Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.

САЩ обмисля предоставянето на крилати ракети Баракуда на Украйна.

🇺🇸🚀🇺🇦 Правителството на САЩ разглежда възможността за предоставяне на ракети с голям обсег на Украйна, с които да бъдат нанасяни удари по петролни рафинерии, военни обекти и логистични центрове – цели, които влияят пряко на руските способности за водене на война. Баракуда е един от вариантите, които се обсъждат усилено.

Андурил е водеща компания в американския сектор на отбранителните технологии. Днес тя е най-ценната стартъп компания в сферата на отбраната на САЩ, оценявана на 32 милиарда долара, и притежава значителни държавни договори.

Нейният основател Палмър Лъки продаде предишната си компания Oculus на Марк Зукърбърг за 2 милиарда долара, а след това пренасочи усилията си към отбраната. Основната идея на Андурил е да създаде отбранителни системи, които са лесни за мащабиране и по-евтини за производство.

Андурил вече доставя свои системи на Украйна, в това число дроновете Altius 600m, използвани за разузнаване. Има информация и за доставки на Altius 700m, които са способни да поразяват цели на разстояния до 160 км. За Андурил Украйна е полигон за изпитание на нейните оръжия в реални бойни условия.

Изглежда, че списъкът с оръжия, достъпни за украинските военни, скоро може да се разшири с още едно – ракетата Баракуда. В американската преса се носят слухове за доставка на ракети с далечен обсег, които биха могли да поразяват цели в Русия. В същото време има скептицизъм за доставката на ракети Томахоук поради ограничените им запаси и нуждата от алтернатива. Ракетите Баракуда на Андурил биха могли да бъдат тази алтернатива. Какво знаем за тях?

Какво представлява Баракуда?

Баракуда е семейство крилати ракети, предназначени за поразяване на вражески цели. Концепцията на Андурил е да създаде ракета, която е евтина за производство и може да се произвежда бързо и в големи количества. Официално съществуват три варианта:

• Баракуда-100 – най-малкият модел, с обхват до 220 км и бойна глава около 16 кг. Подходящ за изстрелване от хеликоптери, наземни или морски платформи.
• Баракуда-250 – среден модел с обхват около 370 км и бойна глава от 16 кг. Изстрелва се от въздуха.
• Баракуда-500 (Баракуда-М) – най-големият модел с обхват до 939 км и полезен товар до 45 кг.

Украйна проявява най-голям интерес към последния вариант, който може да достигне на разстояния до 900 км. Той може да се изстрелва както от въздуха, така и от наземни платформи, въпреки че при наземно изстрелване обхватът ѝ може да спадне до около 700 км. Андурил твърди, че ракетата може да се използва от вече налични платформи като HIMARS, а компанията разработва и своя собствена пускова система. За Украйна оптималният вариант е изстрелването от изтребители F-16.

Какво означава евтина ракета?

Андурил твърди, че производствената цена на една ракета може да бъде около 200 000 долара. За сравнение съвременните крилати ракети често струват над 1 милион долара всяка. В комбинация с дизайн, позволяващ бързо увеличаване на производството, предимствата са очевидни.

Компанията подчертава, че въпреки ниската цена, ракетата има напреднали способности. Баракуда може да координира динамично своя маршрут, да взаимодейства с други системи, да прави маневри за избягване на противникови защити и да се синхронизира с други оръжия или ракети. Освен това тя може да действа автономно.

Как Украйна би могла да използва Баракуда?

Логиката зад предоставяне на далекобойни ракети на Украйна е очевидна: те дават възможност за нанасяне на удари по военни обекти, складове за оръжия, заводи за производство на компоненти за военна употреба, петролни рафинерии и логистични маршрути. Украйна вече нанася подобни удари с далекобойни дронове, но по-големият брой оръжия би позволил по-честото провеждане на такива операции.

Друго предимство на подхода на Андурил е масовото производство – компанията споменава хиляди ракети годишно. Един от основните проблеми със системите, доставяни на Украйна, е ограниченото им количество – често доставките са в порядъка на десетки и се изчерпват моментално. Наличието на стотици или хиляди ракети в резерв би позволило планирането на повече операции и по-висока честота на ударите срещу Русия.

По-специално ударите по петролни рафинерии биха намалили производствения капацитет и оказали натиск върху руската икономика, което ще позволи отслабването на Русия по икономически път, а не само чрез военна сила. С колкото повече средства за такива удари разполага Украйна, толкова по-значимо ще е въздействието.

Тъй като ракетите носят по-големи бойни глави в сравнение с дроновете, те могат да се използват по летища и големи военни обекти, пмагайки за намаляване на силата на руските офанзиви.

Anduril проведе успешен тест на прототипа на Barracuda-500.

🇺🇸🚀 Anduril Industries съобщи, че е завършила първия успешен тест на своя прототип на ракета Barracuda-500, изстрелвана от повърхността

„За да бъдем директни, наличните решения са твърде скъпи, твърде изискани и твърде сложни за производство. За да възпират противниците си САЩ и техните съюзници се нуждаят от достъпен и масово произвеждан метод за проектиране на сила на големи разстояния, и се нуждаят от това сега“, заяви компанията в съобщението си.

Изпитанието, проведено по-рано тази година на един от полигоните на компанията, демонстрира живучеста на ракетата Barracuda-500, пусковата установка и бустера за операции с изстрелване от сушата. Според компанията, това усилие е част от вътрешно финансирана програма за подобрение на възможностите, преди да се предложи на американските военни.

Anduril представи семейство автономни летателни апарати и крилати ракети Barracuda като отговор на недостига на достъпни и мащабируеми ударни оръжия. Серията вече беше изпитана с пускове от платформа за изстрелвания в рамките на програмата Enterprise Test Vehicle на ВВС на САЩ, а също така в изстрелвания от скоби на Barracuda-100M за проекта High-Speed Maneuverable Missile на армията.

Версията с наземно изстрелване Barracuda-500 е най-новият вариант, напреднал в развитието си. Anduril подчерта модулния дизайн на ракетата, отбелязвайки, че адаптирането за изстрелване от сушата изисква едва минимални промени. Ракетата използва бустер с твърдо гориво към опашката, конфигурация, която компанията посочва, че може да работи с американски или съюзнически сили. Според Anduril този подход към дизайна е предназначен да избегне ограниченията в доставките и да позволи бързо мащабиране.

Компанията подчерта, че всички варианти на Barracuda-500 споделят над 90% от компонентите си.

„Всички те могат да се произвеждат на едни и същи производствени линии, от едни и същи техници и в едни и същите съоръжения“, обясни компанията. До края на следващата година Anduril казва, че ще бъде в позиция да произвежда „високи едноцифрени хиляди“ ракети Barracuda-500 на годишна база, независимо от конфигурацията на изстрелване.

Съвместимостта с наличните пускови платформи е ключов елемент от дизайна на Anduril. В своето изявление компанията посочи, че наземно изстрелваната Barracuda-500 се разработва за интеграция с платформи, вече разположени от американски и съюзнически сили – HIMARS, Harpoon и Patriot. Освен това ракетата може да бъде разположена от подредени корабни контейнери, което предлага допълнителна гъвкавост.

„С изграждането на версията с наземно изстрелване Barracuda-500 за поддръжка на интеграция, ние отключваме мултидоменни масирани ефекти без да въвеждаме мащабна актуализация в доктрината, обучението и логистиката за бойците“, посочва компанията, подчертавайки, че тестът представлява един етап в по-широко усилие.

„Има още много за наземно изстрелваната Barracuda-500. Този последен тест е момент в процеса на нейната разработка. Крайната възможност в крайна сметка ще предостави на САЩ и съюзниците ни по света нова опция за прецизни огневи удари на голямо разстояние, която не само е способна, но е и по-производима, достъпна и гъвкава от наличните решения на пазара днес“, се казва в съобщението.

Anduril завърши с подчертаването на готовността си да продължи да инвестира собствени средства в програмата. „Ще стигнем там по същия начин, по който винаги сме: продължавайки да инвестираме собствените си долари, на риск, за да изградим нещо, което знаем, че американските и съюзните ни бойци се нуждаят днес.“