🇷🇺✈️🇨🇳 Руският изтребител Су-57 пристигна в Китай за участие в авиошоуто в Джухай, бързо привличайки вниманието отново – но не поради причините, на които създателите му вероятно са се надявали. Последната поява на този самолет влоши допълнително репутацията му, тъй потвърди, че този самолет е всичко друго, но не и стелт. Независимо от елегантния му дизайн или поглъщащите радара покрития, по всичко личи, че възможностите му са колебливи.
Един от зрителите на авиошоуто, успял да заснеме самолета отблизо, разкри критични подробности и безпрецедентен поглед върху Су-57, демонстрирайки конструкцията му по начин, рядко виждан до този момент. Това, което се откроява, е стотиците винтове по фюзелажа и крилата, вместо нитове, които обикновено се използват в дизайна на стелт самолети.
Използването на винтове вместо нитове поражда сериозни опасения относно стелт възможностите на самолета. Нитовете създават по-плътна и гладка връзка между панелите, докато винтовете леко стърчат, отразявайки радарните вълни. Това разграничение е от решаващо значение, тъй като дори и най-малките повърхностни неравности могат да увеличат вероятността от радарно откриване. Всяко несъвършенство компрометира стелт профила на самолета, което го прави по-податлив на вражеските системи за противовъздушна отбрана.
Освен това, занитените връзки осигуряват структурна цялост дори при интензивните сили, които се изпитват по време на високоскоростни маневри. За разлика от винтовете, които е възможно да се разхлабят поради вибрации, занитените съединения са сигурни и стабилни, което е жизненоважно изискване за самолети, работещи в бойни сценарии.
Аеродинамичните свойства на стелт самолетите също се възползват от занитването; то осигурява гладка повърхност, която минимизира съпротивлението, позволявайки по-ефективен полет. При съответните скорости, особено тези, които се доближават или надвишават звуковата бариера, дори незначителни повърхностни неравности могат да окажат значително негативно влияние върху аеродинамичните характеристики.
Освен това прецизността, необходима за нанасяне на абсорбиращи радар покрития, изисква гладка основа. Нитовете позволяват по-равномерно нанасяне на тези специализирани покрития в сравнение с винтовете, които може да изискват корекции и могат да въведат микропукнатини. Всякакви недостатъци в това покритие не само увеличават риска от откриване, но и намаляват ефективността на самата стелт технология.
Проблемът с винтовете на крилата на Су-57 за първи път привлече вниманието преди няколко години, когато кадри, публикувани от въздушно-космическите сили на Русия, показаха самолета отблизо. Видеото ясно показа винтове на външните крила и други панели на фюзелажа, което предизвика вълна от недоумение и въпроси сред военни експерти и ентусиасти. Стелт технологията изисква безпроблемна повърхност и прецизно внимание към детайла във всеки компонент, за да се сведе до минимум радарната видимост.
Експерти спекулират, че винтовете могат да представляват временна поправка, използвана по време на фазата на прототипиране или за предпроизводствени самолети, за да се улеснят възможни модификации или ремонти. Въпреки това изглежда неуместно и абсурдно за самолет, прокламиран като авангардна технология, предназначена за оперативни мисии и демонстрираща стелт способности.
Друга теория предполага, че винтовете са били използвани за закрепване на лесно сменяеми панели или компоненти, които изискват по-бърз достъп по време на поддръжка. Тези панели обикновено се намират в зони, считани за по-малко критични за радарната видимост. И все пак подобни обяснения не удолетворяват скептиците, които твърдяха, че винтовете нарушават елегантната аеродинамична форма на самолета и застрашават качествата му за поглъщане на радара, които са жизненоважни за поддържане на стелт.
Продължаващата сага със Су-57, особено неговите видими винтове, подчертава технологичните пречки и производствените предизвикателства, пред които е изправена Русия при разработването на модерни изтребители. Докато Су-57 цели да се конкурира с други изтребители от пето поколение като F-22 и F-35, подобни подробности поставят под сериозно съмнение качеството на производствените му стандарти и здравината на неговия дизайн.
Сравняването на стелт характеристиките на F-22, F-35 и Су-57 разкрива не само технологични иновации, но и стратегически разлики в подхода към невидимостта. Със своето удивително радарно напречно сечение от само 0,0005 квадратни метра, F-22 Raptor олицетворява върха на технологията за стелт. Неговата усъвършенствана геометрия и плоски повърхности са специално проектирани да минимизират отражението на радарните вълни, което го прави практически невидим за системите за откриване на врага.
За разлика от това, F-35 Lightning II, многоцелеви изтребител, използва различен подход към стелт, с който постига радарно напречно сечение от около 0,005 квадратни метра. Докато неговият радарен сигнал е по-висок от този на F-22, той съчетава добра стелт с усъвършенствани сензори и комуникационни системи. Неговата гъвкавост го прави предпочитан избор за съвременни военни операции, дори и да му липсва ултра-ниската видимост на своя предшественик.
Су-57 обаче се бори да достигне нивата на стелт на американските си колеги. С радарно напречно сечение, вариращо от 0,1 до 0,5 квадратни метра, той остава видим за радарите, което поставя под съмнение ефективността на стелт технологиите, използвани в неговия дизайн. Въпреки неговата впечатляваща маневреност и набор от оръжия, огромните компромиси, направени в способностите му за стелт, подчертават липсата на способности, пред която е изправена Русия при производството на съвременни изтребители.
Тази динамика между трите самолета илюстрира различните стратегически приоритети и технологични възможности на САЩ и Русия. F-22 остава безспорен лидер с минималното радарно напречно сечение, следван плътно от F-35, докато Су-57, въпреки амбициозните си стремежи, остава в сянката на американските си конкуренти.
