Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

САЩ и Израел обвиниха Израел в опит за убийство на израелския посланик в Мексико.

🇮🇱🇲🇽🇮🇷 САЩ и Израел обвиниха Иран в опит за убийство на израелския посланик в Мексико, като Техеран отхвърли твърдението като „голяма лъжа“, а мексиканското правителство заяви, че не е знаело за заговора.

Предполагаемият опит за атентат идва на фона на нова ескалация на напрежението между Израел и Иран, които взаимно нападнаха териториите си.

Израел съобщи, че властите в Мексико са се намесили, за да спрат покушението срещу посланика Ейнат Кранц-Нейгер, но по-късно мексиканското външно министерство отрече да е е получавало информация за предполагаемия инцидент.

Без да споменава изрично САЩ или Израел, Секретариатът по сигурност и защита на гражданите на Мексико, който ръководи разузнаването, заяви, че е отворен за „уважително и координирано сътрудничество, винаги в рамките на националния суверенитет, с всички агенции за сигурност, които го поискат“.

Попитана от местните медии за противоречивите изявления, посланикът Кранц-Нейгер обясни, че „не знае причините“ за отричането от страна на мексиканските власти.

„Тези, които действаха за неутрализиране на заплахата, бяха мексиканските служби за сигурност и разузнаване“, заяви тя пред Radio Formula.

В същото време иранското посолство в Мексико нарече предполагаемия заговор „огромна лъжа“.

„Целта е да се навреди на приятелските и исторически отношения между двете страни, което категорично отхвърляме“, написа посолството в X.

По традиция Мексико се стреми към политика на ненамеса и заема предпазлива позиция относно войната в Газа в сравнение с други страни от Латинска Америка с ляво управление.

Мексико подкрепи разследване на обвиненията във военни престъпления на израелската армия в Газа, но в същото време поддържа добри дипломатически отношения с Израел, установени преди десетилетия и останали до голяма степен приятелски.

Американски служител съобщи, че силите Ал-Кудс, елитен корпус на Революционната гвардия, е инициирал заговора в края на миналата година, а той е бил осуетен тази година.

Според твърденията заговорът включвал вербуване на оперативни лица от иранското посолство във Венецуела, чийто ляв президент Николас Мадуро има тактически съюз с Техеран.

„Това е поредният случай от дългото досие на глобално смъртоносно преследване на дипломати, журналисти, дисиденти и всеки несъгласен с тях – нещо, което трябва дълбоко да тревожи всяка страна с иранско присъствие“, заяви анонимният американски служител.

Предполагаемият план е трябвало да бъде осъществен след израелската атака от 1 април 2024 г. срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, който по това време беше близък съюзник на Техеран.

Атаката уби няколко висши офицери от Революционната гвардия и получи закани за отмъщение от страна на Техеран, който изстреля ракети и дронове срещу Израел.

Година по-късно Израел проведе много по-мащабна кампания на удари по Ислямската република, която отне живота на над 1000 души. САЩ, ключов съюзник на Израел, се включиха с нанасяне на въздушни удари по ключови обекти от спорната ядрена програма на Иран.

Близък до Тръмп консервативен активист беше прострелян в Юта.

🇺🇸 Консервативният активист Чарли Кърк е в критично състоние, след като беше прострелян докато дава реч по време на публично събитие в държавен университет в щата Юта, съобщават местни медии.

Близкият съюзник на президента Доналд Тръмп говори пред студенти в Университета Вали в град Орем, когато бяха чути изстрели. Онлайн бяха разпространени множество кадри, на които се вижда, че Кърк е прострелян във врата.

„Всички трябва да се молим за Чарли Кърк, който беше прострелян. Страхотен човек от всяка гледна точка. БОГ ДА ГО БЛАГОСЛОВИ!“, реагира Тръмп в своята платформа Truth Social

Кърк е съосновател на организацията Turning Point USA, промотираща консервативни идеи на ученици и студенти. Организацията и нейното политическо крило Turning Point Action са считани за ключов фактор в мобилизацията на младото население в подкрепа на Републиканската партия и по-конкретно Доналд Тръмп.

Малко преди убийството Кърк публикува снимки и видеа от събитието в социалните мрежи.

„Университетът на долината на Юта е изпълнен с ентусиазъм и готов за първата спирка от American Comeback Tour“, отбеляза той в Х.

Директорът на ФБР Каш Пател каза, че службите „следят внимателно“ ситуацията, като агенти са изпратени „на терен незабавно“. Главният прокурор на САЩ Пам Бонди съобщи, че ФБР и агенти на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви вече работят на място.

Заместник-главният прокурор Тод Бланш посочи, че министерството на правосъдието разследва активно инцидента, определяйки го като „безсмислен акт на насилие“.

„Молете се за Чарли Кърк – искрено добър човек и млад баща“, написа вицепрезидентът Джей Ди Ванс в Х минути след стрелбата.

„Следя внимателно ситуацията в Университета на долината на Юта. Моля, включете се към мен в молитва за Чарли Кърк и студентите, които са били там“, написа републиканският сенатор от Юта Майк Лий.

Колумбийският сенатор Мигел Урибе — потенциален кандидат за президент, прострелян в Богота

Хора участват в шествие в подкрепа на колумбийския сенатор Мигел Урибе Турбай от опозиционната партия „Демократичен център“, който беше прострелян по време на предизборно събитие, в Богота, Колумбия, 8 юни 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Luisa Gonzalez

🇨🇴 Колумбийският сенатор и основен претендент за президентския пост Мигел Урибе беше прострелян вчера в Богота, съобщиха представители на местните власти и неговата партия, докато съпругата му сподели, че той се бори за живота си в болница.

39-годишният сенатор, който бе ранен по време на предизборно събитие в рамките на кампанията си за изборите през 2026 г. е член на консервативната опозиционна партия „Демократичен център“, основана от бившия президент Алваро Урибе. Двамата не са роднини.

Според изявление на партията, осъждащо нападението, сенаторът е провеждал публично събитие в парк в квартал Фонтибон в столицата, когато „въоръжени лица са го простреляли в гръб“. Партията определи атаката като сериозна, но не разкри допълнителни подробности за състоянието на Урибе.

Съпругата му, Мария Клаудия Тарасона, написа в акаунта на Урибе в X (бивш Twitter), че съпругът ѝ „се бори за живота си“.

Министърът на отбраната Педро Санчес заяви, че е задържан заподозрян за стрелбата и че властите разследват дали има и други замесени лица. Санчес е посетил болницата, където Урибе се лекува.

Правителството предлага награда от около 730 000 долара за информация по случая.

Президентството на Колумбия излезе с изявление, в което „категорично и решително“ осъжда нападението и призова за пълно разследване на случилото се.

Левият президент Густаво Петро изрази съчувствие към семейството на сенатора с послание в X: „Не знам как да облекча болката ви. Това е болката на загубена майка и на една родина.“

Очаква се Петро да направи изявление в събота вечер.

Американският държавен секретар Марко Рубио осъди „с най-остри думи“ опита за убийство на Урибе и обвини „провокативната реторика“ на Петро за ескалацията на насилието.

Урибе, който все още не е официално издигнат за кандидат-президент от своята партия, произхожда от влиятелно колумбийско семейство. Баща му е бил бизнесмен и синдикален лидер. Майка му — журналистката Даяна Турбай — беше отвлечена през 1990 г. от въоръжена групировка под командването на покойния наркобос Пабло Ескобар и беше убита по време на операция по спасяването ѝ през 1991 г.

Вече десетилетия Колумбия е въвлечена в конфликт между леви бунтовници, престъпни групи, произлезли от крайнодесни паравоенни формирования, и правителството.

Директорът на „Курганприбор“ е бил нападнат пред дома си

🇷🇺 Директорът на отбранителното предприятие „Курганприбор“ Андрей Кондратьев е бил нападнат пред дома си, съобщава URA.RU. Инцидентът се е разиграл късно снощи пред дома му в град Курган. По информация на източници от индустриалния сектор нападението е било планирано.

„Шофьорът докара Кондратьев пред входа на блока. Там неизвестен мъж го причакал и го ударил с чук. На място му беше оказана спешна медицинска помощ, което вероятно е спасило живота му“, сподели запознат на инцидента.

Според популярният канал Mash, нападението е извършено около 19:00 часа, когато Кондратьев се е прибирал от работното си място. Влизайки във входа на кооперацията той е нападнат от въоръжен мъж, който му нанася няколко удара с чук по главата, след което поема в неизвестна посока. До момента извършителят на нападението не е открит от полицейските органи.

Мадуро обвини Аржентина в план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес

🇻🇪⚔️🇦🇷 Венецуелският лидер Николас Мадуро отправи остри обвинения към аржентинското правителство, което по думите му е дирижирало план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес и друга „терористична дейност“, за което са били задържани общо 125 души, които Мадуро описва като „чуждестранни наемници”.

По време на среща с граждански, полицейски и военни власти в столицата Каракас, държавният глава отбеляза, че тази група хора е тръгнала “от Южна Америка с конкретни планове да се опита да посегне на живота на вицепрезидента”, и назова поименно аржентинския президент Хавиер Милей като пряко отговорен за “насилствените планове”.

Мадуро описа случващото се в последните дни като “международна фашистка агресия” срещу която освен това „е водена, финансирана и насърчавана от американския империализъм“.

От своя страна министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабело обясни, че 125 заловени терористи от 25 различни националности, сред които венецуелци, са имали първа мисия да атакуват Родригес.

„Това беше първата информация, която дойде при нас и оттам насетне започна разследването, бяха арестувани, преследвани са, изправени са пред съда, както е уместно“, посочи вътрешният министър и добави, че те са имали “специфични задачи да атакуват обществени услуги, терористични актове и да атакуват лидерите на Боливарската революция”.

През декември венецуелската прокуратура обяви разследване срещу аржентинските министри на външните работи и сигурността, съответно Херардо Вертейн и Патриша Булрих, във връзка със случая с жандармериста Науел Гало, който беше арестуван през декември на венецуелска земя, като според властите в страната е предприел “сериозни действия, заплашващи сигурността” на страната.

В петък венецуелското правителство обяви разполагането на 1200 военни в цялата страна с цел „гарантиране на мира“ в навечерието на встъпването в длъжност на президентството на 10 януари, когато Мадуро и опозиционният лидер Едмундо Гонсалес Урутия, който претендира за победа на изборите през юли, казват, че ще положат клетва като следващия президент на Венецуела.

Рамзан Кадиров с открита заплаха срещу узбекски служители

🇷🇺⚔️🇺🇿 Рамзан Кадиров заплаши открито узбекски служители с думите: „Ако аз стоях зад това, работата щеше да бъде завършена“ и обеща да „отговори според нашите традиции.“

Тревожното изявление идва на фона на обвиненията за чеченска връзка в неуспешния опит за убийство на Комил Алламджонов и Дмитрий Лий, за които се смята, че са били организирани с награда от 1,5 милиона долара за тяхното елиминиране.

Според съобщенията, в заговора са участвали двама чеченски агенти, Бислан Расаев и Шамил Темирханов, които са влезли на територията на Узбекистан с фалшиви самоличности. Лицата са известни членове на мрежи, свързани с Рамзан Кадиров и неговия съветник Адам Делимханов.

През 2021 г. същите оперативни агенти бяха обвинени от Националната разузнавателна организация на Република Турция (MIT) в план за убийството на чеченски опозиционери, действайки по заповед на Делимханов, както съобщава турският вестник Daily Sabah.

След като чеченският заговор се провали заради повреда в огнестрелното оръжие, беше организиран втори опит от узбекския гражданин Джавлон Юнусов, за който се твърди, че е свързан със същата мрежа. Юнусов вербува Шохрух Ахмедов, който заедно с друг нападател устройва засада на колата на Алламджонов и открива стрелба с автомат АК-47 и коктейли Молотов.

Мисията им отново се провали и по-късно двамата нападатели бяха арестувани, което доведе до уволнението на ключови узбекски служители по сигурността, включително Абдусалом Азизов, ръководител на Службата за държавна сигурност (SSS), поради обвинения в съучастие.

В основата на тази криза лежи „Офисът“, нелегална мрежа, вградена в политическите структури и силите за сигурност на Узбекистан. Разобличена от Алламджонов в корупционни схеми на стойност милиарди долари, съпротивата на мрежата срещу реформите ескалира в насилие.

Високопоставен руски командир е с откъснати крака при взрив на кола бомба в Москва.

🇺🇦⚔️🇷🇺 50-годишният полковник Андрей Торгашов и съпругата му Мая се качват в неговата Toyota Land Cruiser в близост до дома му на ул. „Синявинска“ в северната част на Москва, когато тя се взривява. Местните власти предполагат, че става дума за покушение, съобщава Вести.Ru.

Според местните медии полковникът, за когото се смята, че е служител на военното разузнаване ГРУ, е в „тежко“ състояние след операция за ампутация на двата крака след експлозията. Съпругата му е получила разкъсвания по лицето.

На кадрите се вижда касапницата непосредствено след експлозията, която е станала само на метри от детска площадка. 

Това се случва, след като стана ясно, че най-малко 12 руски войници са били убити, а други 30 се твърди, че са били хоспитализирани, след като са яли дини, отровени от украински бойци от съпротивата в окупирания град. 

На видеото се виждат изгорели газове и части от двигатели, разпръснати по земята, докато хората стоят наблизо в жилищния район. И полковникът, и съпругата му са извадени от колата от минувач, който им оказва първа помощ. След това те са откарани с линейка в болница, където им е оказана медицинска помощ.

„Експлозията беше много силна. Краката на мъжа бяха откъснати, обгорени, той лежеше целият овъглен“, разказва свидетел, който също така твърди, че по всяка вероятност в колата е имало взривно устройство.

Съпругата на полковника не е била сериозно ранена, допълва очевидецът, допълвайки, че лицето ѝ е било ударено от шрапнел.

Руските правоприлагащи органи подозират, че взривът в руската столица е свързан с войната в Украйна.

Командирът е заместник-началник на военно подразделение 33790, свръхсекретния 89-и център за спътникови комуникации на руските въоръжени сили, който е свързан с руските стратегически ракетни войски и представлява предавателен радиоцентър за секретни военни спътникови комуникации.

Това е от решаващо значение за управлението и поддържането на стабилна комуникация в рамките на ракетните войски и между различните командни пунктове. Тя е свързана и с ядрените ракети на Русия, както и с цялостните военни усилия на Путин.

Според първоначалната оценка на полицията причината за експлозията на Toyota Prado е класифицирана като „детонация на предмет, монтиран в автомобила“.

Генерал-майор Ирина Вълк заяви: „Служителите установяват обстоятелствата на престъплението, извършено в северната част на Москва“.

Те провеждат „оперативно-издирвателни мероприятия, насочени към установяване на всички обстоятелства на инцидента, както и към задържане на лицата, участвали в извършването на престъплението“.