🇺🇸 Броени дни преди да напусне поста си, директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард разсекрети пакет от документи, поднесени като доказателство за скрита мрежа от лаборатории с около 120 обекта в 30 държави, 40 от които в Украйна, финансирани с близо 200 млн долара от 2005 г. насам.
Сред тях e обект в Одеса, описан като място, в което се съхраняват патогени, наследени от съветската програма за биологично оръжие. Часове по-късно руски издания приписаха на разсекретяването твърдения, каквито то не съдържа: че Пентагонът поддържа програма за биологично оръжие в Украйна, а лабораторията в Одеса е била „място за съхранение“ на такова.
Ако свалите опаковката обаче, вътре стои една програма отпреди две десетилетия – подробно документирана изчерпателно одитирана и многократно разглеждана от международни институции. Действително новото тук е следното: директорът на националното разузнаване на САЩ преразказва, при това с речника на Кремъл, един casus belli, който международният механизъм вече разгледа и отхвърли като неистина. Затова и залогът на този епизод е свързан недотолкова с конкретните лаборатории, колкото с въпроса кой владее значението на думата „дезинформация“.
Струва си да започнем с онова, което документите наистина казват, защото именно тук границата между факт и митология е най-бледа. Разсекретеният масив изброява лаборатории в Харков, Днипро, Лвив, Виница, Чернигов и Одеса; описва съхранявани или изследвани щамове на антракс, туларемия, туберкулоза, африканска чума по свинете, нюкасълска болест, MERS, SARS, марбургска и еболска треска, треска Ласа, чума и т.н. и отбелязва, че част от обектите притежават трето ниво на биологична защита (BSL-3) – второто по строгост в света, обичайно за работа със силно вирулентни патогени. Това е внушителен и на пръв поглед тревожен списък. Но същият този материал, каквото признание прави симпатизиращата на Габард американска преса, „не предоставя директно доказателство, че обектите развиват офанзивно биологично оръжие“ – цитатът е на Newsweek и тя е решаваща. Документите потвърждават наличието на мрежата, но не пресичат границата с доказване на оръжейна дейност. А съществуването на мрежата никога не е било тайна.
За да стане ясно защо, е необходимо да се върнем към генеалогията на самата програма, защото само тя може да разтвори мита отвътре. Когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. оставя след себе си не просто ядрен арсенал, разпилян между 4 нови държави, но и нещо много по-трудно за проследяване, опазване и съхранение. „Биопрепарат“ – прикрит гигантски цивилен комплекс, където десетки хиляди съветски учени работиха с бойни щамове на антракс, чума и едра шарка в индустриален мащаб. Краят на „Империята на злото“, както я определи Рейгън, остави независимите републики с три неща, които всеки режим за неразпространение разпознава като кошмар: колекции от изключително опасни патогени, занемарени и зле охранявани; институти без финансиране; и армия от безработни специалисти в производството на оръжие, чието ноу-хау е изкусително изгодно за всеки, готов да плати.
Вашингтон отговаря с програмата „Нън-Лугар – Съвместно намаляване на заплахата“ (Nunn–Lugar Cooperative Threat Reduction), кръстена на сенаторите Сам Нън и Ричард Лугар, чиято идея е съвсем проста и праволинейна: вместо да остави това наследство на произвола на съдбата и то да попадне на черния пазар, САЩ ще платят да се консолидира, обезопаси и постави под надзор, а учените ще се пренасочат към мирна работа. Програмата за намаляване на биологичната заплаха (BTRP) е именно биологичното рамо на механизма, което се разширява до Украйна със споразумение от 2005 г. между Пентагона и Министерство на здравеопазването, както съобщава по това време Arms Control Association (ACA).
Тук се крие най-неудобният за конспирацията факт: всяка отделна улика, която тя сочи като доказателство за злодеяние, в действителност е подпис на програма за неразпространение, което е обратното на въоръжаване. Американски пари в украински лаборатории? Това е смисълът на „Нън-Лугар“ – донорът плаща, реципиентът владее. И наистина – обектите са собственост на украинската държава (на министерствата на земеделието и здравеопазването), обслужват се от украински персонал и Пентагонът никога не е поемал нито собственост, нито оперативен контрол върху тях. Опасни патогени в трезора? Обезопасяване на щамовете, наследени от съветската програма, е буквалната задача на BTRP – тяхното присъствие е причината за съществуване на тази програма и нищо повече. Това важи с особена сила за Одеса: документите описват съхраняването на патогени, „произхождащи от съветската програма за биологично оръжие“ – т.е. онова наследство, чието обезопасяване доведе до изграждането на целия механизъм. Подмяната на „съхранява наследени съветски проби“ с „място за съхранение на биологично оръжие“, извършена от СВ ТВ, не е репортаж, а манипулация, която подменя стария съветски арсенал с въображаем американски.
Към това се добавя и една епидемиологична баналност, която списъкът с патогени крие зад своята привидна зловещост. Антраксът, туларемията и чумата са ендемични за черноморско-степния пояс – те се срещат често в природата по тези географски ширини от столетия и всяка сериозна система за обществено здраве е длъжна да ги следи. Чумата по свинете и нюкасълската болест изобщо не са заплаха за хората – те са ветеринарни бичове, които всяко министерство на земеделието наблюдава, за да защити животновъдството; не случайно резултатите на украинската мрежа включват мониторинг на разпространението на COVID-19 и борбата с африканската чума по свинете. А обозначението BSL-3, поднасяно като самостоятелна улика, значи единствено, че лабораторията притежава подходящо ниво на защита за вирулентни патогени – то описва строгостта на сейфа, а не престъпен замисъл на онзи, който го използва. Агенция за намаляване на заплахата от въоръжения (DTRA) изрично обяви, че BTRP не финансира нито изследвания от типа „печалба на функция“ (gain-of-function), нито опити върху хора, което прави особено показателно, че Габард обвърза разсекретяването с обещание да се спре „опасното gain-of-function изследване“: реторична сглобка на два сюжета, които нямат допирна точка, в едно общо внушение.
Целият този наратив вече беше подложен на проверка и не издържа. Вълната от 2022 г. се роди от комбинация между няколко полуистини: архивиране на информационна страница на посолството на САЩ в Киев в самото навечерие на инвазията, представено като „заличаване на улики“, както и показания на заместник-държавния секретар Виктория Нюланд пред Сената на САЩ на 8 март 2022 г., в които тя призна, че „Украйна разполага със съоръжения за биологични изследвания“ и изрази тревога те да не бъдат превзети от руските сили – изречение, изтръгнато от контекста и преобразувано в самопризнание, въпреки че същата позиция настояваше, че САЩ не притежават и не контролират биологични лаборатории в страната. Именно върху тази основа стъпи Москва, за да изгради официална кампания, чиито все по-екзотични твърдения – за биологично оръжие, което се разнася от обучени прелетни птици и заразени прилепи – днес звучат като пародия, но по онова време съвсем сериозно бяха въведени в дневния ред на международните институции. На 29 юни 2022 г. Руската федерация задейства член V от Конвенцията за забрана на биологични оръжия и обяви, че иска официална консултативна среща, Тя беше проведена в Женева през септември 2022 г. и завърши, без нито една друга страна да потвърди руските твърдения. Москва пренесе същото досие в Съвета за сигурност на ООН, където нейното искане за съставяне на анкетна комисия пропадна – в подкрепа гласуваха единствено Русия и Китай. С други думи, онзи многостранен механизъм, създаден да разглежда такива обвинения, ги разгледа и не намери основание.
С оглед на това разсекретяването на Габард допуска два различни прочита, които е редно да изложим, защото и двата стъпват върху едни и същи документи. Първият, който идва от нейните поддръжници, гласи, че опасения, заклеймявани като „руска пропаганда“ в продължение на цели 4 години, най-сетне получават потвърждение и то не от когото и да било, а от директорът на националното разузнаване на САЩ – мрежата е реална, както са реални и патогените, а етикетът „дезинформация“ се използва за задушаване на легитимния дебат. Вторият, този на критиците ѝ, посочва, че шефът на разузнаването на държава като САЩ възпроизвежда казуса на един от основните ѝ геополитически противници, при това в навечерието на своето оттегляне от поста, обличайки в езика на сензацията факти, публично известни от години, без да добави липсващото звено – доказателство за програма за настъпателни биологични оръжия. Кое от двете тежи повече, читателят може да прецени сам; но фактологията налага едно ограничение и върху двата прочита: документите доказват, че лаборатории има и че там има опасни патогени – нещо, което никой сериозен наблюдател не е оспорвал – докато през същото време няма никакви сведения, че там се създава оръжие. Представянето на конкретни доказателства е задължение на автора на едно твърдение. Както можете да се досетите, до момента такива няма – няма да има.
Именно тук историята придобива български отенък и то не като маловажен детайл, а като учебникарски пример за това как глобалният наратив намира местна почва. България е сред езиковите пространства, в които руската конспирация за украинските лаборатории успя да плъзне най-агресивно. Проучвания на DFRLab и ActiveFence нареждат българския сред езиците, на които кампанията е целенасочено усилвана. Почвата е подготвена още през пандемията: годините на COVID-19 оставиха широко обществено недоверие към обществени институции, ваксини и „официална версия“, а същите канали, които отричаха ваксините, в следващия момент прегърнаха и лабораториите – двата сюжета споделят една и съща граматика на скритата лаборатория и пъкленото зло. Това недоверие стана основа за онова, което Радио Свободна Европа нарече „сайтове гъби“ – мрежа от страници за новини, заливащи българското информационно пространство с готов проруски наратив. В центъра на родната версия стои разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева, чиито материали – от оръжейните доставки за Сирия до украинските лаборатории – звучат изцяло в унисон с тезите на Кремъл и за която Свободна Европа твърди, че работи с Главно разузнавателно управление (ГРУ).
Анализ на Factcheck.bg и Mediapool от април 2022 г. откри, че сред най-активните глашатаи на дезинформация за биолаборатории в родното онлайн пространство е страницата „Без лого“, която се появява 3 пъти, с над 16 000 интеракции, и многократно споделя публикации именно на Гайтанджиева. А родната политическа реалност, в частност проруската реторика на „Възраждане“, БСП и други политически субекти, осигури на тези твърдения не маргинална, а парламентарна сцена. Затова в България новината от вчера няма да бъде прочетена критично, а ще бъде поднесена като триумфално „нали ви казахме“, при това с авторитета на американското разузнаване зад гърба си, въпреки че документите не казват онова, което им се приписва, а напротив – точно обратното.
И именно тъкмо се крие дълбокият геополитически урок. При един трезвен прочит, историята на украинските лаборатории е разказ за успеха – за това как опасното наследство на една рухнала империя беше обезопасено, вместо да изтече на черния пазар и да попадне в ръцете на мрачни субекти. Но същата тази история притежава всички повърхностни белези на конспирация: чужди пари, опасни патогени, военно ведомство и не на последно място – секретност. Асиметрията между двете е жестока – зловещото заглавие се чете за секунди и моментално попива в съзнанието на масовия зрител, а продължаващите две десетилетия усилия по обезвреждане, изискват търпението, необходимо за прочитане на текст от няколко хиляди думи, което в онлайн средата на днешния ден е истинска рядкост. Когато все още действащ директор на Националното разузнаване на САЩ възприеме тезата на противника, ерозията очевидно не засяга само конкретния факт, а подкопава самата дума „дезинформация“ като епистемична инстанция, защото отсега нататък всяко нейно произнасяне може и ще бъде посрещнато с „те и за лабораториите така казваха“.
Това е големият успех за Кремъл – не доказателството, което така или иначе не съществува, а разколебаването на способността на обещството да различи доказаното от внушението, обективната истина от лъжата. И все пак почтеността изисква да се удържи и обратната крайност: от факта, че Кремъл лъже за оръжейната програма, не следва, че всичко около тези лаборатории е безупречно и прозрачно. Опасни патогени наистина се съхраняват близо до фронтова линия; секретността около програмата наистина захрани подозрението; а Конвенцията за биологичните оръжия страда от структурни недостатъци – тя забранява оръжието, но не притежава механизми за проверка, които да го докажат или отхвърлят. Именно този вакуум е големият проблем, който темата изважда наяве – проблем, от който руската пропаганда се възползва по най-успешния начин.
