Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.