открита заплаха срещу узбекски служители

🇷🇺⚔️🇺🇿 Рамзан Кадиров заплаши открито узбекски служители с думите: „Ако аз стоях зад това, работата щеше да бъде завършена“ и обеща да „отговори според нашите традиции.“

Тревожното изявление идва на фона на обвиненията за чеченска връзка в неуспешния опит за убийство на Комил Алламджонов и Дмитрий Лий, за които се смята, че са били организирани с награда от 1,5 милиона долара за тяхното елиминиране.

Според съобщенията, в заговора са участвали двама чеченски агенти, Бислан Расаев и Шамил Темирханов, които са влезли на територията на Узбекистан с фалшиви самоличности. Лицата са известни членове на мрежи, свързани с Рамзан Кадиров и неговия съветник Адам Делимханов.

През 2021 г. същите оперативни агенти бяха обвинени от Националната разузнавателна организация на Република Турция (MIT) в план за убийството на чеченски опозиционери, действайки по заповед на Делимханов, както съобщава турският вестник Daily Sabah.

След като чеченският заговор се провали заради повреда в огнестрелното оръжие, беше организиран втори опит от узбекския гражданин Джавлон Юнусов, за който се твърди, че е свързан със същата мрежа. Юнусов вербува Шохрух Ахмедов, който заедно с друг нападател устройва засада на колата на Алламджонов и открива стрелба с автомат АК-47 и коктейли Молотов.

Мисията им отново се провали и по-късно двамата нападатели бяха арестувани, което доведе до уволнението на ключови узбекски служители по сигурността, включително Абдусалом Азизов, ръководител на Службата за държавна сигурност (SSS), поради обвинения в съучастие.

В основата на тази криза лежи „Офисът“, нелегална мрежа, вградена в политическите структури и силите за сигурност на Узбекистан. Разобличена от Алламджонов в корупционни схеми на стойност милиарди долари, съпротивата на мрежата срещу реформите ескалира в насилие.

Високопоставен руски командир е с откъснати крака при взрив на кола бомба в Москва.

🇺🇦⚔️🇷🇺 50-годишният полковник Андрей Торгашов и съпругата му Мая се качват в неговата Toyota Land Cruiser в близост до дома му на ул. „Синявинска“ в северната част на Москва, когато тя се взривява. Местните власти предполагат, че става дума за покушение, съобщава Вести.Ru.

Според местните медии полковникът, за когото се смята, че е служител на военното разузнаване ГРУ, е в „тежко“ състояние след операция за ампутация на двата крака след експлозията. Съпругата му е получила разкъсвания по лицето.

На кадрите се вижда касапницата непосредствено след експлозията, която е станала само на метри от детска площадка. 

Това се случва, след като стана ясно, че най-малко 12 руски войници са били убити, а други 30 се твърди, че са били хоспитализирани, след като са яли дини, отровени от украински бойци от съпротивата в окупирания град. 

На видеото се виждат изгорели газове и части от двигатели, разпръснати по земята, докато хората стоят наблизо в жилищния район. И полковникът, и съпругата му са извадени от колата от минувач, който им оказва първа помощ. След това те са откарани с линейка в болница, където им е оказана медицинска помощ.

„Експлозията беше много силна. Краката на мъжа бяха откъснати, обгорени, той лежеше целият овъглен“, разказва свидетел, който също така твърди, че по всяка вероятност в колата е имало взривно устройство.

Съпругата на полковника не е била сериозно ранена, допълва очевидецът, допълвайки, че лицето ѝ е било ударено от шрапнел.

Руските правоприлагащи органи подозират, че взривът в руската столица е свързан с войната в Украйна.

Командирът е заместник-началник на военно подразделение 33790, свръхсекретния 89-и център за спътникови комуникации на руските въоръжени сили, който е свързан с руските стратегически ракетни войски и представлява предавателен радиоцентър за секретни военни спътникови комуникации.

Това е от решаващо значение за управлението и поддържането на стабилна комуникация в рамките на ракетните войски и между различните командни пунктове. Тя е свързана и с ядрените ракети на Русия, както и с цялостните военни усилия на Путин.

Според първоначалната оценка на полицията причината за експлозията на Toyota Prado е класифицирана като „детонация на предмет, монтиран в автомобила“.

Генерал-майор Ирина Вълк заяви: „Служителите установяват обстоятелствата на престъплението, извършено в северната част на Москва“.

Те провеждат „оперативно-издирвателни мероприятия, насочени към установяване на всички обстоятелства на инцидента, както и към задържане на лицата, участвали в извършването на престъплението“.